Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Таблица на десетте числа  (Прочетена 326 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен vlad81
Newbie
*
Публикации: 6
Пол: Мъж

« -: (Петък) 23 Юни 2017, 17:32 »

 Описанието на питагорейските числа, което следва, е преразказ на произведенията на Никомах, Теон от Смирна, Прокъл, Порфирий, Плутарх, Климент от Александрия, Аристотел и други ранни автори.

 Монадата  - 1 – е наречена така, защото винаги остава в едно и също състояние, т.е. отделена от множествеността. Нейните атрибути са следните: тя е наричана разум, защото разумът е устойчив и има превъзходство; хермафродит, защото в едно и също време е и мъж, и жена; четно и нечетно, защото добавена към четно число дава нечетен сбор, а добавена към нечетно дава четен сбор; Бог, защото е начало и край на всичко, но сама по себе си не е нито начало, нито край; наричана е и добро, защото такъв по природа е Богът; вместилище на материята, защото създава дуадата, която по същество е материална. Питагор нарича монадата хаос, тъмнина, бездна, Тартар, Стикс, Лета, Атлас, Морфа (един от епитетите, с които е наричана Венера. На старогръцки Морфа означава даряваща красотата), Кула или Трон на Юпитер, тъй като в центъра на Вселената е съсредоточена огромна сила и тя контролира движението на планетите около себе си. Монадата също така е наричана зародишен разум, защото тя е началото на всички мисли във Вселената. Монадата има и други имена: Аполон, заради отношението й към Слънцето; Прометей, защото той донася светлината на хората; Пиралий, съществуващ в огъня; възпроизвеждаща, защото без нея не може да съществува нито едно число; субстанция, доколкото тя е първична; причина за истината и структурата на симфонията. И всичко това е така, защото тя е първичното Единно. Съществуваща между голямото и малкото, монадата е равна единствено на себе си; тя е по средата, между намерението и извършеното; в множествеността е по средата, а във времето тя е сегашното, защото Вечността не познава нито миналото, нито бъдещето. Тя е наричана Юпитер, защото той е отецът и главата на боговете; Веста и домашно огнище, защото е разположена в средата на Вселената и не се помръдва нито на йота от центъра на кръга; форма, защото тя очертава, включва в себе си и завършва; любов, съгласие и благочестие, защото е неделима. Другите символични имена на монадата са: кораб, колесница, Протей (бог, който може да променя формата си), Мнемозина, Полинимус (който има много имена).

 На дуадата  -2 – са давани следните символични имена, поради причината, че тя винаги е разделена и представлява две, а не едно, и те са противоположни едно на друго – дух, зло, мрак, неравенство, нестабилност, подвижност, дързост, смелост, спор, материя, разлика, разделение между множествеността и монадата, дефект, безформеност, неопределеност, хармония, търпимост, корен, подножие на планината, източник на идеите, мнение, грешка, изменчивост, подчинение, импулс, смърт, движение, зараждане, разделение, продължителност, прираст, събиране, съюз, нещастие, внушителност, женитба, душа и наука. В своята книга Числата херметикът Уилям Уин Уесткот  казва следното за дуадата: “Та е наричана Дързост затова, че е първото число, което се отделя от Божественото Едно, от светилището на Божественото Мълчание, както казват халдейските оракули”. Тъи като монадата е бащата, дуадата е майката. Следователно дуадата има много общо с Изида, Рея (майката на Юпитер), Фригия, Лидия, Диндимена (Кибела)и Церера, Ерато (една от музите), Диана, защото Луната е рогата, Диктина, Венера, Диона, Цитера, Юнона, защото тя е и сестра, и майка на Юпитер, Майя, майката на Мер*урий.  Докато монадата е символ на мъдростта, дуадата е символ на невежеството, защото в нея съществува смисъла на разделението, който е началото на невежеството. Дуадата, обаче е символ на майката на мъдростта, тъй като невежеството неизменно води към раждането на мъдростта. Питагорейците почитат монадата и презират дуадата, защото тя е символ на полярността. От силата на дуадата, като противовес на небесата, е създадена бездната. Бездната отразява небесата и става символ на илюзията, защото онова долу е просто отражение на онова горе. Онова долу е наричано Майа, илюзия, море, велика пустош и за неговото символно изобразяване персийските магове носяг огледала. От дуадата произлизат споровете и съперничеството, докато чрез въвеждането на монадата между дуадите Бог Спасител не възстановява равновесието. Богът Спасител приема формата на число и Го разпъват между двама разбойници, заради греховете на хората.

 Триадата  - 3 – е първото число, което е наистина нечетно (монадата не винаги е приемана за число). Това е първото равновесие на единството. Питагор казва, че Аполон пророкува от трипода за това, че приношението на жертви трябва да е трикратно. Ключовите думи за триадата са: приятелство, мир, справедливост, благоразумие, умереност, добродетел. Божествата, които олицетворяват принципите на триадата са: Сатурн (владетелят на времето), Тритогения, Латона, Офион (Великият Змей), Тетия, Хеката, музата Полихимния, Плутон, Тритон (владетелят на моретата), Ахелой, мойрите, фуриите и грациите. Това число е наричано мъдрост, защото хората организират своето настояще, предвиждат бъдещето и използват опита от миналото. Самото число 3 предизвиква мъдростта и разбирането. Триадата е числото на познанията по музика, геометрия, астрономия и науката за небесните и земните тела. Питагор учи, че кубът на това число има силата на лунния цикъл. Свещена роля на триадата и нейния символ - триъгълникът – произлиза от факта, че самата тя е съставена от монадата и дуадата. Монадата е символ на Божествения Отец, а дуадата – на Великата Майка. Триадата, като съставена от тях, следователно е андрогинна и символично изразява факта, че Бог поражда Своите светове от Себе си и неговият творчески аспект винаги е символизиран от триъгълника. Монадата, преминавайки в дуада, е способна да стане родител на потомство, тъй като дуадата е лоно на Мярката, а вътре в нея съзрява светът и вътре в нея той съществува все още във вид на ембрион.

 Тетрадата - 4 – е разглеждана от питагорейците като изначално, предшестваща всичко число, корен на всички неща, източник на природата и най-съвършено сред числата. Всичките тетради са интелектуални; от тях възниква реда, те обхващат целия свят, като Емпиреи, и преминават през него. Фактът, че питагорейците представят Бог като тетрада, се обяснява със свещеното съждение, приписвано на самия Питагор, че Бог е Число на Числата. Това е така, тъй като декадата или 10, е съставена от 1, 2, 3 и 4. Числото 4 е символ на Бога, защото то е символ на първите четири числа. Освен това тетрадата е средата на седмицата, тъй като е по средата между 1 и 7. Тетрада също така, е  първото геометрично число. Питагор твърди, че душата на човека е съставена от тетради, като четирите сили на душата са разум, знания, мнение и чувство. Тетрадата свързва всички неща, числа, елементи и сезони. Нищо не може да бъде споменато поименно, ако не е основано на тетраксиса. Това е причината и извършителя на всички неща, постижимият Бог, творецът на небесното и чувственото добро. Плутарх интерпретира тетраксиса, който той нарича също свят, равен на 36 и съставен от първите четири нечетни числа, събрани с първите четири четни числа: 1+3+5+7=16; 2+4+6+8=20; 16+20=36. Ключовите думи за тетрадата са: стремителност, сила, мъжество и пазител на ключа за природата, защото универсалният ред не може да съществува без тетрадата. Тя е наричана също така хармония и първа по значение дълбочина и важност. Следните богове споделят помежду си природата на тетрадата: Херкулес, Мер*урий, Вулкан, Бакхус и Урания (една от музите).
 
 Триадата представлява главните центрове и главните планети, докато тетрадата е израз на второстепенните цветове и малките планети. От първия триъгълник произлизат първите седем духове, символизирани от триъгълника и квадрата. Заедно с тези две фигури образуват масонската престилка.

 Пентадата - 5 – е съюз от четно и нечетно число (2+3). За гърците пентаграмът е свещен символ на светлината, здравето и жинеността. Тя символизира и петия елемент, ефирът, тъй като е свободен от влиянията на четирите по-низши елементи. Пентадата е наричана равновесие, защото тя разделя съвършеното число 10 на две равни части. Тя е символ на природата, защото умножена сама по себе си, се връща към себе си, също както зърната на пшеницата, родени във формата на семена, преминават през природен процес и възпроизвеждат семената на пшеницата в окончателната форма на собствения си растеж. Другите числа, умножени сами по себе си, дават различни числа, а само 5 и 6 възвръщат своето изходно число като последна цифра в произведението. Пентадата представлява всички висши и низши същества. Понякога тя е възприемана като жрец на Мистериите, заради своята връзка с духовния ефир, чрез който се постига мистично развитие. Ключовите думи, свързани с пентадата, са: примирение, последователност, женитба, безсмъртие, сърдечност, провидение и звук. Сред божествата, споделящи природата на пентадата, са Атина Палада, Немезида, Бубастия (Баст), Венера, Андрогиния, Китерия (Афродита) и посланиците на Юпитер.
Тетрадата (елементите) плюс монадата, дават пентада. Питагорейците учат, че елементите на земята, огъня, въздуха и водата могат да бъдат пропити и от субстанцията, наричана ефир – основата на живота и жизнеспособността. Заради това те избират звездата с пет лъча, или пентаграма, за символ на жизнеността, здравето и проницателността.

 Философите са привикнали да прикриват елемента земя под символа на дракона и затова много герои от древността са изпратени да отидат и да сразят дракона. Тогава героите изваждат своя меч (монадата) и го забиват в тялото на дракона (тетрадата). По този начин завършвасъздаването на пентадата, символ на победата на духовната природа над материалната. В ранните библейски писания четирите елемента са олицетворявани от четирите реки, изтичащи от градината на Едем. Елементите са под управлението на могъщия херувим Иезекил.
 
Според питагорейците, както ни съобщава Климент от Александрия, хексадата - 6 – е символ на сътворението на света, както го описват пророците и Древните Мистерии. Шестицата е наричана от питагорейците “съвършенство на всички части”. Това число е посветено на Орфий, а също и на съдбата, Лахесис (една от трите мойри, Средната сестра, която прекарва нишката на живота на човека, през всички събития, които ще му се случат приживе), и музата Талия (една от деветте музи в  древногръцката митология, която е муза на комедията). Шестицата е наричана формата на формите, съединение на Вселените и създател на душата. За древните гърци хармонията и душата са подобни по своята природа, защото всички души са хармонични.
Хексадата е също символ на женитбата, защото тя представлява съюз от два триъгълника, женски и мъжки. Сред ключовите думи за хексадата са такива като: време, тъй като тя е смятана за измерение на продължителността; панацея, защото здравето е равновесие, а хексадата е равновесно число; свят, защото светът, също както хексадата, често изглежда съставен от хармонизирани противоречия; всеобхватност, защото нейните съставни части са достатъчно за всеобхватното (3+2+1=6); неуморност, защото тя съдържа елементи на безсмъртието.

 Питагорейците наричат хептадата  -7 – достойна за поклонение. Тя е смятана за число на религията, тъй като човекът е управляван от седемте небесни духове, на които прави жертвоприношения. Хептадата често е наричана число на живота, защото древните гързи смятат, че роденият седем месеца след зачатието човек живее, но онези, които се раждат осем месеца след зачатието, често умират. Един автор нарича хептадата Девата без Майка – Минерва, защото тя е родена от главата на своя отец, монадата. Ключовите думи за хептадата са късмет, случайност, опека, управление, правителство, съждение, съновидение, гласове, звуци и онова, което довежда нещата до края им. Божествата, чиито атрибути са изразявани от хептадата, са Озирис, Марс, Клио (една от музите). Хептадата е свещено число за много от древните народи. Евреите имат седем Елохима. Те са духове на изгрева (по-известни под името архангели), които контролират планетите. Седемте архангели, заедно с трите духа, които контролират Слънцето в тройния му аспект, стават 10 – свещената питагорейска декада. Тайнственият питагорейски тетраксис, или четирите реда точки, нарастващи от едно до четири, са символичните етапи на творението. Великата питагорейска истина, че всички неща в природата са породени чрез декадата, или 10, е съхранена хитро от масоните в ръкостискането; при масоните ръкостискането е разбирано като съединение на десетте пръста.
 Числото 3 (дух, разум, душа) слиза в 4 (света) и резултат от това е сборът 7, или мистичната природа на човека, която е съставена от тройното духовно тяло и четири елемента материална форма. Всичко това е изразено в символа на куба, който има шест страни и тайнствена седма точка вътре в себе си. Шестте страни са посоките: север, запад, юг, изток, нагоре, надолу или земя, въздух, огън, вода, дух и материя. В средата на всичко това стои 1, което представлява фигурата на стоящ човек, от чиито център към стените на куба произхождат шест пирамиди. Оттук произлиза великата окултна аксиома: “Центърът е отец на всички посоки, измерения и разстояния”. Хептадата е и числото на закона, защото тя е числото на Твореца на Космическия закон, на Седемте духа пред Трона.

 Огдоадата - 8 – е свещена, тъй като това е числото на първия куб, който има осем върхове и освен това е четно-четното число, най-близко до 10 (1 – 2 – 4 – 8 – 4 – 2 – 1). Осемсе дели на две четворки, всяка четворка се дели на двойки и всяка двойка се дели на единици, като по този начин се възстановява монадата. Сред ключовите думи за огдоадата са: любов, съвет, разположение, закон и съгласие. Сред божествата, споделящи природата на огдоадата, са: Рея, Кибела, Кадм, Диндимена (Кибела), Орк, Нептун, Темис (другото име на Темида. Тя е титаниада и втора съпруга на Зевс) и музата Евтерпа (музата на лирическата поезия в древногръцката митология). Огдоадата е тайнственото число, свързано с Елевсианските мистерии на Гърция и Кабирските мистерии на Самотраки. Тя е наричана “малкото свещено число”. Огдоадата заимства своята форма от двете преплетени змии на Кадуцея на Хермес и частично от лъкатушното движение на небесните тела, а вероятно и от движението на Луната.

 Енеадата - 9 – е първият квадрат на нечетно число (3х3). Тя е свързана с грешките и недостатъците, защото до съвършеното число 10 не й достига една единица. Енеадата е наричана числото на човека, заради деветте месеца на ембрионалното му развитие. Сред ключовите думи, свързани с 9, са океан и хоризонт, защото за древните те са безгранични.
Енеадата е безкрайно число, защото след нея няма нищо, освен безкрайното число 10. Тя е наричана граница и ограничение, тъй като събира в себе си всички числа. Енеадата е сфера на въздуха, тя обхваща числата така, както въздухът обхваща Земята. Сред боговете и богините, които в по-голяма или по-малка степен споделят нейната природа са: Прометей, Вулкан, Юнона (сестра и съпруга на Юпитер), Пан, Аглая, Титугения, *уритис, Прозерпина, Хиперион и музата Терпсихора. Числото 9 е разглеждано като символ на злото, защото представлява обърнато 6. Според Елевсианските мистерии това е броят на сферите, през които си пробива път съзнанието при своето раждане. Заради приликата си със сперматозоид, 9 е свързано със зараждането на живота.

 Декадата -10 – според питагорейците е най-висшето число, не само заради това, тетраксис (т.е. 10 точки), а и за това, че тя обхваща всички аритметични и хармонични пропорции. Питагор казва, че 10 е природата на числото, защото всички народи стигат до нея и когато стигнат до нея, те се завръщат при нея. Декадата е наричана и небе, и свят, защото първото включва второто. Тъй като е смятана за универсално число, декадата е прилагана към онези неща, чиито характеристики са възрастта, силата, вярата, необходимостта, силата на паметта. Декадата е наричана и неуморна, тъй като, също като Бог, тя не изпитва умора. Питагорейците делят небесните тела на 10 категории. Те твърдят също така, че декадата прави съвършени останалите числа и обхваща в своята природа четните и нечетните, подвижните и неподвижните, добрите и лошите. Те свързват силата на декадата със следните божества: Атлас, защото той носи на плещите си числата, Мнемозина, Слънцето, планетите и Единния Бог.
Десетичната система може да бъде проследена до онези времена, когато хората се научават да смятат на пръсти, един от най-примитивните начини за смятане, срещащ се и до днес сред някои примитивни народи.

 Всички големи числа могат да бъдат сведени до малките числа от 1 до 10. Следователно мсички групи числа, получавани след привеждането на имената на божествата в техните числови еквиваленти, имат своя основа в едно от първите десет числа. Според тази система, при която числата се събират, 666 става 6+6+6 или 18, а 18 на свой ред става 1+8, или 9. Според Откровението на св. Иоан (Апокалипсис) след Страшния съд 144 000 души ще бъдат спасени и ще възкръснат. Ако всички цифри на това число бъдат събрани, т.е. 1+4+4+0+0+0, ще се получи 9, като тази операция доказва, че както Звярът от Вавилон, така и броят на спасените означават самия човек, чиито символ е 9. Тази система може да бъде прилагана успешно както с гръцки, така и с еврейски букви.

из "Тайните учения на всички времена" от Менли Палмър Хол
Активен
Неактивен Ribata28
Sr. Member
****
Публикации: 395

« Отговор #1 -: (Петък) 23 Юни 2017, 17:48 »

Описанието на питагорейските числа, което следва, е преразказ на произведенията на Никомах, Теон от Смирна, Прокъл, Порфирий, Плутарх, Климент от Александрия, Аристотел и други ранни автори.

 Монадата  - 1 – е наречена така, защото винаги остава в едно и също състояние, т.е. отделена от множествеността. Нейните атрибути са следните: тя е наричана разум, защото разумът е устойчив и има превъзходство; хермафродит, защото в едно и също време е и мъж, и жена; четно и нечетно, защото добавена към четно число дава нечетен сбор, а добавена към нечетно дава четен сбор; Бог, защото е начало и край на всичко, но сама по себе си не е нито начало, нито край; наричана е и добро, защото такъв по природа е Богът; вместилище на материята, защото създава дуадата, която по същество е материална. Питагор нарича монадата хаос, тъмнина, бездна, Тартар, Стикс, Лета, Атлас, Морфа (един от епитетите, с които е наричана Венера. На старогръцки Морфа означава даряваща красотата), Кула или Трон на Юпитер, тъй като в центъра на Вселената е съсредоточена огромна сила и тя контролира движението на планетите около себе си. Монадата също така е наричана зародишен разум, защото тя е началото на всички мисли във Вселената. Монадата има и други имена: Аполон, заради отношението й към Слънцето; Прометей, защото той донася светлината на хората; Пиралий, съществуващ в огъня; възпроизвеждаща, защото без нея не може да съществува нито едно число; субстанция, доколкото тя е първична; причина за истината и структурата на симфонията. И всичко това е така, защото тя е първичното Единно. Съществуваща между голямото и малкото, монадата е равна единствено на себе си; тя е по средата, между намерението и извършеното; в множествеността е по средата, а във времето тя е сегашното, защото Вечността не познава нито миналото, нито бъдещето. Тя е наричана Юпитер, защото той е отецът и главата на боговете; Веста и домашно огнище, защото е разположена в средата на Вселената и не се помръдва нито на йота от центъра на кръга; форма, защото тя очертава, включва в себе си и завършва; любов, съгласие и благочестие, защото е неделима. Другите символични имена на монадата са: кораб, колесница, Протей (бог, който може да променя формата си), Мнемозина, Полинимус (който има много имена).

Твърде много нюейдж..
И нито ред твоя мисъл.
Да започнем отнякъде?
Например от тук
Цитат
  Монадата има и други имена: Аполон, заради отношението й към Слънцето


Какво е отношението на Монадата към Слънцето?

Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални