Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Сънят като врата към нематериалния свят  (Прочетена 762 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« -: (Понеделник) 02 Май 2016, 14:49 »

     Има различни начини и подходи в развитието на човешкото съзнание, които го отвеждат отвъд границите на триизмерния материален свят в който сме се въплътили в момента. В миналото и през различните епохи са използвани и прилагани различни подходи. Някои от тях са били групови и колективни, други индивидуални под формата на гуру/ученик. Някои са били стриктни, сурови и на моменти принудителни, други са били търпеливи, изчакващи, осланящи се единствено на самомотивацията на обучаващия се. Всичките те по един или друг начин са повече или по-малко ефективни, а някои продължават да се употребяват и прилагат и в настояще време. Ако тези древни и не толкова древни учения са различни врати към нематериалния свят, всяка от които се отваря, чрез съблюдаване и спазване на определен начин на живот, то сънят е също една врата към нематериалния свят и ефективен способ, който е приложим за съвременния начин на живот и по-разбираем от съвременното човечество, спрямо методите използвани в миналото.
     Трудно е да се каже, че целенасочените действия за дълъг период от време, променящи ежедневния живот и осъзнаването, могат да бъдат резултат от спонтанност или неволност - това е път, който всеки човек сам избира. Но е напълно уместно да се отбележи, че все повече човеци в настоящо време, започват спонтанно и неволно да се пробуждат за сънната реалност. Тези които не са имали, започват да имат сънища, а тези които са ги имали, стават по-осъзнати в тях. Има различни причини това да се случва, но общата, тази която ни засяга колективно е резултат от хода на развитие на цялата планета и мястото ѝ в Слънчевата система, в резултат на което сме засегнати и ние като човечество и съответно е засегнат и индивидуалният човек. Този преходен етап се изразява в едно ново ниво на съзнание, което прекрачва границата на триизмерния материален свят и навлизайки в него, част от това което определяме като сън, илюзия, фантазия, започва да се превръща в реалност, толкова истинска колкото истински могат да се дефинират физическите закони на земния материален свят. И това всъщност е причината за заглавието на темата и самото ѝ написване.

     Според мен първо трябва да се направи разграничаване между две неща. В стремежа си да ги синтезирам ще ги формулирам чрез думи като "спане/отпуснатост" и "сън/сънища". Същественото не е в употрeбата на дадената дума и оспорването какво означава тя, а в опита да се разграничат и изложат логически издържано различните процеси и явления когато физическото тяло не бодърства. Една от основните причини за трудността при описване на случващото се, е поради ограничеността на думите като изразно средство. Изобщо в хода на развитието си, като човечество навлизаме в "сфери" на живота, където опита за употрeба на думите като изразно средство, ми се струва че ще става все повече ограничаващ и изкривяващ случващото се и все по-трудно ще бъде изразяването чрез думи.
     Една част от хората, които са направили опит да опишат тези състояния и процеси, стигат до сентенцията, че - "ние все още почти нищо не знае за съня, ние не знаем какво се случва и защо, ние все още не сме наясно как се случва" и други подобни изводи, които не са задоволителни за съвремието в което живеем и по никакъв начин не ни помагат в развитието. Дори самата употрeба на думите - спане, дрямка, сън, сънища, безсъзнание, халюциании, видение, кошмар и други, са почти взаимозаменяеми и припокриващи се на свободен принцип, а значението което имат е като абстракция която е имагинерна и недоказуема или ако е доказуема и потвърдена с факти, често се възприема като маловажна и несъществена.

Двата принципа които могат да бъдат изкуствено разграничени, за да може след това да се съпоставят и същевременно да се запази логиката и разумността в тях, ще се опитам да ги опиша в този вид:
  • Спане/отпуснатост (абстрахиране) - това са тези процеси, които са пряко свързани с физическото тяло. Петте сетива на тялото (зрение, слух, обоняние, вкус, допир) в това състояние престават да регистрират заобикалящата среда, физиологическите процеси са забавени. Мозъкът като събирателен център на нервната система престава да направлява и координира, поради отсъстващото съзнание - тялото е отпуснато, В опоределени моменти мускулите и тези на крайниците най-вече се парализират напълно. В активно състояние остава вегетативната нервна система, която поддържа сърдечната и дихателната дейност и запазва жизнеността на органите и тъканите. Тялото остава автономно-поддържащо се. Съзнанието на обитаващия тялото се фокусира и насочва в други "сфери" на живота, а при връщането си обратно въплътява в мозъка преживяното под формата на спомени, които след събуждане човек възприема като сънища.
  • Сън/сънища (съзнаване) - това са тези възприятия отвъд сетивата на физическото тяло, включително и тези които се припокриват и разпознават като зрителни, слухови, вкусови, обонятелни и осезателни, но вече без участието на самото физическо тяло. Степента на координираност и адекватност, т.е. това което може да се формулира като интелигентна активност по време на сън, пряко зависи от степента на осъзнатост. Спрямо физическата реалност в която физическото тяло функционира, явленията на сънната реалност са по-ярки, с по-голяма наситеност, материята е по-течлива и изменчива, а усещането за време размито и по-трудно за отмерване и регистриране. Законите на гравитацията, скоростта на случващото и другите закономерности са различни от тези на физическия свят и съответно начинът на изява, комуникация и взаимодействие в тази реалност е по-различен.

     В хода на развитие на човешкото съзнание и за всяко едно човешко същество, двата процеса спане и сънуване са безсъзнателни. Но има момент, когато сънуването започва да се превръща в съзнателен процес. Осъзнавайки съня, човек започва да регистрира сънната реалност, без това да смущава и прекъсва процеса на спане. Тялото и сетава продължават да са неактивни, но възприятията и съзнателната активност вече е налице. Както човек има стремеж към интелигентна активност използвайки физическото тяло в настоящата триизмерна реалност в която сме се въплътили, по аналогичен начин има стремеж към същата интелигентна активност, но в сънната реалност - човек наблюдавайки явленията в този нов свят в който се намира, започва да се опитва да реагира адекватно на случващото се. И това всъщност може да бъдат едни от първите стъпки и вратата която се е отключила за дадения човек, прекрачвайки прага ѝ, и навлизайки към един свят с нови предизвикателства.


Пречупени през тази гледна точка, могат да се направят следните съпоставки:
  • Спане без сън - е това съществуване, което може да се опише като безсъзнателност. Физическото тяло е пасивно, а след събуждане няма запечатани налични спомени. Първите такива са от преди заспиването. Думите сън и спане през този етап на развитие са напълно взаимозаменяеми и означават едно и също - несъзнателност, липса на каквото и да е осъзнаване. Самите сънища са налични, но по никакъв начин не се регистрират.
  • Спане със сън. Това е този етап през който човек има запечатани спомени от случилия се сън след събуждане, а също и спомени от осъзнатата активност, когато сънят е бил съзнателен. Това са етапи, когато човек осъзнава че физическото тяло не е неговата истинска същност, а част от същността му, чрез която се проявява. Възможността да наблюдава тялото си като страничен наблюдател му дава недвусмислени доказателства че това е така. Думите спане и сън и съпътстващите ги процеси вече са разграничими и не се припокриват напълно. Човек отчасти или напълно разграничава заспалото физическо тяло което не е активно и сънната реалност в която е активен.
  • Сън без спане - ако спането е процес на отпускане и релаксиране на тялото, в хода на развитието си човек достига такова състояние на съществуване при което отпуска и релаксира тялото си, без нужда от заспиване. Техниките на медитация и медитативното състояние са опити за целенасочени действия именно в тази посока. Сънят в това състояние на съществуване, обхваща "сфери" на живот и отвъд тези на физическата и сънната реалност. Думата сън вече не е уместна, а състоянията и възприятията са различни. Ако в по-ранните етапи когато спане и сън са приложими, на този етап от развитието си, осъзнаването на човек многократно превишава сънната и физическата реалност. Материята отчасти се възприема като енергия, а тялото чрез което се проявява като поле от тази енергия. Местата където се пресичат тези енергийни полета са точките, чрез които съзнанието се фокусира в дадена реалност на съществуване. Човек като че ли започва да се превръща в жител на два свят - това което може да се опише в двете си крайности като материален и духовен. Употрeбата на думата духовен, не е със стремеж към определена религиозна принадлежност, а поради липса на по-адекватни думи. Човек осъзнава, че духовния свят е най-висшата плътност на материалния, а материалния е най-нисшата плътност на духовния. Тяхната цялост (на духовния и материалния) е може би стремежа към единство и единение в което намира баланс, спокойствие и радост от самото съществуване съзнавайки това ясно и същевременно съзнавайки живота около него.
------------------------------------------------


     В темата ще събирам кратки материали свързани със заглавието ѝ - извадки от статии, схеми, изображения, приложими практични закономерности и други неща най-вече по първа и втора точка, без да са систематизирани в определена последователност. Ако някой иска да се включи е добре дошъл. Идеята е да се получи едно сравнително адекватно описание, доколкото думите позволяват и застъпване към прехода в това ниво на съзнание към което сме се запътили - това което наричаме "отвъдно" го приближаваме и прекрачваме, а схващанията за живота, културните ценностти на цивилизацията в която живеем в момента се променят радикално и идеята е да се случи плавно и без ексцесии. Дори тези в "отвъдното" преминали през прехода на смъртта, всички ние ще комуникираме с тях свободно на подобие на телефонно обаждане с човек който е далеч от нас, но по-директно без употрeба на полупроводникови технологични апарати. Тези неща радикално ще променят разбирането на живота за отделния човек, неговите тревоги, безпокойства и страхове, неговите стремежи, радости и цели в живота които иска да постигне и т.н.
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #1 -: (Понеделник) 02 Май 2016, 14:50 »

Начин и навици на спане. Полифазно спане. Приложими методи и варианти за ефективно възстановяване:


Методът на Леонардо да Винчи. Как да се наспим, без да спим дълго.

Полифазният сън най-често се асоциира с името на най-известния изобретател, скулптор и художник от епохата на Ренесанса Леонардо да Винчи.
Той се нуждаел от много време, за да реализира идеите си.
Като знаменит изобретател Да Винчи решил да се възползва от времето си за сън и почивка.
Планът му включвал да спи няколко пъти в рамките на 24 часа, вместо да отделя цялата нощ за сън.
Така геният започнал да спи по 15 минути на всеки четири часа.
В резултат на това Да Винчи редуцирал времето си за сън до час и половина на ден, а останалото време от денонощието, той използвал, за да работи.
Леонардо да Винчи практикувал полифазният сън в продължение на години, без изобщо да се чувства уморен.
Вижте още от тайните на гения във видеото от уеб поредицата "Портретъ"
Добре известно е, че най-ползотворното време за работа е след събуждането от сън.
Тогава човешкият капацитет за полагане на труд е особено голям.
Взимането на почивка на всеки четири часа, от една страна, увеличава времето за работа, а от друг страна, повишава трудоспособността на човек.

Години на експериментиране и опити от други след Да Винчи, оформят пет варианта на полифазния сън.
Вижте какви са те:
- спете по 30 минути на всеки 6 часа
- спете по 20 минути на всеки 4 часа
- спете от час и половина до 3 часа през нощта и три пъти през деня по 20 минути
- спете 2 часа през нощта и един път следобед за 20 минути
- спете 5 часа през нощта и един път следобед в рамките на час и половина
Важно е да припомним, че всеки човек е индивидуален и отнема време, за да разберете кой от методите е най-подходящ за вас.
Ако решите да опитате този начин на спане, избягвайте да шофирате и да вземате важни решения, докато не се убедите, че намаляването на съня ви няма никакви нежелани ефекти.


Леонардо да Винчи - тайната на гения


http://www.vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/metodyt-na-da-vinchi.-kak-da-se-naspim-za-kratko-vreme-6052890
« Последна редакция: (Понеделник) 02 Май 2016, 15:20 от Страшкоу » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #2 -: (Понеделник) 02 Май 2016, 21:33 »

  Благодаря за темата Страшкоу.
Точно нощите използвам, защото денем всяко крещи за внимание. Наистина отвъдното е близко до съня. Взирането прекъсва границата, омекотява отношението към формите и съзерцанието е естествено. Както тишината обостря сетивата. Особен покой съществува на границата между сън и будност. Извинявам се за сравнението, но е като в стая с мъртвец. Помня дядо ми, когато почина. Помня покоя, сякаш привиква към съзерцание. Мир. Същото чувство се появява, когато се събудя, но още не ме е нападнал деня, още няма напрежение и нищо не нарушава сетивността. Усета е кристален тогава.
Колкото по-малко емоционално напрежение усещам, толкова по-малко спя. Обикновено са ми нужни съвсем малко часове. Може би зависи от това колко ефективно и равномерно се натоварва човек... Предполагам е индивидуално. Аз лично се нуждая от голямо натоварване, за да ми се доспи наистина. И то най-вече душевните тревоги ме изтощават. Може би защото пречат на концентрацията...
     
                   
Активен
Неактивен Страшкоу
Hero Member
*****
Публикации: 1563
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #3 -: (Вторник) 03 Май 2016, 02:20 »

  Благодаря за темата Страшкоу.
Точно нощите използвам, защото денем всяко крещи за внимание. Наистина отвъдното е близко до съня. Взирането прекъсва границата, омекотява отношението към формите и съзерцанието е естествено. Както тишината обостря сетивата. Особен покой съществува на границата между сън и будност. Извинявам се за сравнението, но е като в стая с мъртвец. Помня дядо ми, когато почина. Помня покоя, сякаш привиква към съзерцание. Мир. Същото чувство се появява, когато се събудя, но още не ме е нападнал деня, още няма напрежение и нищо не нарушава сетивността. Усета е кристален тогава.
Колкото по-малко емоционално напрежение усещам, толкова по-малко спя. Обикновено са ми нужни съвсем малко часове. Може би зависи от това колко ефективно и равномерно се натоварва човек... Предполагам е индивидуално. Аз лично се нуждая от голямо натоварване, за да ми се доспи наистина. И то най-вече душевните тревоги ме изтощават. Може би защото пречат на концентрацията...
     
                   
Аз благодаря за включването. Използвам и нощите и дните и всеки един промеждутък между циклите на спане (каквото правя и в момента).  : )
-------------------------------------------------------

Ако човек никога не се е замислял и моментите на спане са бели петна в паметта му, в следните диаграми са онагледени основните процеси, когато тялото е в покой. Всеки един цикъл е с продължителност около час и половина до два и за едно денонощие в повечето случаи човек осъществява около 5-6 такива, като всеки един включва повтарящи се фази, а времетраенето на фазите се изменя с напредването на циклите - фазите на дълбокия и пасивен сън намаляват, а тези на повърхностния и активния се увеличават. Получи се малко засукано в стремежа да го кажа кратко.
Не е задължително тези цикли да се случат на един път и това всъщност са част от методите на полифазното спане - човек отваря очите на завършен цикъл, без да нарушава възстановителните процеси в тялото. На прима-виста просто слагам няколко диаграми, след това ще се оформят нещата:

http://prikachi.com/images/776/8782776E.jpg
Сънят като врата към нематериалния свят


Активен
Неактивен fenix
Newbie
*
Публикации: 2

« Отговор #4 -: (Сряда) 13 Септември 2017, 23:05 »

Здравейте! Имам въпрос относно кармата и пътя в живота. Предварително ме извинете, нов съм в тези неща и не разбирам много.
Случват ми се повтарящи се моменти с различни хора. Ситуациите са много, много подобни. Чувал съм, че това означавало, че не съм научил урока от предишния път. При добро желание и излишък на време, някой би ли ми разяснил по-подробно?
Активен
Неактивен paci1
Hero Member
*****
Публикации: 543
Пол: Мъж

« Отговор #5 -: (Четвъртък) 14 Септември 2017, 08:31 »

 Grin
Здравей, fenix.
До колкото съм наясно с понятията ще се пробвам да отговоря.
Първо съдба и карма са широко спекулирани понятия, нещо като дъвка за ума. Заради това повечето хора се въртят в кръг буквално като пумпали и не са наясно какво става. Съдба е вид програма, която хората изпълняват посредством енергийна намеса(импланти с някакъв софтуер и волята на операторите, стояща зад тия програми).
Един вид си количка с дистанционно. Та това е съдбата.
При кармата е малко по-различно и в същото време има прилика със съдбата. Карма е каквото повикало -такова се обадило. Каквото посееш -това ще пожънеш. Или всяка причина/действие си има последствие. Каквото дадеш - това ти се връща. Вселенско правило което работи безотказно/доказано.
Повтарящите се моменти в живота са сигурен признак за енергиен/софтуерен контрол. Всички сме в кюпа без изключение, но има начин да си помогнем.
Предишният път някой те е подвел/излъгал с приказките за карма и съдба и са те върнали тук по твое съгласие.
Ако не си изясниш нещата, си на път да го направиш отново.  Ей точно на това някои му викат самсара.
Начин да си помогнем има тук:
http://xcombg.net/index.php?topic=1378.0

п.п. Усмивката в началото е поради лични причини и не изразява отношение.
« Последна редакция: (Четвъртък) 14 Септември 2017, 08:40 от paci1 » Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални