Страници: 1 2 [3]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Осъзнаване на чувствата и емоциите  (Прочетена 3351 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #30 -: (Вторник) 04 Ноември 2014, 10:53 »

В природата как се развива материята?
Дарвинизмът на какво се базира?
Планетните тела как се сформират?
Акт на насилие.Дори раждането..Тялото на майката изгонва бебето.Дори така се нарича и в акушерството..изгонване на бебето.Изгонване на чуждото тяло..
Активен
Неактивен Flores
Jr. Member
**
Публикации: 60

« Отговор #31 -: (Вторник) 04 Ноември 2014, 11:18 »

Защо пък да е "изгонване на бебето"? Защо да не е "освобождаване" - и за майката и за бебето. Майката /твореца/ пуска творението си на свобода, дала му е базата и го оставя да реши по собствена воля къде и как да върви. Трудно е да се разделиш с творението си, да го оставиш само да се развива. Трудно е и да приемеш, че творението не е твое притежание, а израз на това, което си, но веднъж изразено, то вече поема по свой път. Но в тази трудност се израства. И майката не гони детето от себе си, защото вече не го иска, а защото знае, че това е най-доброто за него - т.е от любов го прави.
Активен
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #32 -: (Понеделник) 10 Ноември 2014, 11:44 »

Ми де да знам..Тъй го наричат..

Ама и освобождаване да е,пак аналогия с нещо насилствено и нежелано.
Активен
Неактивен МИТКО
Restricted
*
Публикации: 1892

« Отговор #33 -: (Понеделник) 10 Ноември 2014, 17:44 »

Защо пък да е "изгонване на бебето"? Защо да не е "освобождаване" - и за майката и за бебето. Майката /твореца/ пуска творението си на свобода, дала му е базата и го оставя да реши по собствена воля къде и как да върви. Трудно е да се разделиш с творението си, да го оставиш само да се развива. Трудно е и да приемеш, че творението не е твое притежание, а израз на това, което си, но веднъж изразено, то вече поема по свой път. Но в тази трудност се израства. И майката не гони детето от себе си, защото вече не го иска, а защото знае, че това е най-доброто за него - т.е от любов го прави.



     Нито  едното  нито  другото,  майката  и  бебето  се  разделят  по  простата  причина,  че  индивидуалност  в  индивидуалност  не  могат  да  съществуват.  Ако  се  противопоставят  на  този  закон  са  обречени.
Активен

Въобръжението  е  по-важно  от  знанието
Неактивен Цвете
Jr. Member
**
Публикации: 62

« Отговор #34 -: (Вторник) 11 Ноември 2014, 11:07 »

Не съм съгласна. Мозъкът дори не е ОС, по-скоро програма.
ОС = програма. По-точно сбор от най-различни програмчета, които са обединени да управляват хардуера. ОС = Операционна Система.

Майката хем изгонва, хем освобождава бебето си в момента, в който то може да оперира само, защото в противен случай умират и двамата, или единия от тях. Освобождава го, когато всичко е наред, т.е. процеса се развива нормално, изгонва го, когато то се съпротивлява, убива го, когато то не може/не иска да функционира нормално.
Три описания на едно и също действие.
Различни оценки.
Пораждат различни чувства.
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #35 -: (Неделя) 11 Януари 2015, 16:44 »

Гледайте филма"The Giver"..за обществото без емоции..
Емоциите оцветяват света буквално..

Гледах филма. Повдига въпроса за нуждата от намирането на здравословната комбинация между двете - чувствата и разума.
Mythos & Logos в правилните пропорции, така че да не се изпада в нездравословни крайности и състояния.  
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« Отговор #36 -: (Петък) 29 Май 2015, 16:09 »

Интересна мини-синхроничност се случи преди месец и нещо. От разговор с едно Съзнание разбрах, че изпуснах в темата ми за Интимността да обясня нюансите на емоциите и чувствителността, както и едно абстрактно твърдение, свързано с Насилието като тема. И това мое забравяне и филтриране се дължат на коментара ми в точно тази тема, където се бях отказал да споделям и размишлявам в 2Д формат. Но тъй като Осъзнах този филтър (благодаря ти, велика Ключарска памет :D), информацията като поток дойде лесно, кратко и в абстрактен формат. Конкретните примери всеки може да си ги види в живота и този на другите.

Чувствителността – (доминиращо) Ин, Мисълта – (предимно) Ян. В Ин има ‘спящ Ян’ и обратно – т.е. можете да видите как Чувствителността може да породи/сътвори мисли. Аналогично може да видите как Мислите създават Чувствителност.

Емоциите наричам тези междинни проявления, тази трансформация на ‘събуждане’ на спящия аспект. :) Така че има два типа основни емоции при пораждането им – породени от доминиращ Ин или Ян. Всеки от тези два типа има по още два под-типа за своето проявление – отново като предимно Ин или Ян характеристики, в зависимост от конкретния случай ... :)

Третият тип емоция е този ... когато хармонизирате и обедините Ин и Ян. Тогава няма спящи компоненти, има Осъзнатост на ментално и чувствено ниво, няма дуализъм на тези нива. Трябва да го преживеете лично, за да Разберете този тип Емоция и качеството й. :)

Казах, че ще е кратко. :D

~~~

Psyhea, точно защото се фокусираш на нещата в природата само от ‘най-външния’ им слой, няма как да Разбереш значенията, мотивите и причините за ‘наблюдавания’ процес. Дори в случая ти Не наблюдаваш, защото Истинският Наблюдател ще се е слял с процеса (или обекта си на изследване), ще е загубил Егото си, ще може да почувства и знае менталния и чувствения компонент, а физическият аспект и проявление ще е тяхно отражение и ще го Осъзнае на мига.

Ето защо аз Не мога да ти кажа за пораждането на определена планета например, защото не знам Съзнанието, оживяващо я – какво чувства и мисли. Но ако под насилие в акта визираш гравитационното притегляне – то ще си права в случая, в който Съзнанието на планетата наистина има дуални мисловни модели, желаещи да подчинят по-малките вещества. (А техните Съзнания какво излъчват? Аз не знам, а ти? Ако не -  защо заявяваш, че се е извършило насилие върху тях и на това се крепи създаването им? Все още считам, че това са твои Субективни проекции на нерешени вътрешни теми, които ги отразяваш към „околния” свят и ги виждаш в него. Това е абстрактния отговор на ‘чувстванията и усещанията’ ти – сега остава сама да ги прозреш в твоя си свят и евентуално да ги решиш. Успех. :)
Ако знаех повече за живота ти и теб самата – веднага бих посочил конкретните проявления на насилието в него, което Съзнателно не си способна да видиш за момента и затова Несъзнателно го чувстваш и проектираш навсякъде другаде.)

Дарвинизмът е базиран изцяло на такъв тип „наблюдаване”. И не е трудно човек да Осъзнае защо хората в сянка са искали такива теории и философии да бъдат пуснати и приети на масово равнище.

В живота си досега Не си ли създавала нещо материално или ‘нефизическо’, без да има ‘насилие’ в него? Ако не – то отново няма как да разбереш позицията ми. И аз не виждам смисъл да изброявам примери, макар че в голямата си тема съм давал такива Отвъд Дуални проявления в нашата реалност, показващи процеса на Истинско Сътворяване (без капка насилие в акта).

За самото Раждане като вътрешни причини бях го разглеждал в този си коментар. Но не се бях фокусирал върху най-външния слой – физическия процес на раждане и съпътстващата болка. Друг път може да напиша тема, засягаща тези неща, че в момента Не съм на такава вълна и върша други неща. Междувременно, може и сама да успееш да стигнеш до причината за „болката по време на раждане” – трябва да се тръгне от тези, които са добавили този компонент (в телата ни) като Съзнания какви мисловни модели имат (?) и стигнеш до ти самата като Съзнание (и връзката ти с Душата ти и Източника), за да разбереш имаш ли същите характеристики и доминират ли. Ако да – то при раждането на дете винаги ще има усещане за болка.

Активен

Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #37 -: (Сряда) 08 Юни 2016, 22:05 »

За проекциите, от сайта  Espirited.com

Espirited.com ползва условията на Криейтив Комънс

Извадка от статията: Образи от светлина

автор: Камелия Хаджийска.

В психотерапията понятието за проекция се използва по два различни начина. По-популярният е от психология на личността, където проекцията се разглежда като един от защитните механизми на Аз-а, при който ние поддържаме положителния образ за себе си като виждаме неприемливите за нас черти вън, а не вътре в нас. Но проекциите имат и друг смисъл – те са средство за познание. Те са обичайният начин, по който възприемаме и опознаваме външния свят. С други думи, те не са само средството за изкривяване на нашето възприятие – те са самата същност на нашето възприятие! Затова, както гещалт-терапията, така и юнгианската аналитична психология твърдят, че ние опознаваме и разбираме света чрез проекции, които са този вътрешен субективен филтър, който оцветява видяното, приписвайки му смисъл и значение.

С други думи, проекциите едновременно са нещо, което трябва да оттеглим, но и нещо, което не може да бъде оттеглено. И този парадокс е привиден, защото се отнася до двете различни значения на понятието за проекция – в неговия личностен и неговия познавателен смисъл. В първата му употр*ба ние оттегляме проекциите си като интегрираме сянката си и започнем да виждаме, че вътре в нас има същите неприятни черти, които ни дразнят и ни създават проблем в общуването с другите. Във втората му употр*ба ние отиваме към по-дълбокото – тогава това, което оттегляме, е вярването, че това, което виждат очите ни, е „обективната действителност“. След което го заменяме с вярване, което е по-близо до фактите от живота, а именно че реалността, която въприемат очите ни, е силно субективно оцветена от нашите вярвания и това е обичайният начин, по който се случва възприятието на човека.

http://espirited.com/образи-от-светлина/







Архаичната идентичност и процеса на диференциация

Духовното измерение на човешкото възприятие, за което стана дума в предишните публикации (Образи от светлина,  Снежната кралица и огледалото на дявола) може да бъде открито и в теорията на аналитичната психология на К.Г.Юнг. В дадения случай става дума за взаимодействието между съзнателното ни Аз (земната ни личност), и неговото несъзнавано ядро – архетипа на Цялостната личност (Бога в нас).  В книгата си „К.Г.Юнг- неговият мит в нашето време“ Мари Луиз фон Франц пише:

    „Появата на проекция вероятно е свързана с огледално-симетричната връзка между Аз-комплекса и центъра на несъзнаваната личност. Способността за отразяване, от която произлиза цялото висше съзнание, е пряко зависима от тази връзка.“ с. 115

Взаимодействието по оста Аз – Цялостна личност в теорията на  юнгианската анализа, където „Аз-ът“ е светлината на съзнанието, осветяваща образите, идващи от несъзнаваното ядро на личността, е много подобно на начина, по който изглеждат двете части на холограмата – там, където е източникът на проекцията и там, където проектираният образ се реализира в материята. Измерението, за което говори Майкъл Толбот в книгата си „Холографската вселена“ като измерението, от което идват проекциите, е отвъд пространството и времето – същото се отнася и за света на архетипите.

За взаимоотношението между преходната и вечната част у нас говори и Ошо, използвайки думите „прожекционен апарат“ и „филмът, който виждат очите ни“:

    75434003_qLeMFd9O_POSTIMAGESzen055Projections„Когато си на кино, гледаш екрана, не гледаш назад, където е прожекционният апарат. Филмът всъщност не е на екрана – това, което е на него, е проекция на светлини и сенки. Филмът е отзад, но ти никога не гледаш натам. И прожекционният апарат е там. Умът стои зад цялото нещо, умът е прожекционният апарат. Ти обаче винаги гледаш другия човек, защото той е екранът. Когато си влюбен, другият човек изглежда прекрасен, несравнимо прекрасен. Когато мразиш, същият този човек ти се струва най-грозния и ти така и не си даваш сметка как може един и същи човек да е най-прекрасен и най-грозен…Затова единственият начин да стигнеш до истината е да се научиш как да бъдеш непосредствен в своето възприятие, как да изоставиш помощта на ума. Посредничеството на ума е проблемът, защото умът може да създава само сънища… Емоциите, които влагаш, правят съня да изглежда реалност. Ако си прекалено развълнуван, си като опиянен, тогава не възприемаш нормално. Всичко, което виждаш, е само твоя проекция. Световете са толкова, колкото са и умовете, защото всеки ум живее в свой собствен свят.“ Ошо

Това, което превръща психологическия процес по „оттегляне на проекциите“ в средство за духовно пробуждане, е фактът, че условието да преживеем Божественото, т.е. вечното в нас, е освобождаването от посредничеството на ума, т.е. режисьора на про(ж)екциите. Достигането до „прожекционния апарат“ в същността си е свързването с Царството на Светлината, което в термините на Кабала е измерението, където се намират истинските причини за материалните явления в живота ни. На езика на юнгианската анализа това се открива в последния – пети, етап от процеса на асимилиране на проекциите, в който погледът ни вече не е насочен към филма, който гледаме, а към този, който го създава.

    „Според Юнг асимилирането на една проекция преминава през пет етапа. На първия етап, на нивото на архаична идентичност, човек възприема проекцията само като възприятие на реалността. Но ако от вътре се появят съзнавани или несъзнавани съмнения и ако поведението на обекта е в конфликт с идеите на индивида за него, тогава той започва да разграничава проецирания образ от актуалния обект; това е втората фаза на асимилация. На третия етап е налице морална преценка относно съдържанието на проекцията. На четвъртото ниво индивидът обикновено обяснява проекцията си като грешка или илюзия. Но на петия етап той се пита откъде идва този погрешен образ; и тогава трябва да го разбере като образ на психично съдържание, което принадлежи на собствената му личност…“

    Мари Луиз фон Франц, същата книга, с. 113-114

И, ако в края на дългия процес по асимилиране на проекциите се стига до „прожекционния апарат“, то в неговото начало е състоянието на т.нар. архаична идентичност – състояние, в което се чувстваме в тотално единение и слятост с околния свят. Това е състоянието, в което идваме на този свят, с което се раждаме и което е начинът, по който сме се чувствали като бебета.

    „Винаги, когато изпитваме прекомерна емоционална ангажираност с любов или омраза, на дъното стои една проекция. С други думи, проекцията е неволево пренасяне на нещо несъзнавано в нас върху един външен обект. Тя произлиза от онзи първичен, универсален психологически феномен, който Юнг нарича „архаична идентичност“, състояние, в което примитивният човек, детето, пък и всеки възрастен не е диференциран от средата си и повече или по-малко се „слива“ с нея. Нашата инстинктивна емпатия към хора, животни и даже неодушевени предмети също произлиза от архаичната идентичност.“ с.112

Понятието за архаична идентичност е особено важно, защото е пряко свързано с противоположното на него понятие – понятието за психична диференциация, което има огромна обяснителна сила (и, съответно, носещо решения) за много от психичните ни проблеми. Те двете заедно образуват континуума на постепенно пораждане на индивидуализирано съзнание, в чието начало стои усещането за слятост с всичко – вън и вътре в нас, а в неговия край – преживяването за неутрална дистанцираност от всичко случващо се в живота ни – вън и вътре в нас. Този край в сърцевината си е краят на успешно реализирания индивидуационен процес, когато на мястото на крайната субективност на реакциите ни идва по-голямата обективност.

    „Тази обективност, която преживях в съня си и във виденията, е част от една завършена индивидуация. Тя означава скъсване с даването на оценки и с всичко, което обозначаваме като емоционална обвързаност. На тази обвързаност, общо взето, човек залага твърде много. Но тя съдържа още и проекции, които трябва да бъдат оттеглени, за да стигне човек до себе си и до обективността. Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни. Обективното познание лежи скрито зад емоционалната съотнесеност; изглежда, че това е голямата тайна – едва чрез нея е възможно истинското coniunctio. “

    К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища“ с. 292

Високата степен на диференциация е не само израз на успешно завършен индивидуационен процес, тя е израз и на най-високите нива на психично здраве. Именно степента на вътрешна обособеност е основният критерий, който описва разликите между различните нива в скалата за психично здраве в системната психотерапия. На най-ниското ниво на психично здраве липсват ясни граници между членовете на семейството. Метафорично това състояние може да се опише като много хора, които нямат отделни тела, а едно общо тяло и вместо да общуват като един отделен човек с друг отделен човек, те общуват помежду си като един крайник от тялото с друг крайник на същото тяло. Липсата на ясни граници в подобни семейства намира израз в проявите на емоционално заразяване между тях – ако някой от семейството е тревожен и напрегнат, например, останалите членове на семейството ще преживяват тази емоция с почти същия интензитет, т.е. като своя. Ниската степен на диференцираност намира израз и в постоянните обвинения, при които човек държи другите отговорни за начина, по който той се чувства, както и в постоянните му усилия да ги промени и да ги накара да направят това, което ще го направи щастлив – включително и това те да са щастливи. Защото на това ниво на психично здраве хората си мислят: „Аз ще съм щастлив, ако ти си щастлив“, „Ти си отговорен за моето щастие (и нещастие) и същото важи и за мене – аз съм отговорен за твоето щастие – и нещастие.“

Първите наченки на поява на индивидуализирано съзнание се случват в най-ранна детска възраст, когато малкото дете за първи път започва да разбира, че то е нещо различно от майка си. Този процес на най-ранна диференциация на съзнанието е описан най-добре в традицията на психоанализата от Мелани Клайн. Тя говори за шизо-параноидната позиция, при която нашата б*бешка част се люшка между крайностите на любовта и омразата – между щастието, когато получим това, което искаме, и яростта, завистта и ревността, когато не получим това, което искаме (на символния език на Мелани Клайн това се нарича редуване на „добрата и лошата гърда“ на майката). Това е причината последващата я депресивна позиция да се разглежда като по-висш етап в развитие на съзнанието ни – при нея ние вече може да съвместим двете противоположни състояния в себе си, т.е. да ги удържаме едновременно в себе си, без да се налага да ги редуваме като проектираме другата (несъвместима) част във външния свят. Отделянето от майката е първата стъпка в развиване на индивидуализираното съзнание и в тази връзка Лиз Грийн пише: „Депресивното състояние е нужно, за да се създаде индивидуалността“. (повече по темата вижте в статията „Между крайностите или как да си правилно депресиран“).

Отделянето от майката и началото на вътрешната ни диференциация започва с болка и продължава по същия начин – през целия ни живот – с болка. Изглежда, че страданието е основното средство за пораждане на индивидуализирано съзнание, защото именно то е поводът за вглеждане в себе си, за съмнения в собствената си правота и търсене на нови гледни точки и решения – с други думи, за обособяване чрез отделяне от обекта на нашата емоционална зависимост. Тъй като в същността си тази болка е болката от прекъсването на връзката ни с нещата от външния свят, с които най-много сме свързани, когато дойде в живота ни, тя ни показва коя е поредната зона, в която е дошло времето да оттеглим проекциите си. Според Юнг оттеглянето на проекциите започва, когато „нуждата да се премахне идентификацията с обекта е налице; а тази нужда се появява, когато идентичността става разстройващ фактор.“

    „Нуждата от оттегляне на проекцията винаги се формира в момента, когато се появят съзнавани или полусъзнавани съмнения относно правотата на собственото виждане на нещата и когато на съзнавано ниво това виждане се защитава фанатично. Съмнението и фанатизмът са симптоми, които показват, че е дошло времето за оттегляне на дадена проекция.“ Мари Луиз фон Франц, същата книга – с.112

Ние започваме да разбираме, че другият не е продължение на нас самите, когато неговото поведение не отговаря на нашите очаквания, а всичките ни усилия да го променим, се осуетяват. Така по един доста мъчителен за нас начин ние започваме да разбираме, че той си е той, а ние сме си ние, и лека полека преставаме с опитите си да режисираме неговия филм, за да получим това, което искаме. Подаръкът от подобно отделяне е разбирането, че не сме зависими от другите, за да получим това, което искаме, защото същото това нещо се намира вътре, а не вън от нас (макар и не в материална, а в символна, т.е. духовна форма). Също така разбираме, че отделеността не означава откъснатост, а само един по-различен – свободен, начин за свързване с другите; че липсата на силни емоции и драми не е липса на любов, а един друг, по-дълбок начин на обичане.

Една моя клиентка нарече ефекта от оттеглянето на проекциите си „събуждане“. И това е точно така – прилича на пелена, която дълго време е стояла пред очите ни и изведнъж пада, разкривайки ни истината за филма, който сме гледали от толкова дълго време – цял живот. Подобно пробуждане носи сила, но това не е силата да влияем върху другите, за да получим това, което искаме, а силата да виждаме първопричината за случващото се вътре в себе си и последващата власт да го променяме. Тогава не просто знаем – тогава разбираме с всяка клетка на тялото си, че ако искаме да променим филма, който гледаме, първо трябва да опознаем режисьора, който го измисля – собственият ни ум.

Оттеглянето на проекциите се преживява и като нарастване на вътрешната ни отговорност, защото повече от всичко останало ни помага да престанем да обвиняваме другите и света за неблагополучията в живота си като открием техния източник в субективизма на собствените си възприятия – мнения, оценки, очаквания, интерпретации. Това е висша степен на осъзнаване, защото най-сетне виждаме не само това, което стои пред очите ни, но и очилата, които винаги сме носили, но понеже сме се родили с тях дори не сме подозирали, че са там.

    „Но оттеглянето на една проекция, специално когато са въвлечени негативни съдържания, приемани като „лоши“, и ако са проецирани върху други хора, е морално постижение – постижение в областта на чувството… Понеже оттеглянето на проекция изисква значително морално усилие, то не се използва често. Ако схващането на Юнг за проекцията се приеме по-широко, ще се получат значителни промени, защото се оказва, че всички научни и религиозни доктрини са проекции. ..“ Мари Луиз фон Франц, същата крига, с. 112-113

В светски план оттеглянето на проекциите и съпътстващия го процес на диференциация на съзнанието, намира израз в нарасналата ни способност да не приемаме лично нещата от живота и да не навлизаме в чужди зони на отговорност. Ние продължаваме да даваме най-доброто от себе си, разбира се, но по един друг начин, в който не се чувстваме отговорни за чуждите избори, за чуждите грешки и житейски уроци. В духовен план оттеглянето на проекциите ни довежда до точката, в която прозираме ефимерната тъкан на света, в който живеем, разбирайки от личен опит думите на Джуандзъ, който казал на учениците си: „Снощи сънувах, че съм пеперуда, а днес се чудя дали не съм пеперуда, която сънува, че е човек“. Тогава виждаме, че всъщност всичко – не само нашите отношения с другите хора, е резултат на проекция:

    „Не е ли цялата наша картина за света една проекция (както се разбира от индуизма или от Лайбниц с неговите монади „без прозорци“?)…“ Мари Луиз фон Франц, , с.113

Ако проекциите са нашият начин за недиференцирана свързаност с външния свят и другите хора, то тяхното оттегляне е не просто начинът за пораждане на индивидуализирано съзнание – то е средството да преживеем свързаността си с другите по един по-дълбок начин – на нивото на Духа, където всички ние сме Едно. И това е другият пореден парадокс – ние страдаме всеки път, когато късаме връзки – когато губим любим човек или не получаваме това, към което нашето земно желание е насочено. Но всяка прекъсната връзка на нивото на ума и желанията ни е възможност за свързване със същото това нещо на по-дълбоко ниво. Така оловото на болката от загубата и разочарованието се превръща в златото на спечелената ни вътрешна цялостност и по-дълбока свързаност със света. А това са преживяванията, за които говорят мистиците; и за тях – в някоя от следващите публикации.

автор: Камелия Хаджийска.

http://espirited.com/архаичната-идентичност-и-процеса-на-д/


Интересното е, че осъзнаването на чувствата и емоциите ако се постави в контекста на проекциите и въобще от гледна точка на аналитичната психология, се очертава представа за една самопораждаща и самопоглъщаща се реалност на човешкото битие.


Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #38 -: (Вторник) 21 Юни 2016, 23:06 »

Екхарт Толе

Да носиш миналото със себе си

Неспособността или по-скоро нежеланието на човешкия ум да се освободи от миналото е описана по много красив начин в историята за двама дзен-будистки монаси — Тадзан и Екидо. Веднъж се случило да вървят по селски път, целият в кал от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, монасите срещнали девойка, която искала да пресече пътя, но калта била толкова дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.

Монасите продължили пътя си в мълчание. Пет часа по-късно, когато вече приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-после заговорил за това, което го гнетяло: „Ама защо взе на ръце онова момиче? — запитал той. — Ние, монасите, не бива да постъпваме така.“

„Оставих я на земята преди часове — отвърнал му Тадзан — Ти още ли я носиш със себе си?“

Сега си представете какъв би бил животът на някой, който през цялото време живее като Екидо, никога не успява или никога не пожелава да се освободи вътрешно от ситуациите, натрупвайки все повече и повече „материал“ вътре в себе си — именно такъв е животът на преобладаващата част от човечеството. Какъв тежък товар от минало носят хората в ума си!

Миналото живее във вас под формата на спомени, но спомените сами по себе си никога не са проблем. Всъщност именно чрез спомените вие се учите от миналото и от миналите си грешки. Единствено когато спомените, т.е. мислите за миналото изцяло ви превземат, те стават бреме, стават проблем, стават част от усещането ви за вашия аз. Вашата личност, обусловена от миналото, се превръща във ваш затвор. Спомените ви се пропиват с усещането за аза и историите ви стават този, като когото се възприемате. Този „малък аз“ е илюзия, която засенчва истинската ви идентичност, безвремево и непритежаващо форма Присъствие.

Вашата история обаче се състои не само от умствена, но и от емоционална памет — стари емоции, които непрекъснато се съживяват. Също както онзи монах, носил със себе си товара на своето негодувание пет часа, като го подхранвал с мислите си, така и повечето хора носят почти през целия си живот огромно количество ненужен багаж, както умствен, така и емоционален. Те ограничават себе си чрез скърбите си, чрез своите оплаквания, враждебност, чувство за вина. Емоционалното им мислене се е превърнало в техен аз и те са се вкопчили в старите емоции — защото те подсилват идентичността им.

Поради човешката склонност да се увековечават старите емоции, почти всеки носи в своето енергийно поле натрупвания на стари емоционални болки, наричани от мен „болково тяло“.

Но пък можем да престанем да добавяме още и още неща към болковото тяло, което вече имаме. Можем да се научим да прекършваме навика да трупаме и увековечаваме стари емоции всеки път, когато той отново надигне глава, като плеснем с криле (метафорично казано) и като се постараем да не обитаваме с мислите си миналото, независимо дали става дума за нещо, случило се вчера или преди тридесет години. Можем да се научим да не поддържаме ситуациите и събитията живи в ума си, а да връщаме отново и отново вниманието си към първичния, безвремеви настоящ момент, да се откажем в името на настоящето от безспирното създаване на умствени филми. Истинското Присъствие се превръща в наша идентичност, а не мислите и емоциите ни.

Нищо, случило се в миналото, не може да ви попречи да бъдете присъстващи в настоящето, А след като миналото не може да ви попречи, каква е тогава силата му?

Индивидуалното и колективното

Всяка негативна емоция, която не е напълно видяна като това, което е в момента на нейното възникване, не би успяла да се разпадне. След себе си тя ще остави остатък от болка.

За децата силните негативни емоции са твърде разтърсващи, за да могат да се справят с тях, и затова те се стремят да не ги изпитват. При отсъствието на напълно осъзнат възрастен човек, който да ги напътства с любящо и съчувстващо разбиране как да се изправят срещу емоцията, изборът тя да не се изпитва е наистина най-доброто решение. За жалост, този изработен в ранна възраст защитен механизъм обикновено се запазва и когато детето стане възрастен човек. Емоциите продължават да живеят в него неосъзнати и се проявяват косвено, като тревога, гняв, изблици на насилие, лошо настроение или дори физическа болка. При някои случаи те се намесват в най-интимните отношения и дори понякога ги саботират. Повечето психотерапевти са работили с пациенти, които първоначално твърдят, че са имали щастливо, безоблачно детство, а по-късно се оказва точно обратното. Може би това са само най-крайни случаи, но все пак никой не минава през периода на детството, без да изпитва емоционална болка. Дори и двамата ви родители да са просветлени, ще се окаже, че израствате в един до голяма степен несъзнателен свят.

Остатъците от болка, натрупвани у вас, когато всяка ваша силна негативна емоция е била недовидяна, ненапълно възприета и след това оставена да се разпадне, се съчетават, за да създадат едно енергийно поле, което обитава клетките на тялото ви. То се състои не само от изпитаната през детството болка, но и от болезнените емоции, прибавяни по-късно през юношеството и дори зрелостта, като много от тях са били създадени от гласа на егото. Емоционалната болка става ваш верен спътник, когато животът ви се основава на фалшиво усещане за аза.

Това енергийно поле от стари, но все още доста живи емоции, налично у почти всеки човек, е болковото тяло.

Ала болковото тяло не е само индивидуално. То също така участва и в болката, изстрадана от безброй човешки същества в хода на цялата човешка история, защото това е история на непрекъснати войни между племената, на поробвания, грабежи и изнасилвания, мъчения и всякакви други форми на насилие. Тази болка все още живее в колективната душа на човечеството и все още се увеличава всеки ден, както можете да се убедите, гледайки вечерните новини или ставайки свидетели на някоя драма в човешките отношения. Колективното болково тяло вероятно е кодирано в ДНК на всеки човек, макар все още да не сме го открили.

Всяко новородено дете, идващо в нашия свят, вече носи едно емоционално болково тяло. При някои то е по-тежко, по-плътно, отколкото при други. Някои бебета се чувстват добре, щастливи са през повечето време. Други носят огромно количество нещастие в себе си. Вярно е, че някои бебета все плачат, защото не получават достатъчно внимание и любов, но други плачат без очевидна причина, сякаш се опитват да направят всички около себе си също толкова нещастни, колкото са те самите — и често успяват да го постигнат. Те са дошли на този свят с тежък товар от човешка болка. Трети бебета пък често плачат, защото усещат излъчването на негативни емоции от бащата и майката, а това им причинява болка и допринася за нарастването на болковото им тяло чрез поглъщане на енергия от болковите тела на родителите. Независимо от това какъв точно е случаят, с нарастването на физическото тяло на бебето нараства и болковото тяло.

Едно дете с леко болково тяло не е непременно „по-напреднало“ в духовен план, отколкото мъж или жена с плътно болково тяло. Всъщност обикновено е точно обратното. Хората с плътно болково тяло в повечето случаи имат по-голям шанс да се пробудят за духовното, отколкото онези, чието болково тяло е по-леко. Докато някои от първите остават в плен на плътните си тела, други могат да достигнат до точка, в която вече не могат да живеят нещастни, и съответно мотивацията им да се пробудят става особено силна.

Защо страдащото тяло на Иисус, лицето му, изкривено в агония, и покритото му с кървящи рани тяло, е толкова могъщ образ в колективното съзнание на човечеството? Милиони хора, най-вече през Средновековието, не биха се чувствали така дълбоко свързани с него, ако нещо в тях не откликваше, ако несъзнателно не го разпознаваха като външен израз на собствената им вътрешна действителност — болковото тяло. Макар да не са били достатъчно съзнаващи, за да го съзрат непосредствено у себе си, те все пак вече са били на пътя към пробуждането. Иисус може да се смята за архетипния човек, въплъщаващ както болката, така и възможността тя да бъде превъзмогната.

Как болковото тяло се възпроизвежда

Болковото тяло е полуавтономна енергийна форма, която живее вътре в повечето човешки същества и се състои от емоции. То притежава свой собствен примитивен разум, леко наподобяващ разума на хитро животно, като той е насочен най-вече към оцеляването му. Подобно на всички форми на живот, и то се нуждае от храна — за да се зареди с нова енергия, — но тази храна е енергия, която е съвместима с неговата собствена, т.е. вибрираща със сходна честота. Всяко болезнено емоционално преживяване може да се използва за храна от болковото тяло, затова то разцъфтява бурно на почвата на негативното мислене и на драмите във взаимоотношенията. Болковото тяло е пристрастено към нещастието.

Може би ще се почувствате шокирани, когато за първи път прозрете, че у вас има нещо, което постоянно се стреми към емоционална негативност и търси нещастие. Нужна е обаче по-голяма осъзнатост, за да го видите в себе си, отколкото в друг човек. След като нещастието ви завладее, вие не само че не искате то да приключи, но искате да направите и другите също толкова нещастни, колкото вас, за да можете да се храните и от техните негативни емоционални реакции.

При повечето хора болковото тяло има както латентно, така и активно състояние. Когато е в латентно състояние, вие лесно забравяте, че носите вътре в себе си тежък тъмен облак или спящ вулкан, създаден от енергийното поле на вашето болково тяло. Колко дълго то ще остане латентно е различно при всеки човек: най-често няколко седмици, но е възможно и няколко дни или няколко месеца. В редки случаи болковото тяло може да бъде в състояние на летаргия години наред, преди да се активизира от някое събитие.

Как болковото тяло се храни от вашите мисли

Болковото тяло се събужда от съня си, когато изгладнява и е време да се обнови. То може да се активизира по всяко време от някакво събитие. Изгладнялото болково тяло е в състояние да използва най-незначителното събитие като активатор, например нещо, което някой е казал или направил, или дори една мисъл. Ако живеете сами и в този момент около вас няма никой, болковото тяло ще се храни с вашите мисли. Внезапно мисленето ви става подчертано негативно. Най-вероятно няма дори да осъзнаете, че точно преди да се надигне този прилив на негативно мислене в ума ви се е втурнала вълна от емоции — мрачни и тежки настроения, тревога или пламтящ гняв. Всички мисли са енергия и болковото тяло започва да се храни от енергията на мислите ви. Но не от енергията на всички мисли. Не е нужно да сте особено наблюдателни, за да забележите, че усещате позитивната мисъл по съвсем различен начин в сравнение с негативнатата мисъл. Те притежават една и съща енергия, но тя вибрира с различна честота. Щастливата, позитивна мисъл не става за храна на болковото тяло. То се храни само с негативни мисли, защото само те са съвместими с неговото енергийно поле.

Всички неща представляват вибриращи енергийни полета в непрестанно движение. Столът, на който седите, книгата, която държите в ръцете си, изглеждат солидни и неподвижни само защото вашите сетива възприемат именно под такава форма тяхната вибрационна честота, иначе казано, безспирното движение на молекулите, атомите, електроните и субатомните частици, които заедно създават това, което възприемате като стол, книга, дърво или тяло. Това, което възприемаме като физическа материя, всъщност е енергия, вибрираща (движеща се) в рамките на конкретен спектър от честоти. Мислите също се състоят от енергия, вибрираща с по-високи честоти в сравнение с енергията на твърдите тела, и поради тази причина те не могат да се видят или докоснат. Мислите притежават собствен спектър от честоти, като негативните са в ниските нива на спектъра, а позитивните — в по-високите нива. Вибрационната честота на болковото тяло съответства на честотата на негативните мисли и затова само негативните мисли могат да го хранят.

Обичайният модел на мисълта, създаваща емоция, е преобърнат в случая с болковото тяло — поне в началния етап. Емоцията, идваща от болковото тяло, бързо се сдобива с контрол над мисленето ви, а след като умът бъде завладян от болковото тяло, мисленето ви става негативно. Гласът в главата ви ще разказва тъжни, тревожни и гневни истории за вас или вашия живот, за други хора, за миналото, бъдещето или за въображаеми събития. Той ще обвинява, ще се оплаква, ще си въобразява. И вие ще бъдете напълно отъждествени с това, което гласът казва, ще вярвате на всичките му изопачени мисли. В този момент се установява пристрастеност към нещастието.

Не че не можете да спрете потока на негативните мисли — просто не желаете до го спрете. Причината е, че болковото тяло в този момент вече живее чрез вас, претендира, че е вас. А за него болката е удоволствие. То жадно поглъща всяка негативна мисъл. И гласът, който обикновено звучи в главата ви, сега става глас на болковото тяло. Гласът на болката се е настанил на мястото на вътрешния диалог. Създава се порочен кръг между болковото тяло и вашето мислене. Всяка мисъл се подхранва от болковото тяло, а то на свой ред генерира още мисли. И в даден момент, след няколко часа или след няколко дни, болковото тяло се е захранило и се връща към спящото си състояние, като оставя след себе си опустошен организъм и тяло, твърде податливо на заболявания. И ако болковото тяло ви изглежда като психически паразит, вие сте прави. То е именно такова.

https://chitanka.info/text/26717/5
« Последна редакция: (Вторник) 21 Юни 2016, 23:31 от bg2 » Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #39 -: (Вторник) 21 Юни 2016, 23:09 »

Как болковото тяло се храни от драмите

Ако около вас има други хора, за предпочитане вашият партньор или близък член на семейството ви, болковото тяло ще се опита да ги провокира — както се казва, да им натисне бутона, за да може да се храни от развихрилата се драма. Болковото тяло обожава интимните отношения и семействата, защото именно от тях получава преобладаващата част от храната си. Трудно е да устоите на болковото тяло на друг човек, ако то е решило да ви въвлече в сблъсък. То инстинктивно знае вашите най-слаби, най-уязвими места. И ако не успее първия път, ще се опита отново. И отново. Защото е емоция в суров вид, търсеща още емоции. Болковото тяло на другия иска да ви провокира така, че двете болкови тела взаимно да обменят енергия.

Много взаимоотношения преминават на редовни интервали през бурни и разрушителни епизоди на болковото тяло. Почти непоносима е болката, която малкото дете изпитва, когато става свидетел на емоционалното насилие на развихрилите се болкови тела на неговите родители, а именно такава е съдбата на милиони деца по целия свят, кошмарът на всекидневния им живот. Това е един от основните начини, чрез които човешкото болково тяло се предава от поколение на поколение. След всеки епизод партньорите се сдобряват и настъпва интервал на относителен мир помежду им, дотолкова, доколкото егото им го позволява.

Прекаленото консумиране на алкохол често активира болковото тяло, най-вече при мъжете, но също и при някои жени. Когато един човек се напие, той претърпява пълна промяна на личността — болковото тяло го завладява. Един дълбоко несъзнателен човек, чието болково тяло обикновено се самозахранва чрез физическо насилие, често насочва това насилие срещу съпругата или децата си. Когато изтрезнее, той наистина ще съжалява за стореното и ще заяви, че то никога няма да се повтори — и ще бъде искрен. Ала човекът, който говори в случая и дава обещания, не е онова същество, което извършва насилието, така че можете да сте сигурни, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато той не стане присъстващ, не осъзнае болковото тяло вътре в себе си и не прекъсне отъждествяването с него. В някои случаи съветът на хора, запознати с този род неща, ще му помогне да се освободи.

Повечето болкови тела искат както да причиняват болка, така и да страдат от болка, но има и такива, които предимно нанасят болка или предимно са жертви на болката. И в двата случая те се хранят от насилието, било то емоционално или физическо. Някои двойки си мислят, че „са влюбени“, а всъщност са привлечени един към друг, защото болковите им тела взаимно се допълват. Понякога в момента, в който се срещнат, вече е ясно кой ще изпълнява ролята на причиняващ болка, и кой — на жертва. Има бракове, които уж са сключени в рая, но се превръщат в ад.

Ако някога сте живели с котка, ще знаете, че дори когато котката изглежда заспала, тя знае какво става наоколо и при най-лекия необичаен шум наостря уши и леко отваря очи. Спящите болкови тела са като котките. На определено ниво те са все още будни, готови да скочат, да преминат в действие — щом получат импулс.

В интимните отношения болковото тяло обикновено е достатъчно умно, че да се снижи и „покрие“, когато заживеете с някой и, за предпочитане, подпишете договор, ангажиращ ви да прекарате останалата част от живота си с този човек. Вие не се оженвате или омъжвате просто за една жена или за един мъж, вие се оженвате или омъжвате и за нейното/неговото болково тяло — както и обратното. Възможно е да преживеете доста голям шок, когато може би скоро след медения ви месец, изведнъж един ден откриете, че у партньора ви е настъпила пълна промяна на личността. Гласът му е станал груб и остър, той ви порицава, обвинява, крещи ви, и то обикновено за нещо съвсем незначително. Или пък партньорът изведнъж се затваря в себе си. „Какво има, какво не е наред?“ — питате вие. „Нищо няма, всичко е наред“ — ви отвръща. Ала наситено-враждебната енергия, която излъчва, ясно говори „Нищо не е наред“. И когато погледнете в очите й/му, виждате, че в тях вече няма светлина; все едно се е спуснала тежка завеса и съществото, което сте познавали и обичали и което е проблясвало през егото, сега е напълно засенчено. Пред вас стои напълно непознат човек, в очите му има омраза, враждебност, горчивина или гняв. Но всъщност, когато той ви говори, не ви говори партньорът ви, а неговото болково тяло. Каквото и да казва, това е версията на болковото тяло за действителността и действителността се оказва изцяло изопачена от страха, враждебността, гнева и желанието да се причини и получи повече болка.

В този момент може да се зачудите да не би пък това да е истинското лице на партньора ви, което не сте виждали досега и затова сте направили ужасната грешка да се обвържете с този човек. Не е така, не това е истинското му лице, това е само болковото му тяло, което временно го е завладяло изцяло. Трудно е да се открие партньор, който да няма болково тяло, но все пак ще е по-добре да изберете някого, чието болково тяло не е твърде плътно.

Плътното болково тяло

Някои хора имат плътно болково тяло, което никога не заспива напълно. Възможно е да се усмихват и да водят любезни разговори, но не е нужно да си психотерапевт, за да усетиш нажежената топка от нещастни емоции, която се таи в тях, точно под повърхността, изчакваща следващото събитие, за да реагира, следващия човек, когото да обвини или с когото да се конфронтира, следващото нещо, за което да страда. Техните болкови тела никога не могат да получат достатъчно, винаги са гладни. И умножават потребността на егото от врагове.

Чрез тяхното реагиране незначителни неща се разрастват непропорционално, като с реакциите си те се стремят да привлекат и други хора да участват в драмата им. Някои се ангажират с продължителни и в крайна сметка безсмислени битки или със съдебни процеси — срещу организации или отделни хора. В други гори натрапчива омраза срещу бивша съпруга или партньор. И понеже не съзнават, че носят вътре себе си болка, чрез реакциите си те проектират тази болка върху събития и ситуации. Поради пълна липса на осъзнатост те не могат да направят разлика между дадено събитие и своята реакция на това събитие. За тях нещастието и дори самата болка се съдържат в събитието или ситуацията. Несъзнавайки вътрешното си състояние, те дори не знаят, че са дълбоко нещастни, че страдат.

Понякога хора с толкова плътни болкови тела стават активисти, борещи се за някаква кауза. Възможно е каузата сама по себе си да е ценна, достойна, може първоначално те да постигнат успех в начинанията си, обаче с времето негативната енергия, която вливат в думите и делата си, започва да предизвиква нарастваща опозиция срещу тяхната кауза. Обикновено става така, че те си създават врагове в самата организация, в която участват, тъй като където и да отидат, си намират причини да се чувстват зле, т.е. болковото тяло продължава да открива точно каквото търси.

Забавленията, медиите и болковото тяло

Ако не сте запознати с нашата съвременна цивилизация, ако идвате от друга епоха или друга планета, едно от нещата, които ще ви впечатлят, е, че милиони хора обичат да гледат — и плащат пари за това — как хората се убиват взаимно или си причиняват болка един на друг, и наричат това „забавление“.

Защо филмите с насилие привличат толкова много зрители? Съществува цяла индустрия, която в преобладаващата си част захранва човешката пристрастеност към нещастието Очевидно, хората гледат тези филми, защото искат да се чувстват зле. Но какво е това у хората, което обожава да се чувства зле и се нарича „добре“? Болковото тяло, разбира се. Голяма част от развлекателната индустрия го обслужва. И така, наред с реагирането, негативното мислене и личната драма, болковото тяло се възобновява и чрез ходенето на кино и гледането на телевизия. Болкови тела са сценаристи, продуценти и режисьори на тези филми, болкови тела плащат, за да ги гледат.

Винаги ли е „погрешно“ да се показва и гледа насилие по телевизията и в кината? Дали цялото това насилие обслужва болковото тяло? На настоящия еволюционен етап на човечеството насилието е не само вездесъщо, но дори нараства, тъй като старото его-съзнание, увеличило се посредством колективното болково тяло, се интензифицира, преди да настъпи неизбежният му край. Ако филмите показват насилие в по-широк контекст, ако показват произхода му и корените му, ако показват какво причинява то на жертвата, както и на извършителя, ако показват колективното несъзнавано, което стои зад него и се предава от поколение на поколение (гневът и омразата, живеещи у хората под формата на болково тяло), тогава тези филм; вече могат да изиграят жизненоважна роля за пробуждането на човечеството. Могат да бъдат огледало, в което човечеството да види собствената си лудост. Лудостта се осъзнава именно като лудост (дори когато става дума за собствената ви лудост), когато се пристъпи в царството на нормалността, и раждащата се осъзнатост. И това е краят на лудостта.

Такива филми съществуват и те не подхранват болковото тяло. Някои от най-добрите антивоенни филми показват истинската действителност на войната, а не захаросаната й версия. Болковото тяло може да се подхранва само от филми, в които насилието се показва като нормално и дори жестоко човешко поведение, или от филми, в които насилието се възвеличава с единствената цел да се породи негативна емоция в зрителя и да се „определи местоположението“ на пристрастеното към болката болково тяло.

Популярните таблоиди продават не толкова новини, колкото негативни емоции — храна за болковото тяло. „*опелета“ — пищи деветсантиметровото заглавие. Най-добрата в това отношение е британската таблоидна преса. Работещите в нея знаят, че негативните емоции се продават доста по-добре от новините.

В новинарските медии, включително и телевизията, съществува тенденция лакомо да се поглъщат и представят негативните новини. Колкото по-лоши стават нещата, толкова по-въодушевени са говорителите и репортерите, и обикновено медиите заразяват зрителите с негативното си въодушевление. Болковите тела просто го обожават.

Колективното женско болково тяло

Колективното измерение на болковото тяло съдържа в себе си различни течения. Племена, нации, раси — всички те имат свое собствено колективно болково тяло, като някои от тези тела са по-плътни от други. Повечето от членовете на дадено племе, нация и раса имат дял в съответното болково тяло.

Почти всяка жена също има своя дял в колективното женско болково тяло, което става особено активно точно преди менструацията. В този момент повечето жени се чувстват погълнати от море от интензивни негативни емоции.

Потискането на женския принцип през последните две хиляди години е дало възможност на егото да се сдобие с пълно върховенство в колективната човешка душа. Въпреки че жените, разбира се, имат его, егото по-лесно се вкоренява и разраства в мъжката форма на живот, отколкото в женската. Причината за това е, че жените по-малко се отъждествяват с разума, отколкото мъжете. Те са повече в досег с вътрешното си тяло и с разума на организма, а именно те раждат интуитивните способности у човека. Женската форма на живот е по-малко капсулирана от мъжката, тя е по-отворена и по-чувствителна към другите форми на живот, в по-голяма хармония с природния свят.

Ако равновесието между мъжките и женските енергии не беше унищожено на нашата планета, егото нямаше да се разрасне чак толкова. Нямаше да обявим война на природата и нямаше да бъдем така цялостно отчуждени от нашето Битие.

Никой не знае точните цифри — защото не са запазени свидетелства, но изглежда, че през един тристагодишен период между три и пет милиона жени са били измъчвани и убити от „Светата инквизиция“, институция, основана от римокатолическата църква за премахване на ересите. Това може да се сравни само с Холокоста и също като Холокоста може да се определи като една от най-мрачните глави в историята на човечеството. Достатъчно е било някоя жена да показва любов към животните, да се разхожда сама по полетата или в горите, да събира лечебни билки, за да бъде заклеймена като вещица и измъчвана, и изгорена на клада. Свещената женственост е била обявена за демонична и цяло едно измерение почти е било изтрито от човешкия свят. Други култури и религии, например юдаизмът, ислямът и дори будизмът, също потискали женското измерение, макар и по по-малко насилствени начини. Жените били сведени до средство за раждане на деца и до собственост на съпруга. Мъже, които отричали женското дори вътре в себе си, управлявали света, свят, напълно лишен от равновесие. Това е историята, или по-скоро историята на една лудост.

Кой е бил отговорен за този страх от женското, който може най-точно да се определи като остра форма на колективна параноя? Бихме могли да кажем: разбира се, виновни са мъжете. Ала защо в такъв случай в множество древни предхристиянски цивилизации, като например шумерската, египетската и келтската, жените са били уважавани и женският принцип е бил обект не на страх, а на почит? Какво внезапно е накарало мъжете да се почувстват застрашени? Много просто — развиващото се у тях его. То е знаело, че може да постигне пълен контрол над планетата само в мъжката си форма, а за да осъществи това, е трябвало да обезсили женския принцип.

С течение на времето егото подчинило на властта си повечето жени, макар никога да не успяло да се вкорени в тях така дълбоко, както в мъжете.

И ето че сега сме изправени пред ситуация, в която потискането на женското е станало вече вътрешно, интернализирано, дори при повечето жени. Свещената женственост, понеже е била потискана, се изпитва от повечето жени като емоционална болка. Тя е станала част от болковото тяло заедно с натрупваните векове наред страдания — раждането на деца, изнасилванията, поробванията, мъченията, смъртта в резултат от насилие.

Ала нещата днес вече бързо се променят. Все повече хора стават осъзнати и егото започва да губи властта си над човешкия ум. А тъй като никога не е било дълбоко вкоренено в жените, то губи властта си над жените по-бързо, отколкото над мъжете.

Национални и расови болкови тела

Страни, в които са били извършвани множество актове на колективно насилие и са причинявани много страдания, имат по-плътно болково тяло, отколкото останалите страни. Поради тази причина по-старите страни имат по-плътни болкови тела. По-младите страни, например, Канада и Австралия, както и онези, които са били заслонени от заобикалящата ги лудост, например Швейцария, имат по-леки колективни болкови тела. Разбира се, и във вторите страни хората имат свое лично болково тяло, с което трябва да се справят. Ако сте достатъчно чувствителни, можете да усетите плътността на енергийното поле на определени държави, още щом слезете от самолета. В други държави може да се усети енергийно поле на латентно насилие под повърхността на всекидневния живот, В страни от Близкия изток, например, колективното болково тяло е така изострено, че значителна част от населението се чувства принудено да го изяви чрез външни действия — безкраен и лудешки цикъл от извършване на насилие и възмездяване за претърпяно насилие, в хода на който болковото тяло възобновява себе си отново и отново.

В държави, в които болковото тяло е плътно, но вече не е изострено, настъпва тенденция хората да се стремят към намаляване на чувствителността си към колективната емоционална болка: в Германия и Япония това става чрез труда, в други страни — чрез ширещо се консумиране на алкохол (което обаче може да има противоположния ефект — да стимулира болковото тяло, особено ако консумацията е прекалена). Плътното болково тяло на Китай е в известна степен смекчено от твърде разпространеното практикуване на тай-чи, което — учудващо — не бе обявено за незаконно от комунистическите управници, чувстващи се застрашени от всичко, което не могат да контролират. Всеки ден по улиците и в градските паркове милиони хора упражняват тази двигателна медитация, успокояваща ума. Така колективното енергийно поле значително се променя и болковото тяло донякъде намалява, защото мисленето се редуцира и се генерира Присъствие.

Духовните практики, в които участва и физическото тяло — тай-чи, цигун и йога — все повече се разпространяват в Западния свят. Тези практики не създават разделение между тялото и духа и спомагат за намаляване на болковото тяло. Те ще играят важна роля в глобалното пробуждане.

Колективното расово болково тяло е особено ясно изразено при еврейския народ, който е страдал от преследвания векове наред. Не е изненадващо, че то е плътно и при индианците, чийто брой значително е намалял поради европейските заселници, които почти са унищожили местната култура. Силно изразено е и болковото тяло при чернокожите американци. Техните предци са били насилствено изтръгвани от земите им, бити, за да се научат да се подчиняват, и след това продавани в робство. В основата на икономическия просперитет на Съединените щати стои трудът на четири-пет милиона чернокожи роби. Всъщност страданията, причинени на червенокожите и на чернокожите, не са се влели в болковото тяло само на тези две раси, но са се превърнали в част от колективното американско болково тяло. Винаги става така, че и жертвата, и извършителят страдат от последиците на актовете на насилие, потисничество, жестокост. Каквото правиш на другите, го правиш и на себе си.

Няма значение каква част от болковото ви тяло принадлежи на страната или на расата ви и каква част е лична. И в двата случая можете да го надмогнете, като поемете отговорност за вътрешното си състояние. Сега. На минутата. Дори ако обвиненията ви срещу някого са повече от оправдани, щом обвинявате, ще продължавате да подхранвате болковото тяло с мислите си и ще останете в плен на вашето его. Има само един извършител на зло на нашата планета: човешката несъзнателност. Да се разбере това е истинска прошка. С прошката вашата идентичност на жертва се разпада и се ражда същинската ви сила — силата на Присъствието. Вместо да обвинявате мрака, вие донасяте светлина.

https://chitanka.info/text/26717/5
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #40 -: (Сряда) 22 Юни 2016, 01:28 »

bg2,
Благодаря ти за цитирания материал за болковото тяло! Точно в синхрон с мислите ми и отговора ми, http://xcombg.net/index.php?topic=2244.msg37204#msg37204
Камелия Хаджийска имаше добри публикации в тази връзка -  Болковото тяло и съзнателното присъствие.
Активен
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #41 -: (Събота) 25 Юни 2016, 19:03 »

  Хубави думи.Моля,ако има някой,комуто те са били от практическа полза,да се обади.Не иронизирам,принципно съм съгласен,но е възможно този подход при някои хора да не сработва.На тях бих предложил,не, не решение,а гледна точка,нищо повече от търсене на подходящ алтернативен подход.Търсене с негарантиран успех,разбира се.

    Този който би написал,че при него този подход е успял,нека преди това си отговори на въпросите:
Напълно искрен ли е положителният ми отговор?
Без никакъв опит да представя пред другите желаното за истина(с най-добри намерения,разбира се)?

Някой?

(Аз няма да се разписвам тук,само взех някои цитати за нова тема)
 

Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #42 -: (Сряда) 12 Октомври 2016, 18:15 »

Две сходни статии от типа "автопрограмиране". Взимат за база разбирането за емоционалната интелигентност и го превръщат в някакви съвсем прости житейски правила. Smiley

14 признака за висока емоционална интелигентност

#1: Богат емоционален речник
Всички хора изпитват емоции, но сравнително малко са тези, които могат да определят как се зараждат емоциите им. Според изследването на д-р Бредбъри само 36% притежават това умение. А когато не сме в състояние да разберем природата на емоциите си, това води до ирационални решения и непродуктивна дейност.
Хората с висок EQ работят върху своите емоциите, защото ги разбират и за целта използват обширен речник от думи. Докато много от нас могат да кажат само, че се чувстват “зле”, емоционално интелигентните хора могат точно да идентифицират чувствата си като “раздразнение”, “разочарование”, “тревога” или “подтиснатост”. Колкото по-богат е речниковият запас на даден човек, толкова по-добре той разбира своите чувства, тяхната причина и това, което трябва да прави в дадената ситуация.

#2: Интерес към хората
Независимо дали са интроверти или екстроверти, хората с високо ниво на EQ се интересуват от всички около тях. Това любопитство е предизвикано от емпатия – една от най-значимите характеристики на високия емоционален интелект.

#3: Положителна нагласа към промени
Емоционално интелигентните хора са гъвкави. Те постоянно се адаптират. Те знаят, че страхът от промените парализира, и че той е сериозна заплаха за техния успех и щастие. Хората с висок EQ търсят промените и разработват план за това как те да се случват.

#4: Познаване на собствените слаби и силни страни
Емоционално интелигентните хора знаят, в какво са професионалисти и в кои сфери им липсват познания и усет. Те умеят да постигат успех, използвайки в най-пълна степен предимствата си, без да позволяват слабостите им да им пречат.

#5: Разбиране на другите
Голяма част от емоционалният интелект се свежда до социална осведоменост, умение да се разпознават хората, да се разбират техните характери и преживявания. Хората с висок EQ умеят да преценят много точно какво представляват техните събеседници и разбират какво ги мотивира. 

#6: Неуязвимост за обиди
Ако един човек е наясно, какво представлява той лично и какво представляват другите, неговата увереност трудно може да бъде разклатена. Емоционално интелигентните хора са уверени в себе си и открити. Те могат дори да се надсмиват на себе си или да позволяват на други да им се присмиват, тъй като са в състояние да прокарат мислена линия между хумора и деградацията.

#7: Умението да се казва “не” (на себе си и на други)
Емоционалният интелект е преди всичко самоконтрол. Хората с висок EQ умеят да избягват импулсивни действия. Изследване, проведено в Калифорнийския университет показва, че колкото по-трудно е на един човек да каже “не”, толкова по-често той изпитва стрес, умора и депресия.
За някои хора е много трудно да кажат “не”, но истината е, че тази силна дума не трябва да се избягва. Когато се налага да кажат “не” емоционално интелигентните хора не се крият зад фрази от типа на “аз не мисля, че бих могъл” или “не съм сигурен, че…”. Всъщност отказът да се поемат нови задължения показва, че съответният човек се отнася с уважение към вече поетите от него ангажименти, което е предпоставка за успешното им изпълнение.

#8: Балансирано отношение към грешките
Емоционално интелигентните хора се дистанцират от грешките си, но не ги забравят. Те извличат от тях поуки, за да постигат успех в бъдеще. Да се отделя много време за да се анализират допуснати грешки е изключително затормозяващо, но от друга страна, грешките не трябва да бъдат напълно забравяни, защото това повишава риска те да бъдат допуснати отново. Хората с висок EQ успяват да трансформират неуспеха в лично усъвършенстване.

#9: Умението да даваме
Когато някой ви дава нещо спонтанно, без да очаква нищо в замяна, това прави силно впечатление. Например, разговаряте с колега за дадена книга, а на следващия ден той ви я подарява – такъв колега най-вероятно има висок EQ. Емоционално интелигентните хора изграждат устойчиви взаимоотношения, тъй като наистина мислят за другите.

#10: Умение за абстрахиране
Отрицателните емоции причиняват стрес. Когато мислите за някакво неприятно събитие, се включва инстинктът за самосъхранение, който ви кара при среща с опасност да се сражавате или да избягате. Тази реакция има важно значение за оцеляването, но ако опасността е свързана с отминало събитие, а спомените за него постоянно се връщат, с течение на времето се натрупва прекалено много стрес, което може да има разрушителни за здравето последствия – това сочат изследвания на учени от Университета Еймъри. Емоционално интелигентните хора могат да се абстрахират от провалите и да не живеят в миналото.

#11: Неутрализиране на вредните хора
Взаимодействието с хора със сложен характер често води до разочарования и умора. Хората с висок EQ контролират своята комуникация с такива личности, като не намесват в нея чувствата си. Когато трябва да се противопоставят на вреден човек, те подхождат към ситуацията рационално, идентифицират емоциите си и не позволяват гневът и разочарованието да надделеят. Те се стремят да си представят гледната точка на дадения човек, като това им помага да намерят общ език и решение на проблема.

#12: Контролиране на амбициите
Емоционално интелигентните хора не се стремят към съвършенство, защото знаят, че то не съществува. На хората е присъщо да грешат. Ако човек си постави за цел да е съвършен, той много повече се страхува от грешки и затова е склонен да се въздържа от действие. След това този човек ще се изтезава с мисли за нещата, които не е успял да направи и които е трябвало да направи по друг начин, вместо да се радва на това, което е постигнал и да предприема нови начинания.

#13: Позитивизъм
Колкото повече мислите за неблагоприятни възможности и беди, толкова по-вероятно е те да се случат. Повечето от нашите негативни мисли са само мисли, а не факти. Когато ви се струва, че нещо може да се случи, това е просто естествена реакция на вашия мозък, предизвикана от заплахи във външния свят. Емоционално интелигентните хора разграничават мисли и факти – така те избягват цикъла на негативността и си изграждат позитивен мироглед.

#14: Самооценка
Когато емоционално интелигентните хора са доволни от това, което са направили, никакви ехидни забележки и иронични коментари не могат да им отнемат удовлетворението. Самооценката на хората с висок EQ зависи само от самите тях.

източник/цялата статия: http://cfo.cio.bg/765_14_priznaka_za_visoka_emocionalna_inteligentnost



18 признака отличаващи емоционално интелигентните хора

1. Вие имате ясна емоционална лексика
Всички хора изпитват емоции, но малко са тези, които могат точно да ги идентифицират, когато се появят. Нашето изследване показа, че само 36% от хората могат да разрешат това, което е проблематично, защото немаркираните емоции често остават неразбрани, което води до нерационални решения и контрапродуктивни действия.
Хора с висока емоционална интелигентност овладяват емоциите си, защото ги разбират и използват богат набор от чувства, за да успеят да го направят. Докато повечето хора се чувстват „зле", емоционално интелигентните такива могат да определят точно и ясно дали се чувстват „раздразнителни", „разочаровани", „подтиснати" или „неспокойни". Колкото по-специфична дума използвате, толкова по-голяма представа ще имате за това как се чувствате, какво ви е накарало да се чувствате по този начин и какво трябва да направите, за да го промените.

2. Вие се интересувате от хората
Няма значение дали те са интровертни или екстровертни, емоционално интелигентните хора са любопитни за всички около тях. Това любопитство е продукт на емпатия - един от най-значимите пътища за високо емоционална интелигентност. Колкото повече ви е грижа за другите хора и това, което се случва с тях, толкова по-любопитно ви става за тях.

3. Вие приемате промяната
Емоционално интелигентните хора са гъвкави и лесни за адаптиране. Те знаят, че страхът от промяна е парализиращ и е основна заплаха за техния успех, и щастие. Те търсят промяната, която се спотайва зад ъгъла и формират план за действие, за да не възникнат непредвидени промени.

4. Вие знаете своите силни и слаби страни
Емоционално интелигентните хора не само разбират емоциите; те знаят в какво са добри и в какво не. Да имате висока емоционална интелигентност означава да знаете кои са силните ви страни и как да ги използвате за собствена облага.

5. Вие имате добра преценка за хората
Голяма част от емоционалната интелигентност се свежда до социалната осведоменост; способността да разчитате другите хора, да знаете към какво се стремят и да разбирате през какво преминават. С течение на времето, това ваше качество ви помага да преценявате хората. Хората вече не са „мистерия" за вас. Разбирате към какво се стремят, както и каква е мотивацията им, дори и на тези, които се крият на повърхността.

6. Трудно се обиждате
Ако имате отлични познания за това кой сте, ще е трудно за някой да каже или да направи нещо, с което да ви обиди. Емоционално интелигентните хора са уверени в себе си и са с отворено съзнание, което им създава доста дебела обвивка. Може дори да се самоиронизират или да позволят на други хора да го правят, защото са в състояние мисленно да начертаят граница между шегата и деградацията.

7. Знаете как да кажете „не" (на себе си и на околните)
Емоционална интелигентност означава да знаете как да упражнявате самоконтрол. Забавяте удовлетворението и избягвате импулсивни действия. Изследване, проведено в Калифорнийския Университет, в Сан Франциско, показва, че колкото по-трудно казвате „не", толкова по-вероятно е да изпитате стрес, изтощение и дори депресия. Способността да казвате „не" е предизвикателство за самоконтрола ви, но „не" е силна дума, която не трябва да се притеснявате да използвате. Когато дойде време да кажат „не", емоционално интелигентните хора избягват фрази, като „Не мисля, че мога" или „Не съм сигурен".

8. Освобождавате се от грешките
Емоционално интелигентните хора странят от грешките си, но не ги забравят. Пазейки ги настрана, те са в състояние да се адаптират и да се настроят за бъдещ успех. Постоянното обмисляне на грешките ви ви прави раздразнителни и дяволски срамежливи, докато ако ги забравите напълно има риск отново да ги повторите. Ключът към равновесието се крие в способността ви да превърнете неуспехите в нещо много ценно. Това създава тенденцията да се връщате всеки път към неуспехите си.

9. Давате без да очаквате нещо в замяна
Когато някой спонтанно ви даде нещо, без да очаква нищо в замяна, това оставя силно впечатление. Например, може да имате интересен разговор с някого за дадена книга и когато се видите след един месец, той се появява със същата тази книга в ръце. Емоционално интелигентните хора създават силни връзки, защото постоянно мислят за другите (околните).

10. Вие не таите злоба
Негативните емоции, които идват с таенето на злоба, са всъщност отговор на стреса. Само мисълта за това пренастройва тялото ви в борбен режим, механизъм за оцеляване, който ви кара да се борите, когато сте изправени пред заплаха. Когато заплахата е надвиснала над вас, тази реакция е от съществено значение за оцеляването ви, но когато заплахата е в миналото, държейки се за стреса, опустошавате тялото си и може да има катастрофални последици за здравето ви в бъдеще. Всъщност, изследователи в Emory University са показали, че държейки се за стреса допринасяте за високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. Таенето на злоба означава, че се държите за стреса, а емоционално интелигентните хора знаят как да го избегнат на всяка цена. Избавянето от злобата не само ви кара да се чувствате по-добре, но и също така подобрява здравето ви.

11. Неутрализирате токсични хора
Разправията с трудни хора е обезсърчаващо и изтощително за повечето хора. Но емоционално интелигентните хора контролират взаимодействието си с токсични хора чрез запазване на чувствата си под контрол. Когато им е необходимо да успокоят такъв човек, емоционално интелигентните подхождат към ситуацията рационално. Те идентифицират (разпознават) своите собствени емоции и не позволяват на гнева или раздразнението им да предизвикат хаос. Те също така обмислят гледната точна на трудния човек и са в състояние да намерят решение на всяка цена. Дори когато нещата напълно се провалят, емоционално интелигентните хора са в състояние да се справят със ситуацията.

12. Не търсите съвършенство
Емоционално интелигентните хора не поставят съвършенството в списъка си, защото знаят, че то не съществува. Човешките същества, в цялата си природа, сме склонни да грешим. Когато съвършенството ви е цел, вие винаги оставате с чувството, че сте се провалили и това чувство ви кара да се откажете или поне да намалите усилията си. В крайна сметка прекарвате време в оплакване какво не сте успели да постигнете и как е трябвало да го направите по различен начин – вместо да се движите напред, развълнувани за това, което сте постигнали и какво ще постигнете за в бъдеше.

13. Оценявате това, което имате
Да отделите време да обмисляте за какво сте благодарни не е най-правилното решение. Изследване, проведено в Калифорнийския Университет, установи, че хората, които работят ежедневно, за да изградят отношение на благодарност, са хора с по-ниски нива на стрес, те имат повече настроение, енергия и физическо благосъстояние. Това вероятно е така заради по-ниските нива на кортизол, които играят важна роля.

14. Умеете да изключвате
Организирането на свободно лично време (време за почивка) е знак за висока емоционална интелигентност, защото то ви помага да се справяте със стреса (да го държите под контрол) и да живеете за мига (момента). Когато в работата сте на разположение 24/7, се излагате на постоянен стрес. Принудете себе си да изключите – изключете телефона си, ще имате поне секунда спокойствие. Проучванията показват, че нещо толкова просто като обедна почивка може да понижи нивата ви на стрес. Технологиите позволяват постоянна комуникация и очаквания, че трябва да сте на разположение 24/7. Изключително трудно е да се насладите на един миг без стрес извън работата, когато един имейл може да развали прекрасната ви идилия.

15. Внимавате с количеството кофеин
Пиенето на големи количества кофеин води до освобождаване на адреналин, който е основният източник на отговора бой-или-бой. Този механизъм заобикаля рационалното мислене в полза на по-бърз отговор, за да се осигури оцеляване. Това е страхотно, когато те гони мечка, но не чак толкова страхотно, когато трябва да отговорите на груб имейл. Когато кофеинът постави мозъка и тялото ви в това хипер-будно състояние на стрес, емоциите надхвърлят поведението ви. Емоционално интелигентните хора знаят, че кофеинът е беля и не си позволяват волността да го употребяват.

16. Набавяте си достатъчно сън
Трудно е да преувеличите значението на съня при увеличаването на емоционалната ви интелигентност и управлението на нивата ви на стрес. Когато спите, мозъкът ви буквално се презарежда, преминавайки през спомените ви от изминалия ден и ги запазва или изхвърля, за да се събудите с бистър ум и ясно съзнание. Емоционално интелигентните хора знаят, че самоконтрола, вниманието и паметта им намаляват, когато не получат достатъчно сън. Така че емоционално интелигентните индивиди са приоритизирали съня.

17. Избягвате негативните мисли
Колкото повече размишлявате върху негативните мисли, толкова повече сила им давате. Повечето ни негативни мисли са само това – мисли, не факти. Когато ви се струва, че нещо никога или винаги се случва, това е тенденцията на мозъка да усеща заплахи. Емоционално интелигентните хора разделят мислите от фактите, за да се измъкнат от цикъла на негативизъм и да продължат към една позитивна, нова визия.

18. Не позволявате на никого да ограничи радостта ви
Когато чувството ви за удоволствие и удовлетворение са извлечени от мненията на други хора, вие вече не сте господар/ка на собственото си щастие. Когато емоционално интелигентните хора се чувстват доволни от нещо, което са направили, те не позволяват ничие мнение или подли заявления да им отнемат радостта. Когато не е възможно да изключите реакциите си към това, което другите мислят, няма нужда да се сравнявате с тях и винаги можете да игнорирате техните мнения. По този начин, без значение какво мислят или правят другите хора, самоуважението идва отвътре.

източник/цялата статия: http://webstage.bg/liubopitno/1819-18-priznaka-otlichavashti-emotzionalno-inteligentnite-hora.html



Накратко за емоционалната интелигентност от Уикипедия:

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Под емоционална интелигентност (ЕИ) се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението. Това е относително нова област на изследване в психологията.

Емоционалната интелигентност е обект на различен вид тестове и измервания в психологията.
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Страници: 1 2 [3]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални