Страници: 1 2 [3]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Вселената и времето според древните  (Прочетена 2062 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 733
Пол: Мъж

« Отговор #30 -: (Вторник) 27 Юни 2017, 11:01 »

Малко инфо за Барса, чопнато от синия форум:

"МАДАРСКИЯТ КОННИК


 Характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и конникът имат повече тържествено - ритуално движение отколкото динамичното напрежение характерно за изобразя­ването на бойни и ловни сцени в тракийското и световно изкуство. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната) държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение при което е характерно напрегнатата, свита лакетна става и здраво стискащата десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът не е с тракийски, а с български произход е наличието на стреме. В Европа и Балканите то е пренесено от българите. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но наистина много прилича на чаша. Същественото тук е фактът, че конникът не държи юздите на коня. Както би трябвало да бъде ако сцената е ловна. В спокойно стъпилият и вдигнал ляв крак кон има много важен характерен за българите белег - оплетената конска опашка.Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по - късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействуващи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и канът са имали право да означат себе си като държавни служи­тели на върховната (небесна) власт.
   След конника непосредствено до него се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза не се включва активно във внушението за ловна сцена, при която кучето е съпричаст­но към побеждаването на звяра и трябва да има подчертано агресивна поза.
   На преден план с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано най - често на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Независимо от неговият вид обаче има нещо по- смущаващо -  състоянието, в което то е изобразено. Казваме състояние, защото животното не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и те­чаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката на покореното животно е високо вдигната, свободно извита към конника. Това не е опашка на мъртъв хищник, не внушава и страдание на умиращо животно.
   Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна - с чисто битов, житейски характер. Дори когато се внушават идеите за велик вожд, непобедим войн и ловец, древните художници са намирали достатъчно изразни средства да ни покажат страданието и борбената същност на победеното от човека животно - Самата поза в спокойна, типична за легнало покорно, а не за убито жи­вотно - и предните и задните лапи са в позиция на лежане, а не на смъртна агония.
   Казаното до тук подкрепя нашето по-различно от официалното стано­вище не само, защото е езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То изцяло ще се базира на някой от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените шамани на бог Танг-Ра -  богът на българите. Знанието на първият монотеистичен народ на Пета коренна раса (българският) не може да умре така лесно. Танг-Ра е безсмъртен и Единствен хилядолетия преди Йехова.
   В митологията на прабългарите ще вложим жалоните на този прочит. И първият от тях е, че народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живе­ещият човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Рогът е винтообразен, дълъг и бойно насочен напред.Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра ги изпраща където е нужно за да се премине от хаотичния стаден живот към ред и организа­ция на обществото. Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на козия рог - най-висшата. Тя се получава само в материал­ните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра в Египет и на Танг-Ра при българите. Лъвът в тази езотерична композиция, е космичната осмица /8/. Той е проявяващата се сила на Неподвижния кръст*.
   Българският народ, като Козирог във второ посвещение на космичните воини слезли в материята е подчинен на седмицата /7/, на Сатурн. Единството между Козирог (посветен войн) и Лъв (войн пази­тел на тайните) се изразява чрез Еднорога слязял в материалните све­тове с личен ритъм 7/8. Като отношение това е ритъмът на Конницата - седем осми, неравноделният такт на небесната конница. Целостта на това единство се изразява чрез единството на Човек и Кон. В Слънчевата система този процес се наблюдава и ръководи от съзвездие Голямо куче, Сириус. Затова то е радостно и не напада, а тържествува заедно със своя господар.  Сириус приветствува овладяната от българите **  земна структура.
   Конникьт изобразен в Мадара е този небесен войн изпратен от Бога за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите носени едновременно от Човека и коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият Цар и войн носи атрибута на дълга и служението възседнал формата на осъществяването - държавата. Няма религия, която да не е стигала до свой религиозен представител оли­цетворяващ този символ – кон и човек в единство с божествен произход. Дори християнството има своя Свети Георги Победоносец.
   Кучето, което определено внушава радостно скачане около господаря си, в езотеричен смисъл олицетворява съзвездие Голямо Куче - главен митологичен символ и жертвено животно при българите. По-точно то­ва е звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни братя. Голямо Куче е едно от 56-те съзвездия известни на прабългарите далеч преди посве­теният пророк на Индия (РАМА) да оповести новият цикъл и да даде но­вите имена, но само на дванадесетте съзвездия отбелязващи пътя на нашата Слънчева система.
   Покореното животно в краката на конника не е Лъв, а Барс (едно от свещените зодиакални съзвездия на прабългарите) и езотерично съответствува в композицията на Алфа от съзвездие Лъв. Барс( Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие. Всички митологични сцени, отразяващи бой с лъвове имат тази скрита информация.Тук звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат изключителна връзка за битието на цялото човечество.
   Що се отнася въпросът до птицата, ние се придържаме само към мнението, че трябва да бъде не орел, а сокол. Това е най – висшата, Трета степен, в българския шаманизъм. Първа степен е Гарван (Врана), втората е Орел, а Третата е Сокол. Степента Гарван символизира посветените в живота на материалния свят - тези, които са произлезли от земните хора и означава човек получил посвещение за духовен живот. Враната е предвестникът на Орела и първото животно в Йерархията на посветените синове на бог Танг Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най висшето съзнание, затова първата степен Гарван се получава само след знак "свише". То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Враната е посветен тръгнал към горните светове, Орелът е междинната степен (астрална). Затова дори в приказките Орелът носещ човека към горния свят, когато иска храна казва “Га-а-а-а”, затова Ной ще пусне първо черният гарван да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл. Степента Орел е междинната, но вече определено духовна душа - това е астралният войн, небесният преносител и водач на душите. Християнството също ще изобрази този момент в сакралните си канонизации над царския ред в олтара. Най-висшата степен на посветеност е Соколът - степен давана само на определени избраници, какъвто например е Аспарух. Това знание определено изисква птицата да бъде Сокол, а присъствието й означава, че властта е от най- висш космически порядък.
В случая се фиксира Горният свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство – еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление.
Чашата е един от най-старите символи в митологтията на българите. Съзвездие Чаша съответствува на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч пре­ди тях и българският колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров -ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен (земен) цикъл на времето започва от тук - от Балканите.
   Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо ще влияят на каменната структура. И защото...така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и славяни и траки, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги поко­ри с тайнството на своя Бог. И стават триединен народ под егидата на Единния бог.
   Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Тя гласи: Това е мястото, на което Небесният народ (Самани) е слязъл във форма (Рупа), за да даде на земните хора тайните на Небесните закони. Ти (Аспарух) се завръщаш, когато Човечеството е усвоило тайнствата на Барса (Лъв) и е покорило гордата му природа в себе си. Сириус те приветствува, защото времето се е изпълнило. Създай държава, в която Двамата Небесни ще дадат на Земния промя­ната на времето и цикъла. Чашата на служението е изпита и наро­дът ти може да получи своята заслужена почивка.
   Поетично е, но не можем да го изкажем по друг начин. Все пак нека се вгледаме в този покорен от копието (владичество в служението) Барс с жива покорно вдигната опашка и скачащото радостно куче, за да схванем онова дълбоко езотерично внушение оставено ни от древните праотци, които са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ обходил света и завър­нал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващият нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес потомствените ни шамани. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии. "

                                                                              Спас Мавров
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #31 -: (Вторник) 27 Юни 2017, 12:11 »

 Grin
Цитат
Спас Мавров
Айде холан не ма разсмивай.Спас мавров/мавъра/са има за магьосник.Религията тангра е тая която е основа на религиите тука.Тя е магьосническа,и с нея са поставили основата на религиите тука.За да могат магьосниците да влиаят на живота тука.
От зор почнаха да се връщат към началото.Няма все да ви повтарям.На работно място няма религии,има ред и правилник.Това че не са се усетили или така им оттърва си е техен проблем. Барса никога няма да е лъв.Както и две кучета да са на една сценка,там до коня е било Барс.Мила май постна нещо че египед не са щели да ни се противопоставят щото барсовете които са били със нас са като домашни животни.И те не щат да се бият със такива които имат барсове като домашни лщбимци.А ако знаеш нрава на барса,на кого ли би бил като домашен любимец?Което значи че барса си е бил у нас както са сега домашните котки.
Те си гледат техния интерес и си представят историята както им оттърва.Даже си мисля че гарван е най високата степен,щото и гарвана е във енергийното,сокол или орел не съм мяркал.Тигър/барс/,гарван и вълк за сега са там.Те са грижат за чистотата на кръвта.Което би трябвало да значи нещо.
Историята е нагласена както на някои им оттърва и то във тяхна полза за да подменят за пореден път населението на дадено място.Което е огромна кражба,но тука удариха на камък.
 Cool
П.п. Гледай филма 10 000 години преди или как то е там.Там е показано как сме тръгнали заедно със барса,и как е била тука слънцето,тая със сините очи.И какво са случи на магьосниците/мангалите/ в египед или където е било там.Тая със котките дето е погр*бана във странджа си гали барсовете кат котенца и те мъркат.Сети са какво ще стане ако белне очите.А и барсовете бяха до бедрата ни заедно със вълците когато им замина 13то коляно.
« Последна редакция: (Вторник) 27 Юни 2017, 12:26 от meander » Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #32 -: (Вторник) 27 Юни 2017, 13:57 »

Полярна звезда



Полярна звезда в астрономията е звезда близо до някой от небесните полюси. Звездата около северния небесен полюс е северна полярна звезда, а около южния – южна полярна звезда.



Северна звезда   
Северната полярна звезда на Земята е имала важно значение за ориентирането от палеолита до днес.

През XX и XXI век най-близката до северния небесен полюс видима звезда е Полярната звезда (α от Малка мечка). Бледата λ от Малка мечка е още по-близо до полюса, но тя е от 6,4 звездна величина и може да се наблюдава само с бинокъл или телескоп.

Поради прецесията на земната ос и съответното изместване на небесния полюс, в рамките на платоническата година различни звезди са полярни.


Южна звезда   
Околностите на южния небесен полюс са бедни на ярки звезди. Най-близката до южния полюс е σ от Октант, но с яркост от 5,5 звездна величина тя е на границата на видимостта с невъоръжено око.

Относителност на полярните звезди   


Различните небесни тела имат различни полярни звезди поради разликата в ориентацията на техните оси на въртене. Членове на астрономическия клуб „Канопус“ във Варна посочват[1], че полярни звезди на Уран са Сабик (η от Змиеносец) и една от звездите между Алд*баран и Белатрикс (15 от Орион, в горната част на лъка, 4,8m).

Аналогично чрез ректасцензията и деклинацията на северния полюс на всяка планета можем да намерим нейния небесен полюс, но те всички попадат в области без звезди. Най-близко е Нептун – при ректасцензия 299,33° (19 часа 57 мин. 20 сек.) и деклинация 42,95° полюсът му попада между γ (Садр, 2,2m) и δ (2,9m) от Лебед.


Историческо датиране   

Според астрономическия институт на Московския университет[2], много древни народи отдават специално значение на полярната звезда заради нейната неподвижност в центъра на хоровода от звезди. Персите я наричат „Заповядваща на всички военачалници“, китайците – „Небесен император“, мордвинците – седалище на Нишки Пас (бог на небето, слънцето, огъня и светлината).

Съвременните астрономи могат доста точно да изчислят разположението на звездите в минали епохи, което според учените на университета може да се използва за датиране на преданията. Те посочват, че в митовете на чукчите „вождове/предводители на звездите“ са наричани Вега и Арктур, които са били полярни съответно преди 13000 и 7000 години. Като доказателство за съхранимостта на толкова древни предания е посочен палеоазиатския епос за Враната.   
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #33 -: (Вторник) 27 Юни 2017, 16:33 »


ПОЗНАНИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ                Y
________________________________________________><______________________________________________
                                                                                        А       




Прабългарски условни знаци и монограми



      Една ежедневна привичка съпътства неизменно човека от незапомнени времена чак до наши дни - навикът да маркира със собствен отличителен знак-подпис свои вещи - съдове, оръжие, дрехи, както и своите писмени послания. Еднозначната идентификация за принадлежност представлява винаги въпрос от съществено практическо значение особено за нуждите на държавно управление в миналото, когато владетелските укази, закони, грамоти, дарове и пр. са изминавали стотици километри за да достигнат до местоназначението си. Ето защо гербовете, печатите /инталии/, монограмите принадлежат към задължителните атрибути на властта в древните общества и се възприемат като знаци на държавен престиж. А поради масово разпространеното използване на владетелски символи в древността, днес те са едни от най често срещаните археологически находки и носят безценна информация както за исторически събития и личности, така и за езика и писмеността на предците ни. Измежду достигналите до нас прабългарски монограми безспорно най-известни са монограмите от пръстените на кан Кубрат, открити в погребението му край с. Малая Перешчепина /Украйна/ /фиг. 2/, както и така наречения Аспарухов монограм върху гърдите на сребърен орел, открит край Днепър /фиг. 3/.
      Веднага прави впечатление, че сред знаците гравирани във владетелските монограми, които в същото време би трябвало да представляват най-висши обществено-държавни символи, няма фигури на животни, растения и други художествени сцени, а присъстват изключително само писмени графични знаци. Че това са производни на графеми-букви от първоизразната прабългарска азбука съответстваща на езика на “Говорещата азбука на прабългарите” - ЪЗъЕр, ще се опитам да покажа сега. В хода на разсъжденията ще използвам вече получени резултати по разкриване езика и писмеността на прабългарите от книгата ми “Говореща азбука на прабългарите” - пето допълнено издание.   


http://borislav.digicom.bg/statii/monog.html

 Първото, което искам да отбележа относно монограмите от фиг 2. и фиг. 3. е разположението на знаците по краищата и страните на начертан кръст. В азбуката на прабългарите кръстът представлява буквен знак, обозначаващ буква с фонетична стойност Ръ и значение “много”, защото както вече бе установено, прабългарите са използвали генеративен език, при който всяка отделна буква притежава освен звукова стойност и смислово значение /мотивираност/. Така че, очевидно кръстът участва най-пълноценно в изграждане на идейния образ на монограма с немаловажното си значение “много”, което и днес също постоянно присъства в общоприети обръщения - много успехи, много здраве, многая лета и пр.
http://borislav.digicom.bg/statii/s2.jpg
Вселената и времето според древните





   При разчитане на монограмите трябва да бъде взет предвид и разпространения метод на писане по онова време, подобен на днешния ръкописен стил, който позволява особено свързване между последователните букви в текста, но и дава възможност за припокриване и дори вертикално и хоризонтално изместване на буквите, според характера на графичното им начертание. Разглеждайки в предишни статии тази особеност на прабългарската писмена традиция, достигнах до извода, че причината налагаща подобен икономичен запис на текстове, най-вероятно се крие в ограничената площ, която предлагат всички тогавашни трайни носители на писмеността и в стремежа да се напише повече върху дефицитната повърхност. Междувпрочем същия подход продължава да бъде следван от българските писари дълго след покръстване на България и по подобен начин са написани текстове вече на църковнославянската сирилица /”сирилица” идва от наименованието на езика ЪЗъЕр; виж. “Тържество на Българиите” от Б. Иванов/, например Воденския надпис на цар Самуил ( -1014). Наложила се в жестока кон*уренция с лансираната от Византия в лицето на Константин Философ и брат му Методий глаголица, българската православна писмена норма наречена сирилица запазва произхода си от прабългарската азбука, а в голям процент запазва и оригинални буквени начертания от прабългарската азбука /виж. “Говореща азбука на прабългарите”- пето доп. издание/ , но още дълги години след утвърждаване на сирилицата като официална писменост в българската държава, в ръкописите се срещат погрешни замествания на сирилишки букви с непопаднали в новата азбука стари прабългарски буквени графеми. И този факт е забелязан също и от други изследователи.
      Така по пътя на оптимално наслагване на последователни букви в линейния текст, за някои по-често употребявани думи се получават характерни графични изображения, които в последствие започват да служат като своеобразни символни знаци на съответните съставни думи. Но забележете, характерните символни знаци на думи, при прабългарите никога не загубват връзка с вида на разделното си побуквено записване, дори после някои претърпени по-късно графични промени. В противен случай биха се превърнали в йероглифи и биха нарушили фонетично-буквения характер на прабългарската писменост на езика ЪЗъЕр. Следва описание на няколко по-известни прабългарски графични символни знаци на думи, които поради присъствието си в надписи с обществена значимост, започват да бъдат възприемани като условни обществено-държавни знаци. /виж. фиг.1/
      Нашумелият напоследък сакрален знак IYI от фиг. 1, според мен е знак на върховния Бог, защото докато Тангра е бог и господар на Земята, то Тъ - баща, мъжко, три-число -особено при двойно посочване чрез Ъ - този, е, това е, да - насочва представите ни към най-важния баща и господар на цялата вселена. Да,той е Бог /Баща/, този, който е - огласява според "говорещата азбука на прабългарите "прочетения знак IYI. /Апокрифен летопис от 11 век твърди, че най-древните българи били "етиопи"!?/. Доколко съществуването на Върховен Бог ЪТъЪ и паралелно Господар на Земята ТъНъГРъ влиза в противоречие с потвърдения стремеж на прабългарските ни деди към религиозен монотеизъм, и доколко подобен модел кореспондира с християнството, остава засега загадка..
      Буквеният знак за АЙ - небе, най, висш - се среща в редица прабългарски паметници - сребърно блюдо от погребението на кан Кубрат /фиг. 4/, владетелски печат на кан Тервел (700 - 721), Аспарухов монограм /фиг. 3/ и др. От шестолъчевия вид на знака, вероятно идва и почитта към числото 6 - до днес отличната бележка за българите е шестицата, Константин Багренородни (913 - 959) говори за "шестте велики боляри" по времето на цар Симеон (893-927) . Азовска Велика България е била разделена на шест федеративни окръга - Чъ РъЮКъ, ЙОНъ РъЮКъ, Тъ РъЮКъ, ЧъЙОТъРъ РъЮКъ, ШъБъ РъЮКъ, БъЧъ РъЮКъ. Известната с надписите си, метална Розета от Преслав, която се оказа според мен "колело на късмета" съдържа надписи на шест житейски ценности - ОБъ - живот; ИЛъ - изобилие, богатство; УМъ - ум, разум; ГъМъ - здраве; ТъКРъ - вървене, удача, сполука; КъБъЗъЗ - хубост, красота; а седмият "късмет" е РъЩъ - надежда, пожелание - днешният аналог на Черен Петър.
      Друг често срещан символен знак /фиг. 1/ е буквеният знак за Ер - език, лист - в монограмите той вероятно служи за придаване на императивна характеристика чрез значенията си "говори", "нареди", заповяда". Съставният знак /фиг. 1/ за ЪЗъ - аз - е широко разпространен в прабългарски надписи, според мен съвсем логично, защото и днес българите гордо заявяваме личностното си присъствие с Аз, а изречено от владетеля, Аз олицетворява неговата висша еднолична власт в държавата. Още повече, че в ония години Аз е било и определение за езикова и народностна принадлежност към народа на азите-прабългари, които сами са наричали себе си ЪЗъКъ - народ на ази. /виж. "Прабългарска съдбовност" от Б. Иванов/.
      Следващият знак от фиг. 1 е за ЧъРъ - първи, лидер, главатар, цар - задължителен държавен знак показващ присъствие на волята на кана. Прави впечатление, че при многократната му употр*ба, някъде претърпява видоизменения, но също запазва винаги връзка с първоначалния си побуквен генезис. Знак, който вече съм разгледал в предишни статии е знакът /фиг. 1/ за победа ШъКъ - сграбчвам, хващам, побеждавам. При монограма върху гърдите на Аспаруховия сребърен орел, знакът е изписан с отделните си букви, защото по краищата на кръста са разположени само единични букви /фиг. 3/, докато при монограмите върху Кубратовите пръстени присъства в символно-знаковия си вид. /фиг. 2/ Разбира се, сред държавните емблематични знаци /фиг. 1/ неизменно присъства и графичният символ за ТъНъГРъ - баща на земята, господар на земята, Бог Тангра. Самото название Тангра показва, че той идва от дълбока древност, когато според най-старите месопотамски поеми "боговете още нямаха име", както пише Иван Венедиков в "Раждането на Боговете". / В тази книга Иван Венедиков се натъква на изненадващо съвпадение между основни мотиви от епоса на Месопотамия и мотиви от българския фолклор/.За да го открием отново между двуглавите орли от български възрожденски печати в книгата на Анна Рошковска "Българска възрожденска глиптика". Така прабългарският символ на Тангра никога не слиза от пиедестала си, а преминава през епохите и като двуглав орел присъства и днес в много гербове и печати.
      След направените дотук разсъждения осъзнах, че вече е напълно излишно подробно да обяснявам монограмите на кан Кубрат от фиг. 2. Вече всеки може да различи в тях държавните отличителни знаци на прабългарите олицетворяващи: българския род - ЪЗъ, върховната воля на кана ЧъРъ, задължителността на закона - Ер, победоносния характер на делото - ШъКъ, покровителството на Бог Тангра - ТъНъГръ. А собственото име на конкретния владетел липсва напълно според асирийската традиция, официалните царски титли да съдържат информация за годината и месеца на заемане на престола, за ранга, почестите, рода на владетеля и други данни, които в древността са считали за съществени от гледна точка на астрологически, култови, ритуални съображения. Ето защо днес кан Аспарух е известен не със собственото си име Атилкесе /според летописа на Гази Барадж/, а с името на петия федеративен окръг от Велика България, който е управлявал - ШъБъ РъЮКъ - пети окръг. Което показва, че прабългарите не отъждествяват държавната власт само с една личност, както през късното средновековие, а с определени ценности - род, държава, вяра, общи цели. Прабългарските ни деди са поставяли на първо място по значимост в обществото - идеята, функцията, организацията, институцията, а чак след това индивидуалните възможности на отделния човек. Защото са осъзнавали непреходната неизчерпаема сила, която само добре организираното общество притежава за да ги защити в епоха на враждебност и ужасно насилие. И могъщите държави изградени от тях на много места по света, неизменно са назовавани от летописците с определението "велика".
      Аспаруховия монограм от фиг. 3 съм разгледал по-подробно в предишна статия. При него прави впечатление, че по краищата на кръста са разположени не знаци на думи - обществени символи, както при монограмите на кан Кубрат от фиг. 2, а отделни букви, образуващи думи по всяка от страните на кръста. Взети от всяка страна на кръста, буквите от монограма образуват думите АЙБъ ШъКъ - небесен победител, най-висш победител, но имат значение и на "върховна победа".
      Един по-малко известен предмет от онова време притежава според мен най-много прабългарски условни знаци. Става въпрос за сребърно блюдо /фиг. 4/, намерено в погребението на кан Кубрат край с. Малая Перешчепина /Украйна/, за което с основание се предполага, че е византийски дипломатически дар, съдейки от гръцкия надпис по периферията му. Но на лицето на сребърното блюдо ярко се открояват изконни прабългарски знаци - ЪЗъ -аз; ЧъРъ - владетел /цар/. Централно място върху съда заема шестолъчния знак за АЙ - небе, най, висш - подчертавайки, освен смисловото си значение, така също и представата за шестте области на Велика България, на която кан Кубрат е бил вихтун - БъГъО ТъНъ - по-голям господар. А първата област на Азовска Велика България, намираща се в северна посока, областта на на вихтуна - ЧъРъ РъЮКъ, е обозначена върху централния лъч с Чъ - едно /1/.
       Прабългарските държавни знаци, както споменах по-горе, преминават съответно естетизирани в основните символи на следващите общества, но някои от тях още столетия запазват оригиналния си вид в българската традиция. Пример за това е знакът на цар Михаил Шишман (1323-1330), намерен във Велико Търново - фиг. 5. В монограма ясно се очертава думата ШъЧъ - ръка острие, т.е сече /фиг. 1/. Имайки предвид, че прабългарската дума МъАНъ означава метал, желязо - за ШъЧъ МъАНъ получаваме "желязо, с което се сече" или "меч", "шашка". Смело може да твърдим, че родовият знак на Шишмановци идва от прабългарското изписване на наследственото име ШъЧъ МъАНъ - меч. Знаем за почитта към меча в ранното средновековие, когато войните полагат клетва за вярност пред меч /Може би някои остатъци от тази традиция са достигнали и до наши дни, когато например казваме "да сечем бас" т.е да сключим облог; на немски das Schwert - меч, schwoeren - кълна се, на английски sword - меч, sworn - клетва/. От историческите извори е известно, че царският род на Шишмановци води началото си още от първото българско царство. Според Воденския надпис, цар Самуил ( - 1014) е внук на "стария кавхан Шишман", което говори за царска генеалогия с много дълбоки корени, достигащи до далечни прабългарски недра.
      За пореден път се убеждаваме, че при изграждане на своите могъщи териториални държави, прабългарските ни деди влагат всички известни днес елементи на държавното устройство - централни институции, административно деление, общ календар, общ език и писменост, справедливи закони, а така също и официални символни знаци на българското достойнство и суверенитет.     

Борислав Иванов Иванов
18.05.2002 год.
гр. Бургас




http://borislav.digicom.bg/statii/2.2.jpg
Вселената и времето според древните


http://borislav.digicom.bg/statii/s1.jpg
Вселената и времето според древните



_____________________________

   св. Паисий Хилендарски



"История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски.
Първият (Котленски) препис от Св. Софроний Врачански (1765 г.). Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София










     Жилището на св. Паисий в Хилендар не е "скромна килийка", както си е въобразявал навремето Иван Вазов, а триетажна ъглова отбранителна кула (стълп) в югоизточния ъгъл на Хилендарския манастир. Паисиевата келия е включвала два жилищни етажа и параклиса "Покров Богородичен" на третия етаж. Това научно откритие беше публикувано в пресата и показано на голяма документална и фотоизложба от 30 октомври до 7 ноември 1997 г. в Дома на архитекта (САБ) в столицата.   




_____________________________

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #34 -: (Вторник) 27 Юни 2017, 16:43 »

    

        За "траки" и "българи" :

 
                       *****                     Надписът от Ситово                       *****

Едно от най-ярките свидетелства за културата на траките е надписа от Ситово. Той е открит от местни хора, катопо-късно уникалния тракийски паметник, бива проучен от редица изследователи. Някои определят буквите като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. Други обаче са на мнение, че паметника е от преди 3200 години.

Дори да приемем, че надписа от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX-ти -VIII-ми век пр. Христа, това го прави най-стария надпис на европейски народ! Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см)....Поради възрастта, а и ерозията знаците не са много ясни, има и лигатура на три букви Е, Б, У, но въпреки това думите могат да се прочетат. От ляво на дясно е написано:

ОН УЧЛ У НЕБУ ЕЧЛИ У СИНЕЙ НЧАЙ КУИС ЧИА У ЗИМЛЕ



 
Той отиде в небесата, оплакан от синовете, този, който бе погрeбан тук в земята.

Напълно естествено е текста да е неразбираем от пръв поглед. Все пак този, който е издялал думите е живял преди няколко хиляди години, а това е огромен период от време, при който само основния речников запас би оцелял и то в променена форма.

Напълно запазени от думите са:

ОН - той ( употребява се все още в западните ни диалекти)
УЧЛ – отишъл (сравни отчленяване - отделяне)
У- в, във, у

НЕБУ е в местен падеж, окончанието е също както при ст.блг. дв. число – селу ( в селото), душу ( в душата).

ЕЧЛИ е мин.св. вр. на глагола екам – викам (сравни с екот, ек- шум, грохот, ехтене, разекал = развикал).

СИНЕЙ – синове, означава по-скоро потомци, деца, наследници, отколкото наследници от мъжки пол.

НЧАЙ – нищъ (ниско стоящ, в случая със значение - мъртъв) ст.блг.

КУИС – кой е идентична на хетската куйс – кой, който, но тук трябва да се отбележи, че българския език показва смайващи прилики с хетския. В този древен език думите тата, сарпа, небиш, куна, нас, пас имат значение тате, сърп, небе, куна(ръка), нас, пазя...Явно по-древната форма на ст.блг. кыи-кой, който, е била кыйс, куис.

ЧИА – тук има най-близък еквивалент в латвийската ČΙΑ- тук, но както бе отбелязано по-горе, сродна е и ст.блг ЧЬТО, която е изградена от две показ. мест.
ЧЬ(А) и ТО (В.Георгиев). Трябва да се отбележи също, че латвийския език показва много общи белези с тракийския ( И. Дуриданов, Траките и техния език), но също разбира се и с по-новата му форма, а именно българския.

В ЗИМЛЕ виждаме една тракийска диалектна особеност, а именно това, че гласни без ударение често се редуцират : Διντιπορις –Δεντουπορις (В. Георгиев ). Същата тази особеност е характерна за източнобългарските диалекти: зилен –зелен, зимя – земя. Това разбира се не е случайно, за пореден път става ясно, че нашия език е само развита форма на тракийския, говорен от Орфей, Ситалк и Залмоксис...И какъв ли всъщност може да е ситовския надпис, ако в него се наблюдават български диалектни особености?      


А. Делова
http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-



    



_____________________________
Ще бъде напомнено на читателите, че древните обитатели на нашите земи разполагат с азбука дори и преди този период. Диодор Сикулски свидетелства, че Орфей и Линей са ползвали пеласгийската азбука. Споменатите от римския историк траки са живели през второто хилядолетие преди Христа. За още по-ранна тракийска писменост от трето и четвърто хилядолетие преди Христа дава сведения нашия лингвист И. Дуриданов .”
http://xcombg.net/index.php?topic=45.msg36553#msg36553

http://s1.netlogstatic.com/bg/p/oo/69161022_3002246_4546552.jpg
Вселената и времето според древните


_____________________________
"На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името "bulgare""

http://www.venstar.de/extra/App0003a.bmp
Вселената и времето според древните


И следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus)
Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан - готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.
...
 
Шлемът на Тервел (реконструиран по негов печат) е еднакъв с парадните шлемове на гетите (северните траки).
...
Външния вид на "траките":
Виждаме го по керамични съдове с картини - с типични елементи, характерни за по-новото време. Било тракийски войн, пастир или друг някакъв персонаж – всичките те изглеждат като днешните. Същият ямурлук, който до преди 50-тина години е носил българския селянин. Същите навуща, носени доскоро от българите. Сходните накити, високият капик и т.н.
Облеклото на "траките" е много подобно на българската народна носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти.            Г.Китов, Д.Агре, Въведение в тракийската археология, ИК Авалон, София, 2002 г   
  http://xcombg.net/index.php?topic=45.msg36491#msg36491

« Последна редакция: (Вторник) 27 Юни 2017, 17:14 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #35 -: (Вторник) 27 Юни 2017, 17:19 »


               "траки" и "българи"



"   ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА БИЛИ БЪЛГАРИ !

        И така стигнахме до единствено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"),..."

...
Басарес - друго название на бесите - жреците на дионис
http://balar.blog.bg/history/2015/08/13/epiteti.1383501  


http://xcombg.net/index.php?topic=45.msg36494#msg36494

_______________________________

МИТАНИ

Бала  и Балу -   за бог Бал. тук виждаме диалектното разночетене.
 Таммузи и Дануз  -  за Дамуш. 
ХЕПТА - за богиня Хеват.
ВАСИТА  или Веща  - за  вашита. странно -  странно.
БАЛГАМЕС - тоест гилгамеш.
КИБ*ба - или КИБАБА . - богинята хубаба.
КУЖУХ - кушух,  кашку .  първата луна.
ЕНКИ - или бог ЕА.
НИНО  или НЕНУ -  бог нину.
МАЯТАНСУВА -  още маятанципа.
СУРСУНАБИ - ур-шанаби. превозващ душите на мъртвите през река Хабур.
ХУТЕЛУРА - или хутена.
ТАШБАШ или  ТЕРЕК - бог тешуб.
ИТ-НАБИЩИ - сиреч ут-напищим.
ТАШМИ или ТАШИ - бог ташмису.
ТАНГАРА,  ДАНГИ   или ДАГАН -  бог дангир.

 гуру - Учител, мъдрец от божествен произход според ведическите писания. и БАЛА - велик, голям  всемогъщ. Митанците пък сами себе си наричали Хару,  което  се тълкува като Хора. А името на бог Бал означава същото  каквото и ведическото Бала.   



http://xcombg.net/index.php?topic=45.msg36497#msg36497
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #36 -: (Сряда) 28 Юни 2017, 10:37 »

 Grin
Мила
Нашата история отдавна е качена там където не може да се манипулира.Всичко което е налично като наша история е подменено на някои както им оттърва.И са мъчат със писмени носители да наложат тяхната версия.Но гъдулката е освен инструмент и молив за писане някъде,и ако писаната история и вибрациите на нашето записване не си приличат сети са.... А и цигането не могат да пишат с нашия молив,само ние.
 Cool
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Страници: 1 2 [3]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални