Страници: [1] 2   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Разкази  (Прочетена 4426 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен user
Hero Member
*****
Публикации: 723
Пол: Жена

« -: (Сряда) 27 Март 2013, 17:12 »

Написах скоро едно кратко разказче. Не беше удачно да го слагам в другите теми и реших да отворя нова. Не е велика проза Grin, но според мен се получи добре. Ако имате и вие разкази споделяйте.
-----
Зомбитата бавно, но сигурно тласкаха света към бездната на апокалипсиса. За щастие зомбитата бяха бавни, което даваше някакъв шанс за спасение. Но много хора вместо да ги трепят или да бягат пищяха кат блондинки по 10 минути и естествено бяха изпапани. Някой зомбита имаха наченки на мозък. Един си носеше хляб, друг горчица и майонеза. Нямаше зомби обаче дето да носеше кетчуп. Е то и се подразбираше защо.  hi-hi1
В началото никой не можеше да установи откъде се появи този ужасяващ вирус. Имаше съмнения, че кюфтетата на Макдоналдс имали вина. Но разследванията продължаваха.На всичкото отгоре вируса взе че и мутира. Зомбита не бяха вече само озверели първични същества жадни за плът и кръв. Докопвайки жертвите си първо се отдаваха на дива и страстна любов. След това вече изяждаха бедните хорица. За щастие някои зомбита се измаряха от толкоз любов. Което пък даваше шанс на хората да им резнат главичките преди да бъдат захапани и схрускани.

И полицията най-накрая откри защо мутирал вируса. Глупакът Кирчо карал камион със сурово месо. Ма взел, че се блъснал с камион пълен с виагра. Ама нашия Кирчо хич не му и дремело и си събрал каймата барабар с хапчетата и доставил месото в ресторанта.
А защо и кой сложил вируса първоначално в месото? Ми оказало се работа на масоните и илюминатите. Така им заповядали рептилите. Създали вирус с който искали да превърнат хората в кротки роби. Ама не знаели, че слагайки го в месото съвсем друго действие ще има.
Светът потъна в мъка, отчаяние, кръв и секс. Сякаш нямало надежда за спасение.  Sad
Единствените хора които успешно и безпроблемно се справяли със зомбитата били геймърите. За тях настъпил рая.
---
Ама нашта Сийка не се давала лесно. Все пак черен колан по карате имала жената. Зомбитата бяха приклещили заедно с бандата и. Сийка едвам смогваше да отблъсне гладните разгонени зомбита. Справяше се добре само щото от джубокса звучеше една яка и бърза песен на Металика. Тя си беше върла рокаджийка и металистка и мразеше чалгата. Риташе, блъскаше ги тия зомбита. И в един момент блъсна едно зомби в/у джубокса и песента се смени. Засвири някъв тъп хит на Азис. Сийка побесня. Тамън беше набрала инерция, а сега с тая чалга щяха да я оправят и хапнат. Обаче в един момент зомбита започнаха да се гърчат от болка и се строполиха. Откриха най-накрая оръжие срещу зомбита. И това беше чалгата.  Lips Sealed Сийка  с бандата бърже се измъкнаха и се качиха в джипа. Надуха най-тъпото чалгарско радио. Мъка им беше, но нямаше друг избор. Почнаха да учат и да пеят сякакви чалги простоти. Направиха експеримент. Спряха колата и Сийка отида към едно зомби. Почна да му пее на ушенце песента на Софи " Ти си бурята в сърцето ми". И онова зомби полуде и пукна.
---
Това е от мен за сега. Дано ви беше приятно. Grin
Активен
Неактивен umbra
Sr. Member
****
Публикации: 442

« Отговор #1 -: (Сряда) 27 Март 2013, 17:24 »

Хахахах ... не е зле.
Имаш си талант.. thanks1
Активен
Неактивен Страшку
Hero Member
*****
Публикации: 856
Пол: Мъж
Заяц ты меня слышишь?

« Отговор #2 -: (Сряда) 27 Март 2013, 17:37 »

Прочетох Зомбитата бавно... и спрях! Ще си го оставя за довечера. 
Активен

Човешкото развитие е пътят от примитивното през сложното към простото.
Неактивен user
Hero Member
*****
Публикации: 723
Пол: Жена

« Отговор #3 -: (Сряда) 27 Март 2013, 17:43 »

Мерси Umbra  Smiley
То музата рядко ме спохожда. Не съм я развила. Но разказчето са хрумвания и е събирателно от филмчета и една книга дето ще купувам скоро за зомбита.
---
Абе Страше я го чети. То кратичко. А за довечера почвай сериалчето Одещите мъртви. Аз скоро ще си припомня на Тарантино Бибрутално. Единия филм е за зомбита. Cool

Когато на човек му дойде някаква идея трябва веднага да си я запише, че се случва да изфирясва от главата. Така веднъж като тийн се бях разписала и тамън ми дойде супер идея за разказ и баба ми се  провикна "Айде стига си писала и чела. Ставай да ходим на нивата"  Sad Реших да го оставя за после, но с това прекъсване и идеята си отиде.
Активен
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 7220
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #4 -: (Сряда) 27 Март 2013, 18:50 »

Kалан, доообре! Кратко, но с мисъл и финал!
Активен

bojinkata
Неактивен alexxx39
Full Member
***
Публикации: 182
Пол: Мъж

« Отговор #5 -: (Сряда) 27 Март 2013, 19:53 »

Ето  и от мен един недовършен, моля не бъдете прекалено критични  . ashamed“Познанието „   Димът от лулата му се виеше на бавни спирали в тежкия горещ неподвижен въздух.Беше привечер,любимото му време от деня.Първите звезди се показваха но все още беше достатъчно светло за  да чете някакъв роман ,но така и не можеше да вникне в действието,мозъкът му се отплесваше и блуждаеше някъде в пространственно времевия континиум.Накрая остави книгата взе чашата с бърбън в която ледчетата отдавна се бяха разтопили и се надигна от люлеещия се стол.Приближи се до резбования парапет от орех и погледна към планинските върхове в далечината,гледката беше приказна,доло вниското згъстяващия се зеленикав здрач преминаваше в тъмносин мрак,забелязваха селениви кълба мъгла в долината над реката,погледът му се плъзна нагорепо склоновете на планината там дърветата все още се зеленееха но нагоре зеленото преминаваше вчервени нюанси  и самите върхове пламтяха ярко сякаш разтопено злато се стичаше от тях,последните лъчи на слънцето блеснаха  за миг на най високия връх и угаснаха.Денят отстъпи място на ранната привечер,полъхна слаб ветрец и разкара тежката горещина на късното лято,  Дрейк довърши питието си ,беше започнало да става тъмно но на него тъмнината не му пречеше,в долината сред сенките забеляза движение ,напрегна зрението си но нищо не можа да различи тогава слеко усилие на волята си промени зениците си и се вгледа отново,там определено ставаше нещо,ново усилие този път ушите му станаха чуствителни като на котка , в храстите се водеше борба ,тиха но ожесточена,борба на живот и смърт.Любопитството му се пробуди,все още не можеше да види ясно учасниците в битката но слухът му долавяше тихо съскане и фучене ,но и други звуци по ниски и гърлени напомнящи сподавено ръмжене, ясно беше че две същества  на падаха методично трето малко по дребно от тях ,но и по бързо.Дрейк остави  чашата на парапета ,любопитството му се бореше с предпазливостта,не веднъж си беше патил заради това любопитство,накрая взе решение,смъкна меките чехли от краката си,беше с любимите си меки дънки и раздърпана памучна блузка в зеленикав цвят,подпря ръката си на парапета и с лек скок прелетя над него ,приземи се леко ,почти безшумно върху меката трева височината не беше много голяма ,поне не и за него,някакви си десетина метра,обикновен човек можеше да пострада сериозно при този скок в тъмното ,но не и той.Понесе се с тихи ,дълги подскоци към дъното на долината ,там  където се виеше малка рекичка,наклона беше доста стръмен ,а и трябваше да внимава за препятствията,наближи мястото на битката ,вече виждаше по ясно биещите се същества ,двама едри мъже ,смътно напомнящи на вълци с неестествено тихи стъпки се въртяха около една приклекнала фигура на жена ,но и в нея имаше нещо странно ,сякаш наблюдаваше приклекнала пантера готова за скок,в този момент жената извърна главата си към него и котешките и зеници просветнаха в тъмното,тя го забеляза ,изглежда го помисли за партньор на двамата си нападатели ядно изфуча към него и се хвърли в отчаяна атака към единия ,в този момент другия ,които беше успял да я заобиколи отзад замахна светкавично към задната част на главата и и само това че беше скочила напред само няколко стотни от секундата преди удара я спаси от фаталния край ,но не съвсем ,дългите нокти на края на ръката на неиния нападател я пернаха  в основата на вратъ,тя падна на сантиметри от мъжа към когото  се беше хвърлила.Той улови погледа и в момента на скока и светкавично се обърна към връхлитащия  Дрейк,очите му светеха кърваво червени,а дългите кучешки резци се подаваха от раззинатата му  паст.Кракът на Дрейк се изстреля като снаряд напред ,ударът попадна в гърлото точно в адамовата ябълка ,чу се глухо изпращяване и тялото на мъжа отхвръкна на зад,падна на земята и повече не мръдна.Другия изръмжа глухо и на свой ред скочи към Дрейк,той леко извъртя талото си от плскостта на атаката муизбягвайки острите нокти и раззинатата паст,дясната му ръка свита в юмрук се стрелна към слепоочието му,ударът беше съкрушителен.Втория противник се свлече до партньора си с разбит череп.Бързо приклекна и се ослуша,наоколо можеше да има още от тези приятели,но изострените му сетива не доловиха нищо.Приклекна до тялото на жената и внимателно я разгледа,на пръв поглед нямаше нищо странно но когато се понаведе взе да забелязва някои дребни разлики.Ръцете и завършваха с леки удебелявания на пръстите също като възглавничките на котките,стисна леко единия от пръстите и там където при обикновенните хора има нокът се появи също нокът но значително по дълъг и здрав,Дрейк подсвирна ,с такива инструменти можеше като нищо да го разфасова.Хвана главата и за врата за да може да види лицето и но пръстите му се намокриха в нещо лепкаво,в този момент чувсвителният му нос долови миризмата на кръв.Отмести с ръка косата и за да види раната ,но му направи впечатление че вместо нормални човешки уши тя имаше леко заострени мъхести котешки ушенца,държейки я така той усети лек пулс на врата,значи не беше мъртва.Това повдигаше въпроса какво да я прави,ако я вземеше във вилата ,това значеше да се набърка отново в някоя каша,но пък и неможеше да я остави така ,със сигурност щеше да умре,пък и не беше съвсем грозна.Явно дългите месеци самота му се отразяваха,пък и убиваики мъжете ,вече се беше забъркал,така поне имаше шансове да разбере в какво се е забъркал ,ако успееше да спаси жената.Наведе се и вдигна тялото и ,не беше много тежка,около шейсетина килограма.Тръгна към вилата вече се беше стъмнило напълно,но усиленото му зрение виждаше без проблем все едно беше ден.Горе на склона прозорците на вилата светеха в тъмното,с бърза крачка Дрейк се запъти на там, почти беше стигнал до поляната пред вилата,когато през ума му просветна една мисъл,защо прозорците светят,той не беше палил осветлението.Спря се ,внимателно остави тялото на жената в меката трева .Приближи се до подножието на терасата приклекна и се изстреля нагоре ,подсилените му крака без усилие го изхвърлиха на нивото на терасата ,с леко и безшумно приклекване се приземи на терасата.Очите му настроени да виждат в тъмното веднага се каригираха и се настроиха за осветената стая,слухът му усилен максимално чуваше бумкането на собственото му сърце ,но на пръв поглед в стаята нямаше нищо обезпокоително,прокрадна се вътре със безшумни стъпки и се огледа като едновременно с това подуши въздуха в стаята,вътре нямаше никого ,но явно някои внимателно беше обиколил всички стай търсейки нещо, защото на всякъде където провери долавяше лек мускусен мирис на животно и още нещо ,миришеше на озон ,странна комбинация ,след като приключи с огледа  и се увери че е чисто и няма изненади,провери и входната врата,тя беше отворена явно с някакво устройство но не беше разбита,защото когато я затвори и превъртя ключа тя се заключи нормално.
Замисли се за странните събития ,в какво ли се беше забъркал пак,и изведнъж се сепна ,беше забравил за жената на тревата ,бързо се спусна на приземния етаж и натискайки едно скрито копче ,един подвижен панел от стената се премести безшумно и той се озова върху меката трева на поляната,но там нямаше никого ,тялото на жената беше изчезнало,или я бяха намерили ,или се беше свестила и си беше отишла.Огледа се внимателно но нищо не забеляза,обърна се и влезе обратно в къщата ,панела на стената безшумно се върна на мястото си,не забеляза че присвита в сянката на храстите една фигура го наблюдаваше внимателно,щом панела се затвори ,тя си обърна и с котешка грация се скри в нощта.
Активен
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #6 -: (Сряда) 27 Март 2013, 21:23 »

Alex,
впечатлена съм!
С известни граматически или правописни грешки ми въздейства невероятно истински и ми е интересно, ако има продължение Smiley

Както е казал Хемингуей  в едно от няколкото основни правила при писане "Не описвай емоции. Предизвикай ги!"
Точно това си направил Алекс Smiley Отново адмирации!  hi

Поздравления и за kalan,
тя в известна степен е загатнала и уточнила до някъде, че текста й всъщност е интерпретация по нечия друга идея.
Да уточня,без да се обижда. Става въпрос за един текст,който бях публикувала в съседния форум относно книгата "Z-та световна война". Там един човек, който има блог беше направил нещо като ревю и интерпретация по същността на книгата за действието случващо се в България.
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен user
Hero Member
*****
Публикации: 723
Пол: Жена

« Отговор #7 -: (Сряда) 27 Март 2013, 21:50 »


Поздравления и за kalan,
тя в известна степен е загатнала и уточнила до някъде, че текста й всъщност е интерпретация по нечия друга идея.
Да уточня,без да се обижда. Става въпрос за един текст,който бях публикувала в съседния форум относно книгата "Z-та световна война". Там един човек, който има блог беше направил нещо като ревю и интерпретация по същността на книгата за действието случващо се в България.
Мерси. Ама не се обиждам. Нали си го казах. Просто забравих да уточня книгата. Впрочем нещо не можах да я открия и най накрая в една книжарница ги помолих да ми я намерят.
Иначе това за чалгата точно от резюмето  ми хрумна.  Grin
За виаграта с камиона и разгонените зомбита си е чисто мое творение обаче. Tongue та да уточня, че не бях разгонена като писах разказчето. Просто се чудих как по шантаво да го измисля. Cool
Алекс, започнах разказа и ми хареса. Ще си го довърша по-късно или може би утре. Че и на Ирония ме чакат разказите. Не съм ги изчела още  blush
Активен
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #8 -: (Сряда) 27 Март 2013, 21:58 »

 Kiss
Написах го с нагласата, че при теб ми хареса вдъхновението и чувството за хумор, което си вмъкнала от себе си Smiley

Не чувствай задължение за моите разкази, те си имат продължение, а и са писани преди почти три години и ... човек се променя с времето- имам предвид себе си, т.е. автора. И накрая сякаш исках по-бързо да ги приключа без да ги обмислям като в началото.
Но се надявам в скоро време да си върна формата и да си ги редактирам и да напиша нещо интересно Smiley по примера на вашите Smiley
А иначе и моите са резултат от филми и други четени неща, но конкретен сюжет се опитах сама да измисля.
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен alexxx39
Full Member
***
Публикации: 182
Пол: Мъж

« Отговор #9 -: (Сряда) 27 Март 2013, 22:55 »

Благодаря, това ми дава стимул да продължа Smiley
Активен
Неактивен alexxx39
Full Member
***
Публикации: 182
Пол: Мъж

« Отговор #10 -: (Четвъртък) 28 Март 2013, 19:53 »

Ето още един разказ ,недовършен   Grin След  мъчителната и студена нощ групата се размърда,слънцето току що се беше показало над хълма ,който хвърляше сянка в долината където бяха нощували.Хората се тълпяха около рехавия огън и се мъчеха да се стоплят.Времето беше мразовито и студено есенните утрини тук явно бяха много студени.Около огъня се събираха различни хора с измъчени и изпоцапани лица имаше и деца които хленчеха че са гладни,имаше и доста пострадали хора,който лежаха малко по на страни и тихо охкаха и пъшкаха,ноща беше тежка и няколко от ранените не успяха да я изкарат.В този момент някой извика. –Вижте. На хребета на хълма откроявайки се на фона на изгряващото слънце стоеше човек,с дълга коса и високо атлетично тяло над рамото му се подаваше дръжката на меч,а в другата си ръка държеше лък.Чертите на лицето му не се виждаха,но със сигурност беше вперил поглед в групата и ги гледаше съсредоточено.Хората се разшумяха,доста от тях се зачудиха,кой е това,дали е приятел или враг,втази безлюдна пустош все още не бяха видели следи от живот а още повече и някаква човешка цивилизация. Но човекът на хълма не гледаше към групата а зад гърбовете им,докато повечето хора се изправяха ипоглеждаха към него със смесени чувства,някой със страх а други с надежда,никой не забеляза че по срещуположния хълм се спускаше голяма глутница от сиви космати зверове,който бяха вперили хищни погледи в беззащитната групичка хора.Глутницата се приближаваше безшумно и бързо към нищо не подозиращите хора.Човека на хълма взе решение ,със светкавично движение измъкна меча от ножницата,той проблясна на слънцето и хората които го гледаха ахнаха ,защото помислиха че ги напада.Човека се понесе по хълма със големи и бързи скокове ,като постпенно набираше скорост,погледа му беше вперен в глутницата а в ума му се въртяха тактически ходове, как да отблъсне надвисналата опасност от нищо неподозиращите хора.Някой от групата се развикаха,други по слаби започнаха да плачат,децата се свиха уплашено около майките си и всички гледаха със страх връхлитащия войн.Няколко мъже нерешително се изправиха пред жените и децата,чудейки се как да го спрат с голи ръце и дали да не побягнат.Никой не забелязваше истинската опасност а тя беше смъртоносна,глутница от десет Антарктиса спокойно можеше да се справи и спо голяма група от хора,за тях хората бяха като мишлета за котка.Тези кръвожадни зверове приличаха на мечки ,но с по дълги предни крайници завършващи с остри нокти,бяха малко по големи от най-големите бели мечки и се движеха два пъти по пъргаво от тях,яките им челсти бяха снабдени с огромни зъби които приличаха на тези на саблезъбия тигър а в очите им светеше глад и жестокост.Именно тези същества бяхя  причината този континент все още да ебезлюден и пуст.Глутницата се движеше устремено и бързо и скъсяваше дистанцията между хората и себе си.Никой не ги беше забелязъл. Но войнът се носеше по отсрещния склон със същата скорост и беше въпрос на време кой ще пристигне пръв при хората.Той напрегна невероятните си мускули и ускори темпото,пробляскващия меч беше в дясната му ръка с острието на зад , а влявата ръка държеше странен метален диск със смъртоносно пробляскващи ръбове.Хората се свиха в очакване а мъжете застанали на пътя му се пръснаха като пилци,но той не им обърна внимание,мълниеносно движение с лявата ръка и диска изсвистя и полетя към жертвата си,хората извикаха и се свиха уплашено но не те бяха мишената.Единият от зверовете който беше в челната редица и почти се виждаше капещата пяна от устата му,изквича и се претърколи сред кълбета прах и пръст,другите не забавиха своя смъртоносен устрем,тогава хората разбраха че войнът не се е насочил към тях,някой се обърнаха и изпищяха от ужас виждайки връхлитащите зверове.Втори звяр изквича и се строполи на земята,а от зловещата рана на врата му бликаше димяща кръв.Другите зверове не забавиха нито за миг своя бяг.Металния диск изсвистя описа остра дъга във въздуха и се стрелна към следващата си жертва.Войнът издаде къс и силен крясък и се вряза във сивата вълна.Насреща му се носеше алфа мъжкаря,вожда на глутницата,огромен звяр почти черен, с по тъмна козина от на другите зверове ,което показваше че е и най възрастния,козината на антарктиса с възраста преминава от светло сиво до почти черно оцветяване.Войнът замахна с меча ,като същевременно направи салто за да избегне озъбените челюсти ,който изщракаха под него,върха на меча перна звяра в основата на врата и от раната бликна кръв.Звяра нададе проточен дрезгав вой и се спъна в своя устрем,другите от глутницата като чуха вика на водача си забавиха своя устрем и очудено завъртяха глави към него.В този момент войнът се приземи и светкавично се извъртя в смъртоносна дъга ,острието на меча свирна във въздуха оставяики бяла следа от кондензирана пара,така се получаваше когато остри ръбове се движат със свръх звукова скорост в атмосверата,предната дясна лапа на звяра която се протягаше към воина отхвърча отрязана почти до лакътя,звярът изръмжа и се катурна на дясната си страна .Воинът  отново атакува и с добре примерен удар почти отряза главата на звяра.Другите от глутницата се спряха нерешително,загубили своя устрем,още един звяр изквича и падна покосен от свистящия диск,а глутницата започна да се оглежда и да се чуди дали да продължи с атаката или да отстъпи.В този момент едра сива женска скочи към воина с гърлено ръмжене,вероятно това беше алфа женската,воинът избягна атаката ,но нямаше време да обърне меча си за нов удар,тогава с мисловен импулс насочи диска които се беше устремил към следващата си жертва и го изпрати срещу женската.Дискът описа остра дъга и със свистене се вряза в гръбнака на звяра,прерязвайки  кости,мускули и кожа без затруднения.Женската нададе предсмъртен вой и рухна на земята.Останалите членове на глутницата изненадани от загубата на двамата си водача започнаха объркано да се  въртят и да отстъпват,това беше шанса на хората,на това разчиташе и воина.Ано не беше убил водачите нямаше да се справи с цялата глутница.Но явно зверовете загубиха желание за нападение и започнаха да се отдръпват назад ръмжеики и зъбеики се на хората и воина.Един прошарен мъжки с липсващо ухо нададе къс вой и побягна към горичката,повеждаики след себе си  остатъка от глутницата.
Активен
Неактивен user
Hero Member
*****
Публикации: 723
Пол: Жена

« Отговор #11 -: (Четвъртък) 28 Март 2013, 21:11 »

Браво Алекс. Хареса ми. Особено втория. Чакам продължение. Grin
Ама все пак искам да те помоля да се стремиш да избягваш граматическите и правописни грешки. Тук таме и абзаци, параграфи такива нещица можеш да ползваш.   Smiley
Активен
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #12 -: (Петък) 29 Март 2013, 02:47 »

Това ми хрумна след нова година. Не знам защо заподозрях една приятелка и семейството й в участие в тайна организация ...  Cool

Проклятието на апостата.

Той се роди в края на януари, малко след началото на новия век. Така дългоочакваният ХХІ век. Кръстиха го Александър. Не на македонския владетел, а по-скоро на руски княз или цар.
Баща му не беше неизвестен, но незрял и неподготвен. А защо не, неприятно изненадан, че така ставали и се правели децата. Ами така! Не ги носят щъркелите явно.
Майка му обаче,  нямаше избор. Или имаше, да го остави в някой дом за сираци, но не го направи. Дадоха му фамилията на дядо му и така образът му беше завършен и той съществуваше на този свят.
Понякога се замисляше, дали от някой конкретно зависи това да се случиш и да бъдеш създаден? Имало ли е нужда от него на този свят? Толкова хора, толкова съдби, толкова целеустремени и вярващи в някакъв специален смисъл ...
Има ли Бог-Създател, с две думи? Някой, който решава, че ти трябва да бъдеш!
Представяше си, ако има такъв „вид” как е застанал пред огромен пъзел с мънички парченца и с пинсета или много прецизни и тънки инструменти, с лупа на едното око, като ювелир-майстор, внимателно и търпеливо изгражда и твори. Но така изглеждаше прекалено нереално и елементарно.
Научи се да играе шах на пет.
Тръгна в първи клас, естествено в руско училище. Защо естествено ли? Баба му по майчина линия е от днешна Украйна, а вчерашният Велик Съветски съюз.
Защо ли една страна е Велика? Велика Октомврийска революция. Велика Отечествена война. Но това е само в Русия. В останалия свят си е Втора Световна война.
С времето и годините разбираше нещата  лесно сам, без да пита и да му обясняват. В себе си имаше достатъчно търпение, за да знае и да свързва очевидното логично  впоследствие.
Руските корени бяха добро начало и причина може би, живота и съдбата му да са такива каквито се подреждаха, без особени усилия.
Въпреки и нежелан от биологичният си баща, след като се роди животът му беше осигурен. Съществуваше фондация на негово име и след пълнолетие той можеше да разполага с много пари.
Парите се внасяха от  Валери- близък приятел на дядо му.
Валери и жена му Бистра бяха съседи на неговото семейство, живееха на един етаж и бяха като истинско голямо семейство, разположено просто в два апартамента.
Разбира се това осигурено бъдеще си имаше цена. Разбра го  малко след като завърши академията "М.Фрунзе" в Русия и се влюби в Анастасия- дъщерята на генерал Зайцев. Тя учеше международни отношения в МЭСИ /Московския държавен университет по икономика, статистика и информатика/ .
Срещнаха се в театъра. Даваха "Ваал" на нашия Александър Морфов.
Дядо му преди време го беше запознал лично, а и сам като момче игра в една негова постановка.
Тя се оказа, че е приятелка с една от актрисите. След постановката някак се срещнаха погледите им, докато изчакваха актьорите и режисьора на задния вход. Не можеше да отдели очи от нейните зелени очи. Сякаш се сливаха и преливаха в неговите сини като езеро в океан.
Тя се изчерви и сякаш реши да си тръгне.В това време излезе Сашо и двамата се насочиха към ресторанта на театъра.
Там на голяма отрупана маса ги очакваха няколко генерала от академията със съпругите си и още много непознати за него, но явно популярни в тези среди хора. Малко след тях дойдоха и двете приятелки.
Започна да й пише писма на ръка. Имаше красив почерк и във всяка дума влагаше нещо от себе си до дъхът, с който залепваше накрая плика.
Сравнително спокойно генералът прие новината, когато разбра за тяхното решение да живеят заедно известно време и ако се справят, да се оженят и да имат семейство.
Заминаха за Ню Йорк на рождения му ден през 2026 година в най-тежката и студена зима.
Беше се записал за специализация по гражданската си специалност и едновременно с това щеше да кандидатства за докторантура. Анастасия щеше да е в ООН като преводач и стажантка в началото, но нямаше търпение да замине за Африка. Не спираше да мечтае и да му споделя мечтите си. Половин година след като пристигнаха една вечер той намери бележка от нея и изпразнената част от гардероба.

"Зная кой си! Защото и аз съм като теб. Но го разбрах малко късно.
Бях бременна, но махнах детето, защото  ние не можем да имаме общи деца. Свържат ли се гените ни, би се получило ... чудовище. Ще дойде момент, когато ще поискат от теб да ме заличиш. Това е начинът да оцелеете. Защото, ако ти не го направиш ще се наложи аз да го свърша. И ще го направя без скрупули. Нищо лично , просто бизнес.
А."


Беше написано на италиански.
Тя беше в опасност и се беше скрила.
Текста всъщност гласеше " Те разбраха за теб. Късно беше да те предупредя. Ще оставя нещо за теб при "чудовището" (едно дърво в парка,което една вечер бяха кръстили "чудовището", заради сянката, която образуваше)."

Изгори бележката.
Сипа си една водка.
Получи съобщение от Валери: имаш поща.
В писмото имаше със една снимка и страница описваща местоположение, адрес, от където да вземе необходимите инструменти и банкова сметка от която да тегли при нужда.
Отвори снимката. От екрана го гледаха прекрасни познати зелени очи, които сякаш преливаха като езеро в океан.

В хралупата на дървото-чудовище намери малък пакет. Отвътре се подаде отрязана плитка от косата й.

За първи път щеше да убие. Но не изпитваше страх или притеснение, сякаш за първи път щеше да пие алкохол или да пуши цигара. Просто ще го направи.

Държеше я в ръцете си и усещаше как изстива. Сълза се стичаше по бузата й, но тя се усмихваше,а в очите й имаше любов, разбиране и прошка.

Плати цената за бъдещето си.
Когато се прибра написа три писма: на генерала, на Бистра и на дядо си.
Генералът беше се прострелял в слепоочието. Бистра (жената на Валери) беше скочила от покрива на блока, а дядо му се обеси.

Чакаше го работа. Свършеше ли веднъж, щеше да замине при нея в Нова Зеландия. До тогава реши да се запише на *урсове по ик*бана и да си вземе куче.



Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен Страшку
Hero Member
*****
Публикации: 856
Пол: Мъж
Заяц ты меня слышишь?

« Отговор #13 -: (Петък) 29 Март 2013, 19:42 »

alexxx39, първият разказ ми хареса повече. Във вторият боеца с меча ги потроши и натупа и толкоз. Докато в първият остана да шава една сянка в храстите. Викам си - А сега де! - стана интересно  ...развинти ми се въображението. good
Активен

Човешкото развитие е пътят от примитивното през сложното към простото.
Неактивен alexxx39
Full Member
***
Публикации: 182
Пол: Мъж

« Отговор #14 -: (Събота) 30 Март 2013, 12:12 »

Благодаря Страшку ,но и двата разказа са недовършени така ,че очаквайте продължение Grin
Активен
Страници: [1] 2   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални