Страници: 1 2 3 [4] 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Евангелието  (Прочетена 1412 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 549
Пол: Мъж

« Отговор #45 -: (Понеделник) 19 Юни 2017, 20:21 »

Цитат
   Човек се ражда човек. Той може да се роди в различни позиции... с различен багаж и в различни обстоятелства... но за него животът е точно толкова ценен, колкото е и за теб.   
Съгласен съм с горното при условие, че в тялото е човешки Аз. То и демона си цени живота и иска да живее.
Само дето му се ще да е на чужд гръб. Имаме поговорка който не работи, не яде. И една друга безплатен обяд няма. Аз си бачкам кротко с ръчички и имам каквото ми е необходимо. И някакъв мангал да ма окраде щото го мързи да бачка, ми не съм съгласен.
Цитат
   Той е "роб/органичен портал". Тоест не-човек. Оттам насетне той няма право на свобода, след като веднъж го е загубил?     
Ми отговора се крие във въпроса. Горе в червеното.Вече друг е въпросът ОП обсебен човек ли е, или демон в тяло. Заради това човъркаме темата, за да ни стане ясно кое какво е и кой кой е. Мнението ми в горните постове не е крайно, а по-скоро предположение. Ако бях на ясно, нямаше да пиша тук.
 hi
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #46 -: (Понеделник) 19 Юни 2017, 21:00 »

Да де. Ама нали се сещаш, че демон в тяло няма.

За да има тяло - има ЧОВЕК. Друг е въпросът вече, какво се е случило с този човек - може да е изтикан, това не значи че го няма; може да е фрагментиран (като по Монарх програмата), това не значи, че го няма; може много неща да са му направили, така че демонът да е ПРИКАЧЕН, и да ползва тялото... но това не значи, че човекът го няма.

Той е там, и е неразделен от тялото. И може да му се помогне. Той не е по-малко човек.


ДЕМОН  В ТЯЛО НЯМА. Нека дойде възможно най-големия разбирач - да дойде от където си иска - и да заяви, че може да има демон в тяло, да видим как ще го обясни.

Никой никога не е казвал, че може да съществува такова нещо като демон в тяло. Това е измислица на онези надолу по веригата, които не разбират добре предаденото им знание.





БЕЗ ЧОВЕК НЯМА НИЩО. Един демон не може да управлява човешко тяло. Демонът може ДА ПОЛЗВА човешко тяло... когато човекът бъде духовно пречупен и духовно поробен... за да върши заповедите на демона. Но всичко се върши от ЧОВЕКА. А не от демона. Демон управлява тяло ИНДИРЕКТНО - само чрез духовно пречупения човек, който си е там, просто е смазан, потиснат, и заблуден така, че чрез принуда да е станал проводник на демоничната воля.


Вие с meander постоянно лансирате едно такова отношение към тези неща... един вид, че дайте тези да ги застреляме и да се отървеме от тях, не заслужават да живеят.


Това НЕ СА демони. Това са ХОРА, поробени.



Органичен Портал НЯМА. Това е ПОСТРОЕНИЕ, което се ПРИКРЕПЯ, към поробен човек.



П.П.
Съгласен съм с горното при условие, че в тялото е човешки Аз. То и демона си цени живота и иска да живее.

Демонът не е човек. И не цени живота така, както го цени човека. Животните също не ценят живота така, както човека може да го оцени. Това е разликата между отделните същества, и затова човешкото същество е по-ценно от животното.

Дискриминацията от човек към животно НЕ Е отнемане на право!

Приравняването на човека с демон Е отнемане на право!
Активен

Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #47 -: (Понеделник) 19 Юни 2017, 23:32 »

Етикет: Теософия  




Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията


БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА КЪМ „ЕЗОТЕРИЧНИЯТ ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЯТА"


1 „Матея" 24:3 Изразите в *урсив са тези, които са поправени в Новия Завет след
последното, подобрено издание от 1881-ва г. на версията от 1611-та. Тази версия е пълна с
грешки, волни и неволни. Думата „присъствие" вместо „пришествие", и „свършека на века",
сега заменило „свършека на света", промениха неотдавна целия смисъл, дори и за
най-искрения християнин, ако изключим адвентистите. (Б. пр. — Всички преводи на
текстовете от Новия Завет са взети от „Новий Завет, Псалтир", Синодално издателство,
1990; този превод отговаря на английската версия от 1611-та г. според цитираните от
Блаватска „поправки", затова съм променял, тук и по-нататък, (само) посочените от нея
думи и изрази.)

2 Този, който не ще премисли и осъзнае огромната разлика в значенията на
двете гръцки думи — chrestos и christos — завинаги трябва да остане сляп за
истинското езотерично значение на Евангелията, т. е. за живия Дух, погр*бан в безплодните
мъртви букви на текстовете, плодът на лицемерното християнство, узрял край Мъртво
море.

3 Защото вие сте храм („светилище" в подобреното издание) 11. Окултни
изследвания 161.

4 Духът, или Светият Дух, е в женски род при евреите, както и при повечето древни
народи. Така е било и при ранните християни. София на шестиците и третата
сефира Бина (женският Йехова на кабалистите) са женски начала — „Божествен
Дух", или Pyax. „Achath Ruach Elohim Chiim" — „Едно е Тя, Духът: на Елохима на Живота"
— е казано в „Сефер Иецира"

5 Няколко забележителни цикъла се затварят в края на този век. Първо, изтичат 5 000-
те години на цикъла Калиюга; после, Месианският цикъл на евреите самаряни (и
кабалисти) на човека, свързан със съзвездието „Риби" (Ichtys или „Рибочовекът").
Това е цикъл, исторически и не много дълъг, но много окултен, с продължителност
около 2155 соларни години, но добиващ истинско значение само ако се изчисли в лунарни
месеци. Той се е затварял в 2410-та и 255-та г. пр. н. е. или когато равноденствието се е
падало под знака на Овен и на Риби. Когато съвпадне, след няколко години, със знака на
Водолей, психолозите ще имат доста допълнителна работа, а в психичните идиосинкразии
на човечеството ще започнат големи промени.

6 Най-ранният християнски автор, Юстин Мъченик, нарича в своята първа
„Апология" съмишлениците си по религия Chre? tians, не Christians, (хрестияни, не
християни)

7 „Климент Александрийски открива сериозен аргумент за тази парономасия, че
всички, които вярват в Chrest (т. е. „добър човек"), са и се наричат Хрестияни"
(„Stromata, кн. II; „Anacalypsis" на Хигинс). А Лактанций казва, че само поради невежество
хората се наричат християни вместо хрестияни. „qui proper ignorantium errorem cum immutata
litera Chrestum solent dicer°"

8 Само в Англия съществуват 239 различни секти (Виж алманаха на Уитъкър). През
1883-та е имало едва 186 вероизповедания, а днес броят им се увеличава всяка година,
като само през последните четири са се появили нови 53.

9 Справедливо към св. Павел е да отбележим, че това противоречие със сигурност
произтича от по-късни поправки в неговите послания. Павел сам е бил гностик, т. е,
„син на мъдростта", и посветен в истинските тайни на Христос, макар и да е роптаел (или е
бил представен по този начин) срещу някои секти на гностици, каквито по негово
време е имало много. Но неговият Christos не е бил Исус от Назарет, нито който и да било
жив човек, както умело показва г-н Дж. Маси в лекцията си „Павел, гностическият
опонент на Петър". Той е бил Посветен, истински „Учител на Учителите", или адепт,
както е описано в „Разбудената Изида", т. II, етр. 90—91.

10 Изумителното количество информация, събрано и обработено от този
способен египтолог, показва, че той издълбоко е овладял тайната на създаването на
Новия Завет. Г-н Маси знае разликата между духовния, божествения и чисто
метафизичния Christos, и нагласената кукла на материализирания Исус. Знае още,
че християнският канон, особено Евангелията, Деянията и Посланията са
изградени от частици гностическа мъдрост, чиято основа е предхристиянска и лежи
върху мистериите на инициация. Начинът, по който го представят теолозите и
вмъкнатите пасажи — както в Марко 16, от 9 до края — са това, което превръща
Евангелията в „списание на порочни лъжи" и клевети Christos. Но окултистът, който прави
разлика между двете течения (истинското гностическо и псевдо-християнското) знае, че
пасажите, недокоснати от теолозите, принадлежат на архаичната мъдрост, знае го и г-н
Маси, въпреки че вижданията му се различават от нашите.

11„Ключът към възстановяването на езика, що се отнася до усилията на автора, е
бил открит, колкото и странно да звучи в използването на установеното интегрално
съотношение между диаметъра и обиколката на окръжност", от геометър. „Това съотно­
шение е 6561 за диаметъра и 20,612 за обиколката" (кабалистичен ръкопис). В някой от
бъдещите броеве на „Луцифер" ще бъдат публикувани повече подробности, с разрешението
на откривателя. (Вж. „Тайната доктрина", I, 313)

12 „Древен фрагмент" на Кори, стр. 59. Санхониатон и Хезиод също приписват
съживяването на човечеството на пролятата кръв на боговете. Но кръв и душа са едно
(нефеш), а кръвта на боговете тук означава душата, която вдъхва живот на тялото.

13 Съществуването на тези седем ключа е на практика доказано благодарение на
задълбочените изследвания в областта на Египтологията, осъществени отново от г-н Дж.
Маси. Противопоставяйки се на „Езотеричния будизъм", за съжаление в почти
всяко отношение неразбран от него, той пише в лекцията си върху „Седемте души на
човека":
„Тази .мисловна система, този начин на представяне, тази седмичност на силите в
различни проявления, е била установена в Египет преди седем хиляди години, както
научаваме от някои алюзии за Атум (богът, „в който "бащинството се индивидуализирало
като създателят на вечната душа"), седмото начало на теософите, открити в надписите,
наскоро намерени в Сахара. Казвам в различни проявления, защото гносисът на
мистериите е бил най-малко седмичен в своята природа — бил е Стихиен, Биологичен,
Елементарен (човешки), Звезден, Лунен, Слънчев и Духовен — и нищо извън цялата
система не ни позволява да правим разлика между отделните части, да разграничаваме
едната от другата и да определяме коя коя е, докато се опитваме да проследим
символичните Седем в техните няколко характерни фази.

14 „Истина, истина ви казвам: ако някой не се роди отново, не може да види
царството Божие." (Йоан, 3:3.) Тук се има предвид раждането „свише", духовното раждане,
постигнато при най-висшата и последна инициация.

15 Думата chreon е обяснена от Херодот (7, II, 7) като онова, което изрича
оракулът, а значението на to chreon е дадено от Плутарх (Nich. 14) като „съдба,
необходимост". Виж Херодот, 7, 215; 5, 108; и Софокъл, „Филоктет", 437.

16 Оттук и Гуру - „учител" и хела — „ученик" в техните взаимоотношения.

17 В последния си труд — „Най-ранните дни на християнството" — Канон Фарар
отбелязва: „Някои предполагат една приятна игра на думи, както ... между Chrestos
( „милост, веселие", Пс 30, 4:8 ) и Christos („Христос") (I, стр. 158, бележка). Но място за
предположения няма, тъй като наистина всичко е започнало като игра на думи. Името
Christus не се е „изопачило в Chrestus, както ерудираният автор убеждава читателите си
(стр. 19), а именно прилагателното и съществителното Chrestos се е изопачило в Christus и
било отнесено към Исус. В бележка към думата „Хрестиянин", която се появява в Първото
послание на Петър (4:16), която .в поправения по-късно ръкопис е вече „Християнин",
Канон Фарар отново пише: „Може би трябва да четем невежото езическо изопачение —
Хрестиянин". Със сигурност трябва; защото красноречивият писател също трябва да си
припомни заповедта на своя учител да отдава Кесаревото Кесарю. Независимо от своята не­
приязън, г-н Фарар е длъжен да признае, че името Християнин е било ИЗМИСЛЕНО от
антиохийците като подигравка и присмех още през 44 н, е., но не получава широка употр*ба
преди гоненията на Нерон. „Тацит, казва той, употребява думата „християни", като един вид
заместител. Добре известно е, че в Новия Завет тя се появява само три пъти и винаги
включва враждебно отношение (Деян, 11:26, 26:28 и 4:16)". Не само Клавдий, а всички
езически народи са гледали с тревога и подозрение на християните, наречени присмехулно
така поради факта, че материализират едно субективно начало или атрибут. Тацит, когато
говори за онези, които масите наричат „Християни", ги описва като група хора, ненавиждани
заради техните зверства и престъпления. И нищо чудно, защото историята се повтаря. Без
съмнение днес съществуват хиляди благородни, искрени и добродетелни мъже и жени,
родени християни. Но е достатъчно само да погледнем яростта, с която християните
покръстват „езичниците"; моралът на тези прозелити в Индия, които дори мисионерите
отказват да приемат на служба, за да направим паралел между покръстените преди 1880-та г.
и днешните езичници, „осенени от божията милост".

18 Виж. „Гръцки и английски лексикон" на Лидъл и Скот. Chrestos е човек, когото
оракулът или прорицателят непрекъснато предупреждават, съветват, напътстват. Г-н Маси
не е прав, когато казва: „... Гностическата форма на името Chrest или Chrestos, обозначава
„Добрия Бог", а не определен човек", защото то е означавало именно това — т. е. добър, свят
човек. Но е твърде прав, когато добавя, че „Chrestianus" означава „Благост и Светлина".
„Chrestoi" в смисъла на Добрите хора е съществувала отдавна. Многобройни гръцки надписи
сочат, че покойникът, хероят или светецът, тоест „Добрият", се били назовавани Chrestos или
Христос; и от това значение на „Добър" Юстин, първият апологет извлича християнското
име. Това го идентифицира с гностическите извори, и с „Добрия Бог", който разкрил себе си
според Maipi-сион. — тоест Ун-Иефер или Отварящият доброто в египетската теология.
(Agnostic Annual).

19 Тук отново трябва да изтъкна казаното от г-н Дж. Маси (когото непрекъснато
цитирам, защото е проучил този въпрос старателно и задълбочено):
„Моето твърдение, или no-скоро обяснение, е, че авторът на християнското име е
Мумията-Христос от Египет, наричана Rarest, която е разновидност на безсмъртния дух у
човек, Христос вътре в нас (както е у Павел)," въплътеният божествен потомък, Логосът,
Истинското Слово, египетският Makheru. По произход обаче тя не е само разновидност!
Запазената мумия представлява мъртвото тяло на всеки, което било Karest, или
мумифицирано, за да остане между живите. Поради непрекъснатото повтаряне това се пре­
върнало във вид възкръсване от (не на!) мъртвите". Виж по-нататъшните разяснения.

20 Или Лида. Тук се црави препратка към равиническата традиция във вавилонската
Гемара, наречена Сефер Толдос йешу, според която Исус е син на човек на име
Пандира и е живял един век преди ерата, наречена християнска, а именно — по време на
управлението на юдейския цар Александър Ианей и неговата жена Саломе (106 — 79 пр. н.
е.). Обвинен от евреите, че е изучил магическото изкуство в Египет и че е откраднал от
Най-светия измежду Светите Неизразимото Име — Йехошуа, Исус — бил осъден на смърт
от синедриона в Люд. Бил пребит с камъни и след това разпънат на едно дърво в навечерието
на Пасха. Разказът се приписва на авторите-талмудисти на „Сота" и „Синедрион",
стр. 19; Книга на Зехиел. Вж. „Разбулената Изида", П, 201; „Наука за духовете"
на Елифас Леви, и „Историческият Исус и митичният Христос" — лекция от Дж. Маси.

21„Chrestianus auantum interpretatione de unctione deducitas Sed cum perferam
Chrestianus pronunciatus a vobis (nam nee nominis certa est notitia penes vos) de suavitate vel
Rwu'anitate compositum est"
Канон Фарар полага доста усилия да покаже тази „грешка на перото" от страна на
Отците като резултат от страх и погнуса. „Няма съмнение", пише той в „Най-ранните дни на
хрлстиянството", „че ... името християнин ... е прозвище, родено от остроумието на
антиохийците.... Ясно е, че авторите на Светите Книги избягвали името (християни), защото
то било употребявано от техните врагове (Тацит, „Анали", XV, 44). Приели го чак когато
добродетелите на християните му създали блясък...". Това е незадоволително извинение и
неубедително обяснение за един толкова изтъкнат мислител като Канон Фарар. Колкото до
„добродетелите на християните", създаващи блясък и слава на името, нека се надяваме, че
писателят не е имал предвид нито епископ Кирил Александрийски, нито Евсевий, нито
император Константин, покрит с мрачна слава, нито пък папите Борджия и Светата
Инквизиция.

22 По времето на Омир откриваме, че този град, някога прочут с мистериите си, е
главен център на Инициация, а името Chrestos се използва като звание по време на
мистериите. В „Илиада", II, 520, той се споменава като „Krisa". Д-р Кларк предполага, че
останките от него се намират под сегашното селище Крестона — малък град, no-скоро село
— във Фокида, близо до Крисейския залив. (Вж. Е. D. Clarke, „Travels", 4th. ed., vol. VIII, p.
239, „Delphi").

23 Думите Chretos или Chrestos имат един и същ корен — chrao, което означава
„допитване до оракула", но също и „осветен, отделен, принадлежащ н,а храм или оракул или
отдаден в служба на оракула". От друга страна chre (chreo) означава „задължение, дълг" или
човек, поел задължение, обет или клетва.

24 Думата Chrestos била употребявана и като прилагателно пред собствени
имена ка-то комплимент, както при Платон, „Теетет", стр. 166 а. — „тук Сократ е
Chrestos", a също и като прозвище, както сочи Плутарх, чудейки се как може такъв
недодялан и глупав човек като Фокий да бъде наричан Chrestos.

25 Някои особени страни на мита (ако е такъв) за Янус са доста интересни за
окултиста. Едни го представят като олицетворение на Космос, други — на Целус
(небето), паради което е и „двулик" — заради своя двойнствен (материален и духовен)
характер. Но той е не само Янус bifronsf а също и quadrifrons — съвършеният квадрат,
символът на кабалистичното божество. Храмовете му се строяли с четири еднакви
страни, с врата и три прозореца на всяка страна. Митолозите го обясняват като
символизиращо четирите годишни времена и трите месеца на всеки сезон — общо
дванадесет за цялата година. По време на мистериите на инициация, обаче, той станал
Дневното слънце и Нощното слънце. Затова често го представят с числото 300 в едната
ръка и 65 в другата, или броят на дните в соларната година. А Ханох (Канох и
Енох в Библията) е, както сочат сведенията на кабалистите, една и съща личност,
независимо дали е син на Каин, син на Сет или син на Метусалем. Като Ханох
(според Фюрст) „той с Инициатор, Повелител на астрономическия кръг и соларната
година", син на Метусалем, за когото се казва, че живял 365 години и бил взет
на небето жив, като представител на Слънцето (или бог). (Вж. Книга на Енох). Този
патриарх има много общи черти с Янус, който екзотерично е Йон (Ion), но
кабалистично — Иао (1ао), или Йехова, „Господ Бог на поколенията", загадъчният
Йод (Yod), или Едно (фалическо число). Защото Янус или Йон е също и Consivius, защото
има власт над поколенията. Той е представен като оказващ гостоприемство на Сатурн
(Кронос, „време"), и е повелител на годината, или времето, разделено на 365.

26„тао" станало „кръстът , инструментът на разпъването, много по-късно, когато
започнали да го представят като християнски символ и с гръцката буква „Т" (Тау).
Първоначалното значение било фалическо, символ на мъжките и женските елементи,
голямата змия «а изкушението, тялото, което трябвало да бъде убито или сломено
от дракона на мъдростта, седмогласния соларен Хнуфис, или Дух на Христос на
гностиците, или, отново, Аполон, който убива Питон.

27 В Индия, дори до днес, кандидатът губи името си (също както е в
масонството), възрастта, си (монасите и монахините също сменят християнските си
имена при замонашване) и започва да отброява годините си от деня, в който е приет за
хела и влиза в посветителния цикъл. Така Саул е бил „дете на една година",
когато започнал да управлява, въпреки че бил възрастен човек. Вж. 1 Царства
12:1, и староеврейските ръкописи за посвещаването му от Самуил.

28 Демостен, „De Corona", 313, твърди, че кандидатите за посвещаване в
гръцките мистерии били помазвани с масло. Така е в Индия и сега, дори при
посвещаването в мистериите йоги — използват се различни масла и мазила.

29 Защото кабалистачно той е новият Адам, „божественият човек", а Адам
бил създаден от червена пръст.

30 Оттук и увековечаването на доктрината при мистериите. Чистата монада
е „богът", който се въплъщава и превръща в Chrestos, или човек при
изпитанието на своя живот; и няколко поредни изпитания го довеждат до
разпъването на плътта и накрая до състоянието Christos.

31 Според най-компетентни източници етимологията на гръцката дума Christos е от
санскритския корен ghrish = „трия"; оттук ghrish-a-mi-to — „трия" и ghrish-tas — „одран,
разранен". Освен това Krish, което от една страна значи „ора" и „правя бразди", означава
също и „причинявам болка, измъчвам, изтезавам", a ghrish-ta-s — „втриванс"; следователно
всички тези думи се отнасят до състоянията Christos и Chrestos. Човек трябва да умре като
Chrestos, т. е. да убие своята индивидуалност и своите страсти, да изличи всяка мисъл за
разделение от своя „Отец", Божествения дух у човека; да се едини с вечните и абсолютни
Живот и Светлина (Сатба), преди да може да достигне прекрасното състояние Christos,
възродения човек, човека в духовната свобода.

32 Предлагаме на ориенталистите и теолозите да прочетат още веднъж и да помислят
върху алегорията за Вишвакарман, Всемогъщият, ведическия бог, архитекта на света, който
принесъл себе си в жертва на себе си или света, след като принесъл в жертва всички светове,
които са той, при „Сарва-Медха" (всеобщо жертвоприношение). В алегорията на Пураните е
неговата дъщеря йога-шидха „Духовно съзнание", жена на Шурия, Слънцето, му се оплаква
от прекалено силното сияние на съпруга си; и Вишва-карма, бидейки Такшака,
„дървосекач и дърводелец", след като поставя Слънцето на масата си, отсича част от блясъка
му. Шурия след това изглежда увенчан с черни тръни вместо лъчи и става Викартана
(„лишен от лъчите си"). Всички тези имена са термини, употребявани от кандидатите, когато
преминавали през изпитанията на инициация. Първожрецът-повелител олицетворявал
Вишвакарман, бащата, и всеобщия създател на боговете (адептите на Земята), а кандидатът
— Шурия, Слънцето, който трябвало да убие всички свои огнени страсти и да носи короната
от тръни докато разпъва тялото си, преди да може да се въздигне и възроди в един нов живот
като прославяната „Светлина на Света" — Christos. Изглежда никой ориенталист не е успял
да разбере тази показателна аналогия, а за прилагането й да не говорим.

33 Авторът на „Изворът на мерките" смята, че това „служи да обясни защо
„Житие на Аполоний от Тиана" от Филострат е била пазена толкова грижливо от преводи
и масово четене. Изучилите я в оригинал били задължавани да твърдят, че или „Житие на
Аполоний" е била взета от Новия Завет, или текстовете на Новия Завет били заимствани
от „Житие на Аполоний" поради очевидното сходство в начините На изграждане на
текстовете.

34 На изрит думата shiach е също и отглаголно съществително,
обозначаващо да се спусна в ямата. Като съществително име тя означава трънливо
място, яма. Причастието hifil на тази дума е Meshiach, или гръцкото Messiah, Христос, и
означава „онзи, който поражда слизането в ямата" (или ада, в догматизма). В
езотеричната философия значението на това слизане в ямата е много загадъчно.
Казва се, че духът Christos, или по-скоро Логос (чети logo!) „слиза в ямата", когато
се въплащава в плът, когато се ражда като човек. След като са откраднали от
Елохимаа (или боговете) тяхната тайна, възпроизвеждащия се „огън на живота",
Ангелите на Светлината са показани захвърлени в ямата или . бездната на
материята, наречена Ад, яли бездънната яма, както предпочитат теолозите. Така са
представени нещата в Космогонията и Антропологията. По време на Мистериите, Обаче, в
криптите за инициация и изпитание трябва да слезе Chrestos, неофитът (като човек) и
пр.; и накрая, по време на „Съня на Силоам", или последното състояние на транс, на новопосвете-ния се разкриват последните и окончателни мистерии. Хадес, Sheol, Patala, всички са едно. Днес на Изток става същото, каквото' е ставало на Запад преди 2000 години по време на МИСТЕРИИТЕ.[/b]

35 Виж „Дъщерята на войника", „Луцифер", т. I, №6, от преподобния Т. Г.
Хедли и забележете отчаяния протест на този истински християнин срещу буквалното
разбиране на „кръвните жертвоприношения", „кръвни изкупления" и пр. в
Англиканската Църква. Реакцията започва — още един знак на времената.

36 Така, докато тримата автори "на синоптичните евангелия показват съчетания от
гръцки и еврейски символи, „Откровението" е написано на тайнствения език на
Танаим — останка от египетската и халдейската мъдрост, а Евангелието от Йоан е
чисто гностическо.

37 Твърдението на християнството, че притежава божествена власт почива
върху безпросветната вяра, че мистичният Христос е можел да стане и станал Човек,
докато гносистът доказва, че материалният Христос е само лъжливо представяне на
трансматериалния човек; следователно историческата обрисовка е, и завинаги ще
остане, пагубен начин ка изопачаване и позорене на Духовната реалност. (Дж.
Маси — „Гностическо и историческо християнство".)

38 Анализирано, това изречение означава: „Нима вие, които в началото гледахте
към Христос-Духа, сега ще свършите с вяра в Христос от плът", и нищо друго.
Глаголът epiteloumai не означава „ставам съвършен", а „свършвам" с постигането на
съвършенството. Борбата на Павел с Петър и другите, продължила цял живот, и собствените
му разкази (напр. в „Деянията") за неговото видение — един Духовен Христос, а не Исус от
Назарет — са все доказателства за това.

39 В „Разбудената Изида" зададохме въпроса дали схващанията на фригийския
епископ Монтан също не се смятат за ЕРЕС от Римската Църква. Невероятно е, но
виждаме как лесно тази църква насърчава обидата, нанесена от един еретик — Тертулиан,
на друг еретик, — Василид, когато тази обида подпомага целите й.

40 Нима сам Павел не говори за „началствата и властите небесни" (Ефес 3 : 10, 1:21) и не признава, че има много богове и господиевци (Kurioi)? А ангели, власт и
сили (Dunameis)? (Вж. 1 Кор 8 : 5 и Рим 8 : 38.)

41 Тертулиан. Praescript. Няма съмнение, че само благодарение на хитроумни и
казуистични доводи Йехова, който в Кабала е просто Сефира, третата сила от ляво сред
Еманациите (Бина) е бил издигнат до честта да бъде Единственият абсолютен Бог.
Дори в Библията той е просто един от Елохима (Битие, 3, 5 : 22 Господ-Бог не прави
разлика между себе си и останалите.)

42 Това е история. Колко далеч се е стигнало в това преписване и преправяне на древните гностически фрагменти, които днес съставляват Новия завет, можем да разберем, ако прочетем „Свръхестествена религия", която, ако не греша, има поне 23 издания. Множеството авторитети по въпроса, изброени от автора, е просто ужасяващо. Списъкът само на английските и немските критици на Библията изглежда безконечен.

43 Подробностите са дадени в „Разбудена Изида", т. II, стр. 180—183 и нататък.
Наистина вярата в непогрешимостта на църквата ще да е била абсолютно сляпа, щом
все пак не са успели ла я убият и тя да погине.

44 Вж. Hierovymus: „De Vir. Illustr.", гл. 3; Olshausen „Nachweis der Echtheit der
sammtlichen Schrifen des Neuen Test." стр. 32.
Гръцкият текст на Евангелие от Матея е единственият използван и някога
притежаван от Църквата.

Активен
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 549
Пол: Мъж

« Отговор #48 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 05:22 »

Форуме,
Цитат
   ПОДОЗИРАМ, че именно Исус е научил ламите в Тибет и региона как да постигат енергийни тела (дематериализирането), и ПОДОЗИРАМ, че именно Исус е научил даоистите как да култивират вътрешния енергиен безсмъртен зародиш от инкарнация в инкарнация.


Но подозирам и друго...

ПОДОЗИРАМ, че всъщност КРЪВТА на Исус (тоест кръвта на Третата раса, както пише тук) е ключа към цялата практика. Мисля, че е много смислено, че горните практики за физическо безсмъртие И постигане на енергийно тяло ИЗИСКВАТ наличието на Карустосова кръв (кръвта на Исус) във вените, за да работят.

Мисля си, че когато Исус е учел учениците си на всички онези неща за витализиране (говоря за материалите от Есеите), тези практики са били ПРИ УСЛОВИЕТО, че носят неговата жилка в кръвта си.

Оттам и наблягането му на факта, че ако не "пият" от кръвта му, "няма да имат живот в себе си".


Само спекулация, разбира се... но бих потърсил някакви аргументи в тази посока.
   
Размислите ми по-горе са плод именно на подобни "спекулации". Темата е интересна и определено заслужава изследване.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #49 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 08:20 »

Форуме,
Цитат
  ПОДОЗИРАМ, че именно Исус е научил ламите в Тибет и региона как да постигат енергийни тела (дематериализирането), и ПОДОЗИРАМ, че именно Исус е научил даоистите как да култивират вътрешния енергиен безсмъртен зародиш от инкарнация в инкарнация.


Но подозирам и друго...

ПОДОЗИРАМ, че всъщност КРЪВТА на Исус (тоест кръвта на Третата раса, както пише тук) е ключа към цялата практика. Мисля, че е много смислено, че горните практики за физическо безсмъртие И постигане на енергийно тяло ИЗИСКВАТ наличието на Карустосова кръв (кръвта на Исус) във вените, за да работят.

Мисля си, че когато Исус е учел учениците си на всички онези неща за витализиране (говоря за материалите от Есеите), тези практики са били ПРИ УСЛОВИЕТО, че носят неговата жилка в кръвта си.

Оттам и наблягането му на факта, че ако не "пият" от кръвта му, "няма да имат живот в себе си".


Само спекулация, разбира се... но бих потърсил някакви аргументи в тази посока.
  
Размислите ми по-горе са плод именно на подобни "спекулации". Темата е интересна и определено заслужава изследване.

       paci1,        
От къде е цитата, който даде в предишния си отговор, цитиран от мен по-горе?
Ето тези думи, в Отговор на какво са:

  ПОДОЗИРАМ, че именно Исус е научил ламите в Тибет и региона как да постигат енергийни тела (дематериализирането), и ПОДОЗИРАМ, че именно Исус е научил даоистите как да култивират вътрешния енергиен безсмъртен зародиш от инкарнация в инкарнация.


Но подозирам и друго...

ПОДОЗИРАМ, че всъщност КРЪВТА на Исус (тоест кръвта на Третата раса, както пише тук) е ключа към цялата практика. Мисля, че е много смислено, че горните практики за физическо безсмъртие И постигане на енергийно тяло ИЗИСКВАТ наличието на Карустосова кръв (кръвта на Исус) във вените, за да работят.

Мисля си, че когато Исус е учел учениците си на всички онези неща за витализиране (говоря за материалите от Есеите), тези практики са били ПРИ УСЛОВИЕТО, че носят неговата жилка в кръвта си.

Оттам и наблягането му на факта, че ако не "пият" от кръвта му, "няма да имат живот в себе си".


Само спекулация, разбира се... но бих потърсил някакви аргументи в тази посока.


      ...



« Последна редакция: (Вторник) 20 Юни 2017, 08:27 от Мила » Активен
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 549
Пол: Мъж

« Отговор #50 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 08:52 »

 На Форум/п
И що питаш? Приказката ми е с него. Или си помисли че съм се самоцитирал с чужд цитат?
Ю, бре!
 flag_of_truce   hihi
« Последна редакция: (Вторник) 20 Юни 2017, 09:11 от paci1 » Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #51 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 10:05 »

Паци, целият материал, за чиито контекст се отнасят думите ми в цитата, е сам по себе си една спекулация и тепърва се търсят доказателства за него. Следователно и всякакви разсъждения върху контекста са също спекулации.


А контекста, върху който ти размишляваш, НЕ Е никаква спекулация - това са известни неща, откакто свят светува, и доказателствата, изследванията, примерите и литературата, записала опита на много хора, са навсякъде. Но ти просто отказваш да преследваш истината в света около теб, и вместо това се стремиш да търсиш истина във фантазиите, които те забавляват. Така е и с контекста на "плоската земя", така е и в случая на горните ти изказвания.

Няма да стигнеш до никъде. Но животът си е твой.
Активен

Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #52 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 10:12 »

На Форум/п
И що питаш? Приказката ми е с него. Или си помисли че съм се самоцитирал с чужд цитат?
Ю, бре!
 flag_of_truce   hihi

Пишеш без да отбележиш чий е цитата, който поставяш. Поставяш цитат без да уточниш в отговор на какво точно го поставяш. И го поставяш тук, в тази тема. Следователно ако не би искал да обсъждам стореното от теб, защо го поставяш е темата ми, а не се обърнеш към  форум на лични.

Ето какво е това: Дезинформация!
Преди вечер нямаше проблем за теб да ме провокираш на лични, но понеже не ти отговорих, реши, че ще бъдеш забелязан тук, в темата. Не. Аз забелязвам всичко, paci1.
Аз знам повече от всеки, който би прочел този цитат какво пише в него.
Ти и тези като теб са никой! Защото вие работите за тъмнината и нищо освен тъмнина не Ви очаква!
Защото работата Ви е такава и постижението Ви следва делата Ви. Делата на Тъмнината са безплодни.
         
      И отново не уточни от къде е цитата на Форум! От коя тема е?
 И що питам ли?! Защото искам да знам какво прави тази информация, не предназначена за моя коментар тук в темата за Евангелието, която тема както виждам е съвсем незначителна за повечето участници и все пак ти решаваш да поместиш не какъв да е коментар в нея, а точно този, в който мнението ми не е нужно?!

     
   
« Последна редакция: (Вторник) 20 Юни 2017, 10:29 от Мила » Активен
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 549
Пол: Мъж

« Отговор #53 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 11:41 »

Цитат
  Аз знам повече от всеки, който би прочел този цитат какво пише в него.
Ти и тези като теб са никой! Защото вие работите за тъмнината и нищо освен тъмнина не Ви очаква!
Защото работата Ви е такава и постижението Ви следва делата Ви. Делата на Тъмнината са безплодни.   
Да съм твърдял че не знаеш? М? Аз и тия като мен са никой за Теб, затуй и си навири носа, когато те поздравих човешки оная вечер. И каква ми беше "провокацията"? - "Привет, не ти ли се спи по това време."
Вменяването на неща не ми пречи. Вредиш си сама.
А, и друго. Да та светна че презобването с антропософия/сатанизъм е вредно за психическото здраве. Особено на женски.
Може да си спестиш отговора/репликата, аз вече си имам едно на ум. Wink
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #54 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 14:46 »


     
Привет! Не ти ли се спи нещо? Айде аз съм на работа, ма ти?
Лека вечер!
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #55 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 14:51 »


      
Привет! Не ти ли се спи нещо? Айде аз съм на работа, ма ти?
Лека вечер!


Повечето хора, включително и аз, биха възприели тези думи в смисъла "Ходи да си лягаш, тука нямаш работа", тоест "Спри да пишеш, не те искам тук".

Понеже всички ние знаем за желанието на Паци да подражава на meander, който нарочно се изразява иносказателно, никой от тукашните не би възприел тези думи по различен начин.

И това си е чиста провокация.
Активен

Неактивен Ribata28
Sr. Member
****
Публикации: 395

« Отговор #56 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 15:02 »

А за мен двамата са едно и също лице.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #57 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 19:39 »


      
Привет! Не ти ли се спи нещо? Айде аз съм на работа, ма ти?
Лека вечер!


Повечето хора, включително и аз, биха възприели тези думи в смисъла "Ходи да си лягаш, тука нямаш работа", тоест "Спри да пишеш, не те искам тук".

Понеже всички ние знаем за желанието на Паци да подражава на meander, който нарочно се изразява иносказателно, никой от тукашните не би възприел тези думи по различен начин.

И това си е чиста провокация.

   Точно така ги прочитам, чувствам и разбирам и аз думите на paci1!
    
Форум, Благодаря ти за разбирането!

Преди време в друга тема paci1 помоли да не давам отговор. Как очаква тогава да си помисля и да реша, че ни клин ни в ръкав  ще ми пише съвсем чистосърдечно  в 1.51 през нощта, ... интересувайки се "Не ми ли се спи нещо?"


 

     paci1,
Наслушала съм се на подобни идеи за "атаки" и представи за "загадъчни присъствия" още, когато започнаха да навлизат в началото на 90те, та дори и години преди това. Беше  модна вълна в профанизираната езотерика, която набра скорост и за дълго потопи всяка възможност за истинско езотерично познание. Набираше скорост най-вече добре платената сензация. Колкото по-вдиотена бе информацията, толкова по-скъпо се продаваше, толкова по-ценна биваше новината за незнаещите. Почти непрекъснато се пръкваше по някой екстрасенс, хората свободно говореха как чувстват топлина в една или друга област на тялото си. Всеки десети говореше с "някой",  на който  обикновено даваше кратко име, подходящо по-скоро за домашен любимец. Непрекъснато се чуваше за полтергайсти, които почукваха тук там  нощем, а някой не от най-срамежливите "присъствия"  и денем, и хората се привързваха към тях, поради духовен глад, потопени за дълго в изолацията на социалистическата ера.
Хората стояха пред екрана в очакване на Кашпировски, примрели, и в пълно безучастие, сякаш имаше някаква масова необходимост всеки да бърза, за да седне, за да замръзне опулено в екрана в съзерцание на Кашпировски. През 1990 вече си мислех, че света се побърква, защото има нуждата да пощурее. Явно така се случва след еуфорията, която изпълни България в навечерието на 1989 година.

       paci1, И за в бъдеще не очаквай  от мен да допусна да премине подобно излъчване в близост до мен и да не го отбележа, според "достойнствата му".
 

Активен
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 549
Пол: Мъж

« Отговор #58 -: (Вторник) 20 Юни 2017, 19:48 »

Цитат
 А за мен двамата са едно и също лице.    
Пробвай пак да чекнеш, ма тоя път хуубу са огледай. Tongue
А ако сега реша да те нарека пача или овца, щи замязам ли на Психея? Undecided
Цитат
  Понеже всички ние знаем за желанието на Паци да подражава на meander  
Ще се изразя иносказателно - знаете таратанци Tongue
 Laugh

Мила,
Цитат
  Непрекъснато се чуваше за полтергайсти, които почукваха тук там  нощем, а някой не от най-срамежливите "присъствия" и денем. 
От срамежливите съм, та затуй ти почуках посреднощ.  Wink
« Последна редакция: (Вторник) 20 Юни 2017, 20:11 от paci1 » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #59 -: (Сряда) 21 Юни 2017, 07:02 »

                                                                                                                                               апокрифи

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛАЗАР
(Разказът "Лазар и Исус" от Емилиян Станев)

Сава Василев


  
  В памет на Димитър Ефендулов

Лазар и Исус

В текста си "Три версии за деянието на Юда" Х. Л. Борхес пише, че ако Нилс Рунеберг бе роден през ІІ век след Христа, навярно би водил с рядка страст някоя от гностическите общини, а Данте би му отредил огнен гроб. Вместо това бог му отсъдил двайсетия век и университетски град Лунд. Там през 1904 и 1909 г. Рунеберг публикува първото издание на статията "Христос и Юда" и книгата "Тайният спасител" (Борхес 1989: 166). След това Борхес уточнява, че шведът е следвал "теорията на някакъв немец, Де Куинси" (1857), който настоявал, че всички приписвани на Юда деяния са лъжа. Това вдъхновява иначе дълбоко религиозния Рунеберг, член на Националния евангелистки съюз, да заложи на теза, диаметрално противоположна на популярната версия за подкупното предателство. Според него с постъпката си Юда принуждава Христос да разкрие божествената си същност и да разпали духовете за "всеобщо въстание срещу римското иго" (1989: 167). Самият Борхес признава, че собственият му текст "Три версии за деянието на Юда" заимства идеи на френския писател Леон Блоа, докато преводачите и коментаторите му подчертават почти буквалната близост на финалните редове в статията с едно признание на Лайбниц: "Известно е, че дяволът е имал свои мъченици, и ако се задоволяваме само със силата на своето убеждение, не ще можем да отличим виденията, навявани ни от сатаната, от вдъхновението на "Светия дух" (Нови опити за човешкия разум, ІV, 19, §13)" (Борхес 1989: 417).

Когато е писал текста си, Борхес е нямало как да знае, че в началото на новото хилядолетие светът ще дочака новината за появата на сензационен паметник - "Евангелие от Юда". Намирането на ръкописа е с много по-ранна дата, но истинското откритие се датира с акта на превода и разпознаването на текста1. Така или иначе, метафората на Борхес ни запраща в същия ІІ в. сл.Хр., към средата на който най-вероятно е било създадено на гръцки език въпросното "Евангелие от Юда". Посланията му са разновидност на гностическата идея за човешката същност, която не може да бъде разделена от висшата субстанция, а представата за духовен опит отвежда към мистичното познание за Бога. Тук Иисус разкрива пред Юда тайните на всемира. Че текстът е познат на първите застъпници на християнството, личи от съчинението на Ириней Лионски "Против ересите" (около 180 г.). На модерния читател не му остава нищо друго, освен да възкликне: "Нима съществува и евангелие на злото! Тогава какъв е шансът на думите, дръзнали да го споделят и изкажат!".

Подобно възклицание би могъл да породи и разказът на Емилиян Станев "Лазар и Исус": "Нима възкресението може да ни промени до зловеща неузнаваемост! Тогава защо да си го пожелаваме и очакваме!"

И двете интерпретации влизат в противоречие със съдържанието на Библията, конкретно на евангелските сказания за деянията на Юда и възкресяването на Лазар. Друго не би могло и да бъде - "Евангелие от Юда" стъписва благочестивия християнин със самото си заглавие, обвързващо олицетворителя на предателството и измяната с боговдъхновеното слово на свещените книги, а разказът на Емилиян Станев е дефиниран като "апокриф". Факт е, че двата текста попадат в прелюбопитната зона на литературната археология - в най-общия смисъл на това понятие. След като фокусира вниманието на професионалистите, първият известно време се наслаждава на популярността си сред широката аудитория - заради медиите, които се погрижиха събитието да попадне в раздела на супер новините. Ползването на информационен ускорител за сензации при огласяването на вести от науката отдавна не е новост. В това отношение ХХ в. свърши каквото можа и дори си намери майстора в лицето на екзотично стилизиращи писатели-ироници. У нас ролята на присмехулника изигра Светослав Минков. (Има ли нещо символично във факта, че пишещата машина на последния става собственост на Емилиян Станев - че след като е усвоила навика да наковава гротески за трагикомичните отрочета на комерсиализираната наука, същата е трябвало да упражнява далеч по-скучното и отговорно изкуство на класическата сериозност?!) Така или иначе откриването на "Евангелие от Юда" бе интонирано и тиражирано по всички правила на бомбастичната събитийност...

У нас модерността се ознаменува през епохата на Пенчо Славейков и един от най-ярките й знаци е антологичната мистификация "На Острова на блажените". Може да се прокара граница между подобни феномени и артистичните отигравания на поети и писатели, домогващите се до ресурсите на жанровата трансгресия, но поне е сигурно, че стратегията е една и съща. Към заглавието на разказа "Лазар и Исус" е добавено лаконичното "апокриф". Благодарение на етикиращия жест биват активирани допълнителни междутекстови връзки. Задействана е вторично функционираща система, която разширява семантичния обем на творбата. В полза на по-високата художествена многозначност и за динамизиране на повествователния стереотип работят съзнателно нагнетяваните напрежения между събитията в разказа и тези в архетипа; между дис*урсивните практики, излъчвани от култовия сюжет в контекста на екзегетическите прочити и разбягващите се езици на апокрифните разночетения; между претенциозно самовъзпроизвеждащата се доктрина на естетическото и алтернативно самопостигащата доктрина на еретическото...

Без съмнение и двата текста поставят под въпрос култовата неприкосновеност на прототекста. Нещо повече, разказът "Лазар и Исус" рамкира тези съмнения, парадирайки с амбициите си да опровергава и разкол*бава. Добавката "апокриф" в заглавието намира композиционен съответник в лицето на финалното изречение: "Това е историята на възкресения Лазар, за която евангелието мълчи.". Така краят не само потвърждава началото, но и широко отваря вратите пред духа на съмнението. Прогласената от разказа нова истина се явява на сцената в цялото си величие, за да ознаменува развръзката. Като съдбовно важен герой, държан в плен някъде зад кулисите, тя предизвикателно жестикулира, привличайки вниманието към себе си. В мигове като този читателят е изцяло под своенравното влияние на текста мистификатор. Белезите от подобни прегрешения почти никога не зарастват...

* * *
  



          следва
Активен
Страници: 1 2 3 [4] 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални