Страници: 1 ... 28 29 [30] 31 32   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За любовта  (Прочетена 26880 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #435 -: (Вторник) 23 Юли 2013, 08:35 »

Ма ти какво очакваш, бе госпожице?  Grin
Писането по форуми няма нищо общо с развитието. Да не би да трябва да се скъсам да пиша, че да се развивам?

...

Не че очаквам нещо, само ми се струва като възможност, човек да се развива, като пише и излага развитите си мисли. Това, че ти не мислиш така е твое право. Но лично за мен, освен развитие, това е и начин да е по-интересно общуването и по-точно комуникацията. Разбираш ли? Развиваш се в областта "комуникативност". Което си е предимство при някои видове професии в публичния сектор например. Smiley Но ... ти си знаеш. Щом мислиш, че прочетеното и наученото е достатъчно, развивай си се по други твои невидими за очите методи Smiley
Край на интрото Wink

По темата. Ето какво мисля и ми се струва сравнително консенсусно- в мой стил.

Цитат

Парадоксът "Касиопея" Cool

Какво измислих?! Понеже вчера един човек написа, че последния ми разказ тъжно "звучал", аз реших да внеса ведрост в цялата картинка!

 

Наименованието на парадокса е такова, защото, освен че това е любима моя героиня от митологията, но за тези, които не разбират лудото ми фенство по нея ще уточня, че тя е била наказана, защото се изрепчила на боговете, че дъщеря й Андромеда е по-красива от всичките им богини взети накуп, с все дъщери, сестри и брат`чедки. Но това не е такава драма, в случая метафората е за някакъв вид непокорство и откриване/разкриване на различна истина от общоприетата.

 Може малко философско да се получи, по-академично така да се каже, но не е наложително, да се чете. Няма да се изпитваме, хе-хе...

 Влюбването. Що е то? Има ли почва, къде, как и понеже ...

 Скоро един човек в обсъждане за любовта изложи своята мъжка позиция по темата, че влюбването не е ... мъжка работа. Кому е нужно?

Така или иначе сме създадени от плът, която трябва (не точно, но е желателно) да изпитва удоволствие, щом вече знаем какво е "удоволствие", разбира се.

При положение, че и без това по много чисто биологични признаци сме близки с животните ... с прасета, с маймунки, някои като се напафкат и с птици разни, то няма лошо да си изпълняваме просто биологичните функции и мноооооого много да не се задълбаваме, да страдаме пък и да ревем по някое време ... такова да ни е мъчно.

 Следващото ми уточнение е, че това не е обвинение към никого, както и не е провокация. Само излагам моето виждане по въпроса, формулирано близо до теори-йка.

 Как се влюбваме? Защо решаваме да се влюбим? Как разбираме, че обичаме някого и налага ли се?

 Пак според горния човек, вследствие на определени хормони, след като съзреем достатъчно, мозъка отделя ... през лятото повечко и ние сме привлечени първо чисто физически от някого, след което ... ХОП! решаваме или не: Обичам го/я.

Това  е ... "ниво" на което се замислят по-скоро жените, отколкото мъжете. Отново не е обвинение,просто така сме устроени. Едните имат хикс, другите игрек хромозоми.

 Добрата новина е, че това е контролируемо. До сега си мислех, че не е и чене зависи от моя Разум или че само със сърце и Душа се обича. Едва ли не даже това е доказателство, че съществува Душата. Но не е това точно. Доказателство е, че плачем например.

 А това, че съществува любов е доказуемо единствено чрез Разума. Ние решаваме да обичаме. Значи разума ни.

В какво точно се състои парадокса. Че за разлика от повечето неща, които са ни отредени да научим и да можем през живота си, това не се налага, да го можем.

Някъде да сте прочели в изискванията за работа: Да може да се влюбва! Опит във влюбването?!

Ниво В2-С1 по влюбване, флиртуване и очарователност...
И примерите са ми много прости. Ако не можеш да караш колело, не е драма, можеш да продължиш да живееш, нали? Ако не можеш да караш кола пак? И тук, внимание!, ако не можеш да виждаш и си сляп, отново живееш, ако си глух пак, ако си ням също. Не е пълноценно, да, но си живо човешко същество.

Или казано обобщено, лошата новина е, че това не е смисълът мили хора!

Може би звучи безсърдечно и някак ... жалко, като да си мислите и да ме съжалявате "горката тя", но недейте! Аз всъщност открих, че мога да контролирам нещо, което може да съсипе човек ... Почти като онези моменти във филмите, когато има някакъв артефакт, който едновременно може да помогне и да навреди на хората, освен, ако не успееш да го контролираш ти самия.

Това не е обещание, че никога повече няма да се влюбя, а само предупреждение, че вече знам как и когато аз реша.

Казах!


 hi
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен user2
Sr. Member
****
Публикации: 296

« Отговор #436 -: (Неделя) 28 Юли 2013, 09:24 »

  Една статия,  за 'Любовта'... и нейната противоположна  посока на изразяване.
   За мен тази статия провокира едни и същи мисли, които обаче не биват изведени 'философски', а експериментално. Резултата е, че една истина се изразява двуполюсно на Земната плоскост, или по-точно казано резонира от най-плътното, до най-невидимото, от най-светлото до най-тъмното.. и ако езика на философията не разчита на експериментално-биологичния метод, поне доколкото това се твърди, то последния потвърждава макар и 'ненадейно' философския.
статията http://science.actualno.com/Tymnata-strana-na-hormona-na-lubovta-news_432573.html
   Тъмната страна на хормона на любовта
"Окситоцинът предизвиква не само чувство на любов и емпатия към ближния. В зависимост от социалния контекст той е способен да потопи човека в тревога и депресия.

Хормонът окситоцин често е наричан хормон на любовта. Той засилва чувството на любов и изобщо социалната привързаност, открива „емоционалните канали” в общуването с близките и влияе не само на психологическите аспекти във взаимоотношенията, но и на физиологическите.

Само че, както са изяснили изследователи от Северозападния университет в САЩ, окситоцинът си има и тъмна страна – дори след много време не ни дават покой училищните издевателства или шефската грубост. С други думи, окситоцинът ни кара прекалено дълго да помним негативния социален опит.

В сп. Nature Neuroscience авторите на изследването пишат, че окситоцинът в стресови ситуации активира област от мозъка, която засилва паметта за тези ситуации. Експерименти бил проведени с мишки. В първия животните били поставени в клетка с агресивни особи, където получили социален стрес. Стресираните мишки се отличавали по окситоциновите рецептори в мозъка – при едни тези рецептори били съвсем изключени, при други били повече от всякога, а при трети – нормалното количество.
Шест часа след сблъсъка с агресивните особи животните били поставяни в същата клетка. Тези, които нямали рецептори към окситоцин, изобщо не се страхували от агресорите – при тях нямало съхранена памет за случилото се в миналото. Животните с излишък окситоцинови рецептори се страхували повече от обичайното – по-силно от тези, които нямали рецептори, и тези, при които броят им бил в норма.

Във втория експеримент мишките шест часа след социалния стрес били поставяни в кутия, в която леко бил пускан ток – безболезнено, но чувствително. Мишките без рецептори не изпитвали никакъв страх пред това място, докато животните с повишено количество рецептори изпадали в паника.

Тоест окситоцинът засилвал негативното емоционално възприятие дори в ситуации, към които нямал отношение – хормонът се отделял при взаимодействието с агресивните мишки, но действието му се разпространявало и на ситуацията с кутията.
Тоест, както казва Елена Радулович, ръководител на експериментите, окситоцинът не бива да се разглежда като вълшебно средство срещу тревоги и социални страхове – а именно в такова качество той се използва сега в някои психотерапевтични методи за лечение на депресия.

И обратното – ако човек страда от постоянно чувство на тревога, депресия и т.н., не е лошо да провери няма ли излишък на окситоцин в мозъка. И дали да не понижи този „хормон на любовта”, за да свали стреса.
Това е първото изследване, в което експериментално е показано как окситоцинът стимулира стресовата памет, предизвикана от неблагоприятни ситуации.

Все пак Радулович и колегите й не са първите изследователи, досетили се за „тъмната страна”. Съвсем скоро Дженифър Барц от Медицинската школа Маунт Синай е стигнала до извода, че само по себе си действието на окситоцина не може да бъде нито положително, нито отрицателно, а плюсовете и минусите му се определят от социалния контекст."



Активен

Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #437 -: (Неделя) 28 Юли 2013, 14:34 »

Всичко това хубаво, но не съм сигурна как точно помага и помага ли, за някакъв вид контрол при влюбването  Undecided

Хормоните и по принцип експериментите само могат да ни покажат някакви нива на хормони при едно или друго въздействие. Дали ще е от външни фактори или вътрешни психологични процеси, пак е необходимо да използваме резултатите от експериментите за някакви изводи ... дори да не е за "езика на философията".

Не знам от каква възраст мозъкът започва да функционира в пълен капацитет, за да произвежда определени хормони или как конкретно на самите "производители" на хормони може да се въздейства медикаментозно за регулиране, но така или иначе специално "влюбването" (сякаш) е последното, което решаваме да контролираме, а е здравословно ... за психиката Smiley си мисля.
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен Tangrata
Hero Member
*****
Публикации: 779

« Отговор #438 -: (Неделя) 28 Юли 2013, 16:51 »

Интересна статия. Наистина някои хора са доста "чувствителни".
Но нещата у хората не са 100% както при мишките. Е, при някои хора, може би, но не при всички.
При хората има и съзнателна борба. Която изгражда обиколни мозъчни вериги; елиминиране и намаляване на някои видове психическа болка, при продължителни съзнателни повторения ...

Има и друго интересно ...
това дава и обяснение защо жените предпочитат по-слабо емпатични мъже. Сиреч, добротата у мъжа за доста жени е равносилна на слабост. Просто добротата идва от по-силния окситоцин. А по-силния окситоцин те прави уязвим на стресови и всякакви негативни ситуации. Една жена не се интересува дали мъжът може да се справя със стресови ситуации, дори и със многото си окситоцин. Просто инстинктът работи със статистически вероятности. А общата статистическа вероятност е, ако си мъж и имаш прекалено много окситоцин и си добродушен, то рано или късно ще се издъниш в стресова ситуация, следователно няма да си достатъчно силен, а оттам и подходящ партньор.

ironia, да, влюбването може съзнателно да се контролира. Това не е някакво ново откритие. Съзнателната част на мозъка, при малко постоянство, може да повлияе на подсъзнателното.
А хормоните и инстинктите са допълнителни елементи. Инстинктите за любовта при мъжете и жените са коренно различни. За хормоните, не знам. За съзнателното управление, принципно сходно е, но жените имат много по-малко желание да го правят. Особено защото инстинктите им са по-силни и почти заглушават съзнателното мислене и контролиране. Затова е и много по-често срещано жените да се консултират непрекъснато с други приятелки, с баба си, майка си, сестри, възрастни колежки и тн. Защото на другата жена в момента съзнанието няма да е замъглено от хормоните и инстинктите и може да направи много по-трезва преценка, оттам да и даде съвет, и оттам момичето да прецени в кой да се влюбва и в кой не.
Активен

"От човешката глупост по-забавно нещо няма. Това комиците са го открили много отдавна."
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #439 -: (Четвъртък) 12 Септември 2013, 12:37 »

Сега виждам последното мнение ... което е много интересно  Smiley
/за Танграта  Kiss/

Ако ми позволите нещо да вмъкна. Защото съм жена. Не че ще се оправдавам или защитавам за нещо, просто така ... информативно, да се знае.


взимаме значи ей тези думички:

Цитат
За съзнателното управление, принципно сходно е, но жените имат много по-малко желание да го правят. Особено защото инстинктите им са по-силни и почти заглушават съзнателното мислене и контролиране. Затова е и много по-често срещано жените да се консултират непрекъснато с други приятелки, с баба си, майка си, сестри, възрастни колежки и тн. Защото на другата жена в момента съзнанието няма да е замъглено от хормоните и инстинктите и може да направи много по-трезва преценка, оттам да и даде съвет, и оттам момичето да прецени в кой да се влюбва и в кой не.

и те са един добър пример за грешно, неистинно,неправилно умозаключение относно ... Undecided психологията и различните реакции, емоции и поведение в женските "лейки" по време, преди или след влюбване.
Аз като една скромна, красива,умна, на средна възраст и със задоволителен опит жена, бих отбелязала, че жените обратно, имат невероятно и много голямо желание да се влюбват. Защо? Защото са по-слаби, някои комплексирани и с набити стереотипи, за подражание, други не особено интелигентни, но за сметка на това всичките им приятелки си имат гаджета или мъже, а те да не са по-грозни или чак толкова отчайващо тъпи... В един момент съвсем инстиктивно дори, те просто си търсят партньор, не е задължително да го обичат, а единствено, да е човек до тях, който да им помага и да се грижи за тях.
Така имам една приятелка с две деца. Поради несходство в характерите се раздели с мъжа си и с двете деца заживяха сами. Без мъж. На пръв поглед изглежда безнадежно, жена с две деца да си намери мъж, още повече, че аз я усещах, че още го обича и си продължава да си го обича, но очевидно той нея обичаше. Защо е очевидно ли? Защото той си имаше някакви любовниици, но не те бяха причината за раздялата. След като се разделят, той си намира жена с две деца. Какъв е проблема, да си живее с тази, от която са му родните и биологичните, а заживява с жена, и чуждите деца гледа ? Това естествено не е много приятно за Егото на една жена, да е отхвърлена и необичана, но просто човек не може да се насилва да обича. Още повече, живеем в такива времена, че хората много повече ценят свободата си, и всичко което тя им позволява, за да са мега-егоисти, отколкото да мислиш за друг и да ти пука, че ще му е кофти. При все това тя е жена с късмет, според мен, открива макар и в малък град предишен наш стар познайник, който ...неразбираемо защо за мен, освен хубав като външен вид е абсолютно "фрии" откъм семейно положение, обвързване, гаджета и разни други. Направо, човек да си помисли, ако е за сценарий на филм, че нея я е чакал. Тя си обича мъжа от когото има деца, и може би се надява, че някой ден той ще се върне при тях и отново ще заживеят щастливо. НО един ден от комина, по-скоро едни като розетки на комините в апартамента започва да пуши, защото съседите отдолу са на печка/камина на дърва и се налага да се избие/изкърти цялата стена до комина и комина да се иззида и зазида. Прави го този пич, втория, когото тя среща като се завръща. Малко след това след проливен дъжд (те живеят на последния осми етаж в стара панелка, където покривите са ... "мама**си...")протича тавана на едната стая. Ама яко! Наводнение. Едва ли не и нов покрив се налага да се направи. Човекът-пич го оправя! И ... сега тя е бременна с трето от този "майстор"- но след всички тези изпитания, след които тя няма как да му се отблагодари чисто морално на този човек освен да са заедно. А ви казвам, че много добре изглежда той, интелигентен и с чувство за хумор, очевидно грижовен, но на, не го обича.  Тя естествено не би си признала, но аз разбрах, защото се знае, че детето ще е момиче и я питам: Как ще го кръстите? Пламена е хубаво име за жена. (понеже мъжът се казва "Пламен", и аз ако бях срещнала такъв мъж, който да е направил всичко това и много други неща, най-малко името на детето мога да покажа като уважение), НО отговорът беше: Защо пък на него да е?
Замълчах си, защото си е тяхна работа, но това което разбрах е, че тя не го обича. Не е драма. Защото нали всички твърдите, че страстта отминавала и било важно да се разбирате и хармонията..., но при все това има нещо тъжно и в същото време неизбежно в този парадокс. Да обичаш един, а да живееш с друг. Има и жени щастливки, които не са само късметлийки, които обичат и са обичани, но ми се струва, че са много малко и ще стават все по-малко.
Пак да отбележа. Няма  виновни. Просто е такава "методиката" на влюбване- принципът на Любовта:

Да обичаш, който ти решиш - без причина, без основание, просто каприз.

Smiley

Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен old4
Hero Member
*****
Публикации: 1105
Пол: Мъж

« Отговор #440 -: (Четвъртък) 12 Септември 2013, 18:26 »

Аз като една скромна, красива,умна, на средна възраст и със задоволителен опит жена,

Аз пък като един нескромен, дърт, грозен, простоват и на втора възраст бих казал, остава и да си руса  Grin.
Активен
Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #441 -: (Четвъртък) 19 Септември 2013, 07:58 »

  Страшко беше задал въпрос -След като имаме подсъзнание,нямаме ли и надсъзнание? Не помня в коя тема беше-за това отговарям тук и неусетно ще вмъкна и любовта.
   Първият пласт е подсъзнанието.Първият човешки миг ,прекаран в подсъзнанието е в утробата на Майката.Бебето не съзнава себе си като отделна част от майка си или от съществуването.При него няма страх,защото страха се появява точно поради осъзнаването на индивида като отделен такъв.То е в абсолютен покой.Покой не значи,че не си мърда ръцете и краката,а че не ги съзнава като свои.Когато сме в дълбок сън,без да сънуваме-тогава сме безсъзнателни.Сега идва ред на влюбването.То се случва точно тук-в подсъзнанието.Наблюдавала съм приятели  как се влюбват,но на някои са им нужни седмици,за да го осъзнаят.Така...в подсъзнанието нямаме Его-нямаме Аз.
   Вторият пласт  е когато сме будни,когато ума е включен,когато сме в съзнание за нас самите и заобикалящият ни свят.Това е една десета от подсъзнанието,която се е формирала в нас благодарение на семейството,образованието,религията,обществото....Това е частта,необходима за нашето оцеляване.Ето тук е Егото.И съответно тук няма Любов.Егото създава проблемите,защото за да обичаш-ти трябва да забравиш себе си.Компромиси,момпромиси-това е съжителство,а не любов.
   И сега се изкачваме по стълбичката,за да стигнем до свръхсъзнанието.Свръхсъзнание е когато цялото ти подсъзнание се трансформира в съзнание.Прочутото "тук и сега".Тогава си Тотален.Ако в подсъзнанието си Натурален,то сега си Тотален.И ето я Божествената Любов.Ти си в любовно отношение със самото Съществуване.За да се случи тази любов-ти трябва да се разтвориш,да се отдадеш,да отсъстваш-егото да не е тук,тебе да те няма,за да я има само чистата любов.
Активен
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #442 -: (Четвъртък) 19 Септември 2013, 11:38 »

Bobi хрумна ми една идея: От инстинкта на подсъзнанието минаваме през интелекта на съзнанието и достигаме до интуицията на надсъзнанието.  drinks
Активен
Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #443 -: (Четвъртък) 19 Септември 2013, 16:45 »

Ами да-гениално drinks
Активен
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #444 -: (Четвъртък) 26 Септември 2013, 16:40 »

Аз продължавам да мисля, т.е. да не съм убедена от неясните аргументи, че няма "надсъзнание"/свръхсъзнание- мегасъзнание-мултисъзнание и т.н..
Ненужно е подобно делене. Нали имате Дух и ВА-ко, за какво ви е това надсъзнание?
Все едно ... да имаме един мозък. Знаете от часовете по биология, че мозъкът е главен, костен и гръбначен. Главният от своя страна се дели на още седем части. Но той си е Главен и носи общото наименование: Мозък. Всяка една частичка сама по себе си не е Мозък и не може да бъде. Т.е. не може от една частичка да вземете и да направите цял мозък. Отбелязвам, защото за един черен дроб това е възможно. В същото време другите два вида "мозъци", гръбначния и костния нямат нищо, ама нищо общо като функции и структура с главния, просто вероятно са от еднаква консистенция, но качествата им абсолютно не са като тези на Главния мозък.
И така за мен Съзнанието е Главен мозък. Защото там според мен се извършват мисловните и други процеси присъщи на Съзнанието. Подсъзнанието е Малкия мозък. Малък, но умалено копие на Главния с много и важни функции, които изпълнява.
Кажете ми при предоставената информация и дори повече от една възможности, къде точно се намира "надсъзнанието"?
Не схващам необходимост да има от него.

а това е толкова неописуема ... Roll Eyes (не се сещам дума)

Цитат
...Свръхсъзнание е когато цялото ти подсъзнание се трансформира в съзнание.


...

Тогава си Тотален.Ако в подсъзнанието си Натурален,то сега си Тотален.

 Embarrassed
А в Съзнанието си ... Брутален вероятно?

Тебе да те няма, щото се разтваряш - буквално го тълкуваме като сол в чаша с вода се разтваряш- тебе те няма, т.е. ти си солта и ето ти ...рецепта за Любов. Чаша солен вода потри пъти на ден преди ядене и се пълниш с Любов от нулева до двайсе и осма чакра.

Ако провокацията е да се схване колко съзнателно може да е едно влюбване или заобичване, мисля че Съзнанието, а не подсъзнанието имат решаваща функция. Ако приемем, че подсъзнанието е нещо като резервоар и архив едновременно, може да попречи,в смисъл да ни помогне, със защитни подсъзнателни "знаци" които да са поуките от предишни емоционални преживявания. Но до един момент. Ако Съзнанието реши "този е човека". Точка. Това е положението.
Няма как несъзнателно т.е. рефлексивно или интуитивно да се влюбиш като омагьосано зомби,което дълго време е било на сухо.
И тук идва любимия ми момент с разлюбването. Решаваш, че вече не обичаш някого. Информираш го за този неочакван факт, стискате си ръцете и по живо по здраво към следващ субект достоен за обичане.
Вечна любов няма.
И обичтави към близките не е Любов-та, за която говоря. Вдъхновяващата,която да те кара и да вярваш, че можеш да летиш! Smiley
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен МИТКО
Restricted
*
Публикации: 1892

« Отговор #445 -: (Четвъртък) 26 Септември 2013, 19:33 »

Bobi хрумна ми една идея: От инстинкта на подсъзнанието минаваме през интелекта на съзнанието и достигаме до интуицията на надсъзнанието.  drinks
       Страшко  няма  такова  нещо  като  над  съзнание! 
       Съзнанието  се  дели  на  подсъзнание  (съзнание  на  постоянният  АЗ)  и  активно  съзнание  (съзнанието  на  инкарнацията).  Двете  съзнания  са  свързани  и  моста  помежду  им  се  нарича  интелект,  колкото  по-свободно  преминава  информацията  между  двете  съзнания  толкова  по-развит  е  интелекта.  Когато  информацията  от  подсъзнанието  стане  достъпна  за  съзнанието  на  инкарнацията  имаме  свръх  съзнание.

       И така за мен Съзнанието е Главен мозък. Защото там според мен се извършват мисловните и други процеси присъщи на Съзнанието.

Цитат
...Свръхсъзнание е когато цялото ти подсъзнание се трансформира в съзнание.

Няма как несъзнателно т.е. рефлексивно или интуитивно да се влюбиш като омагьосано зомби,което дълго време е било на сухо.
И тук идва любимия ми момент с разлюбването. Решаваш, че вече не обичаш някого. Информираш го за този неочакван факт, стискате си ръцете и по живо по здраво към следващ субект достоен за обичане.
   
     Ако  приемем,  че  съзнанието  е  в  главният  мозък  то  този  факт  влиза  в  противоречие  с  възможността  да  мислим  и  помним  в  случаите  когато  сме  извън  тялото  -  преживявания  близки  до  смъртта  или  астрално  излизане,  същото  е  и  ако  приемем,  че  душата  е  безсмъртна  тогава  с  какво  мислим,  нали  мозъкът  остава  на  едно  доста   неприветливо  място  -  мозъкът  е  просто  преводач.   
      В  постовете  ви  за  любовта  се  очертава  едно  търсене  на  оправдание  за  сексуалните    похождения  извън  брака.   Да  искате  мъж  който  когато  ви  погледне  дрехите  ви  да  падат  и  коленете  ви  да  омекват  е  хубаво  нещо,  но  то  не  може  да  съществува  постоянно,  просто  след  няколко  такива  събличания  тръпката  изчезва  и  тогава  остава  обичта,  онази  тихата  не  искаща,  изпълнена  с  тревога  за  любимия  човек  -  ако  я  има  разбира  се.  В  повечето  случаи  това  си  е  временно  явление  и  се  нарича  похот. 
      Любовта  се  изразява  чрез  грижата  за  обекта  на  това  чувство  и  се  мери  с  това  соето  можеш  да  жертваш  за  него,  понякога  даже  живота  си!!!!!!!!!!!!     
Активен

Въобръжението  е  по-важно  от  знанието
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #446 -: (Петък) 27 Септември 2013, 11:40 »

      Страшко  няма  такова  нещо  като  над  съзнание!  
       Съзнанието  се  дели  на  подсъзнание  (съзнание  на  постоянният  АЗ)  и  активно  съзнание  (съзнанието  на  инкарнацията).  Двете  съзнания  са  свързани  и  моста  помежду  им  се  нарича  интелект,  колкото  по-свободно  преминава  информацията  между  двете  съзнания  толкова  по-развит  е  интелекта.  Когато  информацията  от  подсъзнанието  стане  достъпна  за  съзнанието  на  инкарнацията  имаме  свръх  съзнание.
МИТКО, контакта с това на което му казваш постоянен АЗ не е връзка с подсъзнанието. hi
Ето една идея, не искам да я налагам на никой:
За животните човешкия интелект се явява надсъзнание, а тяхното съзнание се изразява основно чрез инстинктите.
За човеците инстинктите вече са отишли в подсъзнанието, а интелекта е станал съзнание. Интуицията се явява надсъзнание.
Първите проблясъци които човек получава над интелекта се регистрират от ума ( acute )като вдъхновение, а от сърцето като въодушевление. Тези неща не идват от подсъзнанието. drinks
Активен
Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #447 -: (Събота) 28 Септември 2013, 16:01 »


Тебе да те няма, щото се разтваряш - буквално го тълкуваме като сол в чаша с вода се разтваряш- тебе те няма, т.е. ти си солта и ето ти ...рецепта за Любов. Чаша солен вода потри пъти на ден преди ядене и се пълниш с Любов от нулева до двайсе и осма чакра.

  Grin
Ирония пак не си разбрала...Имаме чаша с вода и сол.Егото ти е солта,ако ти се отъждествяваш с егото-любовта ти(водата)ще добие този солен привкус.Да се разтвориш значи да се превърнеш в съда-в чашата.За да поемеш,за да се налее в теб чиста,бистра водица.Не да правим химически разтвор,а да разтворим себе си,за да поемем GrinНе да си връх,а вдлъбнатина.Какво можеш да налееш в един връх?Проблема с невъзприемането идва от там,че човек смята,че знае всичко-той е постигнал върха и няма какво повече да научи.Стои си на върха и гледа от високо.Гледа от високо и жадува за любовното езерце,което си стои ниско и чака теб,Великия,да благоволиш да слезеш.
Активен
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #448 -: (Събота) 28 Септември 2013, 17:01 »

 Sad

това така ме натъжи ... чувствам сълзите ми как напират, но не! аз съм силна и голяма и няма да се разплача!

Виж сега. Аз не се отъждествявам с Его-то си. Няма как да ти го докажа, но на първо време ми повярвай. Егото ми е част от мен, да. Но аз не съм само Его. И преди съм писала, че за мен това да имаш Его не е нещо лошо. От много хора се интерпретира погрешно и се спекулира с някакви недостатъци на характера- като кофти емоции и липса на контрол като изпадаш в определени ситуации. Но да повторя отново, Его-то ни не е виновно за това. Не е виновно и за това, че имаме достойнство и някаква самооценка, чрез които се самоопределяме като място в света, обществото и живота си. Ако нямаме его ще сме чисто и просто ... невидими!

За това няма как Его-то ми да е "сол"-та. И не се шегувам. Примерите ми може да изглеждат забавни или подигравателни,но аз много прецизно се опитвам да следвам вашата логика в изложенията ви.

И така. Аз съм СОЛ. Приеми, че съм някакъв нов вид измислен от учените и се състоя от сол. Не от човешка плът.
Ако сте гледали тоя филм"Х-мен" там един сенатор как го "омагьосаха" да се превръща в различни форми удобни за него и средата в която е. Беше преплувал километри като риба с хриле. После си излезе от водата и стана пак видимо човек.
Та така като се разтворя в една Вода- или за да е в мъжки род нека е Океан- аз реално спирам да съществувам. Да, океана става "обогатен" на сол,но какво от това? Спрямо това, което се опитваш да обясниш, как да се разтворя или превърна в стъкло/чаша ... няма"сенс"! нищо добро за Сол-та или пък за чашата. Солена чаша, в която като налееш чиста водица, какво?

Това за върха и вдлъбнатината също не е ясно ...
Любовно езерце? Последно какво съм: връх,вдлъбнатина, някой който иска от върха да слезе до любовно езерце, чаша или ... самодива в бяла премяна?

Любовта е просто една емоция като много други. Тя може да се контролира, и това е  интересното. Мога, ако реша никога да не изпитам любов, дори и към най-грижовния и готин "мен", въпрос на приоритети.


Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен МИТКО
Restricted
*
Публикации: 1892

« Отговор #449 -: (Събота) 28 Септември 2013, 19:06 »

          Виж сега. Аз не се отъждествявам с Его-то си. Няма как да ти го докажа, но на първо време ми повярвай. Егото ми е част от мен, да. Но аз не съм само Его. И преди съм писала, че за мен това да имаш Его не е нещо лошо. От много хора се интерпретира погрешно и се спекулира с някакви недостатъци на характера- като кофти емоции и липса на контрол като изпадаш в определени ситуации. Но да повторя отново, Его-то ни не е виновно за това. Не е виновно и за това, че имаме достойнство и някаква самооценка, чрез които се самоопределяме като място в света, обществото и живота си. Ако нямаме его ще сме чисто и просто ... невидими!.......................
           Любовта е просто една емоция като много други. Тя може да се контролира, и това е  интересното. Мога, ако реша никога да не изпитам любов, дори и към най-грижовния и готин "мен", въпрос на приоритети.
     
        Ирония  е  права  за  егото,  то  е  нашата  индивидуалност,  то  е  нещото  което  ни  прави  индивидуални  личности.  Без  его  сме  просто  зомбита.  Егото  не  създава  ценности,  не  определя  приоритети,  егото  е  предан  изпълнител  който  иска  господаря  му  (съзнанието)  да  е  по по  най  във  всяка  една  ситуация.  Ценностите  и  приоритетите  ги  определя  съзнанието  и  насочвайки  вниманието  в  една  или  друга  посока  задава  задачи  на  ЕГОТО 
       Любовта,  Ирония,  не  е  нещо  което зависи  от  нас,  тя  просто  идва  без  да  пита,  тя  любовта  не  разпалва  страсти  не  е  нещо  бурно  разтърсващо  или   каквато  се  сещаш  бурна  емоция,  истинската  любов  е  тиха  и  предразполага  към  спокойствие.  Просто  ти  е  хубаво  и  спокойно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1     
Активен

Въобръжението  е  по-важно  от  знанието
Страници: 1 ... 28 29 [30] 31 32   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални