Страници: 1 ... 76 77 [78]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Войната в Сирия.  (Прочетена 118095 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6929
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1155 -: (Четвъртък) 16 Ноември 2017, 15:42 »

https://colonelcassad.livejournal.com/3810324.html#comments
САЩ никога не са се  борили с тероризма. Вече много  години  США решават само един въпрос  - създаване на управляема терористическа армия, която   със средневековни методи уничтожава цели народи. Управляемостта  на  такива структури винаги е условна, затова на  штатите постоянно  им се налага да унищожава непокорните главатари, прлекалено много вдигнали глави, но толкова, че  останалите да бъдат по-послушни.     И ето тази борба  за   управляемост и се представя от  сащ  като  борба с  тероризма.

Ако не бе  Россия, вече след  няколко месеца ИДИЛ  щеше да превземе   Дамаск и Багдад, остатъците от армиите  на  Сирия и Ирак  щяха да се  разбягат, лъжливият и  лицемерен Запад по всички канали щеше да охка и пъшка,   а  в същото време  ИДИЛ, вече през Иран ще излиза на  Каспийско море, в Средна Азия и на Кавказ.

Путин осъществи най-добрия вариант изхождайки от  Сун-Цзи - застави врага- США, създал Халифата, да се откаже от своите планове.    Но не трябва и на на секунда да се мисли, че  США уничтожават терористическата структура - США помагат на *урдите, само за това, че те не възпрепятстват  съхраняването на всички  функционери от ИДИЛ за запазване на  терористическата  структура на териториите на Сирия и Ирак  за по--нататъшно  използване.

США въобще нямат намерение да унищожават ИДИЛ как терористическа структура, заакрива се изключително държавната  форма  на неговото съществуване със съпътстващото унищожаване на непокорните.  Но проблема за света е, че  един път настроил глобалната система за вербовка на доброволци в ИДИЛ, США извън всяко съмнение  ще използват тази  схема  в Юго-Източна  Азия и други региони. За това унищожаването на редовите джихадисти  за США не е   проблем. В  перспектива - вербовката на стотици  новобранци от ИДИЛ е отработена, и такива демократически страни как Русия или Франция не могат нищо да противопоставят на това.

https://colonelcassad.livejournal.com/3810324.html#comments
Активен

bojinkata
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6929
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1156 -: (Събота) 18 Ноември 2017, 12:19 »

Накратко  по Сирия. 17.11.2017

1. САА и Ко ще продължат   освобождаването на   източна  Сири, което след завземането на  Абу-Кемал (и  освобождаването на Рава в Ирак) ще доведе до това, че САА и иранските прокси ще вземат под контрол   цялата граница на Сирия с Ирак от Сувейда до Абу-Кемал. Въпросът с *урдите и США ще се решава  на дадения этап  по дипломатически и други  методи.
2. В Идлиб САА ще  продолжи наступление, в рамките на реализацията на договоренностите с турците. Ще става бавно поради липса на хора и техника.  
3. В Гут свръх-прорив  не  се очаква, боеве от местно значение + переговори с част  от группировките по включване в процеса  на мирни переговори. С тези които не се договарят - унищожение.

Военният  аспект преминава на втори   план и се нлагат дипломатическите усилия. Много е важна срещата   Путин, Эрдогана и Роухани.


https://colonelcassad.livejournal.com/3814749.html

Эрдоган обвини САЩ в поддръжка  на ИДИЛ
https://colonelcassad.livejournal.com/3814221.html
Активен

bojinkata
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6929
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1157 -: (Сряда) 06 Декември 2017, 18:38 »

ВКС РФ и «Тигрите» освободиха западния бряг  на Ефрата от ИДИЛ

Щурмовите подразделения  на  генерал Сухейл  се срещнаха с  армейските подразделения и съюзници   на няколко    километра   на  север от Абу-Кемал. Войската контролира всички  населени пунктове по пътя   Ал-Каим (Ирак) — Абу-Камал — Меядин/Сирия/.
Источник: http://rusvesna.su/news/1512566447
http://rusvesna.su/news/1512566447

"Тигрите" се очертават най-подготвената боеготова сила на Асад, която воюва много успешно с джихадистите. И от останалите части има добри единици, но боевете в Хама и другите райони показват, че войската на генерал Сухейл е най-добрата. Самият генерал е непрекъснато между бойците, лети с въртолет "Пума".
Китай вкара 5 000 свои спецназовци за борба с уйгурите, воюващи на страната на ИД. Сега са разположени в руската база Хмейми.
Активен

bojinkata
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6929
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1158 -: (Четвъртък) 07 Декември 2017, 11:27 »

Победи ли Русия в Сирия?
автор: worldissue
Щом и българските медии пишат, че коалицията на Русия и Иран побеждава в Сирия, то значи Москва наистина отново води по точки пред Вашингтон. Събитията от последните две седмици говорят в полза на това твърдение. Накратко ще опиша най-интересните моменти, които се случиха в този период.

Първото и най-важно събитие беше освобождението на сирийския град Абу-Кемал, намиращ се на юг от Дейр-ес-Зор, близо до границата с Ирак. Боевете около последната „столица” на ИДИЛ  в Сирия (терористите няколко пъти местеха виртуалната си столица, отстъпвайки от поредния голям сирийски град) обаче продължават и в момента – сирийските войски и съюзниците им са заети с изтласкването на джихадистите от околностите на Дейр-ес-Зор и Абу-Кемал. Руската авиация осъществява всекидневни полети, поддържайки операциите на сирийците.

От Кремъл вече заявиха, че основната фаза на войната завърши и че руския контингент се справи със стратегическите си задачи. Това общо взето е така, макар че западните пропагандисти изтълкуваха съобщението като знак, че Русия скоро ще се изтегли от Сирия и ще остави Асад на произвола на съдбата. Руснаците обаче имаха предвид съвсем друго.

Първо, руските военни не се канят да се изтеглят никъде. Контингентът в Сирия (авиация + наземни сили) ще бъде частично намален, когато интензивността на бойните действия спадне, а остатъците на ИДИЛ преминат към партизанска тактика. В тези условия съответно ще са нужни и по-малко самолети. Второ, руските бази в Хмеймим и Тартус ще останат още десетилетия в страната и никой няма намерение да ги затваря (има вероятност дори да бъдат построени допълнителни бази). Трето, Асад може да е спокоен, че никой няма да го остави на произвола на съдбата, пък и вече е ясно, че никой не може да го свали от власт (нито ислямистите, нито американците).

Рефренът „Асад трябва да си ходи” вече не е актуален и всички се смириха с очевидната реалност. Либийският сценарий не проработи в Сирия въпреки политическия натиск на САЩ и Израел и милиардите на Саудитска Арабия. Действително, ИДИЛ вече не е онази мощна терористична организация, която заплашваше да покори половината Близък Изток. През последните две години (основно благодарение на руските военни) тя понесе ред сериозни поражения, които фактически сложиха край на проекта „Ислямска държава”. Въпреки това за окончателна победа е рано да се говори – „черните” имат все още достатъчно привърженици в Сирия, част от отрядите под шапката на ИДИЛ все още продължават да са активни и създават доста проблеми на сирийската армия. Пълната им ликвидация ще отнеме месеци, а тези които оцелеят, ще преминат в нелегалност и ще започнат да се занимават с тероризъм в доста по-малък мащаб. Това обаче вече няма да е гражданска война, както е в момента, а контра-терористична операция (политическата ситуация също ще претърпи сериозни промени в близките месеци).

Все по-близо е и моментът, когато битката ще се пренесе от бойните полета на дипломатическия фронт. Предстоят преговори в Женева и обсъждането на следвоенното устройство на Сирия.

Преди седмица Сочи стана домакин на цяла серия международни срещи (малко преди това пък саудитския престолонаследник посети Москва, за да преговаря с Путин). В Русия с еднодневна визита пристигна сирийския президент Асад (западните медии бяха много огорчени по този повод) и, съдейки по доброто му настроение, той явно не се безпокои за бъдещето си. Пък и как иначе след като армията му побеждава. След това Путин се срещна и с делегациите на турците и иранците, с които обсъждаха ситуацията в Сирия. Южният руски град Сочи също така бе посетен и от суданския президент, който дори предложи на Русия да отвори своя военна база в африканската страна. При това ал-Башир имаше смелостта да критикува САЩ, нещо което надали можеше да си представим примерно преди десетина години.

На този фон доста смешно звучат приказките за това, че Русия е изолирана. Толкова е изолирана, че Путин почти всяка седмица се среща с някой чужд лидер и обсъжда глобалните проблеми. Също така вече няколко страни от близкоизточния и северноафриканския регион предложиха на Русия да отвори свои военни бази на тяхна територия. И от Либия постъпи подобно предложение (от ген. Хафтар, който контролира източната част на Либия и по ирония на съдбата е бивша креатура на американците), и от Египет (преди дни двете страни подписаха споразумение за взаимно използване на въздушното пространство и военните летища на двете страни), и от Судан. Разбира се всички тези предложения са резултат от успешната операция на Москва в Сирия и очевидно отслабващите позиции на Вашингтон в Близкия Изток (и Северна Африка). Щатите не могат да предложат в момента нищо на бившите си и настоящи сателити (освен може би поредния преврат в стил Кадафи и неизбежна гражданска война). Да не говорим и за навика на Вашингтон цинично да предава и продава тъй наречените си съюзници. Затова и пред Кремъл се нарежда такава опашка от чужди делегации, защото те разбират, че Русия е последователна и си държи на думата и че Москва е винаги готова на взаимен компромис за разлика от американците, които действат по принципа „ние сме най-великите, всички трябва да ни се подчиняват”.

На дипломатическия фронт Москва също маневрира по-ефективно от противниците си. Преговорите в Астана под егидата на Русия се оказаха по-действени от женевския формат и те фактически определяха хода на войната в Сирия. В Женева се събираше тъй наречената „умерена опозиция”, в която на практика влизаха групировките, спонсорирани от Саудитска Арабия и САЩ, и неколцина сирийски имигранти, играещи ролята на политици, които по идея трябваше да вземат властта в Дамаск и впоследствие да изпълняват ролята на щатски марионетки. Естествено бе, че на женевските срещи не можеше да се реши нищо, тъй като „умерените” опозиционери нямат собствено лице и не могат да издигнат дори един кандидат за сирийски президент. Умерените опозиционери, които понякога се мяркат пред камерите, при по-внимателна проверка се оказват свързани или с ал-Кайда, или с друга бандитска организация (което не пречи на американците да ги спонсорират и снабдяват с оръжие). В такива условия е очевидно, че Асад е с голям процент доверие сред сирийците, тъй като негова единствена алтернатива са терористите. Друга алтернатива САЩ още не са измислили.

Бойните действия в Сирия продължават и в момента. След окончателното зачистване на провинция Дейр-ес-Зор и западния бряг на Ефрат до иракската граница (районите на източния бряг на Ефрат са контролирани от американските проксита в лицето на кюрдите и местните сунитски групировки, които преди това бяха в съюз с ИДИЛ), сирийската армия ще трябва да се заеме и с останалите райони, все още удържани от ислямистите.

Остават още три главни зони, които сирийците трябва да освободят. Едната е на юг, около границата с Йордания, където американците контролират граничния ал-Танф и околностите му. Там се намира база с американски спецчасти и идеята на Вашингтон бе да я използва като плацдарм за нахлуване и окупиране на южна Сирия с помощта на тренираните в Йордания ислямисти. Тези планове бяха осуетени през изминалото лято, но американците въпреки това не искат да се изтеглят от ат-Танф, продължавайки да оказват подкрепа на бандитските групировки в района и забавяйки прогреса на сирийците и съюзниците им.

Втората зона включва районите около Дамаск, които все още са под контрола на „опозицията”, и районите около границата с Израел (Израел оказва активна помощ на местните главорези и често нанася ракетни удари по територията на Сирия).

Третата и също толкова важна зона е провинция Идлиб в северозападната част на Сирия. Тук са събрани основните сили на „умерените” главорези и групировките, спонсорирани от Саудитска Арабия. Тъй като сравнително оскъдните ресурси на сирийската армия (да не забравяме, че тя воюва вече шеста година) бяха разпръснати по останалите участъци от фронта, въпросът с Идлиб бе отложен и предстои да бъде решаван в близките месеци. В момента се водят боеве в провинциите Хама и Хомс на юг от Идлиб, но засега с променлив успех. Между другото бунтовниците воюват не само със сирийските войски, но и едни с други, водейки ожесточена борба за власт. Въпреки упорната съпротива на джихадистите в тази част на страната се очаква по-големите банди да бъдат ликвидирани в първата половина на 2018. Сирийския Кюрдистан не броя, тъй като той на практика е под пълния контрол на американските проксита в лицето на кюрдите.

Що се отнася до Идлиб, през септември Турция, Русия и Иран се споразумяха да разделят провинцията на т.нар. зони на де-ескалация (на първоначален срок от 6 месеца). Споразумението задължаваше Турция чрез контролираните от нея протурски бунтовници да ликвидира спонсорираната от саудитите Хаят Тахрир ал-Шам (бившата Джебхат ал-Нусра) в отредения ѝ сектор. Другите два сектора съответно преминават под контрола на Русия и Иран. От една страна договорката поставя под контрол протурските групировки, които евентуално биха могли да създадат проблеми на сирийските войски, от друга – с подписа си Анкара гарантира и териториалната цялостност на Сирия, въпреки че само допреди година-две Ердоган активно участваше в опитите за раздробяване на страната. Оттогава обаче ситуацията се промени и влиянието на Русия и Иран сериозно се повиши, което пък накара турския президент да смени политиката си и да се откаже от конфронтацията с Москва (особено имайки предвид, че Щатите не могат да му предложат нищо по-изгодно). Между другото споразумението бе още един удар по самолюбието на Вашингтон, тъй като то бе достигнато без негово участие, още веднъж демонстрирайки, че американците в момента слабо влияят на събитията в Сирия.

Ако въпросът с ИДИЛ и останалите ислямистки групировки ще бъде решен сравнително скоро, то около кюрдите продължава да се плете интрига.

След разгрома на ИДИЛ кюрдския фактор остава единствения инструмент на САЩ, който им позволява да въздействат върху ситуацията в Сирия. Естествено, американците няма да се откажат от разпространяването на ислямския радикализъм в региона, но тъй като ал-Кайда и компания търпят поражение на фронта се налага да се постави ударение върху кюрдския въпрос.

Щатите вече успяха да нивелират успеха на сирийците в Дейр-ес-Зор, завземайки с помощта на тъй наречените SDF (този съюз включва сирийските кюрди и някои сунитски групировки, които преди това бяха верни на ИДИЛ) нефтените полета на източния бряг на Ефрат. Американците също искаха да стигнат първи до иракската граница и да я блокират, но сирийската армия ги изпревари, превземайки Абу-Камал. С Абу-Камал между другото се случи интересна история, която отново демонстрира, че за Щатите терористите са по-скоро съюзници, а не заплаха.

Руските военни официално обвиниха американците, че янките оказват помощ на ИДИЛ, пречейки на руската авиация да нанася удари по терористите, отстъпващи от сирийския град. Щатските военни намериха просто гениално обяснение на действията си – терористите се били предавали (!) на американските сили, което автоматично ги правело военнопленници и съответно те попадат под закрилата на женевската конвенция и не може да бъдат бомбардирани. Това е пълен абсурд и противоречи на заявленията на самите американци, които твърдят, че водят безкомпромисна борба с ИДИЛ (Пентагона стигаше до там, че да обвинява руснаците, че не били бомбардирали правилните терористи). Да не говорим, че въпросните „военнопленници” не само не се разоръжават, ами се прегрупират на териториите, контролирани от Щатите, и после отново атакуват сирийската армия. Пък и откога световно признатите терористи са под закрилата на женевската конвенция?!

Всъщност  това не е първия пример за връзките на Вашингтон с терористите, наскоро даже западните медии писаха, че американците сключили сделка с ИДИЛ и извозили с автобуси няколко стотин терористи от Ракка (след което Щатите гръмко обявиха, че са освободили града).

Най-цинично обаче звучат заявленията, че именно САЩ са победили ИДИЛ, а Русия не прави нищо (между другото руската авиация не спира даже за ден да нанася удари по базите на терористите). Всъщност можем да разберем американците – имайки предвид, че в последно време те не могат да се похвалят с никакви успехи и дори щатските медии обявяват Путин за победител в Сирия, то подобни заявления поне отчасти трябва да оправдаят пред американския електорат присъствието на САЩ в Сирия.

Тук обаче също възниква противоречие – щом Щатите почти са победили ИДИЛ, то значи те вече нямат оправдание за оставане в Сирия. В същото време щатските генерали дават да се разбере, че нямат намерение да се изтеглят от страната. За това свидетелства и укрепването на щатските бази в северна Сирия, както и строежа на военна база край Ракка (обяснението е, че американците „помагат” на съюзниците си от SDF). Ясно е, че няма как Вашингтон да напусне Близкия Изток без да обяви геополитическо поражение, пък и военното присъствие в Сирия позволява да се блокират кон*урентните енергийни коридори (особено тези с китайско участие) в този стратегически регион.           

През 2018 година на Русия ѝ предстои да решава и кюрдския въпрос в Сирия и да не позволява на американците да разиграват тази карта и евентуално да провокират нова локална война с участието на кюрдите. Подобен сценарий би бил изгоден само на Щатите и Израел, но не и на останалите регионални играчи, още по-малко пък на самите кюрди, които така или иначе няма да получат своя държава. Колкото по-скоро те осъзнаят, че са просто пешка за американците, толкова по-добре за самите тях.

Русия има няколко варианта за действие, Москва също така се опитва да включи кюрдите в преговорния процес за следвоенното устройство на Сирия. По такъв начин Русия се надява поне малко да намали американското влияние над кюрдите и да ги натовари с определени задължения. Турците обаче са против това, тъй като ако Ердоган седне на една маса с кюрдите ще излезе, че Анкара ги признава. Москва търси баланса в този въпрос, тъй като на нея не е изгодно прекаленото усилване нито на турците, нито на кюрдите.

Остава да видим и каква стратегия ще изберат американците и дали ще продължават да усилват конфронтацията в Сирия. Проблемът за тях е, че те нямат дългосрочен план и действат ситуативно, без да могат ясно да формулират какво искат да постигнат в крайна сметка. Тактиката на контролирания хаос явно закъса, а други идеи ястребите и глобалистите във Вашингтон явно нямат. Тръмп вероятно би искал да завърши сирийската кампания, но политическите му противници в никакъв случай няма да му позволят да го направи, така че всичко ще си продължи по старому – война, война и отново война в името на американската глобална хегемония. Само дето тази хегемония все повече се клати. 

Друг възможен източник на напрежение е Ливан – проиранската Хезбола продължава да усилва позициите си благодарение на успешните действия в Сирия, което пък не се харесва на Саудитска Арабия и Израел, опитващи се да преборят Иран. Хибридната война между Иран и Саудитска Арабия продължава и поне засега иранците уверено печелят схватката, укрепвайки влиянието си в региона. Израел и саудитите традиционно се опитват да попречат на строителството на тъй наречения „шиитски полумесец” начело с Иран, виждайки в това едва ли не смъртна заплаха. Затова и Хезбола в момента е разглеждана като главна мишена от антииранската коалиция. Дали израелската армия отново ще нахлуе в Ливан предстои да видим (за последен път това се случи през 2006, но не донесе особени успехи на ционистите).                       

Общо взето пред Русия стоят няколко достатъчно сложни задачи, които предстои да бъдат решавани догодина. Имайки предвид, че на прага са и президентските избори, на руската дипломация няма да ѝ е никак лесно. Така или иначе, съдейки по умелите ѝ действия и успехите, които постига в Близкия Изток, можем да сме оптимистични за развитието на ситуацията в Сирия. Не се оправдаха прогнозите, че руснаците ги чака втори „Афганистан” в Сирия (самите американци вече 16 години седят в Афганистан и са практически в задънена улица). Само за 2 години и то с ограничени ресурси Москва успя не само кардинално да промени хода на войната, но и да се върне на голямата геополитическа сцена.

Глобалното противостоене със САЩ продължава и по събитията в Сирия в близките месеци ще можем приблизително да определим бъдещите рамки на тази борба и военните конфликти, които може да произтекат от нея.                       
Активен

bojinkata
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6929
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1159 -: (Петък) 08 Декември 2017, 10:25 »

Сирия без САЩ: Кюрдите, Армията на Русия и Дамаск създават алиянс (ФОТО)

В селището Салхиях  е сложено началото на   тясно взаимодействие на официален  Дамаск и етническите групи  на източния  бряг на  Ефрата.
Источник: http://rusvesna.su/news/1512547961
http://rusvesna.su/news/1512547961

Очертава се мирно предаване на нефтените полета на изток от реката, завзети от кюрдите на Дамаск, по вече отработената схема в Киркук.
Активен

bojinkata
Неактивен Jivka
Newbie
*
Публикации: 4

« Отговор #1160 -: (Събота) 09 Декември 2017, 02:04 »

https://www.blitz.bg/svyat/boytsi-na-idil-zasnekha-smrtta-si-byagayki-v-panika-ss-samodelen-tank-video-18_news563430.html


Вижте как бягат бандитите от ,"Даваш".По диалекта личи,че са от С.Арабия.

Това заслужават!
Активен
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6929
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1161 -: (Вторник) 12 Декември 2017, 12:17 »

Администрацията на президента США Доналд Трамп е съгласна  сирийския лидер Башар Асад  да бъде на власт до 2021 год. Това пише The New Yorker.
За смяната на позицията на Вашингтон повлияха успехите на правителствените  войски на Сирия при поддръжката  на России, Иран и Хезболлы.
Освен това, успехите на сирийската опозиция в борбата с «Исламска държава» се оказаха много по-скромни  от тези на Дамаск. Това е и  на фона на  вътрешните  противоречия в поддържаните от  США групировки биещи се помежду си   и неспособни  да бъдат  алтернатива  на  Асада, отбелязва  изданието. Дипломатически изразявайки, могъщата тройка России, Иран и Турция, доминираща в мирния процес в САР, не придава особено значение на  позицията на США, резюмира The New Yorker.

США просто  са принудени да   приемат  новата нормалност, тъй като в условията  на предстоящите търгве за следвоенното  урегулиране в Сирия,  позицията на США по Асад фактически   доведе до това, че вашингтон просто  го игнорират  и обсъждат бъдещето  на Сирия въобще без тях (защо им е нужен США, ако има "друг Реджеп", с който може да се сключват работещи сделки), сякаш  хегемона не съществува и делата в  Близкия Изток  могат   да се решават без него.  Илюзиите се разсеяха и дори  играта с кюрдите няма да помогне на Тръмп.

Сирийская война изменила Ближний Восток и отложенные результаты этой войны будут сказываться еще на протяжении нескольких лет. Более подробно эту тему разберем в итоговом обзоре сирийской войны за 2017-й год.

https://colonelcassad.livejournal.com/3867072.html

 "Тигрите" вече се прехвърлят в района на север от Хама. Там вече фронта ще се раздвижи!

https://militarymaps.info/
Активен

bojinkata
Страници: 1 ... 76 77 [78]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални