Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Психоанализ на илюминатското мислене  (Прочетена 799 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Неделя) 04 Декември 2016, 21:53 »

Един съфорумник ми спомедели на лични, че има проблем с информацията около илюминати. По-точно много му е трудно да чете или да се информира по друг начин за подробностите в самите ритуали - как се правят, как се причиняват, какви са съпътстващите обстоятелства и тн.


Моят отговор беше (тук малко го разширявам), че като цяло проблема с информацията, която човек не може да посене, се корени в безпомощността.

Когато получавате информация от този род - писмена информация за подробностите относно някой илюминатски ритуал, или пък изключително мъчителното умъртвяване на безпомощни животни да кажем - на много хора не им понася.

Какво значи, че не им понася... Означава, че това е стрес за съзнанието, в мозъка започват да се секретират хормони на стреса в масивни дози, и човек лесно може да развие фобии, психози и комплекси, тоест съзнанието може да се повреди, може да бъде наранено.

Причината е, че това е информация за проблем.

Много от вас тук (и броят им безмилостно расте с всеки новорегистриран участник) смятат, че добродетелите и моралността са нереални неща, измислици - че човек сам избира кое за него е ценност, кое за него е добродетел и кое за него е морално. Аз постоянно ви повтарям истината обаче - че това не е така. Добродетелите, ценностите и моралността са ПРИРОДНИ закони, тоест те са обективни обстоятелства. Човек не решава сам кое е морално и кое не е. Природата го прави. Бог, ако щете, го прави. А не сам човека.

Затова, винаги когато съзнанието гледа филми за насилие на животни, или пък чете как най-успешно се изтезават човешки жертви, мозъка секретира хормони на стреса. Това е универсален проблем. Всяко животно, което вижда и помирисва смъртта на себеподобните си, отделя хормони на стреса и паниката в тялото си.

Така че насилието НЕ Е "въпрос на гледна точка". Насилието е обективен факт, и насилието винаги е насилие, независимо кой как предпочита да гледа на нещата и кой какви лични истини изповядва.



И това е проблема.

Ако дадения човек се чувства безпомощен пред този проблем - проблема за ритуалното насилие - той няма да може да понесе информацията. Има два варианта:

Пътят на жертвата: Това е, когато съзнанинето няма решение за проблема на ритуалното насилие, не знае как да поправи нещата, не знае как да постъпи, след като е узнало тази информация, и това поражда безпомощност.
В следващия момент безпомощността на информирания го прави съпричастен към жертвата, за която се информира.
В следващия момент информирания започва да се чувства като жертва именно на въпросното ритуално насилие, за което е информиран - той започва да усеща мръсотията на онази другата жертва, за която чете, по самия себе си, и по този начин започва да се чувства като ЖЕРТВА-СЪУЧАСТНИК, като жертва, която също е била там и е преживяла същото.


Пътят на насилника: Повтарям - това е, когато съзнанинето няма решение за проблема на ритуалното насилие, не знае как да поправи нещата, не знае как да постъпи, след като е узнало тази информация, и това поражда безпомощност.
Но в следващия момент съзнанието решава да стане безчувствено, за да спре да разбира проблема като проблем, решава да се самоизлъже. То развива деформации като безскрупулност, безчувственост, дебелокожие, непукизъм, нихилизъм и др. и започва да нарича тези деформации "добродетели", започва постоянно да се опитва да се надъхва с неоправдана самонадеяност, за да си повярва.
В следващия момент човекът с притъпена чувствителност става съпричастен към насилника, за който се информира.
В следващия момент информирания започва да се чувства като НАСИЛНИК-СЪУЧАСТНИК в същия момент на същото онова нещо, за което се информира. Започва да усеща как Злото прониква в него и обзема страстите му.



Често поддаването се редува - слабото съзнание първоначално става жертва, съпричастна с ритуалното насилие, и за да се предпази от това, в следващия момент става насилник, съпричастен към ритуалното насилие... След което човек усеща, че мръсотията е навсякъде вътре в него и отвън по него, и откача, развивайки психоза или фобия.


С други думи... съзнанието поддава на натиска на стреса, и се оттегля, оставяйки се да бъде заменено от получената информация.

Какво се случва? Съзнанието се оттегля... и се оставя да бъде заменено от самореализиращия се, непроменящ се сюжет на получената информация. Тоест, съзнанието се оттегля, и на негово място се установява получената информация като сценарий от една програма.

Тоест какво означана това? Това означава, че ВОЛЯТА капитулира. Разликата между съзнание и програма е, че първото има воля, а второто няма - то е просто самоизпълняващ се сценарий.

Следователно, съзнанието е сразено от получената информация, и волята на човека капитулира.

Защо капитулира? Защото волята на човека не вижда решение за проблема, за който е узнал, не вижда адекватен отговор на получената информация, не вижда правилното решение на проблема. Съзнанието вижда единствено, че е безпомощно пред това, пред което е изправено. Следователно волята става непълноценна - и усещането за непълноценна воля се нарича безпомощност.






За да не поддава на информацията, която получава, човек трябва да има някакво упование. Има ДВА ВИДА упование срещу Злото:


ВЯРАТА: Някои хора не знаят решението срещу ритуалното насилие и Злото, но вярват в нещо по-висше от себе си, някаква концепция или пък организация, която знае решението. Не е нужно да познаваш Злото, ако познаваш Истината. Затова, когато човек вярва в добродетелния живот, когато познава Истината и когато вярва в правилното поведение, той намира упование в това, че е достатъчно да служи на своите добродетелни идеали или да е част от някаква организация или по-висше тяло, което се бори с проблема и което знае решението на проблема.

Затова вярата в християнството е особено силно средство за възстановяване на психическото здраве (максимално колкото е възможно) на спасилите се жертви на ритуално насилие. В самата Библия няма нищо магическо, нито се случват чудеса. Ефектът на упованието е чисто психологически, защото упованието предпазва съзнанието от авто-програмирането с твърде силната за него информация (спомените от ритуалното насилие) и не му позволява да развие безпомощност.



ЗНАНИЕТО: Други хора знаят решението на ритуалното насилие и Злото, познават Злото, как работи, проумяват го и знаят точно какво трябва да се направи, за да бъде решен проблема. Тези хора се осланят на труда си - те знаят какво да направят и го правят капка по капка, ден след ден, и знанието, че трудът им капка по капка се добавя към океан от усилия, е тяхното упование. Този всекидневен труд и принос за разрешаването на проблема, в колкото и незначителни количества да е, укрепва съзнанието им в лицето на научената информация и не им позволява да развият безпомощност, следователно предпазвайки се от авто-програмиране с твърде силната информация.

Затова всички психотерапевти, психолози, екзорсисти, невролози, лекари, гледачи и помощници и други видове лица, боравещи директно с проблемите на жертвите на ритуално насилие, са толкова издръжливи и ефективни в лицето на Злото.




Но и двата вида упование могат успешно да бъдат контрирани чрез отчаянието, и Злото знае това и се възползва от това. Затова вярващите в християнството и психотерапевтите спират да бъдат ефективни в тази Война, щом бъдат доведени до отчаяние.
Отчаянието означава да нямаш избор, тоест да си принуден да вземеш единствено възможно решение. Отчаянието може да е както субективно внушение, така и съвсем реална ситуация - без значение дали човек страда само от личното си внушение, че няма избор, или действително е изманипулиран да се натика в ситуация с единствен възможен изход, отчаянието - въображаемо или реално - ефективно отнема инициативата от ръцете на вярващите християни и знаещите психотерапевти.

(Обикновено Злите сили довеждат до самовнушено отчаяние знаещите, и до реално отчаяние вярващите.)




Има един единствен вид хора, срещу които Злото няма отговор - това са вярващите И знаещите, тоест хората, които могат да се осланят и на двата вида упование. Единствените хора, които някога са променяли света за постоянно и които продължават да променят света за постоянно, са набожните учени и образованите свещеници.

Тези хора са несъкрушими и несломими, защото вярата ги предпазва от самовнушено отчаяние, а знанието ги предпазва от действителното отчаяние на попадането в ситуация с единствен възможен изход.

Убийството не е решение срещу тези хора, защото те ще се върнат, затова единственото, което Злото може да направи, е да ги забавя в максимална степен. С други думи може да се каже, че този вид хора отчайват Злите сили - запомнете това, защото ще е нужно по-нататък в темата, когато възнамерявам да обясня някои от реакциите на Злото към тази група хора и кое ги поражда (ако разговорът стигне до там).





В тази тема ще се опитам да обясня със свои думи какво изпитват насилниците по време на ритуално насилие, какво добиват за себе си и как разсъждават тези хора, защото моят мозък го разбира, поради ред причини.

И за преход към следващата публикация ще използвам страха. Както забелязвате, не споменах за страха нито веднъж до сега. И самият контекст на публикацията е именно причината да не говоря за страх, а за безпомощност.




Говоря за безпомощност, а не директно за страх, защото онзи, който обича да контролира, се страхува от загубата на контрол или от липсата на контрол. Това му създава страх.

Но какво ще чувства онзи човек, който, поради една или друга причина, не е физиологически способен да изпитва страх?

Ако даден човек, който обича да контролира, но е физиологически неспособен да изпитва страх, изпадне в ситуация, в която да загуби контрол или в ситуация, в която няма контрол, той се чувства безпомощен. И за такъв човек, който е опериран от страх, безпомощността е еквивалента на усещането за страх.

Илюминати не изпитват страх. Когато загубят контрол, външно те имат същото поведение като на страхуващ се човек, но вътрешно, физиологически и психически, те НЕ ЧУВСТВАТ страх. Техният спектър от осезаеми емоции стига само до безпомощността. Илюминати имат по-тесен емоционален спектър - орязан е отгоре и отдолу, така че както не са способни на обич или на емпатия, по същия начин не са способни да се страхуват.

И ще разгледаме този любопитен момент доста нагледно и ще видим до какво води.


« Последна редакция: (Неделя) 04 Декември 2016, 22:19 от форум » Активен

Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 412
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #1 -: (Неделя) 04 Декември 2016, 23:19 »

Това е цитат от книгата на Бертолт Брехт
"Историите на господин Койнер"
Отпор срещу насилието
Веднъж, когато господин Койнер, мислителят, произнасяше пред голям брой хора в една зала реч против Насилието, той забеляза, че слушателите му внезапно се отдръпват от него и бързо се разотиват. Огледа се и видя, че зад него стои Насилието.
— За какво говориш? — попита го то.
— Застъпвах се за Насилието — отвърна господин Койнер.
Когато господин Койнер си тръгна, учениците му го упрекнаха в безгръбначност. Господин Койнер отговори:
— Нямам гръбнак за пречупване. Тъкмо аз трябва да надживея Насилието.
И господин Койнер разказа следната история:
„Веднъж в дома на господин Еге, който се бил научил да казва «не», дошъл през нелегалните години някакъв агент и му представил удостоверение, издадено му от онези, които владеели града. Съгласно това удостоверение на агента принадлежал всеки дом, в който стъпел кракът му, както и всяка храна, която си пожелаел, а всеки човек, на когото се спирал погледът му, бил длъжен да му се подчинява.
Агентът се разположил на един стол, поискал да яде, измил се, легнал си и преди да заспи, с лице към стената, попитал:
— Ще ми се подчиняваш ли?
Господин Еге го завил с одеяло, пазел го от мухи, бдял над съня му и така, както през първия ден, му служил в продължение на седем години. Всичко изпълнявал господин Еге, само от едно се пазел — да не изпусне думица. Изминали седемте години, а пък агентът бил вече затлъстял от многото ядене, спане и издаване на заповеди. И един ден умрял. Господин Еге го увил в омърсеното одеяло, извлякъл го от дома си, почистил леглото, измазал стените, въздъхнал и отговорил:
— Не!“
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #2 -: (Понеделник) 05 Декември 2016, 00:14 »

Плъхове.

В анти-утопичния роман "1984" на Джордж Оруел, именно плъховете са нещото, което окончателно унищожи любовта на героя към героинята. Любовта беше убита в този роман. И плъховете бяха оръжието.

Брилянтната, ИСТОРИЧЕСКА екранизация на романа "1984" (написан през 1949г), излязла по кината в самата 1984г, с гениалния, безупречен Джон Хърт:



"Трябва да обичаш! ...Не е достатъчно да се подчиняваш. Трябва да обичаш." (преди О’Брайън да го прати в стая 101)



Известно време беше сам, после вратата се отвори и влезе О’Брайън.
— Веднъж ме попита — каза О’Брайън — какво има в стая 101. Отговорих ти, че ти го знаеш. Всеки го знае. В стая 101 се намира най-ужасното нещо на света.
Вратата отново се отвори. Влезе надзирател, който носеше нещо от тел, някаква кутия или кошница. Постави го на отдалечената маса. Уинстън не можеше да види какво е, защото О’Брайън го закриваше.
— Най-ужасното нещо на света — продължи О’Брайън — е различно за различните хора. За едни то може да е жив да те погр*бат или да те изгорят, или да те удавят, или да те набият на кол, или да те убият по петдесет други начина. За други то е нещо съвсем обикновено, дори не смъртоносно.
Той се дръпна настрани, така че Уинстън вече виждаше по-добре предмета на масата. Беше продълговат телен кафез с дръжка отгоре, за да се носи. Отпред имаше прикрепено нещо като маска на фехтовач с вдлъбнатата страна навън. Въпреки че беше на три-четири метра от него, той виждаше, че кафезът е разделен по дължина на две и във всяко отделение има някакво животинче. Бяха плъхове.
— За теб — каза О’Брайън — най-ужасното нещо на света са плъховете.
Щом зърна кафеза, някакъв предупредителен трепет, някакъв неясен страх прониза Уинстън. В този миг обаче изведнъж разбра за какво служи подобното на маска приспособление. Призля му.
— Няма да го направите! — извика той с тънък треперещ глас. — Няма, няма! Не е възможно.
— Спомняш ли си — попита О’Брайън — миговете на паника, които преживяваше в сънищата си? Пред теб се изправяше стена от мрак, а в ушите ти кънтеше рев. Имаше нещо ужасно от другата страна на стената. Ти знаеше, че знаеш какво е то, но не смееше да си го признаеш. От другата страна на стената имаше плъхове.
— О’Брайън! — каза Уинстън, като се опита да овладее гласа си. — Знаете, че това не е необходимо. Какво искате от мен?
О’Брайън не отвърна направо. Когато заговори, отново бе възприел поведението на учител, както понякога правеше. Загледа се замислено в далечината, сякаш се обръщаше към публика някъде зад Уинстън.
— Сама по себе си — каза той — болката не е достатъчна. Има случаи, когато човешкото същество може да издържи на болка, дори тя да причини смъртта му. Но за всеки човек има нещо непоносимо, нещо, за което не може дори да помисли. Тук не става дума за смелост или за малодушие. Да се хванеш за въже, когато падаш от високо, не е признак за малодушие. Да напълниш дробовете си с въздух, когато изплуваш от дълбоко, не е признак за малодушие. Това е неунищожим инстинкт. Същото е с плъховете. За теб те са непоносими. Те са бреме, което и да искаш, не би могъл да издържиш. Ще направиш онова, което се иска от тебе.
— Но какво е то, какво е? Как да го направя, след като не зная какво е?
О’Брайън взе кафеза и го премести на близката маса. Положи го внимателно на зеленото сукно. Уинстън чуваше как кръвта шуми в ушите му. Струваше му се, че е напълно изоставен. Струваше му се, че се намира сред просторна гола равнина, плоска пустиня, окъпана в слънчева светлина, през която от огромни разстояния до него долитат всички звуци. А кафезът с плъховете беше на не повече от два метра от него. Плъховете бяха огромни. Бяха на възраст, когато муцуните им стават тъпи и свирепи, а кафявата им козина посивява.
— Плъхът — продължи О’Брайън, все така към невидимата публика — е месояден, въпреки че е гризач. Това ти е известно. Сигурно си чувал какво става в бедните квартали на града. По някои улици жените не смеят да оставят бебетата си без надзор в къщите дори за пет минути. Плъховете незабавно ги нападат. За съвсем кратко време ги изгризват до кост. Нападат също болни и умиращи хора. Удивително интелигентни са, когато трябва да разпознаят кои човешки същества са безпомощни.
От клетката се раздаде яростно писукане. До Уинстън то долиташе някъде от много далеч. Плъховете се биеха, опитваха се да се стигнат през преградата. Чу също дълбок стон на отчаяние. Той също сякаш идваше някъде извън него.
О’Брайън вдигна кафеза, като същевременно натисна нещо в него. Чу се рязко изщракване. Уинстън направи отчаян опит да се освободи от стола. Беше безсмислено. Всяка част на тялото му, дори главата му, бяха закрепени неподвижно. О’Брайън доближи кафеза. Беше на не повече от метър от лицето на Уинстън.
— Натиснах първия лост — каза О’Брайън. — Разбираш конструкцията на кафеза. Маската ще обхване главата ти, така че няма да остави непокрито място. Когато натисна и другия лост, вратата на кафеза ще се вдигне. Тези подивели от глад зверчета ще се стрелнат като *уршуми. Виждал ли си плъх да скача във въздуха? Ще скочат на лицето ти и направо ще го пронижат. Понякога първо се хвърлят на очите. Понякога изгризват бузите и оттам изяждат езика.
Кафезът отново се доближи, спускаше се върху му. Уинстън чуваше писукането, което сякаш раздираше въздуха над главата му. Но той яростно се бореше с паниката. Единствената надежда беше да мисли, да мисли, да мисли до последната частица от секундата. Изведнъж в носа му се заби противната тръпчива миризма на гадините. Силно му се повдигна и за малко не изгуби съзнание. Пред очите му причерня. За миг изгуби разсъдъка си и закрещя като животно. Изплува от бездната, уловен за спасителна идея. Имаше един-единствен начин да се избави. Между себе си и плъховете трябваше да изпречи друго човешко същество, тялото на друго човешко същество.
Маската вече бе толкова близо до него, че скриваше всичко останало от погледа му. Телената врата беше на няколко педи от лицето му. Плъховете знаеха какво ще последва. Единият подскачаше нагоре-надолу, другият, престарял дядо с лющеща се кожа от градската канализация, стоеше прав с розови лапички на решетката и свирепо душеше въздуха. Уинстън виждаше мустаците и пожълтелите зъби. Отново го обзе безнадеждна паника. Той беше сляп, безпомощен, обезумял.
— Това наказание често се е прилагало в Китай по време на императорите — каза О’Брайън все така поучително.
Маската покриваше лицето му. Телта докосна бузата му. И тогава — не, той не изпита облекчение, само надежда, нищожна надежда. Прекалено късно, навярно беше прекалено късно. Но той изведнъж разбра, че в целия свят имаше само един човек, на когото можеше да прехвърли наказанието — едно тяло, което можеше да изпречи между себе си и плъховете. И той неистово крещеше ли, крещеше:
— Направете го на Джулия! Направете го на Джулия! Не на мен! На Джулия! Не ме интересува какво ще й направите. Оголете лицето й чак до черепа. Не на мен! На Джулия!
Падаше назад в бездънни дълбини, все по-далеч от плъховете. Все така беше завързан за стола, но беше пропаднал през пода, през стените на сградата, през земята, през океаните, през атмосферата, в безвъздушното пространство, в бездните между звездите — все по-далеч, по-далеч, по-далеч от плъховете. Беше отдалечен от тях на светлинни години, но О’Брайън продължаваше да е редом с него. Все така усещаше хладния допир на телта до бузата си. Но през тъмнината, която го обгръщаше, чу друго щракване и разбра, че вратата на кафеза се е затворила, а не отворила.




Страх, безпомощност и любов в тежка завръзка. Усложнена и задълбочена от плъховете.

Когато един плъх е държан дълго време без храна, докато не освирепее от глад, и след това бъде пуснат в каца, пълна с други плъхове, и когато с ритници, удряне с прът или преобръщане кацата хубаво се разтресе, така че плъховете да се стресират и да бъдат поставени в ситуация, в която да се конфронтират един друг, да си пречат и да се бутат един друг... освирепелият от глад плъх се нахвърля върху тях и ги избива до един.

Това е метод за отърваване от плъхове от древността насам. След това този плъх никога повече не яде друга храна, освен други плъхове. Този плъх се пуска на свобода, и той започва да търси други плъхове и да ги убива веднага, щом ги открие.

Никое друго животно не демонстрира такова поведение.





Но плъховете са любопитни с още едно нещо. Аз вече съм споменавал за това:


Следващото е плъха - 28:18

Плъховете прихващат този паразит, като поглъщат заразена с него почва. Този паразит е едноклетъчно, но въпреки това има способността да промие мозъка на плъх.

*утката с путкенския британски акцент със странни включения обяснява, че заразените с едноклетъчния паразит плъхове демонстрират по-активно поведение и са подтиквани към любопитство и изследване на неизвестното, и са подтиквани към поемането на рискове, каквито другите плъхове не поемат.

Това се демонстрира  един експеримент, където плъх се пуска в коридор, който има отвор. Плъховете не обичат отвори и имат много изострена чувствителност към физическите промени в околната среда, която познават. Така че когато един плъх види отворено пространство, той бяга от него.
Когато обаче пускат заразен с едноклекъчния паразит плъх в тунела с отвор, той без да се замисля започва да изследва отвора, впуска се в неизвестното и напълно излиза на открито.



Въпросът е, че чистият плъх НЯМА ИНТЕРЕС от непознатото. Заразеният с едноклетъчния паразит ИМА ИНТЕРЕС от непознатото. И демонстрира любопитството си много директно. Но не само това...

Друг експеримент с миризми разкрива, че всъщност, вместо да избягват миризмата на котка, заразените плъхове изпитват сексуално влечение към нея.
В една кутия с трици на четири различни места поръсват черити различни миризми - урина на плъх (себеподобна), вода (неутрална), урина на заек (неутрален бозайник), и урина на котка (опасен хищик). Оказва се, че чистите плъхове абсолютно избягват миризмата на котка. Заразените с контролиращия едноклетъчен паразит обаче не само, че не избягват миризмата на котка, ами прекарват НАЙ-ДЪЛГО ВРЕМЕ именно на мястото, което мирише на котка.


После инструктираната какво да говори ученка обяснява... че понеже този едноклетъчен прост паразитен организъм е способен в толкова стряскаща степен да пренапише основни функции от мозъка на висше същество като плъха, като всъщнос тима много по-голям успех о тневро-физиологичните учени, които до сега нямат никакъв впечатляващ успех с програмирането на плъхове... имало голямо научно любопитство към този едноклетъчен паразит.

После русата скулеста британка разказва, че този специално едноклетъчен паразит успявал да контролира мозъка не само на плъхове - абсолютно същите поведенчески промени се забелязвали и нагоре по веригата на всики организми, които се хранят с плъхове. И същото се забелязвало и при човека, всъщност.


Този паразит се нарича "токсоплазма". И някои подмятания на galaxsis за котките имат предвид точно това. Но доколкото аз имам информация, това на ден днешен се върши с нано-роботи и нано-механични вируси.


После във видеото показват един деградант със славянско име, разбира се, който обяснява, че бил заразен с токсоплазма. И като се бил замислил, това можело да обясни някои неща от поведението му - че не се бил страхувал в ситуации, в които би трябвало да бъде изплашен. И разказва как в някакъв си турски град в източна Турция една нощ имало много престрелки, и всички останали се страхували, но той не се страхувал. Заразените с токсоплазма имали много по-бавни рефлекси и предизвиквали два пъти и половина повече ПТПта.

След което обяснява, че заразените с токсоплазма мъже имат различни личности характеристики от незаразените мъже, и същото е при жените - различни личностни характеристики от незаразените жени.







Естествено, това е вече пълен фарс, защото видеото е комерсиялно, така че трябва да има определена доза задължителна дезинформация, и това е именно тази част.


Идеята на тази част е да рационализира точно определени социални ефекти, които на ден днешен наблюдаваме в обществото. Замисълът е една много важна част от човешкото поведение да бъде нарочена за следствие от болест, тоест да се счита като заболяване (свързано с контролиращ едноклетъчен паразит).

И коя част от човешкото поведение трябва да се счита за заболяване и следствие от заразата с контролиращ едноклетъчен паразит? - Липсата на страх; любопитството; възбудата (и сексуална) от непознатото.


Това е нужно като платформа, за да може здравият разсъдък и логиката да могат да се издокарат като следствие от липсата на страх, засилено любопитство и възбуда от непознатото, и, следователно - признак за заразяване от контролиращ паразит.

След което начетеността и информираността трябва да се наложат като нещо подозрително - чрез прозореца на Обертон - повдигащо подозрението за токсоплазмена зараза. Която, естествено, да бъде лекувана. А по-късно и изолирана в диспансери.


Видеото вече не съществува...

Когато споменавах това видео, исках да подчертая каква пропаганда се прокарва с него. Подчертах, че чрез тази изкривена информация се прокарва зародиша на схващането, че информираните и начетените хора в бъдещето ще бъдат затваряни в диспансери и "лекувани" от любопитството си.

Но сега, в контекста на тази нова тема, която сме подхванали, е уместно да подчертая и другата лъжа, която се прокарва с това видео. Информацията от него е толкова важна, че има цели ДВА слоя на пропаганда. Първият вече го описах.



Втората лъжа е, че въобще не става дума за отсъствие на страх. О, не...

Става дума за ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ СТРАХА. Токсоплазмата създава жажда за още и още страх! Мозъкът, заразен с токсоплазма, преднамерено търси ситуациите, които създават страх, и се опиянява от тях.

Корумпираните академични кръгове получават адски много подкупи, не само парични, за да представят нещата точно по обратния начин - че токсоплазмата възпрепятствала изпитването на страх. Не - токсоплазмата кара мозъка да изпитва НАРКОТИЧНО ОПИЯНЕНИЕ от страха, и умишлено да търси източници на повече и повече страх.

ТОЧНО ТАКОВА население искат илюминати.

Плъховете са способни на много силен страх. А токсоплазмата е микробен мозъчен паразит, който се храни със страх.

Което означава, че илюминати не се заразяват с токсоплазма. Интересно, нали?



И нещо повече...

Не само, че плъховете, заразени с токсоплазма, обичат да прекарват най-много време на местата, където мирише на котешка урина - но те се ВЪЗБУЖДАТ СЕКСУАЛНО от котешката урина.




Във вътрешния емоционален свят на водещия един типичен сеанс по ритуално насилие се случва именно една завръзка между безпомощността, страха и сексуалната възбуда.

Тоест, ние говорим за нещо чисто сексуално.

Бих казал ОТВЪД сексуално. НАД сексуалното, като акт. За да разберем какво се случва в главата на ритуалния сатанински насилник, трябва да разберем за какво става дума в сексуалната тантра и тантрическите практики за контролиране на сексуалното преживяване, и за какво става дума в BDSM фетиша - така нареченото на български "садо-мазо".


« Последна редакция: (Понеделник) 05 Декември 2016, 00:24 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #3 -: (Понеделник) 05 Декември 2016, 00:39 »

Не, Antistar, решението на ритуалното насилие не е нито да се подчиняваш, нито да се превръщаш в насилник.

Това го правят само хората, чиито съзнания са прекалено слаби пред Злото, оттеглящи се в безпомощност, точно като господин Койнер.



Защото... ако си спомняш... от ритуалното насилие оцеляват малцина. Не съм чувал някой да е оцелял от човешко жертвопринушение, точно както не съм чувал живо одрана лисица да е оцеляла до второ дране.
Активен

Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 412
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #4 -: (Понеделник) 05 Декември 2016, 02:28 »

Не, Antistar, решението на ритуалното насилие не е нито да се подчиняваш, нито да се превръщаш в насилник.

Това го правят само хората, чиито съзнания са прекалено слаби пред Злото, оттеглящи се в безпомощност, точно като господин Койнер.

Именно.
Приказката внушава, че е неизбежно да не участваш в престъплението. Точно както всеки един си мисли сутрин със ставането. Това, че някой се е научил да казва "не", не означава че той знае значението и кога да го използва в своя защита.
 
 Повечето приказки учат децата на неизбежност и им дават вече готов свят в който са задължени да избират роля. Затова пък има много роли и пак можеш да разграничиш своята от чуждите, когато успееш да разбереш повече герои, ставаш по-мъдър, кръгозора ти се разширява. Уловката е че знанието се използва в кон*урента среда като при плъховете(разликата между приказката и реалността е, че в реалността не се дава отговор на въпроса кога и защо, никой не се интересува, героите не са увлечени от своите роли). Техните роли са имитация, непрозрени със сърцата им и приказката става по-истинска от самата реалност. Тогава е момента да избереш реалността пред приказката, да се откажеш от спокойствието. В името на цялостното ти спокойствие, трябва да се подложиш на стрес, за да проумееш света какъвто е. Няма друг начин да се себереализираш пълноценно.
 Избереш ли другия път винаги, винаги е за да се ощетиш.
 
 Затова се гледат в устата малкото, които казват "не", подсъзнателно хората знаят, че трябва да го казват, но все пак голяма част от тях също не знаят как да използват своето "не".
 И все пак господин Койнер може би е научил много хора да казват "не"..
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #5 -: (Вторник) 06 Декември 2016, 00:25 »

Секс

Какво значи "секс"... ВСИЧКО е секс. Това е единственото нещо и никога няма да има друго. Едно нещо, което е Универсално, Универсално с главно У - това е секса.

Повечето хора си мислят, че сексът - това е сглобяване на половите органи, докато не се случи онова нещо, наречено "оргазъм" и това е края на сеанса и това е всичко.

Това е разбиране, толкова провинциално, че унищожава цялата дълбока, проникновена свещеност на... силата на смисъла. Читателите трябва да научат какво наистина означава секс, за да проумеят илюминати и сатанизма.

18+
Тук ще става дума за еротични и дълбоко обезпокоителни неща за слабата психика. Тръгнете си от този линк докато е време, защото едва ли заслужавате да знаете.













В тантрическите практики се обяснява как мъжът може да се научи да контролира своята еякулация. Описано е и е обяснено ЗАЩО мъжете трябва да се научат да го правят. Има много практики, които подробно инструктират как мъжа да се научи да разделя двата физиологически процеса еякулация и оргазъм. Защото отначало това са два физиологични процеса, скачени един с друг, но те могат и трябва да бъдат разкачени един от друг, така че да се случват независимо един от друг. Това означава мъжът да се научи как да изпитва оргазъм, но без това да предизвиква и еякулиране.

Описано е и как се променят тези два физиологични процеса. Еякулацията се променя в следствие от това разкачане, и оргазмът при мъжа също се променя в следствие от това разкачане между процесите. Познатия оргазъм и еякулация остават в миналото... нов оргазъм и нов вид еякулация се появяват. В практиките на даоистката вътрешна алхимия се описва какво може да се прави вътрешно с тези физиологични процеси, след като бъдат така видоизменени.



Вярно е, че има всякакви фетишисти. Има хора, които изпитват сексуална наслада, когато причиняват болка. Не е нужно да се събличат и дори не е нужно да влизат в контакт със... жертвата си... Достатъчно е да я нашибат с някакъв камшик, за да изпитат в себе си наслада като от сексуален акт и за някои от тези хора това е единственото разбиране за секс, което имат.

Когато правят този "техен си секс", фетишистки садо-мазо секс, това не означава, че свършват в гащите, докато шибат жертвата си с камшика. Не - те разбират самата сексуална удовлетвореност по различен начин. Те не се чувстват сексуално удовлетворени долу в топките, а горе в мозъка.

Тоест техният оргазъм е... Точното ми описание за това е... "интелектуализиран женски тип оргазъм при мъжа".





Единственият начин обикновения нормален мъж да разбере и на практика да преживее това нещо... без да бъде извратен насилник и може би психопат... е като започне да се занимава с таоистките практики за овладяване на еякулацията.

Понеже съм свръх-сексуална натура, на мен ми отне няколко години да се науча на това. По принцип съвсем не отнема толкова време, но докато се учех как да спра да еякулирам, как да овладея еякулацията под съзнателен контрол, в мен имаше противоречия.

Отне ми много време да проумея, че за да може да овладее еякулацията, мъжа трябва да промени разбирането си за секса и трябва да промени начина, по който добива сексуално задоволяване, защото сексуалните вкусове се променят.

Дълго време се борех с това, защото не желаех да променям старите си вкусове и разбирания, цял живот бях свикнал със старите усещания от сексуалния оргазъм. Отне ми няколко години, може би 6, защото исках да опитам всеки възможен начин, който можех да измисля, дали не мога да заобиколя тази промяна - дали не може всичко да остане същото, само че с тази разлика, че еякулацията ми да е под съзнателен контрол.

Убедих се, че не е възможно.



Оттогава започнах да усещам секса не в слабините си, а в мозъка си. Научих се да разбирам сексуалното задоволяване не като познатото на всеки мъж чувство от изпразването на слабините... а като секретиране на хормони горе в мозъка.

Започнах да усещам сексуалното задоволяване като ИНТОКСИКАЦИЯ. Като нещо, което мозъка секретира в кръвта. Нещо като... Може би нещо като алкохолна опияненост, или като надрусаност с опияти, въпреки че никога не съм правил тези две неща.

Половия ми орган започна слабо да ме интересува. За мен той доби единствено смисъла на средство - нещо, което жените харесват, и което следователно мога да използвам, за да получа онова, което действително целя да получа.




А какво целя да получа? Не съм сигурен. Но мисля че е вид енергия може би, или нещо такова.


Първо искаш да получиш внимание.
После искаш да получиш гласа й, да получиш звук.
После искаш да получиш допир.

После искаш да получиш ласка - тоест искаш да получиш грижа, това е допир, но с контекст към него. Допир с душа бих го нарекъл.

И обикновения... непсихопат... или който не се осмелява да поиска повече, спира до тук. СВЪРШВА, до тук.



А има още толкова много, което човек може да получи... да си вземе... от друг човек.



Да получиш миризма, точно определена миризма или миризми. Целта ти да е да предизвикаш точно определена миризма с поведението си. И да я погълнеш точно както поглъщаш и вниманието.

Да получиш дъха й. Има нещо в издишания въздух... Нещо в издишания от нея въздух, което опиянява, когато го поемеш рязко в дробовете.

Да получиш вкус, точно определени вкусове... Вкусове на разни емоции. Вкусът на страха и миризмата на страха е може би най-питателния вкус и миризма, който съм срещал.

Вкусовете се носят от течности. Развива се желание и стремеж да получиш течности. Има толкова много течности, които тялото отделя. Не само от половите органи - по кожата, от потните жлези, от корените на косата, от очите, от устата...

Всяко едно от тези неща е химикал, който влудява мозъка... И създава нещо като наркотична интоксикация.

Следващата стъпка е плътта. Развива се силно влечение... силен нагон, мощен подтик да откъснеш плът от нея. Не е нужна за нахранване - вкусът на плътта й е наркотикът, който те подтиква да го правиш. Събужда се осезанието чрез зъбите. Започваш да опипваш всичко със зъби. Отначало има желание за меки неща, но после се появява желание за усещане на по-твърди неща със зъбите - кости. Появява се идеята да почукваш със своите зъби по нейните зъби, опипвайки ги като зъболекар с твърдите си дентални длета. Онова силно влечение да напълниш устата си с нейната плът, да я усетиш уплътнена по зъбите си... за да можеш да захапеш. Първо е мисълта да е леко, затова захапваш донякъде. Но има нещо в челюстта... някакъв инстинкт в челюстта, който я кара колкото повече се затваря, толкова повече да те убеждава, че трябва да стигнеш до края. Има нещо, което го прави вместо теб. Отначало бавно затваряне, с намерението за лекота, стигане до един момент на застиване, последван от увереното, плавно но бързо набиращо сила устремление захапката да се затвори до край.

Малко преди края някаква последна капка на съзнателна промисъл се събужда и създава вътрешното противоборство да се напъваш срещу собствените си напъни за затвориш зъбите си напълно.

И напрежението от това... което усещаш в костите на самата си челюст... избива през врата на път за мозъка. Избивайки по този път, във врата се събужда някакъв инстинкт да раздрусаш глава наляво-надясно в опит да откъснеш. И когато това избило напрежение стигне до мозъка, предизвиква делириум в него.



Желанието за кръв е малко преди желанието за плът.

Осъзнаваш, че кръвта й мирише, и тази миризма избива отвън. Но кръвта е вътре. Идеята, че трябва да я изкараш навън... как да стигнеш до нея. Как да се облееш в нея - в нейния вкус и миризма на хормони, които носи в себе си. Как да откраднеш нейните хормони, секретирани от нейния мозък, като консумираш кръвта й по този начин - сякаш вдишвайки я, изпивайки я през носа. Желанието да се давиш в кръвта й.





Всичко това скоро отшумява, защото когато актът е дълъг повече от един ден, плътските желания отстъпват.

На втория ден вече не те е грижа за плътта, която можеш да получиш. Искаш чистата емоция - искаш да гледаш емоцията отстрани. Да консумираш демонстрираната емоция с поглед (това е сякаш единствения начин). Да усещаш, че насочено получаваш любов от страх.

Страхът от това, че може да те загуби - това е едно от най-вкусните, токсично опияняващи неща на света.


Плътта и плътското са нищожни в сравнение с този наркотик.




Да знаеш, че е предала себе си по всички възможни начини... че се е отказала от най-святото си... че е ПОРУГАЛА най-святото си - това знание, усещането, че наблюдаваш такава една пред себе си, да го виждаш... вкусът на тази гротеска е неописуем и е като екзотична подправка към любовта, с която те залива, от страх да не те загуби - миризмата на този тип страх, която изпълва всичко.

Самата мисъл, че е поругала най-святото си, за да го замени с теб, е влудяваща и сякаш се опитва да събуди някакъв хищник отвътре.


Усещане за Власт - власт над друг живот. Да бъдеш бог...


Да се осмеляваш, да дръзваш да искаш толкова много - това е еквивалентът на сутрешната чекия при тинейджъра.






След нещо такова, след този Възнесен Секс, спираш да знаеш интелектуално каквото и да е. Започваш да знаеш всичко, безкартинно, невербално и немислено. Невъзможността да го изразиш по какъвто и да е начин те затваря навътре... и поглъща в теб всеки човек наоколо, все едно си тресавище, движещи се пясъци, които по инерция изяждат всички останали в близост. Да седиш в тишина безропотно и безизразно, просто бидейки бог, ти се струва най-трудното нещо на света, защото никога през живота ти не е било по-трудно да поддържаш материална форма.

Пробуждането на мисълта е нещо болезнено, но не бърчиш вежди, защото все още си в настроение да се опияняваш и храниш с болката - било то нечия друга или твоята собствена.








Но всичко това трябва да се приготви. Тялото й не е нищо друго, освен портативна лаборатория за био-идентични наркотици.

Трябва да си химик, за да можеш да правиш наркотици.






Трябва да работиш с нейното съзнание, едновременно докато работиш с нейните усещания. Всички наркотици, която лабораторията произвежда, са продукт и синтез между тези две съставки - вещество и катализатор на реакцията - нейното съзнание, осъзнаващо усещанията, които ти й създаваш.

Затова най-важното е да се научи езика на комуникацията - как да я докосваш така, че да й говориш, а не това да представлява просто допир. Просто допир прави месаря. Тук става дума за химия. Всяко докосване трябва да я информира за това, което следва. Тя трябва да знае какво следва... да е информирана какво ще последва... но да не го осъзнава, докато вече не е приключило.

По време на акта, контролът трябва да се отнеме от нея. Това означава, че тя трябва да влезе в такова състояние, в което знае и има информация за това, което в момента се случва и за това, което ще се случи в следващия момент, но трябва да осъзнава само онези неща, които вече са се случили.

Един вид, тя трябва да живее в един току що минал момент. По време на акта тя трябва да се чувства като пророк - знаещ бъдещето, но живеещ в миналото. Това е причината да започне да те мисли за бог.

Тогава тя просто следва съдбата - следва пророчеството, от което не може да се извърне, единственият й избор е да го приеме напълно, и го прави.

Само тогава...




Когато човек се научи да консумира по този начин, може да го прави от разстояние, не е нужно да има друг контакт, освен визуален и присъствие в определен радиус наблизо.

Тя може да усеща, че това е секс - че самото присъствие в близост, на крачки разстояние, е секс - но няма да може да каже на никого за това. Няма и да способна, защото няма да знае какво се случва с ума й, който ще се изплъзва в миналия момент.







И това е причината много свещеници в Църквата на Сатана или пък нисши членове на илюминати, от най-висшите илюминатски кръгове, да стават музикални изпълнители пред голяма публика, правейки каквото правят.

Сега, вече с това ново разбиране за секса, можем да се поставим на мястото на един типичен участник в някакъв нормативен сатанински насилствен ритуал.

Ще се опитаме да влезем в кожата на един такъв психопат в следващата публикация, която ще е наистина обезпокоителна, така че преценете сами.

« Последна редакция: (Вторник) 06 Декември 2016, 00:49 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Вторник) 06 Декември 2016, 07:36 »

Позволете на тази информация да отлежи и я обмислете много добре. Съпреживейте описаното, ако можете.

Така ще разберете защо преди всяко обществено масово жертвопринушение се прави ритуален "предиктив програминг", както се нарича, защо трябва да се случи каквото ще се случи и как се чувстват илюминати от това - какво искат от жертвите и от публиката, какво получават.

Няма ритуал, чиято истинска природа да не е сексуална. Но не всеки ритуал прилича на сексуална сцена отстрани - това се разбира само от участниците в него.





Ще разгледаме всички страни.
Активен

Неактивен Enigma
Newbie
*
Публикации: 19

« Отговор #7 -: (Вторник) 06 Декември 2016, 09:45 »

Форум, докато четях написаното от теб, се сетих за така наречения Стокхолмски синдром при който жертвата се привързва емоционално към насилника. Дори да липсва чисто физически сексуален акт, това, според мен е вид сексуална зависимост на едно неосъзнато / подсъзнателно равнище.

Мислиш ли, че има хора с подобно влияние / излъчване, на които им е вродено по някакъв начин - т.е. не го правят умишлено, но въпреки това имат подобно влияние, как да го кажа - неосъзната сексуално / емоционална власт върху околните?
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #8 -: (Вторник) 06 Декември 2016, 11:19 »

Да.




Жертвата губи всичко. Насилникът отнема всичко свято. Докато жертвата губи, докато е ограбвана, тя се чувства омърсявана. Усещането за постоянна празнина вътре в себе си е корена на усещането за постоянна омърсеност.

Когато не остане нищо за губене, жертвата губи себе си. Когато е емоционално и психически изконсумирана, тя се чувства оглозгана до кокал, чувства се така, сякаш душата й отсъства. Тогава тя вече е собственост. Загубила е себе си, следователно принадлежи на насилника си. Жертвата няма силите да мрази и ненавижда - няма база за това, защото тя усеща, че е куха отвътре, сякаш душата й липсва. Тя може единствено да страда и да изпитва срадание. Чрез страданието тя получава единствената възможност да се почувства жива, затова тя започва да желае да страда.

Започва да се чувства жива само докато я насилват. Това е нещото, което винаги връща всички жертви обратно там, откъдето са избягали - те не осъзнават, че са вече принадлежност, реквизит от ритуалната стая за мъчения. Като кукли, чиито места са в кукления театър, участващи в поредната пиеса.





Има един странен момент в сексуалния акт - когато онзи, който те люби, създава впечатлението, че застрашава живота ти. Например, когато любовниците се душат умишлено, като средство за бъзбуда.

Механиката на тези усещания е същата, както описах по-горе. Жената трябва да е наясно какво ще направи мъжа. Той недвусмислено трябва да започне да предвижва ръката си към врата й, с ясното послание, че ще започне да я души. Тя разбира това и е информирана за това... но не го осъзнава. Сякаш не вярва, че ще се случи. Тя предварително трябва да е влязла в ролята на пророка - знаещ бъдещето, но живеещ в миналото. Така че когато мъжът стисне врата й, ограничавайки въздухопроводимостта, най-важното е това да не е изенада за нея, но да го приеме като случването на чудо - трябва да го приеме с онази възхита, която обладава пророка, когато става свидетел на разгръщащо се, осъществяващо се пророчество.

Само в това състояние на съзнанието тя може да отдаде себе си по онзи себеотрицателен, жертвоготовен начин, който насилника иска да получи, да извлече от нея.

Така се прави между любовници, добронамерени един към друг.





По време на сатанинското жертвопринушение, обаче, мащабите са различни. КРЪВОЖАДНОСТТА е много нива над това, което нормален човек може да изпитва по време на секс, дори като онзи, който описах по-горе.

Любовниците го правят доброволно. Но при сатанинския ритуал няма как да има доброволност. Затова е толкова важно отвлечената или специално родената за това жертва (от семейства на сатанисти, чиято функция е да произвеждат ембриони или бъдещи човешки жертви за насрочени ритуали напред във времето) да бъде предварително малтретирана. Тя трябва да е доведена до онова отчаяние, до което любовниците се довеждат един друг чрез сласт, но в случая на жертвата, това се прави чрез малтретиране и унищожение на ядрото на съзнанието и личността.

Всички жертви, участващи в ритуалите, са в транс. Те трябва да изпитат ужаса вътрешно, трябва да го преживеят като някаква действителност, трябва да почувстват, че ужасът е сякаш материален.

Ужасът е това, което изнасилва. Нещо като невидим фалос, по време на ритуала.



И за да може жертвата да преживее този ужас, за да задоволи насилниците си (защото те искат видими и осезаеми резултати), тя трабва да е в транс. Ако е просто някква току що отвлечена жертва, която я колят като прасе... това е грозно. Това е мърляво, касапско, непрофесионално. Безвкусно е. С писъци и крясъци от раздрано гърло, които са постни... в които няма достатъчно ужас, защото съзнанието на такава жертва не може да осъзнае целия ужас в пълнота. Това е един вид разхищение.

Жертвопринушението се възприема като изкуство. Това е причината за предварителното системно малтретиране и развиването на състояние на постоянен транс.




В даден момент жертвата развива страх от това да й отнемат ужаса, страх от това, че ужасът може да престане.

Обикновено, тогава е време да й вземат последното и да се приключи с тази бройка. Ритуално, естествено. Животът трябва да бъде брутално отнет в състояние на върховна сексуална възбуда и опиянение, като предсмъртните и следсмъртните мигове на жертвата се споделят от всички на нещо като ритуално символично пиршество на финалната консумация. Възбужда ги да са впили всичките си сетива в жертвата и да поглъщат всичките й признаци на живот, докато умира, след което споделят с жертвата първите мигове на студеното затишие веднага след смъртта, докато не се почувстват, че са сами. Докато не усетят, че на ритуалния одър вече няма никой, освен един труп.

Това е сексуален оргазъм, който се изпитва в мозъка.
« Последна редакция: (Вторник) 06 Декември 2016, 11:28 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #9 -: (Сряда) 07 Декември 2016, 18:24 »

Може би ще се наложи да замразя тази посока, защото не съм сигурен как да подходя.

Когато за първи път се научих да си играя със себе си, когато бях в детската градина, си наизмислих много фантастични извращения. Много от нещата от сатанинските ритуали съм си ги измислил сам, като бях малък, преди да прочета каквото и да е. Когато вече се запознах с материята като по-голям, открих някои от моите измислици във вече описаните практики, и открих, че виждам смисъла зад цялото поведение. Мога да видя как еволюира самия култ, схващам логическата последователност на всеки следващ ритуал, как се получават един от друг.

От друга страна никога не съм бил част от сатанинската религия, никога не съм бил вътре. Така че развиването на тази тема иска от мен да направя едно съчинение - едно образователно, разяснително съчинение, в което да опиша една въображаема ситуация, изплетена от езика на сатанизма, който разбирам.

Най-важната цел на това е, да покажа накрая как се чувства насилника спрямо другите сатанисти, какво изпитва спрямо тях, кое сплотява култа и как се затваря кръга. Какво е чувството да си част от тях. За да мога да обясня, в крайна сметка, как култа захранва самото Зло, като нечестива сила.

Само че няма да мога да предам магията. Това е сякаш цяла вселена. Това не са просто купчина развързани психопати, режещи глави като араби - това е един затворен, подземен свят, цяла наука и цяла религия. Не може току така да се предаде пълноценно от някой, който не е писател.




След това възниква въпроса - А нужно ли е да се предава магията (защото става дума за нещо свръх-естествено)? Определено на всеки би му се вледенила кръвта от това и съзнанието не би се отърсило от прочетеното със седмици.

Така че реших да сменя посоката на развитие на темата.

Вместо да продължава с потапяне в кожата на тези нехора, мисля че е по-добре тази тема да се посвети на всичко онова, което знаем - известни случаи, известни разкази на жертви, известни скандали, известна литература... както всичките ми останали теми. Мисля, че така ще сработи най-добре. С мой странични включвания, разбира се.

А и без това нямаме единна хубава тема, която да концентрира въпроса с най-отвратителната страна на илюминати и сатанизма.

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #10 -: (Понеделник) 09 Януари 2017, 23:33 »

Заключвам темата по политически причини и в знак на протест срещу нерешителността на администрацията и отсъствието на модераторски екип.

Който иска да коментира, може да ми пише Лично съобщение.
Активен

Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #11 -: (Събота) 11 Март 2017, 10:00 »

"Само че няма да мога да предам магията...Не може току така да се предаде пълноценно от някой, който не е писател."

И аз не съм писател,но като читател мнението ми е,че написаното дотук е достатъчно сполучливо и предизвиква интереса ми.
Който интерес биде пресецнат в състояние на полуерекция,извинете за израза(всъщност защо "извинете",това си е почти медицински термин) от прекъсването на темата.

"А и без това нямаме единна хубава тема, която да концентрира въпроса с най-отвратителната страна на илюминати и сатанизма."

Да се надявам(е) (ли),че в новия форум ще има такава тема(?)
*****

Не си спомням точно,но бях чел изказване на един режисьор (ли беше ? )който казал,че му харесват определени филми и понеже никой не може да ги направи такива,каквито той би искал да гледа,той решил да ги прави...за да си ги гледа.
А може и да беше писател,пишещ книгите си по същата причина,не съм сигурен.

Затова,за да мога да прочета точно каквото ми се чете,ще трябва да си го напиша сам.
Работното (и незадължително да остане същото) заглавие е "Кукли от месо и "пълнеж".
Но темата е за другаде,а тук(във форума) ще проявя благочестиво самоцензуриране(проклетата детска аудитория,и що щат тука,че и с тях да се съобразявам?!) и ще напиша само малко,нещо като чернова за трейлър на темата,нещо като предварителна дегустация.

Така че за писане,по налагаща се необходимост кратко,ще е неоправдано да отварям нова тема.
Най-удачно ми се струва да е като фрагмент в дневника ми.
Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални