Страници: [1] 2 3 ... 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Евангелието  (Прочетена 1411 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« -: (Петък) 28 Април 2017, 08:49 »




Същност на Евангелието

За смисъла на обсъждането във връзка с евангелията

Предполагам ще се появяват твърдения от различни страни, че подобно разглеждане е неуместно тук, в това форумно пространство. Мога да се сетя за някои гледни точки, към които следва да прибавя и критичните коментари на тези, които нямат никаква гледна точка, но имат  мнение. Тези неща не са някаква новост, следователно нито допринасят за нещо в настоящата работа, нито биха могли да и попречат, ако работата се върши както следва да се върши каквото и да било - с вътрешна убеденост от необходимостта нещо да бъде свършено. Аз имам мотива да върша тази работа, следователно и докато съществуват относителни мнения няма проблеми. Те ще са само от полза, доуточнявайки понятията.

 Евангелието е Свидетелство за Истината.
 Истината е като една сфера с безброй очи, които виждат и се движат във всички посоки и съставят едно съзнателно цяло, независимо от позицията, от която се извършва наблюдението. Следователно можем да обходим цялата сфера надлъж и нашир, посредством погледа на всеки наблюдаващ, и да я определим според всяка гледна точка, точно както се съставя подробна карта.
Естествено знаем, че на всяка карта са маркирани четирите посоки, и следователно може да я разгледаме и като четири основни фрагмента, а тях за нагледно да подразделим на три, както това е представено, съответно в звездните карти - на 12 части, а те съответно подразделени на по-малки участъци, да речем от по шест фрагмента  и така ще получим 72 разделения, които числа, присъстващи в свещенните текстове, отговарят на определени цикли и събития, качества и характеристики.
Това би била информацията, предоставена от всеки, според неговите възможности, позиция и неповторима интерпретация. Следователно истината би следвало да става явна, обхождайки четирите посоки, точно както четирите Евангелски текста следва да свидетелстват за Една Истина.
Както не крие Църквата, четиримата евангелиста са избрани да отговарят точно на това, което представлява Меркаба или Небесната Колесница на Бога , според видението на пророк Иезекиил. Колесницата на Бога изразява Неговата Мъдрост. Истината извира от Мъдростта - Устройството на Бог. В четирите и посоки са изобразени четири същества. Ето това е споменато тук, според превода на Издателство за православна литература "Тавор":

Често като символ на четирите Евангелия служи тайнствената колесница, която видял пророк Иезекиил при река Ховар (Иез. 1:1-28) и която се състояла от четири същества, напомнящи с вида си човек, лъв, телец и орел. Тези същества, поотделно взети, станали символи на евангелистите. Християнското изкуство от V век насам изобразява Матей с човек или ангел, Марко - с лъв, Лука - с телец, Иоан - с орел.


http://www.pravoslavieto.com/books/zapoznavane_s_Bibliata.htm
Запознаване с Библията
Свято-Троицко-Сергиева Лавра

Така написано не става ясно, че това определение се съгласува с нишката на мистерийните посвещения, заключена в Дванадесетте подвига на Херкулес, "Пътуването на Героя" - познато под заглавието "Тракийска Астрология". Дванадесет архетипа, определени от зодиакалните съзвездия, а понасетне представени от характера на дванадесетте апостоли.Тази мъдрост е продиктувана не без съдействието на Египетската традиция, както и  на древните халдейски мъдреци, заети да я привеждат в дознание, посредством астрономични наблюдения, внимателно и символно описвани от хиляди години назад във времето преди семитския народ да се обособи като такъв, след разрушаването на древната цивилизация. Понятието Меркаба се тълкува внимателно и със страхопочитание у евреите, докато християнската доктрина го е прегърнала без особени страхове и обяснения. В същото време, вместо да бъде осветено, това понятие бива изтласкано в дебрите на несъзнаваното, точно и само като приказна алегория, приета като даденост. Остава и под табу, поради забраната за астрологично познание, защото според немалко християни  е също толкова непочтително да се коментират тези неща, колкото за други те са просто ненужен или дори досаден архаизъм. Защо християнина следва да вярва, приемайки като даденост църковните норми, без право на съмнение? Християните влизат в църквите, седят по пейките,  гледат изображенията, обявявайки, че те вярват в Христос и това е достатъчно. Но как разбират в какво вярват?  Защото четирите същества дадени за пример по горе не могат да бъдат обяснени никак, ако те са откъснати от астрологичното си тълкуване. Какво собствено вижда един християнин в църквата, научен, че астрологията се смята за 'опасно учение', когато се изправи вторачен в изобразените евангелисти, с техните четири лица... човешко, лъвско, телец, орел...? -
 Човек се изправя пред четирите основни човешки етапа, следващи звездния си ход, разгръщащи човешките възможности и възприятия в тяхната духовна еволюция. Така чете цялата човешка история - Същността на Бога, въплътена в човешките дела и развитие от до. Сфинкса - 'Пазителя на четирите посоки', а също "пазителя с огнения меч, поставен в центъра", според библейската алегория са свързани с гореспоменатото... и пр. Четирите същества  са основните четири точки, отговарящи според общото си качество на неподвижните позиции на стихиите, отразени в кръста: въздух-огън, земя-вода, според четирите астрологични знака, представени по горе - водолей-лъв, телец-скорпион.

 Исината не присъства в храма. Тя е ослепена и заровена в Катакомбите на религиозната предубеденост, където се разлага, превърната в мумия. Истината е Слово на Бога -  Неговия Син. Това е наша вродена и повторно оживена същност, захвърлена в "килера"* на църковната несъстоятелност и изваждана на показ по "панаирите на суетата " и. **
 Всеки един свидетелства за Истината, защото съществува, независимо дали го разбира.
Сега се сещам, че Иисус наричаше това мъртво съзнание -
" варосани гробници"...

 *  "килера"- HomerCat, Благодарности за това съвсем точно определение!
** "панаир на суетата" - използвам алегория, заета от заглавието на романа на Уилям Текери "Панаира на Суетата"  

...
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #1 -: (Петък) 28 Април 2017, 08:52 »

Описание на Евангелския текст, според православната традиция:

http://www.pravoslavieto.com/books/zapoznavane_s_Bibliata.htm
Запознаване с Библията
Свято-Троицко-Сергиева Лавра
(извадки):

 
Всички новозаветни свещени книги са написани на гръцки език, но не на класическия гръцки, а на александрийско наречие, на народен гръцки език, т. нар. "кини диалектос", който бил говорим или в краен случай разбираем от всички културни обитатели на източната и западната част на тогавашната Римска империя. Той бил езикът на всички образовани хора от онова време. евангелистите писали на този език новозаветните свещени книги, за да бъдат те достъпни за четене и разбираеми от всички образовани граждани.

При писане били употребявани само големите букви от гръцката азбука, без препинателни знаци и дори без да се отделят думите една от друга. Малки букви започнали да се употребяват едва от IХ век, също оттогава е и отделянето на думите. Препинателните знаци са въведени чак след изобретяването на книгопечатането през ХV век. Днешното разделяне на глави било направено на Запад от кардинал Гугон през ХIII век, а разделянето на стихове - от парижкия типограф Роберт Стефан през ХVI век.

  Има сведения, че над изправяне на текста в ръкописите много са се трудили учени мъже от християнската древност като Ориген, Исихий, епископ Египетски, и Лукиан, презвитер Антиохийски. С изобретяване на книгопечатането започнало да се следи за това новозаветните книги да се печатат само по най-добрите и най-древни ръкописи. През първата четвърт на ХVI век се появили почти едновременно две печатни издания на новозаветния гръцки текст: т. нар. Комплютенска полиглота в Испания и изданието на Еразъм Ротердамски в Базел. През миналото столетие следва да се отбележат като образцови трудовете на Тишендорф - издание, явило се в резултат на сравнение на близо 900 ръкописа на Новия Завет.

През втората половина на IХ-о столетие новозаветните свещени книги били преведени от славянските просветители, равноапостолните братя Кирил и Методий на "славянски език", до някаква степен общия и разбираем за всички славянски племена старобългарски език, на който се говорело в околностите на гр. Солун, родното място на светите братя. Най-древният паметник на славянския превод, достигнал до наши дни, е запазен в Русия - това е известното "Остромирово Евангелие", наречено така, защото било написано за новгородския управител Остромир от дякон Григорий през 1056-1057 година

КОГА СА НАПИСАНИ ЕВАНГЕЛИЯТА

Времето на написване на всяка от свещените книги на Новия Завет не може да бъде определено с безусловна точност, но несъмнено всички те са били написани през втората половина на I век. Това се вижда от факта, че редица писатели от II век, като светия мъченик Юстин Философ в апологията си, написана около 150 г., езическия писател Целз в съчинението си, написано също в средата на II век, и особено свещеномъченика Игнатий Богоносец в своите послания, отнасящи се към 107-а година - всички те се позовават на новозаветните свещени книги и привеждат дословни цитати от тях.

Първи по време на написване новозаветни книги били посланията на Светите Апостоли по повод необходимостта да бъдат утвърдени във вярата новооснованите християнски общини; но скоро се явила потребност и от систематично изложение на земното житие на Господа Иисуса Христа и Неговите ученици. Както и да се опитва т. нар. "отрицателна критика" да разкол*бае новозаветните свещени книги, отнасяйки появата им към значително по-късно време (напр. Бауер и неговата школа), най-новите открития из областта на патристическата литература с цялата си убедителност свидетелстват, че всички те са написани през I век.

От цяла редица съображения може да се заключи, че Евангелие от Матея е написано най-рано от всички и не по-късно от 50-60 г. след Р. Хр. Евангелията от Марко и Лука са написани малко по-късно, но във всеки случай преди разрушаването на Иерусалим, т. е. преди 70 година след Р. Хр., а св. Иоан Богослов написал своето Евангелие най-късно от всички, в края на I век, бидейки вече в дълбока старост, както някои предполагат, около 96 година. Малко по-рано той написал Апокалипсис. Книгата Деяния на Светите Апостоли е написана наскоро след Евангелие от Лука, понеже както се вижда от предговора й, тя се явява негово продължение.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

Освен четирите канонични Евангелия, през първите векове били известни към 50-тина други писания, наричани също "евангелия" и приписващи си апостолски произход. Църквата ги отнася към списъка "апокрифни" - т. е. отречени книги. Те съдържат в себе си изкривени и съмнителни повествования. Към тези апокрифни евангелия се отнасят "Първоевангелие от Иаков", "История на дърводелеца Иосиф", "Евангелие от Тома", "Евангелие от Никодим" и други. В тях между другото за първи път са писани легенди, отнасящи се към детството на Господа Иисуса Христа.

 СЪГЛАСУВАНЕ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

От четирите Евангелия съдържанието на първите три - от Матей, Марко и Лука - твърде много съвпада или се доближава както по самия повествователен материал, така и по формата на изложение; четвъртото евангелие от Иоан е по-особено в това отношение, значително различавайки се от първите три както по излагания в него материал, така и със стила си и формата на изложение.

Във връзка с това първите три Евангелия е прието да се наричат "Синоптически" от гръцката дума "синопсис", която означава "изложение в един общ образ".
Макар и първите три Евангелия да са твърде близки помежду си и по план, и по съдържание, всяко от тях има, разбира се, и своите особености.

Синоптическите Евангелия повествуват почти изключително за дейността на Господа Иисуса Христа в Галилея, а свети Иоан - в Иудея. Синоптиците разказват най-вече за чудесата, притчите и външните събития в живота на Господа, ап. Иоан разсъждава за дълбокия му вътрешен смисъл, привежда речта на Господа за най-възвишени предмети на вярата.

Основната разлика между синоптиците и св. Иоан се заключава в записаните от него беседи на Господа. У синоптиците тези беседи са доста прости и лесно достъпни за разбиране; у Иоан са дълбоки, тайнствени, често трудни за разбиране, като че са предназначени не за тълпата, а за някакъв по-тесен кръг слушатели. Синоптиците привеждат речи на Господа, произнесени пред галилеяните, хора обикновени и невежи, Иоан предава най-вече речи на Господа пред иудеите, книжниците и фарисеите, хора изкусни в познаването на Моисеевия закон, повече или по-малко издигнати в степента на тогавашната образованост.  Ако синоптиците представят повече човешката страна на Христа, а Иоан - предимно божествената, то не значи, че у синоптиците съвсем отсъства божествената страна или у Иоан - човешката. Син Човечески у синоптиците е и Син Божи, Комуто е дадена всяка власт на небето и на земята. По същия начин Син Божи у Иоан е също истински човек, който приема поканата за брачно угощение, приятелски беседва с Марта и Мария и плаче на гроба на своя приятел Лазар.

По такъв начин синоптиците и св. Иоан взаимно се допълват и само в своята съвкупност четирите Евангелия дават цялостния образ на Христос такъв, какъвто е възприет и се проповядва от Църквата.

 
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #2 -: (Петък) 28 Април 2017, 08:54 »

ХАРАКТЕР НА ВСЯКО ОТ ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

Православното учение за боговдъхновеността на книгите от Свещеното Писание винаги е поддържало възгледа, че вдъхновявайки свещените писатели, съобщавайки им мисли и слова, Светият Дух не стеснява техния собствен ум и характер. Наличието на Светия Дух не потискало човешкия дух, а само го очиствало и възвисявало над естествените му граници.
 
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ

Евангелист Матей, който носил и името Левий, бил в числото на Дванадесетте  Христови Апостоли. Преди призоваването си към апостолско служение той бил митар, т. е. събирач на данъци, и като такъв, разбира се, необичан от своите съотечественици - евреите, които презирали и ненавиждали митарите за това, че били служители на поробителите римляни и притеснявали своя народ, като събирали данъци, при което в стремежа си за печалба често вземали повече, отколкото следва.

За своето призоваване ап. Матей разказва сам в девета глава на своето Евангелие, наричайки се с името Матея, в същото време евангелистите Марко и Лука, повествувайки за това събитие, го наричат Левий. За евреите било обичайно да имат по няколко имена.

Трогнат до дълбините на душата си от милостта на Господа, който не се погнусил от него въпреки общото презрение на евреите и особено на духовните водачи на еврейския народ - книжниците и фарисеите, Матей възприел с цялото си сърце Христовото учение и особено дълбоко почувствал превъзходството му над преданията и възгледите на фарисеите, носещи печат на външна праведност, самомнение и презрение към грешниците. Ето защо сам той представя така подробно изобличителната реч на Господа против книжниците и фарисеите лицемери, която четем в 23 гл. от неговото Евангелие. Трябва да се предположи, че по същата причина той е взел особено присърце делото на спасение именно на своя собствен еврейски народ, който по това време толкова се бил поддал на лъжливите понятия и възгледи на фарисеите, затова и неговото Евангелие е написано първо за евреите. Има основания да се предполага, че то първоначално било написано на еврейски език* и чак малко по-късно може би дори от самия св. Матей преведено на гръцки език.

*За това свидетелствуват св. Папий, Епископ Иераполски и св. Ириней. (Бел. ред.)

Пишейки своето Евангелие за евреите, св. Матей си поставя за главна цел да им докаже, че Иисус Христос е именно онзи Месия, за когото предсказвали старозаветните пророци; че старозаветното откровение, затъмнено от книжниците и фарисеите, само в християнството се изяснява и възприема своя най-съвършен смисъл. Ето защо той започва Евангелието си с родословието на Иисус Христос, желаейки да покаже на евреите Неговия произход от Давид и Авраам, и дава грамаден брой доказателства от Стария Завет, за да покаже изпълнението в него на старозаветните пророчества. Предназначението на първото Евангелие за евреите се вижда от това, че св. Матей, споменавайки за иудейските обичаи, не счита за нужно да обяснява техния смисъл и значение, както правят това другите евангелисти. По същия начин той оставя без обяснение и някои арамейски думи, употребяващи се в Палестина.

Св. Матей проповядвал продължително време в Палестина. След това той заминал да проповядва в други страни и завършил живота си с мъченическа смърт в Етиопия.

 ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКА

Евангелист Марко носил още името Иоан. По произход той също бил иудеин, но не бил в числото на 12-те Апостоли. Затова той не е могъл да бъде такъв постоянен спътник и слушател на Господа, какъвто бил св. Матей. Своето Евангелие той написал по думите и под ръководството на св. апостол Петър. Самият той по всяка вероятност бил очевидец само на последните дни от земния живот на Господа. Само в Евангелие от Марко се разказва за един юноша, който при вземането на Господа под стража в Гетсиманската градина вървял след Него, загърнат в покривало, и воините го хванали, но той, оставяйки покривалото, гол избягал от тях (Марк. 14:51-52). В този юноша древното предание вижда самия автор на второто Евангелие - св. Марко. Неговата майка - Мария, се споменава в книгата Деяния като една от жените, най-предани на Христовата вяра; в дома й в Иерусалим вярващите се събирали за молитва. Впоследствие Марко участва в първото пътешествие на св. апостол Павел заедно с другия му спътник Варнава, на когото той се пада племенник по майчина линия. Той бил при ап. Павел в Рим, откъдето е писано посланието към Колосяните.

По-нататък, както се вижда, св. Марко станал спътник и сътрудник на св. апостол Петър, което се потвърждава от думите на самия ап. Петър в неговото първо съборно послание, където той пише: "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1Петр. 5:13). Преди отпътуването си отново го извиква при себе си св. апостол Павел, който пише на Тимотей: "Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата." По предание св. апостол Петър поставил св. Марко за пръв епископ на Александрийската църква и св. Марко завършил мъченически живота си в Александрия.

По свидетелството на св. Папий, епископ Иераполски, а също и св. Юстин Философ и св. Ириней Лионски св. Марко е написал своето Евангелие от думите на св. ап. Петър. Св. Юстин го нарича даже направо "паметни записки на Петър". Климент Александрийски твърди, че Евангелие от Марка представлява всъщност запис на устна проповед на св. ап. Петър, който св. Марко направил по молба на християните от Рим. Самото съдържание на Евангелие от Марка свидетелства, че то е предназначено за християни измежду езичниците. В него твърде малко се говори за отношението на учението на Господа Иисуса Христа към Ветхия Завет и се привеждат съвсем малко доказателства от старозаветните свещени книги. Заедно с това в него срещаме латински думи като например "speculator" и др. Даже проповедта в планината, която обяснява превъзходството на новозаветния закон пред старозаветния, е пропусната.

Затова пък особено внимание св. Марко обръща на това да даде в Евангелието си силен и ярък разказ за Христовите чудеса, подчертавайки с това царското величие и всемогъщество на Господа. В неговото Евангелие Иисус не е "син Давидов" както Матея, а Син Божий, Владика и Повелител, Цар на вселената.

 ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

Древният историк Евсевий Кесарийски говори, че свети Лука бил родом от Антиохия и затова е прието да се счита, че по произход св. Лука бил езичник или т. нар. "прозелит", т. е. езичник, приел иудейството. По професия той бил лекар, което се вижда от посланията на св. ап. Павел до Колосяните; църковното предание прибавя, че той бил и живописец. В Евангелието се съдържат наставленията на Господа към 70-те избрани ученици, изложени съвсем подробно, от което се прави заключение, че ап. Лука е бил в числото на 70-те Христови ученици. Необикновено живият му разказ за явяването на Господа на двамата ученици по пътя за Емаус, при което се споменава името само на единия от тях - Клеопа, а също и древното предание свидетелстват, че той е бил един от тези двама ученици, удостоени с явяването на Господа (Лук. 24:13-33).

От книгата Деяния на светите апостоли се вижда, че започвайки от второто пътешествие на св. ап. Павел, св. Лука става негов постоянен сътрудник и почти неразделен спътник. Той е със св. ап. Павел както по време на първите му окови, когато са написани посланията към Колосяните и Филипяните, така и по време на вторите окови, когато е написано Второто послание до Тимотей и апостолът завършва живота си с мъченическа смърт. Има сведения, че след смъртта на ап. Павел св. Лука проповядвал и загинал мъченически в Ахая. При император Констанций (в средата на IV век) неговите св. мощи били пренесени в Константинопол заедно с мощите на св. ап. Андрей.

Както се вижда от предисловието на третото Евангелие, св. Лука го написал по молба на някакъв знатен мъж, "достопочтения Теофил", живял в Антиохия, за когото той написал след това и книгата "Деяния на светите апостоли", явяваща се продължение на евангелското повествование (вж. Лук. 1:14 и Деян. 1:1-2). При това св. Лука ползвал не само разказите на очевидци на служението на Господа, но и някои вече съществуващи тогава писмени записи за живота и учението на Господа. По собствените му думи тези писмени записки били подложени на щателно изследване от самия него, затова и Евангелието му се отличава с особена точност при определянето на времето и мястото на събитията и строга хронологична последователност.

"Достопочтеният Теофил", за когото е написано третото Евангелие, не е бил жител на Палестина и не е посещавал Иерусалим; в противен случай не би било необходимо св. Лука да дава различни географски обяснения от рода на следното например, че Елеон се намира близо до Иерусалим на разстояние "един съботен път" и т. н. От друга страна, на него очевидно са били по-познати Сиракуза, Ригия, Путеол в Италия, Апиевият площад и Трите кръчми в Рим, напомняйки за които в книгата Деяния, св. Лука не дава никакви пояснения. Както съобщава Климент Александрийски (началото на III век), Теофил бил богат и знатен жител на Антиохия (Сирия), изповядвал Христовата вяра и домът му служил за храм на антиохийските християни.

В Евангелие от Лука явно проличава влиянието на св. ап. Павел, на когото св. Лука бил спътник и сътрудник. Като "Апостол на езичниците" св. Павел се стараел най-вече да разкрива великата истина, че Месия - Христос дошъл на земята не само заради иудеите, но и при езичниците, и че Той е Спасителят на целия свят, на всички хора.

Във връзка с тази основна мисъл, която явно прокарва в продължение на цялото повествование в третото Евангелие, родословието на Иисуса Христа е доведено там до родоначалника на цялото човечество Адам и до самия Бог, за да се подчертае значението на Христовата мисия за целия човешки род (Лук. 3:23-38).


Такива епизоди като пратеничеството на св. пророк Илия при вдовицата в Сарепта Сидонска, изцеляването от проказа на Сириеца Нееман от пророка Елисей (4: 26-27); притчите за блудния син, за митаря и фарисея се намират в тясна вътрешна връзка с подробно разясняваното от св. ап. Павел учение за спасението не само на иудеите, но и на езичниците и за оправданието на човека пред Бога не по делата на закона, а чрез Божията благодат, давана единствено от безпределното Божие милосърдие и човеколюбие. Никой така ярко не изобразява Божията любов към каещите се грешници, както това прави св. Лука, като привежда в своето Евангелие редица притчи за блудния син и за митаря и фарисея, още притчата за заблудената овца, за изгубената драхма, за милосърдния самарянин, разказа за покаянието на началника на митничарите Закхей и др., както и знаменателните думи, че "такава радост,.. бива пред ангелите Божии и за едни каещ се грешник".

Времето и мястото на написването на Евангелие от Лука може да се определят, като се ръководим от съображението, че то е написано преди книгата Деяния на светите апостоли, която представлява като че негово продължение (Деян. 1:1). Книга Деяния завършва с описание на двегодишното пребиваване на св. ап. Павел в Рим (28:30). Това е било около 63 год. от. Р. Хр. Следователно Евангелие от Лука не би могло да бъде написано по-късно и по всяка вероятност е написано в Рим.

 ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАН

  Евангелистът Иоан Богослов бил възлюбен ученик на Христа. Той бил син на галилейския рибар Заведей и Саломия. Заведей очевидно бил заможен, понеже държал работници; освен това, изглежда, е бил уважаван член на иудейското общество, защото син му Иоан бил познат на първосвещеника. Майката Саломия се споменава между жените, послужили на Господа с имуществото си: тя придружавала Господ в Галилея, последвала Го в Иерусалим за последната Пасха и участвала в донасянето на миро за помазване на Неговото тяло заедно с другите жени-мироносици. Преданието я счита за дъщеря на Иосиф Праведни.

Иоан отначало бил ученик на св. Иоан Кръстител. Чувайки от него свидетелството за Христа като Агнец Божи, вземащ върху Себе си греховете на света, той начаса заедно с Андрей тръгнал след Христа (Иоан. 1:37-40). Постоянен ученик на Господа той станал малко по-късно, след чудесния улов на риби в Генисаретското (Галилейското) езеро, когато Господ Сам го призовал заедно с брат му Иаков. Заедно с Петър и брат си Иаков той бил удостоен с особена близост до Господа, придружавал Го в най-важните и тържествени моменти от Неговия живот. Така той се удостоил да присъства при възкресяването на дъщерята на Иаира, да види Господнето преображение на планината, да слуша беседата за знаменията на Неговото второ пришествие, да бъде свидетел на Неговата молитва в Гетсиманската градина. А на Тайната вечеря той бил толкова близо до Господа, че по собствените му думи се бил облегнал на гърдите Иисусови (Иоан. 13:23-25). От смирение неназовавайки се по име, но говорейки за себе си в своето Евангелие, той се нарича "ученика, когото Господ обичаше". Тази любов на Господа към него се проявява и когато Господ, прикован на кръста, му поверява Своята Пречиста Майка, казвайки: "Ето майка ти!" (Иоан. 19:27).

Обичайки пламенно Господа, Иоан бил пълен с негодувание против ония, които враждували срещу Господа или странели от Него. Затова той забранявал на човека, който не ходил с Христа, да изгонва бесове с името на Иисуса Христа; друг път молил Господа за позволение да низведе огън върху жителите на едно самарянско селище затова, че не Го приели, когато пътувал за Иерусалим през Самария (Лук. 9:54). Заради това той и брат му Иаков получили от Господа прозвището"воанергес", което означава "синове на гърма". Чувствайки Христовата любов към себе си, но още не бидейки просветен с благодатта на Светия Дух, той решава да измоли заедно с брат си Иаков най-близкото до Господа място в Неговото бъдещо царство, в отговор на което получава предсказание за очакващата ги чаша на страдания (Мат. 20:20).

След Господнето възнесение често виждаме св. Иоан заедно със св. ап. Петър. Наравно с него той е считан за стълп на Църквата и пребивава в Иерусалим (Гал. 2:9). След разрушаването на Иерусалим място на живота и дейността на св. Иоан става гр. Ефес в Мала Азия. При царуването на император Домициан той е изпратен на заточение на остров Патмос, където написва Апокалипсис (1:9-19). Върнат от заточението в Ефес, той написва своето Евангелие и почива с естествена смърт (единствен от Апостолите) по предание в дълбока старост, бидейки около 105 годишен, при царуването на император Траян.

 Преданието гласи, че четвъртото Евангелие е написано от св. Иоан по молба на ефеските християни. Те му представили първите три Евангелия и го помолили да ги допълни с думите на Господа, които сам е чул от Него. Св. Иоан потвърдил истинността на всичко написано в тези три Евангелия, но намерил, че в тяхното повествование е необходимо още много да се добави и особено да се изложи по-подробно и ярко учението за Божеството на Господа Иисуса Христа., за да не започнат хората с течение на времето да мислят за Него само като за Син Човешки. Още повече това било необходимо, понеже по това време вече били започнали да се появяват ереси, отричащи Христовата Божественост - евионити, ереста на Керинт и гностици. За тези обстоятелства споменава св. Ириней Лионски.

От всичко казано е ясно, че целта на написването на четвъртото Евангелие била да се допълни повествованието на тримата евангелисти. Отличителната черта на Евангелието от Иоан е ярко изразена и в наименованието, давано му в древността. За разлика от първите три Евангелия то се наричало "духовно Евангелие".

Евангелието от Иоан започва с изложение на учението за Божествеността на Христа и съдържа в себе си множество най-възвишени слова на Господа, в които се разкрива Неговото Божествено достойнство и най-дълбоки тайнства на вярата, каквито са например беседата с Никодим за раждането свише от вода и Дух и за тайнството Изкупление; беседата със самарянката за живата вода и за поклонението Богу с дух и истина; беседата за хляба, слязъл от небето и за тайнството Евхаристия; беседата за добрия пастир и особено забележителната по своето съдържание прощална беседа с учениците на тайната вечеря и заключителната удивителна т. нар. "първосвещеническа молитва" на Господа. Тук намираме и ред собствени свидетелства на Господа за Самия Себе си като Син Божи. За учението за Бога Слово и разкриването на всички тези най-дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра св. Иоан получил почетното наименование Богослов.

Чист по сърце девственик, изцяло и от все сърце посветил се на Господа и обичан от него за това с особена любов, св. Иоан дълбоко прониква във възвишената тайна на християнската любов и както никой друг е разкрил пълно, задълбочено и убедително в своето Евангелие и особено в трите си съборни послания християнското учение за двете основни заповеди на Божия Закон - за любовта към Бога и любовта към ближния, - затова е наречен Апостол на любовта.

Важна особеност на Иоановото Евангелие е и това, че докато първите трима евангелисти повествуват най-вече за проповедта на Господа Иисуса Христа в Галилея, св. Иоан излага събития и речи, станали в Иудея. Благодарение на това можем да изчислим каква е била продължителността на общественото служение на Господа и заедно с това продължителността на Неговия земен живот. През повечето време проповядвайки в Галилея, Господ пътешествал в Иерусалим за всички най-главни празници. Тези пътешествия в Иерусалим на празник Пасха, както се вижда от Евангелието на Иоан, били общо три, а преди четвъртата Пасха на Своето обществено служение Господ приел кръстната смърт. От това следва, че общественото служение на Господа продължило около три и половина години и той живял на земята всичко тридесет и три и половина години (понеже, както свидетелства св. Лука (3:23), излязъл на обществено служение на 30-годишна възраст).

 
Активен
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #3 -: (Петък) 28 Април 2017, 14:05 »

*  "килера"- HomerCat, Благодарности за това съвсем точно определение!

Признание за авторство

Може би някои читатели имат асоциация с мен,когато стане въпрос за думата "килер",но тя е използвана преди мен от Форум в изречението  "Накрая се налага килера да се отвори и от него да излезе каквото има да излиза."

Аз го използвах по някое време като подпис,после думата "килер" придоби известна популярност тук,но както вече казах,аз не съм авторът,само заимствах.Малко офтопик се получи,но реших,че е нужно да уточня.
« Последна редакция: (Петък) 28 Април 2017, 14:12 от HomerCat » Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #4 -: (Четвъртък) 04 Май 2017, 08:52 »

*  "килера"- HomerCat, Благодарности за това съвсем точно определение!

Признание за авторство

Може би някои читатели имат асоциация с мен,когато стане въпрос за думата "килер",но тя е използвана преди мен от Форум в изречението  "Накрая се налага килера да се отвори и от него да излезе каквото има да излиза."

Аз го използвах по някое време като подпис,после думата "килер" придоби известна популярност тук,но както вече казах,аз не съм авторът,само заимствах.Малко офтопик се получи,но реших,че е нужно да уточня.

Ок!  Признание за разпространение словото на Форум.
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #5 -: (Четвъртък) 04 Май 2017, 08:53 »



 Въпреки негативното отношение на съвремениците към г-жа Елена Блаватска ще си позволя да се позова на нейния труд върху езотеричните понятия, ползвани в Евангелския текст, защото каквато и критика да търпят съжденията и, нагласата и, или нейния стил и личностен характер, то тази критика не следва да се разпростира върху безспорното и неотменимо съдържание на фактите, които тя, в качеството си на изследовател прилага. Би могло да се спори с изводите, след като се проследи изложението. Не мисля, че подхода ми следва да е ограничен само от православната трактовка, нито от теософската, нито от антропософската или друга човешка гледна точка, когато се говори за Бога и човека, но виждам необходимост да се извлече най-непреднамереното, според определенията, които са давани. За мен тази непреднамереност означава да изследвам пътя на изграждането на тези определения, според възможностите ми и наличната информация. Тъй като в интернет пространството се натъкнах на английския текст, под заглавие Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и на българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията, то в крайна сметка тук прилагам моята редакция на превода, поради някои дребни, но немаловажни смислови отлики, които забелязах при прочита. Някои пасажи вече съм цитирала, така че ако  се явяват повторение, то в случая аз ги излагам в тяхната последователност, според оригиналния текст, като започвам от Езотеричния характер на Евангелията , част II. От част I ще цитирам само заключителната част:

Първият ключ, който трябва да използваме, за да разнищим тъмната тайна, свързана с мистичното име на Христос е ключът, който отваря вратата към древ­ните мистерии на старите арийци, сабейци и египтяни. Гносисът, по-късно заменен от християнската схема, бил универсален. Той бил ехото на стародавната религия на мъдростта, принадлежала някога на цялото чо­вечество; и, следователно, ще бъде вярно твърдението, че в своя чисто метафизичен аспект Духът на Христос (божественият логос) е бил сред хората от самото им създаване. Авторът на „Клементинови хомилии" е прав; тайнството на Christos — проповядвано от Исус от Назарет, както сега се смята — „било идентично" с онова, което от самото начало било поверявано на онези, които били достойни, както е цитирано в друга лекция — „Гностическо и историческо християнство". От Еван­гелието според Лука можем да научим, че „достойни" били посветените в тайните на Гносиса, тези, които би­ли считани за достойни да постигнат „възкресение от мъртвите" в този живот. . . . „тези, които знаели, че вече не могат да умрат, бидейки равни на ангелите като си­нове на бога и синове на Възкресението". С други ду­ми, те били великите адепти на която и да е религия; и думите се отнасят за всички онези, които, без да бъдат Посветени, се стремят и успяват чрез собствените си усилия да живеят живота и да постигнат естествено произтичащото духовно просветление в сливането на техните индивидуалности — „Синът" с „Бащата", тех­ния собствен божествен Дух, Богът в тях. Това „въз­кръсване" не може никога да бъде монополизирано от християните. То е духовното право по рождение на вся­ко човешко същество, надарено с душа и дух, независи­мо от религията му. Такъв човек е Христов човек. От друга страна онези, които предпочитат да пренебрегнат Христос (и неговото начало) у себе си, трябва да умрат като непоправими езичници, въпреки тяхното кръщава­не, жертвоприношения, църковни тайнства, молитви на думи и вяра в догмите.

За да проследи това обяснение, читателят трябва да има предвид истинското архаично значение на сло­весната игра при двата термина Chrestos и Christos. Първият безспорно означава повече от просто „добър", „превъзходен човек", докато вторият никога не е бил използван за никой жив човек, освен за всеки посветен в момента на неговото второ раждане и Възкресение. Този, който открие Christos в себе си и го познае като своя единствен „път" става последовател и Апостол на Христос, въпреки че може никога да не е бил кръщаван, дори да не е срещал християнин, още по-малко пък да е наричал себе си такъв. 


Надявам се след като разгледаме настоящото изложение да добием по-обширен поглед върху понятията и традициите залегнали в оформянето на евангелския текст.
Дори и да няма коментари ще представя на части целия текст.


     Оригинално заглавие:
      Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky
Theosophical University Press Online Edition
The Esoteric Character of the Gospels
Part II

ЕЗОТЕРИЧНИЯТ ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЯТА  

 
Думата Chrestos съществува векове преди появата на Християнството. Намира се употребена през пети век пр. Хр. от Херодот и от Aeschylus (Есхил), и от други класически Гръцки писатели, със значение отнасяно едновременно към неща и персони (предмети и хора).
  Така у Aeschylus (Есхил) (Cho. 901) четем за pythochresta (питокреста) Pytho-chresta (в бг превод Manteumata Pytho-chresta ) "пророчества, откровения, доставяни от Питийския Бог", посредством питиите* (Greek-English Lexicon);  Pythochrestos (Питокрестос) е именителен падеж, ед. число на прилагателното, извлечено от chrao (к(х)рао) (Eurip. Ion, 1218). Последващите значения, изхождащи от това първично приложение са многобройни и разнообразни. Езическите класици изразяват повече от една идея посредством глагола [chraomai] "съветвам се с оракул"; понеже това също значи "орисан", обречен на смърт от оракула по предопределение, в смисъла на жертвен, пожертван в жертвен принос, "според Повелята" (според Словото); доколкото chresterion не е само "седалище на оракула", но също "дар, жертва за, към оракула"(18); Chrestes е някой, който, излага, поддържа, тълкува, разяснява, изразява оракула, "пророк, гадател, проповедник" (19) и chresterios е някой, който принадлежи или е в служба на един оракул, бог или "Master" (повелител, майстор, учител)(20); this Canon Farrar's efforts notwithstanding.(21) (въпреки усилията на Кенън Фарар)
* pythoness - пития, гадателка, вещица

  Всичко това е довод, че понятията Christ и Christians (Христос и Християни), изричани първоначално Chrestand Chrestians  [chrestianoi] (при Юстин Мъченик, Тертулиан, Лактанций, Климент Александрийски и др.) (22) били директно заимствани от Храмовата терминология на Езичниците, и са означавали едно и също нещо. Сега Оракула и другите божества били заменени с Бога на евреите; а обичайното обозначаване " Chrestos " станало съществително, което се отнася само към една определена личност; от старите понятия били извлечени нови определения като Chrestianoi и  Chrestodoulos "последовател/следовник и прислужващ/слуга на Chrestos"  - Това е показано от Филон Юдейски (Philo Judaeus), монотеист, безсъмнено, използващ почти същия термин за монотеистични цели. Тъй като той говори за  theochrestos „възвестен от Бога" или „провъзгласен за Бог" и за  logia theochresta  „слова, дадени от Бог", - което доказва, че е писал във време (между първи век пр.н.е. и първи век сл.н.е.), когато нито хри­стияните, нито хрестияните са били познати под тези имена, но все още са се наричали Назаряни. Забележителната разлика между двете думи:
 1.  [chrao]  - „допитвам се до оракула",  „получавам от­говор от оракул или бог", (chreo е ранната Йоническа форма на chrao)   
и:
 2.  [chrio]  - „натривам, намазвам, помазвам,"от което и името Christos
 — не е предотвратила заимстването от църквата, век след Филоновия израз [theochrestos], при създаването на новия термин [Theochristos] „богопомазан".Тази негласна подмяна на  буквата [e] с буквата , заради догматични цели, била постигната по най-лесния начин, както сега ще видим. Светското значение на Chrestos преминава през класическата гръцка литература  pari passu  с онова, влагано в понятието според мистериите.

Демостен, изричайки [o Chreste] (330,27), има предвид просто „ти, добри човече"; Платон (Phaed. 264/Б) пише [chrestos ei hoti hegei] — „много си мил, че ме смяташ..." (Платон. Диалози" т. II, „Наука и изкуство" 1982, стр. 539, превод на Б.Богданов.) Но в езотеричната храмова фразеология „ chrestos ," (23) дума, която, по­добно на причастието  chrestheis , е образувана по съ­щото правило и носи същия смисъл от глагола [chraomai] — „допитвам се до бог", отговаря на това, което наричаме адепт, също висш хела, ученик. В този смисъл се използва от Еврилид ( Ion. 1320) и от Есхил (l. c.). Отнася се за онези, които, богът, оракулът или някой по-висш са провъзгласили за едно или друго. В този случай можем да дадем пример.

 Думите [chresen oikistera], използвани от Пиндар (стр. 4—10) означават „ Оракулът го провъзгласи за колонист ". В този случай характерът на гръцкия език позволява така провъзгласеният човек да бъде наричан  Chrestos . От­тук терминът е бил прилаган и за всеки ученик, отличен от Учител, както и за всеки добър човек. Днес гръцкият език си позволява странни етимологии. Християнската теология е избрала и постановила, че името Christos трябва да се смята произлизащо от [chrio, chriso] "намазан/помазан с благовонни масла/мехлеми". Но тази дума има няколко значения. Омир и някои други древни автори я овързват с намазването на тяло­то с масло след баня (Илиада 23, 186;Одисея 4, 252). Думата  Christes  означава по-скоро този, който намаз­ва, докато думата  Chrestes  значи жрец и прорицател, термин, който много повече приляга на Исус от „Помазания", защото, както Hopк сочи, позовавайки се на Евангелията, той никога не е бил помазан като цар или жрец.  Накратко, под цялата тази схема лежи една голяма тайна, която според мен може да бъде разбулена само чрез задълбоченото познаване на Езическите мистерии (24). Главното е не онова, което са твърдяли или отричали ранните отци, преследващи определена цел, а no-скоро това, което днес е доказателство за истинско­то значение, влагано в думите Chrestos и Christos от древните в предхристиянските времена. Последните не са имали пред себе си никаква цел, следователно и ни­що, което да скрият или обезобразят, и техните свиде­телства, естествено, са по-достоверните.  До тези свиде­телства можем да стигнем, след като изучим първо значе­нието, придавано на думите от класиците, и тяхното правилно значение, потърсено в мистичната символика.

  И така, Chrestos , както вече бе споменато, е дума, употре­бявана в няколко значения. Тя определя и Божество и Човек.  В първичния си смисъл е употребена в Еванге­лията, както при Лука (6:35), където значи „благ" и "милостив" [chrestos estin epi tous] . . .; в 1 Петър (2:3), където се казва „Господ е благ" [Chrestos o Kurios]. От друга страна думата е обяснена от Климент Александрийски като означаваща просто „добър човек" — „Всички, които вярват в  Chrest  (добър човек) са и се наричат Хрестияни т. е. добри хора (Strom, кн. II). Тази сдържаност на Кли­мент е съвсем естествена; неговото християнство, както правилно отбеляза Кинг в своите „Гностици", е просто присадка към подходящото стълбо на неговия първо­начален платонизъм.Той е бил посветен, неоплатонист, преди да стане християнин, и този факт, без значение доколко Климент е отхвърлил предишните си възгле­ди, не е могъл да го освободи от обета за запазване на тайната. Като теософ и гностик, един от знаещите, Климент трябва да е знаел, че Christos е „ПЪТЯ", докато  Chrestos  е самотният пътник, тръгнал да достигне висшата цел по тази „Пътека", която цел е  Christos , прославения Дух на „Истината", единението с когото превръща душата (Сина) и Духа (Отца) в Едно цяло.  (Vide Galatians iv., 19 and 20.) Сигурно е, че Павел е знаел това, защото собствените му изрази го доказват. Какво друго означават думите [palin odino, achris ou morphothei Christos] (бел. В бг превода е дадено -  Palin odino achris hou morphethe Christos eu hjurniu), или, както е в превода, „Чеда мои, за които съм пак в родилни бол­ки, докле се изобрази във вас Христос" (Гал. 4:19, 20) ако не посоченото от нас при езотеричното им тълкуване, а именно: „докато откриеш Христос вътре в себе си като твой единствен „път". ( Галатиани , iv., 19,20.)

 Така че Исус, от Назарет или от Люд (Lud) (25), е бил  Chres­tos , както  е безспорно, че той ни­кога не е бил наричан с прозвището Christos приживе и преди последното си изпитание. Вероятно е било така както мисли Хигинс, който изказва предположението, че първото име на Исус е било [chreistos], второто [chrestos], и третото [christos]. „Думата [chreistos] се е използвала преди в гръцкия да навлезе „Н"(лат.) (главно ета)". Но Тейлър (в своя отговор до Пай Смит, стр. 113) се цитира с думи­те: „Ласкателният епитет Christ не означавал нищо по­вече от „добър човек"."

 И тук можем да изтъкнем ред древни автори, които свидетелстват, че Christos (или, по-скоро, Chreistos) е било, заедно с Chrestos , прилагателно, с което са наричали езичниците преди ерата на Християнството. Във „Филопатрис"( Philopatris) се казва: [ei tuchoi chrestos kai en ethnesin] (бел. В бг превод е изписано: Ei tjuhoi chrestos rai eu ethuesin) , т. е. „ Случва се и chrestos измежду друговерците ".

В третата глава на своята „Апология" Тертулиан изобличава думата „ Christianus " като произлязла вслед­ствие на "умела интерпретация" (26); Др. Джоунс, от друга страна посочва сведения, потвърдени от надеждни източници, че Chrestos ([chrestos]) Хрестос било името давано на Христос от Гностоците, и дори от невярващите," уверявайки ни, че реалното име трябва да бъде [christos] или Christos - и по този начин повтаря и поддържа първоначалната " pious fraud " (религиозна измама) на ранните Отци, измама която довежда до опорочаване на цялата Християнска система. (27) 
    Но аз ви предлагам да раз­крия толкова от истинското значение на всички тези термини, колкото ми позволяват скромните сили и зна­ния. Christos или "Христовото състояние" ( "Christ condition,") винаги е било синоним на ,,състоянието Махатма" ( "Mahatmic-condition,")т. е. — съюза на човека с божественото начало у него. Павел казва (Ефес. 3:17*) "[katoikesai ton Christon dia tes pisteos en tais kardiais humon]." (бел. бг превод: Katoikesai tou Christen dia tes pisteos en tais kardias hjumon „И чрез знание да се всели Христос в сърцата ви" ) или " Така вие можете да намерите Христос във вашия вътрешен човек чрез познанието ," а не „ чрез вярата ," както е преведено; защото  Pistis  е знание " ( познание ), както ще  бъде показано насетне.

 



* бел. Бълг. версия на превод Послание към Ефесяните 3/17:
" чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, ... "
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #6 -: (Четвъртък) 04 Май 2017, 08:55 »


Еритрейската Сибила

Съществува още едно и далеч по-убедително доказа­телство за това, че името  Christos  е предхристиянско. Откриваме го в пророчеството на Еритрейската сиби­ла - „ IESOUS CHREISTOS THEOU HUIOS SOTER STAUROS ." Прочетен езотерично, този низ от отделни, лишени от съдържание съществителни имена, които за непосветения изглежда безсмислено, съдържа едно истинско пророчество — но не свързано с Исус — и стих от мистичния катехизис на посветения.  Проро­чеството се отнася до слизането на земята на Духа на Истината (Christos) , след което пришествие — още веднъж, то няма нищо общо с Исус — ще настъпи Златният век; стихът се отнася до необходимостта да преминем през разпъването на плътта и материята, преди да достигнем блаженото състояние на вътрешна (или субективна) теофания и теопневстия (Блаватска вероятно има предвид единение с Божествената душа  (Б. пр.)) Прочетени езотерично, думите " Iesous Chreistos theou yios soter stauros, " ( в бълг. превод: lesous Chreistos theou huios soter stauros), означаващи буквално „Исус, Christos, Бог, Син, Спасител, Кръст" са отлична основа за изграждане­то на едно християнско пророчечство, но те са езически, а не християнски.


Ако поискат от нас да обясним името IESOUS CHREISTOS , отговорът ще бъде — изучете митология­та, т. нар. „белетристика" на древните, и тя ще ви даде ключа. Размишлявайки над Аполон, соларният бог и „Лечителя", и алегорията за неговия син Янус (или Йон), жреца му в Делфи, чрез който единствено молитвите можели да достигнат до безсмъртните бого­ве, и неговия друг син, Асклепий, наричан Soter, или "Спасител"... и ето ви една страница от езотеричната исто­рия, издържана в символичната фразеология на стари­те гръцки поети.



Градът Crisa

 
Градът Chrisa (28) (сега Crisa(Криза),) бил построен в памет на  Kreusa  или Creusa (Креуза) — дъщеря на цар Ерехтей и майка на Янус (или Йон), чийто баща бил Аполон, в памет на опасността, избягната от Янус. (29) Научаваме, че Янус, оставен от майка си в една пещера „за да скрие срама на девицата, родила син", бил намерен от Хермес, който занесъл детето в Делфи и го отгледал при светилището и оракула на неговия баща, където под името „Chresis" Янус станал първо Chrestis (жрец, прорицател или посветен), а после почти Chresterion "жертва за приношенне" (30), тъй като без малко щял да бъде отровен от собствената си майка, която в ревност­та си погрешно го взела, след неясния намек на оракула, за син на своя съпруг. Той я проследил до самия олтар с намерението да я убие, но тогава тя била спа­сена от Питията, която им разкрила тайната на тяхна­та връзка. В памет на тава щастливо избавление Creusa, майката, издигнала град Chrisa, или Krisa. Такава е алегорията, и тя  символизира просто изпитанията на посвещението. (31)

Откривайки, че Янус, соларният бог и син на Апо­лон — Слънцето, означава „Посветител" ( "Initiator") и „Отварящ вратите на Светлината", или скритата мъдрост на мистериите; че е роден в Krisa (езотерично Chris) и че е бил Chrestos, чрез когото говорел Бог; и накрая, че е бил Йон, бащата на йонийците, и, според някои, аспект на Асклепий, друг Аполонов син, ще ни бъде лесно да хванем нишката на Ариадна в този ла­биринт от алегории. Но не тук трябва да доказваме странични въпроси от митологията. Достатъчно е да покажем връзката между митичните герои от най-дъл­бока древност и по-късните легенди, които отбелязват началото на нашата ера на цивилизацията. Асклепий (Ескулап) бил божествения лекар, „Лечителят", „Спа­сителят", [Soter], както са го наричали — титла/име, давано и на Янус от Делфи; a IASO (Ясо), дъщерята на Ас­клепий, била богинята на лечението, покровителка на всички, които искали да бъдат посветени в храма на баща й — послушници и chrestoi, наричани „синовете на laso". (Vide for name, Plutus, by Aristoph. 701).

Сега, ако си припомним, първо, че имената на IESUS в техните различни форми, като lasius, lasion, Jason и lasus са били много разпространени в древна Гърция, особено сред потомците на Jasius (наричани Jasides), а също и броя на „синовете на laso" — Mystoi и бъде­щи Epoptai (Посветени), защо да не могат загадъчните думи от Книгата на сибилите да бъдат прочетени в светлината на тяхното основателно значение — това, което няма нищо  с християнското пророчество? Тайна­та доктрина учи, че първите две думи [IESOUS CHRE-ISTOS] са означавали просто „Син на laso, Chrestos", или слуга на пророческия бог. В действителност IASO е IESO в йонийския диалект и изразът lesous — в архаичната си форма, [IESOUS] означава просто „синът на laso или leso, „лечителката" [ho Iesous] ([uios]). Със сигурност не може да има възражения  срещу такова тълкуване или срещу изписването на името leso вместо laso, тъй като формата laso е атическа, следо­вателно неправилна, защото името е йонийско. "leso", откъдето идва „Но lesous" (син на leso) — т. е. genitive (родителен), не nominative (иминителен падеж) — е йонийско и не може да бъде друго, ако отчетем времето, по което е писана Книгата на сибилите. Нито пък е възможно Еритрейската сибила да го е написала по друг начин, тъй като Еритрея — мястото, където е живяла — е град в Йония (от Йон или Янус) срещу остров Хиос; а и Йонийската форма предхожда Атическата.

Като оставим в този случай настрана мистичния смисъл на днес известната фраза на Сибилата, и като представим само нейния буквален превод на основата на всичко казано дотук, досега мистериозни, словата ще оз­начават: „Син на IASO, CHRESTOS (жрецът или слугата) (на) Сина на Бога (Аполон) Спасителя от Кръста" — (от плът и кръв). ("Son of IASO, CHRESTOS (the priest or servant) (of the) SON of (the) GOD (Apollo) the SAVIOR from the CROSS" — (of flesh or matter)) (32) Наистина, християнството никога не може да се надява да бъде разбрано, докато не изтрие от себе си всяка следа от догматизъм и не пожертва мъртвото слово заради вечния Дух на Истината, който е Хор, който е Кришна, който е Буда, също толкова, колкото е и гностическият Christos и истинският Хри­стос на Павел.





Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #7 -: (Четвъртък) 04 Май 2017, 19:09 »

Евангелието е Свидетелство за Истината.
 Истината е като една сфера с безброй очи, които виждат и се движат във всички посоки и съставят едно съзнателно цяло, независимо от позицията, от която се извършва наблюдението. Следователно можем да обходим цялата сфера надлъж и нашир, посредством погледа на всеки наблюдаващ, и да я определим според всяка гледна точка, точно както се съставя подробна карта.
Естествено знаем, че на всяка карта са маркирани четирите посоки, и следователно може да я разгледаме и като четири основни фрагмента, а тях за нагледно да подразделим на три, както това е представено, съответно в звездните карти - на 12 части, а те съответно подразделени на по-малки участъци, да речем от по шест фрагмента  и така ще получим 72 разделения, които числа, присъстващи в свещенните текстове, отговарят на определени цикли и събития, качества и характеристики.
Това би била информацията, предоставена от всеки, според неговите възможности, позиция и неповторима интерпретация. Следователно истината би следвало да става явна, обхождайки четирите посоки, точно както четирите Евангелски текста следва да свидетелстват за Една Истина.
Както не крие Църквата, четиримата евангелиста са избрани да отговарят точно на това, което представлява Меркаба или Небесната Колесница на Бога , според видението на пророк Иезекиил. Колесницата на Бога изразява Неговата Мъдрост. Истината извира от Мъдростта - Устройството на Бог. В четирите и посоки са изобразени четири същества. Ето това е споменато тук, според превода на Издателство за православна литература "Тавор":
Надявам се, че допълвам темата, а снимката е сканирана от пощенска картичка:

http://prikachi.com/images/337/9112337u.jpg
Евангелието

http://prikachi.com/images/342/9112342r.jpg
Евангелието


Колелото на живота (голям размер)
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #8 -: (Събота) 27 Май 2017, 19:15 »

Етикет: Теософия

Из :
Studies in Occultism by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията



Преди да приключа с "Окултните Изследвания" върху "Езотеричния характер на Евангелията" на г-жа Елена П. Блаватска, искам да уточня някои детайли.

1. До тук цитираното бе моя опит за превод на част от английското издание "Окултни Изследвания. Езотеричното  Християнство" на г-жа Елена П. Блаватска. Тъй като първоначално ползвах английския текст, за да няма разминавания с българския превод, на някои места оставих английския вариант, редом с българския превод.

2. Тази тема е в раздел Религия, въпреки, че минава през вътрешните стаи на християнството, които за себе си не бих могла да нарека нито религия, в пълния смисъл на думата, нито християнство. Темата се намира тук, в този раздел, защото и Православието и Сектите, изповядващи "християнството" разполагат с една езотерична база, в сравнение. Моето намерение е да поставя на едно място с изложението на Православната трактовка и позициите на двама  автори, представители на две оспорвани учения, развили се в една и съща среда и епоха, но поели в различни посоки, въпреки привидното единство на намерението на техните създатели и славата на техните ясновидски умения и предвиждания. Както личи едната личност е г-жа Елена Петрови Блаватска, представляваща учението на Теософията. Другия труд , който ще разгледам насетне, е на представителя на Антропософското учение, Рудолф Щайнер.

            Г-жа Е. Блаватска  прави опит да изследва корените на християнството в светлината/тъмнината на  мистерийните традиции, свързани с египетските  центрове, йонийските посвещенски митове и пр. Блаватска  извежда представата (си), а може би осъществява "пропаганда" (за) един мъртъв Христос. Един мумиен Христос, който завинаги остава обвързан с дебрите на  първичните несъзнавани пластове на древното Посвещение. Според мен същото схващане се поддържа и от Католическата традиция: един полу-умъртвен човешки труп, който виси на кръста. Един безличностен Христос не би могъл никога да заяви "Аз Съзнавам". Може ли "нещо" да заяви "Някой"? Как да Заявиш Себе Си съзнателно  при условие, че "съществуваш" без Личност, без Аз? Ако бе така човека не би следвало да евоюлира в Дух. Христовата идея е: За Съзнателния "Смърт няма". Нима Словото не е буквално  заровено в Земята. И ако семето не е посято в Земята как ще роди плод. Каква е тази езотерика, която натиква Христос в гроба, а от посятото изважда само мъртъв плод? Езотериката следва да разгръща навътре, в незримото, да разкрие къде в семето на живота присъства Духа, а не да мумифицира Духа. Защото балсамираното тяло издава невъзможността Духът да бъде преумножен. Тази "неспособност" налага ритуалното запазване на "материалния му носител" - "в кутия"(съд) - Гробница, херметизиран! По този начин "духовните сили", поддържащи физическата обособеност на тялото, остават да присъстват, затворени в гробницата. Това е  процес обратен на одухотворяването, една регресивна материализация на Духа. По този начин определена част от духовното присъствие бива задържано в Гробницата.

 
Дали гледната точка, от която г-жа Е. Блаватска развива идеята си за езотеричното християнство е съобразена с мотива на нейната школа, или това е нейният начин да схване Христос, все още аз не знам. Не знам дали това е преднамерена пропаганда, в която тя като окултист с пълна вяра участва или г-жа Блаватска е била притисната да защити нечий задкулисен интерес.

Тук въпросът е - Доколко тази практика(и) се "разкрива(т)", за да се предостави достъп до вътрешна информация, за да разберем Христос. Или тази информация се явява един зловреден облак, воал, увит около Христос, с цел да задуши Христовия Дух, като вкорени идеята за неговата несъстоятелност. Защото ако Той биде представен като една Мумия, Той ще бъде и ще остане една Мумия. (дори в магическия, ритуален смисъл, (който разбира разбира).) Превърнат в мумия той остава един труп, обвързан в представата на четящия с пластовете на древното несъзнавано, което е достигано единствено чрез Посвещенските Мистерий.

... И точно тук идва на място цитата на bg2:

!! "...Няма смисъл да се регресира до по-стари форми на съзнание (геологията и сибилите от GA-149 на Рудолф Щайнер), след като съвременния човек има способност да развие индивидуално азово самосъзнание, което да е устойчиво на мощните влияния идващи от "боговете", така че да се получи хармонична симбиоза, а не действие по заповед (Авраам и другите библейски герои например )"



... Продължение:

 
 
В „Пътешествия" на д-р Кларк авторът описва открит от него езически паметник:

„ В светилището, зад олтара, видяхме фрагменти от мраморна катедра, върху чийто гръб
открихме следния надпис, точно както е написан тук — нищо от него не беше повредено или
изличено — който ни предоставя може би единствения досега известен случай на надгробен
надпис върху подобен паметник.
Надписът гласеше : CHRESTOS PROTOS THESSA-LOS LARISSAIOS
PELASGIOTES ETON IE
, или { Chrestos, първият, Тесалониец от Лариса, пеласг, „годишен
херой"
.} Chrestos, първият ( protos ), защо? Буквално прочетен, надписът не значи почти нищо; преведен езотерично, той се изпълва със съдържание. Както сочи д-р Кларк, думата
  Chrestos се среща в епитафиите на почти всички древни жители на Лариса; но тя винаги е
предхождана от собствено име. Ако прилагателното Chrestos е следвало името, то е означавало просто „добър човек" — посмъртен комплимент, отдаван на покойния, какъвто често откриваме в съвременните надгробни надписи. Но думата Chrestos, когато е самостоятелна и следвана от „protos", придобива съвсем различен смисъл, особено когато мъртвият е определен като „херой" . Според окултистите човекът е бил неофит , умрял в осемнадесетата година на своето неофитство,27 (33)* и е бил в първата или най-високата степен на ученичеството си, след като е преминал предварителните изпитания като херой. Той умрял преди последната мистерия, която би го направила „Christos, помазан, носещ Духа наChristos или Истината вътре в себе си. Той не е стигнал до края на „Пътя" , въпреки че е преминал героично през ужасите на първите божествени изпитания.
Имаме достатъчно основания за такъв прочит след като научихме къде точно д-p Кларк
е открил плочата, а то, както Джефри Хипшс отбелязва, е било там, където „трябваше да
очаквам да го открия — в Делфи, в храма на бога IE",  който при християните станал Йах Или
Йехова, идентичен с Исус Христос. Мястото се намирало в полите на Парнас, в гимназион,
непосредствено до Касталийския извор, който тече покрай руините на Криза"
и пр. По-нататък: „В първата част от течението си, след като тръгне от Касталийския извор, реката
отделя останките от гимназиона от долината на Кастро" — а в миналото вероятно от Делфи
седалището на великия оракул на Аполон, на града Krisa (или Kreusa), големия център на
инициации и на Chrestoi по повелята на оракулите
, където кандидатите за последното усилие
са били помазвани със свещени масла28 (34), * преди да бъдат хвърлени в последния си, 48-чаоов
транс (както и до днес е на Изток), от който излизали като прославяни адепти или Christoi".
 

В „Климентови възпоминания"' се казва, че бащата намазал сина си с „маслото, извлечено от Дървото на Живота, и след това намазване той се наричал Христос"; откъдето идва и християнското име. Тази история също е египетска. Хор е синът, помазан от бащата.
 

Начинът на намазваме, от Дървото на Живота, изобразен върху паметниците, е наистина
много примитивен; а египетският Хор намира продължение в гностическия Христос, който е
представен върху камъните на гностиците като междинната връзка между Кarest и Христос, а
също и като двуполовия Хор.
" („Името и природата на Христос — Джеръдд Маси).
Г-н Дж. Маси свързва гръцкия Christos или Христос с египетската Karest, „ мумийния
тип безсмъртие
 ", и задълбочено доказва тази връзка.  Той започва с твърдението, че на
египетски „Истинно Слово" е Ма-Kheru, и че така наричат Хор. Следователно, както по­сочва той, Хор е предхождал Христос като вестител на „Истинното слово", Лотоса, или като изразителя на божествената природа на човека.
Г-н Маси пише:
Гносисът имал три фази — астрономическа, духовна и доктринна, и всичките могат да
бъдат отъждествени с египетския Христос.
В астрономическата фаза съзвездието Орион се
нарича Саху или мумия. Душата на Хор била представяна възнасяща се на небето сред
звездите на Орион. Образът на мумията бил съхраненият, спасеният образ и следователно
портрет на Спасителя — вид безсмъртие. Херодот и Плутарх ни разказват за тялото на
мъртвец,
което било разнасяно и показвано на египетските пиршества, а гостите били
поканвани да го погледнат, да пият, да ядат и да се веселят, защото, когато умрели, те щели
да станат това, което символизирал образът — т. е. също щели да бъдат безсмъртни!
Наричали този вид безсмъртие Karest или Karust и той бил египетският Христос. Каres
означава „намазвам, балсамирам, правя мумия като символ на вечното; вече готова, тя се
наричала Karest — така че не става въпрос просто за замяна на едно име с друго, на Karest с
Христос.
Karest бил увит в платно без шев — истинската дреха на Христос! Независимо от
дължината на лентата (някои от тях са били размотани и дължината им се оказала повече от
900 метра) от началото до края по платното нямало нито един шев. Тази несъшита одежда на
египетския Karest доказва сходството му с мистичния Христос, който става исторически в
евангелията като облечения в риза или хитон, направени без шев, което нито гръцкият, нито
еврейският език обясняват напълно, но което се обяснява от египетската дума Кеtu за вътък (платно) и от несъшитата одежда или ивица без шев, която се изработвала за вечния живот и
се носела от Мумията—Христос — символ на безсмъртието в египетските гробници.
Сетне, Исус е умъртвен според указанията за изработване на Karest. Ни една кост не
трябвало да бъде счупена. Истинският Karest трябвало да е съвършен във всеки свой член.
  „Това е той, идващ непокътнат; когото хората не знаят с неговото име".
 

В евангелията Исус се възнася съвършен във всеки свой член като идеално съхранения
Karest, за да демонстрира физическото възкръсване на мумията. Но в египетския оригинал
мумията се трансформира. Мъртвият казва: „Аз съм пречистен. Аз се превърнах в душа.
Възкачвам се като Бог". Това преминаване в духовия образ, Ка, е пропуснато в Евангелията.

(Англ. текст: But, in the Egyptian original, the mummy transforms. The deceased says: "I am spiritualized. I am become a soul. I rise as a God." This transformation into the spiritual image, the Ka, has been omitted in the Gospel.)

  Изписването на името Chrest или Chrest в латинския е изключително важно, защото ми позволява да докажа идентичността с египетския Karest или Karust (името на Христос като балсамираната мумия), символът на възкресението в египетските гробници, типа безсмъртие, сходството с Хор, който се възкачил и проправил пътя извън гробницата за своите ученици и следовници. Нещо повече — този вид Karest или Мумията—Христос е изобразен в катакомбите на Рим. Нито едно изображение на предполагаемото историческо възкръсване на Исус не е било открито при нито един от раннохристиянските паметници. Вместо това откриваме сцената на възкресяването на Лазар (Lazarus) от мъртвите. Тя непрекъснато се повтаря като типичното възкресение, докато то всъщност не съществува! Сцената не съвпада напълно с описаното в евангелието издигане от гроба. Тя е чисто египетска, а Лазар е египетска мумия. Следователно във всяко от изображенията Лазар е мумийният тип възкръсване; Лазар е Karest, който бил египетският Христос, и когото гностическото изкуство в катакомбите на Рим представя като форма на гностическия Христос, който не е и не би могъл да стане историческа личност.
 
*


* Бел. Последните подчертани думи от горния цитат, описващи Възкресението на Лазар са за мен - "Първия крайпътен камък," в който се препъва всяка езотерична трактовка, целяща да обезцени Христовия Дух.

 От този момент - Възкресението на Лазар започва подготовката за "края" на "земния път" на човека Иисус. Той става неудобен. Защото това е момента, когато Свещеничеството, изплашено от възможността - тайнството на древните да бъде разкрито пред очите на "простолюдието" и то в съвсем нова светлина, решава, че е по-добре Иисус да бъде жертван, за да не се отклони народа да тръгне подир Него. Решава също да премахне и Лазар, та да Го няма и доказателството за неговото възкресение, въпреки реалната му смърт.


Йоан 11/47 - 53

Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този човек върши много знамения. Ако го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.
А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година им каза: Вие нищо не знаете, нито вземате предвид, че за нас е по добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник птез онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в еено разпръснатите Божии чеда.


Йоан 12/9-10:

  А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
А главните свещеници се наговориха да убие т и Лазар, защотобпоради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Иисус.



 Би следвало за много изследователи да е известно, че излизането от гробницата след четири дневен престой, прескача с ден обичайната практика на мистерийно тайнство, при която неофита престоява три дни! Иначе защо Иисус ще се бави повече от времето, нужно за изпълнение на тази стандартна три-дневна процедура?! -  Има само един отговор: Той е знаел, че на идиотите ще им дойде на ум да съботират Неговото намерение! Затова се бави. Той изчаква, и когато отива, сестрите на Лазар се възмущават, че Лазар е вече започнал да се разлага и че Иисус е трябвало да бъде там, та брат им да не умре, и му казват, че вече мирише, следователно не бива да се отваря гроба. Това забавяне идва да покаже, че този ритуал не е извършен напълно по правилата!! Идва да покаже, че има реален телесен труп , който е извикан към живот, и събран отново, в момента когато тялото  е наченало да "се разлага" на своите съставни части, след като ритуала за приготвяне на съвършената мумия Карест е бил Провален с Един ден.



Йоан 11/39-:
"Иисус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, Смърди вече, защото от четири дни е в гроба.
Иисус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш ще видиш Божията Слава?


 У дома разполагам с Нов Завет, ревизирано издание на "Славейковата Библия", издадена през 1871 г. в Цариград, в превод от възрожденските книжовници Петко Р. Славейков, Константин Форинов, Сичан Николов и американските мисионери д-р Албърт Лонг и Илайас Ригс. Обикновено ползвам и цитирам от това издание, затова цитатите и означението по глави, което следвам е взето от него.
Случката с Лазаровото Възкресение е разгледано в Евангелие от Йоан, стр.209/гл. 11/ 1-57.

Помазването на Иисус, описано като извършено от Мария, (която представят като Мария Магдалена) се случва именно тук, във Витания, шест дни преди Пасха, т. е седмица преди Иисус да бъде разпнат.

Йоан 12/1-3:

А шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; А Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
Тогава Мария, като взе една литра* миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Иисус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.




По-нататък; тъй като всичко това е египетско, може да се предположи, че и името е
произлязло от египетския език. Ако е така, Laz (равно на Raz) означава „бивам възкресен",
докато aru е името за мумия. С гръцкото окончание s се получава Lazarus. В процеса на
хуманизиране на мита типичното изобразяване на възкресението, което се открива в
гробниците на Рим и Египет, се превърнало в разказа за възкресението на Лазар от мъртвите. Този Karest-тип на Христос в катакомбите не се ограничава до Лазар.
 
 




Следва...
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #9 -: (Събота) 27 Май 2017, 19:32 »

 
Етикет: Теософия  



Из :
Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията


... Продължение:




 
Чрез Karest и Христос, и християните могат да бъдат проследени в древните египетски
гробници. Мумията се правела по подобие на Христос. Името й било Христос, идентично с
chrestoi от гръцките надписи. Оказва се, че върху египетските паметници почитаните
покойници, които възкръснали като последователи на Xop-Makheru, Истинското Слово, са
християните. Makheru е терминът, отнасящ се винаги до вярващите, които печелят короната
на живота и я носят на празненството, където чуват думите „Ела при Мен" — поканата на
всепрощаващия Хор към онези, които са „благословените избраници на неговия баща
Озирис" — онези, които, направили Истинното Слово закон на своя живот, били
опростените — но chrestoi, християните на Земята.
 

В едно изображение от пети век Мадоната и Младенеца, открито в гробището на св.
Валентин, новороденото, положено в сандък или ясла, също представлява Karest, или
мумията, по-късно идентифицирана с божественото дете от соларната митология по
слънчевия кръг и кръста на равноденствието зад главата на младенеца. Така детето-Христос
от историческата вяра се ражда и очевидно започва живота си в образа Karest на мъртвия
Христос, който бил мумийният тип възкресение в Египет в продължение на хилядолетия
преди християнската ера. Това удвоява доказателството, че Христос от християнските
катакомби е останка от египетския Karest.
 

Нещо повече, Дидрон сочи, че е съществувал портрет на Христос, на който тялото му
било червено
29.* Според една разпространена традиция се вярва, че Христос наистина е бил с
червен цвят на кожата. Това също може да бъде обяснено като останка от Мумията—Хри­стос. Туземците оцветявали в червено всичко, което представлявало тари. Мъртвият труп се
покривал с червена охра — много примитивен начин за изработване на мумията, или на
помазания. ( It was an aboriginal mode of rendering things tapu by coloring them red. The dead corpse was coated with red ochre — a very primitive mode of making the mummy, or the anointed one.) Така бог Птах казва на Рамзес II, че е „променил плътта си, като я направил
яркочервена".
(Thus the God Ptah tells Rameses II that he has "re-fashioned his flesh in vermilion.") Маорите, които по подобен начин правели Karest, или Христос, наричат това
помазване с червена охра Kura.
Виждаме продължението на мумийния образ в една друга насока — сред останалите
гибелни ереси, и смъртни грехове в които рицарите тамплиери били обвинени, бил и
нечестивият обичай да боготворят мумия с червени очи. Смята се, че техният идол, наречен
Бафомет, също е бил мумия ... Мумията представлявала най-ранното човешко изображение
на Христос.
Не се съмнявам, че древните римски тържества, наричани Charistia, били по произход
свързани с Karest и Eucharist като празненство в чест на имената на техните покойни близки
и роднини, заради които те се помирявали на приятелско събиране веднъж в годината . . .
Следователно тук трябва да търсим основната връзка между египетския Христос,
християните и римските катакомби. Тези християнски мистерии, невежо обявявани за не­обясними, могат да бъдат обяснени от гностицизма и митологията, но не и по друг начин. Те
не са неразрешими за човешкия разум, както техните некомпетентни, макар и високо
платени тълкуватели днес твърдят. Това не е нищо друго освен наивното извинение на не­уките за собственото им безпомощно невежество — на тези, които никога не са притежавали
гносиса или науката на мистериите, чрез които само тези неща могат да бъдат обяснени в
съответствие с техния естествен произход. Само в Египет можем да проследим нещата до
корените им или да установим произхода им, а Христос по неговото име и природа, и най-после да открием, че нашата христология е мумифицирана митология.
(Agnostic Annual).
Това обяснение се основава на научни доказателства, но вероятно е, малко прекалено
материалистично именно поради научността си, независимо от факта, че авторът е известен
спиритист. Чистият Окултизъм открива същите мистични елементи в християнската и други
вери, въпреки че категорично отхвърля техния догматичен и исторически характер. Факт е,
че в думите lesous ho Christos (Деян 5:42, 9:34, 1 Кор. 3) членът „ho" определящ Christos,
показва, че думата е просто прозвище, както това Фокин, за когото се говори като за Phocion
„ho chrestos" (Плут. V). И все пак човекът (Исус), към когото се обръщат по този начин —
когато и да е живял — е бил велик Посветен и „Син Божи".
 


Бел. : Мога да преглътна научния материализъм  на автора - Спиритуалист, но Двуличието на последните подчертани от мен редове ме изумява! Ето ги на английски:

The above is an explanation on purely scientific evidence, but, perhaps, a little too materialistic, just because of that science, notwithstanding that the author is a well-known Spiritualist. Occultism pure and simple finds the same mystic elements in the Christian as in other faiths, though it rejects as emphatically its dogmatic and historic character. It is a fact that in the terms [Iesous ho Christos] (See Acts v. 42, ix. 34; I Corinth. iii. 11, etc.), the article [ho] designating "Christos," proves it simply a surname, like that of Phocion, who is referred to as [Phokion ho chrestos] (Plut. v.). Still, the personage (Jesus) so addressed — whenever he lived — was a great Initiate and a "Son of God."


Ето я и аргументираната обосновката на горното твърдение:

 
Защо, казваме го още веднъж, прозвището Christos се основава на, а разказът за
разпъването произхожда от, по-раншни събития. Навсякъде, в Индия и Египет, в Халдея и в
Гърция, всички тези легенди са били изградени на основата на един и същ примитивен тип;
доброволната жертва на Logoi
— лъчите на единствения Логос, пряката изявена еманация от
Единия незрим Безкраен и Незнаен — чиито лъчи се въплътили в човечеството. Те се
съгласили да паднат в материята и за това се наричат „Падналите". Това е една от онези
големи мистерии, които не могат да бъдат отразени в статия за списание, но върху които
подробно съм се спряла в един отделен мой труд — „Тайното учение".
 


Оригинален текст на последния цитат:

[For, we say it again, the surname Christos is based on, and the story of the Crucifixion derived from, events that preceded it. Everywhere, in India as in Egypt, in Chaldea as in Greece, all these legends were built upon one and the same primitive type; the voluntary sacrifice of the logoi — the rays of the one LOGOS, the direct manifested emanation from the One ever-concealed Infinite and Unknown — whose rays incarnated in mankind. They consented to fall into matter, and are, therefore, called the "Fallen Ones." This is one of those great mysteries which can hardly be touched upon in a magazine article, but shall be noticed in a separate work of mine, The Secret Doctrine, very fully.]

И до къде ни отведоха аргументираните доводи на Е. Блаватска? - до нейния труд "Тайната доктрина"!
         


"... доброволната жертва на Logoi лъчите на единствения Логос , пряката изявена еманация от Единия незрим Безкраен и Незнаен — чиито лъчи се въплътили в човечеството. Те се
съгласили да паднат в материята и за това се наричат „Падналите" ." - Ето тук е другата пукнатина в  ученията. Невъзможността на тези учения да обосноват взаимовръзката между Христос и т. н "Паднали", представено като - доброволна жертва, някъде под името Луцифер. Тук Логос - Светлина - Слово - Луцифер се покриват съвсем. И Луцифер и Христос са представени като жертваната Светлина, която по думите на Йоан "Свети в мрака и мрака я не обхвана". И ако тяхното е доброволна жертва , то как е осъществена тази жертва?
 Тук там из окултните писания е намекнато, че тези "паднали сили" не притежават своя собствена лична воля, а са преки изпълнители на Волята Божия. Тогава Луцифер е първото проявено свойство на Логоса, а "падналите" са  първата проява на това свойство на Логоса - да се простира извън Себе си - Да се разгърне. И така този Логос се разгръща, посредством "падналите", разпалвайки Божията Искра в Творчество и в крайна сметка се разпростира чрез човека, посредством волята, вложена от Бога в самия акт на Сътворението. Личната воля е равностойна на Божествената искра, защото изхожда от творческия акт на Божествения огън. Обаче е казано също тук там из объркващите окултни писания (Д. Мангуров, напр.), че Луцифер е свързан с Венера, а Христовия Дух със Слънцето. Ако приемем това за вярно, то първото разгръщане на Логоса извън Себе си, следва да е Венера, каквато Тя е била в началото.
Тъй като отново ще опрем до този въпрос, за сега оставам мислите по него да отлежат (да си починат, нещо като да оставиш тестото да втаса).


 
Към всичко вече казано можем да добавим още няколко факта за етимологията на двата
Термина. Тъй като Christos е в гръцкия отглаголно прилагателно от chrio („да бъда натрит с
нещо", напр. мазило или мехлем), християнската теология впоследствие придала на думата
значението „Помазания"; и тъй като в санскрит Kri, първата сричка на името Krishna
(Кришна), означава „изливам върху, покривам с, натривам с"
30, * това, заедно с много други неща може лесно да доведе до извода, че Кришна означава „Помазания".
Християнските филолози се опитват да ограничат значението на името Кришна,
разглеждайки го като произлизащо от Krish — „черен", но ако аналогията и сравнението на
санскритския корен с гръцките корени в имената Chrestos, Christos и Chrishna се изследват по-внимателно, ще се открие, че всички те имат общ произход.
31**


   *  Moreover, as Didron shows, there was a portrait of the Christ who had his body painted red! (35)
 **  [Christos] being the verbal adjective in Greek of [chrio] "to be rubbed on," as ointment or salve, and the word being finally brought to mean "the Anointed One," in Christian theology; and Kri, in Sanskrit, the first syllable in the name of Krishna, meaning "to pour out, or rub over, to cover with," (36) among many other things, this may lead one as easily to make of Krishna, "the anointed one."
*** Christian philologists try to limit the meaning of Krishna's name to its derivation from Krish, "black"; but if the analogy and comparison of the Sanskrit with the Greek roots contained in the names of Chrestos, Christos, andChrishna, are analyzed more carefully, it will be found that they are all of the same origin. (37)



Бел. Тъй като бележките по съдържанието на текста не отговарят една на друга в бълг. и в английския текст, там където ги има, ще оставя и английския текст, който поясняват, за сравнение. Самите бележки ще поставя в края на изложението.

Следва...
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #10 -: (Събота) 27 Май 2017, 19:36 »


Етикет: Теософия  



Из :
Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията


... Продължение:


 

Из :
Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията


... Продължение:


„В „Християнски надписи" на Бокх, където са представени 1287, няма нито един
надпис, датиращ по-рано от трети век, в който името да не е изписано Chrest или Chreist. "
(„Името и природата на Христос" от Дж. Маси, Agnostic Annual).
И все пак нито едно от тези имена не може да бъде разгадано, както си представят
някои ориенталисти, само с помощта на астрономията и познаването на зодиакалните знаци
във връзката им с фалическите символи. Защото, докато звездните знаци на мистичните характери или въплъщения в пураните или Библията изпълняват астрономически функции, техните духовни прототипи управляват невидимо, но много резултатно света. Те
съществуват като абстракции във висшия план, като изявени идеи в астралния, и се
превръщат в мъжки, женски и двуполови сили в нашия, нисш план. Съзвездието Скорпион като Chrestos-Meshiash, и Лъв, като Christos-Messiah с много предхождат християнската ера в изпитанията и триумфите на посвещението по време на мистериите. Скорпион е символ на първото, а Лъв — на прославения триумф на „Слънцето" на истината. Авторът на
„Изворът на мерките" е разбрал добре мистичната философия на алегорията. Той пише:
Единият (Chrestos), който доброволно слиза в ямата (на Скорпион, или въплъщение в
утробата) заради спасението на света — това било Слънцето, лишено от своите златни лъчи
и увенчано с почерпени 32 (символизиращи загубата) като тръните; другият бил търже­ствуващият Messiah. (Месия), възкачил се на върха на небесния свод, олицетворен в Лъва
на племето на юдеите. И в двата случая той носи Кръста; веднъж като знак за унижение
(бидейки син на съвокуплението) и втори път като знак за властта, бидейки закона на съзида­нието, бидейки вече Йехова в схемата на християнските автори догматици. Защото, както
същият писател сочи по-нататък, Йоан, Исус, и дори Аполоний от Тиана били просто
въплъщения на митовете за слънцето „в различни аспекти или състояния"33. Обяснението казва той:
„... е съвсем просто, когато се вземе под внимание фактът, че имената Исус (и същото
на иврит) и Аполоний, или Аполон, са също и имена на небесното Слънце, и със сигурност
историята на едното, що се отнася до пътуванията му през знаците, заедно с
олицетворенията на неговите страдания, триумфи и чудеса, не може да бъде нищо друго
освен историята на второто там, където е съществувал общ, широко разпространен начин
на описване на тези пътувания чрез персонификация."

Фактът, че Официалната църква е основана от Константин, и че част от декрета му
гласи, „че почитаният ден на Слънцето трябва да бъде денят, определен за преклонение пред
Исус Христос като Слънчевия ден (Sun-day)[37], показва, че в тази „Официална Църква" са
знаели добре, че „алегорията има астрономическа основа", както твърди авторът. И все пак
обстоятелството, че и Пураните, и Библията изобилстват със соларни и астрономически
алегории, съществува успоредно с другия факт, а именно — че всички подобни писания,
включително и тези две, са затворена книга за „авторитетните" учени. (!) Той не влияе и
върху една друга истина — че всички тези системи не са създадени от смъртен, нито пък са
в своя произход и основа измислени от такъв.
И така, Christos, под каквото и да било име, означава повече от Karest, мумия, и дори
от „помазалия" и избрания в теологията. И двете се отнасят до Chrestos, скърбящия и
горестния човек в неговите психически, физически и умствени състояния, и двете са
свързани със състоянието Mashiach на евреите (от където идва Messiah, Месия).  Такава е
според Фюрст и автора на „Изворът на мерките", стр. 255, етимологията на думата 34.
Christos е короната на славата на страдащия Chrestos от мистериите, на кандидата за
окончателното единение, независимо от расата и вярата му.
Следователно за истинския
последовател на ДУХА НА ИСТИНАТА няма никакво значение дали Исус, като човек
или Chrestos, живял през ерата, наречена християнска, преди нея, или въобще не е живял.

Адептите, живели и умрели за човечеството, са съществували във всички епохи, и много са
добрите и свети хора, които са носили прозвището или титлата Chrestos в античността,
преди да се роди Исус от Назарет, или Исус (Йехошуа) Бен Пандира. Следователно можем да
си позволим да заключим, и то с голямо основание, че Исус, или Иехошуа, също както
Сократ, както Фокий, както Теодор я много други, наречени Chrestos, т. е. „добрите,
отличните", бил благородният и свят посветен, който показал „пътя" към състоянието
Christos и сам станал „Пътя" в сърцата на своите вдъхновени поклонници. Християните,
както всички, които „боготворят хероите", са се опитали да избутат на заден план всички
останали Chrestoi, представляващи съперници на техния Човекобог. Но ако гласът на
МИСТЕРИИТЕ е глъхнел в продължение на векове на Запад, ако Елевзин, Мемфис, Делфи и
Криза са се превърнали отдавна в гробници на една Наука, някога толкова могъща на Запад,
колкото е все още на Изток, днес нови приемници се готвят за тях. Сега годината е 1887-а и
смъртта на 19-и век наближава. А 20-и век е подготвил странни събития за човечеството и
дори може да се окаже последен за него.



Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #11 -: (Събота) 17 Юни 2017, 20:40 »



Етикет: Теософия  



Из :
Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията


... Продължение:


III
За християнин може да се смята само този, който изповядва (или се предполага, че
изповядва), защото е кръстен, вяра в Исус и вяра в спасението „чрез кръвта Христова". За да
бъде добър християнин, човек трябва, като conditio sine qua non да показва вяра в догмите,
поддържани от църквата, и да ги изповядва; след което е свободен да води своя личен и
обществен живот според принципи, противоположни на тези, изразени в „Проповедта на
планината". Най-важното, и това, което се изисква от него, е да вярва — или да се престру­ва, че вярва — сляпо и да почита религиозните учения на своята църква.

„Вярата е ключът на християнството", казва Чосър, и наказанието за нейното отсъствие
е формулирано толкова ясно, колкото позволяват думите, в „Евангелие от Марка",
глава 16, стих 16:

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден."

Църквата съвсем не е обезпокоена от това, че и най-внимателното дирене на тези думи
в най-старите текстове през последните векове е останало безплодно; или че последното
издание на Библията води търсещите и любящите истината учени, заети с тази задача, до
единодушния извод, че такива неприсъщи на Христос слова не могат да бъдат открити
никъде, освен в някой от последните, подправени текстове. Добрите християни са усвоили
утешителните думи и те са се превърнали в същина за техните милостиви души. Да отнемем
на тези избраници на Бога на Израел надеждата, че всички освен тях самите ще бъдат вовеки
осъдени, би означавало да отнемем живота им. Любящите истината и богобоязливи
редактори на Библията са се уплашили; те оставили подправения пасаж (единадесет
прибавени стиха, от деветия до двадесетия) и успокоили съвестта си с една неясна бележка
под линия, която възнаграждава труда и прави чест на дипломатическите способности на
тези най-умели йезуити. Тя казва на вярващия:

Двата най-стари гръцки ръкописа и някои други основни извори ПРОПУСКАТ
стиховете от деветия нататък. Някои извори съдържат различен край на Евангелието.

И повече не обяснява.

Но двата „най-стари гръцки ръкописа" пропускат стиховете волю неволю, тъй като те
никога не са съществували
. И ерудираните и обичащи истината редактори го знаят по-
добре от всички нас, и въпреки това тази долна измама е отпечатана в самото сърце на про­
тестантското богословие и й се разрешава да продължи пътя си, лъснала пред погледите на
идващите поколения студенти-теолози и, следователно, пред тези на техните бъдещи
енориаши. Те не са и н-е могат да бъдат измамени от нея, но въпреки това се преструват, че
вярват в истинността на тези зловещи слова, достойни за теологическия Сатана. И този
Сатана-Молох е техният собствен всеопрощаващ и справедлив Бог в Небесата и въплътен символ на любовта и милостта на Земята — слети в едно!

Наистина неведоми са пътищата ви парадоксални, о, Църкви на Христа!

Нямам намерение да повтарям тук изтърканите аргументи и логични експозета на
цялата богословска схема, тъй като всичко това е правено често и много умело от най-
талантливите „невярващи" на Англия и Америка. Но ще си позволя да повторя вкратце едно
предсказание, което е очевиден резултат от сегашния начин на мислене в християнския свят.
Вярата в буквалния смисъл на Библията и в един материализиран Христос няма да
издържи повече от четвърт век. Църквите ще трябва Да се простят с любимите си догми, или
20-ти век ще бъде свидетел на упадъка и краха на християнството, и заедно с това и на
вярата дори в Christos като чист Дух. Самото име днес вече е противно и богословското
християнство трябва да умре и никога да не възкръсне в сегашния си вид. Това, само по
себе си, би било най-щастливото разрешение на нещата, стига да нямаше опасност от
естествената реакция, която със сигурност ще последва: грубият материализъм ще бъде
следствието и резултатът от вековната сляпа вяра, ако загубата на старите идеали не бъде
заменена от други идеали, неопровержими, бидейки универсални, и изградени върху скалата
на вечните истини, вместо върху подвижните пясъци и човешкото въображение. Чистата
нематериалност в крайна сметка трябва да замени ужасния антропоморфизъм на тези идеали
в схващанията на съвременните догматици. Защо иначе християнските догми — пълното
съответствие на догмите в други екзотерични и езически религии — ще заявяват
превъзходството си? Скелетите на всички тях са изградени върху едни и същи
астрономически и физиологически (фалически) символи. Астрологически, всяка религиозна
догма по света може да бъде проследена и нейното място установено в знаците на Зодиака и
Слънцето. Но ако сравнителната симвология или която и да е теология притежава само два
ключа към разкриването на тайните на религиозните догми — а и тези два са само частично
овладени — как може да се на-чертае разделителна линия или да се направи някаква разлика
между, да речем, Кришна .и Христос, между спасението чрез кръвта на „първородния най-
древен мъж" и чрез тази на „Единородния Син" от другата, много по-млада религия?

Изучавайте Ведите, четете дори повърхностните, често неясни творби на нашите
велики ориенталисти и премисляйте онова, което сте научили. Брамините, египетските
първожреци, и халдейските магове проповядвали няколко хилядолетия преди нашата ера, че
самите богове са били просто смъртни (в предишните си раждания), докато не спечелили
своето безсмъртие, като принесли кръвта си в жертва на своя върховен Бог или
Повелител. „Книгата на мъртвите" учи, че смъртен „станал равен на боговете чрез
протичането на общ живот в общата кръв на двамата". Смъртните са принасяли в жерт.ва на
боговете кръвта на първородните си синове. В своя „Индуизъм" професор Моние Уилямс,
превеждайки от „Таитирийя Брахмана", пише: „Чрез жертвоприношение боговете получили
небето". В „Тан-дйя Брахмана" е казано: „Господарят на създанията се принесе в жертва на
боговете ..." А в „Шатапата Брахмана" пише: „Този, който, знаейки това, извърши
Пурушамедха или жертвоприношението на най-древния мъж, става всичко."

Винаги, когато чуя да се говори за ведическите ритуали и да ги наричат „отвратителни
човешки жертвоприношения" и канибализъм, ми се иска да попитам — къде е разликата?
Всъщност има една разлика. Защото докато християните са принудени да приемат буквално
алегоричната (но и философска, когато е разбрана) драма на новозаветното Разпъване, като
това на Авраам и Исаак, 35 учението на Брамините — или поне неговите философски школи
— учи своите последователи, че това (езическо) жертвоприношение на „най-древния мъж" е
чисто алегоричен и философски символ. Прочетени в смисъла на техните мъртви текстове,
четирите евангелия представляват просто леко изменени версии, на това, което Църквата
обявява за сатанинско -плагиатство на христиански догми от езически религии.
Материализмът има пълното право да открива във всички тях същото преклонение пред
материализирани образи и същите соларни митове, както навсякъде другаде.


Следва...
« Последна редакция: (Събота) 17 Юни 2017, 22:08 от Мила » Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #12 -: (Събота) 17 Юни 2017, 21:36 »

Етикет: Теософия  



Из :
Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията


... Продължение:


Анализиран и критикуван повърхностно и посмъртно, проф. Джоли („Човекът преди
металите'', стр. 189—190), откривайки в Свастиката, crux ansata и в простия кръст
обикновени символи на пола, е прав в твърденията си. Виждайки, че „бащата на свещения
огън (в Индия) носел името Тваштри, т. е. божествения дърводелец, изработил Свастиката и
Прамантата, от търкането на които се родило божественото дете Agni, на латински Ignis; че
неговата майка се наричала Майя; че детето започнало да се нарича Акта (помазан или
Christos) след като жреците излели върху главата му спиртна сома, а върху тялото му —
пречистено чрез жертвоприношение масло; виждайки всичко това, той има пълното право да
отбележи, че:

Близкото сходство, което съществува между определени церемонии на преклонението
пред Agni и определени обреди на Католическата религия може да се обясни с техния общ
произход. Agni в състоянието Акта, или помазан, насочва към Христос; Майя — към Мария,
неговата майка; Тваштри — към св. Йосиф, дърводелеца от Библията.

Обяснил ли е нещо професорът от Тулузкия научен институт, като е обърнал внимание
на това, което всеки може да види? Не, разбира се. Но ако, в своето неведение за езотеричния
смисъл на алегорията, той не е прибавил нищо към човешкото, то е успял да разруши вярата
на много от своите ученици в „Божествения" произход на християнството и неговата Църква.
И е спомогнал да се увеличи броят на материалистите. Защото със сигурност никой, веднъж
посветил се на такива сравнителни изследвания, не може да разглежда религията на Запада
по друг начин, освен като бледо и обезсилено копие на по-стари и по-благородни фило­софии.

Произходът на всички религии — включително и юдео-християнството — може да
бъде открит в няколко стародавни истини, нито една от които не може да бъде обяснена
отделно от другите, тъй като всяка допълва останалите в някой детайл. И всички те, малко
или много, са прекършените лъчи на същото онова Слънце на истината, а техните начала
трябва да бъдат потърсени в архаичните текстове на Религията на мъдростта. Без нейната
светлина и най-великите учени не могат да съзрат друго, освен скелети, покрити с маските на
въображението и основани главно върху олицетворения на Зодиака.

Дебел пласт от алегории и плътни завеси — „мрачните слова" от измислиците и
притчите — покриват изначалните езотерични текстове, от които Новият Завет — какъвто го
познаваме днес — е бил съставен. Откъде идват тогава Евангелията, животът на Исус от
Назарет? Нима не се заявява непрекъснато, че никой човешки, смъртен разум не може да е
съчинил живота на еврейския реформатор, последван от ужасната драма на Разпятието? Ние
твърдим, позовавайки се на езотеричните източни школи, че всичко това е дошло, от
гностиците, що се отнася до името Christos и астрономично-гностичните алегории, и от
писанията на древния Танаим, доколкото това засяга кабалистичната връзка на Исус или
Йешуа с библейските олицетворения. Едното от двете е мистичното езотерично име на
Йехова — не сегашният чудноват бог на профаните евреи, непознаващи собствените си
мистерии, и Богът, възприет от още по-невежите Християни, а сложният Йехова от ези­ческата инициация. Това е доказано много просто от изображенията върху камък или
тайнствените съчетания от различни знаци, които са оцелели до днес в римокатолическите
йероглифи.

Книгите на гностиците съдържали кратки описания на главните сцени, които се
разигравали по време на мистериите, защото именно те са паметта на човечеството, но дори
и тези описания са били представяни неизменно скрити под одеждите на полуалегорията, ко­
гато са ги поверявали на хартията и пергамента. Но древните Танаим, Посветените, от които
по-късните талмудисти, получили мъдростта на Кабалата (устната традиция), са
притежавали тайните на загадъчния език, а тъкмо на този език са били написани
евангелията38. Само онзи, който е овладял езотеричния код на античността — тайният
смисъл на числата — някога-достояние на всички народи, има пълното доказателство за гения, проявен в сливането на типичните египетско-еврейски старозаветни алегории и имена
и тези на езическите гръцки гностици — най-изкусните от всички тогавашни мистици.
Самият епископ Нютън го доказва неволно, като посочва, че „св. Варнава, другарят на св.
Павел, в своето послание (гл. 9) открива името на Исус разпънато в числото 318", т. е.
Варнава го открива в гръцкото „1НТ", където тау е символът на кръста. По същия повод един
кабалист, авторът на непубликуван ръкопис за Ключът на създаването на тайнствения език,
отбелязва:

„Това е просто заимстване на еврейските букви йод, Хет и Шин, откъдето до нас
достига „IHS" като инициала на Христос, а това се чете като 381 — сумата от буквите е 381
или числото на Авраам и неговия Сатана, и на Иешуа и неговия Амалек ... също и числото на
Яков и неговия противник Мелчизедек... (Годфри Хигинс дава предимство на числото 608) ...
Това е числото на името на Мелхиседек, защото стойността на последното е 304, а
Мелхиседек бил жрецът на върховния Бог, безначален и безкраен в дните си."

Тайната на Мелхиседек и нейното разкриване намираме във факта, че:

„в древните Пантеони двете планети, които са съществували от вечността (еоничната
вечност) и били вечни, са Слънцето и Луната, или Озирис и Изида; оттам идва и изразът
безкраен и безначален в дните си. 304 умножено по две прави 608. Така е и при числата на
думата Сет, който бил символ на годината. Много авторитетни мнения сочат числото 888
като отнасящо се до Исус Христос, и, както казахме, то противостои на 666 на антихриста.
Основната стойност на името на Йешуа било числото 365, означаващо соларната година,
докато Йехова имал честта да бъде означението на лунарната година — а Исус Христос бил
и Йешуа и Йехова в християнския Пантеон."

Това е просто илюстрация към нашето доказателство че християнската употр*ба на
сложното име Исус Христос изцяло се основава на гностически и източен мистицизъм.
Съвсем естествено и основателно е това, че хроникьори като посветените гностици, заклети в
мълчание, трябвало да прикрият или заблудят основния смисъл на своите най-древни и най-
свети учения. Правото на отците на Църквата да покрият всичко с измислиците на
тълкуванията си е доста по съмнително:37 Гностикът — книжник и летописец — не мами
никого. Всеки посветен в архаичния гносис — този на Бредхристиянската или
следхристиянската епоха — знаел добре стойността на всяка дума от „тайнствения език".
Защото тези гностици — вдъхновители на ранното християнство — били „най-културните
най-образованите и най-достойните за християнското име", както пише Гиб*н. Нито за тях,
нито за техните по-скромни последователи е съществувала опасността да приемат мъртвите
букви на своите текстове. Но другояче е било с жертвите на измислиците на това, което сега
наричаме ортодоксално и историческо християнство. Всички техни следовници
били принудени да допуснат грешките на „неразумните Галатяни", порицани от
Павел, които, както той им казва (Гал 3 : 1—5) наченали (вярата) с Дух (на Christos),
свършват с плът. — т. е. с материалния Христос. Защото това е истинският смисъл на гръц­
кото изречение38. „Enarksamenoi pneumati, niun sarki epiteleisthe". Това че Павел е бил
гностик, основател на нова секта на гносиса, която вярвала, както други секти на гностици,
в Христос-Дух, макар че се опълчила срещу опонентите си —- съперничещите секти — е
достатъчно ясно за всички, освен за догматиците и теолозите. Не по-малко ясно е, че
древните учения на Исус, когато и да е живял той, могат да бъдат открити само в
гностически учения; срещу което откритие измамниците, сринали Духа в материя и
извратили благородната философия на прастарата Религия на мъдростта, от самото начало
взели сигурни предпазни мерки. Евсевий ни казва, че трудовете на Василид, „философът,
посветил се на съзерцанието на божественото", както го описва Климент; всичките 24 тома
на неговите „тълкувания на Евангелието" били изгорени по заповед на Църквата. (Евсевий,
„Църковна история", IV, 7)

Тъй като интерпретациите били написани по време когато евангелията, които имаме днес, още не съществували, това е силно доказателство, че евангелието, чиито доктрини били предоставени на Василид от апостол Матей и Главк, ученикът на Петър (Климент Ал. „Strom.", VII, 7, 106) трябва много да се е различавало от днешния Нов Завет. Не можем да съдим за тези доктрини и по техните изопачени описания, оставени за потомствата от Тертулиан. Все пак дори и малкото, което този фанатичен поддръжник ни дава, показва, че основните гностически доктрини са идентични, под собствените си специфична терминология и въплъщения, с тези на Тайното учение на Изтока. Защото, говорейки за Василид, „набожният, богоподобен, теософски философ", за какъвто го смята Климент Александрийски, Тертулиан казва:

И след това Василид, еретикът, избяга.39 Той твърди, че съществува един Върховен
Бог, наречен Абраксас, от когото бил сътворен Разумът (Манат), който гърците наричат
Nous. От него произлязло Словото, от Словото — Провидението, от Провидението —
Добродетелта и Мъдростта, от последните две били направени всички Добродетели,
Началства40 и Власти; и последвало безкрайно множене на ангели. Наистина, сред най-
нисшите ангели, и онези, които направили света, той поставя на последно място бога на
евреите, за когото отрича да е Бог, а твърди, че е само един от ангелите41. {„Разбудената
Изида" II, 289)

Не по-малко авторитетният св. Иероним дава още едно доказателство (на твърдението),
че Евангелието на Матей в обичайните гръцки преводи не е първоначалното евангелие,
написано на еврейски. Съмнението за съзнателна и постепенна евхемеризация на Христовия
принцип, още от самото начало, прераства в убеждение, щом човек се запознае с една от
изповедите на Йероним в книга II на своите „Коментари към Матей". Защото там откриваме
доказателства за съзнателна подмяна на цялото евангелие, а сега канонизираният текст
очевидно е бил написан наново от този твърде ревностен отец на църквата.42 Той казва, че бил изпратен в края на четвърти век от техни „Светейшества" епископите Хроматий и Хелиодор в Кесарея с мисията да сравни гръцкия текст (единственият, който някога са имали) с еврейския оригинал, запазен от назаряните в тяхната библиотека, и да го преведе.
Той го превел, но против волята си, защото се оказало, че „словото в евангелието не
съгражда, а руши43. „Руши" какво? Очевидно догмата, че Исус от Назарет и Christos са
едно; значи руши и новоиздигащата се религия.44 В същото това писмо Светецът (който
съветва покръстените от него да убият бащите си, да смажат гръдта, която ги е хранила, като
тъпчат върху телата на майките си, ако родителите им застанели като преграда между
синовете си и Христос) признава, че Матей не желаел неговото Евангелие да бъде писано
явно, следователно ръкописът бил таен. Той признава също, че това Евангелие „било
написано с еврейски знаци и от собствената му ръка" (на Матей). На друго място, обаче, си
противоречи и уверява потомството, че понеже било поправяно и преписвано от ученик
на Манихей на име Селевк
... „ушите на Църквата с право отказвали да го слушат"
(Йероним „Коментари към Матей", кн. II, стр. 13, гл. 12).


 ... Следва
« Последна редакция: (Събота) 17 Юни 2017, 22:09 от Мила » Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #13 -: (Събота) 17 Юни 2017, 22:06 »

Етикет: Теософия  



Из :
Studies in Occultism  by H. P. Blavatsky, The Esoteric Character of the Gospels Part  I, II, а също и българския превод на Окултни Изследвания, Езотеричния характер на Евангелията


... Продължение:


Нищо чудно че Chrestos и Christos и връзката на двете с „Исус от Назарет", име,
образувано от Йешуа Назорея", сега са се превърнали в мъртво слово за всички,
освен за окултистите нехристияни. Защото дори кабалистите не разполагат с оригинали, на
които да се доверят. Ръцете на християните са променили Зохар и Кабала до
неузнаваемост; и ако не беше преписът от халдейската Книга на числата, изопачените
свидетелства щяха да са най-доброто, с което биха разполагали. Нека не протестират тъй
яростно нашите Братя, тъй наречените християни кабалисти в Англия и Франция, много от
които са и теософи; защото това е история (Вж. Мунк). Глупаво е да се твърди, както все
още правят някои немски ориенталисти и съвременни критици, че Кабалата изобщо не
е съществувала преди времето на испанския евреин Мойсей бен Леон, набеден, че е
скалъпил това псевдописание през 13-ти век, както и да се твърди, че който и да било от
кабалистичните текстове е същият какъвто е бил във времето когато Рави Шимон-Бен Йохайпредал „традициите" на своя син и последователите си. Ни една от тези книги не е останала
неопетнена, изопачението от християнски ръце не е подминало никоя от тях. Мунк, един от
най-начетените и способни критици на своето време по този въпрос го доказва,
протестирайки, както и ние, срещу допускането, че текстовете са следхристиянски
изопачения: „За нас е очевидно, че авторът е използвал древни документи, сред които със
сигурност Мидрашим или колекции от традиции и библейски изложения които сега не
притежаваме."

След това, цитирайки Толук (е. с. стр. 24 и 31), той добавя:

„Хая Гаон, умрял през 1038 г., е, доколкото ми е известно, първият автор, който
развил теорията за Се-фирите и им дал имената, които отново откриваме при кабалистите
(Теленик, Мойсей бен Шем Тов ди Леон, стр. 13, бел. 5); този доктор, който бил в близки
отношения със сирийските и халдейските християнски учени
, имал възможността чрез
тях да се запознае с някои от гностическите съчинения."

Именно тези „гностически съчинения" и езотерични принципи влезли като съставка в
кабалистичните творби заедно с още много съвременни интерполации, които откриваме днес
в Зохар (както правилно доказва Мунк). Кабалата сега е християнска, а не еврейска.

Така в рамките на няколкото поколения на най-активни Отци на Църквата, работили
някога върху унищожаването на стари документи и изработването на нови пасажи, които да
бъдат вкарани в оцелелите текстове, от гностиците — законните наследници на Древната
Религия на Мъдростта — останали малобройни неузнаваеми отломки. Но късчето самородно
злато ще блести вечно; и колкото и изкривени да са сведенията, оставени от Тертулиан и
Епифаний, за Учението на „Еретиците", окултистът може да открие дори и в тях следи от
онези древни истини, които някога били огласявани по време на мистериите на Инициация.
Сред другите творби, съдържащи no-показателни алегории, са още и т. нар. Апокрифни
Евангелия; и най-накрая,, смятаният за най-ценна останка от Гностическата литература
фрагмент, наречен Pistis-Sophia, „Знание-Мъдрост".

Надявам се че в следващата ми статия върху езо-теричния характер на Евангелията ще
успея да покажа колко грешат онези, които превеждат Pistis като „Вяра". Думата „вяра" като
божия благодат или нещо, което се вярва немотивирано и сляпо, е дума, която се появява
едва след възникването на християнството. Павел никога не е използвал думата в този
смисъл в посланията си. А Павел без съмнение е бил ПОСВЕТЕН.

                                                                                (Тази поредица Е. П. Б. никога не завършила)
...

Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1588
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #14 -: (Неделя) 18 Юни 2017, 09:55 »

 Grin
http://budha2.blog.bg/drugi/2017/06/17/stalin-marksizmyt-degenerativniiat-kompleks-tainata-na-bible.1552258
Един въпрос.Кога и как ни е турен ,знака на звяра/при тях ще ни турят, значи е турен,остава да го заземят/.И как става истинското кръщене.Кръщене значи че човек се кръщава,дава му се име.
За да е във домовата книга на Земята,или да бъде откраден за звяра.Не забравяйте че те само крадат,не творят.
 Cool
П.п. Някои се оплакват че говоря неразбрано,е написаното би трябвало да ги задоволи откъм разбраност.
« Последна редакция: (Неделя) 18 Юни 2017, 10:27 от meander » Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Страници: [1] 2 3 ... 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални