Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Духовните закони - Висент Гилем  (Прочетена 1545 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #15 -: (Неделя) 10 Юни 2018, 13:30 »



ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ
Висент Гилем
(Las Leyes Espirituales - Vicent Guillem)





СЪДЪРЖАНИЕ:
Пролог
Увод
Първи контакт
Господ (9%)


1-ви Закон: За еволюцията (25%)

2-ри Закон: За свободния избор (2%)
3-ти Закон: За духовното правосъдие (7%)
4-ти Закон: За любовта (39%)



Мисията на Исус на Земята (15%)

Сбогуване (2%)






БОЛЕСТТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА



В. - Много пъти си споменавал, че има физически болести които са свързани с определени чувства или с потискането им. Бих искал да задълбочим сега този въпрос.
И. - Да. Наистина има много хора с болен дух, защото са подтиснали или анулирали чувствата си и когато духът се разболее същото го прави и тялото, тъй като са много силно обвързани.

В. - Следователно искаш да кажеш, че една физическа болест е възможно да има емоционална основа?
И. - Точно така. Потискането на чувствата е най-срещаният причинител на болести във вашия свят, така както на психологически болести така и на физически.

В. - Това ми звучи приемливо за психически болести …, но например рака има много доказателства че се получава от генетични изменения.
И. - Генетични изменения има във всички случаи, но в много от тях не са причината.

В. - И коя е причината?
И. - Както ти казах причината е психическа и има много общо с потискането на духовната същност. Така става, че когато човек не действа, не живее в съгласие с чувствата си се получава едно дълбоко вътрешно неудобство. Това генерира его-чувства като страх, ярост, омраза, тъга и т.н., които навреждат на психиката и са причинителите на болестта. Този дискомфорт може да бъде стимулиран от външни причини, някакъв вид обстоятелства в живота, който са изключително трудни за човека. Можем да наречем тези ситуации емоционален конфликт.

В. - И как се предава емоционалния конфликт на физическото тяло за да се генерира по-късно една болест?
И. - Когато един човек се чувства емоционално зле се получава нещо като „късо съединение“ на духовно и ментално ниво, което се пренася на астралното (енергийното) тяло по такъв начин, че се получават изменения в конфигурацията му, спад на нивото на вибрация, „спад на енергията“, която поразява някаква конкретна част от астралното тяло нещо като електрически срив които поразява част от електрическите линии, в следствие на което спира да поддържа правилно зоната от физическото тяло свързана с тази зона. Липсата на жизнена енергия провокира едно изключване на зоната спрямо останалата част от тялото и като резултат на това тази тъкан спира да действа в хармония с останалите. Загубвайки енергийния си модел нормалното функциониране на клетките е нарушено и започват да се появяват генетични промени, които провокират една дегенеративна болест или ако започнат да растат неконтролируемо се провокира рак.

В. - Всичко това ми напомня какво казва Докторът по физика – Барбара Ан Бренан (Barbara Ann Brennan) „Ръце от светлина“ (Hands Of Light) и „Да бъде светлина“ (Light Emerging), за болестите. Препоръча ми тези книги когато говорихме за астралното тяло. Според нея психическите и емоционалните проблеми се проявяват в астралното тяло като тъмни зони в различни тоналности, чийто произход се намира в негативните идеи и мисли които поддържа човек в определен момент. Ако се задържат много време в астралното тяло, рано или късно ще окажат влияние на физическото тяло и ще провокират болест. Това така ли е?
И. - Абсолютно вярно.

В. - Също така си спомням постулатите на Новата Медицина, които обяви германския лекар Рик Герд Хамер (Ryke Geerd Hamer). Според него всеки рак или болест еквивалентна на рака започва от емоционален конфликт, силен и брутален, изживян в самота. В зависимост от типа на проблема рака се развива в един или друг орган. Освен това казва, че емоционалния конфликт засяга първо мозъка, провокирайки нещо като късо съединение и региона от тялото, който е свързан с тази част от мозъка и която в последствие ще бъде засегната от болестта. Постулира, че лечението на болестта преминава първо през разрешаването на емоционалния конфликт който я генерира. Какво ще кажеш за това обяснение?
И. - В това което казва има доста истина, но не на 100% защото не всички болести са причиняват от емоционални проблеми. Но повечето да.

В. - Истина ли е това, че ако се разреши емоционалния проблем може да се постигне излекуване от болестта?
И. - Да. Но за да се разреши проблема човек трябва да направи една дълбока промяна защото, ако все още е прилепен за его-чувствата си и потиска емоциите си след тази болест ще дойде друга. Когато определени проблеми са се разрешили се появяват други, които активират същите его-чувства. За това трябва да стигнем до корена на проблема, това което всъщност е патогенното и причинител на болестта - егоизма и проявите му и това което лекува е любовта и изявата ѝ. И това винаги става.

В. - Но нима това не ни се случва на всички в по-малка или по-голяма степен? Нима на всички не ни се случват всеки ден неща, които провокират неприятности от всякакъв вид и които провокират ярост, злоба, агресивност или тъга? Аз се идентифицирам в голяма степен с описанието което направи за потискането на чувствата, но нямам рак.
И. - Така е, затова почти всички се разболявате понякога. Но за да се провокира една тежка болест като рак, човек трябва да се окаже като в капан от емоционалния си дискомфорт до степен в която се превръща в мания, оставя се да бъде доминиран от его-чувствата си и остава доста дълго време в това състояние. Трябва да се добави и липсата на облекчение, на освобождаване на „натрупаната пара“, на възможността да изкарат навън емоциите и чувствата.

В. - Следователно съществуват хора които са предразположени на рак?
И. - Да. Тези хора, които се оставят да бъдат водени от гнева, омразата, страха, тъгата и които репресират възприятието или изявата на тези чувства.

В. - Следователно болестта е един вид „наказание“, че не сме си свършили добре работата?
И. - Не бих го нарекъл наказание. Това е едно следствие от вътрешната болка. Човек сам го провокира и също така провокира това, което може да му помогне, променяйки се от егоизъм към любов, от потискане към изявяване на истинската си духовна същност.

В. - И какъв е смисъла в това, когато един човек страда толкова да му дойде и една толкова тежка болест? Нима не му е достатъчно само първото?
И. - Трябва да си дадеш сметка, че физическия дискомфорт е следствие от вътрешния дискомфорт. Болестта действа като знак, като аларма за да може човек да си даде сметка за проблема който има и да се опита да се промени.

В. - Да, но ако човек не разбере, че болестта му е провокирана от вътрешна болест как може да си помогне и да се промени?
И. - Физическата болест отслабва умствените бариери, които затварят проявата на духовната същност и това помага да се придобие по-голяма чувствителност. Това може да провокира човек да се промени.

В. - И ако се промени ще се излекува ли?
И. - Болшинството да, но не във всички случай. Понякога има нанесени щети на физическо ниво които не могат да бъдат поправени.

В. - И ако не се излекуват, умират?
И. - Да.

В. - Тогава какъв смисъл има болестта щом дори да направиш промяната можеш да умреш?
И. - Според гледната точка на духовния свят, физическия живот не е нищо повече от един момент от реалния свят. Смъртта на физическото тяло не е края, нито нещо лошо, просто е преминаване към вид съществуване с по-малко ограничения. Болестта е един инструмент който помага да се прогресира към по-високи нива на любов, мъдрост и чувствителност. Както казах по-рано физическата болест отслабва менталните бариери, които възпрепятстват проявата на вътрешната чувствителност и именно това помага за еволюцията. Промяната която си направил относно любовта не се губи. Носиш го със себе си там където отиваш и е най-стойностното, което можеш да вземеш от живота си. Това може да е била целта на цялата ти инкарнация и когато вече си я постигнал, духът ти да поеме обратния път към духовния свят спокойно, доволен от свършената работа. В действителност това е единственото което взимаме със нас когато умрем, промените които сме направили в самите нас, в нашия дух. Всичко това което е материално постижение остава в материалния свят. Това има в предвид Исус когато казва „ Не трупайте съкровища на Земята, където молците и ръждата ги разяждат и където крадците могат да ги откраднат. По-добре трупайте съкровища на небето, където нито молци, нито ръжда може да ги разруши и където крадците не крадат. Защото където е богатството ти там е сърцето ти“ (Матей 6,19/21)

В. - Така е, но когато човек умре как ще приложи на практика това което е научил?
И. - Имай предвид, че духа продължава да живее при всички случаи, независимо дали ще бъде свързан с едно тяло или не. И в двата случая това което е научил ще бъде част от него и ще му служи за да продължава да еволюира.

В. - Да, но за неговите близки няма ли да бъде един силен удар, след като са минали през тази тежка болест и са се борили да загубят обичан човек?
И. - Какъвто и да е случая на смърт от болест или натурална, това е една временна раздяла, всички ще се срещнем отново с нашите близки. Имай предвид, че когато някой се ражда във физическия свят също се разделя от близките си които не са се инкарнирали в този момент. Но за тях това не е травма защото разбират, че е една временна раздяла и че духът който се инкарнира го прави за духовния си прогрес. За това не изпитват усещането за загуба като вас. Когато вие приемете, че живота не свършва никога и че смъртта на физическото тяло не е края, а е едно състояние на преход където много от проблемите, травмите и депресиите изчезват.

В. - И какво става с тези които не разрешават проблема си и умират от болестта си?
И. - Изпадат в духовен застой, защото не са реализирали промяната за да могат да преминат изпитанието си. Това са тези, които са се отказали от борбата за духовно усъвършенстване. Когато е станало ясно, че не се развиват духовно те самите са активирали завръщането си в духовния свят. В следващите си животи ще преминат през същите изпитания.

В. - Връщайки се на темата за болестите, нима няма хора които изглеждат щастливи, които нямат видим емоционален конфликт, но също страдат от болести като рак? И какво би ми казал за едно новородено с вродено заболяване, новородено което все още няма достатъчно съзнание за да получи емоционална травма?
И. - Много добър въпрос. Спрямо новородените имай предвид, че след като духа се свързва с ембриона, чувства и усеща всичко това което става около него, също така това което чувства майката и затова е възможно да развие една емоционална травма по време на бременността, която може да бъде мотив за физическа болест. Но също така е вярно, че има болести които не могат да бъдат свързани с никакъв емоционален конфликт, поради което това не е произхода на всички случаи. Това са така наречените вродени заболявания, които имат генетичен произход, а други са смес от емоционален компонент и генетична предразположеност.

В. - Откъде идва в този случай болестта?
И. - Произхода се намира в действия от минали животи. Става въпрос за изпитания които спомагат да се изчистят натрупани дългове, действия срещу закона на любовта извършени под въздействието на егоизма.

В. - Не разбирам какво искаш да кажеш, какво общо има между една болест и някакво действие от миналото? Как може да се пренесе една болест от един живот в друг, можеш ли да ми го обясниш?
И. - Когато някой извърши нещо срещу закона на любовта, според закона за действие и противодействие, това се пропива в духа като един вид психически токсин, намалявайки вибрационното му ниво и променяйки конфигурацията му. Тази промяна на духовно ниво променя също конфигурацията на по-плътните тела, менталното чрез него астралното, което е бъдещия модел на физическото тяло. Ако астралното тяло все още поддържа тази промяна, може да доведе до промяна на генетичния код на физическото тяло и да провокира вродено заболяване. Затова е вярно, че причината за болестта е егоизма, дори и да е егоизъм от предишен живот.

В. - Така е но се знае, че има генетични изменения които са наследствени, които идват като наследство от родителите. Затова не изглеждат да са генерирани от астралното тяло. Как ще обясниш това?
И. - Вярно е, че предразположеността към определени болести се наследява генетично от родителите. И вие знаете, че духът който ще се инкарнира знае това и го приема като едно изпитание, знае че физическата или психическа болест която ще наследи, ще бъде едно изпитание заради действията които е извършил в предишни животи. Също така е едно изпитание за родителите, които също са приели, че трябва да преминат през това изпитание.

В. - Аз мисля, че ако кажеш това на хора които се намират в тази ситуация няма да го приемат. Сигурно ще си помислят - „Какво съм направил за да заслужа това?“
И. - Абсолютно нормално е да мислят по този начин, защото за да разбереш това първо трябва да приемеш, че има живот преди раждането и че по това време духовете са създали условията на следващия си живот. В края на краищата това е една преходна ситуация. Необходимо да се осъзнае, че живота продължава след тази инкарнация и че смисъла на всичко това е да се учим.

В. - Какво би казал на родителите чийто деца или близки имат някакъв вид психическа или физическа инвалидност, която не позволява да се води един нормален живот, все едно дали инвалидността е вродена или е следствие на някакъв инцидент?
И. - Дръжте се така както бихте се държали с едно нормално дете. Не съдете по външните белези. Гледайте по-нататък от физическото тяло и ще намерите един дух, както при всички останали. Гледайте на това дете, на това скъпо същество не като непълноценно физическо тяло, а като перфектен дух и се отнасяйте със него като такъв, като едно пълноценно същество, което се намира зад тази дефектна дреха, защото е едно живо същество което чувства и усеща като нас. Този който разбира от музика ще ви каже, че музиката не излиза от инструмента, ами се ражда от душата на музиканта и ако инструмента му е фалшив или счупен не иска да каже, че цигуларя не може да свири, а че временно му е невъзможно да го направи така както той знае, че е способен да увеличи музикалните си способности независимо от това, че инструмента който има в ръцете си е малко или много фалшив. По същия начин не трябва да се отказва на духа възможността да улови и изрази музиката на душата си, любовта си, само защото тялото, т. е. неговия инструмент е временно фалшив. Не си мислете, че не си струва да им говорите, да им покажете и предадете чувствата и нежността която бихте дали на едно нормално дете, защото това което не усеща с физическите си сетива го усеща с духовните си, а те са много по-чувствителни, особено към любовта. Ако не отвръща така както някой със здраво тяло, не е защото не го усеща, а защото неговата материя не му позволява да се изявява във физическия свят както би искал духа му. Нищо от това което правите за него не е напразно, защото в духовния свят нищо от това, което се прави с любов или от любов не се губи. Още веднъж повтарям: физическата и психическа инвалидност е едно временно състояние която изчезва, когато се приключи с инкарнацията. Но чувствата които са се събудили и усилили чрез това изживяване така както на този който има инвалидността, така и на хората около него - това ще бъде едно постижение на духа завинаги и това е всъщност важното.

В. - Какво може да се научи от това?
И. - Да проявяваме повече разбиране към нашето и чуждото страдание, защото в минали живото тези които сега страдат са причинили подобно страдание на някого и не са искали да осъзнаят вредата която нанасят. Това е първата крачка към любовта, към осъзнаването, че другите чувстват като нас и страдат също така както страдаме и ние.

В. - И какво е духовното значение на едно вродено заболяване, ако изобщо има такова?
И. - В този случай болестта е процес при който духът предава на физическото тяло психическите токсини които не му позволяват да се издигне на по-високо духовно ниво. Тялото чрез болестта абсорбира въздействието на психическите токсини и прави нещо като дренаж, като че ли е една гъба която ги поглъща подпомагайки елиминирането им. Това означава, че духът предава на физическото тяло токсичната тежест и то от своя страна действа като гъба която абсорбира мръсотията. Тази „мръсотия“ провокира болеста на физическо ниво, но спомага за почистването на по-ефирните тела, като че ли е една канализационна система. Също така има духове които избират да използват болестта като токсична дренажна система за да изчистят токсините в края на живота си. Ако не са страдали от една тежка болест през живота си, когато наближава момента на дезинкарнация имайки предвид, че няма да използват повече това тяло се възползват за да предадат част от токсичния товар, който са акумулирали в ефирните си тела и така да се изчистят. В този случай, който е много често срещан, колкото и да се правят опити да се избегне смъртта на физическото тяло, не може да се постигне, защото не става въпрос за емоционален конфликт, а за духовно прочистване.

В. - И ако духът извърши действие срещу закона на любовта, ще бъде ли задължено в следващия си живот да премине през някоя болест?
И. - Не. Както казах има различни форми да се елиминират психическите токсини. С действия продиктувани от любов започвайки от поправянето на лошото което е сторил и така да елиминира токсичното, без да има необходимост да се мине през някаква болест. Затова казах преди това, че ако виновника за болестта е егоизма, то любовта е лекарството, не е задължително да се премине през болестта, но това е една бърза форма и затова много духове я избират. Това което е ясно е, че ако не се направи нещо да бъде елиминиран токсичния товар, то той си остава и възпрепятства прогреса на духа към по-високи нива на любов и щастие.

В. - Ти каза също така, че има заболявания, които са смес от емоционален компонент и генетична предразположеност.
И. - Да.

В. - Би ли го обяснил по-подробно?
И. - Има духове, които идват за да се изправят пред определени изпитания. За да избегнат да бъдат водени от материализма и да не забравят духовната цел която ги е довела до тази инкарнация, използват болестта като напомняне. Иначе казано болестта се активира само когато духът се отклони от пътя който предварително е бил изготвен. Докато други хора, при същите условия, не развиват тежка болест хората с супер чувствителност или генетична предразположеност имат по-нисък праг на активация, т.е. достатъчна е по-слаба емоционална стимулация, за да се активира заболяването.

В. - Според това което казваш болестта е причинена от емоционални конфликти в този живот и в този случай се премахва с разрешението на конфликта. Ако става въпрос за вродена болест, която е един пречиствателен процес който не може да се лекува се питам, дали фармакологичните медикаменти които се използват в съвремието, като например за рака служат за нещо?
И. - Лекарствата, химиотерапията и лъчетерапията се опитват да премахнат симптома, който е клетъчна пролиферация, но не атакуват болестта, защото не действат върху произхода ѝ. Изменянето на ДНК довежда до дълбоки клетъчни увреждания, които в повечето случаи не могат да се регенерират. Трудно е да се разбере начина ви на мислене, че можете да третирате рак с медикаменти, които провокират клетъчни изменения, същото от което произлиза рака.

В. - Искаш да кажеш че тези медикаменти са лоши?
И. - Не всички. Но тези които са агресивни - да, защото причиняват повече вреда отколкото полза. Например противовъзпалителните средства, стероиди и някои имуномодулатори могат да бъдат полезни в някои случаи. Правилно използваните медикаменти могат да помогнат за възстановяването на здравето при болести, които идват от настоящия живот и да облекчат симптомите и да подобрят качеството на живот при болести които нямат лечение.

В. - И тези които оздравяват от рак вследствие на фармацевтично лечение?
И. - Ако са се излекували е защото са разрешили конфликта или емоционалния проблем от корена му или защото болестта е била доброкачествена и не защото са били облекчени симптомите. Ако емоционалното и духовното зло продължава, то рака ще се появи на ново дори и на друго място, ако е изрязано първото засегнато място.

В. - Как ще посъветваш да се лекува рака на физическо ниво?
И. - Пестеливо с храната, вегетарианска диета и много витамини. Много почивка и спокойствие които биха позволили на тялото да се концентрира в елиминирането на ненормалните клетки, да се използват терапии които не са агресивни, които да не атакуват организма и такива които помагат да възвърне нормалното си състояние.

В. - Ако както ти казваш астралното тяло се девитализира от съществуването на его-чувства и това във времето провокира физически болести, може ли да се изчисти енергийно астралното тяло за да се подобри болестта?
И. - Да. Чрез извършването на определени упражнения (йога), чрез канализиране на енергия (рейки) или чрез някакъв излъчващ биоенергия апарат, могат да се дренират лошите течения и да се вкара жизнена енергия. Енергийното лечение действа терапевтично върху енергийно тяло, което помага за възстановяване на енергийния поток, чрез източване на засегната енергия и вкарване на нова. Биоенергийното лечение спомага за възстановяването от болестта и за да се облекчат симптомите. Но ако човек продължава с лошите си навици, дисбаланса в астралното тяло ще се появи на ново и болеста на физическо ниво ще се завърне. Затова лечението трябва да бъде на всички нива духовно, ментално, енергийно (астрално) и физическо.

В. - Можеш ли да ми обясниш какво е рейки?
И. - Рейки е натурален метод на лечение, който използва универсалната жизнена енергия, която помага да се лекуват физически и ментални болести. Името рейки е измислено от един японски свещеник, който преоткрива универсалната жизнена енергия. Въпреки, че сега е популярна с това име и с името биоенергетика, предаването на енергия за подобряване на здравето се е използвало отпреди хиляди години под различни названия.

В. - Какво всъщност е Рейки?
И. - Практикуването на рейки се основава на факта, че има един „излъчвател“ или „канал“, който всъщност е човек, който чрез ръцете си е способен да предаде жизнена енергия на някой приемник, може да бъде той самия или друго живо същество (човек, животно или растение) с цел да се облекчи или премахне заболяване или някакъв вид дискомфорт. Рейки действа на ниво астрално тяло, помагайки да се елиминират енергийни блокажи провокирани от вредни психически навици, но също така и от физически произход, като травми или натравяния, реактивирайки потока на енергия в наранените зони и спомагайки да се облекчи болката и да се ускори регенерацията на тъканите. Познаването на конструкцията на тялото, енергийните потоци, чакрите и връзката между емоционалните проблеми и физически афектираното място помага да се поставят ръцете в правилната позиция за да може да се реактивира енергийния поток на болните места.

В. - От къде идва лечебната енергия, от Космоса ли?
И. - Жизнената енергия се намира във всички ъгълчета на Вселената и проводника на Рейки се опитва да я съсредоточи и направлява към човека, който се нуждае от нея. Понякога проводника не може да постигне това и може да даде от своята собствена жизнена енергия. Също така трябва да се има в предвид, че много хора разчитат на помощта на духовния свят който им помага при преноса на енергия, увеличавайки многократно потенциала им. Може да се каже, че основната, съзнателната работа се извършва от духовния свят и че проводника на Рейки действа като инструмент за да могат духовете терапевти да имат достъп до физическото ниво.

В. - И поради какви причини някой дава от собствената си енергия?
И. - Пренапрежение. Липса на концентрация, нежелание за безкористна помощ, лоши физически и психически навици. В този случай човекът който извършва Рейки ще се чувства изтощен, без енергия и включително може да се изявят някои от симптомите на дискомфорт на рецептора.

В. - Какво е необходимо за да можеш да практикуваш Рейки?
И. - Най-важното за да функционира е волята на проводника да помага и на по-високо ниво на вибрацията на астралното си тяло, което се постига чрез любовта. Също така е много важна готовността на приемника за получаване на енергия и това се основава на доверие и искреност. Ако човек не е предразположен да получи енергия, защото не вярва, че е възможно и е изпълнен с недоверие, защото не иска да направи промени в полза на любовта и да се откаже от егоизма, то чакрите му ще останат затворени и колкото и мощен да е потокът от получавана енергия, то тя не може да проникне. Нещо подобно става с радиото, за да може да се слуша програмата трябва един добър излъчвател и силен сигнал, но трябва също да включим радиото и да го настроим на правилната честота. След това, и както става в спорта продължителната практика прави така, че с всеки път капацитета на предадената енергия се увеличава и е с по-висока вибрация. Чрез незаинтересованото желание да се помогне винаги се постигат добри резултати. Освен това изчистването на физическото тяло повишава вибрацията на енергията когато преминава през него. Това означава вегетарианска диета, да не се консумират вредни за организма вещества като алкохол, тютюн и какъвто и да е вид дрога.

В. - Истина ли е, че за да можеш да предаваш енергия трябва един учител на Рейки да ти отвори чакрите?
И. - Не. Способността на предавателя зависи от еволютивния капацитет на духа, от волята му да помага на другите и от практиката. Колкото повече е безкористно желанието му да помогне, толкова повече помощ от духовния свят ще получи. Функцията на един учител е да помогне на ученика си да развие способностите си, но също така човек може и да се самообучава. С практиката се увеличават способностите и чрез волята да се помогне на другите се получава необходимата помощ от духовния свят, истинските учители за предаване на енергия са в духовния свят.

В. - Чувал съм че има *урсове които се заплащат за да получиш определено ниво на Рейки. Какво мислиш за това?
И. - Че е вид бизнес, както са били индулгенциите, които са ти обещавали място на небето в замяна на пари. Защо първия, който го направи (Исус), го направи гратис. Тези които дойдоха след него започнаха да искат пари? Повтарям, не трябва никой да ти отваря чакрите за да практикуваш рейки и още по-малко някой който ти иска пари (колкото и да е известен). Защото ако се опитва да спечели от това не е толкова извисен, колкото той твърди. Един истински майстор не взима пари за това което не му принадлежи, той е само проводник и не иска да го наричат майстор или учител защото е смирен. Имате примера на Исус, който е лекувал много хора чрез енергия и в същото време е обучил своите последователи без да взима пари на никого.

В. - Освен това има хора които взимат пари не само да учат, а и когато правят сеанси по Рейки. Какво мислиш за това?
И. - Това което ти се дава гратис, универсалната енергия, която не е собственост на този който я предава и му се позволява да я ползва без да я плаща, трябва да я дава по същия начин. Тези които взимат пари, ще трябва да отдават собствената си енергия. Да не очакват помощ от високи вибрационни духовни същества, защото за да се синхронизират с тях трябва да изчистят сърцата си и да помагат безусловно на другите. Този който взима пари не го прави без интерес, ами има интерес да получи икономическо облагодетелстване.

В. - Но много от тях казват, че не е за пари, ами защото Рейки им отнема много време и го вземат от платената им работа и им е необходимо да живеят от нещо.
И. - Тогава да не се опитват да живеят от предаване на енергии. Може да имат една платена работа в някаква друга дейност, която би им давала достатъчно за да се поддържат икономически и в свободното си време да практикуват Рейки. Това е въпрос на избор. И това което става след това е, че много които взимат пари за Рейки не искат само да се поддържат финансово, ами и да забогатеят от това защото имат едни тарифи, които вместо да ти почистят аурата ти почистват джоба. Както самият Исус казва: "Дай на Бог това, което е на Бог, и дай на Цезар това, което е на Цезар“. Ако искате да се поддържате материално търсете материална работа не го правете с духовна работа. Не смесвайте парите с духовността, защото я замърсявате. Нима духовните ви учители ви взимат пари за да ви помагат? Ако те не го правят, следвайки примера им, не би трябвало да го правете и вие. И ако мислите, че трябва да ви се плаща защото възможностите ви идват от вас самите, тогава ще разполагате само с вашата енергия. Трябва да ви е ясно: „Не може да се служи на Господ и на парите по едно и също време“ или казано по съвременен начин не може да се служи на любовта и егоизма по едно и също време, защото са антагонистични и несъвместими понятия.

В. - Има хора които казват, че става въпрос за обмяна. Т.е. в замяна на получената енергия към лекувания, дават нещо от себе си.
И. - Следователно са хора които не познават или не искат да опознаят безусловната любов, да даваш в замяна на нищо. Това не е добър пример за следване въпреки, че се опитват да придадат духовен облик на това което правят. Ако не се вземе това под внимание накрая с духовното движение ще се случи същото както с християнството, няколко човека ще се провъзгласят за учители и ще започнат да контролират и да манипулират учението за да задоволят желанието си за богатство и власт.

В. - Следователно когато се плаща за Рейки, функционира или не?
И. - Може и да функционира но винаги резултатите му ще бъдат по-слаби от това което е безплатно. Зависи от желанието за помощ. В повечето има една смесица от чувства, желание за помощ на другите и на егоизъм, да искат да го правят в замяна на нещо. Трябва да ви е ясно едно нещо: егоизма не лекува, защото иска да получи преди да се даде. Хората отдадени на егоизма не могат да помогнат на другите, просто защото не искат. Преценете сами дали това което правят е да помагат на другите или просто го използват за да си задоволят материалните нужди. Защо мислите, че Исус е бил толкова добър проводник на енергия и е постигнал толкова големи резултати, че са били обявени за чудеса? Защото е бил дух който е изпитвал безусловна любов и проявата на тази любов на енергийно ниво е енергия с висока вибрация, която има лечително действие и лекува физически и духовни рани. На много хора би им се искало да могат да достигнат това което е правил Исус, но им липсва есенцията: безусловната любов, да се откажат от егоизма, суетата, горделивостта и надменността. Искаш ли да правиш това което Исус е правил? Тогава не подавайте ръката за пари всеки път когато правите нещо за другите. Ако Исус взимаше пари за това което правеше, просто нямаше да може да го прави, защото нямаше да бъде едно по-висше същество и нямаше да може да разчита на помощта на висши духове.

В. - Имаш ли да допълниш още нещо по въпроса за болестите и значението им?
И. - Да, че болестта не е едно фатално обстоятелство, нито наказание от Господ, ами е един инструмент за духовно развитие. Придобитите болести (в този живот) идват като следствие от незнанието или нежеланието да се приемат изпитанията които трябва да се преживеят в тази инкарнация или защото е подтисната духовната същност и не се действа в съзвучие с чувствата. В този случай, физическата болест действа като аларма на вътрешната болест и ни мотивира да се променим. В случая на вродените или кармични болести корените се крият в действията които сме извършили в предишни животи. Това са изпитания за да се елиминират кармични дългове в един процес с помощта на който духът предава на физическото тяло психическите токсини, които не му позволяват да се издигне на по-високо духовно ниво.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #16 -: (Неделя) 10 Юни 2018, 13:31 »

МИСИЯТА НА ИСУС НА ЗЕМЯТА


В. - Направи ми впечатление, понякога когато говориш на някаква тема, я свързваш с това което се предполага, че е казал Исус. Защо го правиш?
И. - Използвам ситуацията за да отговоря на други твои въпроси. Нима ти не искаше да разбереш истината за Исус?

В. - Знаеш и това за мен?
И. - Да.

В. - Тогава ще използвам, че започнахме тази тема и ще ти задам въпросите които имам за Исус от Назарет. Бих искал да знам кой е бил в действителност и каква е била мисията му на Земята, ако разбира се е имал такава?
И. - Давай, защото 2000 години след неговата инкарнация никой не е разбрал посланието му.

В. - Какво искаш да кажеш с това?
И. - Това, че след него са добавени много допълнения които са променили смисъла на оригиналното съобщение. Както той би казал трябва да се раздели зърното от сламата, истинското от фалшивото за да може да се разбере мисията му.

В. - И каква е бика мисията му, за какво е дошъл?
И. - Дойде да покаже какъв е пътят на духовната еволюция. Да покаже кои са духовните закони, наблягайки на закона на любовта.

В. - Наистина ли в Исус от Назарет е бил инкарниран син на Господ или самия Господ?
И. - Исус беше инкарнация на един високо еволюирал дух.

В. - Значи не е била инкарнация на Господ?
И. - Не и никога не го е казвал. Други след него започнаха да твърдят това.

В. - Най-малкото е дете на Господ?
И. - Да, като всички вас. Разликата е, че той е осъзнавал това.

В. - Искаш да кажеш, че Исус не е бил свръхестествено или божествено същество, а човек като нас?
И. - Също като вас, но по-еволюирал. Ако приемем, че еволюирайки се приближаваме към Господ можем да кажем, че Исус е бил по-близко до Господ от вас.

В. - Искаш да кажеш, че ако ние еволюираме можем да достигнем нивото на Исус когато е бил инкарниран?
И. - Да. Не само това ниво, ами и нива много по-високи, защото еволюционния процес не свършва. Това което е ясно, че само в един физически живот това е невъзможно. Също като на Исус, ви трябват множество инкарнации и да натрупате много опит, за да достигнете до тази точка. Имайте предвид, че когато вие достигнете до там, той вече ще бъде на по-високо ниво, защото продължава да еволюира както всички духове.

В. - Искаш да кажеш, че Исус също е трябвало да мине през процеса на прераждане, за да еволюира? Това иска да каже, че някога също е бил пълен с недостатъци като нас?
И. - Разбира се. Той също като вас трябваше да се развива чрез опит във физическия свят. И благодарение на волята му и личното усилие е достигнал необходимото еволютивно ниво, за да може да реализира мисията която извърши на Земята. Тази мисия, която толкова ви е впечатлила и повлияла и от която почти нищо не сте разбрали.

В. - Имал ли е Исус задължение да се инкарнира и да умре на кръста за да продължи еволюцията си?
И. - Не, защото не е имал неизплатен дълг. Можел е да продължи еволюцията си без да е трябвало преминава през този горчив транс. Величието на Исус не е в това, че е умрял на кръста както толкова много набляга църквата. Също така, че е трябвало да го направи за стотиците хиляди, които са умрели по този начин, защото в този период така са се изпълнявали смъртните присъди. Голямата заслуга на Исус е в дързостта и смелостта да разпространява посланието на любовта, което е бил дошъл да даде, без да позволи на никого да промени мнението и намерението му макар да е знаел, че това ще доведе до много страдание и смърт.

В. - Тогава защо го е направил?
И. - От любов към братята си на по-ниско еволюционно ниво. Духовете които познават и следват закона на любовта като него, не правят нещата защото имат нещо да изкупват, а защото имат мисията, която в болшинството случай е един пример как трябва да се живее с любов. Имайте предвид, че след определено ниво духовете действат изцяло мотивирани от любовта. Много от тях избират да се инкарнират в слабо развити светове, за да помогнат на братята си да достигнат по-бързо щастието, което те самите изпитват живеейки в любов. В тези случай негативните ситуации през които трябва да преминат не са някакъв вид изкупление, ами са присъщи за слабо развитите светове където живеят. Но тях не ги интересуват тези страдания, нито че могат да бъдат убити, защото не ги е страх нито от страданието нито от смъртта. Тъй като са на високо еволютивно ниво те знаят, че смъртта не съществува и че физическия живот не е нищо повече от един миг от живота на духа.

В. - Следователно един развит дух който се инкарнира в слабо развит свят, не еволюира и няма какво да научи?
И. - Напротив, той идва да преподава и да се учи, защото във всички изпитания през които преминава се учи. Това служи, за да се еволюира много бързо, повече отколкото в един свят от същото ниво, защото се подлага на изпитание способността му да обича и разбира във всеки един момент. Това също така позволява да изплуват скрити дефекти, които не могат да се появят, ако не се попадне в екстремни обстоятелства и не биха се проявили в една любяща среда. По този начин имат възможност да се подобрят в процеса на елиминиране на егоизма.

В. - Нека да се върнем на Исус. Всичко което е направил го е направил сам, не е ли имал някакви съмнения?
И. - Когато някой работи мотивиран от любовта е достоен да получи помощ и влияние от още по-развити. В случай на Исус като Логос или Планетарния Христос между другото.

В. - И кой е този Планетарния Христос?
И. - Най-висшето духовно лице отговарящо за развитието на вашата планета.

В. - Следователно светата троица са Господ, Исус и Христос?
И. - Ами не знам, защото не мисля, че дори тези които са го измислили знаят какво означават тези безсмислици. Но това което знам е, че Господ е един и че Христос и Исус са различни лица, отделно от Бог въпреки, че можете да ги мислите за пратеници или представители на Господ, защото се хармонизират с волята на Господ. Иначе казано те са последователи на закона на любовта и са се включили доброволно в плана му за еволюция.

В. - И как е действал Христос чрез Исус?
И. - От един определен момент нататък през последните години на живота си Исус е бил вдъхновяван и подкрепян от Христос. И наистина е имал нужда от това, за да доведе до край мисията която е извършвал.

В. - Но тогава кой е говорил, Исус или Христос?
И. - Да кажем, че са работили в симбиоза. Исус никога не е губил индивидуалността си, съзнанието си и правото си на свободен избор.

В. - Ще се инкарнира ли Исус отново на Земята?
И. - Христос се манифестира винаги когато е необходимо и ще го направи чрез дух който е в човешката фаза на еволюция. Правил го е преди Исус и ще продължава да го прави, ако го изисква духовната еволюция на планетата. Не е важното дали е Исус или друго подобно същество. Това което мога да ви кажа предварително е, че когато се инкарнира един нов месия, пророк или аватар може да го наречете както вие желаете, няма да бъде облечен като Исус от Назарет с корона от тръни, с кръста и рани по ръцете, така както очакват болшинството от християните. Ще бъде един нормално изглеждащ човек, но с извънредна способност да обича и необичайна духовна мъдрост, която ще усещат само тези които са в унисон със съобщението за любов към ближния и духовната еволюция която ще донесе. И ако се прероди в сегашните времена първите които ще му се противопоставят и ще направят невъзможното, за да се заглуши съобщението му, ще бъдат големите водачи на църквата от които се очакваше това послание да бъде стандарта им на живот. Това послание ще се пропие в сърцата на хората от тази планета и на служителите на църквата ще им бъдат преброени дните на живот като религиозни аристократи. Те ще трябва да станат нормални хора.

В. - В началото когато говореше за Исус каза, че има много добавки към неговото оригинално съобщение, които изкривяват това което е искал да предаде Исус. Как може да различим оригиналното съобщение от добавените след това?
И. - Много просто, всички тези които са против духовните закони не могат да идват от Исус.

В. - Можеш ли да ми цитираш някой от автентичните послания на Исус?
И. - Разбира се.
       1. Всички хора без значение на раса, пол или религия са еднакви по своята природа, т. е. духове в процес на еволюция поради което са и братя. Това фундаментално съобщение се съдържа в следните пасажи: „А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.” (Лука 8,21) „защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.” (Матея 12,50) Това разграничение определя, че няма изключени от процеса на духовната еволюция. Колкото и много вреда да е нанесъл един човек, никога няма да бъде изоставен, нито ще бъде осъден завинаги. Напротив, винаги има възможност да се поправи и да достигне до истинското щастие. Това е показано в следните текстове: „Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени. Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.” (Матея 18, 12-14)
       2. Живота на духа е вечен. Смъртта не съществува. „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Матея 10,28) „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.” (Иоана 3,13) За значението на втората фраза вече говорихме по-рано. Означава, че всеки прероден в материално тяло идва от духовния свят (небето) и след смъртта на тялото си, се връща обратно там.
       3. Мисията на хората на Земята е да се научат да обичат безрезервно и да се разграничат от егоизма. Духовната еволюция се измерва само със способността да се обича, това е което ни кара да еволюираме, да се приближаваме до Бог. „Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.” (Матея 5,43-48) „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.” (Иоана 15,12)
       4. Духовната еволюция зависи от работата на всеки един. Съдбата на всеки човек след смъртта му зависи изключително от действията му в полза или срещу закона на любовта, извършени през живот му „А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.” (Иоана 3,21) „ Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.” (Матея 18,18)
       5. Всеки притежава своя собствена връзка с Бог така, че да не зависи от посредници с духовния свят. „Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.” (Марка 11,24-25) „И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни.” (Иоана Богослов 5,14) „И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?” (Лука 11,9-13)
       6. Духовната еволюция не се извършва в рамките само на един живот, а са необходими многобройни прераждания за да се достигнат по-висши нива на духовност. „Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате — как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.” (Иоана 3,3-13)
       7. Закона на Духовното Правосъдие т. е. закона за причината и следствието. Каквото си посадил това ще обереш. „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” (Матея 7,1-2) „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът на пророците.” (Матея 7,12)
       8. Освен това съществуват и други обитаеми светове със същата цел като този, искам да кажа да служат като училище за духовна еволюция. „В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.” (Иоана 14,2)

В. - Защо цитираш евангелията когато говориш за Исус?
И. - По лесно е да обясня посланието на Исус без да трябва да се ограничавам с отразеното в евангелията. Но тъй като вие не признавате това което беше казано от него се ограничавам да използвам това което е рефлектирало върху вас и сте го написали за да не си мислите, че си го измислям.

В. - Би ли ми посочил някои от християнските вярвания, които не са верни според духовна гледна точка и които в последствие са добавени като думи на Исус?
И. - Да. Има много но ще се занимая с най-важните и най-пагубните за духовния напредък.
1. Вярването, че практикуването на ритуали има някаква морална или духовна стойност, и че служи за да се спечели специално място на небето след смъртта.
2. Вярването, че Библията или която и да е свещена книга са думи на Господ.
3. Вярването, че църквата и поповете са посредници на Господ на Земята.
4. Вярването, че последствията от лошите действия се нуждаят и се разрешават чрез изповядването и опрощаването от свещеник.
5. Вярването, че покаянието в последната минута изкупва греховете.
6. Вярването, че Исус е изкупил греховете на хората чрез разпъването му на кръста.
7. Вярата в първородния грях.
8. Убеждението, че сексуалността е греховна.
9. Убеждението, че само от един живот се решава съдбата на духа завинаги (Небето и вечната слава за спасените и ада и наказанието за грешниците).
10. Вярването, че само християните или вярващите ще се спасят.
11. Вярата във възкресението на плътта.

В. - Можеш ли да ми обясниш една по една причините поради които тези послания не могат да бъдат в посланието на Исус?
И. - Да, можем да се опитаме. Ще се опитам да обясня едно по едно защо тези вярвания противоречат на духовните закони.

В. - Да започнем от първото. Ти каза, че ритуалите и жертвоприношенията нямат никакво стойност от духовна гледна точка?
И. - Така е.

В. - И защо?
И. - По Духовния Път няма преки пътища. Единственото което ни кара да еволюираме духовно или да се „спасим“ е личния напредък, разграничаването от егоизма и увеличаване способността де се обича. Нищо повече.

В. - Има много хора които мислят, че това е много важно.
И. - Ами лъжат се или са били излъгани.

В. - И откъде идва убеждението, че ритуалите са необходими за спасението?
И. - От желанието на ръководителите на различните църкви да контролират духовността на хората и да я използват за лично облагодетелстване. Все едно ти казват: „Ако правиш това което ние ти казваме, не трябва да бъдеш добър човек за да имаш специално място на небето.“

В. - Да, но аз мисля, че църквата не казва нищо против това да бъдеш добър човек. Единственото което се изисква е да се спазват правилата ѝ.
И. - Може би не се казва с думи, а го показва с действия. Когато се набляга толкова много да се следват ритуалите, тайнствата, церемониите които колкото са по-луксозни по-добре, и нищо за това как да се помага на ближния.

В. - Това означава, че е негативно когато има ритуали в религиите?
И. - Когато се използват за манипулиране и отклоняване от духовната еволюция е негативно. Какъв смисъл има да се продължава да се правят?

В. - Предполагам, че това е измислено за да бъде запазено или напомнено някое от посланията на Исус.
И. - Да, но опита показва, че вместо да служи за нещо такова, това което обикновенно става е, че ритуалите и символите накрая изместват посланието което се предполага, че искат да предадат. Хората се крият зад тези ритуали и символи за да извършват огромни безчинства, всички против вярванията които казват, че следват. Пример за това са разпъванията на кръст и инквизицията. Геноцида и убийствата от хора които са носели дрехи с голям кръст на гърдите си, които са доносничели всеки ден и са подписвали смъртни присъди с Библията в ръка. Къде е тука посланието за любов към ближния?

В. - Обаче няма ли ритуали дадени от самия Исус като например евхаристията, причастието?
И. - Разбита се. Всъщност Исус усещайки, че му остава малко време преди да го убият събира последователите си на прощална вечеря. Само, че въобще не е имал намерение да установява какъвто и да е ритуал или церемония на причестяване, нито какъвто и да е друг ритуал, церемония или жертвоприношение. Освен това да се [и]„яде от тялото“[/i] или [и]„да се пие от кръвта“[/u] на Христос, дори и да е само символично напомня на някакво канибалско действие, няма нищо общо с Исус.

В. - Тогава от къде произлиза ритуала на причастието?
И. - Произлиза от по-стари религии и се включва в християнството. На практика всички церемонии, както и самото име на християнството, като термин който определя кои са последователите на Исус, а също така и кръста като техен символ са включени по-късно.

В. - Тогава кръста като символ също ли не идва от Исус?
И. - Дайте си сметка, че по времето на Исус, кръста се използва за екзекуции както електрическия стол сега. Никой, който е със здрав разсъдък няма да помисли да носи кръст като символ на вярата си, все едно някой в момента да сложи на врата си електрически стол, ако Исус се беше родил сега и беше загинал на електрическия стол.

В. - Всичко което казваш ми се струва твърде силно за да бъде възприето от някой вярващ християнин.
И. - Може би, обаче това е самата истина и това което се опитваме тук е да отворим очите на хората за духовната реалност. Вземи под внимание, че мисията на Исус на земята беше да покаже пътя към духовната еволюция. Религиозните институции по онова време, доста дълго възпрепятстваха духовния прогрес на хората с един куп суеверия и лъжи, плашейки ги и използвайки името на Господ за задоволяване на желанието си за богатство и власт. Имали са изградена комплексна система от ритуали с които да разсеят хората за да ги подчинят на волята си, а също така и да им приберат парите, за да могат да живеят в разкош за тяхна сметка. И понеже Исус показа всичко това, го убиха. Онази юдейска църква прилича много на сегашната, която живее използвайки фигурата на Исус и манипулирайки неговото посланието и която с начина си на действие възпрепятства духовния прогрес на човечеството. Време да се поставят нещата по местата им.

В. - Цялото това изложение срещу ритуалите е добре, но за един християнин ако нещо го няма в Библията …
И. - Тогава да прочетат отново Евангелието от Марка 12, 28-34, където се съдържа почти същото послание: „Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: „Възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма. Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.”

В. - Във втората точка казваш, че не трябва да се вярва на Библията или на който и да е друг от свещените текстове, че са Божиите думи.
И. - Точно така.

В. - Тогава, ако Библията не са Божиите думи … какво са?
И. - Стария завет е сбор от книги, които съдържат част от историята на древния Израел, много внимателно манипулирана за да оправдае завоевателните намерения на предводителите им, представяйки ги като „Божия воля”. Въпреки това съдържа и някои достатъчно точни послания от същества, духовно доста по-напреднали от нормалното за Земята по това време. Говоря за посланията на пророците предупреждаващи за фанатиците и манипулациите на религиозните вярвания, давайки насоки къде се намира истинската духовност. Новия завет, от друга страна е опит да бъдат събрани на едно място устните предания за някои от най-важните моменти от живота на Исус и най-вече на проповедите от последните му години, а и части от посланието което имаше желание да предаде (Евангелията), живота на апостолите след смъртта на Исус (Деяния на светите апостоли) и Апокалипсиса, съдържащ серия от предсказания за бъдещето на човечеството.

В. - Въпреки, че нямаш добро мнение за „текстовете” от време на време цитираш части от новия завет като потвърждение на аргументите си.
И. - Не съм казвал, че всичко е лъжа. Всяко нещо трябва да се оценява внимателно. Много пасажи отнасящи се предимно за проповедите на Исус, като например проповедта в планината и много от притчите, изразяват доста точно думите на Исус, затова ги използвам. Трябва да си дадеш сметка, че Исус не случайно говори с притчи, това помага да се спасят от манипулиране много части неудобни за църквата. Най-вече поради това, че не са добре разбрани са преминали през църковната цензура.

В. - Дай ми някой пример.
И. - Добре. Идеята за прераждането е събрана по много неуловим начин в два пасажа от новия завет. Първо в Иоана 3 в диалога на Исус и Никодим за който вече говорихме: „ Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, — как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.” И втория от Матея (17,10-13): „А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.”

В. - Тогава какво отношение трябва да имаме към четенето, в частност, на Библията и към четенето на предполагаеми свещени текстове като общо?
И. - Всички религии имат собствени свещени книги, приписвани обикновено на Бог или на неговите пратеници, в противен случай губят предполагаемия си свещен характер. Всъщност са написани от хора като вас, дори и да е истина, че някои от тях може да са написани от духовно по-еволюирали личности или вдъхновени от висши духове. Във всеки случай най-добрия начин да не бъдеш измамен е винаги да изследваш подробно съдържанието, без да обръщаш много внимание кой е предполагаемия автор. Трябва да си дадеш сметка, че един текст може да има няколко различни автора, ако и да се смята, че е само един, тъй като съществува една вековна традиция да се фалшифицират и манипулират оригиналните текстове в полза на самоназначилите се посредници на божествеността. Поради това, един пасаж може да е написан от някой духовно извисен, а следващия от някой измамник, така че до някоя важна истина може да стои голяма лъжа, но това може да се разбере само след подробен и много внимателен качествен анализ, запазвайки зърното и изхвърляйки сламата.

В. - На Земята съществуват много религии, много от тях са монотеистични, които поставят много стриктни изисквания (заповеди) които, както казват представителите им, са изисквания на Бог. Ти какво мислиш?
И. - Всички онези доктрини или религии, които са изградени на основата на догми и не уважават духовния закон за свободния избор, не могат да бъдат истински, нито е възможно да бъдат изисквания на Бог или по-висш дух. Поради това е невъзможно да се приемат представителите на тези религии като истински духовни водачи, защото един духовен водач никога не използва сила, насилие или манипулации, нито претендира да поставя такива правила.

В. - Искаш да ми кажеш, че религиите на Земята не са истински по отношение на изразяване на Божията воля?
И. - Във всяка има истинска част, тя обикновено е вдъхновение на някои по-развити еволютивно същества, но в по-голямата си част е измама, продукт на добавени от други автори лъжи защитаващи местни интереси.

В. - Можеш ли да ми дадеш пример?
И. - Например в стария завет десетте божи заповеди са достатъчно коректни норми, подчиняващи се на посланията на по-развитите духовно същества. Една от заповедите е „Не убивай!”. Въпреки това, в същия този стар завет има текстове в които се предполага, че Бог изпраща еврейския народ да напада други народи за да завладее „обещаната земя” и разбира се при тези атаки има боеве и се убиват хора. С което, ако е така, се стига до извода, че Бог принуждава народа си да убива. Това второто послание „Убивай!” противоречи на първото „Не убивай!”. Как може да се реши появилия се парадокс? Или Бог противоречи сам на себе си, което е неприемливо за някой толкова еволюирал, или трябва да приемем, че всяка от инструкциите произлиза от различен автор с различна мотивация. И от двете послания, не убивай и убивай, погледнато логически, кое е духовно по-развито?

В. - За мен е - не убивай.
И. - Ако приемем, че това послание идва от висша духовност, тогава другото не може да идва от същия източник.

В. - От къде идва тогава?
И. - От онези които са заинтересувани от инвазията.

В. - Добре, ама това е пример от миналото.
И. - Който се повтаря и в настоящето. Може би не съществуват на Земята много лидери за които се предполага, че са ревностни вярващи и които винаги завършват изказванията си с думите „Бог да ви благослови!”, но нищо не ги спира да изпращат гражданите си да нападат други държави причинявайки милиони жертви, унищожавайки милиони домове в които са израствали няколко поколения? Да не би да не използват псалми от Библията или изрази като „вярваме в Бог” и „Бог е с нас” като оправдание на действията си? Можете да бъдете сигурни в едно нещо: Бог или висшите духове никога няма да вземат страна в някоя борба, нито ще подкрепят коя да е инвазия или завладяване, защото ако го направят ще нарушат един от законите установен във вселената, закона на любовта. Това са хората които нарушават заповедта на Бог да не произнасят напразно името му, заповед която се предполага, че вярващите от юдейската и християнската религии трябва да изпълняват и въпреки това се опитват да оправдаят действията си използвайки името на Бог, като че ли Бог е съгласен да извърши такива действия срещу своите създания. Това е да се използва думата „Бог” напразно, а не изричайки я във вулгарни изрази както си мислят някои хора.

В. - Тогава какво става с „богоизбрания народ”?
И. - Няма народи или личности с привилегии пред Бог. Той или висшите духове не се обвързват в полза на определени народи или раси пред другите, а призовава всички същества да участват в развитието на еволюционния план и всеки дух сам за себе си решава дали да се включи или не. Разбира се никой не се задължава да следва неговите закони. Всеки един в съгласие с волята и способностите си, придобива, ако така реши, възможност да разработи една конкретна задача от плана за духовна еволюция, както на индивидуално така и на колективно ниво, на човечеството където се преражда. Това е решение на самия дух. Затова „избрания” е този който се отваря за висшата духовност и обещава да следва закона на любовта в живота си, за да може не само той да се развива, но и да е за пример на другите които не са отговорили на този повик.

В. - И тези които са отворени към духовния свят, имат ли нещо общо с мистиците или с пророците?
И. - Виж какво, директния контакт с духовния свят не е запазен само за няколко човека. Както вече казах всички имат директна връзка, собствен контакт с Бог, с висшите духове, с личните си водачи и всеки го осъществява по някакъв начин. Важното е да се търси искрено и смирено тази връзка и мотива за търсенето да е духовно израстване, и в даден момент ще му се даде необходимото. Не е важно колко е ефектен контакта с духовния свят, а че това преживяване служи за напредване в любовта, а не както оправдание на проблемите му. За нещастие много хора, поради желанието си да бъдат или да изглеждат важни пред останалите, един вид „велик учител” или нещо подобно си самовнушава несъществуващи контакти с духовния свят и по този начин може да излъжат останалите хора. Също така има други, които са имали реални контакти с духовния свят и вместо да използват това за собственото си духовно израстване или за да помогнат на останалите хора, го използват за да се величаят и да се мислят за по-висши и изискват да се държат с тях като с богове. Това е един от дефектите на суетата, това да се търси възхищението на останалите вместо начин да израсне самият той. За нещастие е много разпространено във вашия свят.

В. - И какво означава да си пророк?
И. - Пророка е пратеник на по-висшите духове, за да покаже истината за духовния свят и да предупреди хората от различните епохи за последствията от действия срещу закона за любовта. Обикновено са по-развити духове от средното ниво за планетата на която се прераждат. В същото време помагайки на другите помагат и сами на себе си, поставяйки на изпитание способността си да обичат, защото обикновено са опровергавани, отхвърлени, измъчвани, хулени или усмивани от обществата в които са се родили. Не са същества със специални божествени привилегии, както обикновено се мисли. Става дума за възрастни ученици които се свързват с по-млади ученици за да им помогнат в обучението им. Не могат да се различат на външен вид, нито по възрастта им, тъй като се прераждат в същите условия като останалите. Един ден, който и да е от обитателите на вашата планета, когато е еволюирал достатъчно ще може да осъществява ролята на пророк на не толкова развити светове.

В. - Но не се ли случва доста често, хора за които се мисли, че са големи учители в последствие да се открие, че всъщност са използвачи трупащи богатство на гърба на чистосърдечните хора?
И. - Така е. Има много измамници. Също така има честни хора, които получават духовната помощ която им е нужна. Проблема се появява когато се оставят да бъдат заслепени от ефекта който имат върху другите, нуждаещи се от помощ хора, които когато открият някой пробуждащ същността им са му много благодарни и търсят начин да го изразят. Вярват си, че те са тези които са блеснали, когато всъщност това е светлината на духовното познание, а те са само един проводник. Погрешно хората започват да ги почитат като богове. Ако са хора, които все още не са опознали добре егоизма и неговите прояви и не се борят да го победят в себе си, тогава егото им расте до момента в който се мислят за по-велики от всички останали. Вместо да служат на другите се получава обратното. И така, малко по–малко, светлината се губи, чувствата и вдъхновението изчезват. При липсата на духовно прозрение, егоизма поема контрола върху мислите и от този момент посланията им са объркани и противоречиви. И всичко което наистина са били, остава само като объркан спомен, скрит под куп лъжи, чиято цел е да оправдаят прекаленото си его.

В. - Как може да се различи истинския пророк от мошеника? Искам да кажа, какви са качествата които според теб е необходимо да притежава един истински пророк, духовен водач или вестоносец?
И. - Духовните водачи, когато не са инкарнирани помагат на всички духове без да правят никаква разлика между тях. Истинската духовност не познава граници, раса, религия нито друг тип различия. По тази причина не дискриминира между бели и черни, богати и бедни, вярващи и атеисти, понеже те са само временни разлики за съответното прераждане и се променят в различните прераждания. Онези които се смятат достойни да разпространяват духовното послание трябва да се държат подобаващо. Истинският прероден духовен учител се опитва да живее според духовните закони без да парадира с нещо и в смирение. Съгласен е да помага и разяснява, без да получава нищо в замяна. Поради това онези които претендират за икономически обезщетения или други от какъвто и да е тип за да разкрият предполагаеми духовни истини, не могат да бъдат считани за истински духовни водачи понеже не съществуват истини само за „абонати”. Истинският учител уважава свободната воля, т.е. никога няма да се опита да наложи собствените си критерии на останалите, а проповядва със собствения си пример и оставя на другите да решат дали да последват примера му или не. Никога не използва авторитарния принцип, никога не казва „Това е така защото аз го казвам, защото съм учител, просветен или представител на Бог”. Висотата на посланието само по себе си е достатъчно, за да могат де се убедят възприемчивите, а ако ли не, са свободни да го покажат и да следват собствения си път без да са задължавани или притискани да приемат или вярват в нещо, което не желаят.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #17 -: (Неделя) 10 Юни 2018, 13:33 »

В. - Как да избегна капана на фалшиви учители или фалшива духовност?
И. - Никога не се отказвай от собствената си воля заради някаква вяра била тя религия, политическа идеология или философия, колкото и възвишена да изглежда, защото ако изисква да се откажете от волята си, от свободата си заради нея можете да бъдете сигурни, че не си струва. Анализирайте посланията, а не да боготворите вестоносеца. Ако посланието не ви убеди кажете кои са съмненията ви и поискайте да ви ги изяснят и ако след това пак не се идентифицирате с посланието, отхвърлете го. Не приемайте никоя доктрина на вяра, ако изисква да вярвате без да разбирате. Което не се възприема поради собствения опит, чувства, разбиране или анализ, а се прави с външно внушение, без разбиране, а само поради авторитарност, защото някой евентуално божествен го твърди не служи нито за еволюцията ви, нито за бъдете щастливи, защото духът е щастлив само когато е свободен. Търсете отговорите в себе си, това е доста по-мъдро отколкото можете да си помислите тъй като има директна връзка с личните духовни водачи, с висшите духове.

В. - Има доста религии които вярват, че контактите с духове е дяволска работа и смятат търсенето на контакт с духове за пагубно, понеже според тях Библията забранява този тип контакти и тъй като Библията е божията воля това означава, че сам Бог забранява тези контакти. Ти какво мислиш?
И. - Приемането, че всеки има собствена връзка с висшите духове, да ги наречем Бог или духовни водачи води до загуба на лидерството и силата на църковните власти и в такъв случай няма да могат да манипулират вярващите в своя полза. Противоречат си понеже, ако те твърдят, че свещените им текстове са божиите думи и са записани от някой вдъхновен от Бог това означава, че са имали контакт от типа на медиумите, с духовния свят, нещо което не позволяват на вярващите, а запазват само за авторите от миналото написали това което им е удобно. Исус и другите пророци са търсили контакта с висшите духове и са били вдъхновени и подпомогнати в мисиите си от напреднали духове, а това е пълноценен контакт с духовния свят в който преродения получава съвети и помощ от неинкарнирали в момента същества. Така, че ако ще цензурираме медиумите би трябвало да го направим и с Исус тъй като той самия действа като мощен медиум, като разпространител на посланието на духовния свят сред хората живели през онази епоха.

В. - Да, но ще ти отговорят, че Исус е син божии и сам Бог го е вдъхновявал, а не някакъв дух.
И. - Откъде знаят те кой е вдъхновил един пророк преди две хиляди години, дали Бог, Светия Дух или Дявола, при положение че трябва само сляпо да вярваме и не може да се анализират посланията? На практика, ако в момента се прероди един от пророците от стария завет който е автор на някой от текстовете смятани за божиите слова почитани толкова много и напише нови послания изясняващи и допълващи работите му от други животи и ги разпространят както са правели древните пророци с църковните власти в древността, тези същите личности ще му се изсмеят в лицето или ще го представят като луд контактуващ с демони или нещо подобно без въобще да позволят анализа на полученото послание. Качеството на посланието е единствената форма да разберем способностите на автора, защото кой съвременник би повярвал, че някои чиито послания възхваляват насилието, войната и омразата на едни хора срещу други е пратеник на Бог? Ако, не можем да го приемем от съвременник, защо трябва да го приемаме от автор от миналото колкото и древен да е? Това, че е от древността, прави ли го по-специален? Тогава да издигнем за богове динозаврите, акулите или мравките които са се появили на този свят много преди кой да е античен писател. Ако посланието на Исус има такова въздействие върху човечеството не е защото го е предал Исус, а поради величието на самото послание, изразяващо безрезервна любов. Само, че властващите поради невъзможността да спрат разпространението на посланието опасявайки се, че то може да приключи с привилегиите и злоупотребите им присвояват образа на Исус фалшифицират посланието по начин, че получава почти противоположното значение поставяйки в устата на Исус думи, които той никога не е изричал, думи противоречащи на самото оригинално послание, това което им помага да запазят привилегиите и властта си.

В. - Предполагам, че каквото и да направи Исус винаги ще е добре прието от християните, тъй като го смятат за Бог или син божии. Това което не приемат е, че един обикновен човек може да има директна връзка с духовете.
И. - Ще се изненадат да разберат, че връзките с благодетелните духове бяха много разпространени сред първите християни, по този начин са били подкрепяни от духовния свят за да издържат на ужасните преследвания на които бяха подложени. Те знаеха, че молитвите изпълнени с любов привличат влиянието и изявите на напредналите духове. В Новия завет, в „Делата на апостолите“, имате за пример как самият Исус им се появява и изчезва като дух по волята на апостолите след десинкарнацията си. По-късно самата църква преследва подобни появи от страх, да не би от подобни появи да се появи ново зрънце от любов което да покълне в сърцата и да ги освободи от духовната тъмнина в която онази религиозна институция беше хвърлила човечеството. Обаче пристигна Исус, дойдоха и други извисени духове с директна връзка с света на духовете, които направиха много добрини, лекувайки и отговаряйки на нуждите на безправните. Много от тях бяха изгорени на кладите от Инквизицията обвинени в магьосничество или вещерство.

В. - Обаче изглежда съществуват хора, които се събират за да призоват зли духове с цел постигането на определени магически сили, даващи им възможността да доминират над другите или постигането на богатство или власт. Какво мислиш за това?
И. - Подобен тип контакти са се правили и ще продължават да се правят докато съществуват в света, духове изпълнени с егоизъм, жадни за богатства и власт. Тези контакти наистина са вредни и непрепоръчителни, защото хората имащи подобни мотиви често завършват като изкупителни жертви на духовете от тяхното ниво, които правят всичко възможно да ги задържат под контрола си превръщайки ги в свои роби за извършването на още по-големи варварства. Но от това, че съществуват хора използващи способностите на медиум за връзка с неразвити духове за да нанесат вреда на други хора не можем да заключим, че всеки контакт с духовния свят чрез медиуми е вредно. Нима ви се струва разумно като има хора използващи интернет с лоши намерения, властите да забранят ползването му с каквато и да е цел и от всички? Логиката диктува да се ограничи използването му само, когато се действа срещу личността на хората, а не винаги.

В. - Тогава защо съществува такова противопоставяне в света на контактите с духовете?
И. - Поради начина по който много от религиозните власти и други сили във вашия свят поддържат контрола си избягвайки възможността всеки за своя сметка да се свързва с Бог, с духовния си водач. Съществуват много филми снимани с единственото намерение да се поддържа страха от контакт със света на духовете показвайки как всеки контакт е ужасяващ както във филми от рода на „The Walking Dead”, „Poltergeist” или „The Exorcist”. Така всеки, поради страха се самоограничава и винаги когато има възможност да получи духовно послание под каквато и да е форма, страха се грижи да го заглуши и фалшифицира.

В. - Също така каза, че вярата, че църквата и свещениците са посредници на Бог на земята е погрешна.
И. - Точно така.

В. - На какво основание казваш това?
И. - Мисля, че ако внимателно прочетем за отношенията на Исус със кастата на свещениците по негово време, ще стигнем до извода за липсата на каквото и да е намерение на Исус да се създава подобна каста и йерархия, каквито е създала Католическата църква, които са доста точно копие на еврейската църква от онова време. Той дойде за да покаже, че всеки има собствена връзка с Бог и да унищожи фалшивата идея, че единствения начин за контакт с Бог е с посредничеството на свещениците. На практика голяма част от публичните проповеди на Исус са борба с еврейското свещеничество, които виждат в него сериозна кон*уренция и който не прави нищо повече от това да разкрива същността им. С пълно право Исус не спира да повтаря по най-различни начини, не един и два пъти следното послание: „Чуйте, тези хора не са посредници на Бог, защото са по-загрижени да се поддържат добре материално на ваш гръб отколкото да ви предложат нужната ви духовна помощ. Объркват ви с абсурдните си закони. Не са ви нужни. Единственото необходимо за влизане в божието царство е да обичате”. Това послание бе получено от кастата на свещениците и осъзнавайки, че ако хората го осъзнаят те ще останат на улицата, предприемат съответните действия и го убиват.

В. - Защо католическата църква накрая заприличва толкова на еврейската?
И. - В началото не беше така, защото да бъдеш последовател на Исус трябваше да си много убеден, понеже във всеки един момент си рискуваш главата с непрекъснатото преследване на което бяха подложени християните, колкото от страна на евреите, отначало толкова и от римляните по-късно. Властващите обаче виждат, че въпреки техните усилия за елиминиране на последователите на онази философия, толкова вредяща на егоистичните им интереси не спира да растат, предприемат друга стратегия „ако не можеш да победиш врага, съюзи се с него”. След решението на император Константин да приеме в Римската империя християнството, много хора са принудени да го приемат не по убеждение, а насила. Поради насилственото им покръстване провалят всичко. Така се свършва с любовта към ближния. Жреците от старите култове и последователите им си сменят дрехите, приемат християнството без никаква духовна промяна и започват да заемат важни постове. Те се опитват да поддържат своята част от властта. Не сменят дори шапките, дори шапката на папата и кардиналите му, митрата произлиза от друга религия. Нарича се митра, защото са я носили жреците на древния култ към Митра една от най-обичаните богини на римляните. Приспособяват към християнството много от ритуалите на предишните си религии и подправят посланието за любовта, като към оригинала добавят идеи противоположни на посланието. Така се ражда католическата църква. Както би казал Исус не можеш да служиш на Бог и на парите едновременно и католическата църква, както и еврейската от преди 2000 години почти от самото си зараждане избира второто.

В. - Тогава непогрешимостта на папата и това, че е представител на Бог на земята …
И. - Всичко това е лъжа разбира се. Може да сбърка точно толкова, колкото кой да е друг човек. Неговата връзка със света на духовете не е по-специална от тази на останалите хора. Връзката с висшите духове става все по-стабилна с развитието на всеки един на безрезервната любов, а не заради предоставената титла колкото и помпозна да е.

В. - От къде произлиза тази идея?
И. - Както вече казах от самите патриарси на църквата. Това е начин да оправдаят действията си, които обикновено са мотивирани от амбицията за власт и богатства. Ако можеха да убедят хората, че са незаменими са спасението им, могат да живеят за сметка на енориашите си без никой да оспори действията им, тъй като винаги могат да го заплашат с „вечно наказание”, ако не изпълняват „указанията божии”, т.е. ако не изпълняват заповедите на „представителите на бога”, на тях самите.

В. - Какво ти е мнението за това, че чрез изповедта се опрощават лошите действия?
И. - Ясно е, че за да израстем духовно, първата стъпка която трябва да направим е да осъзнаем злото което сме сторили. Но покаянието не е достатъчно, защото в духовния свят само поправянето на стореното зло може да елиминира действия срещу закона за любовта. Само ние самите можем да го сторим. Никой, колкото и напреднал да е, не може да ни замени в тази задача, само можем да получим помощ за да изпълним. Вярата, че свещениците притежават способността да премахват греховете е част от стратегията целяща да ни убеди, че представителите на църквата са незаменими за спасението и затова е необходимо да поддържаме икономически църквата. Както казах в началото, духовна еволюция се постига само с лично усилие, а не поради „връзките” ни с някоя висша сила.

В. - И вярата в изкупването на човешките грехове от Исус със смъртта му на кръста и последвалото възкръсване?
И. - Също така не е истина. Истината е, че Исус дойде за да покаже пътя за духовно израстване и че тези които следват примера на обич към ближния са направили решителен избор да поемат по краткия път към духовно израстване и тази вяра ще им помогне да избегнат много от грешките на миналото, наричани от религиозната каста „грехове”. Това обаче не ги освобождава от отговорността да поправят отрицателните си действия от минали животи. Исус не е изтрил ничий грях, а показва как всеки един да изтрие своите. Няма да е правилно, ако по средата на кандидатстудентски изпит влезе учителя на някои от изпитваните и каже: „тези които ще са мои ученици, не трябва да предават нищо - всички са приети понеже познавам преподавателите от комисията и имам достатъчно влияние за да го постигна”. Няма да бъде оценено коректно усилието направено от всеки един от изпитваните, защото тези които са по-слабо подготвени ще са поощрени без заслуги в ущърб на тези, които са се подготвили достатъчно за да си вземат изпита без чужда помощ. Това което би направил един добър учител е да подготви добре учениците си, за да могат да издържат със собствени сили изпита. И това е което се опита да постигне Исус, да ни подготви добре, за да издържим с успех духовните изпити на всяко от преражданията. Предоставят се безброй възможности да подобрим и поправим допуснатите грешки, но трябва да го направим ние самите и не поради намесата на Исус, дева Мария или кой да е друг светец на когото се доверяваме.

В. - Опитай се сега да убедиш някой християнин в това което твърдиш, защото това е една от основните догми на католицизма.
И. - Същото е казано в новия завет в евангелието на Марка (10, 35-40): „Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.”

В. - Да обаче … не беше ли самият той, който казваше на хората „прощават ти се греховете”?
И. - Това което иска да каже е, че поради факта че е действал в даден момент от миналото срещу закона на любовта, не си осъден во веки веков, ами имаш възможността да се поправиш и да започнеш наново в момента който избереш, без да се взема под внимание какъв си бил или какво си правил.

В. - Но защо го казва на болните след като ги излекува?
И. - Когато Исус лекува някой болен го почиства от токсини, както от физическото му тяло така и от астралното, причиняващи болести на физическо ниво. Тези токсини са резултат от натрупването на психични токсини от чувствата, мислите и действията на духа срещу закона на любовта в този живот и в минали животи, които в тази епоха бяха наречени „грехове”. Приемете лечението на Исус извършвано чрез полагане на ръцете като минаването с прахосмукачка по килим (тялото ни), който е замърсен понеже не сме се погрижили да го запазим чист. Ако след това почистване човек не промени „лошите” си навици, малко по-късно килима отново ще е толкова замърсен колкото преди почистването. В действителност, имаше хора които след лечението на Исус, пренебрегвайки съветите за промяна и поддържайки вредните си духовни навици, наново генерираха психични токсини на ментално ниво, които преминавайки на астралните и физически нива водят до ново заболяване.

В. - Защо казва на болните, когато му благодарят за излекуването, „вярата ти те спаси”?
И. - Защото Исус знае, че за да бъде ефективно предаването на лечебна енергия, наречете я рейки, прана или както искате, не е достатъчно да има добър предавател, ами също така е необходим добър приемник, т.е. който приема енергията трябва да е добре подготвен с добре отворени чакри. За да се получи това, човека който приема енергията трябва да се доверява (вяра) на този който излъчва, защото ако не е така чакрите остават затворени и енергията не може да навлезе и изпълни терапевтичното си въздействие колкото и мощен да е излъчващия.

В. - Само, че понякога това се казва не на човека който беше лекуван, беше в безсъзнание или твърде болен за да разбере, че се опитват да го лекуват, а на някой от роднините му. Каква е логиката в това?
И. - Също както Исус трябва да предаде енергия с висока вибрация, с голяма лечителна сила насърчен от огромната си способност да обича и желание да прави добро, може да усили предаването на енергия в онези личности които вярват в нея и имат желанието да помагат на нуждаещите се, действайки като „ретранслатори” на оригиналния сигнал. В този случай те самите се превръщат в канал за преминаване на лечебна енергия. Също така има хора, които могат да попречат на предаването на лечебна енергия към други хора около тях, поради негативната си психика или липсата на вяра. Има много случаи на хора които не вярват на Исус и неговото учение. На такива места въпреки опитите му да помогне на болните се получават малко случаи на лечение. Това обстоятелство е посочено в евангелията. „А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му — Иаков и Иосия, Симон и Иуда? И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. И не извърши там много чудеса поради неверието им.”(Матея 13, 54-58)

В. - Между другото, да поговорим за възкръсването.
И. - Добре. Ще се опитам да изясня тази тема, защото там има огромно объркване. Много от нещата казани за възкресението са изключително неправилни. Ако под възкръсване разбираме оцеляването на духа след смъртта на физическото тяло, то това е правилно. Това, че след смъртта същността продължава да живее няма нищо изключително. Оцеляването на духа не започва с Исус, а това винаги е било така понеже е универсален закон за което вече говорихме. А всички онези вярвания, че за да живее духа е необходимо да е свързан с физическо тяло и по-конкретно с това което е заемал по време на физическия си живот, не са верни.

В. - Има течения в някои християнски църкви вярващи, че живота е възможен само във физическо тяло, с други думи не приемат живота на духа след смъртта откъснат от тялото. Какво мислиш за това?
И. - Не е истина, че когато тялото умре душата изпада в летаргия докато отново се върне в същото тяло което вече е заемала. Това е едно от погрешните вярвания които съществуват за възкресението. Нима не е очевидно, че от момента на смъртта започва процес на разлагане на тялото, който продължава до момента в който от него не остане нищо? Как може въобще някой да вярва, че е възможно да дойде ден в който за да се върне във физическия свят ще заеме тяло което не съществува от векове? Нима не е по-лесно да се обясни връщането на духовете на починалите във физическия свят посредством прераждането, т.е. духа, който вчера живя на земята се завръща днес като дете което ще се роди? Затова е фалшиво поверието, че мъртвите се завръщат във физическия свят чрез магически процес на възстановяване на телата, вече изчезнали поради естествения процес на разлагане. Тези същества се завръщат циклично към материалния живот, но го правят чрез раждането на деца, а не извращавайки природните закони. Също не е истина, че душата или духът се нуждае от тяло за да живее. Душите не остават безкрайно в летаргия, докато отново не се преродят във физическия свят, ами както вече казах продължават живота си и еволютивния си процес в духовния свят откъснати от материята. Когато се казва, че Исус умря и възкръсна това не означава, че тялото му се е върнало към живота, ами че духът му продължава да живее.

В. - Един християнин би ти отговорил, че според евангелието Исус е „възкресил Лазар” и той е продължил да живее още известно време с тялото си. Не е ли това доказателство на „възкресение на тялото”?
И. - Исус не е възкресил Лазар, защото Лазар реално не е бил мъртъв все още. Всъщност това което направи Исус беше да го реанимира и това не бива да ви се струва като чудо, тъй като от друга страна днес с техниките за сърдечна реанимация лекарите успяват да „възкресят” хора считани за клинически мъртви. Никога ли не сте чували за изключителни случаи в които хора считани за мъртви след няколко часа в някоя морга изведнъж се събуждат и се връщат към живот? Отделянето от физическото тяло не става изведнъж когато получиш сърдечна недостатъчност в противен случай сърдечната реанимация щеше да е невъзможна. Трябва да мине известно време, което е сравнително дълго, зависещо от привързаността на духа към материята или жизнеността на физическото тяло в момента на започване на отделянето, но най-малко продължава два, три дни и завършва с окончателното прекъсване на сребърната нишка. Ако Исус успя да реанимира Лазар, само със силата на енергията си беше просто защото Лазар не беше завършил процеса на десинкарнация и можа да обърне процеса, същото каквото правят съвременните лекари.

В. - Но не се ли получи с Исус, че когато на третия ден неговите роднини отишли на гроба му липсвало тялото му?
И. - В случая с Исус се случи следното, когато духа скъса и последната нишка свързваща го с тялото, поради изключителната честота на вибрация на астралното му тяло отделянето от физическото тяло довежда до незабавното му разпадане, един процес който е изключителен и не се случва при вас затова не беше намерено тялото на Исус в гроба му. Поради което липсата на тяло в гроба му не означава, че Исус продължава да живее във физическото си тяло.

В. - Тогава плащеницата от Торино и изображението намерено върху нея истински ли са?
И. - Да, истински са.

В. - Тогава защо при датирането с въглерод 14 не се получава точната дата?
И. - Единственото което мога да кажа е, че нещо при изследванията реализирани за определяне на възрастта на плащеницата се приема за вярно, нещо което не е така и затова датите не съвпадат. Обаче това ни отклонява от темата, защото дали е или не е плащеницата погр*балния саван на Исус, няма никакво значение за това за което говорим, както и дали тялото се е дезинтегрирало или разложило бавно както на всички останали. Всичко това няма връзка с духовното послание, точно толкова колкото дали Мария е била девствена или не. Заслепени сте от дреболии които ви се струват изключителни, но са без значение от духовна гледна точка и не обръщате внимание на посланието предоставено ви от Исус.

В. - Тогава как се е появил на апостолите, ако наистина са го видели, след смъртта му?
И. - Появяването пред апостолите и пред други хора с които е съжителствал не е с тялото в което е живял приживе, а с астралното си тяло както го правят много починали същества до леглата на близките си за да се сбогуват, докато тяхното физическо тяло остава там където са умрели или в ковчега. Просто астралното тяло при определени специални условия може да се появи и дори да стане плътно почти колкото физическото, още повече когато става дума за дух със способностите на Исус, това е известно на изследователите като „паранормални” феномени.

В. - Има ли някакъв смисъл в пророчества от типа „в края на времето мъртвите ще възкръснат”?
И. - Духовете на починали вече същества постоянно се завръщат във физическия свят прераждайки се. С други думи не чакат някаква епоха наречена „края на времето” за да се завърнат. Прераждането на душите е един непрекъснат процес, докато има поне едно живо човечество на някоя физическа планета. Всъщност поради демографския взрив в настоящето се прераждат едновременно повече души, отколкото в други исторически епохи, съвпадайки с края на цикъла, един много важен от еволютивна точка момент. Това е единствения начин по който може да се разбира фразата „в края на времето мъртвите ще възкръснат”.

В. - Какво е отношението ти по въпроса за първородния грях, искам да кажа онзи грях на предполагаемите родоначалници на човечеството (Адам и Ева), чиито последици трябва да бъдат заплатени от наследниците им?
И. - Ще ти отговоря с пример. Представи си един атрактивен господин който след извършването на банков обир при бягството си катастрофира и умира. Съдията в този случай не може да го осъди, затова взима решението вместо бащата, присъдата да бъде излежана от сина му. Смяташ ли решението на съдията за справедливо?

В. - Разбира се, че не и ме мисля, че е въобще е възможно кой да е трибунал в коя да е цивилизована държава да вземе подобно решение.
И. - Ако за човешкото правосъдие не е нормално да се съди сина за нещо извършено от бащата, защо смяташ, че божието правосъдие може да е по-лошо от човешкото? В духовния свят всеки отговаря за собствените си действия, никога за такива извършени от друг. Затова вярата в първичния грях или в наследени грехове от предците е несправедлива и безпочвена.

В. - От къде може да идва тази вяра в наследени от предците ни грехове?
И. - Всъщност всеки трябва да отговаря за собствените си грехове, но те може да са от предишни животи всъщност. Да се окаже, че тези предци сме били самите ние в някое предишно прераждане. Това е единственото вероятно обяснение на подобна вяра, но е възможно само, ако се приеме съществуването на инкарнацията.

В. - Също така каза, че вярата в греховността на сексуалността и който се ограничи от сексуални отношения е по-чист и извисен от останалите?
И. - Така е. Интересно ми е от къде произлиза това твърдение послужило за налагането на обет за целомъдрие от религиозните служители били те свещеници, монахини или монаси.

В. - Мисля, че се основава на примера взет от Исус.
И. - Вие не познавате интимния живот на Исус, че да твърдите имал ли е или не сексуални отношения! Никога Исус не е твърдял публично, че въздържането от сексуални отношения води до доближаване до Бога или че това означава че си по-чист. Ако е така и всички хора вземат решение за въздържане от сексуални отношения за цял живот, за 120 години ще изчезне човешкия род от земята! Не ви ли се струва това в противоречие с „плодете се и множете се”? Да знаеш случайно друг начин да се размножаваш различен от сексуални отношения. Защо в миналото не са познавали оплождането in vitro!

В. - Трябва ли да се разбират думите ти, че сексуалните отношения винаги е необходимо да имат за цел продължението на рода?
И. - Не разбира се. Вече говорихме за това. Сексуалните отношения за един напреднал дух са показател за интимна любов. Друг въпрос е, когато за да се задоволят сексуалните желания се извършва насилие от всякакъв тип и нарушаване на правото на свободен избор на хората, преди всичко на беззащитните, като жени и деца, които се предоставят на сексуалния пазар (говоря за проституция и педофилия), или се манипулира и лъже за да се получи секс, нещо много често срещано на вашата планета. Всичко това беше отречено от Исус. Имайте предвид, че по времето на Исус жената не е била считана за нещо повече от робиня на мъжа във всички аспекти, включително и сексуален и на практика е нямала никакви права. Мъжете са могли да правят каквото си решат, без някой да може да им каже нещо и жената е трябвало да търпи благословеното от църквата насилие, например когато се отхвърлят жените принудени да проституират поради лисата на друга възможност за преживяване. Исус се бори да защити правата на жените, за да не се считат робини на мъжете и порицава онези които ги обвиняват за нещастното си положение. Църквата обаче превръща всичко това в едно заявление срещу сексуалността.

В. - Всъщност църквата издига знамето на връзката между чистотата и целомъдрието с примера на дева Мария, майката на Исус.
И. - Оставяйки на страна темата за зачатието на Исус, дева Мария както и болшинството жени е девствена само до момента в който започва сексуални отношения със съпруга си Иосиф, плод на което са няколкото братя и сестри на Исус. Най-интересно е, че това последното е записано в евангелията които християните твърдят, че следват и чиито автори не виждат нищо неудобно в това, че Исус както и повечето хора си има братя и сестри, и не се стараят да го скрият както се опитва да направи църквата сега. Това, че Мария има още деца и имената им са отбелязани в няколко от стиховете на евангелията (Марка 6, 3; Матея 13, 55; Матея 12, 46-47 или Лука 8, 19-20). Ще цитирам някои като пример: „И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.” „Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му — Иаков и Иосия, Симон и Иуда?” Защо след като авторите на евангелията нямат проблеми да споменават братята и сестрите на Исус, по-късно това вече е проблем?

В. - Какво ще ми кажеш за вярата, как от този единствен живот зависи бъдещето ни за вечността, с вечните наказания в ада за лошите и атеистите, и вечното блаженство на християните или вярващите?
И. - За това вече говорихме на дълго и широко, когато обяснявах закона за духовната еволюция и как функционират нещата в духовния свят, обаче ще го повторя, ако не е достатъчно ясно. Абсолютно всички души са безсмъртни и съдбата им е да достигат все по-високи нива на духовно развитие. Затова нито един човек не е изключен от тази еволютивна схема независимо от изповядваната религия, политически пристрастия, от расата си или по каквато и да е друга причина. Дали вярват или не в Бог, в Исус или в църквата, така или иначе, дори да са били истински провал като личности, никога не се губи безсмъртието нито възможността да се развива духовно. Затова не съществува нито смъртта, нито вечното наказание. Ако погледнем достатъчно назад в духовното минало на всеки един от нас, ще открием, че всеки в някой отминал живот е бил убиец, канибал или и двете на куп и ако в момента не сме такива, и го смятаме за анормално, то е защото сме еволюирали духовно. Имали сме безброй възможности да се поправим допуснатите грешки на базата на последователни прераждания, в които сме поставяли на изпитание способностите си. Ако не можехме да се поправим и ако само от едно прераждане зависеше нашето бъдеще за цялата вечност ви уверявам, че не биха останали места в ада - толкова претъпкан би бил, a рая щеше да е по-пуст от Сахара.

В. - Тогава, какво става със изповедта на смъртния одър пред свещеник и неговото опрощаване на греховете?
И. - Съдбата на душата след смъртта на тялото зависи само от действията приживе, разполагайки винаги с възможността за еволюиране, поради което и с възможността да се „спасим” от момента в който решим да направим тази крачка. Но това няма да стане от днес за утре, а изисква сериозна промяна на духа, изисква време за обмисляне на необходимите промени и усилия за да се поправят негативните действия. От това се разбира, че едно опрощение на греховете в последния момент от живота от свещеник не променя с нищо съдбата на духа след смъртта на физическото тяло.

В. - Извинявай, че настоявам, но по отношение на вярата в спасението само на християните или вярващите, не беше ли самия Исус който е причината за тази вяра, когато казва: „който вярва в мен ще се радва на вечен живот”?
И. - Исус не казва нищо с това. Това което направи бе да даде на всеки един ключа за активиране на собствената си духовна промяна и да осъзнае, че живота е вечен, и всеки сам определя съдбата си. Преведено на съвременен език ще е нещо от рода на: „Който вярва на думите ми, в съобщението което нося ще осъзнае, че живота му е вечен и, че „спасението му” (или еволюцията) зависи само от него, че е господар на съдбата си”.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #18 -: (Неделя) 10 Юни 2018, 13:36 »

В. - Тогава от къде произлиза вярата, че само вярващите в Христос ще се радват на вечен живот?
И. - От една лоша интерпретация на думите му и от манипулациите на църквата, която освен това добавя „извън църквата няма спасение”. Идеята, че само християните в този случай или вярващите в определена църква ще се спасят е една от идеите на патриарсите на съответната църква и се използва за да осигури предаността на вярващите. Искаш ли още данни? Тази аксиома „извън църквата няма спасение” на латински „extra Ecclesiam nulla salus”, я изрича свети Киприан по време на Четвъртия Латерански събор 1215-1216г., повече от 1000 години след смъртта на Исус.

В. - Струва ми се, че много католици са убедени, че е така. Искам да кажа, че само вярващите в Христос ще се наслаждават на вечния живот и че за да си добър християнин трябва да следваш църковните норми.
И. - Виж, Католическата църква както и много други религии са ви накарали да мислите, че за да си добър трябва да си смирен. Да си смирен преди всичко пред нормите на съответната вяра за да могат така да манипулират вярващите за своя угода. Но добротата и смирението са съвсем различни понятия. Човек може да е смирен пред нормите, пред обществото, да се представя като много добър, но да е тотално отдаден на егоизма и да е истински „демон” като личност. Самия Исус разкрива този тип на поведение когато квалифицира фарисеите като „варосани гробници”, толкова привързани към ритуали и норми, и толкова далечни на любовта към ближния. И обратното съществуват много добри личности, честни, които не обичат лицемерието, които не са добре приети от останалите само защото не се вместват в установените норми. Включително могат да бъдат квалифицирани като опасни и презрени, защото поради честността и достойнството си излагат на показ тези които не са такива. Това е примера на Исус. Исус не беше смирен пред заповедите на църковните еврейски власти, а беше смел и в съответствие с личните си духовни убеждения и знаейки, че публичното проповядване на идеите му ще донесе много проблеми, се изправя пред тези, които искаха да го накарат да замълчий. И не със силата на насилието а с тази на истината и любовта. Така се е случвало с много хора. За вредите които получават от не толкова еволюиралите си братя, съответно са възнаградени. Много по-тъжно е положението на онези които се нараняват сами, онези които се подчиняват на заробващи норми, които са се отказали от същността и чувствеността си, живеят безсмислен живот, под влиянието на религията си, вярвайки че страданието само по себе си, ги прави по-добри. Други под влиянието на завистта си към наистина свободните и щастливи хора, се опитват да вгорчат живота им, преди всичко играейки си с чувството за вина.

В. - Какво искаш да кажеш с това, че играят с чувството за вина?
И. - Това, че се опитват да обвиняват останалите за собствените си нещастия.

В. - Какво може да се направи за да се помогне на такива личности?
И. - Първо съответната личност трябва да осъзнае, че има този проблем, т. е. че волята и чувствата му са практически изчезнали поради вярата която изповядва. Това само по себе си е голяма крачка, защото обикновено тези хора се мислят за нещо повече от останалите и не са склонни да изслушват такива хора, които не са издигнати в църквата им. Също така, защото тяхната църква ги учи, че който не следва нейните правила са „грешниците”, лоша компания на която не може да се има доверие. След това трябва да се започне работа със съзнанието им, започвайки с това да се осъзнае, че нещата се правят защото така искаш или не се правят защото въпреки че искаш, са забранени от правилата. Следващата стъпка е да започнат да упражняват своята собствена воля, свободна си воля, да започнат да действат според това какво чувстват дори и да се наложи да се изправят срещу установените норми.

В. - Трябва ли тогава след това обширно представяне да се заключи, че всички религии са лъжа и измама и не представляват изобщо волята на Бог?
И. - Чак до такава степен, не. Проблема на религиите е че въпреки, че са събрали известен брой духовно извисени послания, изискват от вярващия да приемат сбора от вярвания и норми като пакет, поради догмата, без обяснения с аргумента, че всичко това е „божието слово”. Не съществува свобода на мисълта, свобода да избереш това което ти е необходимо за душата ти и да изхвърлиш това което ти се струва фалшиво или безинтересно, нито в какво да вярваш или да не вярваш. Лидерите на религиите от много дълго използват духовно извисените послания като кука за да привличат хора идентифициращи се с извисеността на посланието, но не го правят с останалата част от нормите добавени допълнително, които затрудняват духовния напредък. По този начин, ако човек се остави да бъде воден от предполагаемото „божие слово”, поради страха от порицанието на църковните власти, малко по малко започва да се отказва от волята си и започва да живее по волята на норми написани в много стари книги, които са прекалено остарели за да дадат задоволително обяснение на личните преживявания, така че вярващия е стегнат като с корсет и не може свободно да се изразява. Когато някой се отказва от собствената си воля, прави една крачка към фанатизма, защото се оставя да бъде от манипулиран от тези които са се обявили като носители на божието слово. Истината и лъжата са смесени практически във всички съществуващи религии, философии и идеологии. Всеки сам трябва да намери своята истина, вземайки малко от тук и малко от там, онова което същността му признава за вярно и може да и послужи за еволюцията ѝ.

В. - Този път изглежда несигурен, ако не може да се довериш на някого физически жив, който да ти даде добър съвет, когато преминаваш през труден момент.
И. - Наистина между вас има хора със способностите да насочват и съветват другите по отношение на духовността, поради по-доброто познаване на духовната реалност и по-развитата си способност да обичат, получена благодарение многото прераждания и многото работа извършена по отношение на духовното израстване. Тези хора не действат демонстративно. Не се издигат в епископи или светци, не се обличат със специални дрехи, ами са личности с привидно нормален живот, но с твърдото желание да се развиват духовно и да помагат на другите без показност и фойерверки, доброволно и предимно с личен пример. За което са принудени да търпят огромни неправди и клевети от онези, които поради не достатъчно високото ново на морал не могат да се сравняват с тях. Влиянието на духовния свят се чувства във всеки един от вас без значение дали сте атеисти, агностици или последователи на тази или онази църква.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #19 -: (Неделя) 10 Юни 2018, 13:41 »

СБОГУВАНЕ


"Днес имам изненада за теб" - ми каза този ден Исаиас, веднага след като се видяхме.

В. - Чудесно! Каква е?
И. - До момента винаги когато си идвал тук за разговор, си се срещал само с мен. Правихме го защото си мислехме, че по този начин ще се чувстваш по-удобно и ще задаваш въпросите си по-свободно. Но не би трябвало да си мислиш, че тук е самотно място в което никой не живее. Сега когато си привикнал с мен и с нашия свят мисля е време да ти представя другите. Ела с мен. Искам да ти представя останалите и да поговорим с едни приятели които искат да те поздравят.

Не знам как но започнахме да летим над онова място. От тази точка можах да видя прекрасния пейзаж. Видях малки сгради с формата на полусфера разпръснати сред прекрасната растителност в долината. „Това са нашите домове” - ми каза Исаиас преди да изрека въпроса който изникна в съзнанието ми. Можах да забележа в центъра на онези къщички едни пирамидални сгради по-големи от предишните, които приличаха на изградени от стъкло, излъчващо сияйна бяла светлина. „Там се събираме за медитация. Свързваме се телепатично с по-висшите сфери за да получим духовни познания и също с по-нисшите за да предадем послания за обич на цялото човечество” - каза Исаиас. Тогава се доближихме и погледнахме във вътрешността през напълно прозрачните стени. Видяхме една група от около 30 човека седнали на един подиум във формата на кръг. Изглеждаха много съсредоточени. Като че ли всеки си имаше различна задача при тази духовна концентрация. Тогава по-средата между тях започнаха да се формират две човешки фигури на мъж и жена. Бяха изключително красиви и бяха обгърнати от аура от светлина, излъчваща силно чувство на спокойствие и комфорт. Тези две същества, след като поздравиха възторжено присъстващите и поговориха кратко с тях, диалог който аз не можах да разбера, се приближиха до нас. Казах ви, че погледа на Исаиас беше пронизващ и излъчва изключително чувство на спокойствие и обич, но на тези две същества беше още по-интензивен. Приличаха на два ангела! „Здравей аз съм Веста” - каза жената. „Здравей аз съм Хуно” - каза мъжът. „Имахме голямо желание да те видим отново”.

В. - Отново? Аз не ви познавам! Ако ви бях виждал по-рано нямаше никога да ви забравя - си помислих.
Веста: Това, че не помниш не означава, че не се познаваме.
Исаиас: Нали искаше да научиш повече за Исус? Питай ги каквото искаш за него. Използвай времето защото няма да са дълго с нас.
Веста: Тъй като не смееш аз ще ти помогна да изложиш въпросите си. Питаше се дали Исус е имал партньор, жена, сродна душа с която е споделял всичко, също така и сексуалността.

В. - От къде… го… знаеш? – казах изчервявайки се.
Исаиас: Още ли не си си дал сметка, че четем мислите ти? Спокойно! Няма да го кажем на никого! Ха, ха, ха!
Веста: Аз ще ти отговоря и отговора е: Да. Исус имаше и разбира се все още има сродна душа, жена напълно обвързана с него, с която споделя цялата любов и цялата сексуалност. И не само Исус. Съществуват изцяло населени с хора на неговото или по-високо ниво, които също имат партньори, деца и сексуални отношения. С това отговарям ли на съмнението ти дали духовния напредък изисква да се откажеш от любовта в семейството.

В. - Да. Беше пределно ясна.
Хуно: Ако Исус не намери на земята партньор с който да сподели живота си, беше защото сродната му душа не се прероди тогава с него, тя от своя страна се намираше на друга планета изпълнявайки мисия подобна на неговата. Беше само една временна раздяла. Исус не можеше да се обвърже с жена от по-ниско еволютивно ниво от неговото, защото тя не би разбрала обхвата на мисията му поради привързаността си би му поставила хиляда и една пречки с цел да не я развива и освен това би страдала много от загубата му. Въпреки, че това не означава, че не е търсил. Както и повечето мъже Исус желаеше да намери жена която да обича, да се съберат и да имат деца, защото през младежките си години не е на ясно с мисията си.
Исаиас: Ще ги питаш ли още нещо или да им кажа да си тръгват?

В. - Винаги ми е било интересно да науча какво мнение би имал Исус за християнството и църквата създадени след него.
Хуно: Ако Исус беше тук сега би ви казал: „Никога не съм имал намерение нито да създавам църква нито религия. Още по-малко базирана на култ към мен, такава каквато е създадена използвайки името ми, думите ми и направеното от мен през живота ми. Църква която е била толкова репресивна по отношение на чувствата и човешките свободи, която като пример за любов не може да бъде по-далече от това. Никога нито ви учих нито ви молих нито да се прекланяте пред мен, нито да ме възхвалявате. Нито Бог иска да бъде възхваляван. Неговото желание е само да се обичате едни други така както ви обича той и да бъдете щастливи обичайки. Аз дойдох само за да предам посланието за любов, да го направя реално демонстрирайки го с начина си на живот сред вас, за да имате пример и да го приемете като част от вас, за да можете да намерите пътя на щастието. Това послание за обич не е мое, а на духовния свят, едно универсално послание на Бог към децата му. Няма никакво значение, че аз съм бил приносителят му. Можеше да е кой да е друг брат познаващ любовта и пак щеше да е толкова вярно. Колко престъпления, убийства, мъчения и злоупотреби срещу хората са извършени в мое име и в името на Бог! Не ви ли казах хиляди пъти да се обичате, да обичате дори враговете си? В коя част от примера който ви дадох се намира оправданието на онези, които ви казаха да сте мои последователи, за извършването на тези действия срещу любовта? Тези които искат да са достойни, да подставят посланието за обичта в света, да не коленичат пред олтарите, кръстовете и религиозните реликви. Да спрат да се прекланят пред статуи и да повтарят едно след друго молитви и безполезни ритуали, защото в това няма никаква обич. Да протегнат ръка на братята си които страдат, без да очакват нищо насреща, нито похвала, нито да търсят привърженици, да бъдат винаги смирени и тогава могат да се нарекат последователи на обичта. Никой който не следва със собствения си пример посланието за любов което получихме, няма някакво право да използва името ми нито това на Бог, нито да се нарича последовател мой или такъв на Бог, защото следва единствено собствения си егоизъм.”

В. - Какво би казал на човечеството, ако пак се прероди на земята?
Веста: Същото което му каза и последния път и всички предишни пъти когато е идвал: „Обичайте се, обичайте се едни други. Това е единствения начин наистина да сте щастливи. Всичко останало няма значение.”

В. - Чувствам се привилегирован поради възможността да получа отговор на въпроси толкова важни за мен и благодарение на това да мога да отворя вратата за да изразя чувствата си, да се освободя от ограниченията и бронята си. Бих искал да ви се отблагодаря по някакъв начин за помощта която ни оказахте.
Исаиас: Няма за какво да ни се отблагодаряваш. Напротив, ние ти благодарим за отделеното време и за интереса с който ни слушаш. Щастливи сме от възможността да помогнем за напредъка в любовта на онези братя, които са съгласни да го направят.

В. - Въпреки това искам да направя нещо насреща. Ще ме посъветвате ли какво да е?
Веста: Помисли на теб какво би ти харесало да направиш.

В. - Изпитвам нуждата да разпространя, да споделя с хората онова което получих от вас, с надеждата да им послужи толкова колкото послужи на мен.
Исаиас: Тогава сам отговаряш на въпроса си. Събери всичко получено, преживяно и почувствано и го покажи на твоите братя. Започни да разпространяваш посланието за безрезервна любов, истината за духовния свят сред братята си.

В. - Мислите ли, че някой ще ме послуша?
Хуно: Самият факт, че го правиш от сърце ще си струва. Дори само един от милионите хора да чуе това послание и да му послужи да събуди чувствата си, да почувства любовта, си е струвало усилието. Има много дремещи хора в света, нетърпеливи да се събудят за духовността. Само се нуждаят от потвърждение на това което чувстват несъзнателно, за което все още не са намерили потвърждение в света наоколо, поради огромното объркване съществуващо между истините и заблудите по отношение на духовността.

В. - Дали ще съм способен да го направя?
Веста: Не се питай дали ще можеш. Има много хора способни да го направят, защото всички имате способността да обичате. Само, че са малко хората които искат да го правят, които са способни да се откажат от удобството и да приемат проблемите които може да възникнат във всекидневния им живот. Попитай се дали искаш или не искаш да го направиш. Защото да искаш означава да можеш. Не се притеснявай. Там до където не можеш да стигнеш сам, ние ще ти помогнем. Винаги ще сме с теб.

В. - Сега като го споменаваш, няма ли да има хора които да бъдат притеснени от това което казва това послание и да предприемат репресии спрямо мен?
Исаиас: Всяко нещо носи рискове. Никой не е казал, че ще е лесно. Ако светът се събуди от самосебе си не би имало нужда някой да се занимава с тази работа. Поради това трябва да прецениш по-добре какво чувстваш, че трябва да се отдадеш на желанието да помогнеш или на страха от отрицателните реакции на другите срещу теб. Каквото и да направиш, прави го заради себе си, поради свободния си избор, не защото мислиш, че ни дължиш нещо.
Хуно: Имай предвид, че по-рано приносителя на посланието на любовта се изгаряше на клада или се разпъваше на кръст. Ако някой се притеснява от думите ти трябва да се радваш, защото това означава, че нещо от думите ти е стигнало до сърцето му. Обаче поради егоизма си се е ядосал, защото не желае душата и чувствата му да се събудят от страх да не го унищожат.
Исаиас: Сега те трябва да си тръгнат за да се върнат в дома си, а ти трябва да се върнеш в света на преродените.
Хуно и Веста: До скоро приятелю. Приеми цялата ни обич. Сляхме се в една толкова интензивна и чувствена прегръдка, която никога не ще забравя.
Исаиас: Довиждане братко. Надявам се скоро пак да се видим за да продължим с разговорите ни. Поздрави нашето семейство от мен.

В. - За кое семейство става дума?
Исаиас: За кое си мислиш ти? За цялото човечество разбира се.


КРАЙ




▲ Върни се в началото
Активен
Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални