Eнох - Историята на един Бигфут
Страници: 1 2 3 [4]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Eнох - Историята на един Бигфут  (Прочетена 5068 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #45 -: (Събота) 24 Декември 2016, 03:05 »


Манде Бурунг е маймуноподобно същество, за което се предполага, че обитава субтропическите гори на Мегхалая в отдалечените планини Гаро североизточно от Индия и Бангладеш.

Описвано като голямо, космато, двукрако същество, някои вярват, че това животно или роднините му се откриват по цял свят под различни имена, като
Йети в Тибет и Непал,
Бан-мануш в Бангладеш,
Йерен в континентален Китай,
Голямата стъпка или Бигфут в Тихоокеанския североизточен район на САЩ и Канадската провинция на Британска Колумбия,
Яуи в дивите райони на Австралия,
Барманоу, обитаващ планинския район на западен Пакистан, и др.

Картинката не е част от книгата






Наблюденията на Майк включват и подробности относно различния външен вид на съществата. Той често споменава за поне два техни отделни „нюанса”, както сам се изразява. Някои приличат повече на хора, а други на горили. (Интересното е, че това дава отговор на една от загадките, с които съм се сблъсквала, по отношение на описанията, дадени от свидетелите, свързани с описването на съществата като повече или по-малко „човекоподобни” или „горилоподобни”. Винаги съм се чудила дали това не се дължи на индивидуалното тълкуване от страна на свидетеля или на действителна разлика във външния вид.) Когато дава описание на горилоподобните, Майк ясно подчертава, че чертите на лицата им не приличат на тези на горила. Носът им не е сплескан и с големи ноздри, а устата им не е издадена напред. Онова, което ги свързва с горилите е по-масивното им телосложение, по-тъмния им цвят и космите по лицето, които не приличат толкова много на човешките бради. Но Майк дава да се разбере също, че някои от тях са по-скоро комбинация от двете, като например Енох, който е с тъмен цвят, но окосмяването по лицето му прилича на такова на човек. „Онези, които приличат на хора, действително имат вид на група дългокоси хипита…”

Споменавал е също, че тези, които наподобяват предимно на горили, са по-склонни към прояви на агресия и често поемат ролята на охранители. Казвал ми е, че когато се е случвало да го изпращат до неговия лагер, обикновено е било от две от мъжките горилоподобни същества. Майк не е забелязал някаква особена разлика между двата вида по отношение на интелигентността или езиковите способности, а единствено разлика във външния вид и привидната резервираност от страна на по-масивните, тъмни същества, които от двата вида са и по-неуловими.

Интересен факт, който Майк е споменавал е, че по време на срещите „човекоподобните” и „горилоподобните” предпочитат да се делят на групи. Не че не общуват по между си, но ако например две от женските, приличащи на хора, стоят заедно, то приличащите на горила женски няма да се присъединят към тях.” Той го оприличи на разделянето на различните етноси на групи по време на обедната почивка.

Майк никога не се е опитвал да дава обяснение за различията във външния вид, освен с изказването: „Те са точно като хората. Всички те имат различни черти на лицето, различни структури на тялото, различен цвят на козината…”

Младежите сякаш растат по-бързо. „Някой на възраст 7 години или някъде там, [по грубата преценка на Майк за възраст, външност и емоционална зрялост] би могъл да е висок 1.80 м.

Младежите са по-дръзки, по-вероятно е те да се забъркват в неприятности. Младите женски са по- склонни към прояви на състрадание и привързаност и предпочитат да се отдръпнат, когато младежите ги дразнят.

С Майк сме обсъждали многобройните случаи в архива ми на ужасени лагеруващи, изплашени от викове, крясъци и хвърляне на камъни, пръчки и др. подобни от страна на съществата. Според подозренията на Майк, въпросните лагеруващи са били изложени не на гнева, а на милостта, но не на териториални възрастни от вида Саскуоч, а на диви младежи, които просто си играят игрички и се опитват да изкопчат реакция от малките безкосмени човеци в гората. Младежи, които проверяват докъде могат да стигнат. Учещи за причината и следствието. Детски им работи.

Майк ми е разказвал, че младежите си играят всички заедно, но че се отзовават незабавно, когато биват извикани от възрастен. (Сигурна съм, че много родители, сред които и аз, биха искали да узнаят как точно успяват да ги накарат да слушат така добре…) Младите Саскуоч вероятно се сблъскват с много повече опасности ежедневно, отколкото човешките деца. За пореден път ще изкажа предположението, че това е нещо, на което биват обучавани още в ранна възраст, за да могат да оцелеят.

Също както и човешките деца обаче, младежите на Саскуоч са еднакво незаинтересовани от оцеляването, от съзнателна гледна точка. Съдейки от разказа на Майк, те се държат като собствените ни деца – играят игри, за да опознаят света, проверяват границите на възможностите си, експериментират, събарят шапките на нищо неподозиращи хора, които се осмелят да навлязат твърде навътре в задния им двор.

Както Майк твърди, възрастните индивиди са по-трезвомислещи, внимателни и ангажирани с въпросите по оцеляването и грижите за децата, а също и много по-малко свободомислещи. Нещо като възрастните човешки същества. И съвсем не е преувеличено: притеснявам се как ще си платя сметката за ток, как ще поправя тоалетното казанче и как ще предпазя детето си да не се погуби докато дърпа котката за опашката, но изведнъж се обръща, за да тръгне да преследва някоя пеперуда на улицата. Една дива майка в блатото събира храна и учи детето си за опасностите от водните змии, докато в същото време то се катери по някое дърво и се опитва да си счупи врата.

Усещам болката и.

Майк непрекъснато ми повтаряше нещо, което не излизаше от главата ми. „Ако влезеш в полезрението на Скунксова Маймуна, вече не разполагаш със себе си. Оставен си на нейната милост.” Той се връщаше отново и отново към факта, че тези същества правят каквото си поискат, когато си поискат. Няколко от срещите им бяха приключили с наранявания на Майк, понеже очевидно беше направил нещо, което не се е харесало на Енох; нещо, което е застрашило неговото оцеляване. Предвидимите реакции на Енох са също и механизъм за оцеляване. За разлика от хората, които от ранна възраст биваме научавани да не удряме, да не обиждаме, да решаваме проблемите с говорене, в повечето случаи да потискаме първичните си инстинкти за агресивно поведение, когато някой направи нещо, което не ни допада, Енох и представителите на неговия вид очевидно биват учени точно на обратното. Веднага да неутрализират заплахата.

Много изследователи твърдят, че в някои райони Саскуоч са по-агресивни отколкото в други. Дали? Или може би самите изследователи предизвикват конкретната агресия с поведението си?

Подозирам, че в много от случаите, в които Саскуоч биват възприемани като „агресивни” ( с други думи, като някакви диви животни), всъщност изобщо не са такива. Просто ние заставаме на пътя на някой Бигфут и онова, което иска или му е удобно.

В една скорошна публикация в блога един свидетел се оплакваше, че е претърпял контузии, след като едно същество го е хвърлило през бреговия насип. След това отишло и изяло обяда му от ремаркето на пикапа. Не смятам, че съществото се е държало наистина враждебно. Просто си е искал неговото, а свидетелят е стоял на пътя му. Въпреки това други читатели бяха публикували коментари с искания за възмездие, подобно на някоя побесняла тълпа с фенери и вили. Да долавяш агресия, където няма такава може да се окаже опасно – както за тях, така и за нас. Преди да се усетим, цели камиони от диваци с оръжия и неоснователен гняв ще излязат на лов за „чудовището”, което просто е искало да похапне сандвич.

И все пак, Майк непрестанно ми повтаряше, че трябва много да внимавам как се държа, когато бродя из горите, не просто да приемам, че съществата са безобидни във всички случаи. „Ето, че пак стигаме до същото – приличат на хората. Някои са мили. Други са тъпанари.” От срещите на Майк със съществата съм научила, че не е добра идея да дразниш Скунксови Маймуни, да им отнемаш чувството за контрол над ситуацията. Проблемът е, че е много трудно да определиш какво означава „грешка”, докато не я направиш.

Съвет от Майк: Да ги заслепяваш в очите или да се опитваш да ги заснемеш е нещо, което в никакъв случай не трябва да предприемаш. Тъпото е, че това са нещата, които хората сякаш имат желание да правят най-често.

Отношението ми към изследването на Бигфут претърпя драматични поврати. Напоследък започнах да разбирам, че точно нашата липса да проумеем какво е възможно ни е подтиквало да прекараме толкова много години въртейки се в кръг.

Онзи ден говорих по телефона с един изследовател- мой приятел. Той много настоятелно изразяваше желанието си да запише възможно повече техни звуци от разстояние или да е поне малко „късметлия”, че да успее да заснеме някой Бигфут с камера за диви животни. Това са и общите за повечето изследователи цели - включително и моя милост, що се отнася до миналото. Онова, което пропускаме да разберем е, че ни очакват преживявания, простиращи се далеч отвъд мигновените зървания, замъглените снимки или съмнителните аудио записи.

Зададох му същия въпрос, който зададох и на друг приятел-изследовател миналата година. „Би ли искал да докажеш на света, че съществува? Или би искал да преживееш нещо, което ще помниш цял живот?”

Той отговори, „Струва ми се, че бих предпочел изживяването.”

„Ами ако това изживяване”, попитах аз, „би означавало, че ще ги заобичаш толкова силно, че няма да искаш да ги докажеш, дори и да имаш перфектната възможност да направиш това, понеже за теб би означавало да се възползваш от тях?”

Той замлъкна.

„В това е тайната” казах му аз. „ Колкото повече ги наблюдаваш, толкова по-малко имаш желание да ги изследваш. И колкото повече ги изследваш, толкова по-малко неща ще ти позволят да видиш.

„Но ако просто продължа да правя каквото съм правил досега, може и да имам късмет,”настояваше той.

„Предполагам, че зависи от това какво наричаш „късмет”. Кой е по-големият късметлия? Онзи, който е убеден, че може да надхитри Саскуоч и прекарва живота си в опити да го заснеме с камера за дивеч? Или онзи, който има възможността да стои до него с часове, да му подаде ябълка… понеже е оставил камерите на далеч и е дал предимство на доверието?”

„Ама моята камера дори не може да се види на дървото, толкова добре съм я замаскирал. Даже е покрита с истинска кора.”

„А, да.” Казах аз внимателно.” Той изобщо няма да види камерата ти на дървото, покрай което е минавал стотици пъти. Той дори няма да те свърже с това странно нещо, въпреки че те е наблюдавал от гората, докато го поставяш.”

Моите цели се промениха.

Имаше периоди, в които щях да съм много благодарна дори за един поглед към някое огромно, космато същество, бягащо от мен; непокътната диря от следи; кристално ясен аудио запис; снимка на някой неподозиращ Бигфут, направена от камера за дивеч. Но сега, заради нещата, които Майк ми разкри, разпределям времето си сред горите по съвсем различен начин.

В моя район имаше няколко отделни разказа за един възрастен Саскуоч със сива брада, който накуцва. Напоследък е бил забелязван да се рови сред кофите за боклук в парка, вероятно търсещ храна.

Прилоша ми, когато разбрах, че няколко бъдещи изследователи, нови в занаята,поставяха камери в района. Сякаш той вече си нямаше достатъчно други грижи.

Миналия уикенд предприех едно ходене до там и оставих кошница с храна. Ябълки, стафиди, хляб, грозде и сладкиш Литъл Деби. Без камера. Не исках нищо от него, само да го улесня.

Може би във вашите умове историята на Майк е единствено това. Една история. Но ценното в нея, без значение дали и вярвате или не,е, че тя провокира към мислене извън рамката, кара ви да преосмислите целите си. Ако целта ви е единствено да заснемете Бигфут и всичко, което правите е насочено към този резултат… Ами, кой знае? Може пък най-накрая да извадите късмет. И когато вече сте постигнали целта си, какво ще имате? Снимка от камера за диви животни. Но ако вложите същата енергия и търпение в търсенето на контакт и постигнете съответния успех? Това може да е преживяването на живота ви.

Но си има и недостатък.

Майк бе съхранявал тайната си в продължение на десет години преди да я сподели с мен. „Не можех да кажа на никого. Единственият, на когото показах снимките ме измами. Затова всеки път когато се отправях към блатото, ми се налагаше да си търся оправдания къде съм бил и какво съм правил. Децата ми смятаха, че съм на работа. Никой в живота ми не знае нищо за това. Все едно живея два живота. Не мога да обсъждам Бигфут на работа, дори и когато другите са около мен през почивките и говорят за Скунксови Маймуни. Налага се да се преструвам, че не знам нищо.

„Никой не знае за приятелството ми с теб. На никого не мога да кажа, че сме приятели. а сега ти пишеш тази книга, а аз не мога дори и за това да кажа на някого. Просто една тайна води след себе си друга тайна.”



* * * * *


Има още цяла дузина теми, които би трябвало да засегна. Теми, които Майк е загатвал по един или друг начин. Всеки път, когато разговаряме, ми се струва, че научавам по нещо ново. Но сега, след като всичко това ми се стовари от плещите и съществува подробна отправна информация, към която да насочвам хората, за да им обясня защо сега мисля за Бигфут по начина, по който го правя, възнамерявам да продължа да развивам тези теми в блога Oregon Bigfoot, когато изскочат.

Какво следва? Засега мисля да продължа да се разхождам сред горите заедно с дъщеря ми. Някой ден ми се иска да си купя малко местенце, с някоя колибка на него, може би на границата с някой Национален Парк. За предпочитане, някое, което се продава евтино, понеже на настоящите собственици им е омръзнало да се занимават с големи, космати, страховити хора, които трополят из двора им посред нощ. И когато този ден най-накрая настъпи, ще засадя градина, няколко овощки, ще споделям благата и ще се надявам да изградя трайна връзка с нашите босоноги съседи в гората.


Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #46 -: (Понеделник) 26 Декември 2016, 17:58 »

22
Последни размисли


Попитах Майк дали има да добави нещо - някакви последни размисли, които би желал да сподели с онези, които са избрали да ни придружат на това пътуване. Ето какво написа той:



Исках да кажа няколко неща на всички вас, които бяхте до Оутъм в това начинание.

Искам да знаете, че оценявам милите думи и подкрепата, която и оказахте. Тя премина през какво ли не, докато състави тази книга и както сама откри, с мен може да е доста трудно да се разбереш, а и аз отстоявам твърдо убежденията си. Безопасността на моя приятел е на първо място. Няма да направя нищо, с което да го изложа на опасност и няма да допусна да ме принудят да предприема действия, които не са за негово или мое добро.

Не бих оставил Оутъм да застане в първите редици на огъня, освен ако не мога да подкрепя твърденията си със солидни доказателства. И това ще се случи, когато и ако почувствам, че е настъпил моментът и съм сигурен, че моят приятел няма да го сполети беда. Единствено тогава ще предоставя доказателства.

Моята неприязън към изследователите на Бигфут не е новина за никого. Казвам ви: подбирайте си думите внимателно, защото с времето може да ви накарам да отговаряте за тях. Но ще ви кажа и нещо друго… ако ми покажете ясна снимка в близък план на някой Бигфут във фотоапарата си, аз ще ви покажа моите снимки.

Избрах Оутъм поради една много добра причина: Схваща за какво става въпрос. Разбира с какво си има работа и сърцето и е където трябва да бъде. На първо място, изследването на Бигфут никога не е сработвало, и е напълно безсмислено да се провеждат такъв тип „изследвания”, така да ги наречем.

Смятам, че хора като Оутъм и други свидетели, ще са в предните редици на Бигфут науката. Не хора, които чукат по дърветата, а такива, които си стоят кротко и оставят Бигфут да ги намерят. Няколкото късметлии, които вече са били открити, знаят истината – и това, по мое мнение, е нещото, което има значение накрая. Вие сте тези, които знаят, че Бигфут ги има и са добре. Тази книга е за вас - да четете и да се наслаждавате, и да ви помогне да ги разбирате малко по-добре, надявам се.

Тази история е истинска: тя не е за откриването на Бигфут, тя е за откриването на онова, което е в сърцето ви и за изграждането на приятелство и доверие. Тя проверява какво си мислите, че знаете за Големите Приятели… и за себе си.

Не желая да разкривам никакви доказателства в тази книга. Искам да повярвате. Да разберете. Не искам да погледнете снимка на моя приятел и да сте наясно как изглежда. Искам да отворите сърцето и съзнанието си. Да направите скок в разбирането на съществата такива, каквито са.

Ето ви един факт за Бигфут: тяло върху маса или снимка няма да ви покажат кои са те. Ще покажат в какво сме се превърнали ние. Не там трябва да търсим отговорите. Отговорите са в опознаването и взаимоотношенията ни с тях.

За да постигнете това, трябва да спрете да ги преследвате и да им дадете основание да ви вярват. В това е ключът. Изследователите не го разбират и едва ли някога ще успеят. Ето защо се провалят отново и отново. Смятат, че са по-умни от това, което преследват. Подценяват Големите Приятели и лесно се превръщат в глупаци.

За мен, ученето беше онова, което ми помогна да погледна през очите на моя приятел и да отворя съзнанието си към разбирането за това какво е той и какво съм аз. Погледнах дълбоко в себе си и не харесах онова, което видях, но благодарение на неговото приятелство и вярата му в мен, успях да се върна от ръба.

Исках да ви дам възможност да надникнете през прозореца на техния свят, да ви предоставя една малка гледка в техния живот и начина, по който го живеят. И всичко с надеждата, че ще съумеете да видите света през техните очи.

Значението на книгата и нейното послание ще останат изгубени за онези, които откажат да отворят съзнанията и сърцата си и не пожелаят да направят усилието, необходимо, за да ги проумеят.

Безкрайно съм признателен на Оутъм, че позволи това да се случи. Големите Приятели, аз, вие, свидетелите – не бихме намерили по-добър приятел от нея.

До помирисване…

Майк





Понеже досега не съм писала книга, ми е трудно да определя кога точно книгата се смята за „написана”, особено предвид, че историите – тази на Майк и Енох, както и нашата с Майк - все още са в развитие.

Споделих каквото мога от това изключително и много лично пътуване. Има много неща, които Майк ме помоли да не включвам. Вероятно има аспекти, които ми се иска да бях разгледала, но не разгледах. Има също и идеи, които ми се иска да споделя, но които са твърде сложни, за да бъдат предадени с думи в настоящия момент. Всичко това е процес на учене и аз все още се уча. Сигурна съм, че разбирането ми за нещата ще се задълбочава много след като тази книга бъде публикувана. Майк има още толкова много за споделяне и толкова много, на което да ме научи, стига да има желание. Всъщност, самият той все още се учи. Има и толкова много неща, които е загатнал, но чиито подробности все още не съм чула. Не съм убедена, че някога това ще се случи. Знам, че всичко зависи от това дали ще продължим приятелството си или Майк ще избере да се оттегли отново в блатото.

Питали са ме дали възнамерявам да посетя Майк. Да. Планираме да го посетя през есента или може би следващата пролет. Имаше някои обстоятелства през последните месеци, които ми попречиха досега да съм се качила на самолета – финансови ограничения, да намеря човек, който да се грижи за дъщеричката ми докато ме няма… да не споменавам колко ме е страх от летене. Има и такива, които ме питат дали не е „трябвало” да го посетя преди да публикувам книгата, за да „потвърдя” историята. Сигурно ще им е трудно да разберат, че не изпитвам потребност да го направя. Свидетелят Майк разговаря със свидетеля в мен и вътрешният ми глас ми казва всичко, което трябва да знам.

Когато накрая отида при Майк в блатото, няма да е за да потвърдя разказа му, нито да документирам какво се случва там. Ще сляза от самолета, ще прегърна приятеля си, ще се кача на лодката, ще се наслаждавам на компанията му, ще се смеем заедно, ще скитаме сред дивите красоти, ще лагеруваме на пясъка и ще вярвам, че неговите познания за блатото ще ме пазят от опасностите там… и ще стоя притихнала с празни ръце и отворено сърце, когато Енох ни посети.

Сигурна съм, че ще изпитам благоговение. Чудо. Може би ще протегна ръка в знак на приятелство, но със сигурност няма да държа фотоапарат в другата.

Няма да си донеса сувенири от страната на Бигфут. Единственото, с което ще си тръгна оттам, ще са спомените за преживяванията ми.

На мен това ми стига.


* * * * *


Неделя 28.02.2010

Шелби се завърна. Хип, хип, ура! Толкова се радвам да я видя. Станала е прекрасна млада дама.

Кора Бет също се завърна… с приятеля си. Сега остана да разбера къде е мястото на Енох във всичко това. Чудя се дали между тях не са се случвали някакви си техни неща когато по-рано я е водел в лагера.

Шелби остана цяла нощ. Сви се на кълбо върху спалния ми чувал и спа почти през цялото време. Изглежда уморена, сякаш е пътувала дълго, за да дойде до тук.

Днес ще сляза до града, за да и взема нещо специално. Освен това и храната ми свършва. Да му се не види. Добре се хранят – 300 долара за два дни.

Миналата вечер беше най-хубавата от всички. Отидох в лагера им, а там беше пълно с Големи Приятели - мъже и жени. Преброих дванадесет възрастни и шест малки.

Без да броим Шелби… тя е отделна категория. Голям товар ми падна от плещите, когато я видях и се уверих, че е добре.

Беше забавно: Вървях си през гората на път за техния лагер, когато някой изтича зад мен, сграбчи шапката ми и избяга с нея. Малко по - късно, някой ме издебна и ме дръпна назад за раницата, така че паднах.

Лежах по гръб, когато видях лицето и да ме гледа, обърнато наобратно. Бяхме нос до нос, а после тя опря бузата си до моята.

Казах и. „Здравей, Шелби. Толкова се радвам да те видя! Липсвах ли ти?”

Остави ме да седна, прегърна ме и издаде един такъв тананикащ звук, все едно си пееше.

Порастнала е с около 60 см и тежи доста повече от преди. Расте доста бързо. Чувствам се като горд баща.





„С логическо мислене не можем да достигнем до познание за сетивния свят. Цялото знание за реалността ни започва от опита и свършва с него. Изводи, постигнати чрез чиста логика, са напълно лишени от реалност.”

Алберт Айнщайн






ПРИЛОЖЕНИЕ / Препоръки за редовните свидетели


Ако подозирате, че в двора ви се разхожда Бигфут и искате да изградите отношения с него, моля имайте следното предвид:

Ябълките се идеалната храна за тези горски обитатели. Те издържат дълго време и се отглеждат навсякъде из страната.

Измивайте всички купени от магазин плодове, за да премахнете възможно повече наслагвания от пестициди. Не забравяйте също така да махате и стикерите на производителя по тях.

Оставяйте им много храна – помнете: една ябълка за тези момчета е една хапка. Не бихте поканили някой на вечеря и да му сложите едно зрънце грозде в чинията!

Спрете да мислите за тези същества като за някакъв вид животно, което можете да надхитрите. Не можете. Отнасяйте се с тях със същото уважение, с което бихте се отнасяли към някое племе аборигени. Те изискват уважение едни от други… така че със сигурност ще изискват да го получат и от вас, ако смятате да контактувате с тях.

При НИКАКВИ обстоятелства не насочвайте инфрачервена светлина към лицето им, като си мислите, че не могат да я видят. Не им светете насреща с фенер. Очите им са чувствителни към светлина.

Не си мислете, че не ви наблюдават. Само защото вие не ги виждате, това не значи, че те не ви виждат. Те много умело остават незабелязани, дори и неприкрити.

Бъдете търпеливи. Не ги преследвайте. Оставете те да дойдат при вас. Размишлявайте върху целите и намеренията си. Вашето поведение ще се отрази на плановете ви. Ако излезете да търсите съществата с намерението да докажете на света, че съществуват, това ще бъде забелязано и те няма да ви се доверят. Ако искате да спечелите доверието им, дръжте се подобаващо.

При никакви обстоятелства не заплашвайте малките им. Също като нас, те са изключително загрижени за децата си.

Макар тези същества да са предпазливи и в повечето случаи неагресивни, помнете, че не са обвързани с никакви социални норми, които да изискват от тях да мислят преди да действат. Ще направят каквото трябва, за да оцелеят, а оцеляването им често зависи от незабавната им, автоматизирана реакция. Ако заплашите някое от тях, очаквайте СВЕТКАВИЧЕН отговор.

Уважавайте ги. Възприемайте ги като ЛИЧНОСТИ, не като някакъв пример за вид или „образец”.

Приключвайте срещите първи. Не искайте нищо от тях. Тръгвайте си. По този наичин ще си подсигурите вероятна следваща среща.

Изградете доверие. Повтаряйте се в поведението си. Бъдете последователни. Бъдете ПРЕДВИДИМИ.

Силните шумове ги плашат. Не пускайте един и същи запис на техни звуци, нито пък ги имитирайте в желанието си да ги „излъжете” да ви отговорят, освен ако целта ви не е просто да запишете някой издразнен Саскуоч. Ако ще викате някой от тях, използвайте нормалния си глас и го направете все едно викате друг човек. Не им говорете с преправен глас, сякаш примамвате игриво животинче. Използвайте нормална интонация, говорете свободно, добавете нотка чувство за хумор и говорете по същество - спокойно и предразполагащо.

Не си мислете, че можете да надбягате Саскуоч. Не можете.

Един Саскуоч никога няма да направи нещо, което не иска да направи. Винаги помнете това.

Бъдете предпазливи, но не си правете труда да търсите Бигфут, ако не умеете да контролирате страха си. Хората, които изпитват страх, често реагират по начин, който застрашава онова, което го предизвиква. Колкото повече се страхувате, толкова по-опасни сте… и толкова по-опасни ще бъдат те на свой ред. Уплашените хора са най-опасните същества на тази планета…и тези момчета го знаят.

Чувставйте се спокойни да се свържете с мен, ако имате срещи с Бигфут и искате да ги обсъдите с някого.




И накрая… Ако търсите Бигфут, не се изненадвайте, ако търсейки го, откриете себе си.





https://s27.postimg.org/m4petduk3/autumn.png
Eнох - Историята на един Бигфут

Оутъм Уилямс живее в Орегон с 3-годишната си дъщеричка Роуан и 13-годишната си черна котка Сабат.

Ако имате преживявания с Бигфут, които бихте искали да споделите, можете да направите това на www.oregonbigfoot.com




Освен това, можете да се свържете с Оутъм на info@oregonbigfoot.com

Ако сте редовен свидетел, моля помислете дали не искате да споделите историята си с нас. Всяка лична информация, която може да доведе до разкриване на вашата самоличност или на мястото на срещите ви с Бигфут ще остане тайна, при желание от ваша страна.



Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #47 -: (Понеделник) 26 Декември 2016, 18:08 »

От името на мнозина от нас искам да благодаря на нашата анонимна съфорумка за големия труд и за огромното търпение, което е нужно за проявата на толкова последователна отдаденост за такъв период от време =) Благодарим й за това, че чрез нея не само ние, но и всеки потенциален сънародник читател в гугъл има достъп до тази книга на български език на фона на това, че по тази тема има толкова оскъдна информация на родния ни език.


Лично аз й благодаря и за друго.

Благодаря й, че въпреки всичката прах, въпреки всичката мъгла и тролове, тя прозря благородната цел на делото. Благодаря й, че сърцето й е достатъчно решително и силно, за да се присъедини към това дело и й благодаря, че избра да го направи. Благодаря й за очите, с които успя да види в далечината.

Благодаря й за личното й време и личното й внимание, които придават на тези страници толкова по-висока стойност.

Накрая й обещавам, че няма да позволя да се превърна в причината, която ще обезсмисли тази й постъпка, и че докато има хора като нея, които дават от себе си, аз също ще продължа да давам всичко от себе си за достигането на хоризонта напред.

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #48 -: (Понеделник) 09 Януари 2017, 22:57 »

Заключвам темата по политически причини и в знак на протест срещу нерешителността на администрацията и отсъствието на модераторски екип.

Който иска да коментира, може да ми пише Лично съобщение.
Активен

Страници: 1 2 3 [4]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални