Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За психиката и психичните заболявания  (Прочетена 728 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 392
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #15 -: (Петък) 05 Май 2017, 17:46 »

 НАРЦИСИЗЪМ И ПОЛИТЕИЗЪМ

Историята за Нарцис разкрива, че една от опасностите на нарцисизма е неговата закостенялост и твърдост. Гъвкавостта е изключително важно качество на душата. В гръцката митология приспособимост-та на боговете и богините е една от основните им черти. Те може да се борят помежду си, но взаимно признават своята власт. Всеки от боговете и богините има специфичен начин за поддържане на политеизма в тяхната система.

Политеизмът, разбиран по-скоро като психологически модел, отколкото като религиозен възглед, лесно може да бъде изтълкуван погрешно. Ако се опитаме да го обясним по-просто, той означава, че в психологическо отношение нашите дълбини отправят към нас много различни изисквания. Не е възможно, нито желателно да събираме тези импулси в един единствен фокус. Идеята за политеизъм ни предлага да живеем многостранно, вместо да се борим за единство на личността. Някои, без да изследват достатъчно задълбочено тази идея, са приели, че според нея в морално отношение всичко е допустимо, че липсва етичен кодекс и "станалото-станало"; но "поли" означава няколко, а не всички. В политеистичния морал ние си позволяваме да изживеем напрежението, породено от разнообразните морални изисквания.

Психологическият политеизъм е по-скоро въпрос на качество, отколкото на количество. Когато откривате у себе си толерантност към кон*уриращите се изисквания на душата, животът става по-сложен, но и по-интересен. Пример за това може да бъде противоречието между нуждата от усамотение и потребността от социален живот. В повечето от нас живеят едновременно и духът на приобщеността, и духът на самотата. Понякога те сякаш воюват. Понякога хората ни критикуват за верността към единия или другия. Но и двата могат да се вплетат в живота не само чрез разума, но и чрез дълбините ни. В действителност колкото по-сериозно се отнасяме към сложните, съревнователни изисквания, толкова по-недоловими стават те. Човек може да открие провинция и в града, както и добро общество и задълбоченост в провинцията. Може би е трудно да се живее с политеистична нагласа, но тя прави живота интересен и динамичен. Нещо повече, душата се приютява в плетениците на политеизма, също като в многобройните завои на лабиринт.

Най-удовлетворяващото качество на политеизма е интимността със собственото ни сърце, която той ни предлага. Когато се опитваме да поддържаме ред в живота си чрез монотеистични нагласи (постъпвай правилно, пази традициите и бъди убеден, че животът има смисъл) морализмът ни, който се изправя срещу нас самите, може да отдалечи определени части от нашата природа или да ги остави да тънат в неизвестност.

Един човек, който никога през живота си не беше ходил на къмпинг, беше убеден, че това е ужасно, но после се влюби в жена, която обожаваше да спи под звездите. През първата им нощ на открито той погледнал блестящото небе и признал, че никога не е предполагал, че може да се наслаждава на толкова прекрасно и просто действие. "Не съм подозирал, че в мен има нещо подобно", казал той и думите му били една малка крачка към политеизъм.

Политеистичната нагласа дава възможност да се приеме в определена степен човешката и личната ни природа, която в противен случай е блокирана от едностранчивост на мисълта. Раздразнителният нар-цисизъм не ни дава необходимото време, за да спрем, да се замислим и да съзрем многобройните емоции, спомени, желания, фантазии, мечти и страхове, които изграждат субстанцията на душата. В резултат от това нарцистичната личност се съсредоточава върху една единствена идея - идеята за своята същност - и автоматично отхвърля останалите, възможности. Бихме могли да разглеждаме мита за Нарцис и особено откриването на "другото" лице в ручея като урок по политеизъм!

Тогава можем да видим нарцисизма по-скоро като възможност, отколкото като проблем: не дефект в личността, а душа, търсеща своята различност. Нарцисизмът е не толкова опростена гледна точки към егото, колкото изява на потребността от парадоксално възприемане на Аза, включващо както его, така и не-его.

Според мен този подход към нарцисизма внушава, че е погрешно да имаме негативно отношение към егото и дори към егоизма. Егото има нужда да бъде обичано и изисква внимание и изява. Това е част от неговата природа. Всеки образ на душата има потребности, които изглеждат неприятни, дори скандални.

Популярната психология има склонност да придава романтична окраска на образа на детето. Хората посещават семинари, за да "открият детето в себе си", но нима присъстват на тези събития, за да пробудят детето, което плаче, капризничи, цупи се, разхвърля всичко наоколо и цапа панталонките си? Това също е детето. Егото, тази цялостна конструкция, която така лесно назоваваме "аз", има и своите не много приятни потребности. Ако искаме да признаем многото личности, които сме, множествения образ на нашата душа, според мен трябва да намерим място за онази личност, към която се обръщаме най-често - Аза.

Нарцисизмът не е свързан с прекомерно внимание към Аза. Ако се ръководим от мита, нарцисизъм е злощастната ситуация, в която все още ни предстои да открием, че у нас има ручей, където един по-дълбок смисъл на Аза, едно друго его, чака нашата нежност и внимание. Нарцисистът просто не знае колко дълбока и интересна е неговата природа. В своя нарцисизъм той е осъден да носи бремето на житейските (отговорности на собствените си плещи. Но щом открие, че Азът е заобиколен от други образи, той би могъл да ги натовари с част от задачите на живота. Нарцисизмът може да прилича на приятно занимание, но зад фасадата на задоволството се крие едно потискащо бреме. Нарцистичната личност силно се стреми да бъде обичана, но не успява, защото все още не е осъзнала, че трябва сама да обикне себе си като друг |човек, преди другите да я обикнат.

http://www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Grija%20za%20dushata.htm
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 392
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #16 -: (Петък) 05 Май 2017, 18:14 »

 Бихме могли да възприемем един по-хомеопатичен подход, като се примирим с това, което се изявява в симптома, и същевременно го задълбочим.

В мита природата на Нарцис разцъфва в буквалния смисъл на думата. Той не се превръща в зрял възрастен мъж, изпълнен с разкаяние за младежката си глупост- Всъщност мотивът за момчето в подземния свят, което вечно съзерцава своя образ, внушава идеята, че нарцисизмът се изцелява, когато бива поканен в самата същност на личността и когато този младежки дух се приюти завинаги в душата. По принцип, поведението е симптоматично, когато не го признаваме за законна част от нашата природа. На моя млад студент може би ще са необходими дълги години на съзерцание преди нарцисизмът му.да се трансформира в дълбок мит, изпълващ неговия живот. Но къде бихме били като личности или като общество без неистовия младежки идеализъм и екстравагантните отъждествявания с Иисус, Моцарт или Мартин Лутър Кинг? Идеализмът, окрилен от нарцисизма, не се нуждае от насилствено приземяване; той изисква примирение, медитация и близост, за да премине естествено от студените като слонова кост очаквания към нежния, красив земен живот.

Тъй като нарцисизмът генерира силни чувства, свързани със сянката, често сме поразени от това, че е възможен позитивен изход от него. Той се изправя срещу една от прословутите добродетели на американската култура: покорството. От нас се очаква да сме смирени и скромни. Нарцисизмът е сянката на това покорство, затова се опитваме да го снижим до едно приемливо ниво. Но нарцисизмът, дори на социално равнище, внушава, че се нуждаем не от покорство, особено ако то е фалшиво и произтича от потискане на амбициите, а от големи мечти, високи идеали и удоволствие, породено от собствените ни способности и талант.

Проблемът при нарцисизма не са високите идеали и амбиции, а трудностите, с които човек се сблъсква в опитите си да ги материализира. Нарцисистът среща съпротива срещу своя мит както у самия себе си, така и у околните. Приятели и колеги са отблъснати от тона на нарцисизма. Тяхната реакция, тяхното "противодействие" на мита, често са бащински и моралистични по своето звучене. "Този млад човек трябва да се сблъска с живота и да слезе от облаците." Или: "Кога ще порасне тя?" Но изходът от нарцисизма не е "да пораснем". Напротив, той е в реализацията на мита във възможно най-голяма степен до момента, в който се появява една малка цветна пъпка, бележеща разцъфването на личността посредством нейния нарцисизъм.

http://www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Grija%20za%20dushata.htm
Активен
Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални