Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: есеите  (Прочетена 865 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1632
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #15 -: (Събота) 06 Януари 2018, 09:05 »

 Grin
Здравей.
Цитат
И в двата случая си е типично сатанистко мислене "аз, аз, аз"... А знаеш ли какво се случва, когато две огледала застанат едно срещу друго - една безкрайна игра на отражения, единствено създаваща илюзията за пространство, както и усещане за вечна... пустота.
Да но това което даваш за пример е с така нареченото кухненско огледало.Аз доколкото знам водата е единственото нещо в което можем да се огледаме,материално.Говоря за неща които са в естествено състояние, не обработени,изработени.
Огледало е също когато оценяш ставащото около тебе с правилно и неправилно.Като жена като отвориш достатъчно осъзнатости те са чистата истина и пак си  огледало.Колкото са по финни енергиите толкова по финно отразяват ставащото.
Така, може и да си права че огледалата в домовете ни са сатанинска работа.Щото паразитите които са в нас когато се гледаш в това огледало без да виждаш енергията им ти влияе.Сам да се гледаш май не е добре,друго е около тебе нещо да те отрази.А жените нон стоп киснете пред огледалата,и с мислите си си вредите да не говорим за другите неща.Май и огледала се използват при магии.
Помисли(усети) малко.Звездите и съзвездията които виждаш,дали реално виждаш тях или е нещо друго?Слъчевата система е в *ъза на географията,така викаме ний  а някои му викат 9 сектор.Мястото на което сме наоколо няма жива душа,и е избрано с цел да сме възможно най далече от живота,за да може работата тука ако доведе до нов голям взрив да не навреди на живота.Реално толкова е голямо разстоянието че не можем да видим с очите си нищо наоколо нас.Какво виждаме тогава?
В момента се движим към върха на "пирамидата" дали ще се промени небето?
 Cool
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 313

« Отговор #16 -: (Събота) 06 Януари 2018, 20:46 »

Опасявам се, че твърде (ще) се отдалечим от темата, а и Страшкоу сигурно го няма... Ще бъда възможно най-кратка.


Да но това което даваш за пример е с така нареченото кухненско огледало.


Не само за него.
Но разбрирам какво имаш предвид (влагаш), пишейки за огледала. Само, позволи някои по(д)правки сега. Smiley


Огледало е също когато оценяш ставащото около тебе с правилно и неправилно.


По-скоро е проява на разсъдък, когато правилно се прави разлика между правилно (вярно) и неправилно (погрешно). Един от директорите на ЦРУ също си е мислил, че винаги е прав Grin


Като жена като отвориш достатъчно осъзнатости те са чистата истина и пак си  огледало.Колкото са по финни енергиите толкова по финно отразяват ставащото.


Енергообмена (взаимодействието) е различен, когато човек расте в осъзнатостта си, няма как.


Така, може и да си права че огледалата в домовете ни са сатанинска работа.Щото паразитите които са в нас когато се гледаш в това огледало без да виждаш енергията им ти влияе.Сам да се гледаш май не е добре,друго е около тебе нещо да те отрази.А жените нон стоп киснете пред огледалата,и с мислите си си вредите да не говорим за другите неща.Май и огледала се използват при магии.


Нямах предвид буквалните огледала (в предния постинг). Но така е, зная и това. Още повече - никакви огледала не бива да се слагат в спалнята, особено срещу леглото, не е добре оглеждането в чужди огледала, както и в тъмни (матови) повърхности. Особено за жените (като по-възприемчиви). Едно съвсем малко огледалце и лицето да се оглежда на части, без втренчване и задържане на погледа.

Иначе самият акт на оглеждане... смислово представлява търсене на външна (себе)оценка.


Аз доколкото знам водата е единственото нещо в което можем да се огледаме,материално. Говоря за неща които са в естествено състояние, не обработени,изработени.


Вчера се чудех точно за това, но не стигнах до определен извод. Т.е. до гениален такъв  Laugh Е, водата... също като жената е доста възприемчива енергийно и освен това е (пре)носител на информация (знание), така че - може би е вярно твърдението ти.


Помисли(усети) малко.Звездите и съзвездията които виждаш,дали реално виждаш тях или е нещо друго?


https://www.youtube.com/watch?v=abLKzCaenvE

Аз виждам портали (намиращи се във водна среда). Каквато между другото е една от функцията на огледалата.


дали ще се промени небето?


Все някога  Smiley
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1632
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #17 -: (Неделя) 07 Януари 2018, 10:32 »

 Grin
Вероятно съм се изразил неточно за тебе.Общуването със всеки един е различно.Под израза огледало имам предвид чистата истина.А тя се постига със можене.Всяко знание може да се ползва по два начина правилно и неправилно, което касае пряко ползвателя на знанието.Когато си като водата(ж.р.) отразяваш правилно,а когато гледаш огледало което е копие на истината, е неправилно и вреди.
Ако се задълбоча наистина темата ще тръгне надругаде.
А с правилно и неправилно,или допускаш до тебе нещо или не.Ако объркаш ти идва на главата и си променяш ,мнението, а оттам стигаш до истината.А тя трябва да е твоя,със чужди истини-със чужда пита помен не се прави.А помен може и да е че не оставяш спомени за тебе.А никой ако не те отрази/помни не е добре.Затова някои постоянно ни напомнят за себе си белким са докарат до с/помен.Но насила хубост не става.Когато ги мислим ги задържаме между нас,затова постоянно ни се бутат.Ако сме неутрални като истината ги избива на ужас ужасен.
Земята се движи нагоре в енергетиката и ще стигнем мястото на истината/неутралното.Ще са грозна ужасна картина,тея "хубавци".
Това го знаем от личен опит.Можем го и ако си намерим начина да се предпазим да не ни се врат за да ги мислим,ще се случи и от нашето държане към тях.Ако не Земята си знае работата,жена с най висока енергия е,слънце.
А тялото е от най-високо място и ако не оценяваме какво става около нас си вредим.Щото на най високо са най чистите енергии/истина,а щом тялото е оттам то си върши неговата работа и ни информира чрез чуствата си.
В енергийното ако не си напред с някои работи ,ще си безчуствен.А те нямат материално проявление по правилата,само обладават.И това може да е причината да са безчуствени но пък като видят дебелия просят мислост от ужас.Щото тяхната сила е в енергията която ползват/приели.Тука ние сме приели любовта,те се опитват с противоположната енергия да се наложат над нея.А тя е ужаса.
Но ужаса има един недостатък че е разрушителен,и за да не се разпаднат го прехвърлят на другите като всяват ужас/страх сред тях.
И така им изкупуват греха,за да могат да продължават.Неутралноста към тях,ги води до разрушителен ужас.А за да устискаме и да не пострадаме трябва да си натрупаме лична енергия,която те следят да я харчим за глупостите им.
И най важното за предстоящото е да сме енергопроводими като тела.А само чистото енергиите минават през него.Мръсното тяло не е енергопроводимо и си пати АЗ който е вътре.Щото той се явява замърсителя на тялото.Много неща вървят в момента а тея ни занимават със техните проблеми и ни пречат.
Ми да си *бат майката.
А есеите са една от сектите които филтрират знанията,променят ги според тяхната изгода и ги налагат.А са много сектите им,обхванали са целия ни живот и така пак ни контролират.
 Cool
« Последна редакция: (Неделя) 07 Януари 2018, 10:49 от meander » Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 570
Пол: Мъж

« Отговор #18 -: (Неделя) 07 Януари 2018, 13:03 »

Цитат
    Мръсното тяло не е енергопроводимо и си пати АЗ който е вътре.Щото той се явява замърсителя на тялото.     
Хубу де, що трябва АЗ да си пати за чужди "грешки"? Не може ли Тялото да бъде почистено по "служебен" ред? Правя алюзия с аурата.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 876

« Отговор #19 -: (Неделя) 07 Януари 2018, 15:36 »

  За огледалата. Сребърните огледала са използвани при лечение на болести и в тези практики няма нищо демонично, вещерско или ненормално. Макар, че вещ означава учен. Поставяни са във вода и това и физик би могъл да обясни ако има малко ум, защото всичко е светлина.
   Щом нещо може да има отрицателен полюс, значи има и положителен, а баланса е като имунната система,  няма нито в повече нито в по-малко. То е проявата на третото - мъдрост. Нищо не е лошо или добро само за себе си, а се проявява според случая.
 Бог е Закона за Естеството на всяко според вида му, защото Бог е Бог на всичко, а волята на Бога е самата проява на Живот. Закона за Естеството потдържа взаимоотношението между отделните елементи в тяхната хармонична цялост, както и нуждите са според вида. Следователно хармонията се определя от познаването на нуждите на всяко, според природата му, защото нуждите на един не са като тези на друг. Нуждите хармонират, както и наличните елементи, т.е на всяка нужда има отговор, нито повече нито по-малко. И ако някой опита да присвои нещо, което му се харесва, но не е в полето на неговите лични нужди, той го отнема от друг, за когото е предназначено. И какво тук е Бог. Той е онази сила у всяко, чиято воля го изявява и го е поставила на мястото му. Всяко излъчва искреност - живот- светлина със своята сила, и когато е в недостиг, то светлината на неговия живот присветва като свещ на вятър, и когато някой отнеме от там още, той ще се намери на мястото на това, от което е отнел. И това е за да се компенсира разхода, взет неправомерно. Така, че "греха" като неспазване на Закона, означава, че някой е взел от източник, който вместо да запълни минусите е прибавил нови липси с взетото, т.е не си взел от Бога си, от своето си, а от нещо, което не те храни, не е твое значи и съответно не ти принадлежи.
Да живея в Бога за мен означава, че всеки момент се уча да познавам нуждите си, за да не взимам чуждото, т.е да не разхищавам Божието. Защото това би значело да гася пламъка на Живота. И тук е отговора на това - за какво му е волята на човека. Ето за това - да се сети, посредством опит и грешка, че представлява чиста светлина, а от това може са заключи, че и материята, която пипа е също светлина в друго състояние, и от тук става ясно, че сме самия механизъм за преработка на енергия -  светлина - материя - ...  и така до безкрай, но по ценно е, че човека внася хармонията на своето осъзнание в подредбата на тези скупчени светлинни моменти, защото точно това прави човека, освещава, осветява чрез съзнанието си, чрез осъзнатото всяка своя клетка, и всичко, с което общува, а паметта за това се отпечатва във всичко.

     И очите са огледало, и казват слънцето и луната са очи на Бога, и казват едното елемента му е злато, а на луната сребро... И огледалото отразява всичко, както е, ала сребърното не лъже и затова се ползва и за лечение... Можем да помислим, че вещицата от Снежанка е останала неизлъгана от нейното огледалце. 
Някъде го бях чела. Сребърното огледало се поставя във вода, а този, който ще бъде изцеляван поглежда в огледалото и по чистотата на отражението се преценява неговото състояние.

П.П: admin, не я редактирай темата, коментарите са си съвсем по пътя.
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1632
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #20 -: (Неделя) 07 Януари 2018, 17:13 »

 Grin
Цитат
Хубу де, що трябва АЗ да си пати за чужди "грешки"? Не може ли Тялото да бъде почистено по "служебен" ред? Правя алюзия с аурата.
Ще ти се ама няма чалъм.Така е в огледалото.Всичко във което си участвал ти е на *ъза.За да си дойдат нещата на мястото си оправяш всичко твое,и чак тогава на дъното остава намесата и си търси собственика.А той тогава възстановява всички щети които е нанесъл със деянието си и има бая отгоре за да му дойде акъла.
Това е свойството на огледалото/мъдрост/само истината.
  
Цитат
За огледалата. Сребърните огледала са използвани при лечение на болести и в тези практики няма нищо демонично, вещерско или ненормално. Макар, че вещ означава учен.
Учен произлиза от изучавам.В живота се тачат майсторите,щото не изучават а работят и така общуват с енергиите.
Тука на Земята имаме стопанин,а най отгоре са така наречените богове.Но бог реално се става по пътя на майсторите.
Мъдроста се постига със майсторство няколко поне.А това е истината.За да си пиеш ракияата с дядо господ тука е нужно да постигнеш няколко майсторства.Пиеш си ракията с него и си приказвате за живота тука.Т.е. го оценявате правилно неправилно.Обаче в основата стои петър/камъка който е родното правило.Без него тука не можеш да постигнеш никакво знание и идва мястото на вещерите/учени които крадат /изучават живота и правят технологии.Първо енергийни а после се материализират чрез посредници в тяло като нютон,телса и цяла плеяда такива.Които са в тяло но вътре няма такъв със родно право или е прецакан през енергийното.Прецакването им е любимия метод.И си постилат добре.Първо ти спретват капан,правят ти досие и те заплашват с него докато им свършиш работата.Джон Атанасов ми беше комшия,помогнах му колкото можах/му е дадено и го помолих да си оправи компа.Не успя надделяха му.
Това срещу което си не можеш да ползваш нищо негово щото влизаш в една крайност която завършва със живота ти.Питай и ако ти се даде.
Никой от никого не може да вземе/открадне нищо поради различността.Най лошото по нашите земи е да открадеш.По лошо е от убийството.Има защо.
Сребърно огледало е чалъм щото е направия.Аз имам личен дух/сребро,и мога ако е дадено да излекувам някого но ако може да си плати.
Всичко в живота е бартер.даваш яйца за картофи.И всеки си гледа сметката да не се мине щото ще пати.
Бог тука е намерил чалъма на крадците с материализирането,а живота застана до него със тялото.А отговорноста е на този който работи с него,АЗ.

Всеки трябва да си постига нуждите с труда си,и ако види зор да вземе заем.Ма си има правила.
Живат на чужд гръб в живота няма,а гледайте колко милиардери има.Дан'са копали бостан?
Дойде време да се изчистят сметките.Кой пил,кой ял,кой *бал си плаща кат поп.
А материята е концентрат,нещо като череши и сироп от череши.За едно шише сироп отива цяла щайга череши.А някои са налапаха яко и сега циврят.Га яде що не рева? М?
Влизайте в час време не остана,имаме приказка последния да затвори вратата.Тя е за това време и някой ще я затвори и беше.
Мама Земя пуска пералнята,само че тоя път е в енергийното.
Въх.
 Cool
« Последна редакция: (Неделя) 07 Януари 2018, 17:18 от meander » Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 313

« Отговор #21 -: (Вторник) 09 Януари 2018, 13:44 »


Под израза огледало имам предвид чистата истина.


Обръщам внимание, че истината няма как да бъде огледало, тъй като по подразбиране то не съдържа в себе си нищо, а истината винаги се съдържа (или не) в нещо/някого, което самият ти пишеш в следващите си изречения. А именно тези:


стигаш до истината.А тя трябва да е твоя,със чужди истини-със чужда пита помен не се прави.
А тя се постига със можене.Всяко знание може да се ползва по два начина правилно и неправилно, което касае пряко ползвателя на знанието.Когато си като водата(ж.р.) отразяваш правилно,а когато гледаш огледало което е копие на истината, е неправилно и вреди.


С останала част от коментара ти съм общо-взето съгласна. Smiley
И понеже стана дума за огледала и вода си спомних нещо прочетено:



... Ще държим огледалото много внимателно, но и много здраво. Ще го поставим леко на повърхността на водата, след което ще го оставим да потъне. После ще го хванем на дъното.

(...)

Той ми каза да клекна на един плосък камък, който се показваше над повърхността на водата в средата на потока, и ме накара да хвана огледалото с две ръце, почти в ъглите на едната страна. Той клекна с лице към мен и хвана огледалото по същия начин. Оставихме огледалото да потъне, след което го хванахме, като потопихме ръцете си във водата почти до лактите.

Нареди ми да се изпразня от мисли и да се взра в повърхността на огледалото. Няколко пъти повтори, че номерът бил въобще да не се мисли. Напрегнато гледах в огледалото. Спокойното течение на водата леко разкривяваше отраженията на донхуановото лице и моето. След няколко минути напрегнато взиране в огледалото ми се стори, че постепенно отражението на неговото и моето лице стана много по-ясен. (...)
Дон Хуан тихо ми прошепна да не се взирам в моите или в неговите очи, а да оставя погледа си да шари по огледалото без да се фокусира върху никоя част от отраженията ни.

— Гледай втренчено без да се взираш! — за пореден път ми нареди той, като си налагаше да шепти.

Направих каквото ми каза без да спра, за да се замисля над явното противоречие. В онзи момент нещо в мен бе уловено в онова огледало и противоречието действително имаше смисъл. „Възможно е да гледаш втренчено без да се взираш“, помислих си аз и в момента, в който тази мисъл бе формулирана, до главата на дон Хуан и моята се появи още една глава. Тя беше в долната част на огледалото, вляво от мен.

Цялото ми тяло се разтрепера. Дон Хуан ми прошепна да се успокоя и да не показвам страх или изненада. Той отново ми нареди да гледам новодошлия втренчено, без да се взирам.

Трябваше да положа неимоверни усилия, за да не се задъхам и да пусна огледалото. (...) Гледах втренчено третата глава и постепенно осъзнах, че това не беше човешка глава, нито пък глава на животно. Всъщност това въобще не беше глава. Беше един образ без вътрешна подвижност. Когато ми хрумна тази мисъл, аз моментално осъзнах, че не я мисля аз. И това осъзнаване въобще не беше мисъл. Преживях един миг на огромно напрежение, след което нещо непонятно ми се изясни. Мислите бяха един глас, който звучеше в ушите ми!

— Аз виждам — извиках на английски, но не се чу никакъв звук.

— Да, ти виждаш — каза гласът в ухото ми на испански.

(...)

— Има две версии. Ще ти кажа първо версията на старите ясновидци. Те смятат, че отразяващата повърхност нададен лъскав предмет, потопен във водата, увеличава силата на водата. Затова те често се втренчвали във водни обекти, а отразяващата повърхност им служела като средство за ускоряване на процеса. Те били убедени, че нашите очи са ключа за навлизане в непознатото; втренчвайки се във вода, те давали възможност на очите да отворят пътя.

Старите ясновидци забелязали, каза дон Хуан, че мокротата на водата само овлажнява или се просмуква, докато флуидността на водата се движи. Тя тече, предположили те, в търсене на други нива под нас. Те вярвали, че водата ни е дадена не само за да поддържа живота, но и да служи също като връзка, като път към другите нива надолу.

— Много ли са нивата надолу? — попитах аз.

— Древните ясновидци преброили седем — отвърна той.

— Ти самият познаваш ли ги, дон Хуан?

— Аз съм ясновидец от новия цикъл и следователно имам друго гледище — рече той. — Сега просто ти показвам какво са вършели старите ясновидци и ти казвам в какво са вярвали.

Но това, че той имал друго гледище, не означавало, че практиките на старите ясновидци били невалидни, изтъкна дон Хуан; техните интерпретации били погрешни, но истините, които открили, имали практическа стойност за тях.

В конкретния случай те били убедени, че е възможно флуидността да пренесе човека тялом където и да е между нашето ниво и някое от седемте нива под нас; или пък да го пренесе духом където и да е на това ниво, по протежението на дадена река и в двете посоки. И те използвали съответно течащата вода, за да се пренасят на това ниво, и водата на дълбоките езера или кладенци, за да се пренасят в дълбочина.

— С техниката, която ти показвам, те целели две неща — продължи дон Хуан. — От една страна, използвали флуидността на водата, за да се пренесат на първото ниво под нас. А от друга, използвали тази техника, за да се срещнат лице в лице със същества от това първо ниво. Приличният на глава образ в огледалото беше едно от тези същества, което бе дошло да ни разгледа.

— Значи те наистина съществуват! — възкликнах аз.

— Разбира се, че съществуват — сопна ми се той.

(...)

— Представителите на другия вид живот идват да видят какво става, когато ги викат човешките същества — продължи дон Хуан. — Тази толтекска техника е като почукване на вратата им. Старите ясновидци казват, че лъскавата повърхност на дъното на водата служи като примамка и като прозорец. Така че хората и тези същества се срещат на един прозорец.

(...)

Вторият етап от техниката протече твърде подобно на първия, с тази разлика, че ми трябваше почти двойно повече време, за да се отпусна и да успокоя вътрешното си вълнение.

Когато го сторих, отражението на донхуановото лице и моето веднага се изясни. Местех втренчения си поглед от неговото лице към моето и обратно близо час. Очаквах съюзникът да се появи всеки момент, но нищо не се случи. Вратът ме болеше. Гърбът ми се схвана, а Краката ми изтръпнаха. Исках да коленича върху камъка, за да облекча болката в гърба, но дон Хуан ми прошепна, че в момента, в който се появи съюзникът, ще изчезнат всичките ми болки, причинени от неудобното положение, в което стоях.

Беше абсолютно прав. Шокът при вида на кълбовидния образ в края на огледалото разсея всичките ми болки.

— Какво ще правим сега? — прошепнах аз.

— Отпусни се и не фокусирай погледа си върху нищо, дори за миг — отвърна той. — Наблюдавай всичко, което се появява в огледалото. Гледай всичко без да се взираш.

Подчиних се. Гледах всичко в очертанията на огледалото. Усещах едно особено бучене в ушите си. Дон Хуан ми прошепна да започна да си движа очите по посока на часовниковата стрелка, ако усетя, че ме обгръща някаква необикновена сила; но в никакъв случай, подчерта той, не бива да вдигам глава, за да го погледна.

След малко забелязах, че в огледалото имаше нещо повече от отраженията на нашите лица и кълбовидния образ. Повърхността му бе потъмняла. Появиха се точици от наситена виолетова светлина, които постепенно се уголемиха. Имаше и смолисточерни места. После повърхността на огледалото се превърна в нещо като двумерна картина на нощно облачно небе при лунна светлина. Изведнъж цялата повърхност се фокусира, сякаш беше на кинолента. Новата гледка представляваше триизмерен, спиращ дъха изглед на дълбините.

Знаех, че ми е абсолютно невъзможно да надвия огромната притегателна сила на тази гледка. Тя започна да ме тегли навътре.

Дон Хуан твърдо ми прошепна да извъртя очи, за да си спася живота. Движението веднага ме облекчи. Отново можех да различа нашите отражения и това на съюзника. После съюзникът изчезна и отново се появи, но в другия край на огледалото.

Дон Хуан ми нареди да държа огледалото с цялата си сила. Предупреди ме да стоя спокойно и да не правя никакви резки движения.

— Какво ще става? — прошепнах аз.

— Съюзникът ще се опита да излезе — отвърна той.

(...) В един момент и двамата с дон Хуан загубихме равновесие и се наложи да нагазим в потока. Водата беше доста плитка, но плискането около рамката на огледалото, причинено от силата на съюзника, бе толкова страшно, колкото и ако бяхме в широка река. Водата около краката ни се вихреше лудешки, но образите в огледалото оставаха непроменени.

— Внимавай! — извика дон Хуан. — Излиза! Дърпането премина в натиск изотдолу. Нещо се опитваше да хване ръба на огледалото; но не външния ръб, където го държахме ние, а откъм вътрешната страна на огледалото. Сякаш гладката повърхност бе наистина отворен прозорец и нещо или някой се опитваше да се изкатери през него.

С дон Хуан отчаяно се борихме или да натискаме огледалото надолу, когато то биваше тласкано нагоре, или да го дърпаме нагоре, когато то биваше теглено надолу. С полуприведени тела бавно се движехме надолу по течението. Водата ставаше по-дълбока, а дъното бе осеяно с хлъзгави камъни.

— Хайде да извадим огледалото от водата и да го отърсим от него — рече дон Хуан с дрезгав глас.

Шумното пляскане не преставаше. Сякаш бяхме уловили огромна риба с голи ръце и тя буйно се мяташе в тях.

Хрумна ми, че огледалото беше нещо като люк. Някакво странно същество действително се опитваше да се изкачи през него.



Източник : Карлос Кастанеда "Огънят отвътре", глава 7

Ето един пример как водата е помогнала да се види/прояви нещо, което иначе би било трудно с "невъоръжено око" - а именно същността... по-скоро функцията на огледалата. Smiley

 
Можем да помислим, че вещицата от Снежанка е останала неизлъгана от нейното огледалце.  


Пък според мен не е така... Защото ако огледалото казваше истината, щеше да й каже, че тя съдържа в себе си много суета и завист, т.е. не притежава достатъчно вътрешна красота. Само че както всяка отразяваща равнина, то е неспособно да се взре в дълбочина и съзира само повърхностното. Отделно такова нещо като "най-красива" в действителност не съществува, защото красотата, както и други "абстрактни понятия" не се измерват... или най-малкото не и в по-по-най. Така че бая си я преметна огледалцето  Grin И нали сме във форум за конспирации, ще да предположа, че същество "от другата страна" умело я е манипулирало, използвайки вещицата и заговорничейки да навредят на Снежанка...


вещ означава учен.


А ето как една вещица се справи с огледалната история (спойлер... голям!):



Баба Вихронрав огледа многопластовия сребрист свят.

— Къде съм?

— В ОГЛЕДАЛОТО.

— Умряла ли съм?

— ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ВЪПРОС — отвърна Смърт — Е НЕЩО МЕЖДУ НЕ И ДА.

Есме се завъртя и едновременно с нея се завъртяха един милиард фигури.

— Кога мога да се махна оттук?

— КОГАТО НАМЕРИШ ПЪРВООБРАЗА.

— Това подвеждащ въпрос ли е?

— НЕ.

Баба огледа себе си.

— Ето го — каза тя.



 Grin Тери Пратчет - "Вещици в чужбина"

... Случвало се е когато съм имала натрапени сънища да се огледам в огледало и виждайки, че отражението не прилича на мен, да се събудя. И в живота наяве понякога съм ползвала варианта "каквото повикало, такова се обадило", т.е. един вид съм го играла "огледало", та дано се усети някой... Само че по този начин не проявявам себе си, т.е. приемам образ, който не ми приляга и в крайна сметка, дори да постигна определен резултат, губя в дългосрочен план, особено ако подобно поведение позволя да се превърне в навик, което нямам и намерение, де.  


admin, не я редактирай темата, коментарите са си съвсем по пътя.


Ами... това е от мен извън темата.  Smiley Дано включванита ми са били полезни някому!





Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 876

« Отговор #22 -: (Вторник) 09 Януари 2018, 15:13 »

ladonnae
Пък според мен не е така... Защото ако огледалото казваше истината, щеше да й каже, че тя съдържа в себе си много суета и завист, т.е. не притежава достатъчно вътрешна красота.


Точно това и е казало - истината.  Казало и е, че друга е по-красива на света. Истината е огорчила царкинята и в следствие е извело от нея злините и. Същата истина не би изкарала най-лошото от един човек, който би се радвал на Снежанка, вместо да и завижда. Т.е. Истината не е проблема, а съзнанието на този, който се гледа в огледалото.

Огледалото препокрива идеята за чистата вода.
 Тялото е огледален образ на съзнанието ни.

« Последна редакция: (Вторник) 09 Януари 2018, 16:06 от Мила » Активен
Неактивен umbra
Sr. Member
****
Публикации: 421

« Отговор #23 -: (Вторник) 09 Януари 2018, 16:39 »

Тялото е огледален образ на съзнанието ни.
А кое е огледален образ на лицемерието?
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 876

« Отговор #24 -: (Вторник) 09 Януари 2018, 17:36 »

Звездата на Земята

Един от най-важните и непознати енергиини центрове. Намира се на около 20 см под стъпалата ви и е единствената чакра, която е незавършена като структура и енергии. Това е центърът, който ни превръща от Безгранични Създания от Светлина в хора. На някои места в сайта е наричан също Земна чакра. Тук е връзката ни с колективното съзнание на Майката Земя и центърът на всички качества, които трябва да рафинираме, развием и усъвършенстваме докато сме във физическа обвивка тук на тази планета. Когато се развие напълно, този център се превръща в огледало на Сърдечния център и на всички качества, които сме развили там като архетипи. Тогава Звездата на Земята засиява в ослепително Бяло и ни помага да живеем напълно пълноценно и проявяващи всички вътрешни качества на духа във физическите си действия. Завършен, този център ни помага да проявяваме по-лесно желанията и да направим живота си огледало на вътрешните си потребности.


 Това е примерен цитат, който е от значение доколкото всеки от нас трансформира енергия. Поставям го във връзка с изразеното ми мнение, че тялото е огледало на съзнанието ни.
http://www.shamballa-bg.net/centers.html
Активен
Неактивен umbra
Sr. Member
****
Публикации: 421

« Отговор #25 -: (Вторник) 09 Януари 2018, 17:57 »

 Голяма боза е това писание.
Да задоволяваме вътрешните си потребности..... та чак и да се оглеждаме в тях Това ли е целта на живота  Grin?
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1632
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #26 -: (Сряда) 10 Януари 2018, 17:22 »

 Grin
Цитат
Източник : Карлос Кастанеда "Огънят отвътре", глава 7

Ето един пример как водата е помогнала да се види/прояви нещо, което иначе би било трудно с "невъоръжено око" - а именно същността... по-скоро функцията на огледалата.
Мммм.
Доколкото си спомням след като им беше прибрана цялата технология.Се направи проверка и камбаната и извора на живота бяха барникани или както викат компрометирани.Още тогава са оправени и след това си почна нормалното общуване със извора на живота(водата).
Тея дни излезе още нещо.Но ще изчакам да видя как на някои им се подкосяват краката и тогава ще ви обърна внимание, да не се паникьосвате.
 Cool
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални