https://www.youtube.com/watch?v=_hyAOYMUVDs Пустота
0:07 Първи акорд, пиано. "Дръж се Живот, идвам!" Звук, Слово. Една силно заявена мисъл и всичко започва.
Пауза, слизаме с още два акорда, две решителни стъпки, пауза, още една стъпка надолу, с която леко докосваме повърхността и отдръпваме крак с последния акорд.
Пауза.
0:18 Ехото. Пианисимо. Същата мисъл, но осезаемо по-тиха, с по-малка сила.
0:27 Пауза. Очакване.
0:28 Първият тон на мелодията, първият допир с Живота- простота, чистота. Любопитство, Опит, Грешка, нов Опит, Радост, Болка, Тъга, Грешки. Произведението се усложнява.
1:20 Аз, аз,аз
1:48 Ти, Любов, Нежност
1:58 Ти и Аз. Страст.
2:07 Повтаряме същата тема, но с друг любовник, с други думи.
2:26 Предателство, Обвинение, Страдание, Самота.
2:44 По-малко думи. Поука. Мъдрост.
3:17 С последния тон идва....
Не, това не е смъртта, онази вечната. Това е просто пауза. Но по-особена пауза. Знакът, поставен над тази пауза се нарича ФермАта. Тази пауза трае по-дълго от обикновената и трайността и зависи единствено от усета на изпълнителя. Колкото пожелае.
Тук обикновено тези, които не познават цялото произведение, започват да ръкопляскат бурно.
Ако изпълнителят е свирил добре-викат "Бравооооо!", "Още!"
Ако е свирил зле, отегчаващо, неуверено, неприятно-викат още по-силно "Бравоооооооо!", без "Още!". Викат от облекчение, въпреки, че си мислят "Най-после".
"Да продължа ли? Те имат нужда от мен...нали публиката дереше гърло. Един-двама плачеха безмълвно, но всички бяха там заради мен...Връщам се"
3:21 Всичко започва отначало-вече много по-уверено, категорично. "Знам как да стане по-добре"
4::23 На бързи обороти изреждаме все същото, хиляди животи, стигаме почти до края на клавиатурата...само лек допир до най-горния клавиш и пак се връщаме. За да вземем още малко, да се полюбуваме на спомените, да се изпратим с тях.
4:35 За последно, стакато, без удължаване на тона, реших
4:38 Остава само инерцията
4:49 Смирение. "Готов съм за срещата". Последната мисъл. Без никакво съмнение.
Тих, спокоен край.
Пустота.
