Страници: [1] 2 3 ... 6   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Страницата на Psyhea  (Прочетена 9369 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2732
Дата на регистрация 2012-12-12!

« -: (Вторник) 18 Декември 2012, 15:33 »

Тук ще се опитам да синтезирам всичко което се е натрупало у мен като информация и да проследя доколкото е възможно пътя ни от  Алфа до Омега.
Активен
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2732
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #1 -: (Събота) 12 Октомври 2013, 23:29 »

http://psyhea.webnode.com/tochka/
Активен
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2732
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #2 -: (Петък) 23 Май 2014, 14:27 »

"Човек се учи докато е жив и пак умира ненаучен"
                                                                    Татко




Активен
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2732
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #3 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 08:53 »

Ако приемем,че Хаос е безформен и пуст и в него се ражда Всичко,то логично питаме "какво е материята,щом се ражда от празнотата?"

Хаос е спящо Съзнание/Океан от нулев динамис,извечно перпетуум мобиле...

Неорганизирано поле от съзнание/енергия и материя в латентно/неизявено състояние

Както и преди казах,в мига в който някъде из целият този безкраен Океан от Нищо,настъпи пробуждане(импулс)започва и реализацията на този импулс както и аспектирането на всички потенциални възможности зададени от него
Ражда се Вселена..

Най-малката неделима частица която е едновременно и съзнание/енергия/материя се нарича Ану.

Или с други думи,това е най-малката "плътна"точка която гради Вселената



http://www.greatdreams.com/grace/images/fig003.gif
Страницата на Psyhea


Това е най-разпространената графика на Ану и е правена от Ледбитър.

Севрюкова само казва,че"приличал на сърце",не знам да е правила диаграми

Още с Първия Взрив имаме еякулирането на тези първични атоми,които пак казвам са най-малките неделими частици съзнание/енергия/материя

Още с тяхното еякулиране те биват заредени с + и -

СЪщото гласи и Теория на на торсионните полета/спиновете..


Атомът/Ану е съставен  от 10 нишки,които са разделени по две групи...10 вибриращи нишки,които дават възможността за 10-те измерения

5 са положителни/5 отрицателни,но те не се докосват по между си,иначе,докосвайки се ще настъпи взрив и Ану би бил невъзможен..Заряда на тези нишки,да не се бърка с общия заряд на Ану.Т.е.устройството на Атома включва + и - нишки..Но да не се бърка с това,че още в генезиса си атомите биват еякулирани  в 2 групи.Негативни и позитивни..Дуалност още при мига на сътворението.
Което ако го отнесем към числата 1 и 2,само потвърждава,че те са едно и също нещо в различни фази.

На графиката е видно,че 3 от 10-те основни нишки са по-плътни,а 7 по-тънки.

Всеки атом се характеризира с 3 самостоятелни движения,които са безпричинни.Т.е.те са естествено състояние,не са породени от външни фактори и се разглеждат отделно от факта,че нишките изграждащи Ану,сами по себе си също вибрират

Атомът се върти около собствената си невидима ос

Самата невидима ос се върти се върти като описва кръг(това създава вортекса в средата на Ану)

Ану има ритмична пулсация,точно като човешкото сърцебиене

Когато върху Ану се упражни външна "сила",той започва да"танцува"във всички възможни посоки,като при това неговите самостоятелни 3 движения не спират.

Мен лично,всичко това ме изумява,точно толкова колкото ме изумяват бебетата..Как едновременно да дишат,сучат и преглъщат ..


Самите нишки на атома,са навити по спирала и въпреки всички самостоятелни движения които атомът извършва,нишките му никога не се докосват една с друга.


Според Ледбитър който е "зумирал"в ума си атома до максимална възможност,всяка една от 10те нишки,е съставена от 7 групи от спирали,като всяка следваща група става все по-плътна и по-плътна..

Или всяка нишка е съставена от други 7"нишки",всяка една от които пък е направена от други 7,и така 7 пъти.Което прави 7х7=49

Или с други думи,10-те основни нишки дават 10-те измерения,а 7-те им основни групи на плътност,дават 7-те плътности/7 основни нива или 49 поднива

Ето отблизо




Ако вземем една нишка и я развием,тя ще има форма на О.

Тук става интересното..Ледбитър твърди,че това всъщност не са нишки материя или светлина,а са нишки които приличат на бисерна огърлица състоящи се от малки сферични(не идеална сфера!)единици празнота/пустош/вакум..
Т.е.няма значение колко по"вътрешна"се явява изследваната нишка,вся тая..Огърлица от сферично нищо.

трябва ли да уточнявам,че освен всичко друго формата на Ану  е тороид crazy

за 7мицата няма какво да говоря..Това са 7 "материални"те разпада на 0-лата,а всичко след 7 е повторение

До,Ре,Ми,Фа,Сол,Ла,Си.....ДО ..и отново нещата се повтарят в следващата Октава/Тоналност.

Светлината се разпада на 7 основни цвята

7 основни плътности

7 фини тела при човека/7 чакри и т.н. и т.н.

Така съзнанието организира себе си/нищото във форми..но ако продължа да пиша още,съвсем ще стигнем до същината на холограмата/илюзията/Майа   Laugh
 

http://www.alliancesforhumanity.com/matter/matter.htm

http://smphillips.8m.com/real-god-particle.html


п.п. Ледбитър прави всичко това много преди появяването на Струнната теория
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 600

« Отговор #4 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 18:00 »

Защо 10 измерения?  

Например за реалноста която обитаваме (материалният свят) може да се каже, че е едномерен, веществен и нещата са с положителна стойност. Примерно 1 ябълка, еди-колко си сантиметра, метра и т.н. Ако нещо няма размерност - то тогава нещото не съществува в материалния свят. Би съществувало само като човешка мисъл, но без да може да се пипне.

Ако подобна едномерна, веществена реалност може да се опише само с три координатната система. XYZ  и ако приемем, че има и друг свят отвъд нашия материален, извън ограниченителната рамка на възприята, сетивата и усещането за време, (илюзията/Майа) тогава как би изглеждал този свят? Нещото което тук е измислено и  нематериално, защо да не съществува "отвъд"? В такъв случай ако нещата могат да се опишат само с три координатна система, тогава не е ли по-логично да има 6 измерност, а не 10? Три с които да опишем материалния свят и три за света извън рамката на материалното?
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2974
xaumana@abv.bg

« Отговор #5 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 18:11 »

Защо 10 измерения?  

Например за реалноста която обитаваме (материалният свят) може да се каже, че е едномерен, веществен и нещата са с положителна стойност. Примерно 1 ябълка, еди-колко си сантиметра, метра и т.н. Ако нещо няма размерност - то тогава нещото не съществува в материалния свят. Би съществувало само като човешка мисъл, но без да може да се пипне.

Ако подобна едномерна, веществена реалност може да се опише само с три координатната система. XYZ  и ако приемем, че има и друг свят отвъд нашия материален, извън ограниченителната рамка на възприята, сетивата и усещането за време, (илюзията/Майа) тогава как би изглеждал този свят? Нещото което тук е измислено и  нематериално, защо да не съществува "отвъд"? В такъв случай ако нещата могат да се опишат само с три координатна система, тогава не е ли по-логично да има 6 измерност, а не 10? Три с които да опишем материалния свят и три за света извън рамката на материалното?

Алялуя! Най-накрая някой го помисли!


Ако нещо няма размерност - то тогава нещото не съществува в материалния свят. Би съществувало само като човешка мисъл, но без да може да се пипне.

Ако подобна едномерна, веществена реалност може да се опише само с три координатната система. XYZ  и ако приемем, че има и друг свят отвъд нашия материален, извън ограниченителната рамка на възприята, сетивата и усещането за време, (илюзията/Майа) тогава как би изглеждал този свят? Нещото което тук е измислено и  нематериално, защо да не съществува "отвъд"? В такъв случай ако нещата могат да се опишат само с три координатна система, тогава не е ли по-логично да има 6 измерност, а не 10? Три с които да опишем материалния свят и три за света извън рамката на материалното?



Само нещо, което има три измерения, може да съществува. Не едно. Не две. Не четири. Не пет.

Три.

Единствено триизмерната равнина съществува. Останалите измерения са отвъд веществеността, и не съществуват. Те са отвъд.

Писал съм това много пъти, и най-накрая хрумна като автентична мисъл на човека, който едва ли го е прочел, като автентична мисъл у човека, който сам заявява, че всичко това тук му е чуждо.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2732
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #6 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 19:09 »

А защо наричаме материален само 3 измерния свят?

относно 10-те измерения сте прави..някъде срещам и 11,12,че и 13 дори

но лично аз си клоня към 10
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2974
xaumana@abv.bg

« Отговор #7 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 19:33 »

Защото измеренията са голямо множество... но материята съществува само при 3 измерения. Затова само триизмерният свят е материален. Тоест затова само триизмерният свят съществува.

Каквото и да е всичко останало, то е.. но не съществува. Да съществуваш значи да си веществен.

И в това число влизат и духовете. Защото душата и духът са веществени. Защото са триизмерни.



И заедно с духовете става дума и за демоните, и за всички други неща, същества и същности, които не усвояват физическа форма. Физическата форма не е единствен и достатъчен белег за съществуване. Но всичко, което съществува, е материално. И следователно е триизмерно.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2974
xaumana@abv.bg

« Отговор #8 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 20:07 »

Разбира се, че енергия има само в 3 измерения. Няма такова нещо като енергия във формати, които не са триизмерни.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 600

« Отговор #9 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 21:53 »

форум, мога да посоча конкретни източници на написаните идеи в горното ми мнение. Единият е сайтът armageddonconspiracy.co.uk , другият източник е книгата на Ангел Грънчаров: Психология - Животът на душата. Със сигурност има и други, но това е което е достигнало до мен (по конкретната тема), във форма която мога да осмисля.

Psyhea, според мен зависи какво се влага в думата "измерения". Ако е в смисъл на основен принцип, споделям мнението за 3д материален свят. 4д ако се включи и "невидимото" с уточнението, че гледаме от нашата реалност. 4 в случая ще е нещо като маркер указващ границата между двата свята. Материалния и психическия. Така ще имаме средство да представим материалното + нематериалното. Имаме всичко което може да се пипне и всичко което не може да се пипне. Какво друго може да съществува извън тези двете?
Например сънищата - те реално нямат материална форма и ако трябва да описваме нещо което сме сънували ще приложим същия принцип, но понеже не са материален обект, то тогава и описателната ни система също ще е нематериална. Примерно сънуваш, че мериш нещо с рулетка или друг измервателен уред, насън. В съня ще е съвсем реално, но извън съня ще е измислено. И се получава идеята за 6д.

Ако "измерения" се разглежда от гледна точка на отделни вселени или светове, в такъв случай споделям мнението, че може да са много. Колко много, не знам. Може би като аналогия се сещам за филма "Матрицата". Там имаше много реалности (в смисъл на светове/вселени), но навсякъде беше в сила един и същ принцип. В Матрицата бяха представени като отделни стаи, а в Зион като компютърни симулации където Нео се тренираше. Безброй много реалности в реалноста. Границата между двата свята беше нещо като един от принципите: Съзнание-подсъзнание ; включено-изключено. Изключваш се от Зион за да се включиш в Матрицата и обратното. Което ме подсети, че в горепосочения източни (armageddonconspiracy.co.uk) правят аналогия с двуликия бог Янус, който има една глава и две лица които не могат да се видят едно друго.

В този ред на мисли, Psyhea, как според теб би изглеждал един 10, 11 или 12 измерен свят? Според мен за да се увеличи измерноста би трябвало да има и друго извън познатите ни материя и психиката, нещо което да изисква допълнителни средства за описания. Ако има, какво е? Ако няма, тогава защо трябва измеренията да са повече от 6 ? Три реални за материални форми и три въображаеми за менталните форми.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2974
xaumana@abv.bg

« Отговор #10 -: (Събота) 11 Октомври 2014, 22:36 »

Според мен за да се увеличи измерноста би трябвало да има и друго извън познатите ни материя и психиката, нещо което да изисква допълнителни средства за описания. Ако има, какво е? Ако няма, тогава защо трябва измеренията да са повече от 6 ? Три реални за материални форми и три въображаеми за менталните форми.

Измерение означава координата. Измеренията се кръщават на броя на координатите в системата, така че нещо, което е читириизмерно, трябва пълноценно да запълва система от четири координати. И прочие.

А, различните реалности са си различни реалности. И ВСИЧКИ ТЕ са триизмерни - защото говорим за реалности, значи по дефиниция са триизмерни. И те се наричат паралелни реалности, паралелни вселени, защото съществуват ребром една на друга, и когато казваме, че се "пресичат", това е силно условно казано, с идеята да се спестят сложните представи на неподготвената аудитория. Те НЕ СЕ пресичат по начина, по който неподготвения читател най-често си представя, това "пресичане" дори не се доближава до дефиницията на нормалната дума. Затова се наричат "паралелни вселени".


В този ред на мисли, Psyhea, как според теб би изглеждал един 10, 11 или 12 измерен свят?

Невъзможно. Чисто и просто, не е възможно, в редовно състояние на съзнанието, да си представиш други измерения буквално.

Това, което МОЖЕ да се направи, е да се наблюдават триизмерни проекции на различни измерения. С това имам предвид, че една от двуизмерните проекции на куб, е квадрат. Кубът обаче има и друга двуизмерна проекция - правилен шестоъгълник. Кубът също така има и трета и четвърта двуизмерна проекция - правоъгълник и триъгълник.

Това означава, че когато гледаш квадрат, шестоъгълник, триъгълник или правоъгълник, гледаш все двуизмерни проекции на триизмерен куб.


А четириизмерен куб (нарича се тесеракт), има за проекции триизмерни фигури. Тесерактът също така не може да се представи коректно в триизмерна проекция, ако е статична - неговите триизмерни проекции са динамични.

А за да си представиш нещо от по-голям разряд на измеренията, на практика трябва да видиш триизмерна проекция на проекцията на проекцията на проекцията им... зависи от кое измерение е фигурата.





Така че е достатъчно невъзможно, за да се каже че е напълно невъзможно. Това, което МОЖЕ да се направи... е наблюдавайки триизмерни проекции на четириизмерни обекти, да добиеш ИНТУИТИВНА ПРЕДСТАВА за реалното им състояние.
Защото единствено интуицията като инструмент на съзнанието е отвъд тези неща. Интуитивната представа не е образ (невъзможно е да си представиш образ), а е усещане. Можеш единствено да УСЕТИШ, чрез интуицията си, реалното състояние на четири и повече измерни фигури, като наблюдаваш триизмерните им проекции. Но не и да ги видиш.

А всичко това е доста невъзможно да се случи от позиция на непроменено съзнание. Състоянието на съзнанието трябва силно да се измени, за да можеш да възприемаш с интуицията си по немъгляв начин.



Проблемът с това е, че след силното изменение на съзнанието, паметта има проблем със съхранението на информация от твърде висок разряд, дори като усещане. Така че усещането ти се изолира в рамките на временното състояние, в което си, след което имаш единствено спомен за спомен, но не й коректен спомен за усещане. Следващият проблем е, че нямаш средства да предадеш информацията, придобита по интуитивен път - защото интуицията е твърде отвъд стандартните методи на комуникация, с други думи нямаш инструменти за комуникиране на информация от прекалено различен разряд.


И в този момент на разговора ни преоткриваме първопричината за употр*бата и съставянето на свещена символика.
« Последна редакция: (Събота) 11 Октомври 2014, 22:45 от форум » Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 600

« Отговор #11 -: (Неделя) 12 Октомври 2014, 13:11 »

Мисля си, че такива преплитания биха били възможни ако реалноста е ментална, така както я описват херметиците (Кибалион). И в действителност може би наистина живеем в илюзия създадена от сетивните ни възприятия. Което наистина е странно само по себе си предвид, това че нещата изглеждат веществени и са веществени.

Кибалион:

"Под и зад Света на Времето, Простран­ството  и Промяната,  винаги  се  открива Субстанциалната  реалност  -  Фундамен­
талната  истина."  

"На ТОВА,  което е Фундаменталната ис­тина  -  Субстанционалната  реалност  - не може да се даде име,  но Мъдреците я
наричат  ЦЯЛОТО."

"В  своята  Същност ЦЯЛОТО  е НЕПОЗ­НАВАЕМО."

"Но съобщението на Разума трябва да  се приеме радушно и да се отнасяме към него
с  уважение."


Нищо чудно и Вселената да е "празна", буквално. Например колко малки могат да бъдат неделимите частици изграждащи материята и защо науката е стигнала дотам да казва, че нещо (фотоните) може да е хем частица, хем да няма маса?

В YouTube е пълно с клипчета на които се показват екперименти със звуци създаващи вибрации. С пясък, вода или нещо което прилича на нишесте. При определени вибрации се получават форми, които много приличат на форми на растеж, фрактали и решетки.

Звукът пораждащ вибрацията ако е вълна, а вълната може да има определена числена стойност, тогава може би и абстрактни понятия като: "Числото управлява вселената" (Питагор) ; "Музика на сферите" ; дори легентите от еврейския фолклор за "Голем", не биха звучали чак толкова абстрактно.

Според мен за да се случва всичко това, трябва да има някакъв вид висш порядък, или вселенски ум който да организира тази подредба. Как например растението знае как да расте, къде е "горе" и къде "долу" ? В смисъл посока на растеж на корените и посока на растеж на стеблото? (от поредицата "The Secret Doctrine of the Rosicrucians" на Suprememastertv )


Активен

Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 301

« Отговор #12 -: (Неделя) 12 Октомври 2014, 13:48 »

Мисля си, че такива преплитания биха били възможни ако реалноста е ментална, така както я описват херметиците (Кибалион). И в действителност може би наистина живеем в илюзия създадена от сетивните ни възприятия. Което наистина е странно само по себе си предвид, това че нещата изглеждат веществени и са веществени.

Реалността е преди всичко ментална. Не живеем в друга илюзия, освен неспособността ни за приемане на Реалността. Обаче който умира в Матрицата, какво?...ами, да!


"В  своята  Същност ЦЯЛОТО  е НЕПОЗ­НАВАЕМО."

Единственото напълно вярно нещо в пантеона на цитираната загатнато-абсурдна-сложновата глупост. Обаче провокира размисъл.

Нищо чудно и Вселената да е "празна", буквално. Например колко малки могат да бъдат неделимите частици изграждащи материята и защо науката е стигнала дотам да казва, че нещо (фотоните) може да е хем частица, хем да няма маса?
В YouTube е пълно с клипчета на които се показват екперименти със звуци създаващи вибрации. С пясък, вода или нещо което прилича на нишесте. При определени вибрации се получават форми, които много приличат на форми на растеж, фрактали и решетки.
Звукът пораждащ вибрацията ако е вълна, а вълната може да има определена числена стойност, тогава може би и абстрактни понятия като: "Числото управлява вселената" (Питагор) ; "Музика на сферите" ; дори легентите от еврейския фолклор за "Голем", не биха звучали чак толкова абстрактно.
Според мен за да се случва всичко това, трябва да има някакъв вид висш порядък, или вселенски ум който да организира тази подредба. Как например растението знае как да расте, къде е "горе" и къде "долу" ? В смисъл посока на растеж на корените и посока на растеж на стеблото? (от поредицата "The Secret Doctrine of the Rosicrucians" на Suprememastertv )

Вселената не е празна. Точка. Разбира се, че подредбата е организирана. Остава да разберем как и защо.
« Последна редакция: (Неделя) 12 Октомври 2014, 14:06 от ladonnae » Активен
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 301

« Отговор #13 -: (Неделя) 12 Октомври 2014, 15:03 »

Проблемът с това е, че след силното изменение на съзнанието, паметта има проблем със съхранението на информация от твърде висок разряд, дори като усещане. Така че усещането ти се изолира в рамките на временното състояние, в което си, след което имаш единствено спомен за спомен, но не й коректен спомен за усещане. Следващият проблем е, че нямаш средства да предадеш информацията, придобита по интуитивен път - защото интуицията е твърде отвъд стандартните методи на комуникация, с други думи нямаш инструменти за комуникиране на информация от прекалено различен разряд.

И в този момент на разговора ни преоткриваме първопричината за употр*бата и съставянето на свещена символика.

Не бих могла да се изразя по-точно. Спомен за споменът. Ето кое изгражда паметта. Невъзможността да забравиш.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2974
xaumana@abv.bg

« Отговор #14 -: (Вторник) 14 Октомври 2014, 15:32 »

Поради многото назряващи въпроси на различни места из форума, свързани с принципните основи на Построението, е разумно всичко това да се разгледа на едно място и в своя пълноценен контекст. Тъй като личната страница на Psyhea винаги се е занимавала именно с този контекст... и тъй като това е Лична страница, където контролът е в ръцете на разумен човек... това ще да е най-подходящата тема.


Това, за което искам да спомена, не е нищо неизвестно - това са всеизвестните кабалистични основи на свещената геометрия, като древна концепция.




Читателят трябва да се постарае да има възможно най-адекватната изходна позиция в началото, за да може целият път да е лесен. Като изходна позиция, читателят трябва да положи усилия, и да си представи Небитето. Небитието може добре да се дефинира като "състояние на несъществуване".

Трябва да се обърне внимание на няколко проблема.
Основният проблем е, че въображението по никой начин не може да си представи състояние на несъществуване. Човек може да си представи несъществуване на себе си, на егото си, на тялото си... и ще си го представи като отсъствие. Само че отсъствие е неуместно в случая, защото да си представиш, че отсъстваш, е СРАВНИТЕЛЕН процес. Когато нищо не съществува, сравнителният процес е невъзможен.
А и самото въображение винаги остава - защото представите се извършват от негово име. Въображението не може да възпроизведе представата за собственто си несъществуване.

Другите проблеми са свързани с това, че множество фундаментални неща не съществуват. Читателят трябва да си представи логическо положение, в което инструментите на логиката не са налични. Избор - не съществува. Ориентири като правилно и грешно - не съществуват. Истина - не съществува. Пространство - не съществува. Време - не съществува.

Много често се допуска грешката човек да си представя безкрайност. Отсъствието на всички тези неща не означава, че безкрайност е онова, което остава, когато съдерем Сътворението от всичките му признаци. Безкрайност също не съществува в това положение, тя още не е сътворена.

Друга грешка е човек да си представя Небитието като мрак... Мрак още съвсем не е сътворен, нито светлина, така че тази представа е също некоректна.



Но все пак отнякъде трябва да се почне, и от тази гледна точка мракът е символ, който човек по принцип разбира. Така че, с уговорката че всичко, което обсъждаме, е просто условно, за картинковите изображения ще ползвам черен фон и бели щрихи - контраст, който да навява представата за имагинерност и условност.

Трябва да се разчита единствено на интуицията. Въображението подава на интуицията символи, които тя да усети. Няма по-правилен начин да се разсъждава за основите на свещената геометрия.








В момента преди Сътворението, не е съществувало нищо. Тук е мястото за една изчистена представа.

КАК се е появило нещо може би не е възможно да си представим, от нашата позиция. Но въпросът е, че логически погледнато, в това положение могат да се случат две неща. Или всичко да продължи така, и нищо да не съществува... или нещо да се появи.

Не бива да забравяме, че нито времето като понятие, нито безкрайността като понятие, съществуват. Тоест... без значение е колко време е отнело на нещо да се появи, защото време не съществува все още.
От гледна точка на математиката, след като е налице определена ограничена вероятност, и сме поставени пред една безбрежност, то следователно рано или късно тази вероятност се осъществява. Забележете обаче, че тази основна математическа логика се опира изцяло върху константата на времето. Без да съществува време, тази математическа логика гърми.


След като сме притиснати от това отсъствие на време, трябва да усвоим по-друга представа за нещата.

Може би... ако погледнем нещата от гледна точка на неизбежността, бихме сгрешили най-малко. Може би... ще сгрешим най-малко, ако кажем... че в крайна сметка е било НЕИЗБЕЖНО нещо да се появи. Ако разсъждаваме от гледна точка на неизбежността, ще бъдем най-слабо притискани от остъствието на логически инструменти за размисъл.


Ако изберем да се изразяваме така - че Сътворението е НЕИЗБЕЖНО - няма да бъдем прави, но в крайна сметка никой от нас не е Господ. Това, което ние можем да направим като хора, е да сгрешим възможно най-малко.


Ако Началото е било Неизбежност... то значи ние говорим за Съдба. Това ще означава, че, тръгвайки от самото начало на нещата, логиката ни притиска да дадем друга дефиниция на съдбата от навред разпространената в днешно време.

В днешно време под "съдба" ние разбираме нещо, което ни се случва. СЦЕНАРИЙ, който се разгръща въпреки нас и нашата воля. Само че, сега, когато говорим за началото на нещата, по-скоро изглежда, че Съдбата не е това, което се случва... а тя е МОТИВЪТ НЕЩОТО ДА СЕ СЛУЧИ. Когато казваме "това е съдба", ние наричаме съдба събитието. А сега се появява идеята, че съдба е мотивът за събитието - не самото събитие.

То е почти сякаш като да си помислим, че съдба спира да бъде съществително, и се превръща в глагол.



Не е ли интересна тази мисъл, че Съдбата е глагол, а не съществително? Ако приемем това хрумване за вярно, това няма ли да разреши вечния спор за "съдбата или свободната воля"? Възможно ли е тази тавтология "съдба срещу свободна воля" да е плод на невежество? На забрава? На грешка в оригиналното значение на думите? Тоест измислена, нереална тавтология?

Има цяла една тема за съдбата и свободната воля в този форум, изписани са страници с чаршафи. Може ли да се говори за свободна воля и за съдба, ако в крайна сметка и двете неща са един и същи глагол, а не са различни съществителни?


Може би бихме сгрешили най-малко, ако кажем.. че чрез съдба е заченато Сътворението.






Първото нещо, в крайна сметка е едно голямо нищо. Какво е то? Читателят може би не си дава сметка колко сложно е едно обикновено нещо. Не се е замислял колко много път има да се извърви, докато се появи материя от нищото. Може би читателят дори не се е замислял колко сложно нещо е идеята - идеята, това е произведение на сложни, и мощни инструменти, като въображение и разум. Къде ти такива инструменти в самото начало?

Първото нещо не е било идея... защото това е понятие от далечна за този момент сложност. Тук е нужно внимание, и немалко творческо мислене, и интуиция.



След като Съдбата е мотивацията нещо да се появи, значи има мотив. Неизбежността е самият този мотив - честно казано, ако един мотив е неизбежен, то дали той може да се нарече истински мотив? Но... както на читателя е ясно... думите не са точен инструмент в момента.

Затова трябва да се задоволим с мисълта, че от едната страна имаме нещо като мотив. Неизбежността.



От дугата страна ще имаме нещо... Нещо като идея, но много първично. То НЕ Е мисловно построение. То е ЧУВСТВО. Една... целеустременост. Един емоционален коловоз. Читателят може ли да си представи ПРАЗНАТА МОТИВАЦИЯ? Мотивацията, която е лишена от съдържание и цел?

Може ли читателят да си представи ЧУВСТВОТО на това да си целеустремен, но без да имаш цел? Може ли читателят да си представи целеустремеността не като място или съществителност, ами като емоция? Емоцията Целеустременост?

Може ли читателят да си представи... ... Може ли да си представи какво е да си решен да направиш нещо, без да имаш нищо на ум? И да замрази този момент?



Вземете предвид и това много особено положение... Че когато нищо не съществува, и цялата тази Вселена я няма... и в това число яма никакви други вселени или каквото и да е... нещата се случват различно. Не е необходимо да се минава през множество етапи, и закономерности, и последователности, за да се появи нещо. Усеща ли читателят колко е деликатен момента? Колко е чувствителен?

Съдбата като Неизбежност сама по себе си е достатъчна, за да се появи една права линия. Първата права линия.

Защо права линия? Защото тази целеустременост, оправдаваща Неизбежността като мотивация, е безсъдържателна. Тя е просто импулс. Целеустремеността не може да е крива линия... емоцията на решителността/целеустремеността очевидно е права, вектор, лъч. И какво по-безсъдържателно от една права линия... нямаща абсолютно нищо предвид.


Една решителност може да бъде крива, СЛЕД като вече съществуват много неща. Човек взима решения всеки ден, то върху тя се упражнява натиск от цяяяяяяяяла плеяда външни фактори, условия, съображения. Цяла плеяда закони, възможности и невъзможности, варианти, интереси.
Всички тези неща не съществуват в момента, който обсъждаме.


Между другото... читателят сигурно е забелязал... че посоките също не съществуват. Няма посоки. Те просто още не са сътворени, не съществува разбирането за посоки. И тогава... как по-точно се държи тази права линия?




Никак. Тя не се държи. Тя просто Е.
Посоки не съществуват, така че няма никакво значение накъде е ориентирана... тя НЕ МОЖЕ да бъде ориентирана. Няма никакво значение колко е дълга, защото понятието за дължина не съществува. Все още няма никакво разбиране за мерни единици, дължини и всякакви такива сложнотии.
Както пояснихме в началото... безкрайности няма. Твърде рано е.

Така че, тази права просто Е. Няма как да не е! Парадоксално, нали?




Обърнете внимание и на това особено положение, че не е ясно колко пъти се е случило това. Може би читателят се сеща... че колкото и пъти да се случи Неизбежността, като мотив... това няма да доведе до множество прави.

Защото МЯСТО не съществува. Разбирането за понятието "място" не се е появило все още. Така че... всеки път, когато тази права "се случи" (всеки път когато целеустремеността се изпита) тя ще се случи върху себе си. Буквално.
Защото след като няма посоки, всичко е в една посока. когато няма места, всичко е на едно място. Когато няма дължини, и безкрайности, всичко е едно и също.

И това "всичко" е една права линия.

Читателят не бива да забравя, че тази права линия... тя не е написана с молив, това не е геометрия, тя не съществува. Тя е... последствието от една първичност. Тази права линия нито съществува, нито не съществува. Тя едновременно е, и не е.



Тоест... ако нещо РАЗЛИЧНО не се случи... няма да има нищо друго, освен тази единствена права линия, колкото и пъти да се случва, ще бъде само тя.
« Последна редакция: (Вторник) 14 Октомври 2014, 15:48 от форум » Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Страници: [1] 2 3 ... 6   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2016 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални