Страници: 1 [2] 3 4 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: В търсене на знания  (Прочетена 2000 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #15 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 17:19 »

   
... Важно е да се подчертае, че докато подтискаме тази част от себе си „ навън ” и възприемаме това като чужди черти, никакво наблюдение няма да помогне . Струва ни се, че тези черти принадлежат на друг, когато те са – скрити части на отделеното ни аз . Това са части, които ние презираме, от които се срамуваме, които подтискаме по различни причини . Може да крещите, че няма никакво „ аз ”, милиони години, но все едно ще пропуснете слепите петна . Ние носим тези сенки със себе си в „ просветлението ” .


  Това е малка част от материала, с който ни запознава Antistar тук - тема " Опитът", Re:Опитът« Отговор #296 -: (Вторник) 06 Февруари 2018, 23:08 »
http://xcombg.net/index.php?topic=768.msg49867;topicseen#msg49867

Намирам връзка с това, за което писах в предишния си отговор.
Активен
Неактивен dido
Full Member
***
Публикации: 223
Пол: Мъж

« Отговор #16 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 18:02 »

Тоест да подходя с бушидо ?

Да, това е един от начините, усетих го за подходящ след като се занимаваш с бойни изкуства.
Активен

Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #17 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 22:21 »

„зоната на безжалостността



Привет на всички!

Зарових се днес в търсене на един пасаж из книгите на К.Кастанеда, но намерих нещо друго, и понеже стана на дума  за дуалността на възприятието, ще приложа един дълъг, но показателен цитат, в който дон Хуан извършва трансформация, посредством "преместване на събирателната си точка", предизвиквайки ситуация, подходяща за осезаване на намерението.

— Аз никога не разговарям просто ей така — каза строго той. — Запомни това. Онова, което сторих този следобед, имаше за цел да създаде подходяща ситуация за теб, за да можеш сам да преместиш събирателната си точка на онова деликатно място, където съжалението изчезва. Това място е известно като „зоната на безжалостността“.Проблемът, който магьосниците трябва да разрешат — продължи той, — е, че мястото на безжалостността трябва да бъде достигнато с минимална чужда помощ. Нагуалът подготвя „случката“, но чиракът е този, който премества своята събирателна точка. Днес ти направи именно това. Аз ти помогнах, е, може би малко по-драматично, премествайки моята собствена събирателна точка на специфичната позиция, която ме превърна в един слабоват и непредсказуем в постъпките си старец. Аз не просто действах като стар и немощен — аз действително бях такъв. Дяволитият блясък в очите му ми подсказа, че той се наслаждава на момента.— Не беше абсолютно необходимо да правя това — продължи той. — Можех да те тласна да преместиш събирателната точка и без тази жестока тактика, но не устоях на изкушението. И тъй като тази ситуация не ще се повтори никога вече, на мен ми се искаше да узная дали съм способен да действам, поне до известна степен, както действаше моят благодетел навремето. Повярвай ми, аз изненадах себе си толкова, колкото вероятно и теб. Тези думи на дон Хуан значително ме успокоиха. Нямах проблеми при възприемането на онова, което той ми казваше, и съответно нямах и въпроси, защото разбирах всичко, без да е необходимо да ми пояснява.Тогава той каза нещо, което аз вече знаех, но не успявах да изложа с думи, защото не можех да намеря най-подходящите слова, за да го опиша, каза, че всичко, което магьосниците вършат, е резултат от преместването на събирателната точка и че тези премествания се направляват от количеството енергия, което магьосниците владеят. Споменах, че всичко това ми е известно. Дон Хуан отвърна, че във всеки човек се крие по едно огромно тъмно езеро от безмълвно познание, което той може да долови интуитивно. Добави, че аз вероятно го чувствам по-осезателно от един обикновен човек, защото съм тръгнал по воинската пътека. Каза още, че магьосниците са единствените същества на земята, които съзнателно преминават отвъд интуитивното ниво, усъвършенствайки две трансцендентални области: първата — да възприемат съществуването на събирателната точка, и втората — да карат тази събирателна точка да се мести.Той изтъкна за пореден път, че най-сложното знание, което владеят магьосниците, е познанието за възможностите ни като възприемащи същества и че същността на възприятията ни зависи от позицията на нашата събирателна точка.В същия миг започнах да изпитвам невероятно затруднение в опитите да се съсредоточа върху онова, което ми говореше, и то не защото бях уморен или разсеян, а защото съзнанието ми от само себе си бе подхванало игра на предугаждане на думите му. Това беше като че ли някаква неизвестна част от личността ми някъде вътре в мен, която се опитваше безуспешно да намери равностойни думи, за да изрази гласно мисълта. Докато дон Хуан говореше, почувствах, че мога да предвидя как той ще изрази моите собствени безмълвни мисли. С трепет осъзнах, че неговият подбор на слова е винаги по-добър от моя. Но това предсказване на думите му отслабваше концентрацията ми. Рязко спрях край пътния банкет. И там, на място, за първи път в живота си получих ясно познание за дуализма в мен: две очевидно отделни части се намираха едновременно вътре в моето същество. Едната беше извънредно стара, отпусната, безучастна. Беше тежка, тъмна и свързана с всичко останало. Това беше онази част от мен, на която „не й пукаше“, защото бе равнодушна към всичко. Тя просто се наслаждаваше на нещата, без да ги очаква. Другата част беше светла, тръпнещо-свежа, туптяща, оживено-възмутена, напрегната и бърза. Интересуваше се от самата себе си, защото беше несигурна и не се радваше на нищо просто защото й липсваше способността да се свързва. Тя беше самотна, на повърхността уязвима. Беше онази част от мен, с която се обръщах към света. Съзнателно се огледах с тази част от мен. Накъдето и да погледнех, виждах просторни чифлици. И тази несигурна и вълнуваща се част от мен се раздвояваше между това да се гордее от постиженията на човешкия труд, от една страна, а от друга — да се натъжава при вида на разкошната стара Сонорска пустиня, превърната сега в подредени орни площи и култивирани растения. Старата, тъмна, тежка част от мен оставаше безучастна. И така, двете части влязоха в спор. Оживената неспокойна част искаше да заинтересува тежката, тъмна част, а тя от своя страна желаеше да накара „невротичката“ да престане да се измъчва в собствените си трепети и просто да се наслаждава, да се наслаждава…— Защо спря? — попита дон Хуан. Гласът му предизвика реакция у мен, но би било неточно да се каже, че аз бях този, който реагира. Звукът на неговия глас, изглежда, стабилизира неспокойната част и внезапно станах познаваем за самия себе си. Описах на дон Хуан проблясъка си относно моя дуализъм. Той взе да ми го обяснява с термини от позицията на събирателната точка и аз мигом изгубих стабилизираното си единство. Неспокойната ми половина стана още по-неспокойна и аз отново знаех какво има предвид дон Хуан. Той каза, че когато събирателната точка се премести и достигне зоната на безжалостност, позицията на рационалността и здравия разум у нас отслабва. Усещането ми за една дребна, тъмна и безмълвна страна представлява поглед към предшествениците на разсъдъка.— Знам точно какво имаш предвид — казах му аз. — Зная много неща, но не мога да говоря за тях. Не знам как да за почна…— Нали ти казах — подхвана той. — Онова, което изживяваш и наричаш дуализъм, е поглед от друга позиция на събирателната ти точка. От тази позиция ти можеш да почувстваш древната страна на човека. А онова, което древната страна на човека знае, се нарича „безмълвно познание“. Това е познание, което ти все още не можеш да изречеш гласно.— Защо не мога? — попитах.— Защото, за да го изречеш на глас, е нужно да притежаваш и да използваш извънредно голямо количество енергия — отговори той. — Засега ти нямаш натрупано такова количество енергия.— Безмълвното познание е нещо, което всички ние имаме — продължи той, — нещо, което напълно владее, напълно познава всичко. Но то не може да мисли, следователно не може да говори за онова, което знае. Магьосниците вярват, че когато човек осъзнае, че знае, и поиска да притежава съзнание за онова, което знае, той загубва от поглед това, което е знаел. Това безмълвно познание, което ти не можеш да облечеш в слова, е, разбира се, намерението — духът, абстрактът. Грешката на човека е била, че е искал да го познае направо — очи в очи, както е свикнал да опознава ежедневието си. И колкото повече го преследвал в бясното си желание, толкова по-ефимерно и недоловимо ставало то.— Но какво ще рече това с прости думи, дон Хуан? — попитах аз.— Това значи, че човекът се е отказал от безмълвното познание заради света на точния разум и логиката — отговори той. — А колкото повече се придържа към света на разума и логичните заключения, толкова по-недоловимо и призрачно става намерението.


https://chitanka.info/text/2905/12
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #18 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 00:42 »



 А, ето тук в продължението на разказа има някои детайли. Отново ми изплува материала на Antiststar, засягащ въпроса за сянката. Интересен за мен би бил коментара на Antistar върху идеята за събрателната точка, в сравнение със споделеното от нея тук:
http://xcombg.net/index.php?topic=768.msg49867#msg49867

Всяко преместване на събирателната точка е като своего рода умиране — каза той. — всичко в нас изключва, след което се включва наново в източник с неизмеримо по-голяма мощност. Това усилване на енергията се усеща като убийствена тревога.— Какво да правя, когато това се случи? — попитах.— Нищо — каза той. — Изчакай. Енергийният взрив ще премине. Опасно е, когато не знаеш какво става с теб. Но узнаеш ли, повече не съществува реална опасност.После дон Хуан заговори за човека от древността. Той каза, че древният човек знаел какво да прави и как най-добре да го прави, вследствие на това започнал да развива чувство за излишно самомнение, което му донесло усещането, че може да предсказва и проектира действията си. И така на света се появила идеята за личното „аз“ — едно индивидуално „аз“, което започнало да диктува естеството и сферата на човешките постъпки. Колкото по-силно ставало усещането за личното „аз“, толкова повече човек губел природната си връзка с безмълвното познание. Модерният човек, в качеството си на наследник на този процес, следователно е така безнадеждно отдалечен от първоизточника на всичко, че единственото, което може да направи, е да изразява отчаянието си в насилствени и цинични самоунищожителни действия. Дон Хуан подчерта, че причината за човешкия цинизъм и отчаяние е едно късче от безмълвното познание, останало скътано някъде дълбоко у човека, което причинява две неща: първо — напомня на човека за неговата дребна връзка с първоизточника, и второ — кара го да почувства, че без тази връзка няма надежда за покой, задоволство и знания.Стори ми се, че хванах дон Хуан в противоречие, веднъж той ми бе казал, че войната е естественото състояние на воина, а мирът — аномалия.— Така е — съгласи се той, — но за воина войната не означа ва поредица от лична или колективна глупост, или пък проява на необуздано насилие. За воина войната представлява тотална борба срещу това индивидулно „аз“, което именно е лишило човека от неговата мощ. Дон Хуан допълни, че е време да поговорим още за безжалостността — най-важната предпоставка за магьосничеството. Магьосниците били открили, че всяко едно преместване на събирателната точка означава отдалечаване от прекомерното заангажиране с индивидуалното „аз“, което е отличителната черта на съвременния човек. Освен това магьосниците вярвали, че именно позицията на събирателната точка е това, което превръща съвременния човек в самоунищожаващ се егоист, изцяло погълнат от собствената представа за себе си, веднъж изгубил надежда да се завърне към първоизточника на всички неща, човекът потърсил утеха в самомнението си. И така успял да фиксира своята събирателна точка именно в позицията, увековечаваща самопредставата му за самия него. Следователно няма да е далече от истината, ако се каже, че всяко преместване на събирателната точка от привичната й позиция е на практика отдалечаване от човешкото себеотразяване и неговия неизменен спътник — самомнението. Дон Хуан описа самомнението като сила, натрупваща се в резултат на самопредставата ни за нас самите. Той повтори, че това е онази сила, която държи събирателната ни точка фиксирана там, където се намира понастоящем. Ето защо най-тежката задача по воинския път е да се детронира самомнителността. И всичко, което предприемат магьосниците, е насочено към тази цел. Дон Хуан поясни, че магьосниците успели да стигнат до сърцевината на самомнителността и открили, че това е всъщност самосъжалението, маскирано обаче под друга форма.— Изглежда невъзможно, но е така — каза той. — Самосъжалението е истинският враг, истинският вредител — причината за човешкото нещастие. Без това съжаление към себе си човек не би си позволявал да бъде така самомнителен, както е сега. Но веднъж задействана, силата на самомнението развива свой собствен инерционен ход. И тъкмо това самостоятелно естество на самомнението му придава лъжливото чувство за значимост.Обяснението му, което при нормални условия бих счел за неразбираемо, ми изглеждаше напълно състоятелно. Но поради дуализма в мен, който все още присъстваше, то ми се стори донякъде опростенческо. Сякаш дон Хуан бе насочил мислите и думите си към точно определена мишена. И именно аз, в моето нормално състояние на съзнание, представлявах тази мишена. Той продължи, че магьосниците са напълно убедени, че посредством преместването на събирателната точка от обичайната й позиция ние постигаме едно състояние, което не би могло да се нарече по друг начин освен безжалостност. Магьосниците знаели от практиката си, че щом събирателната им точка е преместена, тяхната самомнителност рухва. Без обичайната позиция на събирателната им точка самопредставата им не издържала. А без опияняващото съсредоточаване върху тази съмопредстава те губят собственото си самосъжаление и заедно с него — своята самомнителност. Следователно магьосниците са прави, когато казват, че самомнението е просто замаскирано самосъжаление. Дон Хуан взе за пример моето изживяване от следобеда и го разгледа стъпка по стъпка, каза, че нагуалът, в ролята си на водач и учител, трябва да се държи по най-ефикасен, но същевременно и най-безупречен начин. Тъй като на него не му е възможно да планира хода на своите действия логично, нагуалът винаги оставя на духа да решава неговите ходове. Например самият дон Хуан нямал предварително разработени планове какво да предприеме, докато духът не му дал знак през онази сутрин, докато сме закусвали в Ногалес. Той ме подкани да си спомня случая и да му кажа какво съм успял да се сетя. Спомних си, че по време на закуската се чувствах много неудобно, защото дон Хуан не спираше да се майтапи с мен.— Помисли за келнерката — подсказа ми той.— Сещам се само, че беше груба.— Добре, но какво направи? — настоя той. — какво направи, докато чакаше да вземе поръчката ни? След моментна пауза си спомних, че келнерката беше груба на външен вид млада жена, която ми хвърли менюто и застана до мен, почти докосвайки ме, като по този начин сякаш искаше да ми каже да побързам с поръчката. Докато изчакваше нетърпеливо, пристъпяйки от крак на крак, тя нави дългата си разпусната черна коса и я прибра на тила си. Промяната беше поразителна, жената изведнъж стана по-привлекателна и някак си по-зряла. Бях запленен от тази промяна и всъщност пренебрегнах лошите й обноски.— Това беше знакът — каза дон Хуан. — Грубостта и промяната бяха знакът на духа.Той каза, че първото му действие за деня като нагуал било да ми позволи да узная неговите намерения. С тази цел дон Хуан ми казал съвършено ясно, но някак потайно, че ще ми даде урок по безжалостност.— Сега спомняш ли си? — попита ме той. — Аз говорих с келнерката и с една възрастна дама от съседната маса. С негова помощ си спомних, че всъщност дон Хуан бе флиртувал с някаква възрастна дама и с невъзпитаната млада келнерка. Дълго време разговаря с тях; докато аз се хранех. Разправяше им разни истории за подкупи и корупция в правителството и се шегуваше с местните земевладелци. После попита келнерката дали не е американка. Тя отвърна, че не е, и се засмя на въпроса му. Дон Хуан каза, че това е добре, защото аз съм бил един мексикано-американец, търсещ любов. И съм бил готов да поднобя търсенето, особено след поглъщането на такава вкусна закуска.Жената се разсмя. Помислих, че се смее на мен. Тогава дон Хуан им каза най-сериозно, че съм пристигнал в Мексико, за да си търся жена. Попита ги дали не познават някоя честна, скромна, непорочна жена, която иска да се омъжи, без при това да придиря за красавец, каза, че е упълномощен да говори от мое име.Жените се заливаха от смях, а аз се чувстбах искрено огорчен. Дон Хуан се обърна към келнерката и направо я попита дали би се омъжила за мен. Тя отвърна, че е сгодена. Гледаше ме, сякаш взема дон Хуановите подмятания на сериозно.— Защо не го оставиш сам да каже нещо за себе си? — оба ди се старата дама.— Защото има дефект в говора — отговори й дон Хуан. — Ужасно пелтечи!Тогава келнерката подметна, че когато съм си поръчвал, не съм пелтечел.— О, ти си наблюдателна! — учуди се дон Хуан. — Само ко гато си поръчва храна, той може да говори като всеки друг, казвал съм му не един път, че ако желае да се научи да говори нормално, трябва да бъде безжалостен. Добедох го тук, за да му дам няколко урока по безжалостност.— Горкият човек! — каза старата дама.— Е, хубаво. А сега трябва да тръгваме да му търсим любов — каза дон Хуан и се надигна.— Ти сериозно ли говориш? — попита младата келнерка.— А ти как мислиш? — отговори й той. — Аз ще му помог на да се сдобие с онова, от което се нуждае, за да може да пресече границата и да отиде до мястото на безжалостността. Помислих си, че за дон Хуан „Мястото на безжалостността“ трябва да е или женитбата, или САЩ. Засмях се и на тази метафора и ужасно запелтечих, което изплаши двете жени и накара дон Хуан да се разсмее от сърце.— Тогава на всяка цена трябваше да ти съобщя за намерението си — продължи да обяснява по-нататък дон Хуан. — Така и направих, но то мина покрай ушите ти, както и трябваше да бъде.Той каза, че след като духът се прояви, завършването на всяко действие става с лекота. И моята събирателна точка е достигнала зоната на безжалостността, когато под натиска на неговото превъплъщение била принудена да напусне обичайното си място на себеотразяване.— Позицията на себеотразяване — продължи дон Хуан — принуждава събирателната точка да събере един свят на фалшиво съчувствие, но и на съвсем истинска жестокост и егоцентризъм, в този свят единствените истински чувства са онези, които са изгодни за човека, който ги изпитва. За магьосника безжалостността не е жестокост. Безжалостността е антиподът на самосъжалението или на самомнението. Безжалостността е трезвост.


Antistar, тези дни попаднах на нещо от теб, относно ектоплазмата, но не помня къде, а за момента разполагам с малко време, но ми проблясна някаква връзка относно това, което описват като ектоплазма и някои мои наблюдения, които струва ми се имат отношение към т.н. етерно, или жизнено тяло. По насетне ще дам повече детайли. Най-общо, правя някаква асоциация помежду концентрацията на събирателната точка и трансформацията на жизнения поток. Във връзка с някои мои продължителни наблюдения върху набеден за шизофреник човек, видях, че той, "пребивавайки" твърде дълго "отвъд", посредством промяната на своето възпиятие изглежда като отцепен от този свят, в същото време неговата концентрация бе крайно обострена и физически осезаема. Тук е и единия въпос, дали някъде има информация за наблюдения върху промяната на хормоналния и химичния баланс, доколкото жизненото тяло е обвързано с жлезите и не само... Въпросния човек бе в перфектно физическо здраве, косата му бе силна, здрава, и растеше в пъти по-бързо, отколкото при повечето хора, раните му зарастваха в пъти по-скоростно, сензитивността му бе обострена до степен, че всред хора, човека директно четеше мислите на присъстващите в детайли, до степен на назоваване на името на някой, за когото някой от присъстващите мисли... но изпадаше, пропадаше внезапно в свой свят, и когато все по-рядко се връщаше, разказнаше странни за околните неща, като например говореше за пирамиди и това, че неправилно разбират функциите им и че най-същественото било баланса помежду долната част на пирамидата, която била винаги във вода и представлявала копие на пирамидата, но обърната с върха навътре в земята... казваше също, че костенурките били най-мъдро създадени, защото къщата, дома им винаги е с тях, а човека е зависим ...казваше, че хората също трябва да се научат да имат прост свят, да могат всчко да носят само с ръцете си и нищо повече от това... казваше, че говоренето го уморява, понеже и без друго мислите на другите крещят в нас... казваше още, че човек следва да се научи да чува, като наблюдава и слуша животните и научи звуците им... и още, че някои хора са по-лабилни и съответно по-възпримчиви и затова попиват влияния и, че известно разстояние би могло да попрече на подобни влияния... заради тези влияния казваше, че е нужно човек да се заземява и твърдеше, че затова е нужно да се храни, инак гладуването може да подсили сензорите, но също и да разхлаби защитата. И така нататък... Описах човека обстойно като пример за някой с диагноза, който просто не преведе на езика на другите света, който обитаваше.

Antistar, надявам се да чуя мнението ти.
Активен
Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #19 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 12:28 »

Благодаря ви много,обещавам когато имам време ще ги погледна по обстойно въпросите.Отново ми изникна въпрос ,който е доста специфичен и конкретен.Вечерта ,пробвайки се за заспя по рано използвайки метод за дишане 4:7:8 успях да усетя буквално как заспивам ,как съм целия изтръпнал и тъмнината пред очите ми бумтеше и се движеше.Отчетливо усещах как сърцето ми тупти и чат пак ми възникваше музика (нещо испанско май беше) в съзнанието ,без да влагам никакви усилия.Но тъй като не знаех колко време е добре самото осъзнато сънуване да е като времетраене и взимайки факта ,че съм начинаещ спрях.Тогава въпроса ми е
- Кога е подходящо да се сънува осъзнато (5 часа след заспиване ,след кратка пауза буден(и то дори мимолетна) или вечер да легна и до сутринта да си сънувам)
-И ако е сутрин по-добре ,колко време е подходящо като времетраене (от сорта на 20-30 мин ?)
Активен
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 733
Пол: Мъж

« Отговор #20 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 12:35 »

Волквич, привет!
 Я сега си признай какви книжки си чел. Ама честно.
Разбирам, че практикуваш разни "методи", и мнението ми е че ако не се спреш, яката ще я загазиш.

Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #21 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 13:02 »

Благодаря ви много,обещавам когато имам време ще ги погледна по обстойно въпросите.Отново ми изникна въпрос ,който е доста специфичен и конкретен.Вечерта ,пробвайки се за заспя по рано използвайки метод за дишане 4:7:8 успях да усетя буквално как заспивам ,как съм целия изтръпнал и тъмнината пред очите ми бумтеше и се движеше.Отчетливо усещах как сърцето ми тупти и чат пак ми възникваше музика (нещо испанско май беше) в съзнанието ,без да влагам никакви усилия.Но тъй като не знаех колко време е добре самото осъзнато сънуване да е като времетраене и взимайки факта ,че съм начинаещ спрях.Тогава въпроса ми е
- Кога е подходящо да се сънува осъзнато (5 часа след заспиване ,след кратка пауза буден(и то дори мимолетна) или вечер да легна и до сутринта да си сънувам)
-И ако е сутрин по-добре ,колко време е подходящо като времетраене (от сорта на 20-30 мин ?)

  Волкович,
... Някъде по назад споменаваше, за мисленето и непосредственото чувство. Ето какво, когато има една ситуация, в която си, първо си потопен в нея, въпросът е, да усетиш всичко, което става непринудено (без цензура на чувството, докато трае случващото се) и след това, когато мислиш върху станалото, тогава следва мисълта да е чиста от чувства, за да можеш да обсъдиш станалото с хладна мисъл. Значи не мисълта трябва да ври в теб, а чувството е, което е обагрило ситуацията, което от теб е дошло, в отговор на случващото се, и ти следва да го анализираш съвсем хладно, и кагато имаш някаква по-ясна картина, тогава би могъл да сравниш с опита на някому другиго, дори и написано в книга. Но ако не си го осезал през себе си, прочетеното не би ти било от полза. В бойните изкуства, когато изучаваш техника, ти не мислиш в моментите, когато действаш, но после би могъл да възстановиш случилото се и чрез мисълта да коригираш опитността, да пробваш едно или друго. Така интуицията се свързва със здравата мисъл и ти започваш да извличаш непосредствен опит, през себе си, чрез ситуацията, в която си бил поставен. В противен случай би могъл да направиш нещо, за чиито последствия не си готов да отговориш. Най вероятно от това се опитва да те предпази и paci1.

По-късно ще се включа да допълна. По-важно за теб е да наблюдаваш какви чувства те спохождат, когато нещо идва към теб, било дума, книга или човек, и после да изследваш какво ти носи съотнетното чувство лично и само на теб. Ние сме тук по същия път и не можем да дадем рецепта, а само насоки, но запомни, насоки според нашия опит, а нашите чувства са плод на индивидуално възприятие... чувствата не са правилни или неправилни, но анализа ни за тях би могъл да бъде пълноценен или бихме могли от срах да заровим или забравим дори дадено чувство и да изгубим връзката със себе си, дори и за някои завинаги. Умирането е всъщнст загуба на съзнателната връзка със себе си.
Простете за правописни грешки. Бързам.

Ето тук, в тази тема сме разглеждали фазите на съня. Ще се радвам Страшкоу да се включи, понеже темата е стойностна:
http://xcombg.net/index.php?topic=2223.0
« Последна редакция: (Петък) 09 Февруари 2018, 13:11 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #22 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 19:06 »

http://xcombg.net/index.php?topic=817.msg40181#msg40181
Цитат на Страшкоу:

В долната графика са показани REM фазите и именно последната, която е най-продължителна: тогава са благоприятните моменти и осъзнаванията по време на сън, спонтанните или целенасочени излизания от тялото, фокусирането на ума и осъзнаването без мисли и другите неща в зависимост от етапа на развитие, където се намира човек.


Активен
Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #23 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 19:25 »

Прочетох от самото начало абсолютно всичко .Истината е ,че първия път грам не вдявах .(Тук отварям една скоба,че като казах ,че съм луд просто не очаквах разбиране,защото тогава МИСЛЕХ ,че няма да ме разберете ...за което вече видях какви са последствията)Изясниха ми се работите и изводите грубо казано са :
-Смело на пред,пусни се с вълната и я усети.
- Контрола си идва в ситуацията .Например на кръстопът избирам в зависимост от ситуацията и от емоцията която извиква в мен посоката в която гледам т.е ако не ме кефи на ляво ще пера на дясно  Grin
-Много много да не слагам предварителен сюжет и да си мисля "Тоз дет ще видя ще е с остри уши"
Извинявам се за изказа ми,но просто тези думи ми идват точно за това обяснение.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #24 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 19:32 »

Прочетох от самото начало абсолютно всичко .Истината е ,че първия път грам не вдявах .(Тук отварям една скоба,че като казах ,че съм луд просто не очаквах разбиране,защото тогава МИСЛЕХ ,че няма да ме разберете ...за което вече видях какви са последствията)Изясниха ми се работите и изводите грубо казано са :
-Смело на пред,пусни се с вълната и я усети.
- Контрола си идва в ситуацията .Например на кръстопът избирам в зависимост от ситуацията и от емоцията която извиква в мен посоката в която гледам т.е ако не ме кефи на ляво ще пера на дясно  Grin
-Много много да не слагам предварителен сюжет и да си мисля "Тоз дет ще видя ще е с остри уши"
Извинявам се за изказа ми,но просто тези думи ми идват точно за това обяснение.

   Волкович,
На "острите уши" много се смях. Нали знаеш в тъмното всички котки са черни, сянката може на всичко да заприлича.

...
Ей сега попаднах на един филм, оказа се тъкмо по темата, затова поставям тук линка:

https://m.youtube.com/watch?v=7hltBtHOAfM

 Първичен код бг аудио

...

« Последна редакция: (Петък) 09 Февруари 2018, 19:54 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #25 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 21:04 »

meander:
Навярно астрала е асгард,А и истината остана с хората,така че ги пази.А златото им служи да се правят че са от високо ниво.Ако има знания може да се позлати и кюмюра,и да се прави на високо ниво.Между другото заразата беше стигнала до най високо ниво,но истината е възстановена.Отрязани са отгоре,и занавън.А тука са се залепили като мухи в мухоловка.

От тук:
Grin
Пак му хвърлих едно око и ми се мярна Сакаар.Струва ми се познато.И събира/привлича боклуците.Вероятно ще ги рециклирва.
Вечния огън е любовта.А короната в огъня води до разпад на паяжината.
Навярно астрала е асгард,А и истината остана с хората,така че ги пази.А златото им служи да се правят че са от високо ниво.Ако има знания може да се позлати и кюмюра,и да се прави на високо ниво.
Между другото заразата беше стигнала до най високо ниво,но истината е възстановена.Отрязани са отгоре,и занавън.А тука са се залепили като мухи в мухоловка.
Истината слиза надолу и колкото наближава женското ще отговори с любов,и короната ще се окаже във вечния огън.За туй явно цирикат за апокалипсис.
Предположения.Това е само филм и търсят да създадат обществено мнение и да се откачат.Тия чалъми вървяха преди време.Докато не си го направят с хей ръчички хей ги две нищо няма да им се получи.
Живота ще покаже.
А тая статуйка с дебелата мисля че покзва някой друг.Живота не използва идоли.И толкова дебела жена наша няма.Мяза ми на дебелата циганка.Но това е без значение.В живота се помни/помен,не се правят статуи.
Един руснак ме попита защо се гаврят със паметниците на съветската армия в България.
Казах му че ние почитаме някой в сърцата си и го помним/помен.Туриш ли му паметни/стауя вече е мъртъв.
 Cool

"Муха влиза в отворена уста" - meander

Цитат на форум:
Сяра
 Символ на алхимичния елемент сяра (бримстон), който е духовноаналогичен на човешката душа. Алхимически, сярата има качествата на мъжествеността, горещината и сухото. Комбинирана с живак (женствеността, хладината и влагата) двойката била считана за родители на всички метали.Алхимически рисунки често изобразяват сярата като Слънцето. (Според някои гледни точки сярата и солта са родители на живака). 


Цитат на Р.Щайнер:
Замислете се обаче колко по-млади са човешкият Аз и човешкото астрално тяло от физическото и етерното тяло!


К.Кастанеда:
После дон Хуан заговори за човека от древността. Той каза, че древният човек знаел какво да прави и как най-добре да го прави, вследствие на това започнал да разбива чувство за излишно самомнение, което му донесло усещането, че може да предсказва и проектира действията си. И така на света се появила идеята за личното „аз“ — едно индивидуално „аз“, което започнало да диктува естеството и сферата на човешките постъпки.



Р. Щайнер:
Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия.  От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло.



Р.Щайнер:
Така, че това физическо тяло е съставено от четири елемента, една част от физическото тяло е подчинена на самото него, друга част е подчинена на етерното тяло, трета на астралното тяло, и четвърта на Аза.



Р.Щайнер:
... през нощта нашият Аз и нашето астрално тяло са навън в Космоса.Така че докато сме в този свят между раждането и смъртта, всяка нощ оставяме нещо в леглото, което се оказва незащитено и лишено от грижи, така да се каже "занемарено" от онази част, на която то беше първоначално поверено. Впрочем тези сили действуват по различен начин нощем и денем. През деня това "нещо" (което нощем оставяме в леглото) е пронизано от астралното тяло и Аза, но през нощта не. Всъщност съвременният човек е безразличен към тези важни подробности, защото както казахме той все още не различава елементите на своето физическо тяло, за него те все още са смесени и слети в една обща, недиференцирана маса.


Р.Щайнер:
Но сега Ви моля да обърнете внимание на следното: Онази част от човешкото физическо тяло, която нарекохме "астрално-физическо"тяло, нощем разполага и действува с такива сили, които са много близки със силите на живака, със силите, които правят живака течен и т.н. Докато онази част от физическото тяло, която е поверена на Аза, нощем действува като "сол". По време на съня, човекът е пронизан от живак и сол.



Р.Щайнер:
В годините преди 14 век алхимиците се отнасяха към тези неща извънредно сериозно. После настъпи едно израждане, едно затъмнение, появиха се алхимиците-сектанти, появиха се книгите.
 Но при един човек като Якоб Бьоме все още можеше да се намери нещо вярно за солта, живака, сярата и т. н. Да, тези неща са част от тайната на човешката природа. И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме един живачно-солев организъм, едно живачно-солево тяло.
...
Просто нещата са устроени така, че в "солевата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят. По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове. Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят. 


Р.Щайнер:
Обаче светът, в който ние пребиваваме от заспиването до пробуждането, има една характерна особеност; той изобщо не е свързан с морала, там няма дори и следа от морални закони! Да, скъпи мои приятели, това е една добре проверена истина: от заспиването до пробуждането, Вие пребивавате в един свят, където няма дори и следа от морални закони. Този свят е такъв, че ако мога да се изразя така още не е станал морален. Когато се пробуждаме, ние сваляме долу определени импулси, които обхващат физическото и етерното тяло, така че укрепват интелекта; но от духовния свят не могат да бъдат свалени импулси, които да укрепят човешкия морал. Това е напълно изключено, понеже в духовния свят, където пребиваваме между заспиването и пробуждането, не съществуват морални категории, не съществуват морални закони.  Възможно е тук и там хората да казват: много по-добре би било, ако Боговете бяха устроили нещата така, че човекът да нямаше нужда от физическия свят. Само че те допускат една огромна грешка, тъй като в този случай човекът никога не би могъл да изгради какъвто и да е морал. Човекът изработва моралните категории именно по време на своя живот тук на физическия план. Хората могат да бъдат морални само тук на физическия план. И така, от духовния свят ние сваляме достатъчно мъдрост в нашето физическо тяло, обаче морални импулси не.Това обстоятелство е изключително важно. Изключително важно за нас е да разберем защо хората изостанаха в своето морално развитие, докато в същото време Боговете напълно обезпечиха техния интелект, като не само подготвиха през епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя физическото тяло и мозъка, но им предложиха ако позволите този израз дори и "премии" под формата на еженощно проникване в духовния свят.


...
Защо отново цитирам тези пасажи, защото "отворената врата", през която влизат ""премиите"под формата на еженощно проникване в духовния свят", е всъщност отворена поради дейността на Аза.
Което ме навижда на мисълта, ме "древните", споменати от два независими източника - Традицията на идндианците Яки и Антропософското учение, в лицето на Р.Щайнер. Какво ми казва на мен това, ме описаното в Битие "Грехопадение" е наченало на по късен етап от присъствието на въпросните "древни". И това е потвърдено от сведенията, които са дадени за устройството и тяхната "телесна"функционалност - те са били в ефирни тела.

И, като погледнем алхимичните препратки за Херм - Афродита... Космичния принцип на Ендрогинната цялост - т.н Небесен Адам, първобраза, и се сетим, че това са представените в природата си Херм, огнения принцип и Афродита, родената от морската пяна, то алегорията за това начало, преведена химично би дала предпоставки за идеята, ме някои същности, запазили своята ефирност са били внедрени всред човеците  ... технологично, ритуално.
Пиша много набързо...

Ето тук една посредствена статия да Лилит, но влнея има малко данни, които биха доразвили това, за което говоря, ако отново обърнем внимание на влиянието на Лилит и последиците от това, в контекста на коментираното от всички ни до тук.

За Лилит:
https://www.burgasnews.com/2017/12/29/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2/

По после ще коментирам.
meander, може да ти се вижда странно, но аз искрено приветствам коментара ти! Не мога венаги да отговоря на момента, за което прощавай, но аз препрочитам, връщам се и преглеждам написаното многократно, и има много, което намирам за ценно в твоите постове!

Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #26 -: (Петък) 09 Февруари 2018, 21:07 »

 Мила, нямам мнение..
 ММ не мисля че е достатъчно добре дефинирано понятието "събирателна точка". "Всяко изместване е своего умиране" може да се приеме от някои читатели като съвет да се поддържа едно състояние на всяка цена.
Antistar, тези дни попаднах на нещо от теб, относно ектоплазмата, но не помня къде, а за момента разполагам с малко време, но ми проблясна някаква връзка относно това, което описват като ектоплазма и някои мои наблюдения, които струва ми се имат отношение към т.н. етерно, или жизнено тяло. По насетне ще дам повече детайли. Най-общо, правя някаква асоциация помежду концентрацията на събирателната точка и трансформацията на жизнения поток. Във връзка с някои мои продължителни наблюдения върху набеден за шизофреник човек, видях, че той, "пребивавайки" твърде дълго "отвъд", посредством промяната на своето възпиятие изглежда като отцепен от този свят, в същото време неговата концентрация бе крайно обострена и физически осезаема. Тук е и единия въпос, дали някъде има информация за наблюдения върху промяната на хормоналния и химичния баланс, доколкото жизненото тяло е обвързано с жлезите и не само... Въпросния човек бе в перфектно физическо здраве, косата му бе силна, здрава, и растеше в пъти по-бързо, отколкото при повечето хора, раните му зарастваха в пъти по-скоростно, сензитивността му бе обострена до степен, че всред хора, човека директно четеше мислите на присъстващите в детайли, до степен на назоваване на името на някой, за когото някой от присъстващите мисли... но изпадаше, пропадаше внезапно в свой свят, и когато все по-рядко се връщаше, разказнаше странни за околните неща, като например говореше за пирамиди и това, че неправилно разбират функциите им и че най-същественото било баланса помежду долната част на пирамидата, която била винаги във вода и представлявала копие на пирамидата, но обърната с върха навътре в земята... казваше също, че костенурките били най-мъдро създадени, защото къщата, дома им винаги е с тях, а човека е зависим ...казваше, че хората също трябва да се научат да имат прост свят, да могат всчко да носят само с ръцете си и нищо повече от това... казваше, че говоренето го уморява, понеже и без друго мислите на другите крещят в нас... казваше още, че човек следва да се научи да чува, като наблюдава и слуша животните и научи звуците им... и още, че някои хора са по-лабилни и съответно по-възпримчиви и затова попиват влияния и, че известно разстояние би могло да попрече на подобни влияния... заради тези влияния казваше, че е нужно човек да се заземява и твърдеше, че затова е нужно да се храни, инак гладуването може да подсили сензорите, но също и да разхлаби защитата. И така нататък... Описах човека обстойно като пример за някой с диагноза, който просто не преведе на езика на другите света, който обитаваше.

Antistar, надявам се да чуя мнението ти.
 Мисля че се е поддал прекалено на получената информация и я е приел безкритично, по този начин е загубил себе си. Може би е нямало кой да го накара да се замисли, че трябва да проверява какво и защо разбира, а и той самия не е съумял да се досети.
 На мен специално такива случаи са ми болна тема, защото много пъти съм се страхувала за себе си от същото..
 Истината е, че колкото повече знаеш, една дребна спънка има много повече последици. "Има един лош "късмет", който се рее из пространството и се чуди на кого да се залепи" Wink
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #27 -: (Събота) 10 Февруари 2018, 13:17 »


Antistarhi за тези думи:

Истината е, че колкото повече знаеш, една дребна спънка има много повече последици. "Има един лош "късмет", който се рее из пространството и се чуди на кого да се залепи"  


Намирам казаното от теб на място! И при мен е имало опасения да не залитна и пропадна в някое от междинните състояния, в които съм се намирала, и за себе си съм открила, че дисциприната е полезна, изграждането на заземяващи зони на комфорт, които съм ползвала като парерица, подобно навика да си мия зъбите например, някакви елементарни знаци, жалони, които да ми напомнят, че живея тук и сега.

Тази забележка е важна:

Antistar:
"Всяко изместване е своего умиране" може да се приеме от някои читатели като съвет да се поддържа едно състояние на всяка цена.


Да, би могло да се възприеме така. Защото няма да бъде схванато в зрялостта на обяснението, при липса на опитността, която е изградила понятието.

Тук ще използам ситуацията, за да изкажа мнението си по един въпрос, който току изниква в това форумно пространство - "форума на форум". Това, което форум създаде дойде навреме и на място. На мястото на една дупка, която зееше в това информационно форумно пространство, в което може да се казва всичко дори и безотговорно, зощото без-отговорното остава без отговор.

 Няма как без база, която да уточнява понятията в дадена област на познанието, да общуваме на един език. Респективно обаче възниква проблема за присъствената маса в един форум, съставен от хора, готови да отделят нужното време, за да си уточнят понятията и да общуват помежду си плодотворно. Защото създаването на подобно пространство изисква повече отдаденост, а обикновенно хората предпочитат неангажиращата атмосфера. Т.е често хората обичат да пишат по форуми, защото убиват времето, а поемането на отговорност, често бележи преходи, равностойни именно на обяснението на дон Хуан за преместването на "събирателната точка", и алегоричното му представяне в думите - "Всяко изместване е своего умиране" . Т.е явно "напускането на зоната на комфорт", постигната от някого, би могло да бъде възприето като "своегорода умиране". Аз изпитах това, когато напуснах преди пет години родния си дом в София. Тази ми привързаност към мястото, на което бях израстнала ме пре-пращаше в сънища, в които виждах как строят още старата къща, виждах там как мъртвата ми вече баба  засажда растения, усещах дори аромата на пръстта, когато слизах да бера кокичета и уханието на пръст се смесва със снега... постепенно обаче забелязах една особеност, която с времето се подсилваше... Сякаш сънувах къщата все повече като мъглива картичка, все едно е стара снимка на нещо неприсъстващо вече... И разбрах с времето, че домът ми е вътре в мен, и е все още там, където усещам уханието на земята...
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #28 -: (Събота) 10 Февруари 2018, 13:19 »

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3120&Level=1

СТАРИЯТ ЕЛЕН И МАЛКОТО ЕЛЕНЧЕ
(български народни приказки)
Активен
Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #29 -: (Събота) 10 Февруари 2018, 13:20 »

Мила ,
Доста се рових за ектоплазмата и за Екстрасензорните възприятия.Може ли да ми дадете някакви насоки как да намеря начина си за да опитомя това "6-то чувство"?На скоро например майка ми говореше за 1 момче ,което е сменило медицината (защото ,тъй като е платено са го изцеждали до дупка само и само повече да плаща ) с инжинерство.Майка ми не си спомняше с какво направление  и ми изникна думата "Геодезист " от никъде  в съзнанието. Като и казах тя възкликна "Да!кой ти каза?Познаваш ли го момчето?" .Аз съответно не го познавах.
Усещал съм и  удари в гърба от въздуха.Буквално си ходех надолу по стълбите и усетих юмрук (лекичък) в областта на бъбреците .Ясен и отчетлив. Чат пат чувам как скърцат дъските по у нас докато съм сам (Странно ,защо не се смущавам... а скърцането на пода винаги става ако има някаква тежест върху него т.е човек... не влизат крадци у нас) или 1 път чух ясен ,нежен глас да ми извиква името.Сякаш от горният етаж някой ме вика да си говорим. Просто ми трябва насока ,как да го самоусъвършенствам това сетиво.Не искам формула (тъй като разбрах-за всеки е различно).
Активен
Страници: 1 [2] 3 4 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални