Енергия - техническа част, апарати, системи
Страници: [1] 2   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Енергия - техническа част, апарати, системи  (Прочетена 7387 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Четвъртък) 19 Юни 2014, 16:47 »

СВОБОДНАТА ЕНЕРГИЯ
философията на свободната енергия
и връзката на философията с практическата действителност



Всички знаем какъв шаблон се има предвид, когато се каже "свободна енерия". Какво обаче наистина означава това?



Назад, назад в историята... в самото начало на научната революция, нещата са били очевидни. Видни фигури са правели открития и заключения относно енергията и как може да се впрегне да върши работа. Тези Видни фигури описват света на енергията и на непознатото по много различен начин от този, с който зубрачите са захлебени на ден днешен. Защо?
Защото бързо след началото на научната революция, идва индустриалната революция. Видните бизнесмени им е ясно, че индустриалната революция е на гърба на научната революция, и че индустриалната вълна зависи от Видните научни фигури, а не от Видните бизнесмени.
В бизнеса и науката на богатството въпросът опира до това да имаш контрол над търсенето. За да бъдеш Виден индустриален бизнесмен, ти трябва да превърнеш от индустрията една стока, подчинена на търсенето. Трябва да се сдобиеш с контрол над търсенето на индустията, за да си сигурен, че индустрията винаги ще се търси, и ти винаги ще си Виден бизнесмен. Затова още в началото на индустриалната революция, Видните бизнесмени започват да спонсорират Видните научни фигури - механизъм за навлизане в личните им работи. Оттам насетне научната революция продължава, но бавно и сигурно се отклонява с малък градус от посоката си.

В днешно време, след толкова години и изминат път, този малък градус на отклонение във всяко едно последователно откритие е изместило дестинацията на научната революция с много, много километри. Ако някой би разгледал началото на този процес, едва ли е щял да предвиди до къде ще стигне (ако не се отчете постоянния градус на отклонение).


Окованата Енергия
До къде се е стигнало днес с това постоянно отклонение?

Днес живеем в един научен свят, който е погрешно убеден в Окованата Енергия. Според настоящите научни норми, енергията е нещо, от което никога не може да се спечели. Винаги трябва да дадеш повече, отколкото получаваш. Винаги трябва да изразходиш повече енергия, за да извлечеш много по-малко. Винаги трябва да унищожиш по-голяма част от света, за да създадеш някаква много малка новост.
Стигнало се е до лайняното изстъпление за "Закона за запазнаве на енергията". Това е презумция, според която енергията нито се създава, нито се губи... и следователно единствената случваща се промяна във всеки един случай може да бъде преминаването й от едно състояние в друго. За да е възможно въобще такова нещо, трябва да се измисли друга презумция - презумцията за "затворена система" (това е положението, когато дадена система е напълно и тотално изолирана от целия обкръжаващ свят и няма абсолютно никаква връзка с останалата част от Вселената). Винаги и навсякъде се подчертава, че Законът за запазване на енергията е възможен само и единствено в затворени системи, с уточнението, че затворените системи могат да бъдат само условни допускания с цел улесняване на разсъжденията, защото не съществуват в действителността.

Това е пропастта между научната революция и практическата действителност. Чрез "разделяй и владей" Видните бизнесмени моделират образованието така, че учебните заведения да произвеждат единствено захлебващи зубрачи. Моделират политическия живот така, че политическите властодържатели да развихрят политика, която да диктува един ритъм на живот, който се върти около зубрачите и им бута хляб в устите, за да им набие в главите, че модерният свят се върти около тях. Така Видните бизнесмени могат контролирано да боравят с несекващия цикъл на предлагане на една вечно изчезваща и разпадаща се индустрия.
Цикълът може да бъде прекъснат единствено след колапс на базовите за живота системи - храна, екология, климат...

Последствията от това са, че на ден днешен практическият техничен свят разполага с технология, която сама се самоубива и сама се саморазрушава в следствие на употр*бата си. Говорим за религия. Говорим за светоглед, който подхранва религозна фатаничност у захлебените зубрачи и поражда у тях остра ревност и агресия. Именно понеже тази религиозна система е техният насъщен, реформите в света на практическата наука означават гладна смърт за зубрачите, тъй като те не са способни да си ръгат хляб в устите сами. Те имат нужда от своя жив Бог, за да върши това и да се грижи за тях.
Всяка една електрическа схема загрява и се саморазрушава. Всяка една механична част се изхабява и износва. Всяко едно уплътнение изгнива и се изронва. Всеки един двигател има нужда от масло, иначе се изпича и се разпада. Всичко е с цел да се върти голямото Колело на Видните бизнесмени, и за да могат захлебващите зубрачи да лапат сухи залци.

Самият зубрач е сляп за тези действителности, защото е преднамерено направен сляп - като слепец е култивиран още в парника, и от него не може да се иска или очаква нищо... освен постоянно да се задавя с непознатото. Той вижда сроковете на годност на техниката, и е достатъчно кадърен да прочете една гаранционна карта. Може лесно да събере две и две, ако има минимално техническо разбиране, може лесно да види преднамерено допуснатите несъвършенства, които да оправдаят самото съществуване на гаранционна карта. Но това е най-далече, до където погледът му може да стигне - неспособен е да направи връзката до началото на нещата, защото е култивиран в парник още от началото си.



Свободната енергия

Онази обстановка, която Видните научни фигури са започнали да описват в невинността на зараждащата се научна революция, е била тъкмо на 180 градуса на обстановката, пре-създадена от Видните бизнесмени в днешно време.

Първоначалната научна обстановка е говорела за това, че енергията протича навсякъде свободно и с лекота. Че за да се поеме е нужно единствено отпускане на контрола, разтваряне на системата, допускане на възможности и на варианти, и енергията сама започва да се влива в нея по своя инициатива. Видните научни фигури - оригиналните стожери на науката въобще, са твърдели, че енергията се създава и унищожава - не само че сменя състоянията си, не само че сменя плътностите си, но се влива свободно в Нищото (Пораждането я поглъща) и се излива свободно от Нищото (Пораждането я отдава).
Визията за Вселената в началото на научната революция, преди да се появят Видните бизнесмени, е била за една гигантска, пределна затворена система, в рамките на която е невъзможно да има никакви други затворени системи. Единствената реална затворена система представлява самия периметър на Сътворението. Всичко в неговите рамки е една безкрайна динамика от промени, които фаворизират възможностите, свободата, отпускането и поканата, и се съпротивляват на невъзможностите, стагнацията, оковаването и принудата.

В следствие на тази гледна точка, в мимолетно краткия девствен момент на индустриалната революция, са се появили редица апарати, които са подобрявали състоянието си колкото по-дълго са работели, работният им цикъл постоянно е увеличавал тяхната кохенернтност и технически интегритет, и сами са удължавали практическия си живот. Разбира се, Видните бизнесмени бързо и чевръсто изменят писмените сведения за реалните събития, а както знаем, историята е изкуството да се забравят фактите и да се изкривява паметта.
Понастоящем в зобилките на зубрачите са записани осакатени достижения на научния и технологичен промисъл, и съществуват в този им вид, без никой захлебващ зубрач да си дава сметка за произхода на тези неща и реалният им скрит потенциал.




Реалната енергия

Орентираните обаче на свой ред се борят с обърквания и с пробеми, с които не би трябвало въобще да се борят. Твърде често Ориентираните се лашкат хаотично ту в грешната (на Видните бизнесмени) ту в правилната (на Оригиналните научни фигури) посока, бъркайки кой проблем на кое поле принадлежи и коя цел в коя посока води.

Реално, Ориентираният иска да разреши определени свои основни проблеми - най-често стремежът му е форма на висша енергийна ефективност, приложима към съвременния свят. Това означава "Реална енергия".
Приложимата към съвременния свят енергия е електрическата - но електрическата енергия в много малко случай е Свободна, тя е почти винаги Окована. Свободната енергия пък в много малки случаи е приложима към съвременния свят, тя е почти изцяло неизползваема от съвременните апарати. Реалната енергия - това е компромисно изобретение (което често напуска рамките на чисто техническата дефиниция), което разрешава тази дилема в определени варианти и реализации.




Съвременният свят е:
- нефункционален - всичката стандартна техника извършва минимално количество работа, на цената на максимално енергопотребление
- самосразяващ се - всичката технология работи на цената на собствения си срок на годност
- заробващ - всичката технология изисква максимално въвличане от страна на човешкия фактор под формата на ресурси, време, труд и внимание

Светът на Сободната енергия е:
- функционален - апаратите въплъщават принципи, извършващи максимално много работа, на цената на минимално енергопотребление
- самоподдържащ се - апаратите въплъщават принципи, които удължават механичния живот на техниката
- освобождаващ - апаратите въплъщават принципи, които позволяват на човешкия фактор да пренасочи своите ресурси, време, труд и внимание в други сфери от живота

Светът на Реалната енергия:
- търси компромисен вариант на ефективност, тъй като повечето и най-лесните за постигане апарати за свободна енергия произвеждат много малко енергия (защото според тях на света не му е нужна много енергия, за да работи или съществува), докато моторите от съвременния свят изискват много енергия, за да свършат възможно най-малко работа
- търси компромисен живот на нещата - защото съвременният свят не развива, не се занимава, не е наясно, или целенасочено унищожава и потулва информацията за ефективни материали, вещества и системи, които хората биха използвали по предназначение, и залива пазара на стоките с долнопробни материали
- търси компромсна свобода - защото първоначално е трудно да се пробие Жилязната завеса на съвременния свят, и всяка следваща стъпка е по-трудна от предната, като всичко си заслужава в дългосрочен план - въпросът е обаче, че малко хора могат да си позволят да инвестират в краткосрочните трудности, поради тяхната острота и суровост, за да се радват на дългосрочните дивиденти




Като начало, искам да споделя нещата, с които аз имам практически опит, и да споделя какво научих от заниманието си с тях. Това са две, или три, известни в бранша системи. След това ще се постарая да опиша множество неща от огромния си архив (подплътен с реално съществуващи документи, патенти и понякога и-мейли и телефони)(архив, който мога да пратя) с които не съм имал опит, но очаквам възможността да разгледам на практика или да участвам в практическа работа по тях.
Активен

Неактивен peppone1
Hero Member
*****
Публикации: 531
Пол: Мъж

« Отговор #1 -: (Четвъртък) 19 Юни 2014, 18:13 »

Е как пък всички видни бизнесмени са гении? Няма ли поне един некадърник, та с лека ръка всичко се приписва на учените. На който не му е интересно, ще зубри, любителят ще изследва, сравнява и доказва, а конспираторите във всяко нещо ще търсят тайна и заговор. Учените са тези, които създават машини, а бизнесмена си брои парите и хич не го е грижа кой колко научил, защото на него не му е работата да знае, а да продава. Учителя, без опит ще преподава скучни и неразбираеми уроци и учениците му ще бъдат зубрачи и за нищо няма да стават, ако изобщо се занимават с наука, те едва са изтърпяли учителя си, за да минат с една тройка, та после да стават техници, откъде накъде. Всеки работи това което иска, а приказките, че нямало работа и парите му били малко, като е будала да работи без пари и да пълни гушите на видните бизнесмени, никой не му е виновен, че е готован и шаран. Какво ще реши свободната енергия, търговеца и нея ще я впрегне в доходоносен бизнес, нима със СЕ се решават проблемите на хората? Земята има достатъчно ресурси за да захрани нуждите на цялото население. СЕ я има и днес - слънчева, вятърна, водна, геотермална и др., но както казах виновен е потребителя, че не желае да инвестира в нея, по-му е удобно да живее ден за ден. Като се говори толкова за СЕ е добре да се запознае аудиторията за какво точно става въпрос и какво приложение ще намери в бита. Само да не е нещо от Ню ейджа, като вечната брава, която с времето се отлепвала и ръждясвала и котвата незнайно как се намагнитвала, а после не била намагнитена, а гравитацията била виновна затова. И кои са тези функционални апарати, които вършат макимум работа с минимално потребление. Как се определя кое потребление е завишено, не го ли определя бизнесмена. Значи нито инсталацията ни се е подпалила, нито токът е отслабнал, има мощност за всички домове, но някой решил, че това ни е много. Пуснат ли се в производство тези машини, бъдете сигурни че и цената на тока ще скочи.
« Последна редакция: (Четвъртък) 19 Юни 2014, 18:58 от peppone1 » Активен

Умния човек не казва и половината от това което знае, а глупавия не разбира нищо от това което говори. Lao Tzu.
Професионалистът не е човек който не греши, а този който е направил всички възможни грешки в най-тясната област.
Неактивен knowledge
Full Member
***
Публикации: 134
Пол: Мъж

« Отговор #2 -: (Четвъртък) 19 Юни 2014, 20:33 »

Peppone1, Форум неиска да променя света. Той можеби иска да разбере как лети НЛО. Ти можеш ли да разбереш, как с религиозноконвенционалната си наука. Защото според нея НЛО няма, защото......... тези чинии нямат криле и аеродинамична форма и би следвало да паднат на земята, като камък.
Всеки има смартфон и като види нещо интересно го снима и евентуално го качва в ютубе. Изследвай с твойта  религиозноконвенционална наука, кои от тези кадри са истински и кои фалшификат а не какво би станало, ако имаме СЕ, защото пложението е това което е и би следвало от там да се изхожда.   rifle
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #3 -: (Петък) 20 Юни 2014, 17:14 »

Няколко са магнитните ефекти, съставящи СЪРЦЕТО И ДУШАТА на динамичните магнитни системи

Затова първоначално ще разгледам повърхностно няколко основни за динамичните системи неща, в рамките на няколко публикации, които по-късно ще могат да се асоциират с други модели



V-TRACK


V-Track е модел на магнитна пътека, направен от Робърт Калоуей. Той е репликатор на различни неща и автор на няколко, понастоящем не ми е известно с него да има връзка, освен чрез един-двама души в интернет, с които комуникира.



Първият му експеримент: Нарязва няколко телени закачалки (от магнито-проводима тел) и подрежда V-тата едно в друго по горния начин. Забелязва, че пръчка магнити, в ролята на ротор, се движи по това трасе (в посока отдясно-наляво на малката черно-бяла картинка горе).


http://fdp-energy.com/triangle/trigt2.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи

След това прави друг експеримент: изрязва "лястовица" от магнито-проводима ламарина с формата на черния тиръгълник горе, и ползва нея за роторната част, а за статорната част - пътека от успоредни пръчковидни магнити. Върхът на триъгълника трябва да лежи на правата на Блох-стената, а раменете му трябва да са по-широки, защото е важно металната пластина да бъде наситена с магнетизъм (по-голямо лице - по-добър магнитен контакт с пътеката)


После финализира базовия си модел по следния начин:

http://www.callowayengines.com/msg37.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи


- повърхността е метална маса
- пътеката вече е V-образно трасе от магнити, като вяко рамо е от един полюс и сочи право нагоре
- роторната част е също магнитна пръчка
- две пътеки могат да се захапят, за да образуват по-дълго трасе
- на малката снимка горе в дясно - експеримент с четиристранен ротор, може да се види видео тук
- магнитите, които е използвал, са тези - много силни магнити, бъдете много внимателни, когато работите с тях, кръвопролитието никога не е далече (или повреждането на магнита в следствие собствената му сила)
- схемата, по която е направено, е тази:

схемата е обнародвана от Дийтмар Хол (Dietmar Hohl), не е ясно как се е добрал до нея, има вероятност да е приятел с Калоуей, защото схемата е негова


www.fdp.nu/shared/files%5CCalloways%20Perendev%5CCallVtrak2.MPG
- как се държи V-пътеката на Калоуей (с една порта, едно захапване)

http://www.youtube.com/watch?v=n2yHsVqA5Po
- една от множеството реплики
- репликаторката компенсира спирачният момент с екраниране посредством магнито-проводяща пластина, и с допълнителни магнити в пътеката
- но това се отдалечава от оригинала на Калоуей


Проблемът с V-пътеката е именно Портата - захапването на двете трасета. Повечето репликатори получават спирачен момент в захапването, което изпраща роторната част в покой над мястото. Наблюдава се обратна инерция веднага след подминаването му (движение назад). Както се вижда на горното видео, различните репликатори изпробват различни неща за да се справят с нежелания ефект.
На оригиналния видео-материал на Калоуей обаче не се забелязва спирачен момент при Портата.

Един от начините да се преодолее със сигурност спирачния момент в Портата, е с наличието на многосъставна роторна част:
http://www.youtube.com/watch?v=3r2aZ3llqok
- обърнете внимание на мистериозните черни тела на мястото на Портата (виждат се и на голямата снимка горе), което е възможно да са феритни тела, или феритни магнити, но за сега не мога да направя добро заключение



Горе на схемата може да се види, че се препоръчва магнитите да бъдат под ъгъл - приблизително 27 градуса. Калоуей експериментира също и с ъгловата подредба, и има интересни резултати, които човек трябва да запомни визуално:
www.fdp.nu/shared/files%5CCalloways%20Perendev%5Cwayne1.AVi
www.fdp.nu/shared/files%5CCalloways%20Perendev%5Cwayne2.AVi
- забележете, че едната плоча има паралелни редици от ъглово разположени магнити...
 - ...а другата плоча има паралелни и диагонални редици от ъглово разположени магнити
- друг човек, който твърдо държи на ъгловото разположение между магнитните части, е Хауард Джонсън от тази тема.

http://s8.postimg.org/qo69mxkxh/2222.png
Енергия - техническа част, апарати, системи


Ако наблюдавате внимателно, ще разберете защо на Калоуей му хрумва мисълта да експериментира с така-наречената S-пътека.
http://www.youtube.com/watch?v=oDJ0xxdOKzw


Аз обаче нямам нужните инструменти и нямам условията (под формата на обстоятелства) да експериментирам с дупки под ъгъл. Но повторих нещата, спрямо горната схема, в техния базов линеен вариант.



Вървях точно по дадената по-горе схема, с разликата, че всичките ми мерки са разделени на две... защото магнитите ми са с точно двойно по-малки измерения. Работи чудесно, със следните наблюдения:
- на входа (дясната страна) има силно засмукване, усеща се плътна векторна инерция
- на Портата (захапването) ясно се забелязва спирачен момент (обратна инерция), но все пак това е моно-ротор
- ако траекторията, с която съм пуснал ротора в началото, е права и точно по средата (Блох-стената на ротора съвпада с централната ос между рамената на пътеката), инерцията е достатъчна за ротора да напусне системата



V-пътеката в момента е затворена в цилиндричен ротор

http://www.youtube.com/watch?v=oiJBwOlFmd4
- това е Джордж Сукоп - немец, роден в Бразилия, с немско гражданство. През 2010та кандидатства с патент, но за сега не е известно дали му е даден. В момента с него няма връзка.
- Дийтмар Хол (оповестилият схемата на Калоуей по-горе) е негов приятел
ЗАБЕЛЕЖКА: Сукоп има огромно раздуто его, склонност към себе-обожествяване и преекспониран патриотизъм, което са достатъчни основания да се смята, че всичко това е измама и не може да му се вярва за нищо. МНОЖЕСТВОТО репликатори не могат да преодолеят спирачния момент при Портата на цилиндричната реализация на V-пътеката, което допълнително възбужда съмнения към Сукоп. Бъдете внимателни с информация от него.


http://www.youtube.com/watch?v=FLek_3Hpwus
http://www.youtube.com/watch?v=nxPBiOccSLo
- единственият със сигурност работещ вариант н V-мотора в момента е реализацията му чрез механични рамена
- две (или едно) механични рамена повдигат статорната част (пръчките), за да избегнат обратната инерция при Портата, и после ги спускат, за да се възползват от засмукващия момент точно след нея (в началото на пътеката)


В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО V-TRACK модела
Моторът на този принцип със сигурност работи, когато става дума за реализацията посредством механични рамена. Въпросът с неговата адекватност спрямо модерния свят обаче е труден. ВЪПРЕКИ че това е вече само технически въпрос, който лесно може да бъде решен от добър инженерен екип, капацитетът му на енергоизточник остава нисък, и това до голяма степен го затруднява в прилагането към днешните нужди на потребление.
Когато става дума за оригиналния дизайн на Калоуей, е много спорно дали Сукоп е успял да схване принципа, който пълноценно затваря трасето в самото себе си. Репликаторите не успяват да повторят версията на Сукоп, което означава или, че това е измама от негова страна, или че не дава достатъчно информация и пази ключовата част до получаването на патента си (евентуално), както е с почти всички изобретатели.

Нашият интерес във всичко това са няколкото изброени принципа на магнитните отношения, които на по-късен етап ще се повтарят в голямото множество изобретения (и патенти) от различни хора, затова е добре да се запомнят.
« Последна редакция: (Петък) 20 Юни 2014, 17:36 от форум » Активен

Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #4 -: (Петък) 20 Юни 2014, 20:07 »

Формата на този V-Track ми напомни профила на динамиката на речния поток, публикуван в темата за водите и реките. После си помислих ... какво ще стане, ако се съединят двата края на тази картинка. Това ме подсети за мобиусните ленти. Взех лист хартия, драснах по него, както е на изображението, огънах го във въпросната форма и заших краищата с конец. На другия край би трябвало да се пада "енергийният каньон", отбелязах го с точка. Обаче нещо не ми се връзваше...Направих още един. Приближих ги с точките, но пак не стана както трябва. След това опитах да ги съединя по друг начин, развалих единия и го вкарах в първия, след това го увих и заших. Доста жалка (ре)презентация, но тя бе по-скоро да не си забравя мисълта. Струва ми се, че този път има възможна траектория. Може би съществува известна вероятност символа от корицата на книгата на Едуард Лийдскалнин да олицетворява две мобиусни ленти. Но за да не пиша глупости, драснах в гугъл mobius strip free energy, видях че все пак излизат някакви свързани резултати. Поразрових се набързо из статиите, естествено нищо не разбрах, но попаднах на името Moray B. King. Разтършувах се и за него, но на изображения:

https://www.google.bg/search?q=moray+b+king+pdf&client=firefox-a&hs=kDP&rls=org.mozilla:bg:official&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=GXKkU6ynKsW6ygOIzIGgCA&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1440&bih=725

Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #5 -: (Петък) 20 Юни 2014, 20:45 »

Формата на този V-Track ми напомни профила на динамиката на речния поток, публикуван в темата за водите и реките...


Отлично наблюдение ladonnae! (◕‿◕ ) Тъкмо за това ще стане дума след ден-два.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Понеделник) 23 Юни 2014, 19:55 »

Едно от любимите ми неща беше, когато правех демонстрация на V-Пътеката пред познати, отначало да се шегувам с всякакви измислици, че това е някаква голяма магия... понеже пластмасовата ми количка се движеше без нищо на нея. Просто си поставях пластмасовата количка върху дъската от горната снимка (пълна с магнити в гнездата), и количката сама изминаваше пътя до края.



Може би по-наблюдателните читатели са се досетили, че реципрочността се запазва - Както Калоуей може да има пътека от успоредни магнитни пръчки и движещ се отгоре метален триъгълник... по същия начин аз можех да имам триъгълна пътека от магнити, и движещи се отгоре метални пръчки. Защото осите на пластмасовата количка бяха от тънка метална тел. Просто две малки метални пръчици, с два пъти по-тесен диаметър от пълнителя на химикалка. Въпреки, че бяха вдигнати на сантиметър и половина от пътеката (диаметърът на пластмасовите колела беше 3см), те се движеха в очакваната посока с достатъчно сила, за да мъкнат пластмасата и да й придадат инерция.

Нещо се случва
когато магнетизмът започне да протича през метално тяло
и това ни води към следващата постановка


TRI-FORCE GATE
Трисилова Порта



- експериментът е елементарен за повтаряне
- въобще не е задължително това да са магнитни пръчки, в случая това са малки кръгли магнити, залепени в краищата на пластмасов калъф, части са от детски конструктор
- стоманени топчета
- на горните картинки погрешно е показан роторът без топчета - не работи без топчета (работи, но нещата са невероятно деликатни и ефектът е чувствителен на всяко потрепване)

След дълго експериментиране първоначално си направих ГРЕШНИЯ извод , че ключът е в намагнетизирането на топчетата (очевидно). Едното от топчетата трябва да е силно северно оцветено (само един магнит е недостатъчен), а другото топче трябва да е силно южно оцветено (един магнит е недостатъчен).

Когато имате постановка пред себе си, се усеща силен отбутващ момент. Както виждате на горното видео, няма ЗАСМУКВАНЕ, каквото има при V-Track постановката. Вместо това има съпротивление - трябва да го бутне с пръст, за да преодолее един праг, след което се сдобива с инерцията си.

Наобратно това не е вярно - има постоянен вектор на инерция, след като роторът преодолее входа. Тоест няма праг на изхода - само на входа.



Но ако цялата инерция идва от отблъскването от началния праг, как тогава може да се обясни това?

http://www.youtube.com/watch?v=S2pNehGPWvw
- 33 порти
- алуминиев профил, в ролята на релси
- първия пуск: портите са НАД ролката с 20мм, и са по-широки от нея
- забележете: ролката няма плавно движение, поради кривене се създава триене в релсите, но продължава въпреки това триене
- втори пуск: портите са НАД ролката с 20мм, но широки колкото нея - значително по-пълноценен ефект
ЗАБЕЛЕЖКА: повдигнал е края на трасето, за да не гони ролката всеки път


За да направя моето повторение, ползвах този продукт, и този продукт. Работи точно както се очакваше според предварителните очаквания. Исках да направя нещо по-дълго, за да изпробвам дългото трасе... само че почнах да се обърквам - имаше толкова много триъгълници, че забравях кой полюс къде е и трасето ми постоянно имаше някаква неизправност, заради която не работеше.
Реших да си ползвам фолиото, за да се ориентирам какво се случва... и забелязах, че топчето със смесения поляритет не излъчва абсолютно никакъв магнетизъм.




На горната снимка в ляво: третото топче не демонстрира никакъв поляритет. Черното петънце на неговото място, което се забелязва, е следствие от факта, че пръчката е дълга 2.5см, което ще рече, че всяка от полярните й области е дълта по 2.5/2см - стоманеното топче просто не може да ги екранира ефективно, и черното петънце отразява тялото на пръчката.
На горната снимка в дясно: третото топче е премахнато - виждат се двата полюса от двете пръчки, когато няма стомана, която да ги попива, и се вижда светлата ивица от мястото на съприкосновението им (едно от качествата на проявителното фолио е да изобразява съприкосновението между различните полюси като светла ивица).


На картинката горе:
замислих се, че нещо се случва в метала. Хрумна ми дали не мога да увелича зоната на взаемодействие с ролката, като изрежа една ламаринена пластина, и не наситя двата й края с магнетизъм така, че в средата да се получи същата ситуация.
ЗАБЕЛЕЖКА: фалическата символика е съвсем умишлена. Както един битов наркоман се осмели да забележи - самият живот не е изцяло технологичен, магнетизмът е и по житейски биологичен.


Направих скобата от един изрязан знак STOP - много хубава ламарина, 2мм дебела, поцинкована, силно магнито-проводима. Нямам представа от какво е, може и да е стоманена, но ми се струва, че провежда магнетизма по-добре от стоманата. За да я наситя с достатъчно магнетизъм, сложих две двойки (четири магнита общо) магнита в нея - по 5мм високи, 1см диаметър.







На снимките горе: светлата ивица може и да е, а може и да не е Блох-стената - единственото, което се знае със сигурност, е че светлата ивица изобразява съприкосновението между двата различни полюса, нищо повече!
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ: 1) колко силна екранировка създава по-дългото рамо на скобата (то не е функционално, просто ламарината е много яка и трудна за обработване и едното рамо е по-дълго с идеята да получа по-правилна форма в останалата част) 2) на завоя на скобата НЯМА МАГНЕТИЗЪМ.







На горните снимки, първата двойка отгоре-надолу: поляризацията от плоската страна на скобата, при натискане на фолиото по-надолу личи мястото на магнита през метала (може би ще е нужно да свалите снимката в пълен размер, за да го видите). Забележете как магнитната поляризация изчезва към облата част.
На горните снимки, втората двойка отгоре-надолу: На облата част от скобата НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ МАГНЕТИЗЪМ. Забележете бледите черни полета в близкия периметър - това е лъчение от плоските й лица, което достига до фолиото. На върха на облата част се забелязва дебела светла ивица - това НЕ Е оцветката на фолиото, а е отблясъка на метала през зеления силиконов гел, който изпъква заради тъмните области в близкия периметър.





На горните картинки: как работят скобите (направих десетина от тях) - ДОСУЩ като Трисиловата стандартна Порта., само че МНОГО ПО-СИЛНО.



Принципът на двуполярното магнитно насищане на метала (оттам и името - Трисилова Порта, защото се смята, че възниква трети вид магнетизъм в тези области) се забелязва и в редица други постановки, на които също ще се спрем, преди да завършим с обобщението на основните принципи в динамичните системи.


П.П.
Ако на някой му е хрумнало да прави паралел с Държача на вечно движение на Лийдскалнин от тази тема, е на много интересен път. Аз самият все още не съм сигурен къде извежда.
« Последна редакция: (Понеделник) 23 Юни 2014, 20:16 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #7 -: (Вторник) 24 Юни 2014, 20:47 »

При задълбочаване в Трисиловата порта, човек може да установи следното:

http://www.youtube.com/watch?v=8qToXhJOxNQ
- втората порта е на максимално далечно разстояние от първата, така че ролката да може да я премине, като преодолее прага й
- при добавяне на трета порта, ролката не може да преодолее прага на втората
- за да може ролката да премине, втората порта се приближава повече към първата
- за да може ролката да премине три порти, всички разстояния трябва да се намалят
- с всяка нова прибавена порта, всички разстояния трябва да се намалят...


Отне ми много време, за да забележа какво се случва. И да си призная, заслугата за прозрението не беше моя. Заслугата е на човека, за който разказвам в първата публикация от тази тема... Очевидно беше, че трябва да си сменя начина на мислене, ако искам да разбера какво става. Кой по-добре да ми помогне със съвет, от човека, който има точно обратното на моето мислене!
Показах му това и исках да чуя какви са му идеите за обяснение. Той не можа да ми даде обяснение, но каза, че това му приличало на "тройно правило". Аз не зацепвах за какво говори, и го питах "Какво е тройно правило?". Отвърна, че тройно правило е а+в=c, значи в=с-а - това е тройно правило. Ако успехът е единица, значи броят на портите, към разстоянията, трябва да е равен на единица. Или общата дължина на трасето, към разстоянията, да е равно на броя на портите. Примерно.

Така се превъзбудих, че място не можех да си намеря. Той се учуди какво пък толкова било важно в това.. и след като му казах, отвърна, че отново не иска да знае.

Казах му, "В природата има само едно вярно тройно правило. Знаеш ли кое е?"



ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ



Ако някой никога до сега не е чувал за Златното сечение, за редицата на Фибоначи, може би е най-добре просто да си изтрие регистрацията от тоя форум. За онези, които са чували, но не са много навътре в нещата и представата им по въпроса е бедна, най-добре по най-бързия начин да се информират, като започнат от първия резултат на гугъл надолу.
За да имаме под ръка една базова дефиниция, на кратко може да се каже следното: шишарката има 8 спирални редици люспи по часовниковата стрека, и 13 спирални редици люспи обратно на часовника. Когато 13 се раздели на 8, се получава константата на Фибоначи, с точност до хилядните.


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Fibonacci_spiral_34.svg/915px-Fibonacci_spiral_34.svg.png
Енергия - техническа част, апарати, системи


Няма как да се начертае съвършена Фи спирала, освен на ръка, за което е нужен гений. Но може да се начертае приближение до спиралата, както на горната картинка. Тръгвайки от малките квадратчета в центъра, лицата им по спиралата са както следва: 1, 1 (първите две имат еднакво лице), 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34... и тн. Това е приближение, защото спиралата е съставена от дъги, с център някой от ъглите на квадратите - това означава, че в спиралата има невидими ръбчета в момента, когато дъгите се сменят, защото спиралата няма постоянна константа на отклонение. Но като за картинка - бива.


Какво е общото между Фи спиралата, магнетизма и системите и апаратите за свободна енергия? Освен линейни зависимости, както видяхме на горното видео?


Когато се вземе една точка за център. И през нея се нарисува Фи спирала (забележете, че Фи спиралата няма начало или край, затова тя само може да мине през точка, но точка не може да се смята за нейн собствен център). И Фи спиралата се завърти около тази точка, като около център. Се получават интересни неща.


Получава се така, че Фи-спиралата, завъртяна около точка, поражда кръгове. Ъгловият й момент е такъв, че тези кръгове винаги се пораждат в точно определени моменти от нея.
На картинката горе в ляво: Фи-спиралата е завъртяна около точка номер 5 (централна ротация). Точка номер 5 е номера на логаритмичната прогресия на нарастване на въображаемите квадрати от горната картинка. Тоест, първите две точки са с номер 1, третата точка е с номер 2, и така до 5. В тези номера се случват невидимите ъгълчета, които се получават, ако спиралата не е съвършена, ами начертана като дъги от прогресивно разгръщащи се квадратни лица.

Кръгът ще възникне винаги три стъпки след центъра. В случая точка 5 е взета за център, и кръгът възниква в точка 8. Ако точка 8 беше взета за център на ротацията, тогава миниатюрата вътре щеше да е още по-сложна и гъста... а големият външен кръг щеше да се пада точно в точка номер 11. Например, ако преброите на картинката горе в дясно, ще видите, че центърът на ротацията е точка 4, а външният кръг се образува в точка 7.



Както се вижда на картинката горе: слънчогледът например има 55 спирали обратно на часовника, и 34 спирали по часовника. Обратните на часовника имат ротация в своята точка 6, която е център на цвета. Тези, които са по часовника, имат ротация в центъра на цвета, където се пада тяхната точка 4. Съответно - периметърът на външните венчелистчета или както се казват съвпада с кръга на 55те спирали, а периметърът на вътрешните листенца съвпада с кръга на 34те спирали.


Но какво означава това?


Това означава, че концепцията на почти всички магнитни системи тип ротор-статор е ГРЕШНА.


Често, аматьорите искат да използват това, че един магнит се върти около някакъв център. Поради невежество мислят, че ако сложат много еднотипни магнити на една роторна рамка, тя ще се върти около същия център, който ще е в средата й. Липсва разбиране за това как магнитне полета се сглобяват едно с друго... защото ако много еднотипни магнити се струпат на едно място, ефектът е, че възниква единно поле - групата от магнити вече представлява едно хомогенно магнитно тяло, със свое хомогенно поле. Един ротор, който има хомогенизирано еднотипно поле, не може да се върти около своя геометричен център - бидейки вече едно обобщено тяло, той ще се върти около външен център.

Това е една от най-честите причини някоя добра концепция да не работи, когато е с лошо практическо испълнение. По-нататък в темата ще видим, как патентованите устройства винаги избягват хомогенизирането на полето, и обръщат голямо внимание на разстоянията и празните пространства (които никога не са случайни). Марко Родин (тук) е друг човек, който също казва, че празните пространства са от ключово значение - неговата така наречена "Родинова намотка" е известkd с факта, че медната намотка не дава на късо, когато се пусне ток и по двете й вериги... въпреки че се допират. Родин твърди, че причината за това е, че електричеството има траектория, по която предпочита да върви, и просто не се опитва да избяга от нея, като при стандартното конвенционално окабеляване.

http://s23.postimg.org/wp41omcqj/0021.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи
http://s7.postimg.org/6n2wfo3qj/0062.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи


На снимките горе: в ляво - два магнита с различни полюси, държа ги отпуснато, вижда се светлата ивица, където двата се сливат и поглъщат... в дясно - два магнита с еднакви полюси, стискам ги, няма светла ивица, вместо това полюсите им се сливат в един огромен хомогенен полюс.




Друга основна грешка е, че се правят затворени пътеки. Някой виждал ли е колело в природата? Не.. Някой виждал ли е кръгово движение в природата? Не... Каква тогава е логиката V-Пътеката да се затваря в кръг??
Ето каква - това е предразсъдък, в действителност няма никаква логика, защото аматьорът изобретател не търси разбиране, ами налучква на сляпо, надявайки се да задоволи липсите в егото си, а НЕ да направи света по-добър..


http://s4.postimg.org/s9beqlhbx/888888.png
Енергия - техническа част, апарати, системи


На картинката горе: на лявото изображение е показано стандартното захапване на V-Пътеката - линейно, и затварянето й в цилиндър (кръг). Това е грешно от гледна точка на естествените процеси в природата - а магнетизмът е най-естественият процес в природата. Затова има проблем в зоната на Портата - там няма захапване... Вижте този символ - показано е захапване. В линейното наслагване на пътеките има връзване на възел, все едно змията от Оробороса да е вързана на възел.
В дясно има поглъщане - тъй като пътеките са едни над други, всъщност НЯМА ПОРТА - има един континуум, защото змията се захапва, полюсите се поглъщат, и полето от горната страна (от страната на ротора) се хомогенизира в Мир.
Когато пътеките се ЗАСТЪПЯТ, всяка една от тях става част от спирала - нищо не затваря кръг (който е противоестествен), а това става събирателна точка на спирали (отделните пътеки). По този начин енергията не се спъва, няма прагове, няма спирачки... има няколко спирали, които нямат начало и нямат край - те просто минават през една виртуална точка някъде в центъра, създавайки РЕАЛНО ФУНКЦИОНАЛНИЯ КРЪГОВ ПЕРИМЕТЪР.



Кой още мисли като мен?

http://s18.postimg.org/z3cg739vt/att53.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи



Точно така - самият Калоуей е отивал в тази посока в разсъжденията си. Забележете как е имал усещането, че пътеките трябва да се застъпят в момента на Портата. Забележете как е имал усещането, че Фи-градусът играе роля.



С тези основни моменти в разбирането, можем да разгледаме нещата, които редица хора правят, и да разсъждаваме дали тези основни моменти се срещат в работата им, и ако да - по какъв начин са интегрирани.


П.П.
ladonnae, вихровите сектори, свързани един с друг, които създават потока на една река, са разграфени на същия принцип, на който е разграфена и Трисиловата порта от видеото в началото на публикацията - разстоянията и дължините на отделните вихри са алгебрична логаритчна функция на база Златното сечение. Това например са следите, които водата оставя, отдръпвайки се от плажната ивица. V-та с ъгъл 27 градуса. А това е кората на дърво.
« Последна редакция: (Вторник) 24 Юни 2014, 21:24 от форум » Активен

Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #8 -: (Сряда) 25 Юни 2014, 18:46 »

ladonnae, вихровите сектори, свързани един с друг, които създават потока на една река, са разграфени на същия принцип, на който е разграфена и Трисиловата порта от видеото в началото на публикацията - разстоянията и дължините на отделните вихри са алгебрична логаритчна функция на база Златното сечение. Това например са следите, които водата оставя, отдръпвайки се от плажната ивица. V-та с ъгъл 27 градуса. А това е кората на дърво.

Но това директно ни препраща към символа от темата за магнетизма, цитирам те- "цифрова схема, от която може да се извлече и разгърне всичко, касаещо Вортексната Математика. Символ-синтез на концепцията."
Изглежда ще трябва да се смятат числови редици…И ако ще разсъждавам(е) с тройна стъпка...

Ето моето обяснение на експеримента с Трисиловата порта Grin. Какво имаме - триъгълник, чийто трети връх няма поляризация и магнетизъм и втори такъв срещу него. По някакви неведоми пътища на логиката, след известни мои изчисления се забелязва определен алгоритъм, силно напомнящ въпросната схема от Вортексната математика (която до този момент тактично избягвах Wink)

/В правите скоби смятам върховете, които са без магнетизъм/
1. (първи чифт) -          3(един триъгълник)+3=6             /1(без магнетизъм)+1=2/             
2. (1.*2) -                                           6*2=12=3                                      /2*2=4/             
3. (2.*2) –                                     12(3)*2=24=6                                  /4*2=16=8/             
4. (3.*2) –                                    24*2=48=12=3                                  /8*2=16=7/
5. (4.*2)-                                     48*2=96=15=6                                /16*2=32=5/
6. (5.*2)-                                    96*2=192=12=3                               /32*2=64=10/
….нататък цикълът се повтаря. Все пак се получи интересно, защото се образува поредността 2,4,8,7,5 от вортексната математика. Само не зная къде да вместя златното сечение, иначе работата заспиваше, но не включвам в сметките ротора и се чудя дали няма връзка.
Имам и още изводи по вертикала Grin:
1.+2.=9; 3.+4.=9; 2.+3.=9; 1.+3.=12=3, 2.+4.=6, 3+6=9 и т.н.

Енергията или етера, след като е навсякъде, може ли да се каже, че 9 е числото й? И в този тороидно-числов ред на мисли, 9 е едно завъртане на спиралата, може би. А 3 и 6 олицетворяват електромагнитната природа. Няма как да не оп(из)ростявам, подробностите все още ме объркват и имам доста материал да наваксвам в движение, но никакво намерение да се отказвам Smiley

Активен
Неактивен Tangrata
Hero Member
*****
Публикации: 779

« Отговор #9 -: (Сряда) 25 Юни 2014, 21:01 »

Хахаха, да смятате математика с нумерология ...  Sad Sad Sad
Опомнете се!!!  Laugh
Активен

"От човешката глупост по-забавно нещо няма. Това комиците са го открили много отдавна."
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #10 -: (Сряда) 25 Юни 2014, 22:11 »

Енергията или етера, след като е навсякъде, може ли да се каже, че 9 е числото й? И в този тороидно-числов ред на мисли, 9 е едно завъртане на спиралата, може би. А 3 и 6 олицетворяват електромагнитната природа.

Не мисля... мисля, че цялата числова матрица представя етерното поле. 9 е числото на локалната организираност, бих казал - именно защото обозначава местата на основните завихрености в дадения локал от етерната равнина.

3 и 6 според мен са двата полюса. Те осцилират (пулсират, редувайки се). Забележи, че масоните символизират 3, 6 и 9 с пергел - пергелът ходи с двата си крака по картата (представи си как мореплавател измерва разстояния) - 3, 6, 3, 6, 3, 6... А 9 винаги стои отгоре.

Трисиловата порта може да се върти около 3, 6 и 9 - репрезентация на трите сили (3 и 6 - полярни, и 9 - третата сила, на двуполярното насищане).

Един известен цитат на Тесла (Tangra), е че "Ако човек проумее значимостта на 3, 6 и 9, би имал ключовете към Вселената".
Активен

Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #11 -: (Събота) 28 Юни 2014, 18:35 »

форум, най-после изгледах цялата презентация на Марко Родин. Изглежда като да съм се опитвала да "скипна" кофти момента със сложността. Добре че не мога толкова лесно да зачеркна дългогодишен труд на изобретатели, математици...особено, когато повечето информация е нова за мен...едва ли не за ден. Т.е. не съм я интегрирала, но вече изхвърлям ненужното, докато не останат само връзките между "ново" и "старо", и продължа напред.

Tangrata, невероятна е възможността, дори само нумерология и математика да вървят ръка за ръка. Ами физика, химия, космология, музика...Вярно че е алтернативна такава, но пък едва ли случайно по този начин се нарича виртуалното местенце, в което понякога пребиваваме. Мога да разбера, че нямаш интерес към конкретна тема, пък и не си длъжен в крайна сметка, но приятелски ти пиша - изпускаш много!
Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 319

« Отговор #12 -: (Неделя) 06 Юли 2014, 17:59 »

http://www.youtube.com/watch?v=2OAqw-hwz3M
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #13 -: (Понеделник) 04 Август 2014, 18:55 »

Промяна в плана!

Казах, че по някое време ще разгледам много и различни апарати и уреди в контекста на направените до сега изводи и наблюдения върху основни принципи. Това обаче няма да стане, поради две причини.
Първата е конкретна - творческата ми почивка свърши, и сега интензивно се занимавам с V-Track, Джонсън и всичко онова, което вече поднесох като информация, и нямам време да пиша. Още повече, че в момента ми е потребно да се концентрирам във вече изложените рамки, и не мога да се разсейвам с всичко, което вече съществува като реализации.
Втората е философска - просто ми е дошло до гуша от журналисти и публицисти, които само пействат, превеждат, преразказват, без да добавят нищо от себе си, и без да дават от себе си поне логични взаимовръзки с личен произход. Не искам да се превръщам в един от тях, като само поднасям преразказани на български неща.

Вместо това... ще споделя някои грандиозни открития по вече изложения V-Track и Джонсън, които направих в последно време. Мисля, че това е по-добър вариант, защото тази информация няма да намерите абсолютно никъде - но можете да се опитате.



Относно онова, което възнамерявах - всеки заинтересуван може да ми пише на пощата, за да му пратя онази част от архива ми с неща, която имах предвид да изложа тук... на английски... но пък с картинки и схеми.




Относно V-Track...

Онова, което описах в коментар #7, относно това, че V-Пътеката не бива да се затваря в кръг, защото нищо не работи по този начин, се оказва вярно. Все още работя върху това, върху направата на голяма роторна постановка, на която може да се разчита и е адекватна за наблюдения, но в момента чакам доставка на материали, без които не мога да продължа... затова и имам време набързо да споделя няколко неща. НО! Преодолях лепкавия момент - прехода между две Vта - по сходен начин на застъпването, описано в коментар #7, но в линейна реализация.
Разликата е, че когато ролката стигне до този момент, вместо да намаля, да губи сила, и с мъка да преодолява прага, след това трупайки постепено още инерция... с долуописаните промени в дизайна нещата се обръщат - тя развива голяма скорост бързо... когато стигне преходния момент не преживява спиране, ами преживява загуба на ускорение и продължава по инерция, след което преживява нов силен тласък напред.

Искам да обърна внимание и на онова, което споменах за дупката. Тези нововъденеия в дизайна се справят с дупката БЕЗ увеличаване на възглавницата на ротора. Какво имам предвид:

http://s23.postimg.org/hkslzekm3/111111.png
Енергия - техническа част, апарати, системи

В началото, ролката има силен посочен вектор.. и вектор, който я привлича към пътеката. На края на първото трасе, посочният вектор намалява. Когато ролката достигне преходния момент, посочният вектор изчезва напълно, а няколко момента след това е активен ОБРАТЕН посочен вектор. И това се усеща като стена за ротора.
И нормално... както на полето, колкото е по-малко колелото, толкова по-лесно пада в дупките и буксува... затова тракторите са с големи колела. Но най-проходими са танковете - защото имат вериги... и веригата на танка е стъпила на отсрещния бряг преди да е слязла от първия пряг. Тоест веригата е мост над трапа, сама по себе си. И както споменах по-горе - едноименните полюси се сливат в по-голямо поле от същото име... така че, когато роторът е сложно-съставен, проблемът с дупката е решен.

Но това е един вариант. Нововъденеието долу елиминира дупката за ЕДИНИЧЕН ротор - проблемът изчезва за единичната ролка, и няма нужда от сложно-съставен ротор, за да се премине това място. (но сложно-съставен ротор в една вече работеща поставонка се свързва с повече мощност)

http://s21.postimg.org/y5ajx5ynr/22222222.png
Енергия - техническа част, апарати, системи


На горната картинка: проблемната червена зона, тъй като е изкарана на повърхността, като цирей върху възглавницата на пътеката, обръща посоката на вектора на движението. Чрез манипулацията, проблемната зона се запазна, но се поглъща навътре - тя остава в системата (запазвайки нетния магнитен баланс), но се изнася настрани от динамичната й част (преразпределяне на баланса), потъва надолу, където не пречи.

Мислете за това преразпределяне като за пари. На света има много пари - разликата е просто в това как са разпределени между хората. И дори богатите да изчезнат, парите ще останат, и бедните да изчезнат, пак ще останат парите. Мислете го като за боклука... Все един и същи боклук. Дали ще е навяскъде по улиците равномерно, или ще е целия на едно място на бунището, разлика в количеството няма - то си е все същия боклук. Разликата е само в разпределението му.

Тук е същото. Системата има едно нетно магнитно равновесие, което НАЛАГА съществуването на тази проблемна зона. Така че тя не може да се ампутира просто така... Начинът е в разпределението - да остане в системата, за да я балансира, но магнитната възглавница да се сгъне така, че проблемната зона да се изнесе настрани от функционално потребната част. Както боклука от улиците отива на бунището именно със същата цел.


http://s27.postimg.org/wf97lmdlf/004.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи
http://s2.postimg.org/jmggksxgp/005_1.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи


На горните снимки: идеята е, че част от пътеката трябва да се изнесе нагоре - повече магнити, а друга част от пътеката трябва да потъне надолу - по-малко магнити.
На лявата картинка: първоначално сметнах за логично да подкрепя силен всмукателен момент (началото на пътеката) и да намаля онзи момент, който изкушаваше ролката да се върне назад след лепкавия момент (краищата на раздалечаващите се рамена). Ефект ИМАШЕ! Но принципът се запази - имаше спирателен момент.
На дясното изображение: поради вдъхновение обаче, стигнах до извода, че съм сгрешил. Това, което трябва да се направи, е обратното. Предната част на пътеката трябва да се намали, а крайната й част да се засили. Защо? Не мога да обясня. Няма причина. Просто видях как се случва в природата, направих го, и стана. Ефект също ИМА! Но на всичкото отгоре, освен че има желания ефект и ролката няма проблем с онова място, ПРИНЦИПЪТ се промени - вместо спирателен момент, има момент на загуба на ускорение... разликата е голяма, и второто (загуба на ускорение) е много по-желано. Това е един вид вдигане на крака от газта... а не скачане върху спичарчаката заедно с газта.


Както виждате, първият път действах симетрично. Черити стъпки по три магнита (10мм диаметър, 5мм височина). После четири стъпки по два магнита. После ТРИ стъпки по един магнит. Във втория вариант обаче няма такава симетричност. Не питайте защо... нямам представа... просто почах от един магнит навсякъде, и пробвах докато не стане. Пътеката е като цяло равна - по три магнита навсякъде, освен в първа стъпка - по един, и втора стъпка - два. Червените хиксове означават, че това е излишно. Ефектът е много по-лош по този начин и създава нов проблем. Безпроблемното решение, за което говоря, се реализира в тази линейна постановка, с тези параметри, БЕЗ стъпката с хиксовете - само 11 стъпки.

Това, което можете да пробвате - което аз все още не съм пробвал, а бих - е 12тата стъпка с червените хиксове да се намали на един магнит, вместо да е празно. После да се види как е с два, и после да се види дали е добре 13тата стъпка да има по един, 12тата по два. Има още неща за правене по този въпрос.



И още нещо.

http://s10.postimg.org/9qdctmcwp/009.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи



Когато пробвах да реализирам роторната ролка с тези магнити от горната снимка - 10мм външен диаметър, 4мм вътрешен диаметър, 5мм височина - нещата бяха други. Ролката НИКОГА не успява да завърши трасето!!!

Пробвах и друго. Ролката е изградена от 10 магнита в дължина. В центъра запазих 8 пръстена (от сниманите горе), а подмених крайните два с по един дисков магнит (без дупка). Ролката започна да се опитва да измине трасето по диагонал!!! Тоест, тя не искаше да се движи подравнена спрямо дъската, ами искаше да се движи на ъгъл спрямо дъската, по пътеката. Искаше го толкова силно, че изминаваше част от пътеката накриво, ъглово от горе-долу 60 градуса измерено на око, като дървените колелца се плъзгаха - не се търкаляха, понеже са прави, не могат да завиват... като кола с пълен десен да върви направо

Нямам представа как и защо едната й страна иска да изпревари другата. Това обаче ОЗНАЧАВА, че Сукоп може да не използва дискови магити! Той може да има пръстенови магнити където пожелае, и докато има дискови магнити във видимата част, може да твърди каквото си иска! Може да ги има в ротора, може да ги има в статора, може да са навсякъде.

Дори мисля... че може би има хляб в идеята да се редува дисков магнит - пръстен- дисков магнит - пръстен. В пътеката, не в ротора.


Отново не мога да обясня директно защо мисля така. За да обясня това си подозрение, и за да обясня кое ме накара да мисля, че подходът ми беше грешен, и широката, а не тясната част на пътеката трябва да се засили, трябва да споделя разсъждения от друго естество... и затова тази публикация ще продължи в тази тема - http://xcombg.net/index.php?topic=952.0 - коментар #4.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #14 -: (Вторник) 03 Ноември 2015, 01:14 »

http://s28.postimg.org/kt93n7bml/001.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи
http://s28.postimg.org/qg5gkoe59/002.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи



http://s28.postimg.org/9w7ryfov1/003.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи
http://s28.postimg.org/70uorkkv1/004.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи




Красавица е, налииии? (ɔ◔‿◔)ɔ ♥

Много жица, тежи. 0.90мм фи, 24 дължини по 16 метра. Размерът ми не е точна реплика - диаметърът ми е 20см външен, оригиналът е 35см, така че към 2м отидоха фира.
Доста труд, доста нещо, всичко по ръцете ме боли. Онзи, дето е измислил този вариант на Родиновата намотка (този вариант се казва "POE coil"), Даниел Нунез, ги продава, за по 300-400 долара до 600 долара парчето. Може би си струва да се купи, оценявам си борбата с тая маса и ножовете (скелето го поръчах на фирма за лазерно рязане, по чертеж, от PVC, и ръбовете и ъглите оставят белези като от бясна котка) поне на 100 кинта.

Както винаги, сам ще се похваля, поради вечната липса на кворум - много съм доволен, като за съвсем първи път, мисля, че ми се получи много добре =) Има доста несъвършенства, и те са видими. Това ще се отрази във формирането на крайната резонансна честота... но ще я набарам.


Още не е довършена. Две жици трябва да останат отворени, останалите 22 канала трябва да се запоят.
Преди началото на работата обаче, има да се свършат още неща. Това не е всичко, Меандър вижда, че мъжкото липсва. Дотогава ще гледам да повторя всички известни до сега експерименти. Да видим дали ще мога.




http://s18.postimg.org/4rgt3q8s9/007.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи
http://s18.postimg.org/ks9egp6nt/010.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи


http://s18.postimg.org/y5cjjbbi1/011.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи


http://s18.postimg.org/xv50zywvt/012.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи
http://s18.postimg.org/gqsbb1ed5/013.jpg
Енергия - техническа част, апарати, системи
« Последна редакция: (Вторник) 03 Ноември 2015, 01:28 от форум » Активен

Страници: [1] 2   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални