Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Кристалната пирамида в Бермудския триъгълник  (Прочетена 1131 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Активен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6744
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« -: (Сряда) 28 Януари 2015, 13:42 »

Кристалната пирамида в Бермудския триъгълник (Видео)
By: Zahariada
 

Кристалната пирамида в Бермудския триъгълник (Видео)

http://www.zahariada.com/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80/
Активен

bojinkata
Активен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6744
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1 -: (Понеделник) 27 Април 2015, 18:43 »

Бермудски триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като района разположен между три мислени прави, свързващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необикновени магнитни сили или отвличане от НЛО.

Бермудският триъгълник е онази част от територията на планетата, която традиционно се смята за най-ужасното, най-страшното и загадъчно място, където са изчезнали безследно множество самолети и кораби - повечето от тях след 1945 г. В района на Бермудския триъгълник руски биолози решават да изпробват самата атмосфера над морето. Те наблюдавали поведението на пшенични семена , които били покълнали преди и по време на преминаването на зоната на "триъгълника". Преди преминаването зародишите се държали в рамките на нормалното: растели нагоре, развивали се по нормата.

Но веднага след като корабът влязъл в аномалната зона, пшеничните зародиши започват да гният, някои биват покрити с мухъл и скоро след това загинали. Най-устойчивите били сякаш замразени в своето развитие. Останали живи само тези, които забавили своя растеж и не избързвали, за да се издигат към слънцето, светлината.

Но когато този кораб напуснал Бермудския триъгълник, и растенията оживели, като получили прилив на обичайната свобода. Експериментът е проведен от биолози отново и отново. И било съвсем неясно какво е управлявало зърната в злополучния район. Водолази и изследователи твърдят, че в близост до бермудския триъгълник има голяма стъклена пирамида, която предизвиква аномалиите.

 Една от най-новите загадки на дяволския триъгълник е намирането на дъното на Атлантическия океан на водолаз, който е изчезнал преди 50 години. Всичко започва с това, че на седем мили от брега на Флорида риболовна шхуна се натъква на водолаз, който е облечен в скафандър от 50-те години на ХХ век. По думите на капитана на кораба, намерил Джой Латрел, водолазът е на малко повече от 20 години и твърдял, че е изпълнявал тайна мисия.

По време на работата аквалангът на Джой се повредил. Последното, което той си спомня е, че е изгубил съзнание от недостига на кислород. Невероятно, но факт: изучаването на архивите на военно-морските сили потвърждава, че Латрел наистина е работил в района на Бермудите през...1953 г.

Америка тогава провеждала тайни учения по подводно миниране. Именно тогава изчезнал 23-годишният водолаз. Засега специалистите, заети с изследването на Джой, имат много въпроси и нито един отговор. Ако водолазът е наистина този, за който се представя, то как може да се обясни неговото пребиваване в океана в продължение на 50 години?

Как е дишал всичките тези години? Защо е съхранил младостта си? Както твърди Уилсън, този район на океана се явява врата към още неоткрити измерения на пространството и времето.

При някои обстоятелства, които не ни е дадено да разбираме и които не могат да бъдат предугадени, тази врата се отваря. Всичко и всички, които за нещастие се оказват там, биват всмуквани и попадат в тези различни измерения. Понякога се появяват отново в призрачен вид и така - безкрай.

http://kapchica1.blog.bg/drugi/2014/01/16/bermudskiia-triygylnik-zagadychen-i-nerazgadan.1228845
Активен

bojinkata
Активен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6744
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #2 -: (Сряда) 17 Февруари 2016, 22:05 »


http://vsluh.net/show-5965-atlanty-s-planety-sirius.html
Атлантите от Сириус
Активен

bojinkata
Неактивен sfomato
Jr. Member
**
Публикации: 63

« Отговор #3 -: (Петък) 02 Септември 2016, 22:56 »

Пирамиди-те са в постройки по цял Свят!..има и обърнати такива и  на който веднага  му  се набива,че това е негатив е едно поредно клише..Иде реч,че в Древността е имало технология на Раси извън таз планета и наречена Земя и които са разпределяли територии..всъщност "нещица",които днес правим и Ние!)...((...Каквито Създателите,такива и отрочетата??!


Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 802

« Отговор #4 -: (Понеделник) 26 Юни 2017, 12:15 »


Две гигантски стъклени пирамиди са в центъра на Бермудския триъгълник (ВИДЕО)


  Две гигантски подводни пирамиди са открити на дъното на океана в така наречения „Бермудски триъгълник”. Това показва разследване, продължило години на океанографът Майер Ферлаг, представено на научна конференция във Флорида, САЩ и цитирано от mkd-news.com.
...

Всъщност, откриването на стъклените пирамиди не е новина, твърдят и други участници в конференцията. Американски океанографи пишат през 1990 година за наличието на подводни пирамиди в центъра на Бермудския триъгълник. Според тях, повърхността им е изключително гладка, но път налягането на дъното изключва да са от стъкло. Като размер, пирамидите са били оценени на три пъти по-големи от Хеопсовата пирамида в Египет. Едната от тях е с размери на основата 300 на 200 метра. На върха й са забелязани две дупки, през които водата преминава с огромна скорост и така се получава опасно завихряне в района. Засега обаче всичко, казано от океанографите, остава версия, хипотеза, докато не се намерят научни доказателства. /БЛИЦ



Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/goreshtite-novini/dve-gigantski-stkleni-piramidi-sa-v-tsentra-na-bermudskiya-triglnik-video_news382324.html  


***




http://temaonline.bg/publication/6022-%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA/
_________________________________________________________________________________________

Бермудският триъгълник - разгадана ли е мистерията?

Странни облаци с геометрични форми над Бермудския триъгълник вероятно крият мистерията на множество изчезнали кораби и самолети през последния век - твърди нов документален филм.

Новата научна теория разкрива, че тези облаци са свързани с т.н. "въздушни бомби", движещи се със скорост над 270 км.ч., способни да унищожават кораби и самолети.

Мистерията е била разгадана от метеоролози, които участват в най-новия документален филм на Science Channel, озаглавен "Какво на Земята...?". В него те разказват а своите най-нови открития, направени в резултат на анализи на радарни спътникови снимки. Метеоролозите открити необичайни шестоъгълни облаци с големина между 30 км и 60 км, които се простират върху територията на водната повърхност около Бермудите.

Метеорологът д-р Ранде Сервени казва: "Сателитните снимки са много странни - облаци във формата на шестоъглници...Всъщност тези образувания ние нарекохме "въздушни бомби". Те се формират в резултат на т.н. "микроексплозии" и реално те превставляват въздушни взривове"...     





Названието  „Бермудски триъгълник" е въведено от Винсънт Гадис през 1964 г. Районът е известен и като „Дяволският триъгълник". Всъщност има странни катастрофи и в близки до „триъгълника" райони (например в Мексиканския залив), а и в по-далечни. Границите на „опасната" зона не са строго очертани. Възможно е дори формата ѝ да е четириъгълна или овална. Според някои изследователи на запад тя стига до Флорида, а на изток се простира чак до Азорските острови – почти на другия край на Атлантика. Оценките за площта ѝ са различни – от порядъка на 1-2 до десетки милиони квадратни километри. Все пак, днес по-често се приема, че западният връх на триъгълника не са Бахамите, а е Флорида: 



   моряците на Колумб при пресичането на Саргасово море през 1492 г. били шокирани от необичайни явления: бяло като мляко море, странни светлини през нощта, огнени стълбове между небето и морето, „полудяла" стрелка на компаса... Това море било твърде особено, в него нямало дори риба. За сметка на това изобилствали водораслите, които дали и името му – „sargaco"  е португалска дума за водорасло.   



Христофор Колумб и един от неговите кораби


1945 г. 5 декември, сряда, е черен ден за американските военновъздушни сили, те губят шест самолета над Бермудския триъгълник. Какво е известно за тази трагедия?
Военноморската въздушна база (ВВБ) на САЩ във Форт Лодърдейл е на 20 мили северно от Маями, щата Флорида. Около 14 ч с „Полет 19" от нея излитат пет торпедни бомбардировача „Авенджър" (всички моменти са по американското източно стандартно време). Целта на занятието е усъвършенстване на уменията по навигация. Задачата е елементарна: звеното да лети 56 мили на изток, където да извърши учебна бомбардировка от бръснещ полет. След това да лети още 67 мили на изток, 73 мили на север и да се върне в базата. Самолетите обаче изчезват безследно. Не се завръща и спасителният хидроплан № 49 „Мартин Маринър", изпратен да ги търси.
       




     Водещ инструктор на „Полет 19" и пилот на самолета с позивни FT-28 бил лейтенант Чарлз Тейлър, опитен летец с 2500 часа в небето. Останалите пилоти (офицерите Едуърд Пауърс-младши, Джордж Стайвърс, Форест Джербър и Джоузеф Боси) преминавали *урс за напреднали по навигация и бойни действия във въздуха с торпедни бомбардировачи. На борда на четири от самолетите е имало по трима души, а на петия – двама (третият не се явил).

Приблизително по същото време лейтенант Робърт Кокс, летец-инструктор в базата, е във въздуха със самолет с позивни FT-74. Около 15:40 ч той чува разговори по радиото на честота 4805 кХц (тази честота е използвана при тренировъчните полети). Командирът на „Полет 19" няколко пъти пита Пауърс какво показва компасът му и на края казва: „Не зная къде сме. Сигурно сме се загубили след последния завой." Лейтенант Кокс веднага съобщава във Форт Лодърдейл за проблема и малко по-късно успява да установи връзка с пилота на FT-28. Лейтенант Тейлър му казва: „И двата ми компаса не работят и се опитвам да намеря Форт Лодърдейл. Над суша съм, но е прекъсната от вода. Сигурен съм, че се намирам в района на островите Флорида Кийс, но не зная колко съм се спуснал на юг и как да стигна до Форт Лодърдейл".

В отговор лейтенант Кокс го съветва да използва слънцето като ориентир и предлага да ги пресрещне. Първоначално Тейлър казва, че няма нужда, но по-късно предава: „Можете ли да накарате Маями или някой друг да ни хване на радара си? Изглежда, че не се приближаваме. Тръгнахме на навигационни упражнения и на втората отсечка сметнах, че останалите се отправят в погрешна посока, затова поех ръководството и ги насочих обратно. Но сега съм сигурен, че и двата ми компаса не работят". Кокс съобщава на Тейлър, че предавателят му заглъхва и пита: „На каква височина сте?". Тейлър отговаря: „Аз съм на 1370 метра."

Това е краят на диалога между FT-74 и FT-28, защото предавателят на Кокс на високи честоти излиза от строя. След това от въздушноморската спасителна група при Порт Евърглейдс успяват да се свържат с Тейлър. Те също го съветват да се ориентира по слънцето и да лети към него, на запад. Радиовръзката отново е на честота 4805 кХц. Често тя е много лоша поради смущения – атмосферни и от близките кубински станции. Затова предлагат на Тейлър да премине на друга честота. Той отказва, за да не загуби връзка с останалите самолети. Съобщава, че е на височина около 1000 м и е минал над малък остров. От Порт Евърглейдс предлагат друг самолет с изправен компас да поеме водачеството, Тейлър се съгласява, но очевидно и другите самолети са имали проблеми с навигационните прибори. В 16:45 ч FT-28 предава: „Ще летим на север-североизток 45 минути, след това ще се отправим на север, за да се уверим, че не сме над Мексиканския залив". След половин час Тейлър съобщава: „Ще летим на запад, докато се натъкнем на брега или ни свърши горивото".

От Порт Евърглейдс поддържат връзка с Форт Лодърдейл и с Динър Кий - база на хидросамолети в Маями. Всички станции по източния бряг на Флорида започват да търсят „Полет 19“. В 17:54 ч от Порт Евърглейдс отново предлагат на Тейлър да премине на честота 3000 кХц. Той отговаря: „Не мога да променя честотата. Трябва да запазя връзката със самолетите си."

По-късно са доловени съобщения, от които става ясно, че и след 18 ч пилотите продължават да са са напълно дезориентирани. Тейлър пита Пауърс: „Какъв е вашият *урс?", малко по-късно друг летец от звеното отправя общо запитване: „По какъв *урс летим сега?".

В 18:44 ч се чува Боси да предава позивните си, а в 19:04 той вика Тейлър. Това е последното уловено предаване от „Полет 19". Горивото на самолетите би трябвало да стигне до 19:30-20 ч. Опитите за връзка с FT-3 и FT-28 продължават и след това, но без успех.

Още в 16:47 ч на всички мрежи за радиозасичане в района е разпоредено да определят координатите на самолетите по съобщенията от FT-28. Поради смущенията на честота 4805 кХц определянето е затруднено. Все пак около 18 ч е получено високочестотно радиозасичане. То показва, че в 17:50 ч FT-28 се е намирал на около 250 мили северно от Форт Лодърдейл и на около 150 мили източно от брега (с възможна неточност от 100 мили).
 


С окръжност е отбелязана областта, в която е засечен „Полет 19" в 17:50 ч

зултатите от радиозасичането са съобщени по телефона във Форт Лодърдейл и в Порт Евърглейдс. Отправена е молба до всички станции на въздушноморската спасителна служба да се опитат да се свържат с FT-28 и да му предадат да следва *урс на запад. С „Полет 19" обаче вече няма двустранна връзка.

В 18:45 ч от базата на военноморските въздушни сили във Вироу Бийч излита първият издирващ самолет. Към мястото на произшествието са изпратени и няколко кораба. Около 19:30 ч от базата в Банана Ривър излитат хидроплан №49 „Мартин Маринър" с 13 души на борда и самолет №32. Те се отправят към мястото на последното засечено съобщение от „Полет 19". „Мартин Маринър" е трябвало да се обади на базата в 20:30 ч, но съобщение от него така и не е получено.   



Бел.: Цитирам тази история, защото за мен е интересна. Останалото прочетете в статията. Линка е даден по долу.

ВЪЗМОЖНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ:



Какви са причините за многобройните инциденти в района на Бермудския триъгълник? Там времето често е лошо, защото се сблъскват две мощни течения – топлото Гълфстрийм (на север) и студеното Лабрадорско (на юг); в близост минават и други по-слаби. Разликата в техните температури поражда мъгли. Получават се и резки промени в налягането, които водят до честите бури и урагани в района (около 80 годишно).




  Океанските течения край Бермудите имат важно значение за климата на цялата планета. Те пораждат и подводни вихри, които също представляват заплаха, особено за по-малките съдове 





   свен това Бермудските острови са оградени от три страни с много опасни коралови рифове, а морският и въздушен трафик е изключително натоварен. Ето защо донякъде е естествено там да стават повече катастрофи, отколкото на други места.

Все пак, значителна част от инцидентите – може би около 10%, не могат да бъдат обяснени с лошо време. За тях учени и любители предлагат различни теории и хипотези     





 
   Още през 1936 г. изтъкнатият руски океанолог академик Василий Шулейкин излага своята теория за „гласа на морето". Той доказва, че при бурно море силният вятър може да възбуди продължителни нискочестотни излъчвания. Тези инфразвукови вълни се разпространяват на стотици километри от щорма. Тяхната мощност е малка, но ако честотата им съвпадне с резонансната честота на корпуса на морския съд, той става вторичен източник на инфразвук. Той вече е опасен, защото е многократно усилен и си взаимодейства с алфа-ритмите на човешкия мозък. Известно е, че при честота 6 Хц хората изпадат в паника. В такова състояние е възможно те да напуснат спешно кораба, дори скачайки в морето. Това би могло да хвърли светлина върху случаите на изоставени с товара си кораби.

Теорията на Шулейкин обаче не дава обяснение за изчезналите кораби и самолети. Това се опитва да направи една сравнително нова хипотеза на морския геолог от университета в Съндърланд Алан Джад. Създадена е, за да обясни някои катастрофи в Северно море и по-точно - в района Уич. Според Джад от откритата на дълбочина 150 м голяма дупка излиза метан. Този газ се получава при разлагането на падналите на дъното останки от морски организми (недалеч има платформа за добив на нефт). Газове се отделят и разтварят в придънните води и при подводна вулканична дейност – ежегодно в Атлантическия океан стават десетки хиляди земетресения. При изхвърляне на голямо количество газ плътността на морската вода рязко намалява. Всеки морски съд, оказал се наблизо, би потънал буквално за секунди, лодките и хората в спасителни жилетки - също. Районът Уич отдавна се ползва с лоша слава, наричат го „английския Бермудски триъгълник". Местни рибари разказват, че се е случвало лодките им да потъват за кратко на дълбочина няколко метра. Вероятната причина е отделяне на по-малки количества метан. Там обаче е потънал и кораб, открит на дъното без повреди и в хоризонтално положение. Очевидно това се е случило при по-мощно изхвърляне на газ.

И на дъното на Бермудския триъгълник, недалеч от Бахамите, има дълбока падина – „Океанският ров". Учени от норвежкия Арктически университет са открили и кратери с ширина около 800 метра. Възможно е от тях също да излиза метан или някакъв друг газ, така че хипотезата на Джад идеално „пасва" на редица инциденти в триъгълника. Тя обяснява не само някои катастрофи с кораби, но и със самолети. Попадналият във въздуха метан образува взривоопасна смес, която може да избухне от някоя искра или просто при досег с горещ двигател. Това би могло да е причина за част от трагедиите със самолети – например тази със спасителния хидросамолет „Мартин Маринър" през 1945 г. (още повече, че той е летял ниско над морето) и на „Мартин Марлин" през 1956 г.

Отделянето на газ от придънния слой е причина и за „кипене" на морската повърхност и породените от него бели ивици, наблюдавани още от Колумб и многократно фотографирани от самолети.

Тези две теории обясняват задоволително почти всички инциденти в Бермудите. Все пак, остават неясни странното поведение на компасите и липсата на сигнали SOS. В Бермудския триъгълник има гравитационна аномалия – нивото на водата е с 25 м по-ниско от средното за Световния океан. Той обаче не е магнитно аномална зона. Нещо повече, там обикновено стрелката на компаса сочи точно северния географски полюс.

Причината е проста – Флорида, магнитният и географският полюс лежат на една линия. Магнитните бури, причинени от заредени слънчеви частици, не са достатъчно силни да „завъртят" стрелките. И все пак там от време на време има мощни електромагнитни смущения, способни да предизвикат „радиомълчание". Това твърди изтъкнатият руски океанолог проф. Владимир Корт, ръководител на една от експедициите в района.

Разбира се, опити за обяснение на феномена има. Според някои изследователи под влиянието на разликата в температурите на подводните и повърхностните течения възникват магнитни „фунии". Освен че нарушават или правят невъзможна радиовръзката, те може да влияят на електрониката и компасите. Уви, тяхното регистриране поне засега е невъзможно.

Не всички проблеми с компаси и други уреди завършват фатално. Сутринта преди злополучния „Полет 19" отказват навигационните прибори на друг самолет от същата военно-въздушна база. Пилотът успява да го приземи благополучно... на 80 км от летището. Още по-интересен е случаят с опитния летец Вокели. През една ноемврийска вечер на 1964 г. той лети от Бахамите за Флорида. Височината на полета е 2 км, времето е хубаво, виждат се звезди. Внезапно стрелката на компаса започва да „подскача", крилата на самолета – да светят, а индикаторът на горивото отива на нула. Автопилотът отказва и самолетът влиза в дълбок вираж. Вокели преминава на ръчно управление и успява да го овладее. След около пет минути светенето на крилата отслабва и постепенно изчезва, стрелката на компаса се успокоява, индикаторът на гориво отново отчита. Повече проблеми няма и полетът завършва нормално.

Благополучно завършва и странният инцидент с американската подводница „Грин Инг“. През 1973 г. при маневри край Бермудите нейният дълбокомер – изключително надежден уред – започва да отчита грешно. За щастие повредата е забелязана – буквално секунди преди подводницата да достигне опасна дълбочина.
   





_______________________________________
https://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/4104-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0.html

_______________________________________ край

П. П: Някой  попадал ли е из нета на въртящо се изображение на равностранен триъгълник?
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 802

« Отговор #5 -: (Понеделник) 26 Юни 2017, 12:51 »

http:/hicomm.bg/secrets/syshtestvuvat-li-podvodni-civilizacii-v-svetovnija-okean.html
Съществуват ли подводни цивилизации в Световния океан?
08.06.2013

Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални