Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Забравени думи...  (Прочетена 347 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1806
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« -: (Сряда) 16 Август 2017, 14:09 »

"...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Хубаво. А какво е концентриран?
- Концентриран - внимателен не е ли?
- Не е!
- Такъв, който... е събран в едно нещо.
- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.
- Не бях се замисляла, питай още.
- Имам няколко любими. Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи. А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо,
което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."
-----------------------------------------------
Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1806
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« Отговор #1 -: (Четвъртък) 17 Август 2017, 11:17 »

Началото дойде със Слънцето.
И всичко беше кръг.
И кръгът беше в Огън.
После дойде Земята.
И земята беше кръг.
И кръгът се завихри.
И дъхът на Слънцето влезе в Земята.
И се зачена семе.
От семето дойдоха човеците.

От човеците дойде Хорото.
И хорото беше кръг.
И кръгът беше Пътя им.
Поведоха го Безименните...
В Хорото те получиха име.
Изрече го Авитохол,  синът на елена.
Положен в името беше Ключът.
И Ключът беше кръг,
защото в Слънцето беше силата им.

Зовяха се Българи.
Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1806
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« Отговор #2 -: (Петък) 08 Септември 2017, 04:47 »

 Ти нали можеш да наричаш? Наречи ме да ми се махне тая магия, моля ти се!
- Никой нищо не ти е направил, от тебе е, от корена ти! Той те е дръпнал за гърлото.
- Какво? Баба Рада и тя такива някакви май ми каза.
- Има едни хора с по-дълбоки корени от другите. Като дърветата - и те са тъй. Едни с по-плитки, други - с по-дълбоки корени. Та тез хора като заминат някъде, душицата им трябва да знае кога ще се върнат. Ей тъй, да си засече времето, да си вземе колкото ѝ трябва сила да издържи далеч. Ако човек с дълбок корен реши да замине завинаги, душата му почва да се кахъри. Опъва се оная нишка, дето я свързва с корена ѝ, опъва се, зазвънява, дърпа, изтънява и накрая... прас, и се скъса. И тогаз душата залинява...
- Как така душата има корен, душата нали е... вечна - сълзите ѝ пак дойдоха в гърлото.
- Вечна е, чедо! Душата пребъдва много пъти. И много пъти идва и си отива от тоя свят. И всеки път, като дойде, избира - първо земята си и после - родителите. И като избере земята, на мястото, дето е слязла, се свързва с корена. И се затърколва едно учене...
- За кармата ли говориш?! - изуми се Райна.
- За кой?
 - За кармата, за гените...
- Не ги знам тия. За съдбата ти думам аз, за орисията. Душата като реши пак да си дойде, има бая да учи. И затуй е важно откъде ще ѝ почне ученето. И нали е много стара и умна, избира къде да се роди и кои да са майка ѝ и баща ѝ. Ето, твойта душа е избрала нашта земя - българската. И като е дошла, се е забързала за нея. Ей тая връзка се вика корен. В корена има разни израстъци - род, народ, език, кръв, болежки, радости - Все останали от тези преди тебе. Те са ти белезите в съдбата, има ги, носиш ги вътре. Понякога и те се обаждат, Викат те, местят те напред-назад, искат си своето. Коренът затуй е много важен.
 - И за какво е толкова важен?
- За да си здрава, Райно! В коренчето ти е силата. Щом старата ти душица е избрала една земя, имала е нещо наум. Затуй требе да се грижиш за корена си!
 - И майка и татко ли съм избрала? - сякаш себе си запита младата.
- И тях. Я помисли, ако баща ти беше някой друг човек, такъв ли щеше да ти е животът? Ей на, сети се за някой, дето познаваш. Ако той беше твой баща, как щеше да е?
- Различно...
- А ако се беше родила на друго място - далече, в немско? Или по ония там, снежните места? Или пък по ония, дето ходят забрадени целите? Как щеше да е?
- Друго...
- Туй е, щото душата си знае работата. Тя си е избрала точно тука да дойде и това си е.
 - Че тука да не е лесно?
- А кой каза, че требе да е лесно? Викам само, че твойто си учене, за да го изучиш, оттука е трябвало да почнеш, туй е.
 - Твърде просто звучи, бабо Магде...
Знаеш ли колко книги са писани за това...
- Истината винаги е проста, Райно! Ама на човека все му се ще посложно да е. Че се обижда от простото. Простото не е за всяка уста лъжица.
 - А ти откъде ги знаеш тия работи?
- Оттука. От мойта баба, от нивата, от плетенето...
- От кое плетене?
Ей от онуй, простото, на две куки. И от хурката. Докато изпридаш нишките, някак умът ти преде. И реди едни думи... От хурката идат, жива е тя. Ако жените захващаха хурка, нямаше да забравят простото!
Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1806
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« Отговор #3 -: (Петък) 08 Септември 2017, 04:55 »

- На нашта земя има едни дни, дето имат по три ката - занарежда Магда. - Когато църквата рече, че е най-близо до Бога, най-отгоре тури нейните си празници - на третия кат - най да са на светло. Но народът си помни неговото. И под църковните празници останаха да клокочат народните - на втория кат. Църквата, понеже е умна, реши да се не кара с народа, че ще остане без стадо. И си тури празниците наедно с народните, да няма гюрултия. Но има и един кат най-отдолу - найякият, първият - при корена. Там са старите тайни. Тях малко хора ги знаят и ги пазят - затуй са и тайнства. Те са ядката на всичко.
- Тогава утре какъв празник е? - Утре е слънчевото седене. Най-дълго ще се заседи слънцето и наймного огън ще даде. Затуй старото българско тайнство се прави тогаз.
- А на 24-и какво е? - На 24-и църквата празнува рождество на Йоан Кръстител. Хитра е тя. Така го е удурдисала рождеството, че хем да мръдне малко празникът, да не е баш кога си требе, хем да позволи на хората да си му викат и Яньовден. Но ние си го правим нощес преди Седенето. Винаги е било тъй!
- Как, през нощта ли? - През нощта. Затуй ти викам да си събираш акъла.

---

- Вярваш ли в християнските светци?
- В светци не вярвам, вярвам в хора. Илия е роден 900 години преди Христа. Пък после църквата как го е направила светец и какво житие му е сътворила, си е нейна работа. Илия е велик човек, един от най-великите майстори в човешката история. И за него казват, че е бозал от кошута, като нашия Авитохол. За него чувала ли си?
- Не съм. Той кой е?
- Той ни е родоначалник.
- На целия ви род?!
- На целия народ. На българите. Но за това друг път. Сега иде реч за Илия. Пророк Илия е този, който е познал Единия Бог още в тъмните времена. И се е възправил срещу ония, които се кланят на много божества. Илия е единствен, който не е умирал. За него Бог е пратил златна колесница да го вземе. Дядо ми казваше, че колесницата му я теглят змейове. Илия Гръмоломник - така му викат по нашите земи. Господарят на небесния огън. Неговият празник е насред лято, по жътва, най-важното време в годината. На него се принасят най-много *урбани. За жертвено животно се избира най-личният петел - бащата. Или бикът на селото. Целият юли се именува Илиин месец. Всичко, що се случва сега, през юли - било суша, било наводнение, градушка или харно време - все от Илия идва. И много обреди се правят в негово име. Питай бабите и за Герман, той също се прави на Илииния месец. Морето и то се обръща на Илинден. И тоя, дето е господар на небесния огън, си прибира сам *урбана от водата, ако човекът не му го е дал. Затуй никой не бива да влиза днеска в морето. При българите Илия е Змеят Горянин. Народът се пази от него - като от най-страшна напаст. И го почита като най-голям покровител!
 - Как може една сила да е страшна и желана едновременно?
- Като слънцето, Райно. То може хем да изпепели, хем да даде живот. Затова българинът никога не е делил силите на бяла и черна. На Бог - добрия и Сатаната - лошия. Българинът никога не е имал дявол, преди църквата да му го измисли. За него Богът е бил всичкото, цялото! И не е бил добър или лош, а справедлив. Затова българинът и до ден днешен все говори за оная Сила. Защото за народа тя е по-голяма и от доброто, и от лошото. Тя просто е. Тъй е и с Илия. Затова е толкоз почетен. На много места *урбаните в чест на Илия са много по-важни и по-тежки от тези за Георги на Гергьовден. И друго има. Който си отиде от тоя свят на Илинден, е бил змей. Змеят е онзи човек, дето цял живот пристъпя по ръба. Ни в светлото, ни в тъмното ходи. Все по ръба. Големи сърца имат такива хора. Тия змейове ги прибира лично Илия.
- А аз на теб как да ти викам? - ни в клин, ни в ръкав попита Райна.
 - Всички ми викат Геле. И ти можеш да ми викаш така.
 - Дядо Геле, ти откъде ги знаеш тия неща?
- Знам ги. Не е важно сега кое откъде знам.
- На мен ми е важно. И за Авитохол искам да ми разкажеш, можеш ли?
- Питаш ме или ми казваш да ти разкажа? - блеснаха очите на Вангел.
- Моля те да ми разкажеш - сведе поглед младата.
- Не те оставя огънчето, а, Райно? Тъй питаш ти, че да ти се рече. И не мирясваш, дорде не чуеш отговор. Туй е добре. Но трябва да си знаеш и мярата. Силата е и в търпението. В него има и покой, и почит, и мъдрост. Трябва да се научиш и да чакаш. Огънят ти няма да угасне, силен е! Но му давай време - да се разгори. Мълчанието и търпението са добри другари. Добре е да присядат на огнището ти. Те слагат дебели цепеници в огъня и го поддържат хем кротък, хем силен. Такъв огън топли много и трае дълго. Инак съчките на твойто питане ще припукат и ще изгорят. От моя тютюн искаш ли да те почерпя? Заиграха пак пръстите на стареца. Райна припали от късата цигара и миризмата се разстла по одеялото. Легна и впери поглед в короната на чинара. Старият се надигна и тръгна нанякъде.
Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1806
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« Отговор #4 -: (Петък) 08 Септември 2017, 05:08 »

- Ще ми гледаш ли? - усмихна се Райна.
 - Нали те гледам! Хубостница, дето и за хубавица може да мине, ако премрежа поглед.
- А в бъдещето можеш ли да виждаш? Знаеш ли я тази магия, да гледаш на кафе?
- Гледането, Райно, не го признавам аз. Грях е то. И да видя нещо, не е моя работа да го казвам.
 - Грях ли? Цял свят е хукнал по врачки и баячки, пък ти - грях. И кое му е грешното?
- Ако сега ти река, че след седмица може да те блъсне нещо, какво ще направиш? - Може ли? - стресна се Райна. - Питам те, ако сега ти река да се пазиш, какво ще направиш?
 - Ами ще се пазя. Няма да пътувам. Няма да ходя с колата до града.
- Тъй! Ами ако точно на това ходене, дето няма да отидеш, ти е писано да срещнеш някой? Някой важен, твоя човек, дето да ти промени живота?
 - Ами катастрофата?
- Питам те!
- Не знам... Какво ме питаш, дали ще избера да се блъсна, или да срещна някой?
- Да.
- Не искам да катастрофирам... може би ще остана...
- А аз казах ли къде ще е катастрофата и с какво?! Може утре Сабрието да я хванат дяволите, да препусне като алтава с каруцата и без да ще, да те бутне с нейната луда кранта.
- Тогава какво да правя? Има ли начин да се спре това? Да я няма катастрофата?
- Че какво толкоз! Не съм казала, че кой знае какво страшно ще става, само ще се стреснеш, това е.
- Е, така вече може и да тръгна за града. Щом там ще срещна някой важен...
 - Ето, видиш ли? Ей туй прави гледането. Изкривява ти ума. Като ти кажа какво иде, почваш да го чакаш. И от чакането се изкривява и пътят. Почваш да правиш други стъпки, в друга посока. Не е добро туй, пречи!
- А не може ли да помага?
- Не! Всеки има урок за учене, Райно. Човекът сам требе да избере дали да учи, или не. Катастрофата пак е урок. И болестта. И бездетието. Нещо имаш да свършиш, нещо требе да се препати, да си мине по пътя. Като ти гледат и ти кажат кога иде бедата, само ще те побъркат. Умът ти ще се залута да дири начин да избяга и сам ще се оплете.
- Чакай малко! А Ванга? На толкова много хора е помогнала. Видяла е в бъдещето им, казала им е едни неща, лекувала е хора, даже такива бездетни... И тя ли е вършила грях?
 Магда се облегна назад и затвори очи. Мълчанието стори място на тиктакането. Проточи се, попровлачи крак, препъна се, пък приседна.
 - Вангелия плати дан... тежък дан... - се търколиха думите из мълчанието.
- Познавала ли си я?
 - Бяхме млади... много отдавна... Голяма дарба имаше тя и скъпо плати за нея... Сама избра.
- Кое?
- Да вижда в бъдното на хората и да им го казва. Плати с очите си. Това е старият закон. Има неща, дето струват скъпо. Ако речеш да помагаш на хората, въпреки тях плащаш! Туй само Господ може да го прави. Затуй Господ си взима дан.
- Какво значи: „Въпреки тях“? Нали и ти правиш наричане на бездетни? Не е ли същото?
- Помниш ли думите, дето ги редяхме трите на яловата, на Виолета?
 - Помня! „Ако си научила ученето си, рожбата ти да те познае и да слезе!“ Всичко помня! Записала съм го!
- Магда пак замълча. Тиктакането и куките на Времето се надпреварваха в главата на Райна. Едно налице, едно наопаки... тик-так, тик-так...
- Ако си научила... това ли е? - продума Райна.
 - Ако си научила?
 - Вангелия не искаше от тях да учат! Направо ги спасяваше. Правеше кукли на бездетните, въпреки че имаха да учат. Даваше име на нероденото, за да го викне... - гласът на Магда секна.
 - Избираше поне да са добри хора... добри по нейния аршин... и ги спасяваше. Един ден ѝ рекох, че не може тъй, че е против закона...
- Кой закон?
 - Старият... За да вземеш - даваш. Ако си отиде нещо - друго идва. Ако дойде ново - нещо требе да му стори място. Ако някой няма, не е дал достатъчно. Спречкахме се. „Магдо, толкоз мъка има по тоя свят!“ - викаше Вангя: „Поне нещо от нея ке махна...“ Пък аз ѝ думах, че мъката иде от хората, че хората не требе да се спасяват, требе да се поправят, па да си отиде и мъката им. Че тъй всичко отива на вятъра, пък те все по-лоши стават... Повече не я видях. Само насън... но си беше вече отишла. Дано да е в Светлото!
- Бабо Магде, а наричането?
- Какво за него? - сепна се старата и стана. Отиде до чешмата и пи вода. Плисна си на очите и пак седна.
- Като ходих в читалището, четох за баенето. Каква е разликата между баенето и наричането?
- Огромна. Баячката върши всичко сама, наречницата кара човека сам да си свърши работата. Вангя беше и баячка. Има едни думи, стари работливи думи, които се предават от род на род. Никой не помни откъде са тръгнали и кой първи ги е чул и рекъл. Тези думи се предават по кръв и не се менят никога. Има думи за лек от болест - за уплах, за любов, за всякакви работи. Те се баят по един начин. Независимо кой ги е поискал - мъжко, женско, старо, младо или мънечко. Баячката като ги рече, те си намират пролука откъде да влязат в човека и там, извътре сработват.
- Знаеш ли такива думи? Ще ми кажеш ли да чуя как звучат?
- Не! Пак не ме чуваш! Казах ти, че се предават по кръв, по някой път на смъртен одър, от баба - на щерка, пък тя - на внучка.
 - И всяка жена от един род ли може да бае?
- Не всяка. Требе да има и дарба, душата ѝ да има дар, думите ѝ да хващат. То е като с магията, помниш ли? Баенето и то е магия. Ако нямаш душа за нея, думите изтичат под камъните и се връщат чак като срещнат нов майстор.
 - Ти можеш ли да баеш?
- Леля ми баеше, на баща ми сестрата - Росана. Остана без деца, нямаше на кой да предаде думите. Била съм малка, когато ми ги даде в една тетрадка.
- Пазиш ли ги?
- Пазя ги, но не ги избрах и те не избраха мене. Аз съм избрала да наричам, то е по-тежката работа, ама е мойта. Наречницата няма готови думи, тя вика думите от душите на хората. Всяка душа си има думи, нейни си, само за нея. Номерът е тия думи да се викнат да излязат от човека, пък да бъдат речени.
- Затова ли ги питаш какво искат?
 - Затуй. Първо требе човекът да иска. Има хора, отдавна нищо не щат, като костенурки са - целите в коруба, не излизат навън от нея. Каквото има в корубата, туй е - добро, лошо, тяхно е, знаят си го - друго не щат. Ако ги хване мъка и болест, пак в корубата си ги гледат, на топличко, дорде изгният накрая. Тез хора не стават за наричане. За наричане требе живец, въглен барем да тлее - да искат, да се надат на нещо, да искат да се обърне животът. Тогаз ги питам какво е туй, дето го искат. И иде другото трудно - не знаят. Знаят туй, дето не щат, а за харното очи нямат. И аз требе да им помогна, да дръпна оттук-оттам, да раздухам въглените. Има едни хитреци - шикалкавят. „Искам здраве, викат, туй е най-важното!“ Тъй ли, я да видим сега ти от какво си болен? От нищо, вика, ама ей тъй и занапред да съм здрав! Ти жена имаш ли, питам го. Той ме гледа и като му стане едно криво. Нямам, вика. Дългове имаш ли? Имам доста, не мога и да ги връщам сега... - и му докривее още повече. А радост каква имаш през деня? Гледа ме човекът, а очите му празни. Разправям му, че здравето иде накрая, когато човек си има някой да се буди до него, когато на никой нищо не дължи, кога му е леко в душата. И започваме едно теглене. Дума по дума, мъка по мъка... Плевим. Махаме бурените на мъката, пък да видим отдолу нещо има ли, живец някакъв тлее ли? Пък да стигнем до най-сложното - да дадем име на радостта. И да ти кажа, бая рядко се случва таз радост да се вика „здраве“. Щото то и на болния все ще се окаже, че нещо преди туй му е окуцяла радостта, че да се кютне болен.
 - А нали все се казва: „Да сме живи и здрави!“. Защо се казва така?
 - Глей сега, народът български е стар и мъдър, ама и доста празни приказки е рекъл! Живи и здрави са ми козите, от човека се очаква още... да дръпне малко... Живи сте всички, ей на, ясно е! Животът ще си отиде не когато ти му речеш! А здравето какво? Здрав човек несподелен има ли? Може ли да е здрав някой, дето все го яде, че си ляга сам и душицата му е опустяла? А човек, удушен в дългове, здрав ли е? А такъв, дето цяла нощ не може да мигне, щото съвестта го яде? А човек, дето не може да прощава и се е вързал на възел целият, тоя как да е здрав? Ами оня, дето е стиснал устни и юмруци, крачи напред като бивол и човещината му е изтекла? А слепият за раните, дето е сторил, здраве ли ще му наречеш? Здравето е първо в главата и душата и после в тялото! То като в църквата стана - рекли поповете, че свещи палиш или за здраве, или за умрело! Друго важно не им дошло на акъла!
Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 500
Пол: Мъж

« Отговор #5 -: (Понеделник) 11 Септември 2017, 11:58 »

Да покажа и аз нещо по темата:

  Старата и младата се гледаха. Околовръст седяха бабите и мълчаха.
Ръцете им лежаха в скутовете, а Времето пазеше на вратата.
-   Райно... -   трепнаха устните на старата.
Младата коленичи до леглото. Сърцето   ѝ биеше като лудо.
-   Райно, прави го за добро... и да пазиш закона и корена!
-   Бабо Магде, обещала съм ти!  -   трепна младата.
-   Рада да дойде!  -   повиши глас старата.
Рада се приближи тихо и сложи   нещо в ръката на умиращата. Обърна
се и пак седна.
-   Я сега, закълни се пред тая земя!
Райна се наведе, целуна пръстта в шепата   ѝ и затвори очи.
-   Заклевам се в тая земя и във всичко, дето е раждала и ще роди,
когато наричам, да е по стария закон! И да пазя  българския ни корен!
-   Да бъде! -   екнаха гласовете в стаята.
    


Който е чел книгата вероятно е наясно как се правят нещата и защо. Горе в червеното е есенцията/поуката. И който не е сляп, ще се усети по какъв начин се ползва знанието против нас. Ще дам само един пример, който е очеваден. Чрез песните. Вижте децата какво си пеят напоследък.

  Напра'о ги убивам Килата бейби Гери-Никол мама Напра'о ги убивам Пръскам Напра'о ги убивам Пръскам Чашите високо горе Да се чува дзън дзън Партито е high с тебе яко до край Искам с тебе ми е най на-на-на най Умът ми тялото напуска, така ми се разпуска запалили сме пури и шампанско да пръска Звъниш на абоната, ала няма връзка Искам бутилка водка руска или сива гъска Килата пак ги маже, а гърба на Гери пръска, под кръста Хейта мотивира мойта пачка, тлъста Да имаш мрежа гъста и да си мърдаш само пръста А пред гаража чака фантома ми излъскан Фитнес, влизам, вдигам, блъскам Камера екшън Снимам, пръскам Не ме чуваш даже, а синджира ше скъсам Този лудия до мене много е нахъсан /x2/ Напра'о ги убивам! Пръскам! Чашите високо горе Да се чува дзън дзън Партито е high с тебе яко до край Искам с тебе ми е най на-на-на най Ти ме искаш, знам го това, бейбе. Гледаш само мене сега, да, да И не мога само със теб, бейбе Искам всичко да разбера Ти си този дето спира Аз съм тая дет нервира Ти си тоз дет се взира Аз пък точно теб визирам Кадилака се паркира мадафака Никой тук не подозира, к'вото се планира и какво го чака Ти си тоя дето слушаш Аз съм тоз дет ше пуша Дето е жена ти под душа и ше и размажа туша Ти си абонат блокиран Аз съм тая дет копира Дето иска да коментират, хората най-добре ме разбират #якатадупара бе, брат! Хващам вълната, вдигам целия град Баш брат, Килата вдига кинтата в сак После сме на парти, брат, уабадиида Ние сме пчелите, майка BEES IN THE TRAP Варненски фънк смесен с гангстерски рап Малката принцеса и Килата ДИЛАЙТ Палим нощта, а купона all night /x2/ Напра'о ги убивам! Пръскам! Чашите високо горе Да се чува дзън дзън Партито е high с тебе яко до край Искам с тебе ми е най на-на-на най Най съм аз, най си ти, най са всички Най съм аз, дай на всички ученички Най съм аз, най си ти, най са всички Аре, начертай го, брат, нали сме ученички Най съм аз, най си ти, най са всички Най съм аз, дай на всички ученички Най съм аз, най си ти, най са всички Палим нощта, а купона on night Чашите високо горе да се ... дзън-дзън Чашите високо горе да се ... дзън-дзън Дзън-дзън, дзън-дзън /x2/ Напра'о ги убивам! Пръскам! Чашите високо горе Да се чува дзън дзън Партито е high с тебе яко до край Искам с тебе ми е най на-на-на най Най съм аз, най си ти, най са всички Най съм аз, дай на всички ученички Най съм аз, най си ти, най са всички Аре, начертай го, брат, нали сме ученички Най съм аз, най си ти, най са всички Най съм аз, дай на всички ученички Най съм аз, най си ти, най са всички Аре, начертай го, брат, нали сме ученички Едно, две, три Напра'о ги убивам С Килата свивам Килата Бейби Пуф-паф Пуф и пуф и паф  


Играят си навън дечицата, и все тоя текст им е в устата. Накрая казват гласно колко им харесва/съгласни са с него. Че и дъртите го правят същото.
Наричат се без да се усетят, и после рев Боже що ме наказваш.
И подобни примери колкото щеш. За телевизията да не говорим, хеле за книжките.


« Последна редакция: (Понеделник) 11 Септември 2017, 12:11 от paci1 » Активен
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1806
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« Отговор #6 -: (Понеделник) 11 Септември 2017, 12:11 »

Правилно, да! То това децата не го осъзнават, но пък има много хора, които работят и за събуждането им. Да си говорим за тях по-добре. Иначе не знам какво да напиша, не ми се мрази Smiley
« Последна редакция: (Понеделник) 11 Септември 2017, 12:25 от Dora » Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 500
Пол: Мъж

« Отговор #7 -: (Понеделник) 11 Септември 2017, 12:15 »

Дора,
Цитат
 Иначе не знам какво да напиша, не ми се мрази    
Не мрази, а се научи да се пазиш.
А тия дето са по събуждането явно не ги бива.
Активен
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1806
Пол: Жена
Душата е есенцията на добрите ни дела.

« Отговор #8 -: (Понеделник) 11 Септември 2017, 12:20 »

 Пазя се, не използвам и слушам, доколкото мога, такива думи. Мислех,че е проличало преди. От години се стремя да махам паразитни думи, чуждици и тн. Но благодаря за съвета, важно е!  +++
 
 
« Последна редакция: (Понеделник) 11 Септември 2017, 12:25 от Dora » Активен

Грешници съдят грешници, заради различните си грехове.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални