За процесът "сънуване"
Страници: [1] 2   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За процесът "сънуване"  (Прочетена 3177 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« -: (Четвъртък) 19 Юни 2014, 22:57 »

Отварям тази тема, тъй като смятам, че има какво да споделя.
Нека започна така (и имало едно време):

Най-общо хората се делят на два типа – сънувачи и прикривачи. В нета е налична предостатъчно информация, пък и семинара на колегата не пожъна успех, ще се огранича да отбележа, че едните работят преимуществено с дясната половина на хемисферата, за разлика от вторите. Цялата толтекска практика и традиция е съсредоточена върху развитието в достатъчна степен и на по-слабо активната страна на осъзнаването, за да може чрез обединението си, те да взаимодействат (ползотворно). (Не)Съзнателното или инцидентно размиване /удължаване, свиване/ на границите между тези измерения (на мен ми е по-лесно от сън към събуждане) е признак за това. Неприятното е, че човек, който много шава нагоре-надолу и насам-натам, без все още да знае за какво става въпрос, е сигнална лампа за нападателно настроени "същности". А пък ако липсва необходимата воля, сърце, изобретателност и дух/виталност, за да измисли нещо в движение според ситуацията и/или се събуди...ами може би съзнанието му никога не ще се (за)върне тук, ще се (про)/съ/буди някой друг или остане единствено вегетиращо и/или с ментални проблеми тяло, към което докато не умре, духът/душата е прикован (а,о). В света на сънуването, здравомислието никога не е излишно, както и в будуването- въображението. Обратното също вАжи. Винаги има един момент на шок или стъписване пред непознатото. Просто не бива да води до тотално вцепенение. Поради тази причина (най-често) в нагуализма двойката се  състои  от прикривач и сънувач, наред с другите им характеристики и множествени комбинации. Обаче това далеч не е необходимо, макар че (е) улеснява(ло) практиката (в миналото) и я ускорява значително. Към днешна дата, все по-често се срещат хора с логико-интуитивни способности и потенциал. Това много ме радва Smiley

....Ние знаем две състояния на реалност – сън и будност. А защо сънуваме изобщо? Дали не си „стягаме багажа” за следващата дестинация? Без тази почивка последиците за организма са катастрофални и малцина могат да си позволят този лукс, ако нямат вродени аномалии. В тази реалност - "астрал(нат)а", енергията е по-концентрирана и осезаема. От всякакъв тип. Ето защо (би трябвало да) се будим свежи и отпочинали. Ако напротив, сутрин си скапан и без настроение/тонус, значи недоброто ти живеене+определени обстоятелства, те е превърнало в астрален донор. Повечето хора, ако изобщо се замислят за другата половина от живота си, правят само мъгляви предположения или ровят в съновници, за да ги свържат по някакъв начин. Рядко разсъждават и за първото внимание - това на тонала, което е майсторство за практикуващите "сталкинг" и "рекапитулация". Понякога просто превръщат темата в поредната чесалка-залъгалка за създаване на излишен шум в собствения си изпразнен от тишина свят. Други изобщо не помнят какво правят, докато спят и за тях развиването на сънното внимание е още по-голям подвиг.

Тъй като от дете съм предразположена към  странни сънни преживявания, се втурнах да ги изследвам. Прочетох някоя и друга книга. Обясних си някои неща. Други – не, появиха се още повече въпроси. И опитности.

Какво различава „сънуването” от спането? Този тип сънища са много различни. Понякога предсказват или намекват за нещо, което би могло да се случи. Но човек трябва да е наясно със собствените си ориентири към дадения момент, най-малкото. Друг път са (от)минали животи/ инкарнации на "ВА". (сънувала съм три такива и момента преди смъртта им/ни - все бяхме хора Tongue и е страшна тръпката). Не вярвам в прераждането като линеен процес. ... Не(раз)познати лица, общи сънища с близък човек. Други измерения. Различни планети. Местности, които няма как и да иска някого, толкова живо да си представи. Но тъй като съм инкогнито, не се занимавам с обитателите им. Понякога се плаша отдалеч и бягам, друг път ме изхвърлят. Често са невъзможни за достоверно пресъздаване. Те са различни от обикновеното сънуване. Много по-реални са. Просто знаеш, че това се случва в момента, а е не просто сбор от физиологични нужди и проекции. Има кинестетични усещания. Виждането няма нищо общо с гледането. Няма адекватни понятия, дори подобия на понятия, с които се описва този опит. Само метафори, алегории и сравнения в света на формите и словото. Но за сметка на това, връзката им с този свят е съвсем реална.
Ако някой "смелчага" като мен, шубе до не-май къде, отиде на изследователска дейност, индивидуално...ами успех. Групово е още по-интензивно. Кое ме предпази от реалната възможност да се по(с)бъркам няма значение към този момент.
Оцелях, промени ми се светоусещането, засили се интуицията, забелязвам странни неща, понякога преди да се случат или зная, някъде около минута с точност какво ще преживея. Мога да лекувам с ръце и мисъл себе си, ако е насочена към друг човек ме изтощава. Емпатията ми се засили, а това не е чак толкова забавно. Все още ме е страх да се отдам на това усещане. То ще ми отнеме голяма част от трудната, но сладка тръпка на осъзнатия труд. Сбъдват се (по)желания, които си (пре)намислям, някъде за около две седмици.
Но не всички Tongue. От(за)белявам кои, защо, как и кога....

Не агитирам за никакво учение или практика, единствено спо(ре)д(опред)елям опита си.



Активен
Неактивен peppone1
Hero Member
*****
Публикации: 531
Пол: Мъж

« Отговор #1 -: (Петък) 20 Юни 2014, 01:35 »

Да, много може човек да научи от сънищата, стига да желае. Съгласен съм, че някои сънища могат да изтощат човек и в онзи свят да играе ролята на донор, но това също е по вина човека, който разполага с голяма енергия, но не може правилно да я насочи, тогава ще дойдат вампирите, феите и други прелъстители, които да му я откраднат, иначе човек би се побъркал и би бил опасен и непредсказуем от натрупването до безкрай на жизнена енергия. Не винаги трябва да вярваме на съновници, в повечето случаи сънят ни говори и като се събудим след задълбочено размишляване разбираме какво е означавало това и то не защото от небето ни е спуснато, а защото ние сами с нашето въображение в процеса на сънуване, създаваме нашите събития за важни за нас въпроси, т.е. сами със собственото си въображение си създаваме загадъчни отговори, които наяве трябва да разтълкуваме, а доколко сами ги прожектираме или ВА или господ или нещо друго, това е друг въпрос.
Активен

Умния човек не казва и половината от това което знае, а глупавия не разбира нищо от това което говори. Lao Tzu.
Професионалистът не е човек който не греши, а този който е направил всички възможни грешки в най-тясната област.
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #2 -: (Събота) 21 Юни 2014, 11:12 »

Търсенето ми на отговори, неминуемо възникващи в живота, още от най-ранна възраст намери естествен израз и продължение в интереса, и любовта към книгите. Определящото при мен, дори и откъм художествена литература е, че когато преживея нещо странно или необичайно, подходящото четиво, рано или късно се оказва в ръцете ми. Връщайки се в миналото, определено според нивото ми на разбиране, което някак съвпадна с избора на литература тогава Grin

Поради тази причина тук ще присъстват откъси от книги. Които, нека да уточня, не чета, за да се превърна в последовател на нечие учение. И в този смисъл четенетето ми е избирателно. Няма да има конкретна хронология, ще се доверя на синхрона Smiley

Из "Праговете на сънуването"- Алексей Кзендюк:

"Само метафизическата предубеденост на обичайната сензорика, който разделя придобития опит на „яве" и „сън", ни кара да се отнесем към съдържанието на опита от сънуването принципно различно от съдържанието на бодърстването.

Сънуването е едно парадоксално състояние на психиката и по това си прилича с хипнозата, медитацията и транса. Парадоксът се състои в това, че съзнанието се отнася към сигналите, постъпващи отвън по такъв начин, че нарушава фундаменталните закони на възприятието по време на бодърстване – силните сигнали могат да бъдат категорично отхвърлени, а слабите да попаднат в центъра на вниманието и там да бъдат значително усилени. Концепцията за „събирателната точка" обяснява този феномен доста просто, за разлика от другите общоприети неврофизиологични модели. Ако признаваме, че съществува някакъв „център" на перцептивния апарат, който изгражда по определен начин полето на възприятието, с всичките му присъщи характеристики, а също така, че този „център" по време на сън (транс, хипноза и т. н.) „се измества", тогава парадоксите на сетивността престават да бъдат такива. Достатъчно е да допуснем, че цялата система от перцептивни координати е подвижна, и „силата" на сензорния сигнал тутакси се превръща в относителна величина. В състояние на бодърстване сигналът А е силен, но в една изместена позиция (например по време на сънуване) същият този сигнал А вече е „слаб". И обратно – един доста слаб наяве сигнал В в състояние на сънуване предизвиква ураганна реакция. И не е задължително това да се отнася до семантиката на сигнала и неговата значимост за спящия (например шепот, тихо изскърцване на врата, звук от стъпки, които могат да го събудят, докато в същото време напълно липсва реакция на виковете зад прозореца или мощния рев на мотоциклет). Ситуацията е по-сложна — хиперчувствителността не винаги се предизвиква от психологическа обусловеност. Може да се каже, че чувствителността по време на сън като цяло се проявява по един непостижим начин – сякаш сензорните сигнали притежават множество характеристики, които ние не можем да отчитаме (тоест тези характеристики изобщо ги няма в приетото наяве описание на света). Що се отнася до механизмът на трансформацията и нейната програма, точно тук търсачите се сблъскват със сериозни препятствия, защото това е сферата на непостижимото, нагуалът.

Сензориумът е „изместен" по отношение на осъзнаването, и то значително. С това веднага отговаряме на втория по важност за сънувача въпрос: дали външното винаги присъства в сънуването? ВИНАГИ. Проблемът е да се осъзнае това присъствие.

И най-бледото и безсъзнателно сънуване в периферията, на неясния фон на бледите и автоматични образи, съдържа невидима енергийна следа от външната реалност. Обемът на външното възприятие зависи от интензивността на вниманието.

Когато става дума за значимо преобразяване на човешката природа, за нейното „одухотворяване" и „просветление" – често практиките на сънуването са някъде в периферията на интересите на търсача, а понякога се игнорират или дори активно се отричат.

Методите за повишаване на енергийния тонус по време на бодърстване са се разработвали в продължение на столетия. Различните пътища на йога и дао, включващи занимания с тялото и дишането, десетките и стотици техники за медитиране, явно служат за натрупване и преразпределяне на енергията. Те се намират на повърхността и в рамките на много традиции се смятат за достатъчни. Но дали наистина са достатъчни? Методите на йога и медитация преди всичко увеличават обема на енергията, но в малка степен променят нейното качество. Независимо от вдъхновяващите „пробиви" на възприятието (изискващи десетилетия упорита работа), на практика почти във всички случаи те остават частични и са базирани на първото внимание. Техният трансформационен потенциал не достига необходимия размах – локалните изменения на тялото и психиката могат да бъдат многобройни и доста вдъхновяващи, но те не притежават цялостност, не обхващат цялата система.
Възприятието е организирана енергия. Вниманието, което създава възприятието, в същността си представлява събиране. Събраните с помощта на вниманието еманации (сензорните сигнали) посредством резонанс активират и преустройват определени области на енергийното тяло.
Сънуването разрешава този проблем по най-бързия и ефективен начин. Както вече беше казано, проникването в нови перцептивни полета посредством медитация и йога не постига необходимата дълбочина и пълнота, а дори и да ги постигне, това става с цената на много продължителни и трудоемки усилия. Може да се каже, че сънуването е естествен метод за „транспортиране" на осъзнаването. Основната задача тук се свежда до пробуждането на пълноценното осъзнаване в мястото, където то вече се е преместило. Това не е лесно но все пак е по-просто, отколкото да го „влачиш" със силата на медитативното съсредоточаване, като се освобождаваш от инерцията на първото внимание на малки порции в продължение на десетилетия.
Енергийното сънуване не познава подобни прегради. Тоналното описание, макар и да продължава да бъде използвано като възприемателен апарат за интерпретиране на сигналите, въпреки всичко престава да ограничава самия диапазон на възприятието и достъпа на възприятието до съзнанието. Това, разбира се, не означава, че проблемите на възприятието и осъзнаването се решават с един замах, но по-важно е друго – тези проблеми и прегради преминават в степента на принципно решимите.

Методите на перцептивното „не-правене", необходими както по пътя на сънуването, така и по пътя на сталкинга, след като се усвоят напълно, позволяват коренно да се промени качеството на вниманието. Като се освобождава от еднозначността на интерпретациите, от обичайните различия и противопоставяне, от шаблоните и образите, вниманието прави еднакво актуален целия, предоставен му обем. Невъзможните преди това видове и начини на съсредоточаване стават равноправни варианти на активност. По същество това означава свобода на конструиране на перцептивната реалност и моделиране на енергообмена. Като логичен резултат от подобни процедури се явява разтъждествяването на практикуващия със самия факт на вниманието; така намерената дистанция между субекта и неговото внимание формира „пространство на свободата", поле за енергиен избор, което не е свързано с психиката и дори с биологичната конституция на човека.

Обемното внимание съдържа в себе си всичко – всякакви видове описания, модели, частни образци. Те присъстват тук под формата на еднакви възможности. Енергийните полета са пробудени и са готови да се съберат в сноп съгласно предварително формулираното намерение. Събирането на нов сноп, различен от предишния, е всъщност постигане на второто внимание.

За да издържи на натиска от впечатления, които не се вместват в логиката на стандартния тонал – всички тези преплитания между първото и второто внимание, феномени, усещания, енергии, самото възприемане на които посяга на света на разума и здравия смисъл, за да не потъне в тресавището на магическата параноя и да не се поддаде на океана от илюзорни идеи, практикуващият трябва да има здрава почва под краката си.
« Последна редакция: (Събота) 21 Юни 2014, 11:21 от ladonnae » Активен
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #3 -: (Събота) 21 Юни 2014, 13:27 »

Много хубава тема - едно от любимите ми неща.

Най-общо хората се делят на два типа – сънувачи и прикривачи.
Но според това колко са осъзнати, съм забелязал три типа хора:
такива които не си помнят сънищата
такива които ги помнят
такива които ги изменят и ги създават

Намерил съм и една друга интересна закономерност. В зависимост от това в кой елемент (земен, воден, огнен, въздушен) са разположени слънчевият знак и повечето от планетите - сънищата имат определена насоченост. Между двама човека със преобладаваш един и същ елемент, съм забелязал доста сходства в сънуването.

Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #4 -: (Събота) 21 Юни 2014, 15:14 »

такива които не си помнят сънищата
такива които ги помнят
такива които ги изменят и ги създават
Но общото между тях е, че всички спят и сънуват. Имах възможност да наблюдавам спането на човек, който твърди убедено, вероятно и до ден днешен, че никога нищо не сънува. Стенеше, въртеше се, говореше (но нищо не разбрах Smiley), а по някое време така се разхили, че направо подскочих. И се разсмях и аз. Smiley

Намерил съм и една друга интересна закономерност. В зависимост от това в кой елемент (земен, воден, огнен, въздушен) са разположени слънчевият знак и повечето от планетите - сънищата имат определена насоченост. Между двама човека със преобладаваш един и същ елемент, съм забелязал доста сходства в сънуването.

Примерно?
Активен
Неактивен stella
Restricted
*
Публикации: 87

« Отговор #5 -: (Събота) 21 Юни 2014, 22:00 »

Често в процес на сън ми се е случвало  да наблюдвавам непознато устройство в стаята си, което ме зарежда с някаква енергия по време на сън. Нещо, като да заредиш телефона си , но  с много по сложна технологична конструкция.

Също и  такова, квантово, което превключва на различни честоти и успява да ми предаде разговори на мои близки, които са на хиляди километри от мен.

Обаждам им се след 1 ден  и им разказвам видяното, а те ме питат  от къде знаеш......кой ти каза  ?

Е, тва мои способности ли са или технологични експерименти ?
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Неделя) 22 Юни 2014, 03:44 »

Е, тва мои способности ли са или технологични експерименти ?

И двете ◔_◔ Способността да приемеш случващото се е твоя. Самата технология, която сънуваш, също съществува в реалността (нарича се Spyglass). Не виждам проблем да съществува и в твоя джоб от светове.

"Енергийното зареждане", което сънуваш, най-вероятно произлиза от "буферирането". В реалността, технологиите които могат да направят връзка между два хронологични времеви сектора (да ти предадат картина/звук/информация от миналото/бъдещето) често могат да извличат много енергия. Получава се нещо като "времеви заем" - тъй като енергията на Времето е безконечна в бъдещето, а обилна, но с фиксиран обем в настоящето, ти просто издърпваш порция от бъдещето, с което да прелееш чашата на настоящето. Така в настоящето се сдобиваш с повече, а в бъдещето не се отваря дефицит, защото системата не е затворена.
Активен

Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #7 -: (Неделя) 22 Юни 2014, 11:07 »


Получава се нещо като "времеви заем" - тъй като енергията на Времето е безконечна в бъдещето, а обилна, но с фиксиран обем в настоящето, ти просто издърпваш порция от бъдещето, с което да прелееш чашата на настоящето. Така в настоящето се сдобиваш с повече, а в бъдещето не се отваря дефицит, защото системата не е затворена.
Ахаа...ето защо когато човек започне да приема времето И като гъвкавост на своето възприятие, придобива (повече) енергия.

И двете ◔_◔ Способността да приемеш случващото се е твоя. Самата технология, която сънуваш, също съществува в реалността (нарича се Spyglass). Не виждам проблем да съществува и в твоя джоб от светове.

stella, форум ти отговори добре. Ще допълня, че домът в твоя случай е архетип, защото подобно устройство, предполагам, не присъства обичайно в интериора на стаята ти. В повечето случаи този архетип е интерпретация на устойчивото положение на центъра на внимание или „събирателната точка”. (Един от "онези" сънища започна, след като мебелите в стаята ми започнаха да се местят, изчезват, променят и т.н.) Видът му (дали е подреден, мръсен, светъл, мрачен и прочие) се отнася към сюжета на постъпилият сигнал. На твое място, бих била доста подозрителна към обект, който влияе отвън, като евентуален знак за енергийна (може би от технологичен тип) намеса. Отделно, възможно е да се окаже лична обосновка за сензорната ти чувствителност. За целта, след като почувстваш този прилив на енергия и чуеш „определени честоти”, автоматично създаваш „квантово устройство”, на което да прехвърлиш обяснението за преживяното.
***

Трудността при определяне на сигнала в света на сънуването идва от неспособността да се разграничи външното от вътрешното. Представете си го като обичаен диалог между двама души, в който всеки тръгва с определени нагласи, вече си е написал речта, така да се каже, и му трябва (а често, дори НЕ) най-малък знак – дума, интонация, комбинация от жестомимични сведения в събеседника и тотално изключва, започват да излизат наяве собствените му гещалти (системи от вярвания) …и connection time out. Sad Любопитно е, че сънуваческия тип хора, по правило и ако не се затворят в уютния си свят, имат способността доста точно да четат постъпващата информация при този тип комуникация в ежедневната си, обичайна сфера на социално взаимодействие и комуникация. За неукрепналото съзнание е много неприятно, но  това е съществено предимство, чието полезно развитие, благоприятства качеството на сънуване. Именно поради тази причина е необходимо да се съсредоточат усилия не към броденето из други светове и общуването със странни същества. За сънувача по-скоро тоналния свят е именно това, неприсъщ му е. С други думи казано, работата му е на първо място, докато не спи. Или още по-грубо - да вземе и да се събуди най-после. Често се разкриват удивителни неща в този свят, който е презирал, за които дори не е подозирал. Е, не винаги Smiley

Ще стане лека-полека въпрос за функционални техники като сталкинг, не-правене, рекапитулация и т.н.

Често ще цитирам части от книги на Алексей Кзендюк (А.К.), разбира се, всеки би могъл да ги чете и сам, написани са някак академично, но (според мен и на този етап) от тях съм извлякла най-много и полезна информация. Също така, изключително ценно упражнение е да се препрочитат книги, които са направили силно впечатление, независимо от стила им. Много добър индикатор са за настъпилите промени в светоусещането.

Отново из „Праговете на сънуването”:

„На всяка стъпка в преместването на събирателната точка съответства определено ниво на тоналната продукция, което на първо време е представено преди всичко визуално, но със задълбочаването на състоянието обхваща все повече кинестетични и аудиални репрезентации. Тези нива са:
   
1.   Повърхностна продукция (визуален хаос).
2.   Сънуваческа продукция (най-близкото безсъзнателно).
3.   Дълбочинна продукция (дълбокото безсъзнателно и архетипите).
4.   Второ внимание......

.......Подготовката за сънуването започва през деня.
Трябва да се отбележи, че за хората, които по своята конституция се отнасят към сънувачите, социално наситеният живот в първото внимание почти винаги изглежда неприятен, изморителен и угнетяващ. Самият факт на пробуждане за мнозина носи повече или по-малко явен печат на разочарование, тъй като именно насън се открива пътят към най-важните за него източници на енергия – и неговото тяло е наясно с това, дори никога да не е чел Кастанеда.
Обикновено за сънувача бодърстването безсъзнателно се асоциира с безсмислена загуба на енергийните ресурси, получени в съня. Подобно отношение към света на първото внимание на фона на заниманията със сънуването, не само забавя всеки възможен прогрес, но и развива енергийни (а след тях и психологически) изкривявания на личността и в крайна сметка да сведат до нула всичките му успехи в областта на вниманието на сънуването. За сънувача това е обезсмисляне на целият му живот.”
Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #8 -: (Петък) 27 Юни 2014, 19:59 »

….Предната сутрин имах интересно събуждане. Невероятен е начинът, по който може да започне (и свърши) всеки един ден. Което ме подсети какво да бъде следващото, за което да пиша.

Как се спира света или малките, големи празненства на душата.Smiley

За това състояние се говори трудно, но за сметка на това - много е изписано по темата. Има хора, които употребяват наркотици, за да излязат от обичайната си траектория на осъзнаване, но все на все - има и други начини, за да бъдеш  „high”, да не споменавам зависимостта. Известни са най-различни методи и техники за предизвикването му – йога, гимнастика, тантра, медитации и какво ли още не… Мисля че всеки го е изпитал поне веднъж в живота си, в някаква степен. То е своеобразен refresh за възприятията. Отбелязва скок в развитието на личността. Накъде - още не се знае Tongue. След това е много странно - хем всичко си е постарому, хем нищо не е същото. На моменти е шокиращо, защото то разширява представата за време и когато се срещнеш с човек от близкото минало (примерно), имаш чувството, че са минали „светлинни години”, откакто сте се познавали… сякаш е било в друг живот. Виждаш света значително по- многостранчиво, с необременен поглед, красотата му. Устоите ти и всичко, което си твърдял със сигурност, вече ти се струва смешно и нелепо. Плоско и лишено от значение. Каква е връзката със сънуването? Ами голяма. То е нещо като да вдигнеш с едно ниво цялата си гама преживявания. Изменя се и съня.

Всъщност, това си е една малка смърт.

Откъс от „Идиот” на Ф.Достоевски:
(Ако някой не е чел книгата, главният герой е епилептик, както и писателя, впрочем.Той не може да издържи да бъде „нормален” и избира същинската лудост, отколкото тази около себе си. Разбира се, нека това не бъде модел за подражание Smiley)

„…изведнъж като че ли мозъкът пламваше в известни мигове и от един път всичките му жизнени сили се напрягаха с необикновена устремност. В тези мигове, бързи като светкавица, възприятието му за живота, за самосъзнанието почти се удесеторяваше. Необикновена светлина озаряваше ума и сърцето му; всички негови вълнения и съмнения, всичките му тревоги като че ли отведнъж стихваха, изясняваха се сред някакво небивало спокойствие, изтъкано от светла радост, хармония и надежда и изпълнено с разбиране на първопричините на нещата….Но тези моменти, тези проблясъци бяха още само предчувствие на оная решителна секунда (никога повече от една секунда), от която започваше самият припадък. Тази секунда беше, разбира се, непоносима. Когато вече се възвърнеше здравето му и той се размисляше за този миг, често си казваше: та всички тези светкавици и проблясъци на висше самочувствие и самосъзнание, а ще рече и на „висше битие“, не са нищо друго освен болест, нарушение на нормалното състояние, а щом е така, това съвсем не е висше битие, а, напротив, трябва да бъде сметнато за най-низше битие. И все пак той стигна най-после до извънредно парадоксалното заключение: „Какво значение има, че това е болест? Какво ме интересува, че напрежението е ненормално, щом самият резултат, щом моментът на усещането, за който си спомням и го анализирам вече в здраво състояние, се оказва във висша степен хармония, красота, дава ми небивалото и неподозирано досега чувство за пълнота, за мярка, за примирение и възторжено молебствено сливане с най-висшия синтез на живота?“ Тези мъгляви изрази се виждаха на самия него много понятни, макар и още твърде слаби. Че това е наистина „красота и молитва“, че това е наистина „висш синтез на живота“ — той не се съмняваше и не можеше да допусне съмнения. Та нали в този момент неговите видения не бяха ненормалните и измамливи халюцинации от хашиша, опиума или виното, които унижават ума и извращават душата? По този въпрос той можеше да съди правилно, щом минеше болезненото му състояние. Тези мигове бяха тъкмо само едно необикновено усилие на самосъзнанието — ако трябва да изразим това състояние само с една дума, — на самосъзнанието и в същото време на самоусещането, в най-висша степен непосредно. Ако в тази секунда, тоест в най-последния съзнателен момент преди припадъка, той успееше да си каже ясно и съзнателно: „Да, за този момент човек би могъл да даде живота си!“, наистина този момент сам по себе си струваше цял живот. Впрочем той не държеше за диалектичната страна на своето заключение: затъпяването, душевният мрак, идиотизмът стояха ясно пред него като последица от тези „върховни моменти“. По това, разбира се, той не би почнал да спори сериозно. В заключението, тоест в преценката му на този момент несъмнено имаше грешка, но смущаваше го все пак донякъде реалността на усещането. А какво да прави наистина с реалността? Защото така ставаше, защото в същата тази секунда той успяваше да си каже, че тази секунда, след безкрайното щастие, което напълно изпитва сега, би могла да струва цял живот. „В този момент — бе казал той веднъж на Рогожин в Москва, през време на тамошните им срещи, — в този момент ми става някак ясен странният израз: не ще има вече време.”

Споменавам този пасаж, не само поради майсторството на автора и връзката с темата, доколкото знам, наричали са епилепсията „свещената болест”. Ще открадна малко и от форум, защото е петък Tongue, от темата за магнетизма:

„Тъй като тези етерни вихри се намират в обема на етерния океан, или аквариума, те на практика нямат твърди граници. Те имат само условни граници. В един момент се намираш извън вихъра, а в другия момент се намираш във вихъра - без да е била преодоляна някаква граница. В единия момент се намираш в спокойния етер, в другия момент се намираш във възбудения, вихров етер. В един момент си извън атома, в другия момент си вътре в атома и си част от неговата структура и динамика.
Ако дадена вихрова динамика на етера бъде разплетена, и етерът бъде успокоен, атомът изчезва. Материята изчезва. Тя става спокоен етер (единствената оригинална материя).”

Из „Виждането на нагуала” – Алексей Кзендюк:

„Що се отнася до терминологията, би било най-точно под "спиране на света" да се разбира временното прекратяване на функционирането на всички основни модели на възприятие, съставляващи перцептивната матрица на описанието. Това е първият, най-впечатляващ и многообещаващ предвестник на предстоящо виждане, макар истинско виждане в него все още на практика да няма. Това е наистина радикално ново състояние на упорядъченото осъзнаване, то се запомня за цял живот и -най-главното - завинаги прави описанието на света условно. Т.е. възвръща му позабравеното от нас още в ранно детство качество "направеност", изкуственост. Светът отново става непостижима тайна, която винаги ни е пред очите, но от това не става по-малко непостижима. От друга страна, открива се нещо също толкова очевидно и още по-впечатляващо - тайната, която представляваме ние самите, нашето осъзнаване, нашето същество във всичката му цялостност. Защото колкото и да разбираме от дълбинна психология, тъкмо непосредственият опит - а не теоретичните студии - ни убеждават в наличието на тази безкрайна тайна. И това е не просто възхитително, това е момент на откровение, който наистина плаши…
...По правило новият опит водеше и към промени в житейските обстоятелства - дали поради някакъв скрит в самата природа на трансформацията закон, или като отражение на открития още от Юнг процес на специфичното влияние на динамиката на безсъзнателното върху обкръжаващата ни среда. При всички положения "спирането на света" променя и вътрешния, и външния свят. Безкрайната сложност на този единен процес предизвиква илюзията, че светът (или силата, стояща зад него) се "съгласява" да ви отдаде още една част от себе си за познаване и живот.”

Той много драматично го е изживял, но докато подготвял за печат първата си книга „Тайната на Кастанеда”. Предупреждава, че без необходима подготовка и дисциплина, не бива да се предизвиква. При мен се случи преди 4-5 години, абсолютно спонтанно, далеч от каквато и да било „дисциплина”. Е, бях чела за нирвана, сатори и разни просв/л/ещения…толкова. Всъщност как ще го наречеш няма значение, то е винаги индивидуално и етикирането не води до никъде. Същественото е какъв опит ще извлечеш от него, спецификата му също би могла да ти даде определени насоки. Та…возех се на задната седалка на кола и полу-дремейки (люлеенето ме унася, каквато съм „зАспа”), гледах изпод клепачи през прозореца, тотално отпусната и безгрижна. Слушахме радио. Тогава в унисон с него майка ми запя, заслушах се и … изведнъж всичко престана да съществува, но все още си беше там. Т.е. аз Smiley. Времето се превърна в един безкраен и красив, радостен момент. Природата, която наблюдавах в движение, придоби неописуеми краски и светлина. Нямаше ексцесии, напротив, приех го като най-естественото си състояние. Не съм припадала или поне не помня Grin. Известно време след това се чувствах, сякаш мога да летя и обичах всички (като настроение). Все едно някой бе плиснал кофа с вода на света (и мен) -  той бе ясен, всичко си бе както трябва. Естествено, това не би могло това да бъде постоянно състояние, иначе ще приличам на вечно ухилен имбецил и дразня (последното е изкушаващо), но вътрешната усмивка се запази. 

И така - „спирането на света” е интензивно и наситено, дълбоко и необичайно, особено първия път Smiley.

Стигнах до извод (но не веднага или поне толкова категорично), че това, което осмисля ползотворно каквито и да било „мистични” състояния насън или наяве е качеството, чистотата и подредеността на осъзнаването. Просто казано – ако искаш да имаш добър сън и живот, съсредоточи се върху неспящата си половина. Ако искаш да имаш добър живот, разбери съня. Но не поотделно, това е едновременен процес. Със сигурност има хора, които нямат проблем с пренебрегването на астрала, те са по-често от типа „прикривачи” - имат по-фиксирана „събирателна точка”. В отрицателен аспект, това означава ригидност. Другите нямат особен избор, тяхната по-подвижна такава, често води до неуравновесеност. Пък и „сънувачите” по правило гледат на живота си абстрактно, като нещо, което не ги засяга, а това е безотговорно и глупаво. Аз ли не знам...

Ще се опитам -  спорадично, ентусиазирано и синтезирано да споделям интерпретациите си за принципите на техники като сталкинг, прикриване, рекапитулация и не-правене, но не и папагалското им повтаряне, което в динамичната среда на общуване и енергообмен е най-малкото невъзможно. Лично за мен те откриха ново поле за експерименти и начини за хм…оцеляване. Все пак, от сега да кажа, не обикалям с бойни крясъци типито, нито се окесвам с главата надолу от клоните на дърво и разни други щури индиански приумици. Не се занимавам с божеството им. Това, което ми помага винаги е и най-големият ми критерий – нека го наречем чувство за хумор – да ти е леко и весело на душата, да не се взимаш прекалено сериозно, смеха ти да е спонтанен, чистосърдечен и жив, духа - игрив и за предпочитане  - да не циклиш много-много.

П.С.: Ето коя бе песента, нека се посмеем дружно:
http://www.youtube.com/watch?v=ppirOHOLdRw
 
Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #9 -: (Неделя) 06 Юли 2014, 13:35 »

http://www.youtube.com/watch?v=MEwbfnCpKA4

Част от научната гледна точка, много любопитни неща:
"Утрото е по-мъдро от вечерта" - Сергей Иванов
Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #10 -: (Петък) 08 Август 2014, 17:27 »

Рекапитулация
По какво се различава от обикновената равносметка?

Преди  всичко това е техника, която определям като една от най-ефикасните за целите на т.нар. личностно израстване. Толтеките свързват с нея посоката изток и постигането на трезвост.

От „Толтекските учения”т.1.- Теун Марес:
„За да се разбере техниката на рекапитулацията е жизнено важно истинската природа на светещия пашкул на човека да бъде схваната ясно. Този пашкул, който съдържа жизнената сила е всъщност електро-магнитно силово поле, съставено от несметно число енергийни влакна. (аура) Освен това осъзнаването е също електро-магнитно по природа и онова, което е наречено събирателна точка е фактически присъщото осъзнаване на жизнената сила. Когато събирателната точка осветява група от енергийни полета, това означава, че осъзнаването вибрира с честота, сравнима с тази на полетата, върху които е концентрирано. Или с други думи енергийната фибра е електро-магнитната връзка между два атома. В ежедневието си човек взаимодейства емоционално със света около себе си. Възприятието е отговорно за емоционалния отклик на всяка ситуация. Когато импулсите, стартирани от наблюдаващия и наблюдавания се срещнат, те се смесват и взаимодействат, пускайки в ход вторични импулси. Те са това, което човек интерпретира като емоции. Ако генерираните емоционални отклици са достатъчно мощни или агресивни, някои от фибрите в енергийните полета могат да бъдат изместени. Тъй като средния човек има фиксирана събирателна точка, той се ограничава до използването само на една група енергийни полета и логично, с течение на времето те стават все по-рехави и замърсени.”

От всички техники, които ще представя накратко (доколкото е възможно), тази предизвика най-голямата ми лична съпротива. Което в начален етап ми даде да разбера най-малко две неща – ефективността й е голяма, както и натрупаната лична инерция. Въпреки че активно се занимавах с това, което наричам психическо самобичуване и разни преосмисляния на преживени през деня или в миналото случки, събития…обикновено преди да заспя... От една страна – не е съвсем като да нямах опит, от друга – разликите са големи. Най-напред това не е интелектуално занимание, не се прави с цел преутвърждаване на глосировката и поддържане на явно нефункциониращ  до степен хем на приемственост, хем на полезност и гъвкавост светоглед. Съществуват разни препоръки да се използва за целта дървен сандък (с дупки за дишане), в който човек ляга и започва…да си припомня. В много древни култури се е правело нещо подобно. Примерно сещам се за един китаец от традицията на дзен-будизма (не мога да им запомня имената), който описваше как още като дете го затворили в мазе ли бе, пещера ли…за да превъзмогне стереотипите си. Египетските кандидат-п/р/осветени преминавали дълъг тунел, без никаква светлина и възможност за обратен /из/ход, където срещали метафоричната си, а понякога и буквална смърт.

(Когато бях дете, може би на не повече от десет години, сънувах как в един от другите си животи минавам през подобен тунел. Пълзейки, опипвайки с ръце йероглифите по него. Мина доста време…гледах нещо по телевизията и стана въпрос за тези практики. Направо подскочих на фотьойла, бях изтласкала този „сън” в подземията на спомените си. Откъде едно дете, по комунистическо време, когато дори няма откъде да прочете, види или чуе за това, го преживява насън!)

Отклоних се…Та! нямах каквото и да било намерение да се затварям в ковчег, пещера или тунел. Достатъчното условие бяха уединение и стремеж да го направя. Има специален начин на дишане, докато се практикува рекапитулация, който се интересува, може да потърси информация. Пренебрегнах и това. Първият шок бе колко малко от живота си всъщност помня. Не като интелектуален запис в паметта, макар че често и това отсъстваше. Колко малко подробности, детайли, емоции…Това е най-фрапиращата разлика с равносметката – изискването волево да се върнеш буквално назад във времето и преживееш отново, в целият им спектър  фрагменти от живота си, този път и като обективен съзерцател. Разбира се, започва се с най-скорошни такива и постепенно се върви назад, но това не е твърдо правило. Други препоръчват  да се започне със сексуалния живот (особено от жените). Трети – от нещо, направило дълбоко и/или травмиращо впечатление. Като най-важното е, разбира се, да се започне изобщо с риенето на авгиевите обори. Има и терапии, например дианетиката, които използват определен вид хипноза, за да установят шоковите запечатвания в паметта на личността, твърдейки че успяват да стигнат до пред-натални спомняния. Което само по себе си е много интересно и заслужава четенето, но не ми се нрави идеята да поверя черепната си кутия в безсъзнание на когото и да било. Това, за което всеки би могъл да се досети е множеството опис/в/ания на предсмъртния преглед на живота, правен от хора, които са били на границата между живота и смъртта. Как в няколко мига той върви като филм, гледан отзад-напред, отличаващ се с необичаен интензитет и разбиране. Рекапитулацията прави същото, само че не се чака до предсмъртно състояние. Много медитативни техники спомагат за т.нар. спонтанна такава, но това би могло да се случи и когато нещо – комбинация от думи, жест, определени звуци, места или дори аромати, предизвикат в неангажираното съзнание този вид спомняне. Т.е. заниманията с тази практика са предимно активни по природа. Не се надяваме на обстоятелства, предизвикващи разходката в миналото и дълбокото осмисляне, промяната в светоусещането и особеното състояние на трезвост, които се явяват в резултат. Още един положителен ефект и отново разлика с равносметката са неизбежната искреност и с течение на времето разбирането на чувствата, не отхвърлянето им или замяната с удобни дефиниции.

https://www.youtube.com/watch?v=Tja6_h4lT6A

Неизбежно е, да не се забележат определени модели на поведение (където ще стане дума за не-правенето), често повтаряни реакции, причините им, болката, срама, вината, желанието да поправиш нещата. Умората от собствената глупост и неосъзнатост. Но! не бива това да завладява същността. Естествено е. Може би ще има случаи, когато ще почувствате гордост от определени постъпки, но това е също толкова ненужно. Стратегическата цел е фокусът да бъде така поставен, че да се събере енергията на опита, синтезира и прилага в настоящето. А когато това е факт, миналото спира да протяга лепкавите си пипала към бъдещето. Самото то се променя. Целият живот започва бавно, но сигурно да поема неизвестна посока. И няма нищо по-приятно от това, защото то значи и нов тип предизвикателства, след като старите, макар и пост-фактум са усвоени. Нека не се разбира, че след извършването на някаква и то една-единствена техника всичко замира, получава се просветление и порастват крилца от щастие и умиление пред неопитността. Най-ценният опит е осъзнаването на значимостта на допуснатите грешки, взимовръзките между хората, събитията, процесите. Често при преподреждане на инвентарният списък от такива, разбираш каква е била скритата им цел и защо са ти носели определено удоволствие. Или защо когато си постъпвал според това, което някой смята за правилно и определящо за теб, си страдал от вътрешно негодувание. Разбираш как лека-полека си ограничил вариантите си за избор и действие до няколко повтарящи се до втръсване приети за автоматично верни концепции...

(следва)
Активен
Неактивен stella
Restricted
*
Публикации: 87

« Отговор #11 -: (Понеделник) 11 Август 2014, 19:11 »

Е, тва мои способности ли са или технологични експерименти ?

И двете ◔_◔ Способността да приемеш случващото се е твоя. Самата технология, която сънуваш, също съществува в реалността (нарича се Spyglass). Не виждам проблем да съществува и в твоя джоб от светове.

"Енергийното зареждане", което сънуваш, най-вероятно произлиза от "буферирането". В реалността, технологиите които могат да направят връзка между два хронологични времеви сектора (да ти предадат картина/звук/информация от миналото/бъдещето) често могат да извличат много енергия. Получава се нещо като "времеви заем" - тъй като енергията на Времето е безконечна в бъдещето, а обилна, но с фиксиран обем в настоящето, ти просто издърпваш порция от бъдещето, с което да прелееш чашата на настоящето. Така в настоящето се сдобиваш с повече, а в бъдещето не се отваря дефицит, защото системата не е затворена.

Mersi forume  Wink , radvam se qe ti mi otgovori.

Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #12 -: (Вторник) 12 Август 2014, 18:26 »

ПЪТУВАНЕ

Напразно мислеше, че ти обяздваш
собственият си живот
Сега усещаш коравата юзда на пътя,
оковите на неговите шпори.
И уж вървиш, но се менят единствено сезоните.
Като дърво
се вслушваш в тях и тръпнеш-
годините си сам да не повториш.
Какво прозря до днес? Че шествието на живота
неизменно продължава
и жестокостта се храни от страданието?
Нима бе неизвестно
без твоите усилия, че хорските дела изтичат,
че миналото се сражава
с настоящето в душите и ни убива
зад гърба тъй лесно?
Ако потрябва да изминеш съдбата си отново,
какво би променил?
Откри ли добродетел или порок,
които не отвеждат в нищото?
Узна ли кой от греховете разпятията определя,
какви разумни светлини
разкриват следващият миг?
Коя жестокост би могъл да обясниш ти?
Една дълбока пропаст ни дели от нас самите,
от задъхания свят,
запътил се безпаметно от неизвестно
в неизвестното пристъпва…
Но как да отречем, това което е?
Как да откъснем лист от пролетния цвят,
без да нараним плода или нарушим
целта му недостъпна?
Не е завършено тук нищо окончателно-
дочуваш само как сърцето
на мирозданието в теб тупти
и как усилното гребло на времето гребе.
Звезди и дървеса, и облаци, треви и птици
от нас излитат към небето,
а то, опънато като огромно корабно платно,
ни води неизвестно накъде…

Георги Спасов - „Лабиринтът”

Откъс от "Виждането на нагуала"-Ал.Кзендюк и настояща тема:

РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА БЪДЕЩАТА СЪДБА

"Обичайният жизнен път на всеки човек се изразява в последователна реализация на всички скрити в него подсъзнателни комплекси, стремежи, страсти, страхове и т. н. По правило ние сме беззащитни пред тази стихия - при това не само в младостта си, когато, както е известно, правим най-много грешки, а и в периода на относителна зрелост. Затова методиката на рекапитулация ще бъде полезна за всяка възраст.
Всеки безсъзнателен (полусъзнателен) стремеж на нашия тонал се състои от блокове, модели, гещалти, стремящи се към осъществяване („завършване") както като цялостни вериги от съдбоносни събития, така и поотделно.
Съществуват няколко най-тривиални схеми на социална реализация на обучения човешки тонал: 1) придобиване на любов (семейство); 2) придобиване на уважение (кариера); 3) придобиване на известност (слава); 4) придобиване на безопасност (финансово благополучие), (финансовото благополучие в смисъл на безопасност стои тук на последно място, тъй като се явява универсален фундамент на първите три пункта - всичко, за което става дума в тях, е превърнат стремеж към безопасност; само стремежът към финансово благополучие е непосредствената му проява.) Тези схеми лежат на повърхността и са най-лесни за анализиране.
Забавно е, че в ранното юношество идеалистично настроените младежи и девойки отричат да са им присъщи даже тези базови, фундаментални стремежи. Например: „Аз не се нуждая от семейство"; „Плюя на кариерата". Желателно е колкото може по-рано да се развенчаят случаите на подобна самоизмама (макар раздялата с тях в юношеството да е трудна - те са забулени в толкова романтични и „високи" образи). Никой не е свободен от базовите стремежи (интенции) на тонала, стига да е израснал в съвременния евро-американски социум. Това са наистина универсални команди, чиято природа и същност трябва добре да познаваме - иначе, следвайки отдавна открития закон на „изтласкването", те ще преминат в дълбинните слоеве на безсъзнателното, ще се окажат напълно извън контрола ни и ще станат невидими - затова пък почти непобедими - лостове на собствената ни съдба.
Възможна ли е безупречност в такова състояние? Едва ли. Но определено е възможен „срив" и даже дълбока психологическа криза. Тогава двете системи от ценности и мотиви, които почти в нищо не се пресичат, „разкъсват" описанието на света и съдбата на този човек. Неговите постъпки и чувства са в дисхармония, самият той е един парадокс, в който няма и най-малък намек за цялостност. Вътрешните трагедии от такъв мащаб се воалират от нашия тонал по привичен за него начин -просто се отстранява от областта на ясното осъзнаване онази конфликтна част, която има най-малко практическо значение с оглед на оцеляването в света на първото внимание. И от живота ни (в който някога е имало толкова прекрасни намерения и надежди!) си отива всичко „излишно". На първо място - стремежът към самотрансформация, нерационалното любопитство и заедно с тях - способността за откритост и разбиране.
И ние ще „изсъхваме". Кой - на двадесет и пет години, кой - на четиридесет.
Как да се преборим с това? Как да противостоим на натиска на световния тонал и на изучените импринти, вложени в нас? С помощта на рекапитулацията.
Когато четем за тази техника в книгите на Кастанеда, автоматически си представяме, че рекапитулацията може да бъде обърната единствено към миналото. Но това е само едната й страна.
Да си спомним още веднъж, че пространствено-времевите отношения в Реалността не съществуват, а са създадени от нашия перцептивен апарат за удобство на поглъщането и отделянето на енергия. Когато дълбоко се потапяме в рекапитулация, работим не толкова (и не само) с паметта или с други психични процеси, но и с енергийното тяло, т. е. със съвкупността от еманации, които нямат пряко отношение към времевия поток.
Нашето реално енергийно тяло съдържа в себе си както отпечатъци от минали събития (контакти, преживявания), имащи енергиен смисъл, така и структурите на енергообмен, които - от наша гледна точка - са готови да се разгърнат във всеки момент, за да встъпят в резонанс с други същества и еманации.
Карл Юнг в една от своите работи справедливо отбелязва, че всички хора и всички събития, с които се сблъскваме в своя живот, се явяват проекции на едни или други явления на нашето собствено безсъзнателно. Ако погледнем по-широко на нещата, ще се убедим, че още в ембрионален (зачатъчен) вид нашето енергийно тяло вече съдържа всички дефекти (и последствията от тях), които ще се проявят в бъдещата ни лична история. По такъв начин предмет на рекапитулацията може да стане не само миналата, но и бъдещата ни съдба. Това не е толкова сложно, колкото изглежда отначало. В края на краищата, личният тонал не ни предлага кой знае колко варианти на бъдещи събития и преживявания. Всички основни схеми на предстоящето бихме могли да опишем (или дори начертаем във вид на графика) за ден-два. (Не е голяма беда, ако в нея не влизат невероятни или „свръхестествени" линии. В случай, че се запознаете с тибетски маг-учител и се ожените за извънземна вещица, или се отправите на експедиция към Марс - нека това стане наистина неочаквано. Може би точно то ще свидетелства, че духът е встъпил в сериозна игра с вас.)
„Рекапитулацията на бъдещата съдба" спестява голямо количество безразсъдства и грешки и е своеобразен „договор с абстрактното" - ако е „сключен" успешно, големите еманации („външният Свят") няма да възпрепятстват вашето движение и следователно ще получите по-голям шанс да стигнете до целта.
Техниката на „рекапитулация" може да бъде описана като алгоритъм. Тя се състои от две основополагащи теми:
1.   Интениионалност (стремежи, намерения) на тонала, възникнали по естествен начин у субекта като социално и биологично същество.
2.   Сценарии за реализация на стремежите на тонала, логически произтичащи от първия пункт.
Интенционалността на тонала не блести с разнообразие. Тя е ограничена от биосоциалната матрица на нашето съществуване. Вътре в „описанието" ние се познаваме само от две страни - биологическа и социална.
Биологическата страна изисква безопасност, размножаване и удоволствие. Последният пункт е задължително условие. Това е единственият позитивен обратен сигнал от външната среда, потвърждаващ, че тялото се съхранява в съответствие със зададената програма. Безопасността и размножаването трябва да се съпровождат с удоволствие, иначе възниква психосоматичен кризис. Например безопасността в затворено пространство (да кажем - камера) може да доведе до безумие. Размножението без оргазъм (което понякога се случва с жените) - до неврози, меланхолия, депресии.
Социалният аспект се проявява не толкова еднозначно. Уважението, признанието, свободата на избор са все удоволствия, с които ни обучават. Те изискват общуване със себеподобните. Понеже това е универсално условие, някои психолози погрешно отнасят стремежа към общуването към биологичната сфера, изхождайки от наблюдения върху поведението на животните.
Но мотивите на животните да търсят общуване със себеподобните си са други - гореспоменатата безопасност и размножаването. За човека това не е достатъчно.
Сценариите на реализация на стремежите на тонала са разнообразни. Те могат да бъдат и многобройни, но е напълно възможно да се преброят и прегледат предварително. Всеки стремеж може да бъде удовлетворен или неудовлетворен в различна степен...
...Използват се три ориентира ...модус (начин), темпоралност (време), каузалност (причина). Това са своего рода трите измерения на пространството на тонала.
Разбира се, последният фактор (каузалност) предоставя най-голям простор за въображението. Но и тук повече от десет вариации не може да има. Ако се отчете, че самите интенционалности са даже по-малко от десет, то в най-тежкия случай получавате напълно приемлива цифра. Невъзможно е да се предвиди всичко, но все пак може да се предвиди основното. Защото животът на тонала е предсказуем и еднообразен. Да се предвидят вариантите на бъдещата съдба е лесно, когато човек е честен със себе си и не си затваря очите пред нищо. Всички тези линии (сценарии), ако имате намерение да ги рекапитулирате, изискват творческо въображение и смелост. Всеки човек притежава тези качества в различна степен."

Достатъчен брой религии, (езотерични) учения и адептите им със съответните книги и практики препоръчват да се живее в настоящето, всяка по своя начин. И има защо. Това което ми допада в гореописаната накратко техника, освен всичко друго е поемането на лична отговорност за собственият живот и неизбежните решения. Няма как (според мен) човек да бъде отдаден на случващото се сега, ако влачи чувства от миналото, предизвиквайки не/основателна тревожност за развитието си, превръщайки се по този начин във "варосана гробница" и заложник на свои (и чужди) шаблони и клишета.

Из "Децата на Дюн"- Франк Хърбърт:

„Очевидно във всяка планетна система съществуват въздействия от по-висок порядък. Нерядко тяхното влияние бива демонстрирано посредством въвеждането на форми на земен живот в новооткритите светове. При всички подобни случаи животът в области с еднакъв характер развива поразителни сходства в адаптацията си. Тази адаптация означава много повече от външната й проява; тя включва начините за организирано оцеляване и взаимоотношенията между тях. Стремежът на човека да проникне в такъв вътрешно зависим порядък и да намери мястото, определено за неговата ниша, представлява необходимост с много голямо значение. Въпросният стремеж обаче може лесно да бъде изопачен в традиционната хватка на консервативния контрол на еднообразието. Подобно състояние на нещата винаги се е оказвало смъртоносно за цялата система.“
 
Катастрофата на Дюн по Харк ал-Ада

... -В действителност моят син никога не е виждал бъдещето; той прозря развоя на съзиданието и неговата връзка с митовете, които приспиват хората — каза Джесика.
... -Той съзираше формите и моделите, които съществуващите сили ще създадат, ако не им бъде попречено — продължи Джесика. — Отказа да приеме удобното и утешителното, тъй като щеше да изпадне в морално малодушие.
... -Бъдещето остава неясно и такова трябва да бъде, тъй като е платното, върху което изобразяваме своите желания. Ето защо винаги пред човека стои едно красиво, но празно платно. Разполагаме само с настоящия момент, в който непрестанно и без остатък посвещаваме себе си на свещеното присъствие, споделяно и сътворявано от нас."
« Последна редакция: (Вторник) 12 Август 2014, 18:34 от ladonnae » Активен
Неактивен stella
Restricted
*
Публикации: 87

« Отговор #13 -: (Сряда) 13 Август 2014, 19:35 »

ladonnae, уважавам мнението ти, но за мен лично поетичното и философско обяснение за сънищата, отдавна е отѫивелица, така че ще сьм ти благодарна, ако ме запознаеш в подробности с технологията Spyglass  Smiley
Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #14 -: (Сряда) 13 Август 2014, 20:27 »

stella, използвай нета или способностите си, те не са толкова ретро.
Активен
Страници: [1] 2   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални