Страници: [1] 2 3 ... 12   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Херменевтика  (Прочетена 6964 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« -: (Сряда) 27 Юли 2016, 01:32 »

Херменевтика

От гръцки  ερμηνεύω, „тълкуващ“, „обясняващ

... умението за интерпретиране на стари, главно литературни текстове с оглед на произхода, езика и съдържанието им. В областта на херменевтиката попада всичко, което може да бъде разбрано, включително предметите, които - притежавайки собствена история, която означава нещо специално за определен човек или група - също могат да бъдат разглеждани като текстове.

Тълкуването предполага преди всичко знание не само за изследваното явление, но и за неговия контекст. Трябва да са известни мястото, участниците, времето, в което се разглежда дадения обект. След това идва интерпретацията - да се открие значението на явлението, да се анализира през гледната точка на съвремието и изследователя. Накрая идва разбирането - гледните точки се съпоставят и след тяхното обобщение се достига до по-пълно знание за нещата.

До 19 век херменевтиката се занимава с тълкуването на юридически и библейски текстове. Представител на романтическата херменевтика е Фридрих Шлайермахер. Според него, за да бъде разбран един текст, е необходимо да се възстановят духа на епохата и авторовите намерения; всяка творба има един-единствен смисъл и той е постоянен във времето. Представител на херменевтиката през 20 век е Ханс-Георг Гадамер, според когото всяка епоха задава различен смисъл на текста, а четенето винаги е сблъсък между посланието от миналото на творбата и настоящето, чийто носител е читателят. Херменевтиката доказва че при преминаването на творбата от една епоха в друга се появяват и други нови разбирания на творбата, които не са предвидени от автора и съвременната му публика. Настоящето се разбира чрез миналото и така се получава жива връзка помежду им.Чрез връзката между миналото и настоящето ние разбираме не само творбата но и самите себе си.
 
Старогръцкият глагол hermeneuein има три значения, свързани с Хермес в ролята му на посредник между олимпийските богове и простосмъртните: говоря, разказвам; обяснявам (ситуация); превеждам от чужд език. Една голяма част в Органон, сборникът на съчиненията на Аристотел по естетика, е озаглавена Peri hermeneias („За интерпретацията“). В този смисъл гръцкото съществително „hermeneia“ означава „интерпретация“. Съществуват много съчинения под това заглавие, които представляват интерпретация на Новия завет в светлината на Стария завет и обратно. Екзегетиката и херменевтиката са близко свързани философски методи. Модерната херменевтика (Шлайермахер, Дилтай, Хайдегер, Гадамер) излиза далеч от рамките на Библията. 


Терминът “херменевтика” произлиза от името на гръцкия бог Хермес. Той е не само бог на търговията, но и на красноречието, магията и глашатаите. Хермес е бил посредник между боговете и хората, вестител, известявящ на хората божиите послания, които освен това той прави разбираеми за земните жители. В древна Гърция имали навика да поставят статуи с неговото изображение покрай пътищата, защото Хермес покровителствал пътниците, странствуващите номади и скотовъдците. Неговият образ бил символ на пътуването, посланията или далечните вести. Чрез него онова, което изглеждало най-далечно (стоките от далечни страни или божествените знаци), ставало достъпно за хората, ставало близко и разбираемо.

Може би затова на негово име било наречено едно от най-древните изкуства - умението да се разяснява и тълкува, т.е. да се осмисля и разбира непонятното. Това изкуство било наречено херменевтика.

Изкуството да разбираме
В античността това изкуството да разбираме се състояло в тълкуването на съновидения, пророчества, знамения на божествата. С други думи то е било своеобразен превод, разбиране на странни и свещени знаци, проявяване на тяхното значение. Ето защо не е случайно, че в Средновековието херменевтиката се превръща в дял на теологията, в изкуство за разбиране и интерпретация (осветляване) на свещените християнски текстове.

За да постигнем умението да тълкуваме, да изясняваме смислите, трябва да притежаваме широк кръг знания, преди всичко за езика. Затова например за Аристотел тълкуването е просто теория на изреченията - един вид граматика. Но днес херменевтиката си служи с по-широко понятие за език.

Всяко човешко явление, предмет и събитие в историята имат значения, които са разбираеми за хората, които са създали предметите или са участвали в събитията. Същинският език - речта, словото - само фиксира тези значения и смисли, но те са вътрешно присъщи (закодирани са) на самите действия и вещи. Затова и предметите могат да "говорят". Хората, които ги употребяват, знаят значенията им, знаят за какво служат. За тях тези предмети са като текст, който им е добре познат и отдавна прочетен. А за другите, които не знаят значението на съответните културни феномени, то трябва да бъде разчетено, разяснено, разбрано. Щом всяко културно явление, вещ или събитие е текст, то херменевтиката като наука и изкуство за тълкуването на значенията фактически се отнася към твърде много обекти - като се почне от книгите, научните трудове или свещените писания и се стигне до човешките дела, предметите на бита или произведенията на изкуството. Нейна област е всичко, което може да се разбере. Кои са основните категории, с които си служи херменевтиката?

Тълкуване – текст и контекст
То е пътят на търсенето и намирането на "смисъл" в непознатото за нас явление, вещ, текст. Тълкуването предполага преди всичко знание за изследваното явление. Но то предполага и нещо повече от знанието за самия обект (напр. познаване на смисъла на думите, чрез които се описва обекта). Истинското тълкуване е знание не само за текста, но и за контекста на явлението. Знаем, че често смисълът на нещо, което се случва, е следствие от редица условия, които предшестват случилото се. Можем например да разберем поведението на един диктатор, стремежът му да наложи властта си над своя или над други народи. То може да е следствие от характера на самия диктатор, от особеностите на личната му биография, но и от народните традиции, съветите на приближените му, общественото мнение и идеология, та дори и от болестите на властелина. Следователно всяко действие е разбираемо като текст чрез безкрайно много контексти.

По пътя на тълкуването ние трябва да отчитаме както осъзнатите цели, които хората осъществяват, така и неосъзнатите страни на действията им. В новата европейска философия често се говори за предразсъдъците. Понякога хората действат не рационално, според разсъдъка си, а пред-разсъдъчно, според вярванията си, митовете, мнението на обществената среда. Затова тълкуването трябва да си дава сметка и за ирационалността в поведението на хората. На нейния фон по-добре се разбира и обмисленото действие, тъй както гласовете се чуват по-ясно на фона на околната тишина.

Разбиране
Най-обхватното и съдържателно понятие в херменевтиката е понятието за "разбиране". Разликата между тълкуването, интерпретацията и разбирането е в това, че в разбирането ние фактически схващаме смисъла, проникваме в него. Разбирането обединява тълкуването и интерпретирането като прави понятен смисъла на културния текст. То е не просто знание за предмета или явлението, защото не се строи както всяко знание постепенно и на части. Ние казваме, че разбираме нещо, когато го познаваме сякаш отведнъж и изцяло. Така не можем да кажем, че разбираме смисъла на действията на някой човек, ако не го "усещаме" цялостно, ако нямаме интуиция за това "какво представлява" като човек. Затова разбирането се свързва с такива познавателни форми като интуицията, съпреживяването, вчувстването. Това е един вид проникване в света на другите хора, в техните смисли, т.е. то е "пренос" на един друг свят в собствения ни. Да разберем смисъла на нещо, означава да признаем наличието и на други самостойни, мисловни светове. Това означава да признаем, че другите хора, култури и предмети на човешката дейност са уникални, че хората мислят по различен начин и че поради своето своеобразие и уникалност всяко културно явление изисква специално "разбиращо" отношение.

Разбирането е разбиране на различните гледни точки.


Из wiki и "Херменевтика - пластовете на смисъла"
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #1 -: (Сряда) 27 Юли 2016, 01:56 »

Започвам тази тема с оглед интересите си да търся сведения, смисъл и тълкуване на най-разнообразни идеи, истории, понятия... прочие скрит смисъл. При всички случаи нещо се явява енигма единствено поради непознаването му. Границите на познаваемото и разкриването на непознаваемото - Всичко е привидно, доколкото е или не е озарено.
Също забелязвам колко често се явяват противоречия поради неизяснени смисли, понятия, гледни точки. Някои обичат да флиртуват с неразбирането, сякаш мистифицират собственото си невежество и това се явява заместител на тях самите, на тяхното присъствие. С този тип нямам какво да обсъдя. Те отдавна нямат какво да кажат. Казвам го в началото на темата, за да я предпазя от тези, чийто интерес се състои в това да пречат на другите, с оглед да се почувстват значими, независимо от това дали го извършват "невинно докачливо" или "безрезервно грубо". И двата типа не са добре дошли в темите ми. Няма да ги толерирам под формата на никакво лицемерие. Точно затова е тази тема. За да има какво да кажат тези, които биват задушени от натрапчивото, болно присъствие на некадърните, които винаги съумяват да си кажат репликите без чувство, свян и отношение към другите. Просто защото некадърността е безскрупулна и винаги готова, а истински ценното обикновенно го натикват в някой ъгъл, като безпрецедентен провал всред правото на незрящите.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #2 -: (Сряда) 27 Юли 2016, 01:58 »

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5b/Saint_Louis_%26_Blanche_de_Castille.jpg
Херменевтика



Надявам се някой от аудиторията на форума да е по-добре запознат от мен с окултното значение в църковно - езотричното изобразителното изкуство.
Картината, чийто по-подробен анализ ме интетесува е на художника Jean Baptiste Jouvenet (Жан Баптист Жувене) (1644-1717) със заглавие Blanche de Castille montrant à Saint Louis la Religion, la Foi et la Piété (Бланш Кастилска показваща на Луи IX религията, вярата и благочестието)
 
   Картината изобразява Бланш Кастилска и нейния син Луи IX, крал на Франция, коронован едва дванадесет годишен, непосредствено след смъртта на баща си Луи VIII през 1227 година. Бланш е регент на сина си, лавира измежду претенденти и благородници и остава в спомените като една от най-успешните френски кралици. Сина и Луи IX е обявен за светец от католическата църква. Ревностен защитник на вярата, споделя страстното противоборство на майка си срещу катарите. Интересно е, че Бланш се обявява в защита на еврейската общност, предпазвайки и книгите им от унищижение, но е неотстъпно против катарите, въпреки твърдението им, че са просто християни.
 
Споменава се, в конспиративните теории, че абат Сониер намерил съкровището на Бланш Кастилска, (което е съмнително) и благодарение на това забогатял. Но по-вероятна остава версията, че е разполагал с документи, които католическата  църква не е искала да видят светлина. Например документ, според който Иисус е бил жив през 45 година. А също и множеството препратки към предполагаемия му гроб в областта на Рен Льо Шато...
    
... Ако на някой му направи впечатление  някой детайл от картината, дори и да мисли, че предположението му е незначително, моля да сподели. За сега няма да кажа какво ме вълнува и защо, за да не повлияя с мнението си.

Благодаря Ви!

  
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #3 -: (Четвъртък) 28 Юли 2016, 01:04 »

Вървейки по стъпките на мистерията в Рен Льо Шато попаднах на фразата:
    “Et In Arcadia Ego

И точно тази фраза ме инспирира да създам настоящата тема.
Тъй като нямах и най-малка представа какво се крие зад фразата и защо я спрягат като значима се разрових.

Ето какво намерих.

 I.
      “Et In Arcadia Ego…” : Предложение за Херменевтика

 
... Вие не може да имате отношение към който и да е аспект по отношение на тайната на Рен льо Шато, без да не се наложи да се анализира и интерпретира нещо, било то детайл от статуя или писанията оставени от Сониер, Bigou и / или други.
Винаги съм смятал, че в този вид спекулации, рискът от "хипер - интерпретация" е винаги налице: покойния Джон Ленън обичайно се забавлявал, докато четете коментари за песни на Beatles ", написани от музикални критици във вестници, които отдаваха голямо значение на събития съобщавани в тези песни, които както казва Ленън са се случили случайно по време на записите и са били оставени на ленти просто за забавление.


Аз бих казала, че няма нищо случайно, както загатва и "ефекта на пеперудата". Факт е, че смеха на Джон Ленън е донесъл на любящата му съпруга и прочие създатели на персоната на "Бийтълс" солидни приходи след неговата "внезапна" и "случайна" смърт. "Който се смее последен се смее най-добре!

Съзнавайки, че никой не може да бъде имунизиран от "хипер - интерпретация" реших да разгледам отблизо известната сентенция Et In Arcadia Ego и да се опитам да я декодирам, като остана колкото се може по-близо до същината на нейното интерпретиране в съзвучие с Латинската граматика и лексика. Това може да изглежда банално,  но този метод на разследване, въпреки че е намекнат от много автори, често остава повърхностен.   


http://www.lingualatina.ru/ Латински език

  Начевайки с това намерение, и вглеждайки се в "мотото", сентенцията незабавно се явява смислово незавършена, тъй като глаголът липсва. Изглежда странно за нас, но в латинския език, в изречения, изразяваши парадигма, като поговорки или мото, глаголът много пъти се пропуска. В тези случаи, тогава, ние много рядко можем да предположим, че пропуснатия глагол е различен от глагола "Sum" (съществувам), което ще рече: да бъде. В нашия случай ние може да предположим (от присъствието на "ego" ), че обектът е от първо лице единствено число, така сентенцията би могла да бъде: " Et in Arcadia ego sum " (и аз съм в Arcadia ).
   Дори и с добавен глагол, сентенцията все още звучи малко "непълно". Можем да разрешим този проблем, като си припомним, че думата "et " на латински, също се използва като един вид кратка форма за "Etiam", което означава "също" на английски език. Сега сентенцията става "Аз също съм в Аркадия ".
 
Нормалното обяснение на този превод, особено с препратка към картините на Гуерчино (Guercino)  и  Пусен ( Poussin)  е, че сентенцията се отнася до "който" говори за Смъртта, символизирана от черепа* ( Гуерчино ) или гробницата** (Пусен). Смъртта, накратко,  присъства в Аркадия, тъй да се каже, дори в Аркадия хората умират. Тази гръцка област(?) (Аркадия***) в литературата се разглежда като един вид пасторален рай на земята, където боговете живеели сред хората: литературен "топос", ознаменуван в голям брой поеми през вековете.

*** Писах за Аркадия тук  http://xcombg.net/index.php?topic=1363.msg36887#msg36887

*Et in Arcadia Ego
Guercino:



**The Arcadian Shepherds(Les Bergers d'Arcadie) (Et in Arcadia ego)(Пастирите на Аркадия) 
Nicolas Poussin:


*** следва ***
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #4 -: (Сряда) 01 Март 2017, 19:44 »

   
... Ако на някой му направи впечатление  някой детайл от картината, дори и да мисли, че предположението му е незначително, моля да сподели. За сега няма да кажа какво ме вълнува и защо, за да не повлияя с мнението си.

Благодаря Ви!

Защо не кажеш какво те вълнува? Така или иначе липсва интерес към темата. За толкова време няма включвания с мнения и едва ли някой ще се повлияе от мнението ти.
Би било интерсно да се видят и сравнят различни интерпретации и гледни точки, ако има такива.
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #5 -: (Сряда) 01 Март 2017, 20:37 »

Вървейки по стъпките на мистерията в Рен Льо Шато попаднах на фразата:
    “Et In Arcadia Ego

И точно тази фраза ме инспирира да създам настоящата тема.
Тъй като нямах и най-малка представа какво се крие зад фразата и защо я спрягат като значима се разрових.

Ето какво намерих.

 I.
      “Et In Arcadia Ego…” : Предложение за Херменевтика

  
... Вие не може да имате отношение към който и да е аспект по отношение на тайната на Рен льо Шато, без да не се наложи да се анализира и интерпретира нещо, било то детайл от статуя или писанията оставени от Сониер, Bigou и / или други.
Винаги съм смятал, че в този вид спекулации, рискът от "хипер - интерпретация" е винаги налице: покойния Джон Ленън обичайно се забавлявал, докато четете коментари за песни на Beatles ", написани от музикални критици във вестници, които отдаваха голямо значение на събития съобщавани в тези песни, които както казва Ленън са се случили случайно по време на записите и са били оставени на ленти просто за забавление.


Аз бих казала, че няма нищо случайно, както загатва и "ефекта на пеперудата". Факт е, че смеха на Джон Ленън е донесъл на любящата му съпруга и прочие създатели на персоната на "Бийтълс" солидни приходи след неговата "внезапна" и "случайна" смърт. "Който се смее последен се смее най-добре!

Съзнавайки, че никой не може да бъде имунизиран от "хипер - интерпретация" реших да разгледам отблизо известната сентенция Et In Arcadia Ego и да се опитам да я декодирам, като остана колкото се може по-близо до същината на нейното интерпретиране в съзвучие с Латинската граматика и лексика. Това може да изглежда банално,  но този метод на разследване, въпреки че е намекнат от много автори, често остава повърхностен.    


http://www.lingualatina.ru/  Латински език

 Начевайки с това намерение, и вглеждайки се в "мотото", сентенцията незабавно се явява смислово незавършена, тъй като глаголът липсва. Изглежда странно за нас, но в латинския език, в изречения, изразяваши парадигма, като поговорки или мото, глаголът много пъти се пропуска. В тези случаи, тогава, ние много рядко можем да предположим, че пропуснатия глагол е различен от глагола "Sum" (съществувам), което ще рече: да бъде. В нашия случай ние може да предположим (от присъствието на "ego" ), че обектът е от първо лице единствено число, така сентенцията би могла да бъде: " Et in Arcadia ego sum " (и аз съм в Arcadia ).
   Дори и с добавен глагол, сентенцията все още звучи малко "непълно". Можем да разрешим този проблем, като си припомним, че думата "et " на латински, също се използва като един вид кратка форма за "Etiam", което означава "също" на английски език. Сега сентенцията става "Аз също съм в Аркадия ".
  
Нормалното обяснение на този превод, особено с препратка към картините на Гуерчино (Guercino)  и  Пусен ( Poussin)  е, че сентенцията се отнася до "който" говори за Смъртта, символизирана от черепа* ( Гуерчино ) или гробницата** (Пусен). Смъртта, накратко,  присъства в Аркадия, тъй да се каже, дори в Аркадия хората умират. Тази гръцка област(?) (Аркадия***) в литературата се разглежда като един вид пасторален рай на земята, където боговете живеели сред хората: литературен "топос", ознаменуван в голям брой поеми през вековете.

*** Писах за Аркадия тук  http://xcombg.net/index.php?topic=1363.msg36887#msg36887

*Et in Arcadia Ego
Guercino:



**The Arcadian Shepherds(Les Bergers d'Arcadie) (Et in Arcadia ego)(Пастирите на Аркадия)  
Nicolas Poussin:
http://www.artble.com/imgs/4/f/0/327596/the_arcadian_shepherds.jpg
Херменевтика


*** следва ***

В една друга тема си писала, че "Аз съм" е името на Бог

Re:Мистично Християнство/Православие и Източни учения - сходства и различия Отговор #3

Цитат
Забележи обаче какво всъщност е Бог, какво е 'името Му' и сравни с това горецитирано твърдение. Името на Бога е - Аз съм. Какво де факто означава това?

Възможно ли е да има връзка между двете? Загадката с непълнотата в сентенцията за Аркадия и името на бога от другата тема?
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #6 -: (Четвъртък) 02 Март 2017, 10:24 »

   
... Ако на някой му направи впечатление  някой детайл от картината, дори и да мисли, че предположението му е незначително, моля да сподели. За сега няма да кажа какво ме вълнува и защо, за да не повлияя с мнението си.

Благодаря Ви!

Защо не кажеш какво те вълнува? Така или иначе липсва интерес към темата. За толкова време няма включвания с мнения и едва ли някой ще се повлияе от мнението ти.
Би било интерсно да се видят и сравнят различни интерпретации и гледни точки, ако има такива.


Благодаря ти, bg2!
    Тези дни ще се опитам да коментирам. Надявам се да си на линия.
Всъщност не очаквах някой да се включи. Първоначално това бяха бележки по темата за херметизма, но предвид факта, че тогава, когато отворих тази тема тъкмо оставах без постоянна Интернет връзка, реших да "запечатам" тези "мъгляви" интерпретации за по-дбри времена. Понастоящем имам ограничен достъп до интернет за по дестина минути дневно, затова и не коментирам обстойно и "аргументирано"...
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #7 -: (Неделя) 05 Март 2017, 19:40 »

Вървейки по стъпките на мистерията в Рен Льо Шато попаднах на фразата:
    “Et In Arcadia Ego

И точно тази фраза ме инспирира да създам настоящата тема.
Тъй като нямах и най-малка представа какво се крие зад фразата и защо я спрягат като значима се разрових.

Ето какво намерих.

 I.
      “Et In Arcadia Ego…” : Предложение за Херменевтика

  
... Вие не може да имате отношение към който и да е аспект по отношение на тайната на Рен льо Шато, без да не се наложи да се анализира и интерпретира нещо, било то детайл от статуя или писанията оставени от Сониер, Bigou и / или други.
Винаги съм смятал, че в този вид спекулации, рискът от "хипер - интерпретация" е винаги налице: покойния Джон Ленън обичайно се забавлявал, докато четете коментари за песни на Beatles ", написани от музикални критици във вестници, които отдаваха голямо значение на събития съобщавани в тези песни, които както казва Ленън са се случили случайно по време на записите и са били оставени на ленти просто за забавление.


Аз бих казала, че няма нищо случайно, както загатва и "ефекта на пеперудата". Факт е, че смеха на Джон Ленън е донесъл на любящата му съпруга и прочие създатели на персоната на "Бийтълс" солидни приходи след неговата "внезапна" и "случайна" смърт. "Който се смее последен се смее най-добре!

Съзнавайки, че никой не може да бъде имунизиран от "хипер - интерпретация" реших да разгледам отблизо известната сентенция Et In Arcadia Ego и да се опитам да я декодирам, като остана колкото се може по-близо до същината на нейното интерпретиране в съзвучие с Латинската граматика и лексика. Това може да изглежда банално,  но този метод на разследване, въпреки че е намекнат от много автори, често остава повърхностен.    


http://www.lingualatina.ru/  Латински език

 Начевайки с това намерение, и вглеждайки се в "мотото", сентенцията незабавно се явява смислово незавършена, тъй като глаголът липсва. Изглежда странно за нас, но в латинския език, в изречения, изразяваши парадигма, като поговорки или мото, глаголът много пъти се пропуска. В тези случаи, тогава, ние много рядко можем да предположим, че пропуснатия глагол е различен от глагола "Sum" (съществувам), което ще рече: да бъде. В нашия случай ние може да предположим (от присъствието на "ego" ), че обектът е от първо лице единствено число, така сентенцията би могла да бъде: " Et in Arcadia ego sum " (и аз съм в Arcadia ).
   Дори и с добавен глагол, сентенцията все още звучи малко "непълно". Можем да разрешим този проблем, като си припомним, че думата "et " на латински, също се използва като един вид кратка форма за "Etiam", което означава "също" на английски език. Сега сентенцията става "Аз също съм в Аркадия ".
  
Нормалното обяснение на този превод, особено с препратка към картините на Гуерчино (Guercino)  и  Пусен ( Poussin)  е, че сентенцията се отнася до "който" говори за Смъртта, символизирана от черепа* ( Гуерчино ) или гробницата** (Пусен). Смъртта, накратко,  присъства в Аркадия, тъй да се каже, дори в Аркадия хората умират. Тази гръцка област(?) (Аркадия***) в литературата се разглежда като един вид пасторален рай на земята, където боговете живеели сред хората: литературен "топос", ознаменуван в голям брой поеми през вековете.

*** Писах за Аркадия тук  http://xcombg.net/index.php?topic=1363.msg36887#msg36887

*Et in Arcadia Ego
Guercino:



**The Arcadian Shepherds(Les Bergers d'Arcadie) (Et in Arcadia ego)(Пастирите на Аркадия)  
Nicolas Poussin:
http://www.artble.com/imgs/4/f/0/327596/the_arcadian_shepherds.jpg
Херменевтика


*** следва ***

В една друга тема си писала, че "Аз съм" е името на Бог

Re:Мистично Християнство/Православие и Източни учения - сходства и различия Отговор #3

Цитат
Забележи обаче какво всъщност е Бог, какво е 'името Му' и сравни с това горецитирано твърдение. Името на Бога е - Аз съм. Какво де факто означава това?

Възможно ли е да има връзка между двете? Загадката с непълнотата в сентенцията за Аркадия и името на бога от другата тема?

      Да, bg2, Наистина има общо.
В текста, който цитирах преди време е отбелязано следното:

Another important thing we must remember, is that Pierre Plantard *, speaking about his family motto, said that it is not complete if we cut out the three dots: “ Et in Arcadia ego …”. Are they markers for lacking letters? In this case, we’re probably on the right track as the word “sum”, is composed of three letters.
  


  * Пиер Планар се смята за наследник на меровингската династия. (https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B8%D0%BE%D0%BD)

Понасетне е отбелязано относно "Аркадия" :

To cut a long story short, I was looking at a picture with the Marie de Negre* tombstone and suddenly, the inspiring



                  “Requies catin pace"




instead of “Requiescat in pace” struck me. I started to think that maybe, the solution could be into a different word splitting. I had one way only because, as a matter of fact, the sole and longer word I could divide in two parts was “Arcadia”: Arca + dia.
http://www.rhedesium.com/uploads/1/1/7/6/11764372/5913235.jpg?546  


*  Marie de Negre - помощничка на абат Сониер (виж  Рен Льо Шато:
http://www.rennes-le-chateau-la-revelation.com/sommaire-uk.htm )  
 Ето още малко:
(1) The phrase was inscribed, in code, on the gravestone of Marie de Blanchefort, whose grave at the church at Rennes-le-Chateau Berenger Sauniere is believed to have successfully plundered of some treasure. Nicholas Poussin, who’s painting The Shepherds of Arcadia is so central to the mystery of Rennes-le-Chateau and, therefore, Dagobert’s Revenge, depicted in that painting a group of shepherds pointing to a tomb that was inscribed with the phrase “Et in Arcadia Ego.” This was believed by Henry Lincoln to depict a tomb that, until recently, still existed in the region of Rennes-le-Chateau. But the authors of The Tomb of God: The Body of Jesus and the Solution to a 2000-Year-Old Mystery (Richard Andrews and Paul Schellenberger) think that the real tomb which Poussin was alluding to is not the one that Henry Lincoln found, but one that they say is buried between the twin peaks of nearby Mt. Cardou, which they believe to be the tomb of the one and only Jesus Christ. Their interpretation of the word “Arcadia” – specifically in the context of that phrase – is reached by breaking the word down phonetically, and then translating, not just the letters, but the sounds from the Latin, thereby arriving at the result, “the tomb of God.” They write:

It is not too difficult to imagine how Arcadia (arcar-deear – the contemporary pronunciation, not the modern one) could be identified with the sound of Arca Dei (arcar-dayee), thus suggesting an anagram. Arca Dei would mean “˜Ark of God’… This, combined with the quite excessive emphasis of the idea of “˜tomb’… convinces us that were are to interpret “˜ARCA’ as “˜tomb’; this would be another legitimate translation of the word.”

Using similar methods, they translate the entire phrase, “Et in Arcadia Ego” into an anagram which phonetically means, in Latin, “I touch the Tomb of God.” By adding the Latin word “Sum” at the end, which they believe to be implied by the sentence, then creating another anagram, they further render it, “I touch the tomb of God, Jesus.”



Относно Аркадия:
 Аркадия

... Според древните сведения, останали от някои историци и философи (Аристотел, Овидой, Плутарх..) Аркадия помнела времената, през които Луната още не я е имало на нощното небе.

...
"Гръцки и американски археолози направиха уникални находки при разкопки на светилище на Зевс в планината Ликеон в областта Аркадия. Откритите от тях късчета керамика сочат, че светилището на царя на боговете и хората и върховен бог в гръцката Олимпийска религия е било използвано на южния връх на планината Ликеон още преди 5 000 години, тоест най-малко 1 000 години преди древните елини да са започнали да му се кланят. Освен това откритият при разкопките овален печат с диаметър от около 3 сантиметра от планински кристал с образа на бик, който се отнася към късния минойски период (1 500 - 1 400 г ПР. Хр.) разкрива любопитна връзка между остров Крит, където процъфтява минойската цивилизация, и Аркадия" - инфо от 2008
http://www.infotourism.net/index.php?t=12951&m=1  




  ... Следва
« Последна редакция: (Неделя) 05 Март 2017, 19:45 от Мила » Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #8 -: (Вторник) 07 Март 2017, 22:07 »

Мила, и аз ти благодаря за включването по темата.

Това което си мисля е, че трите теми сякаш си пасват по някакъв начин.

Темата за евангелския Христос, темата за Граала в стил Дан Браун и темата за Антихриста. Може би всичките спекулации около така наречения Граал са опит за компенсация на едностранчивоста на образа на Исус Христос? От едната страна е евангелският Исус Христос - твърде божествен, откъснат от земното, без връзка с инстинктивната природа и човешкото в най-общия смисъл на понятието. От другата страна са спекулациите за Граала - Исус Христос не е умрял на кръста, имал потомство, живял и умрял като обикновен смъртен. Сякаш тези спекулации са опит образът на И.Х. да стане по-човечен и да влезе по някакъв начин във връзка със земното и инстинктивната природа присъщи на човешките същества. Странното в случая е, че сякаш се получава обратното. И.Х. вместо да се "очовечи" и да придобие качества от "земното" се получава по-силна поляризация - на единия полюс е И.Х., а на другия е отхвърленото и демонизирано "земно". Някак си не може да се получи безконфликтен съюз между "небесното" и "земното". Дионис, Орфей, Зевс и т.н. божества свързани със земята, майката природа и инстинктивното не влизат в съюза, а остават "в тъмното" и напомнят за себе си като демонични образи, които са в конфликт с християнската нагласа. Връзката е станала "демонична". И в резултат се появява конфликт (между небесно и земно) и се появява злия близнак, образа на разпятието (между двете полярности), Антихриста, демони, регресия към форми на неопаганизъм/неоезичество и т.н. Undecided

Явява се и другия проблем - ако И.Х. е на единия полюс и е "поляризиран", може ли да се яви обединител, носител на цялостност, очевидно не. Необходимо е нещо трето да обедини и свърже в себе си полярностите и да разреши конфликта.

В първата картина майката сочи на детето един фантастичен свят на крилато създание в облак, книга, религиозни символи - картина твърде откъсната от материалното и земното. На заден план в сянката са нарисувани въоръжени войници (може би за война).

Това което си мисля е, че може би художникът е отразил "духът на епохата" в картината си. Християнската нагласа за откъсване на земното и насочване към небесното. Съответно пораждащия се конфликт, страдание/разпятие.

За Луи IX от инфото в и-нет излязоха две интересни неща: имал е майчин комплекс и е бил обявен за светец.

Уикипедия - Луи IX
https://bg.wikipedia.org/Луи_IX

Уикипедия - Маргарита Прованска (жена му с която са имали и роднинска връзка)
https://bg.wikipedia.org/wiki/Маргарита_Прованска

Свети Лудвиг – най-християнският крал на Франция
http://www.catholic-news.bg/?page_id=62577

Силно набожната Бланш действала като регент дори след като Лудвиг навършил пълнолетие и направлявала кариерата му с християнски съвети, които помогнали да се формира характерът на краля в святост. Веднъж тя казала на сина си: „Никога не забравяй, че само грехът е най-голямо зло в света. Коя майка може да обича сина си повече, отколкото аз те обичам? Но по-скоро ще те видя да лежиш мъртъв в краката ми, отколкото да знам, че си обидил Бог със смъртни грехове!“


Лудвиг неуморно укрепвал своето кралство и една от най-важните му задачи била утвърждаването на християнския морал и добродетели във Франция. В тази насока той издал две наредби: първата – от 1230 г., била насочена срещу еврейското лихварство. Втората – десет години по-късно, осъждала серафите евреи и забранявала четенето на Талмуд, който обиждал Богородица.


Във втората картина има двама човека. Двойнственост, раздвояване, разцепление? Контраст между брадатия в червено и младежа в бяло? Подпрени са на дърво. Пред тях върху камък стои череп. Сякаш двете фигури излизат от земята и са свързани с дървото (природното?). Камъкът също е нещо свързано със земното, може би е вход към нещо подземно, вход, портал към "подземен свят" или нещо подобно? Черепът ако е символ на смъртта, може също да се бъде и символ на ново раждане. Може да е препратка към някакакъв вид посвещение или по-стари традиции свързани със циклите на деня и ноща. Другото интересно е, че някъде имаше "и това място е ужасно", или нещо подобно, което навява асоциации за среща с "отцепената" половина, която е потулена, изтласкана, отхвърлена, и от този сорт.

фестивал някъде в Испания:



нещо подбно, май има и при масоните, да преживяват символична смърт, но не мога да намеря картинка.

На третата картина, това което прави впечатление - някакъв каменен монумент, четворност под формата на 4 фигури (трима пастири и една пастирка), сянка (хвърлена от едната фигура върху камъка). Ако се направи някаква аналогия автори които са се занимавали с тълкувания на митология, камъкът може да е фалически символ свързан със земното начало, което "се стреми да проникне към небесното". Отново се появява мотивът за обединение. На камъкът сякаш буквално пише "И аз съм част от Бог". Undecided
« Последна редакция: (Вторник) 07 Март 2017, 22:14 от bg2 » Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #9 -: (Сряда) 08 Март 2017, 02:24 »

"Странното в случая е, че сякаш се получава обратното. И.Х. вместо да се "очовечи" и да придобие качества от "земното" се получава по-силна поляризация - на единия полюс е И.Х., а на другия е отхвърленото и демонизирано "земно". Някак си не може да се получи безконфликтен съюз между "небесното" и "земното".

На мен ми се струва, че в непорочното зачатие се крие манипулацията, понеже по този начин са положени предпоставките на жалкото патриархално общество в което живеем. Очевидно е че издигането на единия или другия пол като нещо повече, не е съобразено с природните закони, които изискват отдаване на двете Ин и Ян сили пълноценно. Което се представя при езическите образи, владетели на стихиите.
Дева Мария става майка без да е станала жена, по този начин се насажда срам у жената и нейните чувства, мъжа се превръща в отделен от семейството образ, който понеже има повече издръжливост се налага над чувствителната и крехка, но изпълнена със съдържание жена. А сега в отпор се наблюдава самоубийствена мисия, да се наложи и издигне над него. Продължавайки традицията на самотното битуване между двата пола чрез налагане на сексуалност, власт и изисквания към далеч непритенциозната, но много по изискваща отдаденост природа.

 А Христос е бил изправен пред неизбежна смърт, защото той не е показвал пътя само на просветените(такива дефакто няма, има само учещи се) но и на всички останали, той не е потърсил сигурност в определени хора. Той е знаел че всички са еднакви и е искал да покаже пътя и на тези, които са нямали достъп да него. И го е направил директно в света на Сатана(изкуственото общество и закони)постигайки което със саможертва, защото си по-силен от злото само когато знаеш че дори физически да те нарани, не може да засегне способностите и душата. Смъртта на Христос също е била предвидена.

Не мисля че се демонизира самата природа по някакъв начин и че трябва на всяка цена да се учим да сме свързани с небето. Демонстрират се начини за преодоляване на изкуствените норми и потисничество. Христос е антипод на Сатана, неговите ценности са единствено за справянето с него и той си изпълнява мисията. Това не е всичко обаче и не е края. Кое мислиш, че е изкуствено в Христос.
 
Черепът също е символ на майндконтрол,(форум е направил тема за символизма на черепите, но не мога да я изкарам сега)това може би допълва разсъжденията ти за подземието.
« Последна редакция: (Сряда) 08 Март 2017, 02:32 от Antistar » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #10 -: (Сряда) 08 Март 2017, 09:54 »

bg2:
 !Темата за евангелския Христос, темата за Граала в стил Дан Браун и темата за Антихриста. Може би всичките спекулации около така наречения Граал са опит за компенсация на едностранчивоста на образа на Исус Христос...  


Има общо в тези спекулаци! Да, и с антихриста има общо. Информацията е безумно много и затова се въздържам от това да я изложа изцяло, би било безсмислено.
Ще драсна допълнително, нямам никаква възможност за момента, а коментара ти ми е много интересен, bg2.Дано се засечем по насетне.

Antistar, Благодаря ти за участието. Сега ще прочета.

Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #11 -: (Сряда) 08 Март 2017, 19:10 »

"Странното в случая е, че сякаш се получава обратното. И.Х. вместо да се "очовечи" и да придобие качества от "земното" се получава по-силна поляризация - на единия полюс е И.Х., а на другия е отхвърленото и демонизирано "земно". Някак си не може да се получи безконфликтен съюз между "небесното" и "земното".

На мен ми се струва, че в непорочното зачатие се крие манипулацията, понеже по този начин са положени предпоставките на жалкото патриархално общество в което живеем. Очевидно е че издигането на единия или другия пол като нещо повече, не е съобразено с природните закони, които изискват отдаване на двете Ин и Ян сили пълноценно. Което се представя при езическите образи, владетели на стихиите.
Дева Мария става майка без да е станала жена, по този начин се насажда срам у жената и нейните чувства, мъжа се превръща в отделен от семейството образ, който понеже има повече издръжливост се налага над чувствителната и крехка, но изпълнена със съдържание жена. А сега в отпор се наблюдава самоубийствена мисия, да се наложи и издигне над него. Продължавайки традицията на самотното битуване между двата пола чрез налагане на сексуалност, власт и изисквания към далеч непритенциозната, но много по изискваща отдаденост природа.

 А Христос е бил изправен пред неизбежна смърт, защото той не е показвал пътя само на просветените(такива дефакто няма, има само учещи се) но и на всички останали, той не е потърсил сигурност в определени хора. Той е знаел че всички са еднакви и е искал да покаже пътя и на тези, които са нямали достъп да него. И го е направил директно в света на Сатана(изкуственото общество и закони)постигайки което със саможертва, защото си по-силен от злото само когато знаеш че дори физически да те нарани, не може да засегне способностите и душата. Смъртта на Христос също е била предвидена.

Не мисля че се демонизира самата природа по някакъв начин и че трябва на всяка цена да се учим да сме свързани с небето. Демонстрират се начини за преодоляване на изкуствените норми и потисничество. Христос е антипод на Сатана, неговите ценности са единствено за справянето с него и той си изпълнява мисията. Това не е всичко обаче и не е края. Кое мислиш, че е изкуствено в Христос.
 
Черепът също е символ на майндконтрол,(форум е направил тема за символизма на черепите, но не мога да я изкарам сега)това може би допълва разсъжденията ти за подземието.

      Непорочното зачатие...

Проблема идва не от непорочното зачатие, а от неправилното тълкуване на същността му. Както и самото обръщение 'дева Мария' . Коя дева? Коя Мария?... Дори Иисус не се обръща с това 'име' към майка си.
Тук, където понастоящем живея (Каталунската част на Испания) думата за майка е 'mara', думата за море е 'маr', mare... Maria - горчива вода, първичния океан, море... Девството на света. Как този модел Свисше е отразен на Земята, на принципа - "Каквото горе, това и на Земята"? Ще цитирам Ив Сен, към който ще се връщам многократно, тъй като е от малкото автори, кабалисти, запознат и с иврит и санскрит, и вещ по въпроса за древното познание, т. н" Първичен синтез", отпреди потопа.

Из "Архометъра" Ив Сен/стр. 105:

Когато Живият Бог казва на невидимите видове: “Плодете се и се множете из цялата Астралност”, той благославя цялото Поколение и всяко раждане, които се осъществяват при Човеците в Светия Дух на този Благослов. Затова за NaHaSh* съществува опасността да забрави небесния
Вид в полза на земната Индивидуалност, Инволюцията - в полза на Еволюцията, Биологията - в полза на Физиологията, Андрологията - в полза на Антропологията, Безсмъртността - в полза на Смъртността. Принципа - в полза на Произхода. Тази опасност идва от представянето
на Раждането (създаването на поколение - бел.пр.) като животинска Предопределеност, а не като Съдействие на Жената с всички конституитивни творчески Сили на двойната Вселена, видима и невидима, с техните ангелски Съответствия в двата женски мозъка и в тяхното двойно въображение. Единият от тези два мозъка е нервен, а другият е
кръвен; единият е идеален, а другият е пластичен и непосредствен изпълнител; единият е вътрешния орган в главата, другият е вътрешен за детеродния орган.
Жената създава това, което зачева не само физически, а преди всичко духовно.
Alma на Храмовете до своя пубертет, Светата Майка на Иисус, белязана от Него, като Божие Слово, с името на небесните Живи Води дарявала тамян на ALHIM-ите и ядяла от техния небесен Хляб в Храма на
Живия Бог. Тя заченала пластично въплътения Месия MeShla-H, 358*(кабалистично цифрово съответствие).
защото била заченала и видяла идеята Месия, цар на Славата, MESh!-Ha 360. Как го е видяла и заченала като идея? Ето как!
Вече казахме и повторихме, че Човек има не само външни сетива, обслужвани от органи със същите имена. Тези сетива са само епигенетични и еволютивни опорни точки за една двойна серия от вътрешни и интимни сетива, първите са полуеволютивни и полуинволютивни, вторите се отнасят единствено до Инволюцията, до биологичната Вселена и до нейните творчески Сили.
Възможните начини на развитие на човешкия живот са
неограничени, защото той може да достигне до самия божествен Живот чрез неговия Посредник: Божието Слово и неговите духовни творчески сили: ROuaH-ALHIM.
Оскверняването на Жената от Мъжа, както и обратно, е еднс
страхотно Падение от най-висшите Начини на живот в най-нисшите, от Гълъба към Змията, от Светия Дух към Звяра, който, без да е сам по себе си нечист, ни прави нечисти, ако ние разбираме само него чрез нашия ум и ако обичаме само него чрез нашата воля.
В първия случай Мъжът и Жената, бидейки в Любовта, са
ROuaH-ALHIM; във втория, бидейки в Егоизма, който не е споделен, а индивидуален, те са по-ниско от NaHaSh вместо да бъдат над него.
Но тайнството продължава нататък. Жената може да бъде директно в Едното, египтяните казват Същото, това, което е винаги идентично на самото Него - Вечното, или в Другото, онова, чиято Същност е да се променя според течението на Времето. NaHaSh е спирален във Времето, а
ROuaH е цикличен във Вечността. Грешката на Ева, Съпругата на първия Патриарх, е преди всичко космогонична и ако си припомним, че Пророчицата от Делфи работела заедно с Пророка на Аполон, който,
изпадайки в делириум, въздействувал и на нея, ще сме по-малко изненадани от факта, че NaHaSh покровителствува пророкуването.
Духовната съпруга на първия Патриарх, уреждайки по този начин Посвещенията на женската Свещена Колегия, предизвикала Падението на всички Нива на човешкия Живот и свиването им, като усет, единствено до временното Съществуване.
Тук има едно Тайнство на Субстанцията и на предаването на Субстанция, което не се противопоставя по никакъв начин на взаимната Любов между Мъжа и Жената с всичките й последствия, защото да повярваме в обратното би било охулване на Бога на Живота и на самия Свети Дух. Напротив, това Тайнство воюва срещу опасността от едно
прекалено голямо разделяне на техните (на мъжа и жената - бел.пр.) посветителски способности. Затова свети Павел казва: “Мъжът не е в нашия Господар без Жената, нито Жената без Мъжа”.
Времето на най-голямата опасност от това увличане на човешката Субстанция във временния NaHaSh е било чествано още от най-дълбока древност. Но не Светия дух е присъствувал на тези оргийни Тайнства, а Другия, неовладяния от Светия Дух.
Следователно, единствено MeShl-Ha можеше, като MeShla-H, да възстанови цялата божествена Траектория, която минава от духовната Субстанция на Човека към плътската, слизайки от лоното на божествеността през всички нива на двойната ангелска и астрална Вселена. А за това беше необходима една Дева, не само телесно, - Душата
може да бъде опорочена, без тялото да престане да бъде девствено, въпреки чудовищните нападки; беше необходима една Девственица във въображението си, в сърцето си, която фактически не вижда, не си
представя, не зачева злото, а само истинския Живот: IHOH и неговия образ: IShO-MEShl-Ha.
Този извод за необходимостта от Въплъщение на единствения MEShl-Ha идва да каже, че има и може да има само една истинска Религия в Небесата, на Земята, на всички Земи; във Вечността, във Времето от
край до край на всички Времена;
...


***
* NaHaSh (насетне ще се върна на този въпрос)    


Следва...
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 814

« Отговор #12 -: (Неделя) 19 Март 2017, 12:12 »

Мила, споменавайки Каталуния, предполагам си ходила до Рен льо Шато във Франция? Имаш ли някакви лични впечатления от мястото?

Странният надпис над главния вход на църквата ,,Св. Мария Магдалена", поставен от Сониер - ,,Това е страшно място" - често е цитиран в книгите, посветени на мистерията на Рен льо Шато, сякаш загатва за нещо с катастрофални последствия, което се крие в храма. Той обаче представлява част от обичайното посвещение на един храм, съдържащо се в библейската книга Битие (28:17): ,,...Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни." Когато италианският изследовател Масимо Полидоро посетил селския музей в Рен льо Шато през юли 2004г., той локализирал кухата колона, в която според Сониер били намерени пергаментовите свитъци. Когато я разгледал по-подробно, той открил, че тя въобще не е куха, а съдържа само един процеп колкото за компактдиск - твърде тесен да побере какъвто и да било скрит в нея ръкопис.

http://illuminatibg.blogspot.bg/2016/11/rennes-le-chateau-Berenger-Sauniere.html
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #13 -: (Понеделник) 20 Март 2017, 09:59 »

Мила, споменавайки Каталуния, предполагам си ходила до Рен льо Шато във Франция? Имаш ли някакви лични впечатления от мястото?

Странният надпис над главния вход на църквата ,,Св. Мария Магдалена", поставен от Сониер - ,,Това е страшно място" - често е цитиран в книгите, посветени на мистерията на Рен льо Шато, сякаш загатва за нещо с катастрофални последствия, което се крие в храма. Той обаче представлява част от обичайното посвещение на един храм, съдържащо се в библейската книга Битие (28:17): ,,...Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни." Когато италианският изследовател Масимо Полидоро посетил селския музей в Рен льо Шато през юли 2004г., той локализирал кухата колона, в която според Сониер били намерени пергаментовите свитъци. Когато я разгледал по-подробно, той открил, че тя въобще не е куха, а съдържа само един процеп колкото за компактдиск - твърде тесен да побере какъвто и да било скрит в нея ръкопис.

http://illuminatibg.blogspot.bg/2016/11/rennes-le-chateau-Berenger-Sauniere.html


! Привет, bg2! Виждам, че линка който даваш съдържа доста от безбройните енигматични факти около Рен Льо Шато. Може би ще се доблираме в някои неща, но ми се ще да успеем да отхвърлим излишните детайли, докато анализираме.
... Живея на  стотина километра от Рен Льо Шато, да! Все още не съм го посетила, предвид желанието ми да съм по запозната с историята и езика. Искам преди да ида да съм отмахнала повечето излишна информация за мястото. Планирам това лято да съм там! Със сигурност ще пиша подробно тогава! 
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 1209

« Отговор #14 -: (Понеделник) 20 Март 2017, 10:34 »

bg2:
" Черепът ако е символ на смъртта, може също да бъде и символ на ново раждане."
...
"... камъкът може да е фалически символ свързан със земното начало, което "се стреми да проникне към небесното". Отново се появява мотивът за обединение. На камъкът сякаш буквално пише "И аз съм част от Бог". "


Тук, по повод обединението, сякаш въпроса става - Може ли Смъртта да е част от природата на Бога? Или това, което се възприема като смърт е друга форма на пребиваването на Бог?
   
    Защото камъка, олицетворение на земните кости е привидно мъртъв, какъвто е и черепа. Те са 'пасивни'-' мъртви 'спрямо 'живите'. И все пак на картината черепа и камъка са център на внимание - активно участващи, докато човешкото присъствие е летаргично, отнесено.
     Иисус казва в своето Евангелие, че Господ и от камъните може да въздигне чеда Аврамови.

        И мисля, че си близо до точката на намиране на отговора, bg2, защото сърцевината му е заключена точно в противопоставянето: живот - смърт. Но това е само пулса на живота, така както денят се дели на ден и нощ, но като цяло възприемаме един ден. Защото това противопоставяне осигурява самия живот, изисква стремежа на земното начало нагоре, както и откриването на Божественото навътре. Така вникваме в смисъла на цялостния живот докато наблюдаваме покълването и в последствие развитото растение. Самопознанието, същинското със - знание, поглъщащо Смъртта. Разделението  присъства поради възприятието за противопоставяне в идеята 'живот-смърт' и безсъзнателността за тази връзка. И точно пасивността на двете фигури размива усещането за граница. Сякаш в спокойния пейзаж, всред покоя ще се раздвижи мъртвото, докато 'живото' притихнало в съзерцание, прогледне в и за действителността. И тогава, както в магиката на съня предметите ще се раздвижат, ще разкрият съживени своите тайни... Една друга реалност - тази на Вечността.
... Хамлет, съзерцавайки черепа не задава ли същата енигма във въпросът си - "Да бъде... Или да не бъде?"
    Защо се пита? Кого пита? Не пита ли в себе си? Има ли отговор нещо, което е толкова вечно, колкото танца на двете точки обемащи овала на първичното съдържание... От А до Я. Две крайни точки образуващи Едно ядро. Две далечни биват Съединени в едно ядро. Две съдържания рисуват контраста на това, което наричаме реалност. Два полюса разтягат светлината така, че проявяват дъгата на видимото. Смърт-живот.

Както и картината с Магдалина в пещера (в Рен Льо Шато), изобразена вгледана сякаш през нещата и черепа до нея, присъстваща и тук и някъде, винаги леко спяща, подобно трансово състояние. Това не издава ли необходимостта от едно друго състояние на възприятие, отвъд директната образност на сетивния свят. Тези образи не приканват ли да ги последваме вътре, отвъд, в глъбините, в хастара на същинското им пребиваване. Сърцето на тайната... В пещерата, в гроба. Да ги последваме и да осветим в сенките на невъзможното, там където в тътена на вечността в Мистерия спи живота.

В ъгъла, в дупката, във влагата, в тинята... Там се поражда живота.
В скритото, забуленото, "изтласканото" , "отхвърленото" е скрито съкровището на душата.
Отхвърлят камъка, който става основа на къщата.
... bg2:
" Камъкът също е нещо свързано със земното, може би е вход към нещо подземно, вход, портал към "подземен свят" или нещо подобно? Черепът ако е символ на смъртта, може също да се бъде и символ на ново раждане. Може да е препратка към някакакъв вид посвещение или по-стари традиции свързани със циклите на деня и ноща. Другото интересно е, че някъде имаше "и това място е ужасно"*, или нещо подобно, което навява асоциации за среща с "отцепената" половина, която е потулена, изтласкана, отхвърлена, и от този сорт.
... Нещо подобно, май има и при масоните, да преживяват символична смърт... "

* " TERRIBILIS EST LOCUS ISTE " . Пише го на входа на църквата(храма), посветена на Мария Магдалена, в Рен Льо Шато. Непосредствено до входа вътре е поставена фигурата на Асмодей, който се смята за демон послужил на Соломон при построяването на храма.

* меровингите и техните ритуални погребения
Трябва да се отбележи, че в земите на меровингите са открити гробници, които са празни. Смята се, че са били ползвани съобразно техни ритуални практики.

* бележки:

Из Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн
Светата кръв и Свещеният Граал
(Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

10. Прокуденото племе

Възможно ли е в потеклото на Меровингите да има нещо по-особено, нещо, което да не се ограничава с чисто научния интерес и със законните претенции на династията към престола?
...
Отново се заехме да проучваме най-внимателно множеството „Документи на Братството“ и най-вече толкова важните „Тайни досиета“.
...
Както вече бяхме установили, според хроникьорите на самите Меровинги те са се смятали за потомци на древна Троя. Но в някои „Документи на Братството“ се твърди, че родът е съществувал и преди обсадата на Троя, което личало и от Стария завет.
...
Така например в родословията, поместени в „Тайните досиета“, има множество препратки и бележки под линия. В повечето от тях се говори за едно от дванайсетте племена на израилтяните: племето на Вениамин. В една от препратките се набляга на три пасажа от Библията: Второзаконие, глава 33; Книга Иисус Навин, глава 18; и Книга Съдии Израилеви, глава 20 и 21.
Глава 33 на Второзаконие съдържа благословията, която Мойсей дава на водачите на дванайсетте племена. За Вениамин той казва: „Когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му“ (33:12)*.

*тази фраза присъства и в Давидов псалм 90 (по евр. 91). А някои може и да се сетят, че евангелиста Йоан, който е и любимия ученик на Христос пише, че на Тайната Вечеря ученикът, когото господ обичаше е полегнал на плещите Му. (Йоан 13/23).

   Няма нищо случайно във всички тези детайли и участници, те представляват букви от кодирано писмо.
...

...
!Според Робърт Грейвс например паметта на Вениамин се чества на 23 декември[1] — деня, смятан и за празник на Дагоберт**. Единият от трите клана, от които се състои Вениаминовото племе, е на Ахирам*, който може би по някакъв начин е свързан с Хирам, архитекта на Соломоновия храм и централна фигура в масонската традиция. И още нещо, любимият ученик на Хирам се казва Бенони — името, което майката на новородения Вениамин, Рахил, му дава, преди да издъхне."


          За Хирам стана дума в легендата за Храма, тъй важна за масоните. Отново ще се върна към Хирам насетне.
* Ахирам... Хирам... За финикийския владетел Ахирам построил храма на Мелкарт* също стана дума в темата за херметизма. Тук има много да се каже! Аз ще вметна само малко:
Венимин е най-малкия син на Иаков. Както знаем Иаков е баща и на Йосиф, който бива продаден от братята си в робство и бива отведен в Египет, където след много премеждия става пръв съветник на фараона и спасява Египет през време на бетствията. В последствие братята му търсейки помощ в Египет, по време на глада, се натъкват на Йосиф и той изисква да доведат при него Вениамин...
      Предполагам всички познават тази история.
  * "Мелка́рт, срещан също и като Мелике́рт (от на гръцки: Μελικέρτης, елинизирано финикийско Milk-Qart, „цар на града“
Съгласно Менандер Ефески, неговият храм е издигнат от цар Хирам [4]. Херодот упоменава при своето посещение тирския храм на Мелкарт, наричайки го Храма на Херакъл Тирски. Финикийците също така наричат колонията си Гибралтар по този начин, откъдето вероятно произлиза и древногръцкото наименование на протока - Херкулесови стълбове. Има и легенда, че неговата статуя е пренесена с кораб от Тир в Ерифра. "-wiki

 Преди време попаднах на статия със заглавие:
Легендарния визир на фараона Имхотеп - това е библейския Йосиф
http://2010.orthodoxy.org.ua/node/57402
10 October 2012 17:09
Протоиерей Олег Скнарь
... Виж:
Re:Херметизъм « Отговор #44 -: (Понеделник) 28 Декември 2015, 19:44 »:
   
... Споделям материала на протойерей Олег Сканар, в който той аргументира едно становище, а именно, че жреца Имхотеп, в който елините разпознават Асклепий е не кой да е, а Йосиф, сина на Яков и брат на споменатия Вениамин.
В християнството този Йосиф се спряга като предобраз на Христос, а неговите братя съответстват на апостолите..
... Ще отбележа, че точно тази година в средата на октомври предполагаемата гробница на Йосиф бе опожарена.
     Отбелязано е, че Йосиф е имал желание костите му да не бъдат оставяни в Египет.
    Знаем, че Имхотеп се свързва с мумифицирането, от там и с някои мистерийни практики.
...



...
    Според Йордан (историк от еврейски произход) в Египет по онези времена са пребивавали родствените на евреите хиксоси... царете пастири...  Имхотеп е строителя на първата пирамида на Джосер. 
...

Каква странна завръзка: Йосиф, брат на Вениамин, син на Яков, а в последствие и визир при египетския фараон е съотнесен към Ахирам (построил храма на Мелкор/Херакъл) ... Хирам (строителя на Соломоновия храм) и... Имхотеп (строител на първата пирамида, тази на Джосер) ?! В друг смисъл може да означава и унаследяване... Още повече като се има  предвид принадлежността на 'майстора'... зидар в гилдията на строителите ( включваща и каменарите и дърводелците) ... строителя на Храма. Защото в Храма се помещава Светая Светих. В Арка, Кораб, Дом, Храм, Пирамида, Гробница, Пещера... Земя.

***

** Дагоберт - има се предвид Дагоберт II, меровингски крал, убит при лов на ритуалния ден 23 декември. Смята се за последния крал от династията. Именно тази личност се свързва по един или друг начин с картините и не само.
Като че името Дагоберт се е превърнало в своегорода знакова криптограма. Това е и името на Патриарха в Йерусалим изиграл роля като предполагаем наместник под опеката на Константинопол, посредством натиска на търговската гилдия в Пиза, осигурила средства за Първия Кръстоносен поход. Поне в една енигма почти става ясно за кой от двамата Дагоберт иде реч:
...
Следва
« Последна редакция: (Понеделник) 20 Март 2017, 10:43 от Мила » Активен
Страници: [1] 2 3 ... 12   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални