Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Слънцегледане  (Прочетена 1093 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Събота) 05 Март 2016, 11:53 »

Винаги съм си мислел, че имаме такава тема. Уви, търсачката казва, че наистина нямаме.






Слънцегледането (или "сънгейзинг" от думата на английски sungazing) е стара информация. Вече е известно на много хора. Реших да пиша за това по случай един човек.

Всеки път, когато отивам на работа дневна смяна и пътувам в трамвая, минавам покрай един Лидъл в София. Спирката на трамвая е точно на гърба на Лидъла и между двете има само една мрежена ограда, нищо повече. И всяка сутрин в 7:30 гърба на Лидъла се огрява от сутрешното слънце.

Миналата седмица видях един човек да седи с гръб към осветения гръб на Лидъла, паркинга пред него беше съвсем пуст. Беше сложил ръце зад гърба си, в леко разкрачен стоеж, и гледаше към слънцето. Не помръдна поне минута, защото трамвая спря на спирката и после потегли, и го наблюдавах през цялото време.

Тази сутрин отново го видях. Този път щръкнал по средата на празния паркинг зад Лидъла, отново гледащ право в слънцето. Видях лицето му по-добре, понеже беше по-близо до трамвая. Предполагам, че не съм го забелязал до сега или защото практикува отскоро, или защото точно в този момент изгрева се случва около 7:30, или пък защото точно в този момент изгрева е видим от Лидъла в 7:30, дори и в напреднала фаза. В София не е лесно да си намериш хубаво място за тази практика... няма как да не се сетя за моите отчаяни опити да бъда едновременно работещ Софиянец и слънцегледач, преди около почти 10 години.
Ако пък случайно се разпознае в това описание, да знае, че е станал причина за темата в този форум.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #1 -: (Събота) 05 Март 2016, 14:31 »

Слънцегледането има психическа страна и техническа страна.

Точно както при компютрите, тези две страни трябва да са в синхрон, за да се получи ефекта.

Ако психическата страна на нещата не среща нужните техническо-физически обстоятелства, в които да се вкорени и с които да се свърже, постижението се превръща във временна памет и избледнява както избледнява спомен.

Ако техническо-физическите обстоятелства останат без психически софтуер, който да казва накъде ще се движи съответната енергия, как ще се разпределя и какво ще контролира, ще се появят паразитни психически състояния, чрез които физическото тяло технически ще се опита да се отърве от потенциала си, като го вложи в нещо безсмислено.

Когато и двете са в синхрон обаче - психическите постижения се прихващат към физическите обстоятелства на тялото, вселяват се в новите физико-телесни условия и започват да живеят новоусвоената хомеостаза. Налице е ново психологическо състояние, което има телесен израз и затова няма да избледнее както избледнява спомен. Телесните промени се приемат от йерархията на тялото и то започва да използва тези нови неща - чрез новите промени в себе си започва да намира нови решения на стари проблеми, вместо да се опитва да вложи новите промени в безсмислени псевдо-рационални паразитни навици, за да се отърве от тях.









Що се отнася до техническата страна на нещата...


Процесът е същия като при растенията. Процесът е енергиен, и можете да добиете представа за него от твърде любопитната Пета глава, "Електрокултура", на книгата от темата на линка.

Същото трябва да се случи и с човешкото тяло, когато очите гледат слънцето, а босите крака са стъпили в добър контакт с почвата.


Забележете, че краката трябва да са боси, и стъпили в пръст. Ако са стъпили на трева или друг вид покривка от живи растения, тогава живите растения ще получат енергията - случва се същото като описаното откритие на Томас Хиеронимус на края на последния коментар - http://xcombg.net/index.php?topic=2136.msg34417#msg34417 Просто човешкото тяло започва да играе ролята на металната плоча и играе ролята просто на търговски посредник към тревната покривка, който следователно взима само част от целия обмен.

В най-добрите условия, в които практикувах, стъпвах в къртичина. По полето на село имаше множество къртичини, така че си избирах някоя на по-равно място и стъпвах в нея бос.


Това, което се натрупва в тялото при тази практика (не само в тази) е същия вид енергия, която растението ползва, за да живее и да се развива. Само че, единственият начин тялото да задържи нещо, е като го използва в структура. Тялото прави структури. Всяко нещо, което тялото не обвързва със структура, то не смята да пази, а минава бърз транзит. По същия начин тялото ще си намери псевдо-рационално психическо състояние, или ще си изработи такова, за да се отърве от тази енергия, която не знае какво да прави.

В момента, в който тялото разбере какво да прави с тази нова енергия, то ще й направи структура в себе си.

За да се случи това обаче, трябва да се развие определено психологическо състояние, което да направлява и управлява това вътрешно структуриране.







Що се отнася до психологическата страна на нещата...


Човек трябва да се разконцентрира от мислите си, и да се концентрира върху светлината.

Трябва да се получи абстрахиране и дисоцииране, но дразнителят и внушението трябва да си сменят местата.

При програмирането на съзнанието се използва непоносима болка, за да се накара съзнанието да се абстрахира от нея и да избяга в един вътрешен илюзорен безболезнен свят. Вече в такова състояние, подават му се мисли и команди. Така следващия път, щом съзнанието е конфронтирано от реалния свят, то веднага изпълнява команди, които не осъзнава, че помни и приема.

А в случая се иска обратното.
В случая дразнителя и внушенията трябва да си сменят местата така, че съзнанието да се абстрахира от командите, мислите и внушенията, и вместо това да избяга към или по-точно да се отдаде на дразнителя - светлината от реалния свят. Така следващия път, когато съзнанието започне да мисли и да разсъждава, то без да осъзнава ще прекратява вътрешния диалог и все повече ще засилва присъствието си в настоящия момент от реалността.
Силата, с която съзнанието се сдобива, не идва от слънцето, нито пък е енергията, която по друг начин намира структурен израз в тялото - цялата сила на тези съзнания идва от простия факт на присъствието им в настоящия момент. Всичко останало е само средство за закотвянето на това присъствие в настоящето.






В следствие от практиката се наблюдава изчезване на вътрешния диалог и изчезване на желанията. Човек първоначално може да си помисли, че е станал по-плосък и по-сив... но това е само защото е забравил истинското значение на това да си цветен и мноообразен. Стандартния нормативен човек не прави разлика между самия себе си и желанията си - желанията дефинират себе си за нормативните хора. Така че, когато желанията изчезнат, за тях това е ново състояние и ново изживяване, в което се чувстват равни като нива и плоски като дъски.
Това е понеже откриването на себе си започва отначало. Човек започва да разпознава себе си на нова основа, спрямо нов критерий, вече не на основа желанията си. След време истината за човешката природа излиза наяве и усещането, че умът е плосък като дъска, изчезва.

Много неща са свързани с тази вътрешна промяна и най-известното последствие е избледняването на апетита. Най-известният пример за инеяд слънцегледач е Хира Ратан Манек, който има основен принос за популяризирането на практиката.

Има, разбира се, множество други примери, може би десетки, ако човек посърфира в интернет.





Разбирате, че няма такова нещо като "слънцехранене" или "консумиране на светлина".

Процесът е малко по-друг, както описах по-горе. Става дума за това, че наличната енергия от непознат на науката тип (както добре е описано в цитираната глава "Електрокултура" от онази книга) създава нова структура в тялото, или, по-точно казано, вкарва тялото в това структурираност.
Това не може да се случи без изпадане в подходящата психическа настройка, която да направлява процеса, защото всяко структуриране е процес, който се нуждае от организиращ фактор.
И в следствие от това преструктуриране изчезва нуждата от хранене.

Защото храненето не е фундаментална нужда. То е нужда само защото този тип структура го изисква. Нуждите са нужди на структурата на едно нещо. Нуждите са онези обстоятелства, които запазват целостта на установената структура.







И така идваме до другия въпрос - средата на обитание.

Понеже нуждите са онези обстоятелства, които запазват целостта на установената структура...  нуждата от хранене изчезва, но се появяват други нужди. Защото старата структура на тялото изчезва и заедно с нея изчезва нуждата от хранене, но структурата не се губи (иначе би се наричало смърт), а се наследява от друга, нова структура. И новата структура, разтваряйки старите нужди, носи нови нужди.

И тези нови нужди не могат да се задоволят в градската среда на дълбоката цивилизация.









Така че, когато човек се променя толкова драстично, той трябва да си даде сметка до какво ще доведе това. А драстичната промяна на един организъм води до драстична промяна на средата му на обитание.




Тези последствие най-трудно се осъзнават от практикуващите и са причината много хора да се откажат от каквото са започнали.
« Последна редакция: (Събота) 05 Март 2016, 14:42 от форум » Активен

Неактивен Робинзон
Full Member
***
Публикации: 138
Мисля, следователно...мисля!

« Отговор #2 -: (Неделя) 06 Март 2016, 06:30 »

Форуме, както винаги...много усложняваш нещата!
В същност не, че ги усложняваш, но ...много думи, бе, човече Grin
Направо се уморявам да те чета понякога. Парадоксът е, че което пишеш е почти точно така за някои неща, но всичките ти анализи идват малко в повече.
Разбирате, че няма такова нещо като "слънцехранене" или "консумиране на светлина".

Процесът е малко по-друг, както описах по-горе. Става дума за това, че наличната енергия от непознат на науката тип (както добре е описано в цитираната глава "Електрокултура" от онази книга) създава нова структура в тялото, или, по-точно казано, вкарва тялото в това структурираност.
Това не може да се случи без изпадане в подходящата психическа настройка, която да направлява процеса, защото всяко структуриране е процес, който се нуждае от организиращ фактор.
И в следствие от това преструктуриране изчезва нуждата от хранене.

Напротив, има слънцехранене, но терминът не е точен. Тялото не се храни точно със слънчевата светлина, а с енергията "ЧИ" (прана, оргон), която ползва за носител слънчевата светлина! Както ти не се храниш със самия сервитьор в ресторанта, а ЧРЕЗ него.
Всичко е далеч по-просто:
Животът се ХРАНИ с тази енергия, Слънцето ни я дава ЧРЕЗ (не със) светлината си. Растенията я усвояват директно чрез фотосинтеза, тревопасните я поемат от растенията и така нагоре по веригата. Всички останали вещества (торове и т.н.) са помощни! За опит-справка...засей растение, натори го и го сложи в пълен мрак, да видиш колко ще расте - колкото е запасът му от "ЧИ" в самото семе:)
Ние като хора, явно сме "проектирани" (или сгрешени в проекта (( БЪГ??? )) ) за далеч по-директно приемане на тази енергия и вече сме започнали да се светкаме по въпроса, макар и частично Grin

А Манек казва, че при тази практика краката на човек трябва да са боси и да е стъпил върху пръст, в краен случай - пясък, не на цимент или асфалт!
Изводът е един - ЗАЗЕМЯВАНЕ, за да може енергията при "зареждането" ти да протече в правилна верига. То е както да си зареждаш акумулатор, но да забравиш да включиш едната клема...е, няма да стане.
Излишно е да казвам, че най- силни са растенията с най-дълбоки корени (все пак го казах).
Нещата са прости, макар и не дотам разбираеми за нас и много умуване е ненужно.




Активен
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« Отговор #3 -: (Понеделник) 07 Март 2016, 17:31 »

Съгласен съм, че ефект от тази ‘практика’ (превръщаща се в начин на живот) ще е налична за Съзнания/Същества, които психически са готови, духом са зрели въз основа на определени универсални критерии (отвъд субективизма и това ниво на реалността) и тялото им е чисто и здраво. Това е все едно да пуснеш класическа музика на едно Съзнание, резониращо силно на хеви метал или чалга – то няма вътрешно развити качества и умения, чрез които да преживее катарзис и види огромната разлика в качеството на енергията, закодираната информация и дълбочината на емоционалното преживяване, които ще отключат нови възможности и преживявания пред него. Мисловните му модели и нерешените емоционални проблеми ще влизат в резонанс с мелодиите и текстовете на конкретни музикални произведения от определения жанр. Затова то ще е сляпо за хармонията и съвършенството на някоя вечна класика например ... Сърдечният и коронният му център въобще няма да могат да се насладят и изпитат това, което наричам ‘pure joy impulses’ (импулси от чиста и неописуема радост). Дори аз самият не съм бил способен да преживея в дълбочина и осъзная ключове, закодирани в някоя източна мелодия например ... до момента, в който не започнах да се интересувам и интегрирам техните мисловни модели (и начин на живот) и да подобрявам качествата си.

Не че няма ‘изключения’ между Съзнанията на чалгари/металисти (предпочитам измисления ми термин ‘заслужен подарък’ от Душата и други наши постъпки, или Аз-ове от Дрозда с цел да се събудим и еволюираме, а не да си пречим един на друг), или че не е възможно самото Съзнание в един-единствен живот да еволюира и премине през повечето (или всички) жанрове. Аз например чисто изследователски съм преминавал през всички (и обичам спираловидно да се връщам назад като минат няколко месеци/години, когато съм се променил качествено, за да видя как ще преживея старото – дали ще науча нещо повече в какъвто и аспект да е ; малко реторично е, защото минимумът от нови знания ще е едно по-добро разбиране на миналия ми Аз) и благодарение на паметта ми знам кога и защо съм изпитвал наслада или болка, или отвращение – от кои музикални (или пък филмови) произведения и жанрове.

~~~

Обратно на слънцегледането ... Аналогично, Слънцето е пред нас като потенциално преживяване  и ще ни избоде очите :D и въпреки това хората са слепи априори за наличието ... или, иронично през 21 век, за липсата му поради изкуствени причини. Мога да разгледам архетипно и многопластово този факт:

1) Масата човекоподобни не се интересуват от еволюционното си развитие, защото просто не гледат нагоре и какво има/няма там! Плътностите/нивата на колективно ниво сме възприели да ги изживяваме като опозицията горе-долу. Точно поради тази причина, дори на физическо ниво – се вижда модела на йерархията (горни нива и долни такива) навсякъде в обществото и природата. Да, изкривена и хищническо-паразитна версия е – нямаща нищо общо с автентичния модел, защото Съзнанията, проектиращи и моделиращи обществото и природата са такива. Останалите Съзнания сме съучастници в този творчески процес – в каква степен и магнитуд зависи от нас. Дали ще напиша този текст, повлиявайки на другите по определен начин, или не – въпрос на творчески осъзнат личен избор. Дали ще посея 2 праскови и 2 череши, или не – също. :)

2) Съществата на съзнателно ниво не са интегрирали, нито ги е грижа за универсалните и базови качества, които Слънцето проявява към живите същества не само на планетата Земя. На несъзнателно ниво го има интереса (което е импулс от Душата/Ядрото на съществото) – но то се изразява в автоматично изговорени и насочени навън думи от рода на „Уф, пак вали. Няма ли да се покаже слънцето?” или „Горещо е. Кога ще идва зимата?”. Един колега, писател-изследовател – беше задълбал в тази насока в темата си Мит-съзнание-емоция-климат-смърт-обновление. Виждате ли до каква повърхностност и перверзна изкривеност може да се докара един вътрешен процес на еволюция?
Друг любим пример, за който съм писал преди – масово съществата усещат (повече несъзнателно и заради медиите, отколкото да е съзнателен съюза с Душата им), че искат да са красиви, но това остава на ниво тяло – козметика и всякакви глупави, че и вредни за кожата, косата и тялото процедури. Съзнанието остава фокусирано в най-външния пласт от съществото Ви и в най-ниското ниво на пребиваване. Мотивът в дълбочина е търсенето за ‘вечната и непреходна красота’, която ще Ви свърже с Душата Ви – защото тя е такава. :) Успявайки в този акт, ще се изкачите нагоре, в следващите нива на пребиваване (още приживе – макар и за по-малко време, защото все още тялото Ви е живо в трета плътност) ... Get higher!! Запомнете тази ключова фраза, че след месеци/година ще я видите отново. :)))
Ако сте вътрешно красиви и подхранвате качествата и уменията си, ще сте недосегаеми емоционално и ментално от всякакви коментари, че „не сте съвършени, не сте пълноценни и не сте красиви” – дори да сте на 50+ години и да имате ... о, „шок и ужас” – бръчки! :D Докато тези Съзнания не започнат да изследват мислите, емоциите и поведенията си – те няма да напреднат в развитието си индивидуално, ще зависят от външната среда и развитието на колектива.

Поздравявам и пожелавам успех на онези Съзнания, които не чакат смъртта, за да започнат с процеса на узряване, които не чакат пролетта, за да почнат на чисто и да излекуват себе си във всякакъв аспект ... не чакат да свърши тежкия работен ден ... а го правят тук и сега. Подобрявайки и материалното си положение, че да няма „тежък работен ден”, и емоционалното си, и менталното си състояние ...

~~~

Някой слънчев ден ще коментирам и публично това, което писах на Форум лично относно Daniel papers. Все пак тук ще спомена, че бях учуден от качеството на информацията и особено от реципрочната теория, която успява да обясни някои процеси и явления, макар за други да остава незавършена и неразвита, а според мен даже ще е трудно или невъзможно, ако не се смени подхода и някои ‘допускания’, които противоречат на моя личен опит и интуитивна информация от Душата ми. Но в момена ще направя връзка с верни разсъждения, които са писани преди 40+ години. Можете да забележите ... ако помните – че самото Слънце не беше толкова малко и светещо в такъв жълтеникаво-бял цвят, което е очебийно доказателство за сбъркания етап на развитие на звездите. Друга изключителна идея е тази за дискретната промяна, а не за плавната такава. Не че и двете не могат да съществуват. :)

Ето защо ако не бяха обсипвали например небето на 21.12.2012, щяхме да можем да видим самото Слънце и тази рязка промяна (ако се е случила точно тогава), или да станем свидетели на някаква космическа битка (ако е имало такава и не говорим за холограми) – тогава всякакви „око да видят, ръка да пипнат” Съзнания, неспособни по друг начин да си добавят информацията, щяха да видят коренната и драстична разлика в процесите и явленията, защото преходът нямаше да е плавен и щеше да е буквално пред очите ни. :)

~~~

След периода ми на детоксификация и Инедия, както и след решаване на каквото бе останало на ментално ниво, спиращо прогреса ми – една от ползите бе рафинирането и увеличаването на чувствителността ми. През онези дни бях практикувал слънцегледането рано сутрин, закотвен бос за почвата, както и любимото ми ‘нововъведение’ – просто със затворени очи го гледам през останалия ден когато имам възможност. :)) Не съм виждал някой друг да го споменава публично и се учудвам от този факт. Обичам да гледам със затворени очи слънцето, бидейки прав и правещ едновременно с това стояща медитация, но в релаксиращ режим. Единствената разлика е, че след Инедията и пречистването на организма ми, вече дори да не гледам слънцето, нито да правя каквото и да е активно със Съзнанието си (да насочвам енергията, да се концентрирам върху дишането и/или да управлявам кислорода и течностите в тялото) – само като си седя например на пейчица, че и в сграда да е (дори в града), нищо че слънчевия поток от фотони трябва да мине през стъклото (и замърсената от електромагнитен смог среда) – ефектът е .... смайващо интересен, а именно: веднага се зареждат горните два енергийни центъра/чакри (чиито физически носител се явяват хипофизата и епифизата) и започвам да виждам енергийно, както и се засилва телепатията, че и честотата на съзнателността (и паметта) ми по време на преживяванията ми, докато физическото тяло спи. Всякакви негативни или дуални мисли изчезват, а на тяхно място идват Интуитивни хрумвания и решения на разни философски проблеми или дилеми. Умението да сте тук и сега, чувствайки – се засилва.

Сравнявайки със себе си в миналото и анализирайки повечето Съзнания, то ако започнат с практиката – първо ще се напълнят и без това полу-празните им втори, трети и четвърти център. Ще се чувствате прекрасно и изпълнени с енергия и живот – след това трябва да се научите как да не хабите тази енергия и да я управлявате. Вътрепребиваването (Фокусът на Съзнанието да е насочен към вас самите – дали специфични области на тялото или духа, или душата Ви) е Ключът! А не толкова дали краката Ви ще са боси и намират на почва. :) Ще осъзнаете (ако все още не сте –) колко нелепи са социалните его драми и театри на повечето щъкащи, колко лесно е да паднете отново, но и да останете на това ниво на Съзнание (ако не повтаряте техните грешки във всякакъв аспект), което е по-хуманно, положително настроено и без притеснения, кол*бания, страхове и какво ли още не.
Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 187

« Отговор #4 -: (Понеделник) 07 Март 2016, 17:36 »

За околната среда ще пиша след време в друга специфична тема. Но накратко – градската обстановка е изкуствено създадена с цел събиране на Същества на едно място, за да може след това чрез технологиите, медиите и калпавите социални институции те да бъдат осакатени и деградират духовно (а възстановяването ще е изключително тежък, болезнен и труден процес). Но преди това Съзнанията ще се надупчат едно хубаво с ваксини, за да загубят паметта си и да забавят духовното си развитие чрез тези биохимично-физиологични посегателства/интервенции. Електромагнитното одеяло около Земята има същата роля и някои спускащи се Души, преминаващи през него, забравят също. Не че не може да си върнете паметта впоследствие (чрез самовглъбяване/вътрепребиваване, сънища, медитации, анализ над съществото и обкръжението Ви) или ако сте достатъчно зряло и силно същество, да останете незасегнати от тези фактори, но повечето Съзнания не са. Така са се заземили здраво за материализма и матрицата, че няма измъкване – а оправдания или субективно вярване колко щастливи и значими са, изпълнявайки всичко, което на колективно ниво се приема за „нормално и висша цел и ценности в живота”. Колкото е трагично, толкова е и комично.

Бъдете чувствителни и съзнателни за всеки елемент от живота Ви – обратното на това, в което градът като среда Ви превръща. Има източници с технологичен характер, изпращащи негативни мисли, към които ще се закачите само ако сте в дуален режим на Съзнанието и/или ползвате технологии като джиесеми, както и всякакъв тип лекарства. Възможно е да прихващате и от другите Съзнания, живеещи в съседство с вас. Не се закачайте за този поток и не водете неползотворен и вредящ Ви монолог. Знам, че е трудно, много е трудно да останеш Човек, бидейки в града. Съчувствам Ви и напълно разбирам Съзнанията в живота ми (някои вече и неприсъстващи в него) – защо и по какъв начин са реагирали. Не че това трябва да служи като оправдание от тяхна страна и прехвърляне на отговорността на някакви чужди и външни недоброжелателни източници (някои даже не са и от това ниво на съществуване), но поне се вижда кои Съзнания истински се опитват и успяват да напреднат в развитието си. :) И запомнете, мили читатели – да, те може да пръскат и да ни лишат временно от един Красив източник на Енергия и Живот (Слънцето), но имаме цяла палитра от филми, музика, книги, хобита, че и в битов план може да си направим всяко действие изпълващо Ви с радост и блажена хармония, с тишина и вътрешно чувство на пълноценност и творческа сила. Дори да нямате интернет и ток, дори всичко да пропадне в обществото ни – дали изсценирано или напълно естествено като природно явление – имате Себе си и настоящия момент! Веднъж плаках неудържимо, осъзнавайки интуитивно и в дълбочина този факт, получавайки от Душата си обич и подкрепа, вдъхновение и радост ... че имате винаги Себе си и настоящия момент! Че от вас зависи в какво ще вложите себе си и как ще прекарате времето си. :)

Ще се цупите ли като другите, слепи за красотата на дъжда например?? Погледнете, но не просто гледайте, а се отворете емоционално и преживейте тази радост и позитивизъм ... о, а даже съм я изпитвал, защото също обичам да се мокря под дъжда! :))) Вие бихте ли го направили? Но не механично и безсъзнателно, а присъствайки тук и сега, чувствайки всяка капка върху вас? Колко „ненормално и лудо” е това – каза лицемерното и повърхностно, изпълнено със страхове и ограничения дасманско същество, лишило се от уникаността си, сляло се в изкуственото цяло – и то лишено от Дзен и Красота, като изграждащите го части.

В тез тежки времена, когато изкривения Ян поток и псевдо мъжки балкански манталитет доминира, на таз прекрасна земя се раждат все още такива нежни и чувстващи Съзнания, изпълнени с добродетели и идеали отвъд настоящето – толкова се учудвам и радвам да виждам тез братя/сестри по съдба. :) Любима песен и послания! Окриляващи, възраждащи, обновяващи:

Сутрин – светлосиня,
сутрин – детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин – пълна с нежност,
сутрин – пълна с вяра,
сутрин – пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!

Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!

....

Нищо не ми обещавай за утре.
Днес вече ценя всяка минута.
И какво от това, че ще има цветя
в моя дом, в моя хол, в моя панелен комплекс.
Искам цвете едно, но сега, цвете едно, но сега
Защото утре започва от днес
Утре започва от днес.

:)
Активен

Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални