Трактат за Свободната Енергия
Страници: 1 [2] 3   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Трактат за Свободната Енергия  (Прочетена 6756 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #15 -: (Неделя) 13 Ноември 2016, 19:23 »

УНИПОЛЯРНОТО ДИНАМО

Дизайнът на Тесла се различавал от този на Фарадей по два основни начина. Първо, той използвал магнит, който бил по-голям от диаметър на диска, така че магнитът покривал диска. Второ, той разделил диска на отделения чрез спирални прорези, направени от центъра навън към външния ръб.




Униполярният генератор на Тесла


При Фарадеевия униполярен генератор "възбуденият поток", както отбелязва Тесла, "следователно няма изцяло да премине през външната верига... и... определено, по-значителната част от генерирания поток няма да се прояви външно...". Като направил така, че магнитът напълно да покрива диска, Тесла усвоил повърхността на целия диск за целите на електрическото генериране, вместо само онази малка част от него, директно приближена до магнита, както е при Фарадеевото устройство. Това не само, че увеличава количеството на генерираното електричество, но, като кара потока да протича от центъра към външния ръб, прави целия този поток достъпен за външната верига.

По-важното е, че тези модификации върху Фарадеевия дизайн елиминират един от най-големите проблеми във всяка физическа система - противодействието на всяко действие. Точно това противодействие работи в посока противопоставяне на всяко усилие, положено с цел възбуждане на началното действие. В една електрическа система, ако има два оборота намотана жица един до друг, и ако по жицата се пусне да протича електрически поток, токът, протичащ през първия оборот, ще възбуди магнитно поле, което ще действа против потока, протичащ във втория оборот.

Спиралните отделения на диска карат потока да изминава пълния радиус на диска или, както е при алтернативната му версия на генератора, да прави пълна обиколка по външния ръб на диска. поради това, че потокът протича в голям кръг по ръба на диска, магнитното поле, създадено от потока, не само че не работи против постоянния магнит над кръглата плоча, както е при конвенционалните генератори, но в действителност подсилва магнита. Така че, когато диска прерязва магнитните силови линии, за да произведе електрически поток, същият този поток, който идва от диска, подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток.

Както конвенционалните генератори на прав ток, униполярното динамо също функционира и като мотор, ако по диска се пусне ток, докато е под магнита, и това изглежда е последният елемент, който може да направи устройството самоподдържащо се, тоест, способно да генерира ток, след като е разкачено от външния източник на движение, като например падаща вода.

Въртенето се стартира, да кажем, от мотор, захранван с електричество от мрежата. И генератор и моторен диск са монтирани в метален корпус. Когато дискът развива скорост, се произвежда електрически поток, който на свой ред подсилва магнитите, които карат още още повече ток да се възбуди в диска. Този електрически поток, най-вероятно, първо се насочва към моторния диск, което увеличава скоростта на системата. В определен момент скоростта на двата диска е достатъчно висока, така че магнитното поле, създавано от потока, да има силата да поддържа въртенето на динамото/мотора от само себе си.

Какъв процес може да е поддържал оперирането на униполярното динамо след захраненото стартиране, е спекулация към този момент, само че са важни две характеристики на генератора. Първо, когато към веригата се прибави съпротивително натоварване, като крушка например, това намаля волтажа в центъра на диска. Този по-нисък волтаж в центъра означава, че се увеличава разликата във волтажа между центъра и външния ръб на диска, в сравнение с потенциалната разлика преди добавянето на крушката. С увеличаването на разликата между центъра и външната обиколка, динамото работи по-усилено и произвежда повече електрически поток. Второ, и още по-важно, динамото се ниждае или от много малко, или не се нуждае от никаква енергия, за да продължава да работи, защото електрическият поток, идващ от генератора, върши двойна работа. Потокът кара крушката да свети, но по пътя си от генератора до нагреваемата жичка в крушката, той изминава път, който добавя към инерцията на динамото и, следователно, консумира енергия в много малка степен. Процесът продължава, както изглежда, докато топлинните загуби в нагреваемата жичка не се изравнят с енергията на маховика на генератора.

Спрямо критериите на Елсасер за самоподдържащ се генератор, униполярното динамо на Тесла най-много се приближава до условието да по-добър електрически проводник. Не че е използван нов материал, ами е приложена нова геометрия, така че потокът да не създава собствените си опониращи сили. това е подобно, но не е равнозначно, на това да е налице по-добър проводник.

Дали динамото е действително "безгоривен" генератор или не, то определено е гениално постижение на инженерната мисъл, който взима един от основните принципи в природата, че на всяко действие има равно и обратно противодействие, и го обръща на обратно, чрез употр*бата на новаторска геометрия на проводника, и го превръща в реакция, която се добавя към оригиналното действие. Вместо обратната реакция да забавя системата, която я е създала, реакцията добавя енергия към системата.

Тесла, обаче, не го задоволявал този механичен самоподдържащ се генератор. Динамото осигурявало енергията за захранването на единична машина, но неговата визия била да осветява цели градове, и в статията на списание "Век" от 1900г той доразвил теорията за такава машина.

Представете си, предложил той, един затворен цилиндър с малка дупчица в него близо до дъното. Да кажем, че този цилиндър, добавил той, съдържа много малко енергия, но че е поставен в околна среда, която има много енергия. В този случай, енергията ще протича от околната среда, големият енергоизточник, през малкият отвор в дъното на цилиндъра и навътре в цилиндъра, където има малко енергия. Също си представете, че проникващата в цилиндъра енергия се преобразува от една форма в друга, както, например, топлината се преобразува в механична енергия при парния двигател. Ако беше възможно изкуствено да се създаде такава "мивка" за енергията на околната среда, тогава "ние бихме били в състояние да осигурим до всяка точка на земното кълбо продължително захранване с енергия, ден и нощ".

Той продължава, в статията, да описва тази енергийна помпа, но леко променя представата. На повърхността на Земята ние се намираме във високо енергийно ниво и можем да си се представим на дъното на езеро и как водата ни заобикаля точно така, както ни заобикаля енергията в околната среда. Ако в цилиндъра ще се създава "мивка" за енергията, ще трябва да заменим водата, която ще нахлуе в него, с нещо много по-леко от водата. Това може да стане, като изпомпаме водата навън от цилиндъра, но когато водата се влее обратно в него, ние ще можем да извършим същата работа при допускането на водата, каквато сме свършили при изпомпването й навън. "Следователно, нищо няма да спечелим от тази двойна операция, първо повдигайки водата, и след това оставяйки я да падне обратно долу".

Енергията, обаче, може да се преобразува в различни форми, когато преминава от по-висока към по-ниска енергийна плътност. Той казва, "представете си, че водата, когато навлиза в цилиндъра, се преобразува в нещо друго, което може да се извади от него без да се използва никаква, или много малко сила". Например, ако енергията от околната среда се приеме, че играе ролята на водата, кислородът и водородът, изграждащи водата, са другите форми на енергия, в които водата може да се превърне при навлизането си в цилиндъра.

В идеалния случай, цялата вода, вливаща се в цилиндъра, ще се разгради на кислород и водород... и резултатът ще бъде, че водата постоянно ще се влива вътре, но въпреки това цилиндърът ще остане напълно празен, защото формиралите се газове ще го напускат. По този начин ние бихме произвели, като първоначално сме изхарчили определено количество работа за създаването на мивката... в която водата да се излива, едно условие, позволяващо ни да се сдобием с каквото и да е количество енергия без повече усилия.

Тесла разбирал, че никоя система за преобразуване на енергията няма да бъде съвършена, малко вода винаги ще влезе в цилиндъра, но "ще има по-малко за изпомпване, отколкото ще има за вливане, или, с други думи, ще е нужна по-малко енергия за поддържане на първоначалното условие, отколкото количеството енергия, която ще се развива [от вливащата се вода], а това означава, че някакво количество енергия ще бъде добито от околната среда".

Той открил, че това изпомпване можело да се извърши с бутало, "което не беше свързано с нищо друго, но беше свободно да вибрира с огромна честота". това той успял да постигне с "механичния си осцилатор", парно задвижван двигател за произвеждане на високочестотни потоци. Колкото по-бързо работела помпата, толкова по-ефикасна била в извличането на енергия от космоса. ИЗследването на тази идея постигнало кулминацията си при осцилатора, демонстриран на Световния панаир в Чикаго през 1893г. Чак много по-късно, в статията от 1900г, той разкрива: "Тогава разкрих принципите на механичния осцилатор, но оригиналното предназначение на машината се обяснява тук за първи път".






Намотка за електромагнити

Също така през 1893г Тесла кандидатствал за патент върху електрическа намотка, която е най-вероятният кандидат за не-механичен наследник на енергийния му екстрактор. Това е неговата "Намотка за електромагнити", патент номер 512,340. това е друг любопитен дизайн, защото, за разлика от обикновенаната намотка, направена като се увива жица в тръбовидна форма, тази се състои от две жици, положени една до друга във форма, но края на първата е свързан с началото на втората.



Сравнение на волтажните придобивки

В патента Тесла обяснява, че тази двойна намотка ще съхранява много пъти повече енергия от конвенционалната намотка. Предварителните измервания на две спирали с еднакъв размер и с еднакъв брой обороти, едната от единичен, другата от двоен проводник, показват разлика в развивания волтаж. На фигурата, горната крива е от дизайна на Тесла, а долната е произведена от намотка с единичен проводник. Патентът, обаче, не подсказва в какво може да се състои тази необичайна способност на намотката.

В статията в списание "Век" Тесла сравнява извличането на енергия от околната среда с работата на други учени, които, по онова време, се били учели как да кондензират атмосферните газове в течно състояние. Той особено цитира работата на някакъв доктор Карл Линде (Karl Linde), който открил, както Тесла го описва, "само-охлаждащ се" метод за втечняване на въздуха. Както казва Тесла, "Това беше единственото експериментално доказателство, от което имах нужда, за това, че енергията от околната среда може да се добива по начина, който си мислех".




Втечняващият кондензатор на Линде

Това, което свързва работата на Линде с електромагнитната намотка на Тесла, е че и двете използват двоен път за материала, с който работят. Линде имал компресор за изпомпване на въздуха до високо налягане, оставял налягането да спадне, докато въздухът се предвижвал през тръба, след което използвал изстудения въздух, за да намали температурата на влизащия въздух, като го карал да се движи наобратно на първата тръба по втора тръба, съдържаща първата. Вече изстуденият въздух добавял към изстудителния процес на машината и бързо кондензирал газовете до течно състояние.

Намерението на Тесла било да кондензира енергията, хваната между земята и горната атмосфера и да я превърне в електрически поток. Той си представял Слънцето като огромна топка електричество, положително заредено, с потенциал от около 200 милиарда волта. Земята, от друга страна, е заредена с отрицателно електричество. Гигантската електрическа сила между тези две тела се състояла, поне отчасти, от това, което наричал космическа енергия. Тя се променяла от нощ към ден, от сезон към сезон, но винаги е налична.

Положителните частици са спирани в йоносферата и между нея и отрицателните заряди в земята, едно разстояние от около 100 км, има голяма разлика във волтажа - нещо от рода на 360 000 волта. Понеже газовете на атмосферата действат като изолатор между тези противоположни хранилища на електрически заряди, областта между земята и границата с космоса прихваща голямо количество енергия. Въпреки големия размер на планетата, електрически, тя е като кондензатор, който съхранява положителните заряди отделени от отрицателните заряди чрез непроводим материал като изолатор.

Земята има заряд 90 000 кулона. С потенциал 360 000 волта, Земята представлява кондензатор с 0.25 фарада (фарад = кулон/волта). Ако формулата за изчисляване на енергията, съхранявана в един кондензатор (E = 1/2CV2) се приложи към Земята, се оказва, че околната среда съдържа 1.6 x 1011 джаула или 4.5 мегават-часа електрическа енергия.    

За да черпи от този енергиен склад, Тесла трябвало да постигне две неща - да направи "студена мивка" в енергията от околната среда и да измисли начин, по който да направи "мивката" самоизпомпваща се. За да се обясни как може да е действал този процес, отново е нужна спекулация.

Такава "мивка" ще трябва да е била в по-ниско енергийно състояние спрямо заобикалящата я среда и, за да може енергията продължително да се излива в нея, "мивката" ще трябва да е поддържала състоянието си на ниска енергия, докато е отговаряла на подходящите изисквания на натоварването (консуматора), свързан с нея. Електрическата енергия, ват-секундите, е продукт на волтите, умножено по амперите, умножено по секундите. Тъй като периодът на осцилациите не се променя, или волтажа (напрежението, налягането), или амперата (дебита, потока) е трябвало да бъде променливата в енергийното уравнение на намотката.

При това, двойната намотка максимизира волтажната разлика между оборотите си, затова е вероятно потока е бил това, което се е минимизирало, за да се произведе ниско енергийно състояние в намотката. За да бъде намотката отначало "празна" и с ниска енергия, тя трябва да е работела с висок волтаж (налягане) и много малко количество заряд (дебит).

Намотката, тогава, ще да е била вкарвана в осцилиране на резонансната си честота, за което ще да се е ползвал външен енергоизточник. По време на част от цикъла й, спрямо земното електрическо поле намотката ще изглежда като една плоча на кондензатор. С увеличаването на волтажа през намотката, количеството заряд, което ще може да "изпере" от по-енергичното земно поле, ще се увеличи.

Енергията, поета в намотката - през "малкия отвор", който изглежда представлява атомната структура на проводника според физиката от времето на Тесла - е "кондензирана" в положителни и отрицателни компоненти на електрически поток, едно по-ниско енергийно състояние спрямо полето-източник.

Потокът е равен на водата, преобразувана в газове в Тесловото описание на самодействащия двигател. Потокът "бяга" от "мивката" към какъвто там консуматор е включен през намотката. Движението на потока към натоварването (консуматора) би произвело силно магнитно поле (констатираното намерение на патента), което, когато се срути, отново, би произвело висок потенциал, "мивка" от нисък заряд, която да се скачи с електрическото поле на Земята.

Поради това, че вливащата се енергия извършва двойна функция, подобно на униполярния генератор, подаването на поток към консуматора и спомагането на изпомпващото действие, енергийният разход на системата при предвижването на заряд би бил нисък, което би позволило на системата да се сдобие с повече енергия от околната среда, отколкото изразходва за оперирането си. Намотката не иска никаква допълнителна енергия от външен източник, за да изпомпва извлечената енергия.

Енергията би идвала директно от Слънцето.

По-модерен прочит на такова устройство, в случай че се окаже, че оперира по теоретично описания начин, би било описанието, че това е себе-осцилираща система. Веднъж след като устройството е приведено в осцилация, много малко енергия се изразходва за задвижване на консуматора. поради това, че това е електро-статично осцилираща система, само малко количество заряд се движи през консуматора всеки цикъл, кулоните за секунда = амперите са малко. Ако зарядът се използва при ниска честота, енергията, съхранявана в кондензаторната система ще се преобразува в топлина бавно, което ще позволи на осцилациите да продължават за дълъг период от време.

Предвид видната си позиция в научния свят по онова време, любопитно е защо изобретението на Тесла не е комерсиализирано или защо поне не е било обект на повече публикации. Икономиката, а не науката, явно е била основният фактор. Възприемането на променливия ток е срещнало противопоставяне от мощни за времето финансисти. Майкъл Пупин, друг водещ електрически научен изследовател в края на века, отбелязва в своята автобиография:

...капитаните на индустрията... се страхуваха, че ще трябва да хвърлят за скрап част от апаратите си за прав ток, както и плановете за произвеждането им, ако системата за променлив ток получи подкрепа... невежеството и предразсъдъците победиха в началото на 90те години, защото капитаните на индустрията обръщаха малко внимание на високо квалифицираните учени.

Патентите на Тесла за електрически генератори и мотори били връчени в края на 1880-те години. По време на 1890-те голямата енергийна индустрия, в лицето на Уестингхаус и Дженерал Електрик, дошла на власт. При десетки милиони долари, инвестирани в планове и съоръжения, индустрията нямало току-така да изостави много доходоносната технология, която била само на десет години, заради поредната нова технология.

Тесла видял, че от самодействащия генератор можело да се направят печалби, но някъде в тези мисли, той осъзнал, че устройството щяло да има негативно влияние върху света. В края на главата в списание "Век", в която описва своя нов генератор, той пише:

Работих дълго време с пълното убеждение, че практическата реализация на метода за добиване на енергия от Слънцето ще има неизчислима индустриална стойност, но по-задълбоченото изучаване на този въпрос разкри факта, че въпреки че обоснованите ми очаквания биха били комерсиално доходоносни, това няма да е в твърде голяма степен.

Години по-късно, през 1933г, той е по-остър в коментарите си за обявяването на неговия безгоривен генератор. Във филаделфския "Публик Леджър" от 2 ноември има интервя на Тесла под заглавие "Тесла "черпи" космическа енергия". В него той е "Попитан дали внезапното обявяване на неговия принцип ще обезпокои настоящата икономическа система, доктор Тесла отвърна, "Тя вече е дълбоко обезпокоена". Той добави, че сега както никога преди е назряло времето за развиване на нови ресурси".

Вече минаха почти 100 години, откакто Никола Тесла обяви радикално нов метод за произвеждане на електричество. Нуждата за развиване на нови ресурси е още по-голяма днес, отколкото в края на последното столетие. Може би тези пренебрегнати изобретения ще направят визията му за "увеличаване на човешката енергия чрез употребяване на Слънчевата енергия" реалност.

Благодарности

Благодарности на г-н Джон Рацлав от Милбре, Калифорния, за това че щедро сподели разнообразни материали относно Тесла и помогна за формирането на това издание.








Не съм си позволявал никакви вметки, отклоняване или включвания, за да не нарушавам потока на този наистина интригуващ материал. За читателя, който следи публикациите по тази тема от началото й, ключовите думи са ясни и широките принципни въпроси, които по-горе само се загатват, са видими, така че не са нужни забележки.

След като това попадна под вниманието ми, в ума ми, като ярки слънца, горяха няколко въпроса, за които час по-скоро трябваше да знам повече:


Какво се съдържа в патента на Тесла за динамо-електричната му машина?


Какво се съдържа в патента на Тесла за неговата "Намотка за електромагнити"?


По какъв начин обяснява вградената неефективност в традиционния Фарадеев диск и как преодолява недостатъците му? Трябваше незабавно да прочета тази статия за "Униполярното динамо" в списание "Електрическият инженер"...


Освен това обаче определено трябваше да разбера каква е онази себеохлаждаща се система за втечняване на въздух, на онзи някой си Карл Линде?





Но най-вече, изключително любопитен ми стана онзи привкус на испански конкистадори в търсене на Златния град на маите, Извора на младостта, в комбинация с попрището на Виктор Шаубергер...
Кой за Бога беше онзи испански лесничей-физик Клементе Фигуера, от столицата на езкотичните Канарски острови, част от Колониялната Испанска империя?




ПРЕДИ да продължим със следващото ниво на взаимно сглобяване и припокриване на изобретения и на методите за Свободна Енергия, ще трябва да отговорим на всички тези въпроси.
« Последна редакция: (Неделя) 13 Ноември 2016, 20:20 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #16 -: (Вторник) 15 Ноември 2016, 05:04 »

Тази тема продължава вече на втора страница. Пълна е с имената на хора от черно-бели портрети. Велики хора - основатели на нашата безценна и безсмъртна надежда, че Човекът ще постигне космическото си предназначение. Олицетворените доказателства, че човекът носи истината и Божественото наследство в себе си. Нашата малка, тясна и сега безизвестна държава празнува свой световно неизвестен Ден на Националните Будители, благодарение единствено на които този народ оцелява и крета, все още и в днешния ден.

Само че няма световен Ден на Свещените Будители. Няма ден, в който човешкият расов вид празнува Разкриването на истинните устои на Свещеното Сътворение. Защото тези черно-бели Велики хора от безсрамно забравеното минало не са и предполагали, че някой друг ще се превърне в автор на модерния свят, и ще стъпи с ботуша на потисничеството върху Свещената основа на човешката надежда - върху техните черно-бели портрети - "за да остане там завинаги".


...Цивилизациите от миналото твърдяха, че са основани на любов и справедливост. Нашата е основана на омраза. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Ще унищожим всичко останало — всичко. Вече рушим начина на мислене, останал ни отпреди революцията. Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се осмелява да се довери на съпруга, на дете или на приятел. В бъдещето няма да има съпруги и приятели. Децата ще биват отнемани от майките им от раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Половият нагон ще бъде заличен. Създаването на потомство ще стане ежегодна формалност, като подновяването на купон за дажбата. Ще унищожим оргазма. Върху това сега работят нашите невролози. Няма да има никаква преданост, освен предаността към партията. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат. Няма да има никакъв смях освен тържествуващото ликуване над победения враг. Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи, вече няма да имаме нужда от науката. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата. Няма да има никакво любопитство, никаква радост от живота. Ще бъдат унищожени всички съперничещи удоволствия. Но винаги — не забравяй това, Уинстън, — винаги ще съществува опиянението от властта, което постепенно ще нараства и ще се развива. Винаги, във всеки момент, ще господства възбудата от победата, усещането, че тъпчеш безпомощния враг. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги...

Джордж Оруел, "1984"



Няма Ден на Будителите на човечеството, защото човечеството спи и тепърва ще спи, задушено в лепкавата сянка на Втората Световна война, и тази нощ тъкмо предстои да стане още по-тъмна.

Безстрашният изследовател, въоръжен със знанието, че истината съществува, се нуждае от много силен фенер, ако иска да намери щастлива случайност в лабиринта от тъмните катакомби на живопогр*баното научно минало.



И една такава случайност е този човек:





https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/50/Carl_von_Linde_1868.jpg
Трактат за Свободната Енергия


Карл Пол Годфрид Линде (11 юни 1842г - 16 ноември 1934г)

Линде е бил германски учен и инженер, който открил цикъл на охлаждане и изобретил първия процес за отделяне на кислорода и втечняване на газа в индустриален размер. Тези научни пробиви станали причина за Нобеловата му награда по физика през 1913г. Линде бил член на редица научни и физични асоциации, включително бил в борда на попечителите на Physikalisch-Technische Reichsanstalt и Баварската Академия на науките и човечествата. Линде също така бил основател на така наречената Линде Груп, най-голямата газова фирма в света и довел до създаването на поточната линия на индустриалните газове като печеливша верига от бизнеси. Бил посветен в рицарско звание през 1897г като Ритер фон Линде.







Бележки върху втечняването на въздуха

Какво е въздухът?

Сухият въздух е направен от приблизително 78% азот, 21% кислород, и 1% аргон, спрямо обема си. Има и остатъчни следи от други неща, като въглероден диоксид (CO2), неон и хелий. Течният азот е забавен за игра; даже по-добро от това е течният кислород - той е както забавен, така и опасен! На кой му трябва повече?

Въздухът освен това съдържа от 1% до 4% водна пара.

Карл фон Линде

Въздухът за първи път бил втечнен от Карл фон Линде. Той използвал много хитър трик - ползвал въздух, изстуден чрез разширяване, за да изстуди предварително сам себе си - ефект на обратна връзка, който водел до екстремно ниски температури.





На горната картинка, въздухът се компресира (компресорът в белия кръг), което увеличава температурата му (червено). Горещият въздух, който е под високо налягане, първо се изстудява до температура, близка до тази на околната среда (бледочервено), което се прави чрез подпочвена вода в камера за топлинен обмен (най-левия квадрат). Въздухът под високо налягане, който вече е с нормална температура (тази на околната среда), след това се изстудява още повече във втора камера за топлинен обмен (средния квадрат), което смъква температурата му до по-ниска от тази на околната среда (синьо). На студения въздух под високо налягане после му се позволява да се разшири (смъква се налягането), което се прави чрез разширяваща дюза, и това го кара да стане много студен (бледосиньо), и това се случва в топло-изолиран събирателен съд (най-десния квадрат).

До тук, това е просто хладилник / изстудител. Трикът на Фон Линде, обаче, е че праща студения въздух под нормално налягане от събирателния съд (тази част от него, която не се е втечнила) по тръба обратно във втората топлообменна камера (средния квадрат) и използвал този въздух за изстудяване на въздуха под високо налягане с нормална тумпература, идващ от първата топлообменна камера. Колкото повече бил изстудяван въздухът под високо налягане преди разширяването си, толкова по-студен щял да бъде същия въздух под нормално налягане след разширяването... и същият този щял още повече да изстуди въздуха под високо налягане... положителна обратна връзка. Колкото по-дълго работи цикъла, толкова по-студен става. Много умно.

Понеже така втората топлообменна камера не е на 100% ефикасна, връщащият се въздух, който излиза от нея, все пак ще бъде по-студен от околната среда. Вместо да губи усилията, вложени в изстудяването на този въздух, Линде го връща на входа на компресора, където той се добавя към входния обем с нов въздух, и повторно подлежи на компресиране. Само малко нов въздух се добавя, когато обемът на въздуха в системата се намаля заради изстудяването и последващото втечняване.









Забелязваме, че Системата е Отворена, защото енергийната плътност се променя постоянно, както научихме от Майкъл Уотърс.

Забелязваме, че Системата е Отворена, защото позволява на енергоносителя (въздуха) да извършва пълноценен кръговрат. Единият му полюс е компресора, а другият му полюс е разширяващата дюза. Енергоносителят изживява една продължоителна промяна под високо налягане - точно както енергията навлиза в нашия свят през Минуса, преминава през него, и си отива обратно в Отвъдния свят през Плюса, изминавайки пътя на слънчевия Ра през Света на Мъртвите, за да се роди отново.
След това се преражда под друга форма и преживява нова, продължителна промяна под по-ниско налягане, преди да се върне в първия полюс - точно както Том Биърден описва пълноценния кръговрат на енергията в "Енергия от вакума: концепции и принципи". И така чак до материализацията й (втечняването на въздуха).

Цикълът на енергията в Униполярното самозадвижващо се динамо на Тесла става много по-ясен. Нека сравним:




Като направил така, че магнитът напълно да покрива диска, Тесла усвоил повърхността на целия диск за целите на електрическото генериране, вместо само онази малка част от него, директно приближена до магнита, както е при Фарадеевото устройство. Това не само, че увеличава количеството на генерираното електричество, но, като кара потока да протича от центъра към външния ръб, прави целия този поток достъпен за външната верига.


Коя е външната система? Точно така - това е подпочвената вода, която отнася температурата и я занася в напълно друга система. Скачени съдове от Отворени Системи. Разбирате, че в горните записки не се обръща внимание на първата изстудителна камера  - именно тази с подпочвената вода - но без нея, ако точно тук топлината не се отнемаше от въздуха под високо налягане, нищо от този цикъл нямаше да работи.

Това е аналога на външната верига. Без пълноценна външна верига не може, както ще видите по-долу, когато се спомене крушката.




Поради това, че потокът протича в голям кръг по ръба на диска, магнитното поле, създадено от потока, не само че не работи против постоянния магнит над кръглата плоча, както е при конвенционалните генератори, но в действителност подсилва магнита. Така че, когато диска прерязва магнитните силови линии, за да произведе електрически поток, същият този поток, който идва от диска, подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток.


Това са отношенията между третата и втората топлообменни камери. Когато дискът прерязва магнитните силови линии - тоест когато разширителната дюза разширява компресирания въздух и освобождава налягането му - този ток, който идва от диска - тоест този въздух, който идва от дюзата - подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток - тоест изстудява въздуха, което води до произвеждането на още по-студен въздух.





Както конвенционалните генератори на прав ток, униполярното динамо също функционира и като мотор, ако по диска се пусне ток, докато е под магнита, и това изглежда е последният елемент, който може да направи устройството самоподдържащо се, тоест, способно да генерира ток, след като е разкачено от външния източник на движение, като например падаща вода.


В определен момент скоростта на двата диска е достатъчно висока, така че магнитното поле, създавано от потока, да има силата да поддържа въртенето на динамото/мотора от само себе си.


Студеният въздух, който не се е втечнил, в крайна сметка се връща обратно в компресора и в даден момент външната верига на подпочвената вода ще стане излишна... защото обратно в компресора ще се връща толкова студен въздух, че даже след компресията му, той няма да достигне температурата на околната среда и ще излиза от компресора студен, а не топъл.

Това с други думи ще рече, че външната верига на подпочвената вода се слива с обратната връзка. Обратната връзка се превръща в новата външна верига. И така Системата става самоподдържаща се - произвежда студ без външен изстудяващ агент.




Въртенето се стартира, да кажем, от мотор, захранван с електричество от мрежата.


Първият цикъл е за сметка на външния изстудител (подпочвената вода), защото третата камера първо трябва да се изпълни със студен въздух веднъж, и той трябва първо да се върне обратно в компресора първия път, за да започне системата да действа сама, след като цикълът направи първото си затваряне.





Какъв процес може да е поддържал оперирането на униполярното динамо след захраненото стартиране, е спекулация към този момент, само че са важни две характеристики на генератора. Първо, когато към веригата се прибави съпротивително натоварване, като крушка например, това намаля волтажа в центъра на диска. Този по-нисък волтаж в центъра означава, че се увеличава разликата във волтажа между центъра и външния ръб на диска, в сравнение с потенциалната разлика преди добавянето на крушката. С увеличаването на разликата между центъра и външната обиколка, динамото работи по-усилено и произвежда повече електрически поток.


Затова външната верига е незаменима, поне отначало. Подпочвената вода създава "разликата във волтажа", в случая - нужната температурна разлика, която да служи за трамплин на акумулиращия се ефект по-късно в цикъла.




Процесът продължава, както изглежда, докато топлинните загуби в нагреваемата жичка не се изравнят с енергията на маховика на генератора.


Цикълът продължава, докато изстудителите не изчезнат - тоест докато изстудителите не изравнят температурата си с онова, което трябва да изстудяват.

С други думи - ще се акумулира все повече студ, докато целият въздух в системата не се втечни. След това температурата няма да падне по-ниско от това. Това идва да покаже, че всяка Система за Свободна Енергия си има максимум, горен праг. Всяка система може да реализира само ограничен потенциал, след което следва спиране... или "саморазрушение", което е частен случай на спирането на една динамична или вибрираща система, при която енергийният потенциален максимален дебит е по-висок от проводящия капацитет на материалите, от които е направена.








Но как е възможно всичко това все още да е езотерика? Какво общо въобще може да има между конспирацията по отнемането на човешката енергия... чрез скриването на Слънцето от умовете на хората... и техническите апарати за Свободна Енергия? Къде трябва да потърсят вдъхновение онези окултно-езотерически настроени читатели, загубили мотивацията си да внимават в тази тема?

- Ами... в единственото място, където всеки сериозен езотерик трябва да търси мъдростта - в древен Египет:





Апеп или Апофис бил древно египетско божество, олицетворяващо хаоса (изфт на египетски) и по този начин бил противник на светлината и Маат (богинята на реда и истината). Той се появява в античното изкуство като гигантска змия.

Ра бил слънчевото божество, Носителят на светлината, и по този начин бил поддръжникът на Маат. Апофис бил считан за най-големият враг на Ра, и затова бил наречен с името Врагът на Ра, както и "Господарят на Хаоса".

Считало се, че Апофис причаквал Ра точно под хоризонта, където Слънцето залязвало. Тъй като Апофис бил много дълъг и огромен, и се криел под хоризонта, това му създало името Обгръщащият света.





Понеже Апофис бил върховният враг на Слънчевия бог, той се опитвал да спре прехода на Слънчевата му лодка, докато Ра плавал през Света на мъртвите след залез слънце. Апофис изпивал цялата вода от Небесата. Тогава лодката на Ра засядала в пясъчните дюни на пресъхналите води, които се оказвали гърбиците на гигантския Апофис. Спирането на лодката му предизвиквало хаос в света.

На Сет и Мее била поверена работата по охраняването на Ра, докато пътувал през Отвъдното в слънчевата си лодка. Те прорязвали дупка в корема на змея Апофис, за да може Ра да избяга през нея. Ако не успеели да го направят, светът щял да потъне в Мрак. В някои случаи самите умрели помагали в битката срещу Апофис, за да подкрепят Маат (реда и светлината).


ЗАКОН НА ЛЕНЦ



Токът, индуциран във верига заради промяна или движение на магнитно поле, е насочен в посока да опонира на промяната на магнитния поток, или в посока да излъчи механична сила, която да се противопостави на движението.

В първият случай, движението на жицата спъва електрическия поток, като индуцира обратен волтаж (волтаж в обратна посока, тоест обратна електрическа мотивация, бел.прев). Във вторият случай, потокът на електричеството спъва движението на жицата, създавайки магнитно отблъскване от външното магнитно поле. Ленц вярвал, че тези две явления били реципрочни едно на друго, и че появата им подкрепяла "Закона за запазване на енергията".

Изключително важно е да разберете, че не можете да "ПОБЕДИТЕ" Закона на Ленц. Той е а*уратно описание на поведението на Природните закони, както се появяват в тази специфична конфигурация на материалите. Това, което МОЖЕТЕ да направите, е да изучите дребните детайли в начина, по който този закон възниква, и да се научите как да проектирате, заобикаляйки го! Това направил Джон Бедини през 80-те години.




https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/71/Serpiente_alquimica.jpg
Трактат за Свободната Енергия

Рисунка на Теодорус Пелеканос от 1478г, част от алхимичен трактат, отправен към Синезий


Символът на змията, захапала опашката си, Уроборос, е символ на постоянно възобновяващия се живот в природата, сътворението и разрушението, раждането и смъртта.

Уроборосът е символ на СМЪРТНОСТТА И ПРЕХОДНОСТТА НА ВСИЧКИ НЕЩА. Той е алхимичен символ за ЕНТРОПИЯ.

Това е потокът, който сам консумира себе си, и така се унищожава.





И само с хитър трик Апофис може да бъде победен. И Слънцето го побеждава всяка вечер, откакто свят светува.

Това е ПОВЕЧЕ от езотерика - това са нещата такива, каквито са ©


« Последна редакция: (Вторник) 15 Ноември 2016, 05:31 от форум » Активен

Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #17 -: (Събота) 19 Ноември 2016, 18:07 »

 Много интересна тема, Форуме!
Стигнах до тук: Е=tc2
Не знам дали е твое заключение или превод, но има грешка. Разглеждаш времето като функция на енергията, а е обратното- енергията е функция на времето. Иначе казано- като ускорим материята получаваме енергия, а като ускорим енергията получаваме време.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #18 -: (Събота) 19 Ноември 2016, 19:29 »

Не е грешка :) Енергия и материя са едно. Но време и енергия не са - те са реципрочности.

Материята е термин, който се отнася просто до енергийната плътност - колкото ПОВЕЧЕ енергийна плътност, толкова ПО-МАЛКО материя. И обратно - колкото ПО-МАЛКО енергийна плътност, толкова ПОВЕЧЕ материя.

Но това са равнинни отношения. Еднакви обеми енергия, различаващи се по плътност.



Отношенията между енергията и времето, обаче, са вертикални. Времето е реципрочно на енергията. Така, когато време и енергия са едно до друго, те не са едно и също - те са две реципрочни състояния едно до друго.

То е като да поставиш водород и вода едно до друго - не се смесват. Водородът седи на мехурчета във водата. Водородът няма сам да стане на вода, те са различни, и той винаги ще бъде мехурче в нея.

Ако сложиш лед във вода, той ще стане вода, защото е вода. Разликата помежду им е само в енергийната плътност - нищо повече. Ледът има най-малко енергия и най-много материя, водата има повече енергия и по-малко материя от леда, а пък парата има най-много енергия и най-малко материя.

Но водород и вода не се обръщат едно в друго просто ей така, като функция на плътността. Нужен е кислород - без него, водородът и водата не са свързани.



Така че на енергията й е нужна скорост, за да стане време. Както на водорода му е нужен кислород, за да стане вода, така на енергията й трябва скорост, за да стане време.

Времето трябва да се лиши от компонента на скоростта, за да се обърне на енергия - както водата трябва да се лиши от кислорода, за да стане на водород.


Активен

Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 7220
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #19 -: (Събота) 19 Ноември 2016, 21:21 »

Нещо интересно по темата.   Тестатика на проф. Стефан Маринов. Загинал.
https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D0%A2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0
Активен

bojinkata
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #20 -: (Събота) 19 Ноември 2016, 21:27 »

Разбрах за проф. Стефан Маринов от Том Биърден. Той внимателно е следил работата му, докато не е паднал от онази хотелска стая. Според Биърден, смъртта на Маринов е убийство, а не самоубийство. Той подозира, че Маринов е бил убит с пушка за дължинни вълни (една от многото оръжейни разработки по Тесла), след което е бил хвърлен от балкона. Подозренията му са, че е бил заглушен от КГБ.

Оттогава искам да се заровя в това, което е останало от Маринов като документи и литература, но така и не е дошло времето за това... все не мога да изчета всичко на опашката с неща.
Активен

Неактивен МИТКО
Restricted
*
Публикации: 1892

« Отговор #21 -: (Събота) 19 Ноември 2016, 21:29 »

http://www.ukrinform.ru/rubric-technology/2116538-nasa-uspesno-ispytalo-bestoplivnyj-dvigatel-emdrive.html

  Без  горивен  двигател    
http://megavselena.bg/fizik-obyasni-rabotata-na-nevyzmozhniya-dvigatel-emdrive/

      Физикът Майкъл Маккалъш от университета на Плимът (Великобритания) е предложил свое обяснение на работата на двигателя EmDrive, чието действие все още не е получило обяснение от гледна точка на закона за съхранение на импулса.
Изследването на учения е публикувано на сайта arXiv.org, съобщава MIT Technology Review.

 
Ученият смята, че специално модифицираната маса на фотона се дължи на лъчение на Унру: в единия край на конуса на EmDrive (неговата основа) то има по-малка дължина на вълната, а на противоположния (върха) – по-голяма.
Затова според Маккалъш законът за съхранение на импулса води към движение в кухината на EmDrive в посока към нейния връх.
Физикът е провел изчисления на тягата, която е способен да развива EmDrive според представената теория. Предсказваните от него стойности на тягата са 3,8, 149, 7,3, 0,23, 0,57, 0,11, 0,64 и 0,02 милинютона. Това съвпада със стойностите, измерени по-рано от други специалисти при експерименти с EmDrive (16, 147, 9, 0,09, 0,05, 0,06, 0,03, и 0,02 милинютона).

« Последна редакция: (Събота) 19 Ноември 2016, 22:02 от МИТКО » Активен

Въобръжението  е  по-важно  от  знанието
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #22 -: (Събота) 19 Ноември 2016, 22:28 »

Не е грешка Smiley Енергия и материя са едно. Но време и енергия не са - те са реципрочности.

Материята е термин, който се отнася просто до енергийната плътност - колкото ПОВЕЧЕ енергийна плътност, толкова ПО-МАЛКО материя. И обратно - колкото ПО-МАЛКО енергийна плътност, толкова ПОВЕЧЕ материя.

Но това са равнинни отношения. Еднакви обеми енергия, различаващи се по плътност.



Отношенията между енергията и времето, обаче, са вертикални. Времето е реципрочно на енергията. Така, когато време и енергия са едно до друго, те не са едно и също - те са две реципрочни състояния едно до друго.

То е като да поставиш водород и вода едно до друго - не се смесват. Водородът седи на мехурчета във водата. Водородът няма сам да стане на вода, те са различни, и той винаги ще бъде мехурче в нея.

Ако сложиш лед във вода, той ще стане вода, защото е вода. Разликата помежду им е само в енергийната плътност - нищо повече. Ледът има най-малко енергия и най-много материя, водата има повече енергия и по-малко материя от леда, а пък парата има най-много енергия и най-малко материя.

Но водород и вода не се обръщат едно в друго просто ей така, като функция на плътността. Нужен е кислород - без него, водородът и водата не са свързани.



Така че на енергията й е нужна скорост, за да стане време. Както на водорода му е нужен кислород, за да стане вода, така на енергията й трябва скорост, за да стане време.

Времето трябва да се лиши от компонента на скоростта, за да се обърне на енергия - както водата трябва да се лиши от кислорода, за да стане на водород.




Брилиянтен пост!!!

Идея нямаш колко много значи лично за мен и лутането ми по отношение на движението и скоростта..
Благодаря! 
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #23 -: (Неделя) 20 Ноември 2016, 00:24 »

https://s15.postimg.org/j6w4aywej/image.jpg
Трактат за Свободната Енергия
https://s15.postimg.org/apwm01rpn/image.jpg
Трактат за Свободната Енергия


Пише го между 21-ва и 22-ра страница от "Магнитни потоци" на Лийдскалнин. Дори го е удебелил и е наблегнал на това на отделен ред.



  • Свържете батерията с електрическия магнит. Сега той ще бъде полеви магнит (постоянен)
  • Сложете дългата 7см намотка между металните рога
  • и я извадете,
  • направете го бързо.
  • и повторете

Тогава ще имате постоянна светлина в крушката.

Сега вие и полевият магнит сте генератор.

Представете си, че имахте едно колело и много намотки по колелото, което се върти, тогава бихте правили всякакви видове светлина. Не правете машината, аз вече съм подал искане за патент в Патентното бюро. Направих десет различни машини за правене на магнитни потоци, но счетох тази комбинация от полеви магнити и намотки за най-ефикасна.

  • Вмъкнете намотката бавно и я извадете бавно, тогава няма да имате светлина.

Това ще покаже, че за да правите магнитни потоци, времето е важно.

...


Лийдскалнин иска да каже, че СКОРОСТТА е важна. Защото времето и скоростта в крайна сметка са едно и също нещо. Като леда и водата.

Може да се каже, че бързата и бавната скорост на материята са състояния на различна времева плътност... по същия начин, както различните агрегатни състояния на материята са състояния на различна енергийна плътност.

Нещото с по-голяма времева плътност се движи по-бързо... нещото с по-голяма енергийна плътност е в по-малък мащаб (по-малка частица, по-нематериално е, по-ефирно).





Забележете, че Лийдскалнин на практика говори ИМЕННО за генератор на Кромри. Патентът на Кромри е от 1968г, а Лийдскалнин казва, че е подал искане за такъв патент някъде преди 1945г (тогава е издадена "Магнитни потоци").
« Последна редакция: (Неделя) 20 Ноември 2016, 00:33 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #24 -: (Неделя) 20 Ноември 2016, 15:11 »

"Никое единично решение не би решило повече от проблемите на Ерата на Енерго-Климата наведнъж, от изобретяването на източник на изобилни, чисти, стабилни и евтини електрони. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще ви дам свят, който ще може да продължи да расте, без да отприщтва неконтролируема климатична промяна. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще ви дам вода в пустинята от дълбок кладенец, оборудван с генератор. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще пратя всеки петро-диктатор на улицата. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще преустановя обезлесяването, извършвано от обществата, имащи отчаяна нужда от гориво и аз ще премахна всяка причина да се дълбае в екологичните катедрали на Майката Земя. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще направя така, че милиони от бедното население на Земята да се свържат едни с други, да имат достъп до хладилници за лекарствата си, да образоват жените си и да осветят нощите си."

Томъс Фрийдман, през далечната футуристична 2008г




Но две години след историческата статия на Никола Тесла в списание "Век" през Юни 1900г вестниците започват да говорят за незабелязано събитие, случило се някак тихомълком в предходните години.



"Г-н Клементе Фигуера от Лас Палмас, Канарски острови, се прославя с това, че е изобретил хитър способ за генериране на електричество без посредничеството на каквато и да е механична сила или химическа реакция, като просто събира силата от атмосферата. В докладната си за изобретението кореспондентът на вестник "Дейли Мейл" в Лас Палмас твърди, че г-н Фигуера има успешно работеща своя машина в дома си. Не много известният г-н Клементе Фигуера е лесо-инженер на Канарските острови, и от много години е професор по физика в колежа "Св. Августин", Лас Палмас, и за него винаги се е знаело, че е човек на науката..."

Вестникарска статия, Ню Йорк, 9 юни 1902г





Тесла прочел тази вестникарска статия и веднага написал писмо до редактора си, споменавайки Клементе Фигуера, и прикачил тази изрезка към писмото си. Това писмо било открито от Оливър Никелсън, докато проучвал колекцията за Никола Тесла в Библиотеката на Колумбийския университет. Тесла споменал в писмото си един непознат до сега факт, върху който се спрял в неговата статия от 1900г в списание "Век" - "Проблемът с увеличаването на човешката енергия".

"10 Юни, 1902г

Скъпи Лука,

Изобретението явно е подбудено от моята статия, която ти създаде много неприятности и безкрайно повече неприятности на мен самия. Виж отново страница 200 от "Век", особено където споменавам неизвестни факти. Тази статия вероятно не е истина, но е сигурно, че аз също съм открил решение, което разработвам от дълго време и което дава много добри обещания. Бях стигнал до момента да разкрия своя метод в статията, само че ти ме накара да разбера, че не ми оставаха достатъчно сили за нещо такова. Сега съм доволен. Условията в Пик а Тенериф (испанското име на планина в Канада) са идеални за успеха на подобни методи, каквито се надявам да приложа, за да създам постоянния поток на малки количества енергия. Извинявай, че не успях да ти се обадя.

Никола"


Писмо от Никола Тесла до Робърт Ъндърууд Джонсън

Ако някой се съмнява в съществуването на това писмо, може да прегледа оригинала -> ТУК















Клементе Фигуера де Устариз (1845 - 1908) (Clemente Figuera de Ustariz) е бил испански лесо-инженер. Той отговарял за първоначалното изграждане на енергопреносната мрежа в някои райони на Канарските острови. Той бил шеф на Отдела на лесо-инженерите на Канарските острови, като в последствие получава поста Инспектор на отдела, първи клас. Бил уважаван човек в онези времена. По време на изследванията си открил, че електричеството може да се произвежда без нужда от каквото и да е гориво или химикал, дори без нужда от каквото и да е движение.




Лас Палмас, столицата на Канарските острови, и карнавалът Кале Триана, около 1900г

Разполагаме с някои части от този пъзел. Появява се инженер от Канарските острови, появява се машина, която може да извлича енергия от атмосферата, въпреки че това било неправилно предположение, допуснато от журналиста, както и още данни, като например, че този Фигуера, изобретател и професор по физика, възнамерявал, както се отбелязва в по-късна статия, да патентова технологията в Мадрид и в Берлин. (Райх на Черното слънце) Следващата логическа стъпка ще е, да отидем до Патентното бюро, за да проверим тези споменавания и дали наистина има такива патенти. Но първо, нека накратко споменем какво се е пишело в испанската преса по онова време за тези случвания. Например, в майското издание на списание "The Reading in Science and Arts" от 1902г пише:

"В английските вестници има обширни статии относно важно откритие, направено от Клементе Фигуера, лесо-инженер на Канарските острови и професор по физика в колежа "Св. Августин" в Лас Палмас. Г-н Фигуера се трудил без много шум да открие метод, чрез който директно да използва, тоест без динамота и химически агенти, огромното количество електричество, което съществува в атмосферата и което постоянно се обновява, представлявайки неизчерпаем резервоар с енергия. Нашият сънародник (...) постигнал целта си, като успял да изобрети генератор, който може да събира и да съхранява атмосферна електрическа течност така, че по-късно да е достъпна и впрегната, за да задвижва трамваи, влакове и тн., или да задвижва машинарии във фабриките, да осветява къщите и улиците. Въпреки че никой не знае подробностите на процедурата, която г-н Фигуера запазва за себе си, докато не доизкусури всичко, той казва, че изобретението му ще произведе огромна икономическа и индустриална революция. Апаратът, изобретен от г-н Фигуера, е построен от няколко отделни части, спрямо рисунките, които той е направил за различни компании в Париж, Берлин и Лас Палмас. След като получил частите, инженерът ги сглобил заедно в работилницата си. Компанията от Берлин, която изготвила някои от частите, станала любопитна за какво ли ще бъдат използвани, затова от компанията изпратили инженер на Канарските острови, под предтекст, че ще помогне с монтирането ми, а истинската му цел била, да изучи и да скицира цялото устройство, само че не постигнал целта си. Очевидно, апаратът на г-н Фигуера като цяло се състои от три части: колектор, трансформатор и акумулатор, така че, накратко, това което прави апаратът е, че събира атмосферно електричество, преобразува го от статична в динамична форма, и го съхранява в батерия за по-късна употр*ба под нужната форма и количество. Разбрахме, че изобретателят скоро ще дойде в Мадрид, и че по-късно ще отпътува з Берлин и Лондон, и тогава ще можете да узнаете процедурата в подробности."


Нека читателят забележи, че при това положение изобретението за Свободна Енергия на Фигуера е било достояние практически на цяла Европа преди началото на Първата и Втората Световни войни. Докато САЩ по това време са имали Тесла и множество други личности. Така че това, което Свободната Енергия е произвела, НАИСТИНА е революция - две Световни революции, с окултен край. Нека читатеят забележи и колко по-свободна и непринудена е била пресата преди 100-150 години, и колко по-неприкрити и нерафинирани са били методите на силните световни фирми (които по-късно ще станат могъщи световни корпорации) активно да разследват техническите средства за Свободна Енергия, за да могат да владеят откриването и разпространението им за личния си интерес.

Забележете и изключително любопитното нарицателно за електрическата енергия в края на 19ти и началото на 20ти век - "атмосферна електрическа течност".



Клементе Фигуера построил неподвижен генератор, който той използвал, за да захранва къщата си и един мотор с 20 конски сили, и малкото останало електричество използвал, за да захранва уличното осветление около дома си. Имало много свидетели и репортери, които наблюдавали устройството по време на работа в къщата му. През 1902г имало много в испанската преса имало много споменавания на изобретението му, както и в американската преса, в следствие на това, че един американски репортер станал свидетел на машината.

През 1902г г-н Фигуера подал 4 патента (30375, 30376, 30377, 30378), които за няколко дни били продадени на един БАНКОВ КАРТЕЛ, както може да се заключи от телеграмата, публикувана в обществената преса същата онази година. Определено тези патенти съдържат твърде малко подробности и множество важни особености изглежда са претупани. Може би просто защото патентите са щели да ги купят банкерите, г-н Фигуера съставил няколко груби патента, с които само да подсигури продажбата на изобретението.





Току що подписах продажното дело на испански патент...

...мениджър на първото сдружение на световните банкери.

Поздравления.

ФИГУЕРА





След това нещо, нищо повече не се споменавало в новините. Сякаш историята е потънала в сенките за следващите 6 години. Патентите от 1902г били изоставени, защото никой не се грижел за тях, никой не плащал таксите им и никой не отвръщал на исканията на Патентното бюро.

През Октомври 1908г, изведнъж, Клементе Фигуера подал нов патент (№ 44267). Доколкото е известно, г-н Фигуера умрял само няколко дни след подаването на този патент. Какво е завещанието му? Това ли е било последното парче, което завършва пъзела? Това подобрение ли е на предишния генератор? Чисто нов генератор ли е? Все още не знаем със сигурност.

След смъртта му през 1908г, партньорът му, Константино де Бюфорн Якас (Constantino de Buforn Jacas), подал 5 нови патента (47706, 50216, 52968, 55411 и 57955) между годините 1910 и 1914. Важните черти на всички тези патенти се заключават в това, че те са почти идентични. И те са точно копие на дизайна, патентован от Фигуера през 1908г. Точно същия дизайн и в някои случаи точно същия текст за описание на машината. Бюфорн очевидно патентовал машината на Фигуера като свое собствено изобретение.

Бюфорн дори извършил "Тест на практическото приложение на изобретението" пред Патентната комисия и официалните си агенти, за да освидетелства функционирането на патента му от 1910г (патент № 40706). Този доклад е наличен -> ТУК <- в оригинал като фотографии на страниците и като преписан текст на испански и английски. Докладът от това е достъпен, но съдържа твърде малко подробности за останалото. Всичките патенти на Бюфорн били в сила до 1914г, когато спрял да плаща по-нататъшни годишни такси.



Просто като обобшение: Има някои буквални цитати от Фигуера в пресата от 1902г:

"Изобретението ми се основава на прост принцип, който не заслужава топлите похвали, с които съм почитан и отличаван, аз не разбирам как така никой не е успял в това, което аз имах късмета да постигна. В действителност, последствията от изобретението са огромни, и ще доведат до огромна индустриална революция."

"Изобретателят твърди, че генераторът му ще разреши редица проблеми, включитеон онези, свързани с навигацията, защото много голяма мощност може да се пренася в много малко пространство, с което изобретателят иска да каже, че неговото изобретение напомня яйцето на Колумб."



"Яйцето на колубм" се отнася до дадена гениална идея или откритие, което изглежда лесон и просто, след като вече е известен факт. Изразът се отнася до апокрифна история, в която Христофор Колумб, след като му казали, че откриването на Америките било неизбежно и следователно не било велико постижение, Колумб предизвикал критиците си да направят така, че адно яйце да застане на върха си. След като критиците му не успели даго направят, самият Колумб го прави пред тях, като чукнал яйцето на масата, за да направи върхът му плосък. Историята често се използва в разговори, обсъждащи творчеството и съзидателността. Изразът също се използва и в търговското наименование на определени пъзели. - - Уикипедия


С това приключват известните исторически факти относно живота и изобретенията на Клементе Фигуера. През 2011г собственикът на сайта alpoma.net преоткри тази личност, публикувайки исторически преглед на живота на Фигуера -> ТУК, след като бил изучавал тази история няколко години.







Ние - читателите и участниците в този форум - без да подозираме, през цялото време до сега почти сме съзнавали принципа на функциониране на генератора на Клементе Фигуера, но не сме и предполагали, че с наличните факти, които сме изложили из темите наоколо, той на практика може да бъде без проблеми сглобен.

Ясно е, обаче, че преди да говорим за това, трябва да разгледаме въпросните патенти на Фигуера на български... както и по-рано споменатите патенти на Тесла, които са свързани с контекста.





« Последна редакция: (Неделя) 20 Ноември 2016, 15:22 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #25 -: (Сряда) 30 Ноември 2016, 13:17 »

Трактатът, разбира се, скоро ще продължи, защото има още много за казване.

Междувременно, ето какво се говори в нашия новинарски мейнстрийм:







"Прецеденти в тютюневата индустрия, агрохимичния сектор и борбата срещу климатичното затопляне забавиха превантивни действия и имаха сериозни последствия за здравето на хората и за околната среда", се отбелязва в информацията

30 ноември 2016



Близо 100 европейски и американски учени разкритикуваха индустриалните интереси, които преднамерено деформират научни доказателства, за да попречат на регламентацията на ендокринните смутители, предаде Франс прес.

"Срещу проекта за подобна регламентация в ЕС се води активно борба от учени, свързани с индустриални интереси, създавайки вчечатление за липса на консенсус там, където всъщност няма противоречия в научната общност", се казва в информация, публикувана във френския в. "Монд".

"Този метод за предизвикване на съмнения, свързан с преднамерено деформиране на научни доказателства, за да се създаде невярно впечатление за противоречия, редовно е използван, когато научни открития засягат индустриални интереси."

Сред подписалите информацията е британският токсиколог Андреас Кортънкамп.

"Прецеденти в тютюневата индустрия, агрохимичния сектор и борбата срещу климатичното затопляне забавиха превантивни действия и имаха сериозни последствия за здравето на хората и за околната среда", се отбелязва в информацията.

"По-голямата част от учените, които са активно ангажирани с търсене на причините за увеличаването на свързаните с ендокринната система заболявания, са съгласни, че за това допринасят редица фактори, сред които химични вещества, известни като ендокринни смутители."






Трябва да проумеем нещата, които до сега научихме за Свободната Енергия. Не само нещата, свързани с природата й, но и да проумеем нещата, свързани със ситуацията около цялата тази завръзка. Защо живеем в света, в който живеем? Защо и по какъв начин се създават тези устойчиви илюзии, че ентропията е вездесъщото и единствено състояние на всяка материя?

Разберете, че индустриалните интереси са подчинени на бизнес-интересите. Индустрията работи за Системата на Робството. В един нормален свят, индустрията би била основана изключително на вечните принципи на Отворената екологична система и един нормален свят никога не би изпитвал недостиг на каквото и да е. Това би се случило, когато индустрията е под опеката на обективната истина, тоест под опеката на науката.

Но индустрията в нашия ненормален свят е под опеката на Робската Система и религията на Робството използва индустрията като свой инструмент за произвеждане на робство в индустриален мащаб.



Индустриалният интерес в нашия ненормален свят ПРОТИВОРЕЧИ на интересите на Свободата. По този начин индустриалният интерес в нашия ненормален свят ПРОТИВОРЕЧИ на интереса за Свободна Енергия.



Самата идея... че някой ще направи апарат за Свободна Енергия... и че ще започне индустриално производство, за да стане достъпен на пазара... е еко казано глупава. Това, което изследовател като мен вижда в света на Свободната Енергия, за ирония, е глупостта и наивността на самите изобретатели. По-скоро тяхната неморалност и разложението на добродетелите им. Обикновено, в повечето случаи, изобретателите са технически лица - те са концентрирани в своя живот и в своето поле на науката и като цяло общата им култура е удивително бедна. Те не са нито начетени, нито информирани, нито възглледите им се отличават с някакви добродетелни качества, тъкмо обратното - в повечето случаи това са плитки и сиви хора, които нямат с какво да изненадат, съпоставени с всички останали излишни хора, които сме свикнали да наблюдаваме всеки ден в този труден за променяне свят, просто тухли в стените.

Ако си направите труда да се запознаете с живота на най-известните изобретатели на апарати за Свободна Енергия, ако изчетете биографиите им и ако анализирате стеченията на обстоятелствата около изобретенията им в техен личен план, ще откриете, че се повтарят едни и същи модели. Всеки има някакви неадекватни очаквания от това как ще се реализира изобретението му... все с тази идея, че то трябва да стане част от индустриалното дело... защото всеки е толкова погълнат от събитието на изобретението си, че през ум не му минава да се постави на мястото на всички онези, чиито интереси накърнява.

Това се слечва, защото много малка част от изобретателите си дават сметка, че човечеството е във поробителна война и че над човешката популация се извършва системен геноцид. Всеки един поумнява, след като бъде стъпкан, измамен, направен на просяк и бездомник (ако не бъде убит). И после пее друга песен. После започва да говори как човечеството имало проблем. А кой да се сети, че човечеството имало проблем, преди да изобртети апарата за Свободна Енергия? Никой от множеството на изобретателите не предвижда какво ще се случи, защото минимален брой от тях осъзнават последствията и ситуацията. Изобретателите като цяло нямат глобален поглед над нещата, просто талантът не може да е повсеместен - те са гениални в технически план, но почти всички от тях в социален план са наивници.

Дори и имена като Тесла. Тесла също е бил наивник в социален план. Достатъчно е човек статистически да изучи наличните биографии на именитите изобретатели, за да види това.



И това се повтаря отново и отново. Само преди две-три години имаше някакви българи, успели да направят самоделен гравитационен двигател. Давага хи го BTV и то в новинарската емисия. И какво очакваха тези хора?

Те очакваха финансиране. Глупост номер 1.
Очакваха да започнат да продават своя двигател. Глупост номер 2.
Очакваха, че някоя фирма щяла да се заинтересува, за да започнела да произвежда двигателя им. Глупост номер 3.
Очакваха, че ще патентоват двигателя си. Глупост номер 4 в двадесет и първи век.
Очакваха, че ще продадат патента си на голяма фирма. Това пък си е цяла идиотщина.

Хора, които нямат абсолютно никаква представа как се случват нещата, нямат представа за истинското лице на Врага на човечеството, нямат представа за истинския проблем в нашия свят, потънали до шия в илюзията, че двигателят им е панацея и че сега всички проблеми приключват.

И какво стана?

Някой чу ли нещо повече за тях оттогава насам? М?



Разберете... че никой не може да притежава информация. Не може някой да има собственост над информацията или над някое откритие. Всяко техническо откритие е обективна истина и демонстрация на Вселенските физични закони. Никой не може да предявява искания за собственост над истината, която е валидна за всички ни и за всеки един атом в Сътворението.

Идеята за патентоването е абсурдна - самата идея не е нищо друго от едно бутафорно и нелегитимно присвояване на нещо, което не може да бъде ничие притежание.

Патентоването е средство една идея да стане СМЪРТНА. Идеите са безсмъртни, те са неунищожими. Защото са нетленни. Патентовайки една идея, човек се опитва да й даде веществено тяло, защото само по този начин може да я контролира - да я държи в плен само за себе си. И освен това - патентовайки идеята и давайки й тленност, човек по този начин я прави СМЪРТНА.

Достатъчно е да патентовате вашия апарат за Свободна Енергия, за да бъдете принудени по-късно да продадете патента против свободната си воля, след което новият собственик да го засекрети, за да може тази идея никога повече да не види бял свят.

Понастоящем законът в САЩ е такъв, че ако правителството види интерес за националната сигурност в дадено изобретение, изобретателят автоматично по закон се задължава да патентова изобретението, и не само да го патентова, но и да го патентова от името на правителството на САЩ, след което патентът се засекретява и изчезва от цивилен достъп. Разбирате, че от интерес за националната сигурност може да е всичко, което правителството на САЩ си поиска.




Патентите, които разглеждаме тук... които тепърва предстои да разгледаме... ние ги разглеждаме в тяхното авторитетно качество. Защото важното в случая е, че тези патенти, които ще разгледаме, са изобретения, преминали през зоркия поглед на патентната комисия на доста скептичната академична общественост. И щом като нещо има връчен патент, това означава, че патентната комисия ляга по гръб и признава, че изобретението, ефекта от него и съпътстващото го текстово обяснение е абсолютно неоспоримо и академичната общественост няма никакво възражение срещу факта на изобретението.

Но в ИНДУСТРИАЛЕН СМИСЪЛ, патентоването е ИМЕННО нещото, което унищожи всяко изобретение.

В ежедневието повече говорим за корупция сред политици и бизнесмени. Тоест за мръсотия в социалния план в нашето общество. А чували ли сте за корупция срдед учени? Какво би означавала корупцията сред учени? Това би означавало мръсотия в екзистенциалния план на нашето човечество.






Още преди десетилетия трима учени от Харвард са получили суми, за да омаловажат ролята на захарта при причиняването на сърдечни болести

14 септември 2016


Влиятелни учени са получили пари от захарно лоби, за да омаловажат ролята на захарта при причиняването на сърдечни болести в известен свой доклад от 60-те, показват новопубликувани данни, цитирани от в. „Гардиън“.

Изследователите, подкрепяни от захарната индустрия, са посочили хранителните мазнини като основна причина за коронарна болест на сърцето, вместо захарта.

Въпреки че докладът е на повече от 50 години, неговият пример показва битката, която се води в хранителната индустрия, опитвайки се да се противопостави на негативните ефекти от прекомерната захар, посочва още изданието.

Откритията идват на базата на документи, открити наскоро от учен в Университета в Сан Франциско, според който международната Захарна асоциация, известна тогава като Фондацията за изследвания на захарта (ФИЗ), е платила на експерти през 1967 г. да направят преглед на медицинската литература на тема ролята на захарта при сърдечните болести.

ФИЗ е извършила проучването, което по-късно е било публикувано в английски медицински журнал, който тогава не е имал изискване за конфликт на интереси при съставянето на проучванията.

Тримата учени от Харвард, които са извършили анализа, са получили суми, еквивалентни на сегашните 50 000 долара от своята работа за ФИЗ.

Според коментар на Марион Нестле, публикуван заедно с откритията за фалшифицираното проучване, хранителната индустрия продължава да влияе върху науките за хранене.

„Днес е почти невъзможно да следим обхвата на това кои хранителни компании спонсорират проучвания – от производителите на най-преработените храни, напитки и добавки до производителите на млечни продукти, месо, плодове и ядки, обикновено се дава път на резултатите в полза на интересите на спонсора“, посочва Нестле.

„Спонсорството на хранителните компании, преднамерено или не манипулативно, подкопава общественото доверие в науките за хранене, допринася за объркването на обществеността за това какво да ядат“, допълни тя.

В свое изявление Захарната асоциация посочи, че ФИЗ е трябвало да упражни повече прозрачност при изготвянето на своето проучване, но също така обвини авторите на новите открития в търсене на сензационност.

„По-притеснителна е нарастващата употр*ба на привличащи вниманието статии, които фабрикуват качествени научни изследвания, посочват от организацията.


Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #26 -: (Събота) 03 Декември 2016, 18:26 »

За сериозните, разсъдливи и добре информирани граждани отдавна не е тайна, че съвременният ни свят не е нищо друго от задълбочаващата се сянка на Втората Световна война. Ние добре познаваме този свят - в който науката е унищожена изоснови, отровена в корена си и заменена с кукла на конци - един куклен театър, който не е нищо повече от една маркетингова програма.


Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи, вече няма да имаме нужда от науката...

...Това каза Джордж Оруел в антиутопичния си роман "1984". До 1984г Те наистина станаха всемогъщи. И ставайки всемогъщи, Те наистина вече нямаха нужда от науката, и науката бе унищожена и коренът й гние до ден днешен в радио-облъчената от балирани боклуци пръст. Окончателното си могъщество Те постигнаха с Втората Световна война и с основаването на световната мрежа на интернационалния нацизъм.

Затова ние търсим истината в по-далечни времена, когато науката е била все още жива. В много особени, някак преходни времена - времената след Първата и Втората Опиумна война и преди Първата и Втората Световни войни. Точно след като Те успяват да стъпят в Китай, присвоявайки острова Хонг Конг, заключвайки сатанинската Робска верига между Запада и Изтока и всичко помежду им.

Става дума за ключовата година 1900.






От 1902г ние имаме следното наследство в Испанското патентно бюро:







Патент 30375

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)




КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30375 (ИСПАНИЯ)

ИЗЦЯЛО НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОЦИ, ПРИЛОЖИМА КАТО ОПИСАНИЕ ЗА ИНДУСТРИАЛНА УПОТР*ба



Всички установени системи, до настоящия момент, използвани за производството на електричество, са основани на добре познатия принцип, че, когато ядро от меко желязо, което наближава или се отдалечава от един магнит, се магнетизира и демагнетизира, поради това се индуцира електрически поток в медна жица, която е омотана около ядрото. Това е фундаменталният принцип на Машината на Кларк, на компанията "Алианс" ("The Alliance") и на настоящите динамота, които като всички други, са машини за трансформиране на механична сила в електрическа. Във всички тях, магнетизирането и последващото демагнетизиране на ядрото или ядрата се постига, като постоянните магнити или електромагнити приближават или се отдалечават, и тези магнити или електромагнити се наричат възбуждащи или възбудители.

Магнито-електрическата машина на Кларк, 19ти век

Долуподписаните са разработили нов метод или процес за произвеждането на магнитни промени в едно ядро, и тази процедура се състои в това електрическият поток, който захранва възбуждащите електромагнити, да се прави прекъснат или променлив, в който случай нито ядрата, нито индуцираната верига има нужда да се помръдват.


...






Патент 30376

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30376 (ИСПАНИЯ)

ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА ФИГУЕРА - БЛАСБЪРГ

ОПИСАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ




Когато се задвижи една динамоелектрическа машина, индуциращите електромагнити упражняват привличащо действие върху ядрото от меко желязо, но тъй като то е кръгло, не е твърде трудно да се върти сравнително бързо. Само че, веднага щом се появят електрически потоци в намотките на индуцираната верига, ядрото от меко желязо се превръща в истински магнит и трудността при завъртането му се увеличава драстично.

Всеки знае, че електрическият поток, генериран от едно динамо, се създава, защото индуцираните намотки прерязват силовите линии на магнитите, произвеждайки по този начин индукция, и се предполага, че силата, нужна за задвижване на машината, се прилага в завъртането на индуцираната верига, така че намотките й да прережат въпросните силови линии.

Долуподписаните изобретатели стигнаха до убеждението, че тази гледна точка не отговаря на истината, и те също така вярват, че конските сили, консумирани от един генератор за оперирането му, се употребяват единствено, за да се завърта ядрото и за да се преодолее силата на привличане, взаимно упражнявана от полюсите на индуциращите електромагнити и онези на ядрото, което не е нищо повече от един магнит. Авторите вярват, че за да съществуват магнитни полета, няма нужда да се върти ядрото, и за да се постигне целта намотките на индуцираната верига да пресекат силовите линии, е нужно единствено индуцираната верига да се върти, тоест, само и единствено намотките, без ядрото от меко желязо. Само че, когато електрически поток се появи в намотките, ядрото става истински електромагнит, долуподписаните изобретатели смятат, че електромагнитът трябва да се формира по подобие на възбудителните електромагнити, тоест, че най-доброто положение е, това ядро да стане магнит, който е колкото е възможно най-мощен, докато провежда електрическия поток по жицата, омотана около ядрото.

...






Патент 30377


Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30377 (ИСПАНИЯ)

ДРУГА НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ДОБИВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОЦИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВСИЧКИ УПОТРЕБИ

ОПИСАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ



 
Във всички магнито и динамо-електрически машини, от Машината на Кларк до най-сложните машини, има медна жица, наречена индуцирана верига, която е омотана, по повече или по-малко удобен и гениален начин, около ядро от меко желязо. Това ядро, под редуващото се влияние на разноименните полюси на няколко електромагнита, преминава през много бързи магнитни промени, което произвежда индуцираните електрически потоци, и на практика, тези ефекти се постигат благодарение на оборотите или на въртенето, по-бързо или по-бавно, на индуцираната верига, както е прихваната за ядрото, или на въртенето на индуцираната верига заедно с ядрото й, което създава нуждата, в повечето случаи, от голямо количество механична сила, за да се преодолее привличането между възбуждащите електромагнити и ядрото на индуцираната верига.

Но, тъй като разпределението и създаването на магнитни полета винаги е едно и също и е независимо от въртенето, долуподписаните изобретатели стигнаха до мисълта, че не е нужно да се помръдва ядрото на индуцираната верига (тоест ядрото на намотките), за да се прережат съществуващите силови линии между лицата на полюсите на възбуждащите електромагнити и ядрото, създавайки по този начин индукцията, и че е достатъчно индуцираната верига да бъде отделена на много мъничко разстояние от ядрото си, като само се върти индуцираната намотка, за което не се изисква много сила, поради това, че медта, бидейки диамагнитна, има нужда от достатъчно сила да се преодолее единствено въздушното съпротивление, триенето от четките, и по-силното или по-слабото привличане между различните електрически потоци - усилие, което с лекота се добива от подходящ електромотор, захранван от независим електроизточник, или пък с част от електричеството, добивано от самата машина. Тази процедура позволява да се добият електрически потоци, които са удивително идентични с онези, съществуващи днес в динамотата, само че без да се употребява онова количество задвижваща механична сила, нужна и прахосвана на ден днешен, почти изцяло, в това да се върти ядрото от меко желязо.

...





Патент 30378

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30378 (ИСПАНИЯ)

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРАТОР ФИГУЕРА - БЛАСБЪРГ




От 1833г насам (6 години преди Първата Опиумна война, бел.прев), когато, във Франция, Пиксий направи първата магнито-електрическа машина, до днешни времена, всички машини магнито и динамо-електрични, които знанието на изобретателите е материализирало в индустрията, се основават на закона на индукцията, който гласи, "всеки магнит, който приближава или се отдалечава от една затворена верига, произвежда в нея индуцирани електрически потоци". В Пръстена на Грамме и в съвременните динамота, електрическият поток се произвежда чрез индукция, упражнена върху жицата на индуцираната верига, когато намотките й прерязват силовите линии, създавани от възбудиждащите електромагнити, тоест, когато индуцираната верига се движи, бързо, вътре в магнитната атмосфера, която съществува между лицата на полюсите на възбуждащите магнити и ядрото от меко желязо на индуцираната верига. За да се създаде това движение, трябва да се вложи механична сила в големи количества, защото е нужно да се преодолее магнитното привличане между ядрото и възбуждащите електромагнити, привличане, което се противопоставя на движението, така че днешните динамота са истински машини за трансформиране на механична сила в електричество.

Долуподписаните вярват, че е абсолютно същото, когато намотките пресичат силовите линии, и когато тези силови линии пресичат жицата, защото, без подредбата на магнитните полета да се променя чрез въртене, не съществува нуждата да се движи ядрото, за да се случи индукция. Оставяйки в покой както индуцираната верига, така и ядрото й, най-важното е силовите линии да се пораждат и да умират, или да бъдат премахвани, което се постига, като се направи възбуждащия ток (за създаването на възбуждащите електромагнити) насечен или с редуващ се знак (променлив).

...







Този скандален човек, този напълно безизвестен, тих и дискретен лесничей от Канарските острови, уважаван от съгражданите си като главен електроинженер и човек на науката - професор по физика в местния университет - твърди неща, заради които в днешно време, 100 години по-късно, по същия тих и дискретен начин, присъщ на неговата персона, би загубил живота си.


В Патент 30375 той твърди, че:

  • всички генератори са трансформатори на механична енергия в електрическа
  • изобретен е нов метод, който трансформира нулево количество механична енергия, в налично количество електрическа енергия



В Патент 30376, той твърди, че:

  • не е вярно, че всички генератори са трансформатори на механична енергия в електрическа
  • механичната енергия е просто странично средство за получаване на електрическа енергия, а не ресурс за нейното получаване
  • не е нужно вложената механична енергия да съответства на добитата електрическа енергия
  • самата електрическа енергия трябва сама да спомага за процеса на генерирането си (в последното изречение от изложеното тук завоалирано се казва, че намотката трябва да е направена така, че ядрото да развие едноименен, а не разноименен полюс спрямо генериращия магнит, за да се отбутва със собствени сили от него)



В Патент 30377, той твърди, че:

  • основната част от механичната енергия не се трансформира в електрическа - тя се всъщност прахосва
  • в действителност е нужна минимална механична сила, за да се произведат идентични на индустриалните електрически енергии
  • говори за система с КПД>1 - за генератор с положителен баланс, захранващ собствения си електромотор



В Патент 30378, той твърди, че:

  • днешните динамота са истински машини за трансформиране на механична енергия в електричество - много финна ирония, подчертаваща колко е глупаво да се преобразува механична енергия в електрическа, и, следователно, колко са глупави съвременните динамота
  • нищо не е нужно да мърда - не механичната, а електрическата енергия трябва да поражда нова електрическа енергия








Съвсем естествено е у читателя да се появи неудържима жажда на любопитството да се запознае с цялото съдържание на всеки от тези патенти. И ние задължително ще разгледаме всеки един по-късно, най-малкото защото пълното им превеждане и публикуване ще бъде повод да ги прочетем още веднъж.

За сега, обаче, ще запомним само крайната сентенция на Клементе Фигуера, която се извлича като послание от всичките тези резюмета:

Не е нужно някой да робува, за да имаме енергия. Робството не е нужно.








По-належащо е скоростно да се ориентираме към други два патента, връчени малко по-късно - двата патента на Клементе Фигуера от 1908г...




Какъв ли може да е приносът на Джон Бедини, Питър Линдеман и на наставленията от Едуард Лийдскалнин към всичко това, което Клементе Фигуера е споделил с поколенията на следващите векове чрез Испанското патентно бюро?

Какво е накарало Никола Тесла да споменава името на този безизвестен и изолиран от света лесо-инженер в личните си комуникации?

Клементе Фигуера ли е ключът към нашия съвършен безленцов генератор, дори като част от вятърната турбина на Майкъл Уотърс?

« Последна редакция: (Събота) 03 Декември 2016, 18:36 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #27 -: (Събота) 03 Декември 2016, 18:58 »

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/thumb/5/5f/Gramme_Ring_Armature_-_Early_Form.jpg/1024px-Gramme_Ring_Armature_-_Early_Form.jpg
Трактат за Свободната Енергия

Машината на Грамме или Пръстен на Грамме








Зеноб Теофил Грамме (3 април 1826г - 20 януари 1901г) (Zénobe Théophile Gramme) е бил белгийски електрически инженер. Изобретил Машината на Грамме, вид динамо за прав ток, способно да генерира по-равни (по-малко AC) и много по-високи волтажи от динамотата, известни до онзи момент.

През 1873г той и Хиполит Фонтейн по случайност откриват, че устройството е обратимо и се върти, когато е свързано с източник на прав ток. Машината на Грамме била първият полезен и мощен електромотор, който имал индустриален успех. Преди изобретението на Грамме, електрическите мотори постигали само ниски мощности и били използвани основно като играчки и като любопитни лабораторни предмети.

През 1875г Никола Тесла наблюдавал Машината на Грамме в Техническия университет на Грац. Тогава му се зародила идеята да използва машината за променлив ток, но в онзи момент не бил способен да доразвие тази идея.






https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/05/Hippolyte_Fontaine_1900s.jpg
Трактат за Свободната Енергия


Франсоа-Хиполит Фонтейн (12 април 1833г - 17 февруари 1910г) (François-Hypolite Fontaine) е бил френски електро-инженер, работил със Зеноб Грамме по разработването на Машината на Грамме (първият индустриално приложим електрически генератор), неговият принос е ключов за създаването на динамото. Той бил първият човек, който провел електричество по жици на голямо разстояние.

По време на Франко-Пруската война през 1870-1871г, Фонтейн се занимавал с производството на оръдия в Париж. Колеги, които срещнал на тази си позиция, го препоръчали на Зеноб Грамме и през 1871г Фонтейн бил нает като администратор на новооснованата Société des Machines magnéto-électriques Gramme - корпорация, посветена на развиването на Машината на Грамме. В това си качество той придружил Грамме до Виенското световно изложение през 1873г, където демонстрирал обратимостта на електрическия генератор и провеждането на електричество на над два километра разстояние по медно окабеляване.

През 1881г помогнал за организирането на Световното електрическо изложение в Париж, което било домакин на първия интернационален конгрес на електро-инженерите; заради това, френското правителство го приело в Легиона на честта.



« Последна редакция: (Събота) 03 Декември 2016, 19:07 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #28 -: (Понеделник) 05 Декември 2016, 06:35 »

Докато читателят изчаква следващите публикации, той ВЕЧЕ може да започне да задава интересни въпроси по казаното до тук.

Той си спомня основното в демонстрацията на генератора на Кромри пред патентната комисия. Спомня си как, когато маховикът се върти на бързи обороти, и заедно с него се върти и генераторът на Кромри, маховикът губи скорост много бавно, сякаш скоростта се изяжда единствено от нормалното въздушно триене и триенето в лагерите на тестовата постановка.

Спомня си как, когато маховикът се обвърже, освен с генератора на Кромри, и с обикновен, стандартен генератор, скоростта на маховика рязко спада и инерцията се губи за броени мигове до пълно спиране, очевидно изядена от вътрешното съпротивление на стандартния номенклатурен генератор. Читателят знае и разбира, естествено, че енергията не изчезва, а само се трансформира от една форма в друга.



За читателя е очевидно, тогава, че стандартния, номенклатурен електрически генератор действително преобразува механичната енергия в електрическа.

Но той може да си зададе следния въпрос: Генераторът на Кромри преобразува ли механичната енергия в електрическа?





Отговорът е НЕ. Очевидно, генераторът на Кромри не произвежда електрическа енергия, когато е в покой, но е също така очевидно, че той не преобразува механична енергия в електрическа. Следователно, тя (механичната енергия) явно изпълнява някаква различна функция, тя играе различна роля в процеса на генериране на електрическа енергия - не като нейн източник, а като нещо друго. Може би катализатор?


Оставяйки в покой както индуцираната верига, така и ядрото й, най-важното е силовите линии да се пораждат и да умират, или да бъдат премахвани...

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #29 -: (Петък) 09 Декември 2016, 01:44 »

Патент 44267 (година 1908)

Патентът можете да намерите -> ТУК на PDF, английски и испански.





Клементе Фигуера патент (1908г) № 44267 (Испания)

Министерство на развитието, Главно бяро по агрикултурата, индустрията и търговията. Патенти за изобретения. Изтекъл срок. Досие номер 44267. Връчен по искане на д-р Клементе Фигуера. Представител г-н Бюфорн. Внесен в Министерския регистър на 31 октомври 1908г, в 11:55 часа, връчен спрямо защитата на 2 ноември 1908г.

[Английският превод на испанския оригинал на места е лош, но ще се постарая на български да е точно, като се надявам, че разбирам основната мисъл]



ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

История на изобретението

Ако в едно въртящо се магнитно поле ние завъртим една затворена верига, поставена под прав ъгъл спрямо силовите магнитни линии, в нея ще се индуцира електрически поток през цялото време, докато е в движение, и знакът му ще зависи от посоката, в която се движи веригата.

Това е основата на всички магнитни машини и електрически динамота още от примитивните, изобретени от Пиксий, във Франция, и променени и подобрени по-късно от Кларк до появата на настоящите динамота на ден днешен.

Принципът, в който се основава тази теория, носи със себе си неизбежната нужда от движението на индуцираната верига или на индукторната верига, и следователно тези машини се считат за трансформатори на механична работа в електричество.




Принцип на изобретението

Когато внимателно наблюдаваме какво се случва в едно задвижено динамо, виждаме, че намотките на веригата, в която се индуцира електричеството, наближават и после се отдалечават от магнитните центрове на индуциращите магнити или електромагнити, и тези намотки, докато се въртят, преминават през различни деления на магнитното поле, имащи различна сила, защото, когато намотките приближават центъра на магнитното поле, в тях има повече мощност, отколкото когато преминават през все по-отдалечаващите се от центъра части на магното поле. Когато намотката се отдели от центъра на магнитното поле, магнитното действие върху нея намалява, и се увеличава отново, когато доближи следващия индециращ магнит с обратен полюс на предходния.

Понеже всички знаем, че ефектите от това, когато една затворена верига приближава и се отдалечава от магнитен център, са същите, както когато неподвижна затворена верига е подложена на нарастващо по интензитет и отслабващо по интензитет магнитно поле (поради това, че всяка промяна в потока, протичащ по една верига, създава електрически индуциран ток), обмислихме възможността да се построи машина, която ще работи не на принципа на движението, както работят настоящите динамота, а използвайки принципа на засилването и отслабването, тоест на вариацията на силата на магнитното поле, или на електрическият поток, който го поражда.

Волтажът от общия дебит на настоящите динамота е сумата от частично индуцираните потоци, породени във всяка една от намотките на индуцираната верига. Следователно, няма голямо значение дали тези индуцирани потоци са се породили заради въртенето на индуцираната верига, или са се породили чрез вариации в магнитния поток, който ги облъчва; само че в първия случай е нужен източник на повече механична работа от еквивалента на произведеното електричество, а във втория случай силата, която е нужна за постигане на вариация в магнитното лъчение, е толкова незначителна, че може да се добие без никакво неудобство от силата, произвеждана от същата машина.

 До съвременното ни настояще все още нито една машина на този принцип не е била включена в едромащабното производство на електрически потоци, въпреки че едно от многото й предимства е, че премахва всяка нужда от движение и следователно не се нуждае и от силата, нужна за създаването му.

За да се патентова приложението към производството на големи, индустриални електрически потоци на принципа, че "има производство на електрически поток тогава, когато по който и да е начин се извършва промяна през индуцираната верига", изглежда горното обяснение е достатъчно; само че, тъй като това приложение трябва да се материализира в машина, има нужда да се опише тази машина, за да се види как може да се изпълни едно практическо приложение на въпросния принцип.

[Този патент е много стар, не забравяйте. Горният странен абзац означава с други думи, че патентът защитава всяка форма на машинна реализация на този принцип, без значение от малките разлики в устройствата, стига да се основават на същия този принцип. Съвременните патенти, вместо един такъв абзац, споменават навсякъде из текста си многократно този въпрос, защото на ден днешен комерсиалната кон*уренция е много силна и всеки усилено търси вратички в патентното право.]

Този принцип не е нов, тъй като е просто последствие от законите на индукцията, констатирани от Фарадей през годината 1831: новото и което изисква патентоване, е приложението на този принцип в машина, която произвежда големи индустриални електрически потоци, които до сегашния момент не могат да се дабият по друг начин, освен чрез трансформиране на механична работа в електричество.

Тогава нека направим описание на машина, основана на въпросния принцип, който се патентова; но трябва да се отбележи, че това, което се търси, е патентът за приложението на този принцип, и че всички машини, постоени на този принцип, ще бъдат включени в обхвата на този патент, каквато и да е формата им и по какъвто и начин да са използвани за постигане на приложението.




ОПИСАНИЕ НА ГЕНЕРАТОР С ПРОМЕНЛИВА ВЪЗБУДИМОСТ "ФИГУЕРА"


Машината се състои от неподвижна индукторна верига, състояща се от няколко електромагнита с ядра от меко желязо, упражняващи индукция в индуцираната верига, която също е неподвижна  и състояща се от няколко намотки, правилно поставени. Тъй като нито една от двете вериги не се върти, няма нужда намотките да бъдат правени кръгли, нито пък да се оставя някакво пространство между едната и другата верига.

Това, което постоянно се променя тук, е интензитетът на възбуждащия електкрически поток, който поражда електромагнитите и това се постига чрез употр*бата на съпротивление, през което циркулира подходящ електрически поток, който се взима от един чужд източник и се провежда към един или повече електромагнита, магнетизира един или повече електромагнита, и, докато потокът е по-голям или по-малък, магнетизацията на магнитите се показва или спада и следователно така варира интензитета на магнитното поле, тоест магнитният поток, който облъчва веригата.

За да се покажат идеите с точност, е удобно да се погледне прикачената рисунка, която не нищо повече от скица, за да се разбере оперирането на машината, построена на въпросния принцип.




Предположете, че електромагнитите представляват правоъгълниците N и S. Между техните полюси се намира индуцираната верига, представена от линията "у" (малка буква). Нека R е съпротивление, което е нарисувано по един елементарен начин, за да се улесни възприемането на цялата система, и нека "+" и "-" да е възбуждащия електрически поток, който е взиман от външен генератор.

Различните отсеци от съпротивлението се свързват, както се вижда на рисунката, с комутаторните проводници, вградени в цилиндър от изолационен материал, който не се движи; но около него, и във всяко време в контакт с повече от един контакт, се върти една четка О, която е носител на чуждия електропоток - тя се движи. Единия от краищата на съпротивлението е свързан с електромагнитите N, а другият е свързан с електромагнитите S, половината от терминалите на отсеците на съпротивлението отиват при половината комутаторни проводници в цилиндъра и другата половина от тези комутаторни проводници са директно свързани с първите.

Машината оперира както следва: бе казано, че четката О се върти около цилиндъра G и е винаги в контакт с два от неговите контакта. Когато четката е в контакт с контакт 1, електрическият поток, който идва от външния електроизточник и преминава през комутаторния контакт 1, ще магнетизира електромагнити N на максимум, но няма да магнетизира магнити S на максимум, защото цялото съпротивление го възпрепятства да го направи. Следователно, първите електромагнити (N) са пълни с токов дебит, а вторите електромагнити (S) са празни. Когато четката е в контакт с контакт 2, електрическият поток няма изцяло да достигне до електромагнити N, защото първо трябва да премине през съпротивлението, така че няма да са максимално пълни с дебит; В контраст на това, част от дебита достига до електромагнити S, защото потокът трябва да преодолее по-малко съпротивление, отколкото в първия случай, така че те няма да са абсолютно празни.

Същата тази логика важи и в случая, когато четката О затваря веригата с който и да е друг контакт от комутатора (цилиндъра), докато не завърши първия полукръг. След това започва да работи във втората половина, във втория полукръг от комутаторните контакти, които са директно свързани един с друг. Накратко - съпротивлението играе ролята на разпределител на електрическия дебит, защото дебита няма да възбуди определени електромагнити, но за сметка на това ще възбуди други и тн; може да се каже, че електроди N и S работят едновременно и в обратна посока, защото, докато първите се изпълват с електрически дебит, вторите се изпразват, и когато този ефект се повтаря продължително и последователно, може да се поддържа постоянно вариране на силата на магнитните полета, които облъчват индуцираната верига... и това може да се постигне без никакви допълнителни усложнения, стига да има въртяща се четка или група от четки, които се движат кръгово около цилиндъра G, захранвани от малък електромотор.

Както се вижда на рисунката, електрическият дебит, веднага след като е изпълнил функцията си, се връща в генератора, от който е бил взет; естествено, всеки оборот на четката ще означава обръщане на знака на индуцирания електрически дебит; но при желание един превключвател би го направил с постоянен знак.

[Фигуера говори за това, че машината произвежда променлив AC ток, но може да се получи DC ток чрез инсталирането на токоизправител. През 1908г все още не е имало полупроводници и електроника, което ще рече, че Фигуера не говори за чип, не говори за диоден токоизправител, а говори за механичен превключвател, който вместо AC, да дава пулсиран прав ток, тоест чести DC импулси, създаващи илюзията за непрекъснат DC ток.]

От въпросния получен електрически дебит се отклонява една малка част от него, за да се възбуди машината, което би я превърнало в самовъзбуждаща се, както и за да се захранва малкото моторче, което движи четката и превключвателя; външният електроизточник, тоест захранващият електрически дебит, се премахва и машината продължава да работи без никаква помощ, вечно.




Изобретението е наистина ново; много находчиво и най-важното е, че води до огромни технически и индустриални последствия при всички обстоятелства, не поискахме патентова защита на изобретението, преди да имаме работеща машина, основана на тези принципи и това дава практическата реализация, без която тези наши твърдения биха били безполезни.





ПРЕДИМСТВА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

Първо. Дава напълно безплатно електрически потоци, продължителни или променливи, от всякакъв волтаж и приложими при:

1. Произвеждането на двигателна сила.
2. Произвеждането на светлина.
3. Произвеждането на топлина.
4. Всички предишни употреби.

Второ. Абсолютно никаква нужда от какъвто и да е вид задвижваща сила, нито от химически реакции или гориво.

Трето. Не се нуждае от смазване, само в малки количества.

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.

пето. Не произвежда пушек, шум, нито вибрации, докато работи.

Шесто. Вечен операционен живот.

Седмо. Приложим е за всички употреби, за бита и индустрията.

Осмо. Лесно е за направа.

Девето. Евтино е за производство на пазара.








БЕЛЕЖКА

Връченият патент за 20 години е изискан с мотива за "НОВ ГЕНЕРАТОР НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, така-наречен "ФИГУЕРА" с вариращо захранване, проектиран да произвежда електрически потоци за индустриални приложения без употр*бата нито на двигателна сила, нито на химически реакции. Машината в корена си се характеризира от две редици електромагнити, които формират индукторната верига, между чиито полюси се намират намотките на индуцираната верига, правилно разположени. И двете вериги, бидейки неподвижни, индукторна и индуцирана, са способни да произведат електрически поток, индуциран от постоянното вариране на интензитета на магнитното поле, като за целта нарочно възбуждащия електрически поток (отначало идващ от външен източник) се прекарва през въртяща се четка, която, в своето въртене, влиза в контакт с контактите на цилиндричен комутатор, които контакти са свързани със съпротивление, чиято стойност варира от максимална до минимална и обратно, спрямо комутаторните контакти на цилиндъра, които управляват процеса, и поради тази причина съпротивлението е свързано с електромагнитите N от едната си страна, и с електромагнитите S от другата си страна, по такъв начин, че възбуждащият електрически поток магнетизира последователно с повече или с по-малко сила първите електромагнити, докато, обратно, демагнетизира или увеличава магнетизацията на вторите електромагнити, определяйки тези вариации на интензитета на магнитното поле, и оттам и производството на ток в индуцираната верига, ток, който можем да използваме като цяло във всяка работа, и от който малка част се пренасочва за задвижването на малък електромотор, който върти четката, и още една малка част, която отива за продължителното възбуждане на електромагнитите, и, следователно, превръщайки машината в самовъзбуждаща се, давайки й възможността да подтисне външното захранване, което е било използвано за първото възбуждане на електромагнитите. Веднъж след като машинарията влезе в ход, не е нужна нова сила и машината ще продължи да работи вечно.

Всичко е спрямо описаното и подробно описаното в този доклад и според представянето на предоставените картинки.

Барселона, 30 октомври, 1908г.

Подпис: Константино де Бюфорн.













Трудно е човек да повярва, че ТОЗИ текст е бил защитен с патент от патентна комисия, независимо в кое патентно бюро на тази планета. Но такива са били онези години в зазоряващия се 20ти век - все още е имало чести пропуски в Системата.

Предстои ни да разгледаме и по-късния патент на самия Бюфорн, когато се опитва да го открадне от оригиналния изобретател Клементе Фигуера. Текстът в патента на Бюфорн не само, че предоставя още повече любопитни думи и изрази, но е снабден и с повече илюстрации, което е само в наша полза.

Преди това обаче трябва да сме сигурни, че разбираме изцяло какво прочетохме току що. Така че първо ще преразкажа патента със свои собствени думи, след което ще разгледаме някои материали и класически магнитни експерименти, за да обозначим изрично важните интересни моменти от магнитната феноменология, участваща в това изобретение.


А след като разгледаме преразказа на Бюфорн, ще си спомним за многото важни неща, които сме чували преди от Джон Бедини, Едуард Лийдскалнин, Том Биърден и Питър Линдеман, и които сега отново чуваме от Клементе Фигуера, но на език от 1908-ма година.

И да не забравяме за човека, който ни тласна в тази посока - Никола Тесла - съвсем не сме приключили с него, защото Клементе Фигуера е само етап от търсенията на Тесла и следователно само етап в нашите интереси.



И така... да продължаваме. Аз поне, ако бях на ваше място, нямаше да мога да спя спокойно след всичко до тук.

Активен

Страници: 1 [2] 3   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални