Страници: [1] 2 3 ... 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: В търсене на знания  (Прочетена 1578 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 12:07 »

Преди време ,освен с повечето ми наблюдения и старателните ми (грубо казано) "изследвания" попаднах на книгите на Карлос Кастанеда.Самият стил и случките за които обяснява силно ме заинтригуваха.Въпросът ми със сигурност ще звучи ,сякаш мисля ,че "всичко което хвърчи е за ядеме"(казвам го без никаква умисъл за обида) ,но проблема е ,че съм имал подобни случки (без исползването на наркотични вещества) ,което ме навежда на мисълта дали има някой ,който наистина знае,контролира и практикува ,защото се нуждая от обяснения. Също така нямам отговор на въпроса "Какъв е смисъла ?" на въпросната практика и случващото се с мен (ако се нуждаете от подробности ,моля кажете ми). Просто казано - Има ли някой по-вещт в тези неща и съгласен ли е да ми помогне?
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #1 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 12:29 »

Какви случки си имал?
Активен
Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #2 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 15:27 »

Какви случки си имал?
Ще кажа тези които най- бият на очи и се запомнят в съзнанието.
Първата :
- Една вечер събуждайки се през нощта, незнайно защо бях свидетел на нещо много странно.Брат ми който спи на другото легло до мен беше станал от леглото си и стоеше в ъгъла изправен и осветявайки се с лунната светлина на снопове преминаващи през леко разкрехнатите щори.Беше с пижамата си(до тук нищо странно).Аз като голям батко му казах да си легне... потретих дори,но единственият му отговор беше премигване с очи.Продължаваше да ме гледа втренчено. Изнервих се и станах,като светнах тока.Миража на брат ми мигновенно се изпари и разбрах ,че седи под завивките и спи буквално като пън. Нямаше начин от единия ъгъл на стаята толкова бързо да се шмугне измежду завивките. Shocked
Втората :
-Една сутрин размишлявайки над нещо си (и аз не помня... и не ,не е нещо мимолетно) тялото ми се скова (все едно бях в сънна парализа ) ,усетих  ,че очните ми ябълки се обърнаха на зад при което видях осветен бял купол на който беше изобразено слънце само от прости фигури (един голям кръг и за лъчи просто линийки отиващи към дъното на тавана,специфичното беше че самия кръг е разцепен с линия през средата ,като по този начин разполовява купола на две половини точно през кръга) и тъмни сажди и пушъци ,като парцали се издигаха към центара на купола ,като за фон се чуваше тих неразбираем глас шептейки и изричайки думите със голяма бързина.Успях да си мръдна палеца на крака (моят вътрешен глас ми каза да го направя) и избягах от тази плашещо реалистична картина. Бях целия облян в пот и изплашен  Huh? Бях в шок.
Не съм луд.Знам какво видях.Напълно добре съм си и съм нормален.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #3 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 16:36 »

Преди време ,освен с повечето ми наблюдения и старателните ми (грубо казано) "изследвания" попаднах на книгите на Карлос Кастанеда.Самият стил и случките за които обяснява силно ме заинтригуваха.Въпросът ми със сигурност ще звучи ,сякаш мисля ,че "всичко което хвърчи е за ядеме"(казвам го без никаква умисъл за обида) ,но проблема е ,че съм имал подобни случки (без исползването на наркотични вещества) ,което ме навежда на мисълта дали има някой ,който наистина знае,контролира и практикува ,защото се нуждая от обяснения. Също така нямам отговор на въпроса "Какъв е смисъла ?" на въпросната практика и случващото се с мен (ако се нуждаете от подробности ,моля кажете ми). Просто казано - Има ли някой по-вещт в тези неща и съгласен ли е да ми помогне?

    Всичко в учението на  дон Хуан се свежда до премественето на събирателната точка. А събирателната точка представлява цялото съсредоточие  на нашето възприятие в даден момент.

Нашите възприятия обичайно се обагрят от предварителни очаквания, още преди да сме видяли ситуацията, в която се намираме или да сме опознали този, който идва насреща. Тази преднамереност  често бива погрешно наричана опит. Представата формира  изисквания към този и онзи, това или онова, което се случва. Ние имаме очаквания. Очакването е като спирачна сила спрямо непосредствения опит от ставащото. Този стопер фиксира съзнанието ни в точката, която вече  предполагаемо мислим, че познаваме и вместо пълноценно впечатление, ние имаме едно фалшиво  предположение, едни очила през които гледаме навън от нас.

Трудността идва от това, че е почти невъзможно, за човек привързан към дадени основания за своите действия, да реши сам да премести своя център, и да замени рутинните данни, с които по навик разполага с  непосредственото гледище, което дадена ситуация на чисто му предоставя тук и сега. Когато човекът е впримчен в "задължението", което сам си е наложил - да стои вклещен в една идея за себе си,  му се струва, че трябва да отстоява това свое аз, и тази илюзия е за него постижение, което се превръща в негова лична история, към която се оказва привързан напълно.

 Тези "връзки" го карат да се чувства значим и отслабват мотивацията за движение.  Те се превръщат в задължителна схема - една  представа за себе си, която се  отстоява на всяка цена. Промяната на събирателната точка най общо казано хвърля нови щрихи към нашата картина и светоусещане, разширява границите на това, което наричаме "наша лична история" и така излизаме от клопката на самомнението, което е унищожително, понеже основния му мотив е да ни държи в плен на изопачената идея. Това последното изисква повече енергия дори от енергията, която отива при преместване на събирателната точка. С времето, колкото повече човек преодолява самомнението, толкова повече енергия се освобождава, т.е натрупва. При преместване на събирателна точка ние ставаме  съучастници на  Духа, и започваме да улавяме естествените знаци на ставащото, вместо да разсъждаваме за тях. Тогава образно казано - яхваме вълната, защото общуването с Духа е подобно по усещане на симбиозата между ездача и коня. От една страна си уж подчинен на обстоятелствата, но понеже те имат свое темпо, то влезеш ли в ритъма им, енергията за предвижване образно казано е поета от вълната, която яхваш.

Нещо в посоката на това, което тук коментирам по друг начин бе казано тези дни в др. тема, сега ще добавя.
Ето тук. Нямах време да коментирам, но в отговора на Dido има хляб! И темата е в посока на въпросите, които поставяш, не само тази тема, но точно в последния ву коментар има нещо като ключ към казаното. Не искам да изваждам от контекста темата, затова ако имаш интерес прегледай предишните коментари тук:
Тема: Мандела ефект
http://xcombg.net/index.php?topic=2349.msg49839#msg49839
...

Привет, Волквич!
Ако някой пасаж из книгите на К.Кастанеда е интересен за теб, сподели да обсъдим.

...
Волкович:
...Успях да си мръдна палеца на крака (моят вътрешен глас ми каза да го направя) и избягах от тази плашещо реалистична картина. Бях целия облян в пот и изплашен   Бях в шок.Не съм луд.Знам какво видях.Напълно добре съм си и съм нормален.


От много малка имам видения, в които виждам едновременно, присъствам на повече от едно  места едновременно. Виждам стаята, себе си, предметите, всичко, където съм, а едновременно с това като в нещо като мъгла, излизащо от плътна мъгла се наслагва в стаята и втора реалност...често пъти се оказва, че съм видяла събитие с някого, което е било там преди, или се случва в последствие... Ще опиша насетне как придобих опитност да осезавам едновременно четири "реалности". Повече от това не съм осезавала. Бях научена посредством "спътник", който опитваше да ми надделее, докато представляваше мост към "другата реалност". Този "спътник", който  в книгите на Кастанеда дон Хуан нарича "съюзник", започна "общението" си с мен, посредством бърза атака, докато не усвоих безпристрастно отношение към всеки детайл от видяното - ставащото. Моя съюзник бе една кукумявка, която като че жално мяукаше всяка нощ точно в 3 часа... Спейки, аз улавях звука и посредством това виждах, пътувах. Един ден бях на гости. Минаваше 1 часа нощта, а аз почувствах неимоверен дискомфорт, усещане, че веднага трябва да стана и да тръгна. Все едно някой ме зове, но знае, че аз не съм там, нещо като игра, но с реални последия, защото изтощението е неминуемо ако не си навремемнен, а навременността е различна в това, което изглежда "сън",... скоростта на възприятия е едновременна, няма мисъл разтеглива, логиката липсва, макар с времето дори това да ми е изглеждало много по логично от т.н "реално възприятие", със забележката, че трудно се привежда в стройно обяснение. Да се върна на случката... Тръгнах си с глождне в областта на слънчения сплит (от дете имам наблюдения за взаимовръзка с тази област на тялото и възприятията на "външно" нахлуваща енергия)... чувствах повика и бях навреме....точно когато пристигнах видях сянката на моя съюзник в упор и викнах съвсем по интуиция силно и рязко, без да съм мислила, ме ще извърша това така прецизно, чух дрезгаво, нервно измяукване, като прегракнал опит да възстанови статуквото на присъствието си, но го бях изпреварила точно с един незабележим миг... От тогава насетне виждам в четири посоки в един сън, възприемам без да пропадам в едно или друго, т.е без да загубя връзка, - пътя в състоянията и "преместванията", защото ги виждам в едно и зная, че промяната е субективна, доколкото това е само погледа ми върху една усвоена фиксация...

Относно сънната парализа... Бях дете... след поредния случай, лежах без възможност да помръдна, наблюдавайки на няколко пъти безпомощно вътрешното си напрежение да възвърна "нормалното си състояние", защото сякаш сърдечната дейност спира... Тогава една нощ разбрах, че трябва да спра да напъвам, а да утихна и тогава съвсем внезапно, рязко помръднах левия си палец, по интуиция... от тогава ползвам метода.
« Последна редакция: (Сряда) 07 Февруари 2018, 17:48 от Мила » Активен
Неактивен dido
Full Member
***
Публикации: 223
Пол: Мъж

« Отговор #4 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 19:17 »

... защото се нуждая от обяснения. Също така нямам отговор на въпроса "Какъв е смисъла ?" на въпросната практика и случващото се с мен

Нуждата от обяснения - това е началото на един дълъг Път.
В неговия край разбираш че ти си задавал въпросите само през Ума. Ума, който е свикнал да разделя нещата и да ги помества в надлежно подредени кутийки. И е изключвал всичко, за което е нямало място в кутийката. Или се е страхувал че няма да стигне мястото в кутийката. Мила е разбрала че:

Нашите възприятия обичайно се обагрят от предварителни очаквания, още преди да сме видели ситуацията, в която се намираме или да сме опознали този, който идва насреща. Тази преднамереност  често бива погрешно наричана опит. Представата формира  изисквания към този и онзи, това или онова, което се случва. Ние имаме очаквания. Очакването е като спирачна сила спрямо непосредствения опит от ставащото. Този стопер фиксира съзнанието ни в точката, която вече  предполагаемо мислим, че познаваме и вместо пълноценно впечатление, ние имаме едно фалшиво  предположение, едни очила през които гледаме навън от нас.

Ето това е описание на възприемане на света през Ума. Не съм чел нищо на Кастанеда, но изглежда има интересни попадения.
Вместо да четеш е много по-добре да изследваш чрез лични преживявания. Следващия път, когато ти се отвори възможност за подобно екзотично преживяване не се опитвай да даваш оценка на ситуацията. Просто я преживей. Страхът е най-гадното създание на Ума, най-голямата спирачка. Има цял филм за Страхът - "After Earth", изгледай го ако решиш.
За страха ще напиша само още едно изречение - "Не е необходимо да се страхуваш, защото няма от какво!!!"

Смисъла, въпроса за смисъла...
Най-краткия възможен отговор е че всичко няма никакъв изначално заложен смисъл. Ние сме тези които наливат смисъл в ситуациите и преживяванията ни.

След известен период от "време" целия този поток от реалности (или времева линия, както е по популярно) ще можеш да го/я видиш в пълнота и тогава ще разбереш защо всички тези събития са се случили. Няма да можеш да го обясниш на друг, но ти ще Знаеш какъв е смисъла. Защото тогава ти вече няма да възприемаш света само през Ума, а цялостно. Тогава дори няма да ти хрумне да задаващ такива въпроси. Знам това, защото съм го преживял.

Въпроса за Контрола...
Тук също всичко се свежда до Ума. Преди време разбрах че когато не упражняваш никакъв контрол, придобиваш пълен контрол. Това звучи парадоксално,обаче всъщност не е! Smiley.
Контролът означава че ти искаш нещата да се случват по точно определен от теб начин, изключвайки безбройните възможности всичко да се случи хиляди пъти по-благоприятно от това което си искал. И тук стигаме до въпроса за присъствието:


    Всичко в учението на  дон Хуан се свежда до преместването на събирателната точка. А събирателната точка представлява цялото съсредоточие  на нашето възприятие в даден момент.


Когато присъстваш цялостно в момента можеш да усетиш хилядите благоприятни възможности пред теб.

Всъщност упражняването на контрол е страшно енергоемко. Ние съвсем естествено плуваме в море от възможности без да влагаме енергия в това. Енергия се влага когато избираш едната възможност за реална за теб. А защо се влага енергия? Ами защото ние сътворяваме реалността си от нулата във всеки един момент. Ето и затова няма от какво да се страхуваш.
Вместо да мислиш, да си задаваш въпроси и да търсиш обяснения, можеш да усетиш ситуациите. Усети защо си видял брат си, усети залата със слънчевия купол. Не мисли, усети...

Така няма да сложиш спирачка пред преживяването.
Активен

Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #5 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 19:52 »

Малко предположения Smiley

 Първо потърси информация за ектоплазмата, отключил си екстрасензорни възприятия и послушай Дидо, хубаво е че си решил да споделиш и да потърсиш разбиране, за да съумееш да култивираш новите неща в живота си. Второ - не се мисли за луд. За останалите хора е същото като да си спечелят повишение в работа, примерно. А другото, което си мисля е че "лудите" - това са хора с най-различни възможности, които не са успели да интегрират таланта си, което е голяма загуба за човечеството и говори само едно - че всеобщото морално ниво е много ниско и не сме готови да приемем с отворени обятия даровете на живота.

 Тулпата е мисъл форма, придобила собствен живот, (най-често с цел самозащита, на едно подсъзнателно ниво, а иначе се правят и съзнателно такива същества..) това че си видял брат си, а не някой друг, който не познаваш или някой починал например, ме кара да предполагам че може би е това. Но наистина е добре да намериш собствено обяснение, дори и да споделяш с хора които те разбират, защото така ще оцениш живота си повече и ще имаш възможността да бъдеш себе си, вместо да обясняваш че не си луд  

 И блога на Ключарят ще ти е полезен, (той пишеше и понякога още пише тук) защото неговата мотивация е правилна и чиста.
http://keygiver.blogspot.bg/2017/12/black-stuff.html
Активен
Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #6 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 22:00 »

Напълно ви разбирам и съм искрено благодарен за мъдрите Ви съвети ,но пред мен седят още две пречки ,които не ми дават мира .Какво да правя с неорганичните (или другояче казано астрални зверове). Знам ,че не трябва да ги следвам,че не трябва да се набивам на очи ,но как.Как да си нямам работа с тях.Не искам да се случи нещо с мен . До колкото знам те са с женски пол,а аз съм от мъжки и ,че крадат само мъже.Знам ,че не могат да лъжат ,а казват истината ,но наистина мисълта за "скаутите" много ме смущава(преди Кастанеда също знаех за тях). Вторият е ,че няма кой да ме наблюдава.Нямам ,човек който наистина се занимава с това и да ме контролира. Все пак съм кажи речи нов. За съюзник съм имал котка.Буквално дойде от никъде ,бяхме със семейството и тя ни последва.Заживя при нас и беше изключително умна и вярна.Все едно като си говорихме се разбирахме.Следваше ме като куче (буквално) все едно бяхме от едно стадо,но уви тя почина  Sad . Много малък ме хваната тези случки  Grin и все още съм малък. На 18 съм със сенсея ми по-бойни изкуства говорим ,но като ,че ли и той още ходи по пътя.
Активен
Неактивен dido
Full Member
***
Публикации: 223
Пол: Мъж

« Отговор #7 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 22:54 »

Ще ти разкажа как реших проблема като малък. Тогава нямаше форуми, даже ако можеш да си  представиш, нямаше и Интернет Smiley.
Та като малък постоянно имах най-различни повтарящи се кошмари, като в общия случай ме гонеха някакви чудовища (между другото не се осланяй на пола в астрала, всеки може да се представя като какъвто пол и субект/животно/обект си иска). Една нощ се събудих разтреперан и облян в пот. Този път обаче бях и страшно ядосан, направо бях бесен. Веднага се върнах на същото място, но този път силите се бяха обърнали, аз бях този който преследваше и унищожаваше. Оттогава никога не съм имал каквито и да е кошмари. Кошмарни сценарии съм имал, но не съм ги възприемал като кошмар, а просто като поредната "сцена", която е там за да осветли части от мен самия. Не носи Ума си в астрала...

Извода от историята е че ти трябва сам да си решиш проблема. Дали ще го направиш по подобен на моя начин или както този юнак ( https://nahuatl-adventurer.blogspot.bg/2015/03/blog-post_9.html ) ще си сътвориш животни пазители резултат ще има. Колкото по-успешно осъзнаеш и интегрираш страховете си, толкова резултатът ще е по-окончателен.

Отново за контрола...
Защо мислиш че някой трябва да те контролира. Тук мислиш е ключовата дума. Да отдадеш себе си на чужда идея и чужд Път. А кой ще следва твоя собствен Път? Ако наистина имаш нужда от съюзник той сам ще се появи (виж преживяването си с котката), не раздавай толкова лесно свободата си.

А иначе можеш да споделяш преживяванията си, дали в този или някой друг форум, и от общуването си с останалите можеш да си извлечеш собствени поуки, различни от парадигмите и концепциите на участниците във форума. Сътвори собствения си Смисъл в живота си...
Активен

Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #8 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 23:07 »

Добре ,вече ме убеди ,че не ми е нужно надзирателство а воля за да се самоконтролирам.Като става въпрос от доста време съм нямал страхотии в сюжета.Е,има чат пат нещо по ненормално ,но грубо казано "си ми бива". Единственото ,което не разбрах е как да не ходя с ума си в астрала? Дори и да е като метафора не го схванах (съжалявам за което.)
Активен
Неактивен dido
Full Member
***
Публикации: 223
Пол: Мъж

« Отговор #9 -: (Сряда) 07 Февруари 2018, 23:44 »

С едно изречение - когато тук "долу" не живееш живота си през Ума (тоест се стремиш не да разделяш нещата, да ги обличаш в дефиниции и факти, а да ги интегрираш в едно цяло, което те така или иначе са). Тогава и "горе" това неминуемо ще се прояви.

Основен херметичен принцип - Каквото горе, такова и долу - "As above, so below".
Принципа обаче е непълен, доразвит ще звучи така "As above, so below and As below, sо above". Важи и в двете посоки...

Активен

Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #10 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 00:55 »

Тоест да преживявам първо с мислите си и след това в реалността(примерно каква комбинация да направя на спаринг ) и след това да действам ? Или по точно (тъй като взимам предвид да не нося ума си в астрала) ли е много много да не му мисля ? (Много,много ама много се извинявам, ако мисля погрешно и не схващам бързо ,точно това .Но истината е ,че малко се пообърках). rolleyes2 Въпреки всичко ,  за изключителното търпение.
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #11 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 07:32 »

 Grin
Цитат
Цитат
На 18 съм със сенсея ми по-бойни изкуства говорим ,но като ,че ли и той още ходи по пътя.
На мен ми се струва че част от проблема ти е в това изречение.
 Cool
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен dido
Full Member
***
Публикации: 223
Пол: Мъж

« Отговор #12 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 07:48 »

Изгледай филма "Последния самурай", ако и след това не ти стане ясен израза "Don't mind", ще продължа да обяснявам.
Въобще не мисли, преживявай всяка ситуация без да я обременяваш предварително с мисли, приеми я като неочакван подарък, усети я.
Активен

Неактивен Волквич
Newbie
*
Публикации: 28
Пол: Мъж

« Отговор #13 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 10:43 »

Тоест да подходя с бушидо ?
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #14 -: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 13:10 »

  За "Вътрешния диалог"


 Човек общува само със себе си. Кара се със себе си, противоричи на себе си, всеки път, когато промени позицията си...  Мрази себе си, възхищава се на себе си и всичкото това общение е така съсредочено в центъра на нашето възприятие, че ние никога не прекъсваме този процес и когато срещнем някой, според тази си нагласа към себе си възприемаме и новодошлия и му даваме точно толкова колкото и каквото и на себе си даваме и той ни си струва точно такъв, какъвто ние си мислим, че сме или искаме или не искаме да бъдем. Т.е "обичаме го" или го "мразим", в зависимост от нашата собствена позиция към себе си.
     Доколкото си спомням в Книгите на К.Кастанеда, когото споменахме, дон Хуан казваше, че човека "не прекъсва вътрешния си диалог", не спира да говори в себе си и така не възприема непосредствената действителност. Казваше, че преди всичко е необходимо този диалог да спре, за да видиш реално какво става...аз бих сравнила това с дишането... колкото и парадоксално, че то уж дава живот, де факто то ни го отнема и ние сме живи, реално в моментите, когато сме издишали въздуха ..точно както се задържа дъха при стрелба и точно тогава съсредоточието, чисто сензорно е по-плътно..концентрацията на момента създава ново осезание за времето, защото то сякаш спира...това как помага - в този момент на съсредоточие всяко дело се извършва с естествена прецизност, без умисъл, и дори и да става дума за лечение или преход от тежко физ. състояние, то възстановяването, трансформацията е неимоверна. Това става, когато човек утихне изцяло, или казано според понятията на индианеца от племето Яки - дон Хуан Матус - "Да спре вътрешния си диалог". Мисля, че това е така в моментите на сънно състояние. Знам, че същия процес на задържане на момента работи в съня, и аз ползвам това, когато усетя физическо неразположение, като в моментите на събуждане, чрез дишането (удължавам момента на промеждутъка сън-събуждане), проследявам потока, който вдишвам и пътя му в мен и тъй като още не съм приела рутината на деня, поради вътрешната ми пасивност, аз чрез дъха разкачвам това, което не искам да навлиза в мен, след като го връщам в точно обратния ред бавно, сякаш го проследявам нагледно. Т,е мога да извлека мисълта, че в моментите на сън този неспирен вътрешен диалог би могъл да бъде уловен и задържан, изучен, спрян, видян, както и мисля че точно там  - в сънното състояние има вероятност ние  да разиграваме тематично "мистерийните драми" на нашото общуване в себе си със себе си.

П.П.: Бих желала да вмъкна една забележка към казаното от мен, там където съм отбелязала ние, следва да сложа аз, доколкото това обхваща полето на моя опит, ала съм го изписала не до там грамотно, поне в етично отношение. Добавям поправката.

« Последна редакция: (Четвъртък) 08 Февруари 2018, 13:28 от Мила » Активен
Страници: [1] 2 3 ... 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални