Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За психиката и психичните заболявания  (Прочетена 284 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 293
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« -: (Петък) 24 Февруари 2017, 13:10 »

Видове психични заболявания

Екзогенни психични заболявания – към тях спадат психозите, които се развиват под влиянието на определени външни фактори. Причина за тези заболявания могат да бъдат интоксикации, инфекции, ендокринни заболявания, заболявания на вътрешните органи.

Психопатии
Отделно трябва да се разглеждат психозите, които са получени в резултат на остри травми и продължително травматично действие върху живота на дадената личност. Към екзогенните психични заболявания спадат и психозите, които се появяват на фона на травма, родово или друг вид заболяване, което причинява тежки и необратими(вметка: не съществува такова нещо като необратимо) изменения в мозъчните структури.

Едногенни психични заболявания – тук съществена роля играе наследствения фактор, но въпреки това все още няма точна яснота относно механизмите на предаване от едно поколение на друго. Склонността към психично заболяване може да се прояви през поколение, а предпоставка за появата може да бъде тежко или шокиращо събитие.

Към тези състояния спада шизофрения, при която се запазва интелекта и съзнанието на болния въпреки появата на психичните особености. В тази група спада и маниакално-депресивната психоза, биполярното афективно разстройство / което редува периоди на потиснатост и еуфория, както и смесени между тях състояния/.

Съществуват психични състояния, които не спадат към нито една от изброените групи. Такива например са старческите психози в резултат на болест на Алцхаймер; изменения в психичното състояние при епилепсия. При тях е обусловена наследствена предразположеност и промени в структурите на мозъка.

Съществуват група заболявания, които са гранични и теоретично погледнато не се отнасят към психични заболявания, но изглеждат твърде близки до тях. Това са неврозите, които представляват хронични разстройства на нервната система, които се появяват при стрес.

Акцентуацията също спада в тази група. Това е състояние, при което се наблюдава изостряне на някои черти в характера. Най-често се появява в период на утвърждаване като пубертета например.

Източник



Безпокойство
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/1_1487675976.jpg
За психиката и психичните заболявания

Депресия
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/2_1487675976.jpg
За психиката и психичните заболявания

Безсъние
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/3_1487675977.jpg
За психиката и психичните заболявания

Деменция
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/4_1487675977.jpg
За психиката и психичните заболявания

ОКР- Обсесивно-компулсивно разстройство
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/5_1487675978.jpg
За психиката и психичните заболявания

Шизофрения
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/6_1487675978.jpg
За психиката и психичните заболявания

Алцхаймер
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/7_1487675978.jpg
За психиката и психичните заболявания

БАР- Биполярно афективно разстройство
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/8_1487675979.jpg
За психиката и психичните заболявания

Аутизъм
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/9_1487675979.jpg
За психиката и психичните заболявания

Фобии
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/10_1487675980.jpg
За психиката и психичните заболявания

Параноя
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/11_1487675980.jpg
За психиката и психичните заболявания

Дисоциативни разстройства
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/12_1487675980.jpg
За психиката и психичните заболявания

Хранителни разстройства
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/13_1487675981.jpg
За психиката и психичните заболявания

Дислексия
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/14_1487675981.jpg
За психиката и психичните заболявания

Нарколепсия
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/15_1487675982.jpg
За психиката и психичните заболявания

Разстройство на половия идентитет
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/16_1487675982.jpg
За психиката и психичните заболявания

 Трябва да се отбележи, че никое състояние не е фиксирано и перманентно. Понеже всичко в природата "тече" има прогресиране(задълбочаване) и откриване на нови хоризонти, било то в негативен(както е в случая на психичното заболяване) или положителни аспекти.
  Има причини от които да се поучим и те се изразяват във взаимодействието ни със средата, като причината се корени в неправилно взет избор, попадане на неподходящото място по неподходящото време, отравяне с най-различни продукти на индустрията(проблема е винаги и храносмилателен) или просто разстройване на различните типове темперамент.
 В тази тема ще събираме алтернативни методи на лечение и интересна информация по темата.
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1531
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #1 -: (Петък) 24 Февруари 2017, 20:03 »

 good Интересни неща пускаш във форума. Тази идея с къщата ми допада.
------------------------------------------
Смятам че ще е по темата - по-различен начин за преодоляване на част от психичните проблеми. Принципът е следния: когато човек чуе приятна музика, мелодията му въздейства пряко и променя психичното му състояние. Ако чуе смях му въздейства по друг начин. Ако чува викове, плач също и т.н.

Но това действа и по обратен начин със същата сила - идеята е, че като външните звуци въздействат навътре към психиката, така обръщайки процеса, изразявайки психичното състояние навън спонтанно без задръжки, човек си облекчава положението.
При яд и гняв, ако му идва да крещи, така може да изкарва тежкото от себе си, при тъга - плачът помага. Просто за миг се замисляш и следиш първото нещо, което искаш да направиш - може да е сумтене, въздишка, силно викане, пеене и т.н.
Примерно положителните неща, човек не потиска в себе си и когато е радостен или щаслив изразява състоянието си. Но когато се случи нещо отрицателно го потиска в себе си - един вид, че е срамно или неприемливо, някакви криви морални обществени норми според мен.
И от тук мисля, че тръгват една част от проблемите - човек вместо да се разтоварва от тези неща, започва малко по малко всеки ден да ги трупа в себе си.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 293
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #2 -: (Събота) 25 Февруари 2017, 21:41 »

Историята на кръвопускането



Практиката по кръвопускане започва преди около 3000 години в Египет, а след това продължава с гърците и римляните, арабите и азиатците, след това се разпространява из Европа през Средновековието и Ренесанса. Тя достига своя връх в Европа през 19 век, но впоследствие отказа и днес в западната медицина се използва само за някои избрани условия.


Хумор, Хипократ и Гален
За да се оцени обосновката за кръвопускането, човек трябва първо да разбере парадигмата на болестта от преди 2300 години по времето на Хипократ (~ 460-370 г. пр.н.е.). Той вярва, че съществуването е изразено от четири основни елемента: земя, въздух, огън и вода, които при хората бяха свързани с четирите основни темперамента: кръв, слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка.

Да бъдеш болен, означава дисбаланс на четирите вида темперамент. Затова лечението се състои в премахването на количество от прекомерния темперамент(хумор) по различни начини, като например кръвопускане, прочистване, катарзис, диуреза, и така нататък. От 1-ви век, кръвопускането вече е прието за общо лечение, но когато Гален от Пергам (129-200 г.) обявява кръвта като най-доминиращият темперамент, практиката "пускане на кръв" придобива още по-голяма важност.

Гален е в състояние да разпространява идеите си чрез силата на личността си и силата на писалката; Общата му писменост надхвърля два милиона думи. Той имал извънредно влияние върху медицинската практика и неговото учение продължава в продължение на много векове. Неговите идеи и писания са били разпространявани от няколко лекари в Средновековието, когато кръвопускането било прието като стандартното лечение за много условия.

http://static.framar.bg/filestore/arterii.jpg
За психиката и психичните заболявания

Методи за кръвопускане
Кръвопускането е разделено на генерализиран метод направен от кръвопускане и артериотомията, и локализиран метод извършван чрез разрези с вендузи и пиявици(вметка: после ще видим и тази тема). Кръвопускането е най-честата процедура и обикновено участва средната кубитална вена в лакътя, но биха могли да се използват много различни вени. Основните инструменти за тази техника са били наричани ланцети и палецов ланцет.

Палецови ланцети, били малки островърхи, с две остриета инструменти, най-често черупка на слонова кост или костенурка, които лекарят можел да носи в джоба си. Ланцетите обикновено са устройства с множество, променливи на размер остриета, сгънати, така че да се ползват, в случай, като джобно ножче.
 

Локализираното кръвопускане често означава обезобразяване, което включва остъргване на кожата с месингова кутия в кубична форма, съдържаща множество малки ножове, последвано от поставяне на вендузи, които включват поставяне на куполовидни стъкленици върху кожата и извличане на въздух чрез засмукване или предварително нагряване.

Инванзивно поставяне на вендузи

http://pubs.sciepub.com/ajmbr/2/2/3/image/fig6.png
За психиката и психичните заболявания

Пиявиците използвани за кръвопускане обикновено са лекарствени пиявици, най-често от вида"Hirudo medicinalis"(медицински пиявици). На всяко хранене пиявицата може да погълне около 5 до 10 мл кръв, почти 10 пъти собственото си тегло. Използването на пиявици е силно повлиян от д-р Франсоа Брусайс (1772-1838), един парижки лекар, който твърди, че всеки вид треска се дължи на специфично възпаление на органи. Той бил голям привърженик на терапията с пиявици заедно с агресивно кръвопускане. Той считаше, че трябва да се поставят пиявици върху органът на тялото, който се счита за възпален.
Източник


Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 293
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #3 -: (Събота) 25 Февруари 2017, 21:58 »


При яд и гняв, ако му идва да крещи, така може да изкарва тежкото от себе си, при тъга - плачът помага. Просто за миг се замисляш и следиш първото нещо, което искаш да направиш - може да е сумтене, въздишка, силно викане, пеене и т.н.
Примерно положителните неща, човек не потиска в себе си и когато е радостен или щаслив изразява състоянието си. Но когато се случи нещо отрицателно го потиска в себе си - един вид, че е срамно или неприемливо, някакви криви морални обществени норми според мен.
И от тук мисля, че тръгват една част от проблемите - човек вместо да се разтоварва от тези неща, започва малко по малко всеки ден да ги трупа в себе си.

 Всичко е по темата, добрата превенция също. И в крайна сметка неизказаните ни емоции, пак отиват като продукт чрез нас върху другите, само че по-късно, с множество обърквания. Така че хората, които се притесняват за останалите прекомерно, по пътя на логиката спокойно могат да стигнат до извода, че живота ни е неизменно свързан с болка, която трябва да бъде изказвана винаги щом е налична. Най-вече в доброволните отношения: приятели, съпрузи, роднини..
 Деловите отношения в повечето случаи са изпълнени с лицемерие,  явно или не, някой иска нещо в замяна на друго конкретно нещо, но човешкия фактор не се премахва. И се оказва винаги, че единия иска повече от другия. Поради този факт е невъзможно деловите отношения да водят до добро психично здраве.
 Затова спокойствието е отредено само за мъртвите отвътре.
 
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 293
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #4 -: (Понеделник) 27 Февруари 2017, 21:22 »

Лечение с вендузи

 След десетки рандомизирани клинични тестове и проучвания с хора, с болки от всякакъв произход е публикуван доклад от списание "Основано на допълнителни факти и Алтернативна медицина" за значително намаляване на болката при хора с болки в кръста, в сравнение с обичайното лечение, както и на болни от рак, в сравнение с противораковите лекарства и аналгетици, също така за болка вследствие на респираторни проблеми.

*Помага за намаляване на болката
Смята се че вендузите освобождават тъканите дълбоко в тялото, отпускат напрегнатото тяло и скованост свързана с хронични болки в гърба и врата, мигрена, ревматизъм и умора. Знаело се, че някои атлети са използвали терапия с вендузи за естествено подобряване на производителността и намаляване на скованост, мускулни крампи, болки в ставите и съединителната тъкан, причинени от наранявания.
Вендузата прицелва меките тъкани, чрез прилагане на местен натиск към болезнените и оттекли области. Чрез увеличаване на притока на кръв към съдове и капиляри, тъканите получават много повече хранителни вещества и кислород. Практикуващите използват налягане, топлина, аспирация, под или над мястото на нараняване, което позволява на енергията да преминава свободно през каналите(меридианите), които преминават през нараненото място.
За помощ за намаляване на болката, вендузите се поставят в следните зони: над месестата част на раменните плешки, над слабините, по врата(за облекчаване на напрежението при главоболие, зъбобол или мигрена) или около кръста.

*Подпомага релаксацията
Може да изглежда по-скоро неутрализиращо, но вендузите често помагат за облекчаване на физически оплаквания и позволяват на хората да влязат в по-отпуснато състояние, тъй като централната нервна система се успокоява. Подобно е на акупунктурата, за която може да се предположи, че боли и е неприятно, но всъщност помага на повечето пациенти в защитният, физиологичен отговор на стреса. И следователно защитава от тревожност и депресия.
След като чашите се поставят и започнат да всмукват, може да се наложи да останат неподвижни в продължение на 20 минути, което принуждава пациентите да лежат в спокойствие и тишина, отпочивайки си, иначе в същото време биха могли да водят много трескав живот. Според колеж Пасифик на Източна медицина, друга причина за успокоението е, защото чашките издигат налягането, в помощ на напрегнатите мускули, което предлага усещане, точно като при масаж надълбоко в тъканите.

*Подобрява здравето на кожата
Вендузи се използват за редуциране на херпес, целулит, акне и кожни възпаления. Докато проучванията не са показателни, че могат да помогнат за сваляне на килограми, фактът че се тонизира и уплътнява кожата, чрез разширяване на капилярите и подобряване на притока на кръв, прави метода популярен сред знаменитости и хора в светлините на прожекторите, които искат да се явят с тонизирана кожа.

*Помага при лечение на настинки и респираторни проблеми
Обикновено се използва, за подпомагане подхранването на белите дробове и изчистване на слузта и задръстванията, терапията с вендузи може да бъде полезна, за ускоряване на времето на лечение на респираторни заболявания като грип или обикновени настинки. Вендузите помагат за подобряване на имунната функция, чрез раздвижване на кръвта и лимфната течност в организма, поради което лечението е свързано с намаляване на белодробните заболявания(особено хронична кашлица), алергии и астма.
Лечението на респираторни заболявания като белодробна туберкулоза е един от най-старите начини за използване на вендузи и е усвоен дълго преди да са били налични предписания.

*Подобрява храносмилането
Акупунктурата и вендузите са два популярни метода за подобряване на храносмилането и намаляване на симптомите от заболявания като синдромът на раздразнените черва. Това може да бъде преди всичко, защото те могат да намалят стрес отговора на организма, което е силно обвързано с храносмилателното функциониране.
През цялата история е установено, че терапията е полезна за хора с чести болки в стомаха, диария, остър гастрит, загуба на апетит, стомашно-чревни заболявания и задържане на вода. За храносмилателни смущения, вендузи обикновено се поставят в следните области: около пъпа, над пикочния мехур, около бъбреците или над стомаха.


Какво е терапия с вендузи?

В Китай, терапията с вендузи се счита за специално лечебно умение, и то често се предава от едно поколение на друго. Древните текстове гласят, че вендузи първоначално са били използвани от даоистки медици-билкари и е популярен начин за лечение на болни кралски особи и елитите.

Лечители през годините са лекували успешно пациенти с различни симптоми и заболявания, които не могат да бъдат излекувани чрез конвенционални методи, включително белодробна туберкулоза, настинки, болки в гърба, мускулни спазми и притискане на нерви. Традиционно вендузи също се използват при пациенти с нарушения на кръвта (като анемия), ревматични заболявания, като артрит , проблеми с плодовитостта и психични заболявания.
Докато терапии с вендузи, използващи топлинна енергия имат най-дълга история, в азиатски страни като Китай, Япония и Корея, подобна практика, наречена "мокри вендузи" също е била използвана в Близкия изток в продължение на векове. Наскоро вендузите станали по-популярни в САЩ и други западни държави също, като някои лекари са започнали да прилагат вендузи и акупунктура в планът за лечение на своите пациенти, за естествено облекчаване на симптомите на болка, задръстванията и хронични инфекции, без необходимост от лекарства. Днес можете да намерите, терапията да се предлага често в центровете за традиционна китайска медицина, някои масажни терапевтични центрове, както и някои цялостни здравни центрове.

Поддръжници смятат, че практиката помага за премахването на вредни вещества и токсини от организма, което от своя страна подобрява имунитета.
Британското общество за лечение с вендузи, насърчава и помага на пациентите да намерят квалифицирани терапевти, и посочват, че терапията може да лекува безопасно, включително:

Респираторни инфекции
Заболявания на кръвта, като анемия и хемофилия
Болки в ставите, причинени от артрит и фибромиалгия
Мигрена и напрежение главоболие
Мускулни болки и скованост
Плодовитостта и гинекологични заболявания
Проблеми на кожата като херпес, екзема и акне
Високото кръвно налягане (хипертония)
Психичните разстройства, тревожност и депресия
Хранителните алергии и астма
Разширените вени и целулит

Трапия с вендузи срещу Акупунктура: С какво са сходни и по какво се различават?

Вендузи и акупунктура са сходни, тъй като и двете насърчават оптимално "Чи", чрез теглене на енергия и на притока на кръв към области на тялото, които са възпалени, склонни към ниска лимфна циркулация или лошо кръвоснабдяване. Понякога двете практики се извършват заедно чрез поставяне на акупунктурна игла в кожата на пациента и след това покриване на иглата с вендуза.
От гледна точка на тяхната история и ползи, според традиционната китайска медицина, вендузи и акупунктура, и двете са в помощ за разсейване на кръвонасядане, което може да доведе до заболяване. Вендузите и акупунктурата следват линиите на "телесните меридиани" по протежение на гърба, насърчават релаксацията и премахването на напрежението, докато се повишава енергийния поток(известен като "Чи" на жизнената сила).
И двете практики са препоръчвани от традиционни китайски лечители за лечение на обикновена настинка или грип, борба с хроничен стрес и насърчаване на изцеление след пневмония, бронхит и мускулно-скелетни наранявания. Те правят това, като помагат на натрупаните токсини да бъдат изчистени, блокажите освободени, и вените и артериите да се отворят.
Теорията зад използването на акупунктура и вендузи едновременно е, че заедно те достигат тъкани или мускули, които са се стегнали в отговор на травма, от белите кръвни телца, които са залепили жилите заедно.
Акупунктурата използва миниатюрни игли, за да увеличи притока на кръв към засегнатата област, но при хора с увреждания, използващи вендузи заедно с акупунктурата, може да е по-благоприятно за облекчаване на отоци. Това е защото единствено увеличаването на притока на кръв няма да разреши проблема с болезнената тъкан или мускулния проблем, зоната също така има нужда от дрениране(източване) на допълнителните течности, за да започне процеса на оздравяване на организма и белите кръвни клетки да бъдат освободени.

Мисля, че всеки може да го прави и сам, като разучи меридианите върху които иска да въздейства.
https://www.youtube.com/watch?v=mhOdwwuMJPQ Smiley
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 293
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #5 -: (Сряда) 08 Март 2017, 00:07 »

Покрай публикациите на Хоумър днес, се сетих за още важни неща около разконспирирането на залегнали догми, които като цяло са много удобни за общественото мнение, но напълно невалидни на практика  Smiley
Не бих казала, че информацията е в завършен вид, както би ми се искало, но това не променя нищо. Става въпрос за когнитивните нарушения и грешки, като мисля че разбирането на процесите е с най-голям принос за преодоляването им.

Това е статия от списание "Медицински преглед" на психоложката Елка Божкова(която има и книга "Истината за психичните болести". Не мисля, че заглавието отговаря на съдържанието, просто е описана повърхностно-наблюдателно информация, нещо като "миша" експертиза).

Когнитивни нарушения при шизофрения

Според речника по психология “когниция”означава познавателен акт, в процеса на който човек придобива, организира или структурира и ползва знание; система от смислово-съдържателни компоненти на психиката в противоположност на емоционално-афективните ù компо-ненти.
Друго определение е „способност да се разбира, мисли и научава и да се решават комплексни задачи по адекватен и икономичен начин” 


Невро-психологичните дефицити, най-вероятно с генерализирана природа, са ядрена черта на шизофренната болест, те
съществуват още в началото ù, повлияват съществено функционирането на индивида в обществото и са предиктор за изхода от болестта. Когнитивното оценяване може да има голяма клинична стойност за развиване на реалистични очаквания за функционирането на пациента и за създаване на подходящи терапевтични програми.

Мисленето е един от когнитивните процеси и именно неговите нарушения са били забелязани първоначално при шизофрения. В края на ХІХ век немският психиатър Емил Крепелин описва за пръв път една от формите на шизофренното
разстройство, като го назовава „dementia praecox“,буквално “ранно оглупяване”. Като един от четирите аспекта, свързани с дефицити, Крепелин разглежда увреждането на разума. Той класира между смущенията на мисълта или на речта прекъсването на дис*урса, недостатъчността му, внезапното спиране, а също и противопоставянето, негативизма и отслабването на критичността и преценката.
Названието „шизофрения” (от гръцки σχίζω –разкъсвам, и φρήν – душа, душевност, ум) е дадено от швейцарския психиатър Ойген Блойлер през 1908 г. Той описва четири фундаментални (първични) симптома на шизофренията, един от които е свързан с мисленето − асоциативната халтавост(неорганизираност), а халюцинациите и налудностите разглежда като допълнителни (вторични) симптоми.

НАРУШЕНИЯ НА МИСЛЕНЕТО

Днес нарушенията на мисленето при шизофрения са систематизирани като:
− нарушения във формата на мисловния процес: обстоятелственост, тангенциалност(Когато се говори за напрежение. Едно тяло е в покой-има напрежение на натиск,а когато е в движение –напрежението му е тангенциално ), резоньорство, разкъсано мислене, паралогичност, инкохерентност, блокаж и наплив на мисли;
− мисловни разстройства – символно, аутистично, магическо и амбивалентно мислене;
− нарушения в съдържанието на мисловния процес – свръхценни и налудни идеи или:дерайлиране,нелогичност,свръхконкретност (липса на абстракция), тангенциалност, обстоятелственост, влагане на допълнителен смисъл в понятията, неологизми, разкъсаност, персевераци(натрапчиво повтаряне на думи, движения, мисли), ехолалия(понтанно механично повтаряне на чужди думи или изречения без разбиране на казаното), бедност на съдържанието на речта, бедност на речта. Накратко, при шизофренните разстройства на мисленето се наблюдава необичайна логика, своеобразна употр*ба на думи, трудна за проследяване реч.
Т.нар. “когнитивно приплъзване” е мека форма на формалното мисловно разстройство и се среща при шизофренни пациенти и техни близки по-често, отколкото при здрави контроли.
Според МКБ-10(Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето), “Шизофренните разстройства най-общо се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията и с афект, който е или несъответен, или притъпен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит.” Една от основните групи симптоми, въз основа на които се поставя диагнозата, е “прекъсвания или вмятания в
потока на мисълта, които водят до разкъсана или несъответна реч, или нелогизми”.
Диагностичните критерии за шизофрения в DSM-IV(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) включват “дезорганизирана реч”, а между характерните симптоми са изброени нарушение на дедуктивното мислене, езика и комуникацията; на гладкостта и продуктивността на мисълта и речта. Някои автори, в частност Блойлер, са поддържали тезата, че дезорганизираната мисъл е единствената важна характеристика на шизофренията.

КОГНИТИВНИ СИМПТОМИ

В последните десетилетия понятието “когнитивен симптом” се използва в по-тесен смисъл. Описаните по-горе разстройства се причисляват по-скоро към позитивните (някои от тях – към негативните) симптоми, а когнитивни в
тесния смисъл на думата са разстройствата на паметта, вниманието, екзекутивните функции и
др. Нещо повече, между двете групи не се наблюдава позитивна корелация. Когнитивните симптоми се изследват във връзка и с цел локализиране на съответните увреждания на мозъка и най-новите хипотези им отделят специално
място, наравно с позитивните и негативните.
Едно разпространено субтипизиране на шизофренията е на I тип, с преобладаване на позитивните симптоми (налудности и халюцинации) и II тип, с преобладаване на негативна симптоматика (отслабване на емоциите, понижение на волята, бедност на речта, загуба на интереси и цели). Някои изследователи на базата на факторен анализ предлагат отгранича-
ване на трети вид симптоматика – „дезорганизиран синдром”, към който именно се причисляват когнитивните симптоми.
Когницията се изследва с психологични и невро-психологични тестове, а в последните години те се провеждат едновременно с невроизобразяващите методи. Невро-психологията първоначално е била фокусирана върху резултатите от уврежданията на мозъка (рани от оръжие, тумори, удари и др.). Психологичните тестове, създадени да измерват функционирането на различни части от мозъка, се използват сега рутинно за оценяване на пациенти с шизофрения. Много от тези тестове са базирани на принципа на локализацията.
От десетилетия изследователите на шизофренията се опитват да отнесат специфични аспекти на когнитивните постижения към специфични невробиологични системи, с надеждата да разделят по-широките понятия за когниция и невробиология на по-лесно поддаващи се на обработка компоненти. Но засега не е ясно дали когнитивното функциониране може да се разд-
роби смислено до същата степен, както подлежащата биология.
Изучаването на когнитивните симптоми е необходимо поради голямата им предиктивна стойност за изхода от заболяването, функционирането в обществото, решаването на социалните проблеми и развитието на уменията. Когнитивните увреждания влияят на практика на всеки аспект от функционирането, пречат на способностите на пациентите да се ангажират в реални задачи и въздействат върху дълготрайния изход.
Някои автори предлагат “критериите на DSM-V да включват специфичен критерий за ниво на когнитивно функциониране, навеждащо на мисълта за съответно тежко увреждане и/или значителен упадък спрямо преморбидните нива". Клиницистите трябва да фокусират възможностите на лечението за подпомагане на пациентите да си възвърнат преморбидните нива на когнитивно функциониране(предболестни симптоми).

ПАМЕТ И ВНИМАНИЕ

Когато вниманието е нарушено, това се отразява на резултатите от всички други тестове.
Паметта е многоизмерен конструкт. Изследването ù зависи от модела за човешката памет,който се използва. От практическа гледна точка е трудно да се разграничат при измерване вниманието и паметта. Според един от най-разпространените модели паметта се дели на сензорен регистър, краткосрочна памет и дългосрочна памет. Информацията постъпва в сензорния регистър, където е предсъзнавана и се задържа около 250 ms, след което постъпва нова информация. Част от нея преминава в краткосрочната памет, става съзнавана и може да се задържи там, докато е обект на активно внимание, иначе изчезва за 15 до 30 s. Към този етап се отнася работната памет, която се характеризира с постоянно съзнателно манипулиране с информацията. Шизофренните пациенти изпълняват много по-лошо от контролите елементарни задачи за обработване на информация, за които се използва сензорният регистър или краткосрочната памет. Такива дефицити има и по време на ремисия, и при роднини от първа степен.
Голям брой изследвания посочват като най-засегната когнитивна функция при шизофрения вербалната памет.
 Според авторите нарушението на паметта при шизофрения не трябва да се приравнява с амнестичен синдром, тъй като, първо, то е съчетано с нарушения в други области (екзекутивна, моторна), и второ – несъответствието между непосредствената и отсрочената памет не е както при амнезия. Най-вероятно с тестовете за памет се открива по-комплексна, мултифакторна патология. Все пак 28% от пациентите в това изследване удовлетворяват обективните крите-
рии за амнезия, базирани на несъответствията между памет и интелект.
При пациентите с по-малко изразен общ невро-психологичен дефицит също е засегната паметта; при индивиди с по-сериозен общ дефицит са засегнати екзекутивните функции и те могат да бъдат по-силно нарушени от паметта.
Тези резултати подкрепят хипотезата за дисфункция на интегрираната фронтолимбична система.


Вербалната памет и научаването показват най-голямо различие между пациенти и контроли и без този ефект съществено се смекчават всички други разлики. Обратно, и двете групи от пациенти продължават да показват значителни дефицити във вербалната памет и научаването след контролиране на вниманието, абстракцията и всички други функции. Някои функции, не толкова типични за шизофрения (пространствено ориентиране, скорост на фината моторика и визуална памет), са по-засегнати при групата от по-рано лекувани пациенти, отколкото при групата с първи епизод.
Много шизофренни пациенти имат история на трудно заучаване на думи. Затрудненията в паметта съответстват и на находките с MRI за редукция на големината на хипокампа, амигдалата и целите темпорални дялове при шизоф-
ренни пациенти. Вербалната памет, като първичен невро-психологичен дефицит, присъстващ рано в хода на шизофрения, насочва към лявата темпорално-хипокампална система.
Има противоречиви данни по въпроса дали шизофренните пациенти се затрудняват при припомнянето, при разпознаването, или затрудненията в паметта се дължат на организационни дефицити в момента на кодирането. Хроничните пациенти имат дефицити и в спомнянето, и в разпознаването. Според някои изследвания ретенцията (съхраняването на информацията) е адекватна, а фиксацията (първоначалното кодиране) и репродукцията са нарушени (припомнената информация е по-малко от разпознатата), което напомня за паметовото функциониране при подкорова деменция, за разлика от коровите деменции, напр. болест на Алцхаймер.
Вербалната памет има по-тясна връзка с клиничния изход от позитивните и негативните симптоми.
Вербалната и невербалната памет са засег-
нати и при нелекувани пациенти. Работната памет е нарушена при шизофренни пациенти и техни близки. Според една хипотеза от 1997г., създадена от L. D. Goldman-Rakis и L. D.
Selemon, шизофренията е нарушение на работната памет.
Устойчивостта на вниманието е нарушена при шизофренни пациенти и техни близки.

ЕКЗЕКУТИВНИ ФУНКЦИИ

Поведението на шизофренните пациенти напомня поведението на пациенти с увреждане на фронталната кора: апатия, липса на мотивация, емоционално изравняване, разстройства на вниманието, трудности при формулиране на план за целенасочено поведение, дефицит във формирането на понятия, персеверативни тенденции.
Екзекутивните функции са свързани със способността да се обработва информация и да се планира действие. Те са “фундаментални и интегриращи процеси, чиято същностна характеристика е организация и контрол на текущата психична
активност, и преди всичко в нова и необичайна ситуация”. Екзекутивното функциониране, измерено с тестове като WCST (сортиране на карти), е свързано с активност в дорзолатералната префронтална корова система.
Шизофренните пациенти показват нарушение на екзекутивните функции. Същото се наблюдава и при техни роднини от първа степен, както и при пациенти с шизотипно
разстройство.
Около 35% от амбулаторните пациенти (29% след първи епизод) дават резултати от WCST, които могат да се интерпретират като увреждане, при което функциите на фронталния дял не са по-засегнати от езика, вербалната памет, пространствената памет, концентрацията и моторните функции. При хоспитализираните пациенти нарушението на екзекутивните функции е по-очевидно.
При сравняване на групи пациенти с шизофрения, шизотипно разстройство, други личностни разстройства и здрави контроли с два вида невро-психологични тестове – за екзекутивни функции
(WCST, TMT-B и вербална флуентност) и за по-общо интелектуално функциониране (речник и мозайка от WAIS-R), при пациентите от шизофренния спектър се установява относително по-сериозно нарушение на екзекутивните функции,
отколкото на общоинтелектуалните, сравнено с пациентите от другите две групи.

КОРЕЛАЦИЯ МЕЖДУ СИМПТОМИТЕ

Изследването на зависимостите между по-лучените резултати може да допринесе още повече за разбиране на взаимовръзките между когнитивните, позитивните и негативните симптоми, функционирането и прогнозата, както и за
изграждане на по-добри хипотези за тези връзки, за локализацията на мозъчната дисфункция и за субтипизирането на шизофренното разстройство. То може да бъде от полза и за оптимизирането на по-нататъшните невро-психологични изследвания на шизофренни пациенти. Когнитивните постижения имат слаба връзка със симптомите в началото на лечението, но корелират със симптомите след клиничната стабилизация. Това означава, че оценката на симпто-
мите на нелекувани пациенти дава малка представа за постоянните дефицити. Невро-психологичните скали клонят към по-сериозна корелация с негативните симптоми, отколкото с позитивните (с отделни изключения) или със симптомите на кон-
цептуална дезорганизация.
Невро-психологичните оценки корелират значително с адаптацията в детството и сегашното общо функциониране, което предполага ранно начало в развитието на трайни дефицити.
Екзекутивните дефицити са най-добър предиктор за нарушение на общото функциониране,докато дефицитите на вниманието и паметта са най-добрият предиктор за преморбидната адаптация и трудово-социалното справяне. Трудността при ангажиране със задача/работа може да бъде ключово увреждане при пациентите с шизофрения.
Някои клиницисти предполагат, че когнитивните дефицити могат да са резултат от позитивни симптоми, но проведените проучвания показват, че налудностите и халюцинациите не засягат постиженията на когнитивните тестове.
Когницията е свързана с функционирането, а всички резултати от функционирането са свързани с вербалната памет. Решаването на социални проблеми и придобиването на умения са свързани с бдителността. Функционирането в
обществото е предсказано от екзекутивните функции. От друга страна, резултатите от функционирането не са засегнати значимо от психотичните симптоми. Поотделно вербалната памет, бдителността и сортирането на карти имат умерен ефект върху функционирането, но общият ефект е значителен.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 293
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #6 -: (Сряда) 08 Март 2017, 00:19 »

Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди


Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Аарон Бек през 60-те години на миналия век. Тази идея е доразвита в стройна теория от Дейвид Бърнс през 80-те години на миналия век. Според тази теория, най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

 
Мислене “всичко или нищо” (или неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или")
Събитията се оценяват единствено с категориите на поляризираното (бяло и черно) мислене. Това е мислене, при което не се оставя никаква възможност за степени или нюанси.

Свръхгенерализация
Единично негативно събитие се възприема като част от правило, което се прилага към всички житейски ситуации. Например, имали сме една несполучлива интимна връзка с представител на другия пол и вече правим заключение, че всички (мъже или жени) са такива.

Етикетиране
Това е форма на свръхгенерализация. Вместо да опишем грешката, ние прикачваме негативен етикет на себе си или на другите. Обикновено етикетирането е емоционално натоварено. Например, ако някой ни попита нещо, което не знаем, ние решаваме, че сме некомпетентни. Същият етикет можем да закачим и на някой, който не знае нещо, което ние го питаме.

Ментален филтър
Подбирайки отделен негативен детайл от цялата картина, ние се концентрираме върху него и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. Най-често даден детайл се изважда от контекста и започва да се използва за доказване на основателността на негативното мислене. Например, отиваме на концерт и понеже осветлението не е било достатъчно добро, ние казваме, че концерта не си е струвал.

Обезценяване на позитивното
Отхвърляне на позитивни преживявания по една или друга причина, убеждавайки себе си, че те не са важни или са заслужени. По този начин се поддържат негативните убеждения, които иначе биха се оказали в противоречие с реалността. Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с "Е, голяма работа!".

Четене на мисли
Предубедено заключение, че някой ще реагира негативно или си мисли нещо лошо за нас. Това е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас. Това е също така нереалистичното допускане, че друг би следвало да знае какво мислим, чувстваме или желаем ние в даден момент. Например, качваме се със свой съсед в асансьора и той не казва нищо освен едно "Здрасти!". Ние започваме да си мислим, че съседът не ни харесва или нещо ни е сърдит.
Негативни предсказания
Очакване, че нещата ще тръгнат на зле и убеденост, че предсказанието е вече съществуващ факт. Например, майка, която при всеки звън на телефона очаква да чуе, че се е случило нещо лошо с някое от децата й.

Преувеличаване и/или минимизиране
* Преувеличаването се отнася до надценяване на важността на дадено събитие или постъпка. Най-често се прилага към личен гаф или чуждо постижение.
* Минимизирането е необосновано обезценяване на нещата, докато те започнат да изглеждат незначителни. Прилага се към собствени или чужди качества или постижения.

 
Повлияване от емоциите
Правене на заключения въз основа на силата на емоцията. Например, чувствам се като глупак, значи съм такъв.

 
Мислене "трябва".
Свързано е с опитите за изкуствено мотивиране с "трябва". Например, шефът е поставил задачи за деня и ние си казваме, че "трябва" да имаме висока/най-високата оценка в края на деня.

Персонализиране
Свързано е с мисленето, че думите или действията на другите са пряко свързани с нас и с възприемането на себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. Например, казваме си, че именно нашето поведение по време на дадена бизнес среща е причина за неподписаните споразумения.

Реципрочност
Това е нереалистично очакване, че когато направим нещо добро за някого, той следва да ни отговори със същото, както като количество, така и като качество.
* Търсене на лично признание – възниква, когато смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, обич, подарък, похвала или нещо друго.
* Постоянен натиск – вярване, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху друг, той накрая ще ни даде това, което искаме от него.

Избирателни умозаключения
Изтъкване само на определени маловажни детайли за сметка на по-съществената информация. Например, тя му се усмихна, значи ми изневерява с него или той ми се усмихна, значи ще се ожени за мен.
* Приемане на желаното за реалност - тук невъзможността да се постигне желаното се трансформира в силна вяра в неговото съществуване.
* Приемане на нежеланото за реалност - тук неосъзнаването на желаното се трансформира в силна вяра в реалното съществуване на нежеланото.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални