Това ще е по-интересно, ако докато четете си представяте, че всъщност го изиграва ... Мария Силвестър като в моноспектакъл
Снежна тишина"... искам те, в миг на съзерцание"
Вечерта беше топла и прохладна, без да се натрапва.
Един ден, който измина толкова неусетно, че можеше да се усъмниш, дали времето съществува.
Всичко си има начало. Често се замисляме за алтернативите и многото "ако", след като нещо се случи и е ... Факт или минало "свършило". Понякога съжаляваме, друг път, но по-рядко, решаваме: Пак така бих постъпила! Пак това ще избера!
Но интересното е, когато в един момент се запиташ: А сега накъде?
Ето, дори в това докато пиша откривам знак и асоциирам с филма на Рангел Вълчанов... и се сещам за друго заглавие ... Фатална нежност!
Аз обаче не искам да пиша за миналото, а за това какво ли следва? Какво разбрах и струват ли си "усилията", старанието, онова необяснимо желание, което те кара да постигнеш нещо ...
- Кой се обажда?
... непозната! Вие всъщност не ме познавате.
Разбира се, че се подразних от този иначе невинен въпрос, целящ просто да установи ..."баси, как се казваше тая мацка? "
И моето желание беше невинно, дори не държах да ми е запомнил името. Веднъж си забравих очилата. Дали го направих нарочно? Разбира се. Това бяха специални очила, в които всъщност бяха монтирани камери и така можех да го "наблюдавам" през цялото време. Щях да знам кога е радостен, кога тъжен. Дали прави секс с готини мадами или каквото падне и върже.
Но и в същото време той като погледне към тях все едно вижда мен и моите очи.
А аз се влюбих всъщност в погледа му май? Или усмивката ... не помня точно.
Подразних се и когато ми отговори "непознат номер".
Изненадах се, когато на смелата ми покана да отидем на театър и да гледаме "Животът е прекрасен", той ми отговори, че си има приятелка, с която живеят заедно и е малко неудобно да дойде с мен на театър. Ето защо уважаеми актьори и публика има по-малко зрители!
Защото, когато мъжете и жените се събират да живеят заедно се прекратяват посещения на обществени места и културни мероприятия, освен ... наградите на БГ-радио. Ако следващата година са в Долни Богоров на всяка цена ще присъствам.
После се ... натъжих. Стана ми мъчно за мен самата. Защото разбрах, че съм "болна". А не знаех как се лекува любов.
Мислех да си остана само с мечтите и "Ако някой ден ..."
Мечтите топлят, но дума от любим глас повече. Да, обичах и гласа му.
Надявах се. Мечтаех. Пак се надявах. И пак мечтаех. Толкова много се надявах ... че ще се излекувам. Защото, ако не се излекуваш умираш.
Да бе да. Никой не е умрял от любов! ... ще кажете.
Сигурни ли сте?
Виждали ли сте хора с мъртва душа?
Аз съм виждала. Иначе в живо тяло, но с мъртва душа.
Кога Душата е мъртва ли? Когато не може вече да обича. Когато спре да обича. Когато я принудят да не обича ... защото БОЛИ като обичаш!
Защо да боли?
Защото плачеш! А човек плаче, когато тялото не може да удържи емоцията в сърцето и душата и мозъка "натиска" копчето "Сълзи". Има :"горчиви" (оставящи горчив вкус в устата), "задушаващи" (не можеш да дишаш и да си поемаш равномерно въздух)- опасни са, могат да причинят смърт на организма, и други разни ...
Сънувах го два пъти. Бях толкова ... щастлива от този Факт. Сякаш бях малко дете качило се за първи път на виенско колело. Замаяно от гледката. Забравило страха. Сякаш летяло толкова високо като птиците. Това е щастието...
Веднъж му написах "стой далеч от мен!" ... Боже! Какво си въобразявах?!
Че е научил "обратния" език на жените? Че веднъж целунал ме, няма да пожелае друга да целуне? Ей на това му казват : на-И-вно-ст!
Все едно, -нали си го представяте?- (какво ли сравнение ще роди лейката ми куха?)- ... значи, имаме един мъж на средна възраст. Средна възраст от около ... 35 години 1 месец 27 дни (часовете не ги знам, защото не съм го питала, но знам, че асцедента му е Дева ... ако не е излъгал. Ха! Ми да. Най-лесно може да се излъже за асцедента. Никой няма да пита майка ми в колко часа съм родена. А и тя вече не си спомня много добре. Така че моят е не по "час" а по "характерни особености" на някоя друга проклета зодия. В конкретния случая, си признавам: "Рак") това в скобите не беше толкова важно да се уточнява, но носи някаква дори и минимална информация ... Средно възрастния мъж среща също такава подобна средно-възрастна жена... Искам някак си да го опиша, все едно не съм била аз. Все едно го наблюдавам отстрани това.
Аз съм ... да речем отегчената от многобройни истории приятелка на средновъзрастната жена... И се срещнали ... тия двамата ... Пешо и Пешка (ха! още едно откритие. Виждате ли от къде идва думата "пешка"? Ми да! ) Той в началото ... нали ... такъв един резервирано се държал. Резервирано, резервирано ... нееееее няма да напиша "колко да е "резервирано"" даже не си го помислям... колкото да поръча два броя Мохито ...ей, виждате ли отново? Мохито ми пили, после ми реват! Бабите и дядовците им, особено бабите, сигурно, ако са чуели подобна дума, са щели да решат, че е или препарат някакъв против "мухи" или някакво ново копито за конете ...
... и пият си те Мохито ... тя е пълно Дърво! Пън по-скоро , или отсечено дърво, така да се каже... или много ... "спечена" както биха казали младежите... той ... един такъв ведър. Актьорче го дава. Завършил бил НАТФИЗ! Е, и?! Нещо автограф ли да му иска? Тя когато си е лафила със завършили НАТФИЗ-а и си е поркала водката с тях, той ... сигурно си е стоял в къщи при мама и е похапвал вкусна капама по Староселски.
И си говорят значи. Той повече, тя по-малко. Много изненадващ Факт за нея самата, но той няма как да го знае, защото никога преди не е разговарял с нея или да са излизали заедно, за да види к`во се случва след три рома! Просто ... тая ... как й беше името? Опра, не! Мария Силвестър! Такава същата, само че без сините очи и това неустоимо излъчване, но иначе едно към едно като визия!
... защо реших да напиша това? Кому е нужно да разказвам? Защо се опитвам да формулирам някакви интересни изречения от мои мисли ... какъв е смисълът?
Сякаш ... не мога да повярвам, че ми се е случило ... може би си измислям? Може би съм сънувала? Това са добри оправдания, ако някога той забрави за мен. Сигурно вече е "в сила".
Кога ли ще умре Душата ми? Колко й остава? Колко болка преживя ... тя беше ... "добра душа" или поне се опитваше, колкото може. Мъчно ми е ... за нея. Как ще живея без нея? Обичах я!а я погубих ...