Страници: [1] 2   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За психиката и психичните заболявания  (Прочетена 1300 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« -: (Петък) 24 Февруари 2017, 13:10 »

Видове психични заболявания

Екзогенни психични заболявания – към тях спадат психозите, които се развиват под влиянието на определени външни фактори. Причина за тези заболявания могат да бъдат интоксикации, инфекции, ендокринни заболявания, заболявания на вътрешните органи.

Психопатии
Отделно трябва да се разглеждат психозите, които са получени в резултат на остри травми и продължително травматично действие върху живота на дадената личност. Към екзогенните психични заболявания спадат и психозите, които се появяват на фона на травма, родово или друг вид заболяване, което причинява тежки и необратими(вметка: не съществува такова нещо като необратимо) изменения в мозъчните структури.

Едногенни психични заболявания – тук съществена роля играе наследствения фактор, но въпреки това все още няма точна яснота относно механизмите на предаване от едно поколение на друго. Склонността към психично заболяване може да се прояви през поколение, а предпоставка за появата може да бъде тежко или шокиращо събитие.

Към тези състояния спада шизофрения, при която се запазва интелекта и съзнанието на болния въпреки появата на психичните особености. В тази група спада и маниакално-депресивната психоза, биполярното афективно разстройство / което редува периоди на потиснатост и еуфория, както и смесени между тях състояния/.

Съществуват психични състояния, които не спадат към нито една от изброените групи. Такива например са старческите психози в резултат на болест на Алцхаймер; изменения в психичното състояние при епилепсия. При тях е обусловена наследствена предразположеност и промени в структурите на мозъка.

Съществуват група заболявания, които са гранични и теоретично погледнато не се отнасят към психични заболявания, но изглеждат твърде близки до тях. Това са неврозите, които представляват хронични разстройства на нервната система, които се появяват при стрес.

Акцентуацията също спада в тази група. Това е състояние, при което се наблюдава изостряне на някои черти в характера. Най-често се появява в период на утвърждаване като пубертета например.

Източник



Безпокойство
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/1_1487675976.jpg
За психиката и психичните заболявания

Депресия
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/2_1487675976.jpg
За психиката и психичните заболявания

Безсъние
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/3_1487675977.jpg
За психиката и психичните заболявания

Деменция
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/4_1487675977.jpg
За психиката и психичните заболявания

ОКР- Обсесивно-компулсивно разстройство
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/5_1487675978.jpg
За психиката и психичните заболявания

Шизофрения
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/6_1487675978.jpg
За психиката и психичните заболявания

Алцхаймер
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/7_1487675978.jpg
За психиката и психичните заболявания

БАР- Биполярно афективно разстройство
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/8_1487675979.jpg
За психиката и психичните заболявания

Аутизъм
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/9_1487675979.jpg
За психиката и психичните заболявания

Фобии
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/10_1487675980.jpg
За психиката и психичните заболявания

Параноя
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/11_1487675980.jpg
За психиката и психичните заболявания

Дисоциативни разстройства
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/12_1487675980.jpg
За психиката и психичните заболявания

Хранителни разстройства
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/13_1487675981.jpg
За психиката и психичните заболявания

Дислексия
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/14_1487675981.jpg
За психиката и психичните заболявания

Нарколепсия
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/15_1487675982.jpg
За психиката и психичните заболявания

Разстройство на половия идентитет
http://www.highviewart.com/uploads/cache/645x0x0/articles_gallery/7441/16_1487675982.jpg
За психиката и психичните заболявания

 Трябва да се отбележи, че никое състояние не е фиксирано и перманентно. Понеже всичко в природата "тече" има прогресиране(задълбочаване) и откриване на нови хоризонти, било то в негативен(както е в случая на психичното заболяване) или положителни аспекти.
  Има причини от които да се поучим и те се изразяват във взаимодействието ни със средата, като причината се корени в неправилно взет избор, попадане на неподходящото място по неподходящото време, отравяне с най-различни продукти на индустрията(проблема е винаги и храносмилателен) или просто разстройване на различните типове темперамент.
 В тази тема ще събираме алтернативни методи на лечение и интересна информация по темата.
Активен
Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #1 -: (Петък) 24 Февруари 2017, 20:03 »

 good Интересни неща пускаш във форума. Тази идея с къщата ми допада.
------------------------------------------
Смятам че ще е по темата - по-различен начин за преодоляване на част от психичните проблеми. Принципът е следния: когато човек чуе приятна музика, мелодията му въздейства пряко и променя психичното му състояние. Ако чуе смях му въздейства по друг начин. Ако чува викове, плач също и т.н.

Но това действа и по обратен начин със същата сила - идеята е, че като външните звуци въздействат навътре към психиката, така обръщайки процеса, изразявайки психичното състояние навън спонтанно без задръжки, човек си облекчава положението.
При яд и гняв, ако му идва да крещи, така може да изкарва тежкото от себе си, при тъга - плачът помага. Просто за миг се замисляш и следиш първото нещо, което искаш да направиш - може да е сумтене, въздишка, силно викане, пеене и т.н.
Примерно положителните неща, човек не потиска в себе си и когато е радостен или щаслив изразява състоянието си. Но когато се случи нещо отрицателно го потиска в себе си - един вид, че е срамно или неприемливо, някакви криви морални обществени норми според мен.
И от тук мисля, че тръгват една част от проблемите - човек вместо да се разтоварва от тези неща, започва малко по малко всеки ден да ги трупа в себе си.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #2 -: (Събота) 25 Февруари 2017, 21:41 »

Историята на кръвопускането



Практиката по кръвопускане започва преди около 3000 години в Египет, а след това продължава с гърците и римляните, арабите и азиатците, след това се разпространява из Европа през Средновековието и Ренесанса. Тя достига своя връх в Европа през 19 век, но впоследствие отказа и днес в западната медицина се използва само за някои избрани условия.


Хумор, Хипократ и Гален
За да се оцени обосновката за кръвопускането, човек трябва първо да разбере парадигмата на болестта от преди 2300 години по времето на Хипократ (~ 460-370 г. пр.н.е.). Той вярва, че съществуването е изразено от четири основни елемента: земя, въздух, огън и вода, които при хората бяха свързани с четирите основни темперамента: кръв, слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка.

Да бъдеш болен, означава дисбаланс на четирите вида темперамент. Затова лечението се състои в премахването на количество от прекомерния темперамент(хумор) по различни начини, като например кръвопускане, прочистване, катарзис, диуреза, и така нататък. От 1-ви век, кръвопускането вече е прието за общо лечение, но когато Гален от Пергам (129-200 г.) обявява кръвта като най-доминиращият темперамент, практиката "пускане на кръв" придобива още по-голяма важност.

Гален е в състояние да разпространява идеите си чрез силата на личността си и силата на писалката; Общата му писменост надхвърля два милиона думи. Той имал извънредно влияние върху медицинската практика и неговото учение продължава в продължение на много векове. Неговите идеи и писания са били разпространявани от няколко лекари в Средновековието, когато кръвопускането било прието като стандартното лечение за много условия.

http://static.framar.bg/filestore/arterii.jpg
За психиката и психичните заболявания

Методи за кръвопускане
Кръвопускането е разделено на генерализиран метод направен от кръвопускане и артериотомията, и локализиран метод извършван чрез разрези с вендузи и пиявици(вметка: после ще видим и тази тема). Кръвопускането е най-честата процедура и обикновено участва средната кубитална вена в лакътя, но биха могли да се използват много различни вени. Основните инструменти за тази техника са били наричани ланцети и палецов ланцет.

Палецови ланцети, били малки островърхи, с две остриета инструменти, най-често черупка на слонова кост или костенурка, които лекарят можел да носи в джоба си. Ланцетите обикновено са устройства с множество, променливи на размер остриета, сгънати, така че да се ползват, в случай, като джобно ножче.
 

Локализираното кръвопускане често означава обезобразяване, което включва остъргване на кожата с месингова кутия в кубична форма, съдържаща множество малки ножове, последвано от поставяне на вендузи, които включват поставяне на куполовидни стъкленици върху кожата и извличане на въздух чрез засмукване или предварително нагряване.

Инванзивно поставяне на вендузи

http://pubs.sciepub.com/ajmbr/2/2/3/image/fig6.png
За психиката и психичните заболявания

Пиявиците използвани за кръвопускане обикновено са лекарствени пиявици, най-често от вида"Hirudo medicinalis"(медицински пиявици). На всяко хранене пиявицата може да погълне около 5 до 10 мл кръв, почти 10 пъти собственото си тегло. Използването на пиявици е силно повлиян от д-р Франсоа Брусайс (1772-1838), един парижки лекар, който твърди, че всеки вид треска се дължи на специфично възпаление на органи. Той бил голям привърженик на терапията с пиявици заедно с агресивно кръвопускане. Той считаше, че трябва да се поставят пиявици върху органът на тялото, който се счита за възпален.
Източник


Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #3 -: (Събота) 25 Февруари 2017, 21:58 »


При яд и гняв, ако му идва да крещи, така може да изкарва тежкото от себе си, при тъга - плачът помага. Просто за миг се замисляш и следиш първото нещо, което искаш да направиш - може да е сумтене, въздишка, силно викане, пеене и т.н.
Примерно положителните неща, човек не потиска в себе си и когато е радостен или щаслив изразява състоянието си. Но когато се случи нещо отрицателно го потиска в себе си - един вид, че е срамно или неприемливо, някакви криви морални обществени норми според мен.
И от тук мисля, че тръгват една част от проблемите - човек вместо да се разтоварва от тези неща, започва малко по малко всеки ден да ги трупа в себе си.

 Всичко е по темата, добрата превенция също. И в крайна сметка неизказаните ни емоции, пак отиват като продукт чрез нас върху другите, само че по-късно, с множество обърквания. Така че хората, които се притесняват за останалите прекомерно, по пътя на логиката спокойно могат да стигнат до извода, че живота ни е неизменно свързан с болка, която трябва да бъде изказвана винаги щом е налична. Най-вече в доброволните отношения: приятели, съпрузи, роднини..
 Деловите отношения в повечето случаи са изпълнени с лицемерие,  явно или не, някой иска нещо в замяна на друго конкретно нещо, но човешкия фактор не се премахва. И се оказва винаги, че единия иска повече от другия. Поради този факт е невъзможно деловите отношения да водят до добро психично здраве.
 Затова спокойствието е отредено само за мъртвите отвътре.
 
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #4 -: (Понеделник) 27 Февруари 2017, 21:22 »

Лечение с вендузи

 След десетки рандомизирани клинични тестове и проучвания с хора, с болки от всякакъв произход е публикуван доклад от списание "Основано на допълнителни факти и Алтернативна медицина" за значително намаляване на болката при хора с болки в кръста, в сравнение с обичайното лечение, както и на болни от рак, в сравнение с противораковите лекарства и аналгетици, също така за болка вследствие на респираторни проблеми.

*Помага за намаляване на болката
Смята се че вендузите освобождават тъканите дълбоко в тялото, отпускат напрегнатото тяло и скованост свързана с хронични болки в гърба и врата, мигрена, ревматизъм и умора. Знаело се, че някои атлети са използвали терапия с вендузи за естествено подобряване на производителността и намаляване на скованост, мускулни крампи, болки в ставите и съединителната тъкан, причинени от наранявания.
Вендузата прицелва меките тъкани, чрез прилагане на местен натиск към болезнените и оттекли области. Чрез увеличаване на притока на кръв към съдове и капиляри, тъканите получават много повече хранителни вещества и кислород. Практикуващите използват налягане, топлина, аспирация, под или над мястото на нараняване, което позволява на енергията да преминава свободно през каналите(меридианите), които преминават през нараненото място.
За помощ за намаляване на болката, вендузите се поставят в следните зони: над месестата част на раменните плешки, над слабините, по врата(за облекчаване на напрежението при главоболие, зъбобол или мигрена) или около кръста.

*Подпомага релаксацията
Може да изглежда по-скоро неутрализиращо, но вендузите често помагат за облекчаване на физически оплаквания и позволяват на хората да влязат в по-отпуснато състояние, тъй като централната нервна система се успокоява. Подобно е на акупунктурата, за която може да се предположи, че боли и е неприятно, но всъщност помага на повечето пациенти в защитният, физиологичен отговор на стреса. И следователно защитава от тревожност и депресия.
След като чашите се поставят и започнат да всмукват, може да се наложи да останат неподвижни в продължение на 20 минути, което принуждава пациентите да лежат в спокойствие и тишина, отпочивайки си, иначе в същото време биха могли да водят много трескав живот. Според колеж Пасифик на Източна медицина, друга причина за успокоението е, защото чашките издигат налягането, в помощ на напрегнатите мускули, което предлага усещане, точно като при масаж надълбоко в тъканите.

*Подобрява здравето на кожата
Вендузи се използват за редуциране на херпес, целулит, акне и кожни възпаления. Докато проучванията не са показателни, че могат да помогнат за сваляне на килограми, фактът че се тонизира и уплътнява кожата, чрез разширяване на капилярите и подобряване на притока на кръв, прави метода популярен сред знаменитости и хора в светлините на прожекторите, които искат да се явят с тонизирана кожа.

*Помага при лечение на настинки и респираторни проблеми
Обикновено се използва, за подпомагане подхранването на белите дробове и изчистване на слузта и задръстванията, терапията с вендузи може да бъде полезна, за ускоряване на времето на лечение на респираторни заболявания като грип или обикновени настинки. Вендузите помагат за подобряване на имунната функция, чрез раздвижване на кръвта и лимфната течност в организма, поради което лечението е свързано с намаляване на белодробните заболявания(особено хронична кашлица), алергии и астма.
Лечението на респираторни заболявания като белодробна туберкулоза е един от най-старите начини за използване на вендузи и е усвоен дълго преди да са били налични предписания.

*Подобрява храносмилането
Акупунктурата и вендузите са два популярни метода за подобряване на храносмилането и намаляване на симптомите от заболявания като синдромът на раздразнените черва. Това може да бъде преди всичко, защото те могат да намалят стрес отговора на организма, което е силно обвързано с храносмилателното функциониране.
През цялата история е установено, че терапията е полезна за хора с чести болки в стомаха, диария, остър гастрит, загуба на апетит, стомашно-чревни заболявания и задържане на вода. За храносмилателни смущения, вендузи обикновено се поставят в следните области: около пъпа, над пикочния мехур, около бъбреците или над стомаха.


Какво е терапия с вендузи?

В Китай, терапията с вендузи се счита за специално лечебно умение, и то често се предава от едно поколение на друго. Древните текстове гласят, че вендузи първоначално са били използвани от даоистки медици-билкари и е популярен начин за лечение на болни кралски особи и елитите.

Лечители през годините са лекували успешно пациенти с различни симптоми и заболявания, които не могат да бъдат излекувани чрез конвенционални методи, включително белодробна туберкулоза, настинки, болки в гърба, мускулни спазми и притискане на нерви. Традиционно вендузи също се използват при пациенти с нарушения на кръвта (като анемия), ревматични заболявания, като артрит , проблеми с плодовитостта и психични заболявания.
Докато терапии с вендузи, използващи топлинна енергия имат най-дълга история, в азиатски страни като Китай, Япония и Корея, подобна практика, наречена "мокри вендузи" също е била използвана в Близкия изток в продължение на векове. Наскоро вендузите станали по-популярни в САЩ и други западни държави също, като някои лекари са започнали да прилагат вендузи и акупунктура в планът за лечение на своите пациенти, за естествено облекчаване на симптомите на болка, задръстванията и хронични инфекции, без необходимост от лекарства. Днес можете да намерите, терапията да се предлага често в центровете за традиционна китайска медицина, някои масажни терапевтични центрове, както и някои цялостни здравни центрове.

Поддръжници смятат, че практиката помага за премахването на вредни вещества и токсини от организма, което от своя страна подобрява имунитета.
Британското общество за лечение с вендузи, насърчава и помага на пациентите да намерят квалифицирани терапевти, и посочват, че терапията може да лекува безопасно, включително:

Респираторни инфекции
Заболявания на кръвта, като анемия и хемофилия
Болки в ставите, причинени от артрит и фибромиалгия
Мигрена и напрежение главоболие
Мускулни болки и скованост
Плодовитостта и гинекологични заболявания
Проблеми на кожата като херпес, екзема и акне
Високото кръвно налягане (хипертония)
Психичните разстройства, тревожност и депресия
Хранителните алергии и астма
Разширените вени и целулит

Трапия с вендузи срещу Акупунктура: С какво са сходни и по какво се различават?

Вендузи и акупунктура са сходни, тъй като и двете насърчават оптимално "Чи", чрез теглене на енергия и на притока на кръв към области на тялото, които са възпалени, склонни към ниска лимфна циркулация или лошо кръвоснабдяване. Понякога двете практики се извършват заедно чрез поставяне на акупунктурна игла в кожата на пациента и след това покриване на иглата с вендуза.
От гледна точка на тяхната история и ползи, според традиционната китайска медицина, вендузи и акупунктура, и двете са в помощ за разсейване на кръвонасядане, което може да доведе до заболяване. Вендузите и акупунктурата следват линиите на "телесните меридиани" по протежение на гърба, насърчават релаксацията и премахването на напрежението, докато се повишава енергийния поток(известен като "Чи" на жизнената сила).
И двете практики са препоръчвани от традиционни китайски лечители за лечение на обикновена настинка или грип, борба с хроничен стрес и насърчаване на изцеление след пневмония, бронхит и мускулно-скелетни наранявания. Те правят това, като помагат на натрупаните токсини да бъдат изчистени, блокажите освободени, и вените и артериите да се отворят.
Теорията зад използването на акупунктура и вендузи едновременно е, че заедно те достигат тъкани или мускули, които са се стегнали в отговор на травма, от белите кръвни телца, които са залепили жилите заедно.
Акупунктурата използва миниатюрни игли, за да увеличи притока на кръв към засегнатата област, но при хора с увреждания, използващи вендузи заедно с акупунктурата, може да е по-благоприятно за облекчаване на отоци. Това е защото единствено увеличаването на притока на кръв няма да разреши проблема с болезнената тъкан или мускулния проблем, зоната също така има нужда от дрениране(източване) на допълнителните течности, за да започне процеса на оздравяване на организма и белите кръвни клетки да бъдат освободени.

Мисля, че всеки може да го прави и сам, като разучи меридианите върху които иска да въздейства.
https://www.youtube.com/watch?v=mhOdwwuMJPQ Smiley
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #5 -: (Сряда) 08 Март 2017, 00:07 »

Покрай публикациите на Хоумър днес, се сетих за още важни неща около разконспирирането на залегнали догми, които като цяло са много удобни за общественото мнение, но напълно невалидни на практика  Smiley
Не бих казала, че информацията е в завършен вид, както би ми се искало, но това не променя нищо. Става въпрос за когнитивните нарушения и грешки, като мисля че разбирането на процесите е с най-голям принос за преодоляването им.

Това е статия от списание "Медицински преглед" на психоложката Елка Божкова(която има и книга "Истината за психичните болести". Не мисля, че заглавието отговаря на съдържанието, просто е описана повърхностно-наблюдателно информация, нещо като "миша" експертиза).

Когнитивни нарушения при шизофрения

Според речника по психология “когниция”означава познавателен акт, в процеса на който човек придобива, организира или структурира и ползва знание; система от смислово-съдържателни компоненти на психиката в противоположност на емоционално-афективните ù компо-ненти.
Друго определение е „способност да се разбира, мисли и научава и да се решават комплексни задачи по адекватен и икономичен начин” 


Невро-психологичните дефицити, най-вероятно с генерализирана природа, са ядрена черта на шизофренната болест, те
съществуват още в началото ù, повлияват съществено функционирането на индивида в обществото и са предиктор за изхода от болестта. Когнитивното оценяване може да има голяма клинична стойност за развиване на реалистични очаквания за функционирането на пациента и за създаване на подходящи терапевтични програми.

Мисленето е един от когнитивните процеси и именно неговите нарушения са били забелязани първоначално при шизофрения. В края на ХІХ век немският психиатър Емил Крепелин описва за пръв път една от формите на шизофренното
разстройство, като го назовава „dementia praecox“,буквално “ранно оглупяване”. Като един от четирите аспекта, свързани с дефицити, Крепелин разглежда увреждането на разума. Той класира между смущенията на мисълта или на речта прекъсването на дис*урса, недостатъчността му, внезапното спиране, а също и противопоставянето, негативизма и отслабването на критичността и преценката.
Названието „шизофрения” (от гръцки σχίζω –разкъсвам, и φρήν – душа, душевност, ум) е дадено от швейцарския психиатър Ойген Блойлер през 1908 г. Той описва четири фундаментални (първични) симптома на шизофренията, един от които е свързан с мисленето − асоциативната халтавост(неорганизираност), а халюцинациите и налудностите разглежда като допълнителни (вторични) симптоми.

НАРУШЕНИЯ НА МИСЛЕНЕТО

Днес нарушенията на мисленето при шизофрения са систематизирани като:
− нарушения във формата на мисловния процес: обстоятелственост, тангенциалност(Когато се говори за напрежение. Едно тяло е в покой-има напрежение на натиск,а когато е в движение –напрежението му е тангенциално ), резоньорство, разкъсано мислене, паралогичност, инкохерентност, блокаж и наплив на мисли;
− мисловни разстройства – символно, аутистично, магическо и амбивалентно мислене;
− нарушения в съдържанието на мисловния процес – свръхценни и налудни идеи или:дерайлиране,нелогичност,свръхконкретност (липса на абстракция), тангенциалност, обстоятелственост, влагане на допълнителен смисъл в понятията, неологизми, разкъсаност, персевераци(натрапчиво повтаряне на думи, движения, мисли), ехолалия(понтанно механично повтаряне на чужди думи или изречения без разбиране на казаното), бедност на съдържанието на речта, бедност на речта. Накратко, при шизофренните разстройства на мисленето се наблюдава необичайна логика, своеобразна употр*ба на думи, трудна за проследяване реч.
Т.нар. “когнитивно приплъзване” е мека форма на формалното мисловно разстройство и се среща при шизофренни пациенти и техни близки по-често, отколкото при здрави контроли.
Според МКБ-10(Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето), “Шизофренните разстройства най-общо се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията и с афект, който е или несъответен, или притъпен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит.” Една от основните групи симптоми, въз основа на които се поставя диагнозата, е “прекъсвания или вмятания в
потока на мисълта, които водят до разкъсана или несъответна реч, или нелогизми”.
Диагностичните критерии за шизофрения в DSM-IV(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) включват “дезорганизирана реч”, а между характерните симптоми са изброени нарушение на дедуктивното мислене, езика и комуникацията; на гладкостта и продуктивността на мисълта и речта. Някои автори, в частност Блойлер, са поддържали тезата, че дезорганизираната мисъл е единствената важна характеристика на шизофренията.

КОГНИТИВНИ СИМПТОМИ

В последните десетилетия понятието “когнитивен симптом” се използва в по-тесен смисъл. Описаните по-горе разстройства се причисляват по-скоро към позитивните (някои от тях – към негативните) симптоми, а когнитивни в
тесния смисъл на думата са разстройствата на паметта, вниманието, екзекутивните функции и
др. Нещо повече, между двете групи не се наблюдава позитивна корелация. Когнитивните симптоми се изследват във връзка и с цел локализиране на съответните увреждания на мозъка и най-новите хипотези им отделят специално
място, наравно с позитивните и негативните.
Едно разпространено субтипизиране на шизофренията е на I тип, с преобладаване на позитивните симптоми (налудности и халюцинации) и II тип, с преобладаване на негативна симптоматика (отслабване на емоциите, понижение на волята, бедност на речта, загуба на интереси и цели). Някои изследователи на базата на факторен анализ предлагат отгранича-
ване на трети вид симптоматика – „дезорганизиран синдром”, към който именно се причисляват когнитивните симптоми.
Когницията се изследва с психологични и невро-психологични тестове, а в последните години те се провеждат едновременно с невроизобразяващите методи. Невро-психологията първоначално е била фокусирана върху резултатите от уврежданията на мозъка (рани от оръжие, тумори, удари и др.). Психологичните тестове, създадени да измерват функционирането на различни части от мозъка, се използват сега рутинно за оценяване на пациенти с шизофрения. Много от тези тестове са базирани на принципа на локализацията.
От десетилетия изследователите на шизофренията се опитват да отнесат специфични аспекти на когнитивните постижения към специфични невробиологични системи, с надеждата да разделят по-широките понятия за когниция и невробиология на по-лесно поддаващи се на обработка компоненти. Но засега не е ясно дали когнитивното функциониране може да се разд-
роби смислено до същата степен, както подлежащата биология.
Изучаването на когнитивните симптоми е необходимо поради голямата им предиктивна стойност за изхода от заболяването, функционирането в обществото, решаването на социалните проблеми и развитието на уменията. Когнитивните увреждания влияят на практика на всеки аспект от функционирането, пречат на способностите на пациентите да се ангажират в реални задачи и въздействат върху дълготрайния изход.
Някои автори предлагат “критериите на DSM-V да включват специфичен критерий за ниво на когнитивно функциониране, навеждащо на мисълта за съответно тежко увреждане и/или значителен упадък спрямо преморбидните нива". Клиницистите трябва да фокусират възможностите на лечението за подпомагане на пациентите да си възвърнат преморбидните нива на когнитивно функциониране(предболестни симптоми).

ПАМЕТ И ВНИМАНИЕ

Когато вниманието е нарушено, това се отразява на резултатите от всички други тестове.
Паметта е многоизмерен конструкт. Изследването ù зависи от модела за човешката памет,който се използва. От практическа гледна точка е трудно да се разграничат при измерване вниманието и паметта. Според един от най-разпространените модели паметта се дели на сензорен регистър, краткосрочна памет и дългосрочна памет. Информацията постъпва в сензорния регистър, където е предсъзнавана и се задържа около 250 ms, след което постъпва нова информация. Част от нея преминава в краткосрочната памет, става съзнавана и може да се задържи там, докато е обект на активно внимание, иначе изчезва за 15 до 30 s. Към този етап се отнася работната памет, която се характеризира с постоянно съзнателно манипулиране с информацията. Шизофренните пациенти изпълняват много по-лошо от контролите елементарни задачи за обработване на информация, за които се използва сензорният регистър или краткосрочната памет. Такива дефицити има и по време на ремисия, и при роднини от първа степен.
Голям брой изследвания посочват като най-засегната когнитивна функция при шизофрения вербалната памет.
 Според авторите нарушението на паметта при шизофрения не трябва да се приравнява с амнестичен синдром, тъй като, първо, то е съчетано с нарушения в други области (екзекутивна, моторна), и второ – несъответствието между непосредствената и отсрочената памет не е както при амнезия. Най-вероятно с тестовете за памет се открива по-комплексна, мултифакторна патология. Все пак 28% от пациентите в това изследване удовлетворяват обективните крите-
рии за амнезия, базирани на несъответствията между памет и интелект.
При пациентите с по-малко изразен общ невро-психологичен дефицит също е засегната паметта; при индивиди с по-сериозен общ дефицит са засегнати екзекутивните функции и те могат да бъдат по-силно нарушени от паметта.
Тези резултати подкрепят хипотезата за дисфункция на интегрираната фронтолимбична система.


Вербалната памет и научаването показват най-голямо различие между пациенти и контроли и без този ефект съществено се смекчават всички други разлики. Обратно, и двете групи от пациенти продължават да показват значителни дефицити във вербалната памет и научаването след контролиране на вниманието, абстракцията и всички други функции. Някои функции, не толкова типични за шизофрения (пространствено ориентиране, скорост на фината моторика и визуална памет), са по-засегнати при групата от по-рано лекувани пациенти, отколкото при групата с първи епизод.
Много шизофренни пациенти имат история на трудно заучаване на думи. Затрудненията в паметта съответстват и на находките с MRI за редукция на големината на хипокампа, амигдалата и целите темпорални дялове при шизоф-
ренни пациенти. Вербалната памет, като първичен невро-психологичен дефицит, присъстващ рано в хода на шизофрения, насочва към лявата темпорално-хипокампална система.
Има противоречиви данни по въпроса дали шизофренните пациенти се затрудняват при припомнянето, при разпознаването, или затрудненията в паметта се дължат на организационни дефицити в момента на кодирането. Хроничните пациенти имат дефицити и в спомнянето, и в разпознаването. Според някои изследвания ретенцията (съхраняването на информацията) е адекватна, а фиксацията (първоначалното кодиране) и репродукцията са нарушени (припомнената информация е по-малко от разпознатата), което напомня за паметовото функциониране при подкорова деменция, за разлика от коровите деменции, напр. болест на Алцхаймер.
Вербалната памет има по-тясна връзка с клиничния изход от позитивните и негативните симптоми.
Вербалната и невербалната памет са засег-
нати и при нелекувани пациенти. Работната памет е нарушена при шизофренни пациенти и техни близки. Според една хипотеза от 1997г., създадена от L. D. Goldman-Rakis и L. D.
Selemon, шизофренията е нарушение на работната памет.
Устойчивостта на вниманието е нарушена при шизофренни пациенти и техни близки.

ЕКЗЕКУТИВНИ ФУНКЦИИ

Поведението на шизофренните пациенти напомня поведението на пациенти с увреждане на фронталната кора: апатия, липса на мотивация, емоционално изравняване, разстройства на вниманието, трудности при формулиране на план за целенасочено поведение, дефицит във формирането на понятия, персеверативни тенденции.
Екзекутивните функции са свързани със способността да се обработва информация и да се планира действие. Те са “фундаментални и интегриращи процеси, чиято същностна характеристика е организация и контрол на текущата психична
активност, и преди всичко в нова и необичайна ситуация”. Екзекутивното функциониране, измерено с тестове като WCST (сортиране на карти), е свързано с активност в дорзолатералната префронтална корова система.
Шизофренните пациенти показват нарушение на екзекутивните функции. Същото се наблюдава и при техни роднини от първа степен, както и при пациенти с шизотипно
разстройство.
Около 35% от амбулаторните пациенти (29% след първи епизод) дават резултати от WCST, които могат да се интерпретират като увреждане, при което функциите на фронталния дял не са по-засегнати от езика, вербалната памет, пространствената памет, концентрацията и моторните функции. При хоспитализираните пациенти нарушението на екзекутивните функции е по-очевидно.
При сравняване на групи пациенти с шизофрения, шизотипно разстройство, други личностни разстройства и здрави контроли с два вида невро-психологични тестове – за екзекутивни функции
(WCST, TMT-B и вербална флуентност) и за по-общо интелектуално функциониране (речник и мозайка от WAIS-R), при пациентите от шизофренния спектър се установява относително по-сериозно нарушение на екзекутивните функции,
отколкото на общоинтелектуалните, сравнено с пациентите от другите две групи.

КОРЕЛАЦИЯ МЕЖДУ СИМПТОМИТЕ

Изследването на зависимостите между по-лучените резултати може да допринесе още повече за разбиране на взаимовръзките между когнитивните, позитивните и негативните симптоми, функционирането и прогнозата, както и за
изграждане на по-добри хипотези за тези връзки, за локализацията на мозъчната дисфункция и за субтипизирането на шизофренното разстройство. То може да бъде от полза и за оптимизирането на по-нататъшните невро-психологични изследвания на шизофренни пациенти. Когнитивните постижения имат слаба връзка със симптомите в началото на лечението, но корелират със симптомите след клиничната стабилизация. Това означава, че оценката на симпто-
мите на нелекувани пациенти дава малка представа за постоянните дефицити. Невро-психологичните скали клонят към по-сериозна корелация с негативните симптоми, отколкото с позитивните (с отделни изключения) или със симптомите на кон-
цептуална дезорганизация.
Невро-психологичните оценки корелират значително с адаптацията в детството и сегашното общо функциониране, което предполага ранно начало в развитието на трайни дефицити.
Екзекутивните дефицити са най-добър предиктор за нарушение на общото функциониране,докато дефицитите на вниманието и паметта са най-добрият предиктор за преморбидната адаптация и трудово-социалното справяне. Трудността при ангажиране със задача/работа може да бъде ключово увреждане при пациентите с шизофрения.
Някои клиницисти предполагат, че когнитивните дефицити могат да са резултат от позитивни симптоми, но проведените проучвания показват, че налудностите и халюцинациите не засягат постиженията на когнитивните тестове.
Когницията е свързана с функционирането, а всички резултати от функционирането са свързани с вербалната памет. Решаването на социални проблеми и придобиването на умения са свързани с бдителността. Функционирането в
обществото е предсказано от екзекутивните функции. От друга страна, резултатите от функционирането не са засегнати значимо от психотичните симптоми. Поотделно вербалната памет, бдителността и сортирането на карти имат умерен ефект върху функционирането, но общият ефект е значителен.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #6 -: (Сряда) 08 Март 2017, 00:19 »

Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди


Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Аарон Бек през 60-те години на миналия век. Тази идея е доразвита в стройна теория от Дейвид Бърнс през 80-те години на миналия век. Според тази теория, най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

 
Мислене “всичко или нищо” (или неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или")
Събитията се оценяват единствено с категориите на поляризираното (бяло и черно) мислене. Това е мислене, при което не се оставя никаква възможност за степени или нюанси.

Свръхгенерализация
Единично негативно събитие се възприема като част от правило, което се прилага към всички житейски ситуации. Например, имали сме една несполучлива интимна връзка с представител на другия пол и вече правим заключение, че всички (мъже или жени) са такива.

Етикетиране
Това е форма на свръхгенерализация. Вместо да опишем грешката, ние прикачваме негативен етикет на себе си или на другите. Обикновено етикетирането е емоционално натоварено. Например, ако някой ни попита нещо, което не знаем, ние решаваме, че сме некомпетентни. Същият етикет можем да закачим и на някой, който не знае нещо, което ние го питаме.

Ментален филтър
Подбирайки отделен негативен детайл от цялата картина, ние се концентрираме върху него и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. Най-често даден детайл се изважда от контекста и започва да се използва за доказване на основателността на негативното мислене. Например, отиваме на концерт и понеже осветлението не е било достатъчно добро, ние казваме, че концерта не си е струвал.

Обезценяване на позитивното
Отхвърляне на позитивни преживявания по една или друга причина, убеждавайки себе си, че те не са важни или са заслужени. По този начин се поддържат негативните убеждения, които иначе биха се оказали в противоречие с реалността. Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с "Е, голяма работа!".

Четене на мисли
Предубедено заключение, че някой ще реагира негативно или си мисли нещо лошо за нас. Това е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас. Това е също така нереалистичното допускане, че друг би следвало да знае какво мислим, чувстваме или желаем ние в даден момент. Например, качваме се със свой съсед в асансьора и той не казва нищо освен едно "Здрасти!". Ние започваме да си мислим, че съседът не ни харесва или нещо ни е сърдит.
Негативни предсказания
Очакване, че нещата ще тръгнат на зле и убеденост, че предсказанието е вече съществуващ факт. Например, майка, която при всеки звън на телефона очаква да чуе, че се е случило нещо лошо с някое от децата й.

Преувеличаване и/или минимизиране
* Преувеличаването се отнася до надценяване на важността на дадено събитие или постъпка. Най-често се прилага към личен гаф или чуждо постижение.
* Минимизирането е необосновано обезценяване на нещата, докато те започнат да изглеждат незначителни. Прилага се към собствени или чужди качества или постижения.

 
Повлияване от емоциите
Правене на заключения въз основа на силата на емоцията. Например, чувствам се като глупак, значи съм такъв.

 
Мислене "трябва".
Свързано е с опитите за изкуствено мотивиране с "трябва". Например, шефът е поставил задачи за деня и ние си казваме, че "трябва" да имаме висока/най-високата оценка в края на деня.

Персонализиране
Свързано е с мисленето, че думите или действията на другите са пряко свързани с нас и с възприемането на себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. Например, казваме си, че именно нашето поведение по време на дадена бизнес среща е причина за неподписаните споразумения.

Реципрочност
Това е нереалистично очакване, че когато направим нещо добро за някого, той следва да ни отговори със същото, както като количество, така и като качество.
* Търсене на лично признание – възниква, когато смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, обич, подарък, похвала или нещо друго.
* Постоянен натиск – вярване, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху друг, той накрая ще ни даде това, което искаме от него.

Избирателни умозаключения
Изтъкване само на определени маловажни детайли за сметка на по-съществената информация. Например, тя му се усмихна, значи ми изневерява с него или той ми се усмихна, значи ще се ожени за мен.
* Приемане на желаното за реалност - тук невъзможността да се постигне желаното се трансформира в силна вяра в неговото съществуване.
* Приемане на нежеланото за реалност - тук неосъзнаването на желаното се трансформира в силна вяра в реалното съществуване на нежеланото.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #7 -: (Четвъртък) 27 Април 2017, 01:00 »

Пърлс въвежда в теорията си термин, взет от гещалтпсихологията, който дава името на цяло психотерапевтично направление – гещалт. Това понятие се отнася към законите на възприятието - означава цялостност, структурност и се пренася върху мотивационната сфера на човека.

Освен термина “гещалт” от гещалтпсихологията е взета и представата за организма и полето на околната среда. Психологическите явления съществуват само на границата на контакта човек – околна среда. Само чрез външната среда човек може да удовлетвори собствените си физиологични и духовни потребности.
При взаимодействието с полето на околната среда организмът осъществява цикъл на контакта, който включва следните стадии: предконтакт, контакт, финален контакт и постконтакт. На стадия предконтакт възниква потребността, на стадия контакт организмът избира от средата обект, който може да удовлетвори потребността, по време на финалния контакт изчезва границата между обекта и субекта. В постконтакта организмът се отделя от средата, асимилира придобития опит и така цикълът на контакта се завършва.

В гещалттерапията няма усреднени критерии за психологическо здраве. Човек, достигнал автентичност, придобива свобода на избора и става добър експерт за собствената си личност. Пърлс казва, че съществува т.нар. мъдрост на тялото, която поддържа равновесието – хомеостазата и възникването на нови и нови потребности, които създават условия за личностно развитие. “Мъдростта на тялото” – това е идеализирано метафорично понятие, което означава стремеж на човека към най-доброто състояние за себе си, към приемане на най-правилното решение.
Организмът съществува в динамиката на хомеостатичното (равновесното) състояние, когато потребностите са удовлетворени и организмът няма нужда от контакт, и неустойчивото, стремящо се към промяна състояние, когато някаква потребност се актуалириза и възниква необходимост за влизане в контакт с околната среда.
За поддържане на хомеостазата на човек му е необходимо да извършва постоянно обмяна с околната среда: да взема необходимото и да отхвърля излишното. За да удовлетвори възникналата потребност, тя трябва да бъде осъзната, да се изгради точна фигура, на която всички останали, минали и бъдещи, потребности ще станат фон и тя се изнася на контактната граница. Например за кърмачката целият смисъл на съществуването е свързан с грижата за детето, а другите потребности – от почивка, професионален растеж, общуване с приятели и др. отиват във фона.
Процесът на формиране на фигурата е динамичен, тъй като за нормалното, пълноценно функциониране на организма е необходима постоянна смяна на потребностите. Ако гещалтът не е завършен и потребността не е удовлетворена, възниква опасност фигурата да стане ригидна, и в различни неадекватни ситуации човек ще се опитва да удовлетвори една и съща потребност.

В гещалттерапията думата “трябва” не съществува, тя се заменя от “искам”. Това не е хедонистичната всезадоволеност, а крачка в посока на отговорността. “Искам” не бива да се разбира като призив за реализиране на всяко появило се желание. Тук се засяга съвсем друга проблематика. Под думата “искам” в гещалтерапията се разбира осъзнаване на действието като принадлежащо на автентичния индивид, не индуцирано отвън, противоположно на потнятието “длъжен”, което означава принудително неавтентично действие, свързано с външни обстоятелства.
Основната задача на психологията и психотерапията според Пърлз не е в това да обяснят защо възниква един или друг проблем, а в това да се даде отговор на въпроса как да се преодолее, какво е влиянието му и пр. За усещане пълнотата на живота човек трябва да осъзнае (не осъзнаване като разбиране, а като преживяване, чувстване) настоящето във всичките му измерения.
Терапевтичните сесии в гещалттерапията са емоционални, терапевтът поощрява свободното изразяване на блокираните чувства на клиента, както положителни, така и отрицателни. Но този вид психотерапия не може да бъде сведен само до необходимостта да се предизвикат екстремални емоционални преживявания. Известният Гещалттерапевт Робърт Резник в едно интервю казва, че “гещалттерапията без осъзнаване, асимилация и интеграция, състояща се само от реакция на емоциите, е “огън без светлина”, безполезна загуба на време.”
Така към осъзнаването на самия себе си и на околния свят “тук и сега” водят не вербалните конструкти, неизяснените инфантилни проблеми и травми, а пътешествието “надълбоко в себе си”, в дълбочината на чувствата, преживяванията, усещанията на тялото и на вътрешните образи. Това пътешествие не е тъждествено на съзерцанието и медитацията, а предполага активни действия от страна на клиента, включително и експериментиране със себе си и със своя живот. Понятието “тук и сега” означава, че акцентът в терапията се прави върху настоящето, на актуалния процес. В същото време този процес включва в себе си и миналото, и бъдещето.
В гещалттерапията няма твърди критерии за това какъв трябва да бъде човек. Гещалттерапевтите се придържат към теорията за парадоксалните промени: човек започва да се променя, когато започне да се възприема такъв, какъвто е, а не тогава, когато се опитва да бъде такъв, какъвто не е.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #8 -: (Четвъртък) 27 Април 2017, 01:02 »

В гещалттерапията се определят следните невротични механизми, които по същество са психологически защити. Нужно е да се отбележи, че всеки от тях първоначално служи като напълно здрав метод за приспособяване към околната среда и само когато станат обичайни, стереотипни, те се превръщат в дисфункционални невротични реакции.

Сливане (конфлуенция)

При включване на механизма на сливане човек престава да разграничава Аз от Не-Аз, той се слива с околния свят. В такава ситуация е невъзможно да се определи къде са собствените чувства и желания и къде чувствата и желанията на другия, къде съм Аз и къде - Ти.
При непатологичното сливане, кърмачето се намира в симбиоза – сливане с майката, влюбеният човек – в сливане с любимия, творецът – със създаваното произведение и др. Ако този механизъм стане стилов, устойчив способ на поведение, то човек постоянно се намира в ситуация на липса на граница между себе си и околния свят.
Този човек може да се познае по често използваното местоимение Ние, сливането в Ние е бягство от отговорност, от необходимостта да се вземат собствени решения. Основната психотерапевтична работа е свързана с построяването на личните граници с околния свят с помощта на процеса на сепарация и индивидуация. Във връзка с това пациентът в гещалттерапията е задължен да се изказва само от първо лице.

Интроекция

За да илюстрира механизма на интроекция, Пърлс прави аналогия с процеса на храносмилането. Човек трябва да получава храна от външната среда, той я преработва, смила, което му е нужно усвоява, а ненужното изхвърля. Усвоената храна става част от организма. Ако парче храна е глътнато без дъвкане и без желание за ядене, то се нарушава целият процес на храносмилане.
Процесът на психологическата асимилация е сходен с този физиологичен процес. Обществените норми, моралните ценности, правилата на поведение, както и храната, са част от външния свят, която човек приема в своя организъм. И точно както непреработената храна не може да бъде усвоена от организма, некритичното възприемане на мисли и постановки, “глътнати нацяло”, само защото ги е казал авторитет или е модерно, или в тях вярва болшинството, натоварва клиента с тежък товар. Такива постановки ще живеят вътре в човека и ще го управляват, но няма да бъдат асимилирани и интегрирани в личността. Безоценъчното приемане на чуждите чувства и постановки, както и мисли се нарича интроекция.
В определени жизнени ситуации интроекцията, както и други защитни механизми, може да бъде адаптивна форма на поведение. Например, малкото дете трябва да се научи да не разговаря с непознати възрастни на улицата, че не бива да пипа оголени кабели и др.
Така както и при сливането, и интроекцията не позволява да се осъществи нормален цикъл на контакта. Ако при сливането няма граница между организма и средата, то при интроекцията тази граница преминава вътре в самия организъм и не се осъзнава от него.
Често с интроекцията е свързана и употр*бата на думата “трябва” (примерно, трябва да успявам във всичко). Възниква въпросът – на кого си длъжен, защо да трябва и т.н. Работата с интроекцията е преди всичко насочена към осъзнаване на собствените желания, отделянето им от очакванията, желанията и чуствата на други хора, поемане на отговорност за собствения избор и пр. Интроецирани могат да бъдат мислите, мненията, представите, образите на значими фигури.

Проекция

Механизмът на проекцията е противоположен на интроекцията. Ако при интроекцията субектът пренася вътре в себе си нещо което принадлежи на външния свят и не може да отдели това нещо от самия себе си, то при проекцията нещо вътрешно, принадлежащо на субекта, се пренася във външния свят. Човек приписва на околните своите собствени мисли и чувства. Този процес може да се сравни с кинопрожектора, който проектира изображението на белия екран. Ние виждаме изображението, макар по същество екранът да остава бял и на него да няма нищо, което не се съдържа и на лентата, която е в кинопрожекционния апарат. Човек не вижда наоколо нищо, което го няма в главата му, в представите му за околния свят. Проектирайки човек нарушава границата между себе си полето на околната среда така, че влиза в контакт не с външния свят, а със самия себе си.
Човек проектира онези мисли и емоции, които по някакви причини не може да приеме в самия себе си: например, хистероидната жена, смятаща за неприемливо наличието на сексуални желания в себе си, разглежда всички постъпки на околните в аспекта на сексуалните отношения; на неуверения в себе си човек му се струва, че всички забелязват грешките му; ленивият баща се бори с леността на своето дете и т.н.

Ретрофлексия

При ретрофлексията човек влиза в контакт с околната среда, но след това връща върху самия себе си онова, което е било насочено навън. Емоциите, реакциите, действията, които са предназначени за други хора, променят посоката и се обръщат към субекта. Например, човек се удря с юмрук по коляното, когато е гневен, или се глади по косата, когато копнее за ласки. Ретрофлексията възниква тогава, когато по някакви причини човек не може да реагира на натрупаните в него емоции. Например детето, обидено от родителите, не може да прояви гнева си и е необходимо да го потисне. Но енергията на гнева не изчезва, а само променя своята посока, превръщайки се в автоагресия, а след това в чувство за вина. Висша форма на ретрофлексия е самоубийството, когато човек убива себе си, вместо да отмъсти на хората, които са го накарали да страда. Смята се, че много психосоматични болести са в резултат от ретрофлексията.
Психотерапията на ретрофлексията е свързана с връщането към истината, към задържаната емоция. Така, работейки с чувството за вина, терапевтът помага на клиента да изрази това чувство, след което да възстанови агресивния компонент на чувството, причина за автоагресията. След това се разгръща посоката на агресията, която става хетероагресия. Човек се гневи на някого от родителите, изразявайки своя гняв навън. Това е труден и продължителен процес.

Дефлексия

Под дефлексия се разбира бягството от реалния контакт, когато се запазват само външните атрибути на взаимодействието при липса на вътрешно съдържание. Този механизъм се използва за снемане на емоционалното натрупване, което съпровожда всеки реален контакт. Обичайна форма на дефлексия са светските разговори, бъбривостта, ритуалите, избягването на прекия поглед в очите на събеседника и др. Психотерапията на дефлексията е насочена към стимулиране на спонтанните прояви на клиента, откриване на бягството от контакта. При това е нужно да отбележим, че в поведението на един или друг човек обикновено може да се наблюдават няколко механизма за прекъсване на контакта, но за всеки индивид един от най-обичайните е стиловата характеристика на поведението.

Методи на гещалттерапията

Действието на невротичните механизми води до това, че човек губи индивидуалността си, цялостността, разпада се на фрагменти, на онова, което в психосинтезата Р. Асаджиоли нарича “субличности”, често противоположни един на друг, например – увереност – неувереност, мъжко – женско, чувствителност – рационалност и пр. Психотерапевтичното въздействие е свързано с връщането на клиента по пътя на интегрирането към своята същност, т.е. към самостта. В процеса на гещалттерапията човек се научава да се доверява на своите чувства и собствената мъдрост. Терапевтичният процес включва преминаване през няколко нива.
Първото ниво е ниво на обмен на клишета. На това ниво преминава животът на повечето хора, това са ритуалните отношения. Към тях се отнасят разговорите за времето, политиката, звездите, модата. На това ниво въпросът “Как си””, предполага единствено възможния отговор “Добре съм.” На този етап задачата на терапевта е да обърне вниманието на клиента върху безсмислието на прекарването на времето, при което няма реално взаимодействие между хората.
Второто ниво са маските, ролите които играем в обикновения живот. Това е онази концепция за себе си, която ние строим специално за това да я демонстрираме пред другите. Такива маски могат да бъдат на “мъжко момиче”, “неудачник”, “жена, приятна във всяко отношение”, “любител на истината”, “жертвата”. Изпълняването на определена роля това е стереотипно неосъзнавано действие, което клиентът поначало изпълнява и на сеанса по психотерапия. Естествено е, че за психотерапевта, който има широк спектър осъзнаване, поведението на клиента носи много информация. На този етап терапевтът трябва да стане “увеличително огледало”, в което клиентът може да се види. Въпросите на терапевта ще прекъснат обичайното поведение на клиента, а следователно ще доведат до фрустрация, но ще помогнат да осъзнае наличието на маски или роли. На това ниво работата на психотерапевта е насочена към реализиране на принципа “тук и сега” и е свързана с увеличаването на сферата на осъзнаваемото у клиента. Понякога терапевтът провокира пълно объркване на процеса с прекъсване на контакта или манипулации и след това насочва вниманието на клиента към истинската същност на дадено действие. След преминаването на това ниво клиентът започва да разбира как с помощта на ролите, маските и манипулациите всъщност бяга от реалния живот.
Третото ниво – това е взрив, насочен навътре (имплозия). Това ниво настъпва след максимална фрустрация, когато клиентът разбира че обичайното поведение е неискрено, манипулативно и от него трябва да се избави. Но в този момент клиентът чувства празнота и безпомощност, усещане, че няма изход. Това неприятно преживяване може да повлече след себе си излизане от процеса на осъзнаване и връщане към обичайните форми на поведение. На този етап терапевтът трябва да покаже, че избор съществува и клиентът е в правото си да остане в обичайното състояние и да не се променя, но човек трябва да поеме отговорността за всеки свой избор.При това терапевтът не трябва да кара клиента да бърза, тъй като възникващата пауза е запълнена с вътрешни преживявания.
Следващото ниво е ступор и взрив, насочен навън (експлозия). Усещането за вътрешно отчаяние на този етап може да се преживее като смърт или страх от смъртта. Гещалтерапията обяснява тази ситуация с въвличането на големи енергийни обеми, свързани с разрушаване на старото и раждането на новото. Терапевтът може да предложи различни пътища за освобождаване на тази енергия, свързани с експериментиране. Например той може да предложи на клиента в рамките на терапевтичната сесия да изрази обидата си, която той дълги години е трупал към майка си, или да се опита да потърси помощ от друг човек – нещо, на което клиентът никога не може да се реши съм.
Друга задача на гещалттерапевта е свързана с това, че на нивото ступор клиентът не чувства своите ресурси и възможности. Необходимо е да се помогне на клиента да осъзнае не само своите ограничения, но и своя потенциал, доколкото страхът пречи на външния взрив.
Пето ниво е нивото на автентичност и истинност. Тя се постига при осъзнаване от страна на човека на своята същност и на собствената личност. Личността интегрира основно блокираните собствени части и започва да усеща своите истински желания и потребности. Патогенните гещалти се завършват и човек става отворен за новия опит, отново се свързва със себе си и своите чувства.

Психотерапевтични техники

Гещалттерапията има разнообразни техники, много от тях заимствани от други видове психотерапия, например от психодрамата, транзакционния анализ, арттерапията. Гещалтистите смятат, че в рамките на техния подход е допустимо използването на всяка техника, която е естествено продължение на диалога терапевт – клиент и усилва процеса на осъзнаване.
Гещалттерапията може да се осъществява както в индивидуални, така и в групови сесии. При това груповата работа в рамките на гещалттерапията има своя специфика: в гещалтгрупите се акцентира не на груповата динамика, макар тя да не се игнорира от терапевта, а на индивидуалната работа с един член на групата, заявил своя проблем. Така групата е резонатор, хор, на фона на който се изявява солистът.
Първият технически метод, използван в гещалттерапията, е сключването на договор. В тази посока терапевтът и клиентът са равноправни партньори и клиентът носи собствената си отговорност за резултатите от терапията. При сключването на договороа се договаря този аспект, а също се формулират целите, които си поставя клиентът. За клиента, който постоянно бяга от отговорност, тази ситуация е проблемна и изисква работа. Така, на стадия на сключване на договора, клиентът се учи да поема отговорност за себе си и за това какво става с него.
В гещалттерапията е прието разделянето на техниките на две групи: техника на диалога и проективни техники. Техниката на диалога е работа, която се извършва на границата на контакта между клиента и терапевта. Терапевтът следи механизмите на прекъсване на клиента и изнася своите емоции и преживявания, като част от средата, обкръжаваща клиента, на границата на контакта. Друга група техники са т.нар. проективни техники, които се използват за работа с образи, съновидения, въображаеми диалози и пр. Точно разграничение на тези техники е възможно само на теория, в практическата работа те са тясно взаимосвързани.
Една от най-известните техники е техниката на “горещия стол”, която се използва в груповата работа. “Горещият стол” е място, на което сяда клиентът, когато има намерение да разкаже свой проблем. Взаимодействието се осъществява само между него и водещия групата, а останалите членове остават безмълвни слушатели и зрители и се включват във взаимодействието само по молба на терапевта. След края на сесията членовете на групата съобщават своите чувства, като е желателно участниците да говорят именно за чувствата си, а не да дават съвети и оценки на човека, който стои на “горещия стол”.
Още една оригинална гещалттехника е концентрацията (фокусираното осъзнаване). Осъзнаването трябва да става на три нива: осъзнаване на външния свят (какво виждам и чувам), на вътрешния свят (емоции, телесни усещания и мисли). Клиентът, който се придържа към принципа “тук и сега”, разказва за това какво осъзнава в дадения момент, например: “Сега стоя на стола и гледам терапевта. Чувствам напрежение и объркване. Чувам как силно бие сърцето ми.” Този експеримент изпълнява няколко функции. Първо, той позволява да се усили, обостри усещането за настоящето. Пърлс описва ситуации, когато след използването на тази техника пациентите са твърдели, че светът за тях е станал по-реален и по-ярък. Второ, този експеримент помага да се осъзнаят методите, с помощта на които човек бяга от реалността. Трето, монологичното осъзнаване е ценен материал за терапията.
Друга техника е техниката на експерименталното усилване. Тя се заключава в това, че клиентът е длъжен да усили нещо от своите малкоосъзнавани вербални или невербални прояви.
Следващата техника – техника на совалката, е насочена към разширяване зоните на осъзнаване. Тя е свързана с това, че терапевтът преднамерено променя нивата на осъзнаване, фигурата и фона в съзнанието на клиента. Совалковото движение може да става не само от различни зони на осъзнаване, но и от миналото в настоящето и обратно. Използването на групи в качеството на безопасен модел на околния свят е характерна черта на гещалттерапията.
И накрая към основните гещалттерапевтични техники се отнася и техниката на “празния стол”. Празният стол се използва за няколко цели. На него може “да седи”, значим човек, с който клиентът разговаря, при това може да бъде и умрял човек, например бащата, на когото, докато е бил жив, не са били казани важни думи. Второ, празният стол може да бъде използван за диалог с различни части на личността. Експерименталната игра, свързана с диалога на части от личността, терапевтът предлага когато пациентът има противоположни желания, които се борят помежду си, пораждайки вътреличностен конфликт. Вътреличностните конфликти често се пораждат от вътрешния диалог – дълг, изисквания на обществото, съвест/желания, емоции, спонтанност. Разгръщането на този диалог навън оказва терапевтично въздействие.
Още една интегрираща техника е техниката на работа с полярностите. В гещалттерапията има представа, че в личността едновременно съществуват противоположности, полярности. На клиент, който се оплаква от неувереност, му предлагат да си представи своята уверена част от личността и да се опита да пообщува с други хора като уверен човек, да мине с уверена походка, да проведе въображаем диалог между собствената увереност и неувереност.
Друга техника е техниката на извършване на кръгове. Тя се използва в груповата психотерапия, когато член на групата в игра – експеримент моли определени участници от групата или цялата група да се изкажат за него. Друг вариант – самият член на групата по кръг изразява своите чувства към участниците в групата. Техниката на кръговете е особено ефективна при работа с механизма на проекцията.
Оригинална гещалттерапевтична техника е работата със сънища, която тук се различава от същата работа в други психотерапевтични направления. Всички елементи на съня се разглеждат като части от личността на клиента, с всяка от които той трябва да се идентифицира, за да открие собствените проекции или да се избави от ретрофлексията. За да разкаже своя сън, клиентът трябва да говори в сегашно време.
В гещалттерапията се използват и техники на други психотерапевтични направления. Това се прави за постигане на терапевтичната цел – придобиване на т.нар. мъдрост на тялото.


Източник: http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=397636&df=46&dflid=3
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #9 -: (Четвъртък) 27 Април 2017, 01:17 »

Alike short film
Активен
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #10 -: (Четвъртък) 27 Април 2017, 12:19 »

 Antistar ,

Добре че пускаш тия материали,дано са от полза поне на някои читатели.Според мен част от начинаещите е(к)зотерици,мислейки си,че се занимават с духовност,всъщност несъзнателно се опитват да преработват някои свои невротизми.И тази несъзнателност ги прави лесна плячка за разните гурувци.
Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #11 -: (Понеделник) 01 Май 2017, 14:05 »

Инозитолът, познат като витамин В8, е гликозен полимер, необходим за правилното формиране на клетъчните мембрани в организма. Той е особено важен за проводимостта на импулси на нервните клетки и транспортирането на мазнините по цялото тяло. Именно инозитолът е съединението, отговорно за клетъчното делене. Той присъства в по-големи концентрации  в тъканите на мозъка, ретината, костния мозък и черния дроб. Важни източници на инозитол са бананите, кафевият ориз, нерафинираният петмез, лецитинът, съдържащ се в зърната, черният дроб, яйцата и ядките.

Инозитолът поддържа кръвоносната система. Отделя се в голямо количество чрез майчиното мляко, което води до заключението, че има тясна връзка и с имунната система. Доказано е, че ако инозитолът  липсва или е в недостатъчно количество в хранителния режим на човека, проводимостта на нервните клетки намалява. След проведените клинични проучвания е установено, че изонитолът оказва  благоприятен ефект за лечение на усложнения в следствие на диабет. Клиничните изследователи признават, че употр*бата на хранителни добавки, съдържащи инозитол в случаи на засегнати от рак тъкани, води до потискане на растежа на туморните образувания и даже обратното развитие на поразените клетки. Особено добри резултати са постигнати при  мъже, засегнати от рак на пениса, простата и тестисите. Инозитолът оказва благотворен ефект и при голям брой други състояния.

Инозитолът:

●  понижава нивата на холестерола в кръвта;

●  може да се използва за лечение на запек, поради стимулиращото

храносмилателния тракт действие;

●  успешно лекува определени психични смущения като депресия, натрапчиви неврози,  панически растройства, биполярно разстройство и трихотиломания;

●  подобрява скоростта на нервната проводимост при диабетна периферна невропатия и облекчава диабетната ембриопатия ;

●  оказва много добър ефект при лечение на синдрома на поликистозните яйчници;

●  спомага при лечението на чернодробни заболявания;

●  поддържа косата здрава и еластична;

●  е важен за правилното функциониране на няколко мозъчни невротрансмитера;

●  се използва при комплексното лечение на синдрома на дихателната недостатъчност;

●  проявява успокояващ ефект върху централната нервна система и подобрява съня.

 https://revita.bg/6934/zdravna-enciklopedia/%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB/


Инозитолът принадлежи към семейството на витамините от група B, често рецензиран като витамин B8. По химична структура инозитолът принадлежи към групата на карбоцикличните полиоли. Съществува под девет изомерни форми, от които myo-inositol (cis-1,2,3,5-trans-4,6-Cyclohexanehexol) e най-често срещаната. Друг често срещан стереоизомер на инозитола е D-chiro-inositol (cis-1,2,4-trans-3,5,6-Cyclohexanehexol).

В най-големи количества в организма се открива в чербия дроб, органите на сърдечно-съдовата и нервната система. Участва като компонент в няколко важни съединения:

    Лецитин - систавен от инозитол и холин, осигурява транспорта на мазнините между клетките и черния дроб. По този начин витаминът участва в метаболизма на мазнините и предотвратява натрупването на холестерол, така освен че намалява общото ниво на мазнини в организма, също предпазва сърцето и кръвоносните съдове от атеросклероза.
    Инозитолфосфат, Фосфатидилинозитол, Фосфатидилинозитол фосфат - това са три важни компонента в клетъчните стени, известни под общото наименование фосфоинозитиди. Под тези форми инозитолът играе ролята на "вторичен пратеник" в клетките. Това са ефекторни молекули, чиято биологична роля се обуславя от факта, че вещества с аминна, полипептидна и гликопротеинова структура не могат да преминават липидната бариера на клетъчната мембрана. Такива вещества са хормоните и медиатори като серотонин, ацетилхолин и норадреналин. Те въздействат на клетките посредством разположените по повърхността на мембраната рецептори, които от своя страна активират фосфатидилинозитол, отговарящ за последващо иницииране на серия от каскадни процеси, общо известни под термина сигнална трансдукция. Най-общият смисъл на гореописаното е, че инозитолът е част от система, активираща клетъчните процеси, в отговор на външни стимули, предавани от централната нервна и ендокринна система. Очевидно е, че инозитолът играе важна роля във функцията на невромедиаторите, предаващи информацията в мозъка (необходими за памет, познание, стабилно настроение, нервна и мускулна активност и т.н.).
    Инозитол хексафосфат - известен като фитинова киселина, изключително важно депо за фосфор в житните растения. Като такова е добре познато с психотропния си ефект, подпомага мисловните процеси и доброто функциониране на нервната система.
    Инозитол хексаниацин - това е форма, при която не се наблюдават страничните действия на ниацина, когато е необходимо той да се прилага във високи дози (1000мг и повече). При някои психични заболявания тези високи дози ниацин водят до увреждания на черния дроб, диабет, покачване на пикочната киселина.

Полезни ефекти на инозитола

Инозитол е известен със своя детоксикиращ ефект, като по този начин проявява протективни свойства върху черния дроб. Той е често използвано помощно вещество при изготвянето на много лекарствени средства, където осъществява както структурни, така и хепатопротективни функции.
Начин на прием на инозитол

Като водноразтворим витамин може да се приема във високи дози. Средностатистическият човек приема около 1 грам с храната дневно. Не съществуват данни за токсичност на витамина.
Източници на инозитол

Инозитол в по-големи количества се съдържа в черния дроб, бирената мая, зрелия фасул, говежди мозък и сърце, пъпеш, грейпфрут, стафиди, пшеничен зародиш, нерафинирана меласа, фъстъци, зеле.
Какво се случва при липса на инозитол?

При наличие на недостатъчни количества в организма се наблюдават следните състояния:

    депресия;
    обсесивно-компулсивно разтройство;
    паническо разтройство.

Най-общо се смята, че при гореспоменатите състояния 5-hydroxytryptamine (serotonin), който е основен медиатор в централната нервна система, не осъществява нормалната си функция, поради липса на достатъчни количества фосфатидилинозитол като "вторичен пратеник" в клетъчната мембрана. Eдна от причините при драстични диети да се развива състояние на депресия е именно това, че хората не могат да си набавят нужната доза инозитол. Има съобщения за използването му при лечение на депресивни състояния в дози от 12-18 g. на ден, разделени на няколко приема. С липсата на инозитол могат да бъдат обяснени заболявания на черния дроб, на сърдечно-съдовата система, загуба на косата, екзема, констипация.


Нежелани взаимодействия

Прекомерната употр*ба на кафе и алкохол пречат на усвояемостта на инозитол от клетките. Лекарствени средства, съдържащи естрогени и сулфамидни групи също влияят неблагоприятно на количественото му съдържание в организма.

https://www.bb-team.org/articles/2785_inozitol
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #12 -: (Понеделник) 01 Май 2017, 14:22 »

Ако е необходимо специално да подбера илюстрация към този афоризъм, по-добър пример от инозитола няма да намеря. Открит е през 1848 г. Немският химик Либих извлякъл вещество със сладък вкус от месен бульон. През 1895 г. руският учен Паладин получил от растения шест атомен цикличен спирт (да не се бърка с етиловия, от който по пътя на разреждането с вода правят водката - това са просто един клас химични съединения), свързан с фосфорната киселина, който нарекъл - фитинова киселина. Ето я всъщност и цялата биография. Когато в началото на ХХ век започва ерата на откритията за витамините, нашият герой пристига в двореца и през 1928 г. като незаменима добавка за хранене на дрождите, получава названието "биос-1" (от лат. bios- живот).


Обаче експериментите с животни показали, че неговото отсъствие в храната води до (само!) задържане на растежа и повишено опадване на косата. Тези немногочислени симптоми се отстранявали с добавянето на екстракт от черен дроб, съдържащ инозитол. На вълната на "грандиозните витаминни" успехи, не поглеждайки оскъдната симптоматика при неговия недостиг, опитите по неговото изучаване продължавали. Той дори получил номер по международната класификация - "витамин В8". Обаче интересът към него на фона на гръмките победи на неговите "съгрупници", например, витамините В1 и В3 постепенно угаснал. Още повече, че в човека, един вид, въобще отсъствали симптоми на неговия недостиг. Стигнало се дотам, че въобще го пъхнали в раздела на "витамино-подобните вещества", а в лекциите на студентите медици му отделяли два реда.

Обаче, "отшелникът" периодично подавал на учените вести за себе си, постоянно поддържайки интереса към себе си. Така той отвоювал за себе си полагащото му се място сред витамините, оказвайки се незаменим компонент на храната за пилетата, свинете... Малка сензация се явява жизнената необходимост от него при отглеждането на култури от човешки клетки.

Родният "брат" на аскорбина (витамин С)

Постепенно се натрупвали удивителни факти: инозитол, както и витамин С, е производно на добре познатата ни глюкоза (по тази причина преди дори го наричали "витамин ВС"), видимо, затова и при големи натоварвания на животните с витамина те не увеличавали неговото изхвърляне с урината. Била дори повдигната хипотезата, че той се явява резервен запас на въглехидрати, още повече, че големи количества от него били открити в сърдечния мускул на млекопитаещите и мускулите на акулите, а също в нервните тъкани на животните и човека. Високи концентрации на фосфорни етери на инозитола (фитина) били открити в растенията и особено в семената.

За прелом в съдбата на витамин В8 може да се смятат работите, показващи неговото значително влияние за функциониране на нервната система при животните и защитното действие на черния дроб при така нареченото "мастно прераждане".

За съжаление, опитите за приемане на "естествен" инозитол от семена на растения оказвало рахито-генно действие, тъй като в стомашно-чревния тракт фитинът образувал неразтворими комплекси с калция, желязото и цинка. Да, неуспехите не стимулират - инозитола си оставал в преддверията.

Най-накрая идват бурните 80-е години. Светът застана пред много проблеми: наркотици, алкохолизъм, стрес и огромни нервно-психични натоварвания. Появява се остра необходимост от безопасни лечебни препарати, тъй като съществуващите фармакологични средства за дадени състояния имали маса странични действия и порой от много грозни усложнения. Струва си да си припомним за американското обезболяващо средство за бременни - ЛСД, страничното действие на което доведе до трагедия - появяване на бял свят на бебета без ръце и крака.


Звездният час

Спомнили си за инозитола. Оказало се, че ние практически нищо не знаем за него. Минитюаризацията на изследванията, благодарение на бурното развитие на техниката, направи възможен, буквално приклетъчен анализ, позволи да се изучи непосредствено клетъчната "кухня", което ни застави да преразгледаме нашата гледна точка за този витамин.

Той е изключително важен за функционирането на нервните клетки, явява се целеви, специален вътрешно клетъчен "пощальон", пренасящ заповедта за освобождаването на калция, който на свой ред "включва" много клетъчни функции и механизми. Т.е., той привежда "вътрешно клетъчната" информация в "клетъчно" действие. Например, при известни обстоятелства той "привежда" мисълта на мъжа в... ерекция.

Английските изследователи М. Ларман и К. Сван от Университетския колеж на Лондон направиха сензационно съобщение, че разгадали пусковия механизъм на делене на яйцеклетката - централна роля в него се отрежда на... инозитола.

Именно инозитолът определя обема на клетката, а всички опити на съвременната медицина да се бори с такива сериозни усложнения, като отток на мозъка, оказва се, имат съвсем не тази точка на приложение и по всяка вероятност този проблем ще бъде решен само при обуздаване на "опърничавия" витамин.

Но най-потресаващото е, че инозитолът притежава превъзходен сънотворен ефект, с който не може да се кон*урира нито един от съществуващите препарати. Освен това, без да има странични ефекти, той притежава едно уникално свойство - променя качеството на съня! Изкуственото прекъсване на съня не пречи на повторното заспиване! Неговият прием, а това е около 1 грам, не нарушава координацията и не провокира дневна сънливост. Ето, ясно е откъде се взема целебната сила на бульоните, с които едно време лекували и гледали болните!

Спокойно - инозитол

Съвсем неотдавна медиците изясниха, че инозитолът в големи дози притежава психотропно действие, съпоставимо с действието на съвременните транквилизатори. В частност, той прекрасно се справя с депресията, неврозите, тушира пристъпите на паника и страх. И обратно, дефицита на витамина е свързан с раздразнителност и нарушения на настроението.

Инозитолът участва в състава на мембраните на клетките във вид на фосфоинозитиди, заемайки 2-8% от вътрешния слой на мембраната. Това е като едно негово вътрешно дело, откъдето той в случай на необходимост постъпва вътре в клетката. А за синтеза на това уникално съединение е известно твърде малко, макар да се смята, че три четвърти от потребността на организма се покриват за сметка на собствения синтез.
За наше всеобщо съжаление, учените констатираха, че кофеинът е враг на витамин В8 и води до изтощаване на неговите запаси в организма. Старото отношение към този витамин го прави неинтересен и не само, че няма да го намерите като таблетки, но и дори до днес още не е известна дневната нужда на организма, макар в справочниците да е указано 250-500 мг. дневно. Остава ни само да се уповаваме на своя "юнашки" организъм и разбира се на изкуството на хранещите ни готвачи. Макар че, трябва да се има предвид, че инозитолът е много неустойчив при кулинарна обработка. Може само да си представим какво остава в чинията, ако в изходните продукти той е всичко на всичко (мг. на 100гр. тегло) - в ориза 450; пшеницата - 370; бирените дрожди - 270; прасковите - 210; пресен зелен грах - 162; стафидите - 130; кайсии и зеле - 95; лук - 90; пшеничен хляб, диня и ягоди - 65; домати - 45; кокоше яйце - 33. А ако вие решите да използвате витамин В8 като сънотворно - ще ви се наложи да изпиете всичко на всичко някакви си... 10 литра мляко. И тогава - лека ви нощ!

https://www.nanocom-bg.com/test/index.php?option=com_content&view=article&id=16:vitamin-b8-inozitol-prirodnoto-sanotvorno&catid=62:nutrienti&Itemid=100055


Това са моите добавки от амазон. За Тулси мога да кажа, че пречиства белите дробове и нормализира пулса, ако имате аритмия. А за инозитола пише достатъчно, знам, че който има подобни проблеми ще прочете. Помага Wink
На английски има статии за инозитол, свързани и със шизофрения, ще преведа скоро.

Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #13 -: (Петък) 05 Май 2017, 15:52 »

Страданието и болестта са две различни неща

Карл Густав Юнг казва, че страданието е естествената противоположност на щастието и че не е задължително да си болен, ако страдаш.

Болест се появява тогава, когато съзнанието ти не може да интегрира страданието и то, бидейки „отвъд“ съзнанието, т.е. в несъзнаваното, в един момент разцепва или дисоциира съзнанието.

 

Това разцепване води до проява на различни неврози, а дори и до психотични изменения и болести, като шизофрения и пр. Шизофрения значи „разцепване на ума“ – от стгр. „схидзо“ – рацепвам, разделям и „френ“ – ум, сърце, диафрагма. Разбира се, важно е да се подчертае, че някои сериозни психотични състояния имат и друга етиология (причина за възникване), т.е. не само страдание, причинено от сблъсъка на съзнавано и несъзнавано.

 

Ако по Юнгиански си представим човека като едно Цяло, състоящо се от Съзнание и Несъзнавано, то схематично би изглеждал като един вътрешен кръг, който символизира Съзнанието, и който е поставен в друг, много по-голям кръг, чиито граници не се виждат – външния  „безкраен“ кръг символизира Несъзнаваното. Но то, макар и извън Съзнанието, също е част от самия човек.

 

Животът на човека, според  мен, може да се представи като една вечна Игра между Съзнание и Несъзнавано. Като целта ѝ е Съзнанието винаги да се поддържа цяло. В тази Игра  Несъзнаваното постоянно или епизодично се опитва да вкара свои съдържания в Съзнанието. Ако Съзнанието не може да ги асимилира, да ги интегрира, т.е. да ги напправи част от себе си, то и самият човек не може да достигне крайната си (относително) цел – да стане цялостна личност. Появяват се различни страдания, които могат да се проявят и като физически болести, и като психически такива. Знайно е, че физическата болест е по-повърхностна изява на непреодолимото страдание – т.е. човекът някак е успял да направи сблъсъка между Съзнание и Несъзнавано на по-повърхностно свое ниво и не е позволил Несънаваното да засегне Съзнанието му. Ако човекът се излекува успешно от тази физическа болест, то значи, че е успял да интегрира съдържанията на Несъзнаваното, които са опитали да навлязат в Съзнанието му. Но ако проявената болест е психическа – тогава е засегнато самото Съзнание и най-често човек сам не може да се справи – трябва да му помогне друго Съзнание – образно казано. При физическата болест също често се налага външна намеса и помощ – но там тя не е свързана с намеса на друго Съзнание, а с прилагане на стандартизирани външни методи за лечение.

 

Тази своеобразна вечна Игра между Съзнание и Несъзнавано може да се нарече и вечна Борба – зависи от гледната точка. Но какво е борбата, освен разновидност на играта? Затова предпочитам основно думата „игра“.

 

Темата е неизчерпаема, тъй както неизчерпаема е човешката психика, човешката Душа. Ако при физическите болести има изградени общи принципи на лечение, които се базират на многовековен опит, то при психическите, ако те нямат за основа физически промени – нещата са много по-сложни и няма унифицирани рецепти. Всяка Душа има своите уникални особености, своите Пътища, които са различни за различните Души.

 

Ако има психическа болест, за лечението на която се налага намесата на друго Съзнание, то от изключителна важност е Съзнанието на лекуващия да не се намесва в пътя на Душата на заболелия. Затова Юнг например не е привърженик на сугестивните методи на лечение (не че ги отрича, а просто смята, че те не помагат кой знае колко). Съзнанието на лекуващия хем трябва да се намеси в процеса, хем да не променя по свой модел Съзнанието на заболелия, дори заболелият да иска това. Добрият лечител не бива да го допуска – той трябва да помогне на болния да се излекува, т.е. да възстанови целостта на съзнанието си, и да види своя път, накъде върви самият той. Защото повечето психични болести действат като някаква своеобразна завеса, която пречи на реалното виждане.

 

Правейки аналогия с химичните процеси, Юнг казва, че когато две вещества влязат в реакция, неминуемо и двете се променят. Т.е. когато две съзнания влязат в някакъв общ процес – и двете се променят. Той говори за отношението „лекар-пациент“, но близко до ума е, че такава промяна става при всички видове отношения – не само между „болен-лекуващ“. Като един частен случай на този феномен, може да се изтъкне и това, че Юнг твърди, че и психичните заболявания могат да бъдат заразни – по същия начин, както и физическите. Не е рядко явлението заболелият да прехвърли своето несъзнавано съдържание върху съзнанието на лекуващия. И, ако той не може да се справи с тези съдържания – да развие същата или подобна невроза.

 

Но да се върнем на темата за страданието и болестта. От гледна точка на гореописаните неща става ясно, че е важно да се различава кое е болест и кое – страдание. Можем да отворим една скоба и да кажем, че дори и за физическите болести и страдания би било добре да се прави такова разграничение – защото някои общоприети болести в тази област всъщност може да са „само“ страдания, които да бъдат излекувани лесно, стига да се намери правилния подход; а други физически болести, които са приети за леки и тривиални, всъщност да са само изяви на по-дълбоки психически болестни процеси. Но ако се отплеснем в тази посока, можем да си говорим с векове – това е една необятна територия – и все още неизучена и дори непосещавана.

 

Появи ли се страдание – това е „знак“, че нашето собствено Несъзнавано иска да разшири Съзнанието ни. А Съзнанието се противопоставя на това. (Тук пак скоба – Несъзнаваното е и наше собствено, и общо, но за улесняване на разбирането на феномена го представям като неразделна част от цялостния Човек.) Ако противопоставянето трае дълго, далеч не е задължително да възникне болест (т.е. разцепване или дисоцииране на съзнанието) – просто човек си страда, но от това не заболява нито тялото му, нито психиката; той си живее в страдание. Но, ако в даден момент Съзнанието не издържи на наплива от Несъзнаваното - то пред личността има два пътя – или да направи този наплив част от Съзнанието си, или да развие някаква болест (която ще му попречи да постигне своята цялостна личност).

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

http://tretooko.com/articles/intuitziya/570-stradanieto-i-bolestta-sa-dve-razlichni-neshta
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #14 -: (Петък) 05 Май 2017, 17:43 »

 НАРЦИС

Древната легенда за Нарцис, както е разказана от римския писател Овидий в неговите Метаморфози, не е просто една обикновена история за момче, което се е влюбило в себе си. Тя притежава много деликатни и специфични детайли. Овидий разказва например, че Нарцис е син на речен бог и нимфа. В митологията произходът често съдържа поетични откровения. Очевидно има нещо изначално течно или водно в Нарцис, а съответно - в нашия собствен нарцисизъм. Когато сме нарцисисти, ние не сме стъпили на твърда почва (земя), не разсъждаваме ясно (въздух) и не сме обзети от страст (огън). Ако следваме мита, ние сме някак замечтани, флуидни, с размити очертания по-скоро потопени в потока на фантазията, отколкото безопасно стъпили върху установената си идентичност. Друг детайл, който се появява в началото на легендата, е предсказанието на Тирезий, прочутия прорицател: "Той ще доживее до дълбока старост, стига никога да не познае себе си." Това е едно странно предсказание: то подсказва, че легендата е за себепознанието, за любовта към себе си и за смъртоносния изход от себепознанието. Този аспект на мита създава впечатлението, че сме по-скоро в сферата на мистерията, отколкото - на обикновения синдром.

При следващата ни среща с Нарцис, той е на шестнадесет години и е толкова очарователен, че много девойки се влюбват в него; но според Овидий той е изпълнен със "сурова гордост" и отхвърля всички. Една от нимфите, която се влюбва в него, Ехо, притежава някои специфични особености: може да говори само с думи и фрази, които току-що е чула от някой друг. Един ден Нарцис се изгубва и извиква:

- Има ли някой тук?

- Тук - отвръща Ехо.

- Ела насам - казва Нарцис.

- Насам - откликва Ехо. Но щом тя се приближава, Нарцис се отдръпва.

- Бих умрял, преди да ти дам своята сила - казва той.

-  Да ти дам своята сила - отговаря тя по своя начин. В мъката си, отблъсната и нещастна, Ехо изгубва своето тяло и остава само гласът й.

В този ранен епизод виждаме Нарцис преди да е опознал себе си. Той въплъщава образа на нарцисизма, който все още не е вникнал в собствената си мистерия. Тук съзираме симптома: самовглъбеност и сдържаност, които не позволяват сърдечни връзки. Това е твърдо като скала и отхвърля близостта на любовта. Обсебваща, но не и истинска, любовта към себе си не оставя място за интимност с друг. Ехото в нарцисизма - чувството, че всичко в света е само отражение на Аза - не се отказва от своята сила. Откликването на друг човек или обект от външния свят би застрашило крехкото чувство на сила, поддържано от тази упорита и дефанзивна отдаденост на себе си. Като всяко симптоматично поведение нарцисиз-мът разкрива точно какво му липсва, чрез самите неща, на които държи. Нарцистичната личност пита отново и отново: "Добре ли се справям?" Посланието е: "Независимо какво правя и колко се старая, все не мога да почувствам, че се справям добре." С други думи, външната проява на самовлюбеност от страна на нарцисиста сама по сама си е знак, че той не може да открие адекватен начин да обича себе си.

Ако използваме терминологията на Юнг, бихме могли да разпознаем риег[6] , момчешката страна в душата на Нарцис - отчужден, студен, сдържан. Ехо е неговата противоположност - душата, която отчаяно се нуждае от свързване с момчешката красота. Но в присъствието на Нарцис душата се смалява до отекващ глас. Нарцисизмът няма душа. В нарцисизма ние отнемаме същността на душата, нейната тежест и значимост и я принизяваме до ехо от собствените ни мисли. "Душата не съществува", казваме ние. Съществува само мозък, в който настъпват електрически и химически промени. Това е само поведение. Или е само спомени и обусловеност. Отхвърляме душата като неуместна и в социалния си нарцисизъм. Изготвяме националния или градския бюджет, без да се погрижим за потребностите на душата. Нарцисизмът никога не би отстъпил своята сила на нещо, което толкова много прилича на нимфа, както душата.

Но за щастие легендата продължава. Една от тези, които Нарцис е отхвърлил, го проклина: "Дано и той се влюби, без да получи взаимност." И ние бихме могли да промълвим това проклятие, когато се сблъскваме със студената надменност на нарцисизма. Нещастният влюбен казва: "Надявам се, че един ден и ти ще разбереш какво е да обичаш, без да ти отвръщат със същото". Усещаме студенината на бездушието и прошепваме проклятие, което подобно на предсказанието на Тирезий всъщност е скрит благослов. Ако проклятието подейства, човекът би могъл да се промени.

Понякога в митовете проклятията се сбъдват по драматичен начин. В този случай богинята Немезида чува молитвата и решава да й отговори. Това ни отвежда към следващия етап в легендата, който на пръв поглед сякаш се отнася до наказанието на надменността. На Нарцис предстои да преживее трансформиращ, жизнено опасен и влудяващ епизод край един ручей. Намесата на богинята обаче може би сигнализира за разчупване на симптоматичното поведение, и за разтваряне на неврозата в болезнена дезориентираност. Твърде вероятно е божественото разграждане на нарцисизма да се концентрира в себепознанието и любовта към себе си. Идентичността би могла да стане още по-неясна и флуидна.

По-нататък в легендата младежът се приближава до един спокоен ручей, никога не докосван от човек или животно. Ручеят е обграден от хладна и тъмна гора. Когато Нарцис навежда глава, за да пие, той вижда своя лик във водата и застива. Овидий описва възхищението на Нарцис от образа, който сякаш е изваян от мрамор, и особено от шията, напомняща слонова кост. (Обърнете внимание на внушението за твърдост, едно ключово качество при нарцисизма.) Подобно на тези, които преди го пожелавали, Нарцис изпитва огромен копнеж да притежава този образ. Той протяга ръце към него, но не може да го достигне.

"Онова, което търсиш - казва Овидий, - не съществува. Обърни глава и ще изгубиш това, което обичаш."

Тук виждаме началото на реализацията на симптома. Нарцисизмът, бездушната и лишена от любов самовглъбеност, постепенно се превръща в една по-дълбока версия на самия себе си. Той остава истински застинал, изумен, потънал в размисъл за собствената си природа. За първи път нарцисистът се замисля за самия себе си - един основен образ в легендата. Преди вниманието му към него самия е било .празно, сега то води до изумление. В симптоматичния нарцисизъм няма размисъл и изумление. Но когато нарцисизмът се трансформира в една своя по-дълбока версия, той се изпълва със същност. Нарцисистът може би обича да се оглежда в истинско огледало, но само в момент на душевна трансформация гой се наслаждава на едно дълбоко, вътрешно отражение. Подобно на Нарцис, той има нужда от своя образ, за да медитира. Това е нещо много -по-ефективно и душевно от огледалото в буквалния смисъл на думата, използвано за повърхностните актове на самоодобрение.

Образът, в който нарцисизмът се реализира, не трябва да се възприема буквално. Това не е образът, който виждаме в огледалото, нито имиджът, който бихме искали да си изградим (както биха казали на Медисън Авеню), не е представата за себе си, нито онова, което искаме да видим. Образът, който Нарцис съзира, е нов, нещо, което той не е виждал никога преди, нещо различно. Младежът е хипнотизирай и очарован от него. Овидий казва: "Образът, който търсиш, не съществува." Той не може да бъде открит преднамерено. Човек се натъква на него неочаквано в ручей сред гората, където не грее слънце и не стъпва човешки крак. Онова, което нарцисистът не разбира, е, че себеприемането, за което той копнее, не може да бъде изработено или постигнато със сила. То трябва да бъде открито на място, което е по-интровертно от обичайните убежища на нарцисиста. Трябва да са налице вътрешни въпроси, може би дори объркване. Възможно е да му се наложи да стигне до точката, в която да се запита: "Какво става?"     

Особено показателен е фактът, че Нарцис намира новия поглед към себе си във водата. В този елемент,: който е негова специална същност и изконно право, той открива нещо за себе си. Не искам да разглеждам тази нарцистична вода като символ и да твърдя, че тя визира несъзнателното, майчината утроба или нещо подобно. По-добре би било да изхождаме директно от образа: Има ли нещо в мен, което да прилича на този ручей? Имам ли дълбини? Дали моите чувства и; мисли не пребивават на място, така отдалечено от. утъпканата пътека, че да е абсолютно спокойно и непокътнато? Има ли у мен влажно място, не територията на сухата интелектуалност, а по-скоро тази на влажните чувства и зеленото, плодородно, сенчесто въображение далеч от човешко влияние? Дали понякога не се улавям в момент на размисъл, когато си почивам, да се изумявам, а после да съзирам едно непознато лице, което е мое? Ако е така, значи митът за Нарцис, лечението на нарцисизма, може би живее у мен.

След това легендата разказва за копнежа на Нарцис да се слее с образа, който е открил. Сега той се измъчва и страда, подобно на обожателите, които е отблъснал. Възниква въпросът дали и той като Ехо няма да изгуби тялото си в своята мъка. Интензивността на емоционалните му страдания е несъмнена.

Той разговаря с дърветата и ги пита: "Нима някой, някога е изпитвал копнеж, подобен на моя?" Разговорът с природата показва, че неговата мъка събужда една нова връзка с душата. Когато душата присъства, природата е жива.

Предполагам, че разговорът с дърветата е една конкретна част от лечението на нарцисизма.Чрез включването на така наречения "неодушевен свят" в диалога, ние признаваме неговата душа. Не само човекът притежава съзнание. Сам по себе си този възглед е нарцисистичен. Когато някой психолог казва, че разговаряйки със света, ние проектираме в него нашата индивидуалност, той говори нарцистично, с убеждението, че индивидуалността и душата принадлежат единствено на човека. Но ако единственото, което правим във въображението си, е да се сблъскваме със себе си като в къща, пълна с огледала, то в него няма душа, а само проекции на "Аза" и "продуктите на Аза". Тогава нашите копнежи не се изразяват, а само се разиграват в едно безкрайно и безплодно осъществяване на желанието.

Джеймс Хилман е писал за копнежа като за важна дейност на душата, особено на младата душа - риег. Младежкото у нас страда и копнее. То остро чувства разделението и болезнено желае сливане. Така митът внушава, че сме на път да излекуваме нарцисизма, когато почувстваме непреодолимо желание да бъдем хората, които сме видели във въображението си.

Както индивидите, така и нациите могат да преминат през това посвещаване. Америка храни силното желание да бъде Новата Земя на възможностите, моралния маяк за света. Тя копнее да осъществи своите нарциетични представи. Същевременно осъзнаването на разстоянието между тези образи и действителността е болезнено. Нарцисизмът на Америка е силен. Той се демонстрира пред света. Ако можехме да поставим нацията върху операционната маса, щяхме да открием, .че нарцисизмът е най-очевидният й симптом. Но той съдържа обещанието, че този така важен мит би могъл да си проправи път в живота. С други думи, нарцисизмът на Америка е нейният необработен младежки дух за изначално нов възглед. Важното е да намерим пътя към водите на трансформацията, където упоритата сдържаност се превръща в любящ диалог със света.   

Но бягството от симптома не е лесно. Нарцис лежи на ръба на ручея, измъчван от осъзнаването на факта, че от момчето във водата го дели само една тънка мембрана. Лицето е така близо и същевременно така недостижимо. Той е потънал в тези мисли, когато изведнъж го осенява прозрение: "Това съм аз!" До този момент той не е съзнавал, че лицето, което обича толкова много, е неговото собствено.

Това е ключов момент в легендата. Нарцис се влюбва в човека от водното огледало, мислейки го за друг, макар че това всъщност е самият той. Нарцисизмът е здраво свързан с определени познати образи на Аза. Ние обичаме повърхностния образ, с който се идентифицираме, но Нарцис случайно открива, че има и други също толкова прекрасни образи. Те са в ручея, в самия извор на идентичността. Лечението на нарци-сизма, което е и начин на грижа за душата, е да се отворим към тези други образи. Нарцисизмът, подобно на неспокойния Нарцис, е суров и недостъпен. Но край ручея Нарцис възстановява естествената си влага. Подобно на цветето, той става гъвкав и красив, придобива корени.

Един деликатен момент: Нарцис се научава да обича себе си единствено когато се възприема като външен обект. Той се вижда като някой друг. Това не е его, което обича егото; това е его, което обича душата, лицето, разкриващо се в нея. Бихме могли да кажем, че лечението на нарцисизма е движението от любовта към Аза, която винаги съдържа намек за нарцисизъм, към любов към собствената дълбока душа. С други думи, разчупването на нарцисизма ни предлага да разширим границите на онова, за което се мислим. Когато открива, че лицето в ручея е неговото собствено, Нарцис възкликва: "Притежавам онова, за което копнея." Любовта към новия образ на Аза води до нови знания за себе си и за собствения потенциал.

Тогава, в друг специфичен и пълен със съществени детайли момент от легендата, Нарцис започва да мисли за смъртта. "Мъката изцежда моите сили -казва той - и ми остава малко живот. Пречупен съм в разцвета на живота си." Поднася ни се една мистерия, вградена във всички посвещавания и ритуали, свързани с прехода: краят на предишната форма на съществуване се възприема като действителна смърт.

Образите на смъртта могат да съпровождат промените в нашия нарцисизъм: твърдото момче трябва да се предаде. Единственият път през нашия нарцисизъм е да почувстваме смъртоносната раната и да приключим с представата за Аза, която сме изградили и поддържали с такова внимание. Нарцисизмът няма да бъде излекуван от буквалната реализация на грандиозните очаквания, които фантазията храни. Те трябва да пропаднат, за да се появи "другият".

Митът за Нарцис може да бъде изживян по много начини. Понякога ручеят може да се появи у друг човек. В него бихме могли да разпознаем образа, който можем да обичаме и да бъдем. Но подобни случайни срещи с образа, който едновременно е и Аз и не-Аз, са опасни. Възможно е животът никога вече да не бъде същият. Азът, който притежаваме, може бързо да се разгради и да се поддаде на процеса на трансформация. Нарцисизмът е като примамка, която ни води в живота от едно желано Аз към друго.   

При терапията понякога идва момент, когато пациентът казва: "Мисля, че искам да бъда терапевт." Бихте могли да доловите нарцистичен тон в това изявление, но може би това са по-скоро думи на Нарцис. Въображението на този човек е направило завой и навярно е открило ручей, видяло е образ (на Терапевта) отразен в ручея, харесало го е, дори се е влюбило в него и така е изживяло мита. Аз, като терапевт, бих разглеждал това изявление именно като мит. Бих се опитал да не смесвам Нарцис с нарцисизма, особено ако  последния би ме подразнил. Подобен момент може да; бъде съдбоносен. Той би могъл да е началото на един нов житейски път и затова не бива да се приема несериозно.

След това Овидий пренася своята образност към , елемента огън. От мъка най-напред Нарцис се удря по гърдите и кожата му "леко се обагря" като руменината на ябълката. Но после, подобно на восък, който се разтапя в присъствието на нежна топлина, като лед, топящ се на утринното слънце, Нарцис е погълнат от скрития пожар на любовта. Нейните огньове прогонват студа, характерен за стария Нарцис. Теологическите коментари на тази легенда я използват като морално доказателство срещу любовта към себе си, но всъщност историята разкрива, че любовта е трансформиращ фактор. Топлината на любовта създава душата.

Нарцис полага глава на тревата край ручея и тихо изчезва в подземното царство, където продължава да се взира в отражението си във водите на река Стикс. Нашите образи, особено онези, които се проявяват в живота и играят важна роля в моментите на трансформация, остават с нас вечно. След като образът се появи в нас, той винаги е потенциално видим за взора ни. След като посетите галерията "Уфизи" и видите "Примавера" на Ботичели, вие цял живот мечтаете за нея или често я споменавате като мерило за красота. Тя неочаквано изниква в моменти на размисъл или дискусия и ви напомня за вечното си присъствие. Този фрагмент от мита внушава, че бихме могли непрестанно да извличаме душа от нашия нарцисизъм, като се грижим за образите, които сме срещнали през живота си. Това е в основата на терапията чрез изкуството или на воденето на дневник: да създадем дом за определени образи, които са се оказали трансформиращи. Някои снимки и стари писма може би са свързани с ручея. От културологична гледна точка ние непрестанно сме канени в своите дълбини от пиесите, скулптурите и архитектурните паметници на миналите векове. Изкуството може да е лек за нарцисизма. Уредникът в музея прилича на лечителя. Създавайки музей за собствените си образи, ние се грижим за душата.

Историята на Овидий завършва с един колоритен детайл. Приятелите на Нарцис търсят тялото му, но не могат да го открият. На негово място намират цвете, жълто в средата и с бели венчелистчета. Тук виждаме как суровият, твърд, мраморен нарцисизъм се трансформира в нежната, гъвкава тъкан на нарциса. Някой ренесансов маг вероятно би предположил, че в моменти на нарцисизъм трябва да поставяме из къщата свежи нарциси, които да ни напомнят за мистерията, в която живеем. Историята започва със суровата сдържаност и завършва с разцъфването на личността. Грижата за душата изисква от нас да видим мита в симптома, да разберем, че има едно цвете, готово да поникне през твърдата повърхност на нар-цисизма. Познавайки митологията, ние сме в състояние да прегърнем симптома и да зърнем загадъчното правило, според което болестта на душата може да бъде и нейният лек.
http://www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Grija%20za%20dushata.htm
Активен
Страници: [1] 2   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални