Страници: 1 ... 4 5 [6]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Десетото откровение на Селестинското пророчество  (Прочетена 1967 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2720
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #75 -: (Четвъртък) 06 Октомври 2016, 12:01 »

Ммм..не мисля така .
Мисля,че чувство не е = на усещане,и има разлика с емоция
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #76 -: (Четвъртък) 06 Октомври 2016, 12:19 »

Емоция (на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.

Понятието емоция се използва като синоним на чувство в ежедневието, но от гледна точка на психологията се различава от него.[1] Емоцията е високо интензитетно състояние, на силна краткотрайна възбуда, временно и краткотрайно психическо състояние, а чувството може да бъде продължително, дълготрайно психично субективно-оценъчно отношение към определен обект. Преносно „емоция“ означава дори качество на човек, подобно на „емоционалност“.

Учените Джеймс и Ланге развиват теория, според която емоционалното преживяване е предимно резултат от промени в тялото. Функционалисти като Нико Фрейда и Арминду Фреиташ-Магаляеш твърдят, че емоциите са еволюирали със специфични функции – например, да предпазят човека.




Чувството е понятие от психологията и е форма на отразяване на отношението на отделния индивид към околната среда - обекти или субекти.[1] То може да бъде положително (като обич, любов), отрицателно (като омраза, ненавист) или безразлично (безразличие). За разлика от емоциите чувствата са по-дълготрайни и по-устойчиви. Много от чувствата са обусловени генетически, но се формират и в обществото и играят огромна роля за поведението на човека. В преносен смисъл изразяват наличието на силна емоционалност.

Чувства се наричат процесите на вътрешно регулиране дейността на човека, които отразяват смисъла, който имат за него реални или абстрактни, конкретни или обобщени обекти или иначе казано, отношението на субекта към тях. Чувствата задължително имат осъзната компонента - субективно преживяване. Въпреки, че чувствата са по своята същност специфично обобщение на емоциите, те се отделят като самостоятелно понятие тъй като притежават особености неприсъщи на емоциите сами по себе си.

Чувствата отразяват не обективна, а субективна, като правило несъзнателна оценка на обекта. Възникването и развитието на чувствата изразява формирането на устойчиви емоционални отношения(иначе казано "емоционална константа") и се основават на опита на взаимодействие с обекта. Във връзка с това, че този опит може да е противоречив(да има както позитивни така и негативни епизоди), чувствата по отношение на повечето обекти по-често са амбивалентни.

Чувствата могат да имат различна степен на конкретност - от непосредствени чувства към реалния обект, до чувства отнасящи се към социални ценности и идеали. Тези различни нива са свързани с различни по форма обобщения на обекта на чувствата. Съществена роля при формирането и развитието на едни от най-обобщените чувства имат социалните институции, социалната символика, поддържаща тяхната устойчивост, някои обреди и социални дейности. Както емоциите, така и чувствата се развиват, макар, че имат биологично детерминирани основания, те са продукт от живота на човека в обществото, общуването и възпитанието.

За разлика от емоциите и настроенията, чувствата имат изразена обектна свързаност: те възникват по отношение на някого или нещо, а не към ситуацията като цяло. "Аз се възхищавам на този човек" - това е чувство, а "Възхитен съм" - емоция. Във връзка с това чувствата за разлика от емоциите и настроенията могат да бъдат амбивалентни.

Под преживяване се подразбира изключително субективно-психологическата страна на емоционалните процеси, без да се включват физиологичните компоненти.

Усещане наричат психичното отражение на свойствата и състоянията на външната среда възникващи при непосредствено въздействие върху органите на чувствата.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #77 -: (Четвъртък) 06 Октомври 2016, 12:21 »

Усещането е отражение в мозъчната кора на отделни свойства на предметите и явленията от външния свят, както и на вътрешното състояние на организма, в момента на въздействието върху анализаторите.

История

През XVIII век сенсуалистите поддържат тезата, че всяко познание идва от сетивата: най-напред има чисто усещане, което е елементарно психично явление, дължащо се на стимулация на рецепторен орган, а след това възприятие, което е осъзнаване, придружаващо мозъчното възбуждане, на чиято основа се изработва познанието. Сега тази теза не се приема от психолозите, които отричат възможността да има усещане, откъснато от каквато и да е представа, от каквато и да е интерпретация. Те смятат, че чистото усещане е абстракция и че същес­твуват само възприятия и перцептивно поле. Но психофизиолозите доказ­ват, следвайки Йоханес Мюлер, че усещането е преди всичко биологичен про­цес...



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2720
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #78 -: (Четвъртък) 06 Октомври 2016, 12:40 »

Da, az nai- obrazno kazano, chuvstvoto go " vizhdam" kato puls , emociata - vulna
Активен
Неактивен mimeto
Jr. Member
**
Публикации: 92

« Отговор #79 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 10:26 »

bg2,
Загледах се в клипчетата на този Башар, оказа се голяма зарибявка. Smiley

За книгата, събитията реално ли са се случили? Експедицията в търсене на изгубената приятелка, нелегалните експерименти, порталите и т.н.

Преминали са физически през портал в "отвъдното"?  

не мога да гарантирам на 100%, но мисля, че историята е действителна. В Youtube се намират интервюта с автора и там някъде бях срещала, че разказва за преживяванията си, потърси ако искаш, защото не помня вече всичко, което съм гледала.

Това е официалният сайт на селестинската поредица:
http://www.celestinevision.com/
сигурно и там има повече подробности.

Надявам се днес да успея да изчета и останалите коментари по темата.
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 591

« Отговор #80 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 15:07 »

mimeto, мерси за линка. Може би вярата спомага хората да са по-възпреимчиви към света на "ирационалното", "отвъдното" и т.н. , но от друга страна си мисля, че вярата може да доведе до догматизъм, странни култове, насърчаване на всякакви странности, и внушаване на идеологии. Затова имам резерви по отношение на това което предлагат. Разните общи медитации за повишаване на вибрации, рекламите в сайта им, препратките към амазон и т.н. 

За илюстрация, например в тази тема се разисква нещо за някаква мумия на Христос, нещо приличащо на странен култ вероятно възникнал на база "опитности" с ирационалното/отвъдното (само предположения и разсъждения).

http://xcombg.net/index.php?topic=2209.msg39608;topicseen#msg39608

Конкретно на въпроса, предпочитания ми клонят към разглеждането на описаната история като мит или приказка. Независимо дали събитията реално са се случили, или не са случили по описания начин.

       
Активен

Неактивен mimeto
Jr. Member
**
Публикации: 92

« Отговор #81 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 17:50 »

Започвам с първите коментари, защото още не съм изчела всичко.

Бих казал, че няма положителни или отрицателни мисли... а такива, основани на вибрационната основа на Копнежа за свобода, и такива, основани на вибрационната основа на Страха. В корена си, всички мисли се разделят на тези два вида.

Да, не съм се изразила правилно. Аз знам, че двата вида мисли са тези, основани на Любов, и тези основани на Страх, но може би "мисли, основани на вибрационната основа на Копнежа за свобода" е същото като "мисли, основани на Любовта".

Бих казал, че няма по-висока или по-ниска честота на мислите... а бих казал, че има Уравновесеност, или Неравновесие на мисленето с Ляв или Десен оттенък.


Пак някъде бях гледала из нета, че мислите на физически план представляват електромагнитни вълни и тези мисли, които са основани на Любовта са вълни с по-висока честота, т.е. по-малка дължина на вълната. Те са и по-стабилни (или кохерентни, доколкото знам), т.е. честотата на вълната им остава постоянна.
Доколкото мислите, основани на Страха са с по-ниски честоти и непостоянна дължина на вълната.

Бих казал и че няма по-силни и по-слаби мисли... а бих казал, че има мисли със или без сила. Онези без сила са мислите, които са сами по себе си Ефекти, тоест Последствия. А онези със сила са мислите, които са сами по себе си Причина, тоест спазват Принципа на Ментализма и са нещото, от което възниква останалия низ на построенията, а не са просто брънка от веригата на този низ от построения.

По този начин... една мисъл, която спазва Принципа на Ментализма, умствена първопричина е за поведението, и се основава на вибрационната основа на Копнежа за свобода, има същата сила като друга мисъл, която спазва Принципа на Ментализма, умствена първопричина е за поведението, и се основава на вибрационната основа на Страха.

А всяка друга мисъл... тоест всяка мисъл, която не е първопричина за поведението... няма никаква сила.

Т.е. мислите без сила са нещо като неутрални, например "утре трябва да стана и да се приготвя за работа"? Без някакъв емоционален заряд?

Колкото до мислите със сила, мисля че не са еднакви, поне според Откровенията.
Там са степенувани така:

1. Мисли, които идват от интуицията - те имат най-голяма сила.
Аз също съм забелязала, че когато получа интуитивно прозрение за нещо, насока за мисията, с която съм дошла на Земята и съответно върша дейност, която отговаря на тази мисия, се изпълвам с ентусиазъм и се чувствам с повишена енергия.
2. Мисли, основани на Любовта.
3. Мисли, основани на Страха - с най-малка сила. Разбира се, ако се повтарят достатъчно често, те също биха могли да се материализират, но за да се получи това е необходимо да се повтарят по-често, отколкото мисли, основани на Любовта би трябвало да се повтарят, за да се материализират. Ако мисли, основани на Страха не се повтарят достатъчно често, енергията им се разпада (не съм сигурна колко добре го обяснявам, но е обяснено много добре в 11-то Откровение).

Т.е. за мерител на силата на мисълта според мен може да се приеме колко усилие е нужно, за да се материализира.



Давала съм този филм няколко пъти във форума, направо вече ми е неудобно да го давам пак:
https://youtu.be/ABuj4CRjxOg?t=40m44s
от 40 до 44 мин.
Чувството е съчетание от мисъл и емоция. Мислите се генерират в горните три енергийни центъра (чакри), а емоциите - в долните три. Обединението им (чувството) става в сърдечната чакра.
Т.е. когато се зароди мисъл в нас (генерират се съответните електромагнитни вълни в горните енергийни центрове), тя се отразява през нашите представи за Любов или Страх в долните енергийни центрове и като резултат се излъчва съответното електромагнитно поле от сърцето.
Т.е. при различни хора мисълта за едно и също нещо може да предизвика емоция, основана на Любов, или такава, основана на Страх и като резултат да се генерират различни чувства в сърцето.

Съответно резултатното електромагнитно поле може да е кохерентно и с по-високи честоти и съответното чувство да е с по-голяма вероятност да се материализира, или да е непостоянно и с по-ниски честоти и съответното му чувство да е с по-малка сила, т.е. по-трудно да се материализира.
« Последна редакция: (Неделя) 09 Октомври 2016, 17:59 от mimeto » Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #82 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 20:21 »

Аз не бих се изразил така, защото казано по този начин, води до погрешни интерпретации и недоразумения по-нататък.


Именно. Ето, сега се озовахме в онова "по-нататък", което имах предвид.

Голяма, колоритна постройка, изградена от пъстри елементи с неясна дефиниция, поставяйки на дневен ред въпроса дали въобще е възможно да се сглобят един с друг. Понеже тази пъстра, колоритна постройка от неща съществува в представите - определено - но няма доказателства дали съществува и някъде другаде, извън представите.

Затова някои дребни неща са изключително важни. Когато правим големи построения, трябва да избираме най-познатото и най-сигурните думи. Да - това ще доведе до незабележителна и някак сива постройка, но ще е масивна, и нищо няма да може да я събори.



ОРИГИНАЛНИТЕ отправни точки са: истина и свобода.

Защото... ако лъжата е страх от истината, и ако робството е страх от свободата... Тогава, какво е любовта към истината? - Много думи. А какво е любовта към свободата? - Отново много думи.

И потегляйки по тази пътека, думите стават все повече, и нюансите им все повече, а отговорите - по-трудни за намиране.


Стига се до чакри. А никой не знае какво са чакри, това е една от онези думи, която никога не е получила стабилна дефиниция. Тя плава по едно бурно течение и всеки си я обяснява по най-дивия начин, както си иска.

Казвайки, че мислите се генерират в чакрите, се получава цял въпросник. Значи ли това, че чакрите са ума? Значи ли това, че чакрите са съзнанието? Или пък че съзнанието е ума?

И още въпроси - умът енергиен източник ли е, след като чакрите са енергиен център? Ами съзнанието енергиен източник ли е? Ако да - добре, но ако не - тогава откъде е енергията?




Така че, да се говори с подобна лексика - това е просто машина за проблеми.


Затова, аз бих се придържал към оригиналните опорни точки - истина, свобода, и отричането им - страх от истината, страх от свободата. На това се опира всичко, по цялата верига нататък, и няма нужда да говорим с думи-призраци.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен mimeto
Jr. Member
**
Публикации: 92

« Отговор #83 -: (Неделя) 16 Октомври 2016, 15:09 »


Голяма, колоритна постройка, изградена от пъстри елементи с неясна дефиниция, поставяйки на дневен ред въпроса дали въобще е възможно да се сглобят един с друг. Понеже тази пъстра, колоритна постройка от неща съществува в представите - определено - но няма доказателства дали съществува и някъде другаде, извън представите.

Затова някои дребни неща са изключително важни. Когато правим големи построения, трябва да избираме най-познатото и най-сигурните думи. Да - това ще доведе до незабележителна и някак сива постройка, но ще е масивна, и нищо няма да може да я събори.

Затова, аз бих се придържал към оригиналните опорни точки - истина, свобода, и отричането им - страх от истината, страх от свободата. На това се опира всичко, по цялата верига нататък, и няма нужда да говорим с думи-призраци.

Аз мислех, че обяснението с чакрите е просто и реално, поне така ми се струваше досега. По-скоро понятия като истина, свобода, и отричането им - страх от истината, страх от свободата ми се струваха абстрактни.

Мислите се генерират в горните три енергийни центъра (чакри)
сега видях как съм го написала Smiley)

Имах предвид, че мислите най-вероятно се генерират от съзнанието, а излъчването в чакрите е по-скоро следствие от това.

Стига се до чакри. А никой не знае какво са чакри, това е една от онези думи, която никога не е получила стабилна дефиниция. Тя плава по едно бурно течение и всеки си я обяснява по най-дивия начин, както си иска.

Казвайки, че мислите се генерират в чакрите, се получава цял въпросник. Значи ли това, че чакрите са ума? Значи ли това, че чакрите са съзнанието? Или пък че съзнанието е ума?

И още въпроси - умът енергиен източник ли е, след като чакрите са енергиен център? Ами съзнанието енергиен източник ли е? Ако да - добре, но ако не - тогава откъде е енергията?

Не помня дали някъде из форума бях чела или от друго място, но знам, че всеки орган на тялото има електромагнитно поле / енергийно излъчване. Съответно жлезите с вътрешна секреция, които отговарят на чакрите, имат свое енергийно поле, както всеки орган в тялото. С какво са по-специални чакрите (иле съответните им жлези) от останалите органи на тялото, не мога да кажа. Важното е, че си имат енергийно поле.

Според мен умът е част от съзнанието, но съзнанието е повече от ума. Дали има мисли, които идват от ума (мозъка) или всички мисли идват от съзнанието и кога мислите ни идват от ума и кога от съзнанието - също ми е трудно да определя, още повече, че в това ми прераждане ми е дадено да получавам информация по-често по пътя на логиката или от четене и филми, и по-рядко от интуицията. Но да - интуитивните мисли идват от съзнанието, а не от ума. За останалите не знам.

Без значение обаче откъде идва мисълта - от ума или от съзнанието, това поражда съответните електромагнитни полета в чакрите. Така че по-скоро съзнанието е източник на енергия, а то вече захранва останалите органи в тялото и води до появата на енергийното им излъчване (включително на чакрите). Затова и при проблемен мисловен модел в съзнанието, се поражда и заболяване в съответния орган.

И да - ако приемем, че мозъкът е орган на тялото като всички други, то той също енергийно се зарежда от съзнанието. Затова и болести на мозъка могат да възникнат при неравновесие в съответните мисловни модели на съзнанието.

ОРИГИНАЛНИТЕ отправни точки са: истина и свобода.

Засега не мога нито да се съглася, нито да го отрека. Трябва ми повече опит. И оттук идват още противоречия в дефинициите ...

Защото... ако лъжата е страх от истината, и ако робството е страх от свободата... Тогава, какво е любовта към истината? - Много думи. А какво е любовта към свободата? - Отново много думи.

И потегляйки по тази пътека, думите стават все повече, и нюансите им все повече, а отговорите - по-трудни за намиране.

Да, можем да приемем, че лъжата е страх от истината, но за робството зависи - дали е доброволно или насилствено. Ако е доброволно - да, това е страх от свободата. И от опита ми - някои хора наистина им е по-добре да си живеят, без да им се налага да правят съзнателен избор.

Ако робството е насилствено обаче - тогава не съм съгласна. Знаеш, предполагам за случаите на самоубийство в някой мюсюлмански държави, в които жените са предпочели смъртта, вместо да бъдат омъжени за насилника си. Ето как робството е породило стремеж за свобода, макар и с трагични последици.

А защо трябва да делим любовта на "любов към истината", "любов към свободата" или някакъв друг вид любов?
Любовта си е любов, независимо как се проявява. И ако няма такова разделение на видовете любов, няма да има и разклонение в дефинициите.

Или по-скоро имах предвид, че чувството да си свободен и потребността да казваш истината са форми на любов (или поне имат същото енергийно излъчване, същите високи вибрации), а не че трябва да определяме любовта като любов към истината и любов към свободата.
Активен
Страници: 1 ... 4 5 [6]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2016 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални