Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Полярностите от по-висок вид  (Прочетена 1268 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 179

« -: (Сряда) 23 Март 2016, 18:19 »

Отварям нова тема, която ще надгради близка такава, писана от Dido – Тъмната, Светлата полярност и Баланса. Съществуват различни видове и типове Съзнания, като дори представителите на един вид е възможно (в зависимост от мястото им в йерархичната структура) да се държат различно. Една добра аналогия е пирамидалната структура на илюминати – тези на по-долните нива нямат информация за по-горните, дори ще използват например по-груби действия, за да постигнат целите си. Друг пример е една софтуерна компания – има различни отдели, различни фигури в нея, всеки натоварен с точно определени функции – но само тези, които са най-отгоре (софтуерните инженери), имат цялостната картина за проекта и знаят абсолютно всеки какво ще прави и за колко време. Горките програмисти – на тях само им се дават готов шаблон/модел, който трябва да кодират, изготвен от development отбора и инженерите). На по-ниско стъпало е тестващият за бъгове екип, кореспондиращ с програмистите. Най-долу в пирамидата е невежият масов потребител – едно консумиращо и накарано постоянно да иска нещо си същество, а в повечето случаи дори не знае какво и защо го иска. (Виждате синхромистичната връзка нали? Няма как да е другояче – няма как да не се следва един и същи шаблон, става ли дума за програмиране – било то на Съзнанието или само и единствено разгледано в технологичен аспект. Няма как когато попиваме и следваме едни и същи философии/парадигми от ‘архитектите’, структурите и отношението към изграждащите компоненти да са различни.)

Ако все още Ви е трудно да разберете какво имам предвид, то Ви препоръчвам горещо филма Cube Zero (2004), който е многопластов, но тежък, и на моменти брутален. Нямам предвид кървави и нелицеприятни сцени (макар че има няколко такива, когато умират персонажи), а че филмът е реалистичен. Съдържа много ценни ключове, а да не говоря за качествата на главния герой или че малцина биха направили това, което той се опита. Heavy cost …


Например: ето как един ключ от филма, към 35-тата минута, в подходящ момент от сюжета, изигран перфектно от героя, с лека и специфично подбрана мелодия на заден фон – могат да събудят Съзнанието на зрител, което например вярва безотказно на Матрицата: „Точно така ... Всичко, което знаем – е от файловете/досиетата!” –> това е силата на филмите! Могат да трансформират психиката на зрителите – както в положителен, така и в деградиращ и дееволюиращ смисъл. Произведенията съдържат както идеите, вложени от полярните (и извънземни) същества зад продукцията, така и на самите хора, чиито Съзнания са от трети вид – отвъд полярния. Дали режисьорът и сценаристът ще са съзнателни за различните значения, закодирани в определени сцени, или ще са плод несъзнателно на техните Души – ние като зрители няма как да знаем. Дали е съзнателен е от значение за самата инкарнация (Духът в тялото), защото може да впрегне творческия си потенциал, да задълбочи връзката с източника/ядрото си и да създава шедьоври. За нас като зрители има смисъл дали сме Съзнателни, защото от това ще зависи каква част от посланията ще разберем, благодарение на чуждия продукт. По този начин, чрез киното в разгледания случай, можем да станем още по-съзнателни за Душата си – да изживеем и разкодираме интуитивно информация, която е предвидена само за нас и за други близки Съзнания, на нашето ниво и/или от нашия вид. :)

Този увод е достатъчен от моя страна, така че не се учудвайте защо ще виждате препратки и анализи на (части от) филми в някои мои публикации. Ако има ключове за вас или сте достатъчно чувствителни и съумеете да съпреживеете красотата и качеството на информацията, която Ви предлагам – поздравления. :) Евентуално ще се обогатите – ако не сте видели същото нещо, но през друга перспектива. Друг колега изследовател надълго и нашироко се впусна да обяснява за киното, така че ако не сте я чели темата – то може да го направите по всяко време.

Ако искате да проследите какво се случва с главния герой, то след края на филма си пуснете първия от трилогията за кубовете – Cube (1997). Макар филмите и краищата им да са тежки, харесвам такива реалистични филми, защото те оставят разтърсен, замислен, търсещ, съмняващ се във всичко, неспособен да заспиш няколко дни или да се върнеш към матрично-битови разговори и действия – а не холивудски блудкави и изкуствено изфабрикувани щастливи краища, в които се успокояваш или си мислиш, че всичко ей така от нищото ще се нареди, или някак си добрите ще победят лошите, които през целия филм доминират чрез технология, определени качества и умения. Единственият недостатък на такъв тип филми е, че може да загубите вяра в себе си и да останете на ниво „колко сме беззащитни и неспособни, а те колко са силни, държащи ключовете за вратите”. Не, не държат ключове, макар да са добри в затварянето на вратите за Съзнанието и боравенето с технологии.
Но пък има Същества, които създават Ключове, други ги намират или разкодират ... и ги предоставят на трети, които да ги ползват, за да може да се развиват, да отключат своите способности и намерят отговорите на въпросите и търсенията си. :) Това е смисълът от споделянето и четенето – ето как може да използвате два инструмента (киното и литературата), за да намерите информация за всичко. Това решава автоматично въпросът „има ли смисъл да се чете/гледа?”. От вас зависи ще видите ли смислите, ще използвате ли ключовете (ако информацията не цели и манипулация, както е програмирането с бялата светлина в случая с двата гореизброени филма) ... или ще се оставите по течението и животът Ви ще мине по начин, който е удобен за ‘архитектите’, но не и за Съществото Ви.


~~~


Преди да продължите с темата, може да изгледате двата основни филма, които ще бъдат анализирани от мен – без да имате на разположение моята перспектива и информация. По този начин преживяването ще е максимално автентично и индивидуално (субективно) за вас самите. Първият е The Imaginarium of Doctor Parnassus, а вторият е Riverworld (2010). Версията на „Речен свят” от 2010 е класи над тази от 2003 и съдържа специфични ключове, които ги няма в другата! :) Филмът от 2003 е много скучен.
Линк към първия филм, от където го свалих преди години (на 2 CD-та е). Рилийзът е на ALLiANCE. Субтитри – едно голямо Благодаря на тези хора (защото и тяхната не е лесна). :)
Линк към втория филм.

От тук насетне започват анализите ми.
« Последна редакция: (Сряда) 23 Март 2016, 18:45 от Ключарят » Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 179

« Отговор #1 -: (Сряда) 23 Март 2016, 18:44 »

Сделката на д-р Парнас

http://prikachi.com/images/260/8707260d.jpg
Полярностите от по-висок вид

Още на самия постер получавам Импулси от Pure Joy при коронния ми център, защото ще гледам един от любимите си филми през вече нова перспектива. Минаха повече от 3 години от първото ми гледане (02.12.2011), че и непубликуван анализ мой. Ще взаимствам и от старото си документче, ще нахвърлям осъзнавания и интерпретации, които са ме окрилявали и карали да немея пред показаната закодирана многопластова информация в този шедьовър на модерното изкуство.


Първия път, когато преживявах сцената с пияницата и медузата (06:00 – 06:58), мощен поток мина през целия ми дух и тяло, изпълвайки ме с удоволствие неописуемо и сълзи от радост – виждайки и разкодирайки заложената информация: пияницата се намира в четвърта плътност (астрала), а реалността му е продукт на мисловните му модели и емоционално състояние. В случая не е попаднал на някакъв общоприет и колективен рай или ад – защото той не вярва в тях, нито желае да отиде там. Ето защо виждате една бездна, в която има празни бутилки – защото той жадува за питиетата и подхранва липсата им (чрез тази своя жажда). Когато се обръща за помощ ‘чистосърдечно’ – Душата му (Висшия Аз) се намесва, проявявайки Безусловна любов и грижа, защото не желае да губи част-цялост от себе си, нито ще критикува или обижда това „морално деградирало келешче”, но му дава шанс да се развива. Забележете момента на сканиране на информацията за живота му (който е на заден фон) – представено е това чрез думите, че е 20-годишен и пияница. На зрителите се показва по-горната плътност чрез опозицията Земя-тъмно пространство и колективно приетия образ на Душата – формата на Медуза. (Отварям скоба, като казвам, че Душата си може да я видите и в други форми – както и че формата на медуза започна да се използва и като възможен кораб-капан за напусналия физическото си тяло Дух, а вторият пласт на същата информация е да се внедри страх от тази форма в несъзнателното на зрителите, за да не могат те да стигнат до Душата си. Вижда се това в трилогията „Матрицата” и някои други продукции, в които извънземните кораби са представени в такава форма – например „Човек от стомана” (показано е в началото историята между ЕА и Енлил, а медузестите кораби мисля, че бяха някъде към 1 час и 35+ минута) или „Денят на Независимостта”.)

Представен е и момента, в който преди да продължи един Дух, той трябва да изчисти и преодолее всякакви незрели модели (и пристрастявания), иначе ще се връща в по-долните нива на съществуване. Пияницата уж осъзнава грешката си и обещава да се поправи („Повече няма да пия, обещавам. Честна дума. Кълна се, нито капка вече.”).
Не бива да забравяте, че пияницата е проявил свободния си избор преди изобщо да се стигне до намесата от Душата – влизайки в реалността на д-р Парнас (оттам и „играта” на последния с Ник), което е представено метафорично чрез преминаването й през огледалото/имаджинериума. Знаете, че огледалата са си Stargate резонатор – който в случая направо премества Съзнанието от една плътност в друга, а не от едно място/планета на друго в същото ниво на съществуване или от един времеви период в друг. (Не е като да няма разнообразие от портали нали? :D)

Освен че трябва да се справи с пиенето, Духът трябва да излезе веднъж завинаги от чуждата реалност – тази на Парнас и Ник, представители съответно на Светлата и Тъмната полярност . За да преодолее мисловния си модел – пияницата или трябваше да не предприема действие, или да избере обратното такова на пиенето.
Много интересен е момента, в който се показва, че Духът е загубен и евентуално унищожен от собствените си мисловни модели, липса на желание за Съзнателно развитие и потапяне в чуждата реалност. Не виждаме повече героя във филма. Може да звучи пресилено, защото повечето от вас имат някакво предубеждение, че са „вечни” същества – но истината е, че сте едновременно и вечни, и смъртни. :) От вас зависи – колкото и парадоксално да звучи за същество с дуална логика, за което или едното е истина, или другото.

Един от основните изводи  за тогавашния аз, гледащ и изживяващ филма – беше, че битката между Светлите и Тъмните за Духа на хората (не просто енергията им) се води както в трета плътност, така и след смъртта – в по-горните нива на съществуване.


~~~


Когато се случва първата среща между Ник и Парнас – последният казва нещо много важно: „Че историята поддържа Вселената”, което може да се интерпретира както през по-дълбоката и архетипна интерпретация на историята, развита в тази тема, така и през следната: че самата вяра и подхранването й ще обуславя реалността на участващите Съзнания.
Срещата отразява за зрителите и друг известен факт на повечето изследователи и читатели – че Тъмните имат на разположение технологии, чрез които могат да манипулират и влияят на телата ни. И въпреки това, сцената с птицата ме разсмива и радва, защото успях Интуитивно да разбера някои от посланията й:

„Тази птица е пратеник от едно далечно място, което сме знаели по-рано!” (преводът във филма е сгрешен и този е верният. Знаете ли кое е това далечно място?)

–> това на ‘messenger-a’/пратеника, свързано с Хийт Леджър – защото последните му думи във филма и в живота са „Не убивайте пратеника!”. Ще видим успява ли персонажът на Леджър, изигран след това от още три различни актьора – да ни предаде на нас зрителите посланията, нужни ни? На мен да – а ако нещо е изпуснато от вас, то този текст е пред вас. :)) Целият този жест от страна на неговата Душа, и че умира по такъв начин, ритуално убит в Холивуд  – е безмерен и провокираше мощни сълзи в леглото ми, когато си превъртах в Съзнанието филма и персонажа Тони – защото всички ние сме Тони. Сега го казвам заобиколно, а след това (още в следващото изречение :D) и конкретно ще видите каква роля/архетип разиграва Тони ... Нашият – на Едновременните инкарнации, на Съзнание от трети вид – можещо да надскочи полярно-дуалния модел. :)))

–> извисяващата се нагоре птица е символ на свободата (включително след смъртта – затова е с черни пера) и че в по-високите реалии няма такова нещо като манипулации и контрол, а само свободен и осъзнат избор, много добре знаещ чуждите ходове и намерения – защото няма скрито-покрито там. :) Въпросът е как да стигнем отново до това там ... или как да сме тук на земята, но и едновременно с това там – на нивото на Душата ни, получавайки интуитивно информация за всичко важно, касаещо нас и мирозданието.


~~~


Около 36:33 – 38:20: Ник към Парни – „Снощи беше разстроен и ми се стори, че имаш нужда от искрица надежда ....”

В настоящата си инкарнация, колкото и странно да звучи, аз никога не съм разсъждавал относно надеждата. Има един ценен и ключов момент във филма „Фонтанът”, благодарение на когото Разбрах какво е надеждата (мощни импулси и сълзи обливат лицето ми всеки път, когато се сетя за това и видя сцената)! Надеждата е Вашата Душа! Вие може да се уповавате само и единствено на себе си – да имате пълно доверие и да се синхронизирате с Центъра си! Това е Надеждата! Ориентирана Навътре към Вас – а не както се пропагандира: „Надеждата е нещо външно. Вярвайте в някакъв измислен бог или каквато и да е фигура.” Във филма „Фонтанът” тези думи Томи (главният герой) ги казва, след като преминава през Stargate-портал и вижда епичното дърво (на вечния живот) – което си е най-великият архетип за Душата ни и неслучайно несъзнателно ме обляха Импулси и сълзи потекоха, разкодирайки информацията за сцените с Дървото. :)))
И си обясних защо винаги съм изпитвал едно неосъзнато уважение и радост към дърветата, можейки да се свържа с тях и да имам красиви емоционално-енергийни преживявания. Изгледайте първо филма „1000 думи”, за да видите представени едно към едно Душата и Духа – мигновения и двупосочен съюз, и че всичко, което изпитвате и почувствате, Душата Ви го регистрира, даже в още по-голяма дълбочина се преживява. Да видя тези неща във филми и преди това да съм ги преживявал, или те самите да са като ключове-активатори/спусъци, които ще накарат Съзнанието ми да влезе в такива режими, че дали в будно или състояние на Осъзнат сън – да ги преживея, е нещо Велико в тази реалност! :))) Пожелавам ви и на Вас такива безценни преживявания.

В „1000 думи” има много ключове – както специфични мелодии на заден фон, когато например Джак осъзнава нещо или архетипно е представена срещата между него и Душата му (под формата на дърво), или молбите към себе си на колене, или пътуването му назад във времето; разговорите в целия филм са пропити с дълбоки послания, които парадоксално са пред очите Ви и на повърхността ... и просто трябва човек да е изследовател, да се е потопил във филма и героите, че да види „невидимото” във видимото и простичкото. :) От една перспектива е тъжно, че западната цивилизация е стигнала дотам, че буквално да се казват едни неща и да не могат да се Осъзнаят и Интегрират от зрителите – толкова спящи и несъзнателни са повечето Същества, че чак оставам без думи. Концепцията да си тук и сега, да се наслаждаваш на храната, да цениш всеки жест – прегръдка, изказана дума от сърце, действие, следващо мислите, чувствата и намеренията ти – а не просто празни думи, не на забързаното ежедневие с „големите приоритети”. Филм, който едновременно ме е карал да се смея от радост и тъга. Защо не си поставите за цел да не говорите? Или да имате 1000 думи на разположение за 1 месец? Какви промени ще настъпят във вътрешното Ви същество, а и във външната среда – приятелите и близките ще останат ли такива, ще се опитат ли да Ви разберат, или поне да уважат „ненормалната” и щура идея ... или ще осъзнаете незрялостта и Его маските им, за които сте били несъзнателни, или сте знаели, но сте си траели и самозаблуждавали? Защо, поради какви причини? ...

След осъзнаванията остава съзнателното им интегриране в живота Ви – а не да забравите всичко или да си мислите, че сте успешно интегрирали нещо (щом сте го осъзнали), но това да е просто субективно изкривяване на обективната реалност. Душата винаги ще Ви даде сигнали дали сте успели с нещо или не. Колкото по-далеч сте, толкова по-брутални са уроците и случките в живота Ви. Уви, хората са програмирани (чрез киното/телевизора най-вече, макар отново да е буквално пред очите им и те да остават слепи как изграждат реалността си на тази база) да вярват в другото – че колкото по-тежък е живота им, колкото повече се мъчат и борят в името на нещо си, толкова по-велики и силни са, и нещото си заслужава. Че трябва да сте смачкани психически и физически, за да докажете и развиете качествата и потенциала си. Ако се съгласите (повярвали сте) и подхранвате с години това състояние, то сте на крачка от режима на жертва, и с този манталитет ще привличате само трудности, дисхармония и агресивни хора в живота си.

Защо хората не биват учени от малки да проявяват качества и мисли, които ще ги правят щастливи? Които ще материализират в живота им една хармонична и миролюбива среда, в която ще могат да продължат с развитието и рафинирането на качествата и уменията им? Защо хората не биват учени да се фокусират върху съществото си, за да видят в какво са добри и в какво не? Какви неща могат да правят с часове без капка умора, а с щастие извиращо? Защото ако го направите, Вие ще имате шанса да изкласите, да излезете от всякакви капани или трудности – вътрешни и външни. Да бъдете сами архитекти на живота си. :)


~~~


Ако тръгнете да се надигравате с Тъмната страна, да се опитате да я победите, като се сражавате с нея – Вие никога няма да спечелете. :) Облозите няма да имат край, т.е. няма да напуснете Играта. Както H. беше написал в своя анализ за доктор Парнас: „Начина да „победите“ Тъмната страна (и покрай нея да надраснете и Светлата) е да СПРЕТЕ да играете Играта. Г-н Ник се страхува точно от това – че ще победи Парнас веднъж завинаги – той не иска това. Само спирайки да играете игрите на Полярностите можете да се издигнете над тях и да видите тяхната илюзорност. Едната не е по-добра от другата – и двете искат да ви държат В Играта!”

Сега осъзнавате ли защо в състезателните предавания и екшън филмите постоянно ни се набива в главата: „Не се предавай! Винаги се бори – дори да си в безизходица и шансовете да са минимални!” – вместо: „Отпусни се. Премахни очакванията. Отдалечи се от ситуацията и в същото време се потопи в нея – изследвайки как, кога и защо се е породила. След това виж какво символизира и когато стигнеш до корена й (до ядрото си), нуждата ще изчезне. Тогава ще си свободен и независим, сам решаващ дали съзнателно да направиш нещо и по какъв начин – може да е миролюбив, без капка агресия и борба. Без да е необходимо да има противници или съмишленици. Веднага ще потекат всякакви решения и ще се открият възможности.” – опитайте да интегрирате този модел на живот и ще видите разликите. :)

Тук е мястото да напиша и тези фрагменти:

д-р Парнас: Ти?! Мамка му! Какво искаш този път? Ще сторя всичко. (# в такава безизходица е стигнал „жертвата” Парнас, скъпи читатели/зрители ... „Целта оправдавала средствата” – винаги съм се отвращавал от тази фраза, която е толкова не-човешка в своя произход.)
......
г-н Ник: Може би малък облог.
д-р Парнас: Какво? Не, край на облозите!
г-н Ник: Те никога нямат край. Какво имаш за губене? Би могъл да спечелиш. Да я спасиш. Какво ще кажеш? Пет Души за победа.
д-р Парнас: Без номера, без измами.
г-н Ник: Без измами.
д-р Парнас: Добре, дадено.
г-н Ник: Обичам хазартния човек.


~~~



CD1 55:12 – 57:50

Тони: Очевидно е, сър, че хората не харесват особено спектакъла ви. Имам две решения за този проблем. Първо, да се смени формата на шоуто, и, второ, аз бих сменил публиката.
...
Истината всъщност е, че този спектакъл, тази сцена са ... Не зная точната дума, но те не са съвсем ...
д-р Парнас: Съвременни?
Тони: Точно така. Хората го искат. Те търсят нещо такова. Ето, това е модерно и търсено. Познавам този свят, повярвайте ми. Вие с вашето абра-кадабра нещо си, трябва да отидете при публиката. При точната публика в града. Те няма да Ви очакват да сте там. Бъдете по-дръзки, не се крийте.

Набелязаната публика – търсачите на знания, хората, които се пробуждат и разбират за манипулациите и контрола на Тъмните. (Иронично, Светлите това и чакат, за да може да бъдете привлечени на тяхна страна срещу Тъмните.)
Какво е модерно и търсено? Ченълинги, „езотерични” книги, духовни учители, семинари, групови медитации ...


~~~


CD1 53:00 – 54:07

д-р Парнас: В такива моменти дяволът винаги бе наблизо.
г-н Ник: Защо си толкова печален, Парни? Мисли позитивно.
д-р Парнас: Той ми даде живот, младост и нови сили. Направи ме по-силен. Така я спечелих. Бях толкова влюбен. Безумно влюбен. Но на каква цена... Безумна цена.
г-н Ник: Как е, докторе?
д-р Парнас: На каква цена...

Дори използва в началото думите „затворник до живот” и „омагьосан”. Не може да правиш сделки, жертви или компромиси „в името на любовта” – този начин на живеене и изкривена представа за любов виждам на масово ниво до какви взаимоотношения и психически състояния води хората (включително и във филма) – нищо свързано с щастието, радостта, свободата, добротата (без да искаш нещо в замяна в бъдещето), уважението на себе си и другия ... :)
Не сваляйте летвата, а оправете психиката си – тогава дори да сте сами, няма да имате никакви тревоги и проблеми – пълноценни и радостни ще сте. :)


~~~


CD2 47:30 – 48:58

„Годините минават. Огънят си гори, вятърът фучи, а навън продължава да вали. Но въпреки това, всичко е различно.
д-р Парнас: Това ли е наказанието ми? Никога ли няма да я открия? Моля те, спри. Не искам повече да избирам. Никакви възможности.”

Бягство от страданието, отказ да се приеме, преживее и анализира. Отказ да се намери и решение, да се поправят мисловните модели и действия. Дори отказ от правото на Свободен избор. (WTF??) Този избор води към Безразличното състояние и такова затъване на Съзнанието, че много точно е показано как и на физическо ниво то не помръдва, стои на едно и също място. Развитието и движението спират за това създание.
Горкото същество – толкова е отдалечило фокуса от себе си, че търси външен източник (някакъв Бог), който да е причина за настоящото му положение. Но ние, зрителите, сме наясно, че няма никаква висша сила, която да е докарала Парнас до това положение ... освен самия Парнас с изборите си. Знаем ли историята на Парнас? Знаем я! Зависеше ли всичко от него – дали ще се съгласи да си прави облози с Ник и да докаже правотата си, че неговата философия е по-добрата? Сега остава да видите дали и Вие търсите външни божества или концепции, с които да оправдавате сегашното си тежко положение ... или постъпвате зряло, осъзнавайки че всичко е зависело от вас в миналото, както и сега в настоящето, променяйки бъдещето си по този начин, започвайки от днес! :)))


Важен момент е изборът между „High road” и „Low road”. Всъщност, която и полярност да изберете – Играта няма да завърши за Вас. :) Поредната хубава метафора в този филм, по-трудна за виждане. Едва когато Парнас спира да прави избор – Мирозданието „от нищото” му помага – макар уви, отново преди това в Несъзнаваното на зрителя да се прокарва идеята да си на колене, молещ се на външни източници и средата да решат твоите несгоди. Забелязвате ли този момент и как тези, които са правили филма, могат една качествена и висша идея да я представят на зрителите по такъв неблагоприятен начин? И ако в бъдещето попаднете в подобна ситуация, Вие несъзнателно ще постъпите по начина, по който количествено сте гледали от ‘нормалните хора’, колективно приетите за хубави филми и книги. Ако сте съзнателни – всичко е наред и може да усетите какви чужди и външни модели има внедрени във вас, както и да постъпите адекватно и излезете от ситуацията. Възможно е и да бъдете вдъхновени от външна силна индивидуалност или да намерите решение чрез някое послание в чуждо творчество/действие. :)

Друг пример, за който се сещам и ще ме разберете – умишлено в началото на филма „What Dreams May Come”, въпреки че няма никакъв негативен и дуален мисловен модел в двамата герои, изведнъж им се случва нещастие. Това е нереално и няма как да се случи в истинския живот. Имаме двама любящи и грижовни родители, без да е показана сцена, в която някой от тях се страхува да не загуби децата си. Ако го имаше страхът, е възможно той да се материализира в реалността им (и наистина да загубят децата си). От друга страна, ситуацията е валидна, ако се види през другата перспектива – родителите поверяват децата си на някой външен човек – бавачката. Вярно е, че пак не знаем нищо за самата бавачка, но дори в нея да бе причината за катастрофата, то децата и родителите щяха да са живи, здрави и щастливи – ако нямаха такива теми, свързани със смъртта и страха от нея ... Ето как някои „хора” си играят с вашето Несъзнателно, а впоследствие се стига дотам, че вие цял живот слушате по новините някакви негативни истории, 1 на половин милион – и вие се страхувате да не би и на Вас да Ви се случи, вместо да елиминирате страха, да бъдете от останалите 499 999, за които обаче не слушате по телевизора ... и да си се разхождате спокойно и щастливо. Всеки има баба, а те постоянно гледат телевизор (освен ако не е епична селска баба, която се труди в градина, но дори и тя гледа телевизор – изкривяващи реалността песимистични новини и всякакви турски/индийски/латински сериали) – така че може да видите как бива моделирано едно Съзнание. А какво да кажа за малките деца? :( Тооолкова трудно ще е за тях да премахнат целия натрупан талаш и да бъдат проводници на Истинския си Аз ...


~~~


Във CD2, 42:20 – 43:28, забележете думите на господин Ник (Тъмната полярност) : „Искам да разкъсат нещастника на парчета, но няма да го сторят. Късметът му е сякаш вълшебен. Опитвам се да го пипна от години. Мислех, че този път съм успял, но някой дърдорко винаги го спасява.”

Да, този „дърдорко” и този „късмет” Е Душата (Висшият Аз) на Тони. Бях изумен, че виждам и това във филма като информация за нас. :)


~~~


Други окриляващи мигове за Съзнанието ми (през 2011 година), бяха на CD2, 43:35 – 44:05 и 46:20 – 46:44!

г-н Ник: „Ако ми помогнеш да изтрия от лицето на земята това самодоволно влечуго, ще ти върна Валентина. Какво ще кажеш?”

Усмивката на д-р Парнас на 46:20 ....

Е ... ??? На някого да му стана „забавно”? Да копнее да се превърне в жертва на Светлите? Бях потресен, осъзнавайки че и Светлите биха играли против вас, за своя собствен интерес. Каква е „разликата”? Тъмните биха го направили, ако се опитате да вървите срещу тях самите, а Светлите биха го направили уж в името на техните „възвишени” идеали и цели (спомнете си думите на Парнас, с които се опита да привлече пияницата към себе си в началото на филма) .... Т.е. и двете полярности в прав текст, през целия филм (!), Ви показват, че за Тях Вие НЕ струвате нищо (и в същото време не могат без вас – Дзен парадокс! :) ) ... Вие сте една разменна монета! Вие сте част от облога им (дори тези думи ги чувате буквално от устата на Валентина!) – ако се наложи, ще Ви жертват! Това е обективната истина! В прав текст, без захаросани приказки, право пред лицето Ви се разиграва един от основните архемитове (битката на двете полярности, на двата вида съзнание, и участието на трети, различен от тях) ... Как този филм да не е велик?? :))) Дали ще получите информацията от Душата си директно, или като седнете и медитирате, получавайки картини и мисли, или във вид на ОИТ ... или чрез не просто гледането, а изживяването на филма в дълбочина, и едва тогава да започнат интуитивните осъзнавания – няма разлика от метода, важен е резултата. :) Само Егото би желало да получи информацията по строго специфичен начин, гордеейки се със себе си, че може да прави това или онова (оит-и, четене на таро и т.н.т.). Ограничавайки по този начин каналите/начините да получи информация и преживяванията си.

Аз просто Ви давам информацията, която съм разкодирал и осъзнал, благодарение на Душата си. Нещата такива, каквито са – от една по-голяма перспектива. Дали е било лесно да преглътна в онзи минал период всички тези истини – аз си знам колко време търсене и изследване ми е отнело ... а дори още не сме стигнали до края на този филм, камо ли до другия, или до моя личен и епичен ОИТ след години на същата тематика. :))) Давам Ви ключета, които дали Вие ще решите да използвате – си е ваш избор. Ако искате – си останете в лагера на светлите, или на тъмните. Ще си пожънете това, което си посеете. Ще понесете тяхната колективна реалност. Просто бъдете Съзнателни – а не сляпо-вярващи поддръжници на каквото/когото и да е. :) Изследвайте всичко! Ако е нужно – прекратете взаимоотношения или убеждения ... Бъдете Свободни, знаещи какво сте и какво не сте. Дори да се наложи да загубите материални придобивки, власт или тялото си ...




« Последна редакция: (Сряда) 23 Март 2016, 18:54 от Ключарят » Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 179

« Отговор #2 -: (Сряда) 23 Март 2016, 19:15 »

Валентина:


Дъщерята на д-р Парнас, носеща ритуално име (синхромистична връзка-препратка към Окултните корени на св. валентин ; дори роклята й бе червена). Вал(ентина) мечтае за ‘Идеалния Дом’ (заглавието на списанието), да избяга от баща си и цялата ‘лъжа’ с Имаджинериума .... Т.е. тя улавя от Душата си собствения си копнеж да се прибере у дома (в пета плътност), да избяга от двете полярности и от ‘илюзорните трета и четвърта плътност’. Това са основните и ключови послания. Уви, Валентина не анализира и осъзнава тези нейни вътрешни импулси, фокусът е насочен навън – Съзнанието й решава, че трябва да създаде семейство и да си има деца в някаква къща. Льо фейл ...

Дали Валентина ще успее да стигне до Душата си? Какво е показано във филма? Ето го моя отговор: тя не успява да излезе от „самсара”, кръговрата на преражданията в трета и четвърта плътност просто защото желанието й оставя насочено навън и е по-силно от импулса й да завърши и да стигне до истинския си дом – Душата й, в друго ниво от мирозданието. Нима това не е тъжно от една перспектива? Робърт Монро беше описвал в третата си книга точно такива ситуации – как пристрастени, Съзнанията се връщат в по-ниските плътности/нива и не може Душата да продължи напред, без всеки да се е прибрал у дома, окончателно завършвайки ‘Играта’.

Да, знам, че някои ще кажат – „Ама тя е показана във филма колко щастлива е с Антон и детето й.”представена е така, скъпи читателю. Аз не го почувствах и видях другия пласт. Дали твоя е верен – възможно е също. Дори не е нужно двата пласта от значения да са в конфликт и взаимоизключващи се, макар че понякога, когато перспективите се правят от Съзнания на различни нива – то може да изглежда, че има конфликт на интереси и дзен парадокси. Такъв пример (за Съзнания на различни нива) са Душата ни и Духът в тяло. А какво да кажа за Съзнанието на Източника, което е отвъд Душите ни? Може да преживява по коренно различен начин всичко.
Но това е филм – те много обичат по филмите да показват как се събират двама души, хоп деца, хоп прескачат вече на 7-8-годишна възраст, хоп усмивка-две при сутрешната закуска на масата и прегръдки ... и това е достатъчно, за да може Съзнанието на зрителя да допусне изкривяването, че иска такова приказно и розово преживяване, а не да осъзнае това искане от къде идва и защо го има. Отделно, дали ще имаш необходимата сензорика да забележиш изкуствените усмивки не само по рекламите, но и по филмите? А какво да кажа относно другата част от живота на родител? Има едно кратко и хубаво разказче за жените-майки, съдържащо правдив сарказъм и ирония – „Мръсните тайни на Пепеляшка” от Лола Монтескьо. Защо не са показани тези неща по филмите? Току-виж станеш по-информиран и подготвен, евентуално може да се откажеш от този път и преживявания. Току-виж не се забатачиш още повече в Матрицата, привлечеш различни преживявания от тези на масата народ.

Някога питали ли сте се как се чувстват тези Съзнания, копнеещи за нещо красиво – а накрая примиряващи се или самозаблуждаващи се за тази „приказка” с фалшивия принц? Толкова страдания (не)осъзнати и компромиси правят повечето Съзнания в женско тяло ... А когато не само се питате, но и го изживеете (и то неведнъж) – бидейки тук и сега, в мъжко тяло, развивайки емпатията си - то ще осъзнаете много ценни уроци и евентуално няма да повтаряте същите грешки.

Да, има и един друг тип жени, които се примиряват и избират материалния лукс пред любовта и духовното развитие – те си заслужават „богаташите” и „елитния” им живот. За тях съчувствие не, щом определящ фактор са парите, социалния статус и външната красота. Ще си пожънат това, което си посеят. Бих изпитал уважение и им пожелал успех само ако осъзнаят грешката си, намерят сили да прекратят този път и започнат търсенията за причините да съществуват от нулата, желаейки да се развиват като същество.


Лодкарят – Събирачът на инкарнации :)


Крайната светлата полярност изисква от Вас Вие да давате всичко от Себе си за другите и общото благо, без значение дали те го заслужават и дали нещо ще остане за вас. Тъмната полярност обича само да взима от другите, без да се интересува от тяхното мнение и желание. И двете крайности са неадекватни и ограничаващи развитието на Душата Ви. Балансираният и Зрял Дух (Същество) ще Оценява, когато нещо му се дава, и ще е готов да даде в замяна каквото може! Думи на Тони от филма: „Сър, вие спасихте живота ми. Нека направя нещо за вас.” :)
В миналото е било много красиво, когато е имало бартерна система, или просто когато един човек каже най-чистосърдечно на друг: „Ти ми помогна да пренеса тези дърва, сега аз ще те нагостя вкъщи. Остани да похапнеш – бъди наш гост. Мила съпруго, вади най-хубавата храна – този гост го заслужава .....” или „Ти ми даде ценни знания, кажи ми с какво мога да ти се отплатя?” ; Ех, времена епични ... :)))

д-р Парнас решава да използва Тони в битката/облога си срещу г-н Ник, без обаче да му каже. Действието се развива в Астрала (в Имаджинериума), а Тони работи привидно за Светлата полярност (без изобщо да го осъзнава) – придърпвайки Душите на хората към Светлата страна. След това въведение се фокусирайте и изгледайте още веднъж на CD2 кадрите между 5:55 и 9:00.

Ето я моята интерпретация на тези Любими мои сцени: тъй като нещата в астрала се материализират мигновено – възрастната госпожа вижда свят, пълен с обувки, защото Съзнанието й е обсебено от обувките, преди да влезе в тази реалност, просто за нея това ще я направи истински щастлива. Знам, че звучи комично, ама разни хора – разни желания. :)


Ник прави също своя ход – виждаме хотела с мотива „секс за една нощ”, формата на „сърце”, което означава Закотвяне на Душата, ограничаване и потискане на Духа, както и гущероподобната концепция за любов – ограничения, манипулации, принадлежност, ревност и прочие.


Този кадър ни показва Ключове от някои Души, които трябва да се предадат на определени Съзнания в трета и четвърта плътност. Ключовете са лесни за разбиране, стига да имате по-висока перспектива, опит и знания – за щастие, авторът на този текст ги има :D (че и се себеиронизира или прави его-изтъкване, м? :D) : Тъмната страна стои зад християнството и християнството в този му вид[/b] (забележете Исус със сърцето на задния фон) закотвя Душата, спира прогреса на Духа.

(Когато спрях да се кръстя преди много години, Енергията ми потече свободно до седмия център – това е личен опит, много преди да чета други изследователи и изобщо да разбирам за енегрийни центрове и такава тематика. Просто чувствах Енергията си и как тя вече преминаваше нагоре. Защо бях спрял да се кръстя? Защото просто бях на кръстопът и не желаех механично да правя нещо, в което започвах да се съмнявам – християнската доктрина. Когато сами сте преживели това и видите след време как други изследователи пишат, че самата форма на кръста пречи на енергията Ви, и когато малко по малко започвате да осъзнавате за символите и с какви вибрации и значения са натоварени – ще разберете, че всеки ваш (ритуален) жест/действие има значение. Правене на елха ли е, боядисване на яйца ли е, обеци с формата на кръст или синджирчета на врата ви ... Въпросът е първо да излезете от честотния затвор, в който се намирате, и да сте изследователи, да се себеусъвършенствате във всякакъв план – тогава директно ще може да чувствате всичко, както и да получавате интуитивна информация от Душата си. Ще разкодирате цветовете, изображенията, ще виждате енергията на определени мисли или същества. Ще преживявате резултата от всяко ваше действие евентуално на мига, а не след месеци/години/животи. Ще живеете истински – бидейки съзнателни творци на реалността си. :) Ето защо е много важно или да имате добра памет, или да си записвате случките и мислите Ви. Отначало може да привличате събития и хора години след като сте подхранвали определени мисли и емоции. Понякога даже осъзнавате как една неадекватна мисъл или несъзнателни такива са спирали осъществяването на желанията Ви.

По-нататък времевият диапазон се сгъстява на месеци ... Месеците на седмица, а тя на дни. Дните на часове ... Понякога дори ще се материализират на мига – което е меко казано знак от Душата Ви, че както всичко зависи от вас, така и че напредвате и абсолютно всичко е възможно! Да – ето такава творческа сила и потенциал притежавате! :)

Очевидно има някои закони, които действат в тази реалност и тяхното перодоляване, докато съзнателно сте приели да сте в материалното тяло – ще е или невъзможно, или безсмислено, или ще си има някакъв чалъм. Например някой може да ми се направи на интересен и да омаловажи и обезцени всичко казано дотук в предходните параграфи, бидейки в Его режим: „Ай тогава да те видя как ще преодолееш гравитацията.” – но заядливи и неадекватни хорица навсякъде, незаслужаващи отговор. :) Да, когато Съзнанието смени фокуса и е отвъд тялото – гравитацията е едно нищо ... разстоянието е едно нищо ... времето е в джоба ви и вие сте този, който решава и управлява този абстрактен инструмент. Самото време може да се управлява и докато сте в тяло – когато правите нещо, носещо Ви радост – то просто лети ... Дори започва да Ви става трудно да се впишете в колективната реалност и това кой ден е, коя година е. Това няма значение за Вътрешния Ви компас/часовник, защото сте тук и сега, завинаги ... :) Отвъд времето и във времето, но не и обусловени и зависещи от него. Колко хубаво звучи нали? А можете ли да го почувствате? Ако да – тогава го интегрирайте в живота си ... Ако не – пробвайте се отново да го интегрирате и ако успеете, резултатът ще е ... буквално пред очите Ви – реалността Ви! :D)


Изведнъж, от средата (между Светлата и Тъмната полярност), „изневиделица, от нищото”, идва ... не, не Ключарят, а Лодкарят! :D Тук Интуитивното осъзнах, че Лодкарят е дошъл да прибере друга своя инкарнация (възрастната жена). Тъй като все пак си има Универсални закони и принципи, лодкарят не може просто да отиде и да си вземе инкарнацията :D – самата тя трябва да прояви Свободния си избор, да узрее и да повярва на лодкаря, че ще я заведе на едно по-добро място (или самата тя да успее) – истинския й дом! (Определено Ви препоръчвам да направите аналогия с една от случките, които имаше Робърт Монро. Той трябваше да направи същото – да поведе някои свои инкарнации обратно към Душата си. Спомнете си за тези ценни фрагменти от третата му книга и как ако те не са готови, буквално не могат да видят и да се съединят с Душата си, а и техните мисловни модели ги дърпат към по-долните нива на съществуване.)


Както бях написал по-горе – Тони е Съзнание от трети вид. Във филма, вместо Лодкарят да говори и изрече определените думи – тази роля е поверена и изиграна от Тони (защото той е живият архетип на нашия вид Съзнание)!

Тони: Почакай малко, само за момент. Ако не греша, мисля, че трябва да отидеш сама.
възрастната милейди: Защо ще искам да отида без теб?
Тони: Такова е правилото. Не повече от едно съзнание наведнъж, за да не се повлияе от другото.
възрастната милейди: Скучно.
Тони: Не съм виновен аз, скъпа.
възрастната милейди: Не казвам такова нещо.
Тони: Погледни, ела. Друга възможност. Трябва да направиш избор. Честно казано, силно ви препоръчвам тази. Гондолата.

Тони предава и други Ключови послания, които от своя страна са важни за тези зрители, за които темата със смъртта е препъни камък: „Те са мъртви. И все пак са вечни!”, „Всякакви страхове са им чужди.”, „Те са Богове!” (Разбирайте Творци/Създатели! :) )


Тук ми стана много забавно, защото наблюдавах и анализирах лодкаря! Точно в този момент Тони отново превключва към Светлия дуален режим, а лодкарят от своя страна свежда глава, защото знае, че ще следват едни буламачи и полярни простотии ..... Този ценен кадър малцина ще са го забелязали, камо ли интерпретирали – а аз направо бях удивен. :) Да видим от какво се „възмущава” тихо лодкарят, без да критикува или ограничава свободния избор на другите създания – дори да са неадекватни и дуални. Защо не го прави? Защото само така те ще могат да растат – като осъзнаят своите незрели мисловни модели, емоции и действия. На сила нищо не става, скъпи читатели. Да, може да им посочи пътя или даде информация/перспектива от по-високо ниво, която ще ги обогати, ще реши проблемите им и ще ги дари с нови възможности и хоризонти. Но дали лодкарят ще стане ключар – си е въпрос на личен избор. :D А сега да видим думите на Тони, „обърнал резбата” :D и минал в дуален режим, проводник на философията на Парнас:

Тони: Още нещо. Погледни ме. Това е много, много важно. Саможертвата ти трябва да бъде напълно искрена. За целта трябва да се откажеш от всичките си материални притежания.

..........

Готово, свободна си.
възрастната милейди: Благодаря ти. Чао-чао.
Тони: Чао. Бъди готова да се преродиш, скъпа моя, и не забравяй ... Всичко е преходно, дори и смъртта.

Отново Светлата пропаганда за ‘саможертвата’ и ‘прераждането’, макар че тези концепции-капани се използват и от Тъмни, правещи се на Светли Същества. :) Последните се опитват да балансират своите дуални потоци, но когато не си истински такъв, а просто лицемерно играеш, резултатът също е фалшив. А другите създания, които имат развити способности, умения и опит – не могат да бъдат излъгани, че говориш едно, а вършиш и целиш друго. Те затова използват канализирана наша енегрия (която ние им отдаваме доброволни къде от религии, къде от ритуални празници и други наши действия), за да може да почувствате енергийно-емоционална близост и да решите, че са „добри и възвисени” същества, вярвайки на думите им към вас.
Защо привидно сработва това, което възрастната дама прави? С искрения си и доброволен акт е показано как тя вече не е пристрастена към материализма и трета плътност – ето защо тя може успешно да тръгне с лодкаря. Оставаше във филма още по-буквално да се покаже как например влизат в пирамидата и се телепортират в по-горна плътност, където влизат в една медуза ... :D


Друг ключ от тази сцена, чието разкодиране ми донесе мигове на неописуема радост, е следният: Двете полярности са безсилни пред Балансирания и Хармонизиран Ин-Ян на зрелите Съзнания! Ето защо Тъмната полярност тръгва да атакува, но не успява да навреди на лодкаря или женската инкарнация. Самият лодкар е изобразен в бяло-черно-червена комбинация – което е мноооого абстрактен начин да се каже, че това е Ин-Ян хармонизирано същество, което не може да го манипулираш по никакъв начин в дуалната платформа. Ако се опиташ да го атакуваш директно или да му вмениш страх, вина, задължения, ограничения, изкушения – то или ще се смее чистосърдечно, или ще се защити, без да влиза в битка и ще победи, или въобще няма да те отрази :D и ще си вътрепребивава и радва на себе си –> във всеки един от трите описани случая, бидейки в отвъд-дуален режим – то ще остане неприкосновено и цялостно! :))) Другият начин да се представи такъв тип същество е чрез златистата му аура, която Духът му притежава! Справка –> монахът от Матрицата, показан във втория филм на трилогията! Много ме радва този ключ, а Нео за първи път вижда такова нещо ... Епична подсказка за тези, които не гледат филмите просто за забавление или убиване на време ... :) Обливането и използването на златна светлина разгражда всякакви дуални същества и атаки от астрала или 3Д.

Трябва да сте смели и да вярвате в Себе си – във вашата Душа и сила! Спомнете си какво велико същество сте и събудете, реализирайте потенциала си.


Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 179

« Отговор #3 -: (Сряда) 23 Март 2016, 20:06 »

Тони и Валентина:

CD2 32:15 – 32:55 (Романтиката в Астрала)

Валентина: Беше прав. Този свят е прекрасен. Винаги съм си представяла, че изглеждаш така*.
Тони: Нима? Казах ти, че ще си щастлива тук.
Валентина: Не е ли идеално?
Тони: Идеално. Жалко, че трябва да направим избор.
Валентина: Не е необходимо.
Тони: Скъпа, правилото си е правило.
Валентина: Те са на баща ми. Ние сме свободни. Видя ли?
Тони: Значи така... Предполагам, че си права.
Валентина: Тони, свободни сме, стига да поискаме. Нека реката направи избор.

Почвам отзад напред, като знам, че следващото ще звучи изсмукано от пръстите – символично е представено, че ако изборът се остави на реката, лодката се преобръща, т.е. пътя на плаващите няма да продължи успешно. Смяната на деня и нощта представляват вечността в астрала, където времето сякаш не съществува, но предвещава една възможна безкрайна цикличност, в която Съзнанията може да се загубят. Решението – бъдете Съзнателни. :)

http://prikachi.com/images/520/8707520o.jpg
Полярностите от по-висок вид

* Има един много хубав филм, който бе дошъл (в точното време за мен) в миналото – The Five People You Meet in Heaven (Пет души, с които се срещаш в Рая (2004)). Да, познахте – има качествени ключове в този филм относно астрала, а краят беше тооолкова ценен и важен за мен, че чак ми е трудно да замълча, за да не Ви разваля евентуалното кеншо. :D Отново сега изгледах последните пет минути и ми въздействаха на коронния и сърдечния център, а красиви и радостни сълзи се стичаха по лицето ми неудържимо ... Нека всеки още приживе реши своите тягостни моменти и търсения за живота си. Никога не е само една причина и един смисъла да сте тук – много са. :) Ти, читателю, заслужаваш, бидейки все още тук в темата ми – след 25 страници :D, да имаш възможността да научиш и за този филм. Дали ще го гледаш и как ще го изживееш – си зависи от теб. :)

Сетих се за него, защото има един и същи ключ, присъстваш в двата филма – Валентина в астрала си представя Тони, че изглежда по определен начин – и в нейните очи той наистина е такъв. Тони, желаейки да види какъв образ му е дала Валентина, се поглежда във водата – и как да не направи отчайваща физиономия. :D Едно към едно с човека от списанието. (Даже от една перспектива си е обидно за самия Тони, защото излиза, че Валентина е едно повърхностно и незряло момиче, за което определящо е външната красота и не приема Тони такъв, какъвто е.) Същата сцена я има и в другия филм, където възрастният дядка все още си представя войника такъв, какъвто го е видял на фронта, но всъщност той носи хавайски дрехи и има зализана косица. Коя от двете субективни реалности е истинската? В случая и двете са, макар че тъй като са взаимноизключващи се, те няма как да съществуват едновременно за самите участници, но за платформата/Мирозданието или трети наблюдател – е възможно. :)

http://prikachi.com/images/521/8707521h.jpg
Полярностите от по-висок вид

Момент, същият ключ присъства и в трети филм, който съм гледал и също е хубав – What Dreams May Come (В какво се превръщат мечтите). Има ли филм златна обложка, то ще има минимум визуални ключове за по-горните плътности или полярности намесени. Факт! :)))

Един интересен въпрос може да се породи: „Защо един и същи ключ/послание ще съществува в няколко филма?” – Защото, скъпи читателю, ще имаш по-голям шанс информацията да стигне до теб и да помогне за развитието ти. В някои случаи даже е едно 99% сигурно, че определени филми ще се гледат от определени Същества (особено ако последните слушат инутицията си). Представяте ли си жеста? Оценявате ли го? Знаете ли колко Души спускат инкарнации-актьори, които ще бъдат подложени на Монарх програмиране, за да може Вие като зрители да имате шанса да осъзнаете информация, която да Ви развие? Да, толкова специални сте/сме. Самите Души на актьорите в повечето случаи не го правят само заради други Души, но и за себе си и собственото си развитие – което е зряла позиция. Макар че ако питате мен, искаше ми се да има начин, в който да не е нужно да минават през такива тежки преживявания в трета плътност самите актьори/инкарнации. И знам, че е възможно – то даже е факт в другите времеви периоди или култури с различни мисловни модели, а какви ли красиви планети и различен тип живот има в Космоса?? :)

А сега да продължа с цитати от стария ми непубликуван анализ:

Астралът може да бъде както едно страхотно място (различните видове райове, безгрижни места за романтика (създадени от вас!), да си разменяте преживявания от различни животи), така и едно „ужасно” място (различните видове адове, чужди реалности-капани, битки с Тъмни същества). От една по-голяма перспектива – Астралът (четвъртата плътност) просто Е. Той съществува, така както третата плътност съществува. Може да анализирате и наблюдавате различните реалности в астрала (така както превключвате честотата на радиоприемника си, слушайки и изживявайки различни канали), да водите разговори с когото си поискате, да пътувате назад или напред във времето, да обменяте с другите информация, енергия, чувства, мисли или 3Д преживявания. (Но ако слушате дядо Ви Митко от форума – „Астралът е много скучно място. На Земята е по-добре.” :D ; За него може би, но вие не сте него, освен ако не станете като него ... Тогава и вашата реалност ще е такава както приживе, така и след като гушнете букета.) Повечето ограничения от трета плътност са премахнати. Тази информация е известна на някои от читателите (макар че има разлика между само прочетено и лично изживяно), но аз я пиша и за тези, които едва тепърва навлизат в материята, както и за новото поколение читатели. :)

Разбира се, Универсалните закони си важат както в трета, така и в четвърта плътност. И тук трябва да благодаря за пореден път на Тони, защото той ни предава изключително ценни ключове отново –> за да се измъкнем от Играта (от трета и четвърта плътност) ние сами трябва да направим този избор и да Осъзнаем, че развитието в по-горните нива/реалии (отвъд пета) изисква ние да бъдем Сами .... Само едно Съзнание! :)))

Възможно е да изникне следния въпрос – „Ами Душите-Дроздове, съдържащи няколко/хиляди индивидуални Духове?” – но те продължават като едно гигантско Съзнание, ако решат да останат заедно, а не поотделно. :) Затова ще пиша в други теми – а и колкото информацията е касаеща по-горните нива, толкова по-оскъдна става тя (не обичам да разсъждавам публично за неща, които не знам – защото е възможно да дезинформирам някого; нито пък ще тръгна да манипулирам читателите, както други правят), по-трудно е предаването й чрез думи или изобщо да се разбере от сегашната ни перспектива, докато основно Съзнанието ни пребивава в трета плътност и е в тяло. Дори самият достъп до по-горните реалии (отвъд пета) са рядкост като съзнателни преживявания поне за мен самия – но пък ако съумеете приживе да интегрирате необходимите качества и умения, и влезете в пълен резонанс с Душата си, защо да нямате някой ОИТ в тези нива, изживяващи по-големия Ви Аз (Душата) какви ги върши там? :) (Да речем, че съществуват все пак универсални защитни механизми, които не допускат Душата Ви в по-следващите нива, преди тя да завърши започнатото в по-ниските, но по-важното е – да е интегрирала и да проявява съзнателно определени качества и умения, за да може да пребивава в новата среда.) Душата Ви е мъдра и знае кога, кое и дали сте готови за определен тип преживявания. От друга страна, не бива да лентяйствате, без да полагате усилия – просто се свържете със Себе си и разберете кои емоционални травми и неотработени мисловни модели на Душата си трябва да оправите, за да си помогнете взаимно – защото сте едно цяло! :) Те са в реалността Ви чрез познати и непознати, в ума Ви като мисли, вдъхновения или тревоги, в сърцето Ви като копнежи и болки, в телата Ви като болести или предимства пред другите, в обкръжението Ви, в сънищата Ви ... Успявайки, не само ще подобрите реалността си, но ще имате заслужени подаръци и нови преживявания, растейки нагоре и движейки се напред ... когато всяко вдишване и всяка съзнателна стъпка ще са съпроводени с радост и хармония, с живот! Когато в живота Ви ще останат само добронамерени, чувствителни, любознателни и устремени към развитието си същества. Когато ще завършите успешно, започвайки още по-голямо и ново приключение.


~~~


33:50 – 34:10 (Страхотните сцени продължават)

Валентина пее следното: „We are in Love ... We should come more often ... Get married ... Get babies” ... („Ние сме влюбени .... Трябва да идваме по-често тук ..... Да се оженим .... Да имаме деца ....”)

И тук дойде моментът, който ме изпълни с радост –> Тони направи Facepalm! Гениален миг!


Отегчението на Тони и желанието му за нещо повече – създават (и в буквален смисъл) възможността за нови преживявания (т.е. появата на самотното плачещо дете).

Тони: Може би това е моят избор! // Да, Тони – шанс да се измъкнеш от астрала и да напуснеш Играта! Не да прави деца на Валентина и да затъва в тази илюзия-реалност завинаги. Иронично, „любовта към децата” на последната се простира само до нейните собствени (бъдещи) деца, а не до някакви чужди. Усещате ли този ключ-ирония? Че те повечето „родители” са псевдо такива и все гледат собственото си дете (макар да казват несъзнателно, генерално и отвъд азово следното: „Всички деца са чисти и добри! Най-хубавото нещо на света са те.” ; Явно не, щом след като се роди – това се отнася само за вашето дете – притежание на Егото. Комично и трагично едновременно! :) ), а най ми е смешно като почнат всички да казват: „Ама моето дете е най-хубаво, най-умно, най-можещо.” – то бива-бива нереален субективизъм и Его, ама изкъртват летвата, защото и си вярват. Не че е лошо да подхранваш положителни мисли и атмосфера, но в 90% от времето тези родители са изнервени, нерадостни, смазани от собствения си живот и избори, без да осъзнават как тези фактори и други техни (не)осъзнати действия оказват въздействие върху децата им. Отделно, Егото им не може да преглътне, че чуждо дете е по-добро от тяхното в някакъв аспект. Виждате нивото на зрелостта на повечето родители ... (Ако не успявате – излезте от къщата си, пуснете мисълта и тя ще се материализира толкоз лесно и бързо, че и Астор ще Ви завиди. :D) Меко казано плачевно, ама те си вярват колко любящи и добри творци са. Ех тази слепота, която обичам да осветлявам ... като древен будист. :D В момента думите ми са написани с чистосърдечен хумор, макар че съм напълно наясно, че някои Съзнания ще пропищят как съм бил против децата или съм женомразец – две неща далеч от истината. Но пък Егото какви ли проекции не прави и какво ли не съм слушал по мой или чужд адрес. :) И обратно – ако обективно сте добри и зрели родители, то няма да сте афектирани от думите ми за калпавите такива. Дори ако сте достатъчно наблюдателни и зрели духом – ще видите, че съм обективно прав в наблюденията си върху българското съсловие от родители. Ха – ‘съсловие’! Ама че дума ми дойде ... :D


~~~

36:55 – 37:00

Изключително важен момент за Тони: той проявява „тъмната” си страна, преодолява измислените божества (битката с Антон (Мер*урий)), преодолява инкарнациите, които му пречат (Валентина) и преодолява крайната светла позиция („Ти стар непрокопсаник! Невероятно как ми се отплащаш след всичко, което преживяхме!”)

Умишлено използвах кавички на „тъмна”, защото желая да го разберете като Съзнание, което започва да се интересува от своите собствени, лични желания и стремежи – защитава ги активно и няма да позволи на друг да му попречи по пътя. Така че не е онази тъмна и дуална крайност, за която споменах в тази тема, а е точно зрялата позиция на наложилия се като термин „тъмна страна”. Тези, които са изследвали истински и в дълбочина минали мои публикации, навярно ще са забелязали, че гледам да избягвам тези термини (от ‘Матрицата V’) и да ги надграждам чрез Ин-Ян перспективата и тази на автентичните срещу изкривените, незрели и дуални, техни проявления. Скоро ще направя тема, в която ще спомена отново и подробно за дефинициите, както и за капаните, които една парадигма като ‘Матрицата V’ постави чрез твърде повърхностното разделение на „тъмна”, „светла” и „балансирана” страна. Дори ще разкрия едни по-пикантни истини за самия автор. Голям купон ще е за потребителя Форум, защото помня, че винаги е бил против този хомосексуалист. :D

Сцената продължава – тълпата народ (разбирайте нивото на колективното съзнателно) е освирепяла и гони Тони. Как така той ще си позволява да е против децата и брака, да се противи на измислените богове, да премине отвъд манипулациите на Светлата полярност и да мисли за своя собствен свят? Точно в тези мигове се случват другите гениални кадри, подсказващи ни кой стои зад това – ‘малкият Тони’ чрез действията си и ‘големият Тони’ (Дърдоркото, който го спасява винаги от лапите на Ник). :) Отново ни се показва, че Парнас е готов да жертва някое Съзнание, за да спечели облога си с Ник. Може би грешно ще бъде разтълкувано от зрителите факта – че те двамата задружно успяват да премахнат Тони. Но само броени минути преди сцената със смъртта на Тони, Ник казва, че не разбира за Дърдоркото и невидимия план (ролята на Тони на Земята). Душата на Тони успява да се възползва от желанието на двете полярности малкият Тони да бъде премахнат, което съвпада с желанието на Тони-тата да напуснат и завършат Играта. :) И това не просто е подсказано завоалирано и си го смуча от пръстите, а е толкова ясно представено, че направо онемях отново ...


Свирката в този конкретен момент означава зовът на Тони към Душата си! :) А златистото небе (златният портал) над Тони са визуални ключове за преминаването отвъд пета плътност и успешното завършване на Играта за конкретното същество (Тяло-Дух-Душа):


Не вярвах, че ще видя такива сцени в още един филм, различен и посветен изцяло на завършването на Играта за едно Същество – споменатият „Фонтанът”! Ето кадри от него, съдържащи същите визуални ключове:


Златистият портал – границата между пета плътност и следващата


Сферата и Дървото са двата велики архетипа (за формата) на Душата. А тук даже са показани едновременно! :))) Толкова Красота, толкова Радост и сълзи, такава качествена информация си пробива път до нашата плътност .... благодарение на филмите (и на текста ми :D) ... :))))) Истинско Изкуство ... :))) Аз си знам как съм се чувствал и съм се чудил как не са експлоадирали от щастие коронния ми и сърдечен център, осъзнавайки и преживявайки всичко това ...

(Уви, такива филми са рядкост и полярните съзнания гледат те да останат в сянка, бълвайки и зарибявайки хората с долнопробни и безсмислени екшъни или повърхностни тийн комедии, обезценявайки специфични ценности и горещи теми, правейки хората безчувствени и повърхностни, еднопластови и немислещи същества, затъващи все повече в Матрицата, отдалечавайки се от себе си и защо наистина са тук.)

Самата мелодия „Death is the Road to Awe” (Смъртта е Пътят към Величието), която съдържа музикални ключове и се изпълнява („ама съвсем случайно” :D) по време на визуалните кадри за завършването на Играта във филма „Фонтана” (от главния герой – малкия Томи, обединяващ се с големия Томи във вечен съзнателен съюз), ясно ни подсказва, дори чрез името си – че само чрез физиологичната смърт, Вие може да напуснете окончателно Играта. Да, логично е, но го казвам особено за младото поколение, защото по тяхно време ще има технологии, които ще удължават живота – изкуствени органи минимум (те сега си проправят път в медиите и филмите, а какво остава за 20-30 години), а рехабилитационни саркофази едва ли ще са достъпни на масово ниво и ще си останат за елита.

Тази технология (със саркофазите) е показана в прекрасните сериали-класики, които препоръчвам горещо – „Stargate SG-1” и „Посетители”. А в „Посетители” една фракция така добре е описала ‘стопаните’ на Земята в Космоса, че как да не се радваш на воюващите отбори, разкриващи ни информация от такъв калиб*р. :) Във филма „Елизеум” също са показани саркофазите/ковчезите.

Нищо чудно самата идея за погр*балните ковчези да произлиза точно от там, но самите хора не са знаели за напредналата технология – примерно са видели как се използват такива специални ‘помещения за тела’, от които възкръсват мъртвите или се връщат здрави определени същества (исусчо, кажи какво имаше в пещерата! :D) ... и са решили, че такива помещения помагат на Духа. Това с ковчезите е просто моя хипотеза, но ако се замислите и имате знанието за извънземните ковчези – има известна логика. :) Няма да е първия път, в който хората са взаимствали (или умишлено са внедрени) чужди мисловни модели на Земята.


Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 179

« Отговор #4 -: (Сряда) 23 Март 2016, 20:23 »

Таро, 2/II и 12/21
   
Преди да премина към последния филм за тази тема („Речен свят” от 2010 година), първо да споделя ОИТ-а си от 02.06.2014, като към 2 часа през нощта, преди да си легна – бях изтеглил следната специфична карта Таро:


Този сайт е на английски, но най-добре е ако не резонирате на част от чуждите интерпретации за значенията им, сами да изследвате символите и проявленията в живота Ви, особено ако изтегляте една и съща карта доста често. Важно е и как, кога и защо я изтегляте – аз например преди го правих, дали за да тествам самото таро неутрално и без очаквания, дали потапяйки се навътре в Душата си, задавайки въпроса и информацията, които ме интересуват и касаят само моя си път. Картите таро са един от начините/средствата/инструментите да получите отговори, макар те да са твърде абстрактни и многопластови. Винаги са ми били от полза, защото влагам от себе си за себе си, без да намесвам чужди енергии или същества в този процес, както други правят.

Потребителите Dido и Вещичка бяха създали сполучлива тема за таро картите – с техни си тълкувания, покриващи някои от значенията им. Зависи през каква перспектива ще ги тълкувате. Може да видите в една единствена карта както информация за личния си път (минало, настояще, бъдеще), така и този на Съзнанията в Играта, архетипите в нея, историята на Земята (закодирана в нея от създателите на картите) и т.н.т. ...

Припомням, че филма с Парнас го гледах на 02.12.2011, а иронично Фонтанът на 21.12.2011. :) Аз си имам мой начин на тълкувание на числата и посланията зад тях, но дори за чуждото око не е трудно да забележи, че числото 2/II присъства синхронично, когато ще имам преживявания с Полярностите и информация за следващите нива в Мирозданието. Дори през последната година и половина, тъй като фокуса и перспективата ми се промениха (ориентиран навътре и интересуващ се от китайски философии и дисциплини), започнаха да ми се случват преживявания, свързани с моите или колективните Ин и Ян проявления. Ето как едно число (в случая 2/II) може да съдържа в себе си различни пластове от значения и възможни потенциални приключения, а от вас самите зависи за кой аспект ще се закачите и какво ще преживеете в будно и състояние на сън. :)

(12/21 носи други значения, едно от тях (според мен най-важното, защото е натоварено с отвъд дуална вибрация и за всеобщо съжаление остава повече в сянка, в сравнение с останалите, за които се закачат повечето същества (не)съзнателно) е загатнато в началото на филма, защото беше изписано на първото стъпало, което пияницата не реши да изкачи. Сега ще го осветля, че да не седи в сянка и евентуално, ако решите – да се закачите към тази вибрация и преживявания – Пътят към Еволюцията. Символично това е представено във филма като пътя нагоре, който трябва да се извърви чрез стъпалата. :) (Абстрахирайте се, че това беше „пътя, принадлежащ на Парнас”. Това е многопластовост в действие – по-трудно е да се видят другите значения, без да ги обременяваме с вече известна ни перспектива – в случая: че барът беше опция, зад която стоеше Ник, а планината от стъпала на Парнас. :) )

Изследвал съм числото 12 бегло, макар да започнаха синхронични съзнателни преживявания покрай него (и ‘приятелят’ му :)) числото 21) едва в последните месеци, свързани съответно с Еволюцията във вътрешен план и на лично ниво или с Еволюцията във външен план – отворена към другите и Мирозданието. :) Ето защо носители на тези значения се съдържат автентично в Таро като картите Увесения (номер 12) и реципрочната на нея – Светът (21). :) Не забравяйте, че сме в XXI век и това ще бъде използвано от тези със знания и ресурси – почвата за глобализма, отвореността към другите отвъд философски, религиозни и социални различия като Нова световна доктрина е в ход и ще достигне материализацията си. Вече пуснаха бежанците с цел смесване на популацията и изготвяне на фалшиви атентати.

Ние също можем да се възползваме от тази качествена и автентична вибрация, по един зрял и отвъд дуален начин – разтворете всякакви граници във вас и спрямо другите. Това ще доведе до напредък в развитието Ви, както и на останалите.

Не се притеснявайте, ако някой близък почине на 12 число или месец – много хубав знак, свързан с личното му развитие. Death is the road to awe … :) Родените декември или на този ден, вече прочели информацията (ми) за числата 12/21 – може да се замислят също за ролята и пътя си, защото няма нищо случайно ... Свържете се с Душата си! :)

Във филма обаче 12 е използвано като спусък за Монарх програмирани хора. Някои new age философии пък го представяха с бомбастични и уж положителни послания като „активация на днк-то Ви” (през 2012 г. имаше тонове такава литература, чиято идея беше фокусът на Съзнанието да е върху телата Ви, а не върху Духа Ви) ... но повярвайте ми (или изпитайте сами), минал съм през този пласт и единственото, което активираше – бяха днк програмите, внедрени от извънземните инженери в телата ни преди хилядолетия. Програми като вина, подчинение, страх и гняв! Нямаше я тази „активация” в смисъл на развиване на свръхспособности и всякакви уж положителни послания и качества. Не че не може да се случи, обаче трябва да се закачите за отвъд дуалната и възможно най-автентичната и чиста вибрация на 12 – като Еволюция на Съзнанието, за която писах. :)

Дори самото число може да го преживеете чрез сумата му (3), което пък е свързано с още по-различни от вече споменатите теми-преживявания! Дали ще е религиозно обременената „света троица”, дали ще е автентичната троица душа-дух-тял, дали ще е отвъд полярния режим на съществуване на Съзнанието Ви, дали ще е свързано с третия Ви енергиен център (подхранващ живота и складиращ енергията Ви) ... и т.н.т., всички свързани с три. Вкючително любовни триъгълници! :D Ето как едно число може да присъства в живота на различни Съзнания, но привличащо и оформящо различни преживявания. От Вас зависи какви ще са! Не е ли Красиво това многообразие и многокоаспектност на Мирозданието? :))) Преживейте го ...)


ОИТ – Полярности от по-висок ред

Бяхме в човешка форма аз и един мой Приятел. Влязохме в сграда, обсъждайки темата за страданието и още някоя, която не си спомнях. Задавах много въпроси, желаейки да науча повече, отколкото другите. Той ми даде една книга, а аз слязох по асансьора на долния етаж, излизайки от сградата.

Гледах наоколо обстановката – изглеждаше напълно реална и нормална. Парк, градини, ходещи хора .... но .... спирайки се за миг от активно играещ/участващ в реалността, просто наблюдавайки всичко около мен – Осъзнах и можех да почувствам с коронния си център, че нещо не е наред. Веднага Интуитивно получих информация от Душата си, че не съм сам, след което смених фокуса си навътре към съществото си и се активира способността ми да усещам и виждам „невидимото” с двете физически очи. Имаше някакво присъствие, толкова фино и невидимо, че едвам се долавяше! „Кои са тези Съзнания?” – сам си зададох въпрос на ум. Получих веднага Интуитивен отговор от Душата си, че това бяха Полярности от по-висока категория. (Сега не си спомням дали думата беше точно ‘категория’ или ‘вид’.) Бях учуден и изумен, че те просто Наблюдаваха. Те не предприемаха активно действие (по-късно щях да разбера, че самото създаване на реалност си е доста активно от тяхна страна), те чакаха сами да направим избора си – и ако е незрял и сами се набутаме в реалността и играта им, те са доволни. Това беше много учудващо за мен, защото за първи път се сблъсквам с такъв тип Съзнания, но не изпитах страх. Респект – определено. Държах книгата в лявата си ръка и реших да потегля по Пътя си.

Събудих се в 10 часа сутринта. Видях часовника и си казах, че имам достатъчно време до 12 часа. Въпреки че пикочният мехур беше пълен, реших да продължа със ‘сънуването’. Затворих очи, потънах навътре и след няколко секунди действието си продължи.

Имаше няколко превключвания (смени на реалността и преживяванията в съня ми), които са от личен характер, и чак сега, през 2016, осъзнавам важността на посланията. Ще се фокусирам само върху часта от този продължителен ОИТ, която е по темата, а именно: едно Съзнание, под формата на дете, ми открадна един важен ключ, защото бях изразил преди това свободния си избор да се включа в „играта” им, сваляйки всякакви защити и предубеждения в мотивите на съществата. Не ми е за първи път някои чужди Съзнания първо да добиват формата уж на невинни и добри деца, но след това да осъзнаеш интуитивно намеренията им и че това определено не са деца, нито ти мислят доброто. След гонитба и смяна на сцените/реалностите успях да хвана малкия келеш и да си взема ключа, напердашвайки го, въпреки колективното несъгласие – те виждаха формата на детето, а не какво представлява то.

Веднага след като си взех ключа, имаше поредното превключване и бях вече в ‘тъмното пространство’ – пета плътност. Казвам, че е ‘тъмно’, но (ако не знаете от личен опит, то си го представечете като) всъщност е подобие на ‘тъмнина’, в която обаче парадоксално се вижда ясно всичко наоколо, без да Ви трябва „фенерче”. :) Пред мен стоеше величествена и уникална сграда! Не мога да я опиша, защото приличаше на дворец и едновременно с това знаех, че виждам само част от огромния й размер. Държах все още книгата и ключа си. Спрях се, преди да продължа към сградата. Почувствах нещо зад гърба ми .... Отново това фино и едва доловимо присъствие. Обърнах се. Можех да усетя и знаех, че имаше две Съзнания, едно до друго. Бяха отново тези две Полярни Съзнания, отчасти дуални, отчасти зрели! Но този път, в това ниво на съществуване, те не бяха вече толкова изплъзващи се от погледа ми и прозрачни. Виждах ясно очертанията на аурите и формата им – представете си нюанс на бялото и черното, но ходещ към сиво. Т.е. не бяха крайни полярности. Бях учуден, като разбрах интуитивно от Душата си, че те работят заедно, в екип – макар привидно да са от различни отбори и да използват различни методи, за да получат това, което желаят. Душата ми (за несетилите се – представена чрез формата на величествения дворец, зад гърба ми) и двете същества пред мен чакаха следващия ми ход. И като ми дойде отвътре един юнашки вик, сериозен и непоклатим в решителността си: „НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ИГРИ! ИСКАМ ДА ОСТАНА САМО СЪС СЕБЕ СИ! САМ!” – в следващия миг тези две форми просто изчезнаха. Нямаше ги. Обърнах се радостен към двореца си ... и започнах да се изкачвам по стълбите. Home, sweet home! Дом, сладък мой дом! :)

Вече след това превключване нямах осъзнати спомени ... ех, не обичам този номер на Душата си – губя осъзнатост за това какво правя след това. Но пък бях доволен и изненадан първо от факта, че имаше толкова много превключвания (това е термин на Робърт Монро, с който обяснява резките смени на преживяванията в астрала – понякога правени Съзнателно, понякога проводник на личното Несъзнавано или на Душата, видоизменяйки реалността), а аз останах съзнателен и можещ да функционирам в тях. Колкото повече се потапям навътре или се сменят реалностите, толкова повече сила на Съзнанието се иска то да остане будно (докато сънува), а да не се остави на потока/реалността. Хората рядко помнят какво са сънували, камо ли да са няколко преживявания и да са съзнателно активни в тях. Тогава ще ме разберете защо казвам, че с всяко следващо превключване е по-трудно да останеш съзнателен, особено ако превключването се прави на Несъзнателно ниво (без да очаквате какво ще следва и промяната е рязка), а не Вие съзнателно (чрез мислите си) да измените реалността и преживяванията, знаейки какво ще се създаде пред очите Ви!

Втората изненада бе от факта, че имах такъв епичен оит! Цяла седмица получавах Интуитивно подкрепа от Душата си и колко важно е да осъзная случилото се, сещайки се за вълнението и почудата, изправяйки се пред такъв тип Съзнания: можещи да създават изкуствени реалности, преплитащи се или направо измествайки моята ... и това тяхно едва доловимо присъствие. (Чак сега, през 2016, осъзнавам как е възможно това и защо съм го допуснал. Свързано е с личните ми потоци и режим на съществуване в 3Д. Не че е твърде лошо да си отворен и чувстващ всичко, но трябва да подбираш какво пропускаш отвън, както и да се научи човек сам да подхранва и проявява своята реалност, да развива и хармонизира своите Ин проявления с Ян такива, посичайки като със самурайски меч чужди енергии, мисли и реалности. Много ценни уроци от Душата ми. :) ) Само ако имате добра осъзнатост и свързаност с Душата си, развита интуиция и способности – бихте разбрали в какво се намирате ... Едно е да го видите на филми или сериали, или просто да четете за виртуални реалности, друго е да го преживеете. Толкова, толкова фино присъствие ... и отчасти култивирали зрели качества и поведение, но отчасти останали полярни и желаещи да изкопчат насила нещо от вас. Нещо много ценно, което не биваше да достига от Душата до Духа ми като информация ... В случая тези Съзнания не желаеха енергията ми, която можеха да я използват, ако аз бях потънал в изкуствената реалност и я отдавах, подхранвайки я. Те искаха да забавят развитието ми и желанието да откраднат специфичен ключ, който аз знам какво значение имаше – защото е личен и бе част от останалите превключвания, за които не писах тук.

Активатор/спусък за този ОИТ освен датата и таро картата, бяха думите, които изрекох през деня (присъстващи и в съня) – беше ми писнало тогава от Играта и 3Д. Желаех нещо повече като преживявания и информация, защото 3Д платформата бледнее пред другите реалности в много отношения! Бях медитирал през деня и насочил фокуса си навътре ... :) Всички тези фактори допринесоха за Съзнателността в преживяването ми отвъд тази реалност.


Речен свят

http://prikachi.com/images/563/8707563Y.jpg
Полярностите от по-висок вид


Веднага разказах за ОИТ-а си на Приятеля, който също участваше в него, както и на останалите ми близки Съзнания-изследователи. След като чу преживяването, той ми препоръча да изгледам филма „Речен свят”, защото Съзнанията, които описвах – му напомнили за него, а краят бил уникален. Бях изумен и регистрирах чрез Душата си, че наистина такъв тип Съзнания са показани във филма. И без това Аз от 2010 нямаше въобще да изживея филма през тази перспектива, дори да бях попаднал на него тогава. Има няколко ключови момента, на които ще се спра – Сините Наблюдатели, виртуалните и вечно-повтарящи се/циклични реалности, и самия край на филма. Няма да се спирам да анализирам главните герои и останалите действия, макар че имаше интересни мини-ключета от рода на:

1) подмладяването и бързото зарастване на раните (зависещи от мисъл-формите на Съзнанията) в астрала (реалността на речния свят);

2) религиозните фанатици, обикалящи в кръг, без почти никакво активно самосъзнание, повтарящи механично ритуалите си – колко буквално е представена метафората за самия им Път нали? Че те не напредват, а циклят едно и също ... ;

3) фактът, че всички знаеха английски език и че можеше да се срещнат хора от различни епохи, но с близки или еднакви мисловни модели и начин на живот – това, което писах в началото на тази тема (случая с пияницата и реалността му от празни бутилки) – ако сте християнин и след смъртта си продължавате да вярвате в християнския рай, то Съзнанието Ви ще резонира с тази обща и колективно създадена реалност-егрегор – все едно превключвате радиостанцията си на канал, който Ви харесва, и слушате само него, слепи за останалите канали (реалности в нашия пример) ; Обаче ако имате някакви несъзнателни страхове, например че не сте заслужили и сте направили някакъв грях – то е напълно възможно Несъзнателното да изкристализира в онзи момент, попадайки в реалност тип „страшния съд” – може да е изцяло лично създадена, може и да се свържете за колективна такава). Матю е бил репортер в трета плътност, интересуващ се от случващото в междукланови или международни горещи точки, свързани със смъртта и войната като теми. Самурайката също е свързана с войната, защото такъв е бил част от живота й и се е закачила за тази реалност, търсеща мъжа си ... който може да се окаже Матю междувпрочем. Но това определено е моя теза, чиито аргументи обаче ще са много плаващи и неубедителни за читателите. :) Историкът и старият професор с ‘летящия кораб’ (много се забавлявах на истинската почуда на китайката, която за пръв път вижда такова летящо превозно средство :) ) са се интересували от самурайката Томое – и как да не попаднат в нейната реалност и да не я видят? :) Виждате ли как се навръзват Съзнанията покрай своите интереси, желания, мисли, емоции и чувства? Така е не само в астрала, но и в тази плътност, че и по-горните. За конквистадорите е очевидно – войната и завладяването са си начин на живот, така че бих се учудил ако не присъстваха в такъв тип реалност. И т.н.т., аналогично за останалите персонажи (включително онези, които не са показани във филма) – споделящи общата консесуална реалност, общият им дом – планетата на Речния свят. :) Както се досещате – може да разгледате дори самият филм през две перспективи: те са се инкарнирали в нашата реалност, но на друга физическа планета, или самата тя се намира в астрала и „твърдостта” й зависи изцяло от мисъл-формите и енергиите на живеещите на нея + технологичното устройство на Наблюдателите;

4) времевите парадокси – Антонио е търсил 18 месеца приятеля си, а за последния са минали само 3-4 дни;

5) елементи на predictive programming – НАСА наблюдавала НЛО, което изпарило планетата Земя за един миг (отиде ми къщурката ... и дрехите ... хълцуг! :D), 6 години след като Матю е умрял;


Сините Наблюдатели

Вид Съзнания, които отговарят на описаните в ОИТ-а ми. Няма да се повтарям, затова направо преминавам нататък. Сканирането на информация, което представлява едно към едно преживяване на събитията, направено от синия Наблюдател – е напълно възможно както в тази реалност от хора, развили това умение (или ползващи технология), така и нещо съвсем естествено в астрала и отвъд. Този вид комуникация/взаимодействие е ултимативната дълбочина, върхът на Интимността, скъпи читатели. :) Вече няма неразбиране, което се появява, когато използваме еднакви думи, но с различни значения. Няма разделение помежду ни. Има напълно Опознаване. Винаги съм знаел Интуитивно, а и споменавал в предишни публикации – че е възможно човек да се учи, без лично да е преживял конкретно събитие. Чрез Истинското Наблюдение – развитата емпатия, която при сканирането е в най-високата си степен, съпреживяваща събитието през перспективата на другия – обогатяващо ни по този начин. Разбира се, може да се породи въпросът: „А ние така ли бихме постъпили?”, което е една от причините да искаме да изживеем, вече лично, през наша собствена перспектива, конкретното преживяване.

Технологията позволяваше на Синия Наблюдател да модифицира спомените на Матю. Веднага правя връзка с епизод 12 от сезон 9 на Stargate SG-1, където на полковник Мичъл му бяха имплантирали фалшиви спомени една извънземна цивилизация (напреднала технологично) и бе обвинен в убийство. Хубава серия. :) Такъв тип Ключове не се срещат всеки ден, скъпи читатели. :)

Има обаче един тънък момент – въпреки че Синият Наблюдател може да съпреживее Матю, то технологичното устройство не му позволяваше отвъд ментално свързване. Т.е. Синия Наблюдател, бидейки друг вид Съзнание (във филма е показана расовата различност), не бе развил чувствителната си страна, не можеше емоционално да изживее болката на Матю. Ако това бе факт, то това означава да е достатъчно духовно развит – и нямаше да го подлага на мъчения, камо ли да се учудва на характера му. Той по-скоро изследваше именно емоционалната му сложност и чувствителен компонент, нещо чуждо за есенцията му и подценявано от него самия („другите са някакви мечтатели ...”, изказано с пренебрежение).

Матю много зряло отговаря, че въобще не го интересуват чужди битки, но забележете как неговата слабост се използва против него – Джесика. Те знаят, че той ще я търси, така че ще я използват като пешка в играта си, а Матю ще изпълнява каквото е нужно. Интересен е момента когато Матю иска повече информация защо да убие Бъртън, но Наблюдателката му не я дава. Типична дуална и незряла позиция – винаги крият мотивите и целите си, защото ако ги разберете – няма да Ви хареса да бъдете манипулирани и използвани като дойна кравичка.

Иронично, тъкмо спрях да пиша и реших да поиграя една игра, в която ... ама точно сега ще срещна в една определена местност само един играч, който на моето съобщение, съдържащо просто усмивка, поздравяващ го по такъв начин, че и той се намира там, където съм и аз – ще ми напише като отговор ... цитирам, а ако е нужно и скрийншот ще давам :D –> „это наша корова и мьi ее доим :D”. Синхроничност – както би казал колегата Юнг! :) Още един пример как се материализират ... доста бързо нещата в 3Д при мен. Бих казал – прекалено бързо в конкретния случай. :D (Но и по-бързи е имало – секунди > минути! :D) Какви по-хубави сигнали от Мирозданието и Душата Ви, че Вие сте Творец на реалността си и да сте съзнателни за какво мислите, пишете, чувствате и прочие ... Много се радвам! :) Бъдете синхронизирани със Истинския себе си и автентичните и еволюиращи процеси на/в Мирозданието, че иначе асинхронизацията води до Безразличното състояние. Което може да послужи като трамплин и колосален напредък за минимум време, но може и да затънете, да се откажете да живеете, да зациклите. От Вас зависи – ще го виждате често този израз, защото рядко се среща по телевизията и Интернет. :) Да увеличим шансовете за отварянето на врати (раздавайки ключета) ... :)


„Не те ли вълнува, че ни използват като марионетки? Че се бием във война, която едвам познаваме?”

Просто сменихме една джунгла за друга, Саймън.




Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 179

« Отговор #5 -: (Сряда) 23 Март 2016, 20:24 »

Краят на филма


Последните 15 минути са много важни, защото всичко се разплита, а за мен като зрител бе страхотно преживяване. :) Първо бях изумен, че във втори филм виждам визуален ключ, доказващ ни, че и двете полярности се наслаждават на своята игра, готови да използват другите Съзнания в тази тяхна партия от тип сложен вселенски шах. Интуитивно разкодиране, съпроводено от върховни моменти на радост, защото си припомних тази ценна информация, както и посланието от Душата ми да не участвам повече в такъв тип „игри”; и че единият отбор не е „по-добър и за предпочитане” пред другия. Че не желая да съм пешка или кон, или каквато и да е фигура в чужди ръце. :) Разбирате ли, че тези Съзнания (пристрастени към играта), не желаят тя да свършва? И че ще направят всичко (създавайки всякакви виртуални игри и материални удобства), за да може да поискате тя да продължи (и вие да не можете без нея – погледнете младото поколение – ако му вземеш телефона на този келеш, той ще се самоубие, защото е пристрастен и не знае какво да прави със себе си! Страх го е да остане насаме със себе си!). В момента сме в стадии на играта, в който има някаква илюзорна демокрация и разнообразие, но под полата се крие ... не питайте какво. Всъщност питайте! Търсете ... :D Но подбирайте полите все пак – или първо ще пратите другарче да провери дали е чисто, уютно и красиво. :))) Ех, бива ли баш сега да се прояви хумора – и то сексуалната му версия. Бива, бива! Обичам си го! Който не – да затвори вратата и напусне темата, или ще раздавам шутове! Много съм добър на футбол! Или поне бях преди години. :)))

Вторият момент, в който бях останал с отворена уста – е когато осъзнавах, че Бъртън ... който бе най-заклеймяваният и привидно отрицателен герой, всъщност беше разбрал чуждите манипулации и че всички са в капан! Отново в буквален текст ни се казва, че едва ли не сме едни плъхове, биещи се за огризките и забавлението на онези, които ядат качествената храна и поръчват и нареждат спектакъла. По-очевидно от това не може да е. :)

Сега вече ще обсъдя по-трудния за виждане край, който остава може би в сянка – а не би трябвало. :) Първо, защо да остане в сянка? Защото за тези, които все още не са разбрали персонажа Бъртън и какво се случва наистина – се дава положителния холивудски финал: платформата се рестартира и всички започват отначало, всеки със своята роля и път. Приятелите се събират, отборите се сформират ... камера и действие! :) Матю бил спасител, защото попречил на Бъртън да унищожи всичко. Отново тази цикличност – добрите ще се борят с лошите, като Матю в името на любовта пак ще търси Джесика. Ех тази самсара („кръговрата между смъртта и живота”) и отчасти концепцията за кармата, които разисквах тук.

А сега истинският финал – Бъртън не успява да разруши виртуалната матрица, защото Наблюдателите много хитро си изиграха ходовете. Първо, както Синята Наблюдателка казва на Матю в предфиналната сцена – той е трябвало да стигне до Тъмната кула и да всее съмнение в Джесика, като по този начин емоционално да въздейства на Бъртън, който да няма да мисли трезво в създалата се ситуация. Вторият брилянтен ход на Наблюдателите беше тяхната привидно изчакваща и пасивна позиция на кораба. Но те знаеха природата на Бъртън и че той в миг на неразсъдъчност ще иска да ги убие, врязвайки се в тях, вместо да унищожи самата централа. Както отново разбираме от Наблюдателката – тъй като радиусът на взривяването е бил извън силовото поле на централата, тя останала здрава и поддържаща реалността. Ако Бъртън не беше позволил на Егото си да излезе извън контрол и да реагира така емоционално, той щеше да унищожи централата. Наблюдателите жертват от своите хора само и само да постигнат целта си – играта никога да не свърши. Знаете как е в шаха – жертваш царица например, за да матираш след това в три хода. :)

Финалната сцена е меко казано брутално-епична! Епична – защото е реалистична! Точно както започнах темата – че обичам такива филми. :) Брутална – защото чрез едно погрешно действие, може да останеш в Матрицата. Бъртън отново е в нея ... и бях учуден, че Джесика реално е под управлението на Синия Наблюдател ... Е това се казва шах с пешката, Матю ... Ама буквално с пешката!! :) Епичен завършек ... Колко ли реалности ще му трябват на Матю наистина да осъзнае илюзията и да спре да играе чуждите битки? А кога ще спре своята ... и ще се устреми сам-самичък, нагоре? Виждайки липсата и напредъка му, ако все още Приятелите му желаят те да присъстват в реалността му, то те биха повторили устрема му и интегрирали необходимите качества и умения ... за да може да се срещнат отново там горе (където ще пребивава той), създавайки свои индивидуални или колективни игри ... или Красиви вселени-реалности, без компоненти на пешки и саможертви, защото знаят какво е да си пешка.

Ще създават каквото пожелаят, ще се запознават с нови Същества и потенциални преживявания, отвъд най-смелите им мечти и въображение. :) Все някак информацията от по-горните реалии ще пробие и ще успеят те да разкодират ключовете, нужни за да продължат още по-нагоре. :)


Затова, устремете се към височините! Нагоре полетете! Високо, високо, високо – над завист и обида! Какви красиви ключове и удоволствие за сърдечния и коронния ми център има и в краткия текст, и в мелодията на този шедьовър! :) Полетът започва от тук и сега. От Вас зависи реалността! Дори във филмите ни се показваше, че всички са безсилни пред свободния Ви избор. Ама няма тъмни, светли, наши или ваши, едновременни или последователни, от какъв тип или вид съзнания са. Бъдете вътрешно силни и съзнателни за всяка ваша мисъл и действие (преди този Ви живот и в настоящия, че и в бъдещия), подхранвайте и проявявайте само качествата и състоянията, в които желаете да бъдете и виждате в другите, бъдете ориентирани навътре, изследвайте всичко и ще успеете! :)
Активен

Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 766

« Отговор #6 -: (Петък) 25 Март 2016, 21:16 »

Във филма "Сделката на д-р Парнас", за ловците на души е трудно да се каже, че са добри или лоши. Главните герои също не са "фиксирани", а са променящи се според ситуацията и гледната точка на отделните герои. Например Валентина може и да е изкусителка, която изкушава и подмамва, или пък Тони-лъжеца, който приема различни аспекти. Накрая става сянка за някои от другите герои.

От гледната точка на скептично-атеистичната перспектива, филмът може да се интерпретира да речем така:

Цялото по необходимост се е разделило и от просто делене се е стигнало до еволюционен етап на развитие при който психиката създава въображаеми реалности. Реалности в които фрагментите или частите търсят път за обединение в едно ново Цяло. Един вид психиката търси начин да се оптимизира чрез преодоляване на грешки появили се в резултат на различни еволюционни наслагвания. Кръгът се затваря и отново се стига до цялостност, но на по-висока еволюционна степен.

В една от сцените руската мафия подгони Тони-лъжеца в Имаджинериума, което би могло да се чете и като драматична среща с "обратната поляризация" - приела форма на танцуващи полицаи и руска мама за мафиотите гонещи Тони-лъжеца.

Към края на филма имаше друг интересен момент, когато двата отбора си смениха ролите - г-н Ник стана вестител даващ "религиозни откровения", а д-р Парнас стана действащия изпълнител.  Двете противоположности си дадоха и взеха нещо една от друга в името на общата цел - преодоляване на "сянката" и спасяването на земното дете - Валентина. Накрая филма завърши с подсказка на идеята за "краят на Играта" като обединение на двойките противоположности. Мъжко-женско,  старост-младост и т.н. Идеята, че всяка от противоположностите има половината знание и за добиване на цялото знание е нужно нещо ново което да обхване и двете. Накрая Старецът гледа през прозореца земното дете, дъщеря си Валентина, доволен, че я е спасил от облога с г-н Ник. Г-н Ник също е доволен, защото д-р Парнас е схванал "Играта" и защо печалбата е загуба и загубата е печалба.    
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални