Страници: [1] 2 3 ... 12   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Кафето, цигарите, алкохолът и захарта  (Прочетена 10433 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Сряда) 11 Юни 2014, 17:22 »

Защо хората са привързани към тях, и защо отказването им е по-сложен въпрос



Говорим за психологическа околна среда. Хората не отчитат факта, че както трябва да се приспособяват към околната си среда (природата ИЛИ цивилизацията) така трябва да се приспособяват и към информационния свят. Физическото съществуване не подлежи на въпрос или критика в нашата култура - то на всяка цена трябва да бъде поддържано и продължавано, и никой не смее да се отклони от този план.

Психическото съществуване обаче е въпрос, който нашата култура не разпознава като наложителност, той не съществува за хората. Информираността е никому неизвестна добродетел в моралната догма. Невежеството не е престъпление в ничия законова рамка. Поради това, че цивилизацията е КОНТРОЛИРАНА а не себеразвиваща се среда, когато липсва контрол, всичко се разпада (за разлика от природата, която е на обратния принцип).

И... поради това, че психическото приспособяване и оцеляване не е съществуващ проблем в светския мироглед... липсва контрол в тази част от човешкия бит... и следователно психичността, като черта на обществата, тотално се разпада.




Информационната среда е изключително агресивна. Човек трябва да бъде много внимателен, или много умел в света на хората, ако иска да оцелее психически.
Ще напомня за историята на едно индианче... от САЩ... което някакви католици много харесали и решили да го направят човек. Взели го от резервата, и решили да му покажат света. Завели го надалече, в други държави и континенти, и му показвали всеки ден по нещо ново, което на индианчето му било трудно да си представи, като например кино, опера, автомобили, корабоплаване, големи градове.
Индианчето умряло от сърдечен удар в първата седмица от тая екс*урзия.



За да контролира степента на психическата си въвлеченост във всекидневния живот, обикновеният човек често използва множество опияти и наркотици.


Цигарите затъпяват.
Кафето заслепява.
Алкохолът помага да приемеш реалността.
Захарта заблуждава.


Цигари вървят с кафе, защото затъпяването върви със слепотата. Алкохолът върви със захарта, защото заблудата олеснява приемането на реалността.
Захарта върви с кафето, защото заблуждението върви със заслепението. Цигарите вървят с алкхола, защото затъпяването помага за приемането на реалността.

Цигарите много не се връзват със захарта, защото прекалено тъпия е твърде тъп, за да бъде заблуден въобще. Кафето не върви много с алкохола, защото пред слепия няма реалност, която да приема.

Когато човек е изправен пред прекалено много информация, на него му се пуши. Когато човек е изправен пред информация, която не желае да знае, на него му се допива кафе.
Когато човек не може да се справи с обработката на определена информация, на него му се пие. Когато човек не харесва истината, пред която е изправен, на него му се яде сладко.




Тези механизми на наркотична манипулация на възприятията и психологическия процес у всеки един човек служат за опазване на психологическото здраве на индивида. Това са инструменти за справяне с агресивната действителност на една околна среда.

Тези наркотици са нужни за оцеляването. Но тези опияти пречат на еволюцията на психиката, тъй като са средства за заобикаляне на проблемите. Без еволюция в психиката, вие на практика забавяте развитието на обществата, и позволявате на държавата (в лицето на най-различните държави по света) да произвежда миндили и олигофрени, защото продукцията на една държава, това са нейните граждани.

Видиотяващият ефект на държавността не може да повлияе индивид и общество, чиято психика е в постоянна еволюция. Но общество и индивид, чиято психика е в постоянна парализа, са отворени към видиотяващия ефект на държавността.

Не си създавайте илюзията, че вашият личен живот интересува накого. Често назано, никой не го е грижа. Но по косвен начин засягате всички - защото ако аз някой ден реша да имам дете, моето дете ще трябва да си играе с вашите деца. И тогава вие и вашият личен живот ставате и моя работа.





Въпросът за преодоляване на тези зависимости е много сложен. Защото, бидейки инструменти за справяне с действителността, тези средства засягат огромен спектър от измерения на съществуването - засягат начина, по който всеки един уникален човек гледа на и преживява света.

Затова, с времето осъзнах че по-лесният и по-продуктивният начин е човек сам да се изправи пред разрешаването на този проблем - тъй като справянето с тези зависимости е всъщност част от самото преодоляване на психическата парализа. Не мога да съставя обща за всички формула, защото хората са направени за различна храна, за различни преживявания и за различни житейски стратегии въобще.

Мога да кажа това - когато се отправите на път за преодоляване на това предизвикателство, пред вас ще се изправят много и все нови проблеми. От всякакво естество. Това се случва, защото психиката ви се развива и догонва изпуснатата еволюция по този начин. Това е причината да няма заместители за наркотиците - защото единствено еволюиралата психика може да се справи с проблемите, които вцепенената психика се опитва да заобиколи чрез опиятите.




В тази тема бих обърнал внимание на всеки, който се опитва да се откъсне от тези зависимости. Препоръчвам ви да споделяте това, което ви е на сърцето, ако сте в процес на отказване от посочените наркотици, защото всеки един проблем след спиране на приема на тези неща е пряко или косвено свързан със спрения прием и това често не е очевидно.
Активен

Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 313

« Отговор #1 -: (Сряда) 11 Юни 2014, 21:12 »

Четвърти ден без цигари... Чувствам се ужасно и щях да изпиша един куп глупости.
Експеримента трябва да продължи. Вече съм забравила какво е да не пуша Sad
Активен
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #2 -: (Сряда) 11 Юни 2014, 21:37 »

Аз също.. Sad

И са ми вкусни и са ми сладки и кафенцето също..
Ама поне съм ги намалила..7-8 цигари най-много..А преди по кутия-две на ден Lips Sealed

А  кафето сутрин си ми е вече като ритуал някакъв..
Активен
Неактивен Веско
Hero Member
*****
Публикации: 648

« Отговор #3 -: (Сряда) 11 Юни 2014, 22:48 »

За умни хора не е нормално да пушат. Има две възможности - не знаете достатъчно за това което си причинявате или не сте толкова  умни колкото ми се иска на мен. Дано е първото.
Активен
Неактивен Dani
Newbie
*
Публикации: 13

« Отговор #4 -: (Сряда) 11 Юни 2014, 22:51 »

Темата  е много интересна и поне за мен ми идва точно навреме. Сладкото и кафето не са ми проблем, но вече съм    осъзнала, че цигарите са нещото, което много ми пречи. Искрено се надявам, след няколко дена да напиша, че този навик повече не ме контролира.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #5 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 02:50 »

Четвърти ден без цигари... Чувствам се ужасно и щях да изпиша един куп глупости.
Експеримента трябва да продължи. Вече съм забравила какво е да не пуша Sad

Експеримент? Смяташ ли, че има път назад, че има към какво да се върнеш?


Темата  е много интересна и поне за мен ми идва точно навреме. Сладкото и кафето не са ми проблем, но вече съм    осъзнала, че цигарите са нещото, което много ми пречи. Искрено се надявам, след няколко дена да напиша, че този навик повече не ме контролира.

Dani, надеждата не може да съществува сама. Тя съществува само в отговор на отчаяние. Ако човек не е отчаян, на какво да се надява? Нуждата да се надяваш се появява след като си поразена от отчаянието. Така че това е първото нещо, което трябва да отчетеш пред себе си.
След като си отчаяна, това означава, че не виждаш избори пред себе си. Чувстваш се принудена да избереш един единствен вариант, или ограничено количество варианти.

Следователно няма как надеждите ти да се оправдаят в този случай. Няма как да си жертва на принуда (жертва на обстоятелствата) и това да доведе до свобода (да не си контролирана повече). Това тепърва ще води до още по-сурова принуда.


Затова би било грешка да се приготвяш за няколко-дневна битка. Гадорията ще се проточи много дълго време... и няма да е еднообразна, нито твърде пасивна - ще навлезеш в един вихър от гадория и несигурност. Просто го отчети/признай пред себе си... и се приготви за това, вместо за лесен вариант. Дори и да не си способна на адекватни приготовления (психически), а ти няма как да си способна на адекватни приготовления, приготви се както и колкото можеш... и скачай. Единственият път е надолу.


А и ние сме с теб (•‿•)
Активен

Неактивен Tangrata
Hero Member
*****
Публикации: 779

« Отговор #6 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 04:55 »

Дам, това са наркотици, и да, помагат да се справим с психически проблеми, с цел запазване на психиката, но заобикалящи проблеми и съответно забавяне или бягство от тяхното разрешаване.
Само за кафето не съм много сигурен, но определено и то е стимулант. Тъй като съм пристрастен, допускам, че може да съм субективен спрямо него.
Определено ако съм по-отегчен, повече ми се пие (например на работа), но ако съм в добро настроение и в добра психическа кондиция също бих пил 2-3 чаши.
Правил съм периоди на пречистване от около месец. Много е яко накрая. Чист си като медитиращ индийски йога. А като пийнеш едно след 30 дена, и ставаш самолет.
Някъде в бъдеще неопределено съм планирал да го спирам и отказвам. Но за сега си е голяма краста. Също както и повечето неща за ядене.
Сладкото, също съм на периоди. Като по-често е периода с ядене. Определено силно се влияе от емоционалното и енергийно състояние. Т.е. "неприемане" на действителността. Затова и всички депресанти гъчат много сладко.
Сещам се и за 1 изключение от депресантите. В казармата имаше един лейтенант супер активен и нервак. Много беше слаб и за обяд ядеше винаги по 1 вафла. Дали е не е "приемал" действителността, не си е личало хич. Изглеждаше винаги в изключително добро настроение.

За пиенето, пия рядко. И не се пристрастявам. Напоследък на стари години, повече. Понякога, когато съм уморен, ми се пие. За разпускане. Но ако съм преуморен, тогава изобщо не ми се пие.
Не знам дали след тренировка тялото не вибрира интензивно. И пиенето унищожава тази вибрация. Която може и да е полезна.
Имаше едно руско есе, "Трактат за Любовта". Там пиенето е обяснено доста добре и интересно, като блокиращо логическия процес, и оттам давайки воля на животинското подсъзнание, а също и блокирайки страхове и задръжки.

Принципно, ако човек е в добро психическо, физическо и енергийно здраве, прави това, което му се прави, е много по-малко склонен към стимуланти.

Имаше и друго, имаше една доктор Емилова, която беше развила плодояденето (частично гладуване). Тя твърдеше (и вероятно е права), в период на плодоядене или гладуване, най-лесно се отказват точно тези зависимости: цигари, алкохол, кафе, сладко.
Аз лично обаче, по време на всички плодояденета съм пил кафе, разбира се много по-малко, по чаша на ден.

И една скоба.
Форумът говори, че психиката се вцепенява за да се пази от информацията, и за това има нужда от опиатите.
Има и друг проблем обаче. Нещата не опират само до информацията.
Психиката си се харесва сама себе си така вцепенена, и дори без информация тя пак ще иска да си е вцепенена. И да си ползва опиатите. Ако ги спреш, няма да и е гот да не е вцепенена. Т.е. ... бариерата, е самото чисто съзнание. Неподготвената психика не обича чистото съзнание. Именно за това се иска жестоко натискане извън комфортната зона, за да се стресира съзнанието по такъв начин, че то да си каже "не мога повече да издържам, ще пукна! Трябва да стана малко по-чисто, за да се справя с натиска" И съзнанието само, автоматично отива към по-чисто състояние. Но излизането от комфорта го провокира. Иначе то ще си кротува, щото се е научило да бъде интертно.
Казахме, нещата не опират само до информацията.Но да се разбира "конвенционалната информация".
Защото чистото съзнание е пак информация, но от по-друг тип. Неконвенционална.
Ние имаме блокаж за тази неконвенионална информация. За това състояние на съзнанието. Съзнанието е инертно. На него му трябва да бъде провокирано, да получи стимул за това по-чисто ниво. Без такъв стимул няма как да се достигне.
Активен

"От човешката глупост по-забавно нещо няма. Това комиците са го открили много отдавна."
Неактивен old4
Hero Member
*****
Публикации: 1105
Пол: Мъж

« Отговор #7 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 05:41 »

Цигарите затъпяват.
Кафето заслепява.
Алкохолът помага да приемеш реалността.
Захарта заблуждава.

Форум, я ми разясни това (Захарта заблуждава ) какво означава .

П.С.За другото съм съгласен, ама за сладката отрова никогиш  Grin.
Активен
Неактивен Dani
Newbie
*
Публикации: 13

« Отговор #8 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 07:15 »

Форум, благодаря Smiley

За доктор Емилова не съм запозната, но по-всяка вероятност има право.
Най-лесно обаче  става с пълното гладуване, по-скоро с т.н. сухо гладуване. Поне при мен е така Smiley
Но това важи за физическо ниво. На ниво тяло. При мен нещата стигат доста по-навътре, но методът с гладуването ще го използвам за начален тласък,  остава да си избера подходящият ден Smiley А той най-вече зависи от това да си концентрирам енергията само върху това и да не я разпилявам между други неща, които я разсейват и най-вече да си търся оправдания и да си казвам, нещо от рода " ми еди какво си да мине", "ми нам какво си да свърши", което  си е чиста проба оправдание.

Изчела съм горе-долу всичко, което е излязло "като самопомощ" за отказване на цигарите, но там никъде не е обяснено  на ниво съзнание и извън привидното какво става,  т.е. така като го прави форум. Даже съм срещала идеи, че пушенето е вид заземяване, и че шаманите навремето са го правили Laugh ,макар, че при тях е на ниво разширяване на съзнанието и едва ли са пушили това, което ние. (жалко, че човекът с *урса ни се обиди и няма как да го питам дали е запознат с това Laugh)
Активен
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #9 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 08:49 »

Браво. Много полезна тема  Laugh

Сериозна съм.

Кафето не ми е проблем, защото обичам чай. Понякога обичам да пия капучино или фрапе, но това е много рядко.
Цигарите ... много пъти съм пробвала да ги спра въобще, но с изключението докато бях бременна и кърмех на периоди съм.
Много пушачи ми се изненадват, и всъщност не ме "приемат" от техните, защото аз цял ден не пуша. Но вечер ... изведнъж непреодолимо ми се допушва или като съм на заведение.
Самонавивала съм се в моментите когато съм пробвала да ги спирам и с неприятната миризма и с ... въобще вредата за здравето, кожата ... сещала съм се за за онази гнусна реклама с черния дроб, но ... те пък измислиха цигарите с капсули, които стават ментови и пак греда.

Но този път и ... днес като прочетох темата ми дойде друго наум.
Преди време бях мислила върху един метод на "абстрахирането". За някои запознати и практикуващи е чисто и просто ОИТ. НО не е необходимо буквално да "излезеш" от тялото си. А да се "погледнеш" отстрани. Но като загрижен ... ангел да речем (малко шизо звучи, но мисля, че ще подейства) да си самоубедиш вредящото си Аз, да него прави. Все едно съм чистачката, която не пуши и ми изпразва пепелниците или фасовете ... гнус!
Алкохола и захарта  не са ми проблем, мога да живея и без тях и без да ги употребявам, но не мисля че абсолютното им ограничение ще ме направи по-здрав труп като ме кремират  Tongue

Пак Благодаря за темата  Kiss
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен Dani
Newbie
*
Публикации: 13

« Отговор #10 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 11:12 »

ох, без да искам съм се оплела с емотиконите, т.е. не искам да ги има, ма явно съм натиснала бутончетата им по случайност

ironia,  и аз съм мислила в подобна посока, мисля да се пробвам с това гледане отстрани
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #11 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 12:53 »

Т.е. ... бариерата, е самото чисто съзнание. Неподготвената психика не обича чистото съзнание. Именно за това се иска жестоко натискане извън комфортната зона, за да се стресира съзнанието по такъв начин, че то да си каже "не мога повече да издържам, ще пукна! Трябва да стана малко по-чисто, за да се справя с натиска" И съзнанието само, автоматично отива към по-чисто състояние. Но излизането от комфорта го провокира. Иначе то ще си кротува, щото се е научило да бъде интертно.
Казахме, нещата не опират само до информацията.Но да се разбира "конвенционалната информация".
Защото чистото съзнание е пак информация, но от по-друг тип. Неконвенционална.
Ние имаме блокаж за тази неконвенионална информация. За това състояние на съзнанието. Съзнанието е инертно. На него му трябва да бъде провокирано, да получи стимул за това по-чисто ниво. Без такъв стимул няма как да се достигне.

Мисля, че думите които търсиш, са "за съзнанието е най-трудна информацията, която идва като остане насаме със себе си". Да възприемеш себе си е най-големият стрес от всички.
Това е особено неприятна истина, когато човек се сблъсква с нея... защото ако самият човек не иска да се приеме такъв какъвто е, тогава това би означавало, че единственият застъпник за неговия живот се е отказал и вече не подкрепя личната кауза на самия себе си. Следователно се оказва, че след като няма подкрепата на себе си, животът на този човек е една нелегитимна дейност.
Тогава идва осъзнаването, че от много време насам, същият този човек е търсил начини да се отърве от себе си и да скъси жизнения си път по някакъв начин.

Това на свой ред събужда още дилеми. На думи е лесно, но емоционалното преживяване на тези дилеми е доста грозно. Ако човекът не е готов да го понесе, се опитва да замъгли трупането на тези осъзнавания чрез естествените опияти - паниката, агресията.. Това довежда до нови отклонения в поведението му. Затова пътят понякога се оказва доста дълъг и труден за извървяване, не автоматичен, и не винаги възможен.

Но си заслужава. Стигнеш ли до края.. преодолееш ли дерето... тогава светът ти се разкрива с всичките си възможности и богатства и с реалната си ширина и пространство. Тогава ти става ясно колко наопаки е всичко, какво би могло да бъде и до какви невероятни неща може да се стигне, ако само нещата биха се променили. Човек преодолява самоубиеца, и никога повече не е способен да му повярва, заради новите хоризонти които вижда с очите си.


Чак тогава може да отиде в друга тема, и да говори за свободата и паричната и политическата система и техонолигчоно бъдеще. Иначе.. за каква свобода ще говори?



Алкохола и захарта  не са ми проблем, мога да живея и без тях и без да ги употребявам, но не мисля че абсолютното им ограничение ще ме направи по-здрав труп като ме кремират  Tongue

Ето например един самоубиец, който не вижда нови светове от позицята, от която наблюдава ◔̯◔  Господарка, докато е в мъглата сама, докато няма кой да я обвини, че съществуването й е нелегитимно. Ентусиастка, когато търси международно признание за себе си, за да направи живота си легитимен. Но винаги отстъпваща и боязлива пред живота, който сам е благоволил да бъде жив и по този начин е легитимирал, че животът му има стойност  (◡_◡ )





Пушенето (и останалите неща), бидейки инструмент, има и много други порявления. Всички те се проследяват до корена, което е затъпяването, но разклоненията са много.

Например това, което наричам "гоненето на мухите". Пушачът издиша силно, отпуснато и надалече. Цели да създаде облак около себе си. Така мисли, че разширява присъствието си в дадена зона - затова и го прави, когато не се чувства достатъчно обоснован, има съмнения за собствената си позиция, и иска чрез сила да се сдобие с увереност. Затова разнася облака си надалече - по този начин оповестява присъствието си (затова този начин на пушене помага при наличие на чувство, че някой го игнорира и омаловажава егото му по този начин).

Паленето също има значение. То винаги трябва да стане там, където е изконната комфортна зона. Често, когато пушачът се чувства твърде удобно в комфортната си зона, и заявяването на присъствие в неговата изконна територия би било перверзия, решава да го играе колонизатор - паленето се случва на своя територия, а дименето се занася някъде другаде. С това се демонстрира позиция и авторитет - да запалиш в свойта, но да пушиш в чужда зона, или обща зона, е демонстрация на заможност и влияние.




Социализирането по време на дедите на народите е било трудно нещо. Да принадлежиш към дадена общност, или група, е значело много - значело е, че споделяш част от живота си и част от същността си с тях, и това е било важно за всеки и се е признавало от всеки като реална ценност. Обществата са имали силни вътрешни връзки, битовото ти съществуване пряко е зависело от колективни дейности. Не е било възможно да ограничиш семейството си до семейната единица - с напредването на възрастта семейството се е разширявало до припокриване с цялата племенна общност.

В днешно време обаче не същестува такава социална инфраструктура - тя е погр*бана много отдавна. Това обаче не означава, че изграждането на връзки и общности не е също толкова трудно, колкото и преди, защото това е базов социален механизъм. Пушачът си дава сметка за това.. дава си сметка също, че не е по силите му да изгражда такива силни и същевременно сложни взаимоотношения, защото няма условията за това в днешно време. Затова общуването е организирано в животински подходи и прийоми.

Пушенето заедно демонстрира социална групираност. Когао глутницата се храни (консумира), всеки член може да провери статута си, какво останалите мислят за него, и може да изрази какво мисли за някой друг член на глутницата. Това се изразява в поредността на хранене - кой ще е първи, кой ще е втори, и кой на кое място ще яде (коя част от плячката, защото плячката има зони, различаващи се по ценност).
Груповото пушене е осакатената практика на глутницата. То автоматично приобщава този, който се включва в консумирането на споделения дим, и по този начин задоволява крещящата нужда от контакт на всеки един. Това е също евтин начин за получаване на признание, без да се отчитат реалните стойности и достойнства. Ритуалността е наложителна, защото в повечето случай отсъстват каквито и да е достойнства - нещо като групово признание, че всеки е корабокрушенец, жертва на фактори, които не е избирал, и трябва да оцелее психически.

Груповото пушене е и начин за избягване на конфликт между пишачи, тъй като ако се прави едностранчиво, тогава този, който консумира дима сам, влиза в ролята на агресор. Тъй като той самият е непълноценна личност, той няма искреното желание да е агресор, поради съмненията си. От друга страна онези около него имат силния подтик да защитят непълноценните си личности, и да окажат отпор на неговото "заявяване на присъствието". Пушенето може да продължи единствено в групов вариант, без да създава подсъзнателни психически напрежения.

Комбинирането на различни опияти покрива по-широко разнообразие от отношения. Например този, който консумира кафе едновременно с общото пушене, не е там, за да излага каквато и да е позиция, мнение или тези. Той декларира, че е в ролята на слушателя, който приема волята на останалите. Кафето, държано в ръка, ограничава телесните жестикулации, с което се декларира, че съответният човек в момента си затваря устата. Ако кафето е оставено настрани, това говори за застрашена, или твърде тясна комфортна зона - впрегнати са повече и по-отчаяни средства в нейното възстановяване. Това може да е индикация и за отесняване на нормално широка комфортна зона, или пък за подозрение и несигурност - нужно е кафето да бъде свидетел на събитията там, където човекът не може да присъства лично с дима си.

Защото личността, чиито живот е нелегитимен и чието съществуване е неоправдано, не може да се представлява сама. Ако не разполага с дим, или с кафе, то следователно присъствието й не е представлявано от трета страна, и не се отчита. Така опиятите, след като потънат надълбоко в психиката, стават олицетворени (одухотворени) свидетели на легитимността. В тяхно присъствие същестувването не е престъпление.




С оглед на горното... правилата за пиене на кафе или пушене, и нормите за тези дейности, които се налагат от външен морал или политика, се възприемат като чиста агресия спрямо непълноценната личност. От това следва остро чувство на застрашеност, тъй като способността на тази личност да се изразява и да комуникира е осакатена - или по-точно това е форма на обезоръжаване. В резултат целият прием на опиятите става по-отчаян и по-засилен. Търсят се по-силни ефекти, защото потентността на тези инструменти за справяне с психологическите препятствия е намалена, или видоизменена по неудобен начин.


Във всеки случай, колкото по-дълго пордължава това, толкова повече се задълбочава инвалидизацията на цялото его, анатомията му, и нещата с които е свързано.
Активен

Неактивен topkomek
Newbie
*
Публикации: 9

« Отговор #12 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 14:11 »

Е са си палнах 1 цигарка по късно 600грама ром 4 кафета за деня 2 кит ката и 1 Фафла. И притеснение от заобикалящата ме среда остава. :|
Пристръстяването към най вече алкохол и цигари - води до невероятен психически тормоз. Аз съм късметлия ,че постоянно седя сам и зяпам в 1 точка и 60 процента от това време си мисля за алкохол и цигари и се притеснявам от милиони глупости който дори не би трябвало да ги мисля.
Авторът на темата много хубава тема.
Активен
Неактивен dido
Full Member
***
Публикации: 120

« Отговор #13 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 14:58 »

Цигарите затъпяват.
Кафето заслепява.
Алкохолът помага да приемеш реалността.
Захарта заблуждава.

Здравейте.
Форум, алкохолът не помага да примеш реалността, смятам че алкохола заблуждава И затъпява. След отказването на алкохола реалността се вижда в цялата си многоаспектност и придобиваш способности, които си мислел че си загубил безвъзвратно - казвам го от личен опит.
Самото отказване не може да стане волево - трябва да си достигнал момента на тотално отчаяние и безсмислие от живота. И тогава се активира някаква вътрешна сила, която ти "казва", че живота не може да бъде безсмислен, някак си го ЗНАЕШ. И идва момента за решение - по стария начин и надолу в безпаметност, или майната им на всички авторитети и "приятели" - ще търся собствения си път, какво и да ми струва. За мен решението беше само едно и като резултат само след няколко седмици английския, който не бях практикувал от години, се завърна като роден език, в следващите години започнаха поредица от синхроничности, които последвах и в крайна сметка получих своя отговор на въпроса "Какъв е смисъла на моя живот?"
Аз все още пуша цигари и наблюденията, които си направил са верни. Аз почти винаги пуша сам и отстрани наблюдавам поведението на "глутницата". Безмислено е да изразявам мнение, защото групата няма нужда от различно мнение - действа психологията на тълпата. От друга страна се събират безценни наблюдения на поведението на другите и на твоята собствена вътрешна реакция на случващото се - показва ти се къде се намираш самият ти по своя път.
За кафето, захарта и другите боклуци, които наричаме храна - вече не остана нещо, което да си купиш от магазина и да не е отровно по един или друг начин. Изхода е да си го произведеш сам, но това отнема много от времето ти, а и е трудно да откриеш читав посадъчен материал - пак говоря от личен опит.
Съзнавам, че начина за справяне със зависимости е индивидуален за всеки един човек. Именно това е интересното в живота - разнообразието от лични преживявания (което напоследък рязко намалява, поне според мен).
За всички, решили да се отказват от нещо - има точно определен момент за това, който всеки трябва да усети лично.

Активен

Неактивен Tangrata
Hero Member
*****
Публикации: 779

« Отговор #14 -: (Четвъртък) 12 Юни 2014, 15:24 »

Мисля, че думите които търсиш, са "за съзнанието е най-трудна информацията, която идва като остане насаме със себе си". Да възприемеш себе си е най-големият стрес от всички.
Това е особено неприятна истина, когато човек се сблъсква с нея... защото ако самият човек не иска да се приеме такъв какъвто е, тогава това би означавало, че единственият застъпник за неговия живот се е отказал и вече не подкрепя личната кауза на самия себе си. Следователно се оказва, че след като няма подкрепата на себе си, животът на този човек е една нелегитимна дейност.
Тогава идва осъзнаването, че от много време насам, същият този човек е търсил начини да се отърве от себе си и да скъси жизнения си път по някакъв начин.

Това на свой ред събужда още дилеми. На думи е лесно, но емоционалното преживяване на тези дилеми е доста грозно. Ако човекът не е готов да го понесе, се опитва да замъгли трупането на тези осъзнавания чрез естествените опияти - паниката, агресията.. Това довежда до нови отклонения в поведението му. Затова пътят понякога се оказва доста дълъг и труден за извървяване, не автоматичен, и не винаги възможен.

Но си заслужава. Стигнеш ли до края.. преодолееш ли дерето... тогава светът ти се разкрива с всичките си възможности и богатства и с реалната си ширина и пространство. Тогава ти става ясно колко наопаки е всичко, какво би могло да бъде и до какви невероятни неща може да се стигне, ако само нещата биха се променили. Човек преодолява самоубиеца, и никога повече не е способен да му повярва, заради новите хоризонти които вижда с очите си.


Чак тогава може да отиде в друга тема, и да говори за свободата и паричната и политическата система и техонолигчоно бъдеще. Иначе.. за каква свобода ще говори?
Да, доста добре казано. Това е друг начин да се каже същото нещо. Да 'погледнеш себе си' в най-дълбокия смисъл за мен означава точно 'максимална чистота на съзнанието' и докосване до Божественото. То е същината на източният принцип в изкуствата, а също и медитацията и всички подобни.
Исихазмът, до колкото знам и той се занимава именно с това, поглеждането в себе си.
Да приемаш 'себе си' е наистина най-дълбоката цел. Но да се приемаш на чисто, без опиати и зависимости, за да има максимална искреност.
За някои хора, както си представят сами да се кротнат и да чакат да 'се приемат', си мислят, че това е някакво безгръбначно занимание.
Но истината е, че ти трябва нечовешка сила, (в потенциал), с която да се 'приемеш', и да приемеш всички емоционални вълнения, и да не пораждаш нови.
Като валидно е и обратното, като се приемеш, ти идва много голяма сила, жизненост, желание за живот.
Аз и за това не мога да разбера хора, които казват "не ми трябва да живея на всяка цена. Няма да си давам много зор." И в същото време говорят за духовности и извисявания.
Двете неща напълно си противоречат.

У хората наистина е заложено да се саботират сами, и да 'пазят природата' от самите себе си.

Като четох анализа за пушачите, се сетих за още една социална групичка ... феновете, гледащи спорт. Те доброволно предават инициативата да се живее на някой друг. И така оформената социална среда е силно изкривена.
Странното е, че те все пак се чувстват "щастливи", макар и имагинерно, и тази еуфория може да води до приповдигнато настроение, дори агресия и вандализъм, макар и винаги да е когато е на 'топло и уютно' в групичката. Агресия и вандализъм се проявяват от малодушните само групово. Иначе ги тресе шубето.
Активен

"От човешката глупост по-забавно нещо няма. Това комиците са го открили много отдавна."
Страници: [1] 2 3 ... 12   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални