Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Илюзията за Разнообразието  (Прочетена 696 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« -: (Понеделник) 18 Юли 2016, 20:42 »

Умението да вижда човек еднаквото в различни конкретни проявления е изключително ценно, защото ще разкривате илюзии, намирате отговори на въпроси, и дори ще можете на глед еднотипни и повтарящи се преживявания да изживявате през онази чиста перспектива, съдържаща в себе си една от двете фази/състояния – на емоционалната радост или на менталния и невъзмутим неутралитет – или и на двете едновременно.

Много валиден въпрос на този етап е: тогава от къде идват болката, страданията, съмненията? Ако те не се съдържат в емоционалната радост – и ако аз съм прав за тези две чисти фази, елиминирайки съществуването на четвърта – то те плод на менталността ли са? Благодарение на висшата неутралност към всичко, допускаща по този начин наистина всичко да се прояви (в това число ментално-емоционално състояние, различно от чистата емоционална радост)? :)

Защото самата емоция на чиста радост изключва състояние различно от нея. Ако сте я чувствали в живота си, знаете много добре, че няма как едновременно да сте проводник на тази радост и да скърбите, или да изпитате каквото и да е различно състояние от радостта! Толкова е просто, но и незабележимо за ума (защото той не участва тогава) нали? :))) А разсъжденията ми са както от моите вътрешни състояния и личен опит, така и наблюдавайки чуждите мисли и действия – все повече затвърждаващи тезата, че другите състояния (ментални, ментално-емоционални) са плод предимно на тази висша менталност, която обаче ние в повечето случаи изкривяваме, принизяваме и попадаме в различен от неутралния режим, като се включват фактори като Азът, егото, тялото ни, другите Аз-чета, минали действия и т.н.т. – които така могат да пречупят един творчески процес, че вместо да почувствате и живеете през една от двете чисти фази – всъщност сами създавате емоции било то на страдание, на вина, на самонедостатъчност, на страх, или каквото се сетите. Стъпката от материализацията им в ‘наистина’ конкретни и солидни триизмерни преживявания е неизбежна.

~~~

Последното изречение ми припомня, че тук е мястото да се ‘определят’ разликите между абстрактното, конкретното и реалното. Огромна грешка, осакатяваща в най-лошия случай или временно спираща развитието на едно Съзнание е – да живее то с илюзията, която ни се пробутва от малки, а именно: че абстракцията е нещо несъществуващо, някакви отвлечени идеи, утопични или непомагащи ни в „реалния живот” концепции. Ако Вие станете такъв ‘земен и конкретен’ човек, Вие не само се лишавате от възможността да разберете всякакви процеси в дълбочина, но и няма да може да почувствате красотата навсякъде около/във Вас. Ще станете незнаещи, безчувствени, слепи, несъзнателни. Етапите на дееволюция, които описах тук!

Да вземем например мислите – те могат да бъдат както абстрактни, така и конкретни. Зависи от Вас самите – за какво разсъждавате в определен момент и от коя перспектива гледате на нещата: дали са далечни и неосъществими за сегашния Аз, или са вече познати, интегрирани, насочени върху конкретно направление.

Приемате ли, че мислите са реално нещо? Или само защото не можете да ги пипнете, да ги видите, да ги почувствате – те са нереални? А какво ако една пусната мисъл се сбъдне в живота Ви, се материализира? Това вече доказателство за реалност и конкретност ли е? Някаква чудата на пръв поглед (за непознаващия процесите на Мирозданието) случайност ... или събитие, което обаче Ви кара да замлъкнете пред тази алхимична трансформация от „просто абстрактна, невидима идея” към конкретно триизмерно преживяване. Не че не може да останете слепи отново за това проявление, колкото и да е пред Вас, всеячески и добило изкристализирали форми. :)

Развеселява ме вече да гледам изказвания на твърди материалисти, които обаче ползват например електричеството, което е невидимо за очите, или са под влиянието на гравитацията. Нима това не са ‘очевидни’ примери, че има неща отвъд полезрението ни, които макар невидими, са реални и въздействащи ни?

Аналогично за чувствата и емоциите. Интересно, но сякаш хората приемат по-лесно съществуването им, макар и те като мислите да са невидими за физиологичните очи, защото могат да ги усетят веднага. Въпреки че ако Съзнанието има неадекватен фокус – ориентирано отново към най-външния слой, към най-конкретния от настоящото му съществуване – ще си помисли, че тези емоции или дори мисли, са генерирани от тялото, а не от нещо, много ‘отвъд’ него, намиращо се парадоксално ‘вътре’ в него, в следващия слой.

От Вас зависи дали мечтите, сънищата, копнежите, емоциите, чувствата, мислите ще имат стойност за вас или не. Дали ще останат в сферата на абстракцията, в полето от безкрайни потенциални и все още непроявени възможности – или в конкретни инструменти за развитие. И в двата случая обаче те съществуват и виляят на микро и макро космоса – дори да не се материализират и да не се превърнат в „общоприета/лична реалност”!

~~~

Преди да продължим, може да си припомните един мой стар коментар относно емоциите, чувствата и мислите, разгледани през Ин-Ян перспективата. В настоящата тема всъщност описвам третия тип емоция, в която не само има това обединено и неразчленимо състояние на Ин-Ян, но дори не можете да ги опишите чрез тях. Защото обсъжданата абстракция е с едно ниво по-нагоре от самите Ин и Ян като абстрактни концепции. Ясно? :) Все едно концепцията за време да се опитате да я разглеждате през Ин-Ян перспективата – ако опитате, няма да можете, защото едното е отвъд възможностите на другото.
Или например Свободния избор като абстрактна концепция. Да, самото Съзнание на по-долно ниво в Мирозданието може да прояви свободния си избор, влизайки временно в това, което наричам Ин или Ян режим, или в намирането на трети режим (спойка между двете най-крайни състояния), но това са частни случаи и не можем да обсъдим в пълнота Свободния избор чрез тях ... освен ако не ги обединим всичките и не допуснем съществуването на нещо повече от тях, отвъд нивото им.

~~~

Сега нещата започват да стават с една идея по-сложни, по-абстрактни и трудни за предаване. :) Съществуването на двете фази (на емоционалната радост и на менталния неутралитет) предполагат ли наличие на Съзнателност? А на участващо Съзнание?
Ако сте имали преживявания в тези две състояния, ще знаете, че и двата отговора на двата въпроса са верни и възможни. Може да изпитате емоционалната радост както Съзнателно, така и Несъзнателно и непредумишлено, както с наличието на ясно обособено Съзнание в процеса, така и без него, губещо се (изчезващо магически, илюзорно) в действието (в случая: Съзнанието изчезва и се потапя в радостта)! :))) Това е много интересно и епично. Отново неразчленимото Съзнание-Източник на даден етап от развитието си е създало ... абстрактната концепция за режимите на съществуване с две възможни състояния: на съзнателност или на несъзнателност; както и още една абстрактна концепция – видът на самото съществуване, с две възможни състояния: на ясно обособена индивидуалност, или на никаква.

Изглежда схемата едно Съзнание, създаващо един компонент, от който тръгват винаги една двойка, която на свой ред взаимодейства с други двойки (на други единични компоненти) – създават различни състояния, форми и проявления помежду си, увеличавайки разнообразните комбинации от преживявания – е фундаментална!
Бях написал в предходен мой коментар, че зад философията на тай чи се крие именно достигането на това състояние и ниво на Съзнанието – отвъд успешното хармонизиране на Ин и Ян, където те вече не съществуват и не бива (нито можем) да пречупваме явленията/преживяванията през тяхната призма. Пътят към единението и сливането на конкретните и абстрактните ‘неща’ ... или пътят към успешното им едновременно практикуване. :)

Състоянието на ‘никаквата индивидуалност’ се състои в концепцията на висшата неутралност (приемаща всичко, без да има предпочетания към специфично събитие) ... или дори в самото поле/пространство (обгръщащо всичко в Мирозданието)! :)

Ние сме пример за ‘обособена индивидуалност’, макар че тук може да възникнат следните въпроси: възможно ли е нещо наистина да не е свързано с всичко останало в Мирозданието, но едновременно с това да притежава Съзнание и да не е съвкупност от други, изграждащи го компоненти?
А ако те също притежават индивидуалност, то сложната структура ще запази ли също своя индивидуалност? Как ще действа – ще търси най-добрите условия и решения за това всички суб-компоненти в нея да са щастливи (зрял подход), или ще има борба за надмощие и само правото на по-силната индивидуалност да се прояви (незрелия подход, който го виждаме да се разиграва и стумилира на Земята във всяка сфера)?

Какво ще правим, ако благодарение на висшата неутралност – две суб-индивидуалности в нея заемат толкова различни и отдалечени една от друг концепции за щастието, че е не-мислимо как могат да бъдат и двете щастливи едновременно ... Как Вие, като техен Творец-Източник, бихте разрешили тази сложна ситуация между суб-частите Ви? Какво бихте създали? Както и кой подход ще изберете? :) Разрешаването на тези философски теми може да превърнат Мирозданието в едно епично „място”, а в противен случай .... в един хаос и борба за надмощие, предвещаващ загубата на разнообразието и зрелостта на това „място”.

Ако това изглежда твърде абстрактно – то какво ще направите ако логиката Ви казва едно, емоциите второ, чувствата трето, тялото четвърто, интуицията пето, а опитът Ви друго?! :) Е, признавам си, че не ми се е случвало всичките шест да „гледат” в различна посока, но защо не? Как бихте се справили? (Тук дори не усложнавям примера, добавяйки други същества и техните мисли, чувства, намерения, качества, ценности, принципи, действия.) Самите отговори могат да разкрият що за съзнание сте, могат да Ви помогнат да се себеопознаете, както и друг да Ви опознае.

За Съзнателността и Несъзнателността съм писал достатъчно в публикациите си и не мисля да се повтарям. Нищо ново за писане от моя страна по тази тема засега.

Време е да преминем към по-близки преживявания и теми за обсъждане. Тук читателите отдъхват (ако има останали живи между тях). :D

~~~

По много умел начин, изследвайки механиката на взаимодействието между Съзнателността и Несъзнателността, между еднообразието и разнообразието, между самите архетипи и проявленията им, хората зад кулисите са знаели кои действия до какво могат да доведат и как да избегнат евентуална съпротива. Давам само един пример, който вече съм обсъждал – ако имате проблеми с приемането на реалността (дали вашата, дали и колективната), но не изразявате Съзнателно (гласно или с действия това в