Трактат за Свободната Енергия
Страници: 1 2 [3]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Трактат за Свободната Енергия  (Прочетена 6755 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #30 -: (Петък) 09 Декември 2016, 05:14 »

Може би забелязвате, че ви запознавам с информация, която се постоянно се отличава с една черта - нещата са някак си първични.

Всички неща, с които ви запознавам в тази тема, са първични, защото няма електроника. Няма чипове. Няма полупроводници, като например диоди и тн. Само метали, жици и магнити. Не че жиците и магнитите са нещо лесно за правене на ръка, но определено е възможно (защото бижутерите го правят на ръка).

На ръка обаче не можем да правим електроника - за това ни трябва завод и пазарен достъп, а това ще рече развита индустрия. И когато дойде ден, когато човек няма да има достъп до търговски услуги, освен ако не иска да се откаже от свободата си (ако се случат най-тъмните анти-утопични сценарии за този свят), или пък ако човек няма достъп до пазарни услуги поради причината, че вече няма хартиена валута в света на дигиталните пари, а човек вече не е роб на държавата и съществува и се развива без по никакъв начин да борави с каквато и да е форма на пари и следователно бартерните му със света са невъзможни... тогава човек ще трябва да се грижи за техниката си БЕЗ да има достъп зо развита индустрия.

Това е причината да се опитвам винаги да страня от лагерите.

И това е причината да се опитвам винаги да страня от електрониката.





В патента на Фигуера няма електроника, а това също така означава, че не е нужно човек да научава твърде много странични неща, за да проумее съдържанието. Не е нужно да учим някакви лъжи и полу-истини от заблудените електроинженери на нашето време, или пък не дай си боже от учителите в умилищата по въпросните предмети.

В патента изрично и с право се подчертава, че:

Предимства на електрическия генератор

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.






Какво представлява съпротивлението?


http://www.xtalman.com/foxholepic.jpg
Трактат за Свободната Енергия


Ето това представлява. С най-общи приказки: Така се сменят станциите в радиото. Има една голяма намотка, и ема един метален палец, който я допира. когато се върти шайбата, която сменя станцията, тя всъщност движи този палец. Токът от намотката предпочита да тръгне по него. А колкото по-дълъг път изминава тока в намотката, през толкова повече съпротивление преминава, защото колкото повече метал  - толкова повече съпротивление. Ако пуснете кабел от мястото си, и той обиколи света и се върне от дрягата ви страна, и се опитате да го свържете към двата терминала на батерия, за да видите дали ще загрее, нищо няма да стане. Защото кабелът е толкова дълъг, че токът от батерията не може да преодолее съпротивлението, така че въобще няма да излезе от батерията.

Така че, движейки палеца по намотката, съкращаваме или увеличаваме пътя на сигнала. По същество ние увеличаваме или намаляваме съпротивлението, което среща сигнала. И апарата на радиото засича промените в съпротивлението, и така променяме станциите.
(Това описание е от гледна точка на съпротивлението, а не от гледна точка на честотата, понеже това ни интересува в момента.)



Съпротивлението в патента на Фигуера представлява точно това - той казва, че е "нарисувано по елементарен начин", защото действително представлява мрежа от намотки, и тази мрежа има много терминали, включващи се на различни отсечки от цялата дължина на намотания проводник.







Комутатор

Комутаторът е двищежа се част от въртящ се електрически ключ при определен вид електромотори и електрически генератори, които периодично обръщат посоката на тока между ротора и външната верига.

Състои се от цилиндър, състоящ се от множество метални контактови сегменти върху въртящата се арматура на машината. Два или повече електрически контакта, наречени "четки", направени от мек проводящ материал като например графит или въглерод се притискат към комутатора, влизайки в плъзгащ се контакт с редуващите се сегменти, докато се въртят. Намотките върху арматурата са свързани с контактните сегменти.

Комутаторите се използват в машините с прав ток (DC): динамотата (DC генератори) и много DC мотори, както и универсални мотори. В моторите, комутаторът провежда електрическия поток до намотките. ОБръщайки посоката на тока във въртящите се намотки на всеки половин оборот, се създава постоянна въртяща сила (торсия).

В генераторите комутаторът приема генерирания в намотките ток, обръщайки посоката на тока с всеки полу-оборот, служейки по този начин като механичен токоизправител, за да преобразува променливия ток (AC) от намотките в еднопосочен прав ток (DC) във външната потребителска верига. Първата машина за прав ток от комутаторен тип, динамото, е изобретена от Хиполит Пиксий през 1832г, възоснова на идея, дадена му от Андре-Мари Ампер.



Вижте анимацията горе.

Виждате цилиндъра. Той се върти, и отстрани на него си представете магнити (двойката да е хоризонтално разположена). Върху цилиндъра има една намотка, свързана с проводящ пръстен, и този пръстен е цепнат на две. Двата цвята са, за да правим разлика между двете половини на намотката, както е прекъсната по този начин.

Когато жицата пада през магнитното поле, по нея тече ток в една посока. Когато жицата се издига в магнитното поле, тогава тока тече в нея в обратната посока.

Издебнете анимацията, и заедно с нея прочетете това:
Червената жица е в позиция директно отгоре, и когато по нея се пусне ток в едната посока, тя пада наляво през магнитното поле, и цилиндърът се завърта.
Червената жица отива в позиция директно отдолу. Ако продължи да се върти, от следващия момент тя започва да се изкачва. Само че, ако в нея протича ток в същата посока, това ще спре изкачването й и ще я застопори в позиция най-отдолу.
Така че, когато червената жица отиде в позиция най-отдолу, тя губи връзка с тока, който до сега протичаше през нея. Защото онзи малък пръстен е прекъснат.
Така в следващия момент тя влиза в контакт с другата четка, и получава ток с обратната посока. Така че тя започва да се изкачва през същото онова магнитно поле.

Със зелената жица се случва същото, но реципрочно на червената.

Вдясно при сигналите, които задвижващата намотка получава (горе) се вижда, че намотката постоянно сменя посоката на тока, който протича през нея - половин оборот има квадратна вълна отгоре, и половин оборот има квадратна вълна отдолу на нулата.

Долу обаче се вижда, че всъщност токът, който вкарваме в машината, не е променлив, а е постоянен. Неговата вълна е просто пулсирано DC.



Така че, това е един мотор, който получава прав ток, но в действителност се движи с променлив ток. Ако питаме как се движи, ще кажем - с променлив ток. Но ако питаме с заради какъв ток работи мотора, тоест от какъв ток има нужда, за да работи, ще кажем - прав ток.

И това е разлика, създавана от комутатора.




Комутаторът на Фигуера обаче е по-сложен, с повече контакти, ето така:







Важното е, че разбираме принципа.

Представете си сега, че комутаторът на Фигуера не подава ток към мотор, ами към съпротивление. И вместо да подава сигнал към променяща се посока на въртене (падане и изкачване в оборота на една жица), подава ток към различни дължини от една намотка за съпротивление, както е при радиото.

Тогава, сигналът, който електромагнитите на Фигуера получават, ще бъде квадратната вълна най-горе:




Изображението е от форума overunity.com, в темата където изследват машината. Оригиналният сигнал на Фигуера е най-горе.

Вълната е квадратна заради комутатора - четката прави контакт с два контакта, и токът протича на това ниво за известно време (да кажем, секунда, или няколко милисекунди). После рязко се губи контакт, и в следващия момент се прави контакт с нови два контакта, само че на различен интензитет.

Това качване нагоре или слизане надолу вече не се прави от комутатора (който прави само квадратната вълна на сигнала, защото четката не може да направи друг сигнал), ами от съпротивлението. Следващият контакт се случва на по-горно или по-долно ниво, защото се случва в условието на повече съпротивление или по-малко съпротивление.

Така че, както виждате, комутаторът прави квадратна вълна (която се нарича и пулсиране), а резистора (съпротивлението) на Фигуера е така направен, че да придава синосоиден път на сигнала, с издигания и спадове.

Виждате, че двете групи електромагнити са скачени съдове - при едната интензитетът на магнитното поле се увеличава, защото получават повече ток за сметка на другата група електромагнити, които получават по-малко ток, и интензитетът на полето им спада.






Комутатора настрана... Не е толкова сложен, колкото е натоварващо човек да си го представя постоянно. Всъщност е елементарен, така че не е нужно втори път да мислим за него.


Нека разгледаме електромагнитите.








Ето едно страшно елементарно представяне на нещата.

От плюса на батерията излиза тока. Той минава през комутатора - през стрелката - и стрелката стъпва върху различно количество съпротивление по голямата намотка.

Веднага трябва да видите важния момент на скачените съдове - съпротивлението при единия електромагнит е за сметка на другия, винаги. Единия винаги получава по-голямата половина съпротивление, а другия получава по-малката. Така единия винаги е по-слаб, докато другия е по-силен, и обратно.

После, токът потича по двата електромагнита така, че ги създава с разноименни полюси.

После токът се събира отново в един канал, и се връща при *ъза на батерията - в минуса.




ДОБИТИЯ ТОК, тоест това, което получаваме ние, се взима от средната червена намотка.

Тя получава огледални полюси от двата електромагнита. Тоест, ако магнит В я облъчва със N полюс, ядрото в тази половина (в лявата половина) на средната намотка ще се намагнетизира със S полюс.
От другата страна ще стане обратното - електромагнита А, защото е намотан наобратно, ще облъчи средното ядро със S полюс, и следователно дясната половина на средното ядро ще се намагнетизира с N полюс.



Както знаем... токът в средната намотка се генерира, защото възниква магнитно поле. Средното ядро си е било само желязо преди. когато двата магнита го облъчат отпред и отзад обаче, то става магнит.

Ставайки магнит, то развива магнитно поле около себе си, което се издува като гъба успоредно с намагнетизирането на електромагнитите В и А.

И като се издува, това означава, че се ДВИЖИ. И щом магнитното поле се движи (издува се, до достигане на магсимално насищане на ядрото), и щом медната намотка е неподвижна спрямо него, в нея се генерира ток. И ние събираме този ток.




В следващия момент, единия полюс става по-силен от другия.

Защото средното ядро започва да го огрява по-силно откъм *ъза, отколкото отпред. Така че какво става? - Стената на Блох се измества от центъра, защото полюсите вече не са равни по големина.

И това движение на магнитното поле прави още ток в намотката. Ние го събираме.

В следващия момент нещата се променят - средното ядро започва да го огрява по-силно отпред, отколкото откъм *ъза. И така сега другата му част става по-голяма от другата, и Стената на Блох се измества на другата страна.

И това генерира ток в намотката, но в обратната посока, нали така...

Затова Фигуера казва, че генераторът произвежда AC - променлив ток.




Това е все едно да имаш един ВЕЦ, между две чаши с вода, които постоянно преливаш една в друга.







http://artojheino.yolasite.com/resources/Clement66f.jpg
Трактат за Свободната Енергия


Ето по-добра рисунка.

Току що обсъдихме простата скица. Тя е показана в квадратчето - съпротивлението е нарисувано в кръг, и тока влиза директно в него (+), обикаля техническите символи за намотка с ядро, и си отива при синия минус отгоре.

На голямата картинка са изобразени по-добре нарисувани електромагнити... горе е изобразено оригиналното представяне на комутатора на фигуера, като е нарисувана и четката отстрани.

Вляво пък е нарисувана алтернативна подобна система, използваща по-модерен комутатор, и от нея са пуснати пунктирни линии, за да се види как би се свързала електрически към останалото, ако се ампутира оригиналното утежнено изображение.







Аз обаче искам да хвърлите едно око на тази скица:



https://lh6.googleusercontent.com/-bQ8KtHI9DrM/Ud1sj8l91ZI/AAAAAAAAAl4/kYntKN67uMA/w958-h681-no/magnetics+001.jpg
Трактат за Свободната Енергия




Какво виждате на тази скица?

ОГЛЕДАЛНИ НАМОТКИ



Да, през цялото време се занимаваме с огледални намотки.

Ние си имаме работа с две огледални намотки... и извличаме ток от между тях. От нещо, което се случва между тях.

Както виждате на скицата, на някой умник му е прищракало, че допълнителната енергия за КПД>1 сигурно идва от... празните пространства между електромагнитите.

Посочил е празнините със стрелки и е написал: "Много малки процепи (може би колкото за лист хартия)".




Точно така. Процепите. Процепите, за които не пише нищо в патента на Фигуера, който прочетохме.

Преди да обясня, обаче, ще трябва да се запознаем и с патентованите думи на Бюфорн, което ще стане в следваща публикация.

Дотогава, искам да напомня за един феномен от класическата феноменология за магнетизма, който съм предлагал на вниманието ви и преди.

Точно ето тук - от 5:29 до 6:06...



Псувайте Лондонския Императорски колеж за това, че е забранил вграждането на видеото на трети сайтове. Ето линка тук:

https://www.youtube.com/watch?v=0tJfqMYHaQw


"Ако залепя стоманено топче за един магнит, винаги ще успея да го откъсна от него, ако залепя за него друго стоманено парче."

"Ако сложа картон между топчето и магнита, дори можете да видите как топчето ще отскочи към доближеното стоманено парче."



И продължава:

"Обяснението на тези феномени, използвайки единствено концепцията за полюсите, би било наистина много трудно. Така че какъв аналог мога да намеря, който да ми помогне с това обяснение? Ще използвам аналога на магнитната верига."

След което професор Лейтуайт продължава да обяснява за... трансформатори. Тоест за електромагнити и намотки с ядра в тях.

Много интересно, нали?



Но преди да се впуснем в това, и оттам да преговорим какво знаем от Бедини и Лийдскалнин в контекста на Фигуера, трябва да се убедим, че не пропускаме нищо интересно в думите на Бюфорн.


Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #31 -: (Петък) 09 Декември 2016, 05:26 »

Докато читателят изчаква следващите публикации, той, както казах, ВЕЧЕ може да започне да задава скандални въпроси по изговореното до тук.








Читателят помни екстремната важност на огледалните намотки и веднага му светва червена лампичка, щом отново чуе за тях. Така че моментално се сеща за генератора на Кромри, който сякаш изоставихме, и изведнъж ву хрумва въпроса:


"Генераторът на Кромри не трансформира механична енергия в електрическа... Тогава възможно ли е генераторът на Кромри да не е нищо друго, освен всъщност един генератор на Фигуера?"




Това е наистина скандален въпрос от страна на читателя.

Очевидно, генераторът на Кромри е всъщност генератор на Фигуера. Нормално беше да се запитаме, след като генераторът на Кромри не преобразува механична енергия в електрическа... тогава за какво му служи?

Това е същото като да се запитаме следното: Генераторът на Фигуера е пасивна машина без движещи се части... освен, може би, въртящия се комутатор. Но в никакъв случай генераторът на Фигуера не е трансформатор на механичната енергия за комутатора в електрическа. Тогава за какво служи механичната енергия в генератора на Фигуера?



Виждаме, че това са два съвсем еднакви въпроса... отнасящи се за две съвсем еднакви машини.

С единствената разлика, че едната не се върти цялата, а само комутатора... а пък другата се върти цялата, но пък няма комутатор.




Очевидният логически извод е... че генераторът на Кромри има невидим, вграден комутатор в себе си.

Това е като да се попита, Има ли жената топки?



Всеки човек има топки. При жената просто са вградени, а при мъжа са извадени навън. Същото е като с комутатора на Фигуера и динамичния генератор на Кромри.



Заслужава си да запомним този скандален факт за по-късно...

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #32 -: (Събота) 10 Декември 2016, 11:01 »

Патенти на Бюфорн (след 1908г)

Константино де Бюфорн Якас, партньорът на Фигуера, публикува пет патента след смъртта на Фигуера (47706, 50216, 52968, 55411 и 57955), занимаващи се със същата система като в патента от 1908г.

Тези патенти били издадени между 1910 и 1914г и всичките са точни копия, и точно копие на оригиналния патент на Фигуера от 1908г.

Преводът на петте патента е безполезен, защото има повече от 100 страници и всичките повтарят същия принцип като патента от 1908г, само че с повече литература към тях. Тук представяме PDF файла със сканирания документ на тези патенти -->> PDF файл



За по-задълбочено изследване даваме превода (на испански и английски) на последния патент (патент № 57955) ->> PDF файл.



Сега ще представим обобщение на ключовите характеристики на този патент. Той просто дава малко повече подробности от патента от 1908г и разглежда по-подробно подреждането на електромагнитите. Силно о*уражаваме да се прочете това обобщение на патент 57955, за да се получи по-добро разбиране на някои аспекти от онзи от 1908г.








"Ако искате дори по-голямо производство, можете да поставите индукторите и индуцираните един след друг, оформяйки последователна серия по следния начин: ..."

"По този начин ще успеем да използваме двата полюса на всички индуктори, освен на първия и на последния, от които ще използваме само по един."



"

Начинът за събиране на този електрически поток е толкова лесен, че не се чувства нужда да се обяснява. Помежду електромагнити N и S, които образуват двойка, и която двойка електромагнити са наречени индуциращи, трябва да се сложи по един електромагнит, който се нарича индуциран. Той трябва да е правилно поставен. Или двата на ядрото му трябва да влизат в укхините на намотките на индуциращите електромагнити и да са в контакт със съответните им ядра, или пък, краищата на ядрото на индуцирания електромагнит да бъдат близо до намотките на индуциращите магнити и в контакт с полюсите на ядрата им, но в никакъв случай не бива да има никаква комуникация между индуциращата жица и индуцираната жица.

"





Тук се има предвид, че не бива да се допуска индуцирането на енергията да прескочи желязото. Не бива да се допуска намотката на възбуждащия електромагнит, развивайки полето си, да създаде потоци директно в намотката на електромагнита, от който извличаме ток. Трябва да се минава през желязото. Медните намотки не бива да си комуникират директно - само чрез железните си ядра.





"

...
Ако искате дори по-голямо производство, можете да поставите индукторите и индуцираните един след друг, оформяйки последователна серия по следния начин: първо поставяте електромагнит N, например, след това друг електромагнит S, и между техните полюси правилно поставяте индуцирания електромагнит, с това ще се формирали групата на една батерия, както бе обяснено по-горе, но сега (вместо да формираме толкова много идентични групи на първата) можете да поставите, след последния електромагнит S, друг индуциран електромагнит, и след него можете да поставите електромагнит N, след него друг индециран електромагнит, и след него друг електромагнит S, и така, докато не се образува серийна поредица от електромагнити N и S.

По този начин успяваме да използваме и двата полюса на всички индуциращи електромагнити, освен на първия и на последния, от които ще сме използвали само по един полюс и, следователно, ще имаме толкова индуцирани електромагнити, колкото индуциращи електромагнити минус един, тоест, ако "m" например е броя на индуциращите, тогава броят на индуцираните ще бъде "m-1", което определя значително увеличение в продукцията на индуцирано електричество при същия разход на сила.

...
Друго предимство е, че в синуса на ядрото на индуцираните електромагнити можем да сложим друг малоразмерен електромагнит със същата дължина на ядрото или с по-голяма дължина от това на големия индуциран електромагнит. В тази втора група индуцирани електромагнити ще се произведе електрически поток, точно както и в първата група индуцирани електромагнити, и това произведено електричество ще бъде достатъчно за продължителното захранване на машината, като цялото останало електричество ще бъде напълно безплатно и готово за употр*ба за каквото искате.

"



Тук Бюфорн казва, че ако индуцираните електромагнити - онези, от които си взимаме тока - имат вътре в себе си концентрични, по-малки електромагнити, в тях също ще се породи електричество, и то ще е достатъчно да задоволява машината - да възбужда електромотора за комутатора, както и да дава възбуждащия сигнал за възбудителните електромагнити.

Тоест, той има предвид намотка върху намотката. Английският превод е страхотно некадърен, превел съм го точно както са го превели на английски от испански. От него човек би останал с впечатлението, че става дума за две ядра, но това не е така.

Всъщност става дума за намотка върху намотката при онези електромагнити, от които си взимаме тока.
















Това са фигурите, включени в тези патенти. както виждате, те са точни копия на патента от 1908г.



Патент 47706 (1910г)







Патент 50216 (1911г)










Патент 52968 (1912г)










Патент 55411 (1913г)












Патент 57955 (1914г)






Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #33 -: (Събота) 10 Декември 2016, 12:04 »

Както виждате на картинките, железните ядра на възбуждащите магнити са спестени.

Магнитите, наречени N и S, са нарисувани само като квадратчета. Това означава, че те са просто намотки, с така нареченото "въздушно ядро". N и S са само имена, само наименувания, и не означават полюси директно. Магнитите N си имат два полюса, естествено, както и магнитите S.

Електромагнитите, от които си взимаме тока, имат желязна пръчка в себе си. Имат желязно ядро. Това е централния правоъгълник. Вляво и вдясно от него са нарисувани два продълговати правоъгълника - това вече е намотка, тоест сечението на намотка около тази желязна пръчка.

Отляво и отдясно на тези правоъгълници има по още един, по-квадратен правоъгълник. Това е сечението на по-дебела и по-къса намотка, нанизана върху по-тънката и по-дългата намотка, която е върху желязното ядро.



Самата желязна пръчка е вкарана малко в индуциращите намотки, тоест вкарана е малко в намотката N отгоре, и е вкарана малко в намотката S отдолу. Но НЕ Е вкарана чак до средата на тези намотки.






Какво се случва:

Когато се пусне ток по кухите намотки N и S, краищата на желязната пръчка, които са вкарани само малко в тези намотки, се намагнетизират с два полюса - със Север от едната страна и с Юг от другата (защото намотките N и S са огледални).

В момента, в който желязното ядро развие полярност, в двете намотки, които са нанизани върху него, се появява ток.

Токът от тънката и дългата намотка се праща при електромотора, въртящ комутатора и подаващ възбуждащия токов сигнал през него, който да варира интензитета на намотките N и S.

Токът от късата и дебелата намотка се взима като добив за нашите нужди.

Така машината работи сама.





Забелязвате, че всъщност, когато погледнете само една от възбуждащите намотки, тя на практика е поставена върху едно желязно ядро с голям процеп (пръчка отпред и пръчка отзад, които не се допират вътре в нея).

Ще ви цитирам нещо за процепа в трансформаторното ядро, думи на Томас Биърден:


... Въздушният процеп в ядрото на MEG, аз вярвам, че процепът е съществена част от функционирането на MEG (пасивния електрогенератор на Биърден и екип, бел.прев). По този въпрос (а и по други въпроси) аз противореча на конвенционалното схващане за ролята на въздушния процеп при трансформаторите. Конвенционалното схващане е, че въздушният процеп в ядрото намаля ефективната магнитна пропускливост и следователно намаля и магнитния поток. Колкото е по-голям въздушния процеп, толкова е по-голям спада на магнитния поток и толкова е по-голям максималния електрически дебит, с който трансформатора може да се справи.

Ние пък казваме, че магнитната енергия се СКЛАДИРА във въздушния процеп.



Според кръга на Томас Биърден (в който са и Джон Бедини и Питър Линдеман), причината магнитният поток да намаля, когато трансформаторното ядро има въздушен процеп, е че повечето от магнетизма се излива и се нагнита във въздушното пространство, където желязното ядро е прекъснато. И остава там.

Когато се сложи намотка ВЪРХУ въздушния процеп, и когато индуцирането на магнитен поток в ядрото се преустанови, тази намотка демонстрира моментни залпове на изключително висока енергия, кратки само миг, но много концентрирани.

Освен това, когато човек разгледа цялата библиография от изобретения за Свободна Енергия, бързо се набива на очи, че въздушните процепи в трансформаторните ядра или в електромагнитните ядра са следващото най-често срещано нещо след огледалните намотки.




И един всеизвестен факт - когато вместо плътно метално ядро за един електромагнит се ползват ламинации - дебел сноп от тънки ламаринени листа, вместо една плътна пръчка - тогава електромагнитът е забележително по-силен и ефективен.

Не ме интересува какво е конвенционалното обяснение за това (знам го, но не искам да се присещам).

За мен е по-важно какво казва Бедини в случая.




Когато го запитат - Добре де, защо винаги предпочиташ да правиш ядра от набита тел, а не от плътно желязо? Той отговаря...





...че това е, понеже желязото си има максимален праг на насищане с магнетизъм. Когато желязното ядро достигне максималния си праг на насищане, продължаващото индуциране (токоподаване в намотката около него) е безсмислено и води само до загуби на енергия.

Въздухът има много по-висок праг на магнитно насищане от желязото. Работата е там, обаче, че въздухът има много по-високо магнитно съпротивление, отколкото желязото. Получава се така, че въздухът може да държи повече магнетизъм, но на магнетизма му е по-лесно да се движи през желязото.

Когато се направи такова желязно ядро от отделни набити железни пръчки, между тях остава диелектрично пространство. Тоест ПРОЦЕПИ. Когато всяка една пръчка достигне максималния си магнитен капацитет да носи магнетизъм, отделната пръчка започва да ОТБЛЪСКВА новоприиждащата магнитна енергия. По този начин, започва насищането на въздушните пространства между набитите пръчки. Накрая, когато цялото сложно-съставно ядро достигне максималния си капацитет, в пространствата МЕЖДУ набитите пръчки има много повече магнетизъм, отколкото в самите железни пръчки.

Понеже тези въздушни пространства между пръчките са издължени, продълговати са като пръчките, които ги заграждат... това означава, че магнетизма се насочва нагоре и надолу - към двата лицеви полюса на сложно-съставното ядро.

И затова, намотките с множествени ядра индуцират много по-силни магнитни лица, отколкото електромагнитите с плътни железни ядра.




Разбирате ли, нас това живо ни интересува...

Защото това означава, че когато имаме възбуждащ електромагнит, тоест такъв, който ние създаваме чрез електро-магнитна индукция, като пускаме ток по намотката... тогава ние искаме неговото ядро да бъде сложно-съставно, тоест - ламинирано, както се нарича при трансформаторите.

Когато обаче вървим по обратния път - когато чрез МАГНИТНА ИНДУКЦИЯ ние възбуждаме желязното ядро на един електромагнит, по магнитен път, и после извличаме тока, който се получава в намотката - тогава ние искаме ПЛЪТНО желязно ядро, защото то по-лесно поема магнетизма и по-бързо се насища.




От Бюфорн, обаче, виждаме нещо много хитро.

В стремежа си да спестят материали, Бюфорн и Фигуера правят друга реализация. Те премахват железните ядра на възбуждащите магнити, и вместо това навират ядрата на изходните електромагнити малко отпред и малко отзад, така че да не стигат до средата, но да не се докосват и вътре да остане процеп.

По този начин те хем имат сложно-съставно ядро за възбуждащите си електромагнити, хем имат плътно желязно ядро за онези електромагнити, които попиват и извличат енергията.



Сещате ли се за онзи американски репортер, докладвал за Фигуера в Америка, който уж се бил объркал и погрешно се бил изразил, че Фигуера е направил генератор, който събирал енергия от атмосферата?

Е... явно е чул много добре, защото този въздушен процеп там е съществен.

« Последна редакция: (Събота) 10 Декември 2016, 12:11 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #34 -: (Събота) 10 Декември 2016, 14:50 »

Сещам се само за още един изобретател, който обръща сериозно внимание на желязото, като материал. Едуард Лийдскалнин.




И Лийдскалнин и Фигуера са имали нещо на разположение през 1900г, което на ден днешен е толкова рядко срещано, че сякаш е същество от митовете и легендите - мекото желязо.

Меко желязо означава ЧИСТО желязо - без никакви включения на каквито и да е въглероди и други глупости. На ден днешен човек може с лекота да намери измислено желязо, всякакви сплави, из*ъзици, а като каже "меко желязо", му предлагат единствено различни по твърдост и ковкост СТОМАНИ - тоест желязо с въглерод вътре.










Магнитен хистерезис

Когато външно магнитно поле се приложи към феромагнитен материал, например желязо, атомните диполи в него се подравняват спрямо полето. Дори и след като полето бъде премахнато, част от подравняването ще остане: материалът е станал магнетизиран.  Веднъж след като е магнетизиран, магнитът ще остане магнетизиран вечно. За да се демагнетизира, е нужна топлина или магнитно поле в обратната посока. Точно това е ефектът, който създава паметта на твърдите компютърни дискове.

Взаимовръзката между силата на полето Н и магнетизацията М не е линейна във феромагнитните материали. Ако един магнит бъде демагнетизиран (Н=M=0) и взаимовръзката между Н и М е предвидена с цел увеличение на нивата на силата на полето, М следва първоначалната крива на магнетизиране. Тази крива рязко нараства отначало, след което наближава асимптота, наречена магнитно насищане.

Ако сега магнитното поле се намали монотонно, М следва различна крива. При сила на полето 0, количеството на изместване на магнетизацията от първоначалната си стойност се нарича остатъчен магнетизъм. Ако взаимовръзката на Н-М е предвидена за сила на приложеното магнитно поле, резултатът тогава е хистерезисна крива, наречена основна крива. Ширината на средния участък е два пъти коерцитивността на материала.

Бел.прев: коерцитивност идва от думата coercive, която означава принуда. Коерцитивността е качество на феритните материали, свързано с принудителното магнетизиране.

По-подробното разглеждане на кривата на магнетизацията по принцип разкрива редица малки, произволни скокове в магнетизацията, наречени Скокове на Баркхаузен. Този ефект се дължи на кристалографните дефекти, като например дислокацията.

Кривите на магнитния хистерезис не се отнасят единствено до феромагнитното подреждане. Други магнитни подреждания, като например подреждането при спин стъклото, също проявяват този феномен.








Вляво: "Мек" феромагнитен материал, меко желязо, малка коерцитивна сила

Вдясно: "Твърд" феромагнитен материал, твърдо желязо, голяма коерцитивна сила







Какво представлява мекото желязо в металургията?


Меко желязо

"Мекото", темперирано или изпечено желязо се използва в магнитните постановки, правотоковата (DC) електромагнетика и в някои електрически мотори; и може да създаде концентрирано поле, което е до 50 000 пъти по-интензивно от въздушните ядра.

Желязото е желателно за направата на магнитни ядра, защото то може да устои на високи нива на облъчване с магнитно поле, без да достигне насищане (до 2.16 тесла при нормална температура). Изпеченото желязо се използва, защото, за разлика от "твърдото" желязо, то има ниска коерцивност и поради това не остава магнетизирано, след като се премахне полето, което често е важно качество в случаите, когато е нужно магнитното поле да се прилага многократно.




Темпериране/изпичане

Темперирането, в металургията и материалознанието, е топлинна обработка, която променя физическите и понякога химическите качества на даден материал, за да се увеличи пластичността му и да се намали твърдостта му, правейки го по-лесен за работа. Процесът включва загряване на материала над температурата му на рекристализация, поддържането на подходяща температура, и след това оставянето да изстине.

При тепрерирането, атомите мигрират по кристалната решетка и така се намалят случаите на дислокация (разместване), което води до промяна в пластичността и твърдостта.

При медта, стоманата, среброто и месинга, процесът се изпълнява чрез нагряване на материала (принципно докато започне да свети) известно време, след което бавно се оставя да се изстуди до стайна температура в безветрен въздух. Медта, среброто и месинга могат бавно да се изстудят във въздуха, или бързо, като се потопят във вода, за разлика от феритните метали, като стоманата, която трябва бавно да се охлади, за да се темперира. По този начин, металът омеква и е приготвен за по-нататъшна обработка - като например оформяне и отпечатване.













Навсякъде в кратките си книжки Едуард Лийдскалнин говори за МЕКО ЖЕЛЯЗО.

Между другото, нека забележим нещо... един цитат от него, който съм споменавал и преди:


Представете си, че имахте колело и много намотки около колелото, които се въртят. Тогава бихте правили всякакви видове светлина. Не правете машината, аз вече подадох искане за патент в патентното бюро. Направих десет различни машини за правене на магнитни потоци, но открих, че тази комбинация между полеви магнити и намотки, е най-ефикасна.




Това си представя човек, когато чете описанието на Лийдскалнин, нали?


По какъв начин това горе е различно от това долу?










...Крайните резултати от развитието на тези три посоки са: първо, горенето на въглища чрез студен процес в батерия; второ, ефикасното оползотворяване на енергията от околната среда; и, трето, провеждането на електрическа енергия без жици на каквото и да е разстояние. По какъвто и начин да се достигне до тези резултати, практическото им приложение неизбежно ще включва широка употр*ба на желязо, и този безценен метал без съмнение ще бъде съществена част от по-нататъшното развитие в тези посоки. Ако успеем да горим въглища чрез студен процес и по този начин да добиваме електрическа енергия по ефикасен и нескъп начин, за множеството от практическите приложения на тази енергия ние ще се нуждаем от мотори - тоест, желязо. Ако успеем да извлечем енергия от околната среда, ние ще се нуждаем, както при добиването, така и при оползотворяването на енергията, от машинария - отново, желязо. Ако осъществим пращането на електрическа енергия без жици в индустриални мащаби, ние ще сме длъжни широко да използваме електрически генератори - още веднъж, желязо. Каквото и да направим, желязото най-вероятно ще бъде основното средство за успех в близко бъдеще, може би още повече, отколкото в миналото до сега. Колко дълго ще царува желязото е трудно да се каже, защото дори в момента алуминият изгрява като заплашителен претендент за трона. Но за сега, наравно с това да осигурим нови източници на енергия, от най-голяма важност е да подобрим производството и оползотворяването на желязото. Огромен напредък е възможен в тази посока, която, ако се поеме, неимоверно ще допринесе за добруването на човечеството.


ЖЕЛЯЗОТО ПРЕДОСТАВЯ ОГРОМНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО...


Никола Тесла, из статията "Проблемът с увеличаването на човешката енергия" от списание "Век", 1900г







С това, представих на вниманието ви следното:

1. Генераторът на Кромри е безленцов генератор, който може да се самозадвижва

2. Най-добрата машина на Едуард Лийдскалнин е просто версия на безленцовия генератор на Кромри

3. Клементе Фигуера има редица патенти, подчертаващи колко е ненужно да се влага механична сила във въртенето на железни ядра и намотки при генераторите, борейки се с естествения закон на Ленц

4. Клементе Фигуера е разработил неподвижен безленцов генератор, самозадействащ се генератор без движещи се части

5. За целта той разчита единствено на правилното прилагане на законите на електро-магнитната индукция и употр*бата на чисти материали - меко желязо.




Така, като начало на темата Трактат за Свободната Енергия, ние разгледахме един от многото, но по-малко известни, пасивни електрически генератори, които работят (многократно гарантирано от Испанското патентно бюро през 1908г).

Темата, естествено, ще продължи, защото има още много видове апарати за Свободна Енергия, а нашето познаване на материята тепърва започва.

« Последна редакция: (Събота) 10 Декември 2016, 15:07 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #35 -: (Понеделник) 09 Януари 2017, 22:52 »

Заключвам темата по политически причини и в знак на протест срещу нерешителността на администрацията и отсъствието на модераторски екип.

Който иска да коментира, може да ми пише Лично съобщение.
Активен

Страници: 1 2 [3]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални