Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: "Розата на Света" от Даниил Андреев  (Прочетена 272 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« -: (Петък) 26 Май 2017, 10:36 »

За автора:

"Наричат го "руският Данте". Смятат го за единствения в Русия "поет-визионер", за човека, който не само е предусетил, но и е видял и назовал и рая, и чистилището, и ада. Той самият определя смисъла на своя живот и на книгите си като "преодоляване на обкръжаващия мрак". В средата на ХХ век на руското пепелище изведнъж се появява голям религиозен поет, изненадващо и без предизвестие. Естествено, всичките си творби той написва в затвора. Името му е Даниил Андреев."
(...)

"Понесъл тежкия кръст да бъде син на един отлъчен от съветската литература писател, Даниил Андреев знае, че всичко може да му се случи. И то се случва. Веднага след Втората световна война той е арестуван и обвинен в антисъветска дейност. Осъден е на двадесет и пет години затвор. Всичките му ръкописи и дори писмата му са унищожени - на писателя са му необходими няколко години, за да ги възстанови отчасти по памет."
(...)

" Дванадесетте години, прекарани в затвора, помагат на Даниил Андреев да усъвършенства и разшири своя духовен и мистичен опит. Лишен от контакти с външния свят, той се научил да управлява съзнателно "трансфизическите странствания на душата". Самият той описва по следния начин това състояние: "На четиридесет и седем години аз си спомних и разбрах някои от своите трансфизически пътешествия, извършвани по-рано; до този момент спомените ми за тях бяха смътни, накъсани, техните хаотични полуобрази не образуваха едно цяло. Новите пътешествия често оставаха в паметта ми толкова отчетливо, толкова достоверно, тъй силно вълнувайки цялото ми същество с усещането за преоткрили се тайни, както не остава в паметта никой сън, даже най-яркият."

Вземайки за основа тези откровения, Даниил Андреев започва да пише "Розата на Света" - грандиозен трактат за съкровения строеж на Вселената, за мистичния подтекст на цялата история на земната цивилизация и за бъдещите съдбини на човечеството. Подчертавайки религиозния характер на своите озарения, Андреев набляга на религиозния начин да се опознае света."
(...)

"Когато произведенията му виждат бял свят, реакциите, които предизвикват и поезията му, и философските му съчинения, не са еднозначни. Но са малко онези ортодоксални блюстители на православната вяра, които незабавно се провикват: "Еретик!" Но по-внимателното вглеждане в тези необикновени текстове с мощно духовно излъчване убеждава и най-строгите привърженици на вярата, че няма за какво да упрекват писателя. Ето какво пише за него протойерей Валентин Дронов: "Книгата е написана в затвора, където са се противопоставяли само две позиции: вярата в Спасителя и безбожието. Гигантската космическа картина на света, разгърната в книгата, е видяна от Андреев в килията, под камбанния звън на ключалките и подкованите ботуши. В такива затвори като съветските поетите не оживяват. Те полудяват. Но Андреев е оживял и е изнесъл от ада чистотата на разсъдъка и на сърцето си, принадлежащо на Христос. "Розата на Света" - това е дар от Бога, благодарение на който поетът е излязъл от ада невредим. Поетите, прехвърляйки мостове от земята към Небето, са си поделили различни роли: има поети - художници, поети - учители, поети - мъченици. Даниил Андреев е поет-пророк". А вдовицата на писателя допълва: "Той беше православен по рождение и до последния си дъх, но не притежаваше онова злобно сектантско тесногръдие. То не носи добро на никого, а най-малко на Православието."

Източник:

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/teachers/1207-daniil-andreev
Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #1 -: (Петък) 26 Май 2017, 11:11 »

Автобиография

"Даниил Леонидович Андреев (2 ноември, 1906 г., Берлин – 30 март, 1959 г., Москва), велик руски мистик, духовидец, религиозен философ, писател и поет."
(...)

"На 21 април 1947 г. бива арестуван от службата за национална сигурност по обвинение в антисъветска агитация, създаване на анти-съветска група и подготовка на покушение срещу Сталин. Като основно “доказателство” бил привеждан художествения роман, “Странници в нощта”, изгорен на Лубянка след приключване на разследването."
(...)

"Той умира през 1959 г. в Москва, оставяйки едно поразително наследство, което няма аналози в руската или световната култура – религиозно-философския и мета-исторически трактат “Розата на света”, както и поредица стихотворения и поеми, повечето от които, вече с други средства, изобразяват и разкриват същия спектър от идеи и концепции."

Източник:

http://rodon-bg.org/?page_id=18

Вдясно от менюто >> "Розата на Света" - това е самият текст на книгата.

Извадки:

"Убедително се решава в рамките на „Розата на Света” проблема за теодицеята, тоест въпроса за снемането от Бога на отговорността за наличието и възникването на злото в света. При това се отрича т. нар. “всемогъщество”, всевластие на Бога – защото Бог, по силата на своята благост, твори други духовни субекти – монади – не като същества преднамерено ограничени и поставени в зависимост от Неговата бъдеща воля. Духовните монади изначално се творят от Него със същите потенциално достижими за тях качества и способности, каквито притежава самият Той. Бог-Първотворецът не държи света в подчинение и не се стреми да обезпечи методи за контрол над духовната субстанция на монадите или над тяхното творчество в битието. Замисълът на Божеството по отношение на мирозданието се осъществява чрез благата природа на творимите монади, а не чрез обезпечаване на контрол над тях. За съжаление, независимо от благостта на творението, в древността все пак е станало еднократно отпадане на значителна част от монадите на пътя на злото, отстъпление, от тяхна страна, от принципа на всеобщата любов. Като следствие, устройството и законите на много светове се оказали помрачени от тяхната дейност, насочена към собственото си изключително самоутвърждение за сметка на всички други – именно от този принцип, противоположен на любовта, се раждат злите дела.

Още един важен аспект на етичното превъзходство в това, че „Розата на Света” не е съвместима със свойствената й авраамическа религиозност на идеята за подчинението, покорността на волята на Бога. Бог не търси ничия покорност и не управлява индивидуалните съдби. Налага се да признаем, че за вярващите, търсещи в религията чувство на тотална опека от страна на висшите сили, такова положение на нещата се оказва не напълно комфортно, ако се сравни с “предаването на себе си на волята Божия”. Трябва да се стремим не към сляпо послушание на висшите сили, а към идеала за доброто; а това автоматически означава доброволно, от нищо не принуждаемо съ-насочване на личната воля на човека на волята на Бога и на всички съ-творящии с Бога Провиденциални сили."

(Аз поне се сещам за написаното от Монро,че "Той,нашият Създател не наказва за "грехове" и не награждава за заслуги..."
Това не е точен цитат може би,но сега не мога да го намеря.)

Източник:

http://rodon-bg.org/?page_id=22
*****

Из "Въпроси и Отговори":

5. Защо Бог не управлява мирозданието непосредствено?

"Мирозданието е поле за творчество за духовните монади, притежаващи материални одежди и преминаващи своя път на формиране. Ако Бог „управляваше” с нещо, то това би станало ограничение за творческата свобода на другите същества. Такова “управление” е немислимо за висшите слоеве на материалната вселена, творими от монадите, достигнали вече до почти божествени висоти на съвършенство и недалеч отстоящи от влизане в Божествена Пълнота и съединение с Пресветата Троица без загуба на своя Аз."
(...)

"Ако обобщим, Провиденциалният световен ред изобщо не подразбира някакви непосредствени управители на света  и всяко действие свише се реализира само чрез доброволното съдействие и съ-творчество на йерархически по-ниските нива (изключения може да има само на началните степени на формиране на душите, когато те все още не могат да разберат висшия замисъл). Такъв принцип е етически най-оправдан."

(Така че според мен разните Йерархии и Господари на кармата,ако ги има наистина, са самозванци и съответно нарушават Богоутвърдения ред,демек - Сатанисти.Но това си е мое субективно тълкувание)

Източник:

http://rodon-bg.org/?p=1187

7. Погрешността на теорията за оправдаване на страданията.
(В момента ми дава сървърна грешка и затова спирам.



Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #2 -: (Събота) 27 Май 2017, 19:39 »



HomerCat,
Добре, че спомена за този човек!
Активен
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #3 -: (Събота) 27 Май 2017, 21:44 »

Мила,
От лаконичната ти бележка разбирам,че изглежда си намерила темата за интересна.Тогава ще оставя на теб да прецениш за евентуални цитати/коментари.А в раздела за музика - най-отдолу са "Мантри", я има и споменатата от теб в друга тема Махамритюнджая мантра.

http://f.rodon.org/m/mant/Maha_Mrityunjaya_Mantra.mp3

На страницата на самата книга  -  Розата на Света/от менюто вляво/ ,най-отдолу има речник на термините/имената.
Само два примера.

"Лилит – велика стихиал на човечеството, някога – съпруга на Първоангела, след това ваятелка на физическата плът на човешкия род и някои други същества. Нейното собствено същество е демонизирано от Гагтунгр дълго преди появата в Енроф на човечеството, което съществува сега."
.....
Авторът може би влага в думата "демиург" по-различно от гностическото значение.

"Яросвет – богородена монада, един из великите демиурзи на човечеството, народоводителят на Руската метакултура. Името е условно."

« Последна редакция: (Събота) 27 Май 2017, 22:09 от HomerCat » Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #4 -: (Понеделник) 29 Май 2017, 09:21 »

Мила,
От лаконичната ти бележка разбирам,че изглежда си намерила темата за интересна.Тогава ще оставя на теб да прецениш за евентуални цитати/коментари.А в раздела за музика - най-отдолу са "Мантри", я има и споменатата от теб в друга тема Махамритюнджая мантра.

http://f.rodon.org/m/mant/Maha_Mrityunjaya_Mantra.mp3

На страницата на самата книга  -  Розата на Света/от менюто вляво/ ,най-отдолу има речник на термините/имената.
Само два примера.

"Лилит – велика стихиал на човечеството, някога – съпруга на Първоангела, след това ваятелка на физическата плът на човешкия род и някои други същества. Нейното собствено същество е демонизирано от Гагтунгр дълго преди появата в Енроф на човечеството, което съществува сега."
.....
Авторът може би влага в думата "демиург" по-различно от гностическото значение.

"Яросвет – богородена монада, един из великите демиурзи на човечеството, народоводителят на Руската метакултура. Името е условно."



Този човек е съвсем истински.  Бързам страшно, но по пътя прочетох отговора ти и ми просветна, че HomerCat, това усещане съм го имала в досег с Ведите. Чистотата на понятията, мистиката. Подай мнение.
Активен
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #5 -: (Понеделник) 29 Май 2017, 22:31 »

Този човек е съвсем истински,казваш,в смисъл,че е искрен ли?Различни визионери оповестяват своите визии за невидиия свят,но има различия в описанията им.Никой не може да свали очилата си/филтъра на възприятието/механизма на интерпретацията,защото това е самата човешка форма(в смисъл: ум-тялото плюс социокултурното обуславяне).Просто има различни вариации,но все пак в рамките на човешката форма.При него е наличен религиозният филтър,през който разглежда духовността.
А аз харесвам израза "нерелигиозна духовност"(по Каргополов).Демек,духовност=съзнателност.

Само да спомена Якоб Бьоме,той също е имал някакви визии,неговото описание е по-различно.Това прави ли го по-вярно или по-напротив?
Май почнах да се отклонявам...или не твърде много.Гледам в ютубето видеа на Елеазар Хараш.Едно заглавие: "Тайната на Бог през призмата на Учителя Беинса Дуно".

Много точно,никой не може да избяга от "призмата" си.Защото самият(конкретен)човек е тази призма.



7. Погрешността на теорията за оправдаване на страданията.


http://rodon-bg.org/?p=1226

"Идеята е позната, често срещана и – невярна.В повечето случаи страданията озлобяват човека (особено, ако е лесно да се намери „виновния обект”) и го влошават. Това е просто факт, който може да се наблюдава в живота. Да се мисли другояче може под влиянието, например, на ортодоксалните поучения за “ползата от страданията”, откъсвайки се от всяка реалност и бъркайки доброволната готовност за жертва и страдание с тяхното причиняване без да се взема под внимание волята на субекта."

Струва си също така да напомним, че в рамките на логиката на разбираната от нас концепция, Иисус Христос е идвал съвсем не, за да „пострада и умре”. Иисус и преди събитията на Голгота многократно е превъзхождал всеки човек в съвършенството на качествата на душата – нагледно доказателство за това, че страдания “не са нужни” (поне по принцип)."
.....
Да не трупам цитати,който иска може да прочете.А въпросният Елеазар Хараш останах с впечатление,че рекламира едва ли не страданието като "Conditio sine qua non"(правя се на начетен през Уикипедията  Cool ),ако е рекъл някой да става духовен.
Става въпрос за конкретно видео,но сега не мога да намеря тази част.

А може би не съм разбрал какво има предвид добрият Елеазар,та затова не съм съгласен с него.Във всеки случай неговият изказ/начин на говорене успешно ме предпазва от това да се засиля да се опитвам да разбера какво е имал предвид.

"Розата на Света" има  по-големи шансове да предизвика интереса ми,макар че точно този тип литература не ми е от приоритетите.Но е забележимо по-четивна(за мен),отколкото други трудове на други автори,които напоследък ни ощастливяват с цитираното си присъствие.
Аз обаче няма да цитирам много,който иска може да види дали ще му стане интересно.

Каква е истината не знам,но самият стил ми е интересен и някои идеи също.

 Книга III. СТРУКТУРА НА ШАДАНАКАР. СВЕТОВЕТЕ ОТ ВЪЗХОДЯЩ РЕД

" Аз не зная къде и кога ще умра този път, но зная къде и кога съм умирал за последен път, преди да се родя през 1906 година, за да живея в Русия. Разбира се, това знание няма общо значение и може да интересува само тези, които са способни да се отнесат с доверие към моите свидетелства и които чувстват при това кармична връзка с моята съдба. Но моето познаване на някои етапи от пътя между предпоследното мое съществуване и текущото, по своя обективен интерес, е по-широко, аз мога и трябва да разкажа за най-същественото от това, което постепенно ми се отдаде да си спомня. Впрочем по-добре да кажа не „успях да си спомня”, а „помогнаха ми да си спомня”.

     Понякога съм срещал хора, притежаващи такива, подобни на пукнатини процепи на дълбинната памет, но нито един от тях не се решаваше да говори за това почти с никого освен с най-близките си; на никого от тях не му е хрумвало даже да се опита да запише  тези спомени. Вината за това беше в увереността, че подобни признания биха предизвикали само насмешка и естествената вътрешна срамежливост, въставаща против изнасянето на съд от скептични външни лица на нещо, което е интимно, неприкосновено и в същото време – недоказуемо. Дълго време аз също гледах на тези неща в същата светлина и дори сега ще предприема подобен опит без ни най-малко удоволствие. Но тъй като решително всичко, за което разказвам в тази книга, идва от същия недоказан източник, то аз не виждам повече основания да мълча за пробивите в моята дълбинна памет; трябваше или изобщо да не започвам тази книга, или – след като вече съм я започнал, да говоря за всичко въпреки опасенията си. При това ме крепи надеждата, че читателите, които не ми вярват, са били отсети вече в първите глави и че по-нататък моето изложение ще следят само благожелателно настроени хора."

Източник:

http://rodon-bg.org/?p=189



Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални