Страници: 1 ... 4 5 [6] 7   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Лечебно гладуване <> инедия; и разликите  (Прочетена 14073 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« Отговор #75 -: (Събота) 10 Октомври 2015, 22:01 »

~~~

Храната, която приемам, с нищо не се различава от тази, описана в част I. :) Започнах само с течности и плодове – но допуснах грешка, защото трябваше повече количество течности да изпия, преди да се захващам с плодовете. Защо? За да направя лесно проходими червата и да ги разширя, преди да хапвам добре сдъвканите плодове. Грешката си я поправих чрез масаж и раздвижване на червата + минаване само на течности за ден-два. Веднага болката и задръстването в коремната област изчезнаха, а след това последва и изхождането. Добавих постепенно суровите плодове към менюто си – изследвайки:
1)   мириса и вкуса им;
2)   хранителните вещества, които отделят при доброто им сдъвкване;
3)   ефекта върху стомаха ми – понася ли храната, за колко време ще я обработи;
4)   ефекта върху червата ми – има ли възпаление, каква е проходимостта на добре сдъвканата ми храна, за колко време се изхождам;
5)   след колко време ще мога да правя (не)силови физически упражнения, след като съм погълнал определено количество и тип храна;
6)   оказва ли влияние на менталното и емоционалното ми състояние вида на храната? (Отговорът на този и другите въпроси зависят от Фокуса на Съзнанието Ви и по кой от трите пътя сте поели, както и от индивидуалната съвкупност от мисловни модели, емоционална натура и предишен опит с храната. Например липсата на гъвкавост на ментално ниво ще е причина да имате неприятни преживявания с една екзотична и нова храна в менюто Ви. И обратно – бидейки гъвкав и изследовател, любознателен към новото и различното – организмът Ви ще приеме тази нова храна по съвсем различен начин. Дори ще сте способни да ядете храни, които другите намират за неузрели и невкусни, или ден преди това Ви е била неприятна … всичко е пак казвам – до Индивидуалността Ви! Дори самите гени зависят от мислите ви, така че спрете да се оправдавате с „гените ми са такива”, ако искате да напреднете и има промяна в живота Ви …)

Добавих постепенно постните супи, манджи и зеленчуците. Експериментирайте поне 2 дни (4 ястия) само фасул или леща например, за да видите ефекта от ястието върху вас … а не да смесвате много компоненти. Смесването го правете на по-късен етап, когато знаете единично как влияят върху организма Ви определени продукти. Дали ще има промяна, когато ги обедините, запазвайки вида им (т.е. суровите единични си оставят и сурови, когато ги приемате с други храни едновременно) … Вие ще видите. :) На по-късен етап ще експериментирате разликите между една храна сурова с нейния варен или печен, или пържен еквивалент – следвайки например шестте по-горе описани стъпки.

Суровите ядки задължително ги накисвайте – не само заради фитиновата киселина и инхибиторите, но и защото ще стимулирате самите ядки да дадат най-доброто от себе си (казано по най-ненаучния начин :D). Прикачил съм тук една снимка, в която са описани часовете за ядките и семената, както и цялата процедура с накисването. Ще се удивите колко хранителни и вкусни са! Хора, които не са могли да ядат сурови и без сол ядки – ще спрат с печените и солени техни версии. Това го гарантирам. :)

Освен суровите храни, варените също организма ми ги приема много добре. :) Вареният картоф си го ям винаги с кората. Поинтересувайте се защо е полезна тя и какво съдържа. Ябълките или краставиците например абсурд да им беля кората – скоро разбрах колко умно съм постъпвал. :)

Печените храни са за предпочитане пред пържените, макар да намалявам тези два типа храни в менюто си. Пърженото например има доста болезнен за стомаха ми ефект, че и ме запича, забавяйки отделянето на храната. :( Ако приемам повече течности – положението е с една идея по-добро, но все пак някои типове храни не е удачно да ги ядеш в печен или пържен вариант, щом можеш в суров или варен. Това е моето скромно мнение. Първо – заради повечето полезни елементи в храната (в суровия и варения вид), второ – поради по-лесното и бързо усвояване, както и изхвърляне на непотребните вещества от организма, трето – възможния риск от транс-мазнини в зависимост от пърженето на високи градуси и вида на олиото (ако пържете с олио).
   
Учудващо … с тестените храни нямам проблеми (дори някои от тях да са пържени). Нито в миналото ми, нито сега. Мога да си правя силови упражнения 1 час след ядене на тестено, без да оригам с часове наред (както е при пърженото) в процеса на тренировка :D или да ми тежи и боли на стомаха, или да имам запек на следващия ден, или каквато и да е промяна в изхождането.

Радвам се, че за кравешките продукти положението е същото – любимите ми млека, сирена, кашкавали и масла не мърдат от менюто ми. :))

Освен избирането и приготвянето на храната, има още два еднакво важни процеса, на които ще обърна внимание – сдъвкването и отделянето й:

~~~

Причини да сдъвкваме добре храната:
1)   стимулиране на слюнчените жлези, а оттам и циркулацията на кръвта;
2)   слюнката съдържа важни ензими (амилаза, лизозим, липаза, малтаза), както и антибактериални съединения (тиоцианат, водороден пероксид, отделителен имуноглобулин-А);
3)   pH-то на слюнката е близо до това на кръвта и регулира киселинността на приетите храни;
4)   улеснявате стомаха и тънкото черво, давайки им добре смляна храна :) намалявайки времето й на престой в организма Ви, ускорявайки процеса на дефекация;
5)   несъзнателно езикът го поставяте горе на небцето, което е често срещана практика при различни видове съзнателни медитации и упражнения. Но ако питате практикуващите ентусиасти :D защо го правят, едва ли ще чуете адекватен и верен отговор, освен „Така са го правили майсторите в миналото” или „Чувствам, че има резултат и работи”. Истина е, но се радвам, че успях да намеря информация защо това се прави, както и лично да я проверя. Езикът се поставя на това място, защото свързва двата канала – Governing Vessel и Conception Vessel. Има ги в първия архив тук. Установих лично, че ако усилено започнете с езика си да удряте небцето зад горните си два зъба, ще почувствате специфична област от мозъка си. Ами ако тя е отговорна за сигнала за ситост на организма, заедно със слюнката и достигането й до тънките черва? :)

~~~

Изхождането е критичен процес за хората, които ядат. (Я пак, я пак? Критичен? :D Че и ‘процес’ – загатваща дума за индустриализацията или гибелта на цивилизацията. Просто ме държи хумора от завършващата част на това, за което ще пиша. М`да – първо завърших параграфа с уикипедиата, а сега ще почвам началото. Спокойно, читателю, и ти ще се посмееш на финала на този сегмент. :D)

След като сте избрали и тествали различни видове храни за вашия организъм, смилали сте много добре храната (вместо да блеете в телевизора или разговаряте, а Съзнателно използвате зъбите си и усещате веществата в устата и Радостта от храната), Ви препоръчвам да направите поне 100 крачки, а след това за колкото минути желаете да извършвате ‘коремно дишане’ активно и съзнателно . Ще отделяте газове през устата и дупето си. След това Ви съветвам да си масажирате стомаха и тънките черва. Следвайте пътя на храносмилателната система. Поне 15 минути го правя аз – без значение от вида на храната. Като свърша с тънките черва, започвам да стимулирам дебелото черво. Може след 2 часа отново да се върнете на червата (правейки си през това време разни упражнения) – просто усещайте кога храната се намира в стомаха (следователно работите върху стомаха), кога е на входа или изхода на тънките черва. След като стимулирате всички участъци на дебелото черво – може да подскачате и тресете коремната област. (Съзнателното тресене на определени участъци от тялото (или цялото едновременно) е хубаво упражнение – отпуска мускулите и раздвижва течностите на тялото.) Винаги проверявам след ядене дали мога да подскачам и клякам, както и да дишам, без да има натоварване – ако да, значи Не съм прекалил с храната. Ще почувствате, ако започнете да разширявате стомаха си вследствие на погълнатата храна – което може да пренебрегнете или да Ви е като мярка да се спрете (зависи от целите Ви). Масажите, раздвижванията, подскачанията и тресенето на тялото (като фокусът на Съзнанието да е в коремната област) ще увеличат метаболизма ви! До 4-18 часа погълнатата храна излиза от мен! Ще са 4 часа ако изпълня всичко описано и върша активни занимания, задвижвайки и използвайки тялото си. Ще са до 18 часа, ако например съм вечерял, направил съм четирите часа, но не съм се изходил преди лягане, а след като се събудя – първата ми работа е да се изходя. Самият организъм го желае. :D Само при пържените храни при мен лично се стига до 24-30 часа :( което си е неприемливо в сравнение с тези 4-18. :)

Може да питате – как си сигурен, че изхождаш точно това, което си ял? Елементарно:
1)   в етапа на изпускане на газове през устата или дупето, си мириша газа;
2)   ям умишлено гроздето със семето или например сурова зелка и след това ги виждам как се намират в лайното ми;
3)   мириша и изследвам с очите си какво е останало на тоалетната ми хартия, когато се бърша – всякакви семена и костилки понякога се виждат тук, вместо в лайното. :)

Освен да имате връзка с тялото си и да тренирате групите мускули, важно е в каква поза се изхождате. Много полезен линк: http://squat.beinsa.info/. Вижте на снимката разликата. Дори аз отивам една идея повече, като се разкрачвам широко и усещам как се отпускат едни мускули още по-добре. Забележете разкрача на кучето от този клип. Изследвайте и стойката на гръбначния си стълб + вдишването и контракциите на стомаха Ви, за да продължавате с ефективността при изхождането. Идеята е гомното само да потече, а не да се напъвате … Напъвам се единствено при запичането от пържените храни. :(
(Сега ми хрумна, защо жените като раждат деца легнали се напъват и ги боли … Ами защо не го правите като миналото – прави да снесете малчугана? :D Трябва да го видя това в някакъв минал времеви период. :) )

Да, правя леки контракции на мускулите, но при хубава позиция на тялото – се иска толкова малко като контракции от вас. В никакъв случай напъване, пухтене, зачервяване и прочие. :D И най-важното – разликата е огромна! Толкова повече като количество изхвърляте, отколкото ако седите под прав ъгъл на тоалетната чиния! :) Пък и сами ще чувствате как се изпразва ректума. Тествайте и ще се убедите в разликата … Даже ще свалите много килограми, стига гомната Ви да не са се втвърдили и закрепили за червата – тогава ще правите водно прочистване + рецептата с лимони (Вие ще си прецените за колко дни) и ще оправите положението с тази проблемна област на тялото. А то ще е толкова благодарно! :)

Когато се изходя, веднага драстично се намалява обема на червата ми – т.е. корема. :) Не се шашкайте, ако в началото (като погълнете храна) Ви изглеждат доста оголемени червата – кората на картофите например съдържа неразтворими фибри. Щях да пиша за тях, но гледам че има хубава статия на български относно ползите им – линк. :) На английски списък с храните, съдържащи двата типа фибри – линк.
(Ей, свърших Ви домашното – уж сами трябваше да проверите за кората на картофите и ябълките. :) )

Дори в българската версия на уикипедиа за дефекацията пише същото – цитирам последните две изречения: „Две независими научни изследвания, едното, извършено от Медицинския университет в Тебриз, Иран и другото извършено в Sakura Medical Center, Toho University, Япония, сочат, че дефекацията в седнало положение е непълна и може да е предпоставка за развитието на чревни заболявания.
Според някои съвременни изследвания при хората, за които е характерна клекнала стойка при дефекация, рискът от хемороиди, апендицит, рак на червото и други заболявания е по-малък.

Ако заговорите на тази тема, в колко процента от случаите събеседникът Ви ще се изходи неадекватно и нелепо от рода на „Ама да сереш по този начин е неетично и нецивилизовано” или „Знам … ама ще си ползвам тоалетната. По-удобно е!” …. Ахахахаха … Думи нямам, просто думи нямам … :D Как да не се радвам аз на нашата цивилизация красива и етична, че и удобства на всеки ъгъл предоставя! Ей го на – магазини за всичко отляво и отдясно, като само аптеките и банковите офиси са повече от тях. :D
Остави ги хората да ходят с надути тънки и дебели черва – неправилно мислейки си, че имат голям корем и мазнини. Вие луди ли сте? Коремът Не е стомахът! И второ – това са гомна/shits! Килограми при това …. Визирам онези дебелите двуноги, които не могат да си видят паточето, като погледнат надолу :D или тази напращяла мадама. Читателю, ти избираш – цивилизовано да си купуваш Дегазин или хапове за отслабване, или да го направиш като едно време … в гърненце като бебенце! :) (Айде, защото съм щедър човек – ще ти кажа, че можеш да ползваш пак тоалетната чиния, просто се иска да подходиш доста находчиво (преди да се изходиш) и да симулираш някак процеса на клякане – дали слагайки от двете страни на тоалетната високи тежести/столове/трупчета, или висейки във въздуха, хващайки се с ръцете и краката за определени атрибути или стени … Гений съм аз … :D)

(Стига толкоз свеж и нецивилизован, неетичен хумор за читателите. Ама какво е това ‘дефекация’ или ‘изхождане’ – кажи си го ‘изсиране’ или ‘акане’ ...)

~~~

Точно когато пишех за сегмента за сладкото във втора част, едно Приятелче ми прати следния линк, а аз се поинтересувах от блога на мадамата и веднага попаднах на статията й: „След три месеца на сокове”. Съзнанието ми резонира с текста, както и вътрешно знам и долавях радостта й, защото пишеше за такъв тип състояние на Духа, за който писах в сегашната част трета! Радвах се на това, което е постигнала! :))) Все още не съм й писал едно поздравително писмо, но тези дни ще е.
Друга интересна синхроничност в тази тема беше снимката ‘Desserts – Stressed’! Веднага получих доза вътрешен оргазъм при коронния център, защото това е гениално! :))) Ето как Несъзнателно (или пък напълно Съзнателно), когато е измислена тази дума (Десерти/Сладкиши), обратния й словоред да означава „Стресиран”. Именно …
Вече читателите знаят от втора част защо може да имат склонност и желание към сладките храни на ментална основа. Дори да си мислите, че сте щастливи и има любов в живота Ви – страстта и неутолимата жажда за сладките продукти е знак, че лъжите себе си и околните на тази тема … Само Егото го боли от Истината! Духът винаги я търси и й се радва! :)

« Последна редакция: (Събота) 10 Октомври 2015, 22:07 от Ключарят » Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« Отговор #76 -: (Събота) 10 Октомври 2015, 22:23 »

Част IV:

Ще ви споделя едно лично преживяване, от което може да научите доста: бях в къщата си и правих стояща медитация, когато съседът започна да коси. Вместо да затворя прозореца или да псувам за липсата на тишина (както биха направили голяма част от хората) – Осъзнах в този момент как всичко зависи от моята реакция към случващото се. Дали ще се ядосвам, че някой ми проваля концентрацията и практиката, или ще се боря вътрешно с гадните шумове … ИЛИ ще успея да настроя Съзнанието си така, че да е неутрално към случващото се вън, ориентирайки се все по-надълбоко в организма си (душа-дух-тяло) … или ще успея да изпитвам радост от тези привидно бърничкащи в мозъка ти шумове. Последните две ИЛИ-та си работят перфектно за мен. :))) Самият факт, че можете да ги правите, си е повод за радост и гордост за самите вас – и не само, че усмивка ще цъфне на лицето Ви, но и ще получите доза Импулси на Любов и Радост от Душата си … Една стъпка по-напред в Еволюцията си, а не както повечето Съзнания – да се оплаквате от „външните фактори”. Вместо да се оплаквате, Осъзнайте, че няма случайни неща в живота Ви и щом сте влезнали в точно този автобус, в който ще се качат 20 щури деца – то не е случайност. Как ще реагирате на това събитие, какви решения ще вземете?
Втората линия, по която желая да си разсъждавате – е следната: какво е вашето право да ограничавате чуждия избор (примерно съседът с косачката или бормашината)? Човекът има работа и е решил да си я свърши. Едно е да го прави в обедните или нощните часове, което е Незряло от негова страна (защото е общоприето, че това е време за почивка/сън), друго е през останалата част от денонощието. Ако например работите нощем, то осъществете контакт с такъв тип шумни Съзнания, молейки за човешко отношение … и не забравяйте да върнете жеста … Елементарно е … и въпреки това повечето се провалят … Уви, повечето даже са с Животинско Съзнание. Онзи ще гледа да се напие и да пусне попфолк в 01:00, отколкото да поразсъждава Хуманоидно, че нито алкохолът е полезен за него самия, нито попфолка, нито това че живееш в къща/блок и ще събуди всички останали, които рано сутрин ще се изправят лице в лице с избора от предходния ден – да отидат на работата, която им носи радост и свобода, или (не)видими окови …
Какво ще направите в такъв случай? Как ще постъпите? Въпроси с много отговори, някои от които няма да решат и без това нелепия пример. :) Нелеп, но масов. Колко се радвам, че Не живея в апартамент (макар да имам тази възможност), че на такива истории съм се наслушвал от близки Съзнания. От друга страна, колко епично и напълно закономерно ще е съседът Ви да е пианист например. Или цигулар! О, да – само такива съседи да имам. Може и художник! :D Няма да откажа и една йога съседка в съседната апартаментска стая на същия етаж. :)) (Няма случайности, нали помните? Коя точно държава, град, сграда и времеви период ще изберете …. Този текст ще имате ли възможност да го четете, или не … и т.н.т.)

Така и така съм подхванал темата за Свободния избор, нека го карам вече по самата тема с Инедията и храните. А именно – любимите ми маслини са най-скъпите. :) Въпреки това ти решаваш, скъпи читателю – кутия цигари от 4+ лева или ... кило праскови + кило кайсии? Вместо уиски 500гр за 20+ лева, колко килограма леща, фасул и грах може да си напазаруваш за тези пари? Нима вторият избор не е по-изгоден и полезен за теб? Колко килограма картофи може да вземеш, вместо да дадеш за 220 грама картофи, с не знам колко грама сол в тях –> 2 лева (чипс)? Защо вместо да седнеш на някакво заведение в центъра на кой да е град и да дадеш вие ще ми кажете колко пари за една чаша кафе и фанта, че и не-дай-си-Източник сготвена храна, вместо да си вземете една кошничка с продукти, взимате си другарчето и под дървета или паркове – се наслаждавате? (Някой ще каже – „ще го направя заради преживяването”. Хубаво, направи го … и като го направиш, стигайки до същите изводи – нима не съм аз по-мъдрият, виждайки ситуацията и знаейки резултата, но неопарвайки се и инвестирайки енергията, времето и парите за нещо друго? „Заради новото  преживяване” е коварно капанче, на което толкова рибички се хващат, колкото въдички ни слагат отгоре. :) „Опитай, лошо няма да ти стане” – нали така? Опитай това, опитай онова – а в някой мрачен зимен ден се поглеждаш в огледалото у дома и реакцията е – „Какво е станало с тялото ми?”, а по-нататък: „Кой съм аз и защо съм тук? Какво да правя с живота си? Какво направих с живота си?” ; Не разсъждавай за тези неща – ти опитай от това, опитай от онова, прави като другите (за да не сбъркаш, че и да си щастлив), пък то животът си върви. Натрупаното количество опити води до Опит – нали така? Или не е така? :D Ами ако е така само в някои случаи? Кое е по-специфичното на тези случаи от останалите, които в момента осмивам и се забавлявам чистосърдечно? :)) )
Аналогичен сценарий е този с работата – почти винаги другите Съзнания ще правят саркастични коментари или ще им минават през главата мисли от рода на „Този пък си носи храна от вкъщи, вместо да посети вкусната столова.”, „Знак за бедност е да си носиш от вкъщи храна.” … Не мисля така … Обичам Интимността от това сам да си приготвиш храната и сам, на тишина, да си я изядеш. :) Когато е време за разговори – е време за разговори, когато е време за ядене – е време за ядене и нищо друго … Дзен философия … :)

И след всички тези примери, които Ви дадох в предходния параграф – показващи неопровержима/желязна логика, няма как да не ви е смешно, че хората се оплакват как нямали пари??? (Кой те е карал даже и кола да си купуваш? А телевизор и другите щуротии? Като следваш другите, вместо да разсъждаваш – животът ти ще е същия като тях, така че се подготвяй за проблеми с простата, вдигането на самолета, кръвното, възможност за диабет, дископатия и т.н.т.) Колкото е смешно, толкова е и трагично. Щом уж за парите, които са висок приоритет и цел в техния живот (защото за друго не мислят) – не успяват да се справят, какво остава ако ще трябва да си взаимодействаш с тези ‘хора’ по теми/приоритети, извън тяхната сфера? Абсурд да има ползотворни и обогатяващи преживявания помежду Ви. Обречени са на гибел още на теория …

Най-лесно е да се оплакваш, че нямаш пари или всичко на пазара вече е ГМО и боклук. Като спонсорираш боклуците – вместо малкото останали качествени производители, наистина ще дойде това време в България да има само боклуци (имам предвид храната, но и другото тълкувание е валидно и си е на мястото ;) ). Ето така изглеждат Истинските Домати! Големи, сочни и вкусни! Да сложиш сол на такъв домат е репер, че имаш ментални проблеми и липса на вкус (буквално имам предвид :D но и другото тълкувание е валидно). А това тук са калпави домати. Изводът – ти решаваш, скъпи читателю, от кои ще купиш! И, мамка му – това е Съдбоносен избор (чувстваш ли го сега?) – за теб и живота ти, за производителя, че и за Земята (на която се отглеждат качествена реколта, а не изкуствена или вредна)! Бъди Съзнателен за всеки свой избор в живота си – това е съветът ми, който ако ми бе даден като по-млад, щеше да ми спести известни главоболия и страдания.

Ако нямате възможност сами да си гледате плодове, зеленчуци или домашни животни – не всеки има свой двор в града или градина на село, то имате избора да пълните гушата на чуждестранни маркети със западна и ГМО храна, или от малки сергии, големи борси … или разходка до българските села (мандрите, фурните и магазините им) да си набавите качествена българска храна! :) Винаги ще намерите качествена храна на тези места! Има я все още в България! :) Стига сте слушали и повтаряли тъпотии от рода на „Вече храната навсякъде е вредна и ГМО, така че се примирявам и купувам каквото има и е известна марка, давана по телевизията.” – в това сте накарани да повярвате, но истината е съвсем друга.
Ако чак толкова Ви мързи, дори в големите хипермаркети ще срещнете българска стока от български производители. Няма да давам имена, за да не правя реклама и да пренебрегна по-малките производители, чиито стоки се намират по селата и малките градове, и в някои случаи са по-добри от големите български производители. :)
На всичкото отгоре може да пазарувате онлайн – има такива сайтове, от вас се иска желание за промяна и развитие. Желание, предхождано от Осъзнаване на информацията дотук, сливащо се със следващата стъпка – Действието. :) Само тогава ще се стигне до промяната в живота Ви.

~~~

Ще завърша темата си по един вдъхновяващ начин – не че самата тема не беше такава. :D Сладкодумец голям. Та … Забравете тези щуротии дали наситените мазнини са вредни за сърдечносъдовата Ви система – ами Не, не е доказано на научно ниво. Това е за тези, които все търсят одобрение в „науката”. Хора, пределно ясно е, че има едни келеши, които управляват зад кулисите всичко – включително религиозните, философските и научните течения. Днескашните учени Не са като едновремешните. Ама най-обичам Интернет да бълва „новини” от рода на „известни британски учени установиха …” – хубаво де, дайте им имената, линк към изследването, данните и статистиките им. Или пък чета една статия за експерименти върху мишки, а след това същият експеримент върху кучета дава друг резултат, а за хората – не може да се обяснят реакциите в организма. Е как изобщо може да си губиш времето (аз го направих с цел ‘ограмотяване’ по биология и химия тези седмици, след което тотално се отказах и си вярвам на личния опит, изследване и усет), като науката не може да отлепи от нивото, на което е стигнала. Парадигмата й е тотално сгрешена и не позволява развитие. Забравете глупостите за „пийте по толкова литри вода на ден”, „консумирайте толкова калории, от които % белтъци, % мазнини и % въглехидрати”, „Захарта е вредна за организма” (пълна тъпотия – има разлика между глюкоза + фруктоза от плодове, глюкоза + фруктоза от захарна тръстика, глюкоза + фруктоза от ГМО царевица …), „Фруктозата можела единствено от черния дроб да се преработи” (пълна тъпотия – може и от мозъка, и от тестесите, и от бъбреците, и от мастната тъкан), „Наситените мазнини са вредни и водят до бла-бла-бла”, „Консумирайте храни, богати на бла-бла-бла”, „Тази храна е вредна за организма, поради бла-бла-бла”, „Нивото на инсулина … нивото на холестерола … ” …

Но дори да има ‘научни данни’ от някакви изследвания (и наистина са коректни) те Няма да ми вършат работа! Защо? Защото както обясних във втора част – всичко тръгва Индивидуално от Вътрешното Ви същество. Всички сме различни (начин на виждане на живота, мисли, емоции, страсти, копнежи, страдания, хобита) и оттам физиологично ще сме различни (дюстабанлии или издръжливи маратонци, физика за тежки силови дисциплини или развита логика, склонност към напълняване и задържане в себе си на продуктите или бърз метаболизъм и изхвърляне навън, привличане към определен тип храни – солени, сладки, кисели или люти … схванахте идеята :) ). Колкото повече се придържате към Индивидуалността/Уникалността си, толкова по-добре за вас. Първо, че ще Опознавате себе си и ще сте свързани с Душата си. Ще имате здрав Център, Вътрешна сигурност, умение да присъствате тук и сега, наслаждавайки се на дишането, вървенето, яденето, наблюдаването на всякакви вътрешни и външни процеси. Второ, че няма да позволите масово общоприетия начин на живот да стане ваш – следователно нито ще работите нещо, което мразите, нито ще имате проблеми с простата на 40 години, нито ще са валидни общоприетите научни данни и статистики за хората, нито ще обсъждате битови и скудоумни теми – защото няма да се страхувате от Самотата. Няма да сте нещастни, дори да бъдете сами – а напротив! Ще имате способността да почувствате Истинската радост, любов и живот – идваща от клетките Ви (за които се грижите), или идваща от Духа (обитаващ тялото), или извираща от Душата Ви (много отвъд тази реалност и времепространство) … :) Изборът е ваш! Преборете страховете, съмненията, кол*банията! Бъдете любознателни, търсещи, изследователи! Ако намерите себеподобни – супер! Ако не – супер! (тъкмо няма никой да Ви забавя и пречи.) :)))

Имаше една мъдра мисъл, която е точно за тук както смислово, така и за самата тема като цяло. Намерих си я: „По-добре да съм гладен, отколкото да ям каквото и да било. По-добре да съм сам, отколкото с когото и да било!”

~~~

Няма такова нещо като провал. Днес си решил да пробваш гладуване или детоксификация, но си издържал само 2 дни – супер! Това е опит. Стъпка напред. Как може да е провал, при положение, че и толкова не си успявал преди? Сравнявай се само и единствено със себе си – ако изобщо желаеш да се сравняваш с предходния Аз. Да се сравняваш с другите, с мотив различен от чистосърдечно желание да ставаш ти самият все по-добър в дадена област – е вредно за Съзнанието. Няма смисъл да седнете и да се тръшкате, че не може да композирате като Моцарт. Разбира се, че ако музиката не е ваша страст и не отделяне от енергията, времето и уменията си да творите – няма да станете и наполовина Моцарт. Че и за какво да ставате втори Моцарт? Като вдъхновение и черпене на опит и знание – може, и ще чувствате радост в процеса.

Например имате страст към рисуването и се срещате с опитен и добродушен човек в тази област – ако имате Чисто Съзнание (без капка Его), никога не би ви минала мисъл от рода на „Аз ще стана по-добър от него”, а ще има „Искам да науча от чуждия опит, информация и качества, за да ги Интегрирам в живота си и да видя дали ще имам полза от тях. Да стана по-добър от сегашния си аз!” … Ще успеете – ако опитът и качествата му са завидни, няма как и Вие да не почнете да рисувате все по-добре и по-добре … :) Ако се стигне до етап, в който Вие да имате повече знания и опит, то чистото Съзнание ще желае да го сподели минимум с предходния си учител, от когото е научил толкова много …


Веднъж бяхме говорили с дългогодишния ми Приятел на една тема – съществува ли ‘проба-грешка’, или всичко е ‘проба-опит’. Казах му, че съществува проба-грешка само тогава … когато имаш информацията/знанието и въпреки това не послушаш Вътрешния си глас … Тогава може да кажеш „Аз направих проба-грешка и постъпих незряло, защото знаех …”. Но ако тръгваш да изследваш област, в която си пионер или начинаещ – има само проба-опит. Разбира се, ако не сте от най-схватливите, няма да има опит, а само проба-цикъл, проба-цикъл и еднакъв резултат. :)
Капанът на ‘по-опитните’ в тази сфера е да Не съумеят да се поставят на вашето място на начинаещ, а да изходят на база техните знания и опит – и да кажат „той направи проба-грешка.” ; Ето затова опитността и зрелостта са две съвсем различни неща, точно както листата на дървото и самото Дърво … :)))

Успех на ентусиастите и Благодаря на всеки, който е стигнал дотук! :) Завършвам с една много позитивна песен, чиято Чистота, Доброта и Естественост ме разчувстват:

Wes Alane – https://www.youtube.com/watch?v=Co4lXmALj_0

:)
Активен

Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #77 -: (Неделя) 11 Октомври 2015, 21:37 »

Здравейте на всички! Smiley Реших да споделя личния си опит по темата.

За Инедията като начин на живот научих именно от тази тема и потребителя Спорт-Здраве/Форум. Хареса ми идеята да не съм зависим от храната като източник и още по-интересното е, че получих потвърждение от Душата си, че имам уменията, качествата и нужната физиология, за да постигна това. След това пуснах този поток и забравих за Инедията като цел, като се ориентирах към Източната медицина, философии и в малък аспект бойни изкуства в рамките на 5 месеца.

Настоящата ми статия я разделям на следните части:
1)   каква храна съм ял през годините и в какво състояние е било тялото ми преди да започна с Инедията;
2)   какво е било менталното ми състояние, качества и опит преди процеса;
3)   описание на дните по време на Инедията – менталното, емоционалното, физическото и 'енергийното' състояние на Духа и Тялото ми;
4)   заключение.

(Преди да започна искам да заявя (макар че ще бъде интерпретирано Егоцентрично от привържениците на Форум), че един от мотивите ми за Инедията беше да няма само един българин в лицето на Форум, при когото всички Съзнания да се стичат и да мислят за компетентен, и най-вече да са зависими от него. Защо? Защото този човек съм го опознал, занижавал съм умишлено Ян потока ми, за да се влее неговия дуален Ян в живота ми и просто знам какви неща се материализират и изплуват в живота на Съзнанията, имащи досег с него. Да не говоря за астрала или пък за мотивите му във взаимоотношенията с другите. Това бяха достатъчни причини да спра да взаимодействам с него и съм му го казвал, без да му давам преките доказателства за твърденията си. Всеки сам подбира Съзнанията, с които да взаимодейства.
Да, благодарен съм за информацията и споделения опит от този човек, но Не и за духовната му Незрялост в толкова много аспекти, както и липсата на Отвъд Дуален режим на Съзнанието (като естествено състояние на духа, а не симулирано чрез тялото за кратък период от време, зависещ от ‘външни фактори’). Аз винаги съм заемал позицията, че в едни взаимоотношения са важни духовната зрялост и качества, а не дали имаш информация и магнетизъм (вид енергия), с които да „зарибяваш“ другите и да се стичат при теб само и единствено защото имаш неща, които те временно нямат.)

Толкова с това въведение. Да започвам с информацията и опита ми. Приятно и обогатяващо четене. Smiley


Част I:

Като малко бебе съм бил доста пухкаво и дебело същество. След третата ми година вече съм почнал да отслабвам. От тогава, през годините, винаги хората (родата, децата, съучениците) са правели саркастични изказвания, защото бидейки висок малкото килограми още повече си личат. Радвам се, че вътрешно съм бил Уверен в себе си и съм подминавал без емоции тези забележки, но просто идва момент (примерно в пубертета), в който ти писва да слушаш едно и също нещо почти всеки ден. И да им викаш, и нормално да подходиш, и да се пошегуваш че повтарят думите си и вече знаеш позицията им – няма промяна или узряване в другата страна ... След години развих някои способности и добих информацията, че 80% са животински Съзнания, така че вече ми бе ясно защо тези „хора“ Не се променят и изплюват (Не)съзнателно едно и също нещо.

Винаги съм виждал ребрата си или вените по ръцете и ходилата, без изобщо да го изживявам тежко, или да се имам за по-различен и специален от другите. Спортувал съм като всяко дете, като втората половина от пубертета премина в повече застояване и играене на компютърни игри. Така аз имам невероятната възможност да Оценя двете поколения и заниманията им, за които отделна тема ще направя в някой слънчев ден. Smiley

Преди се тъпчех автоматично по три пъти на ден, защото такъв е общоприетият модел, но към 10 клас започна промяната в мен. Бих го нарекъл етапа на 'интелектуалното съзряване' – да не се бърка с духовния или емоционалния такъв. Винаги съм бил любознателно момче, но когато нямаш компютър, пък и телевизия не гледах – любознанието ми стигаше само до четене на учебниците или разни странични енциклопедии и художествена литература. Когато навлезе Интернет в живота ми, се породи възможността за информация от всякакъв род – статии, филми, музика. Случайно бях попаднал на филма „Food Inc“, който остави траен отпечатък върху Съзнанието ми. Помня, че показваха как в „любимата и свободолюбива“ Америка кравите са държани в обори и не им позволяват да пасят трева, а ги тъпчат с ГМО царевица. Кокошките ги държат в клетки, инжектирам им хормони (с цел да дадат повече бяло месо) – а когато бъдат пуснати ‘на разходка’, те не могат да се движат, защото костите на краката им са слаби и неизползвани, строшаващи се под прекалено голямата и изкуствена тежест. Филмчето не бе едностранчиво и показваше няколко останали читави фермери, отглеждащи реколтата и животните по старомодния начин. Радващи за мен бяха моментите, в които американски семейства изминават стотици километри, за да си купят качествена храна! Smiley

За първи път в живота си започнах да се интересувам от това какво слагат в храните и какво ям аз. Направо се бях шашнал в един „плодов пунш“ (от магазините) колко Е-та имаше. А сок от този пунш + две филии, намазани с шоколад Finetti, ми бяха толкова сладки и подготвяха за училище. Smiley Тогава консумирах каквото нагъваха родата и семейството – всякакъв вид храни. На всичкото отгоре редовно консумирах сладки неща и пиех безалкохолни (без противната ми Кола или Пепси). Въпреки всичко това – аз Не напълнявах, нито съм страдал от болки или болести. Вече знам защо това е така, но читателят ще разбере във втората част от текста ми. Smiley

~~~

В периода на това 'Интелектуално съзряване' бях решил (освен да променя начина си на хранене) да започна със силови физически упражнения, подобрявайки тялото си. Естествено следвах общоприетите западни и силови упражнения – без да имам  информацията и перспективата за тялото, които сега имам – така че тези упражнения в такива случаи повече вредят, ако не се следват определени принципи и нямате добра връзка с тялото си – като сбор от сухожилия, мускули, стави и водна част.

Промяната на Съзнанието ми и грижата за тялото ме заземиха малко, свързайки ме с него – защото си бях отявлен Светулчо, живеейки с мотото „Нетленното/духовното е важно, пък материалното е временно и го оставям на втори план“; както и желанието да спра за една седмица безалкохолните и сладките неща – доведоха до някаква промяна във вкуса и реакцията ми относно колбасите. Правя си любимия (пекан на скара) кренвирш на Кен с кашкавал – и ... бам, Тялото го изповръща. Пробвах идните дни саламите – включително любимия ми телешки на Камчия – отново го повърнах, без значение суров или пекан ... Отказах всякакви колбаси и меса. Като резултат косата ми започна да става мазна (в същото време попаднах на коментар от някакъв потребител на xnet, който заявяваше че този процес се дължи на детоксификация на тялото – ама че „случайност”. Тепърва навлизах и преживявах това, което е известно като синхроничност'.), а езикът да отделя рано сутрин гадна слуз и дъх, но след седмица този дъх, който забелязах, че все се появяваше след като предния ден съм ял колбаси – изчезна.

~~~

Какви храни включва(ше) менюто ми години наред, след като спрях с горе-описаните неща:
1)   фасул (както и зелената му версия Laugh);
2)   леща;
3)   грах;
4)   супа със спанак или лапад;
5)   обикновени зеленчукови супи;
6)   супа с картофи;
7)   манджа с картофи;
Cool   пържени картофи (във фритюрник или на тиган);
9)   пържени тиквички (но такива на тиган с брашно);
10)   бял ориз – варен или печен;
11)   мекици, тенурки, тутманик, питки, палачинки, катми, кекс;
12)   кисело мляко, сирене и кашкавал – кравешки;
13)   яйца;
14)   плодове: праскови, кайсии, череши, банани, сливи, боровинки, ягоди, смокини, киви, грозде;
15)   зеленчуци: домати, краставици, моркови, репички, марули, лук, чесън, чушки, зеле;
16)   магданоз, кервиз, карфиол, копър, чубрица, канела …
17)   маслини – има един вид, гръцки ли са, какви са, но са най-големите, сочни и черни маслини, които ще ги видите в големите хранителни вериги, че и в малките. Това са най-сочните и любими маслини – обожавам ги. Smiley
18)   ядки: бадеми, кашу, лешници, фъстъци, орехи;
19)   ще завърша ударно с ... Laugh горещ бял хляб, току-що изваден от фурна (от работливите ръце на някой младеж или арна мома) + домашна чубрица с всякакви подправки! В началото на тази година ми дойде спомена именно как като дете (5-6-годишно) фурната беше на няколко минути път пеш и как ме пареше хляба в чантите рано сутрин, а после нагъвахме и се радвахме! Затова почнах да търся фурни и ядох доста честичко топъл и хубав бял хляб с чубрица тази година. И сега читателите си мислят: „Но в стомаха ти всичко става на топка!“ или „Белият хляб е бавен убиец за тялото ...“ Laugh ; Зависи от настройката на Съзнанието ви, какви съставки има хляба, как се произвежда и от кого, така че нека Не се изказваме предубедено, с клишета, повтарящи като папагали лъжи или умишлена пропаганда …

~~~

Повечето продукти (плодове и зеленчуци) са отглеждани от баба ми на село. Кокошките си тичат по тревата и нагъват здраво каквото се гледа на двора като храна. Млякото ми идва от чужди кравички, пуснати да пасат – нищо общо със случаите във Food Inc. И да излизат някакви пишман писатели или псевдо учени, и да ми казват „колко вредно е киселото мляко”, всявайки страх и смут –> е нелепо не само поради горната причина и начина на отглеждане на животните, но и поради следните:
1.   много народи с произход от Европа, Близкия изток или Индия имат способност на генетично ниво да обработват латкозата! Тези народи са гледали стотици години наред кози, овце, крави или биволи. Начинът им на живот е причината тялото им да еволюира и да се приспособи към приема на мляко след кърмаческа възраст. Smiley Разбира се, че американците Не са от тези народи и затова да приемат кисело мляко е вредно за тях. Капиш?
2.   в кои страни има Лактобацилус булгарикус или подобна бактерия? Дали ако правим „кисело мляко” по друг начин (за което загатвам след 3.) няма да е вредно за организма на който и да е? (Реторичен въпрос)
3.   лактозата е съставена от глюкоза и галактоза. Според някои научни теории мозъкът предпочита лактата като гориво отколкото небезизвестната глюкоза. Smiley

Относно огромна част от продаваните млека по магазините – за домашно от вас се иска да разберете какви суровини и закваска слагат, след като изкупуват прясното мляко от мандрите на фермерите. Sad Да не говоря, че съм тествал 4% масленост от български марки и отново не се равняват на половината на маслеността и вкуса на моето домашно подквасено мляко. Отделно, че купените може да ги оставиш с дни/седмици и всичко ще им е наред, без никаква промяна във външен или вътрешен план … Sad 1 литър прясно краве мляко ми е лев или лев и 30 максимум! Много голяма надценка от страна на ‘големите и утвърдени български производители’, които на всичкото отгоре не правят и качествено мляко в тези кофички … Затова си намирате кравари (по селата или градовете), или отивате до някоя мандра за прясно мляко, или сами гледате крава, или обикаляте из всякакви магазини и опитвате млеката (може да има останали читави за подкваска – ако не намерите стара баба/дядо в някое село Smiley Гарантирам Ви, че ще намерите стари хора по селата – само се иска да поразмърдате дупето си, т.е. Съзнателно действие, а не оплаквания от 1001 нощи и мързелуване/бездействие).

~~~

Няколко години след този период си позволявах два пъти в месеца да ям месо от кокошки, отгледани на село от баба ми, и веднъж в месеца някаква риба. Нито чувствах хубаво месото, но и не беше лошо и вредно, нито тялото го повръщаше. Просто така и така имах достъп до качествено месо – защо да не го ям и изследвам организма ми как ще го приема? Също така се връщах 2-3 пъти в седмицата за някакви любими сладки храни. Тогава не знаех причината за това мое Неосъзнато желание и страст към сладкото.

Започнах да ям само по два пъти на ден. Струваше ми се малоумно да пълня стомаха си рано сутрин, без да чувствам празнота или глад – даже напротив: събуждах се изпълнен и чувствайки Енергията на Духа ми, придаваща една ефирност и бодрост. Smiley Както ще разберете в част III –> това чувство и състояние се усилват и остават с вас през целия ден при определени условия, а именно – без дуалност на Съзнанието (критикуване, желание за манипулиране, съмнения, притеснения, циклични нерешени мисъл-форми и всякакви емоционални блокажи) и без заземяващата/материална храна! Smiley Възможно е да си ядете и отново да сте в това състояние, но в зависимост от храната и храносмилателната Ви система ще има периоди на спад или неприятни изживявания, ако фокусът Ви е върху тялото, а не духа Ви. Ще дам пример по-надолу в текста с кит-кат експеримента, който бях провел.

Интересно е да се отбележи, че аз вода по принцип много рядко пия. Дори в жегите – повече от половин литър на ден не. Вярно е, че плодовете и общо 1 литър на ден айрян в съотношение от 80% епично краве мляко и 20% вода през по-голямата част от дните ми през годините са присъствали, но то е било по-скоро желание да се насладя на храната, а не нужда. Smiley
В днешни дни пия вода по нужда когато например ще тичам 8 километра и ходя 2км на 25+ градуса, и то от не-чешмяна и не-градска такава. Едва ли е повече от 300ml, въпреки километрите и жегата, ако щете вярвайте. Smiley


Здравей Ключарят, изчетох го цялото, мерси за споделеното. Относно отделителната система, дефекацията и закономерностите които си констатирал  ...човек, без думи съм, просто... За другите работи, доста ценни неща ще взаимствам от написаното.
--------------------------------------------------
Преди време и аз бях инеяд, любувах се на Слънцето и се опитвах да разтълкувам процеса, според моите си разбирания. Това което имам като спомени, бях разделил градацията на Слънчевата енергия в следната последователност: Светлинна енергия -> Лъчиста енергия -> Електрическа енергия -> Химическа енергия -> Топлинна енергия.
На етапа на развитие в който сме като човечество, не сме способни да усвояваме директно енергията от слънчевите лъчи и затова като буфер използваме растителното царство. Т.е. растенията чрез фотосинтезата преобразуват енергията на Слънцето в плодове, зеленчуци, зеленолистни, кореноплодни, зърнени, ядки и др. и поемаме вече понижената енергия на Слънцето под формата на храна която можем да усвоим.
Всяка материя има определен електрически заряд и когато поемаме храната, тялото създава такива ензими, които имат противоположен заряд, така че да взаимодействат с определена част от поетото. Ензимите дейсват като катализатори и ускоряват химическите процеси в нужната последователност, така че храната да се разгражда на основните съставки. А отделената топлина от химичните процеси, поддържа телесната температура на тялото.
Светлинната и лъчистата енергия долавяме с петте сетива на тялото като проява на светлина и топлина. Но продължавайки по спектъра, някъде над видимата светлина и ултравиолетовата енергия или пък под нея е онази част която насища директно жизненото тяло, което от своя страна поддържа и самото физическо тяло съставено от твърда, течна и газообразна материя. Т.е. човек вместо да ползва като посредник растителното царство, може да генерира енергията в жизненото тяло и от там да се поддържа самото физическо тяло. Спирам, понеже винаги се получава засукано и май никой не ги чете такива коментари. Ако някой изследва инедията в тази посока, нека драсне в темата.



-------------------------------
И друго нещо като се замисля, представяте ли си примерно както сега на празник се събираме вкъщи, сядаме заедно обаче няма ядене. Всички сме заедно и гледаме Слънцето  ...май всяко нещо трябва да става с времето си, понеже още ни е рано или поне според моите схващания.
« Последна редакция: (Неделя) 11 Октомври 2015, 21:57 от Страшкоу » Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #78 -: (Събота) 16 Април 2016, 09:30 »

sdraganova, по повод този ти въпрос >тук<... намерих онова, към което исках да те насоча относно сокопийството. Оказа се обаче, че не съм го писал във форума, а е било лична кореспонденция по и-мейл. Не мисля, че Ключаря ще има нещо против да направя директен копи-пейст на това, което сме си говорили на 19.12.2014г.

Това е разказ, който бях писал на един друг човек по и-мейл, и който препратих на Ключаря тогава, докато имахме един разговор, понеже в онзи период не пишех във форума, а исках да споделя нещо с повече от един човек. Сега, най-сетне, се сещам да го разкажа публично. Писмото ми съдържа следното:




КЛЮЧАРЯТ: Ако Съзнанието ми е в режим на Безусловна Любов към всичко (или просто към мен самия), то отново Тялото е Пълноценно и няма нужда ни от вода, ни от храна. Въпросът е кои неща ни пречат да бъдем в това състояние :)



АЗ:

Вярно. Точно затова твърдя, че СЪМ постигнал инедия, дори и да се храня. Дефиницията е сгрешена. Едно е да си в състояние на инедия, и друго е да го демонстрираш. Да демонстрираш инедията е... занаят, като дарба, като изкуство.

Например, аз мога да рисувам много добре, когато искам, рисувал съм преди и дори съм продавал една-две картини. Но не мога да го демонстрирам при поискване, не е толкова просто. За да рисувам са ми необходими определени условия и атмосфера. Докато на един художник например не са му необходими условия, нито атмосфера - тези неща са му необходими само когато си е поставил за цел да направи шедьовър. Ако поискаш, в който и да е момент, художникът ще ти демонстрира как се рисува.

То е като гимнастиката. Аз може да правя много йога, но не мога да демонстрирам йога такава, каквато е дехинирана да бъде. Докато една гимнастичка например може да демонстрира що е гъвкавост по всяко едно време и всеки начин - аз мога да го демонстрирам само, когато съм в кондицията да го направя. Гимнастичката няма нужда от загряване и ментална нагласа, за да се преметне - аз имам.

Но и двамата го можем.



Това, че шепа хора са известни с ДЕМОНСТРАЦИИТЕ на инедията си, не означава, че инедията е самата демонстрация. Не означава, че щом не можеш да го демонстрираш както те го демонстрират, значи не си постигнал инедия.
То е същото както например можеш да обработваш дървото... да кажем си правиш всичко сам вкъщи, щом е от дърво, но да се появи някой и да ти каже, че ти въобще не можеш да обработваш дървото, щом като не можеш да демонстрираш това, което демонстрира известен дърворезбар.

Така че, това че човек не може да демонстрира инедията си по начина, по който известните виртоози в това го демонстрират, не значи, че този човек не е способе нна инедия. Схващаш ли? :)

Може би звучи тривиално, то е МНОГО ВАЖНО да се обърне внимание на този, който се стреми или иска да се научи, защото това е дисциплина от себеанализа, себеопознаването, себеразвитието и прочие. Това е Път, по който човек се сблъсква с несигурностите... и ПОЛОВИНАТА от трудностите се състоят в това да познаеш истината, щом я видиш. И често минава доста време, докато човек най-накрая си даде сметка какво наблюдава относно самия себе си.



Работата е именно в това - околната среда. Това, което наричаш "състояние на Безусловна Любов" аз наричам по-... технически, викам му "отворен към околната среда".

Става дума за това, че енергията следва съзнанието. Нали така? Съзнанието определя дали енерго-обмена в тялото ще бъде затворена, или отворена система.

Ако една система е затворена, и в нея не се внасят външни порции енергия, това я дефинира като система с КПД<1 (система с коефициент на производителност по-малко от единица). Това означава, че енергийният басейн на затворената система по дефиниция вечно намалява, и когато достигне критичен минимум, системата се разтуря... губи организацията си, губи кохерентността си, тоест разпада се.

Ако една система е отворена, и в нея постоянно постъпват порции енергия, идващи от околната среда, тогава тя се дефинира като система с КПД>1 - тоест система, чиито енергиен басейн има постоянна тенденция на увеличаване. Когато енергийт басеян достигне един критичен максимум, системата претърпява ре-организация. Това е качествено преструктуриране, с цел максималният праг на циркулираната енергия в системата да бъде изместен по-нагоре, и системата продължава да стабилизира порядъка и кохерентността си още повече, до достигане на следващия качествен праг.





Инедията, в свойта тясна дефиниция, е да нямаш нужда от храна. Точка.
Но това не означава, че нямаш нужда от енергия. Както всеки известен инеяд посочва, главният въпрос, който веднага възниква при инедията, е откъде идва енергията. Някои казват светлина, други въздух, любов и други простотии които не са ми по вкуса... Други казват, че идва от сърцето, а други - че от психиката, просто повелявали да съществуват и съществували. Джерико Сънфайър както беше известен преди години дори посочва, че се е хранел с музика в един етап.

Истината е, че НЯМА ЗНАЧЕНИЕ откъде идва енергията. Тя по един или друг начин идва от околната среда - тя идва ИЗВЪН системата. Извън ТЯЛОТО, извън ПСИХИКАТА, извън ПРЕДСТАВИТЕ... енергията идва ИЗВЪН КОМФОРТНАТА ЗОНА.

Микро-система е система, разглеждана в тесен контекст, например тялото. Макро-система е система, разглеждана в широк контекст, например всичко, от което тялото зависи - това е околната среда. Супер-система е представата за голяма система, състояща се от йерархия макро- и микро-системи. Това е например планетата.


За да нямаш нужда от енергийните квоти на храната, трябва да привлечеш енергийни квоти от другаде. Само без едно нещо не може да се съществува, и това е енергия. Ако искаш - не дишай... някой хора дори не дишат, и са живи. Това обаче не означава, че не взимат енергия от някъде... това не означава, че оцеляват с по-малко от другите хора.

Значи, за да спреш храната (така-наречената инедия), трябва да се отвориш ПОВЕЧЕ към околната среда. За да се ОМАЛОВАЖИ храната като източник, и за да можеш да си позволиш да я изоставиш.


Така че... самото хранене не означава "липса на инедия", или "прекъсване на инедия". Състоянието да си отворен към околната среда не означава ограничаване, а означава само повече възможности - това е.


Ти наричаш това "Безусловна Любов", защото наистина има нещо общо с любовта - с "нецеленасочената любов", както аз бих го нарекъл.
Връзката с любовта е... че противоположното на любов е страх. Тъй като енергията от околната среда идва ИЗВЪН КОМФОРТНАТА ЗОНА и ИЗВЪН ЛИЧНИТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ХОРИЗОНТИ... това означава, че при наличието на страх, съзнанието дефинира енергийната система като затворена, и следователно като такава с КПД<1, тоест смъртна. За да ДОПУСНЕШ непознатото, не бива да има страх. За да допуснеш енергията от околната среда, не бива да има спотаени страхове.

Така че, в крайна сметка... състоянието на "липса на страхове" може да се нарече състояние на "нецеленасочена любов", тъй като страх и любов са взаимно изключващи се.





Преживявал съм инедия на два пъти, за по пет дена. Не се позовавам на техническите аргументи - с това се занимават демонстраторите, заради вещината си, те могат да демонстрират инедия за стотици дни и тн. Когато говоря за себе си, говоря за това, че на два пъти съм преживявал пълна отвореност към околната среда... и знам какво е, познавам това място, на което се намирах емоционално.
В този момент просто знаеш къде си. Знаеш всичко, които искаш да знаеш - имаш вътрешното познание за това, че ако не сложиш нищо в устата си, животът ти с нищо няма да се промени. Може да се опише като ново съзнание, като все едно егото, ума, емоциите, цялата ти психика, е структурирана по нов начин, елементите са различно подредени... и заедно с това чувстваш и тялото си различно.

И аз помня това знаене.. и помня и обратния път към него.

Казвам "обратен път", защото и в двата си такива момента не бях сред хора. Не бях навътре в природата, бях в покрайнините на София... и не навън, прекарвах време навън, по тротоари, и вътре, в апартамент. Но бях в покрайнините. Имаше... пространство! Имах ИЗБОР дали да се размина с някой на 2, 5, 10 метра.. или въобще да не се разминавам с никой. Имах ИЗБОР и КОНТРОЛ над социалните си асоциации. И можех да поддържам това състояние, докато си осигурявах нежните условия. Има редица условия, които трябва да осигуриш на психиката си, за да я отвориш към света... към Вселената ако щеш... към непознатото въобще, и то искрено.

Но и двата пъти бях отпуска. И и двата пъти тази отпуска свърши, и аз трябваше да подновя своята въвлеченост в социалния свят, надълбоко в обществото и жизнената среда на останалите хора.
Разбира се, аз се опитах на всяка цена да запазя съзнанието си отворено към средата... Но и двата пъти не успях. Тоест и на двата пъти го загубих... припаднах. След това вече, когато се събудиш, има съвсем друго знаене... друго вътрешно знаене... Това е вътрешното знаене, че ако същите условия се повторят, ще загубиш съзнание отново, и това няма да се промени. Така че или доброволно трябва да се откъснеш от околната среда и да се затвориш на Вселената, или... да кажем, че тя ще те прибере обратно, за да не останеш сред хората нито час повече.




И кои са условията, които не позволяват отворено съзнание?

Самите хора!

По-точно, припадах всеки път, щом кракът ми стъпеше в сутрешно претъпкан автобус. После в претъпкано метро. Усещах вълните от... неразположеност... дори когато минавах през големи тълпи хора на широката пешеходна Витошка. Близостта на хората е това, което ме убиваше.

Не понасях самата натъпканост. Не въздуха.. не изпаренията, не изпотените стъкла.. не бученето на двигателя.. не вибрациите на шасито на автобуса... не смръднята...

Изпитвах психическо ограничение. Изпитвах нещо, което не се побира в петте сетива, не беше и шесто чувство. Усещах ПСИХИКАТА си, като, сякаш като призрак... и присъствието на хора толкова навътре в личното ми пространство, рамо до рамо и *ъз до *ъз... някакси, не мога да кажа, че ме нараняваше или че изпитвах "болко по психиката"... Но беше нещо като отрова, като психическа отрова... и психиката ми беше това сетиво, с които преживявах отровеността. Просто преживявах психическа смърт, тези думи се приближават, някакси.


Стъпя ли вън от автобуса, всичко преминава. Беше зима.. и двата пъти... и вън беше много студено. Щом стъпех вън от автобуса, се разсъбличах почти гол - усещах студа като някаква магия, колкото по-студено ми ставаше, толкова повече чувствах живота си обратно и психиката ми - свободна.
Нужни ми бяха само 10-20 крачки, за да се почувствам отново така, както се чувствах сам далече в покрайнините.

Но, разбира се.. това беше тепърва началото, защото ме чакаха дълги месеци на близък контакт с хората. Тепърва ми предсотяха първите цигари и първите ауспуси. Първите телефони и първите простотии...
Но най-вече - задавах си въпроса как ще се прибера вкъщи вечерта, когато пак ще трябва да вляза в автобус, по-натъпкан от сутрешния, по-отровен и по-смрадлив, с по-съсипани и по-токсични хора... и за много по-дълго потуване, защото вечер има големи задръствания.



Ако се храня нормално... дори не много, просто редовно... нищо такова не ми се случва, и не преживявам нещата по този начин въобще. Напротив, излъчването ми е толкова силно, че хора предпочитат да не се качват, отколкото да се бутат в мене.
Между другото това ми е интересно показно колко много всъщност може да се постигне с много малко и качествена храна... и какво значение и ефект има върху околните. Стига обаче храната сама по себе си да не е единственото, стига микро-системата на тялото да може да я... утилизира.. по най-пълноценния начин, така че храната да покаже всичко, на което е способна.


Затова казвам, че истината е, че аз СЪМ инеяд - защото помня как да се върна към.. "онова".. и защото съм се връщал веднъж към него. Но да демонстрираш инедия е съвсем друго. Обърни внимание къде живеят всички известни инеяди - в покрайнини, и то в добри държави. А добри държави са всички, освен България.

Знаех за един инеяд от София, дето го интервюираха, май Карбовски. Той самият си каза, че консумира все пак алкохол. ЕСТЕСТВЕНО, че ще консумира алкохол - защото е невъзможно да демонстрираш инедия в дупка като София. Става въпрос за енергиен мениджмънт, и това е по-сложно, отколкото тълпите от невежи са способни да мислят. Не опира само до това дали си ядеш млякото или не.
Активен

Неактивен big mama
Full Member
***
Публикации: 220

« Отговор #79 -: (Понеделник) 18 Април 2016, 16:58 »

Споделям с почитаемата аудитория току-що прочетеното тук:
http://bultimes.com/gladuvaneto-regenerira-stvolovi-kletki-i-obrashta-imunosupresiyata-sled-tri-dni/
в подкрепа на лечебното гладуване.
Лично съм се убедил в ползата му за тялото и душата. Съфорумците, с които общувам на ЛС, знаят какво говоря. И вижте колко е просто ! Като всяко гениално решение. Не ви трябват болници, лекарства, специални терапии. Само малко воля в началото. После тялото разбира, че е полезно и не се съпротивява, не чувствате глад.
Бъдете здрави, по най-лесния и безопасен начин !
Активен
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« Отговор #80 -: (Понеделник) 18 Април 2016, 18:33 »

Беше хубава синхроничност, когато по време на Инедията ми попаднах на този коментар и форум! Споделям го с аудиторията. Не само вярвам в това за заздравяването на костите, но и аз самият го бях изпитал, че и писах за това. Чувствате, че стават по-здрави! :)

Така че ако някой счупи кост и не е в някакво отчайващо токсично състояние - защото не мога да кажа как самият организъм действа приоритетно, може да трябват допълнителни дни повече сухо гладуване.

~~~

Не мисля, че Ключаря ще има нещо против да направя директен копи-пейст на това, което сме си говорили на 19.12.2014г.


Правилно мислене. :)


Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« Отговор #81 -: (Петък) 07 Октомври 2016, 19:56 »

Споделям преживяванията от втората си инедия, която наистина съвсем случайно се падна в същия период като първата, но година по-късно. :D Какъв вселенски цикличен хумор преживях, но имаше нови елементи ... дори, уви, го нямаше Дидо този път. :D

Бях решил да смения стратегията - бидейки предимно в Ян режим (динамичен и активен), дори на моменти твърде екстровертен, макар вече да съм се уверил, че ако човек не вътрепребивава и не смени фокуса и режима на съществуване - то ще изпитва усещането за празен стомах (и нужда от енергия вътре в системата си, да хармонизира отдаването с приемането). Това ми доказва за пореден път, че явно нещата, за които пиша - ще бъдат преживени от малцина ... или най-вече от Съзнания в женско тяло, които по принцип са с доминиращи Ин характеристики и начин на живот. Те например, ориентирайки се навътре - никога няма да изпитат празния стомах, а организмът ще си топи мазнините. Може да изкарат през проблеми дни наред - ако са в Ин режим и не правят нищо енергоемко за тялото. Но от една страна, това може да забави регенерацията на тялото и да им трябва повече време.

От друга страна пък, колкото по-рафинирани са Ин аспектите Ви, толкова по-чувствителни и дълбоки ще са вътрешните преживявания (както по време на Инедия така и извън нея), възможността да чувствате силата и енергията на Духа, които ще 'омаломощават' тялото, но ще се чувствате прекрасно и неописуемо. В разтопен екстаз ...

Но ако тялото първо трябва да се пречисти от голямо количество вредни вещества - ще е още по-отпаднало в първите дни, като ще има гадения и болки, вместо радост на ниво тяло от създаването на важни ензими и хормони (от епичния ни черен дроб и жлези), а радостта на ниво Дух може да я няма, ако у Вас са останали незрели мисловни модели за преодоляване. Ето защо ако положението на ниво тяло и дух е зле - Инедията може да Ви изглежда като "убийство", като 'много труден акт', изискващ неподозирани или все още неинтегрирани от вас качества и умения. Да - така е. Убийство за миналия и неадекватен Аз. Този, който е в разрез с Истинския безимен Аз и Дао ...

Инедията не бива да е фокусирана само върху тялото или пък за това "какъв ще е рекорда от дни, който ще направя". Количеството не е важно - да свършите качествено изменение в някакъв аспект е важно, да научите нещо от това преживяване. Точно както с всяко друго преживяване/инструмент за развитие. :)


~~~


Бях си поставил за цел 2 дни сухо гладуване, 1 водно и след това захранване. Бях пуснал и мисълта организмът да следва моята динамика и да се прочисти за тези 2 дни. В часовете през деня, в които интровертствах (Ин проявление на Съзнанието) активно (Ян проявление) и съзнателно (Ян проявление) - направлявах течностите на тялото си и кислорода. Наслаждавах се на процеса и не мислих за нищо, нито се връзвах към минаващите мисъл-форми. Веднага започна процеса на изчистване (а не да минават дни, както бе първия път) - заболяха ме главата и стомаха за известно време. Дори щях да повръщам, но така и не го направих.

Като изключим тези неразположения, продължаващи около час-два - си се чувствах прекрасно и бях минал в екстровертен режим, насочен навън в действията си, даващ към другите. Да, имаше усещането за празен стомах на моменти, но със смяна на фокуса върху долния дантиен за секунди - той се напълваше с енергия и усещането за празнота на ниво тяло спираше. През този ден се бях изходил до тоалетна 2 пъти - колкото да премахна от предната вечер последната храна. Беше лесно изхождането заради наличието на течности в организма от преходното денонощие.

През втория ден имах само 2 пъти по 1 минута наистина болезнени на ниво тяло - защото отново имаше камъчета в бъбреците, които се отделяха по пикочопроводите. Не ходих по голяма нужда, макар да усещах че има още за изхождане ... но сухия режим и факта, че аз по принцип не пия много вода, и без това запекоха организма - ала ми трябваше и това наблюдение. Можех да изчакам края на деня, защото си бях поставил двата дни, знаейки че след това ще пия водица минерална + лимонов и грейпфрутен сок.

Умишлено бях поставил преди Инедия организма с мускулни трески в ръцете и краката - бях правил силови упражнения, без да стречвам преди и след тях. През втория ден усещах заздравяване на мускулите и костите. Никаква мускулна треска, а само желание да продължавам с упражненията и активните си действия. Така и правих ... И не чувствах никаква умора. Не превишавах сериите и вида на упражненията - макар да стесних времевия интервал. Удивлявах се отново, чувствайки здравината на костите си и липсата на умора.

Течният трети ден спомогна за изхождането. :) А лимоните и грейпфрутите с техните действия продължаваха да го подсилват. След това дойде ред на епичния ананас, на уникалното годжи бери, на бадемите, на кайсиевите ядки, на гроздето, на бананите, на авокадото ... :)))


А сега ще напиша и коментар за вируса, който и без това ме мобилизира да започна още по-често с еднодневни сухи гладувания и експерименти върху тялото. Примерно в седмицата през ден по 3 сухи дни. Ще си записвам резултатите и ще ги споделя. Като ... трябва да имате предвид, че черният дроб е най-уязвим през есента и зимата. Повече усилия ще се искат от Вас, за да постигнете определени резултати. Неслучайно това време използват калъфите, за да ни пръскат отгоре, че и да ни забраняват достъпа до Слънцето.

Древните китайци са знаели за всеки орган не само кой е отговарящия му цвят, кои храни (с такъв или хармонизиращ цвят) му помагат, кога определени органи са активни и силни през годината и кога трябва да се подхранват и щадят откъмто енергоразход ... В бъдещето, догодина, ще публикувам теми с такава насоченост - цялата мъдрост, до която съм се докоснал от древен Китай. :) И вътрешно знам, че ще са много полезни за Съзнанията във форума, че и за идното поколение, което е носител на западните мисловни модели и ценности. А и такива манипулации върху древните знания се правят и там ... че няма как да замълчи човек или пасивно да гледа заразяването на Съзнанията.
Активен

Неактивен МИТКО
Restricted
*
Публикации: 1892

« Отговор #82 -: (Петък) 07 Октомври 2016, 21:22 »

      Ееееееее,   инедия,  как  чужбинско  звучи  -  авторитетно  някак  си,  не  простовато  като  българското  гладуване.
       Та  по  темата 
        Гладувал  съм  многократно,  но  преди  да  започна   усвоих  няколко  упражнения  за  изчистване  на  храносмилателната  система.  Измивах  я  докато  не  потечеше   чиста  вода.  Цялата  процедура  траеше  около  час.  Понеже  гладуването  продължаваше  повече  от  три  дни  винаги  съм  бил  под  лекарско  наблюдение  -  кръв  и  урина  всяка  сутрин.  Стигал  съм  по  15  дни  два  пъти  в  година.  Характерното  при  мен  бе,  че  след  третият  ден  започваха  да  се  увеличават  часовете   сън  и  рефлексите  се  забавяха. 
Активен

Въобръжението  е  по-важно  от  знанието
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #83 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 21:53 »

Инидеята е ВРЕМЕНО пребиваване!

Истината е друга!


galaxsis, ще обясниш ли по-подробно какъв смисъл влагаш в това, че "инедията е временно пребиваване"?

Не разбирам и какво имаш предвид с думите "Истината е друга". Коя истина, за кое говориш? И кое е по-точно е неистина?




Митко, инедия не е българска дума. Чуждица е. Гладуването не е инедия, защото не става дума за глад или въздържание от хранене... нито пък постенето е инедия или гладуване.

Ясно е, че си търсиш повод, но така и така пиша по темата, реших да изкоментирам.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #84 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 22:08 »

Защото... инедията, бидейки пребиваване в Бога... няма как да бъде вечна, при положение, че телата ни са смъртни, а душите ни не се хранят като тела.

Тоест... естествено, че инедията е временно пребиваване, тя е пребиваване на тялото.


А... тъй като Бог е Истината, и тъй като Физическото Сътворение е само последствие от Истината... то естествено, че това - инедията на тленността - е само последствие от истината и "истината е друга".




Така че просто не схващам логиката на тъпизмите, които говориш. Всичко това, мисля, се подразбира и е ясно на всеки.

Освен, естествено, ако мотивацията ти да преформулираш всеизвестното е, да се направиш на интересна. Това вече много добре го разбирам.
Активен

Неактивен МИТКО
Restricted
*
Публикации: 1892

« Отговор #85 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 22:52 »

http://asialive.info/2014/08/inediya_solnceedstvo_enciklopediya_zabluzhdenij_139466.html
Активен

Въобръжението  е  по-важно  от  знанието
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #86 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 23:02 »

Авторите, които препоръчвам, са:
Йоахим Вердин - книгата му се разпространява безплатно, без права, в интернет, на английски, полски, чешки и руски. Жив днес.
Михаил Вернер (Michael Werner) - австрийски професор по органична химия, книгата му се казва "Живот чрез светлина" (Life from Light) и за жалост се намира само на немски. С медицинско потвърдена инедия, жив и преподаващ днес.
Хира Ратан Манек - споменах го по-горе, има сайт и книга. Медицинско потвърдена инедия, убит миналата годна от висулка.
ЙЕРИХОН ОГНЕНО-СЛЪНЦЕ - Jericho Sunfire - псевдоним, индиец, произлизащ от Лондон, бивш ръгби-играч, книгата му се казва "Историята на един бретариански войн" (The Story of a Breatherian Warrior), има я в интернет на английски, дава дълго интервю за Master and Disciple (учител и ученик) и още много видео-изяви в ютуб. Жив днес.

МНОЖЕСТВО ЛИЧНОСТИ - интервюирани на видео, със субтитри на много езици, включилно и на български, по програмата Master and Disciple (учител и ученик). Намира се безпроблемно в ютуб. Всичките живи.



НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ Джасмухийн (Jasmuheen)! Първо - защото говори пълни глупости. Второ - защото няма никаква информация и противоречи на всички останали. Трето - защото има много смъртни случаи на *урсанти, които си мисли, че обучава (никой друг от цитираните не е убил никого). Четвърто - защото изглежда най-зле физически от всички по-горе цитирани. Пето - защото е най-популярна.



Това по отношение споменаванията в статията. А по отношение на твърденията й, че инедията е слънцеядство - нищо подобно.



Инедията може да е много форми - може организмът да намира енергия във въздуха (бретарианство), може да намира енергия в течностите (сокопийство, liquidarianism на английски), може да намира енергия в движението (йогини).
Може да намира енергия в музиката... може да намира енергия в изкуството... може да намира енергия във въображението. Интересно, нали?

А може и да намира енергия в самия себе си. Организмът може да живее в името на своя Аз, на своята същност (не, не говоря за "висш аз").


Защото енергията може да идва - и го прави - чрез всички неща. Вдъхновението е вид енергия, съзерцаването на картина, изкуство или природа е вид консумиране.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #87 -: (Неделя) 09 Октомври 2016, 23:37 »

Инедиаты стараются быть духовными существами и стремятся довести свое голодание до не свойственного человеку уровня. По их логике, если ограничение, самоконтроль и уменьшение потребления пищи и воды можно назвать благом, то отказ вообще ото всей физической пищи будет еще лучше. Духовным существам не нужна еда, вода или сон. Однако пища, вода и сон необходимы всем нормальным людям.



И за да разсея адски подвеждащата простотия от автора на горната статия, ще обясня.

Това "заключение" на автора не е негово заключение, а е препредаване на думите на Джасмухийн и кликата на нейните колеги, които именно авторът псува след това. Тоест автора на горната статия не прави журналистическо разследване... а просто отива при мас-медийните фронтмени, които, разбира се, са заблудители, и преповтаря думите им.




Инедията е ЕНЕРГИЕН МЕНИДЖМЪНТ.


Човек съществува, защото е налична ПОТЕНЦИАЛНА РАЗЛИКА - разлика в наляганията между вътрешната и външната среда.

Напомням на всички, че дефиницията за човек включва тялото - ако духът и тялото се разединят, човек вече няма.



Ако енергийното налягане на външната среда е по-голямо от това на вътрешната среда на човека... това е една основна ситуация.

Ако енергийното налягане на външната среда е по-малко от това на вътрешната среда на човека... това е друга основна ситуация.

И това са двете основни енергийни ситуации. Защото в първия случай битуването на човека се управлява от енергийния поток отвън-навътре, а във втория случай бита на човека се управлява от енергийния поток отвътре-навън.



Всички хора имат и "навътрешни" и "навъншни" енергийни потоци, но една от двете групи е доминираща при всеки човек.


И следователно, тези два типа хора управляват енергията си различно... И следователно - имат различни пътища до инедията.





Човекът е, следователно, отворена система по дефиниция.

Това означава, че винаги енергия влиза и енергия излиза. Следователно, бидейки отворена система по дефиниция, човек е неразделен от околната си среда.

Следователно околната среда на човека е неразделен елемент от енергийния му мениджмънт - и следователно, инедията се отнася наполовина за околната среда на човека, и наполовина за вътрешната му среда.



Аз давам следната твърда дефиниция на инедията - Енергиен мениджмънт, при който енергията, усвоена чрез стандартното приемане на хранителни вещества, е 0% от целия входящ енергиен дебит.




Когато сведете поемането на енергия чрез хранителни вещества до 0% от входящия енергиен дебит, това означава, че 100% от входящия енергиен дебит трябва да представлява поемане на енергия по останалите начини.

Елементарна математика.



Енергия от храната и водата - 70%
Енергия от въздуха - 20%
Енергия от други източници - 10%

Това не е инеяд.



Енергия от храната и водата - 0%
Енергия от въздуха - 70%
Енергия от други източници - 30%

Това е инеяд. Нарича се и бретарианец.




Енергия от храната и водата - 0%
Енергия от въздуха - 50%
Енергия от други източници - 50%

Това е също инеяд.




Енергия от храната и водата - 0%
Енергия от въздуха - 0%
Енергия от други източници - 100%

Това е също инеяд. И да - познавам и съм се срещал лично с такъв човек. В Русия има школа за обучение в това... Но това е друга тема...




А това инеяд ли е?

Енергия от храната - 0%
Енергия от водата - 40%
Енергия от въздуха - 50%
Енергия от други източници - 10%




Ами това инеяд ли е?

Енергия от храната - 20%
Енергия от водата - 60%
Енергия от въздуха - 15%
Енергия от други източници - 5%

Не. Нарича се сокопиец.



Ами това инеяд ли е?

Енергия от храната - 0%
Енергия от водата - 20%
Енергия от въздуха - 40%
Енергия от други източници: 40%
  - слънце - 10%
  - телурични/земни енергии - 5%
  - вдъхновение - 5%
  - музика - 10%
  - оргонна/сексуална/"климатична" енергия - 10%




Думата "инедия" се отнася единствено до онази ниша личен енергиен мениджмънт, който се характеризира с 0% участие на хранителни вещества в битуването.
« Последна редакция: (Неделя) 09 Октомври 2016, 23:43 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #88 -: (Понеделник) 10 Октомври 2016, 06:06 »

Нека предположим, тогава, че човек иска да смени енергийния си план.



Нека предположим, че един "нормален" човек, с енергиен план:

Енергия от храната и водата - 70%
Енергия от въздуха - 20%
Енергия от други източници - 10%

иска да мине на коренно различен план. Първо, това е доста сложно и изисква доста време и много внимателно планиране на последователните стъпки в нужната посока. За сравнение, пост-социлистическите правителства, както знаете, канят цели чужди държави, които да ги научат на демокрация. Тези чужди държави съставят специални комисии, и ги пращат в пост-социалистическата държава, която иска да се преориентира, и се изготвя специална дълговременна програма с внимателно планирани дългосрочни реформи, за да се извърши перестройката, която да доведе до тоталното унищожение на народа на пост-социалистическата държава...

Ситуацията е абсолютно същата, когато човек иска да се преориентира от един енергиен план, около който е ориентирано цялото му функциониране, към друг енергиен план.

С тази разлика, че големите общочовешки общовалидности не са достатъчни, за да наваксат непреодолимите индивидуални разлики между отделните хора. С други думи - човек няма откъде да покани такава чужда делегация, която да му даде програма за перестройване.
Така че процесът на перестройване е в действителност един процес на себе-опознаване, и то на проба-грешка... понякога животозастрашаваща.



Така че... това политическо решение (защото не става дума единствено за ресора на енергетиката) в крайна сметка ТРЯБВА да постави задачата за себе-опознаването на живот и смърт... превръщайки я от задача в кауза - в кръстоносен поход на личността.

В противен случай няма да се получи.






Е... да кажем, че човека с енергиен план:

Енергия от храната и водата - 70%
Енергия от въздуха - 20%
Енергия от други източници - 10%

е решил да тръгне на този кръстоносен поход на живот и смърт, и Граалът му се намира в един такъв енергиен план:

Енергия от храната и водата - 0%
Енергия от въздуха - 70%
Енергия от други източници - 30%





Две неща са очевидни.

Ако този човек е бил ориентиран около първия енергиен план... то той навярно работи добре за него.

Какво значи това... Това означава, че този човек никога не е имал голяма нужда от чист въздух и никога не е имал нужда от разнообразие на други източници на енергия.

Следователно - този човек най-вероятно живее в заобикаляща го среда, която е изключително бедна на чист въздух и разнообразни енергоизточници.


Ако той силово смени енергийната си програма на този втори план... тогава много бързо ще се окаже, че излиза от синхрон с околната си среда и започва стремглаво да умира. Защото околната му среда не може да му предостави достатъчно чист въздух и достатъчно разнообразие от енергоизточници, за да изгради цялото си съществуване на такава основа - околната му среда не може да му предостави такава основа.




Очевидно е... че ако този човек иска да възприеме енергийния план:

Енергия от храната и водата - 0%
Енергия от въздуха - 70%
Енергия от други източници - 30%

то той трябва, заедно с промяната в себе си, да се предвижва към нова околна среда, която да му предложи много чист въздух и задоволително разнообразие от енергоизточници, ДОРИ и да не е плодородна откъм храна и хранителни продукти.

Ако това не стане... кръстоносецът загива, без да намери своя Граал.

Ако успее да разбере защо умира, преди да умре, не всичко е загубено... а ако успее да разбере защо умира, в момента на смъртта си, походът не е бил напразен.




Има много примери и за обратното. Има много примери за хора, които по един или друг начин са направили коренна промяна в енергийния си план... но не са проумели механизма.

Тогава... понякога така се случва, че те желаят да се върнат към онова, което са били. Мислят си, че след като са били нещо, и че след като сега са нещо друго, то задължително са нещо повече, след като едното идва след другото.

Това е илюзия и заблуда.

Защото те не разбират, че единственото нещо, което може да ги направи повече, е ЗНАНИЕТО. Знанието за себе си, добито по време на този кръстоносен поход.

А това, че сега са нещо друго от онова, което са били - колкото и да е екзотично в сравнение с множеството хора - не значи НИЩО.

Единственото, което е от значение, е дали са натрупали знание относно себе си.



И... логично... когато такъв един човек се подведе по илюзията, че е повече от онова, което е бил, без да разбира себе си и процеса, през който е преминал... той решава, че може да се върне назад.

И да извърши постъпка, която е характерна за онова, което е бил преди, а не за това, което е в момента.

И затова умира.



Умира, защото връщането към стария енергиен план е също толкова рискова крачка, колкото и отдалечаването от него първия път.

Чисто и просто, една среда, която е богата на чист въздух, но бедна на хранителни вещества и продукти... или пък богата на чист въздух и богата на ОТРОВНИ или ВРЕДНИ храни... не може да поддържа човек, чието съществуване е ориентирано на 70% към хранителните вещества.


Инедията е въпрос на осъзнаване и проумяване на околната среда и достатъчно разбиране и проумяване на себе си, за да има разбиране как Азът се вписва в околната му среда.

И, разбира се, как да извлече предимство... а не ущърб от това си пребиваване.
« Последна редакция: (Понеделник) 10 Октомври 2016, 06:17 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #89 -: (Понеделник) 10 Октомври 2016, 06:23 »

Чужбина е среда с много по-чист въздух от България... но с отровни и вредни храни и води.

България е среда със страшно мръсен въздух... но с наличие на много качествени храни и води.

Това е много важна информация за всеки, който е решил да променя енергийния си план.



Защото в България енергиен план на 70% въздух е много труден за постигане, и който го постигне, ще бъде ограничен в един доста тесен географски ареал из страната и ще загуби географска свобода, вместо да спечели такава.


България, обаче, е много богата на енергоизточници от разнообразни типове. Така че... тя може да е предизвикателство за човека, искащ да се ориентира към план 70% въздух, но е много добра основа за онзи, който иска да се ориентира, например, към план 70% други енергоизточници. Да кажем оргон/климатична или сексуална, както още се нарича, енергия.

Освен това България е добра среда за всички, които искат да се ориентират към план с умерена или малка част на енергията от хранителен източник, и основна част от други разнообразни източници и въздух - хибридни планове с малко участие на храна.


Човек трябва да познава средата.
Активен

Страници: 1 ... 4 5 [6] 7   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални