Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Стъпките към (Де)еволюцията  (Прочетена 754 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 186

« -: (Петък) 15 Юли 2016, 12:56 »

Преди месеци бях седнал на една пейчица под едно епично дръвче, разговаряйки с едно красиво Съзнание. Разсъжденията и прозренията потекоха толкова лесно, че реших след това да си ги запиша. Успях да проследя пътя на дееволюцията. :)

Първо губиш знанието за автентичността и зрелостта. След това не притежаваш чувствителността да различиш красивото от грозното, моралното от незрялото, правилното от неадекватното и кармично обременяващо те. Универсалността и обективността престават да съществуват. Остава "субективността" на егото и продукта му – погрешно интерпретиране на нещата в живота му.

След това дееволюираш до там, че да спреш да си задаваш въпроси и да търсиш причините за настоящата ситуация, за себе си и другите, за всичко извън/вътре теб. Кръгозорът се смалява, а съществото не е способно да разбере драмите, радостите, страстите, мечтите и живота на познатите и непознатите. Иронично, не го е грижа и за Истинския себе си, макар това да се балансира/изкристализира чрез несъзнателни его избухвания и дуално поведение (проявявайки по този начин нуждата на съществото да бъде себе си пред другите, но това не е начинът – омаловажаващ ги и доминирайки над тях със сила, манипулации или друг начин) ... а желанието за 'емпатия и разбиране' – чрез криворазбраната грижа и желание другите да правят това, което егото ти иска (а не това, което другите желаят за себе си). Това не е Истинска любов, нито грижа и разбиране на другото същество.
Другата страна на монетата е ти да изпълняваш това, което те "желаят" (разбирай вече програмираните им желания и его изблици), за да сте "щастливи и че уж всичко е наред помежду Ви”, успокояващи Съзнанието "доказателства" от този вид – т.е. приспиващи го още повече, тънещо в нерешените си и несъзнателни проблеми.
И това устройва повечето щъкащи, защото те са на това ниво – а ако се опиташ да изкласиш от групата по какъвто и да е начин, бидейки различен или бидейки Истинския себе си ... о, ще ти се нахвърлят, защото ти застрашаваш техните фалшиви доказателства и илюзията им за комфорт и щастие. Егото им те превръща във враг и използва различни техники – дали насаждане на вина, на страх, на срам, присмиване на твоите ценности и начин на живот.

Следващата стъпка надолу в дееволюцията – съзнателността е сведена до минимума да пита себе си дали е правилно и дали трябва да се направи нещо, поглеждайки списъка с установените и общоприети норми, закони, цели и желания, евентуално и минал предишен опит – след което или конкретното действие се изпълнява, или не. Без други „еретични въпроси и помисли”.
 
Предпоследната стъпка надолу е несъзнателното следване (точно като машина) на командите от по-висшестоящите в матричната йерархия. Вече няма съзнателност – няма дори минимално питане. Каквото ти сипят, всичко си изяждаш ... дали хомосексуалност, дали някаква религия, дали някакъв социален строй – за теб няма значение, важното е да оцелеш и да се приспособиш към .... „здравото и зряло общество”. Да си част от него, че иначе ако останеш сам ... о, тогава тежко ти – ще се изправиш пред илюзиите, страховете, миналото си в невежество ... и да не забравяме тези, с които уж сте се разбирали, уважавали и живеели добре. Както казваше епичната панда в Warcraft III TFT: „Now ... you are endangered!” :D

Последната стъпка е не просто себезаблудата, невежеството, неосъзнатото живеене, непритежаването на качества, умения, усещания – а несъзнателното спъване на останалите Съзнателни същества – вярвайки си, че ти знаеш, можеш и си опитал от всичко, споделяйки "опита си" с другите, имайки 'добри намерения' (колко хубаво приспивателно) – но всъщност продължаваш да овековечаваш матрицата по този начин, противопоставяйки се на всичко извън кутията от норми ... Ти си в невидими окови – буквално! Не защото си осъзнат лицемер – а защото си се превърнал в несъзнателен такъв към божеството вътре в теб и към другите, както и незрящ слепец за оковите и границите. Дори на следващото поколение с усмивка даваш новия чифт окови още от малки ...

Това, че не виждаш оковите – не те прави свободен. Най-голямата илюзия за съществото на този етап от развитието му е собствената слепота!

Ти къде се намираш по стълбицата, читателю? Ще е хубаво и за двама ни да не се намериш някъде. :) Ако пък се намериш – поне не си слепец и има с какво да се занимаваш вътрешно. :)

Ако някъде си бил провокиран емоционално-ментално, то написаното е напипало някой твой несъзнателен и незрял аспект. Глупаво би било да използваш егото си и да окачествиш текста и носителя му като враг или каквото и да е там ... :) Ако намеренията ми бяха такива, този текст не би се появил.


~~~



Активен

Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #1 -: (Петък) 15 Юли 2016, 16:37 »

Не мога да подмина този текст.Всъщност,няма да добавям кой знае какво,защото той е достатъчно съдържателен.
Само искам да отметна положителния си отзив.

Може би ще е уместно да предложа едно подходящо според мен допълнение.
Повечето на страницата е цитат от "Вътрешен космос",а по-надолу е краткото допълнение от автора на сайта.

http://spectator-bg.blogspot.bg/2014/07/blog-post_6539.html

"Другата страна на монетата е ти да изпълняваш това, което те "желаят" , демек,това,което колегата нарича S.T.O.

А от мен е тази картинка:



"Това, че не виждаш оковите – не те прави свободен."

Ако картинката ви изглежда леко изкривена горе вдясно и долу вляво,това е оптична илюзия.
Психологическият еквивалент на оптична илюзия е невиждането на оковите.

Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 425
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #2 -: (Неделя) 06 Ноември 2016, 13:19 »

http://portal12.bg/cache/image/5bb0a97166a1cd44a61c216b2c6bfc2b/shutterstock-148357046.jpg
Стъпките към (Де)еволюцията
В края на Ноември месец, Портал12 ще представи първата от години насам книга, по мисли и разговори с д-р Тимен Тимев. Днес ви споделяме кратък откъс от разсъжденията на алтернативния учен, психиатър и писател, по темата за мисленето по отношение на Бог.



" Класическият човек се разтреперваше само при мисълта, че може би няма Бог. Най-потресаващата мисъл за класическият човек беше потресаващата идея, че може би Бог не съществува. За модерният човек обратно – той е дотолкова затънал в греха и порока, че най-смущаващата мисъл за него е, че може би има Бог.

Модерният човек се страхува от Бога. Съвременният дух е роден от чувството, че можем да се скрием, че е възможно да основем една субективност, която се основава на скритостта. В малката ни субективна, човешка и подла душичка се явява лъжливото усещане, че може да се скрие. Обратно, ако не е възможно да се скрием, тогава невъзможно е да укрием каквато и да е тайна.

Всевиждащото око и всечуващото ухо забраняват да се скрием, но модерната душа е родена не от откритостта, а от скритостта. Скритостта дава възможност за маската, за театралността, за преструвката, за играта, за подлостта. Цялата гама на богатството на човешката душа се основава върху пороците, от излизането от редното в нередното, от правилното в неправилното, от симетричното в асиметричното.

Моралът се основаваше на симетрията което означава, че въпросът има отговор, че имахме симетричното тиктакане на въпрос и отговор, т.е. имахме симетричното движение на отговорност, защото имахме възвръщаемост. Днес живеем в епохата на невъзвращаемостта, това е епохата на безотговорността. Ние можем да живеем без да отговаряме на зовът, на въпросът, на викът на съвестта, но съвестта се явява посредством зов. Този зов апелира към това правилно, което трябва да отвърне на неправилното. Зовът апелира към тази вяра, която трябва да отвърне на нашето съмнение. Зовът апелира към тази радост, която би трябвало да отговори на нашето страдание или обратно - зовът апелира към това смущение, което трябва да ни извади от механичната несмутителност.


Този, който иска да ни отнеме грехът иска да ни отнеме познанието.
Съвременната душа разчита на скритостта, на подлостта, на лицемерието. Тя разчита на това, че може да се скрие от всевиждащото и всечуващото и от това, че нямаме отговор. Ние нямаме отговорност защото нямаме възвръщаемост, излезли сме в абсолютната порочност на невъзвръщаемата безкрайност, т.е. на асиметричния свободен импулс.

Сартр казваше, че ние сме порязани от свободата. Аз казвам, че ние сме ударени от пламъкът на свободата, пронизани сме от копието на свободата. Нашето чело е разцепено от мечът на свободата което означава, че ние не можем да се отървем от тази свобода и да се върнем като необходимост. Ние сме излетяли напред в безкрайността. Тази невъзвръщаемост е нашата съдба. Ако можем да се върнем ще се получи симетричното люлеене на махалото, на въпрос и на отговор, на зов и на отговор. Ние сме зов, на който не може да се отговори, защото самият зов е движение към безкрайността, той е безкраен. Безкрайността може да се върне само като крайност, т.е. крайността е тази, която връща безкрайността и именно симетрията на добродетелите.

Добродетелите са способността да се прекъсне безотговорността и да се стигне до отговорност, но отговорността предполага тиктакането на въпрос и на отговор, на престъпление и наказание, на престъпление и разкаяние. Целият морал се основава на симетричното махало, на симетричната осцилация между въпросът и отговорът, между въпросителността и отговорността, между акцио и реакцио. Ние днес сме активност, която не може да се върне и зов, който не може да дочака своят отговор. Ние не знаем кого зовем, защото самият зов е станал безкраен, а този, когото зовем е изчезнал поради нашата безкрайност. Може да се зове безкрайното, но зовът трябва да бъде краен, а когато зовът стане безкраен - безкрайният субект, който трябва да отвърне на нашия зов изчезва.

Излизането на човек в скритостта и анулирането на всевиждащото око и всечуващото ухо означава, че ние днес намираме субстанцията на нашата душа в скритостта, а не в откритостта. Тази скритост е именно майката на нашите пороци. Тази множественост, тази игра да преминаваме от оригинали в копия, от копия в огледала, от образи в оглеждащи се същества – това е азбуката на нашата безсъвестност. А всъщност на човек му е дадено всичко! Един поразяващ пример за това е, че цялото бъдеще е в нас, а ние се стремим да го постигнем! Ние сме божествени, а търсим Бога! Бог е в нас, а ние го търсим далече…

Ние притежаваме молитвата и медитацията чрез акта на вдишване и издишване - всеки път когато вдишваме ние медитираме, а когато издишваме се молим. Незнаейки това, ние съчиняваме цели практики що е медитация и що е молитва и след дълго изучаване откриваме, че при медитация вършим акта на асимилацията и цялата вселена влиза в нас. При вдишване ние медитираме, а при молитва ние излитаме към цялата вселена – това е акта на издишване, на дисимилация.
Ние притежаваме всичко, но не го знаем. Ние непрекъснато вдишваме и издишваме – когато вдишваме ние медитираме, защото вкарваме светът в себе си, чрез акта на асимилация, а когато издишваме се молим, защото изкарваме света навън от себе си. При медитация интериоризираме външния свят, за да образуваме нашата душа и психика, а когато се молим екстериоризираме нашата душа навън, за да възвърнем света. При естествената пулсация на медитативното вдишване и молитвеното издишване имаме моралът, който се основава на равномерното и ритмично полюшкване на махалото. Ние затова имаме морал докато имаме моралното тиктакане на въпрос и на отговор, на желание и на удовлетворение, на амбиция и на отговор, на мечтание и реализация.

Днес ние сме желание, което не може да бъде удовлетворено и зов, който не може да стигне зовящия.
Защото е загубен контактът между човешката от време на време спираща мисъл и неспиращата да тече мисъл на небето. Изгубили сме контакта на съвестта. Затова, за да може да оживее човечеството, трябва да му върнем съвестта, а за да му върнем съвестта трябва да му върнем срамът, за да му върнем срамът трябва да му върнем чувството за редност и нередност, за греховност.

Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #3 -: (Неделя) 06 Ноември 2016, 14:21 »

Съвършено вярно. Обсъдили сме тази завръзка под множество форми тук из форума, и ще продължаваме да я обсъждаме, докато всички не си дадат сметка около какво се върти всичката ни съдба.
Активен

Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални