Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Саскуоч, Йети, Голямата стъпка  (Прочетена 1571 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« -: (Петък) 05 Февруари 2016, 19:04 »

С подкрепата на Старата Земя
и Документите Тера


Древният ни родител

Това, което ще прочетете, са действителни писма и истории от хора по цял свят, които са имали близки срещи, били са свидетели или са участвали в странни случки и са почувствали нуждата да напишат историите си на този уебсайт. Историите могат да варират от Голяма стъпка, пиещ вода от външен фонтан, до задигане на градинския чадър или пресичане улицата и всичко помежду. Някои имена не са споменати, или частично, или изцяло, както е било поискано. Запазили сме си правото да редактираме писма, за да са правилно написани и четими. Мненията, изразени на тази страница, не е задължително да отразяват гледната точка на собственика на сайта, а са поставени тук, за да възбудят интерес и да предизвикат размишления.

Не се твърди нищо относно истинността на тези истории и градски легенди
...много малко от тях оправдаха по-нататъшно разследване...
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #1 -: (Петък) 05 Февруари 2016, 19:08 »

Близо но Червен Бряг, Буун Кънтри, Арканзас
По правата линия Арканзас - Мисури


Чета вашите докладни и се опитвах да реша дали да добавя към тях, защото моето преживяване е малко по-различно. Голяма част от тези разкази тук, както и по други уебсайтове, като цяло казват, че Голямата стъпка наблюдава и после си отива. Това се случва от десет години тук, на собствената ми земя. Идват, гледат и си заминават по техните си работи, до онзи ден преди две седмици, и имам нужда да споделя преживяното с вашите читатели.

До сега не сме обръщали много внимание на съществата; те не създават проблеми, не са страшни или пакостливи, както някои хора твърдят; "живей и остави да живее" (сравнително модерна чуждестранна поговорка, изразяваща смисъла, че ако не пречиш на другите неща да живеят, ти също ще можеш да живееш на спокойствие, бел.прев). Това лято списъкът с неща за вършене, който жената ми даде, включваше и изграждането на малко мостче над рекичката, за да можем да стигаме до храсталаците с горски плодове отсреща всяка пролет, без да си каляме обувките. Вече сме твърде стари, за да прескачаме реката. Чуках си дъските с чука и си гледах работата и неусетно стана обедно време. Жената извървява 60-те метра до рекичката, за да ми донесе лимонада и сандвич. Казва ми, "Внимавай с обяда". Аз гледах къде си бях оставил нивелира и не внимавах тя къде оставя обяда. "Благодаря", казах, и тя се върна в къщата. Изпих лимонадата и изядох половината сандвич, останалата половина я оставих върху едно бичме, и клекнах на четири крака и се заврях под моста да отрежа една надвиснала част.

Точно преди да пусна триона (електрически, предполагам, бел.прев), чух шумно дишане и си помислих, че жената е зад мен. Хвърлям един поглед назад, и виждам два космати крака, на около три метра от два чувала бързосъхнещ цимент. Беше местната ни Голяма стъпка. Никога не беше идвал толкова близо преди и честно да си кажа, се изплаших. Беше един часа следобед, сряда, топъл и слънчев ден. Следващите няколко минути бяха първични и напрегнати, но го огледах много добре. Голям човек е, и то с лъскава сива брада.  Приклекна зад ръчната ми количка. Беше твърде близо, и ми беше неудобно да е толкова близо до мен. Пред този голям приятел има ръчна количка, а пред количката - 50-60 метра до задната ми веранда.

Опитах се да го прогоня с "къш!", извиках му "Върви си вкъщи!". Може би беше идиотска реакция, но той не ми обърна внимание. ("Той" е, коленете му бяха разтворени с лице срещу мен, докато клечеше.) Така че се изправих и му махнах с ръка в посока онова място, от което обикновено ни наблюдава, махнах му натам и пак му извиках "Върви си вкъщи!". Той ме гледаше втренчено и бъркаше с пръст в кутията с пирони, която бях оставил на земята. Нещото, което не бях забелязал преди от разстояние, е шума от дишането му. Много шумно и ритмично дишане; с някак си кухо звучене, като да дишаш в метална тръба. Чували ли сте за това? После се гледахме втренчено един друг, струваше ми се дълго време, но вероятно не е било. Помня, че очите му нервно се местеха от мен върху останките от сандвича и обратно. Почувствах, че в някъде дърветата има още един, но така и не го видях. Аз стоях над него, докато се гледахме, и най-накрая той се изправи на краката си и се отдръпна назад, без да сваля очи от мен. Вече започна да ме е страх от него, така че бързо седнах на земята и кръстосах крака, и следях всяко негово движение, главата ми пулсираше. Ето и това, което исках да знаете, ето тази част е. След като се изправи, мина от другата страна на количката и спря, погледна ме втренчено, и после се наведе, грабна една шепа пръст и листа и ме замери. Чували ли сте това преди? После направи още няколко крачки назад, и пак ме замери. Не знам какво трябваше да означава това, но в този момент той се обърна и си отиде с широка крачка, като се обърна да ме погледне два пъти. Отиде до мястото, на което обикновено го виждаме да ни наблюдава и се изгуби в гъстия храсталак и дървета, които заобикалят имота ми. Аз съм на 68 години и този спомен още ме мъчи. Разказах на жената за това и тя каза, че е видяла последната част, когато ме замеря с пръст. Чел съм, че хвърлят камъни, но не и това. Това имах да ви разкажа за сега.
(Е. П. Арканзас 2011г)

П.П. Малкото мостче над реката остава недовършено, докато не дойдат синовете ми по-късно това лято, за да ми помогнат.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #2 -: (Петък) 05 Февруари 2016, 21:56 »

Интернационален НЛО конгрес представя:

[От Зимните семинари през 1999г]



Всичко, което знаете, е грешно
Лойд Пай (Lloyd Pye)





За онези от вас, които вече са гледали този филм, ще забележите, че началото му липсва. Ще изпусна онова, което щях да говоря за Дарвинизма, за да добавя повече материал на края. Мисля че ще ви е интересно.
Така че ще започнем с произхода на човека, защото книгата е относно произхода на човека. Добре... може ли първата картинка?











Добре. Моля всички да отделите минутка и да огледате това.


http://s15.postimg.org/dbv2qoxob/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Така ни казват, че всичко било започнало. Че сме изпълзели от първичната древна кал и стъпка по стъпка сме станали каквото сме днес. Всичко по тази верига, чак до самите нас, е "яж - оцелявай - еби", и ние сме смисълът на всичко това. Ние имаме тази невероятна възможност да се замислим, и да кажем какъв е смисълът на всичко това.
Казва ни се, че си има естествен ред на нещата, и че ето с този пич тук споделяме обща връзка. И тази връзка е от преди 8.5 милиона години, преди цели 8.5 милиона години. Имаме находки за ходещи, изправени примати от преди около 4 милиона години, така че те просто предполагат, че щом нещо е ходело изправено преди 4 милиона години, значи сме се разделили от един и същи прародител, който е ходел на четири крака преди 8.5 милиона години.

Знаем, че сме ходели изправени преди 4 милиона години, защото имаме доказателство за това от преди 3.5 милиона години. Следващата картинка моля...





http://s15.postimg.org/5ocrm4oe3/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Това са известните следи от Леатоли, от Танзания в Африка, открити през 1878г


Направени са във втвърдена пепел. Тук имаме един по-голям чифт следи, тук имаме по-малък чифт следи. Били са двойка и са минали през пепелта. На уголемяването виждате следата - не е човешка, различна е по няколко признака, но е достатъчно човешка, за да може да се каже, че имаме изправени и ходещи на два крака същества, преди 3.5 милиона години... и са измерени от отпечатък в прах, а прахта е много точна.

Така че, щом сме ходели изправени преди 3.5 милиона, те просто закръглят, и казват, че около 4 сме ходели изправени и тогава е било разделянето от общия прародител. Добре, следващата картинка....





http://s15.postimg.org/gzatwr5vf/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


И ето изображение, онагледяващо как се е случило всичко това.

Близкият вулкан е създал слой прах, съществата преминават по нея, оставят следите си... и после идва нов слой прах, запечатва долния слой, и 3.5 милиона години по-късно някакво ручейче минава оттук, прерязва слоевете, изважда една от следите на показ, някакъв от археологическия екип я вижда и те после обелват слоевете и откриват всички следи.

Чудо върху чудо, върху друго чудо! Удивително откритие... Защо ви показвам това.



За да ви обърна внимание, че всички човешки предшественици, които ще видите в учебниците и книгите, ще ви ги изобразят с тази специфична глава - много, много грубо приматска на вид, просто защото така изглеждат главите на всички пред-човеци.

А после винаги ги забождат върху тези човешки тела... и това е прикрито промиване на мозъка, което се прилага върху всички ни, за да ни накара да вярваме, че тези тук всъщност са пред-хора, човешки предшественици. Така ги наричат антрополозите - пред-хора.
Не можете да се преструвате, че тези глави приличат на човешки, така че те не се и опитват да се преструват, че са човешки... но нарочно рисуват частите на тялото така, че изглеждат удивително човешки. Вижте докъде се спускат ръцете, до средата на бедрото и срам ме е да го кажа... но това тяло там е досущ като моето тяло.



Въпросът е, че ни заблуждават чрез тези изображения и идеята е постоянно да са ни пред очите.

Следващата картинка моля...



http://s15.postimg.org/ljx0bopkr/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Люси е тяхната любимка, всички трябва да са запознати с историята й - "Люси в небето с диаманти" (асоциация с песента на бийтълс, "LSD", бел.прев) 1974г, открита в Етиопия. Тя е първата от така наречените "пред-хора", или австралопитеци, и тя е един от първите открити типове.

Сега... това, което знаем от нея, е значително количество информация, защото имаме 40% от тялото й, чрез огледално изображение това ни дава 80%. По онова време е било просто удивително, защото е било много повече от която и да е друга вкаменелост. Така че знаем много за нея.

Тя е около 1 - 1.20 метра на височина. Много малка в сравнение с нас. Но нейните кости са много по-яки от нашите. Горната част на ръката й е много по-дълга от нашата... тоест ако това беше човек със същия размер. Костта й е много по-дебела от нашата. Тя има главата на шимпанзе - това не можем да го кажем по нейния череп, както виждате, ами го знаем от други като нея... глава като на шимпанзе.
Но знаем, че ходи изправена, защото имаме бедрената й става и тазната й кост, както и колянната й става, като всички тези са удивително човешки. Така че няма съмнение в това - била е същество, ходещо изправено.

Само че е имала кости, които въобще не са като нашите, нито пък глава впрочем.

Сега... искам да ви обърна внимание, че на хората, на които им плащат, за да откриват такива пред-човешки вкаменелости, им се плаща, за да откриват пред - човешки - вкаменелости. Така че те винаги гледат да ги извъртят така, че да ги направят да изглеждат човешки и тези хора ВИНАГИ имат проблеми с ръцете.



Защото ръцете на всички пред-хора са по-дълги от рамото до лакътя, съпоставено с нас. Така че, както виждате на снимката, те са напаснали ръката много по-нагоре, отколкото би трябвало да бъде, за да може това да се качи до тук, това да се качи до тук, така че върха на пръста да се докара около средата на бедрото. А в действителност, трябва да е чак ето тук долу.

Имайте предвид тези малки пинизи, всичко това е част от прикритата програма за промиване на мозъците ни, за да ви накарат да повярвате, че ви говорят иистината за човешката история.

Добре... следващата картинка...





http://s30.postimg.org/p0otg1e29/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Както казах, това са първите австралопитеци и Люси е от първите видове австралопитеци, тя е Афоренсис, после имаме Африканас, после имаме Робустус, после Бойзон.

Накратко, имаме две двойки маймуни - двойка изправени шимпанзета, и двойка изправени горили. Това лесно може да се види по дължината на лицето, както и по гребена на черепа, който и съвременните горили имат, това е костен ръб, където се захващат мускулите на главата им.
Така че от преди 4 милиона години имаме двойка изправени шимпанзета, от 2 милиона нататък имаме изправена двойка горили, и това е.


Сега...

При 2 милиона години имаме трансформация! Нищо общо с преход, налице е цяла трансформация, след която се появява Хомо. Хомо означава "човек". Както виждате те са много по-човешко изглеждащи от австралопитеците, и ни казват, че е имало преход, както ще видите на следващата картинка.

Следващата картинка, моля...




http://s30.postimg.org/xwzljz4oh/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Добре, вижте това: Австралопитек - ранен Хомо (ляво и дясно, бел.прев)

Забележете, ако обичате, че това НЕ Е преход. Това изисква 20 или 30 постепенни промени, за да се получи от това - това. Но тази промяна се е случила от днес за утре. Тя просто е ненадейна.

БУМ! Хомотата са тук. Следващата картинка...





http://s30.postimg.org/wvzcuunox/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Хомо Хабилис, Хомо Еректус, Хомо Аркаик, Хомо Неандертал, и после... Кроманьонец, Хомо Сапиенс, или ние.

Забележете, че никой от тази редица няма нищо общо по визия с нас. - Нищо!

Ето, само погледнете - това е още една трансформация. Не забравяйте, че имаме цели 4 милиона години австралопитеци в еволюционен преход, около 2 милиона години за тези другите, а тук изведнъж - само за 100 хиляди години - БУМ! Ето ни и нас.

Изведнъж, за една вечер, и по никой начин не приличаме на тези другите преди нас.

Кастите на всички тези същества са много по-дебели от нашите, точно като тези на Люси, и във всяко едно отношение формите им са различни.
Тези нямат чела, челата им отиват назад изведнъж, имат само едни огромни ръбати вежди. А ние нямаме такива вежди, имаме добре оформено чело. Гледайте - имат огромни, кръгли очи, пригодени към нощно зрение. Това са очи на примати, приматите имат такива очи. Огромни и широки носови проходи, което говори за голям и плосък нос, разплескан по лицето. А ние имаме само едно малко кокалче, което стърчи от лицето ни, и това е нашия нос. Имаме правоъгълни и смалени очни дъна - много слабо нощно зрение.

Това са огромни промени. Горната челюст стърчи далеч пред лицето. Нашата е смачкана навътре. - Нищо общо с нас.

Следващата картинка моля...





http://s30.postimg.org/hbrz4bdkh/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Профилите показват стряскаща промяна: издадена уста без брада... още по-издадена уста без брада... и изведнъж - плоска уста и оформена брада.

Вижте промяната. Скокът от първото към второто е толкова голям, колкото е и скокът от второто до третото. Просто светлинна година! Светлинна година!

Това не са преходи - това са трансформации, противно на това, което ви казват антрополозите.

Следващата картинка моля...






http://s14.postimg.org/aje9pjp5t/image.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Вижте, не го изкарвам да звучи, както аз искам да звучи, само заради главата, не... Нека видим цялото тяло.

Това е Хомо Еректус. На 12 годишна възраст е, кътниците му още не са избили. А вече е висок 1.76 м. Като възрастен, може би ще достигне 2.10 м, не знаем със сигурност, защото не знаем как са расли.

Но вече, на 12 годишна възраст, той е едно физически яко същество. Всяка една кост от неговото тяло на 12 години е далеч по-яка, по-плътна, по-твърда от коя да е кост от тялото на Арнолд Шварценегер днес. Такава е истината.

И забележете, ако обичате, дължината на горната част на ръката. И добре че му липсва раменната става, за да са могли да го напаснат по угодно за тях.

Какво значат тези кости? Каква е работата тук? Защо са толкова дебели?






Костите ви са функция на силата, която могат да излъчат мускулите ви. Костите ви трябва да могат да удържат на налягането, което мускулите ви могат да произведат... А ако не... мускулите ви ще ви счупят костите!

Така че, когато гледате кости като тези, вие гледате едно невероятно - силно - същество.

Какво гледате вие? Вие гледате кости на примат. Примати. От Земята. ТОВА е структурата на всички примати.
Горили, шимпанзета, по цялата линия на видовете... Те са невероятно силни в сравнение с нас. Около 5 до 10 пъти по-силни, килограм за килограм, в сравнение с нас.

Хващат се за клона, висят цял ден на ръце, и като се стъмни, могат да продължават. Всеки, който е имал маймуна домашен любимец, знае за какво говоря.

Следващата снимка, моля...





http://s14.postimg.org/49nlgaf4x/l10.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Тава e шимпанзе, но без козината, поради заболяване, така че можете да видите мускулатурата му.

Силата на тези неща е удивителна! Удивителна!

Ако вземете едно мъжко шимпанзе - НЕ горила - , и го вкарате в една стая с Мак Тайсън... при битка на живот , и ако и двамата разбират това... след 2-3 минути това шимпанзе ще излезе от стаята!

Може да му липсва едното или и двете уши... Но шимпанзето излиза живо.

Шимпанзето може да го разкъса крайник по крайник - буквално. На парчета. Разберете това - силата на приматите няма нищо общо със силата на хората.

Следващата снимка, моля...






http://s14.postimg.org/5m0p4fn6p/l11.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Същото нещо при Неандерталците.

Ето неандерталски връх на пръста, ето човешки връх на пръста... Бедрена кост на неандертал, бедрена кост на човек. Погледнете разликата! Дори не се приближават един до други. Това е като се сравнява дръжка на лопата с дръжка на метла. И дума не може да става за сравнение.

И те настояват, убедени са, заклеват се - дошли сме директно от тези. Даже и когато се разглеждат доказателства като това, те пак държат на своето.

Защо?


Защото те ТРЯБВА да го обяснят по един Земен начин. Разберете - науката е притисната в ъгъла, нямат избор, освен да обяснят нещата по Земни начини. Те абсолютно не могат да си позволят обяснение чрез външна намеса - без значение дали тази намеса е извънземна ИЛИ Божествена.

Така че трябва да измислят абсурдни обяснения като това, за да изопачат по някакъв начин данните, които въобще не подкрепят заключенията им.

Добре, следващата снимка...






http://s14.postimg.org/zf7pd1btt/l12.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Ето една рисунка, която малко по-нагледно показва какви са пред-хората в сравнение с хората.

Забележете, че на рисунката ръцете са дадени в горе-долу правилна дължина, съотнесено с нашите.
Забележете също, че гръдните кошове са характерните за приматите обърнати фунии, за разлика от нашия. А каква е ситуацията там? По картинката не можете да се досетите много лесно, но главите на всички пред-хора са забодени на телата ето така...




http://s16.postimg.org/7lrrsmcp1/l13.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка
http://s16.postimg.org/inwur26rp/l14.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Главите на приматите са забити в телата им ето така. Само ние имаме такъв издаден нагоре врат и главите ни стърчат отделени от трупа.

Също така, имат допълнителна дължина на ръцете и много повече сила, така че имат нужда от по-висока опорна точка, за да си размахват ръцете и да правят нещата, които маймуните правят.

И цялата тази допълнителна мускулна маса и набитата надолу глава смалява пространството в торса, и се получава този триъгълник при гръдния им кош.

А ние, с по-късите си ръце, с по-леките си кости, нямаме нужда от цялата тази мускулна маса, и главите ни стърчат нагоре... така че имаме напълно различен гръден кош. Важно е да разберете това.

Най-важното, което трябва да разберете тук е...


Че в така наречената "фосилна история" няма нито един човешки кокал.
Няма НИТО - ЕДИН - човешки кокал, във фосилната история.

И познайте какво.

Антрополозите няма да ви противоречат по този въпрос.

И идиот може да го види! Идиот може да го види...

Само трябва да го посочите. Само че те го знаят. Така че казват "прави сте, прави сте, няма нито един човешки кокал във фосилната история на пред-хората... само че ние настояваме, че това наистина са пред-хора".

"Позволяваме си да ви говорим така, защото ще сложим един друг пич ето тука между тия двамата, който ще е преход между тях, и този пич ще е Липсващата връзка". Известната Липсваща връзка, всички сте чували за това - това е нещото, което ще застане ей тук между тези двете, и като по чудо ще покаже плавен преход от това към това.

Е... ще ви кажа така - Ако Липсващата връзка беше тук днес, щеше да се нуждае от 20 или 30 братовчеда, стоящи около него, за да показват достатъчно плавен преход, за да може да е възможно всичко това.

Не им трябва просто една Липсваща връзка. Трябват им ДУЗИНИ, за да проработи тази теория, за да е възможна Дарвинистичната парадигма.

А те нямат дори един нокът! Нямат дори нокът от Липсващата връзка. Което ни навежда на мисълта, че Чарлз Дарвин е един надут невежа. Само че, те няма да разтълкуват липсващия нокът по такъв начин. За тях, Дарвинизма си е издържан, и всичко си е наред. Липсващата връзка ще се покаже.

Минаха сто години, все още не... но ще се покаже.

Добре, следващата снимка...







http://s16.postimg.org/pfn9twvr9/l15.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Това също трябва добре да го разберете.

Забележете, това е стандартно гърло на примат, и, разбира се, това пък е нашето гърло. Виждате едно пълно пренареждане. Напълно различно устройство.

Многозначителен е фактът, че те могат да дишат, да ядат, и да преглъщат, и да пият - по едно и също време. Без да се задавят.
А вие, разбира се, знаете какво се случва, когато парче храна ни излезе през носа и започнем да кашляме.

Приматите, с това гърло, могат да произвеждат огромно количество шум. Всички сте били в зоологическата градина, знаете за какво говоря. Ръмжене, виене, грухтене, крещене - те не знаят граници, могат да ви спукат тъпанчетата.

Само че, те не могат да правим това, което ние можем да правим с нашите гърла - именно каквото правя аз в момента. Не могат да разчупят тези звуци на мънички парченца... Нарича се модулиране. Не могат да модулират. Не могат да говорят.

И колкото и да се опитваме да ги научим да говорят... например вече колко време работят с Коко? От 20 години? Вече знае 3000 думи, ако я сложите в 3ти клас, ще го завърши без проблеми. Но - не може да говори!

http://www.youtube.com/watch?v=SNuZ4OE6vCk
http://www.youtube.com/watch?v=EWxCM6llL60
- женската горила Коко, която успява да усвои символния език на глухонемите (пригоден за нейните физиологични особености). БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ПЛАТФОРМА ЗА ИЗЯВА Коко разкрива пред треньорите си много богата емоционалност и интелект досущ като човешкия. Споделя спомените си. Споделя МЕЧТИТЕ СИ и това как вижда себе си в бъдещето. Разбира и реагира емоционално на нашите игрални филми.
- горилите не са изобретили своя изобразителна и изразителна медия. Езикът на глухонемите е онзи мост, който ни разкрива цяла една самосъзнаваща се раса освен нас на родната ни планета (която разбира се сме избили до изчезване, заради отказа им да комуникират с нас).
http://www.youtube.com/watch?v=vBNwLf3CyiU
- горилата Майкъл е пример за затворен в себе си характер, който не желае да ползва езика на глухонемите, на който е научен, освен в редки случаи, когато разказва за спомените си


И никога няма да може да говори, защото й липсва хардуера, както се казва днес. Никой примат не може да говори. Ние сме напълно различни и специални именно поради това.

Следващата картинка, моля...







http://s16.postimg.org/jox3g6nr9/l16.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Така че ето какво ни остава. Този "плавен преход" от тук до тук, включително и това (теменната кост, бел.прев).

Всичко което се случва тук, е че мозъците стават по-големи. Трудно е да се каже, чащото не се вижда задната страна на черепите. Мозъкът на Неандерталеца се е уголемявал назад.

Някои хора се учудват от факта, че Неандерталците са имали средно по-голям мозък, отколкото ние имаме днес. 1.5 литра към 1.4 литра. По-големи мозъци при Неандерталците.







Казват ни, че всички тия типове са изчезнали преди 30 000 години, защото тогава виждаме последния Неандертал. Това е най-младата открита вкаменелост.

Добре - те са изчезнали преди 30 000 години. Отначало се вярваше, че ние сме се ПОЯВИЛИ преди 30 000 години. Кроманьонеца се е ПОЯВИЛ, точно когато Неандерталецът е изчезнал. Това беше много удобно съвпадение. Появили сме се, избили сме ги, и това е то.

По-късно обаче се откри, че Кроманьонеца бил съществувал ПОНЕ 100 000 години по-рано, а пък някои Неандерталци били съществували и по-близо до нас, по-близо от 30 000 години... Така че се получава това огромно застъпване от около 100 000 години, през което време двамата живеят един до друг на тази планета и не се избиват.

И това беше причината тази теория да се сговни... И те казаха "Добре тогава, значи не сме еволюирали от Неандерталеца, еволюирали сме от Хомо Еректуса", и изведнъж започна да се говори колко сме били приличали на него.

И сега сме еволюирали от него. Това е новата теория.

Виждате проблема.







Това наистина ли се е случило? Наистина ли всичките тези са изчезнали?

А защо въобще ще изчезват?

- Нямат естествени хищници
- Нямат естествени врагове
- Най- лошите момчета в квартала

Един от тези е можел да скочи на лъв и да го разкъса на парчета! Толкова силни са били и толкова големи са били.

И какво ще ги заличи? Ние ли сме го направили?



Да, способни сме на това! Ние сме подли малки *опелета. Умни сме. Ловуваме на глутници, ние сме групови животни. Ние сме като хиени, ние сме двуноги хиени. Имаме дивашки териториални нагони. Заедно, можем да убием който и да е от тях; лице в лице - ще ни спукат главите.

Замислете се над следното...




Ами ако... вместо да сме ги избили всичките... сме ги изтикали в климатични зони, където вече не образуват вкаменелости? Ами ако това се е случило? Това правдоподобно ли е?


Нека първо погледнем Земята и къде са живели тия пичове.







Земята е разделена на екологични ниши. Има прерии, савани, тревни полета, леко заселени зони... и това са нишите, които ние обичаме да обитаваме, наричат се примо-ниши.
Не толкова приятните ниши са тежките, тъмни, гъсти гори, джунгли, блата, лоши места като тези. Ние избираме да живеем на границата им, но не живеем в "сърцето на тъмнината", мислим си, че живеем, но не не живеем в центъра на тъмата.

Ами ако тези пичове са живели в примо-нишите, и затова са произвеждали вкаменелости?

Познайте какво - само в примо-нишите се произвеждат вкаменелости. В прериите, в саваните, в леко заселените области. Защо? - Защото е много рядко събитие това да се формира една вкаменелост.

Трябва да умрете в много специфични обстоятелства. Трябва да ви изненада ненадеен потоп, така че тялото ви да го отнесе калта и да бъде заровено, за да не го набарат хищниците... плътта изгнива, минерали се просмукват в костите, и ставате на камък и ставате вкаменелост.
ИЛИ... може да ви убият при питейната вода. Един ден не внимавате, много сте жадни, навеждате се да пиете, лъва скача отгоре ви, убива ви на ръба на водата, после идва хипопотама, прогонва лъва, натъпква ви с крака в калта, и оттам - същия процес: покрити сте с кал, плътта изгнива, минерали се просмукват в костите и ставате вкаменелост.

Много е трудно да се получи вкаменелост по друг начин.

Така че, виждате какво чудо е да се случи това... и ПОСЛЕ, милиони години по-късно, нещо ви отмива, някой минава, и като ви види, знае какво вижда! И може да ви разпознае и може да ви прибере. Това е чудо, върху чудо, върху чудо... затова вкаменелостите са толкова малко, и са толкова редки, и са толкова ценни.




Разберете - в гъстите гори и в гъстите джунгли на този свят не се получават вкаменелости. Там няма голяма вода за пиене - набавяте си водата с храната.


Ще ви изненада факта, че до ден днешен, няма НИТО ЕДНА вкаменяла кост на шимпанзе, в целия свят, която да сме намерили. Те просто не произвеждат вкаменелости.




Така че... вместо всички да са изчезнали, защо да не кажем, че всичките тези първо са живели в примо-нишите, и най-стария Австралопитек е оставил бележка за другите - "Изчезвайте, спасявайте се, идват хората!" Избиваме няколко от тия... те схващат идеята, не са били тъпи, каза ли са си "Тия са големи *опелета, дайте да се махаме!"

И понеже са АДАПТИРАНИ към планетата... вижда се от колко отдавна са тук, те са АДАПТИРАНИ към това място... могат да отидат където си поискат.

Така че си хващат пътя и отиват там, където сме спрели да ги преследваме - о това е в гъстите гори и джунгли на този свят.







И ако този сценарий е верен - а аз твърдя, че е верен - тогава той ще обясни стотиците и хиляди истории от целия свят... истории за какво?

Истории за изправени, двуноги същества, покрити изцяло с козина, живеещи в дълбоките гори и джунгли на света на всеки континент, освен Антарктида.

Това обяснява хуманоидите. Обяснява хуманоидите. Следвате ли ми мисълта? Добре, следващата картинка... Започваме...



http://s16.postimg.org/3ui76az0l/l17.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка
« Последна редакция: (Петък) 05 Февруари 2016, 22:01 от форум » Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #3 -: (Неделя) 07 Февруари 2016, 01:32 »

Камчатка, Русия - Алясковия мост

Бърза предистория. Франк винаги идва да гледа изпълнунията на бандата ни, и сме добри приятели. Често ми разказва истории за Виетнам и ловджийските му походи, вярвам му напълно. Нямам представа какво ли още знае, но не иска да говори повече, заради различни причини. Това е текста от писмото му:

"Тази есен бившите ми съдружници се върнаха в Камчатка (аз не отидох този път, бях овързан, за жалост не от жена). Ще се опитам да разкажа на кратко. Дж. Г. Уелс (основният ми съдружник и собственик на фирмата в момента) застреля огромен стар мъжки кафяв мечок! Не беше чак толкова висок, колкото моя най-голям Аляски отстрел (моя кафяв е 3 м 16 см) - 2 м 77см, но пък е много четвъртит, тежък и мускулест. Направили снимки точно преди да стреля, точно когато е изглеждал като танк "M1A1 Абрамс" с тъмна кафява козина; очевидно Царя на долината.

Ту му прихващали следите, ту ги губели и така 4 дена, и през това време попаднали на интересно място. Едно място в близост до рекичка, натъпкано с ягодови храсти. Мястото изглеждало като че епична битка се е разразила там. Било каменисто и чакълесто, така че нямало кой знае какво като следи, но изглеждало така, сякаш два булдозера минали един през друг. Млади дръвчета, дебели по метър и 20 см, били прекършени като сламки за кока-кола, имало изкоренени храсти, разпръсната козина и тн. Предположили, че шефа бил раздал правосъдие на друг мъжки в територията си. Имали негова гореща следа и вървели по нея, докато Уелс не видял нещо любопитно. Видял някакъв голям клон на дърво, около метър и половина дълъг и 15 см диаметър в дебелия си край, и още метър и половина дълъг в по-тънкия си край. Очевидно бил изтръгнат от едно близко дърво. Уелс каза, че го бил загледал на два пъти, като оглеждали мястото, защото по дебелия край имало козина и кръв. Той просто предположил, в онзи момент, че един от двата звяра се е фраснал в него, докато са се биели.

Следващия ден настигнали мъжкаря, бил полегнал в дълбок гъсталак. Наобиколили го и заели позиция по ръба на малко разкритие, точно преди мечока да се покаже. Движел се много бавно и криволичел нагоре по планината.

Уелс го ударил с два изстрела с неговата 416 Rigly, нищо драматично. Но Уелс е истински ловец и настоява да помага с одирането. Тогава открили още една изненада. Мъжкарят наистина бил доста пребит, не фатално, но бил доста посинена мечка и имал някои много необичайни наранявания за една мечешка свада.

Когато го обърнали по корем, за да го одерат, по гърдите и по корема му му имало големи петна, където козината била изтръгната и следи от нокти, по които Уелс заключил, че нещо е скочило на гърба на мечока, прегърнало го с ръце и го държало, докато го хапе през това време.

Отначало си помислили, че това е Сибирски тигър (което ще да е било адска битка... между 630 кила мечка и 340 кила тигър), но белезите не съвпадали. Тигър няма да оскубе козина, не може да си свие лапите в юмруци, а белезите от ноктите били широки и плитки. Били широко разперени между "пръстите". Ако протегнеш ръка и разпериш пръсти, те се отдалечават доста един от друг, а пръстите на една мечка не правят така.

Големите кафяви мечки, като моята, имат нокти по 11-12 см дълги, но имат само 4 на предната лапа, петият е вътрешен пръст доста по-нагоре, където е китката при нас. А белезите били 5, и единият бил като опониращ палец. (Франк е подчертал "опониращ палец" с химикалка.) С други думи - белези, които явно били причинени от много голям чифт ръце. (Ръце също е подчертано.)

Друга странност се показала, когато огромната кожа била одрана до нивото на врата. Там имало няколко големи белега от ухапване, по раменете и врата на мечката. Любопитното е, че не били толкова дълбоки, колкото човек очаква от мечка, и белезите от зъбите били по-кръгли, прилични на кътници. Но най-странното било, че целият белег от ухапването бил добре оформен като подкова, като ..........., (Франк е нарисувал форма на подкова), докато белегът от ухапване от мечка е много по-дълъг и по-тесен, като ..........., (Франк е нарисувал по-тесен белег).

В крайна сметка, един от местните горски водачи дал следното обяснение на каквото се било случило. Останалите водачи се съгласили и огледали следите на онова място доста отблизо, преди да продължат. Мъжкият мечок-шеф бил приближил рекичката срещу вятъра и изненадал женска (те използваха тяхната дума за Голяма стъпка) в НЕЙНИЯ ягодов храст и я атакувал.

Големият мъжки Голяма стъпка скочил върху мечока от прикритие, в което се бил хранил. Водачите казали, че големите мъжки са около 2.70 м високи и тежат около 360 кг и са невероятно силни.



Бел.прев: Не забравяйте, че маймунската сила е различна. Силата на всяко животно е специфична, силата на мечката и силата на тигъра не е една и съща, но при маймуните е друго. При маймуните самата сила е тяхното оръжие. Докато тигърът разчита и на други неща, както и мечката, горилите и шимпанзетата разчитат единствено на силата си. Затова и тя е подчертана, в биологичната им структура.
Шимпанзетата са толкова силни например, че могат да съдерат лицата ни директно от черепа. Техните нокти не са по-остри от нашите, просто са до-дебели и много по-здрави, но имат същата форма като нашата. И пръстите им са толкова силни, че с тези тъпи и лопаткови нокти късат плът.
За атаките на шимпанзета над хора и специфичната им психика на садисти понякога ще говорим друг път, но можете и сами да сърфирате.



Та, битката била страховита и кратка. Женската не се включила, а се оттеглила с малкото й. Щом женската напуснала периметъра, мъжкият я последвал. Ухапал мечока доста лошо на няколко пъти, но масивният мечок е успял да го свали от гърба си. Мечокът, казват те, здраво е ухапал мъжкия, вероятно по бедрото, и явно му бил нанесъл няколко удара с лапи. (Ако мечокът е бил изправен, а мъжкият Голяма стъпка е бил по-ниско от него, мечокът е щял да го смачка.) Местните водачи казали, че такива срещи между Голяма стъпка и мечки са рядкост, но се случват, когато се изненадат едни други. Наистина ли? Кой знае, но 40 годишният ми приятел е ловувал навсякъде по света и е убивал няколко други мечки. Одрал е стотици животни и Уелс казва, че онези белези със сигурност не приличали като да са дошли от друга мечка.

Другото странно нещо е, че Уелс каза, че мечокът наистина смърдял, особено по гърба! Една мечка, в дивото, чисто мокра и подгизнала и кална също не мирише на люляк пролетта или пък на изкъпано и напудрено гадже.

Понеже съм отстрелял и носил доста мечки, най-добре мога да опиша смрадта като на мухлясало старо външно чердже, лежало на земята във влажно изкопно мазе цяла зима. Уелс се съгласи, но каза, че това било различно. Каза, че гърбът на мечока смърдял на лошо, на развалено, сякаш каквото и да му е висяло на гърба, е миришело ЗЛЕ и е възможно дори да е опикало мечока, докато са се борили. Оприличи го на кръстоска между убития от една седмица с напалм воден бивол, зад който се крих три дена във Виетнам, и смрадта от пикнята на скунсковата мечка, която помирисахме в Аляска.

Както и да е, това е историята, без никакви доказателства, но с много интересни странности. Уелс попита дали не може да се проследи семейството, но водачите му казали, че няма достатъчно пари на света, за да ги накара да направят нещо толкова глупаво, като това да проследят ядосан, ранен, защитнически настроен Голяма стъпка.

Освен това, казали те, късно наесен те винаги се оттегляли от крайбрежието и навлизали в няколко супер-гадни и адски малки дерета, в които имало топли извори, и зимували там.

Интересна бележка: Уелс се обади днес и ми каза следното нещо: обадил се пак там, за да провери какво се случва с някаква голяма сьомга, която хванали там, но я оставили на място, за да я натоварят по-късно. Хамалите му казали, че след като те си заминали, сезонът приключил, и един от водачите се метнал на един от по-старите Кавазаки снегоходи, за да донесе от онова място някои багажи и останали лични вещи.

След като събрал нещата, за които отишъл, паркирал снегохода на хребета над бойното поле. Решил да отиде до малката рекичка и да хване още малко сьомга. На хребета нямало много сняг, най-вече лед, спуснал се близо 800 метра надолу и ловил риба половин час. Хванал 4 сьомги и се изкачил обратно, само че снегохода го нямало! Бил вдигнат и изхвърлен надолу от другата страна на хребета, а тежал почти 230 кила!!!!

За негов късмет, понеже имало да се връща 30 км, висял на един храст само на 6 метра от ръба на хребета. След малко зор, но подтикван от огромното желание да се умита оттам, успял да го изправи, запалил го и изпрашил, разминал се само с разбито предно стъкло и счупена качулка. Това е косвен начин да кажеш "разкарайте се, по дяволите и ни оставете насаме за зимата".

Бил Лий
Болс, Айдахо
27 януари 2006г
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #4 -: (Неделя) 07 Февруари 2016, 10:44 »

http://s16.postimg.org/3ui76az0l/l17.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Това е дървена статуя на Саскуоч, от Калифорния, този господин 1.73 м, аз съм 1.55 м, можете да прецените колко голямо е това нещо.

Има четири вида хомоноиди (идва от Homo, бел.прев). На Запад знаем за два - Голяма стъпка и Саскуоч, има още и Снежен човек и Йети, и има още два вида, които се срещат в други части на света и за тях знаем най-малко - Алма и Агагуа. Ще говорим за всички тях, те са горе-долу еднакви, освен по размер.




Голямата стъпка, който виждате на картинката - до 2.40 м вна височина, 300 до 450 кг средно. Те са гиганти, огромни са, за тях чувате най-много истории.

Ужасният снежен човек и Йети - наш размер, до 2 м висок, до 270 кг. Доколкото ни е известно, живее изключително в планинската зона на Хималаите. Лицето на тази област е голяма колкото целите Щати, има предостатъчно място да скита, само че те не се срещат на всички континенти, за разлика от Голямата стъпка и Саскуоч.

Алма се срещат основно в планините в южните части на Русия и западен Китай, например Алтай и Тиен-Шан. Но се срещат и в други части на света, включително и САЩ. Те също са с наш размер - до около 2 м високи и до 270 кг.

Агагуа са около един метър високи и тежат до 100 кг, те са пигмеите от групата.

Може би си спомняте - иронично, но има четири групи Австралопитеци и я, каква изненада, има основни групи хомоноиди. Интересно, нали?

Сега...




Голямата стъпка и Саскуоч живеят в зоната, наречена "ниски планински гори". Планините са покрити с дървета. По-долните дървета се наричат "ниска планина". Като се изкачите по-нагоре, там е "горната планина". Голямата стъпка и Саскуоч живеят в ниската планина.
Снежният човек живее в горната планина (гори) на Хималаите. Не се връзвайте на идеята, че Снежният човек живее в снега - това са глупости, никой не живее в снега, там няма нищо за ядене, те живеят в горните долинки, и от време на време ги виждате да пресичат от една долинка в друга, пинавайки през планината (заснежената част от нея).

Алма също живеят в ниските планини, но те са по-гъвкави. Те също така изглежда да са най-умните - това не означава, че приличат по нещо на нас, те са просто много умни животни. Мисля си, че някой ден ще се докаже, че са живи неандерталци, доказателствата са силни, че Алмите са живи неандерталци.


Бел.прев: Лойд Пай не е прав тук. Има достатъчно информация, че поне някои видове Голяма стъпка имат развити психични способности и могат да разговарят с нас телепатично. Не смятам да отивам в тази посока, защото последното, което знам по въпроса е, че "Паралелна Реалност" имаха планове за това нещо, така че докато някой от там не се изкаже, че вече нямат планове, питайте тях по този въпрос.



Агагуа, четвъртият вид, живеят в джунглите на света. Има една заджунглена линия, която покрива част от Южна Америка, Централна Африка и Индонезия - тази зона. Те имат козина с червеникав, ръждив цвят, както орангутаните, които също живеят изключително в джунглите по света. Другите видове имат тъмно кафяви и черни козини.

Където и да ги види някой, описанието на външните им черти е едно и също - където и да е по света, когато някой човек ги види, дори и да е в някоя много отдалечена част на света, дори и човека въобще да не знае, че тези същества се наблюдават и в други континенти, хората винаги ги описват по един и същи начин, казват:

- Без чело, огромни вежди, големи и кръгли очи на дълбоко в лицето, голям плосък нос, изпъкнала уста, без брадичка, главата е натисната надолу към трупа (нямат врат), много дълги ръце, клатещи се до коленете им...   набити, яки, мускулести тела...   и покрити с козина от глава до пети.

Махнете козината, и какво ви описах току що? - Пред-хората.

Прав ли съм?

Видяхте скелетите, видяхте костите, пред-хората. Това какво ни кара да вярваме?

Пред-хората СА хомоноидите! Хомоноидите са пред-хората.



Това са ТЕХНИТЕ предшественици, а не нашите!

Това е ясно за всеки, който разгледа доказателствата. Ще види, че пред-хората са всъщност пред-хомоноиди.

Сега... Лесно ми е да стоя тук и да го твърдя, но какво е доказателството? Ами нека започнем точно тук, от краката им.




http://s14.postimg.org/k8b70t4v5/ll1.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Те оставят следи. Откъде знам, че оставят следи? Ми имаме поне 10 000 или повече - фотографирани, снети на гипсови отливки, или и двете. Няма никакво съмнение!

И познайте какво. Всичко са фалшиви! Всичките, ВСЯКА ЕДНА, е фалшификат!

Проблемът е... не че те наистина са фалшификати... ами че просто не може да са истински! Защото не само Дарвин е невежа, ами всичките му последователи са невежи! А те не искат да са такива...

Така че тези не могат да са истински, дори и да са.

Възможно ли е всичките да са фалшиви? Всяка една да е фалшива? Може ли всички да са заблудени? Не... Защо? Защото знаем доста по въпроса. Нека видим.







http://s14.postimg.org/5mfkytiox/ll2.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Има наука, наречена ихнология. Ихнолозите изследват следите, оставени от същества преди милиони години. Покажете им вкаменяла стъпка и те ще я огледат, и ще ви кажат какво я е направило. Това е цяла отделна наука (клон на геологията и биологията, бел.прев).

Ако се върнете в пра-историята, всички примитивни племена са правели едно единствено нещо и едното единствено нещо, ЕДНОТО НЕЩО, което е трябвало да предадеш на децата си, е било как да разчитат следите в тяхното местообитание, за да знаят какви неща скитат там... за да могат те да изхранят техните семейства от околната среда и за да не се нахрани някое семейство диви животни за тяхна сметка - много важно.

Ние знаем следите. Това го можем от праисторията.

И това са две от най-основните неща, които знаем:

Че дебел и месест мек крак, хомоноиден крак или дори да е животинска лапа, няма значение, в стъпалото костите се разместват в момента на правене на стъпката... нашето стъпало има 22 кости и 32 стави, има дузини мускули, лигаменти и сухожилия... това води до много фино движение и стъпките се полагат по много специфичен начин от средната линия навън, и стъпката се отпечатва с малки линийки тук, наречени "линии на свиване".

Следващата картинка...







http://s14.postimg.org/4o3ta9uqp/ll3.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Когато се прави с изкуствен крак, не се получава това фино движение, защото няма сложни вътрешни части в един изкуствен крак. Ако ви липсва крак и ви трябва протеза, ще ми дадат точно това - един тъп скован крак, ние не можем да имитираме нищо, което дори да се приближава до истинско стъпало.

Без значение дали това е гума, или пластмаса, или дърво, без значение... ако правите изкуствен крак, той ще е просто безжизнено парче, така че ако го сложите на земята, без значение дали ще го удряте или натискате, ще получите много отличителен белег, с много отличителен ръб отстрани и малку пукнатинки...

А това се нарича "ръб от удар", едното се нарича "линии на свиване", другото - "ръб от удар".

Мога да дам този малък урок на клас ПЪРВОКЛАСНИЦИ, да направя две следи - истинска и фалшива - да им дам по една лупа, и няма да сбъркат нито веднъж!

Няма да сбъркат нито веднъж!




Горските преследвачи, които си изхранват прехраната с това да разпознават следите на мечки, елени, зебри... каквото и да е... няма значение, каквото и да е - могат да ви кажат точно какво е. И няма антрополог, който да постави експертизата им под съмнение.

Само че ако видят хомоноидни следи и кажат "На мен си ми изглежда доста истинска", тогава антрополозите казват "Е, в този случай не знаете за какво говорите".

"ТУКА не знаете за какво говорите. ТАЗИ е фалшива". "ТУКА вие грешите".

Виждате ли колко е абсурдно?

Отначало може да им повярвате, защото не очаквате антрополозите да ви лъжат, не очаквате, че антрополозите може да имат сценайри и план, който поддържат, но те го правят и продължават да го правят.

Следващата картинка...






http://s14.postimg.org/gehqrnnj5/ll4.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Добре. Това е как работи човешкия крак. Вижте схемата.

Това, разбира се, е добър крак, не е дюстабан, това е типичен човешки крак с арка.

Ние първо стъпваме на петата си... после УСУКВАМЕ инерцията си около арката, след това я пресичаме до ставата на палеца, което в известна степен ще възстанови малко от изгубената инерция, след което я засилваме през палеца - така вървим ние.
По-малките ни пръсти ни придърпват и ролята им е да ни уравновесяват. Следващия път забележете как работят краката ви докато ходите, палецът ви ляга, другите ви пръсти ви придърпват.

Това създава отчетлив ръб (между пръстите и стъпалото, бел.прев), който после разбира се ще бъде стъпкан.

И ето ви заключението:


НИЕ - ХОДИМ- ЛОШО ! Ходим лошо!

Ако прегледате някои изследвания на начина, по който ходим, ще видите, че се люлеем настрани, баламосвайки инерцията през стъпалата и колената си, докато се изхвърляме наляво и надясно от бедрата си.

Който и да ни е направил... точно затова ни се износват ставите, когато остареем! Коленете и бедрените ни стави се износват, защото ги употребяваме по лош начин. Ходим лошо.

Които и да са ни проектирали, трябва да се върнат на чертожната дъска още няколко пъти, защото ги е домързяло.

Било е грешка.

Добре... с това на ум - следващата картинка...







http://s14.postimg.org/bon7pb74x/ll5.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Нека видим една хомоноидна следа, типична хомоноидна следа. Това е от Голяма стъпка 40 см дълга, и е направена в много подходяща кал в края на горещо лято, така че е много ясен и отчетлив отпечатък.

Забележете, ако обичате, разликите.

Средната линия е ето тук, глезенът е изместен много далече напред. Петата е дълга по-назад и е доста по-широка, а предният крак е много по-къс и е по-широк. Всичките пет пръста имат еднаква квадратна форма... И... всичките пет пръста играят ролята на - уравновесители!

Защото средата е чак тук.

Така че началната стъпка се случва чак ето оттук, и стъпката се извършва, така да се каже, само в ДВА кадъра.

Така че това е напълно различно стъпало, това е напълно различно проектирано стъпало. Защо?  - Напълно различно проектирано същество!

Много по-мускулесто! Много по-тежко! Много по-набито! Много по-яко! Така че се нуждае от друг вид крак. Никоя арка няма да понесе такова тегло, така че няма арка.

Смешното при всичките "истински" фалшиви следи е, че местните шегобийци правят големи фалшиви ЧОВЕШКИ следи, и отпечатват човешки следи наоколо. Така че се познава веднага, дори не им минава през главите, че трябва да направят съвсем различен крак.

Но основното нещо, което трябва да запомните, е движението - помните ли как се движим ние? Стъпваме тук, инерцията идва тук, отива там, правим това и всичко е доста неловко.


А вижте силовата линия тук. Прав изстрел.

Това какво ни казва?

ТОЙ ХОДИ ПРАВИЛНО ! Той го прави по-добре от нас!

Прави го по начина, по който трябва да се прави. Прави го както трябва да се прави. Това пък не е ли интересно...

Следващата снимка...





http://s22.postimg.org/ai3q8llc1/ll6.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Добре, това е едно друго нещо, което най-добрите хомоноидни следи имат. Дермални ръбове.

Малко е трудно да се види, но дермалните ръбове са вашите пръстови отпечатъци на краката. Затова на бебетата им взимат отпечатъци от краката - пръстите са прекалено малки за целта на документацията, все едно е - индивидуални, уникални.

Така че който е да прави тези фалшификати - навсякъде по света, хиляди от тях - все пак си дава зора изкуствени крака... които ако просто пусне на пазара, ще направи милиони от протезната индустрия... и на всичкото отгоре си дава зора, за има изреже дермални ръбове... при положение, че на лазерите ще им е трудно да го направят! Искам да кажа, ако това беше лесно да се направи, всички престъпници щяха да си оправят ръцете, нали!? Вместо да си ги режат! Това и лазерите не могат да го направят.

Да се твърди, че хомоноидните следи са конспирация за прикриване на конспирация, е абсурд, върху абсурд, върху абсурд, в който искат да повярвате.

И в по-голямата част вие наистина вярвате на това. Повечето от вас, които влязохте днес на тази лекция, навярно вярвахте на това, което вестниците казват за хомоноидите.




И защо е всичко това?

Защото...

Ако хомоноидите са реалност, това означава, че нас ни няма в еволюционната история на тази планета и те не искат това да се случи.
Нито науката, нито религията.


Така че в този случай те си стискат ръцете и си вървят по пътя заедно. Следващата снимка...











http://s22.postimg.org/3k47gecld/ll7.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Добре, вижте това пак. Сравнете следата от Голяма стъпка, гипсова отливка, и човешко стъпало. Просто за да видите формата

Следващата снимка...





http://s22.postimg.org/deqr8vr5t/ll8.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Добре, друг чифт хомоноидни следи, както виждате. Тези са толкова обелени по петите, защото са снети от глина, вместо от пръст, както видяхте по-рано. Но по всички черти са хомоноидни следи, не сте ли съгласни? Намерени са заедно, така че предполагаме, че са мъжки и женски.

Нали? Всички са съгласни, че това са хомоноидни следи?

ГРЕШНО ! Познайте на кой са следите! На Неандерталци са!

Това са Неандерталски следи, без съмнение, намерени са от същия човек, открил следите от Лиатоли, дето са на 30 000 години. Неандерталски следи навсякъде.


Какво ни казва това? Казва ни, че Неандерталците със сигурност са хомоноиди, защото са им забодени хомоноидни крака! Освен това, имат и забодени хомоноидни глави, както видяхте от черепите. Също така предполагам, с право, смятам, че всички могат да се проследят чак до Люси, и че всички останали имат следи като тези, защото са били, всъщност, хомоноиди.

Следата, която видяхте от Лиатоли, долу в ъгъла, приличаше адски на тези, нали.

Хомоноидите са пред-хората - това се опитвам да обясня.

Малко преувеличавам тук, защото не разполагаме с краката на който и да е друх пред-човек, просто трябва да го караме логически.

Но познайте какво имаме - имаме краката на Неандерталците. Следващата картинка...







http://s22.postimg.org/od20r2fr5/ll9.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка
http://s22.postimg.org/ev29r0u2p/ll10.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Ето. Неандерталски крак, човешки крак (отгоре-надолу, бел.прев), човешки крак, неандерталски крак.

Забележете, че не може да има никакво сравнение. Вижте петата на Неандертала, в сравнение с нашата мъничка петичка. Погледнете неговата основа на глезена, и погледнете неговата огромна основа на глезена и къде се намира. И вижте как е разплескана по-напред.


Забележете, ако обичате, точно пред основата на глезена, колко е скъсен крака и колко е разширен, в сравнение с нашия. Вижте скосяването, вижте колко е прибран и квадратен, като камък.
Вижте колко нашият палец доминира над останалите малки четири пръста, и вижте колко по-малка разлика има между неговите.

Това нещо е изградено за РАВНОВЕСИЕ! За якост! За стабилност!

Ние имаме кекав крак, приятели.

Кекав крак и кекава походка. Трябва да се оплачем на Шефа за това.

Виждате ЗАЩО това нещо ходи толкова гладко. Просто е съвършено. Съвършено за поддържане на равновесие и стабилност, за носене на цялата тази тежка мускулатура и товар.

Добър дизайн - лош дизайн.

Следващата картинка....









http://s9.postimg.org/u8yuqpwtb/ll11.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Добре, ако съм прав, тогава къде са. Нека да видим Света.

Извадете пустините, извадете тундрата... и това, което ви остава, е обработваема зема. Обработваема земя. Добре?

Тук живеят те - в черните части. Тежките, плътни, гъсти гори и джунгли на света.

Тук живеем ние - приятните, хладни, отворени пространства - розовото, синьото и лилавото. Примо-нишите, това сме ние.

Добре?



Разбито, това означава, че на нас се падат 55% за нас, 45% за тях... движейки се към 40% за тях, понеже изсичаме горите като луди, в миналото беше 55% за тях, 45% за нас.
Преди 500 години. Приблизително.



Гледате това и си казвате, "Ама, чакайте малко! Защо седим тук в средата на пустинята? Ние живеем навсякъде!"

Сега... Ние живеем в повечето от тези околни среди, но не живеем в по-голямата част от от тези зони, в Хималаите тук, и в тези джунгли...

Ние не живеем в джунглите - живеем на реката!

Ние не живеем в сърцето на тъмата! Когато живеем в сърцето на тъмата какво правим ние? - Изсичаме всичко. Изсичаме пътища през тези места.

Ние не живеем ВЪТРЕ, в противен случай се налага да си сечем пътя всеки ден до училище или да си сечем пътя до магазина. Просто няма да се случи.

Ние не сме ФИЗИЧЕСКИ ПРИГОДЕНИ за такова нещо. Кожата ни няма да го понесе.


Ако нямахме дрехи, с които да победим естествения ред на нещата, ако съблечете всички в тази зала голи и ги сложите да живеят по същия начин, по който останалите живеят, повечето от нас ще измрат след няколко седмици от радиационно отравяне.

Вярно - на чернилките им е лесно да отидат и да живеят на екватора, но те пък не могат да отидат и да останат на студен климат.

Бел.прев: Старата Земя



Ние не сме физически адаптирани на тази планета, разберете това.


Кожата ни не ни позволява да се движим наоколо, освен в определени екологични ниши - примо-нишите.

Разберете също, че ние си МИСЛИМ, че живеем под всяко дърво и всеки камък на тая карта. Мислиме си, че сме господари на всичко, което наблюдаваме - така ни казват. "Ние сме хора! Ние сме господари на всичко, което очите ни виждат!"

Та ние не можем дори да видим всичко онова, на което твърдим, че сме господари!

Ще се изненадате да разберете, че САМО в САЩ, само 25%, една четвърт от територията, е била посещавана на крак поне ВЕДНЪЖ. Защо? Защото е просто прекалено трудно да се занесем там и да свършим тая работа.

Ние изследваме всичко от въздуха. Не сме толкова корави, за колкото се мислим.



Разберете също, че хомоноидите не са "просто ограничени" в тези зони. Те се ДВИЖАТ! Движат се където си искат! Това са техните ловни полета, и могат да отидат където искат.

Те използват горите. Те използват горите като магистрали. Понеже са миграционни животни, те мигрират, те НЕ хибернират, местят се със сезоните. И използват горите за свои магистрали.

Живеейки в торите, се редуват на смени с мечките. Мечките поемат дневната смяна, те поемат нощната смяна. Така е. Така се случва.




Също така разберете, че от 5-те хиляди качествени места, на които са видени, в САЩ и Канада, не казвам всички случаи - говоря за най-добрите 5000 наблюдавания, само от последните 50 години, ПОЛОВИНАТА са били на изток от река Мисисипи.

Срещат се във ВСЕКИ щат. Освен може би Невада. Срещаме ги в Луизяна - долу при блатата, малките. Наричат ги Ругару, плашат малките деца с Червения космат човек в гората. Ню-Джърси, там ги наричат "Дяволите от Ню-Джърси", навсякъде ги има. Обзалагам се, че всеки един от вас е чувал истории в родния си щат.

И е така по цял свят. Те СПОДЕЛЯТ тази планета с нас.

Следващата картинка...





http://s9.postimg.org/41xnurejj/ll12.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Казвате ми "Добре, ние сме хора, защо не излезем и не хванем един? Ако има толкова много от тях, защо не се вдигнем и не намерим един?"

Добре, имам идеалния пример, за да ви покажа какъв е проблема.

Пандите са хомоноидите на миналия век.

От Китай започват да излизат слухове за някаква черно-бяла мечка, която се храни с бамбук, и естествено, всеки един професор на света дори не си вдига задника от стола и казва "Ба! Знаем че има черни мечки, знаем че има бели мечки, знаем че има и кафяви мечки, ама всички са хищници! Няма вегетаринци мечки! *бавате ли ни? Смешници!"

И после през 1869г един френски натуралист отива в провинция Сен-Шуан в Китай и вижда една мъртва, но прясно убита и вече знае, че са истина. Така че всяка една зоологическа градина започва да организира експедиции, за да се снабди с една такава.

Сериозна работа. Говорим за провинция Сен-Шуан, това област с размерите на Аризона, много планински и хълмист терен, труден терен, покрит с бамбук и редки гори, но... във всяко друго отношение... сходен с терена, в който се откриват хомоноидите.

И колко време мислите, че е отнело? И уважавайте местните ловци, които наистина са знаели как да се оправят в онази местност. Колко мислите, че е отнело?

60 ГОДИНИ! Откраднахте ми забиващата реплика - 60 години!

Сега... Звучи като голямо преувеличение, е наистина е. Те живеят само около 30 години, и точно тук онези сбъркали. Казали си "Е, сега вече трябва да са изчезнали", и спрели да търсят. И 30 години по-късно, сина на Теодор Рузвелт отива на спортен лов там и убива една.

И тогава цялата тайфа се вдигнала пак! Понеже си казали "Е, сега вече е наистина"... И понеже научили малко повече за тях, в следващото десетилетие успели да хванат 6. И оттам насетне започва лудостта по панди, която имаме днес.

Но ДОРИ и в днешно време, те са екстремно трудни за намиране и за хващане в Сен-Шуан в Китай.

КАКВО прави пандата, че е толкова трудна за хващане?

Както виждате, тя изглежда много ярко с тези бели и черни петна на този зелен фон и добре се откроява. Будна е през деня, има много ограничена диета - бамбук, много бавно подвижна е - виждали сте ги как се движат в горите, тъпи са като торба с чукове... дори не се *бат в зоопарковете, не могат да се намерят една друга или не могат да се сетят как се прави, колко по-тъпи може да са!

Въпросът е....





Че не правят НИЩО! Живеят си живота... и проблемът... е в нас.



Не можем да си проправим път в техния свят. Мислим си, че сме господари на света. - Не сме.

Не сме.

И там, където те живеят, живеят и хомоноидите. И хуманоидите са по-големи, по-бързи, по-силни, будни през нощта, ядат всичко и в тухния свят те чуват по-добре, виждат по-добре... и аз съм абсолютно сигурен, че мислят по-добре... от нас.

Няма просто така да се вдигнем и да си вземем един, защото сме опитвали много пъти, и сме се проваляли.

Можем да ги видим само по случайност. Можем да се срещнем с тях само инцидентно. И точно така се случва, и се случва доста. Има много добри архиви на тези истории.

Следващата картинка...




http://www.relativelyinteresting.com/wp-content/uploads/2015/08/bigfoot-patterson-gimlin-footage-stabilized.gif
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка

Бел.прев: Това са легендарните няколко кадъра от филма на Патърсън (Patterson). Едно от най-старите видео-свидетелства, и едно от най-впечатляващите, ако не и най-впечатляващото, до ден днешен.



...
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #5 -: (Понеделник) 08 Февруари 2016, 11:29 »

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/9/95/Thomasroute.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка

http://i1.trekearth.com/photos/75950/se_alaska_0809_1032.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Залив "Томас" се намира в югоизточна Аляска. Намира се североизточно от Питърсбърг, Аляска, в залива се източват топящите се води на гледчера Брейд. Заливът Томас също така е известен и като "Заливът на смъртта" заради масивно свлачище през 1750г.

Заливът Томас е известен с находищата си от злато и кварц. Дивите животни, които се срещат там, са елени, кафяви мечки, черни мечки, катерици, вълци, зайци и други типични за Аляска същества. Земята се използва за дърводобив.

През 1750г место селище в залива Томас (Тлингит) е било напълно заровено от голямо свличане на земни маси. Над 500 местни жители загинали в природното бедствие. От този ден насетне заливът е известен като "Заливът на смъртта" или "Гий Нана" на тлингит.




Дяволската провинция

Заливът се е сдобил и с прозвището "Провинцията на Дявола", когато през 1900г няколко души твърдели, че са видели дяволски същества в областта.

През 1900г първото документирано свидетелство на легендарните дяволски същества е от Хари Д. Колп (Harry D. Colp). Хари Колп и трима негови приятели златотърсачи, които са известни просто като Чарли, Джон и Фред, били отседнали в Рангел (Wrangell), Аляска. Както е според историята, Чарли получил известие от местен човек от коренното население относно къде има злато за изкопаване.

"Каза ми да се вдигна до залива Томас и да лагерувам на река Патерсън (няма общо с документалните кадри на Патерсън, бел.прев), на десния й бряг, да вървя нагоре по реката за около 12 км и после да се обърна към високите планини, и след като измина около три километра, ще намеря езеро, оформено като полумесец..."






Най-странната история, разказвана някога
от Хари Д. Колп

1900г, заливът Томас, Аляска,

Писателят на тази история понастоящем е мъртъв от няколко години. По едно време, в началото на 30те, беше написал тази история и беше готов да я разпрати навсякъде. Нещо се случи, и черновата остана прибрана в една кутия и беше забравена.

Историята трябва да бъде поместена сред класиките, защото тя се е случила преди да се знае каквото и да е за hirsute homins (латински имена на някакви видове, бел.прев), преди някой въобще да знае нещо за тези същества... който и да е, освен местните, разбира се, и те са знаели през цялото време... но никой не слушаше какво разказва коренното местно население, докато не дойде 21ви век.




Скъпи читатели,

С годините историята за Дяволската Провинция се е предавала от уста на уши толкова често, че подробностите са се изгубили. Беше много приятна изненада, когато майка наскоро откри черновата и ми даде да я прочета. Намирам оригиналната история за вълнуваща и останах с чувство за любопитство. Чудя се дали някои от вас, читатели, също ще бъде любопитен -- Чудя се -- Е, просто ще ви оставя да се чудите.

Искрено ваша,
Вирджиния Колп, дъщеря на Хари Д. Колп




5-то издание от Пилот Пъблишинг
Питърсбърг, Аляска, 1994г
Правата за отпечатването са отчасти връчени на
Тина Грийн, собственик на издателство Sing Lee Alley Books & Virginia Colp





http://www.richardlewisphotography.info/Assets/SLImages/Alaska/14_Morning-on-Thomas-Bay-WEB850.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Глава 1

Пролетта на 1900г завари четирима мъже, отседнали заедно в една барака в Рангел, Аляска. И четиримата били разорени, както е обичайно за златотърсачите. По късмет, аз бях един от четиримата. Поради причини, които са доста очевидни, ще нарека останалите Джон, Чарли и Фред.

Чарли дойде в бараката една вечер през Април; много развълнуван, и каза, "Приятели, по следите съм на един стар индианец от един месец насам и се опитвам да го накарам да ми каже, откъде е намерил едно парче златен кварц, който държи в лагера си.

Бел.прев: това е кварц, планински кристал, със златна жила през него.


До сега не съм говорил за това, защото първо исках да изкопча историята от него, и днес изплю камъчето. Каза ми да се вдигна до Залива на смъртта и да лагерувам на река Патерсън, на десния й бряг, да вървя нагоре по реката за около 12 км и после да се обърна към високите планини, и след като измина около три километра, ще намеря езеро, оформено като полумесец... "Там при едно свлачище има доста камъни като този, който намерих", каза той."

Преди сто и петдесет години някакво свлачище от високо в планините затрило цяло селище и убило над петстотин от местните. Един златотърсач, разбира се, е готов да препусне където и да е само при шепота за злато, и ние не бяхме изключение от това правило. Преговорихме нещата още веднъж и накрая беше решено, че ние ще се огледаме за някаква екипировка и ще изпратим Чарли през това време да огледа находището. Докато него го нямаше, Джон, Фред и аз щяхме да се ослушаме за някаква временна работа, за да си финансираме начинанието... и да разплатим предишното.

Първата половина на Май, Чарли си натовари принадлежностите в едно кану и напусна Рангел в хубаво време, отправяйки се към Залива на смъртта, който се намираше в северозападна посока на около 75 км. Имаше запаси за три месеца, но трябваше да се върне по-рано, веднага щом открие нещо; но ако не се върнеше за това време, ние трябваше да го потърсим.

Джон и Фред сключиха споразумение да местят дървесина, а аз намерих работа в дъскорезницата в Рангел. Нещата си вървяха до първата половина на Юни, когато, една неделя в късния следобед, когато всички си бяхме вкъщи, Чарли влезе без връхна дреха и без шапка и изглеждаше така, сякаш е минал през Ада. Не ни поздрави по никой начин; просто подхвърли едно парче кварц в ъгъла на стаята и каза, "Дайте ми нещо да ям; съсипан съм и искам да си почина". Приятелят ни си хапна, и после се завъртя и заспа, без да ни каже нито дума за похода си.

Ние разгледахме парчето кварц, и, боже, за един златотърсач това наистина беше красива гледка. Беше осеяно със златни следи, като детско личице с лунички. Дали се вълнувахме? -- И още как! Преди мръкване отидохме до брега, за да приберем вещите на Чарли, защото беше дошъл до бараката само с онова парче кварц в ръка, само че в кануто нямаше нищо друго; освен греблата.

Не спахме много онази нощ, но Чарли не се спря да хърка. На сутринта видяхме зор да го вдигнем за закуска; но когато излезе от спалния чувал, само яде, взе назаем едно палто и шапка и напусна бараката без да каже нито дума и не отговори на нито един въпрос на многото, които му зададохме.

Всички бяхме възбудени и се чувствахме като че сме голяма работа, затова не отидохме на работа онзи ден, ами седяхме из бараката и си подавахме това одумвано парче кварц и си говорехме, чакайки Чарли да се върне и да ни докладва.

Повярвайте ми, бяхме нетърпеливи да чуем какво има да каже. Появи се някъде следобед и каза, "Приятели, SS Drigo (кораб, бел.прев) потегля на юг утре рано сутринта. Можете ли да ми дадете достатъчно пари за билета до Сиатъл? Приключих с Аляска и никога не искам да се връщам. Ще ви разкажа за похода ми до Залива на смъртта и къде намерих кварца, но съветът ми към вас е, да забравите. Няма да излезе добро от това и само ще ви докара много умствена и физическа болка. Ако не бяхме партньори, никога нямаше да си отворя устата за това пътуване, нито за онова, което открих; но ако обещаете никога да не споменавате моето име във връзка с това, което ви казвам, нито да ми споменавате за Залива на смъртта отново, веднага ще ви разкажа честно какво се случи там".

"Сами преценете дали съм с всичкия си, защото това е най-удивителното нещо, което ще чуете и, ако някой ме пита, е отвъд способността ми да го проумея. Не ми задавайте въпроси, за да удължите разказа ми повече, отколкото е нужно, защото искам да напусна Аляска и да забравя за всичко това, ако мога. Ще се опитам да направя единствения разказ достатъчно ясен."

Ето историята на Чарли: ...
« Последна редакция: (Понеделник) 08 Февруари 2016, 13:19 от форум » Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #6 -: (Понеделник) 08 Февруари 2016, 13:18 »

Първата нощ, след като напуснах Рангел, ме свари в Айдиъл Коув. Следващата нощ достигнах Калната река навреме, за да направя нов лагер. Третата нощ успях да стигна остров Рут в Залива на смъртта. Прекарах следващия ден, оглеждайки река Патерсън за добро място за лагеруване, и го намерих 400 метра по-нагоре по течението на реката, на десния й бряг.

Събрах лагера от остров Рут на следващия ден и се преместих на мястото, което бях избрал предния ден; разпънах си палатката, събрах си екипировката и оставих кануто на брега. Следващия ден го прекарах в готвене на боб, цепене на дърва и облагородяване на обстановката за дълъг престой. Понеже изглеждаше, че ще вали, исках да приготвя нещата, за да остана сух. Същата вечер започна да вали и продължи с дни. Загубих представа за времето, всеки ден беше точно като предния. Нямах какво да чета, бях напълно сам, не можех да правя нищо, без да подгизна, а ревът на реката и вятъра само ми създаваше тръпки, така че прекарах повечето време в спане.







Най-накрая времето се оправи и излязох. Прекарах няколко дни в опити да намеря полумесечното езеро от описанието на стария индианец, но не можех да го открия. Все пак намерих - на около 3 км от лагера нагоре по реката и на около километър и половина от нея - езеро с формата на буквата S. Отдалече видях някои много хубави цветове при рекичката, която излизаше от по-ниския му край; но, както заключих, не беше нещо твърде особено; и все пак беше индикация за злато в местността. Говорейки за смърт - онази местност със сигурност е такава.

Там сякаш няма абсолютно никакъв живот. Може да прекараш цял ден в гората, без да видиш и катерица. Бобът, оризът и беконът започваха да ми писват, така че се реших да ида до един хребет на около 16 км на изток от S-образното езеро и да си взема няколко диви кокошки, понеже ми се струваше, че някъде там чух тяхното пискане, докато оглеждах езерото.

Отправих се натам с идването на следващата сутрин и беше хубав слънчев ден. Взех си само пушката, и когато стигнах хребета, както си и знаех там имаше няколко диви кокошки. Застрелях две и ги прибрах, после ударих още една, но тя падна надолу по хребета и се търкаляше стотина метра, преди да се спре.

Докато се спусках към нея, за да я прибера, намерих този кварц. До онзи момент не обръщах много внимание как изглежда местността, в която се намирах, понеже беше много гъсто залесена и храстовита. Жилата не се показваше изцяло, а с мен нямах достатъчно инструменти, за да я разкрия. Един стар дънер се беше счупил и при падането беше обелил мъха и смъкнал ронливата пръст и беше направил разкрил кварцова жила, около 2.5 метра широко и 6 метра дълго разкритие, и там намерих този камък.

Тази тераса явно по някое време е била излъскана от гледчер. Не намерих нищо наоколо, с което да мога да отчупя парче, така че използвах приклада на пушката, за да си отчупя. Разбира се си счупих приклада и пушката вече беше неизползваема. Това въобще не ме притесняваше, понеже знаех, че в местността няма друг дивеч, освен няколко диви кокошки, няколко от които вече бях затрил. Първата ми мисъл беше за това колко е богат кварца и за вас, приятели, и да се върна до града, за да ви събера и да се захванем за работа. След като огледах пак и се насладих на мисълта, че съм намерил богата жила, покрих отново терасата с мъх, пръчки и гнила дървесина.

Като свърших, си помислих да изкача хребета точно над терасата, за да си избера ориентирите, за да мога да се върна пак или за да ви обясня къде е, ако на мен нещо ми се случи. Така и направих, изкачих се право нагоре по хребета, докато не достигнах върха, който беше на около 180 метра по-нагоре от терасата.

Погледнах надолу под мен и си избрах едно голямо дърво с рошава корона, по-високо от останалите и на около 15 метра встрани от терасата. Гледайки над короната на това дърво, от моята позиция можех да видя Фредерик Саунд, нос Права светлина, връх Вандерпут; и обръщайки се малко наляво, можех да видя остров Сукой (Кодияк) от устата на Рангеловите теснини.

Доволен от това, завъртях се едно рамо настрани, за да видя някои планински върхове зад мен, и долу под мен, от другата страна на хребета, видях полумесечното езеро, за което ми беше казал онзи индианец.




Точно там, приятели, получих уплаха на живота си. Нека Господ не ми дава да видя или да премина през нещо подобно отново. Тълпящи се нагоре по хребета към мен, идващи от езерото, видях най-ужасните същества. Не можах да ги нарека с никое друго име, освен дяволи, защото не бяха хора, нито маймуни, но приличаха и на двете. Бяха напълно безполови, бяха покрити с дълга груба козина, освен където имаха голи ужулвания и наранявания. Всяко едно сякаш се опитваше да ме докопа и се състезаваше с другите да стигне до мен първо. Въздухът беше изпълнен с крясъците им, а смрадта от дрипавите им тела ме караше да припадна.

Забравих си счупената пушка, опитах се да я ползвам срещу най-предните, и после я метнах по тях и го обърнах на бяг. Боже, как бягах! Усещах горещия им дъх по гърба си. Дългите им, извити като нокти пръсти, ме драскаха по гърба. Гадеше ми се от смрадта от потните им, миризливи тела; а звуците, които издаваха, пищейки, крещейки и шумното им дишане, ме подлудяваха. Разумът ме напусна. Как стигнах до кануто и как съм успял да задържа това парче кварц е мистерия за мен.

Когато се съвзех, беше вече нощ; и аз лежах на дъното на кануто си, носех се по течението между Залива на смъртта и остров Сукой, измръзнал, гладен и луд за глътка вода. Но само, за да задоволя последната си нужда, започнах да гр*ба към Рангел, и ето ме тук. Вие без съмнение мислите, че или съм луд, или лъжа. Мога само да ви кажа, че кварцът е там. Никога не ми споменавайте за Залива на смъртта отново, и за Бога, помогнете ми да се кача на онзи кораб утре!"

Така Чарли си отиде от животите ни. Записваме историята му като фантазия, причинена от самота и мрачни мисли.






П.П.

Тези хуманоиди, Саскуочите, Големите стъпки и останалите, имат два режима на тазната става. През повечето време ходят изправени на два крака, но ако пожелаят, могат да изместят таза си така, че да паднат на четири крака, и в такава позиция могат да препускат доста бързо.

Това го е казал Саскуоч на младо момиче от САЩ, по време на телепатичен разговор с нея, докато я е наблюдавал отдалече, скрит в дърветата.



Относно историята... става ясно, че индианецът е пратил онези четирима златотърсачи не към златна кварцова жила, а към езеро, обитавано от голямо териториално семейство, за да загинат там.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #7 -: (Събота) 13 Февруари 2016, 09:58 »

http://s17.postimg.org/b73ewrecf/lp1.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка

Известният филм на Патерсън, Роджър Патерсън... заснел филм на хомоноидна женска, ходеща по брега на рекичка през октомври 1967г.

Наскоро видях това по една телевизионна програма, "Най-добрите измами в света". Самата тази програма беше измама. Написах им дълъг и-мейл за това и ако искате да го видите, е на сайтът ми - www.lloydpye.com . Представлява защита на филма на Патерсън и показва за какво те нарочно не говориха в онази програма, за да представят цялата работа като измама. Тези неща винаги се правят от време на време.




Първо,било е светъл слънчев ден, както виждате. Слънцето е блестяло така, че е осветявало рамото и бедрото й и можете да видите как мускулите й мърдат по рамото и по бедрото, докато ходи. При добро приближение на забавен кадър това можете да го видите и те не го показаха в програмата.

Ако това е човек в костюм, костюмът трябва да е залепен за гола кожа, но при лепенето се губи тази подвижност. Единственото нещо, което изглежда на живо така, както изглежда на филма, е истинската кожа над истински мускул, който работи. И можем да приключим до тук с изводите, само възоснова на това. Но може да се каже още много.

Виждате как ходи прегърбено и маха ръката си ето така, както виждате, че всички хомоноиди го правят. Защо?

Защото лакътят се членоразделя точно тук, което е много по-дълго от рамото до лакътя, отколкото при хората. Ако това е човек в костюм - невъзможно. Няма как да напаснете лакътя в една и съща точка. Така че можем да спрем точно тук - твърдо доказателство, че това не е човешко същество в костюм.

Но освен това, онзи който казаха, че бил в костюма - сложили са му гърди! Защо ще го правят? Защо да се хабят с тази работа, защо да си навличат допълнително неприятности?
Като ходи, и като се обръща през рамо с лице към нас, се вижда как гърдата й се измества към нас и прави няколко крачки. Тогава виждаме онова приятно поклащане, което всички добре познаваме. Ако това е човек в костюм през 1967г, това ще да са някакви силиконови импланти, помните ли първите? Това там на филма са абсолютно истински гърди.

Още повече, че тя оставя следи в чакълестия пясък на рекичката. Дълбоки са 2.5см. Имаме снимки, имаме и отливка. Онази отливка, която видяхте по-рано - това беше нейната стъпка.

2.5 см дълбока стъпка. Веднага след това до следата е ходил 90 килограмов мъж, неговата следа потъва само на 6 мм.

Така че знаем, че докато е стояла там и е правила тези действия, е тежала между 270 и 370 кг. Я фалшифицирайте това! Костюмът трябва да е бил с оловна рамка, и човекът е трябвало да ходи с това тегло.

Така че знаем, че това е истински филм.




http://www.relativelyinteresting.com/wp-content/uploads/2015/08/bigfoot-patterson-gimlin-footage-stabilized.gif
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка





Освен това, както посочиха и в програмата, при фалшифицираните филми никога не казват къде се е случило и кой го е заснел, защото не искат оператова да го въртят на шиша и експертите да започнат да мерят разстоянията на истинското място, за да разберат какви са истинските мащаби и колко е било високо нещото.

А Патерсън го обявил възможно най-бързо, позвънил на всеки възможен експерт, на който могъл да се обади, всеки антрополог и зоолог, извикал ги на място с кучета преследвачи. Само че не искате да постъпвате така, защото тези момчета имат много силна телесна миризма и ловджийските кучета и хрътките се отдръпват от нея.

Ако това е било човек в костюм - кучетата незабавно щяха да тръгнат по петите му.

Разбира се, никакъв експерт не дошъл, не можете да ги накарате да дойдат, защото всеки знае какво ще се случи. Млад мъж на име Гроувър Кранц се отзовал веднъж, било рано в кариерата му като антрополог, погледнал един случай намясто и казал "На мен ми изглежда истинско". И 30 години по-късно все още се опитва да се дипломира.

Превърнали са Гроувър Кранц в ОГРОМЕН пример. Пример за това какво се случва с хората, които отиват на страната на врага по този въпрос. А това е много избухлив, много чувствителен въпрос.

Така че не е нужно да уточняваме, че никакви експерти не се явили.

Патерсън направил всичко правилно, освен това, че заснел нещо, което евентуално може да е истинско. Във всяко друго отношение се представил чудесно.

Добре... Следващата картинка...











http://s17.postimg.org/k4o4u46sf/lp2.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Албърт Остман. Снимката е направена през 1957г. На нея говори за случка, която му се е случила 33 години по-рано.

През 1924г. бил горски оценител в горите на южна Британска Колумбия (тоест измервал е количеството изправена дървесина по региони, за целите на горските стопанства и икономиката, бел.прев). През почивното си време се е занимавал с търсене на златни находища.

Една вечер спи на открито в спалния си чувал, и изведнъж една голяма ръка го вдига, натиква го в дъното на чувала, мята си го на рамо както Дядо Коледа чувал с играчки, с другата ръка с един замах му събира партакешите и си ги мята на другото рамо.

Заловен е от Голяма стъпка.

Носен е в движение около един час. Имал е съвсем малко място за дишане отгоре, защото голямата ръка не е могла напълно да обхване и да стисне отвора на чувала.

След час е изхвърлен като от чувал за боклук в затворено пространство от стръмни и високи каменни стени, от които не е могъл да излезе. Над главата му имало отвор и този отвор водел до жилищното помещение на мъжката Голяма стъпка, която го е заловила, неговата женска и двете им малки деца - млад мъжки и млада женска.

И Албърт Остман стои при тях 6 фдена, преди да измисли как да избяга, което е много смешно, много хитро, няма да се впускам в това сега, целият разказ е в книгата. ОК?

Бел.прев: Има предвид книгата "Всичко, което знаете, е грешно". Историята я има на сайта, който съм линкнал в заглавната публикация на темата. Скоро ще я преведа тук.



http://s17.postimg.org/yk1gf9ufz/lp3.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка




Както и да е, успява да избяга. Въпросът на историята не е по какъв смешен начин успява да избяга, а че НЕ КАЗВА НА НИКОГО цели 33 години. Държи си го в себе си, мислейки, че всеки ще го сметне за луд, което и ще направят.

Докато през 1957г не прочита във вестника една статия, че някакъв човек, който берял горски плодове видял Голяма стъпка, и човека казва във вестника "Моля, който има подобно преживяване, нека да го сподели с мен". И Остман му пише писмо. Казал му "Щу ти разкажа какво се случи с мен".

И когато му разказал какво се случило с него, сякаш покрива му паднал на главата! Експерти от целия свят се стекли при него, трябвало да минава тестове на детектора на лъжата, знаете как се случва...
И е ясно, че ако ще разказваш дълга и подробна история, която е лъжа - не можеш да запомниш подробностите. Рано или късно някой ще се усети, че си измисляш. Той НИТО ВЕДНЪЖ не се издънил в повтарянето на разказа. Минал е всички тестове с детектора на лъжата. Всеки, който му е оценявал тестовете, е казва, че това е отличник и напълно честен човек, разказващ истинска история.

Следващата картинка...








http://s17.postimg.org/p21pf88rj/lp4.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Прочутият Снежен човек от минесота.

Снежно дете по-скоро. Това е Голяма стъпка в млада възраст, детето е убито от човек на име Франк Хенсън в горите на северна Минесота. По ирония на съдбата в същата година 1967-ма, когато Патерсън снима неговия филм на 3000 км от него.

Франк Хенсън го застрелял в гръб, *уршумът е пробил хубава дупка в гърдите, счупил е гръбнака преди това и го е съборил. Вдигнало е ръка, за да предпази лицето си от него, след което е стрелял втори път. *уршумът е минал през китката, минал е през лявото око, взривил е дясното око, наранил е бузата и е излязал от задната част на главата. Трупясал го е.

От този момент през 1967г Франк Хансън е можел да промени историята. Можел е да вземе това нещо, да го натъпче в гърлата на науката и ние нямаше да водим тази дискусия днес - всички щяхме да приемаме хомоноидите като реалност от този момент нататък. Никакъв проблем.



Бел.прев: Не съвсем. Защото Правителството в сянка всъщност активно преследва тези хора. Има множество случаи, когато хора са виждали как чисто черни хеликоптери преследват бягащи Саскуочи в горите и планинските местности на различни части на САЩ. Саскуоч се търсят най-лесно с далечно виждане (ремоут вюинг) и екстрасенси. Те насочват черните хеликоптери и често в тях се вози сензитив.
Освен това, Голямата стъпка по принцип се разглежда като под-феномен на НЛО феномените, защото огромен процент от всички близки свидетелства на НЛО летящи обекти включват и Голяма стъпка в околността. Множество свидетелства казват, че Голяма стъпка директно комуникират с извънземни и се казват и слизат от летящи чинии.
На някои от вас ще им е много интересно да разберат също така, и съм сигурен, че не знаете... че Саскуоч са обект на Монарх-програмиране и илюминати активно ги ловуват и програмират като роби.





Но Франк Хенсън не бил такъв човек. Той е бил от онези хора, които са виждали възможност в това. Купил е двуметров фризер, хвърлил тялото вътре, напълнил фризера с вода, сложил отгоре парче стъкло и го разнасял по моловете и панаирите в продължение на 12 години от около 1968г до около 1980г.

Има ли някой в залата, освен мен, който го е виждал? Винаги има хора, които са го виждали. Те могат да ви кажат, че беше истинска работа.

Ако бяхте там, щяхте да го видите малки млечни петна заради леда, но на местата, където се виждаше, се виждаше като стъкло. Беше ясно. Беше кристално ясно, знаете как може да се вижда през лед.

Така че... можеше да видите МНОГО ЯСНО, че това беше бившо живо същество, лежащо пред очите ви. Но не ме слушайте мен.

Послушайте човек на име Андрю Сандерсън.





http://s12.postimg.org/sho7lessd/lp5.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Хендерсън се опитвал да добие известност по този начин. Позволил на Андрю Сандерсън - един истински зоолог и добър криптозоолог - да изледва това нещо за цели три дни. Много силни светлини, всички условия, и Сандерсън написал огромен и подробен технически доклад, поместил съм го в книгата. Прочетете доклада му и ще видите какво търси човек от техническа, зоологическа гледна точка. Когато бях млад, гледах на това нещо с очите на лаик, но Сандерсън има съвършен поглед, астрономичен поглед.

Ще ви кажа какво видях аз - каквото всеки можеше да види.

Коленете му бяха почти до стъклото. Всяко косъмче - знаете, как космите плуват, когато са потопени във вода? - това са примати, не са човешки косми, тези косми са дълги над 7 см, стърчаха от тялото му във всички посоки и където и да погледнеше човек, се виждаше как стигат точно до кожата. И където и да погледнеше човек, се виждаше основата на всяко косъмче, и всички косъмчета бяха съвършено кръгли и съвършено добре прихванати за кожата.

Това не е кукла, съшита от някакъв шарлатанин, за да мами хората за пари. Питайте някой, който работи в музей и той ще ви каже - едното нещо, което не може да се имитира добре, е козината. Защото трябва да забиете косъма с щипки, със специален инструмент, и трябва после да измъкнете инструмента и затова около всяко посадено косъмче остава отпечатък. При това същество няма нищо подобно.

Но онова, което наистина ме впечатли най-много - и съм сигурен, че всички останали свидетели ще потвърдят - нали знаете, когато убиете елен, раната кърви. Но ако го оставите мъртъв известно време, той продължава да слузи онази розова течност. Сещате ли се, когато си охлузите лакътя, как после слузи онова розово лепкаво нещо?
Когато е замразявал съществото, раните още са слузяли, когато го е залял с вода. И докато водата е замръзвала, това нещо е слузяло навън и е замръзвало на тънки поточета, на дълги влакна - розови влакна, излизащи от всяка рана, от главата, от носа... Нали знаете, когато имате драматична вътрешна рана в главата, кървите от носа и от устата? Това същество слузеше течности и от двете очи.
От китката се подаваха малки парченца кост. И онези розови влакна отиваха колкото можеше да се види надълбоко в раните и на повърхността на леда бяха замръзнали в малки кръгли петънца.

Първо, никой, който възнамерява да направи фалшификат, няма да се сети да направи това и второ, ако се сети, никой не може да го докара толкова реалистично, че да му мине номера. Това беше нещо истинско.


Следващата картинка...









http://s12.postimg.org/3zw3xiq7x/lp6.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка


Може би най-интересната история от всички - Зана, от Русия. Тя е алма. Помните ли, че ви казах, че алма са с нашия размер на височина и са най-често срещани в Русия и Ориента?

Това е алма - живият неандерталец, един от тях. Зана е алма... била е алма.





http://s12.postimg.org/e8ol3ce9p/lp7.jpg
Саскуоч, Йети, Голямата стъпка



Сега... разберете това... В Ориента, традицията е, когато бъде заловено едно от тези същества, поради каквато и да е причина, то да се убива. Незабавно. Трябва да се убие, да се разчлени и частите на тялото му да се продадат за направата на различни лекове и вещества, предимно афродизиаци, такава е традицията в Ориента.

Бел.прев: Старата Земя - едновременното съществуване на технологичните епохи


Само че, в Руските територии традицията е, ако бъдат заловени, мъжко или женско, да бъдат ползвани за роби! Физически роби. Оковани, с пречупена воля, държани в онези примитивни селища в отдалечената дива природа, хората там ги ползват да носят дърва, да носят вода, да пренасят сламата - всичката тежка работа, която никой не иска да върши, нека робът е свърши! Така че такава е съдбата им в онези земи.

А относно женските има още една страна на робството - по традиция те трябва да станат секс-робините за всички мъже в околността. И това е било едно от предимствата да бъде заловено женско.





И точно тази съдба сполетяла зана през 1850г. Тя е била пленена като възрастен индивид през 1850г, не знаем как се е случило това. Била е заведена в селото Текино, където била държана в дупка около 3 години, докато не се пречупил духът й достатъчно, за да я пускат да се разхожда наоколо и да търси храна и на по-късен етап са я ползвали да носи дърва, да носи вода и останалите неща, които имало да се вършат.

И тя се е превърнала в селския домашен любимец за цели 40 години. Умряла е през 1890г.

А откъде знаем това?

Защото... в Ориента и в Русия нямат същите традиции, каквито ние имаме. Това са много стари държави - живеят по този начин от много дълго време, от много векове. Те много добре знаят, че Голяма стъпка е истински. Те изпращат в горите преследвачи, които събират информация, изпращат ловджийски дружини, които ги търсят, дори се е плащало на такива дружини. Такива са били нещата в средата на 60те години (>1950).


Тя е живяла в област на Казахстан. В онези области за хората е характерно, че живеят много дълги животи. Чували ли сте за онези места по света, където хората живеят по 120 години? Е... през 1960г там е имало над 100 човека на по над 80 годишна възраст, които са познавали Зана много добре и са я ползвали като робиня. Те са били още живи, когато са били на погребението й.

Така че е било възможно да се съберат ОГРОМНИ доказателства и съдействие, ОГРОМНИ свидетелства и свидетели за начина й на живот и всичко, свързано с нея... така че чрез всички тези хора имаме удивителен поглед на това каква е била тя като характер и какъв е бил животът й.



За по-голямата част от това говоря в книгата, но... основното е, че тя никога не се научила да говори, но научила езика. Хората й говорели и тя разбирала какво й казват.

И докато е там...

...родила ОСЕМ ПЪТИ бебета-хибриди между нея и мъжете от селото.


Осем пъти.

Убила първите четири без да иска, защото явно техния вид незабавно къпе новородените. Така ги занесла в мразовитите ледени води на гледчеровата река, която минава през селото, и защото имали толкова много човешко в дях, ги убила.

Последните четири били прибрани от жените на селото веднага при раждането им...

...и ги отгледали сами. Защото изглеждали толкова човешки, а и защото всеки чифт ръце били много ценни в онези примитивни селища, така че ги отгледали...

...и те станали руски граждани.



Оженили се, имали деца, нейните пра-пра внуци са живи в Русия до ден днешен!









Знам, удивителна история е.

А какво казват хората за децата й? Ами... Всички казвали, че са по-високи от повечето, по-големи от повечето, малко по-яки от повечето... но не великани, не супер-човеци, просто силни, просто силни хора.
С по-тъмна кожа от повечето, но не негроидни. С повече косми от повечето, но не покрити с козина, както тя е била.

Средна интелигентност. Не са били магьосници, но не са били тъпи... Били са достатъчно грозни, за да изкарат влак от релсите...

Но са могли да говорят - това е ключовото - всичките са могли да ГОВОРЯТ. Имали много високи гласове, по-пискливи гласове, което им позволило да се интегрират в обществото като хора. Въпреки че не били съвсем като хората.

Изследователите били много заинтригувани от тази информация, каза ли си "Уау!"... и знаели къде е погр*бана - била погр*бана в селското гробище!







За нещастие обаче, това е мюсюлманска зона. Те не отбелязват гробовете с надгробни плочи. Така че те знаели, че е погр*бана в селското гробище, което съществувало от векове, само че не знаели къде точно, десетте живи човека с този спомен всички си спомняли различни места в гробището. Никой не си бил помислял, че на някой ще му пука 70-80 години по-късно.

Така че трябвало да разорат с булдозера цялото гробище, а селото нямало да им позволят да го направят...


Така че някой казал - познайте какво - най-младият й син, Квит, умрял през 1954г, само преди 10 години тогава, и можели да го изучат. Те знаели къде бил погр*бан той...




Така че го изкопали - най-младият й син Квит.

Сега, преди да огледаме черепа, нека не забравяме - неандерталците са имали по-големи мозъци от нас, и са ги носили в издатина отзад на главата, нарича се тилен кок.

Бел.прев: Тилен кок, уикипедия




Добре, нека разгледаме черепа на Квит... давай следващата картинка....
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #8 -: (Събота) 13 Февруари 2016, 10:20 »

Един от по-известните видео-материали. Семейството твърди, че хеликоптерът е бил черен и без отличителни белези. Направили са връзката по-късно, защото не са забелязали Саскуоча, преди да прегледат видеото.



Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен sfomato
Jr. Member
**
Публикации: 63

« Отговор #9 -: (Събота) 17 Септември 2016, 19:54 »

Привет,форум!

Кратичко ще впиша моето мнение - съществото наричано по различни географски ширини със "Саскуоч, Йети, Голямата стъпка" е с голяма вероятност да е онзи Примат от който са започнали генетичните експерименти на онези,дето Ние наричаме - Богове?! + и други бозайници
..Разбира се, никакви маймуни Не се визират!
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #10 -: (Събота) 17 Септември 2016, 23:05 »

Да, и аз така мисля. Това е и мнението на Лойд Пай, което аргументира в лекцията, която съм започнал и не съм довършил в тази тема. Става дума за тезата на Интервенционизма.

За жалост няма да завърша превода на започнатата лекция.



Изключително важна информация може да се намери в книгите за психическите и телепатичните възможности на Саскуоч. Това е начина, по който са способни на интелигентни и дълги разговори - телепатичен.

Книгите са тези:

https://www.amazon.com/Psychic-Sasquatch-their-UFO-Connection/dp/1495316300

https://www.amazon.com/Sasquatch-People-Their-Interdimensional-Connection/dp/0983369534/ref=pd_bxgy_14_img_2/152-2136985-1146804?ie=UTF8&psc=1&refRID=M8QWW074YZS0MN566VX8



Тази третата е много интересна наистина, казва се "ЕНОХ - истарията на една Голяма стъпка"

https://www.amazon.com/Enoch-Bigfoot-Story-Autumn-Williams/dp/145154992X/ref=pd_bxgy_14_img_3?ie=UTF8&psc=1&refRID=E704JVQ8WDNN5FNBSF46


Споделям мнението на редица изследователи, че ние сме робската версия на Голямата стъпка. Орязани са ни всички значими способности, на които се опира свободата на Големите стъпки, и на тяхно място сме получили значително по-силен математически интелект, с цел да можем да се подчиняваме и да изпълняваме значително по-сложни заповеди.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #11 -: (Неделя) 23 Октомври 2016, 23:16 »

Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #12 -: (Понеделник) 24 Октомври 2016, 20:34 »


Загадъчното същество от народните песни става реалност


Впечатляващите снимки от 1985 г.

Историята не е от вчера, тя е отпреди доста години. Тогава, в един февруарски ден на 1985 година, в редакцията влезе млад мъж и се представи: инженер лесовъд от горско стопанство в Родопите.
- Направих едни снимки – каза той. – Нося ви ги, защото не зная какво да мисля за тях, вие преценете, ако искате, ги публикувайте!
И положи на бюрото ми  6 снимки.
Загледах ги. И колкото повече се взирах в тях, толкова повече ме завладяваше едно особено чувство.

Бях виждал подобни снимки по някои чужди издания. Това бяха следи от биг фут – снежния човек от Саскечуан от Канада.
- Обикалях стопанството преди десетина дни – започна инженерът. - Наложи ми се да пренощувам в един от нашите домове. Сутринта, когато обхождахме с лесничея 15-километровата гранична зона, на един навей видяхме тези следи. Отначало помислих, че са на мечка. Но мечките оставят други следи, аз ги познавам добре. Знаете ли, въобще не вярвам на тези истории за снежния човек, но какво е това?
- Добре – казах. – Да предположим, че са… е, от снежен човек. Какво да правим със снимките?
- Ами не знам – вдигна рамене инженерът. – Аз ще ви ги оставя, пък вие решете!
Разпитах къде са правени снимките, кога, как. Били в някакво диво място в пограничната зона, където човешки крак едва ли е стъпвал. Сняг не било валяло от няколко дни, значи следите били стари. Четири, една зад друга. По-нагоре теренът бил каменист, следите прекъсвали.
- Тук лесничеят ме засне и мен – посочи една от снимките инженерът. – Но не пишете името ми, знаете все пак…
Знаех. Историите за снежния човек бяха в категорията „несериозни и ненаучни". И не всеки разрешаваше името му да се появява в такива истории.   
Поговорихме още малко и инженерът си тръгна.

И ПОСЛЕ?

В редакцията настана смут. Половината от редакторите смятаха, че снимките са мистификация, другата половина искаха да ги публикуваме, пък каквото ще да става. Нямаше какво толкова да стане.
Историите за снежен човек у нас не са нещо ново. Преди време, като лекар в Родопите, чух песен за „мечи човек". Само че тогава смятах, че това е някакъв митологичен образ. Една възрастна жена от Широка лъка ми изпя:

„Найдельо ми мечи човек,
мечи човек от темно усое!"

 
Решихме все пак да проверим по-сериозно нещата. Пратихме негативите и снимките за експертиза в Института по криминалистика и криминология.
Тя доста се забави. Междувременно инженерът се обади по телефона в редакцията, за да добави, че говорил с един стар лесовъд, който няколко пъти е виждал подобни следи и те не са от мечка.


Впечатляващите снимки от 1985 г.

ТРИ ИЗНЕНАДИ В ЕДНА  ЕКСПЕРТИЗА

Както обикновено става в редакциите, понесоха ни други задачи, копията на снимките лежаха в папката „чакащи" и от дългото чакане вече се бяхме простили с тази тема, когато в края на юли експертизата дойде! Не съвсем като експертиза, а по обичая на учените – като „етапно мнение". Ето го.

ЕТАПНО МНЕНИЕ
От ст.н.с., к.б.н. Йото Иванов Цанков
Относно: снимков материал, съдържащ стъпки от неидентифициран обект
От представения негатив бяха направени допълнителни снимки по метода на контратипирането. От тях визуално се установява, че стъпките не са 4, а са повече от 8 броя. Това даде възможност за един по-прецизен анализ и оценка на фиксираното изображение.
С целия снимков материал беше проведена консултация с научния сътрудник І ст. Николай Спасов – завеждащ отдел „Бозайници" към Националния природонаучен музей при БАН и член на ръководството на Международното дружество по криптозоология (наука за все още неизвестните, но вероятно съществуващи животни). На тази среща присъства специалист зоолог от Унгарската народна република и бяха обсъдени необичайните стъпки върху снежната покривка.
Приехме, че не са стъпки от човек поради еднаквия размер на пръстите и прекалено разширената предна част на ходилото. Стъпките показаха известно сходство с мечи следи, но без проследяването им на терена не може да бъде даден категоричен отговор. За разлика от мечите стъпки – следите показват силно вдлъбване на медиалния ръб – характерно за човек, но не и за мечка.
Такива следи мечката може да остави при бавен ход, когато задната лапа настъпва предната.
От снимките личи, че следите са стари и вероятно деформирани. Такъв ефект може да се получи при стопяването на снега при неколкодневно излагане на слънце. Дълбочината на следата е твърде малка за нейния размер, това подкрепя мнението, че следите не са пресни.
Категорична преценка за принадлежност не може да бъде направена. Бихме посочили три версии:
1. Деформирани мечи следи
2. Изкуствено направени човешки следи
3. Следите показват сходство с намерените в СССР и САЩ следи от т.наречените реликтови хоминоиди (Relictus hominoids) - снежен човек.
Колкото и версията да е фантастична, сме длъжни да споменем за това.
Снимките ще изпратим на специалисти по криптозоология в СССР.
София, 31.07.1985 г.
ДАЛ МНЕНИЕТО: (п)



Този път кол*банието в редакцията беше още по-голямо от предишното, през февруари. Защото в едно такова издание като „Космос" разбирахме добре езоповския език на нашите учени. 
Първо. Снимките не бяха фалшификат. Иначе от Института по криминалистика и криминология направо щяха да ни го заявят и въпросът щеше да приключи. Бяха истински. При това – първа изненада – следите излязоха не 4, а повече от 8! Нещо, което несъвършените ни човешки очи не бяха забелязали.
Второ. Снимките се оказваха толкова сериозна научна сензация, че експертът не бе рискувал да се ангажира сам с мнение. И съвсем правилно, под особена форма – втора изненада - беше свикал цял научен консилиум: с друг наш учен с висок ранг и със специалист от Унгария. Такива консилиуми в Института по криминалистика и криминология не се правят нито често, нито случайно. 
Трето. Следите не бяха от мечка. Веднага и категорично щяха да ни кажат, че са мечи следи и повече да не се занимаваме с ненаучни измислици. Нямаше да има уговорки. И нямаше да се  споменава и дума за медиалния ръб на стъпалото, който бил характерен за човека!
Четвърто. Версията  за снежен човек беше не трета, както беше подредена, а първа и единствена. Подредбата беше научна застраховка. И за да бъде застраховката още по-сигурна, снимките – трета изненада – се изпращаха за експертиза в Съветския съюз! Сега вече никой не можеше да укори нашите учени, други, по-знаещи, щяха да решат въпроса!
Но това беше ясно указание и към „Космос". Няма да публикувате нищо, докато не дойде решаващото заключение!
***
Това е. Копията на снимките останаха в папка „чакащи". Не дочакаха решаващото заключение, то не дойде. Не ни върнаха и негативите, разбира се. Така и не успяхме да публикуваме в „Космос" тази автентична история.
Но сега, макар и закъснял с четвърт век, имам подходящия случай да благодаря на ст.н.с. Йото Цанков за компетентността и научното достойнство на тази експертиза!

ИСТОРИЯТА СЪС СНЕЖНИЯ ЧОВЕК НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА!

Все пак, след години, публикувах кратко съобщение за загадката в Родопите. В едно скромно седмично издание – вестник „Живец", през ноември 2001 година. Но нашето общество вече се вълнуваше от други въпроси и не му бе до някакъв „снежен човек", който я съществува, я – не.
Само че аз така си мислех. През март 2004-а по телефона ми позвъни непознат. Представи се: ветеринарен лекар от Родопите, поиска среща по личен въпрос.
Срещнахме се. Улегнал сериозен мъж към петдесетте, помоли за анонимност. Бил прочел случайно и едва наскоро съобщението в „Живец" и искал да сподели нещо. Пак повтори: моля, без имена. 
Нека ми прости колегата, историята е уникална, не бива да потъва в забрава! Ще запазя анонимността и за името, и за местата. Пък и годините вървят…
Какво беше преживял този доста видял в живота мъж?
- В Родопите – започна той – все още има усоета, в които човешки крак не е стъпвал. Местните хора ги избягват, защото вярват, че в тях скитат нечисти сили. Такива са и имената им – Дяволско усое, Злото дере, Темното.
И продължи. В един октомврийски ден на 2003 година му се обадили за болна крава в една отдалечена махала. В момента нямал превоз, пък и пътят дотам бил доста разбит. Времето било топло за октомври, слънчево, знаел, че през горите и едно дере може да стигне пеш до махалата за час и половина. Имал достатъчно време и решил да отиде, все пак познавал пътеката през планината, макар да не бил минавал скоро по нея.
Тръгнал по обед, намерил пътеката, вървял бързо по рекичката през дерето, навлязъл доста дълбоко. И изведнъж се почувствал много особено. Нямало причина, наоколо бил спокоен есенен ден, но го завладяло усещането, че нещо не е наред. Като че някой го наблюдавал.
Изкачил едно хълмче, обърнал се и видял кой го гледа!
На тридесетина метра от него, между стволовете на дърветата, стояло едро космато същество. Приличало на много голяма маймуна, но по изправената стойка личало, че не е маймуна. Изпод ниското чело в него се взирали две малки очи. Съществото стояло спокойно, не проявявало враждебност.
- Завладя ме чувството – продължи моят събеседник, - че всичко наоколо не е реално, като че се гледах отстрани. Извърнах се и тръгнах бързо по рекичката, страхувах се, честно казано, и единственото ми желание беше да се измъкна по-бързо оттам!
Съществото вървеше след мен на постоянно разстояние. Движеше се с изключителна ловкост, много странна за едрото му тяло. В един миг попаднах на по-осветено място и от двадесетина метра можах да го видя съвсем ясно. Беше жена, имаше едри гърди! Едва тогава осъзнах с какво съм се срещнал! Беше снежен човек, от тези, които многократно са описвани! Тази снежна жена не беше агресивна, само упорито вървеше след мен.
Измъкнах се от усоето и се обърнах пак, за да видя какво става. Нищо. Тя се бе спряла при последните стволове на дърветата. Стоеше спокойно и ме гледаше, стори ми се – с известно любопитство. Вече не ме беше страх, дори изпитах съжаление към нея. Тя живееше в един чужд, враждебен свят!
Ами това е. Отидох до махалата, свърших си работата и предпазливо разпитах дали са чували, виждали… Да, по-възрастните бяха чували за мечи хора, а един от тях ми каза, че бил и виждал, но отдалеч. Въобще не предизвиках особено учудване, за тях мечите хора си бяха реалност.
А защо въобще сега поисках да ви го разкажа? Наблюдение, все пак… Може и да е полезно, не всекиму се случва!
***
Така е, срещите със снежен човек не всекиму се случват. Те са много редки и ще стават още по-редки.
А дали в България живеят постоянно снежни хора?
За да има устойчива група, която да поддържа минимален брой на членовете си, да се изхранва и размножава, са нужни, според изчисленията, от 16 до 25 индивида от хоминоидите. Такава група у нас не е наблюдавана. Най-вероятно са виждани отделни индивиди от хоминоида „биг фут" – „големия крак".
Откъде идват? Не знаем. Възможно е – от Динарските Алпи, Трансилвания или Кавказ, дори от по-далеч. Огромните разстояния само наглед са огромни. Биг фут са изключително бързи и  издръжливи, умеят да се крият, придвижват се нощем. За месец при такова придвижване могат да изминат невероятни разстояния. Не знаем и дали не са виждани на спътникови снимки. Може и да са виждани. Но  когато им се нареди, анализаторите на тези снимки умеят да мълчат.

БИГ ФУТ НЕ Е ИЗМИСЛИЦА, ЗАСНЕХА ГО

Снежният човек от Родопите по всичко изглежда, че е от семейството на биг фут. Легенди и разкази за биг фут – косматите гиганти, наши родственици, има почти по цяла Европа и Близкия изток, в Югоизточна Азия, дивите северни територии на САЩ, Канада, в Кавказ и Памир. Следи от тях са снимани многократно, по музеите има десетки гипсови отпечатъци от стъпките им – огромни, до 40 сантиметра на дължина и 20 – на ширина. Никакво съмнение – биг фут съществува. Може би на нашата планета вече не са останали много индивиди, но са останали. 
Първите автентични снимки на биг фут направиха в девствените гори на Северна Калифорния двама изследователи - Роджър Патерсън и Робърт Гимлин. Те отдавна търсели биг фут, много пъти били виждали следи. При една от експедициите разгънали лагера си до приток на река Кламати, където по разказите на местните хора били виждани космати гиганти. На 20 октомври 1967 година, когато Гимлин слязъл до реката, за да вземе вода, Патерсън бил изненадан от странното поведение на конете. Те цвилели и се изправяли на задните си крака. Патерсън излязъл от палатката, за да види какво е разтревожило животните. И тогава забелязал на стотина метра между дърветата необикновено същество. Била висока, обрасла с косми жена. Тя излязла от гората и внимателно наблюдавала лагера на мъжете. Патерсън извикал на Гимлин да не стреля. И понеже камерата му била подръка, затичал срещу жената, като пътьом я снимал. Жената го гледала с нескривано любопитство, изчакала го да се приближи на около 40 метра, обърнала се и бързо изчезнала в гората.
Този филм трае само двадесетина секунди. Но той обходи антрополозите от целия свят. Бяха му направени десетки експертизи. Нито една не посмя да го обяви за фалшификация.
- Защо не я застреляхте? – питаха Патерсън и Гимлин по научните конференции. – Тогава щяхте да имате сигурното доказателство!
- Та тя беше човек! – отговаряха двамата. – И през ум не ни мина да я убием! Как така ще убием човек, та дори и заради науката!
Прави са. Науката не трябва да бъде заплащана със смърт.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #13 -: (Вторник) 01 Ноември 2016, 17:06 »

Илюстрация от оригиналния английски вариант на "Документите Тера"


"...Когато демонстрацията завършила, Принцът обяснил идеята си на Царя. Съществото - звяр с велика сила и ограничен интелект - можело да бъде генетически изменено, за да стане работник в мините, облекчавайки АНУННАКИ от мъките на труда и давайки им свободата да се занимават с по-важните задачи на съграждането..."
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2016 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални