Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Основи на езотеричното учение  (Прочетена 557 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« -: (Петък) 14 Юли 2017, 16:40 »

       Нямам точен източник, вероятно е Алис Бейли и връзката и с Джуал Кхул - предполагам, но и не смятам, че това е най-важното. Може би в това сравнително кратко изложение е обхваната основната идея, която може да се формулира като "птичи поглед". Един поглед изхождащ от физическия свят на петте сетива на човешкото тяло и описващ начини за възможното развитие на отделния човек разширяващ обхвата на сетивността си и съответно своето самоосъзнаване.
       Може би всеки ще се припознае донякъде или изцяло в описаните концепции. Може би някои ще намерят неща които са им били в помощ, други са проявили любопитство да ги проверят дали са истина, трети ще видят ориентир с който да се насочат в развитието си и т.н.
       По-голямата част от основните твърдения са изложени като хипотези и предположения, без да имат заповеднически характер или порицаващи и унижаващи становища, ако някой не се съгласи със тях.
       Конкретният метод за развитие и усъвършенстване на човека като личност, който е предложен е медитацията. Според моето виждане в бъдеще медитацията ще заема все по-голяма част от приоритетите към които се стремим и съответно ще ангажира все по-голяма част от съзнанието ни, което като част от последствията води до разширяване на осъзнаването ни, и в крайна сметка ще доведе до такова ежедневно състояние на бодърстване, което в момента се възприема като абстракто явление, наречено - медитативно състояние.
       Може би в момента донякъде има изкривена представа за медитативното състояние и неговият смисъл. Като че ли то се възприема повече, чрез опеределени движения и пози на физическото тяло - били те в седеж и кръстосани крака, определени съчетавания на пръстите на ръцете, определени похвати на вдишване и издишване и др. неща. Но аз смятам, че медитативното състояние изразява повече състоянието на ума, а не толкова състоянието на крайниците на тялото и състоянието на физическите органи.
       Мисля, че не е далеко времето, когато към сегашните стремежи на чувствени възприятия и емоционалните преживявания, които ангажират почти цялото ни съзнание като човечество, ще навлезат и стремежите към развитие на различните състояния на ума. И медитативното състояние и проявите на ума, ще бъдат такава усъвършенствана част от нашето самоосъзнаване като човечество, както в момента осъзнаваме ясно с простота физическото си тяло, когато го погледнем в огледало, без нужда от задълбочена концентрация и опити за съзерцаване, за да установим, че огледалото просто отразява нашето тяло - то е просто средство, за да се видим. По подобен начин възприемам, че и мислите ни, отразяват нашата истинска същност - те са просто средство, за да можем да се "видим".
« Последна редакция: (Петък) 14 Юли 2017, 16:50 от Страшкоу » Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #1 -: (Петък) 14 Юли 2017, 16:41 »









ЧАСТ 1

Езотеризмът

       Традиционно понятието ,,езотерично учение” се използва като общо понятие за обозначаване на ученията, съхранявани и доразвивани в т.нар. ,,тайни общества”, за съществуването на които през всяка епоха свидетелства историята, и които биват също така наричани ,,херметически”, ,,езотерически” и ,,окултни”. Тези общества са се считали за хранители на едно учение, което е толкова древно, че изворите му се губят в предисторическите времена – в самата зора на човечеството. Най-общо, това е учение за Бога и Вселената, за произхода, същността и структурата на човека, за отношението на човека с Бога, за смисъла на човешкия живот и за предопределението на човека. В редица езотерични източници се твърди, че първоначално това учение е съществувало като единна система, но по-късно то е било загубено в неговата цялост, като в наше време отделни негови аспекти могат да бъдат разпознати в базисните постулати на големите световни религии и философско-мистичните системи на Изтока. Тези твърдения не могат да бъдат доказани, но и днес искреният изследовател, пренебрегвайки, или прониквайки отвъд различията в символиката, терминологията и разногласията по отношение на детайлите, може да достигне до смисловото единство на достигналите до нас религиозно-философско-мистически източници. Пред непредубедения ум различните аспекти на това световно мисловно наследство се разкриват като взаимно допълващи се и взаимно обясняващи се.

       Обществата, съхранявали това учение, както и самото учение, са се наричали ,,тайни” по редица причини. От една страна, обществата от посветени в учението са пазели факта на съществуването и дейността си в тайна, поради опасността от преследване и наказание от страна на официалната религия. От друга страна, дори когато подобна опасност не е съществувала, самите посветени не са били заинтересовани от популяризирането на това учение, тъй като се е считало, че попадането му в неблагонадеждни ръце би могло да доведе до катастрофални последици за мнозина, поради факта, че пред онзи, който го овладее, се разкрива възможността за развиване на невъобразими, свръхчовешки способности и сили. Ето защо само малцина са били посвещавани в тайното учение и то след задължителна проверка и подготовка. В много тайни общества разкриването на учението пред непосветени се е наказвало със смърт. Устното предаване на учението от учител на ученик, каквато е била практиката в продължение на много време, също е било средство за запазване на учението в тайна. По-късно учението започва да се съхранява и предава и в писмена форма, но при това то се е отразявало в символна форма, така че за непосветените – за онези, които не притежават ключа към тази символика, то си е оставало неразбираемо и си остава неразбираемо до днес.

       Историята свидетелства за съществуването на множество тайни общества и на Запад. За посветени в тайното учение се считат такива известни личности като Сократ и Платон, посветени са били Питагор и членовете на негова школа, неоплатониците, както и членовете на някои християнски секти като есеите и богомилите.

       Окултни общества съществуват на Запад и в наше време. Забелязва се особено активизиране на дейността им през последния век, когато членове на тези общества направиха достояние на широката публика множество основоположни трудове, отразяващи същността на тайното учение. Особена заслуга на тези общества е, че направиха достъпни за Запада редица Източни учения, като ги предадоха в съвременна, близка до Западната мисловност терминология, прибавяйки към тях една съвременна интерпретация и обогатявайки натрупаното в тази област познание с резултатите от собствените си експерименти и изследвания.

       Факт е, че понастоящем пазарът е залят от литература под общото название ,,окултна”. Факт е, че тази литература изобилства от лъжливи твърдения, едностранчиви или направо погрешни интерпретации на някои основни окултни постулати, от изложения, които откровено са обида дори за средно интелигентния, логически мислещ читател. Факт е, че в много от тези книги се набляга на атрактивното, като се излага ,,пикантна” информация, която разпалва въображението, но с нищо не увеличава разбирането  на и така неразбиращата публика. От друга страна пък има книги, които претендират за полезност и практичност, излагайки техники за развиването на т.нар. ,,психически способности”, за контрол и манипулиране на съзнанието, като при това грижливо се избягва въпроса за опасността от тези практики и само мимоходом или съвсем не се споменава факта, че основно окултно изискване по отношение на тези практики е предварителното постигане както на физическа, така и на нравствена чистота. Като към всичко това прибавим и догматичността на голяма част от авторите на подобна литература, можем да си обясним не само неразбирането, но и отблъскването, което тя предизвиква у съвременния интелигентен читател.

       И все пак, наличието на подобни книги, които в очите на мнозина компрометират областта на окултното познание изобщо, не е причина съвременният мислител да остави без внимание едно огромно поле на човешки опит, натрупвал се и съхранил се през хилядолетията. Вярно е, че голяма част от окултното учение изглежда невероятно за съвременния човек. Вярно е, че – поне на този етап, огромна част от окултното учение не може да бъде доказана. И все пак нееднократно това учение е доказвало своята достоверност, изпреварвайки с хилядолетия достиженията на съвременната наука. Изследването на окултната литература ни кара да видим редица ,,съвременни” открития на науката като преоткриване на стари истини. Такива са откритието, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното; откритието на закона за гравитацията; откритието на атомния строеж на материята; откритието на биополето; откритието, че всъщност всичко съществуващо е енергия под различна форма (т.е. с различна честота на вибрация) и т.н. Онова, което най-много ни пречи да оценим окултното познание, е нашето фанатично придържане към материалистическия възглед за света, според който онова, което е недоловимо за нашите сетива, е несъществуващо. Но откритията на самата наука разклащат устоите на материалистическия възглед. Защото, ако наистина всичко е енергия и човешките сетива са способни да регистрират форми на енергия само в един ограничен диапазон на честота, толкова ли е невероятно действително да съществуват светове, реалности, форми на живот и съзнание, които са недоловими и невидими за нас единствено поради факта на ограничеността на сетивата ни? Окултното учение твърди, че такива реалности и форми съществуват. Нещо повече – то не ни оставя единствено с логическата допустимост на тяхното съществуване. То твърди, че човек притежава латентни способности, които, ако бъдат развити, биха направили достъпни за него онова, което сега е невидимо. Окултното учение твърди, че тези латентни познавателни способности са присъщи на всяко човешко същество и че самият еволюционен процес води човечеството като цяло към тяхното проявяване. Единици вече са успявали да ги разгърнат и именно на тях окултната традиция дължи откритията, които предизвикват у нас такова учудване и, често – неверие. Благодарение на изследванията и експериментите на тези пионери е бил разработен и метод, техника, следването на които позволява на човека да разгърне своите латентни способности и сам за себе си да се увери в многоплановостта и дълбочината на реалността. Гласовете на истинските окултисти от всички времена призовават искрения търсач на знание да приеме техните открития и метод поне като работна хипотеза, като основа за изследване и експеримент, да приведе във форма познавателния механизъм, с който разполага, и да види докъде ще го отведе собственото му търсене. Те призовават за здрав разум, но и за широта и непредубеденост на мисленето. Те призовават и за смелост – защото смелост се иска, за да поемеш сам към знанието, абстрахирайки се от мнението на болшинството от съвременниците си относно това що е истина и що е неистина, що е реално и що е нереално, що е възможно и що е невъзможно...


▲ Върни се в началото


 
Троичността на Бога

       Според тайното учение, в основата на цялата Вселена, на всичко съществуващо е една Същност, която е непостижима за човешкия разум. За Нея се казва, че е вечна, безкрайна, причина на самата себе си и неизменна. Макар че изпълва със Себе Си цялата Вселена, Вселената – както се твърди в древноизточните учения, все пак представлява само частица от тази Същност: ,,... изпълвайки Вселената с частица от Себе Си, Аз пак оставам”.

       Твърди се, че тази Същност проявява циклическа активност – дълги периоди на бездейност и непроявеност се редуват със също толкова дълги периоди на активност и проявеност. Мъдреците на Изтока са считали, че е най-разумно човек да се въздържа от всякакви съждения относно състоянието на тази Същност в периодите на бездейност. Това състояние се е считало за абсолютно недостижимо за човешката мисъл, за принципно непознаваемо. Твърди се, че най-вероятно това е състояние на такова свръх-битие, че за нас изглежда като небитие; и състояние на такава свръх-активност, че за нас изглежда като пасивност, бездействие.

       Онова, което – поне потенциално, е в полето на познаваемото за човека, са периодите на активност. В периодите на активност Първичната Същност – Причината на всички причини, еманира от Себе Си друга Същност, която в много религии и философско-мистически учения срещаме под названието Творецът на Вселената, или Бог. Творецът е в известен смисъл и безкрайна, и крайна Същност, защото, макар и извечно съществуващ в лоното на Първата Причина, все пак има крайно проявление. От Самия Себе Си Той създава, или ,,издишва” Вселената, поддържа я в продължение на един безкраен (от човешка гледна точка) период от време, след което отново я ,,вдишва” в Себе Си и всичко преминава в непроявено състояние.
Макар че представлява единна Същност, или единна енергия, Бог-Творец се проявява като Троица. Тези три аспекта на Бога, съставляващи същевременно синтетично единство, са известни като Отец-Син-Свети Дух в Християнството и като Брахма-Вишну-Шива в религиите на Изтока. В окултната литература ги срещаме като Дух-Душа-Тяло/Материя, Живот-Съзнание-Форма, Живот-Качество-Явление.

       Етапът на проявление на Бог-Творец започва с диференцирането на неговата единна енергия на два полюса – положителен и отрицателен. Положителният полюс е онова, което наричаме Дух, а отрицателният – Материя. Духът и Материята в този смисъл са два полюса на една и съща енергия, или те представляват една и съща енергия съответно в нейната най-висока и най-ниска честота на вибрация. Така Материята се явява Дух в неговата най-нисша форма, а Духът се явява Материя в нейната най-висша форма. Между тези два противоположни полюса на единната енергия възниква магнитно поле. В известен смисъл то се явява ,,дете”, или ,,Син” на Духа и Материята. То играе ролята на посредник между тях и расте, или се интензифицира, благодарение на взаимодействието между Духа и Материята. Именно това магнитно поле се обозначава с термините Душа, Съзнание, Универсален Ум, Анима Мунди, Нус. Макар че този аспект на Троицата възниква трети – като резултат от взаимодействието на другите два, той се обозначава като втори, или междинен, поради своята посредническа функция. Освен собствените си специфични характеристики, той носи в себе си и характеристиките на Отеца и Майката (Духа и Материята), които той проявява и доразвива.

       В тайното учение се указват и някои специфични характеристики на Духа, Душата и Материята, които ни помагат поне интуитивно да схванем, да си създадем някаква представа за същността на трите божествени аспекта. Тези характеристики са както следва:



       Следва да отбележим, че и трите горепосочени аспекта представляват енергия от такъв висок порядък, че са абсолютно непостижими за човешките сетива. В този смисъл те са невидими за нас. Обикновено това се разбира от самосебе си, когато говорим за Духа и Душата. Но това важи и за Материята. Материята в рамките на тази първа проявена Троица, не е онова, което съвременният човек разбира под ,,материя”. Тук става въпрос за изначалната, недиференцирана форма на материята. Това е т.нар. в западната философия ,,пра-материя”, или първична материя, която на Изток срещаме под названието ,,мулапракрити”. Всички форми на материя, които са ни известни, както и много други, които не са ни известни, водят началото си от тази първична материя. Всички те съществуват в единна, недиференцирана форма в лоното на пра-материята; там те са в латентно състояние. Диференциацията, обособяването на различните форми на материята става под въздействие на Духа. Когато това въздействие се прекрати, тези форми отново се връщат към непроявено състояние в лоното на първичната Материя, която е тяхна единна основа. В Християнството този трети аспект на Бога се обозначава като Свети Дух – това ясно указва на неосезаемостта на тази субстанция.

       Според тайното учение, от тази първа проявена Троица възниква цялата Вселена с всичко, което съществува в нея. Творението като цяло, както и всички творения, които го съставляват, се характеризират със същата троична структура: Дух, Душа и Тяло/Форма. Това означава, че Вселената е жива Същност, притежава Съзнание и тези двете се проявяват под определена Форма. Вселената такава, каквато ние я познаваме и която е обект на научно изследване, е само Формата, или Тялото, на една жива, съзнателна, интелигентна Същност, която ние – поради липса на по-адекватен термин, наричаме Бог или Творец. Вселената възниква по Волята на Бога, поддържа се от Него и се разгръща и развива по Божествен План. Доколкото е известно, тогава, когато Божественият План се материализира, или, с други думи, Формата се превърне в съвършено и адекватно отражение на Божественото Съзнание, а Божественото Съзнание се превърне в съвършено и адекватно отражение на Божествения Дух, цикълът на проявление приключва и всичко отново се връща в непроявено състояние, но вече на едно качествено по-високо ниво. Така следващата Вселена ще се развива на основата на постигнатото при сегашното проявление и ще демонстрира по-голямо съвършенство във всяко отношение. Всичко това си остава неведома тайна за нас.

       Окултното твърдение, че всяко творение се характеризира с троична структура: Дух-Душа-Форма, означава, че абсолютно всичко във Вселената, като се започне от атома, премине се през нам известните форми – минерали, растения, животни, хора, планети, слънчеви системи, галактики и т.н., и се стигне до неизвестните нам форми на съществуване, представляват живи същности, надарени с някаква (различна от човешката) форма на съзнание, и се проявяват под една или друга материална форма. Като се изключат елементарните частици на материята, всички останали сътворени същности представляват сбор, или единство от по-малки същности (така молекулите са сбор от атоми, клетките са сбор от молекули, органите на човешкото тяло са сбор от клетки, а самото човешко тяло е сбор от органи). Богът-Творец е Същността, която представлява съвкупност, или сбор от всички останали същества. Така духовете на всички творения са само ,,искри” от Божествения Дух; душите, или съзнанията им са ,,искри” от Божественото Съзнание; а формите им са частици от единната Материя, или Тяло на Бога. Става явно, че всичко съществуващо е взаимносвързано и взаимнозависимо. Всичко се ,,движи” към определена цел, която е аспект на единната Цел, или План на Бога, и съзнателно ,,работи” за материализирането на този План.


▲ Върни се в началото


Седемте нива на реалността

       Според тайното учение, целокупната реалност се състои от (най-общо) седем плана. След проявяването на първичната Троица, атомите на Материята, под въздействие на Духа, започват да вибрират на седем различни честоти, като по този начин възникват седем плана на съществуване. Отново под въздействие на Духа, атомната субстанция на всеки план започва да се уплътнява, т.е. да забавя своята вибрация, като по този начин се образуват под-планове на основните седем плана на реалността. Тези седем основни плана, според повече или по-малко утвърдилата се в Западния окултизъм терминология, носят следните названия (Фиг.1):

http://prikachi.com/images/89/9147089u.jpg
Основи на езотеричното учение

http://prikachi.com/images/90/9147090E.jpg
Основи на езотеричното учение


I.   Божествен

II.  Монадически

III. Духовен/Атмически

IV. Интуитивен/Будхически

V.  Ментален/Манасически

VI. Астрален

VII.Физически

       Освен като изградени от материя с различна плътност (т.е. честота на вибрация), тези планове се описват и като седем различни нива на съзнание. Всеки от седемте плана и техните под-планове се обитават от същности, всички те – живи, носещи определена форма на съзнание. Материята на съответния план представлява материалът, от който са изградени техните тела, или форми на проявление.

       Седемте плана на реалността, както и техните под-планове, не са разположени един върху друг, т.е. един над друг в пространството. Всички те се намират на едно и също ,,място”, ако можем да употребим такъв израз, като взаимно се проникват. В някои древноиндийски трактати за обясняване на тази идея срещаме следния пример: най-плътният план се символизира от купчина големи камъни; следващият план – от купчина дребни камъчета, струпана на същото място; още по-финият план се символизира от купчина пясък, струпана върху първите две; следващият план се символизира от водата, която е толкова по-безплътна от големите камъни, малките камъни и пясъка, че прониква между тях, заемайки същото пространство, което и те; още по-финият план на реалността се символизира от въздуха, който е изграден от такива частици, че прониква и в самата вода.

       Както и самата логика показва, същностите, населяващи по-висшите планове, притежават по-фини (по-безплътни) тела и са носители на по-висша форма на съзнание. Всичко, което понастоящем човек е в състояние да регистрира с помощта на своите телесни сетива, са формите, населяващи най-нисшия план на реалността – физическия. Но дори и този план все още не е напълно изследван от човека. Според окултното учение, физическият план се разделя от своя страна на седем под-плана, които са обозначени със следните наименования (Фиг.1):

1-ви под-план                            първи етер

2-ри под-план                            втори етер

3-ти под-план                            трети етер

4-ти под-план                            четвърти етер

5-ти под-план                            газообразен

6-ти под-план                            течен

7-ми под-план                            плътен физически

       Докато твърдото, течното и газообразното състояние на материята на нашия седми план са добре известни на науката, тя едва наскоро направи откритието за съществуването на етерната субстанция и изследването на нейните свойства и характеристики е още в самото си начало. Благодарение на Кирлиановата фотография бе регистрирано т.нар. ,,биополе”, което е изградено именно от етерна субстанция. Бе открито, че това поле е присъщо на, или се излъчва от всички познати ни форми: минерални, растителни, животински и човешки. Човешкото око не може да регистрира това поле, защото човешкото око възприема форми на енергия (т.е. форми на материя), чиято честота на вибрация е по-ниска от честотата на вибрация на етерната субстанция. Всъщност, това е и причината, поради която човек не може да регистрира формите, населяващи всички по-висши планове на реалността. Честотата на материята, която изгражда тези форми и самите планове, е толкова висока, че е далеч над обсега на нашите сетива. Поради същата тази причина по-висшите планове са невидими и неосезаеми за нас. За мнозина последното е добро основание изобщо да отрекат съществуването на други планове и форми на живот. Но, ако се опира на научните открития и следва нишката на логиката, непредубеденият изследовател не би отхвърлил с лека ръка идеята за съществуването на паралелни, взаимно проникващи се реалности. Тя би могла да се използва като работна хипотеза – наред с толкова много други хипотези, с които работи науката. Тя би могла да обясни толкова много ,,чудни” неща, които озадачават ума на учения и на човека с тясно материалистическо мислене, които предпочитат да оставят настрана всички тези странни явления и свидетелства, заклеймявайки ги с ,,научни” епитети като: суеверия, мистификации, фалшификации, плод на болни или примитивни умове. Дори да пренебрегнем купищата съвременни свидетелства за контакти на хора със създания на мрака или светлината (ангели, духове, демони, полтъргайсти, или както там решим да ги наречем), все пак оставаме изправени пред необяснимия факт, че митологията, фолклорът, мистическите и религиозните учения на народи от различни краища на света изобилстват от разкази за други светове и за създания от други светове. Поразяват съвпаденията в тези предания – особено като се вземе на предвид, че те са възникнали във времена, когато съответните общности са живеели поотделно и е нямало възможност да комуникират помежду си и да се ,,наговорят” – нещо, което би било съвсем в изгода на съвременния скептик.

       Според окултното учение, етерното зрение, т.е. способността на човек да вижда формите на етерната субстанция, е естествена човешка способност, която обаче е все още неразвита. Твърди се, че това не е някаква свръх-психическа способност, а е способност, присъща на физическите очи, която при определени условия може да бъде развита. Напоследък се срещат много свидетелства на хора, които твърдят, че са развили етерно зрение. Вероятно техният брой е много по-голям от този, който се предполага, поради факта, че много такива хора предпочитат да не говорят за това, страхувайки се от подигравки или нападки (и кой би могъл да ги обвини за това). Много окултисти предричат, че в крайна сметка, с течение на времето, болшинството от хората ще развият етерно зрение и тогава наличието на такава способност ще се утвърди като факт в съзнанието на всички хора. И това не звучи чак толкова невероятно, като се вземе на предвид, че на човечеството са се случвали и далеч по-големи чудеса: какво ли свръх-естествено същество би представлявал един високоинтелигентен съвременен човек в очите на някой първобитен човек; а последният, в случай, че изобщо можеше да си въобрази нещо подобно, би отхвърлял едно такова състояние на висока интелигентност като нещо абсолютно невъзможно. Вероятно по отношение на хората от далечното бъдеще ние също ще се окажем в положението на примитивни същества, но поне сме достатъчно интелигентни, за да не пропуснем да провидим бъдещите възможности.

       Ако действително все повече хора започнат да проявяват т.нар. етерно зрение, това вероятно би довело до значително разкрепостяване на човешкото съзнание. Тогава, изправени пред нови и необясними феномени, може би с по-голяма внимание ще се обърнем към редица окултни положения - като към хипотези, на чиято основа да се опитаме да обясним необясненото; още повече, че науката – поне засега, не предлага дори хипотези за тези неща.

       Нека сега обърнем поглед към човешкото същество и видим как то ни се разкрива в светлината на езотеричното учение.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #2 -: (Петък) 14 Юли 2017, 16:43 »

ЧАСТ 2

       Според Езотеричното учение човекът има божествен произход. По своята най-дълбока същност той представлява огнена искра от Духа на Твореца, която притежава способността да се разраства и която е надарена с атрибутите, или качествата, на своя Отец.
Разширяването на тази божествена искра преминава през два основни етапа: инволюционен и еволюционен. Инволюционният етап включва поетапното ,,заточаване” на тази божествена искра в лоното на материята, като се започне от нейната най-фина форма и се стигне до най-плътната ù форма. В процеса на ,,слизането” си, божествената искра привлича към себе си енергия от съответния подсвят, която енергия тя ,,облича” върху себе си с цел да може да се проявява и действа на съответния план на действителността. Най-голямата форма на ,,заточение” и съответно най-плътното тяло, което божествената искра приема, е физическото тяло.
Твърди се, че само една част от енергията на божествената искра бива заточена в материята. Другата част остава свободна и ролята ù е да ,,привлича” обратно към себе си своята заточена половинка. Действително съществува такава необходимост, тъй като заточената част от божествената искра за един огромен период от време губи съзнание за своята същност и произход, идентифицирайки се с телата, или енергиите, в които се е обгърнала. Това, обаче, е част от процеса на развитие на божествената искра.

       Етапът на еволюцията е всъщност етап на възвръщане, от страна на заточената част от божествената искра, на нейната идентичност. Идентифицирайки се първоначално с най-плътната форма, чрез която се проявява, божествената искра постепенно опознава тази форма на енергия и се научава да я контролира. Това, плюс постоянното привличане от страна на незаточената част от божествената искра, имат за резултат разширяване съзнанието на заточената част от божествената искра, при което тя минава на по-високо ниво и се идентифицира с по-висшата енергийна форма, чрез която се проявява.

       Това продължава дотогава, докато заточената част от божествената искра успее да възвърне самоидендичността си като творение, или дете, на Бога. С това съзнание, и вече постигнала познание и, съответно, господство над по-нисшите светове, божествената искра пристъпва към изпълнение на задачата, плана, или мисията, за осъществяването на която Творецът я е въвел в съществуване. Тази мисия най-общо се състои в усъвършенстването на проявения свят, т.е. във въплъщаването на принципите на красотата, хармонията и истината. Така божествената искра, която е създадена по подобие на Твореца и, съответно, притежава (макар и в една по-малка степен) неговите качества, влиза в ролята си на съ-творец на Твореца.

       Нека сега разгледаме по-подробно структурата на човека.


▲ Върни се в началото



Основна троичност на човека

       Подобно на всички останали творения на Бога, човекът отразява в своята структура троичността на Твореца. Така той се състои от Дух, Душа и Форма. Езотеричното учение разглежда Душата като отражение на Духа, или като форма, носител, посредством която той се проявява на по-нисшите полета на реалността. Тялото, или формалният аспект на човека, е от своя страна отражение на Душата, или носител, посредством който тя (и съответно Духът) се проявява на най-нисшите планове на реалността.

       Всеки от тези три аспекта на човека също е тройнствен:

1. Духът на човека отразява трите аспекта на Бога:
        Воля или Сила – Отецът
        Любов-Мъдрост – Синът
        Активна Интелигентност – Светият Дух.

2. Душата, Висшето Аз, или Индивидуалността, представлява потенциално:
        Духовна воля – Атма
        Интуиция – Будхи, Любов-Мъдрост, Чист Разум, Христовият принцип
         Висш или Абстрактен Ум – Висш Манас.

3. Формата, Личността, или нисшето аз, също представлява троичен аспект с компоненти:
         Ментално тяло – нисш манас
         Емоционално тяло – астрално тяло
         Физическо тяло – плътното физическо и етерното тяло.

       Фиг.1 показва в синтетичен графичен вид разположението на трите основни компонента на човека, както и на техните подкомпоненти, в различните полета на реалността. От таблицата е видно, че формалният аспект на човека е съвкупност от три енергийни обвивки, или тела, които са изградени от материята на съответно физическия, астралния и низшия ментален план на реалността. Душата, от своя страна, представлява съвкупност от три енергийни обвивки, или тела, които са изградени от материята на съответно висшия ментален, будхическия и атмическия план на реалността. Човешкият Дух ,,обитава” монадическия план на реалността.


Духът на човека

       Духът е най-висшият аспект на човека. Той е онова, което вдъхва живот и прави възможно съществуването на човека. Той, освен това, въплъщава божествената цел, за осъществяването на която всеки отделен човек е бил въведен в съществуване. Ето защо аспектът на Духа е източникът на волята за съществуване, той е онова, което вечно ни кара да се стремим към усъвършенстване  и развитие, докато един ден в хода на нашата еволюция ние ще бъдем в състояние да реализираме Божественото намерение за нашия индивидуален живот. Тъй като човешкият Дух е искра от Божествения Дух, той е онова, посредством което Бог присъства у всеки от нас. В лицето на човешкия Дух Божественото Присъствие е индивидуализирано за всяко дете на Бога.


Душата на човека

       Човешката Душа е частица от Божествената Душа. Подобно на последната, тя се явява резултат от взаимодействието на Духа и Материята, на живота и формата. Ето защо Душата не е нито дух, нито материя, а връзката, посредникът между тях. Като такава, тя наследява характеристиките и на Духа, и на Материята. От Духа тя наследява характеристиките Цел, Сила, Воля. Духовната Воля на Душата е онова, което u дава възможност да познава и сътрудничи на Плана и Намерението на Единния Живот, част от Който е тя самата. Духовната Воля се проявява като воля за живот. Тя е източник на интелигентната воля на човека – волята да живее, да прогресира, да просперира. От Материята Душата наследява качеството Интелигентна Активност, т.е. креативност. Чрез креативния процес се строят форми. Креативността е способността на Душата да манипулира, да контролира движението на субстанцията, като така я фиксира и задържа в определени форми. Така в природата на Душата е да твори форми в съответствие с вродената си Духовна Воля. По този начин Душата преживява позитивния и негативния полюс на целокупното човешко същество – Духа и Материята, Волята и Интелигентността, и се учи да ги контролира. Еволюцията на Душата се изразява в нарастването на умението u да твори все по-адекватни форми, чрез които Духът, т.е. Божественият План, или Намерение, да намират проявление.

       Душата притежава и своя собствена характеристика – Любовта-Мъдрост, която в нейното висше проявление се описва като Чист Разум, Съвършено Разбиране, Всезнание – способността мигновенно, непосредствено да се прониква отвъд формата и непогрешимо да се схваща същността. Това е и способност да се вижда всичко в единство, всяко нещо да се схваща като неделим аспект на Единния Живот, в който се движим и съществуваме. Любовта, като характеристика на Душата, няма нищо общо с емоционалната проява на нежност и привързаност. Тя е онова, което се проявява у човека като стремеж за безвредност, стремеж да не се причинява вреда, произтичащ от съзнанието за взаимосвързаността, единството, общия произход на всичко съществуващо. В този смисъл Душата, която е съзнателният аспект у човека, се характеризира като групово съзнание.

       Когато говорят за човека, окултистите имат напредвид именно Душата. Това е истинският Духовен Човек – обитателят на човешката форма, който съзнава и се самосъзнава.


Формалният аспект на човека

       Човешката форма е онова, посредством което Душата – а оттук и Духът, се проявява на най-плътните слоеве от реалността: нисшия ментален, астралния и физическия план. Всички те се разглеждат от окултното учение като материални, т.е. съставляващи формалния аспект на Твореца. Душата, която обитава по-висши сфери на реалността, еманира, или ,,излъчва” от себе си една своя част, която се спуска в царството на материята. Тази част привлича около себе си част от енергията на трите нисши плана и се обгръща с тях като с ,,воали”, или тела, които u дават възможност да влезне в съприкосновение с енергията на съответните планове, както и да присъства на тези планове. Така се образуват трите тела – ментално, емоционално и физическо (етерно плюс плътно физическо тяло), които в своята съвкупност, одухотворени от заточената в тях част на Душата, образуват онова, което наричаме Личност – формалния аспект на човека. Заточената във формата част на Душата е онова, което поддържа единството на формата. Тя е онова, което в действителност съзнава, мисли, чувства и действа – благодарение на своите обвивки, или носители.

       Физическото тяло – неговият строеж и функции, са добре известни на науката. Това тяло е изградено от енергии в твърдо, течно и газообразно състояние и неговите сетива са ограничени до възприемане на материя в твърдо, течно и газообразно състояние. Физическото тяло е зависимо от етерното тяло за своя живот, жизненост, организация и за осъществяването на множеството процеси, които наблюдаваме в него.
Етерното тяло е енергийна форма, фина и неосезаема за нас, но все пак веществена (изградена от енергията на четирите висши подплана на физическия план на реалността), която ръководи, контролира и обуславя външното физическо тяло. То представлява паяжина или мрежа от фини преплетени канали (наречени нади или меридиани), която е оформена от материя от четирите етера и изградена в специфична форма. Етерното тяло е матрицата на физическото тяло - първообразът, спрямо който се изгражда физическото тяло. Неговата форма напълно наподобява формата на плътния физически носител. То има два аурични слоя. Първият се простира на около 30 сантиметра от физическото тяло, а вторият се простира на около метър и повече от физическото тяло. Всеки от тези аурични слоеве се състои от светещи нишки (подобни на косми или влакънца), които светят навън и непрестанно се движат с вълнообразно движение.

       Етерното тяло е следващият аспект на веществото в света, което ще бъде изучавано от учени и изследователи. Благодарение на Кирлиановата фотография, това тяло вече може да бъде регистрирано и наличието му при всички известни на човека форми – минерални, растителни, животински и човешки, се признава от учените и от множество практикуващи лекари за факт. Етерното тяло на всеки отделен човек, както и на всички познати на човека форми, представлява неразделна част от етерното поле на реалността. Езотеричното учение твърди, че благодарение на етерното поле всички форми на съществуване са свързани помежду си и взаимно си влияят. От етерното поле индивидуалното етерно тяло черпи жизнена сила, или т.нар. прана – енергията, благодарение на която тялото се поддържа живо, витално, и която прави възможна активността и растежа. Праната достига да физическото тяло, благодарение на това, че етерното тяло е свързано с нервната система и жлезите с вътрешна секреция, които се явяват обективно проявление съответно на силовите линии на етерното тяло и на центровете на сила (т.нар. чакри), образувани от преплитането на тези линии. Силовите линии на етерното поле като цяло, както и на индивидуалното етерно тяло, са ,,пътищата”, по които се придвижват енергиите от всички полета на реалността, за да достигнат от коя да е точка до коя да е друга точка на обективната действителност.

       Емоционалното тяло на човека е изградено от енергията на астралния план на реалността. То е онази енергийна обвивка на човека, благодарение на която той има възможност да изпитва емоции, да има желания,  да създава образи на въображението. Благодарение на това тяло човек е способен да изпита цялата гама от емоции – от страха, омразата и мъката, до любовта, щастието и екстаза. То също така ни дава възможност да изпитваме пълната гама от желания – от напълно егоистичното и деструктивно желание, през обикновеното личностно желание, до висшите духовни стремежи и безкористното желание да се служи на хората. Благодарение на наличието на това тяло ние също така имаме възможността за такива преживявания като сънищата, фантазиите, халюцинациите, въображението и виденията.
Формата, или аурата на емоционалното тяло, представлява овален балон, заострен в горния и долния край. То се простира на около метър и половина до три метра от физическото тяло. То постоянно променя цвета си от тъмно до ярко в зависимост от настроението ни. Емоционалното тяло е като един голям отражател – то се ,,оцветява” и привежда в движение не само от собственото ни емоционално състояние, но и от всяко въздействие на околната среда. То приема цвят и динамика от обкръжаващата го среда, получава отпечатък от всяко мимолетно желание на околните, свързва се с всяко хрумване и каприз наоколо.
       Посредством това енергийно тяло човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в контакт с астралния план на реалността. Този план е наречен поле на илюзията, или ,,мая”. Когато човек изпитва емоции и желания или създава образи на въображението, представи, гледни точки, той на практика ,,излъчва” всичко това в околната среда под формата на енергийни образувания (енергийни форми), които не престават да съществуват само защото в следващия миг вече изпитваме, желаем или си представяме нещо друго. Тези енергийни форми, изградени от материята на астралното вещество, продължават да съществуват независимо от нас. Хората непрекъснато генерират такива енергийни форми. Тези, заедно с всички подобни енергийни форми, генерирани от всички хора в протежение на цялата човешка история, оформят онова, което наричаме астрално поле. Така последното съдържа всички чувства и желания, всички лични гледни точки, всички въображаеми образи – от представите за възможно най-ужасния ад до представите за най-великолепния рай. Има хора, които посредством специални практики са успели да развият способност да възприемат енергийните форми на астралното поле. Тази способност понякога се проявява и вследствие на използване на психотропни вещества, наркотици, или при силен емоционален стрес. Онова, което тези хора регистрират при контакта си с астралното поле, не е реално. То е илюзия – това са нашите представи, нашите ограничени, личностни възгледи и гледни точки за реалността.

       Когато говорим за менталното тяло на човека, в рамките на Личността, имаме предвид тази енергийна обвивка на Душата, която е изградена от енергията на нисшите слоеве на менталния план на реалността. Това е тялото, благодарение на което човек може да осъществява когнитивни процеси. На него ние дължим способността си да осъществяваме логически  разсъждения и заключения, да разграничаваме, да съдим, да преценяваме. То е основа за разумната дейност на човека, отличаваща го от животните.

       Менталното тяло в рамките на Личността се нарича още нисш ум, разсъдък, или интелект, за да се разграничи от висшия ум, или способността за абстрактно мислене, който се явява собствена характеристика на Душата – нейният най-нисш аспект на собственото u поле на съществуване. Интелектът ни дава възможност да познаваме – благодарение на него ние постигаме и акумулираме знание. Но това знание е ограничено, доколкото не надхвърля сферата на обективното и конкретното – то е знание за формите в трите нисши плана на реалността: физически, емоционален и ментален. То има за своя изходна точка и основа свидетелствата на физическите сетива.
       Както и при астралното тяло, посредством използването на менталното тяло човек генерира енергийни форми, изградени от енергията на менталния план на реалността. Това са нашите мисли, вярвания, понятия. Веднъж създадени от нас, те продължават да съществуват в менталното поле и да оказват влияние на всички, които по някакъв начин, съзнателно или несъзнателно, влязат в досег с тях. – Както вече споменахме, етерното поле е онова, благодарение на което всичики форми на енергия се пренасят от една до друга точка на обективната действителност. Така всяка емоция, желание, представа или мисъл, които човек ,,излъчва”, достига до дригите хора и им оказва влияние – било то позитивно или негативно, независимо от това дали те го осъзнават или не.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #3 -: (Петък) 14 Юли 2017, 16:43 »

Еволюцията на човека

       На настоящия етап от човешката еволюция болшинството хора възприемат формалния аспект  на човешкото същество (т.е. съвкупността от физическото, етерното, емоционалното и менталното тяло) като самия човек. Според езотеричното учение, обаче, тази съвкупност е само форма, носител, посредством която същинският Човек – Душата, или Съзнанието, се проявява на нисшите планове на реалността. Според това учение, непосредствената цел на човешката еволюция е усъвършенстването на формалната природа на човека, т.е. на личността, с цел съвършеното проявление на Душата посредством личността. По-нататък Душата, на собственото си поле на съществуване, трябва да премине през аналогичен процес на еволюция, за да стане възможно съвършеното проявление на Духа чрез нея. Под каква форма протича усъвършенстването на Душата на собственото ú поле на съществуване и какъв е крайният резултат от тази еволюция, за нас е не само невъзможно да си представим, но и всякакви спекулации на тази тема нямат никаква практическа стойност, тъй като този еволюционен етап на човека е все още твърде отдалечен във времето от нас. Онова, обаче, което би могло да има практическо значение за мнозина и върху което езотеричното учение се спира по-подробно, е етапът на все по-пълното овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници и нейното все по-съвършено проявяване чрез тях. Нека разгледаме как точно се осъществява това.

       Според езотеричното учение, процесът на овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници – физическото, етерното, емоционалното и менталното тяло, е изключително дълъг и се осъществява поетапно. Този процес започва с овладяването на физическото тяло и завършва с овладяването на менталното тяло, като последният етап от този процес се състои в синхронизирането на тези носители, при което те се превръщат в единен инструмент, реагиращ в синхрон и спонтанно на волята на Душата. Самата продължителност на този процес предполага, че той не може да се осъществи в рамките на един човешки живот. Принципната възможност за осъществяването му езотерическото учение обяснява с наличието на закона за цикличността. Този закон носи още названието Закон за реинкарнацията, или прераждането. Този закон важи както за макрокосмоса - Вселената, така и за микрокосмоса – човека. Той гласи, че животът се проявява чрез форма циклично. Това, по отношение на човека, означава просто, че Душата се въплъщава в човешка форма не веднъж, а много пъти, докато овладее своите носители, за да може след това да ги използва за реализирането на конкретната част от Божествения План, която ú е било предопределено да осъществи още със сътворяването ú. Първоначално ,,заточаването” на Душата в материята и построяването на нейните носители протича автоматично в съответствие с Божествения Закон и вродения План. При първите въплъщения съзнанието отдава малко внимание на построяването на неговите носители – това се осъществява под въздействие на вродените в единицата съзнание импулси на Божествената Воля (волята за проявление) и Активна Интелигентност (креативност).

       Тук следва да уточним един важен момент. По време на всички въплъщения само част от Душата бива заточена във формалната природа. Една друга част от Душата, наричана понякога в езотеризма Духовна Душа, никога не се въплъщава в човешката форма до момента, когато тази форма е вече толкова развита и усъвършенствана, че може да ,,поеме” в себе си цялото съзнание. До този момент животът и активността на Духовната Душа се осъществява в сфера на реалността, която е с толкова висока честота на вибрация, че е практически абсолютно недоловима за мозъчното съзнание. Духовната Душа е онова, което някои наричат ,,свръхсъзнание”. В нея се съдържа информация относно Целта, която Бог е заложил в това свое индивидуално изражение. От това ниво тази цел бива насочвана надолу – към заточената във формата част на Душата, под формата на мотивиращ импулс за духовно развитие. Именно в Духовната Душа се абсорбира, под формата на мъдрост, есенцията на опита, натрупан при всяко въплъщение. Тази мъдрост по-нататък, когато стане възможно и самата Духовна Душа да се въплъти, ще ú помогне да реализира зададената ú от Бога Цел.

       Онази част от Душата, която се въплъщава във формалната природа, претърпява дълъг процес на развитие. Бидейки ,,заточена” в материята, тя за дълго загубва съзнанието за своята истинска идентичност, идентифицирайки се с един или друг от своите носители, а на един по-късен етап от развитието си – със съвкупността от всички носители (т.е. с личността). Посредством опита си във формата тя еволюира до повторното си идентифициране с Духовната Душа, като в максималната степен на своето развитие тя се слива с нея. На този етап личността бива ,,абсорбирана” от Духовната Душа. Става възможно цялото съзнание да се въплъти в човешка форма, при което вече се демонстрира пълен контрол над формалната природа и съвършено проявление на природата на Душата посредством формата.

       При първоначалните въплъщения, заточената част на Душата (т.е. онзи неин аспект, който населява и насища човешката форма) е инертна и неорганизирана - тя се идентифицира напълно с физическия носител и неговата активност. На този етап от своята еволюция човекът е лишен от ум в смисъла, в който ние разбираме това понятие. Не се проявява нищо от онова, което наричаме личност. Налице е само едно живо, активно физическо тяло със своите пристрастия и желания, със своите нужди и наклонности. В продължение на много въплъщения заточената част от Душата опознава своя физически носител, научава се да го контролира и да се грижи за него, като по този начин тя се разгръща и развива.

       Това развитие, заедно с постоянното привличане ,,нагоре” от страна на Духовната Душа, водят до постепенното издигане на съзнанието от физическия към астралния носител. Въплътената част от съзнанието вече не се идентифицира изцяло с физическото тяло, а се центрира в емоционално-астралното тяло. Допреди това желанията на човека са били чисто физически и, до голяма степен, смътни и зачатъчни, ограничени като цяло до стремежа към самосъхранение, към самоувековечаване чрез възпроизводство и към физическа удовлетвореност. Сега желанията придобиват по-фин характер. Човек започва да придобива съзнание за самото желание и все по-слабо поставя ударение върху чисто физическото удовлетворение.

       Това ново разширение на съзнанието, заедно с непрестанното привличане от страна на Духовната Душа, водят до нов етап в еволюцията на човека – той става астрално-ментален. Съзнанието бавно започва да откликва на природата на ума. У човека започва да се наблюдава стремеж към по-изтънчени удоволствия. Желанията му стават по-малко груби и физически; възниква стремеж към красотата и едно смътно чувство за естетически ценности. Човек започва да развива способността  да различава и да избира между различните желания. Част от времето той започва да посвещава на съзнателното натрупване на знание. Макар че все още през по-голямата част от времето той се отдава на безразсъдни желания, болшинството от обектите на тези желания са такива неща, които носят не толкова физическа, колкото емоционална удовлетвореност. Човек придобива способността да осъзнава своите настроения и чувства. У него се поражда смътният стремеж към покой, стремеж да намери нещо, което той неопределено нарича ,,щастие”. Такъв е етапът на развитие, на който се намират масите в наше време.

       При по-развитите представители на човечеството започва да функционира умът – менталното тяло. Човекът започва да се идентифицира със своето мислене, със своите мисли. Именно на този етап се намира средноинтелигентният човек в наше време. Той се люшка между емоционалния и менталния аспект на природата си, учейки се да реагира на живота интелигентно, вместо само емоционално. Центрирането на човека в менталното тяло му позволява постепенно да придобие контрол над своите чувства и емоции (т.е. над емоционалния носител), при което физическата природа може да се превърне в по-непосредствен инструмент на импулсите, идващи от ума. Това означава, че с напредването на този процес човешките действия ще се ръководят все по-пряко от менталното ниво, т.е. от нашата воля, решения, мисли, и все по-малко ще се възпрепятстват от нашите чувства и емоции. Това при всички случаи ще означава повишаване на нашата ефективност, но, съответно, и на нашата отговорност – чистите мотиви ще водят до позитивни ефективни действия и резултати, а злонамереността и себичността – до негативни такива.

       Едва когато заточената част на Душата започне да се идентифицира с менталното тяло, е възможна проявата на това, което наричаме личност. Личността е индивид, при който в по-малка или в по-голяма степен функционират всички носители – физическият, емоционалният и менталният. Развитието на личността, както ще видим по-надолу, преминава през множество етапи. Неговата цел, обаче, като цяло е доразвиването и синхронизирането на посочените три личностни аспекта, така че те да се превърнат в единно действащо цяло. В най-висшата си точка това развитие се демонстрира като пълна хармония между мислите, чувствата и действията на един човек, при което е налице съвършената личност. Едва след това е възможно превръщането на личността в инструмент на обитаващата я Душа.

       Животът на личността преминава през следните фази:

       1. Бавното и постепенното ù изграждане в течение на дълъг период от време. В продължение на голям брой въплъщения човек не е личност. Той е просто един от масата. На този етап душевният аспект, който е скрит в низшите носители, не се отъждествява с личността, а само с един или друг от компонентите ú. Присъствието на обитаващия формата аспект на съзнанието бива усещано само чрез т.нар. ,,глас на съвестта”.

       2. С напредване на времето, обаче, активният живот на личността постепенно се засилва и координира от природата, или енергията, на Душата. Рано или късно това предизвиква интеграция на трите по-нисши обвивки в една функционална цялост. Тогава човек е личност.

       3. Животът на личността на вече съгласувания индивид продължава да съществува още много животи и също се дели на три етапа:

              А. Етапът, в който животът на личността е доминиращ и агресивен. Личността се отличава с огромна себичност и индивидуалистичност. Душевният аспект, обитаващ формалната природа на човека, на този етап напълно се идентифицира с личността.

              Б. Преходен етап, в който се разгаря конфликт между идентифицирания с личността аспект на Душата и Духовната Душа.

              В. Контрол от страна на Духовната Душа е последният етап, водещ до смърт и унищожение на личността. Фазата на ,,контрол” се обуславя от пълното отъждествяване на личността с Душата. Това е обръщане на дотогавашното отъждествяване на Душата с личността. Това се има предвид, когато се говори за тяхното интегриране – те сега вече са едно. Това по-точно означава, че онзи аспект на Душата, който в продължение на много въплъщения се е идентифицирал с личността, т.е. с формалната природа на човека, най-после е възвърнал съзнанието си за своята истинска идентичност и отново се е обединил с Духовната Душа. По този начин се осъществява възвръщане на цялостността на човека, т.е. повторно обединение на разединените аспекти на неговото съзнание.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #4 -: (Петък) 14 Юли 2017, 16:44 »

ЧАСТ 3

Разширяване на влиянието на Духовната Душа

       За нас са от особено значение онези етапи, през които преминава личността в своето развитие, при които тя започва да усеща влиянието на Духовната Душа (отначало без дори да съзнава откъде идват тези влияния), да се стреми към единство с тази Душа, постигайки накрая обединение с нея.

       Тук следва да припомним, че в процеса на първоначалните въплъщения Духовната Душа проявява слаб интерес към образуването на носителите за онази част от Душата, която бива заточавана в плътните слоеве на реалността. Необходимо е заточеният във формалната природа аспект на Душата да придобие определена степен на развитие, преди Духовната Душа да го забележи и да започне да се интересува от неговата по-нататъшна еволюция. Изразявайки се окултно, езотеристите твърдят, че въплътеният аспект на Душата е искра съзнание, която трябва да придобие определена степен на лъчистост, или излъчване, преди вниманието на Духовната Душа да може да бъде привлечено от нея. Оттам нататък Духовната Душа поема по-определена роля в процеса на изграждане на носителите. Тя започва да следи развитието на личността, т.е. на онзи аспект от съзнанието, който е затворен във формата и се идентифицира с нея, и определя какви бъдещи преживявания са необходими на личността, за да еволюира тя до осъзнаване на истинната си идентичност. Насочвайки своята Духовна Воля, Духовната Душа манипулира субстанцията на низшите слоеве на реалността, като така създава подходящи носители за въплъщението. За изграждането на тези носители тя привлича субстанция с определени качества (т.е. с определена вибрация), които – по закона на привличането, ще привлекат необходимите житейски уроци.

       Духовната Душа създава носителите за въплъщение в пълен синхрон с един закон, който на Изток бива наричан Закон за кармата, а в окултната литература се среща още и под названието Закон за равновесието. Действието на този закон се състои в това, че всеки поток от енергия, излъчен от даден източник, се връща отново към този източник под подобна форма, сила и качество. Това, по отношение на човека, просто означава, че всичко, което човек мисли, чувства, казва или прави, ще се върне отново към него, за да се възстанови балансът на индивидуалната му енергийна система. Така всяко зло, което човек причинява чрез мисъл, чувство, дума или действие, се връща обратно към него. Същото важи и за доброто, което той е сторил.

       Именно действието на Закона за равновесието, или кармата, прави възможна еволюцията на въплътеното съзнание. Болката, в този процес, играе изключително важна роля, явявайки се основен инструмент за обучаването на човека за това кое е правилно и кое не. Получавайки възмездие за стореното зло, човек научава кое именно е зло. Изпитаната болка го кара да се стреми повече да не повтаря старите грешки. От друга страна, получавайки награда за стореното добро, човек научава кое именно е добро. Чувството за удовлетвореност, радост и дори щастие го карат да се стреми и за в бъдеще да действа по същия начин.

       Но какво всъщност е ,,злото” и какво - ,,доброто”? И защо едното да е нежелателно, а другото да е желателно? Кой въвежда критериите за това? - Много хора имат само смътна представа относно това, защо определени техни прояви се класифицират като ,,добри”, а противоположните тям – като ,,зли”. Други пък ясно схващат, че всичко, което накърнява по някакъв начин благополучието – да използваме един такъв общ термин – на другите хора или дори на самите тях, е зло, а онова, което подпомага и увеличава това благополучие, е добро. Езотеричното учение отива още по-нататък и пояснява, че всяко използване на божествените енергии (а всички те, на всяко ниво на реалността са такива) за користни цели е ,,зло” и се наказва като такова, носейки тежки последици за неговия причинител. Божествените енергии са на разположение на всички деца на Бога и, според божественото Намерение и План, те трябва да се използват за всеобщото благо, за повишаването на благосъстоянието на всички Божествени творения. Използването на тези енергии за користни и злонамерени цели е в разрез, следователно, със самото Божесвено Намерение и План. В по-тесен смисъл, тъй като именно Духовната Душа е онзи аспект у човека, който познава Божествения План и Намерение и се стреми да го въплъти, користното използване на Божествените енергии е в разрез и с Духовната Воля на Душата на човека. Да се върши ,,зло” е по същество отклоняване от нашата истинска същност, която е Душата. То показва, че човек не познава истинската си същност и действа в разрез с нея, отъждествявайки се с носителите на Душата. И тъй като същинската характеристика на Душата е Любовта, би могло да се каже, че ,,зло” е всяка проява на липса на любов, а ,,добро” – изразяването на любовта. По пътя на възмездието и болката човек постепенно се научава да разграничава истинската си идентичност от носителите, чрез които тя се проявява. По пътя на възмездието и болката човек научава, че всеки път, когато той се идентифицира с негативните си чувства и мисли по отношение на други хора и, в резултат, говори или действа по отношение на тези хора без любов, той се е отдалечил от истинската си същност и не я познава нито у себе си, нито у другите.

       Всичко това, разбира се, изисква много време. Както вече беше споменато, необходимо е Душата да премине през много превъплъщения, преди вече оформената личност да може да започне дори само смътно да усеща влиянието на Духовната Душа. През целия този период Духовната Душа изгражда такива носители, които да привлекат необходимия опит и уроци. Чрез болезнен опит човек осъзнава празнотата на илюзиите, които храни за себе си, неизбежността на промяната, неудовлетвореността, която неминуемо се усеща, дори когато е постигнал дълго преследваните си егоистични цели, невъзможността да се намери удовлетворение по този път. Всичко това, в крайна сметка, способства за създаването на една по-алтруистична настройка у човека. Той започва да мисли не само за себе си, но и за благото на другите, отъждествявайки се отначало с тесния кръг на най-близките си хора, а по-късно – с все по-широк и по-широк кръг от хора.

       Фактът, че човек е започнал да загърбва егоцентризма си ясно показва, че Духовната Душа вече е започнала да оказва осезаемо влияние  в живота на личността. Настъпва онзи етап от еволюцията на човека, когато той започва съзнателно да сътрудничи на тази еволюция. Достигайки бавно, несъзнателно и често болезнено, до този етап от своето развитие по силата на самия еволюционен процес, човек оттук нататък превръща своето развитие в съзнателна, самоинициирана дейност, като по този начин ускорява проявлението на Душата.

       Началото на този път е изпълнен с много препятствия в лицето на низшата природа на самия човек. Човек трябва да желае да се види такъв, какъвто е, да открие и преодолее своите негативни качества, своите недостатъци и ограничения, които сега – в светлината на Духовната Душа, започват да се виждат все по-ясно. Изисква се голям *ураж, за да се погледне в лицето и да се преодолее онова, което съставлява нисшето, отделното аз – личността. Изисква се смелост, за да се пожертва онази част от човека, която го отделя от неговата Душа, и този *ураж може да се породи единствено от правилния, т.е. неегоистичен мотив – мотива да се служи мъдро и с любов на хората.

       Това е етап, при който човек ясно започва да съзнава двойнствеността на своята природа. Той открива, че у него сякаш живеят двама души: единият – силно егоцентричен, носител и изразител на себични мотиви, на негативни емоционални и ментални тенденции; а другият – носител на алтруистични мотиви, изпълнен с любов, прошка, разбиране към всички хора. Тези двамата започват да водят ожесточена борба за надмощие в живота на човека, като побеждава ту единият, ту другият. Човекът ги разглежда като своята тъмна и светла страна, незнаейки и нямайки как да знае, че това са просто два аспекта на една единна реалност – неговата Душа, единият – отъждествен с формалната природа, а другият – извечен, съвършен, неподвластен на ограниченията на пространството и времето, присъствал винаги и неизменно, макар и несъзнаван. С времето и опита човек постепенно научава, че придържането към повелите на неговата светла страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, води до положителни резултати, облагодетелстващи както него, така и околните; докато следването на гласа на тъмната страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, носи страдание и болка. Така малко по малко, често грешейки и отстъпвайки пред своите слабости, човек започва да се учи да се идентифицира със своята светла страна. Нейните мотиви стават негови мотиви. Доверието му в нейния ,,вътрешен глас” нараства и той все-повече и повече освобождава ,,пространство” в своя ежедневен живот за Духовната Душа.

       Под несъзнаваното въздействие на своята Духовна Душа човек започва да си изгражда духовен идеал и да се опитва да го въплъти в живота си. В началото този идеал е смътен и неясен, но с времето, с всяко следващо усилие той да бъде въплътен, идеалът придобива все по-ясни и определени очертания и става все по-възможен за осъществяване. Човек все още не осъзнава, че този идеал не е просто красива визия, която може да бъде реализирана един ден, а е неговата жива, автентична реалност, която търси възможност да се прояви – с много по-голяма сила, красота и възвишеност от всичко, което личността някога може да си представи.

       Воден от идеала си, човек предприема усилия да преустрои своя инструмент, т.е. да пречисти и усъвършенства своите тела на проявление – физическо, емоционално и ментално, както и да си представи своя живот и дела в съответствие с този идеал. Тези усилия, всеки успешен опит да се изразят качествата на Духовната Душа (независимо дали личността съзнава или не, че прави именно това) ,,притеглят” помощ от страна на Духовната Душа. Тази помощ може да дойде под много форми: идея, преживяване, среща с човек, който хвърля светлина върху живота и пътя ни, и т.н. и т.н. Това помага за по-нататъшното разширяване на съзнанието на личността и я стимулира за нови усилия към съзнателно развитие, което пък от своя страна отново привлича помощта на Духовната Душа. – Така изграждането на характера се оказва първата и най-важна стъпка в развитието на способността и силата да се призовава помощта на Духовната Душа – нещо, което е от жизнено значение за по-нататъшната еволюция на личността. Този процес на привличане е двупосочен: той постепенно води Духовната Душа към въплъщение, а заточения във формата аспект на Душата – към извисяване и сливане със своята съвършена половина.

       Първата стъпка към преустройството, пречистването на носителите се състои в преразглеждането на всички ментални и емоционални форми, които човек чувства, че ограничават съзнанието му и му пречат да проявява своята светла страна. С оглед на своя идеал той следва да реши какви форми би желал да има менталният, емоционалният и външният му живот. Следващата стъпка в този процес е стремежът и постоянните усилия да изрази във външния си живот това свое ново съзнание.
 
       В самото начало това начинание изглежда колосално и неговото успешно осъществяване изисква максимално ангажиране на цялата духовна сила на човека. Силата и светлината, които вече са започнали да навлизат в личността от Душата, имат двойнствен ефект: те активират, придават ,,импулс” както на положителните, така и на отрицателните ментални и емоционални  тенденции у човека, били те съзнателни или напълно несъзнателни. В менталното тяло се активират както егоистичните мисъл-форми, така и мислите за служене. В емоционалното тяло се активират както егоистичните желания, така и стремежът към духовния идеал, към Душата. Човек се оказва изправен пред двойките противоположности в себе си, които сега следва да примири. Често в началото пътят на най-малкото съпротивление се оказват унинието, отчаянието и самообвинението. Изправен лице в лице с носените от него негативни тенденции, много от които често със силно деструктивен характер, човек се чувства толкова далеч от своя духовен идеал, че този идеал изглежда като невъзможна химера. За да продължи, човек следва да мобилизира цялата своя сила. Чувството за хумор и умението да се смееш на себе си са незаменими на този етап. Човек трябва да се научи да си самопрощава и да гледа безпристрастно на всички свои негативни черти и слабости като на нещо, което просто следва да бъде преодоляно – без особени емоции и безкомпромисно.  Като не се поддава на униние и на чувство за вина, той трябва да престане да подхранва негативните си черти, като насочи вниманието си изцяло към проявление на позитивното у себе си.

       Така пътят на пречистването на носителите се оказва път на постоянен самоанализ, на постоянно самонаблюдение и на постоянен самоконтрол. В този процес човек научава, че неговите думи и действия са отражение на онова, което чувства и мисли. Следователно, за да промени поведението си в желаната насока, той трябва да промени чувствата и мислите си. Човек също така научава, че това, което чувства, изцяло зависи от онова, което мисли – защото нашите емоционални реакции по отношение на околните и на ситуациите изцяло зависят от нашите интерпретации на ставащото. Така, за да чувства правилно, човек трябва да мисли правилно, да ,,изправи” мислите си. Човек научава, че критерият за правилно мислене е вътрешното чувство на душевен покой, на вътрешна удовлетвореност и хармония със самия себе си в лицето на своята светла страна.

       Усилията за трансформирането на проводниците подпомага засилването на умствената поляризация. Човек все повече започва да ,,живее” в своя ментален свят, опитвайки се оттам да анализира и контролира себе си. Той се научава да мисли самостоятелно и сам да бъде критерий за правилността на мислите и решенията си, съозразявайки се единствено с вътрешния си глас, а не с външни авторитети. От друга страна, с нарастването на умението да контролира мисленето си, човек постига контрол и над своята емоционална природа, откривайки при това, че той вече не е жертва не само на собствените си емоции, но и на емоциите на околните. Контролът над мислите и чувствата естествено се отразява и във външния живот на човека, който започва да се отличава с дисциплинираност, чистота, целенасоченост и хармоничност.

       По този начин човек все повече и все повече се прониква от своята Духовна Душа. Проникнатата от Душата личност се отличава с редица характеристики. На първо място това е стремежът към безвредност в мислите, чувствата, думите и делата. Такъв човек неизменно проявява добра воля – желание за мирно и благотворно решаване на всички житейски конфликти. Той проявява разбиране, прошка и обич към всички хора неизменно. Отличава се с изключителна толерантност към начина на мислене на другите. Всичко това му позволява да встъпва в хармонични отношения с най-различен тип хора.

       Стремящият се към своя духовен идеал човек открива, че постепенно у него започва да се проявява във все по-голяма степен духовна сила – резултат от собствените му неотклонни усилия да преодолее самия себе си. От друга страна, у него започва във все по-голяма степен да се развива и разгръща чувството на любов към хората, естествена последица от което се явява усещането за блаженство, вътрешен мир и преодоляване на илюзорното чувство за самота и отделеност. В не по-малка степен се увеличава и способността за ясно мислене. – Всички тези положителни резултати са награда за дългите и мъчителни усилия човек да надмогне собствената си нисша природа. Те дават сила и нов стимул на човека да продължи по поетия път на духовно израстване.

       Според езотеричното учение постигането на съзнанието на Душата и свързаните с това психически способности е естествен процес. Понастоящем голяма част от човечеството се приближава към това, водена от самия процес на еволюцията. Постигането на съзнанието на Душата ще настъпи неминуемо, така както по-рано в историята човек е постигнал самосъзнание и така се е отграничил от животните. Този процес значително се ускорява тогава, когато на определен етап от своето развитие, както бе посочено, човек започва съзнателно да сътрудничи на еволюционния процес. Съществува също така и метод, посредством който човек може да осъществи окончателна и пълна връзка с Духовната Душа – метод, който му позволява да осъществи това много по-бързо, отколкото това би станало по силата на естествения еволюционен процес. Този метод се нарича медитация и се разглежда от окултистите като научен метод – система от ясни, конкретни правила, набелязващи поетапния път, който следва да се извърви,  за да се осъществи окончателното обединение на двата разединени понастоящем аспекта на човешкото съзнание: идентифициращият се с формалната природа аспект и Духовната Душа. Познаването на изложените по-горе основни окултни постулати за природата и устройството на Вселената и човека, както и постигането поне в известна степен на чистота и безвредност от страна на човека, се разглеждат като задължително предусловие към пристъпването към процеса на медитация.

       Същността на медитационния метод ще бъде разгледана по-надолу, а сега ще направим кратко отстъпление, за да предложим една по-,,техническа” гледна точка към процеса на израстване на личностното съзнание, която ще хвърли допълнителна светлина по въпроса.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #5 -: (Петък) 14 Юли 2017, 16:44 »

ЧАСТ 4

Системата на чакрите
 
       Според езотеричното учение, съществува начин, посредством който точно и безпогрешно може да се установи степента на еволюиралост на всеки конкретен човек. Този начин е достъпен единствено за онези напреднали индивиди, които по пътя на духовното усъвършенстване и на овладяването на специфични техники, са успели да развият у себе си духовно виждане. Последното им дава възможност да наблюдават директно етерното тяло на човека и неговото състояние. Подобна възможност се разкрива и пред онези, които са развили само етерно виждане, което според окултистите е сравнително нисша психическа способност.

       Както вече споменахме, етерното тяло е съставено изцяло от силови линии и от точки, в които тези линии взаимно се пресичат и по този начин образуват енергийни центрове (чакри). Когато много силови линии се пресичат взаимно, се образува по-голям енергиен център, а когато големи енергийни потоци се срещат и се пресичат, какъвто е случаят в главата и по гръбнака, имаме основен център. В етерното тяло съществуват седем основни центъра, двадесет и един второстепенни центъра и четиридесет и девет по-малки, които са познати на езотеристите. Всички по-малки центрове се обуславят от седемте главни центъра, поради което именно те ще бъдат обект на нашето внимание. Тези центрове се намират в етерното, а не във физическото тяло, макар че те проникват в последното и оказват въздействие върху него.

       Всеки от седемте центъра е свързан към определен тип енергия, прииждаща към него от едно от седемте полета (или области на съзнание) на реалността чрез посредничеството на по-висшите енергийни обвивки на човека. Понастоящем редица основни центрове не са пробудени у човека. Когато обече те се пробудят и започнат да функционират нормално, човек ще бъде в състояние да осъществи съприкосновение не само (както е понастоящем) с физическия свят, но и да регистрира по-фините светове, или полета на реалността. Етерното тяло е притежаващ огромни възможности приемател на впечатления от всички полета на реалността, които се пренасят към човешкото съзнание посредством събудените чакри. Според езотеричното учение, в хода на еволюционния процес, благодарение на етерното си тяло, човек ще може да осъзнае всички светове, всички явления и всички състояния на съзнание и по този начин да постигне онова всезнание, което е рождено право на всички синове на Бога.

       Съществува тясна връзка между седемте главни енергийни центъра и седемте основни жлези във физическото тяло. Ендокринната система се явява осезаемото проявление на дейността на етерното тяло и на неговите седем центъра. Седемте силови центъра се намират в същата област, в която са разположени седемте основни жлези и според езотеричните учения всеки силов център осигурява силата и жизнеността на съответната жлеза, която всъщност е негова външна проява. По-долу са изброени основните центрове и съответстващите им жлези:



       Двете системи – на етерните центрове и на жлезите, образуват едно тясно свързано ръководство, в което жлезите и техните функции се определят от състоянието на етерните центрове. Функционирането на етерните центрове, от своя страна, е под въздействието на въплътената душа и се обуславя от еволюционния етап, на който тя се намира. Посредством системата от центрове и жлези по време на въплъщение животът и енергиите на душата протичат към физическия човек такъв, какъвто ние го познаваме. Етерните центрове са проводници на определени, съзнателно насочени от душата форми на енергия, предназначени да накарат физическия човек да изпълни намеренията на душата. Когато въплътената душа е на висок еволюционен етап и, съответно, е налице известен контрол над емоционалното и менталното тяло, това се извършва безпрепятствено и в правилна посока. При обикновения и при неразвития човек, обаче, съществуват пречки и потокът е неправилно насочен.

       Така етерните центрове са главното средство на физическото поле, чрез което душата работи и изразява своята жизненост и качества според достигнатата от нея точка в еволюционния процес. Системата на жлезите, от своя страна, е непосредствено следствие на системата от етерни центрове, чрез които действа душата. Следователно жлезите напълно изразяват достигнатата точка в еволюцията на човека и в зависимост от нея са отговорни за неговите недостатъци и ограничения или за предимствата и проявяваното съвършенство. Основният ефект от дейността на жлезите и на техните секреции е психологически. Емоционално и ментално човек на физическо ниво е онова, което го прави системата на жлезите. Те го обуславят и физически, защото това често се определя от психологическото състояние на ума и емоциите.

       Поведението на човека на физическо ниво е обусловено, контролирано и определено от естеството на неговите жлези, а те се обуславят, контролират и определят от естеството, качеството и жизнеността на центровете, които от своя страна се обуславят, контролират и определят от душата, като ефикасността нараства с еволюционния напредък. Преди да бъдат контролирани от душата, центровете се обуславят, характеризират и определят от астралното тяло, а след това от ума. Чрез посредничеството на етерното тяло умът влияе върху мозъка. Чрез същия този посредник астралното тяло (природата на желанията) влияе върху мозъка и нервната система. И отново чрез този посредник силата, необходима, за да се извърши някакво действие, се влива във физическото тяло през нервната система и жлезите. Когато етерното тяло бъде развито в достатъчна степен, душата започва да го използва, за да доминира и контролира външната формална природа. Целта на еволюционния процес е именно да се достигне до контрол, обуславяне и определяне на центровете и, съответно, на жлезите от душата.

       Протичането на енергия от по-висшите енергийни обвивки на човека към етерното тяло и неговите центрове се осъществява както следва:

       1. Центърът в главата е разположен на върха на главата. Този център свързва личността (заточеното във формата съзнание) с Духовната Душа. Той е инертен, неподвижен дотогава, докато човек не поеме възходящия път на духовно развитие. Когато Духовната Душа въздейства върху мозъка посредством главовия център и етерната мрежа, това въздействие се преживява като вдъхновение.

       2. Центърът Аджна е разположен между веждите.  Той е сравнително инертен дотогава, докато троичната личност не стане повече или по-малко интегрирана и може съзнателно да бъде фокусирана в менталния план. Тогава постепенно Аджна започва да служи като център за контрол над по-нисшата формална природа.

       3. Гърленият център е разположен някъде към средата на врата, като входът му към физическото е в гръбначния стълб. Този център е много активен при интелектуалците. Това е центърът на контакт с нисшия конткретен ум.

       4. Сърдечният център се намира между плешките, като входът му към физическото е в гръбначния стълб. Този център подхранва физическото тяло с витална жизнена енергия чрез физическото сърце и кръвоносната система. Сърдечният център в гръбнака съответства на физическото слънце, което осигурява условията за растеж. Той също така свързва индивида с неговото висше астрално тяло и го поставя в първо съприкосновение с енергията на Любовта, идваща от Духовната Душа. Енергиите, вливащи се през този център, подтикват индивида да се стреми към своя духовен идеал. Счита се, също така, че именно в този и свързаните с него центрове е фокусирано съзнанието на въплътения аспект на Душата. Тук се осъществява контакт с душевното, менталното и астралното съзнание на човечеството като цяло, които представляват агрегати съответно на душите, менталните и астралните тела на всички отделни хора. Този контакт се възприема от мозъка, посредством сърдечния център и етерната мрежа, като интуиция.

       5. Слънчевият сплит е точно над кръста, като входът му към физическото е върху гръбначния стълб. Този център е доминиращ днес, що се касае до човечеството като цяло. Той е много активен при всички хора от емоционален тип, явявайки се център на контакт с по-нисшите слоеве на астрално-емоционалното тяло. В крайна сметка той трябва да бъде доминиран и изместен от сърдечния център.

       6. Сакралният център е на около 7 сантиметра под кръста, като входът му към физическото е върху гръбначния стълб. Този център прокарва творческите енергии на душата до репродуктивните органи, но в хода на еволюционния процес трябва в крайна сметка да бъде изместен от центъра в гърлото, който е истинският творцески център.

       7. Кундалини центърът е разположен точно над опашната кост, като входът му към физическото е в основата на гръбначния стълб. Този център трябва да бъде събуден последен. На определен етап от духовното развитие неговите енергии се издигат до центъра Аджна. Малко може да се каже за този център, тъй като мистерията му бива разкрита на търсещия едва след като е било постигнато известно еволюционно развитие.

       Неразвитият човек се захранва с енергия и се стимулира към външна дейност посредством трите центъра под диафрагмата. Обикновеният човек започва да действа главно чрез центъра в слънчевия сплит и да го използва като предавателен център, посредством който енергиите на центровете под диафрагмата започват да се пренасят към тези над нея. По-напредналият духовно човек започва да се управлява и контролира от центровете, намиращи се в гърлото и сърцето. При по-нататъшното развитие силите, издигнати до сърцето и гърлото започват да се предават към центъра Аджна. Това отразява онзи етап, при който, фокусирайки се в ума, човек е започнал да се опитва оттам да осъществява контрол над физическата и емоционалната си природа, придвижвайки се така към интегриране на своята тройнствена личностна природа в синхронизирана работеща единица, откликваща на Духовната Душа. Така личността постепенно започва постоянно да пребивава в Аджна, откъдето може да установява известен контакт с Духовната Душа и същевременно да поддържа контакт с и да осъществява контрол над по-нисшата формална природа. Следващата стъпка е фокусирането на съзнанието в един специален център, намиращ се в центъра на главата. Чрез извършваната оттам медитация, към целта да се интегрира личността се прибавя и целта да се установи съзнателен контакт с и отзивчивост към Духовната Душа. Едва тогава става възможно Духовната Душа да предаде към личността енергията на своята Духовна Воля, при което човек постепенно става съзнателен за мисията на своята Душа, или за онзи аспект и конкретна част от Божествения План, за осъществяването на която неговата Душа е била въведена в съществуване. Пред човека се отваря възможността съзнателно и интелигентно да започне да сътрудничи на Божественото Намерение.

       Съществуват множество техники, посредством които човек може да събуди и активизира своите енергийни центрове, но окултистите изрично предупреждават за опасността от това. Всяко преждевременно пробуждане на центровете или тяхното прекомерно активизиране може да се окаже опасно и да доведе до тежки последици за невежия изследовател и за човека, движен от нездраво любопитство. Такъв човек може и да успее в съживяването на енергиите и в засилването на дейността на центровете, но ще заплати цената на своето невежество чрез изгарянето на телесна и мозъчна тъкан, чрез проява на лудост, чрез отваряне на вратата за нежелателни и унищожителни потоци и сили, или дори чрез физическа смърт.

       Еволюцията на центровете е бавен и постепенен процес и не е препоръчително целенасочено да се опитваме да го ускоряваме, ако искаме този процес да протече безопасно.

       Ако човек искрено се стреми към духовен напредък, ако мотивите му са чисти и той съсредоточава силите си върху безкористния живот, върху дисциплина, която да пречисти, възпита и рафинира трояката му нисша природа, върху себеотрицателно служене на хората, той ще установи, че развитието и функционирането на центровете е следвало успоредно и работата е протекла в желаното направление. Ще установи, че центровете автоматически и безопасно са били ориентирани към необходимата и подходяща активност. Този е, според окултистите, сериозният метод за развиване на центровете, който, макар и по-бавен, е и по-безопасен. Той довежда един по един центровете до момент на отзивчивост към влиянието на Духовната Душа, а след това осигурява координиран и цикличен ритъм на въздействие на центровете върху нисшата природа.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #6 -: (Петък) 14 Юли 2017, 16:45 »

Методът на медитацията

       Както вече споменахме, методът, посредством който постетепенно се осъществява контакт и, в крайна сметка, окончателно сливане на личностното съзнание със съзнанието на Духовната Душа, се нарича медитация. Към практикуването на този метод може да се пристъпи, едва след като човек се е пробудил умствено, постигнал е известен контрол над своята емоционална природа и, следователно, е центриран в по-малка или в по-голяма степен в своето ментално тяло, както и е постигнал известен контрол над ума си. На настоящия етап от развитието на човечеството, стандартното академично образование с неговите техники за трениране на ума, осигурява подходяща и надеждна основа за постигане на известна степен на контрол над умствената природа. Следователно, всеки човек, който се е възползвал от предимствата на академичното образование, има възможност, посредством прилагането на техниките на медитацията, да разшири своето съзнание и да открие Душата като своя същностна реалност, като така получи достъп до нови полета на знание чрез специфичните за самата Душа познавателни механизми, между които е и интуицията. Правилно разбран и приложен, методът на медитацията може да се превърне в средство за демонстрирането на факта на съществуването на Душата, както и за проявяването на нейните характерни способности.

       По своята същност, медитацията представлява метод за трениране на ума и за постигане на пълен контрол над него. Според окултното учение, умът представлява познавателен инструмен. Този инструмент може да бъде насочван както ,,навън”, така и ,,навътре”.

       Понастоящем, хората, които изобщо са способни да си служат с ума, го използват в неговата насоченост ,,навън”. Това означава, че те го използват за регистриране единствено на сигнали, които идват от физическата, емоционалната и менталната сфера. Човек възприема сигнали от външния свят, благодарение на петте си физически сетива и мозъка, който обработва тези сигнали. Благодарение на емоционалното си тяло човек регистрира емоции и желания – продукти както на собствения му, така и на чуждия емоционален живот. Благодарение на менталното си тяло човек регистрира мисли – чути или прочетени, съвременни или древни. Това е целият ,,материал”, с който понастоящем борави умственият апарат на мислещия човек. При това при много хора умът се ограничава единствено до регистрирането на тази информация. И само една част от хората размишляват над регистрираната информация и оформят собствени мисли.

       Умението да се насочва ума ,,навътре” е един по-висш етап в използването на ума. Това е умението ума да се насочва към една качествено различна област на Реалността – областта на Душата. Това е способността на ума да регистрира сигнали, които идват от Душата. Благодарение на тази способност, умът регистрира идеи и концепции, които идват от духовното царство, и които се ,,подават” към него от страна на Душата. Така функцията на ума става да предава към мозъка онова, което самата Душа съзнава, и което е продукт или на собствената ú активност, или на активността на други Души, с които тя е в неизменен контакт. Това е възможно, само ако умът временно е станал неотзивчив към въздействието на обичайните външни източници на информация. Умът, който е трениран да се отдръпва от външни влияния и да се насочва навътре, се превръща в ,,шесто чувство”, което ни прави съзнателни за друг енергиен обхват, или поле на реалност, което е точно толкова реално и част от Цялото, колкото и полетата на реалност, в досег с които ни поставят сетивата.

       Така целта на медитацията е да се постигне такава тренираност и контрол над ума, че човек да бъде в състояние по желание да го насочва както навън, така и навътре – към трите свята, в които човек обикновено функционира, или към полето на Душата.

       Според окултното учение, медитационният метод се състои от следните етапи: концентрация, размишление, съзерцание, просветление и вдъхновение.

       Целта на концентрацията е да се научим да концентрираме, или фокусираме ума, за да можем изобщо да го използваме. Човек не може да използва ума, ако не го владее. Окултистите твърдят, че умът е подвижен като вятъра. Той непрекъснато ни залива с мисли и идеи, които не можем да спрем, дори и да искаме. Да постигнем контрол над ума означава да сме в състояние да го накараме да прави само това, което ние искаме, т.е. да мисли за каквото ние искаме и да формулира нови мисли под наша насока. Етапът на концентрацията отнема неимоверно дълъг период от време. Човек, който не притежава силна воля и горещ стремеж да се обедини с Душата, никога не би намерил сили да стигне по-далеч.

       Най-важно при концентрацията е вниманието да не се отклонява към друг обект, освен този, към който сме насочили вниманието си. Тя се дефинира като еднонасочено внимание. Онова, което би могло да улесни овладяването на този етап, е избирането на предмет, който е от изключителна важност или интерес за нас. Дори ежедневният ни опит показва, че, когато нещо е ново или интересно за нас, ние без усилие се концентрираме върху него, като забравяме за всичко останало. Друго средство, чрез което може да се култивира концентрацията, е ежедневното усилие да вършим съсредоточено и с пълно внимание всяко нещо, с което сме се заловили, без оглед на неговата ,,важност” или ,,маловажност”. Към всичко това трябва да се прибавят и ежедневните упражнения по концентрация, при които умът се фиксира върху определен предмет или тема за размисъл.

       В резултат на всичко това човек се научава да оттегля вниманието си от сетивните впечатления и да се съсредоточва в мисловния си свят. Той все повече се оттегля от емоционалното си тяло и се центрира в умственото си тяло. Развива умението за незабавно концентриране върху всеки избран предмет, проблем или мисъл.

       Етапът на размишлението се различава от предходния само по времетраенето. Целта сега е да се постигне продължително задържане на вниманието върху избрания предмет.

       На този етап се демонстрира още по-голям контрол над петте сетива, т.е. способност за абстрахиране от тях. Тъй като предаваните от тях впечатления влияят върху емоционалното тяло, а оттам и върху ума, необходимо е човек да умее да поддържа тялото си в покой, независимо от ставащото около него. Тъй като емоционалното тяло има още по-пряко въздействие върху ума отколкото сетивните впечатления, необходимо е то също да бъде овладяно в значителна степен, т.е. човек да е способен напълно да се абстрахира от всякакви емоции. Резултатът от това е една изключителна яснота на ума. Тъй като емоциите не влияят върху медитиращия, той не изпитва нито удоволствие, нито неудоволствие.

       Следва да се подчертае и това, че на този етап умът нито е, нито следва да бъде пасивен или инертен. Той е активен, насочван от силен интерес и стремеж към полето на Душата. Усилията изкуствено да се приспи ума, да се спре неговата дейност по някакъв начин, се счита не само за безполезно, но и за опасно.

       Предметите за медитация, които се избират на първите два етапа – концентрация и размишление, се избират поетапно, като се започва с по-външното и се преминава към по-вътрешното. Започва се с медитация върху природата на дадена форма, след това се медитира върху качеството на дадена форма, преминава се към медитиране върху целта на дадена форма, и накрая се медитира върху живота, който оживотворява дадена форма.

       Според окултното учение, всяка форма е само проявление на някаква жива същност, който оживотворява тази форма. Първоначално тази жива същност създава някаква идея, или концепция. Формата е въплъщение на тази идея, нейно проявление, неин символ. Формата дава по-слаба или по-силна индикация за идеята, която въплъщава, в зависимост от степента на еволюция на живата същност, която е създала идеята. Посредством медитация върху формата, човек може да получи представа за идеята, която тя символизира и воалира. Има, по-нататък, нещо, което самата идея завоалира и прикрива, и това е целта, която е подтикнала възникването на идеята и нейното еманиране към света на формата. Тази цел може да се познае чрез медитация върху самата идея. Така постепенно се постига реалността зад всяка форма.

       Зад всяка форма е налице именно това: жива същност, която се стреми да реализира определена цел; идея, създадена от тази жива същност, за реализирането на дадената цел; форма, която е по-адекватно или по-неадекватно въплъщение на идеята, в зависимост от степента на еволюиралост на живата същност.

       Всичко това може да бъде отнесено и към самия човек. Това, което днес повечето хора разглеждат като самия човек – личността, е само форма, посредством която се проявява някаква жива същност, оживотворяваща тази форма. Онова, което тази форма воалира и по-малко или повече адекватно символизира, е една идея, създадена от живата същност. Тази идея е човешката Душа. Онова, което самата Душа, или идеята, воалира, е целта, поради която тази жива същност е привела, посредством идеята,  дадената човешка форма в съществуване във формалния, или обективния свят. Тази цел е въплътена в човешкия Дух.

       Онова, което се постига чрез първите два етапа на медитацията, се постига чрез съвременното академично обучение на запад.

       Както вече споменахме, при втория етап на медитацията умът е активен. Той размишлява върху някакъв предмет и генерира мисли. Това обикновено се нарича ,,медитация със семена”. Сега, обаче, когато са били премахнати усещанията и чувствата, следва да се отиде и по-далеч, като се пренебрегне и самата мисъл. Така се прехожда към един междинен етап, предхождащ етапа на съзерцанието, наричан ,,медитация без семена”, т.е. без обект. Това не е мисловен процес, а процес при който умът е притихнал и в очакване. Това е период на напрегнато очакване и мълчание, докато нещо вътрешно започне да се проявява. Това състояние трудно се овладява, защото в началото човек лесно се подхлъзва назад към мисловния процес на размишляването. Изисква се усилие, за да се поддържа тази очакваща притихналост на ума. Това е последното усилие, което самият човек може да направи. Това, което се случва след това, е акт на друга сила – на Душата.

       При съзерцанието ролята се поема от една по-висша инстанция - Душата е тази, която съзерцава. Човешкото съзнание престава да функционира и човек става това, което той е в действителност – Душа, частица от Божественото съзнание, съзнаваща същностното си единство с Бога. Сега висшето ,,Аз” става активно, докато нисшето ,,аз” е притихнало. Душата сега регистрира феномените, характерни за нейното собствено поле. Съществуването на Душата, реалността на феномените на духовното царство и връзката с Бога се осъзнават като неоспорими факти. Съзнанието вече не е фокусирано в ума, а се е издигнало до това на Душата. Душата напълно съзнава своята природа, цели и закони. В това време умът и мозъкът са в рецептивна настройка и, доколкото това е овладяно, те са готови да регистрират това, което самата Душа възприема. Сега пред човека постепенно се разкрива една огромна област от духовно осъзнаване. На един по-късен етап, самата Душа може да се превърне в предавателен инструмент и да препредава към мозъка посредством ума някои от осъзнаванията и концепциите на най-висшия аспект на човека – самия Дух.

       При етапа на съзерцанието, съзнанието на личността вече не е фокусирано в менталното тяло. Личностното съзнание бива издигнато до и ,,абсорбирано” в съзнанието на Духовната Душа. Човек престава да съзнава отделния ,,аз”, както и всякаква отделност. Той осъзнава, че през цялото време Духовната Душа го е примамвала към единение с Нея. Човек осъзнава, че той е Възприемащият, способен по желание да възприема света на ежедневния живот или този на Душата.

       Трябва да се отбележи, че Душата през цялото време е възприемала феномените от своето поле, но сега става възможно и човекът на физическото поле да възприеме тези феномени. Отначало всичко това трае само миг, но постепенно това състояние се удължава. Извършва се поетапна работа. След като умът е бил в състояние на очакващо мълчание, сега той преминава в активно състояние: той регистрира идеите, впечатленията и концепциите, идващи от съзерцаващата Душа, формулирайки ги във фрази и изречения, вграждайки ги в мисъл-форми и изграждайки ясни мисловни образи. Именно тук става явна необходимостта от развит, добър умствен апарат. Следва предаването на така формулираното знание и информация към мозъка. – Следва да се има напредвид, че умът е различен от мозъка. Мозъкът е само обективно проявление на ума. Умът е субективна субстанциална реалност, която може да използва мозъка като свой инструмент за изразяване, и когото тя може да впечатлява, за да изрази онези концепции и интуиции, които човекът после да може съзнателно да оползотвори.

       Когато се постигне майсторство в този процес, човек може бързо и по желание да превключва вниманието си от света на ежедневието към полето на Душата и обратно. Той става гражданин на два свята и живее едновременно като гражданин на света и като Син Божи.

       При първите три етапа на медитацията умът бива трениран да постигне най-висшата точка на развитието си, след което може да бъде заменен от една още по-висша способност – интуицията. Това става възможно на етапа на просветлението. Този етап носи наименованието си от факта, че онези, които са постигнали това състояние, свидетелстват за наличието на ослепителна светлина. Тази светлина идва от Душата. Тя се отразява от ума, а оттам и от мозъка. Човек я възприема като напълно реално явление, независимо дали е с отворени или със затворени очи.

       На този етап съзнанието на човека е напълно отъждествено със съзнанието на самата Душа. Той не е съзнателен за нищо друго, освен за феномените от света на Душата. У него се проявяват свойствените за самата Нея способности, една от които е интуицията. Интуицията е форма на познание, характерна за Душата. Тя е способност за непосредствено, директно познание и се характеризира с бързина и безпогрешност. Тя идва да замени бавната и трудоемка работа на ума, съпроводена от неговите заобикаляния, грешки, илюзии, догми, фрагментарност и едностранчивост. Интуицията е познаването на действителността такава, каквато тя е, неприкривана и неизкривявана от булата на материята в трите нисши свята – физическия, астралния и менталния. Тя е способността да се схване същността на всяко нещо, без тази същност да бъде изопачавана от формите, посредством които тя се проявява – били те физически, емоционални или ментални. Интуицията е пълна противоположност на илюзията, която държи в плен човека, способен да се издигне единствено до менталното поле. Фокусираният на това поле човек е постоянно обграден от сътворени от хората мисъл-форми, които му пречат да възприеме реалността такава, каквато тя действително е. Само човекът, който благодарение на медитацията е успял да укроти онези тенденции на ума, които изграждат мисъл-формите, може да се издигне над полето на ума и да стане възприемчив за духовния свят – света на същностите, т.е. на Истината.

       Когато интуицията функционира, има, поне за момент, пълна загуба на усещането за разделеност. В най-висшата си степен тя е позната като Всемирна Любов, която няма връзка със сантименталността и нежните реакции, а се състои в отъждествяването с всички същества, в чувството за всемирно Единство. Едва тогава се познава истинското състрадание; тогава критиката става невъзможна; тогава започва да се вижда божествения зародиш, скрит във всички форми.

       Последното се осъществява постепенно. Интуицията е самата светлина, и когато тя действа, постепенно започват да стават видими светлинните тела на всички форми. Това носи способността за връзка с центъра на светлината - Душата, божествения зародиш, във всички форми, като благодарение на така установената съществена връзка чувството за превъзходство и самостоятелност изчезват на заден план. Човек престава да се интересува от собственото си ,,аз” и започва да гледа на себе си като на искра от Универсалното съзнание, което се проявява чрез всички индивидуални съзнания. Съзнанието му става групово. Човек осъзнава единството си с Бога.

       Знанието, истините, които се разкриват на човек, благодарение на интуицията, му се разкриват в името на благото и напредъка на цялото човечество. Интуицията не разкрива начина, по който може да се удовлетвори личната амбиция или желанието за егоистичен напредък. Посредством интуицията се схващат идеите, еманирани от Божествения Ум. Тези идеи съществуват извечно и са в основата на всичко познато и видимо като фактори на творението, като вечно действащи закони на проявлението, управляващи както материалния, така и духовния свят. Само когато умът е обучен и развит, съсредоточен и непредубеден, те могат да бъдат разпознати, след това – разбрани, и накрая – приспособени към нуждите и изискванията на мястото и времето с цел придвижване напред на цялото човечество. Така чрез интуицията се схващат знания и мъдрост, които все още не са осъзнати от интелигенцията на човечеството.

       Интуицията дава възможност на човека да познае чистите и неподправени факти, както и – в нарастваща степен – Божествения План. Благодарение на това човек разбира по какъв начин самият той, а и останалата част от човечеството, могат да сътрудничат на този План, за да бъдат ускорени Божествените Намерения. Благодарение на това знание човек може да действа правилно, т.е. в синхрон с Божествения План, така че да не пилее Божествените енергии (а те всички са Божествени) за лични, користни цели, което е същината на греха и поражда негативната карма. Когато планът се усети интуитивно, точно и непосредствено, настъпва разбиране на единството на всички същества, на синтеза на световната еволюция и на хармонията в божествената цел. Целият живот и всички форми се виждат в истинската им светлина и след това възниква правилна ценностна система. При интуицията познаващият субект и обектът на познанието стават едно. Познавателната способност моделира себе си не по абстрактно подобие на обекта, а в самия обект. Това е един свръхсъзнателен ментален процес.

       Интуицията се дефинира като директно схващане на истината, независимо от способността за съждение (разсъдъка) или от каквато и да е способност на интелекта. Реалността се възприема от ума такава, каквато тя е, а не под формата на представа или понятие, не като идея или обект на разума, всички от които са интелектуални възприятия. Това е появата в съзнанието на някаква истина или красота, които никога преди това не са били схващани. Те не идват от подсъзнанието или от паметта, била тя расова или индивидуална, а попадат в ума директно от свръхсъзнанието, т.е. от всезнаещата Душа. Дадената истина бива разпозната като безусловно истинна и не предизвиква никакво съмнение или желание да се поставя под въпрос. Всички внезапни решения на привидно неразрешими или трудни проблеми и въпроси, както и много от великите революционни открития в човешката история, попадат под тази категория.

       При интуицията познаващият субект и обектът на познанието стават едно. Познавателната способност моделира себе си не по абстрактно подобие на обекта, а в самия обект. Това е един свръхсъзнателен ментален процес. Според окултното учение, този непосредствен достъп до Истината е крайната съдба на всички човешки същества. Изглежда, че един ден интелектът ще лежи далеч под прага на съзнанието, както днес това е така по отношение на инстинкта. Хората тогава ще функционират на нивото на интуицията. Интуицията се определя понастоящем като свръхестествена способност. Но това ще се промени тогава, когато нейната проява ще бъде масово явление. Всяко разширяване на съзнанието изглежда свръхестествено на онези, които все още не са го постигнали.

       Когато прехвърлянето на знания от Душата към ума и от ума към мозъка става автоматично и точно, налице е мъдрец – просветлен човек.

       Освен проявяването на интуитивната способност, друг резултат от етапа на просветлението е това, че човек получава достъп до мъдростта, складирана в Душата в резултат на всички прераждания. Друг ефект върху ума е проявата на отзивчивост към телепатична комуникация и чувствителност му към други умове, които са развили умението да функционират на нивото на Душата. Тук не става дума за пренасяне на мисли от един ум към друг, а за комуникиране между Души.

       В емоционалното тяло се регистрират чувства на радост, щастие и екстаз. Налице е чувство за цялостност, за доволство и радостно очакване, така че събитията от живота започват да се възприемат в по-радостна и оптимистична светлина.

       При физическото тяло се забелязва стимулация към интензивна активност. Както казахме, също така се вижда светлина в главата, която остава видима дори когато очите са затворени или е тъмно. Счита се, че от тази светлина води началото си ореолът, който се рисува около главите на светците.

       Петият, последен етап на медитацията - вдъхновението, се явява резултат от просветлението, тъй като се проявява в живот, отдаден на служене на всички човешки същества.


▲ Върни се в началото
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1578
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #7 -: (Петък) 14 Юли 2017, 18:24 »

 Grin
Ха. Тва ми дойде много обилно.Ма като прочетох на диагонал,учение,еволюция,медитация, мен не ма бройте.
За мене не е това което ни трябва.Аз предпочитам,работа, развитие на знание и можене и най вече мързел. *бем ти напъните за медитация,мен по ма кефи мързела.Направо са разкапвам кат има чалъм.Що? Когато си във мързел си неутрален и позволяваш да ти се случат нещата,а когато медитираш го правиш умишлено за нещо, и всичко около тебе е криво.Да не говорим че ставаш достъпен за разни неща,и то по твоя вина.
Това ми е мнението за това писание.
Насила хубост не става,това си е цяло "учение".Що ми трябват други?
 Cool
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1578
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #8 -: (Събота) 15 Юли 2017, 14:20 »

 Grin
http://www.filmi2k.com/iboy-pishman-supermen-2017/
Тоя филм е много наблизо от целта им.До нея водят всякакви практики,техники и прочее които подготвят мозъка ви за новите джаджи.Следващото поколение айфони ще правят точно това без да се усетите,като са сетете вие за какво ще бъдете използвани.Мисля за ходещи станции,без да можете да направите каквото и да е било. И още голямата им наглост да дадат наименование на тяхния мерак  АЙ/I/.Това не значи ли АЗ,само че технология ?
Ще ви дам личен пример.До като се наложи да обърна внимание на енергийното съм прочел само една книга на тая тематика и не съм практикувал нищо.Но се оказа че моженето ми е бая над  моженето на тея които са посветени.Какъв е извода.За мене че се върви по път който устройва някои не вас.
Мястото във живота ние според енергията която сме придобили със труда си и от нейната вибрация/чистота.Да ограбени сме със техники,но енергията винаги си е наша собственост.Безплатен обяд няма и свободни енергии няма.Можем да си прибираме откраднатата енергия чрез нашето несъгласие което можем да изведем.Но тя вече е замърсена и трябва да се почисти.Как? Реда и правилата ни помагат щото ако ги пазим/живеем по тях то ТЯ Земята ни помага да си я почистим.
Лично съм видял какво може Земната енерегия която придобиваме тука.Тия са просто смешници които са невероятни лъжсци и манипулатори.Но само това могат.
Избягвайте модерната техника,тя не ви помага а ви лишава от възможност да си развиете моженето.ТЕЛевизор,ТЕЛефон,ТЕХники,са вредни за нас и не можем да се развиваме а ни тикат към еволюция.А ние трябва да развиваме знания умения и чуства.Това е което отваря тялото към невероятните му възможности.На човека не са му нужни космически технологии,тялото може да се движи милиони пъти по бързо от корабите им.Скороста му е мигновенна.
Но избора е ваш.
 hi
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 544
Пол: Мъж

« Отговор #9 -: (Събота) 15 Юли 2017, 17:37 »

Извадка от книгата "Единствената планета на избора", създадена в резултат на многогодишен телепатичен контакт/ченълинг със съществото Том, което твърди, че е представител на съвета на деветимата.(девет свята/планети, алюзия с деветте свята от филма за Тор. бел. е моя):
  Том: Да. Ако замърсяването на околната среда се причинява от визуално замърсяване, то също
прониква в етера. Така че може да е и по следния начин: вие може и да не мислите погрешно, но етерът
да се бомбардира и разкъсва от колектива. Тогава може. да се породи замърсяването. Всичко това идва
от грешки в мисленето, защото човечеството си мисли, че може да прави каквото си поиска с планетата
Земя, като създава унищожителни уреди. Човечеството не беше създадено, за да страда. Човечеството не
беше създадено, за да боледува, човечеството не беше създадено, за да се унищожава. Човечеството
беше създадено за радост и прослава на Създателя, който всъщност е човечеството. Разбирате ли, че вие
ни създадохте?
Иън: Да, в много абстрактен смисъл можем да го разберем.
Том: А разбирате ли, че вие създадохте Създателя?
Иън: Да.
Том: Следователно вие сте Създателят?
Иън: Трудно е да се проумее, но имаме известно усещане за това, да.
Том: Затова важното е да се знае, че на Земята вие сте Създателят, който ви е създал. Освен това е
важно да знаете, че на Земята има такива (елементи), които са били създадени от Другите. И че те могат
да замърсяват и да водят до грешки.
Иън: Да. За мен това е трудната част.
Том: Защото основният елемент на човечеството е желанието му винаги да се стреми към своя
висш Аз и то се обърква, защото плътността на Земята подпомага силата в опозиция на висшия Аз.
Иън: Да, те го объркват.
Том: Правилно. Освен това знаете, че с вашата сила, която е безкрайна, всичко може да се
промени. От науката знаете, че ако капнете капка от едно вещество, то може да промени качествата на
цялото.
Иън: Да, питах се за това и е чудесно, че го потвърждавате. Точно така става, да.
Том: Затова осъзнайте, че нашите могат да променят цялото. Вие като учен го разбирате, когато
правите анализ: сега трябва да го разберете, когато не можете да направите анализ на процеса.
Иън: Да, това е трудното. Но виждам важността, да.
Том: Освен това осъзнайте, че вашата същност ви дава способността да променяте всички неща.
Да. Част от затлачването на планетата Земя сега произтича от движението Ню Ейдж, от
освобождаването на задръжките и желанието за ново пребиваване на Земята с убеждението, че
физическата реалност на планетата Земя е единствената реалност - която става подчинена на желанието.
Следователно движението Ню Ейдж, което трябва да учи планетата Земя как да се развива, в
действителност я спира.
    

Въпросите и отговорите общо взето са в тая насока. Не вярвам много много на ченълинги, но има някои които ме карат да се почесвам.
« Последна редакция: (Събота) 15 Юли 2017, 17:50 от paci1 » Активен
Неактивен Dora
Hero Member
*****
Публикации: 1964
Пол: Жена
Не разменям човечността с патриотизъм!

« Отговор #10 -: (Сряда) 19 Юли 2017, 20:06 »

Я, часовника е верен Smiley)

Аз лично като съм в състояние на мързел все се обвинявам, че мога да свърша нещо, а пък като медитирам съсредоточено обмислям нещо и ми е по свободно, Меандър. 

Много хубава тема, има нужда от нея, според мен.
Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка окултна школа способства човек да познае себе си– какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и воля.
Активен

I have no fear for atomic energy 'couse none of them can stop the time!
Удивително е колко различни са хората. Едни не чуват какво казваш, други чуват какво мислиш.
Неактивен herrian
Hero Member
*****
Публикации: 635
Пол: Мъж
Помни края

« Отговор #11 -: (Понеделник) 24 Юли 2017, 17:23 »

Наистина интересна тема.

В днешно време, покрай интернет, езотерично (скрито, вътрешно) знание на практика няма. Всичкото знание е екзотерично(външно, публично), стига човек да се разтърси здраво из нета. Значението на думите се мени с времената, тъй че наистина в днешно време Вътрешно Знание, по-скоро означава стремеж към себепознание.
Активен

Живота е свещен.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални