Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Правилно отношение към покойника  (Прочетена 241 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1797
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« -: (Вторник) 03 Януари 2017, 22:43 »

Няма да давам линкове за инфото но част- 

Приготвеният, стъкмен мъртвец се покрива с бял покров. Той може да е поръбен със сини и с червени конци. Първо се покрива до гърдите, а преди спускане в гроба се покрива и лицето.
Тялото се опъва добре и за да стои стабилно така, краката се връзват с кърпа или конец при стъпалата. Стар човек се връзва с черен конец, млад – с червен. Ръцете се свиват в лактите и се кръстосват върху гърдите и също се привързват. Гледа се ръката, на която има венчален пръстен, да е отгоре.
Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Неактивен admin
Administrator
*****
Публикации: 535

« Отговор #1 -: (Събота) 14 Януари 2017, 00:50 »

Освен гореспоменатите неща от Dora hi, може би едно от най-важните е да се опази тишина и мълчание около покойника, понеже силния плач от скръбта и загубата на обичания човек, смущават и пречат в процеса на развъплътяването му.

На този етап в научните ни разбирания, не само че душата на човек не се възприема като факт, а дори няма и научни хипотези, които да допуснат нейното евентуално съществуване. Като описано и разпространено знание, душата се споменава най-вече в религиозните писания, но по един изопачен и фалшифициран начин от тази група от същества, които могат да се обобщят в израза - "силните на деня". И ако в миналото "силните на деня" е можело напълно безпрепятствено да се възползват от преобладаващото невежество на болшинството от населението, за да живеят на техен гръб, то в настояще време тяхната сила намалява право пропорционално спрямо осъзнаването на човечеството.

Съществува една вечна и непреходна същност отвъд времето и пространството, истинския център на всяко човешко същество, свързваща сила която обединява духа и тялото, качество което придава отличителност, оформяйки тази сувкупност проявяваща се субективно като характер, а обективно като поведение, индивидуалност съчетаваща сбора на умствените схващания, чувствителността, желанията и стремежите, самоосъзнаващо себе си съзнание, живителен център с множество от енергийни полета, явяващи се проводници на самата енергия оформяща всички черти на тялото, неговото очертание, виталността на органите и жлезите. Това е може би човешката душа, а е наречена така, поради липса на по-адекватна дума измежду другите в хода на цялата човешка история и писмеността, която да приложим и с която да я назовем и запишем.

Когато човек се въплътява във физическо тяло, душата контактува с него, чрез нишка, проводник, скрепен към две условни точки - в мозъка и сърцето. През различните времена и епохи, се използват различни припокриващи и застъпващи се понятия и определения - сребърна нишка, сутратма, магнитна нишка и др. Изборът на дума, не е толкова показателен, а по-скоро смисълът който се крие зад нея.
А именно:
          - Чрез сърцето и самото кръвообръщение като посредник, душата достига до всяка клетка на тялото и поддържа единството от органи и тъкани на цялата физическа маса.
          - Чрез мозъка и самата нервна система като посредник, достига до всички мускули, поддържайки ритъма на движенията им, за да може тази цялата маса от клетки да се координира с такава прецизност, че на яве да се възпроизведе интелигентно движещ се механизъм, който определяме с понятията - жив човек, организъм в който има живот, жива същност от плът и кръв.

В периодите на спане на физическото тяло, тази магнитна нишка се "разкачва" от мозъка и повечето хора изпадат в безсъзнание. В повечето случаи настъпва естествения процес на съня. Другата част на нишката, скрепена към сърцето не се прекъсва в хода на целия земен живот. И заедно чрез т.нар. вегетативна нервна система, те поддържат автономно живота на тялото, когато обитаващото съзнание е извън него. При събуждане, нишката отново се позиционира и в мозъка, съзнанието насища с координирани импулси, посредством нервната система мускулите, и тялото оживява в този вид, в който е било преди да заспи. На практика ние всяка нощ "умираме" с мозъка, оставяйки тялото на автономен режим със занижени функции, а след това отново се прибираме в него.

В края на земния ни цикъл или при настъпване на преждевременен инцидент, нишката се отделя от мозъка, но също така и от сърцето. С края на последните му удари, насищащата енергия, която е поддържала всички клетки в единство се отдръпва, а душата се подготвя за прибиране и префокусиране в друго поле на съществуване.

Живеем във време, което е преход към нов по-различен живот. Комуникацията между физическия свят и това което генерализираме с термина - отвъдното ще бъде осъществена като част от нормалното съществуване на човечеството. Това не е различна хипотеза или нестандартно хрумване, а истина която предстои да се случи и на яве. В момента преобладава огромно незнание, относно процеса на физическата смърт и това поражда в част от човечеството такъв страх от непознатото, който граничи с панически ужас и края на всичко съществуващо, а това не е така. Когато комуникацията между тези които определяме като починали и нас самите, наричайки се живи, бъде направена на ниво човечество, коренно ще се промени хода и развитието на живота ни. Сълзите от скръбта към починалия, ще започнат да се изместват със сълзи на радост при ясното осъзнаване и връзката между живия и покойника. Липсата на близкия човек отново ще пораждат тъга и болка, но всичко ще е много по-различно и по-смекчено. Целта в живота, нещата които искаме да постигнем и осъществим, нещата които искаме да оставим след себе си и които искаме да останат като спомен сред другите ще бъдат по-разумни, водени от интерес за подобряване живота и състоянието на всички, наситени с повече енергия, за да се осъществят. И най-важното - физическото отсъствие на човека, няма да предизвиква такава тежест и непоносимост, a ще се възприема ясно и осъзнато като временна раздяла. Тези които са в труден момент, нека да имат вяра, просто е въпрос на време тази вяра да се прояви в истина.
Активен
Неактивен Dorssay
Sr. Member
****
Публикации: 264
Пол: Мъж

« Отговор #2 -: (Събота) 14 Януари 2017, 20:03 »

Дора

Това не е ли цитат от Уикипедия ?
Сигурно е рецепта на някое погр*бално бюро ....

Но както и да е , много правилно наблюдение , само с добавката , че подобно "правилно" отношение е меродавно в традициите на Православието.

Иначе , колкото различни култури има , толкова и начини на "правилно" отношение към покойниците има.

И апропо , "спускането в гроба" не е от най-правилните Традиции. Изгарянето на тялото е по-правилния начин ... поне такъв извод си правя от всичко което съм ровил по темата.


Админ

Същото допълнение мога да направя. В някои по-далечни култури бият барабани и пеят , ядат и пият по една седмица. В други по-близки култури нарочни платени оплаквачки вият до небесата ....
Важна е Енергията която се вкарва в Ритуала


Активен
Неактивен Dorssay
Sr. Member
****
Публикации: 264
Пол: Мъж

« Отговор #3 -: (Събота) 14 Януари 2017, 20:31 »

Към горното мнение ще добавя само един пример:

В Традицията на Тибетския Лаоизъм например , починалите Лами ги варят , (преди сурови са ги обработвали) обезкостяват и с парчетата плът хранят лешоядите и орлите по върховете там. Костите също ги начукват с едно чукче и ги разходват по описания начин.
Няма никакви червени , черни и пембяни конци с които да ги връзват.

Ако вземем за база това отношение към починалите , нали не искаме да кажем и да имаме претенции , че НИЕ или нашия местен ЦЪРКОВЕН КЛИР , сме по-светии , или по-високо духовно развити от Тибетските Лами ?
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални