Страници: [1] 2 3 ... 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Мистично Християнство/Православие и Източни учения - сходства и различия  (Прочетена 2220 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« -: (Вторник) 12 Юли 2016, 17:02 »

  О*уражен от отговора на Мила на мое ЛС,реших да започна тази тема.Като увод ще се самоцитирам с моето ЛС до Мила,за да илюстрирам с каква нагласа подхождам към темата.


   "Мислех си,че би могло да се получи интересна тема,посветена на мистичното християнство(доколкото е подходящ тоя израз),съпоставено с някои източни идеи(йога и будизъм).По-конкретно ме интересува исихазмът,където виждам(или ми се привиждат) такива паралели.Попрочетох някои неща за Григорий Синаит и Григорий Палама.Ще ми се да мисля,че би могло да се получи интересно съпоставяне.Ти от християнска гледна точка,аз откъм източната.
     И не елементарно спорене в стил "нашето гардже е най-хубаво",а изследване на сходствата и различията и какво би могло да се вземе и от двете.

     Аз се изказвам заядливо за някои религиозни концепции по отношение на институционализираната догматична религия,защото я считам за гробница за духа(който каквото и да разбира под "дух" и "духовност"),но правя разлика между закостенялата(по-точно е може би "затлъстяла") конструкция,която наричам Кривославие и положителния потенциал на Православието.
     Една тема,в която да изследваме различията и възможните сходства(и евентуалният им положителен потенциал) между мистичното Православие и Йога/Будизъм.
     И в тази тема предварително да се споразумеем,че можем да "атакуваме" взаимно някои свои несъгласия,но не за да доказваме кой крив,кой прав,а като начин в един свободен(от личностно противопоставяне)спор(предпочитам думата "дискусия") да търсим възможости за евентуално сходство/сближаване между някои (привидни може би) различия.Сегиз-тогиз може да съм заядлив,но не  към теб,а към дразнещи ме Кривославни скудоумия.
     Мислех си за евентуално заглавие като:
"Мистично Православие и Източни учения - сходства и различия"
Съвсем примерно.Но ми се струва,че не съм най-подходящия за автор,защото може да залитна повече към Изтока,а и не съм достатъчно запознат с Християнството в нужната степен."

    Спрях се на този вариант на заглавието,защото ми се ще да обърна вниманието на Християнството като цяло,но ще започна с Православието,защото сме в неговата територия,тъй да се каже.

   За начало,представяне на исихазма,а по-късно ще коментирам някои пасажи.
(Имам папка с отметки "Православие".И както казах,различавам го(за себе си) от туй,що наричам Кривославие).

http://dveri.bg/cuud

А тук има по-технически,да ги наречем детайли.

http://www.pravoslavie.bg/%d0%9c%d0%be%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be/%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%b0%d0%b7%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d1%81%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86/
     
     
Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Неактивен HomerCat
Hero Member
*****
Публикации: 1067
Пол: Мъж

« Отговор #1 -: (Вторник) 12 Юли 2016, 18:13 »

  Цитати от втория линк:

   "ИСИХАЗЪМ (от гр. hesychia – покой, безмълвие, вглъбеност), мистично течение във Византия.
В по-широк смисъл – етико-аскетично учение за пътя към единението на човека и Бога чрез „пречистване на сърцето” със сълзи и себе-съсредоточаване на съзнанието; включвало система на психофизичен контрол, имаща известно външно сходство с методите на йогата."

   "Учението за телесните центрове, а също и методите, свързани с дишането и многократното повтаряне на едни и същи думи, пораждат естествени асоциации с редица източни традиции, но в тази статия по ред причини не смятаме да развиваме тези асоциации."


    Една от тези причини би могла да бъде културният обмен между елинистичната и будистката култури.
Гръко-будизъм:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

    Разбираемо е нежеланието на ортодоксалното православие да се правят такива паралели,защото това би било хвърляне на сянка на съмнение относно произхода на исихазма като автентична част от православното учение.
Аз като свободен от догматизъм в мнението си мога да допусна(без да съм категоричен) такова повлияване,което е било разбира се преработено в някаква степен.

   "Въпреки че основните положения на исихазма са били изложени писмено едва в началото на XI век, според православната традиция това учение се е появило в дълбока древност. Дълго преди основните му принципи и методи да бъдат подробно разработени и описани в трактатите на отците на Църквата, то се е предавало устно от учител на ученик."

Основното ядро в будистките тантри също се предава само устно,от гуру/ламата към ученика.

    Но мога да допусна и че исихазмът наистина се е зародил в лоното на Православието.(Но в този случай изразът "в дълбока древност" не би следвало да се отнася за време,по-древно от възникването на Християнството,нали?)В горния цитат съм подчертал две думи.Психофизичното устройство на човека е "изпълнено" по една схема,все едно от каква религия е,или дали е атеист.Така че е възможно,използвайки определени психофизични закономерности,различни учения независимо едно от друго да достигнат до сходни практики,разбира се,пречупвайки ги през призмата на своя контекст и съответното тълкуване.

    Така че аз само представям някои сходства,които виждам,или както се самоцитирах в първия пост,ми се привиждат(може би).

  "Един от основните парадокси на духовната практика е, че нейната успешност (придобиването на „исихия”, вътрешно безмълвие и покой; докосването на „нетварната светлина” и преображението на ума) зависят изключително от „благодатта”, идваща от Бога, която е Негов дар за човека. Никакви човешки действия не могат да гарантират стигането до целта на духовната практика, но ако в същото време човек не прави нищо от това, което обикновено се нарежда от „монашеското трудене”, и не предприема тази крачка към Бога, то най-вероятно изобщо нищо няма да стане. Този парадокс на духовната практика е валиден, разбира се, не само за християнството, но и за духовните практики на всички религии..."

    С изключение на Будизма,където няма Бог.Това не е точен цитат,а почти,че Буда е казал:"Постигнете собственото си спасение с прилежание" и "Бъдете сами на себе си светилник".

   Тук виждаме концептуално различие.А ето и някои сходства(поред мен,не ангажирам никого).

   "Застанал в седяща поза и опрял брадичка върху гърдите си, молещият „насочва ума в сърцето”

Сърдечната чакра е важна в Будизма и Дзогчен,а брадичката в/у гърдите е Джаландхара бандха/гърлено заключване.

  "В картината на света, създадена от екстровертирания гръцки дух, понятието „светлина” е предполагало не само буквалното си значение, т.е. противоположност на тъмнината, но и „ясността” – ясността на разбирането, ясността на смисъла, ясността на идеята."

Относно подчертаното по-горе."Ясната светлина" на чистото осъзнаване/буда природата на ума е основна идея в будистките тантри и Дзогчен.И тази светлина е изначална,несътворена и неразрушима.

"нематериалната „светлина в ума”

„нетварна” светлина

Да де.

"Като метафора за обозначаването на тези божествени еманации, тънки енергии, изпъква образът на „несъздадената светлина”.

Сещам се за "тънкото" или "неуловимото/илюзорното тяло",разбирай,енергийното.

Ще взема да почина...ъъ,не в Църковния смисъл.Почивка от писането имам предвид.



  
  
Активен

Сънят на Разума ражда борба с Егото.
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #2 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 00:31 »

     Предвид изключителната всеобхватност на темата ще подходя по необичаен за мен път - вместо да се фокусирам в общото, ще прегледам доколкото имам поглед именно отликите между Православното Християнство с мистичен уклон и Източния светоглед.
      Както споделих на HomerCat аз не знам нищо за Исихазма, т. е не знаех, докато не се зарових днес, не толкова в четене, колкото във вътрешно съзерцание. Това, което ми направи силно впечатление е действителната отдаденост на монасите, посветени в мистиката на Исихазма. Защото Исихазма не напуска монашеската обител. Може би в това се доближава до Будизма!
Както HomerCat е отбелязал - безмълвното вглъбено служение, отдадено на вътрешна молитва, често с думите..."Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“  ги приближава до крайните аскети. Разликата с тях е, че при Източните учения аскетизма е насочен към изпразване на съзнанието, докато в Християнството се извършва единение с Бога - Аз Съм, посредством Живот в Светия Дух, така щото вътре в Лоното на Бога, в тишината на безвремието съзерцаваш неговата Благодат, посредством твоето цялостно лично присъствие. Не отричаш аза, а посредством присъствие в Духа заживяваш в Светлината на Бога. Именно това състояние преобразява физически. В единия случай имаме безлична среда, в която разтваряме присъствието си, а при християнската аскеза се свързваме с личност - Бога и Живеем в Него. Думите не са светски думи, а думи на Бога. Веднъж "влезли" в Него думите оживяват. В смисъла на това единение се казва -  вътре във "вътрешната стаичка", в тишината на душата да протича молитвата, в сърце и разум, освободен от светска суета. Мисълта се концентрира през сърдечния център в молитва (вътрешния диалог, създаващ обичаен мисловен шум, съдействащ тление утихва)  и така до просияване на Нетленната свтлинна дреха на Бога. Често сдържани състояния изтичат с порой от сълзи, които  нямат общо с някакво конкретно вчувстване, а са плод на отдадеността и разтварянето на душевните възли в потока на Неговата енергия, която ни осветява. Исихастите са обвинявани, че прекрачват Догмата, по отношение на твърднието си за виждане на 'нетварната светлина'.
По повод книгата си "Ще видим Бога както си е" старецът - исихаст Софроний Сахаров е уличен от академичното богословие в т. н 'духовна прелест', понеже Догмата се позовава на думите на евангелиста Йоан (най-младия от Иисусовите апостоли, любимия му ученик), който казва, че единствен Сина е видял Отеца. Но исихастите говорят не за лице на Бога, а за енергията му:
  Старецът никъде не пише, че е видял Божията същност, а че се е удостоявал да види Божествената светлина, Която според определението на св. Григорий Палама също е Бог, но не в Своята същност, а в Своите енергии.

При Сравнителен анализ с източните разбирания се среща твърдението, за това че Прана е безлична енергия, докато Светия Дух е Личен, към Него можеш да се обърнеш, но не и към енергията, каквато е Прана. Всъщност стига се до там, че се казва, че практикуването на източни практики (йога, тай чи) отключват всякакви енергийни отконения, именно защото Прана(ци/чи), бидейки тълкувана/и като безлична би могла да бъде манипулирана във вреда на практикуващия съответната техника. И това е така. Иска се съзнателност. Учител. И самонаблюдение. Какво се иска в Християнството, особено монашеството. Отдаденост, вяра, служение.
И както казва архим. Софроний Сахаров - "... който се обръща към православието, трябва да премине през поне 20-годишно духовно ръководство от опитен старец – за да се научи да живее православно и православната догматика да определя организацията на живота му. 
http://sofroniesaharov.blogspot.com.es/

Т. е според Православното верую се иска "Опитен" посветител, който да ръководи духовното израстване.
Според мен за общение с Духа Свети по скоро е нужна откритост, точно каквато, когато раждаш една творба, идея, дори човешко дете, а учителя, или посвещаващия следва да се намесва не повече от акушер, т. е да наблюдава тихо, незабелязано процеса, при който ученика да съумява да е присъствен, свободно да участва  без усложняващи условности. Защото Духът е самата Божия страст.




         Софроний Сахаров  ме впечатли. Живота му, от който са останали писма и книги, е не толкова светски, колкото обвързан с дело в  Бога. Аскет - исихаст, близък до епохата ни. Живял в обителта в  Света гора. По времето на СССР, когато Църковната дейност е ограничена, работел в Англия в манастира на св. Йоан Предтеча. Сигурно е от малкото наистина класически свети старци в наши дни. И на младини е бил последовател на източните религии, в продължение на осем години.
Ето какво пише за този момент от личната му история:
«Най-недопустимо е смесването на Иисусовата молитва с йогата, с будизма или дори с “трансценденталната медитация” и други подобни практики. Тези учения се различават радикално от християнството по това, че в основата на нашия живот е Откровението за личния Бог: АЗ СЪМ. Всички други пътища отклоняват ума на човека от личните взаимоотношения между Бога и молещите се към областта на един абстрактен свръхличностен Абсолют, към обезличаваща аскетика.

Медитацията като отвличане на нашия ум от всякакви образи може да ни носи усещане за покой, мир, излизане от условията на времето и пространството, но в нея липсва съзнателното изправяне пред личния Бог; в нея няма действителна молитва, тоест молитва лице в Лице. Това може да доведе дотам, че увлеченият по медитацията да бъде удовлетворен от психическите резултати от подобни експерименти и, което е най-лошо, за него да стане чуждо възприятието на Живия Бог, на Личностния Абсолют»   
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #3 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 01:08 »


HomerCat:
   С изключение на Будизма,където няма Бог.Това не е точен цитат,а почти,че Буда е казал:"Постигнете собственото си спасение с прилежание" и "Бъдете сами на себе си светилник". 


Забележи обаче какво всъщност е Бог, какво е 'името Му' и сравни с това горецитирано твърдение. Името на Бога е - Аз съм. Какво де факто означава това? Това е Самосъзнанието. Защото самия Христос възкликва - "казано е богове сте вие"! Т. е тази нетленна светлина, явила се на Мойсей, заявила се като Самосъзнание, защото какво означава Аз съм. Съм - от ставам, изпълнявам, присъствам. Е, присъствайки не си ли сам на себе си светилник, защото чрез присъствието си поддържаш вътрешния си огън. Ако щеш - чакри, но извън рамката на седмичността, за да преминеш над тленната светлина. Т. е в трета троица въртящи се колела. Ако приемем тристепенно тялото от коренна чакра до над теменна.
Или, за да обосновем Прана като присъствена, съзнателна енергия, ни е необходима самата прана и Аза. Без Прана няма да има какво да гори, а без Аза няма да има защо да гори, т. е какво да поддържа цялостта.

 
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #4 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 03:39 »

 В предния отговор написах:
Или, за да обосновем Прана като присъствена, съзнателна енергия, ни е необходима самата прана и Аза. Без Прана няма да има какво да гори, а без Аза няма да има защо да гори, т. е какво да поддържа цялостта.

От това следва, че Бога е Цялост. И Дух и Присъствие на Аза. И само в Него бихме могли да схванем енергиите Му, но не и отделени, в следствие на себеупованието. Или ако се върнем на онази метафора, която Митко употреби в друга тема *, то капката сама по себе си не би могла да се самоопредели, извън Океана. Т. е Егото има своето смислено отделяне, само за да се възвърне накрая в Цялостния си Аз - център Бога. Падение, заради възвръщането в Бога. Защото отделено възприема собственото си отражение като Бог, вмесро да разбере, че е Негова еманация. Проблема е, че това отделяне, дори само като мисъл, възпрепятства живота ни. Живот извън Него е смърт, защото се  потапяш в сянката.Той е храната ни, нашата естествена среда.

* цитат Митко:
       Да  са  представим  океана  можем  ли  -  Не,  не  можем,  но  въпреки  това  го  познаваме  (повърхностно) и  разсъждаваме  върху  познатото  ни.  Живота  в  океана  не  е  част  от  него,  но  е  пряко  зависим  от  условията  които  създава  и  живота  е  задължен  да  се  приспособява  към  тях.  Самоволието   значи  смърт.  Живота  на  Земята  е  в  същата  зависимост,  само,  че  от  атмосферата.  Душите  ни  не  се  нуждаят  от  вода  и  въздух,  за  тях  е  необходима  друга  среда.  Тази  среда  е  информационна  (съзнание),  душите  ни  не  са  част  от  нея,  но  са  пряко  зависими  от  законите  определящи  естеството  й 
     Следователно  Бог  е  реалността  в  която  може  да  съществува  една  единица  ЖИВОТ. 
     И  светлината  е  с  материална  и  вълнова  структура.   


 
Активен
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #5 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 06:18 »

Molitvata e  "meditacia" za surceto, zashtoto kakto pri meditacia, ymut zamlukva, taka  i kogato se molim s dulboka viara,I surceto pritihva I ostava da pulsira samo molitvata..energiata izvira chista I nepodpravena ot uma..
Активен
Неактивен mimeto
Jr. Member
**
Публикации: 92

« Отговор #6 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 09:26 »

Ще си позволя пак да цитирам "любимите книжки", но мисля, че сега им е дошло времето.

— Издадено е още едно изследване на молитвата — добави той. — Това е очарователно.

— И какво се е установило? — попитах аз.

— Изследвали са въздействието на молитвата върху хора, които имат медицински проблеми, и са установили, че пациентите, за които има хора, които се молят редовно, получават по-малко усложнения и се подобряват по-бързо, дори когато не знаят, че за тях се отправят молитви. Не може да съществуват неопровержими доказателства, че молитвата притежава реална сила, но е установено и още нещо. Установили са, че най-ефективна от всички е молитвата, която е формулирана не като молба и искане, а като утвърждение.

— Не разбирам точно какво искате да кажете — споменах аз.

Той ме погледна с кристалносините си очи.

— Направили са изследване на двата типа молитва. Първият е молба към Бога или Божественото да се намеси и да помогне на болния човек. Вторият е просто утвърждение с вяра, че Бог ще помогне на този човек. Разбирате ли разликата?

— Не съм съвсем сигурен.

— Молитва, която е отправена към Бог да се намеси, предполага, че Бог може да се намеси, но само ако реши да удовлетвори нашата молба. Тя предполага, че ние нямаме друга роля, освен да се помолим. Другата форма на молитвата предполага, че Бог е готов и има волята, но е установил закони на човешкия опит, такива, че удовлетворението на молбата ни зависи до голяма степен от сигурността на нашата вяра, че молбата ни ще бъде удовлетворена. Затова молитвата ни трябва да бъде утвърждаване, което огласява тази наша вяра. В изследването се е доказало, че такава молитва има най-голям ефект.

Кимнах с глава. Започнах да разбирам за какво става дума.

Мъжът се загледа встрани, сякаш си мислеше за нещо, и после продължи.

— Всички велики молитви в Библията са не молби, а утвърждения. Помислете си за Отче наш. В нея се казва: „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщен дай ни днес и прости нашите дългове.“ В тази молитва не се казва „Моля те, Боже, можем ли да получим малко храна?“ и не се казва „Моля те, можем ли да бъдем простени?“ Тя просто утвърждава, че тези неща са на път да се случат и когато с вяра приемаме, че това ще стане, ние предизвикваме то да се осъществи.

Той отново замълча, сякаш очакваше да му задам някакъв въпрос, и продължаваше да се усмихва. Позасмях се леко. Настроението му беше толкова заразително.

— Някои учени твърдят — продължи той, — че тези открития крият и още нещо, нещо, което е от дълбоко значение за всеки жив човек. Те поддържат мнението, че ако нашите очаквания, онова, което приемаме с вяра, прави молитвите ни действени, тогава всеки от нас излъчва сила, излъчва молитвена енергия, която е могъща и я излъчва към целия свят и през цялото време, независимо дали го съзнава или не. Разбирате ли колко вярно е това?

Той почака моя отговор.

— Ако молитвата е утвърждение, което се основава на нашите очаквания, на нашата вяра, тогава всичките ни очаквания имат молитвен ефект. Ние фактически се молим през цялото време за определено бъдеще за себе си и за останалите, макар и да не осъзнаваме напълно този факт.

Той ме погледна така, сякаш току-що е пуснал бомба.

— Представяте ли си — продължи, — науката доказва твърденията на повечето езотерични мистици от всички религии. Всички те твърдят, че ние оказваме мисловно и духовно влияние върху онова, което ни се случва в живота. Спомнете какво е казано в Писанието, че вяра колкото едно синапено зърно може да премества планини. Ами ако тази способност се окаже тайната на истинския успех в живота, на създаването на истинска човешка общност? — Той присви очи, сякаш знаеше повече от онова, което казва. — Трябва да си дадем сметка за начина, по който се проявява всичко това. Време е.

https://chitanka.info/text/2771/2#textstart


И допълнение във втората част на филма, който давах в темата за Исус Христос. Онзи линк вече не е активен, но го намерих тук:
https://youtu.be/ibgy1YAOctU?t=8m51s

От 8 до 22 минута лекторът обяснява силата на молитвата. На 13-та минута твърди, че чувството, което излъчваме от сърцето си (като електромагнитно поле) е събирателно от излъчванията, които са генерирани като мисли (в горните три енергиини центъра - чакри) и емоции (в долните три енергиини центъра). Някъде в първата част беше обяснено по-подробно.
Активен
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #7 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 09:58 »

Molitvata e  "meditacia" za surceto, zashtoto kakto pri meditacia, ymut zamlukva, taka  i kogato se molim s dulboka viara,I surceto pritihva I ostava da pulsira samo molitvata..energiata izvira chista I nepodpravena ot uma..
Pff...samo kak sum go napisala..
Iskah da kazha, che pri dulboka molitva energiata se izliva out surceto bez uma da ja " zamursiava"
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #8 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 11:28 »

Цитат на Psyhea:
  Исках да кажа, че при дълбока молитва енергията се излива от сърцето без ума да я "замърсява"

Psy, разбира се чудесно.
Според мен, когато човек е искрен той е цялостен. Тогава и ум и сърце в едно работят, непреднамерено.

mimeto, Привет!
. Затова молитвата ни трябва да бъде утвърждаване, което огласява тази наша вяра. В изследването се е доказало, че такава молитва има най-голям ефект.   

И е точно така.
    Някой би казал, че огласяването на намерението също дава резултат, без при това да е от вяра в Бога. Каква е разликата тогава?
   
    За повечето хора утвърждението извира от тях самите и вярата в собствения потенциал и нуждата от вяра в Бог изобщо им е непонятна. За подобни индивиди една "свободна"  от Бог "практика" е понятна. Да речем за тези хора е по-приемлива представата за безличностния Абсолют. Каквато представа дава Будизма да речем. С какво едно утвърждаване на вярата на християните в Бога е по-значимо, та молитвата на един християнин би била по-ефективна от техниките на един йогин, който концентрира медитативно едно намерение?
    Въпросът ми е обърнат към всеки. Просто използвах този пример. Моята позиция е, че без Бога намерението е неизпълнимо, защото Той е допустимостта за едно случване. Защото Бог е тъканта  на процесите, тяхната енергия  и когато един процес не е подхранван той замира. Ако едно съзнание биде отлъчено от един процес той замира. Молитвата насочва съзнанието  и извиква присъствие. 
     
Активен
Неактивен teodordt
Full Member
***
Публикации: 151
Пол: Мъж
"Защото няма от какво (да се страхува)."

« Отговор #9 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 12:14 »

Molitvata e  "meditacia" za surceto, zashtoto kakto pri meditacia, ymut zamlukva, taka  i kogato se molim s dulboka viara,I surceto pritihva I ostava da pulsira samo molitvata..energiata izvira chista I nepodpravena ot uma..
Pff...samo kak sum go napisala..
Iskah da kazha, che pri dulboka molitva energiata se izliva out surceto bez uma da ja " zamursiava"
Без лоши чувства!
http://prikachi.com/images.php?images/489/8834489t.jpg
Активен

В нашата история (а и в историите на други страни) от XVIII в. до сега няма нищо по-задушаващо от "братската любов" на една голяма европейско-азиатска страна с имперски амбиции и нейните "освободителни" напъни.
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #10 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 12:52 »

Ще цитирам още от споделения опит на Софроний Сахаров относно източните техники. Неговия жизнен път е най-удачния пример, тъй като е живял с цялата си воля в Бога, посредством аскезата на Исихазма и понеже сам той в младини е практикувал техниките на източните религии.

«Като се убедих, че всички човешки усилия не са достатъчни, за да постигна търсената от нас вечна Истина, тъй, че да се слея с Нея, да Я имам като свое лично достояние, се обърнах към молитвата, отначало към нехристиянската, от типа на далекоизточните медитации. Мина доста време, около 7-8 години, докато не осъзнах със страшна сила, че съм на погрешен път: в духа се яви Онзи, Който рече: “Аз съм Истината” (Йоан 14:6). О, този светоносен миг, дето ме изведе от ада на смъртната тъма – с цялото си същество аз почувствах, че съм стъпил на верния път[ii]»
«При новото връщане към Христос, моят “източен” опит, продължил около седем-осем години, се яви пред моя дух като най-страшното престъпление пред любовта на Бога, Когото душа ми познаваше от най-ранно детство[iii]»
«Скъпо платих за заблудите, от които се увличах около седем-осем години. Разсъждававайки по човешки, нямаше да мога със собствени сили да се измъкна от бездната на трансцендентализма на източното виждане: Свръх-Личния Абсолют…[iv]»

«Чудесен беше и първият ми младенчески опит на Бога; и това наложи върху мене печата на Духа, който ме спаси от това страшно падение, на което се подложих в горделивото движение на невежеството си в духовната сфера: имам предвид моето отклонение към опита на източната мистика[v]»

«В това устремяване към универсалното, трансценденталното, свръхличното, човекът, като жива личност, трябва да изчезне. Паралелно с това и на Изток човешкият ум е търсил сливането с абсолютното Битие, което трансцендентира всичко характерно за света на преходните явления. Създавал се е разрив между реално съществуващото и абстрактното съзерцание на човешкия разсъдък… Във всички тези случаи наблюдаваме разслояване на цялостния човек, което свършва с пълното му унищожаване[vi]»
«Медитациите водеха до покой поради разсейването от грижите на земния живот, даваха ми часове на интелектуална наслада, възнасяха ме в мними духовни сфери, издигаха ме над заобикалящата ме среда. Философски не можех да възприемам Абсолютното Начало като личностно. Причината отчасти се криеше в това, че следвах общата заблуда на кръговете, в които се движех: смесването на понятието за личност с понятието индивидуум, а пък те философски са диаметрално противоположни. Като дете бях научен да се моля на Безсмъртния Отец Небесен, при Който са отишли всички мои деди и прадеди. Тогава, в детската вяра (ср. Мат. 18:3; Лука 18:17), Личността и Вечността се обединяваха лесно. И така, от младенческа възраст възприетият от мен християнски персонализъм стана в един момент най-съществения въпрос: Битието, абсолютното, може ли да бъде персонално? Моят искрен “източен” опит беше приел по-скоро интелектуална, откъсната от сърцето, форма: аскезата на откъсване от всичко относително чрез ума. Постепенно се убеждавах, че съм поел неправилен път: вървя от истинното реално Битие към не-битието[vii]»


Кога една мисъл, едно твърдение, убеденост отразено в молитва е с най-голям заряд? - Когато е утвърдено от сърцето. Всяко намерение със сърце е окрилено. Когато обичаме отдаваме всяка секунда от себе си в едно намерение и мисъл и сърце работят в едно. Тогава се задейства цялото енергийно тяло, всеки участък  от него влиза в общение със своя космичен еквивалент, самата Божествената Цялост. Така ги виждам аз нещата. Докато в тази своя изповед Софроний Сахаров споделя, че при източните учения бива откъснат " от всичко относително чрез ума."
Умозрителния интелектуализъм е който ражда разделението. Лишено от сърдечност съждение поражда съмнение.
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #11 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 13:13 »

Molitvata e  "meditacia" za surceto, zashtoto kakto pri meditacia, ymut zamlukva, taka  i kogato se molim s dulboka viara,I surceto pritihva I ostava da pulsira samo molitvata..energiata izvira chista I nepodpravena ot uma..
Pff...samo kak sum go napisala..
Iskah da kazha, che pri dulboka molitva energiata se izliva out surceto bez uma da ja " zamursiava"
Без лоши чувства!
http://prikachi.com/images.php?images/489/8834489t.jpg
?!
Активен
Неактивен teodordt
Full Member
***
Публикации: 151
Пол: Мъж
"Защото няма от какво (да се страхува)."

« Отговор #12 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 13:30 »

Не можах да кача директно снимката, а "шльокавицата" ми действа зле.
Активен

В нашата история (а и в историите на други страни) от XVIII в. до сега няма нищо по-задушаващо от "братската любов" на една голяма европейско-азиатска страна с имперски амбиции и нейните "освободителни" напъни.
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #13 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 13:41 »

Ne si dluzhen da chetesh,shtom ne ti ponasia...
Poveche ne mislia da se obiasniavam za neshto za koeto sum se obiasnila I izvinila pone 10 puti do sega...
Активен
Активен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #14 -: (Сряда) 13 Юли 2016, 14:25 »


Сега го прочетох. Ценни съждения...

   Сърцето – това е целият човек. И затова, ако молитвата се извършва само с ума, тя ще е повърхностна. Но ако умът се съедини със сърцето, тогава ще може да функционира задълбочено. Такава е връзката между органите, в психофизическия състав на човека. За това говорели св. Палама и отците-исихасти.

Има едно слово за молитвата, което се приписва на св. Симеон Нови Богослов, но не е негово. Там се казва: “просохи” е внимание, а “просевхи” е молитва. “Евхи” е моление, молитва, а “прос-” означава приближаване, като например “стъпвам” и “пристъпвам”. Така е и в “просевхи”. А “просохи” означава също и близост до нещо, внимание към нещо или към някого. 


Св. Василий поправя гръцката мъдрост. В Делфи било написано, уж пророчицата Пития го била казала: “Познай себе си” (“Gnosthi seauton”). Сократ и учениците му обичали да го повтарят. Но св. Василий в едно свое слово казва, че човек не може да познае себе си, но може да внимава върху себе си. Вместо “познай себе си” св. Василий казва “внимавай върху себе си”.

Внимателният човек може да направи много повече за себе си, вътре в себе си – на първо място, той може да привлече Божието внимание, Божията любов, Божията благодат. 


Това, което Св. Василий нарича внимание, аз наричам любов. Защото само в любовта имам непринудено внимание. Говоря за любов като състояние на присъствието, не като влюбеност. Защото през личната любов се уча да виждам и другите. Да ги усещам в една любов.
Подобно описание ми изниква, колкото и странно да е от книгата на Херман Хесе "Сидхарта". Момента, в който Сидхарта изпитва персонално страдание от това, пе губи сина си... Тогава загледан в реката осъзнава, че неговото страдание е страданието на всеки понасящ подобно чувство на загуба. Всичко това се разтваря от водовъртежа на времето. От едно лично чувство преминава в съпричастна споделеност. Така се стига до осъзнатото чувство за взаимосвързаност на всяко. От тук едно съзнание може да изпита всеобхватно любовно чувство и чист стремеж за взаимна грижа. Всяка една доктрина след установяването на това единство поема в разни посоки, според изводите които прави. Христос поставя акцента върху любовта.


Така стигаме до най-важното. Какво е спасението? Това е единение с Бога, най-тясно и най-близко. Както Христос се съединил повече от близко със семето Авраамово: “параплисиос”. “Плисион” – означава близо, “плисиос” – това е нашият ближен. А “параплисиос” – това е още повече, отколкото просто да се приближим до тялото и кръвта. Най-голяма близост на приобщаване ние получаваме, когато се причастяваме.

И така, ние се съединяваме с Бога. Но какво е това съединение? По същност? Тогава ние ще изчезнем, това ще бъде пантеизъм, а нас няма да ни има. Та нали Бог е толкова могъщ в своята същност... Това ще е като да хвърлим троха хляб в огъня или капка вода в океана. Какво ще стане там с нея? Затова и съединение по същност няма. Съединение по ипостас в нашата природа е станало само в личността на Христос. Ние се съединяваме само с Божията енергия благодарение на ипостасното съединение на Христос. Той е дошъл при нас, Той е станал посредник, “меситис”. „Ходатай“  не е съвсем точно. Ходатаят “ходи” между двама, аз така чувствам тази дума. “Посредник” – това е този, който стои посредата между двама. А отците казвали (напр. св. Николай Кавасила, от времето на св. Григорий Палама), че това е като един, който взима други двама и ги съединява със себе си и те стават свързани и единни. Така и Христос е Посредник, който е съединил Бога и човека в едно.

Христос е разрушил стената на разделението (срв. Еф. 2:14) и Бог е станал човек – Богочовек. Значи, благодарение на Христовото ипостасно въчовечаване ние можем да се приобщим към божествената енергия, а тази енергия е и съдържанието на божествения живот   

http://dveri.bg/cuud

Струва ми се, че трябва да тръгнем по неравния път на сравнителния анализ. Твърде често срещам понятието "божествена енергия" Мисля нужно е да се уточни какво е Прана. За да има равновесие в изложението на християнската и източните системи.
Активен
Страници: [1] 2 3 ... 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални