Страници: 1 [2] 3 4 ... 12   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Херменевтика  (Прочетена 6922 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #15 -: (Понеделник) 20 Март 2017, 22:01 »

Мила, споменавайки Каталуния, предполагам си ходила до Рен льо Шато във Франция? Имаш ли някакви лични впечатления от мястото?

Странният надпис над главния вход на църквата ,,Св. Мария Магдалена", поставен от Сониер - ,,Това е страшно място" - често е цитиран в книгите, посветени на мистерията на Рен льо Шато, сякаш загатва за нещо с катастрофални последствия, което се крие в храма. Той обаче представлява част от обичайното посвещение на един храм, съдържащо се в библейската книга Битие (28:17): ,,...Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни." Когато италианският изследовател Масимо Полидоро посетил селския музей в Рен льо Шато през юли 2004г., той локализирал кухата колона, в която според Сониер били намерени пергаментовите свитъци. Когато я разгледал по-подробно, той открил, че тя въобще не е куха, а съдържа само един процеп колкото за компактдиск - твърде тесен да побере какъвто и да било скрит в нея ръкопис.

http://illuminatibg.blogspot.bg/2016/11/rennes-le-chateau-Berenger-Sauniere.html


! Привет, bg2! Виждам, че линка който даваш съдържа доста от безбройните енигматични факти около Рен Льо Шато. Може би ще се доблираме в някои неща, но ми се ще да успеем да отхвърлим излишните детайли, докато анализираме.
... Живея на  стотина километра от Рен Льо Шато, да! Все още не съм го посетила, предвид желанието ми да съм по запозната с историята и езика. Искам преди да ида да съм отмахнала повечето излишна информация за мястото. Планирам това лято да съм там! Със сигурност ще пиша подробно тогава!  

Вярно, езиковата бариера. За анализирането, ще копирам извадки от една книга на Мари Луиз фон-Франц.


Както и картината с Магдалина в пещера (в Рен Льо Шато), изобразена вгледана сякаш през нещата и черепа до нея, присъстваща и тук и някъде, винаги леко спяща, подобно трансово състояние. Това не издава ли необходимостта от едно друго състояние на възприятие, отвъд директната образност на сетивния свят. Тези образи не приканват ли да ги последваме вътре, отвъд, в глъбините, в хастара на същинското им пребиваване. Сърцето на тайната... В пещерата, в гроба. Да ги последваме и да осветим в сенките на невъзможното, там където в тътена на вечността в Мистерия спи живота.

Би трябвало участие да има и самосъзнателния Аз. Иначе би се получило регресиране към по-архаични форми на съзнание. Нещо като сибилите или като примитивните форми на шаманизъм. Без съзнаване и ясна мисъл, човек би се "загубил" в съновиденията си? Нещо за което предупреждават езотериците. Дори и при Карлос Кастанеда с неговите магьосници психотропните вещества не са основни, а само помощно средство.

Не знам какво разбираш под транс и спящо състояние, но аз се сещам за сибилите или за хора които не са съвсем съзнателни. Най-близката асоциация за която се сещам са обикновените (неосъзнати) сънища.
« Последна редакция: (Понеделник) 20 Март 2017, 22:10 от bg2 » Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #16 -: (Понеделник) 20 Март 2017, 22:25 »

Извадки от "К. Г. Юнг: Неговият мит в нашето време" - М.Л. фон-Франц. Превод от английски Марина Бояджиева.
Цифрите в скоби са препратки към библиография и разни бележки включени в изданието.

В гностическата интерпретация на символа на Христос, както и на образите на алхимичния камък и на Меркуpий, и на Антропос, цялостната личност се явява естествен символ на цялостност. Противоположно на догматичния образ на Христос, който не съдържа нищо - или почти нищо от тъмното, женското, материалното(50). Разбираемо е, че средновековните теолози се занимават с тялото на Христос и че легендата за Граала се върти около идеята за кръвта на Христос в чашата на Граала, защото образът на възкръсналото тяло не ги задоволява. Затова целият спор се възобновява по време на произнасяне на догмата за Успение Богородично. Чрез нейното успение и коронация мъжката триада на небето се допълва с едно четвърто, женско същество. Установява се четворност, която представлява истински символ на тоталност, а не само постулиран. "Тоталността на Троицата е чист постулат, защото поддържа автономния и вечен противник с хорове от паднали ангели и обитатели на ада. Естествените символи на тоталност, каквито се явяват в нашите сънища и видения, приемат форма на мандали, те са четворности или множества от четири, или с други думи, квадратни кръгове."(51)

Не е случайно, че алхимиците избират символа на камъка за божи образ, защото този символ подчертава принципа на материята, той може да се намери навсякъде, той е "евтин" и достъпен за всеки човек(52). Всички тези качества компенсират някои дефекти в официалния църковен образ на Христос: "въздух, твърде разреден за човешките потребности, голяма отдалеченост, в човешкото сърце остава празно място. Хората усещат липсата на "вътрешния Христос", който принадлежи на всеки човек. Духовността на Христос е твърде висша, а природността на човека твърде нисша"(53). А в образа на камъка "плътта" се прославя, но не като се превръща в дух; по-скоро изглежда, че духът се кондензира или "фиксира" в материя. Така камъкът е символ на вътрешния бог в човека, а не, като Христос, "син на човека", по-скоро е един "син на света" (filius macrocosmi), защото не идва от съзнаваната психика, а от "тези гранични области на психиката, които се отварят към мистерията на космическата материя"(54). Фигурата на Христос е само светлина и съвършенство; тази едностранчивост е необходима, за да се разшири и интензифицира съзнанието; но след време това води до разцепление и до един почти непоносим морален конфликт в човека(55). И anima rationalis < разумната душа > е издигната до такава степен, че се превръща в антирелигиозен научен рационализъм, който се опитва да потисне всичко тъмно и ирационално(56). А символът на камъка означава компенсация; той съдържа противоположностите в едно естествено неразделено състояние(57). Така има два символа на цялостната личност, които предизвестяват двойнствеността в човека на съзнавано и несъзнавано(58), и сега нашата задача е да примирим тези две сили в себе си, както се опитват да направят съвременните сънища, цитирани в предишната глава.


Една разработка на мита за първичното същество, която е особено важна за западната култура, се открива в гностическата система на Късната античност. Различните гностици дават много драматични описания на пътуването, предприето от "Човека-светлина" или от персонифицирания принцип на светлина, Антропос, който е идентичен с върховния бог. Най-напред той пътува в една спиритуална отвъдност, но после принуден от злите звездни сили, той изпада или протича в материя, и накрая се разпада в хиляди искри от светлина или се разпръсква в материята като "разпъната световна душа", където да очаква спасение. Неговото освобождаване се извършва от един, Спасител изпратен от Бог, или може да се направи от отделния индивид който освобождава първичното пневматично същество в себе си и се връща с него в царството на светлината. Гностическият мит за Антропос е същесвувал скрито в алхимичната традиция и херменевтичната философия до началото на съвременния период(6). Подобни елементи се намират и в еврейските образи на Месията(7).

В дългия текст на гностическата секта на офитите, цитирани в Глава I, фалосът, "който се стреми от долните към горните неща", е един образ на Антропос, потънал в материя и копнеещ да се върне в света на светлината. Той е заровен като труп в материята, очаква своето възкресение, което ще дойде чрез усилията на отделния индивид в интерес на развитието на неговия "вътрешен човек". От една страна, това е най-вътрешното ядро на индивидуалната психика, и в същото време е един вид колективната душа на цялото човечество.


Принципът на Ерос, compassion < състрадание > на знахаря и творческият "гений", трябва да се разглеждат като решаващите компоненти, съставляващи съдбата на Юнг. Всички те са представени символично в мистериозния фалос от първия му сън. Но под повърхността има и нещо по-голямо, нещо трансперсонално, тъй като този първи сън съдържа също отговор на проблема за смъртта на Бога, проблема за времето, в което Юнг се ражда, чиято тъга хвърля сянка върху атмосферата на ранното му детство. Защото това е образ на един гроб-фалос от типа, който древните етруски, римляни и гърци издигат на гробовете; той е символ на живота след живота на духа и гарант за възкресяването на човека. В съня на Юнг старият човек очевидно е цар, който сега, като гроб-фалос, чака възкресение. В Древен Египет, например, мъртвият бог-слънце и крал почитан по този начин, като Озирис, и бил представян от фаличната колона. Издигането на тази колона в гробницата значело възкресение на мъртвия, който ставал идентичен с бог Озирис. Той бил зеленият или черният бог на подземния свят и въплащавал духа на растителността.

В древна Гърция, Хермес, пратеникът на боговете, бил представян като фалос, подобно на Озирис, и е бил едновременно водач и крал на мъртвите. Като Килений, той бил бог на любовта и плодородието. Хермес-Меркуpий е богът на миротворците, на учените, тълкувателите, готвачите и алхимиците - всички аспекти, които Юнг реализира в собствения си живот(35).

В късната античност образът на фалическия бог Хермес постепенно се разширява в един космичен образ на богочовек, който одухотворява всичко природно, една фигура на Антропос (божествения космически човек), както е известен на гностиците в един офитски текст:

Те казват сега, че египтяните, най-древни от всички хора, с изключение на фригийците, първи са прокламирали на другите хора... посвещаването и преклонението пред всички богове, също така силата и начините им да се проявяват и това, че те притежават светите и върховни мистерии на Изида, които не могат да бъдат предавани на непосветените. Обектът на тези мистерии е фалосът на Озирис... Под Озирис те разбират водата... Твърдят, че субстанцията на семето, извор на всичко, което се ражда, не е нищо само по себе си, но произвежда и създава нещата, тъй като, казват те: "Аз ставам, какъвто искам, и съм това, което съм." Значи, той е неподвижен, но движи всичко. Защото остава какъвто е и въпреки че създава всички неща, самият той е нещо сътворено. Това само по себе си е хубаво и няма храм, където скритото (т.е. фалосът) да не стои и увенчае с плодовете на всичко ставащо... А гърците са взели този мистичен символ от египтяните и го пазят и до днес. Вицдате, затова те почитат хермите < херм - стълб, на който е изваяна главата на Хермес > в тази форма. Но килените все пак му отдават почит, по-специално като Логос. Те казват: "Хермес е Логос." Той се разглежда като Херменевт(36) и създател на всичко, което е и което ще бъде, и го зачитат и представят като статуя на мъжкия полов член, който се издига от долните към горните неща... Но в светилището на Самотраки има статуи на двама голи мъже, които протягат ръце към небето, и половите им органи сочат нагоре, подобно на образа на Хермес в Килене. Тези статуи са образи на първичния човек и на преродения пневматичен мъж, който е идентичен с предишния. Фригийците го наричат и труп, защото е заровен в тялото като гроб. Същите фригийци, в обратен смисъл, му дават името Бог... Това е непознаваемото, с много имена, с хиляди имена, към което всяка твар винаги и постоянно се стреми по свой начин(37)

Тази гностична Антропос-фигура е божественият дух проникващ изцяло в природата, един символ на "единство на духовно живото и мъртвата от физична гледна точка материя"(38), и персонифицираща тайната, която алхимиците и философите херметици търсят в природата. Този "подземен" или "вътрешен" - т.е. скрит в дълбините на психиката - образ на бога, който се появява в първия му сън, бележи неговата религиозна нагласа в останалата част от живота му. В спомените си той ни разказва как постепенно все повече се разочарова и отчуждава от колективните религиозни християнски виждания, които неговият баща, църквата и хората около него проповядват, и в които изглежда вярват. Те често говорят полугласно и с недоверие за един "метафизичен" Бог, за една идея или за нещо, на което трябва да се вярва, докато той самият е напълно убеден, че наистина съществува всеобхватен, тайнствен, непознаваем, скрит Бог, който говори на отделния индивид от дълбините на неговата душа и който се разкрива под форми, които самият той избира. Този бог в съня не е само скрит, той е жив в недрата на покритата с трева земя, в природата. Подобно на Гьотевия "Бог-природа", Юнг говори за природата като за "Божи свят" - една всеобхватна мистерия около нас, изпълнена, със забележителни събития и величествени форми.


« Последна редакция: (Понеделник) 20 Март 2017, 22:34 от bg2 » Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #17 -: (Вторник) 21 Март 2017, 09:59 »

Мила, споменавайки Каталуния, предполагам си ходила до Рен льо Шато във Франция? Имаш ли някакви лични впечатления от мястото?

Странният надпис над главния вход на църквата ,,Св. Мария Магдалена", поставен от Сониер - ,,Това е страшно място" - често е цитиран в книгите, посветени на мистерията на Рен льо Шато, сякаш загатва за нещо с катастрофални последствия, което се крие в храма. Той обаче представлява част от обичайното посвещение на един храм, съдържащо се в библейската книга Битие (28:17): ,,...Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни." Когато италианският изследовател Масимо Полидоро посетил селския музей в Рен льо Шато през юли 2004г., той локализирал кухата колона, в която според Сониер били намерени пергаментовите свитъци. Когато я разгледал по-подробно, той открил, че тя въобще не е куха, а съдържа само един процеп колкото за компактдиск - твърде тесен да побере какъвто и да било скрит в нея ръкопис.

http://illuminatibg.blogspot.bg/2016/11/rennes-le-chateau-Berenger-Sauniere.html


! Привет, bg2! Виждам, че линка който даваш съдържа доста от безбройните енигматични факти около Рен Льо Шато. Може би ще се доблираме в някои неща, но ми се ще да успеем да отхвърлим излишните детайли, докато анализираме.
... Живея на  стотина километра от Рен Льо Шато, да! Все още не съм го посетила, предвид желанието ми да съм по запозната с историята и езика. Искам преди да ида да съм отмахнала повечето излишна информация за мястото. Планирам това лято да съм там! Със сигурност ще пиша подробно тогава!  

Вярно, езиковата бариера. За анализирането, ще копирам извадки от една книга на Мари Луиз фон-Франц.


Както и картината с Магдалина в пещера (в Рен Льо Шато), изобразена вгледана сякаш през нещата и черепа до нея, присъстваща и тук и някъде, винаги леко спяща, подобно трансово състояние. Това не издава ли необходимостта от едно друго състояние на възприятие, отвъд директната образност на сетивния свят. Тези образи не приканват ли да ги последваме вътре, отвъд, в глъбините, в хастара на същинското им пребиваване. Сърцето на тайната... В пещерата, в гроба. Да ги последваме и да осветим в сенките на невъзможното, там където в тътена на вечността в Мистерия спи живота.

Би трябвало участие да има и самосъзнателния Аз. Иначе би се получило регресиране към по-архаични форми на съзнание. Нещо като сибилите или като примитивните форми на шаманизъм. Без съзнаване и ясна мисъл, човек би се "загубил" в съновиденията си? Нещо за което предупреждават езотериците. Дори и при Карлос Кастанеда с неговите магьосници психотропните вещества не са основни, а само помощно средство.

Не знам какво разбираш под транс и спящо състояние, но аз се сещам за сибилите или за хора които не са съвсем съзнателни. Най-близката асоциация за която се сещам са обикновените (неосъзнати) сънища.
bg2:
"За анализирането, ще копирам извадки от една книга на Мари Луиз фон-Франц."

Чудесно! Аз също мислех да се ползвам от труда на Мари Луиз фон-Франц!
Сега ще прегледам отговора ти, по късно ще отговоря.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #18 -: (Вторник) 21 Март 2017, 10:22 »

bg2:
Би трябвало участие да има и самосъзнателния Аз. Иначе би се получило регресиране към по-архаични форми на съзнание. Нещо като сибилите или като примитивните форми на шаманизъм. Без съзнаване и ясна мисъл, човек би се "загубил" в съновиденията си? Нещо за което предупреждават езотериците. Дори и при Карлос Кастанеда с неговите магьосници психотропните вещества не са основни, а само помощно средство.

Не знам какво разбираш под транс и спящо състояние, но аз се сещам за сибилите или за хора които не са съвсем съзнателни. Най-близката асоциация за която се сещам са обикновените (неосъзнати) сънища.   


 Напълно съм съгласна с теб.  Точно от тук идва мистификацията. От невъзможността да се изведе пълноправно и съзнателно това, което е "заключено" в сферата на ирационалното възприятие. От тук следва и такъв грандиозен проблем, какъвто е неспособността да се изведе научно логиката на един библейску пасаж, например... или да бъде обяснено мистерийното посвещение.

...
По после ще продължа с отговора.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #19 -: (Вторник) 21 Март 2017, 18:50 »

... Няма да мога в един отговор да поместя коментара си върху написаното от теб, bg2.


В този цитат:
" В гностическата интерпретация на символа на Христос, както и на образите на (алхимичния камък и на Меркуpий) *, и на Антропос, цялостната личност се явява естествен символ на цялостност. Противоположно на догматичния образ на Христос, който не съдържа нищо - или почти нищо от тъмното, женското, материалното(50). Разбираемо е, че средновековните теолози се занимават с тялото на Христос и че легендата за Граала се върти около идеята за кръвта на Христос в чашата на Граала, защото образът на възкръсналото тяло не ги задоволява. Затова целият спор се възобновява по време на произнасяне на догмата за Успение Богородично. Чрез нейното успение и коронация мъжката триада на небето се допълва с едно четвърто, женско същество. Установява се четворност, която представлява истински символ на тоталност, а не само постулиран. "Тоталността на Троицата е чист постулат, защото поддържа автономния и вечен противник с хорове от паднали ангели и обитатели на ада. Естествените символи на тоталност, каквито се явяват в нашите сънища и видения, приемат форма на мандали, те са четворности или множества от четири, или с други думи, квадратни кръгове."(51)


* Необходимо е допълнително да се каже повече за образа на Алхимичния камък и Мер*урий по отношение идеята за цялостната личност.
 
  ...  Богородица във фразата " Чрез нейното успение и коронация мъжката триада на небето се допълва с едно четвърто, женско същество." - Няма как да се даде задоволително обяснение, изолирайки факта, че познатата ни Троица Отец, Син, Св. Дух включва в Себе си женския елемент и той е представен от Светия Дух, Светата Пневма на гностиците... "Моята майка е Светата Пневма" - казва Иисус в един от апокрифите. "Добавяйки"  "четвърто лице" ние само признаваме неговата матрична годност единствено като следствие на неразривната едновременност в троичния апарат на Единния. Богородица е съда, който поема благостта, живота на Единния. Тя е сферата*, книгата, в която се помества живото слово, отпечатано от Отеца. Така както небесата са дома на звездите, книгата за буквите.
* сфера, сефер - книга, свитък... свит на руло... небесата

Тук, преди да продължа, искам да споделя една извадка за Кундалини. Мислех да я ползвам в тема за християнството и източните религии на HomerCat, но е необходима във връзка с "женския елемент", още повече следва да се изясни от къде идва демонизацията му. Защото именно той бива обвинен в падение, което всъщността е процеса на овеществяване.

" Самото фино човешко тяло е създадено от Божественото по начин, който да улесни издигането на Кундалини – една красива плетеница от енергийни цветя (чакри/колела или падма/лотоси), енергийни канали (нади), и груба материя (мъниста), описана от Ади Шанкарачарйа в „Ананда Лахари”:
Аз обожавам моята майка Гаури, чийто очи са като лотоси,
Която е гирлянда, в която подвижни и неподвижни неща
са пришити и вплетени в нишка подобно на мъниста и цветя,
и която може да бъде постигната само чрез пътя на духовно познание.
Гуру Нанак, роденият през 1496 г. в Индия Първоучител, споменава за финия апарат, готов за събуждането на Кундалини в произведението си „Шри Гуру Грантх” по следния начин:
Бог създаде това човешко тяло като дом с шест чакри и установи светлината на духа в него. Пресечи океана на Майата (илюзията) и срещни вечния Бог, който не идва, не си отива, нито се ражда и не умира. Когато твоите шест чакри се подредят в линия, Сурати (Кундалини) те отвежда отвъд изкривяванията.
„Чистото сърце е златният съсъд, който да изпълни с Божествения нектар, който да се всмуче от `Дашам Двар` през двата канала Ида и Пингала”. Дашам Двар означава Брахмарандра (Сахасрара чакра).
Събуждането на Кундалини е жив, спонтанен еволюционен процес, за който не може да се заплати.
За да се осъществи това, не е необходимо да стоите на главата си, да гладувате, да постите, да повтаряте мантри. Не е нужно нищо друго освен смирено и отдадено сърце. Постигането на това е благословия на Божественото.
Шри Матаджи Нирмала Деви – „Метамодерната ера”, гл. 9
Ефектът от спонтанното и правилно събуждане на Кундалини е появата на нежен прохладен полъх по дланите и пръстите на ръцете, над главата, по стъпалата и в различни части на тялото. Този хладен бриз е известен като Чайтанйа, Прохладния полъх на Светия Дух, пневма, руах или рух.
„Кундалини се развива, отърсва се от летаргията си и се изправя…, тогава Тя стига до дланите…, създавайки тяга, живият полъх се появява… и създава охлаждащо усещане в тялото вътре и също отвън.”

Гйанешвара (Джнанадева) – „Гйанешвари” (6:14)
При спонтанното си издигане Кундалини накрая преминава и осветява лимбичната област на мозъка (Брахмарандра), което именно предизвиква този релаксиращ и лечебен ефект.
"


...  " Естествените символи на тоталност, каквито се явяват в нашите сънища и видения, приемат форма на мандали, те са четворности или множества от четири, или с други думи, квадратни кръгове."

     И този Свят Дух представлява тъкънта на матрицата, с нейната координатна система на видимия сетивен свят, което възприемаме като Земя, материя, (четирите посоки, четирите елемента... квадрат, куб, кръг, сфера)Т. наречената "Разпната Светлина" - "паднала светлина"... Луцифер, София, Астралната светлина, за което писах по назад.
За да разпнеш ти трябва кръст, четворност! Какво е проявата? - Наслагване. Четирите елементи представляват различна концентрация на едно, те се вписват в Един - Етера. Баланса на четирите елемента (състояния) определя и здравината, цялостта на проявения живот.  ( идеята за цялостната личност... Философския камък...Етера като Квинтесенция)
 
     Светия Дух е майката, духовната първична материя, тъканта на всичко.
Тогава 'паднал' се оказва 'женския', материнния елемент от триадата, представящ 'субстанцията' на Божественото, живота му, концентриран в Сътворението и проявен като първичната Ева, майката на човечеството.
Отеца със своята промисъл изявява Сина, Словото и така 'зарежда', събужда за живот ефирната тъкан, чийто вибрации проявяват (пораждат) видимия свят. Всъщност Божието Слово е във всичко и всичко е изтъкано от Светия Дух.
Четвъртото е 'втвърдената' светлина - материализирано, сгъстено проявление на Светата Троица... образуването на земните елементи и т.н.. .. Тялото
   И ето го проблема на Църквата -Тялото.
 Сгъстената, посредством намерението, първична духовна тъкан образува тялото, плътта, материята и какво следва да представлява тогава тялото на Възкресението, след като в смъртта разложение обхваща плътта?! - Тук следва представа, превърната в църковна догма, отнела много животи, заради това - В плътно тяло или в ефирно възкръсва Христос? Да не споменаваме Възнесението на Петдесятница.

Във връзка с интерпретацията на Божественото Устройство и самата троица ще цитирам Ив Сен:
" Въплътеното Божие Слово е сложило върху своята Организация Печата на Живия Бог, който е слънчев, казват го Ведите, “защото Живият Бог осветява Вселената”(Атхарва-Веда, VI, 128, 3.).
 Кабалимите-мистици след Ездра, твърдят, че Печатът на Живия Бог е AMaTh; но Зохар-ът не може да обясни научно позитивността, реалността на това Тайнство, нито аритмологичната стойност на неговото число 1440.
Впрочем, това число, вече споменахме, е сонометричният Йерарх на музикалният Строй на ми. Първите Патриарси по време на небесното Царство на Иисус-Цар, ISOua-Ra, както и след тях християнският Синтез, свързват това число с музикалния строй на нотата ми, този на слънчевия
Архангел, чието име е MIHAeL и което обобщава неговата Функция. Кабалимите търсят метафизически и мистически това Име по известния на всички метод. Евангелската Кабала го намира просто, но точно в обърнатото име на творческите Сили на Божието Слово, ALHIM-ите на
Мойсей. Това обръщане: MIHLA означава: небесна Милиция206, чиято централна функция се представлява от MIHAeL.
В санскрит MI изразява всичко, което пресича и събира, което излъчва и обгражда в кръг, прониква и съдържа. LA е йерограма на Индра, флуидното, етерното Небе, това което Мойсей противопоставя като Съдържащо или континентално Небе на гравитиращото астрално Съдържание: A-ReTs. Последната дума означава, както казахме и другаде, гравитиращо Единство, Астралността, която се превежда като Земя.
Наистина, в санскрит А означава Единство, в иврит ReTs означава всичко, което се стреми да гравитира. Централната органична функция, представлявана от MIHAeL, привлича и движи напред, управлява и уравновесява всички други ангелски функционалности. Тя поддържа, общата пропорционална мярка, Справедливостта и Правилността на техните хомологии и на всички техни околни отношения на всички йерархични нива на Двойната Вселена.
Тази Двойна Вселена е точно определена от Мойсей, както и от всички предишни Патриарси. SheM е божественото Небе, това на Божието Слово в неговата Слава, това на “изгубеното Слово”, открито отново в Него и чрез Него.
 В това Небе на Славата са флуидните Небеса SheMaIM тези на Силите, подчинени на творческите Сили на Словото, на ALHIM-ите на Божието Слово и на техния MIHeLA. И накрая А-ReTs, която е гравитиращата астралност и нейната Еволюция в предшествуващата двойна Инволюция."


Отново Ив Сен ("Архометъра"):
" Тези Тайнства, едновременно научни и божествени, се доказват чрез археометричните Знания на първите Патриарси; и тези Знания се съдържат в Евангелието. Би трябвало, следователно, те да са не само познати, но и доказани като истински от нашия Господ Иисус Христос.
Те са предадени от Него на свети Йоан, после на 12, после на 72 и накрая на 360 след Възкресението и пълното им разбиране би се постигнало след Възнесението."
...
" Възнесението ни води към Петдесетница и божественото Откровение на едно от най-големите Тайнства на Сина и на Светия Дух.
Възнесението е изкачването на вечния Месия на върха на тройната Kahalah или Църква, на Престола и под венеца на Славата, SheMa на SheMa-IM, на което Иисус е SheMaM. Но специфичната субстанция, Човешкият Вид, изпаднал или паднал от божествената Субстанция, се връща към нея в човешка Форма със славно и осветено Тяло и с Душата на Живота на Божието Слово, Въплътено и Възкръснало. Следователно Иисус реинтегрира в Себе си Вида в Царството; така вечните Път, Истина, Живот са реално и позитивно отворени отново чрез Възнесението на Иисус Христос отдолу нагоре в Двойната Вселена. Преди Изкуплението човешките Животи не можеха да се издигнат по-нагоре от Небето на Лимбите, Небе на Живите Води, Гърдите на Брахма и Авраам. На долната врата на Царството (тази на Архангел Гавриил), наречена по друг начин в Традицията на Храмовете, са се събрали толкова много Души, че дори и най-светите от тях не успявали да преминат през нея. Чрез своето Възнесение нашият Господ я освободи и отвори отново биологически, по обратен път, цялата траектория на Падението.
И обратно, Възнесението предизвиква и едно движение с обратна посока в божествената Субстанция, отгоре надолу, от точката на зенита, наречена Врата на Бога до нейния хомолог в Надира, наречен Вратата на Човеците, минавайки през лъчистия Център на Двойната Вселена и на Mihela на Алхимите.
Това е зениталното изпращане на Светия Дух от Отца и Сина - Човек и Бог, където Човек-Бог са свързани завинаги.

Това обратно движение на божествената Субстанция, чийто носител е Етерът, Omnia pervadens Ether207, биологизира окончателно в Ha-OR на Живия Бог, Душата на Живот на Апостолите, светите Жени, Учениците и тяхната физиологична Психология.
Същото това обратно движение, това слизане на Светия Дух, придружава, макар и в по-малка степен, издигането на всеки свят живот, с други думи, на всяка добра Душа, достойна за божественото Човечество на нашия Господ Иисус Христос. Експериментално при нашия Господ и неговите Апостоли, това тайнство може да е такова и за всеки от нас при необходимите условия на Любов и Страдание или, иначе казано, на вътрешен Живот. Всяко същество, което обича достатъчно силно друго същество, обичащо първото със същата сила и издигащо се в Бога
вълнува чрез своята любов и безкрайна болка Същността, Съществуването, Субстанцията на Божествеността и цялата двойна небесна социална Държава. То може да почувствува Причастяването на Душите в Бог, ако се обърне към Него, Човек като нас, Божие Слово на нашия Вид и Цар на нашето Царство, и ако се опре на висшия Критерий, този на Живота. Ако освен това човек не се съмнява в Живия Бог, ако не приема Смъртта, ако е готов за нея като Йов и не се оставя във властта на Сатаната, който е черният Ангел на Смъртта, в спомена, в миналото, а се е
обърнал към Вездесъщия и моли от него реалното Присъствие, тогава, както казва Свети Йоан “Vita erat lux hominum”208, говорейки за Прото-Синтеза на Патриарсите.
И в това Въплътеното Божие Слово не прави изключение за себе си. То изпълни своя Закон за Любов и този Закон, който е волята на Отца се нарича Живот вечен.
Цялото Християнство се съдържа във Възкресението, във Възнесението и в Петдесетницата. Така Апостолите са получили висшето оживяване на цялото си Същество, любящо и мислещо, в самия Бог.
Арабите и Мойсей наричат Светия Дух ROuaH-ALHIM; неговото отразено Действие се извършва, според пропорционалната инверсия на Името му:
Ha-OuR, Светлината на светлините; Ha-OR, казва Мойсей; Ahoura, казва, първият Зороасгьр; Ahaur, казват Ведите, а санскритският отговаря, от името на цялата патриархална Традиция: Ahar и As-OaRa, вечното сияние и Този, който притежава и дава небесния Живот в тази Светлина."   
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #20 -: (Вторник) 21 Март 2017, 19:11 »

 "A DAGOBERT II ROY ET A SION EST CE TRESOR ET IL EST LA MORT" .

Вчера в Отговор #14 -: Вчера в 10:34 стана въпрос за Дагоберт. Името е споменато в една енигматична фраза, за която ще стане дума. Споменах, че има две личности, които носят това име и играят роля в настоящето изложение. Това са Дагоберт II, последен крал от Династията на меровингите и другия - Дагоберт от Пиза, патриарх на Йерусалим. При прочита на фразата обикновено се смята, че става Дума за краля на меровингите и това не е от малостепенно значение, защото на това се опира аргумент в полза на тезата за Сионския Приорат. Аз прилагам следния цитат, според който във фразата става дума за Йерусалимския патриарх Дагоберт.
 
Цитат из Смоленцев-Соболь Н. Православие и Орден Храма
 (Налага се да се вметне тази информация) :

" През 1099 година, след превземането на Йерусалим и образуването на новото кралство, възникнал въпрос за възстановяването на Йерусалимската патриаршия, по старшинство първа всред всички патриаршии в света. Константинопол, а също Александрия, Антиохия, по-малките христиански центрове не се считали. Победителите диктували своята воля. Годфрид Булонски назначил на длъжността патриарх своя близък съратник, капелана Арнулф де Маликорн от Шоке. Неочаквано за победителите и освободителите на Гроба Господен възникнали проблеми с... пизанските търговци. 
Пиза в тези времена бил могъщ град-държава. Сто и двайсет кораба били отделени от там за превоз на рицарите по море за щурма на Йерусалим. Търговските къщи в Пиза, съперничещи с Генуа, финансирали Първия кръстоносен поход. Търговците обеспечавали рицарите с всичко необходимо в тяхната война с неверниците: дрехи, оръжие, метали, кожи, коне, предмети за нуждите и разкоша. И неочаквано, след превземането на Йерусалим, те настъпват в качеството на политическа сила: те изпращат  при Годфрид Булонски своя архиепископ Даимберт (Дагоберт) от Пиза с искане... да бъде назначен за патриарх в Йерусалим . Натиска от търговците бил така внушителен, че славния воин и "защитник на Гроба Господен" им се подчинил. Дагоберт Пизански станал патриарх. 
Той възглавявал патриархията и след смъртта на Годфрид Булонски. През 1102 година, той се отправил към Рим, и Болдуин I в тоз час назначава на негово място нормандеца Еремар. И отново патриарх Еремар бързо изчезва от арената, едва щом Дагоберт се възвръща. Западните историци приписват успеха на Дагоберт на връзката му с Рим. Има документирани обаче търкания между Дагоберт и папа Паскал II, а и c Болдуин I. Видимо работи някакъв скрит механизъм, позволяващ на  Дагоберт втори път да заеме патриаршеския престол и да го удържи плътно до 1107 година, до самата си смърт. 
Какъв е този механизъм? 
В тези години военната машина на Византия оживяла, за което немалко допринесло и това, че по между благородниците херцози и барони започнали стълкновения и бойни действия. През 1104 година Алекси Комнин със своята армия щурмували града в област Киликия. Славния Богемунд Тарантийски отвръща на византийската войска с огромни сили, събрани в Италия. Не по-малко славния Танкред, племенник на Богемунд, превзема града в Киликия. Неочаквано започва междоусобица между него и Богемунд. Всичко приключва с победата на Алекси Комнин над Богемунд, пленен и признал се за васално зависим от Константинопол през 1108 година. 
Струва си да се помисли и още над един почти незабелязан от почти хилядолетие факт: през 1111 година Алексий Комнин, император на Византия, дарува огромни търговски привилегии на град Пиза. По каква причина? За Запада всякога е било необходимо внимателно да се обръща към Византия. Съдейки по всичко, Дагоберт Пизански е бил този, когото днес наричаме "агент... ", и работел за Константинопол. Не затова ли и е било необходимо на Рим през 1113 година отново да утвърждава Ордена на хоспиталиерите, веднъж вече легитимиран - за първи път от Дагоберто Пизански, "патриарх Йерусалимски"? 
Почти осемстотин години по-късно, когато размислите и спекулациите около Ордена на тамплиерите породили вече цяла субкултура (те же масонские ложи всевозможных подчинений), била направена удивителна находка. През 1891 година на територията на замъка Рен, в Пиринеите, някога един от главните центрове на тамплиерите, се извършвала преустройство на църквата. При работа били намерени пергаментни ръкописи на латински, в които на старо-френски, между другото, било записано в зашифрован вид: "A DAGOBERT II ROY ET A SION EST CE TRESOR ET IL EST LA MORT"*. 
Тази находка е изненадваща в този смисъл, че тя установява факта на почитание от тамплиерите към някой си крал Дагоберт II. 
Съществуват множество тълкувания на този запис. Болшинството склоняват към такъв превод : "Това съкровище принадлежи на Дагоберту II Крал и Сион, и той там е мъртъв". При това изследователите се опитват да отнесат името Дагоберт към един от франкските крале Меровинги - Св.Дагоберт, живял в 7 век, при който собствено династията на Меровингите официално свършва. 
Сега, ако погледнем на тази бележка с оглед на патриарха в Йерусалим, то получава се друг смисъл : "На Дагоберт II краля и Сион е (принадлежи) това богатство, и то (богатство) е смърт ". 
Да оставим за сега идеята за философско-мистическото предупреждение за богатството, което е смърт. Нас ни интересува името на Дагоберт и неговата връзка в тази фраза относно Сион. 
Историческите хроники отбелязват противодействието на Болдуин I, който след смъртта на брат си се обявил за крал на Йерусалим, и патриарха Дагоберт, който се опитва да подхване идейността на Годфрид Булонски, оставяйки Йерусалим за себе си, като представител на духовната власт. Дагоберт не криел своето желание да съхрани Йерусалим като теократически град-държава, царство на Господа. Патриарх в такъв град би се явявал, разбира се, властител, комуто и Болдуин би се подчинявал. 
Но това всякога е било идея на православието. Духовната власт е висша, докато властта на царете, кралете, земните властелини - преходна...  Нарастващата млада сила на католическия Рим била материална, а затова преходна, унищожима. Властта на старата  православна Византия се заключава в духовното, а затова се разглеждала и като благодатна и вечна. 
В православието Сион общо обозначава крепост, духовната власт. Именно на хълма Сион бил построен двореца на Соломон, на мястото на който после бил основан ордена на  храмовниците. В трактовката на тази разшифрована фраза, изглежда, следва да се разбира Сион като "глава на духовната власт". Тогава фразата приема следното значение: На Дагоберт II крал и духовен правител принадлежи това богатство, но то е смърт."*


* отново ще стане дума за фразата "A DAGOBERT II ROY ET A SION EST CE TRESOR ET IL EST LA MORT"
...
   крал ДагобертII
* Някои изследователи смятат, че в дъното на заговора срещу меровингския крал Дагоберт II  стои самата католическа църква, чийто интереси се обръщат в полза на Каролингите, изместващи Династията на Меровингите от историческата сцена "почти напълно". Тук има две противоречиви твърдения, засягащи религиозната принадлежност на меровингите*. Според едното те са приели християнството от ръката на Римския папа с обещанието да му съдействат, но после са станали неудобни. Според друго становище те биват християнизирани посредством Константинополската Патриархия и от там следват и търканията с римския папа. И двете твърдения имат своята тежест по пътя на цялата последваща църковно - светска интрига от и през средновековието, до и след Френската революция и  развитието на ционистките идеи.
* Относно техните вярвания. Може би не е маловажен факта, че меровингските крале по правило са се женели за принцеси с вестготско потекло, с което най-малкото са се обвързвали и с техните религиозни порядки.    
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #21 -: (Вторник) 21 Март 2017, 19:13 »

http://illuminatibg.blogspot.com.es/2015/04/priory-of-sion.html
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #22 -: (Сряда) 22 Март 2017, 09:36 »

      Рен Льо Шато и абат Сониер

За да стане малко по-ясно изложението ще използвам части от някои книги, чийто автори са изследвали въпроси, засягащи темата. Написани са елементарно и онагледяват фактологията.
Относно изводите на тези автори имам възражения, които ще дам на по-късен етап. Все още изложението е в самото начало и наблягам на значимостта на фактите, дори и само за да се отхвърлят някои твърдения.

Из " Светата кръв и Свещеният Граал
" на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн

     Това са авторите развили идеята за Сионския Приорат и ролята на Тамплиерския Орден като негов подизпълнител. Аз обаче клоня към хипотезата, че Тамплиерите са орден, организиран не без съдействието на Константинополската Патриаршия в качеството си на троянски кон по отношение Римската църква и в много отношения изразяват идеи, по скоро източно православни, дори гностични, близки до катарския мироглед.

 
На 1 юни 1885 г. във френското селце Рен Льошато пристига нов енорийски свещеник, Беранже Сониер*, снажен, хубав, енергичен и както личи, много интелигентен мъж на трийсет и три години. В семинарията, която е завършил наскоро, мнозина му предричат бляскава
кариера на духовник — едва ли някой е очаквал, че той ще се озове в затънтено селце в подножието на Източните Пиренеи. В един момент обаче Сониер явно си навлича неприязънта на висшестоящите. Какво точно е сторил, ако изобщо е сторил нещо, си остава неясно, но скоро
той губи всякакви шансове да се издигне. Изглежда, за да се отърват от него, го пращат в енорията на Рен Льошато.
[* _Annuaire._ Ecclesiastique, p. 282.]
По онова време селцето наброява едва двеста жители. Кацнало на стръмен планински връх, то отстои на около трийсет и пет километра от Каркасон и би могло да се стори на мнозина тих пристан за доживотно усамотение далеч от удобствата на цивилизацията, далеч от предизвикателствата за един буден и търсещ дух. Това безспорно е тежък удар за амбициозния Сониер. Той обаче донякъде е възмезден —
тук е неговият роден край, израсъл е на няколко километра от Рен Льошато, в село Монтазелс. Тоест въпреки несгодите Сониер сигурно се
е чувствал в свои води в тази местност, която е познавал още от дете.
В периода от 1885 до 1891 г. получава годишно около шест лири
стерлинги в тогавашни франкове, скромна сума, каквато обаче не взима
никой провинциален френски свещеник от края на миналия век. Заедно с даренията на енориашите явно му е стигала ако не да живее на широка
нога, то поне да не мизерства. През тези шест години Сониер не може
да се оплаче от съдбата си. Радва се на спокойствие, ходи за дивеч и риба по планините и реките на своето детство. Чете до премала,
усъвършенства латинския си, усвоява гръцки, заема се да учи и староеврейски. Наема за икономка и прислужница една осемнайсетгодишна селянка, Мари Дьонарно, която ще остане с него до края на живота му. Често гостува на своя приятел абат Анри Буде, кюре в съседното село Рен Лебен. Напътстван от Буде, се впуска да изучава
бурната история на областта, история, оставила отпечатъка си върху
всичко наоколо.
Така например на няколко километра югоизточно от Рен Льошато
 се извисява друг връх — Безю, където са се запазили развалините на
средновековна крепост, принадлежала на рицарите тамплиери. На трети
връх, отстоящ на километър-два от Рен Льошато, са се съхранили останките от фамилния замък на Бертран дьо Бланшфор, четвъртия
поред велик магистър на тамплиерите, ръководил прочутия орден в средата на XII в. През Рен Льошато и околностите някога са минавали
поклонниците, тръгнали от Северна Европа към Сантяго де Компостела
в Испания. Тук са се съхранили множество предания и легенди за едно бурно, драматично и често пъти удавено в кръв минало.
Сониер решава да реставрира църквата на селото. Посветена през 1059 г. на Мария Магдалина, полусрутената църквица е съградена върху
основите на вестготска крепост от VI в.
и нищо чудно, че в края на XIX
в. е в съвсем окаяно състояние.
Насърчаван от своя приятел Буде, през 1891 г. Сониер се заема с реставрацията й, като взима скромна сума от селските фондове.
Премества олтарния камък, положен върху две древни вестготски
колони. Едната се оказва куха. В нея Сониер открива четири свитъка, сложени в изкорубени и запечатани тънки стволове на дървета. Твърди
се, че два от тях съдържат родословия, едното от 1244 г., второто — от 1644 г. Другите два документа явно са съставени през 80-те години на XVIII в. от предшественика на Сониер, кюрето на Рен Льошато Антоан Бигу. Той е и личен капелан на благородническата фамилия Бланшфор,
която в навечерието на Великата френска революция все още е сред
най-крупните земевладелци.

На пръв поглед документите от времето на Бигу съдържат
религиозни текстове на латински и цитати от Новия завет. В единия обаче думите кой знае защо са слети и сред тях са вмъкнати наглед
случайни букви. Във втория изреченията са безразборно съкратени, понякога насред думата, а някои букви стърчат над другите. Всъщност ръкописите съдържат сложни кодове. Някои са толкова заплетени и
непредсказуеми, че ако не разполагаш с ключа към тях, не могат да бъдат разчетени и от компютър. Цитираната по-долу дешифровка се е
появявала във френски издания за Рен Льошато, както и в два от филмите ни за Би Би Си, посветени на темата.

BERGERE PAS DE TENTATION QUE POUSSIN TENIERS
GARDENT LA CLEF PAX DCLXXXI PAR LA CROIT ET CE CHEVAL
DE DIEU J’ACHEVE CE DAEMON DE GARDIEN A MIDI POMMES
BLEUES*

[* Пастирко, никакви изкушения, че Пусен Тение държат ключа мир 681 с кръста и този кон божи довършвам по пладне демона хранител сини ябълки (фр.). — Бел.авт.]

Ала ако някои от кодовете са невероятно заплетени, други са
съвсем прозрачни и ясни. Например издадените букви във втория свитък образуват свързан текст:
A DAGOBERT II ROI ET A CION EST СЕ TRESOR ET IL EST LA
MORT*
 

[* На Дагоберт II, крал, и на Сион принадлежи това съкровище и там той е умрял (фр.). — Бел.авт.]
**
Сониер явно е разчел този текст, едва ли обаче се е справил с по-
сложните кодове. Но си дава сметка, че се е натъкнал на нещо важно, и със съгласието на кмета на Рен Льошато
  съобщава за откритието си на
епископа на Каркасон, на когото е подчинен.
Не е ясно дали епископът е разбрал за какво става дума, Сониер обаче незабавно заминава за
негова сметка за Париж с указание да се яви заедно със свитъците при някои високопоставени духовници, сред които се открояват абат Бией, директор на семинария „Св. Сюлпис“,  и неговият племенник Емил Офе,
учещ за свещеник.
Макар и едва навършил двайсет години, Офе се
слави като изключително начетен особено в областта на лингвистиката, криптографията и палеографията. Въпреки решението си да стане духовник е известен с това, че проявява интерес към езотеричното и поддържа отношения с различни окултни организации, секти и тайни
общества, каквито по онова време никнат като гъби след дъжд във френската столица. Така Офе се включва в един прочут културен кръжец, в който членуват знаменитости като писателите Стефан Маларме и Морис Метерлинк, и композитора Клод Дебюси. Познава и Ема Калве, която при пристигането на Сониер току-що се е върнала от турне в Лондон и Уиндзор, преминало с изключителен успех.

Сониер отива при Бией и Офе и прекарва в Париж три седмици. Не
знаем какво точно се е случило на срещите му с духовниците. Знаем обаче, че свещеникът от затънтената провинция е приет радушно от високопоставените приятели на Офе.
...
По време на престоя си в Париж Сониер прекарва известно време и
в Лувъра.
Това вероятно има отношение към факта, че преди да замине за провинцията, той купува репродукциите на три картини: на портрет
на папа Целестин V, оглавявал за кратко римокатолическата църква в
края на XIII в., и на платно на Давид Тение, макар да не е ясно дали на
бащата или на сина*. Третата репродукция вероятно е била на
„Аркадийски овчари“ на Пусен.
 

[* _De Sede, G._ Op. cit. Твърдеше се, че картината е „Св. Антоний Велики“. В разговор Дьо Сед ни съобщи, че става дума за „Изкушението на св. Антоний“. По-късно разбрахме, че въпросната
картина е „Св. Антоний и Св. Еремия в пустинята“.]
След като се връща в Рен Льошато, Сониер отново се заема с
реставрацията на църквата. По време на разкопките се натъква на плоча със странни изображения от VII–VIII в., под която вероятно е имало крипта или гробница, защото според преданието заедно с нея са намерени и кости. Сониер се впуска и в други донякъде необичайни
начинания. В двора на църквата например е гробницата на Мари, маркиза на Отпул дьо Бланшфор, чийто надгробен камък е изработен и положен от абат Антоан Бигу, предходника на Сониер отпреди век, автор на два от загадъчните документи. Надписът върху надгробната
плоча, в който има доста преднамерени грешки в правописа и разделното изписване на думите, е съвършена анаграма на закодирания в свитъците текст за Пусен и Тение. Ако пренаредим буквите, ще получим вече цитираното загадъчно послание за Пусен и Сион, а
грешките са допуснати така, че да ни тласнат към разчитането му.
Сониер не знае, че надписът върху гроба на маркизата вече е
преписан, и го заличава.
Това обаче не е единствената му странна
кощунствена постъпка. Заедно с вярната си икономка свещеникът
тръгва да обикаля надлъж и шир местността и да събира камъни, които на пръв поглед нямат никаква стойност. Започва и активна
кореспонденция с различни хора във Франция, Германия, Швейцария, Италия, Австрия и Испания, чиито имена не знаем. Запалва се и да колекционира марки, които за истинския филателист нямат никаква
стойност. Осъществява с различни банки твърде неясни сделки. За една
от тях чак от Париж пристига човек, който да помогне на свещеника от
Рен Льошато.
Само за пощенски разходи Сониер изразходва значителни
средства, каквито не би могъл да си позволи с дотогавашната си годишна заплата. После, през 1896 г., започва да живее на широка нога
и да харчи баснословни суми, които до смъртта му през 1917 г. възлизат
във франкове най-малко на няколко милиона лири стерлинги.
Известна част от това паднало му сякаш от небето богатство
Сониер изразходва в полза на обществото: до селото например е
направен хубав път, прокарана е канализация. С друга част от парите си
финансира още по-благородни начинания, например изграждането на
кулата Магдала, обърната към голия склон на планината. Свещеникът
си построява и вила с името „Витания“, в която обаче изобщо не е
живял. А църквата не само е реставрирана, но и е обзаведена и изографисана по твърде причудлив начин. Над портика пише на
латински:
TERRIBILIS EST LOCUS ISTE
[* Това място е ужасно (лат.). — Бел.авт.]
Вътре точно до входа се възправя страховита статуя на демона Асмодей, пазител на тайни и скрити съкровища, а също — според древноеврейските предания, строител на Соломоновия храм. По стените
на църквата върху каменни плочи в ярки, крещящи цветове са изобразени мъките на Христос по пътя към Голгота. В изображенията откриваме странни несъответствия, детайли и очевидни отклонения от общоприетия библейски разказ. В картина VIII например виждаме дете с карирана шотландска наметка, а в картина XIV — пренасянето на тялото Христово до гроба върху фона на черно нощно небе с огромна пълна месечина. Сониер сякаш се опитва да намекне нещо. Но какво?
Че Исус е погр*бан през нощта, няколко часа по-късно, отколкото в Библията? Или че тялото е не погребвано, а изваждано от гроба?
Докато е погълнат от работата по обзавеждането на реставрираната
 църква, Сониер продължава да пилее баснословни суми...Посреща в затънтената си непристъпна енория не един и двама знатни гости, сред които, разбира се, е и Ема Калве, както и министърът на културата на Франция. Ала най-високопоставената и влиятелна личност, посетила неизвестния селски свещеник, вероятно е ерцхерцог Йохан фон Хабсбург, братовчед
на императора на Австрия Франц Йосиф. По-късно се разбира, че Йохан
фон Хабсбург и свещеникът са открили в един и същи ден банкови сметки и че ерцхерцогът е превел на Сониер значителна сума.
 

В началото духовниците се правят, че не забелязват нищо. Когато обаче архиепископът на Каркасон умира, неговият приемник се опитва да разбере откъде Сониер разполага с толкова много пари. Но селското кюре се държи нагло и предизвикателно и отказва да даде обяснение, както и да се премести в друга енория. Тъй като няма в какво друго да
го обвини, архиепископът отсъжда, че Сониер е допуснал симония и е отслужвал незаконни литургии, след което местният съд го отстранява от енорията. Сониер обжалва това решение пред Ватикана и папата го оправдава и го възстановява на старото място.
На 17 януари 1917 г. свещеникът най-неочаквано получава
сърдечен удар. Тази дата буди известни подозрения. Тя е гравирана и върху надгробната плоча на маркиза Д’Отпул дьо Бланшфор и по-късно
е заличена от Сониер. Този ден е и празник на св. Сюлпис, който, както ни предстои да се убедим, присъства неизменно в нашата история.
 

Именно в семинария „Св. Сюлпис“ Сониер предава намерените от него свитъци на абат Бией и Емил Офе. Ала онова, което ни кара да се съмняваме, че свещеникът е получил удар именно на 17 януари, е най-вече фактът, че само пет дена по-рано, на 12 януари, енориашите му
твърдят, че той се радва на завидно за възрастта си здраве. Въпреки това
според една квитанция, с която разполагаме, именно на 12 януари Мари Дьонарно поръчва ковчег за своя господар.
 

Когато Сониер е вече на смъртно легло, от съседната енория е
повикан свещеник, който да му даде последно причастие. Според очевидци той обаче бързо излязъл от стаята и бил много притеснен. След тази случка никой вече не го видял да се усмихва. Изпаднал в тежка депресия, продължила няколко месеца. Дори очевидците да
преувеличават, едно е сигурно: след изповедта на Сониер свещеникът отказва да му даде последно причастие.
(бел. Прочетох, че в крайна сметка му отслужил литургия**)
На 22 януари Сониер издъхва. На другата сутрин тялото му,
облечено в пищна сутана с яркочервени пискюли, е сложено в кресло на
терасата пред кула Магдала и покрай него един по един минават непознати хора, които отдават последна почит на покойника и си взимат от пискюлите за спомен. Тази церемония е твърде странна. И до днес
жителите на Рен Льошато се чудят какво ли означава тя.
Всички очакват с нетърпение да бъде отворено завещанието на Сониер, в което обаче за изненада и разочарование на мнозина свещеникът пише, че няма пукната пара. Явно преди да умре, е прехвърлил всичко, което е притежавал, на Мари Дьонарно, споделяла
живота и тайните му цели трийсет и две години, или още от самото начало го е приписал на нея.
След кончината на своя господар чак до 1946 г. Мари продължава да живее на широка нога във вила Витания. Ала след Втората световна война новото правителство на Франция решава да смени парите: за да бъдат заловени хората, укриващи данъци, колаборационистите и
черноборсаджиите, всеки е задължен да декларира произхода на парите
си. Вместо да дава обяснения, Мари предпочита да остане бедна. Виждат я да гори в двора на вилата цели купчини стари банкноти.
Следващите седем години живее скромно с парите от вила Витания, която продава. Обещава на купувача Ноел Корбю, че преди да
умре, ще му довери тайна, която ще го направи не само богат, но ще му даде и „власт“. Ала подобно на господаря си, на 29 януари 1953 г. и тя получава най-неочаквано удар, при който изгубва говор и се парализира. За огромно разочарование на Корбю издъхва след броени дни и отнася в гроба своята тайна.


**Допълнителни бележки:
Из http://illuminatibg.blogspot.com.es/2016/11/rennes-le-chateau-Berenger-Sauniere.html
Това е линка, който bg2 даде няколко отговора назад

... Сониер продължил изследванията си в църквата и около нея и открил друг мистериозен каменен блок под църковния под, подробностите за който запазил в тайна.
... Странният надпис над главния вход на църквата ,,Св. Мария Магдалена", поставен от Сониер - ,,Това е страшно място" - често е цитиран в книгите, посветени на мистерията на Рен льо Шато, сякаш загатва за нещо с катастрофални последствия, което се крие в храма. Той обаче представлява част от обичайното посвещение на един храм, съдържащо се в библейската книга Битие (28:17): ,,...Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни." Когато италианският изследовател Масимо Полидоро посетил селския музей в Рен льо Шато през юли 2004г., той локализирал кухата колона, в която според Сониер били намерени пергаментовите свитъци. Когато я разгледал по-подробно, той открил, че тя въобще не е куха, а съдържа само един процеп колкото за компактдиск - твърде тесен да побере какъвто и да било скрит в нея ръкопис.
...
След като става ясно, че първоначалната популярност на Рен льо Шато се дължи на книгата на Жерар дьо Сед (,,Прокълнатото съкровище от Рен льо Шато"), е редно да се запитаме, откъде той е почерпал информацията за Сониер и невероятното му откритие? Има ли документи, които да потвърждават истинността на разкритата уж в Рен льо Шато важна тайна? За съжаление на любителите на хипотезите за конспирации, истинската история за Рен льо Шато започва едва през 1956г. и то със споменатия Ноел Корбю. Шрез 1946г. Корбю купува имението на покойния Сониер, което включва Вила Бетанин и Кулата Магдала, и през 1955г. отваря ресторант във Вила Бетани, наречена Отел дьо ла Тур. За да привлече посетители в своя ресторант, Корбю започва да разпространява слуховете, все още по-популярни в областта, че през 1892г., при възстановяването на църквата, отец Сониер открил пергаменти. Съдържанието на тези ръкописи отвело свещеника до съкровището на Бланш Кастилска (1188-1252), съпругата на Луи VIII Френски. Тази история била популяризирана в местния вестник ,,Ла Депеш дьо Миди" под формата на интервюта с Корбю и с брат му Шарл, публикувани между 12 и 14 януари 1956г. Тези сензационни материали правят селището национално известно и туристи, екипирани с уреди за търсене на съкровища, се стичат в него. Един от тези, които са привлечени от легендите за Рен льо Шато, е французинът Пиер Атанас Мари Плантар.


През май 1956г. Плантар с още трима приятели основава в град Анемас, Източна Франция, ,,Приорат на Сион" (,,Prieure de Sion"). Групата замиства това име от местното название Монтан дьо Сион (Планината Сион) - планина, намираща се южно от Анемас. Нейната привидна цел е да организира сеанси на духовно усамотение на въпросната планина, но истинските й планове били да засили предлагането на квартири на достъпни цени в района. Плантар имал доста противен характер, освен това бил фантазьор с десни идеи и преди това организирал националистическото дружество ,,Алфа Галатес", а също така прекарал известно време в затвора за измами и злоупотреби. Неговият Приорат на Сион скоро преустановил дейността си, като успял да публикува десетина съобщения в пресата и почти нищо друго съществено, но това не било последното проявление на Пиер Атанас Мари Плантар.

Той мечтаел да играе важна роля във френската история. За да реализира тази своя амбиция, създал сложна и ексцентрична схема, според която се представял за потомък на кралска династия - последния от Меровингите - и като такъв настоявал, че е последният, в чиито вени тече свещената кръв на Исус, а освен това, че е и законният наследник на френския трон. През 60-те години на ХХ век той възстановил дейността на Приората на Сион и като адаптирал твърденията на Ноел Корбю за откритията на Беранже Сониер в Рен льо Шато. заедно със свои приятели изфабрикувал няколко документа - така наречените ,,Тайни досиета на Анри Лобино" (,,Dossiers Secrets d'Henri Lobineau") - които били депозирани във Френската национална библиотека в Париж. Сред документите, съдържащи подправени родословни дървета и шифровани послания, отнасящи се до Приората н Сион, имало и фалшиви средновековни пергаментови свитъци, направени то художника Филип дьо Шеризе - приятел на Плантар.


Нека припомним, че твърдението за съществуването на мистериозния Приорат на Сион, описан в ,,Светата кръв и Свещеният Граал" и в ,,Шифърът на Леонардо", се основава единствено върху тези изфабрикувани документи. През 60-те години на ХХ век Плантар предава тези,,документи" за Приората на Сион на приятеля си Жерар дьо Сед, като му казва, че са истински. Така те се превръщат във вдъхновение за книгата на Сед ,,Прокълнатото съкровище от Рен льо Шато".


През 2005г. Четвърти канал на Британската телевизия излъчва документална поредица, озаглавена ,,Истинският шифър на Леонардо" (,,The Real Da Vinci Code"). В този проникновен филм са включени интервюта с някои от основните действащи лица в мистерията на Рен льо Шато, например Хенри Линкълн, Майкъл Бейджънт и Арно дьо Сед, син на Жерар дьо Сед. Представени са и архивни кадри с Пиер Плантар. По време на интервюто си Арно дьо Сед заявява недвусмислено, че баща му и Плантар са измислили съществуването на старинен Приорат на Сион. Фалшификаторът на средновековни документи Филип дьо Шеризе прави на няколко пъти признания през годините за ролята си в тази афера.
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #23 -: (Сряда) 22 Март 2017, 23:51 »

Замесването на разни тайни общества навежда на мисълта, че е възможно всичките тези мистерии да са свързани с прикритието на окултни и магически практите под маската на Христос и християнството. Например днес съществува масонството и масоните (с претенциите им за наследници на разни тамплиери, майстор Хирам, Соломон и т.н.) които уж почитат бога на аврамическите религии (юдеизъм, християнство, ислям), но почитат и някакъв Велик Архитект. Имат и разни ритуали и алегории за които само те си знаят какви са.

Делът на екстатичното в шаманската инициация по-трудно се поддава на анализ, тъй като това зависи от податливостта на неофита към трансови и екстатични състояния. Той би могъл да е мрачен интроверт, крехък и болнав, склонен към усамотение или пък страдащ от епилепсия, кататония или някое друго психично отклонение (макар и невинаги, както подчертават някои автори)*. Във всеки случай тази психологическа предразположеност към екстаза е само предпоставка за въпросното посвещение: след определен период на психосоматично заболяване или психично отклонение, повече или по-малко интензивно, неофитът започва да преодолява първоначалните симптоми; накрая ляга и потъва в мъртвешки сън или по-скоро дълбок транс. През това време в сънищата му го спохождат неговите духове помощници, от които получава съответните наставления. Но в този продължителен транс неофитът задължително преживява и епизода на мистичната смърт и възкресение — ще се види като скелет, постепенно обвиващ се с нова плът, ще наблюдава как духовете го сваряват в котел и го изяждат, но после отново възстановяват целостта му. Може да му се яви и друго видение: духовете му правят своеобразна операция, за да заменят органите му с „вълшебни камъни“, след което грижливо съшиват разрезите.

   [* Вж. Елиаде, Мирча. Шаманизмът…, С, Лик, 2000, с. 30ff. — Б.пр.]
   Според Елиаде, независимо че отделни мотиви варират при различните култури и дори сред техните представители, в шаманизма се забелязва една обща структура: шаманът неофит преживява символична смърт и възкресение, което се тълкува като радикална трансформация, даряваща го със свръхчовешки сили. Вследствие на това шаманът получава достъп до сферата на свръхестественото — той вече е господар на екстаза, може да странства, когато си поиска, в селенията на духовете и, най-важното, може да изцелява и да разгадава тайните на миналото, настоящето и бъдещето. Или, както го формулирахме в _The Invisible Landscape_:

   Накъсо, шаманът се преобразява, извършвайки прехода от профанното към сакралното. Чрез тази мистична трансмутация той не само получава собственото си изцеление, но тъй като се изпълва с мощта на сакралното, вече може да изцелява и другите. От първостепенна важност е да се разбере, че шаманът е нещо повече от болен или луд; той е болникът, изцелил самия себе си, който се е избавил от болестта си и именно затова _трябва_ да шаманизира — за да не се разболее отново*.
   [* McKenna and McKenna (1975), p. 10.]
   Би трябвало да отбележим, че Елиаде неслучайно използва термина „профанно“ — целта му е да направи ясно разграничение между _профанния_ свят на обичайното преживяване и _сакралния_, който е „Изцяло Друг“*.

   [* Eliade (1959), p. 9.]

https://chitanka.info/text/20639/3#textstart




С помощта на факира „зикр“ достигна до сърцето ми. Започна някакво постепенно психично осъзнаване. Спрях да усещам себе си като компактно тяло. Чувството, че се нося надалеч ме превземаше. Увереността че ще умра тази нощ избухна в съзнанието ми. Бавно започнах да се облягам докато не легнах по гръб. Обектите на моето възприятие станаха отдалечени и в същото време рязко очертани. Изведнъж получих ярко видение как се бия с някакво чудовище. В следващия момент бях обкръжен от рояк съскащи чудовища. Те ме атакуваха драскайки и хапейки. Едновременно с това от ръчния индийски вентилатор излязоха цветисти създания подобни на кукли. Те се приближиха на определена дистанция, за да гледат как чудовищата ме нападат. Опитах се да ги отблъсна, но не можах да избегна техните нокти. Борех се за живота си. Усещах как силите ме напускат, битката започна да става отчайваща. Техните остри челюсти и нокти ме разкъсваха. Контролът върху тялото ми стана некоординиран. Поглъщането на тялото ми продължи около половин час. През цялото това време „цветните джинове“ останаха на заден план. Накрая, когато и костите ми бяха дезинтегрирани, се предадох и бях готов да умра. Станах изненадващо тих. Чудовищата се отдръпнаха за момент след което започна всичко. Моето астрално тяло се отдели от физическото. Видях как изтощеното ми и осакатено тяло лежи на земята сред другите обекти на мавзолея. Освен това възприемах и мъгливата форма на астралното си тяло.

В следващия момент умът ми се отдели от астралното тяло и се превърна в нещо като „чисто съзнание“. Различавах много ясно астралната си форма, която кръжеше над физическото тяло. Отделеният ми ум нямаше тяло. Виждах и знаех без тяло. Не гледах с очите си, а с някакъв друг орган на възприятие. Осъзнах че се намирам в някакво състояние, което отиваше отвъд обикновената извънтелесна проекция. Въздухът около мен се изпълни с блестящи частици. Процесът ми на мислене се случваше без да усещам моите мисли. Знаех че мога да отида още по-далеч. Запленен от лъчистото пространство около мен бях привлечен към нещо отвъд измерението в което се движех с физическо тяло – към един свят на безкрайни възможности. Измерение съставено от течна светеща материя готова да придобие всяка една форма или пък никаква.

Въпреки че все още осъзнавах поредицата на това което се случваше миналите и настоящите събития започнаха да съществуват едновременно едни с други. Имах известни трудности да възприема, че сегашните моменти и образи от моята памет излизаха от времевата линия. Сега бях в море от белезникава светлина на границата на нещо неописуемо. След това последва момент на безвремие, къпейки се в лъчистата материя. След това съзнанието ми се изстреля отново в астралното ми тяло, а то съответно влезе във физическото. Чудовищата ме чакаха. В тяхната финална атака разкъсаха тялото ми на парчета и умът ми експлодира. Чудовищата изчезнаха, а „джиновете“ започнаха да сглобяват парчетата от тялото ми. Те изглеждаха много радостни. Когато сглобиха тялото ми изчезнаха. Факирът продължаваше да стои в същата поза. Атмосферата в мавзолея стана екстремно чиста и ефирна.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/554-2015-08-03-23-19-43.html



Вероятно могат да се намерят и други описания с които да се асоциират описанията за мистична смърт, посвещения, освобождаване на  "пневма" и т.н.

Фигурата на Христос някак си липсва. По какъв начин християнството може да има връзка с джинове, кундалини, шамански инициации и другите практики свързвани с "гностическия мироглед"? Някак си не се връзват нещата. Undecided Още повече, че мистерията около така наречения Граал противоречи на вярата, че митовете за Исус Христос се основават на реални събития. Умрял на кръста на Голгота и възкръснал в ефирно тяло? И след това забегнал с М.Магдалена и имали потомство. Възкръсналия ефирен Христос и М.Магдалена? Звучи като фантастика. Ако не е умирал на Голгота, а е умрял по-късно, тогава излиза, че Евангелията са фалшификат.

Разбира се с уточнението, че става въпрос за вярата, че митът/митовете за Исус Христос се основават на реални събития, а не са чисто и просто архетипни митове.               
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #24 -: (Четвъртък) 23 Март 2017, 00:19 »

bg2:
Би трябвало участие да има и самосъзнателния Аз. Иначе би се получило регресиране към по-архаични форми на съзнание. Нещо като сибилите или като примитивните форми на шаманизъм. Без съзнаване и ясна мисъл, човек би се "загубил" в съновиденията си? Нещо за което предупреждават езотериците. Дори и при Карлос Кастанеда с неговите магьосници психотропните вещества не са основни, а само помощно средство.

Не знам какво разбираш под транс и спящо състояние, но аз се сещам за сибилите или за хора които не са съвсем съзнателни. Най-близката асоциация за която се сещам са обикновените (неосъзнати) сънища.  


 Напълно съм съгласна с теб.  Точно от тук идва мистификацията. От невъзможността да се изведе пълноправно и съзнателно това, което е "заключено" в сферата на ирационалното възприятие. От тук следва и такъв грандиозен проблем, какъвто е неспособността да се изведе научно логиката на един библейску пасаж, например... или да бъде обяснено мистерийното посвещение.

...
По после ще продължа с отговора.

Проблемът е, че се лепят разни етикети от типа на "наука", "истина", "математика" и тем подобни които се използват единствено като повод за насаждане на всевъзможни глупости. С "позоваването" на авторитети и използването на подобни етикети, гурутата на новата епоха може би се опитват да придадат "тежест" на вярванията си? Нямам идея какви са им мотивите, но мнението ми е, че не е правилно да се използват етикети без съдържание. Получава се шарлатания. Примери колкото искаш.

Защо ти е нужно да търсиш някаква научност в библейските писания или в митовете? Не може ли да са си просто митове и легенди?
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен umbra
Sr. Member
****
Публикации: 442

« Отговор #25 -: (Четвъртък) 23 Март 2017, 10:53 »


Фигурата на Христос някак си липсва. По какъв начин християнството може да има връзка с джинове, кундалини, шамански инициации и другите практики свързвани с "гностическия мироглед"? Някак си не се връзват нещата. Undecided Още повече, че мистерията около така наречения Граал противоречи на вярата, че митовете за Исус Христос се основават на реални събития. Умрял на кръста на Голгота и възкръснал в ефирно тяло? И след това забегнал с М.Магдалена и имали потомство. Възкръсналия ефирен Христос и М.Магдалена? Звучи като фантастика. Ако не е умирал на Голгота, а е умрял по-късно, тогава излиза, че Евангелията са фалшификат.

Разбира се с уточнението, че става въпрос за вярата, че митът/митовете за Исус Христос се основават на реални събития, а не са чисто и просто архетипни митове.              

Цитат
И след това забегнал с М.Магдалена и имали потомство
Много късокрака и нескопосана Лъжа.
То и днес могат да те изкарат,  че имаш трима братя и три сестри  Grin
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #26 -: (Четвъртък) 30 Март 2017, 08:52 »

Изключителни благодарности за цитираните от теб пасажи, bg2! Намирам, че са тъкмо на място.

***
Версията за Атлантската династия от богове-царе




  Истинското Значение на "Et in Arcadia Ego" и Подземната река *
от   Трейси Р. Туиман

* ( става дума за тайна, скрита линия на приемственост,  тайно общество, поток от души, споделящи общи идеи с езотеричен характер, алегорично назовани Uderground Stream, букв. "подземен поток-извор-течение" )



 

  Печата на Аркадската Академия в Рим, 1690



Et in Arcadia Ego by Guercino

 
“Et in Arcadia Ego …”
Тези думи присъстват може би най-първо в картина на  Гуерчино (c.1618) , под същото заглавие.
През Ренесанса тази фраза била използвана като кодово означение на "Подземната река", невидима школа от родствени души, които тайно споделят своите езотерични познания един с друг и ги разпространяват из пределите на Европа, посредством мрежа от тайни общества и мистични училища, често използвайки скрит символизъм в произведенията на литературата и изкуството. Същия символизъм се появява, например в работите на Рене Д'Анжу, Джордано Бруно, Леонардо Да Винчи, Никола Пусен, и много други.
Авторите на " Светата кръв и Свещеният Граал" (Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн) определят така символизма на скритото течение:
... Мотива в Подземната река изглежда изключително богат в символно и алегорично отношение. Тази приемственост отразява връзка с езотеричните традиции на Питагорейството, Гностицизма, Кабалистиката и Херметичната мисъл. Но това може да означава нещо повече от основните тези на ученията, може би предава някаква много специфична информация - 'тайна'за родство, пренасяна в засекретена форма от поколение на поколение




Аркадските пастири на Пусен

Мистерията на Рен Льо Шато, и в това отношение, корените на езотеричната традиция в Южна Франция изглежда да са много по стари от 2000 години.
Наличието на пентаграми и хексаграми, каквито се намират из околността на Рене Льо Шато и в Църквата посветена на Мария Магдалина се смята за символно обозначение на присъствието на Изида и Озирис*, далеч преди епохата на Иисус и Магдалина.


бел. Нека не забравяме, че и върху стените на стари български черкви и други места у нас се срещат същите мотиви: пентакъл, редом с хексаграм*

 
Най-известния пентаграм е формиран от перфектното разположение на петте планини в околността. Както отбелязва Колин Уилсън* в The Atlantis Blueprint , най-високата точка от пентаграма посочва директно къде е бил Северния Полюс преди 100,000 години. (?!) Това намеква за дълбока античност, датираща назад до период, когато никаква човешка цивилизация не се предполага да е съществувала и се д*батира дали изобщо е имало хора. Всъщност такава цивилизация е позната от легендите и това е всеобхватното кралство на Атлантите, управлявано директно от един от боговете - Кронос или Сатурн, рогатия бог "човек-риба".

В Шумерия, най-старата цивилизация известна на историците, Кронос бил познат като "Енки" , според някои експерти, другото име на когото в Шумерия било "Иа" ("Ia"), "Господаря на Дълбоките Води"( “Lord of the Deep Waters”) *, бащата на Атлантската династия от богове-царе. За тези богове-царе е говорено много в предишни издания на Dagobert’s Revenge и аз вярвам, че в тази пра - династия е корена на Меровингската кръвна линия, и кръвната линия на Иисус, кръвната линия на Граала. Същия произход на кралете на Атлантида е намекнат в историята за Кинотавъра (морско чудовище, митологичен еквивалент на Кронос), който предполагаемо основава Меровингската раса.


* бел. Сещам се, че Мойсей е изобразяван с рогца и свитък, дали не е алегория на Пан-Словото;също 'Мойсей' - се превежда 'изваден от вода'. Дали няма връзка с Кинотавъра. Дали Кинотавъра няма общ корен с Минотавъра, имайки предвид близостта между Аркадия и Крито-Микенската цивилизация. Също родствени корени в култа към Баал и рогатия Минотавър. Вениамините, предци на Меровингите са се застъпили именно за изповядващите култа към Баал.
Както знаем част от Вениамините забегнали в Аркадия, където се сродили с местната царска династия. )


 
Това следва да определя тази кръвна линия: нейната приемственост следва директно от боговете - царе на Атлантите, съществата които, според легендата, са ни създали, след което са се съчетали с нас, пораждайки хибридна раса от частично хуманоидни божества-царе, прокарвайки на тази основа тайната доктрина на тяхното свещено познание. Позовавайки се на същите тези легенди, те били хвърлени долу от небесата, заради тази самоволна постъпка, която била против правилата на небесната йерархия, и били затворени в подземния свят, в недрата на Земята. Тази легенда съществува на Изток, където според вярванията  “Lord of the Earth”- "Княза на Земята" (друга титла споделена от Кронос, Иа, и Сатан) пребивава в състояние на 'смъртен сън', в магически град, намиращ се в центъра на Земята. Дори можем да се позовем на науката, че тази история се корени в историческа случка, отнасяща се до "паднала звезда" или метеорит, врязал се в Земята, напуквайки своята повърхност, обезформяйки своето лице, заравяйки се дълбоко в центъра на Земята, където останките му образуват нейната сърцевина.* Това е може би да е "12та Планета", споменавана от Закария Ситчин(?!). И това трябва да е "камъкът, който паднал от Небесата", предполагаемо отчупен от короната на Луцифер, което отнесено към легендата се нарича "Граал". Тогава може да се каже, че Граала е съкровището, за което се казва е заровено в Рене Льо Шато.


?! бел. И все пак не разбирам защо точно в Рене Льо Шато, въпреки обяснението. Това за 100.000 години ме озадачава. Мога да го приема в светлината на идеята, че става дума за старата Гея, предшестваща това, което е сегашната планета Земя. Факта, че мястото (Рен Льо Шато) предразполага към асоциацията за пентаграма не ме уверява в нищо. Има твърде много места по света, заявяващи някаква пространствена определеност, според разположението си спрямо други дадени обекти или звезди, каквито да речем са пирамидите или Стоухендж, статуите на о. Пасха... и дори в естественото построяване на един мравуняк в природата няма нищо случайно.
 
Също така слуховете настояват, че Рене Льо Шато притежава вход към подземния свят*. Явяването на тази падаща 'звезда' като събитие, може да е отбелязвано със символа използван далеч във времето, в древна Шумерия, където е било познато като "Ар", Знака на Плуга *.
  Този знак е пентаграма, асоцииран едновременно и със Сатан и с планетата Венера. Де факто представката на думата “Quinotaur” – Quin – означава "пет" на латински...



* Между другото в митовете за планината Унтерсберг също се появява мотива за спящия в дълбините на планината цар, както и намека за вход към друг свят. (виж. статията:
" Планината Унтерсберг - дом на хилядолетни окултни мистерии "от Alien Петък, 04 Септември 2015).
Има и други допирни точки, което проличва от някои моменти в статията на Алиен:


 " В тази връзка в един местен музей е запазена великолепна плоча от 18 век на която е гравиран изключително интересен текст, който гласи следното:

„Хората които живеят във вътрешността на планината Унтерсберг са много древни джуджета. Те имат огромни познания свързани с магията и по природа са добродушни. В определени случаи обаче, могат да бъдат и много зли. Имат големи глави, умни очи и сива кожа, а лицето им е изпълнено с бръчки.“
 


 - Тези джуджета напомнят за Дактилите. Напомнят и на Кабирите.
" Дактили  (буквално, «палци») — митически същества - лилипути, обитаващи Крит в планината Ида, където служели на Великата майка на боговете (Рея по гр. митология). Някои традиции ги отъждествяват с кабирите, корибанти и телхини. Десетте първи дактили се появили по времето на предродилните контракции на Рея, когато тя забивала пръсти в земята (Гея). Според Софокъл, първите дактили били петима мъже, които открили обработката на желязото... "
... огнени мистерии, подземното царство, желязото, ковачеството - дактилите, които според митовете  били учители на Орфей. - (което е още една косвена препратка към Хирам и майсторството на дедите му Кайнитите, от гледна точ. на масонската легенда. Защото Тувал Кайн живее в земните недра.)

 
През 1992 г. при своето посещение в Австрия, Далай Лама изрично пита за планината Унтерсберг наричайки я „спящият дракон“ и „сърдечната чакра на света“


 

 В древната германска митология Унтерсберг е наричана „Планината на Вотан“ (което е по-древно име използвано за бог Один). Според древния текст във вътрешността ѝ се помещава подземен замък изграден от злато, сребро и диаманти, които чакат завръщането на Один и неговата армия отново на повърхността на Земята. Според легендата те са изпаднали в дълбок и дълъг сън и ще се завърнат когато човечеството е на прага на големи страдания. Там се обяснява също, че „времето в планината е различно“.


...
Знака "Ар" , в Шумерия, обичайно само ни насочва към "знака за плуга" , докато всъщност има две много специфични дефиниции. Едната означава в превод "плуг", и това буквално означава "да накараш пръстта да се повдигне", нещо, което е възможно да се случи по време на метеоритен удър. "Ар" има още едно значение в Шумерския -..."да затворя" to shackle", което точно се случва с Кронос, когато пада на Земята и бива затворен в подземния свят. Езотеричните легенди поддържат, че Кронос бил затворен и задържан в подземния свят, посредством такъв пентаграм.
Това би могло да е индикация, че пентаграма в Рене льо Шато действа като затвор, вероятно за самия Кронос.


Из:
The Real Meaning of “Et in Arcadia Ego” and the Underground Stream
By Tracy R. Twyman
Originally written for  Dagobert’s Revenge Magazine, Copyright 2000
(Does not necessarily represent author’s current viewpoint.)
...


следва

Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #27 -: (Четвъртък) 30 Март 2017, 21:04 »

Като хора извън тайните общества реално няма как да знаем какви са тайните които крият. Това което си мисля е, че може да се подходи от гледна точка съвременното разбиране и общо достъпната информация която е налична, и да се търсят някакви асоциации назад във времето.

За илюстрация може да послужи популярната схема за пътуването на героя

https://davidrjolly.files.wordpress.com/2013/05/monomyth.jpg
Херменевтика


http://theargonauts.com/news/wp-content/uploads/2015/12/The-Heros-Journey.jpg
Херменевтика


Общите мотиви при пресичането на границата между "обикновения" и "специалния" свят в литературата на разни изследователи най-общо са свързани с т.н. "Пазач/и на прага" и конфронтация със "Сянката".

На база на горното могат да се потърсят различни асоциации - лични, митологични, колективни и т.н.

Например за границата на познато - непознато. Може да се направят различни асоциации с препратки в митологията. Пустиня, море, океан, нощ, сън, тъмна гора, Луната, Космоса (Стартрек, сивите грейове), корем на морско чудовище, кухата земя и т.н. За тъмните аспекти на колективната сянка също може да се потърси за асоциации. Демонизираната "Велика майка" може в сянката да приеме тъмен аспект на демонизирана дева Мария, Лилит, някоя поглъщаща езическа богиня и т.н. примерно? Или да речем образа на Антихриста от Апокалипсиса на Йоан като сянка на Христос, мотивите за злия брат близнак и т.н.

Морфей, менторът на Нео от Матрицата може да е асоциация с бога на сънищата в митологията и т.н. В Матрицата доколкото си спомням имаше също и разграничаване между двата свята. За да влязат в Матрицата трябваше да "спят" закачени за някакви машини в реалния свят. Асоциация с различните форми на медитации, опитности извън тялото и осъзнатото сънуване. Нещо като двуликия Янус от митологията с две лица гледащи в срещуположни посоки без да се видят едно друго.



Бог Янус няма съответствия в гръцката митология. Съществувал е преди Сатурн и Юпитер. Името има същия корен като лат. ianua (врата) и janus (отворен вход с арка). Той е бил почитан като дух пазител на всяка врата и на всяко начинание и начало. Смятало се е, че е отварял и затварял всички врати, предимно символично.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Янус


 За илюстрация едно интересно видео свързано с шаманизма в която жената споделя за преживявания в променено ниво на съзнание и среща с "Пазачите на царството на Аяхуаска".

Аяхуаска, част 9 от 15 - "бад трипс", екcкурзии до ада

Другите части от поредицата (ако на някой му е интересно) ги има във видео канала  

https://www.youtube.com/user/everhungriescatgang/videos

 Идеята на горните разсъждения е, че всичките тези алегории и митове свързани с Подземната река, Планината Унтерсберг, гръцката и еврейската митолигии и т.н. може би се отнасят до "пътувания" свързани със състояния на изменено ниво на съзнание? Мотив който насочва към източните учения, различните издънки на гностицизма, суфизма в исляма, кабала при евреите, исихазма в православието, йезуитството и прочие.      
« Последна редакция: (Четвъртък) 30 Март 2017, 21:15 от bg2 » Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #28 -: (Четвъртък) 30 Март 2017, 21:21 »

Чудовища и вълшебни същества в гръцката митология

Чудовища и вълшебни същества в гръцката митология - те още са сред нас

Титани, кентаври, амазонки, харпии, горгони, сфинксове – срещаме ги непрекъснато в художествената реч, в класическото изкуство, в съвременните фентъзи романи и филми. Всъщност рядко си даваме сметка колко много от представите ни за митични същества в съвременната култура идват от Древна Гърция. Да си припомним най-популярните сред тях...

Харпии

Харпиите са хищни и зли, нечистоплътни същества, полужени-полуптици, олицетворение на опустошителните ветрове и бури, повелителки на бързата смърт. Имената им са Подагра, Аело и Окипета. Дъщери са на Тавмант (морско божество, син на Понтос и Гея) и океанидата Електра. Измъчвани са от вечен глад, обитават йонийските острови Строфади и кръжат около входовете на подземния свят.

Грифони

Грифоните са свирепи крилати чудовища с глави на орел и тела на лъв. Те охраняват несметните златни богатства на крайния Север – страната на хиперборейците. Наричани са още „кучетата на Зевс”.

Химера

Химерата е кръвожадно, бълващо огън чудовище, родено от брака между Тифон (син на Гея и Тартар) и Ехидна (дъщеря на Форкин и Кето). Има три глави – на лъв, на коза и на змей, а тялото й отпред е лъвско, по средата – козе, а отзад – змийско. Убита е от коринтския герой Белерофонт. Произходът й най-вероятно е с малоазийски фолклорни корени – от Ликия или Кария.

Тифон

Тифон е прадревен сторък великан-чудовище със сто змийски глави, от които бълва огън. Дете е на Гея и Тартар, съпруг на Ехидна. От техния брак се раждат Цербер, Ортокс, Лирнейската хидра, Химера, Сфинкс, Немейският лъв, Кромионският глиган и орелът, кълвящ черния дроб на Прометей. Тифон въстава срещу Зевс и олимпийските богове, но царят на боговете го побеждава, като хвърля върху него планината Етна. Тифон е безсмъртен и дори затиснат от Етна, продължава да бълва огън. Представян е като олицетворение на подземните разрушителни вулканични сили.

Ехидна

Ехидна е огнедишащо чудовище, полужена-полузмия, бърз и силен звяр. Дъщеря е на сина и дъщерята на Понтос и Гея – Фокин и Кето. Женена е за Тифон, от който ражда много отблъскващи същества и чудовища. Убита е от чудовището Аргус. Произходът й е от Скития или Киликия.

Сфинкс

Сфинкс („душегубец”) е крилато същество с глава на жена и тяло на лъв, родено от брака между Тифон и Ехидна. То стои върху една скала пред портите на Тива и задава на всеки минувач въпрос-гатанка. Ако той не може да отговори, Сфинкс го хвърля от високата скала.

Горгони

Горгоните („ужасни”) са женски чудовища, дъщери на Форкин и Кето. Двете по-стари от тях – Сфено и Евриала – са безсмъртни, а най-младата, Медуза – смъртна. Тя е била хубава девойка, но е прелъстена от Посейдон в храма на Атина и богинята я превръща в ужасно същество с изцъклени очи, оголени зъби, изплезен език и змии вместо коси. Погледът й вкаменява всеки, който я погледне в очите. Големият герой Персей успява да отсече главата й с вълшебния меч, даден му от Хермес.

Грайи

Грайите са грозни старици, дъщери на Форкин и Кето, олицетворение на ужасната старост. Трите имат общи само едно око и един зъб, с които си служат на смени. Според легендите Персей, по съвета на Атина, открадва окото им и го връща едва когато те го научават как да победи горгоната Медуза.

Форкин и Кето

Те са морски божества-чудовища, син и дъщеря на Гея и Понтос, в същото време са мъж и жена. Форкин е морски дракон, а Кето – китоподобно същество. Техни деца са трите горгони, трите грайи, страшният дракон Ладон (пазачът на градината със златни ябълки на Хесперидите) и Ехидна.

Кентаври

Кентаврите са митични същества, полухора-полуконе. Отдалеч приличат на конници, сраснали се с конете си. Според преданията мъдрият кентавър Хирон, син на Кронос от океанидата Филира, възпитава древногръцките герои Херакъл, Тезей, Диос*урите, Язон, Ахил, Орфей и бог Асклепий на лов, езда, бойно изкуство, музика, поезия и медицина. Други мъдри кентаври са Нес и Фол. Обикновено кентаврите обитават труднодостъпни планини и непроходими гори. Повечето притежават див и суров характер и огромна сила.

Сирени

Сирените са трите дъщери на речния бог Ахелой и плеядата Стеропа, полуптици-полудевойки. Те обитават крайния Запад до скалите между островите Сцила и Харибда. Първоначално са красиви девойки, но богинята Деметра ги превръща в демонични същества. Те омайват с песните си мореплавателите, увличат ги към скалите, където корабите им се разбиват. По време на Похода на аргонавтите Орфей разваля магията на гласовете им и те се хвърлят в морето, като се превръщат в острови. Според традицията сирените са представяни като причинителки и гении на смъртта, затова образите им се откриват върху много от надгробните плочи от Античността.

Нимфи

Нимфите са красиви девойки, полубогини, олицетворяващи живителните сили на природата. Водни нимфи са океанидите – дъщери на Океан и Тетия, нереидите – дъщери на Нерей и океанидата Дорида, неяди – нимфи на изворите и потоците, лимнади – нимфи на блатата и хиади – нимфи на дъжда. Съществуват и нимфи на планините – ореади, на горите – дриади, на дърветата – хамадриади и др. Първите нимфи са мелиадите, родени от капките кръв на скопения Уран.

Хеспериди

Хесперидите („дъщери на Запада”) са сладкогласни нимфи, дъщери на Хеспер (бога на Вечерницата) и Нощта и носят имената Егла, Еритея и Аретуза. Те обитават крайните западни части на земята. Там, заедно със стоокия дракон Ладон, те пазят чудната градина със златните ябълки.

Музи

Музите са покровителки на изкуствата, науките и всички духовни дейности. Дъщери са на Зевс и титанката Мнемозина, родени са в Тракия. Те са девет на брой: Ерато – муза на любовната поезия; Калиопа – муза на епическата поезия; Евтерпа – муза на лирическата поезия; Клио – муза на историята; Мелпомена – муза на трагедията; Полихимния – муза на химните и пантомимата; Терпсихора – муза на танца; Талия – муза на комедията; Урания – муза на астрономията. Музите най-често се свързват с бог Аполон, а по-късно и с бог Дионис.

Хори

Хорите („времена”) са божества, дъщери на Зевс и титанката Темида, които внасят порядък в живота на човека и в природата. Имената им са Евномия (“благоразумие”), Дике (“справедливост”) и Ирене (“мир”). Най-често са представяни като спътници на богиня Афродита, а понякога и на бог Хелиос.

Мойри

Мойрите („съдби”) са божества на съдбата, дъщери на Зевс и Темида, които плетат нишките на човешкия живот. Казват се Клото, Лахезис, Атропа. По-късно към тях се присъединява Тюхе – богиня на щастливия случай.

Нерей и нереидите

Нерей е бог на спокойното и тихо море, подвластен на Посейдон, син е на Гея и Понтос. Притежава дарбата да предсказва и да се превъплъщава. Той е съпруг на океанидата Дорида, от която има петдесет дъщери – нереиди, красиви и миловидни нимфи, благосклонни към моряците; те често ги забавляват и им помагат. Нерей също така помага на мореплавателите, изобразяван е като кротък и мъдър брадат старец с коси и мигли от водорасли.

Амазонки

Амазонките („безгърди”) са митическо племе от красиви и войнствени жени, произлязло от бога на войната Арес и Хармония – съпругата на тиванския цар Кадъм. Обитават планината Кавказ, според други версии – бреговете на Меотида (Азовско море) или Мала Азия, островите Самотраки, Лесбос и др. Предвождани са от царица, избирана от най-силните и войнолюбиви амазонки. Те отрязват едната си гърда, за да не им пречи при хвърляне на копие, въоръжени са с меч, лък и стрели, копие и щит, препасани с пояси, като този на царицата е златен. В един от подвизите си Херкулес отнема златния пояс на амазонската царица, заради което влиза в тежък бой с останалите амазонки и ги побеждава. С тях се бие и Тезей, който пленява царица Иполита и се оженва за нея. Героят Белерофонт също се бие с амазонките и ги побеждава. По време на Троянската война амазонките се сражават на страната на троянците. Тяхната царица Пентезилея пада в тежък двубой с Ахил, който се влюбва в умиращата амазонка и благородно връща тялото на племето й, за да бъде погр*бано то с почести.

Хекатонхейри

Хекатонхейрите са трима сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имат по петдест глави. Имената им са Бриарей, Гиес и Кот – олицетворяват разрушителните природни сили. От страх да не заграбят властта му Уран ги оковава и скрива заедно с циклопите в утробата на Гея. Те са освободени от Зевс и от благодарност стават негови съюзници в битката му с титаните.

Циклопи

Циклопите са еднооки великани, синове на Уран и Гея. Те са груби и недодялани, но сръчни ковачи. Най-известни от тях са Аргес, Бронтес и Стеропес. Хвърлени са от баща си в Тартар, но Зевс ги освобождава, за да помагат на бога Хефест в ковачницата му. От благодарност изковават мълниите на Зевс и стават негови съюзници в битката му с титаните.

Гиганти

Гигантите са Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт – чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капят върху нея от осакатеното тяло на скопения от Кронос Уран. Те са космати великани, всяващи ужас с вида си. Символизират вулканичните сили и обитават области с вулканична дейност. Подбудени от Гея, се опълчват срещу боговете. Издигат една върху друга планините Оса и Пелион, откъдето замерят небесата със скали и горящи стволове. След жестока битка (Гигантомахия) са победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херкулес. След поражението си са захвърлени от Зевс в Тартар.

Титани

Титаните в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди – Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Ф*ба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани – Прометей, Хелиос, музите, Лето и др. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и другите олимпийски богове) и затворени в Тартар. Най-младият от тях – Кронос, по идея на своята майка скопява баща си, за да прекрати неговата безкрайна плодовитост. Кронос се страхува да не бъде победен от децата си и затова ги изяжда, но  Рея вместо новородения Зевс му дава повит камък. Зевс лишава от власт баща си и става водач на новото поколение богове – олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява борбата на догръцките богове с новите божества, чиито култове пренасят идващите от север гръцки племена. След загубата божествеността си от титаните продължават само Темида, Океан и Тетида.

http://www.momichetataotgrada.com/article/chudovishha-i-vlshebni-sshhestva-v-grckata-mitologiya-te-oshhe-sa-sred-nas.html




П.П.: редакция:

 Още един линк посветен на гръцката митология:

http://www.mythology.tribak2007.com/greece-gods2.htm  


СФИНКС - крилато чудовище с тяло на лъвица и глава на девойка. Дъщеря на чудовищата Тифон и Ехидна. Стояла върху скала пред портите на Тива и задавала гатанка на всеки минаващ от там. Поглъщала всеки, който не разгадавал гатанката или го хвърляла в дълбоката пропаст. За да бъде спасен града от чудовището, управителят на Тива, Креонт обявил, че ще даде царството и ръката на овдовялата царица на този, който разгадае гатанката. Това сторил Едип, а сфинксът пропаднал в дълбоката бездна.

ЦЕРБЕР - кръвожадно триглаво куче, родено от великана Тифон и чудовището Ехидна. Пазач на подземното царство. Пускало всеки да влезе, но не пускало никой да излезе. Погледът му бил страшен като погледа на горгоната Медуза, който вкаменявал. Било укротено от песента и лирата на Орфей.

http://www.mythology.tribak2007.com/greece-gods2.htm

« Последна редакция: (Четвъртък) 30 Март 2017, 21:39 от bg2 » Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #29 -: (Петък) 31 Март 2017, 09:22 »

https://books.google.bg/books?id=Aq7JvbRecgQC&pg=PT11&lpg=PT11&dq=Kurios+Mercurius&source=bl&ots=fH40_ZB_PU&sig=BPaZHSudVXioEBHXSLeN4l2PSO4&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjbm5GQ1PjSAhUFeSYKHdYaB0oQ6AEIIjAC#v=onepage&q=Kurios%20Mercurius&f=false

https://books.google.bg/books?id=0JPZAgAAQBAJ&pg=PA114&lpg=PA114&dq=Kurios+Mercurius&source=bl&ots=lZaKpWQWOD&sig=MZbdOXRbWc7VXERp7dD59kGnQA8&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjbm5GQ1PjSAhUFeSYKHdYaB0oQ6AEIJTAD#v=onepage&q=Kurios%20Mercurius&f=false

https://books.google.bg/books?id=sRpdAAAAcAAJ&pg=PA23&lpg=PA23&dq=Kurios+Mercurius&source=bl&ots=o276dzLVLN&sig=rPTIvXgxw7gpdGUdGpPew6fpIfA&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjbm5GQ1PjSAhUFeSYKHdYaB0oQ6AEIOzAK#v=onepage&q=Kurios%20Mercurius&f=false

Активен
Страници: 1 [2] 3 4 ... 12   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални