Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Символизмът в човешкото тяло  (Прочетена 112 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен vlad81
Newbie
*
Публикации: 5
Пол: Мъж

« -: (Сряда) 21 Юни 2017, 17:29 »

 Човешкото тяло  е най-древният, най-значимият и универсален сред всички символи в човешката история. Гърците, персийците, египтяните и индусите правят философски анализ на човешкото тяло, като задължителна част от етичното и религиозното си обучение. Всички Мистерии учат, че законите, елементите и силите на Вселената имат своето отражение в структурата на човешкото тяло; същността на това учение е, че всяко нещо, което съществува извън човека, има аналог в човека. Вселената, която е недостижима в своето величие и неизмерима в многообразието си, е отвъд пределите на човешкото разбиране. Дори боговете осъзнават само част от това, което е източник на собственото им величие. Човекът, пропит за миг от божествен ентусиазъм, за някакъв кратък момент може да превъзмогне собствената си ограниченост и да осъзнае лъчезарността на небесата, в които е потопена цялата Вселена. Но дори в периоди на най-голямо просветление, човекът не е в състояние да запечати в своята рационална душа цялото многообразие на небесни действия.

 Ранните философи осъзнават, че опитите им да се справят със собствените си интелектуални сили, с разбирането, което ги превъзхожда, за величието на Вселената, са напразни. Затова те се отвръщат от Вселената и съсредоточават своето внимание върху човека, в чиято ограничена природа те намират прояви на тайнствените небесни сфери. Като закономерен продукт от тази практика се явява формирането на тайна теологична система, в която Бог е разглеждан като Голям човек и обратното, човек като Малък бог. В продължение на тази аналогия, Вселената също е разглеждана като човек, а човекът като Малка вселена. Голямата вселена е наречена макрокосмос, голям свят или тяло, а великият живот или духовната същност, която контролира дейността й, е наречена макропрософус. Човешкото тяло, или индивидуалната вселена на човека е наречена макрокосмос, а Божественият живот, или духовната същност, която го управлява, е наречена макропрософус. Езическите мистерии посвещават неофитите предимно за истинските отношения между макрокосмос и микрокосмос, или с други думи,взаимоотношенията между Бог и човека. Ключът към това съответствие между микрокосмическият човек макрокосмическият човек става най-скъпоценната придобивка на посветените в Древността.

 В своята книга Разбулената Изида, Е. Блаватская обобщава езическата концепция за човека по следния начин: “Човекът е малък свят – микрокосмос, вътре в голямата Вселена. Също като зародиш, той е поддържан от всички три духа в матрицата на микрокосмоса и докато неговото телесно същество (земно тяло) е в постоянно съгласие с родната му планета, астралната му душа живее в унисон със сидеричната anima mundi (световна душа)”. Тя се намира в него и той в нея, тъй като преобладаващият в света елемент запълва цялото пространство и е самото пространство, само че безгранично и безкрайно. Що се отнася до третия дух, Божествения дух, то какво е той, ако не безкрайно малък лъч, или един от безбройните лъчи, произлизащи от висшата и височайша причина – духовната светлина на света? Това е триединството на органичната и неорганичната природа – на духовното и физическото, в което трите съществуват в едно и за което Прокъл казва: “Пръвата монада е Вечният Бог; втората е вечността; а третата е парадигма или структурата на Вселената; всичките три заедно представляват Разбираемата Триада”.
 
Дълго преди в религията да се появи идолопоклонничество, жреците налагат поставянето на статуя на човек в светилищата. Тази човешка фигура е символ на божествената власт във всичките нейни прояви. По такъв начин, древните жреци започват да разглеждат човека като техен учебник и чрез неговото изучаване получават възможността да проникнат във все по-голям брой от тайните на небесното устройство, от което са част и те самите. Напълно е вероятно тази тайнствена фигура, стояща в примитивните древни олтари, всъщност да представлява просто манекен и като някои ръце-символи в школите на различните Мистерии, той да е изрисуван или гравиран с йероглифи. Статуята вероятно може да бъде отваряна, за да се вижда разположението на вътрешните органи, костите, мускулите, нервите и другите части. След векове на изследвания, този своеобразен манекен вече представлява плетеница от объркани йероглифи и символични изображения. Всяка част от тялото вече има свой таен смисъл. Измерванията на органите създават стандарти, с чиято помощ се съизмерват различните части на космоса. Това именно е великият, всеобхватен символ на всички онези знания, с които разполагат жреците и мъдреците.

 След  това настъпва ерата на преклонението пред различни идоли. Постепенно Мистериите изчезват. Тайните са забравени и никой вече не помни произхода на фигурите, които стоят на олтарите. Хората помнят само това, че фигурата е свещен и тържествен символ на универсалната сила, докато накрая започват да смятат човешката фигура на олтара за Бог, по чиито образ е направен човекът. След като целите, на които служат тези статуи, са забравени, жреците им се молят дотогава, докато отсъствието на разбиране и духовност не довежда до срутването на храма върху главите им. След това статуите изчезват заедно с цивилизациите, които забравят значението на фигурите.

 Като изграждат идеите си на предположението на първите теолози, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога, посветените умове от миналите векове издигат монументалната сграда на теологията върху основата на човешкото тяло. Съвременният религиозен свят е в почти пълно неведение за това, че биологията е изворът на неговите доктрини и убеждения. Много от кодексите и законите, които изглеждат като директни  Божии откровения на съвременните теолози, всъщност са продукт на търпеливо ровене в лабиринта на човешкото телосложение и безкрайните чудеса, откривани от подобни изследвания.
В почти всички свещени книги на човечеството могат да бъдат проследени определени анатомични аналогии. Това се вижда особено добре, когато разгледаме включените в тях митове за Сътворението. Всеки, който е запознат с ембриологията и родилната помощ, може да разпознае основните алегории за Адам и Ева и Градината на Едем, деветте степени на Елевсианските мистерии, легендите за брахманите и въплъщенията на Вишну. Историята за Вселенското яйце, скандинавският мит за Гинунгагап (тъмна дупка в пространството, където е посято семето на света), използването на рибите като символ на пораждаща сила, всичко това показва истинските източници на теологичните спекулации. Философите от Античността разбират, че самият човек е ключът към загадката на живота, защото той е живо отражение на божествения план. Затова и бъдещите поколения хора трябва да оценят тържественото значение на тези древни думи: “Истинското изучаване на човечеството е самият човек”.
И човек, и Бог имат двойна структура, чиято висша част е невидима, а низшата е видима. Също така съществува и междинна сфера, където двете части се срещат. Така както духовната природа на Бога управлява Неговата обективна, универсална форма, която всъщност дава ясна форма на идеята, така и духовната форма на човека е невидима причина, контролираща силата на неговата видима, материална личност. Очевидно е, че духът на човека има същото отношение към неговото тяло, каквото има Бог към обективната Вселена. Мистериите учат, че духът, или животът, предшества формата и следователно, формата влиза в сферата на духа. Твърдението, че човешкият дух се намира в тялото, е доста популярно. Но, от гледна точка на философията и теологията това мнение е погрешно, защото духът първоначално очертава своята сфера, а чак след това се проявява. От философска гледна точка, формата, като част от духа, се намира вътре в духа, но духът е нещо по-голямо от сборът от формите. И както материалната природа на човека е сбор от духовете, така и универсалната природа, която включва всички околни за човека системи, е във всеобхватната същност на Бога – Световният Дух.

 В съответствие с друга концепция на древната мъдрост, всички тела, материални или духовни, имат три центъра, наричани от древните гърци горен, среден и долен. Тук трябва да бъде отбелязано, че на пръв поглед съществува двусмисленост. Адекватните изображения в диаграми или символични представи за абстрактните умствени истини са невъзможни, защото диаграмите представят само един аспект на метафизичното отношение и могат да противоречат на друг негов аспект. Докато най-високо разположеният от тези центрове е смятан за превъзхождащ останалите по благородство и сила, всъщност най-висш, поне в споменатите отношения, е средният център. Сякаш първият център, който е разглеждан като горен, всъщност се намира в средата, докато другите два, разглеждани като горен и долен, всъщнжст се намират под него. Тази гледна точка може да бъде опростена, ако читателят разглежда горе като указание за близост до източника, а долу – като степен на отдалеченост от източника. В случаят самият източник трябва да бъде разглеждан като разположен в центъра и относителните разстояния са измервани от различни точки, които се намират на радиуса от центъра към периферията. Във въпросите, свързани с теологията и философията, посоката нагоре може да бъде разглеждана като посока към центъра, а посоката надолу – като посока към периферията. Центърът е духът; периферията е материята. Следователно, посоката нагоре е посоката към духа, възходящата скала на духовността, а движението надолу е движението към материята, низходящата скала на материалността. Цялата тази концепция частично може да бъде изразена така: сякаш гледаме прозрачен конус отгоре и неговата средна точка изглежда като център в средата на основата на конуса.

 Тези три универсални центъра, единият горен, другият долен и онзи, който ги съединява, представляват трите слънца, или трите аспекта та единственото Слънце – центрове на лъчезарността ме. Те имат своята аналогия в трите главни центрове на човешкото тяло, които, също като физическата вселена, представляват произведение на демиурга. “Първото от тези слънца – пише Томас Тейлър – е аналогично на светлината, която се намира в самото слънце; второто е аналогично на светлината, която произлиза непосредствено от слънцето; и третото – на великолепието, предавано от тази светлина на останалите неща”.

 Тъй като висшият, или духовен център е по средата, или между останалите два, той е аналогичен, във физическото тяло, на сърцето – най-духовният и тайнствен орган в човешкото тяло. Вторият център, или връзката между висшите и низшите светове, е издигнат до положението на най-голяма физическа значимост – до мозъка. Третият, низш, център е свален до положението на най-низшата физическа значимост – репродуктивната система. По този начин сърцето символично е източник на живота; мозъкът осъществява връзката, която чрез рационалния разум обединява живота с формата. Репродуктивната система на човека, или низшият творец, е източник на такава сила, от която се създава физическия организъм. Идеалите и стремежите на личността зависят от тези три центъра и се определят от онзи от тях, който преобладава в дадената личност. При материалистите най-силен е низшият център, при интелектуалците – висшият център, а при посветените – средният център, който пречиства двете крайности в потока на духовната лъчезарност и по този начин контролира както ума, така и тялото.

 Точно така, както светлината е признак на живота, който е неин източник, така и разумът е признак на духа, а активността в низшата плоскост – на разума. По този начин разумът е признак на сърцето, репродуктивната система, на свой ред, е признак на разума. Съответно, духовната природа до голяма степен е изразена от символа на сърцето; интелектуалните сили са представени чрез символа на отвореното око, което е символ на окото на Циклоп – двуликият Янус на езическите Мистерии; репродуктивната система е представяна чрез символа на цвете, пръчка или ръка.

 В същото време, когато всички Мистерии признават сърцето за център на духовно съзнание, те често преднамерено пренебрегват тази концепция и използват сърцето в неговия езотеричен смисъл, като символ на емоционалната природа. В тази схема орган за репродукция представлява физическото тяло, сърцето – емоционалното тяло и мозъкът – умственото тяло. Мозъкът представлява висшата сфера, но след като посветените преминат през низшите степени, им казват, че мозъкът е имитация на духовният пламък, който живее в най-скритите ъгълчета на сърцето. Онези, които изучават езотеризма, откриват за себе си, че древните често прибягват към измама за прикриване на истинската интерпретация на своите Мистерии. Подмяната и поставянето на мозъка вместо сърцето е именно такава измама.
Трите степени на Древните мистерии са присъждани, с много малко изключения, в зали, където са представени трите велики центрове на човешкото и вселенското тяло. Ако това е било възможно, дори самият храм е строен във формата на човешко тяло. Кандидатът влиза между краката и приема висшата степен в точката, която съответства на мозъка. По този начън първата степен е материална мистерия, а неин символ е репродуктивната система; тя издига кандидата до различни нива на конкретна мисъл. Втората степен е давана в онази част от залата, която съответства на сърцето, но сама по себе си представлява средната сила, която е умствената връзка. Тук кандидатът приема посвещението в мистерията на абстрактната мисъл и е издиган до толкова високи нива, колкото може да достигне умът му. След това кандидатът преминава в третата част от залата, която е аналог на мозъка и заема най-високото място в храма, но подобно на сърцето има най-висша значимост. В залата на мозъка е извършвана мистерията на сърцето. Именно там, приемащият посвещението, наистина и за първи път, осъзнава значението на следните безсмъртни думи: “Както човек мисли със сърцето си, такъв е и самият той”. Точно както в мозъка има седем сърца, така и в сърцето има седем мозъка, но този въпрос остава в сферата на свръхестествената физика, за която може да се каже изключително малко в наши дни.
 
По този повод, в своята първа книга от съчинението За теологията на Платон, Прокъл пише следното:  “И наистина, Сократ, в диалога си с Алкивиад отбелязва правилно, че душата, влизайки сама в себе си, ще съдържа всички останали неща и дори самото божество. За да обозначи собственото си единство и да утвърди себе си сред останалия живот – оставяйки настрана всичко множествено и всичкото разнообразие на силите, които се съдържат в нея – душата се издига на най-високата наблюдателна кула на битието. В началото, в повечето свещени мистерии, мистиците срещат множествеността на формите, които са възникнали още преди боговете, но влизайки в храма, охранявани от мистичните ритуали, те получават в сърцата си божествено просветление и като се избавят от своите одежди, се приобщават към божествената природа. Същото се случва, както ми се струва, при размишленията за цялото. Защото душата, гледайки на нещата, които са по-ниско от самата нея, вижда сенки и образи от битието, но, когато тя застане пред себе си, тя открива в себе си интелекта и реда на битието. Когато обаче тя достигне до вътрешния тайник, където е истинския вход към душата, тя възприема със затворени очи (без помощта на низшият разум) гения на боговете и единството на битието. Защото всички неща присъстват в нас психически и чрез това ние сме естествено способни на познанието за всички неща, чрез възторга на силите и образите на цялото, които са в нас”.


из "Тайните учения на всички времена" от Менли Палмър Хол
Активен
Неактивен vlad81
Newbie
*
Публикации: 5
Пол: Мъж

« Отговор #1 -: (Сряда) 21 Юни 2017, 17:33 »


 Посветените от миналото предупреждават своите ученици, че образът не е реалност, а просто визуализиране на субективната идея. Образите на боговете не са подходящ обект за поклонение, а просто са символ или напомняне за невидимите сили и принципи. По подобен начин тялото на човека трябва да бъде разглеждано не като личност, а като дом на личността, точно както храмът е дом на Бога. Под въздействието на грубост или извращения, човешкото тяло става гроб или затвор за божествения принцип; в състоянието на развитие и възраждане – то става дом или светилище на божеството, от чиято творческа сила е създадено. “Личността е увиснала на онази нишка, която идва от природата на битието” – това твърди тайното учение. Човекът е непрекъснат и безкраен принцип; само неговите тела преминават кръговрата на раждането и смъртта. По време на всеки период на земен живот, реалността, която обитава в нереалното, трябва да бъде освободена от своята временност чрез смъртта и просвещението.
Фактът, че езичниците са политеисти, е общоприета гледна точка; но те са заслужили тази репутация не защото се кланят на много богове, вместо на един-единствен, а по-скоро защото персонифицират атрибутите на единствения Бог, като по този начин създават пантеон от подчинени божества. Всяко от тези подчинени божества манифестира част от това, което представлява Единния Бог като цяло. Следователно, различните пантеони на древните религии представляват опис на персонифицирани атрибути на Единствения Бог. В това отношение те съответстват на йерархиите на еврейските каббалисти. Всички богове и богини от Античността имат своите аналози в човешкото тяло така, както имат аналози в елементите, планетите и съзвездията. Четири от телесните центрове са приписвани на елементите, седем жизненоважни органи на – планетите, дванадесет главни части на човешкото тяло – на знаците на зодиака, а невидимите части от божествената природа на човека – на различните божества, докато скритият Бог проявява себе си в костния мозък.

 Повечето хора се затрудняват да възприемат възгледите, според които те са истински вселени и че физическите им тела стават видима природа чрез структура, с чиято помощ безбройните вълни на развиващия се живот разкриват своите възможности. Точно така, както клетките са безкрайно малки единици от човешкото тяло, така и човекът е безкрайно малка единица в тялото на Вселената. Само теология, която е осномана на знанието и правилната оценка на тези съотношения е наистина задълбочена.

 Физическото тяло на човека има пет различни и важни крайници – два крака, две ръце и глава – и, макар че последният от тях управлява първите четири, все пак числото 5 е прието за символ на човека. Четирите ъгли или страни на пирамидата са символи на ръцете и краката, а върхът е символ на главата на човека, като тази символика показва, че рационалната сила контролира четирите ирационални страни. Ръцете и краката олицетворяват четирите елемента: двата крака са символи на земята и водата, а двете ръце – на огъня и въздуха. Човешкият мозък е символ на свещения пети елемент, ефира, който контролира и обединява останалите четири елемента. Ако човекът е със събрани крака и разперени ръце, тогава той е символ на кръста, който притежава рационален интелект, както главата, или най-горния крайник.
Пръстите на краката и ръцете имат своите специални значения. Пръстите на краката представляват десетте заповеди на физическия закон, а десетте пръста на ръцете представляват десетте заповеди на духовния закон. Четирите пръста на всяка ръка (без палеца) символизират четирите елемента, а трите фаланги на всеки от пръстите – разделението на елементите, така че всяка ръка разполага с дванадесет части на пръстите, аналогични на знаците на зодиака; двете фаланги и основата на палеца означават Триединния Бог. Първата фаланга на палеца съответства на творческия аспект, втората – на запазващия, а основата – на съзидателния и разрушителния аспекти. Когато дланите на ръцете са събрани, това изразява Двадесет и четиримата Старейшини от Откровението и шестте дни на Сътворението.

 Символизмът в човешкото тяло представя добре онова вертикално разделение на човешкото тяло на две половини, при което дясната е приемана като светлината, а лявата като тъмнината. За онези, които не са запознати с истинското значение на светлината и тъмнината, светлата част се съотнася с духовността, а лявата – с материалността.  Светлината е символ на обективността , а тъмнината – на субективността. Светлината е проява на живота и следователно, светлината е подчинена на живота в йерархията. Първопричина и съответно, по-първа по време на поява, в сравнение със светлината, е тъмнината, в която светлината съществува временно, докато тъмнината съществува постоянно. Доколкото животът предшества светлината, то символ на живота е тъмнината, която е разглеждана като покривало, призвано вечно да прикрива истинската природа на абстрактното и неопределено битие. Още в Древността човекът се сражава с дясната си ръка и прикрива жизненоважните си органи с лявата, в която държи щита, т.е. дясната половина служи за нападение, а лявата за защита. По тази причина дясната половина на тялото е приемана като мъжка, а лявата – като женска. Някои автори поддържат мнението, че преобладаващото използване в наши дни на дясната ръка възниква в резултат на обичая лявата ръка да бъде в постоянна готовност, в случай на необходимост от защита. Освен това, доколкото източникът на битието е в първичната тъмнина, която предшества светлината, духовната природа на човека е в тъмната (лявата) част на физическото му тяло. В случая трябва да бъде взето предвид и това, че сърцето е в лявата част на тялото.

 Сред различните видове любопитни недоразумения, които възникват във връзка с лъжливата практика на асоцииране на тъмнината със злото, има едно, според  което някои древни народи използват дясната ръка за всякакъв вид честна работа, а лявата – само за такива работи, които са смятани за нечисти и недостойни за погледа на боговете. По същата причиначесто черната магия е разглеждана като пътя на лявата ръка, а в изображенията, небесата са отдясно, а отляво е адът. Някои древни философи твърдят, че има два начина за писане: отляво надясно и отдясно наляво. Първият начин е смятан за екзотеричен, а вторият – за езотеричен. Екзотеричното писане е осъществявано в посока от сърцето навън, а езотеричното – в посока към сърцето (например при иврита).

 Едно от тайните учения твърди, че всяка част от тялото има свое съответствие в мозъка и на свой ред всичко, което го има в мозъка, има своето съответствие в сърцето. Често в символизма човешката глава е използвана като символ на разума и самопознанието. Тъй като човешкото тяло, в своята цялост, е най-съвършеното сред всички известни произведения на земната еволюция, то е използвано за представяне на божествеността – най-висшето състояние. Художниците, които се опитват в картините си да пресъздадат образа на божествеността, често рисуват само ръка, която се подава от непроницаем облак. В този случай облакът означава непознаваемото божество, прикрито от човека заради неговата ограниченост. Ръката представя божествената активност, единствената част от Бога, достъпна за низшите чувства.
Лицето на човека е съставено от една естествена троица: очите представляват духовната сила, която размишлява и постига; ноздрите представляват охранителната и животворната сили; устата и ушите представляват материалната сила на Демиурга в низшия свят. Първата сфера съществува вечно и е творческа; втората сфера отговаря на мистерията на творческото дихание; третата сфера е на творческото слово. Материалната Вселена е сътворена от Словото на Бога и седемте съзидателни сили, или гласни звуци, които възникват и започват да съществуват в резултат на произнасянето на Словото. Те стават седемте Елохима, или божества, чрез чиито власт и умения е организиран низшият свят. Понякога за символ на божеството е използвано ухо, око, нос или уста. Първото изразява осъзнаването; второто – Божия интерес към света; третото – Божествената жизненост, а четвъртото представлява заповедите на Бога.

 Древните не вярват, че духовността прави хората по-праведни или по-рационални; от тяхна гледна точка по-скоро правилното поведение и рационалността правят хората духовни. Мистериите учат, че духовното просветление може да бъде постигнато единствено чрез  издигането на низшата човешка природа до определени стандарти на умения и чистота. Следователно Мистериите са измислени, за да бъде развита природата на човека по някакви правила, които да издигнат човешкото съзнание до онази точка, откъдето то ще е способно да осъзнае своята собствена конструкция, същност, както и истинската цел на своето съществуване. Познанието е за това, как многообразната човешка структура може да бъде бързо и напълно възродена за духовно просветление; това знание е тайното езотерично учение на Античността. Някои от органите и центровете, които на пръв поглед изглеждат физически, всъщност са покривало, или броня на духовните центрове. Какви са тези духовни центрове и как да ги разкрием?! Това никога не става достояние на онези, които не са преродени и възродени, защото философите разбират, че щом човек узнае напълно как работи определена система, той ще може да достигне до предписаната му цел, въпреки че няма квалификация, за да може да се справи с последствията от своите действия. По тази причина кандидатът е задължен да се обучава в продължение на дълги години, тъй като знанието за това, как хората да станат богове, е скрито в алегории и митове, които са напълно безсмислени за профаните, но са очевидни за знаещите теорията за личното изкупление, която служи за основа на философската теология. Християнството е добър пример за това. Целият Нов Завет представлява на практика изключително изкусно прикрито изложение на тайния процес за възраждане на човечеството. Разглежданите и до ден днешен като исторически личности, мъжете и жените, описани в Библията, всъщност са персонификация на определени процеси, които се извършват в човешкото тяло, когато човекът започва да изпълнява задачата за съзнателното си освобождение от бремето на невежеството и смъртта.

 Одеждите и украшенията, които вероятно са носили боговете, също са ключове към загадката, защото в Мистериите, одеждата е синоним на формата. Степента на духовност или материалност на организма е обозначена с качеството, красотата и ценността на носените одежди. Физическото тяло на човека е разглеждано като одеяние за духовната му природа: следователно, колкото повече са развити свръхфизическите му възможности, толкова по-прекрасни са одеждите му. Разбира се, първоначално одеждите са носени по-скоро за украса, отколкото за прикритие и подобни практики съществуват все още при примитивните народи. Мистериите учат, че единственото украшение на човека са неговите добродетели и достойни качества, че той е облечен в собствените си действия и е украсен със собствените си постижения. По този начин бялото облекло е символ на чистотата, червеното – на жертвоготовността и любовта, а синьото – на алтруизма и цялостното развитие. Тъй като тялото е одеяние на духа, умствените и душевни нарушения намират израз в телесни деформации.
Древните философи разглеждат човешкото тяло като мярка за Вселената и казват, че всички неща напомнят със своята структура, ако не със своята форма, човешкото тяло. Гърците например, провъзгласяват Делфи за пъпа на Земята, защото физическата планета е разглеждана от тях като гигантско човешко тяло, свито във формата на кълбо. Като противоположност на християнската вяра, според която Земята е не жив предмет, езичниците разглеждат не само Земята, но и другите звездни тела, като индивидуални създания, надарени с разум. Те дори стигат дотам, че разглеждат различните видове царства в природата като индивидуални същности. Например, разглеждат животинското царство като едно същество, което е съставено от всички създания, влизащи в това царство. Това животно-прототип включва в себе си всички животински свойства, съединени като пъзел в едно същество. Точно по същия начин и всички човешки свойства съжителстват в тялото на Адам.

 Расите, националностите, религиите, държавите, обществата и градовете също са разглеждани като сложни същества, всяко от които е съставено от различен брой индивидуални единици. Всяка общност има индивидуалност, която представлява сбор от индивидуалностите на нейните членове. Всяка религия е индивидуална същност, чието тяло е съставено от йерархия и огромен брой индивидуални вярващи. Организацията, или общността, на всяка религия представлява нейното физическо тяло, а нейните индивидуални членове са клетките в  този организъм. Следователно и съответно религиите, расите и обществата, също като личностите преминават през Седемте възрасти на човека, определени от Шекспир, защото животът на човека е стандарт, по който се оценява вечността на всяко нещо.
Според тайното учение човекът, чрез постепенно пречистване на тялото си и получената, като резултат от пречистването, все по-голяма чувствителност, преодолява ограниченията на материята и така се откъсва от нейния смъртен пръстен. Когато човекът завърши своята физическа еволюция, празната черупка на материалността ще бъде отхвърлена и ще бъде използвана от бъдещите вълни на живота като стъпало към тяхното освобождение. Тенденцията на човешката еволюция се състои в движението на същността на човешкото “аз’. Следователно, в точката на най-дълбок материализъм човек е на най-голямото разстояние от самия себе си. Според ученията на Мистериите не цялата духовна същност на човека е въплътена в материята. Духът на човека е представян от диаграма на равностранен триъгълник, с върха надолу. Тази най-долна точка представлява една трета от духовната природа на човека, но в сравнение с достойнствата на другите е по-малка, слиза надолу, чак до илюзията на материалното съществуване, поне за кратък период от време. Онзи, който не се покрива с одеждите на материята, е херметичен антропос, Свръхчовек, аналогичен на циклопа, демона-пазител на гърците, ангела на Якоб Бьоме и свръхдушата на Емерсон.

 При раждането само една трета от божествената природа на човека се откъсва от своето собствено безсмъртие и обрича себе си на съня на физическото си раждане и съществуване, като вдъхва живот със своя звезден ентусиазъм на тялото от материални елементи, част от материалната сфера. След смъртта, тази въплътена част се събужда от съня на физическото съществуване и отново се съединява със своето вечно съществуване. Тези периодични слизания на духа в материята са наричани Колело на живота и смъртта, или кръговрат на живота. Принципите, залегнали в основата на този процес, са предмет на обсъжданията на древните философи за метемпсихозата. По пътя на посвещаването в Мистериите и чрез някои процеси, известни като оперативна теология, този закон за раждането и смъртта е преодолим и по време на физическото съществуване тази част от духа, която дреме, се пробужда без намесата на смъртта – неизбежният инициатор – и съзнателно се съединява с антропоса, или Сенчестата субстанция. Това е смисълът, главното постижение и целта на Мистериите – как човекът съзнателно да се съедини с божествения източник на самия себе си, без това да има привкус на физическо разтваряне.

из "Тайните учения на всички времена" от Менли Палмър Хол
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 381
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #2 -: (Сряда) 21 Юни 2017, 17:34 »

Тази книга от интернет ли я копираш?
Активен
Неактивен vlad81
Newbie
*
Публикации: 5
Пол: Мъж

« Отговор #3 -: (Сряда) 21 Юни 2017, 17:40 »

не, купил съм си я. те са 6 тома общо. има я цялата на руски в klex.ru
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 381
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #4 -: (Сряда) 21 Юни 2017, 17:43 »

Да, знам, продължавай  Grin Smiley
Активен
Активен Ribata28
Sr. Member
****
Публикации: 381

« Отговор #5 -: (Сряда) 21 Юни 2017, 18:22 »

Но защо "символизъм"?!?

Та ние сме копие на Вселената
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални