Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Екологични зверства  (Прочетена 2040 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« -: (Събота) 10 Декември 2016, 14:45 »

Екс*урзия из България с гайгеров брояч



Запечатаните уранови мини край Бухово

Фотограф: АСЕН ТОНЕВ

Затворената уранова мина "Пробойница" се намира близо до гара Лакатник в Искърския пролом. Районът, посещаван от планинари, пещерняци и катерачи, е едно от най-популярните места за алтернативен туризъм в България. Малко хора свързват Лакатник с уран, радиация и кариера, но само на километър-два от катерачните маршрути, пещерите и туристическите пътеки се намира бившата мина "Пробойница", известна още като мина "Балкан". Реката, която минава през нея, минава и покрай туристическите маршрути и селото, и се влива в река Искър. Въпреки популярността на мястото никъде няма маркировка, обозначаваща, че в близост има уранова мина и повишен радиационен фон.

Този уранов рудник се превърна в повод за една поредица от, да ги наречем, уранови екс*урзии на трима души - еколог, биолог и фотограф. Обиколката на мини беше част от проект на екологично сдружение "За Земята". Идеята бе да проверим на терен какво е днешното състояние на няколко от някогашните мини и да чуем историите на хората, работили в мините и живеещи край тях. За жалост (или пък не) нямахме възможност да посетим всички стари мини. С двамата ми приятели - колеги се спряхме на 4 от 48-те закрити рудника в страната. Взехме фотоапарат и дозиметър - гайгер за определяне на радиоактивния фон, и тръгнахме на "ураново пътешествие".

Чакъл от уранова мина

Едва ли са останали хора, посещаващи Лакатник през последните месеци, които да не са забелязали огромните камиони, пълни с чакъл, които пъплят по пътищата в района. Нижещи се един след друг, като керван, те пренасят тонове чакъл напред-назад, нагоре в планината и надолу към пътя за София.

За пръв път чух за тези камиони преди повече от година по стандартния начин - в селската кръчма. Хората там пиеха ракия, любопитстваха и недоволстваха, единственото, което знаеха, беше, че там горе има стара уранова мина и от известно време около нея сноват камиони. Не се знаеше нито коя е фирмата, нито опасен ли е чакълът, нито къде се вози и за какво се използва. Край масата се завъртя слух, че фирмата е софийска, защото хората видели машини на столичната почистваща фирма ДИТЦ, че чакълът отива за строежа на фериботната връзка в Никопол, за настилка на магистрали и жп трасета...

След серия проверки фирмата е вече ясна. Е, почти, защото находището се експлоатираше от софийската "Екоседиментс" - срещу нея са подадени многократни сигнали от хората, живеещи в района. По-късно обаче друга фирма, "Екоинмат", започва да добива инертни материали от табаните (насипищата) от мината. Фирмата е различна, но камионите с чакъл и другите машини в района са си същите. Машините на новата фирма карат чакъл както от мината, така и към нея. Инертният материал, транспортиран към Пробойница, идва от друга част на някогашния уранодобивен комплекс "Балкан" - мина "Еленов дол".

Чакълът от табаните се преработва на място, а за целта се използват водите на близката р. Пробойница. Това се оказа и едно от главните прегрешения. След сигнали за замърсяване на реката и за умряла риба надолу по течението стана ясно, че филтриращата инсталация на фирмата не работи и замърсява водите. И още нещо - тя въобще няма задължителното разрешение за водоползване и заустване на отпадните си води в реката. Плевенската басейнова дирекция й състави акт, но и до момента фирмата не е глобена. Случаят е прехвърлен към столичната екоинспекция (РИОСВ - София), откъдето обаче не успяха да обяснят какво се случва с фирмата в момента. Очевидно обаче нещата текат по старому - Районната про*уратура в София преди около 2 седмици започна проверка срещу фирмата.

На мина "Пробойница", поводът за нашето изследване, беше отделено повече внимание, отколкото на другите три рудника. Направихме няколко измервания на радиационния фон на различни места, включително и на машините, които товарят чакъла. Резултатите бяха стойности около 3 пъти над нормата - заедно с репортери от национална телевизия измерихме 59 микрорентгенчаса при норма 20. Два дни по-късно данните ни бяха потвърдени и от измервания на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Проверката на АЯР показа също, че фирмата не следи редовно за радиацията на инертния материал, който продава - задължително условие при добив от минни изработки. Къде се използва потенциално опасния чакъл от мината остава неизяснено. Сигурно е само, че всички черни пътища около Лакатник са застлани с него.

Много хора от района, включително от Своге, са работили в урановия рудник край Лакатник. За времето си мината била най-новият и модерен уранов рудник в България. В търсене на руда били прокопани над 600 метра подземни галерии и шахти. Районът бил изследван обстойно, сондиран и на мина "Балкан", както я наричали някога, били възлагани големи надежди, казва Васил Чанев, директор на държавната фирма "Екоинженеринг РМ", ликвидирала и рекултивираща урановите мини в България. По план трябвало да бъдат прокопани още километри галерии, дори било отклонено и прокарано през подземен канал коритото на р. Пробойница. До същинските залежи и добив обаче така и не се стигнало. Руда била извличана, но в малки количества, от чакъла при прокопаването на галериите и сега уран може да има единствено в табаните около нея. Така все още неизградената мина преминала директно в процес на техническа ликвидация, а по-късно и на техническа и биологична рекултивация и накрая, за да се стигне до... до настоящата й полулегална експлоатация.


Идилия и радиация

Винаги съм свързвала Мелник с красиви пейзажи, пясъчни пирамиди, лозя, механи, изби с вино, но представите ми за това хубаво кътче на България значително се обогатиха, след като разгледах района с дозиметър за радиация в ръка.

Южно от Мелник, една от най-популярните туристически дестинации в страната, се намират селата Лозеница и Виногради. Делничен ден е и на 2 км от града, на една от спирките на местния автобус, са "накацали" хора, наоколо пасат животни, местните си работят лозята и градините. Единственият смущаващ факт в трудовата идилия в подножието на Пирин се намира на 10 метра от автобусната спирка - шахтата на старата мина "Мелник". Чакащите тук знаят за нея, но тя е (скрита) част от местния пасторален пейзаж, не притеснява никого. Или както един старец обяснява "той кмето ни каза, че там има високо напрежение, но на нас ни не пречи". Случайно минаващите по този път също не й обръщат внимание, тъй като няма никаква маркировка, указваща повишен радиационен фон. А такъв има.

Бях чувала за мина и за други уранови находища в Пирин - Брежани, Сенокос, Симитли, Елешница, Игралище. Бях виждала снимки, бях чела, но едва тук урановоминната ми фикция се разсея. Вместо пусто и злокобно място, лунен пейзаж с контури от бетон, желязо и грозни насипи видях една прекрасна местност, с която мината се е сляла - от бетона върху шахтата се открива красива гледка към Мелнишките пирамиди на преден план и заснежените върхове на Пирин на заден, шахтата е заобиколена от плодородни градини и разбира се лозя.

Оказва се, че мината дори е била от полза за някого - арматурата от бетонната й "тапа" е била открадната за вторични суровини. Разказаха ни, че хора от съседните села са разбили бетоновото покритие на входа на шахтата и изрязали арматурата, за да продадат желязото. Това злодеяние се компенсира от друго - в разпечатаната шахта се изхвърлят строителни и други отпадъци и така тя постепенно наново се "затваря". Проблемът е, че чрез отворената шахта се изхвърлят на повърхността дренажни води, които никой не пречиства. Тези води идват от галериите на мината и текат към лозята, нивите и градините на хората, към ливадите, по които пасат животните им. Водата е опасна, както и радиационният фон в района, който е няколко пъти над допустимите норми, както показа измерването.


Мина "Мелник" е затворена още преди половин век и поради това не е била счетена за твърде опасна през 90-те, когато е бил определен списъкът с рудници за техническа ликвидация. Тя обаче е сред трийсетината обекти, определени с постановление на правителството в края на 2007 г., които подлежат на оценка за риска.


Началото и грандиозният финал

На 25 км от София, в град Бухово, се е намирало едно от най-големите уранодобивни полета в страната, завод за преработка на рудата и хвостохранилища. След преустановяването на уранодобива мините са рекултивирани от наета от екоминистерството фирма. По-късно чрез проект, финансиран от Европейския съюз, са опуснати над 6 млн. лв. за реконструкция на хвостохранилището, за да отговаря на земетръсните норми и да се спре изтичането на радиоактивни води от него. Въпреки вложените милиони за рекултивация радиационният фон в Бухово си остава повишен - около града има няколко табели, забраняващи преминаването на хора и животни, но на практика всеки може да мине оттам на своя отговорност.

Бухово е началото - не на скромната ни обиколка, а на уранодобива в България въобще. Точно преди старта на Втората световна война германци са разработили първото находище тук. В края на живота му, през 90-те, за разлика от повечето други мини тукашните галерии не са били просто затворени. Краят бил подобаващо за мащабите на мината "грандиозен" - подземните галерии и шахти били напълнени с взрив и детонирани. Така до голяма степен била ликвидирана и опасността преградените шахти да бъдат разбити за скрап, както се е случило с всички мини в страната (виж интервюто с инж. Васил Чанев). Взривът "рекултивирал" от раз надупчената като швейцарско сирене от галерии и сондажи земя. От уранодобива тук са останали две хвостохранилища и няколко табели - единствената маркировка, която видяхме по време на урановата екс*урзия.


Уран в двора

Столичният кв. Сеславци е разположен в един от най-силно засегнатите от индустрията райони на страната. Въпреки близостта на комбинат "Кремиковци" и неговите табани, пречиствателната станция за битовите води на София и редица други замърсители, до кв. Сеславци се намира една много по-сериозна заплаха, на която се обръща твърде малко внимание.

Край квартала се намира една от големите уранови мини в страната, която трудно може да се нарече рекултивирана. Мината, нейните щолни (хоризонтални галерии) и насипи са разпръснати на огромна площ около Сеславци и въпреки това липсва маркировка за съществуването им, и за повишения радиационен фон в района. Радиацията е над нормата не само около щолните и насипите, но и по улиците на Сеславци, градините, къщите. Ветровете носят радиоактивни частици, а дъждовните води - замърсена вода към дворовете на живеещите в Сеславци и целия район. Мината постепенно се е сляла с квартала. Много от оградите на къщите са направени от бетонни блокове, взети от нея. Насипите започват непосредствено от крайните къщи в квартала и се свличат с все урановите остатъци към дворовете. Въпреки това милионите евро, предназначени за рекултивация за урановите мини в България, не са достигнали до този "затънтен" край.


Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #1 -: (Събота) 10 Декември 2016, 14:52 »

Урановите рудници трябва да бъдат запечатани наново

Васил Чанев, "Екоинженеринг - РМ"

Опасен ли е чакълът от мина "Пробойница"?
- Мина "Балкан", както я наричахме навремето, всъщност не е в ресора ни. Рудникът беше в разкритие и оттам уранова руда почти не сме вадили, до същински добив не се стигна. Това, че скалната маса, която извадихме навремето, се оползотворява, според мен е много добре, защото, изземвайки насипищата, фирмата фактически ги рекултивира. С други думи, ще се възстанови естественият ландшафт на района. За да бъде използван този материал, разбира се, това трябва да е съгласувано от Националния център за радиационна защита (НЦРРЗ) и МОСВ. Дали случаят е такъв, не зная, но за себе си съм абсолютно сигурен, че материалът там не е радиоактивен.

Фоновата радиация, която измерихме там, е 4 пъти над нормата.
- Ами идете на Черни връх, там е 10 пъти над нормата. Замерете на "Дондуков 1", там сигурно е 2 пъти. Уранът в малки количества се намира във всички гранити. Да не говорим за Нареченски бани в Родопите - влезте в баните там с брояч и ще видите наднормена радиация. Или влезте в една мелнишка изба и премерете за радон... Да, ампулата например, която откриха в Бухово наскоро, наистина беше нещо сериозно и опасно и само това, че е била затрупана с асфалт и плочки, е намалило вредното й въздействие (тръбичката с радий беше открита съвсем случайно под детска площадка в града в началото на юли; радиацията й беше стотици пъти над пределната норма от 20 милисиверта на час; според Агенцията за ядрено регулиране вероятно е лежала там от времето на рудодобива - бел. ред.). Но останалото са природни дадености.

На местата с радиация не трябва ли да има специална маркировка?
- По принцип не. Хоризонталните мини в страната бяха затворени. Всички бяха запечатани с вътрешни железобетонови прегради, засипки и външни прегради. За съжаление, когато проектирахме всичко това, в проектите не отчетохме коефициент "кражба". В тези рудници имаше стотици тонове метален крепеж. На Балкан такъв нямаше, там е като в Магурата, но пък там разбиха железобетоновата тапа, за да изнесат релсовия път. Ние си свършихме работата, но по-късно всички рудници, почти без изключение, бяха разбити.

Щом няма нужда от табели, смятате ли, че рудниците са безопасни за хората?
- Сега вече има нужда от табели, тъкмо защото мините са разбити. Няма нужда само там, където взривихме устията - тези рудници вече могат да бъдат открити само от маркшайдерите по карти. Аз самият вече няма да се ориентирам в Бухово.

От 4-те рудника, които посетихме, само в Бухово видяхме табели.
- Пластмасови ли бяха или метални?

Метални.
- Как са оцелели (смее се)? Аз бях директор няколко години в Бухово, в началото на 90-те. Тогава слагахме метални табели и на другия ден - нищо. Принудих се да поръчам пластмасови. Те оцеляха по-дълго, но пък пластмасата се чупи заради слънцето и студа. И в крайна сметка кравите не могат да четат. За насипищата (табаните) е ясно: където има табан, има и дупка.

Докъде сте стигнали със затварянето и рекултивацията на мините от 1999 г., когато сте започнали работа, досега?
-  Уранодобивът бе закрит през 1992 г. с министерско постановление и т.нар. техническа ликвидация приключи около 2000 г. Тогава започна рекултивацията - на нарушени терени, насипища, което означава възстановяване на ландшафта и там, където може, се насаждат подходящи дървесни видове.

 Какво представляваше ликвидацията?
- Затваряне на устията на мините и отвеждане на изтичащите води. Най-добър ефект даде взривяването - в Буховското минно поле например взривихме галериите. Там имаше 130 галерии с обща дължина 560 км. Така постъпихме обаче само там, където от мините не изтичат води, защото водата с киселинните си свойства излужва урана и излиза радиоактивно замърсена. На "Балкан" няма такава опасност, защото добив, както ви казах, там нямаше и водата не умива в такава степен рудни тела, че да изнася сериозна радиация.

Какво все още не е свършено по обезопасяването на старите мини?
-  Миналата година ни бяха възложени още 28 обекта (освен 48-те стари рудника от края на 90-те., с които приключихме). Сред новите е и шахта Мелник. По-рано тя не беше предвидена за ликвидация и рекултивация, защото е стара мина, била е затворена през 60-те години на миналия век. В списъка е и обект "Партизанска поляна" в Рила, "Бели Искър", претоварна гара "Капитан Ковачев" до Разлог, откъдето навремето се е возила руда и може да има останали късове, и т.н. При тези обекти също се случват много интересни неща, но засега няма да ги коментирам. Нищо секретно, просто не бих искал да се вдига излишен шум и да се правят грешни интерпретации. По всяка вероятност ще възложим НЦРРЗ да направим оценка за риска на населението около тези обекти. Оценката ще покаже дали там ще се наложат някакви мерки.

Подземните води пречистват ли се?
- Там, където може, се пречистват. И там, където оценката показва, че са вредни за населението и животните. Пречистваме водите на 3 места и на още 3 се предвиждат пречиствателни съоръжения, ако оценката покаже, че са нужни - едното е в района на Симитли, другото над с. Кремиковци, където е замърсено както с уран, така и с манган, а третото - Доспат. В Симитли всъщност имахме такава инсталация, но беше открадната - просто една сутрин не намерихме нищо, за една нощ я бяха смлели.

В софийския кв. Сеславци смятате ли, че е добре рекултивирано - насипите са почти в дворовете на хората и се носи прах?
- Смятам, че табанът, който е в края на селото, може да бъде изнесен, но не знам дали ще мога да го осъществя. Не мога да ви кажа със сигурност дали е опасно разпрашаването, не знам да е правено такова изследване. Навремето този табан беше облетян с хеликоптер и му пуснаха компост с цел да се затреви, но май тогава се затревиха покривите на хората.

Ще се наложи ли презатваряне на рудниците?
- Да, мисля, че ще се наложи. Все още не ни е възложено да ги презатворим, но се върви в тази посока.

Как гледате на изказванията за възстановяване на уранодобива в последните години?
- По-скоро Ленин ще стане от мавзолея, отколкото ние да възстановим уранодобива. Ние го ликвидирахме.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #2 -: (Събота) 10 Декември 2016, 14:56 »

Добивът на злато - екологична война в България

Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 765

« Отговор #3 -: (Понеделник) 12 Декември 2016, 22:26 »

30 години след аварията в АЕЦ „Чернобил" (Украйна) учените изследват влиянието на радиацията върху живите организми и екосистемата.

Животът след това: „Чернобил" представя разкритията на биолога Роб Нелсън и антрополога Мери-Ан Ошота - първите учени с неограничен достъп до опасната зона на Чернобил. 30 години след най-тежката ядрена катастрофа в историята учените изследват всички райони около АЕЦ „Чернобил". Те съзнателно се излагат на риск, за да проучат ефектите на високите дози радиация върху животните, населяващи района. Роб Нелсън и Мери-Ан Ошота достигат до любопитни разкрития за дивата природа и околната среда в едно от най-замърсените места на Земята.


Life After: Chernobyl / Животът след това: Чернобил 2016 (бг аудио)

Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен ladonnae
Sr. Member
****
Публикации: 310

« Отговор #4 -: (Понеделник) 19 Декември 2016, 15:36 »

Още едно екологично безчинство, този път от с. Трън, което някак срамежливо бе отразено в медиите този месец. Инвестиционно намерение, така се нарича. Но по-точно е да се каже - намерение за престъпление срещу хората и природата.




На 9 декември 2016 г. в 11.00 часа на площада на град Трън ще се проведе среща-дискусия във връзка с постъпилото в общината инвестиционно намерение за мащабен златодобив на територията на община Трън, област Перник.


Инвестиционното намерение предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 кв.км.

Половината от тази площ е на връх Руй, който е включен в защитена зона «Натура 2000», а другата част от 10 кв.км. попада върху територията на старата златна и уранова мина „Злата”. Това е „Главна жила” на рудопроявление „Злата”.

Района се намира между села, във високите части на Ерулска планина, водосбор на няколко реки, които са приток на река Ерма.

За интерес към златото в това месторождение свидетелстват следите от стари изработки, съхранени като рупи и холди, вероятно римски и датиращи от 3-4 век от Н.Е., според намерени в тях стари монети. В началото на 30-те години на миналия век, добив се е осъществявал от частни инвеститори, а след втората световна война – мината е държавна. По неофициални данни в периода на съществуването й са прокарани 15 000 линейни метра галерии, като са добити и преработени по метода на цианидирането 80 000 – 100 000 тона руда, при съдържание на злато от 6 – 10 г. на тон.

Още тогава, е установена първична и вторична уранова минерализация. В периода 1949-1951 година, в резултат от минната дейност са открити малки рудни уранови тела с размери от 0,5 до 2 метра и съдържание на уран до 0,08%.

През 1957 година „Управление за геоложки проучвания” ревизира всички минни работи, при което са установени 255 гама аномални точки. Следващата година, тематична бригада, ревизира минните разработки и установява, че урановата минерализация е привързана главно към златоносната жила. Урановото орудяване и в дълбочина е привързано към жилата. Най-високите концентрации на урана са в залбандите на жилата, а така също и в пукнатините и разломите които я секат.

През 1974 година експлоатацията е прекратена поради изчерпване на запасите от злато.

През 1987 година в резултат на анализа на геолого-геофизичните материали от по-рано проведените ревизионни и оценъчни работи в находище „Злата” е установено, че в пределите на „Главна жила” се набелязват 8 урановорудни тела на дълбочина 120 до 150 метра от повърхността. Дължината на рудните тела е 15-55 метра с дебелина 0,65 до 2,00 метра, а съдържанието на уран е оценено от 0,033% до 0,133%. Отбелязани са две рудни тела с дебелина от 0,1 до 1 метра, със съдържание на уран от 1,61% до 0,656%.

На основание тези данни, специалистите провели проучванията, правят извод, че находище „Злата” се явява обект с ураново орудяване. Изчислени са прогнозни ресурси  за уран, а находище „Злата” се явява перспективно. Установени са 10 рудни тела с редово и богато ураново съдържание.

В началото на 90-те години, се извършва експериментален добив, но с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 г. за прекратяване на дейността по добив на уран и последващо Постановление № 56 на Министерския съвет от 29 март 1994 г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, мина „Злата“ е закрита поетапно до 31.ХII.1995 г. като уранодобивно предприятие.

В Годишен доклад за състоянието на околната среда в България и радиационното състояние на околната среда в районите на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост през 1998г., Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), констатира, че пробите от отвала на щолната на мина “Злата” показват стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди, надвишаващи до 8 пъти характерните за района. В дънната утайка на р. Пръвна на 1км след щолната е измерена специфична активност по уран-238 – 210 Bq/kg, по радий-226 – 170 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолната, е с повишена обща бета активност – до 3.310 Bq/l, което води до радиационно замърсяване на р. Пръвна – общата бета активност на 1 км след обекта е до 2 пъти над нормата.

Новият проект започва през 2004 година, със сключен договор между фирма „Мартерн”ЕООД и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за търсене и проучване. Договорът е продължен с 2 години през 2007 и още веднъж за още две години през 2009 година.

През 2011 година, в МОСВ е внесен от инвеститора геоложки доклад за открити запаси от злато – 1,84 грама в тон руда. Инвестиционното намерение е изпратено за съгласуване към Регионална инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ- Перник) и басейнова дирекция, но специалистите издават становище, че подпочвените води в района и тези на река Ерма, ще бъдат трайно и необратимо увредени, поради което РИОСВ- Перник прекратява процедурата, но през 2013 година, след поредната смяна на собствеността на инвеститора и промяна в инвестиционното намерение, МОСВ отменя решението на РИОСВ и дава ход на проекта.

Предстои да се определи обхвата на оценката за въздействие върху околната среда, която инвеститора трябва да изготви и защити.






На 9 декември 2016 г. в 11.00 часа на площада на град Трън се проведе среща-дискусия на жителите на община Трън във връзка с постъпилото в общината инвестиционно намерение за мащабен добив на златно- сребърни руди, което разтревожи не само местните жители, но и тези от съседните общини, както и любители на природата на Краището от цяла България.

Въпреки минусовите температури на площада на градчето стотици хора стояха до последно на срещата.

Жителите на общината са притеснени от очертаващата се перспектива, която би нанесла трайни и необратими щети върху природата и здравето на хората в района. Наличието на уран на място, на което се предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 кв.км. за срок от 35 години не може да не притесни хората, които обожават родния си край.

Богатият на природни дадености и с широк потенциал за развитие на биоземеделие, животновъдство, различни форми на алтернативен туризъм, лов и риболов Трънски край рискува да загуби истинските си ценности и да се превърне в обезлюдена пустиня след края на рудодобивния проект. Притесненията на хората идват и от факта, че доскоро намеренията за проекта са били скрити от населението, което е научило за тях случайно.

За да се осъществи инвестиционното намерение, трябва да бъдат изсечени около 700 000 дървета, подчерта Кирил Ефремов – председател на Инициативен комитет „За чистата трънска природа‘‘. Приблизително 18 тона на седмица ще се взривяват в откритите рудници и концесионната площ на бъдещата златодобивна мина в Трънско, е по-голяма от цялата обработваема площ в общината. Присъстващите призоваха за развитие на екологични производства и туризъм.

Гост на събитието беше кметът на община Горна Малина Ангел Жиланов, който се обяви в тяхна подкрепа: „Има надежда, но трябва да се борите. Каузата е живота ви и живота на вашите деца. Преди 7 година голяма фирма си беше харесала 1500 декара при нас за каменна кариера. Имаше опити да подкупят хора от общината, но организирахме местен референдум и стигнахме до всеки човек. 80% от хората казаха „не“ на концесията. След това нямаше институция, която да спре волята на хората. Няма друг начин“, каза Жиланов.

При нас се заселиха 4 пъти повече хора, спокойни, че ще живеят на чисто. За 5 години вдигнахме четворно производството на биопродукти, а в хидропарка ни на ден идват по 2500 души през лятото“, каза Жиланов.




Видео от предаването "Господари на ефира" по темата

И г-н кметът, който... се (опитва да се) крие  (плюс миньорът умник, който е за икономиката)

Откритият (все пак) градоначалник няма мнение

Разбира се.



Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #5 -: (Неделя) 01 Януари 2017, 23:48 »

 Ето как идват книгите, посудата, гумите ви и кой знае какво още.

Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #6 -: (Четвъртък) 05 Януари 2017, 13:30 »

Antistar, право в десятката. good

Но има нещо, още по-страшно според мен. Заводите умишлено се довеждат до фалит и несъстоятелност. Това не се случва само в България, а навсякъде в по-бедните държави, в Африка, в Южна Америка и др. Понеже при тях е по-лесно, заради по-високите нива на корупция и престъпления. Примерно в Африка има държави доведени до такава немотия, че когато гражданите се обръщат към полицията, от там отговарят да си наемат частна охрана. Т.е. органът, който е нужно да опазва реда, в прав текст отговаря, че не могат да се справят и не могат да помогнат за безредиците.
И именно точно тогава се появяват тези, които се обобщават с думите - чужди инвеститори, външни бизнес партньори и др. Те наистина идват, изваждат завода от несъстоятелност и го правят работещ. И хората виждат положителната промяна, виждат че нещата се подобряват. Но това е едната страна на монетата.
Същите тези концерни развиващи се в транснационални корпорации, работещи в няколко държави и дори на няколко континента - борда на директорите им, управителния съвет, собствениците на капитала на тези корпорации, почти всичките са взаимообвързани в тайни организации и структури, заедно с други неафиширащи се пред обществото и координиращи действията си, чрез общи събирания. Именно те довеждат до недоимък народите и държавите им, създават условия за предизвикване на безредици, влияят на държавните структури, чрез подкупи, принуда или заплахи към служителите, влияят за прокарването на закони и наредби, създаващи свобода на бизнеса който развиват и безнаказаност когато злоупотребяват. И това не е конспирация, а отработен и канализиран начин по който се случват нещата. Придобиването на Каолин от Quarzwerke Gruppe е просто поредната стъпка.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #7 -: (Четвъртък) 05 Януари 2017, 14:00 »

 Разбира се, Страшкоу.
 Как да не са овластени в 3тия свят, където майките и бащите продават децата си за 200 евро по плантациите, за банани и какао, и ги обричат на робство, болести и преждевременна смърт. А самите канали за трафик се придвижват от блюстителите на реда.
 Уловката е както казваш, че никой си няма идея за дълбочината на корупцията и истинското лице на тези хора се крие в тайните общества, в които участват.

 Ние можем да проследим само предлаганата стока и да направим избор да не я приемем, което е достатъчно ако имахме разум.
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #8 -: (Четвъртък) 05 Януари 2017, 14:29 »

Разбира се, Страшкоу.
 Как да не са овластени в 3тия свят, където майките и бащите продават децата си за 200 евро по плантациите, за банани и какао, и ги обричат на робство, болести и преждевременна смърт. А самите канали за трафик се придвижват от блюстителите на реда.
 Уловката е както казваш, че никой си няма идея за дълбочината на корупцията и истинското лице на тези хора се крие в тайните общества, в които участват.

 Ние можем да проследим само предлаганата стока и да направим избор да не я приемем, което е достатъчно ако имахме разум.
Да, тези неща и аз имам предвд. Но каквито и решения да вземаме, когото и да обвиняваме, първата стъпка според мен е да сме съзнателни за случващото се и за начина по-който ни манипулират. И когато достатъчно хора са наясно и осъзнати е въпрос на време да се вземе и разумното решение в съгласие. Иначе се получават кавги, спорове и едни караници до безкрай.
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #9 -: (Четвъртък) 05 Януари 2017, 14:50 »

На всеки се е случвало да е достатъчно глупав да мисли, че с караница ще промени света. В някои случаи обаче няма други средства. И страданията не могат да бъдат отлагани.
 Но си прав, че обединението не може да се случи без разбиране и то е основата на ново начало. Така че ще се постарая  Smiley Wink
Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #10 -: (Четвъртък) 02 Февруари 2017, 02:20 »

 "548 ядрени горивни пръти с 164 метрични тона в реактор номер 2, сега са в контакт с подземната вода"
 "Безпрецедентно" ": Ракторът във Фокушима "далеч по-лошо е, отколкото се смяташе досега" - "Разтопено гориво е влязло в контакт с подземни води" - Разтопено ядро изглежда се разпространява навсякъде в "обширна зона" - Япония "ще има много затруднения за извеждане от експлоатация" - Официално: "Това е една много голяма повратна точка"

Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #11 -: (Петък) 10 Март 2017, 16:33 »

Активен
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #12 -: (Понеделник) 12 Юни 2017, 19:45 »

 
Трън категорично отхвърли златодобива – референдумът е успешен
93% от участвалите в референдума жители на общината се произнесоха срещу инвестиционните планове за златодобив в района, който според тях застрашава природата. Допитването прескочи необходимата избирателна активност, за да бъде валидно, а трънчани получиха поздравление от президента Румен Радев

Въпреки това вчера трънчани категорично се произнесоха, че предпочитат да запазят своята природа от рисковете, които крие златодобива. И показаха, че не винаги мисълта за чисто икономическа печалба трябва да бъде водещ аргумент при взимането на всяко едно решение в живота. При това го направиха толкова категорично, че независимо от съдебните решения всеки опит за пренебрегване на волята им би изглеждал доста рисков.

От фирмата „Евромакс сървисиз“ заявиха, че очакват решението на съда относно незаконосъобразността на решението на Общинския съвет в Трън за провеждане на референдума. Те добавят, че приемат резултатите от местния референдум в Трън като „очаквани на фона на масираната манипулативна кампания сред местното население“. Според инвеститора „отклоняването от законово установената процедура за разглеждане на такива инвестиционни проекти е разочароващо за бизнес климата в страната“.
http://baricada.org/2017/06/12/trun-referendum/
Активен
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6899
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #13 -: (Неделя) 27 Август 2017, 10:25 »

 Чинии с отрова - хранителният експеримент от 1902 година
Автор: zahariada

12 млади мъже сядат около красиво подредена маса с бели салфетки и сребърни съдове. Костюмите им са спретнати, а вратовръзките перфектни, докато те деликатно поднасят към устата си вкусната храна, всяка от която съдържа формалдехид и бензоат. Някои храни са покрити с боракс.   Тези мъже са наречени ,,Poison squad" и в продължение на 5 години, започвайки от 1902, ядат храна, приготвена в кухня, ръководена от правителството и в която се съдържат често срещани, но не достатъчно изследвани консерванти. Благодарение на тяхното съществуване, по-късно е създадена Агенцията за храните и лекарствата в Америка.   Това, че здрави млади мъже с готовност ядат храна с отрова, им спечелва репутация на герои. Днес подобно нещо би ни се сторило немислимо, но Харви Уайли - главният химик, който ръководи експеримента, виждал нуждата от предприемането на подобни драстични мерки. От 1800-те години обществото се хранело с опасната храна, чиито съставки не били регулирани по никакъв начин - бирата била смесена със стрихнин, в хляба понякога имало т*бешир, а производителите на мед продавали глюкоза, предоставяйки я като чист мед.   По онова време хранителните продукти, които се произвеждали в заводите, съдържали консерванти, които не били посочени на етикета. Уайли се питал дали всички тези нови химикали, включително боракс, салицилова киселина и формалдехид, не са прекалено опасни за хората.   Членовете на ,,Poison squad" били образовани, имали добри професии или били студенти в медицинския колеж. Уайли не се опитал да прикрие по никакъв начин факта, че съгласилите се да участват в експеримента рискуват живота си. Използвайки отпуснатите му от правителството 5000 долара, той закупил храна, наел готвач и повикал 12-те участника. Всеки от мъжете били внимателно прегледан - изследвали се теглото му, телесната температура и пусла - преди и след всяко хранене. Освен това, се вземали проби от кръвта и урината им. В експеримента участието на жени било строго забранено.   Докато групата мъже ядяли храни, пълни с консерванти, обществото се влюбило в смелостта и подкрепяло каузата им. Журналистите непрестанно пишели за ,,младите мъже с перфектна физика и в добро здраве". Изведнъж хората започнали да се притесняват за безопасността на това, с което се хранели. В едно свое изказване, Уайли споделя, че експериментът ,,икога не е стигал до крайности", но с течение на времето отровата започвала да си казва думата. До 1903 година мъжете вече поглъщали огромни количества боракс - най-често употребяваната съставка в храните.   image През месец май мъжете от ,,Poison squad" отказали да поемат повече боракс през лятото, защото горещината им създавала огромен дискомфорт. Уайли решава да направи малък компромис и 7 от мъжете се съгласяват да продължат да ядат храна с боракс до юни, ако експериментът бъде приключен по-рано. След като приключва, Уайли потвърждава, че бораксът причинява стомашни болки, загуба на апетит и главоболие, както и ,,неспособност за вършене на каквото и да е работа". Въпреки това, Уайли не изпитва трудности в набирането на нови мъже, които да започнат нов експеримент - този път с салицилова киселина. По време на него обаче, той бил принуден да забави темпото и да оставя участниците да се възстановят.   До края на съществуването на ,,Poison squad" през 1907г., онези, които не се отказали от експеримента, се приближавали ,,бавно към смъртта". Формалдехидът, който често се използвал в млечните продукти, натоварвал бъбреците и много скоро участниците се разболявали. Бензоатът причинил нездравословна загуба на тегло и увреждане на кръвоносните съдове. След смъртта на един от членовете на групата, който умира от туберколоза, вероятно причинена вследствие отслабване на имунната му система, семейството на загиналия заплашило Уайли със съд. В крайна сметка, след 5 години тестове, той решава, че е събрал достатъчно доказателства за това, че тези консерванти вредят на хората. След няколко години, благодарение на съществуването на експеримента, е създадена Агенцията за храните и лекарствата.
Източник: iskamdaznam

Вече без да е експеримент гълтаме на поразия тези отрови!!!!
Активен

bojinkata
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални