Страници: [1] 2 3 ... 7   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Лечебно гладуване <> инедия; и разликите  (Прочетена 13696 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Понеделник) 18 Март 2013, 16:41 »

Лечебното гладуване е съзнателното решение на индивида да прекрати всякаква консумация... с цел възстановяване на всички познати и непознати травми, изправяне на всички познати и непознати нарушения, синхронизиране на всички познати и непознати системи... на тялото и съзнанието.

Организъм е единството на тяло и съзнание. Думата от гръцки означава "инструмент" (защото и тялото и съзнанието са инструменти на същността /а не същността/) и е пряко свързана с "организация". В тази тема с "организъм" ще наричам единната система на тялосъзнанието.

Инедията е състояние на организма, в което той спира да разчита на конвенционалните източници на енергия. Нищо повече и нищо по-малко от това определение.






Първата информация за инедия, която дойде до мен, беше от Хира Ратан Манек (Hira Ratan Manek) - световно-известния слънцегледач (sungazer [сънгейзър] на английски) от индийски произход. Докато беше жив, той популяризира практиката по света и я превърна в основна тема в "алтернативните" среди (ако някой не е чул, Манек умря в ранната 2012та година доколкото си спомням, падна му висулка на главата).

Практиката се състои в спокойно съзерцаване на игрева или на залеза. Гледа се без напрежение, по малко всеки път, и всеки ден. Започва се от пет секунди, и доколкото си спомням всеки ден се увеличаваше с няколко секунди (това е абсолютно по спомен и НЕ Е точно така - който иска, може да се поинтересува в нета, пише го навсякъде). Гледа се изгрев и залез, именно защото когато светлината идва под такъв ъгъл през атмосферата, до окото не достигат ултра-виолетови лъчи и спектри от нея, които да могат да му навредят. Ако се гледа сллънцето в друго време, освен изгрев и залез, слепотата е сигурна /аз съм го правил и за 12тина часа загубих синия спектър - всичко синьо аз виждах безцветно (това е различно от сиво), за няколко секунди гледане слънцето наобяд/

Когато човек достигне 45 минути, доколкото си спомням, той не бива да увеличава вермето на гледане. Може никога повече да не извърши тази практика, а ако иска и му харесва, може да продължи, но не повече от 45 минути на ден.
Краката трябва да са боси. Индивидът трябва да е стъпил, ако не на пясък, то в пръст... и на земята. Идеята на това заземяване е циркулацията на енергията, която трябва да е пълноценна - слънце - земя.


Ефектите на практиката са силно психически - задълбочаване в себе си, повече уравновесеност, по-спокоен разум, стихване на вътрешния диалог, повече умиротвореност (не случайно на рзпити ти насочват лампата в лицето). Ефектът от тази променена психика са повече присъствие на характера, и постепенно възвръщащо се здраве.
Практиката може да доведе до много неща. Онова, което всеки забелязва като първи резултат, е изменянето на психиката - още след първия път, дори да е няколко секунди. Лично аз, когато се занимавах с това, бях стигнал до 15минути на ден. Първият здравословен ефект е това, че диоптърът изчезва - очите се възстановяват първи, колкото е по-голям диоптърът, толкова повече време трябва, но до достигане на 45минути на ден, очилата се свалят завинаги, колкото и да са големи.
/важно е обаче много често да правите проверки на диоптъра, защото носенето на едни и същи очила с диоптър през дните между практиките, го връща - очилата трябва на чести интервали да се сменят с такива с по-малък диоптър/

С мен се е свързвал човек, от българия, на който дори му порасва ампутиран тестис, след като започва да слънцегледа.


Няма сега да се спирам на тази практика, в интернет е пълно с информация за нея, а темата е за друго.



Онова, което хвана моето внимание обаче, беше инедията. Много хора твърдят, че с времето тази практика намаля апетита все повече, докато не започнеш да забравяш да се храниш. Храниш се все по-рядко и по-рядко, предимно заради поводи или традиции, културна норма или семеен етикет. В даден момент храната започва да ти пречи и да не я искаш, и откриваш, че липсата на храна не пречи на нормалното ти битие.

Изпаднах в размисли, какво би означавало това. Това би означавало пълна свобода, пълна независимост. Край на всяка една принуда, която се упражнява върху личността ми - никой повече няма да може да манипулира природата ми само защото съм се родил човек. Без нужда от храна, подслонът и удобствата се превръщат само в прищевки - не в необходимости.


И аз реших - искам да стана инеяд, и ще стана инеяд. И се отправих по този път....





След много премисляния, и едновременно със слънцегледането, нарочно спирах да ям. Скоро открих обаче, че това се оказа нещо много трудно. За да спра да ям, на мен ми се налагаше да открия много широк фронт на агресивна война със себе си.
Не само със себе си - с всичко: с близките, с околните, с обществото, с цивилизацията... и отново със себе си.



Нека разкажа само една от многото случки, които съм имал през опита ми с гладуването. Важно е читателят да има представа за какво става дума, и да се разсее цялата простотия, с която медицинската общност с нейното невежество и тотална безпросветност замърсява информационното пространство.



Преди това аз бях в тежка категория кик-бокс младежи, и тежах 120кг. Спрях да се занимавам с това, тъй като стана невъзможно - постоянно ми беше лошо (поради нехранене). Лесно ми се виеше свят, защото кръвното ми падаше. Цвета на кожата ставаше ту зелен, ту жълт. Телесната миризма стана силна и отвратителна, колкото и да се къпех (ако въобще решах да се къпя, защото парата в банята ме задушаваше, а от топлата вода ми ставаше по-зле).

На работното ми място също зрееха напрежения, понеже бях охранител на официално, обществено място, с голям човекопоток. Колегите ми и шефовете ми ме гледаха... не на добре. Имаше мълва, че съм болен от нещо, но го крия.


Ту спирах да ям, ту хапвах нещо малко, понеже не издържах... после се обвинявах, и пак спирах да ям. За два месеца станах 69кг. Знам точно колко бях, защото се мерех много често - бях станал толкова слаб, че виждах костните връзки на лакътната си става, раменете, гръбначния стълб... ако се наведях, можеше да се види как горе-долу черепът ми е захванат за гръбнака. Затова си следях килограмите - в литературата се казваше, че килограмите в един светъл миг започват да се възстановяват сами... без да има прием на храна. Това разбира се не се получаваше при мен, така че всяка седмица пробвах по нещо ново, опитвайки се да поправя грешка, която явно не осъзнавам.



През този период се случиха много неща, и нито веднъж не ми хрумна да търся медицинска или бърза помощ. Бях толкова убеден в кривотата на света, че въобще не съм се сетил нито веднъж.

Веднъж на работа (а работата не беше лека) забелязах, че усещам туптене на разни места - във врата, в слепоочията, в пръстите и китките. Почнах да чувам това туптене в ушите си, и ми хрумна да се видя в огледало, кой знае. Оказа се, че по мен са излезли огромни вени на множество места, включително главата ми, която беше цялата опасана с тях. Ушите ми бяха червени и много топли.
Явно бях вдигнал кръвно.

След няколко часа ушите ми заглъхнаха. Нямаше пищене или заглушаващ, шум... просто празна глухота, дори не чувах собствения си говор.

Реших да се успокоя обаче. Няма да умирам я! Или поне не тук, човек би трябвало да знае кога ще умре... (оказа се, че наистина човек знае...). След още доста часове (може би около 5 часа) се случи точно обратното.
Почна да ми се вие свят и да ми се спи. Беше ми студено и ми ставаше по-студено, а кожата ми придоби призрачен цвят. Оставаше ми още съвсем малко време на работа, и реших да седна.
В това време изведнъж ме повикаха по радиостанцията. Станах бързо, понеже работата беше важна, и след няколко крачки си дадох сметка, че краката ми са изтръпнали и не ги усещам. По целия периметър на взора ми се навъдиха звездички и започнаха да стесняват видимостта от всички страни. Но не бяха цветни - както човек вижда при притискане на очите, а бяха черни - като облак от ситен черен прах.

Помислих, че ще премине - както на човек му се случва понякога - затова се спрях с намерението това спиране да е само миг. Но се оказа, че не беше само миг, защото спрях да виждам каквото и да е. Реших, че може да падна, затова се пресегнах и се хванах за една желязна тръба, която знаех, че ми е наблизо.
В следващия миг зрението ми се върна изцяло, понеже усетих нещо студено на ухото си - бях на земята, и бях съборил металната конструкция, за която се бях хванал, точно върху си, и това беше същата студена тръба, която усещах на ухото си.
А самото ухо беше сцепено, защото подът беше от камък и тръбата ме бе фраснала здраво.

Това се случи под охранителни камери, и можех да гледам записа. Там се виждаше, че губя съзнание само за миг - в момента, в който се удрям в земята, аз ставам отново... всичко се случва за две секунди.



Тъкмо тогава беше третият ми ден сухо гладуване - бях решил да пробвам този вид гладуване, който изключва и поемането на течности.

Беше твърде много обаче, вече наистина се изплаших. Нека ми се случва каквото и да е... ще мина през каквото и да е... имам идеи, и цели, и знам, че ще стигна до тях. Всичко, което се загуби, може да се спечели отново. Но себе си? Докато имах себе си , имах всичко - не ми трябваше друга опора. Но сега? След като се оказа, че мога да загубя дори себе си? Съзнанието си? Това означаваше, че съм останал без каквато и да е опора....

Тъй като това напълно ме срази, пих една чаша вода. Не защото ми се пиеше - от даден момент спираш да усещаш жажда - а защото исках да почувствам сигурност отново. Всеки нормален човек, който разполага със себе си и сам е господар на себе си, прави две неща - отива до кафето, вади парите си - символа на неговата собственост, позиция, контрол и власт - взима своето мъжко решение, че ще ги изхарчи за нещо безсмислено... защото може, защото е мъж и иска да покаже това... и си купува кафе и пали цигара.

Аз не пиех нито кафе, нито пушех, затова си взех чаша вода. Но я изпих така, все едно струва пари и всъщност е кафе, защото исках да се почувствам нормален, и еднакъв с другите.




Точно като си изпих водата, работния ден свърши и аз трябваше да си облека цивилните дрехи. Открих обаче, че всеки опит за навеждане създава много силна болка в главата ми. Колкото повече се опитвах да се наведа, толкова болката ставаше все по-силна до непоносима. Не можех да се наведа по-ниско от кръста си, и дума не можеше да става - главата ми щеше да се откъсне.
Затова намерих високо място, където да си кача един по един краката, за да мога да си развържа и сваля обувките - изправеното сгъване беше по-поносимо.

Като се озовах на тротоара сред хората, сърцето ми прихлопа.
Не пеше разтуптяване, като "тудуп-тудуп". Беше нещо като гърч вътре, и се усещаше като "хлоп-хлоп". Сякаш там нямаше кръв, като туптене на празен оборот... звукът ми напомняше картината сякаш сърцето ми засмуква мехурчета, или предимно въздух с водни пръски, а не кръв. "Хлъп-хлъп", като задавяне, от което се премяташе като усукано сухожилие.

Нещо се случва в този момент, което ти създава паника. Усещаш страх по себе си почти като люсната кофа вода, почти физически. Кагато стресът те напусне, след секунди, идва топла вълна... До следващото хлопване - "хлоп-хлоп", и отново същия почти физически страх. Съзнанието просто застива за миг, умствено и телесно вцепенение. Имах чувството тогава, че може би нещо отделя хормон, и този хормон вече циркулира по мен и затова усещам уплахата физически.


Хлопването зачестяваше. Случваше се на всяка половин минута - като студени душове за съзнанието на всеки 30тина секунди, които могат да те побъркат. Всеки път стряскането беше истинско, не е както когато някой те стряска с едно и също нещо на всеки 30 секунди, тогава спираш да се стряскаш и да обръщаш внимание, като първо се стряскаш, втория път само малко, и третия път вече няма стрес.
Това нещо беше всеки един път. Като послания по нервната система, които бяха категорични и изненадващи всеки път. Чудех се дали психически няма да започна да давам отклонеия, докато се добера до метрото.


Като седнах в метрото (което беше болезнено за главата ми), всичко затихна. През цялото пътуване нещата бяха стабилни. Когато ми дойде спирката обаче, и станах, в първите няколко крачки ме наскачаха няколко бързи "хлоп-хлоп" едно след друго. Почнаха да стават все по-често и вече ЗНАЕХ - все едно някой ми го каза - че на ВСЯКА цена трябва да стигна до вкъщи.
Знаех, че трябваше да се забързам. Само че всяка голяма крачка беше едно 100% сигурно "хлоп". Да бягам не ставаше и дума. Затова започнах да правя малки и бързи крачки към вкъщи, преди регулярните "хлопвания", които вече бяха по-често от 30 секунди, да се слеят в... нещо по-лошо.... примерно едно голямо "Хлоп"? Кой знае.
Имах студена пот по челото, която вятърът духаше, а скулите и слепоочията ми бяха изтръпнали и там не усещах вятър.

Влязох вкъщи и следващото нещо, което помня е, че бях наполовина на земята и наполовина върху леглото, и кучето ми лежеше до мен. Беше мрак като отворих очи и приплъзвайки се целия на леглото. Докато се приплъзвах, усетих тежка и много остра физическа болка в гръдния кош, затова се завъртях по гръб и така съм бил заспал.
Събудих се с дрехите си, горе-долу 24 часа след предполагаемия час, в който се бях върнал, и отново беше вечер.



Кръвното ми беше наред. Телесната ми топлина беше нормална. Навеждах се и кляках без затруднения. Цветът ми беше добър. Не бях бодър, но не ми се спеше, не ме болеше нищо. И никога повече не ми се случи нещо подобно.





Това е само ЕДНА от случките, които могат да се случат на човек, който гладува неправилно. Разказах точно тази случка, понеже тя ВИНАГИ ще се случи на сериозно гладуващия - независимо дали в по-силна (като моята) или в по-слаба форма.


Но кой да знае... Тогава си дадох сметка, че не е зле да прочета някоя и друга книга за лечебното гладуване. Защото аз не исках да правя лечебно гладуване тогава, аз исках инедия. Което е съвсем различно.
Стана така обаче, че се запознах с лечебното гладуване. Започнах да чета много и да практикувам много.




На ден днешен хората около мен ми дават около 80кг на око и по техни думи изглеждам отлично. Представлявам кости, мускул и кожа. И на кантар тежа 68кг - с цял килограм по-ниско от момента на моите притеснения в миналото, когато приличах на разлагащ се скелет. Все още работя на същото място и на същата длъжност, единствената разлика е, че замених кик-бокса с йога.

Разбира се, всичко това си има обяснението. И то НЕ Е в медицинските книги. Ако някой, не дай си боже, се беше обадил на бърза помощ по време на горе разказаната случка, щях да се гътна. Първото нещо, което екипите щяха да констатират, е недохранване. Както е протокола, щяха да ми бият глюкоза директно в кръвта с абокати още в линейката и щяха да ме изпуснат преди да стигна дори до болницата.

След това знаем каква ще е ситуацията - няма виновни, лекарите са направили всичко възможно, било е късно. Оцеляването след катастрофа е много по-сигурно, ако не позволите на никой да ви пипа и останете да лежите на асфалта, отколкото да дойдат едни и да ви хвърлят в ръцете на невежеството си - тогава вече се хвърля най-малкия чоп за най-големия риск.
Ако обаче изгубите съзнание - лошо. Законът е такъв, че изгубилият съзнание задължително се прибира от медицинските лица. Ако обаче сте в съзнание, каквото и да е състоянието ви, можете да откажете лекарска намеса и да се опитате да им изкряскате никой да не ви пипа.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #1 -: (Понеделник) 18 Март 2013, 16:41 »


Принципът на лечебното гладуване


Когато консумацията секне, организмът преминава на себеизяждане: тялото развива висока киселинност, което се нарича "ацидозна криза"; съзнанието се захваща да изследва всички недоразвити идеи, всички недосвършени интереси и всички недоизмислени мисли.

- ацидозната криза започва да разгражда плътта на тялото, ползвайки извлечените вещства за енергиен източник. Това се извършва приоритенто - първо се разгражда некротизиралата тъкан, следва загнилата тъкан, следва нефункционалната тъкан (тази, която частично не работи), следва излишната тъкан, следва здравата тъкан. Когато чрез повишена киселинност тялото започне да разгражда здравата тъкан, тя също се разгражда приоритетно: първо тлъстините, после кожата, после органите, после мускулите, после костите. Здравата нервна тъкан НИКОГА не се разгражда! преди настъпване на смъртта.
Измислено е така, че последното, което да остане на тялото, да е способността да мърда, и да се движи, и да мисли.

- съзнанието "изгаря" всички напъпили пъпки и "разтваря" всички покълнали издънки. Процесът е ментален, но прилича много на кастренето на лозата, чиято цел е да засили корена и стъблото, за да могат да изхранят гроздовете. Всички излишни ментални построения се изоставят и изчезват от полезрението. Надеждата умира. Съзнанието спира да поддържа надежда (която то трябва да подхранва със самото себе си) - то почва да живее заради самото бъдене. Заради глагола "съм".
Надеждата не умира заради самата себе си, защото надеждата не може да същетвува като самостоятелно ментално построение. Надеждата съществува в отговор на налично отчаяние. По време на процеса на "ментално изгаряне", съзнанието разтваря всичкото налично отчаяние. То започва да приема света директно, скоростно, ясно, без предразсъдъци и започва дълъг процес на сливане със света. Съзнанието спира да се себе-усеща като парче. В следствие на това, и в следствие на разграденото отчаяние, надеждата също спира да бъде поддържана и се изпарява.
Интелектът става самостоятелен и по-независим. Емоционалните преживявания стават по-ясни, по-ярки, и спират да се усещат като откъслечни, вместо това - като един поток.



Същият принцип на подкастряне на лозата се случва и с тялото. Изяждайки собствените си тъкани по гореописаната приоритетност, то ре-абсорбира материалите, които са били нужни за изграждането на разтворената плът. И ги влага в изграждането на функционална плът.
Некротизиралите части по ръбовете на стомашна язва например, се разграждат, и материала отива за ре-изграждане на износения ставен хрущял. Брадавиците по кожата са разтворени, и материалът, който ги е изграждал, се насочва за пре-изграждане на липсватаща плът в коремната язва. Костните шипове по гръбнака се разтварят, и съставящите ги минерали се пренасочват към ре-калциране и пре-изграждане на развалените зъби.



Едно лечебно гладуване рано или късно трябва да бъде прекратено. Важно е с каква храна ще се прекрати, по какъв начин ще се прекрати, кога, и колко време ще отнеме процеса на прекратяване. Това се нарича "захранване".
За тези неща има достатъчно изписана литература, но истината е, че е безполезна за човека. Гладуването е нещо, което човек трябва да научи сам... защото всеки е невероятно различен от всеки друг. Прочитането на литературата по въпроса е полезно само дотолкова, доколкото дава на читателя представа какво го очаква и какви мерки може да вземе.

Важно е да се прочете литература по въпроса, защото не всеки може да почне да гладува от раз. Ако тялото е много отвъд равновесната граница, може да не издържи гладуване. Тялото на една завършена свиня например няма да може да понесе ацидозната криза. Тялото винаги влиза в конвулсии, чиито полюси се разминават дотолкова, доколкото е била дисхармонията. И ако тези конвулсии са твърде поляризирани, ще се получи ефекта на резонанса в стъклената чаша, и свинята ще се гътне.
Лепвайки по този начин поредното мръсно петно върху практиката, което други хора с много усилия трябва да изчистят.
Завършената свиня трябва първо да се приведе по-близо до здравето, преди да се занимава с гладуване.


Препоръчват се много "профилактики". Една от най-известните е по един ден гладуване седмично, по три дена месечно, и по един месец годишно.

Човек първо научава обаче, че на неговия организъм много повече приляга индивидуална система - аз например не консумирам нищо всеки трети ден.
После човек научава обаче, че няма постоянно равновесие на този свят - аз например имам много системи: или всеки трети ден, или два от всеки три дни, или два от всеки четири...
После обаче човек научава, че нищо на този свят не е задължително и може да има такъв режим на хранене, за който да не е нужно да се балансира с гладуване - аз например ям само кашкавали, зелени треви, тахан, ябълки, киви и смокини.
После обаче човек потвърждава истината, че наистина всеки е различен - това, което ям аз, е здравословно само за мен и единствено за мен и за никой друг: защото съм направен да ям точно това.
След това човек потвърждава истината, че наистина няма постоянно равновесие на този свят - аз например имам няколко комбинации от по два-три продукта, които ям за дълги периоди от време.
Най-накрая човек открива и нещо ново, че разделното хранене работи само за онези, направени не само за продуктите, но и за системата на приемането им - аз например ям винаги разделно едни неща, и никога разделно някои други.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #2 -: (Понеделник) 18 Март 2013, 17:26 »

Принципът на инедията


Вече не се интересувах от инедия (и в момента се интересувам само задочно от инедия), когато започна да ми попада много повече информация. Тогава разбрах и действителността, че методът на слънцегледане на Хира Ратан Манек далеч не е еиднствения метод за постигане на такова състояние. А и самия Манек винаги е ценил повече световния мир, отколкото инедията.
Друг е въпросът, че аз съвсем не ценя световния мир например, и това не трябва да се свързва със сланцегледането, както повечето хора правят, а с индивидуалния характер на Манек.



Инедията може да е много форми - може организмът да намира енергия във въздуха (бретарианство), може да намира енергия в течностите (сокопийство, liquidarianism на английски), може да намира енергия в движението (йогини).
Може да намира енергия в музиката... може да намира енергия в изкуството... може да намира енергия във въображението. Интересно, нали?

А може и да намира енергия в самия себе си. Организмът може да живее в името на своа Аз, на своята същност (не, не говоря за "висш аз").


Защото енергията може да идва - и го прави - чрез всички неща. Вдъхновението е вид енергия, съзерцаването на картина, изкуство или природа е вид консумиране.




Само един пример за това е вибрационният двигател на Кийли (Джон Уаурел Кийли, бащата на вибрационната физика, живял 19ти век) - чрез резониращи на звук механични части, Кийли е съставил двигател, който се задвижва и започва да извършва механична работа, когато някой свири на флейта.
Попитан откъде е почерпил вдъхновението си за това изобретение (интервюто е в негов съвременен вестник), той отвръща - в учебника по анатомия. Кийли репликира човешкия слухов апарат.



Тялото е една МАШИНА ЗА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ. По ВСЯКАКВИ начини!

Ако читателят се поинтересува и потърси в уикипедия за пиезо-електрици, той ще види, че това са онези материали, които освобождават електрически заряд при променяне на обема им. Например кварцовите пиезо-електрически кристали освобождават електрически заряд, когато бъдат силно притиснати. Така палят например запалките.

Ще прочете също така, че има биологични, и небиологични пиезо-електрици.
Ще се поинтересува за биологичните, и ще прочете, че някои от тях например са зъбният емайл, зъбните кости, останалите кости, сухожилията и друга съединителна тъкан.


Това означава, че при всяко стискане на зъбите, те освобождават елетрически заряд. И къде го освобождават? Разбира се - по нервите и в нервната система.
Това означава, че механичното разтягане на опорно-двигателния апарат, освобождава електрически заряд, който се усвоява от кое? Няма от кое друго, освен от тялото.
Замисляли ли сте се колко е нужното елктричество за активиране на мускулите, ако щангист иска да вдигне три пъти теглото си? Много много малко.

И този разход на енергия се възстановява напълно с протягане, стискане на зъби, и слушане на хубава музика.



Манек твърди, че очите улавяли фотоните от светлината и в хипофизата (която нараствала) се преобразували в енергия, която да поддържа тялото и мозъка.




Храната не е единствения енергоизточник. ВСИЧКО Е ЕНЕРГОИЗТОЧНИК.

Черната дупка, намираща се в кухина в сърдечния орган, също може да бъде ползвана за такъв източник. Но тази тема е доста дълга.


Преди човек да може да навлезе в състоянието на инедия, той трябва да разполага с много добре настроен инструмент. Както казах по-горе - организъм. Затова не може да се навлезе в състоянието на инедия, преди организмът да е настроен за това и приведен в ред. Тоест със сигурност е нужно гладуване за състоянието на инедия... но гладуването свършва, когато състоянието на инедия се превърне във факт. И двете са различни.




П.П.
Южно-американските индиански племена, които са успели да съществуват до днес, постигат инедия като се затварят в пещери и пълен мрак за дълъг период от време.
Съществува йогистка практика за предизвикване на инедия - езикът се гълта контролирано, след което прониква нагоре по синусната кухина, за да масажира с върха си горното небце в синуса, зад което се намира хипофизата.
Руските супер-командоси се вкарват в състоние н инедия чрез военно-разработени химически препарати за орално приемане.
Инедия се постига и чрез хипноза (само че много неща се объркват тогава, след което човек може да не е напълно пълноценен).

Инедия се постига и чрез решение на волята. Ако характерът е достатъчно силен, и ако самосъзнанието е достатъчно ясно и възприемчиво, човек може да извърши сугестия (авто-внушение), вкарвайки се в това състояние.




Авторите, които препоръчвам, са:
Йоахим Вердин - книгата му се разпространява безплатно, без права, в интернет, на английски, полски, чешки и руски. Жив днес.
Михаил Вернер (Michael Werner) - австрийски професор по органична химия, книгата му се казва "Живот чрез светлина" (Life from Light) и за жалост се намира само на немски. С медицинско потвърдена инедия, жив и преподаващ днес.
Хира Ратан Манек - споменах го по-горе, има сайт и книга. Медицинско потвърдена инедия, убит миналата годна от висулка.
ЙЕРИХОН ОГНЕНО-СЛЪНЦЕ - Jericho Sunfire - псевдоним, индиец, произлизащ от Лондон, бивш ръгби-играч, книгата му се казва "Историята на един бретариански войн" (The Story of a Breatherian Warrior), има я в интернет на английски, дава дълго интервю за Master and Disciple (учител и ученик) и още много видео-изяви в ютуб. Жив днес.

МНОЖЕСТВО ЛИЧНОСТИ - интервюирани на видео, със субтитри на много езици, включилно и на български, по програмата Master and Disciple (учител и ученик). Намира се безпроблемно в ютуб. Всичките живи.



НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ Джасмухийн (Jasmuheen)! Първо - защото говори пълни глупости. Второ - защото няма никаква информация и противоречи на всички останали. Трето - защото има много смъртни случаи на *урсанти, които си мисли, че обучава (никой друг от цитираните не е убил никого). Четвърто - защото изглежда най-зле физически от всички по-горе цитирани. Пето - защото е най-популярна.
« Последна редакция: (Понеделник) 18 Март 2013, 17:36 от форум » Активен

Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #3 -: (Неделя) 24 Март 2013, 12:37 »

Спорте,сетих за Кхечари мудра,където се описва точно отделянето на"вълшебния еликсир"от епифизата стимулирано посредством въпросната техника..

http://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/447-2013-02-04-22-31-57.ht

http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2011/07/hath-yogi-prahlad-jan-baba.html
Активен
Неактивен Tangrata
Hero Member
*****
Публикации: 779

« Отговор #4 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 01:31 »

Прочетох блога на съФорумника. Не е лошо. Само че тоя тип техники съм чувал, че са опасни без учител. Ако енергията не се канализира правилно, човек полудява. Т.е. има нужда от учител за контрол.
Днес завършвам 7ми ден плодове. Като 2 от тях беше пълен глад. Ям по-малко плодове от други години. Сега 1-1.5 кг. А други години 2-2.5кг.
Спаднах от 92.5 на 88кг. Планирам да смъкна още 10-12.
Също и тялото ми вече си знае и приема състоянието много добре. Дори само се стреми към медитативно състояние. Май вдигнах вибрациите. А и изпразненото от храна тяло може би действа като резонатор. Като кухата част на музикален инструмент. Във всеки случай точно така го почувствах. Почувствах именно с празния си стомах и слънчевия сплит как вибрирам. Малко ми намаля нивото на мисленето. И способността за мисловна концентрация. Което пречи на работата. Но ще я караме така някоя и друга седмица. Тренирам си доста. Също и очите ми започнаха да излъчват много светлина. Взех да получавам и комплименти и усмивки от непознати мадами.   Grin
Активен

"От човешката глупост по-забавно нещо няма. Това комиците са го открили много отдавна."
Неактивен old4
Hero Member
*****
Публикации: 1105
Пол: Мъж

« Отговор #5 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 07:21 »

Взех да получавам и комплименти и усмивки от непознати мадами.   Grin

Бравос  Grin, а това постене за чий го правиш заради църковното или просто за очистване?

П.С.Сигурно си наясно че така се губи повече мускулна маса отколкото тлъстинки  Wink.

Активен
Неактивен user
Hero Member
*****
Публикации: 723
Пол: Жена

« Отговор #6 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 09:36 »

Взех да получавам и комплименти и усмивки от непознати мадами.   Grin
Ах ти маймункееее Grin

Иначе при мен много глада не действа. Случвало се е по 5 и 15 дни на чай да карам и резултата при 15 дни беше 2 кила. Huh?



П.С.Сигурно си наясно че така се губи повече мускулна маса отколкото тлъстинки  Wink.



Е защо тъй става?
Ами има хора не отслабват при пости защото наблягат на въглехидратите. Но наистина едни 40 дни пости действа очистващо.
Активен
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 7172
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #7 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 15:06 »

форум, бе това всичко на гърба ли си го изпита? Shocked
Активен

bojinkata
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #8 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 17:29 »

форум, бе това всичко на гърба ли си го изпита? Shocked
Хехее.. Grin
Форума е 100%-ов емпирист.Признала съм го.Ама тва е и единственият начин де..
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1774
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #9 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 17:38 »

 Grin
За мене гладуването си е гладуване независимо как е "украсено",дали чудесно,дали здравословно се е тая.И аз смятам че е вредно и опасно.Защо?
При гладуване се поставя тялото в шок/стрес,а то има нужда постоянно от енергия.И какво прави,първо посяга на резерви в мазнина,а те не са резерви а изолирани опасни отрови чрез омазняване.Следкато вземе мазнината отровата почва да действа.И с какво си помагаме ?Ако освободи повече от изолираната  отрова, посяга на резерва жизнена енергия,и даже някои са щастливи.При положение че трябва да трупаме енергия правилно, ние си хабим запаса от жизнена енергия.И ефекта релно е нулев.Защо?Защото проблема ни идва от попиването на негативна енргия,която се увива около клетките и им пречи в енергийния обмен,гладуването не изчиства негативната енергия от тялото ни,това  го прави имунната система, и чрез вода се изхвърля от тялото.Заради проблема с негативната енергия тялото се нуждае от повече енергия за да я неутрализира като я обвие в мазнини,и затова дебелеем,като прибавим и енергийните блокажи и картината става пълна.
Постите са по принцип постно ядене,и не на всеки му е до  тях поради нуждата от енергия (по нагоре).
Иначе е правилно да си изтърчаваме манджичката.
 hi
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Страшку
Hero Member
*****
Публикации: 856
Пол: Мъж
Заяц ты меня слышишь?

« Отговор #10 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 18:13 »

За мене гладуването си е гладуване независимо как е "украсено",дали чудесно,дали здравословно се е тая.И аз смятам че е вредно и опасно.Защо?
Ами то не се нарича гладуване, а въздържане. Аз лично съм видял на практика, положителният ефект как организмът се чисти от отровите. hi
--------------------------------------------------
Ти искаш да кажеш, че всичките мазнини в организма са ненужен отпадък, отрови?  Huh? Защо тогава са необходими в храната? Поясни малко?




Преди това аз бях в тежка категория кик-бокс младежи, и тежах 120кг. Спрях да се занимавам с това, тъй като стана невъзможно - постоянно ми беше лошо (поради нехранене). Лесно ми се виеше свят, защото кръвното ми падаше. Цвета на кожата ставаше ту зелен, ту жълт. Телесната миризма стана силна и отвратителна, колкото и да се къпех (ако въобще решах да се къпя, защото парата в банята ме задушаваше, а от топлата вода ми ставаше по-зле).
Оцветяването на кожата и миризмите са резултат от това, че организма се чисти от отровите. Всичките токсини, всичката отрова започва да се изхвърля, през порите на кожата, през потта, урината и т.н. Аз също пожълтях целият. Всички ми викаха - абе к'во ти ста'а бе? - Що си прежълтял? Потта ми миришеше отвратително. Да не уточнявам акото на какво миришеше...
Но аз не се отказах от храната, ами минах единствено на селски салати, лападец, пера (лук+чесън) и др. Т.е. само на зелено. Действа - от опит говоря.


Най-накрая човек открива и нещо ново, че разделното хранене работи само за онези, направени не само за продуктите, но и за системата на приемането им - аз например ям винаги разделно едни неща, и никога разделно някои други.
Давам една идея. Човек като ходи по малка и голяма нужда, това което отделя (цвят и количество на урината и акото), може да ги ползва за обратна връзка, като ориентир дали процесите в организма се развиват оптимално.
Давам пример: без да ме интересува каква е определената норма (на някой болен мозък) за дневен прием на вода, мога да се ориентирам, дали количеството вода което пия е оптимално по цвета и количеството на отделената урина. Ето я обратната връзка.
Същото е и с акото. Не ми трябва нито една книжка за да чета за разделно хранене, диети, кое правилно, кое неправилно и т.н. Всичко се вижда, ама няма да се пояснявам повече, че ще се размирише темата... Grin
Мисълта ми е, човек ако си наблюдава организма, може да си хване всички неща.
« Последна редакция: (Понеделник) 25 Март 2013, 18:31 от Страшку » Активен

Човешкото развитие е пътят от примитивното през сложното към простото.
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1774
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #11 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 18:27 »

 Grin
Какво е глад?
Какво е Маьс/мас.
Аз правя разлика между гладуване и въздържание.
Как се трупа/събира енергия в тялото?
 Undecided
П.с. тва жълтото и аз го минах,но това е помощ а не ти да си помогнеш.И за тая помощ тряяя да имаш енергия иначе нъц.
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Страшку
Hero Member
*****
Публикации: 856
Пол: Мъж
Заяц ты меня слышишь?

« Отговор #12 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 19:02 »

Уаууул! Сега прочетох темата изцяло. Първият коментар на форум е наистина завладяващ - ето това се казва воля! Форум-а го признавам. hi
Един от проблемите на свободната воля според мен е, че човек има пълната свобода да си самоунищожи тялото. Въпреки, че има механизми като болка, гадене, припадъци, страх и др., които служат за предпазване и самосъхраняване на организма, въпреки това с достатъчно силна воля, човек може да ги надвие и да се самоунищожи, ако реши. С волята шега не бива...



Това нещо с инедията и конкретно със слънцеядството ми се вижда като един голям фокус-мокус...

Това разбира се не се получаваше при мен, така че всяка седмица пробвах по нещо ново, опитвайки се да поправя грешка, която явно не осъзнавам.
Два важни момента според мен, заради които не си осъзнавал грешката която си правил:
1. С няколко изречения - Процеса на превръщането на енергията при съответните подходящи условия е в тази последователност. Механична в лъчиста в химична. Химичната в електричество в светлина и накрая в топлина. Всяка по-горна може да се превърне в по-долните, но топлината не може да се превърне в по-горна, а просто се изхвърля от организма. Поддържане на телесната температура на тялото е регулираното изхвърляне на топлинната енергия. Процесите чрез които се случва оживяването на материята се намират между електричеството и химичната енергия. Топлината е нужна, за да протичат правилно процесите.
Нашите научни факири (специалистите), смятат че тук се крие оживяването на материята - случват се там някакви биохимични процеси и хоп, материята оживява. Ама кой ги случва тези процеси? - разправят, че било от самосебе си ...там било то записано в ДНК-то (нула, едно, нула, едно...) ...приказки от 1001 нощ Grin

2. Веществата които постъпват в организма (храната и водата), могат да се разделят условно на два вида:
  2.1 - такива които набавят градивните материали. Това са белтъците, водата и солите и др.
  2.2 - и такива, които доставят различните видове енергия (енергиите от точка 1), за оживяване на материята. Това са въглехидратите, мастите, също и белтъците и др.

Както се вижда не е задължително енергията от подточка 2.2, да постъпва в организма от органичната храна (от веществата). Тя не се изпозлва за градивни материали, а се оползотворява за оживяване на градивните материали, за тяхното движение. Т.е. - тя може да постъпва директно без материален посредник в организма:
 - от слънчевите лъчи (т. нар. слънцеядство)
 - от космоса и планетите (в тази връзка някои хора си следят хороскопа Grin )
 - от хората които са около нас (някои му викат енергиен вампиризъм)
 - от определени техники на дишане и движение на тялото (йоги-моги, шаолинци и т.н.)
 - определени места от повърхността на Земята. В България не може да се оплачем в тази връзка - доста са. До един голям водопад в природата да застане човек пак става и т.н. и т.н. и други начини.
 
 В такива моменти човек казва - чувствам прилив на енергия! Чувствам се зареден! Чувствам се невероятно! Еми ето, това е то. Smiley


Но в крайна сметка от гореизложеното, аз не виждам как начините за зареждане с енергия от подточка. 2.2 ще послужат за набавянето на "градивните материали" на организма от подточка 2.1?
Как със слънцеядство директно ще структурираш белтък в човешкия организъм ми е много интересно?
Аз съм отворен за тази идея с инедията - това наистина се казва свобода. Набавяш си цялата необходима енергия за тялото, дали директно от слънцето, дали от някъде другаде, но без прием на храна.  Undecided
Активен

Човешкото развитие е пътят от примитивното през сложното към простото.
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #13 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 20:24 »

Даа...Той Форума сигурно си нема друга работа освен да се занимава с"глупости"..

Хора,да ви е хрумвало,че за да овладеем материята,тряя да я опознаем из дъно?А това може да стане само чрез личен опит.Експерименти..
Тва което прави Форум,е етап през който всеки минава.Рано или късно..Как бихме креирали цяла Вселена,ако не познаваме механиките и същността на обикновения човешки организъм?
Просто,тва което прави той,не е некво занимание унискес..Тряя да си узрял за подобно нещо..
Хората погрешно смятат,че духовния прогрес,значи да развиваш само духа си..Глупости.Духовния прогрес е немислим без  материята.Материя и дух са неделими компоненти.Духът изгражда материята,за да може да я опознае и изживее изцяло.Само разбирането за естеството на материята би довело до адекватно разбиране за Духа.
Активен
Неактивен Страшку
Hero Member
*****
Публикации: 856
Пол: Мъж
Заяц ты меня слышишь?

« Отговор #14 -: (Понеделник) 25 Март 2013, 20:38 »

... а да си здрав всичко да ти е наред и да седнеш да ръфаш "райграс" ...  Wink това може да го стори човек който по цял ден се чуди каво да прави, един деен човек спортуващ и работата му е свързана със силова дейност айде бре с кило плодове ... хихихи майтам ли си правите  Grin.
Интересно един деен човек спортуващ, мятащ щангите как му остават сили да се "почесва" с другите.  Grin

Иначе сериозно относно райграса.
old4, трябва да имаш очи, ум и сърце, за да може да видиш, осъзнаеш и почувстваш смисъла от вредата на месоядството.
Ако на човек един от тези три компонента му липсва в някаква степен, единственото което ще прави е да се подиграва, поради невъзможност да се разбере смисъла на начинанието.
Само да уточня, никой не го карам да се лишава от прием на месо - Насила хубост не става, то си идва отвътре просто. Ако човек разсъждава с ума - редно или нередно е яденето на месо, опитва се да търси някакви логически взаимовръзки и т.н. - нищо не прави - никога няма да разбере отговора по този начин. hi




Даа...Той Форума сигурно си нема друга работа освен да се занимава с"глупости"..
Psyhea, това беше насочено за мен. old4 ми хвърля бялата ръкавица за дуел.


Хората погрешно смятат,че духовния прогрес,значи да развиваш само духа си..Глупости.Духовния прогрес е немислим без  материята.Материя и дух са неделими компоненти.Духът изгражда материята,за да може да я опознае и изживее изцяло.Само разбирането за естеството на материята би довело до адекватно разбиране за Духа.
Здрав дух в здраво тяло.
Едното без другото не може. hi
« Последна редакция: (Понеделник) 25 Март 2013, 20:47 от Страшку » Активен

Човешкото развитие е пътят от примитивното през сложното към простото.
Страници: [1] 2 3 ... 7   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални