Импринтинг (в психологията, изрично)В психологията и етологията (научното и обективно изучаване на животинското поведение), импринтването, или отпечатването, е вид учене, чувствително към фазата на развитие (учене, случващо се в точно определена възраст или етап от живота), което е бързо и явно независимо от последствията от поведението. За първи път е използвано, за да се опишат ситуации, в които едно животно или човек научава характеристиките на определен стимул, след което се казва, че характеристиките на този стимул са "отпечатване" върху субекта. Според хипотезите, отпечатването има критичен срок на давност.
Етимология на думи и езикови значения
Филиално отпечатване
Най-добре известната форма на отпечатване е филиалното отпечатване, при което младото животно се сдобива с няколко от поведенчески характеристики от родителя си. Това отпечатване е най-очевидно при птиците, които напускат гнездото си много скоро след излюпването си. Родителят се отпечатва върху малките си, които след това го следват наоколо. За първи път това било докладвано относно домашни кокошки през 19-ти век от аматьора биолог Дъглас Спалдинг. Преоткрито е от ранния етолог Оскар Хайнрот и е било щателно изучено и популяризирано от последователя му Конрад Лоренц, който работил със сиви гъски.
Лоренц демонстрирал как гъски, излюпени в инкубатор, ще отпечатат върху себе си първия движещ се стимул, който видят в "критичния период", както го е нарекъл, между 13-16 часа веднага след излюпването. Например, малките гъсета отпечатали върху себе си самия Лоренц (по-точно - ботушите му за кал), и той често е изобразяван, следван от редица гъсочета, които са го отпечатали в себе си. Лоренц също открил, че гъсочетата могат да отпечатат върху си и неодушевени предмети. В един от експериментите, те следвали кутия, поставена върху електрическо влакче, движещо се в кръг по трасе. Филиалното отпечатване, обаче, не е ограничено единствено до не-човешки животни, способни да следват едно друго.
Филиалното отпечатване на птиците е основна техника, използвана за създаването на филма Крилата Миграция (Le Peuple Migrateur), който съдържа огромно количество кадри на мигриращи птици в полет. Върху птиците били отпечатъни хендлъри (дресьори), които носели жълти якета и постоянно надували патешки свирки. След това птиците били тренирани да летят по петите на различни видове летателни апарати, най-вече олекотени планери.
Етимология на думи и езикови значения
Италианският планерен пилот Ангело д`Ариго допринесъл за тази техника. Д`Ариго отбелязал, че полетът на не-моторизирания планер много наподобява начина на летене на мигриращите птици: И двете използват изкачващите се въздушни течения (топлите течения), за да наберат височина, която после позволява планиращ полет на дълги разстояния. Той използвал този факт, за да интегрира застрашени видове грабливи птици обратно в дивата околна среда.
Птиците, които са излюпени в плен, нямат менторни птици, които да ги научат на традиционните миграционни пътища. Д`Ариго имал решение на този проблем. Той излюпвал птиците под крилата на планера, и така го отпечатал върху тях. После, с планера си научил новоизлюпените да летят и да ловуват. Младите птици го следвали не само по земята (както при Лоренц), но също и във въздуха, когато поемал по маршрута на различните меграционни пътища. Той прелетят през Сахара и над Средиземно море до Сицилия заедно с орли, от Сибир към Иран (5 500 км) с ято сибирски жерави, и над връх Еверест с непалски орли. През 2006г работил с кондор в Южна Америка.
В друг подобен проект, осиротели канадски патици били обучени на нормалния им миграционен път от канадския ентусиаст на олекотените планери Бил Лишман, което е показано и на филмовата драма по действителния случай "Да отлетиш у дома".
Пиленцата на домашните кокошки предпочитат да са близо до голяма група обекти, които са отпечатани върху тях. Това поведение било използвано, за да се определи, че много младите пиленца на няколко дневна възраст имат елементарни броячески умения. В серия експерименти, пиленцата отпечатали върху себе си пластмасови топчета и могли да се досетят, коя от две групи топчета, скрити зад прегради, имали най-много топчета.
Майките американски белочели водни кокошки са способни са разпознаят собствените си пиленца, като отпечатват върху себе си първото от излюпилите се пиленца. Така майките разпознават своите пиленца от паразитните пиленца.
Сексуално отпечатване
Сексуалното отпечатване е процесът, при който младото животно научава характеристиките на желателния си партньор. Например, мъжките зеброви сипки (вид пиле) явно предпочитат партньори, имащи облика на женската птица, която ги отхранва, вместо образа на родителската птица, в случай, че двата образа са различни.
Сексуално привличане към хора може да се развие у не-човешките бозайници или птици като резултат от сексуално отпечатване, когато животните са отхранвани от хора като малки. Един такъв пример е женската гигантска панда Чи Чи от Лондонската зоологическа градина. Когато я завели в Московската зоологическа градина, за да се сноши с мъжката гигантска панда Ан Ан, тя отказала неговите опити да се сноши с нея, но отправила пълна разгърната сексуална покана към руския пазач в зоологическата градина.
Това често се случва при соколните птици, отхранени от хора след излюпването си. В дресирането на соколи такива птици се наричат "отпечатъци". Когато от сокол-отпечатък трябва да се добие потомство, развъдчикът позволява на мъжката птица да се съвкупли с главата му, докато носи специална шапка с джобове, в която се събира семенната течност на птицата. След това развъдчикът ухажва подходяща женска-отпечатък (включително й предлага храна, защото това е част от нормално то ухажване при тези видове). При "копулацията", той слага дланта на едната си ръка върху гърба й, за да създаде впечатление за тежината на мъжката птица отгоре й, а с другата ръка ползва пипета или подкожна спринцовка без игла, за да вкара семенната течност в клоаката й.
Сексуалното отпечатване на неодушевени предмети е популярна теория, отнасяща се до развиването на сексуални фетиши. Например, според тази теория, отпечатването на обувки или ботуши (както при гъсетата на Конрад Лоренц) е причината за фетиша към обувки.
Ефектът на Уестермарк
Обратното сексуално отпечатване също се наблюдава в случаите, когато двама души, които живеят заедно в домашна близост през първите няколко години от живота на един от двамата, стават безчувствени към по късно близко сексуално привличане. Този феномен, познат като ефектът на Уестермарк, за първи път е официално описан от финландския антрополог Едвард Уестермарк в книгата му "Историята на човешките бракове" (1891г). Ефектът на Уестермарк оттогава се наблюдава на много места и при много култури, включително и в израелската система кибуц и китайските брачни обичаи шим-пуа, както и при биологично-свързаните семейства.
В случая с израелския кибуцизъм (съвместните ферми), децата се хранят комунално, разделени на равнопоставени групи, въз основа на възрастта, а не на биологичната свързаност. Изучаване на брачните навици на тези деца по-късно в живота разкрива, че от всичките 3000 брака, сключени в рамките на системата кибуц, само 14 са били сключени между деца от една и съща група. От онези 14, нито една двойка не се е хранела заедно по време на първите шест месеца от живота си. Този резултат е доказателство не само за това, че ефектът на Уестермарк може да се демонстрира на практика, но и за това, че той е в сила в периода от момента на раждане до шест гошидна възраст. Само че, Еран Шор и Далит Симчай твърдят, че случаят със системата кубиц всъщност дава твърде малко доказателства за ефекта на Уестермарк.
Когато в този критичен период не се случва близост - например, когато брат и сестра са отгледани разделени, никога не са се срещали един друг - те могат да се сметнат един друг за силно сексуално привлекателни, когато се срещнат като възрастни. Този феномен е известен като генетично сексуално привличане. това наблюдение поддържа хипотезата, че ефектът на Уестермарк се е появил в човешката психика с цел да възпрепятства кръвосмешението в семейството. Това привличане може да се забележи и при братовчедните двойки.
Зигмунд Фройд твърдял, че като деца, членовете на едно семейство естествено изпитват сексуална страст един към друг, което подтиквало обществата да създадат табута и зарани на инцеста (кръвосмешението), но Уестермарк твърдял обратното - че самите табута и забрани възникват естествено от само себе си, като резултат от вроденото отношение. Стивън Пинкър е писал, че Фройдовата концепция за кръвосмесителен подтик може да е плод на личната еротична реакция на Фройд към собствената му майка като момче (което Фройд признава в собствените си писания), и спекулира, че реакцията на Фройд може да се е дължала на липсата на интимност между него и майка му в ранното му детство, тъй като Фройд е отхранен от дойка.
Синдромът на бебетата-патици
При взаимоотношенията между човек и компютър, синдромът на бебетата-патици посочва тенденцията на хората, използващи компютри, да отпечатват върху себе си първата компютърна система, която научават, след което да преценяват и оценяват другите компютърни системи на база сравнението с тази първа за тях система. Резултатът от това е, че "компютърните потребители като цяло предпочитат системите, които са сходни с онези първите, които са изучили, и не харесват непознатите системи". Проблемът може да стане видим относително ранно в опита на компютърния потребител, и се наблюдава, че това спъва образованието на онези, които изучават нови софтуерни системи.
