Страници: 1 2 3 [4] 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: есеите  (Прочетена 2047 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #45 -: (Петък) 26 Януари 2018, 22:15 »

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/696939/Main/678510

Из някакъв форум.

http://budha2.blog.bg/drugi/2014/02/09/esei-esegi-i-silomskite-momi.1236806

А този блогър често се цитира тук. Не възприемам всичко, но аз не съм мерило, който иска за себе си да търси.

...

http://www.baga-tur.com/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?7062
« Последна редакция: (Петък) 26 Януари 2018, 22:38 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #46 -: (Събота) 27 Януари 2018, 00:28 »

Върховното единство на рода Дуло със СириусДоц. Татяна Ярулина пи�?е за огромното влияние, което оказват при формирането на българската цивилизация познанията за Сириус, Орион и "Учението за върховното единство с Полярната звезда". Прабългарите са знаели за тройната звезда Сириус.Един от празниците във Волжска България е празникът на ралото, наречен Сабантуй. На езика на волжските българи "сабан" означава рало, плуг. Сабан, обаче, означава и съзвездието Орион, което ние - дунавските българи, наричаме Ралица. Ритуално задължителна на този празник е била стрелбата с лък, а лъкът и стрелата са едни от най-древните символи на Сириус. Един от древните знаци - тризъбецът - наречен Балтавар, е бил знак на рода Дуло. Други типично български символи на Сириус са �?естолъчната звезда, равнораменният кръст, кедърът, самурът, вълкът, кучето, лъвът, еднорогът, митичното същество получовек-полуриба (в Шумер се нарича Оанес, а в Акад -Дагон), златното поле, изумруденото поле, черният цвят.В древнобългарската митология рибата Бойгала се смята за прамайка на всички българи. Тя ражда първия българин �?джик с вид на змийче в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Тагмата на Атила е риба. Кан Аспарух е символизиран като амфибийно същество с мощна опа�?ка в "�?менник на българските канове". Такова същество е изобразено и в герба на гр. Казан, столицата на Казанското царство.В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите, като ги научил да добиват огън, да изпичат глинени съдове и да леят метали. Наличието на тройната система - Сириус А, Сириус В и Сириус С, е дало отражение и върху делението на българите: ак-българи, или аржани от "арг" - сребро, (сребърни, бели българи); карабуржани (черни българи) и златни българи. Древнобългарските държави са се делели на три части - център, ляво и дясно крило.В българската хералдика центърът на държавата и кана субиги е свързан с черния цвят. Според преданията на африканското племе догони, черният цвят олицетворява звездата джудже Сириус В, която е извор на всичко в материалната вселена.Г. Кръстев защитава становището, че в космически смисъл "черният цвят символизира първоначалното състоянието на Вселената, преди Големия взрив, Метагалактиката, Върховен бог, Всеобщ разум, млади звезди."Робърт Темпъл свързва корена "арк" със Сириус. Арка на санскрит означава слънце. Свещеният древен град на българите се нарича Аркаим. Той е основан третото хилядолетие пр.н.е. и се намира в Югоизточен Урал. Аркам на санскрит означава "далеч, колкото слънцето, дори до слънцето включително". Древните египтяни са смятали Сириус за духовното слънце на на�?ата система.Върху известния портрет на последната царица на Волжска България - Сююмбике (средата на XVI век), тя и дъщеря й са изобразени с дрехи от златист и изумруден цвят, с високи конусообразни златни �?апки, на три ката, които завър�?ват с огромни кристали.Много знатни волжско-български родове, попаднали в Русия през периода XII - XVII век, запазват в своите гербове символите на Сириус. Такива са Кутузови, Шувалови, Голицини, Толстой, Романови, Годунови и др.Най-отгоре

http://www.baga-tur.com/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?7062

това по повод връзката със символиката на меровингите. Както и тук:
http://www.za-balgarite.com/3.5.51.VoljkaBulgaria-VlZn.html


Дамга на рода на българските царе Дуло

И:

Монета Меровинги. Poitou (регион). Denier(монета). Сребро. Края на VІІ в. - начало VІІІ в. Монитарница Melle?
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #47 -: (Събота) 27 Януари 2018, 13:08 »

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1947518659
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1941954164&page=&view=&sb=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1947411317&page=&view=&sb=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1947415237&page=&view=&sb=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1947413901&page=&view=&sb=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1947419454&page=&view=&sb=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1947423202&page=&view=&sb=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=okultizm&Number=1947427682&page=&view=&sb=

Из лекции на Р.Щайнер

Фрагментите, които ми направиха впечатление, следват в ред, според коментарите от друг форум, които цитирам.

meander, Би ли дал своя коментар?
« Последна редакция: (Събота) 27 Януари 2018, 13:44 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #48 -: (Събота) 27 Януари 2018, 15:19 »

 Йешуа бен Пандира





Продължение на Лекцията в Берн, 4. Септември 1910 

Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления. Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външната подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра. Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те - кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга...
- обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите...Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда",първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме. И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей. В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек. И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник. Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности. Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите - това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай - една твърде особена индивидуалност. Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература. Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности. Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме - както правят някои талмудисти - с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература. В лицето на този Йешуа бен Пандира ние имаме една личност, която стои под закрилата на Бодисатва – приемник на онзи Бодисатва, живял на времето като син на цар Судодана, за да се издигне по-късно до степента Буда. Така нещата стават ясни. В онова духовно направление, което е в зависимост от приемника на Буда, т.е. от настоящия Бодисатва, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда, ние имаме един вид подготовка, едно допълнително духовно направление в сянката на основното християнско направление; и така, споменатият Бодисатва изпрати своите мисионери всред еврейските общности, а самият той предизвика в есейските общности онези събития, за които ще стане дума в следващите лекции. С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме - тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво. 
Р. Щайнер, "Евангелието на Матей" 

Край на Лекцията
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #49 -: (Събота) 27 Януари 2018, 15:25 »

Йешуа бен Пандира





ЛЕКЦИЯ в Берн, 5. Септември 1910 

 Особености на посвещението в есейската общност. 

 
    Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо - относно родствени или други връзки - с онази личност или индивидуалност, която Евангелието на Матей, Евангелието на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно дърво още преди Христовото Събитие. Ще изтъкна и друго: за да насочим вниманието си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той наистина е съществувал - за тази цел първоначално далеч не е необходимо каквото и да е окултно познание, каквито и да са ясновидски способности; ние лесно можем да съберем интересуващите ни данни от съответните еврейски и талмудски текстове. Обаче през отделни периоди от време действително е ставало едно смесване между истинския Исус и Йешуа бен Пандира, каквото наблюдаваме и през второто столетие на нашето летоброене. Следователно, подчертавайки, че в известен смисъл този Исус, син на Пандира, няма нищо общо с Исус от Евангелията, от друга страна се налага да потвърдим, че съществува една историческа връзка между тези две личности, която засега може да бъде установена единствено с помощта на духовно-научното изследване. Ние ще надникнем в дълбините на тази връзка, само ако още веднъж разгледаме, макар и накратко, еволюцията на човечеството и неговите духовни предводители. Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток. Съществува цяла редица от такива Бодисатви. Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: през всяка от историческите епохи - с помощта на Мистериите - те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха. Или с други думи: в хода на еволюцията тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него. В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: онзи Бодисатва, който като син на цар Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес - а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване - нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години. Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда. Ето как действуващият днес Бодисатва ще се издигне до степента Майтрейя Буда. И така, духовното ръководство на човечеството се осъществява с помощта на Учители, които са свързани с редицата от Бодисатви. В лицето на тези Бодисатви ние се изправяме пред великите Учители на човечеството и не бива да ги смесваме с източниците на техните учения. В случая ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Бодисатви, и в центъра на този колегиум ще имаме живия източник за ученията на Бодисатвите. И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения език наричаме Христос. Така че всички Бодисатви получават именно от Христос онова, което те дават на човечеството в хода на неговата еволюция. Обаче един Бодисатва следва да се посвети на учението само доколкото той е Бодисатва; защото ние видяхме, че след като се издигне до степента Буда, съответният Бодисатва не слиза повече на Земята, за да се инкарнира в едно физическо тяло. В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на цар Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло. В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука - а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей – тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа. До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила. Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен. И така, след шестото столетие на предхристиянската ера до наши дни, на мястото на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда, в редицата на великите Учители встъпи неговият приемник, т.е. онзи, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда. Ето защо ние следва да търсим учението, от което човечеството се нуждаеше по времето на Гаутама Буда, син на цар Судодана, именно там, където новият Бодисатва, приемникът на Гаутама Буда, осъществяваше на дело своята инспирация; там, където той, така да се каже, вливаше в своите ученици, в своите възпитаници, всичко онова, което беше длъжен да даде на човечеството. Вчера посочих, че за инструмент на този Бодисатва бяха избрани общностите на терапевтите и есеите, а една от най-забележителните и най-чисти личности в тези общности беше Исус, син на Пандира. И така, ние виждаме как учението на този Бодисатва озарява земното човечество именно чрез есеите.

 Р. Щайнер, "Евангелието на Матей" 
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #50 -: (Събота) 27 Януари 2018, 15:39 »

есеите и терапевтите



Продължение на Лекцията в Берн, 5. Септември 1910 

Вчера посочих, че за инструмент на този Бодисатва бяха избрани общностите на терапевтите и есеите, а една от най-забележителните и най-чисти личности в тези общности беше Исус, син на Пандира. И така, ние виждаме как учението на този Бодисатва озарява земното човечество именно чрез есеите. Техните общности - що се отнася до по-дълбокия смисъл на учението им - изчезнаха сравнително рано след Христовото идване на Земята. В това вече сами можете да се убедите от данните на външната история. Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие. Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите. А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос. По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности. Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме - без какъвто и да е страх - да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия. И ние се стремим да опишем тези тайни според начина, по който духовният изследовател е длъжен да мисли върху терапевтите и есеите. Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето учение разбирането на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение. Те минаваха през посвещение, което - чрез ясновиждането - можеше да породи едно истинско разбиране за значението на юдаизма относно Христовото Събитие. Ето до какво се свеждаше Мистерията на есеите и терапевтите. Техните последователи бяха посвещавани, за да вникнат още по-дълбоко в забележителната връзка между юдаизма и Христовото Събитие. Следователно, за да оцени нещата, последователят на есеите първоначално трябваше да вникне в цялото значение на това, което еврейският народ получи чрез Авраам. Есеецът беше длъжен сам и нагледно да се убеди, че Авраам действително трябва да бъде смятан за родоначалник на еврейския народ, че в него беше вложена онази заложба, за която стана дума през последните лекции, и която после трябваше да бъде един вид филтрирана през кръвта на много поколения. За да проумеете как чрез една личност като Авраам може да произлезе нещо изключително важно за цялата еволюция на човечеството, необходимо е да се съсредоточите върху едно изречение, върху една важна истина: когато една личност е предопределена да послужи като специален инструмент за общочовешката еволюция, в тази личност винаги се налага непосредствената намеса на някакво божествено-духовно Същество. Онези от Вас, които в Мюнхен взеха участие при сценичното представяне на „Розенкройцерската мистерия” или са я прочели, знаят, че един от най-драматичните обрати се състои в следното: йерофантът посочва на Мария как тя може да изпълни своята мисия само благодарение на намеса от страна на едно висше Същество; и при нея фактически настъпва известно отделяне на висшите съставни части от нисшите, така че последните биват завладени от низши духовни сили. Да, ако се оставите под въздействието на всичко, което ще намерите в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се открият великите тайни от еволюцията на човечеството. След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух - всепроникващия и оживотворяващ Дух. Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество. Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията. Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видяни в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят. Според есейския светоглед - и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно –всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от наследствените качества. Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две степени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност. 

Р. Щайнер, "Евангелието на Матей"
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #51 -: (Събота) 27 Януари 2018, 15:51 »

редицата от 42 поколения



Продължение на Лекцията в Берн, 5. Септември 1910

И така, последователят на есеите минаваше през 42 степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези 42 степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел. Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно божествено Същество, което все още не е слязло в материята. Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията. Те знаеха: Искаме ли да се издигнем до една духовна сила, която е навлязла в наследствената линия, искаме ли да я видим там, където тя все още не е слязла в материята, тогава трябва да се издигнем през 42 степени, през 42 поколения. Обаче есеите можеха и нещо друго. Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до това божествено Същество, така и самото то, за да проникне в човешката кръв, трябва да слезе през 42 степени; следователно, то трябва да измине обратния път. Ако човекът се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, то и Богът се нуждае от 42 степени, за да слезе на Земята като човек между човеците. Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва. Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от 42 поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло. Сега вече - след като знаем това - ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези 42 поколения (Матей, 1-17).


Матей 1 : 17

" И така, всичките родове от Авраама* до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода."

* Вътрешната хронология на Библията отнася живота на Авраам към времето около 2000 година пр.н.е. - Wikipedia


      А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на 42-те поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през 42-те степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който - благодарение на своята собствена кръв - ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е. в кръвта на еврейския народ, целия народностен Дух, Духа на Яхве. Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го божествено-духовно Същество е успяло да слезе през 42 поколения. Ето как ние установяваме: източникът на онова родословие, с което започва Евангелието на Матей, се корени в есейските общности. Ако искаме напълно да разберем тези факти, налага се да навлезем в още по-големи подробности. Всичко, което е свързано с човешката еволюция, с човешкото развитие, застава пред нас, така да се каже, от две различни страни - просто поради това, че човекът има двойствена природа. Когато се изправим пред човека по време на дневното му съзнание, неговите четири съставни части - физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза - са здраво свързани и ние не можем веднага да установим, че той наистина е едно двойствено същество. Обаче през нощта, когато се изправим пред целия човек, ние ясно разграничаваме в него две отделни части: едната остава в рамките на физическия свят като физическо тяло и етерно тяло, а другата част се отделя от нея под формата на астралното тяло и Аза. Да, човекът е изграден от две части. Доколкото говорим за това, което свързва човека с физическия свят, ние можем да говорим само за неговото физическо и етерно тяло. Всичко, което се отнася до човешките действия и се разиграва във физическия свят, има отношение само към физическото и етерното тяло, макар по време на дневното съзнание да са ангажирани и останалите съставни части. По време на дневното съзнание, човекът действува от Аза и астралното тяло, чиито влияния се разпростират и върху другите две съставни части; по време на съня той предоставя физическото и етерното тяло на техните собствени сили. Обаче какво става в действителност? Още в мига, когато човекът заспива, от мировото пространство, от Космоса, започват да прииждат определени сили и Същества, и да проникват в това, което човекът е напуснал; така че всъщност ние сме изправени пред едно непрекъснато влияние от страна на Космоса върху човешкото физическо и етерно тяло. Обаче онази част от нас, която остава да лежи в леглото и която е външната страна на нашата природа, а именно физическото и етерното тяло, тя всъщност остава включена в рамките на 42-те поколения; в тези рамки действуват законите на наследствеността. Следователно, ако - започвайки от първото поколение – разглеждаме всичко, което е свързано с физическото тяло, и продължим по-нататък през следващите 42 поколения, тогава след 42-те поколения ние не откриваме абсолютно нищо от най-характерните качества, присъщи на първото поколение. И така, в 6 пъти по 7 поколения е включено това, което всъщност ни оживотворява и пулсира в човешкото физическо и етерно тяло. Всичко онова, което откриваме като наследствени признаци, ние следва да го търсим всред нашите предшественици, обаче само в хода на 42 поколения. Ако надхвърлим този предел, ние вече няма да открием нищо; всичко, което е било присъщо на едно предишно поколение, вече не съществува. Следователно, разглеждайки външната страна на човешката природа, ние откриваме онази всепроникваща сила, която е свързана с редицата от 42 поколения.

Р. Щайнер, "Евангелието на Матей"
« Последна редакция: (Събота) 27 Януари 2018, 16:00 от Мила » Активен
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 733
Пол: Мъж

« Отговор #52 -: (Събота) 27 Януари 2018, 16:03 »

Ей това ми събра очите. Huh?
 Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло,
необходимо беше последното да притежава онези качества,
които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам,
и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет.

Трябва да бъде ясно посочено: тази кръв в Исус от Назарет действително води
през поколенията до родоначалника на еврейския народ.
Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата
същност на този народ
;
всичко, което той означава за световната история,
за развитието на човечеството и на Земята.
    

Излиза, че евреите сами са се разпнали/самоубили.
Ама като гледам, бая от тях все още щъкат по Земята. Бай ти Рудолф май бая глупости е писал? Lips Sealed
Пък родоначалника им май е родоначалничка. Май лилит и викаха.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #53 -: (Събота) 27 Януари 2018, 16:41 »

Ей това ми събра очите. Huh?
 Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло,
необходимо беше последното да притежава онези качества,
които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам,
и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет.

Трябва да бъде ясно посочено: тази кръв в Исус от Назарет действително води
през поколенията до родоначалника на еврейския народ.
Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата
същност на този народ
;
всичко, което той означава за световната история,
за развитието на човечеството и на Земята.
    

Излиза, че евреите сами са се разпнали/самоубили.
Ама като гледам, бая от тях все още щъкат по Земята. Бай ти Рудолф май бая глупости е писал? Lips Sealed
Пък родоначалника им май е родоначалничка. Май лилит и викаха.

      Да,  прав е Васил Левски:

  Васил Левски пише в „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“: „Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в каквото и да било...“
- ето ти го, meander Апостолското служение.

  , защото след 42 поколения човечеството достига до отговорността, която се развива от този момент насетне вече посредством Аза, а не бива да се търси  в телесната, етерната, астралната унаследеност, понеже за 42 поколетия от Авраам до Христос, човека е развил тези тела до пълна зрялост и следва  да поеме сам в себе си съзнателно отговорност, не от името на рода, групата,* която да го инспирира, или било народността, а аза, т.е личната отговорност,..пречистването на Аза, Егото като тяло - самосъзнание. И в този смисъл няма вече "българи, турци, евреи". И затова и казах, че Апостол е, който предава посланието, Благата вест, че Царството Небесно е наближило и следва да се покаем, защото покаянието е лично тайнство, в себе си, пред Бога, във вътрешната стаичка. Нужна е осъзната сърдечност, та да се породи покаяние и да се провиди дара на Царството, мира.
А Васил Левски завеща за себе си да го помним като Апостол, и той е, защото за това живя, за да дойде Царство, в което цар няма. ... Ала всеки сам трябва да си го създаде вътре в себе си, в мислите и чрез делата си, за да се прояви  от личността, както светлината се проявява.
- за 42 поколения, човека достига до етап да развие самосъзнанието, творящия механизъм. ... И този преход настъпва в Христос. ... и продължава докато всеки един израстне в Него.
Човека през хода на своята  собствена духовна еволюция проявява Бога, развивайки своите тела, според възприемчивостта си...и вижда Бога по малко,... докато развива своите тела открива същността Му.


* следователно в Христос имаме защита от всяка астрална същност,  защото човек бидейки самосъзнателен Аз,  е недостижим за груповите духове, чиято организация достига само до астала и посредством него до обвързаност с етерното и физическото тяло, но не може да достигне до степен на самостоятелен аз... Но чрез Аза човека е над тази организация, т.е - Може напълно съзнателно да я владее, без нищо да го погне, защото реално не е в "средата на астралните същности", обхваща я, но е едно стъпало "извън нея", така щото може да владее над тези гупи духове, както и животни, но те ще усещат, че този човек е повече от тяхното Царство, обхваща го и го ръководи... и затова е важно телата да са чисти, за да може Аза да се развие без намесата на тези "групови сили", чужди, обитаващи астрала, чрез което  въздействат на човеците, по точно са въздействали в по-голяма степен преди..., заради което през 42 поколения човека се е научил да ги познава, отличава и да развие своето тяло-дом-царство свободно.
« Последна редакция: (Събота) 27 Януари 2018, 17:04 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #54 -: (Събота) 27 Януари 2018, 17:56 »

77 поколения. Евангелие от Лука.

Продължение на Лекцията в Берн, 5. Септември 1910

 Когато степените, през които човек минава, подобно на есеите, за да опознае наследствените качества в рамките на физическото и етерното тяло, се редуват според тайната на числото 6 пъти по 7, има също и друга тайна, която подсказва как човекът стига до познанието за космическите тайни, до познанието за целия свят. Ние отново ще се доближим до тази тайна, ако си послужим с онова, което съществува във външния Космос като движения и констелации на звездите, като техни изразни форми, които са вложени в самите звезди. Както до тайните на вътрешния човешки свят се прониква през 6 пъти по 7 степени, така и до духовните тайни на мировото пространство се стига чрез 12 пъти по 7 степени, т.е. през 84 степени. И след като човек е изминал такива 12 пъти по 7 равно на 84 степени, той стига до точката, където лабиринтът на тези духовни сили вече не е заслепяващ, където човек действително намира нужното спокойствие, за да се ориентира в трудния път. Ето какво проповядваха есеите. Когато човек става ясновиждащ в описания тук смисъл, тогава - заспивайки - той се разлива в нещо, което може да бъде изразено в тайната на 12 х 7. Обаче в рамките на 12 х 7 човекът е вече в духовния свят, понеже с навършването на 11 х 7 той се докосва до границата на тайните. Иска ли да измине този път, тогава - за да навлезе в духовния свят - той се нуждае от 11 х 7 степени, т.е. в астралното си тяло и Аза той трябва да премине през 11x7 степени. Всичко това е изразено в звездната писменост, като числото 7 е взето от седемте планети, а това, което човек трябва да измине в мировото пространство, е взето от 12-те съзвездия на Зодиака. Както в рамките на Зодиака 7-те планети покриват 12-те съзвездия, така и човекът - за да навлезе по един жив начин в мировото пространство - трябва да премине през 7 х 12, респективно 7x11 степени. Ето как, ако искате да си изградите един образ, вие следва да си представите окръжността на духовната област именно там, в 12-те зодиакални съзвездия, а самия човек - в нейния център. Духовната област е така структурирана, че той, в желанието си да я достигне, не може да се насочи от нея към центъра, а, така да се каже, трябва да се „разлее" под формата на спирала, следвайки 7 спирални извивки, като по хода на всяка от тях, той преминава и през всичките 12 зодиакални съзвездия, така че той наистина минава през 7 х 12 точки. Да, човекът се разширява бавно и спиралообразно в Космоса - естествено, всичко това е само символичен израз на неговите опитности - и когато, кръжейки, би минал за седми път през дванадесетте зодиакални съзвездия, той би се оказал в божествено-духовния свят. В този случай се получава така, че вместо да гледа към Космоса, изхождайки от своя център, човекът гледа от духовното обкръжение, от дванадесетте точки; ето как той стига до външния свят. Да, ето през какво трябва да мине той, ако иска да види нещата във външния свят. Съвсем не е достатъчно да застанем на една гледна точка; трябва да застанем на 12 гледни точки. Който иска да се издигне в божествено-духовния свят, трябва да мине през 11x7 степени; а когато стигне до 12 х 7, той е вече в духовния свят. По този начин, за да се издигнат в божествения свят, астралното тяло и Азът трябваше да минат през 12 х 7, респективно 11 х 7 степени. Но ако божествената сила иска да слезе и да се слее с един човешки Аз, тя също трябва да се спусне през 11x7 степени. Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени. Ето какво ни описва в действителност Евангелието на Лука. И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира - както Евангелието на Матей - на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които - и това ясно е посочено в Евангелието на Лука - самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Пребройте човешките степени, както са посочени в Евангелието на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38). Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7. И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса. А защо Евангелието на Лука също проследява една родословна линия и защо в онези времена, когато тайната на Христос Исус е била известна на твърде малко хора, се описва как от Бога и от Авраам надолу до Исус от Евангелието на Лука има общо 77 поколения, за това ние ще говорим утре.

 Р. Щайнер, "Евангелието на Матей" Край на Лекцията
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #55 -: (Неделя) 28 Януари 2018, 13:17 »

 Grin
Мила
Цитат
Не ми се сърди, но си пълна трагедия,и в енергийното, и материалното.Жалка работа.
Кое не разбра от това ми писание?
Да та светна нещо,кое празнуваме свързано със васил левски?Ако можеш да ми отговориш правилно, щи сваля капа.
Още нещо, със евреи,радио,и безполови не се спори.А просто ги изключваш.Защо?
В момента има инвазия на Земята от извънземни,незнайно защо се индефицират със джендер.
Ма небето ще ви отговори подобаващо,номера ви не минава,и няма как да мине.Щото стопани тука са мъж и жена,джендъри/безполови/нехранимайковци/педали нямат място тука,и никога няма да имат, щото семейството е основа на живота в горните нива.И от тях се ражда слънцето.Ако са сещаш за какво ти говоря.
Духайте го.
 Cool
« Последна редакция: (Неделя) 28 Януари 2018, 13:41 от meander » Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #56 -: (Неделя) 28 Януари 2018, 13:24 »

Есеите



ЛЕКЦИЯ в Берн, 6. Септември 1910 

Съдържание

 Двете деца Исус: Соломоновият Исус и Натановият Исус.
 Съотношението между „памет" и „съзнание" в древността.
 За начина, по който са били давани имената.
 Назирейството. 
 Йешуа бен Пандира, неговият ученик Матей и Евангелието на Матей.



 Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера. Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Азана онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от Евангелието на Лука. И в Евангелието на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че - започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация - през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия. И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога. Обаче това не означава нищо друго, освен че - ако искаме да стигнем до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус - ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество. Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера. Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар. луциферически СъществаФактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след началото на своите земни инкарнации. Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите. А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество. Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция - тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло. Но когато описваме подобни процеси, може да ни направи впечатление и още нещо. А то е, че все пак се изброяват само 77 поколения или степени на наследственост. От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само 42 поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам. Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, в епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно. Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения - например Авраам, Исаак и Яков - ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване. Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Нека да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности. Обаче това далеч не е така, когато - вече с помощта на Евангелието от Лука - проследяваме родословието преди Авраам. Сега се налага да припомним нещо, което е напълно вярно, въпреки че то може да се стори напълно невероятно за материалистичните представи на днешните хора. Това, което днес наричаме наша памет, или спомен за неизменните качества на нашата вътрешна същност, при нормалните хора то се простира само до първите детски години. Когато съвременният човек проследява своя живот, той открива, че на определено място спомените прекъсват; един ще си припомни повече от своето детство, друг - по-малко. Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането. Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако - разглеждайки цялата еволюция на човечеството - си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена - както това се потвърждава от духовно-научното изследване - съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес. 

Р. Щайнер, "Евангелието на Матей" 
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #57 -: (Неделя) 28 Януари 2018, 13:27 »

 Grin
Цитат
Да та светна нещо,кое празнуваме свързано със васил левски?Ако можеш да ми отговориш правилно, щи сваля капа.
Чакам.
Един та издаде че си еврейка,разбираемо е да си пазиш коляното,но ако можеш със истината.
А и без копи пейст щото доказва нищожеството ти,както и на коляното ти.
Тея неща вървяха в ниското ниво, сега сме бая по нагоре и си смешна позовавайки се на нещо което е билО.
 Cool
« Последна редакция: (Неделя) 28 Януари 2018, 13:44 от meander » Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #58 -: (Неделя) 28 Януари 2018, 13:28 »

есеите



Продължение на Лекцията в Берн,
 6. Септември 1910 

Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта. И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна. Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н. Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот. И когато в древността ставаше дума за употр*ба на едно или друго име - по начало даването на имена в древността би изисквало днес едно специално изследване -, тогава под едно такова име трябва да се разбира нещо коренно различно от това, което то означава за днешните хора. Всичко, което твърди официалната филология, е пълно дилетантство. В древността употр*бата на имената беше нещо съвсем различно. Тогавашните хора изобщо не биха могли да стигнат до представата, че нещата и съществата могат да бъдат назовавани по един толкова повърхностен начин, както това става днес. В древността името беше нещо могъщо и субстанциално; то беше дълбоко свързано с вътрешната същност на нещата и съществата, и изразяваше тяхната природа с помощта на звуци. Името беше един непосредствен отзвук на тази вътрешна същност, на тази вътрешна природа. За тези неща нашата съвременна епоха просто не може да има никакво понятие, защото в противен случай не биха възникнали книги като „Критика на езика" от Фритц Маутнер, която се позовава по забележителен начин на всички по-нови изследвания, на всички критични студии от последните години, обаче не взема под внимание единствено онова, което беше най-съществено за езика в древните времена. През древността името изобщо не се употребяваше по отношение на отделния човек в неговия личен живот, а за обозначаване на онова, което е запазено в колективната памет, така че едно име се употребяваше дотогава, докато продължаваше споменът. Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време - обхващайки периоди преди раждането - той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н. до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо имена като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка. И доколкото тази паметова нишка продължава във времето, дотолкова се запазва и употр*бата на съответното име. Следователно, когато в родословното дърво срещнем, примерно, името Адам, то обхваща не една, а много личности. Евангелието на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл. Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова божествено-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации. И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности. Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала - така да се каже, под формата на един общ Аз - личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име. И сега Вие разбирате: Всъщност онези 77 имена, които Евангелието на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато божествено-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло. Другото, което сега трябва да изтъкнем, се свежда до следното: Онзи, който след 77 степени постигаше в Мистериите душевно пречистване от всичко, с което човечеството е било натоварено в хода на Земната еволюция, се издигаше до онова състояние, което днес е възможно само тогава, когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и в Аза. Сега вече той може да се разлее над всичко онова, от което е възникнала самата Земя, над целия Космос, над цялата космическа система. Ето какво трябваше да се случи. И тогава той се приближава до онази сила, която навлезе в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус. В лицето на Натановия Исус трябваше да бъде посочено онова, което човекът има не от земните, а от небесните източници. И така, Евангелието на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус. Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло. 

Р. Щайнер, "Евангелието на Матей" 
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #59 -: (Неделя) 28 Януари 2018, 13:30 »


есеите


Продължение на Лекцията в Берн,
 6. Септември 1910 

Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира – личността, която подготви епохата на Христос Исус. Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: след изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия дом. Тези неща бяха известни предварително. Естествено, всичко това ставаше в условията на тогавашните Мистерии. Обаче не само в школите на есеите, но и всред отделни техни последователи имаше случаи, когато дадена личност успяваше наистина да се издигне през тези 42 степени и по пътя на ясновиждането да съзерцава как би изглеждало онова Същество, което е слязло по съответните 42 степени. Да, с помощта на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света. Ето защо задачата на есеите се свеждаше до това, да поддържат поне у отделни хора разбирането за идващия Христос. Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей. Ние знаем: великият Учител, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говорили многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация. Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос. Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос. И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи. Тайната на неговото повторно идване им беше добре известна; у тях тя просветваше, така да се каже, като светлина, идваща от бъдещето. И когато времето настъпи, когато кръвта за новата инкарнация на Заратустра беше напълно готова, тогава тримата пратеници, тримата мъдреци поеха по своя път от изток. Те добре знаеха, че името на самия Заратустра ще ги отведе като пътеводна звезда до мястото на неговата реинкарнация. Самият Заратустра беше този, който отведе тримата мъдреци до родното място на Исус от Евангелието на Матей. Дори с помощта на университетската филология може да се докаже, че в действителност през древните епохи думата „звезда" е била употребявана за наименование на една или друга личност. Не само окултното изследване потвърждава, че на времето тримата мъдреци са тръгнали след звездата Зороастер, след „златната звезда" Зороастер, който трябваше да ги отведе до мястото на своята реинкранация; но и самата употр*ба на думата „звезда" - както посочих, този факт може да се докаже и филологически – подсказва, че зад пътеводната звезда следва да виждаме самия Заратустра. Следователно, шест столетия преди нашето летоброене, източните мъдреци бяха свързани по някакъв начин с онази индивидуалност, която се инкарнира като Исус от Евангелието на Матей. Мъдреците тръгнаха след самия Заратустра; те вървяха по неговите следи. Ако мога така да се изразя, шествието на Заратустра увлече мъдреците и ги отведе от техните източни, халдейски Мистерии, към Палестина, където Заратустра подготвяше своята следваща инкарнация. Тайната, отнасяща се до бъдещата инкарнация на Заратустра, на Заратас или Назаратос, не беше чужда на халдейските Мистерии. Обаче есеите, издигащи се по съответните 42 степени, говореха и за още нещо:за тайнствената кръв на еврейския народ, която в подходящия момент трябваше да послужи за новото тяло на Заратустра. Следователно, имаше два вида хора, които знаеха нещо за тайната на Исус от Евангелието на Матей. От страна на Заратустра, халдейските посветени очакваха онази индивидуалност, която трябваше да се инкарнира в еврейската кръв; от по-външната страна, от страна на тялото, за тази тайна знаеха именно есеите. И така, налице беше едно учение, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от Евангелието на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин. 

Р. Щайнер, "Евангелието на Матей" 
Активен
Страници: 1 2 3 [4] 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални