Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Видове Истини :)  (Прочетена 383 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 176

« -: (Вторник) 15 Ноември 2016, 11:13 »

През годините обмислях създаването на настоящата тема, макар че от една страна тя присъстваше в коментарите ми и не се нуждаеше от 'отделно и специално място', а от друга страна – ми беше трудно с букви (този 2Д инструмент за предаване на информация) да описвам нещо отвъд пета плътност/ниво на Съзнанието на читатели, които трябва да внимават за своето поляризирано его и 3Д ограниченията на телата си, които бързо биха отхвърлили нещо толкова абстрактно и отчасти държащо се парадоксално, поради липсата си на опит в тези нива (втора трудност пред мен – описващият).

Едва тези дни, прочитайки коментара на потребителя светулка – реших да й отговоря, което прерастна в настоящата тема. Потокът потече и съм доволен от резултата. :) Защото в началото, покрай трудностите и парадоксите – как да не се отчае човек и просто да не даде една препратка към Лао Дзъ. :D


~~~


Извинявам се за глупавия въпрос, но как определяте за себе си кое е обективна истина и кое е сън, фантазия, субективна проекция?

Въпросът ти въобще НЕ е глупав! Гледам да избягвам класификации "по-по-най", но този въпрос е фундаментален. Самият факт, че си задаваш този въпрос – говори толкова добре за съществото ти. В състояние на преход е. От една фаза в друга. :) Ще споделя личния си опит. Остава само да го изживееш, за да провериш думите ми – което ти пожелавам чистосърдечно! :) (И на останалите любознателни и добронамерени читатели също. :) )

Когато разбереш една или няколко причини/отговори (на въпроса) защо си тук например (дали чрез вътрешни разсъждения, интуиция, определена сцена от филм, прочитане на изречения от чужд текст, физически действия на други хора и т.н.т.) – знанието те поразява толкова мощно, чувстваш с всичките си центрове, че идва от Ядрото ти (онази непогрешима, неповторима и жива, силна емоция, която наричам impulses of pure joy (импулси на чиста радост) – случващи се, когато декодираш нещо Велико от по-горно ниво и/или разкриеш пласт от своето/колективното Несъзнателно, или когато напълно Съзнателно успееш да извършиш действие, за което си дошла), евентуално го и виждаш като ‘минало решение’ (което си взела в другата реалност, в случая ‘преди да се родиш’), или фокуса на Съзнанието за няколко мига (или осъзнати сънища) се премества и успява да изживява част/всичко през перспективата на Душата, получавайки достъп до информация, защото на онова ниво от Мирозданието няма такова нещо като „скрита информация” (а липсващата ще зависи от теб – колко можеш да поемеш и разбереш (от всичката, която е винаги налична – затова казвам, че не е скрита от някого), с какви точно потоци ще се заиграеш и изучаваш), не съществуват лъжата или манипулацията, не може да скриеш вътрешния си свят, но и в същото време никой не може да повлияе на него – но може да го изучи, защото представлява информация). :)

Ето защо на това равнище/ниво няма да срещнеш недобронамерени същества – нито се вписват в обстановката (не могат никого да излъжат, камо ли някой да желае да взаимодейства с тях), нито пък имат нужните интегрирани универсални качества, че Съзнанието им да влезе в резонанс с реалността, т.е. да бъдат в нея. Виждаш колко гениално е предвидено да има поне два вида защита на това ниво на съществуване. Дори 'инфилтраторските' Съзнания да използват чужда качествена енергия и да допуснем, че могат да се извисят до това ниво вибрационно (което не знам дали е възможно изобщо за описаното от мен ниво, макар това да се случва в по-ниските и реципрочни нива (нашето и следващото/астрала) и го забелязвам като мотив във филми, разкриващ същата цел на такъв род ‘Изкривени Съзнания’ (:D нов термин въвеждам – повече ме радва от ‘Дуални’; идеята ми е, че вървят против Автентичността и Хармонията, против ‘установения ред’ от Източника; казано на прост български – опитват се да пишкат срещу вятъра и да не се намокрят :D)) – те пак няма да могат да направят нищо без свободния избор на зрелите същества, камо ли да използват ресурсите, които предлага реалността. Самите универсални механизми и процеси в по-горните реалии ще (ги изненадат :D защита номер три – не е лесно да си изкривено съзнание и да се опитваш да чийтваш нали ... :P и ще) създадат у тях едно усещане за бъг в ‘ценностната им система’ и вкарат в транс. Това означава евентуална възможност да узреят, ако позволят универсалните потоци да навлязат в живота им на преден план, в противен случай с всичка сила ще бъдат пратени от (‘налягането’ на) потоците (и егото им) обратно в по-долните нива (ако изобщо егото им оцелее след взаимодействието с тези потоци!). :)

Най-хубавата метафора за този процес, която ми хрумна (освен примера с ‘налягането’) – е да си спомните за сблъскването Ви с нещо екзотично и непознато, т.е. когато сте имали досег за първи път в живота си до ново преживяване. (Дори да говорим за слушане за първи път на някаква мелодия* от напълно непознат жанр, използваща незнайни инструменти.) В първите мигове у Вас ще има вътрешно мълчание. След това, ако излязат на повърхността неотработени емоции и модели на поведение (например страх от новото, пристрастеност към старото и познатото, липса на търпение пред разгръщащата се фабула и прочие), ще пречупите преживяването през определена призма и веднага ще спре целия този въздигащ и трансформиращ процес, връщайки Ви в по-ниското ниво и познати вибрации/форми на съществуване, изпускайки същината и по този начин развитието си, невиждащи смисъла и ползата от преживяването (в случая мелодията).
Ако обаче решите да приемете и преживеете новите потоци – ще почувствате емоционалния им компонент, ще видите какви неща ще започнат да се случват с и покрай вас (в случая може мелодията, която представлява за мен компресиран 3Д роут, т.е. поток, чрез който ако резонирате силно (или допуснете цялостно и искате да изживеете закодираните смисли) – може да разберете за миналото си или за бъдещи събития, които ще се случат с вас; или например да разкодирате важна тема от живота си; възможно е например точно тази вибрация от еди кой си инструмент да е нужна за конкретен ваш орган поради много сложни за описване причини от нелинейно естество, които да разберете на мига например (нахлуващи в главата Ви като информация), или синхронично след няма и час да попаднете на статия, описваща това; възможно е да намерите Съзнание на Близка Душа или от Общия Грозд дори само по музикалните предпочетания, без да познавате в дълбочина човека и т.н.т.). Музиката е един от прекрасните инструменти за предаване и разкодиране на информация. :)

Музиката, комбинирана с визуални кадри и изговарящ се текст – са инструмент и за импринтване/внедряване на (определени потоци) информация. Каква ще е информацията и мотивите на използващия инструментите – си зависи от него. Инструментите сами по себе си са неутрални.

* Може ли да почувствате величието, закодирано в мелодията и предадено чрез изпълнителя?? Толкова е мощно ... катарзис за сърцето. :))) Просто се отпуснете и едновременно с това горестно се потопете и чувствайте, изживейте го ...


~~~


Виждал съм една зона между нивата (говоря отвъд пето, където се намират Душите ни), която засега съм срещал описана само от Юрген*** (и толкова много се зарадвах и почувствах Интуитивно, че наистина го е изживял, макар да не е разбирал тогава с какво си е имал работа) – онази зона, изпълнена с такава неописуема радост (продукт на безусловна любов), че може Ян потока на Съзнанието ти да не оцелее ... и да се претопиш като индивидуалност в това ‘море’ (това е най-красивата смърт ако питате мен. :D Макар че е хубаво да си жив, нали? :P) .... Това е една от най-епичните защити, с които съм се сблъсквал. (И, разбира се, първите пъти Съзнанието ми не успяваше да премине и Душата ме издърпваше ‘надолу’ към по-ниските нива, че вече нямаше да съществува Ключар at all ... :D Сега като се замисля – голяма загуба щеше да е за Мирозданието. :D)

Преминаването на зоната ще доведе до реалност/ниво на съществуване, в която сами се сещате, че всичко различно от Безусловна Любов на Съзнателно и Несъзнателно ниво НЕ може да съществува чисто технически. Не може едно неготово Съзнание да оцелее потока преди това, камо ли да се справи с процесите и компонентите в тази реалност/ниво.

Всичко това е меко казано много гениално измислено и аз си се удивлявам и възхищавам на Твореца/Източника (на начина на проектиране на всичко – на тази Автентична/Истинска Любов и Зрялост към и във всичко, което е създадено и се извършва) всеки път, когато стана свидетел или проводник на универсалните идеали – без значение в коя реалност се намирам. :))) Това е хубавото на универсалността – можеш да я намериш и проявяваш навсякъде. :) Бъдете вдъхновени също, читателчета сладки! :)

*** Слушах ударите на сърцето на творението, които се изсипваха върху мен като вълни от екстаз. Усетих, че не мога да поема повече и се изплаших, че ако остана на това място – съзнанието ми ще капитулира напълно и ще изгубя себе си в безкрайния океан на чистата радост.


Да, Юрген! :))))))

Така че, светулке, има толкова други изследователи и не е само някакво джавкащо куче, с ник митко, всъщност повтарящо през всичките тези години, в двата форума, едно и също, дори бледнеещо като качество и количество на информацията. И всеки читател може да провери думите ми, както и да осъзнае нелепостта на аргумента му: „аз имам многогодишен опит” – количественото натрупване не е показател за напредък. Виждаме го в споделената информация и делата му.

Светулке, препоръчвам ти двете теми преводи на преживявания на Юрген! След това може да се запознаеш с трудовете на Робърт Монро. Уви, третата му книга – най-плодородната и писана от вече опитния Монро, не успява да се издаде в оригиналния си вид. Има натиск върху него да изтрие много от съдържанието и да напише, че извънземни в настоящото ниво не съществуват. Не знам и дали умишлено не убиват Робърт, ако е решил той да издаде в електронен формат и свободно откритията си за по-следващите нива.
Въпреки тези важни детайли, книгите му си струват, съдържат истини и могат да послужат като ключове-активатори за читателите.

От българските изследователи – темите на Н. и блога на Nahuatl.


~~~


Темата за субективизма-обективизма-универсализма е трудна за споделяне в писмен вид, докато не се изживеят различните състояния на Съзнанието, бидейки проводник на трите концепции. А веднъж преживяло и трите, няма как да не виждаш вратичките между тях, как са свързани и как в определени ситуации и условия, можеш да промениш нещо, което е изглеждало като обективно или универсално, но то просто ‘загубва главната си роля’, остава на заден план и затова не може да се прояви! (Много важно изречение, обясняващо според мен теорията зад ‘парадоксите’!)

1) Прекрасен пример-метафора за плановете е динамиката между Ин и Ян. Когато едното е активно и проявяващо се, доминиращо – другото остава на заден план и е почти неуловимо, толкова е малко и непроявяващо се. И тъй като всичко в това и следващото ниво може да се обясни с Ин и Ян парадигмата – тази динамика може да се види навсякъде. Включително и в електромагнетизма, включително във връзката дух-тяло, че и в динамиката Съзнателно-Несъзнателно, дори в емоционалната и менталната активност. :)


Субективизмът е плод на всичко, което е част от уникалното ти Ядро. Благодарение на него ти си ти, аз съм друг и съм аз. Метафорично – това е източникът на различията.

Обективните процеси са валидни и неизменими от Съзнанието в ??% от случаите (%-ът зависи от много фактори). Те служат като една солидна и безпристрастна основа, разпростиращи се в една или няколко реалности, но не във всички нива на съществуване. Без тях колективното съществуване не би било възможно.

Универсалните концепции, качества, процеси и принципи са валидни във всяка реалност, не зависят от времето и пространството. Без тях нищо не би съществувало.

Дотук добре – но трудното за писане идва тогава, когато Съзнанието узрее и стигне ниво, в което разбира, че то е основният проводник на универсализма, обективизма и субективизма. То има силата да избира кое кога ще е вярно, кое ще бъде част от него, как да използва определен компонент, принцип и т.н.т. И от това ниво на Съзнанието е трудно да делим субективизъм от обективизъм от универсализъм, защото са свързани и се преплитат по начини, по които е трудно да обяснявам с думи и примери в нашата реалност, защото например – докато сме в тяло, в 99% от случаите, не сме едновременно съзнателен наблюдател, създател и участващ в едно. Невидимо, несъзнателно и на заден план е винаги поне една или две от тези три роли.

Ще дам все пак още два примера, чрез които евентуално прозорливите да схванат по-добре написаното:

2) Свободният избор е универсална концепция, която всяко индивидуално същество притежава и проявява. Възможно ли е той да бъде унищожен? Тъй като в дефиницията си той е отвъд времето и пространството, отвъд личността – не може. Но това, което може да се направи – е това право да остане на заден план. Как? Елементарно – просто съществото отказва Съзнателно да избира каквото и да е – води се или от личното си Несъзнателно (което може да съдържа ‘чужда’ информация) или от колективните (Не)съзнателни избори и напътствия. Технически универсалното право не е унищожено, но съществото избира да го проявява по начин, изглеждащ за страничния наблюдател, че то не го проявява, дори самият субект губи своята уникалност (но тя е там, макар и заглушена и на заден фон). Съществото пък може да го пречупва чрез мисли от рода на „Всичко е предопределено от съдбата ми. Не притежавам свободен избор.” – но всъщност то е самото, което във всеки един момент може да спре да действа „предопределено” и да начертае нов път пред/за себе си (и другите).

И, да, дори „малкият” избор дали да си купиш бял хляб или пълнозърнест, или сам да си го правиш, или изобщо да не ядеш хляб – оказва влияние върху тялото ти и върху емоциите, върху състоянието на Съзнанието ти ако щеш, върху времето ти дори.
А ако мнозинство съзнания се обедини от общи (универсални например) идеи, превръщащи ги в дела – то те могат да променят и обективната реалност. :) Но ако хората не подозират за съществуването на последната, то те няма да могат да променят статуквото и тези зад кулисите ще са доволни. Много коварно нали? Накарай хората да издигнат субективизма, а след това изкриви фокуса и самата идея зад него, така че субективизмът да загуби от блясъка и автентичността си и да бъдеш проводник на чужди ценности и мисли, въобразявайки и вярвайки си, че са твои и това е твоя живот ....
Този път води до трагедия – виждам го в онези, които са попаднали в този капан и го увековечават.


Пламъкът на субективизма, идващ от Ядрото на Съществото – е нещо също толкова Велико, колкото са и универсалните концепции (преплитащи се с/в него)! :))) Да знаеш например, че те влече музиката или художественото изкуство, или техническите науки, или каквото и да е – и да го правиш, означава да си Разбрал защо си тук и с какво си полезен за Всичко, което е (Мирозданието)! Ще си щастлив и пълноценен! :) И като следствие ще помагаш на другите, дори без да го осъзнаваш или да си го поставил за основна цел.

Просто не позволявайте на външната среда да Ви казва кои жанрове са на мода, кои инструменти само може да ползвате, какво не бива да правете и да си помисляте – потушавайки целия пламък и възможности да проявите Истинския Себе си и богатата гама от универсали ... или да Ви накара да повярвате, че нещо Ви липсва и може да го намерите само навън и само в общоприетите (и недъгави) концепции и творения. :)

3) напълно възможно е чрез технология (или просто звук с определена честота) да се преодолее обективния фактор гравитация, който е непреодолим за ‘нормалния’ човек в ‘нормални’ условия на съществуване. :)

Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 176

« Отговор #1 -: (Вторник) 15 Ноември 2016, 11:43 »

От предходните параграфи разбрахме, че Съзнанието е и може да бъде проводник на 'различни видове истини’ (субективни – тяхното разбиране от друго същество може да се случи само ако то влезе в резонанс със света на първото – емпатията е ключа за това! Да пуснеш своето его и индивидуален опит, потапяйки се в чуждия свят. :) Проявление на Интимността!),

обективни (валидни за конкретен ареал/измерение, в който ако искаш да участваш – се съобразяваш с тях. Архитектите са тези, които създават ‘правилата’. Представете си, че човешкото тяло беше конструирано не на база въглеродна основа, а на силициева например. :) Ако искаш да участваш в тази реалност и да имаш човешко тяло – то ти се съгласяваш такава да е основата за тялото ти с всичките последствия от този избор. Ако не те устройва – няма да идваш. Елементарно нали? :) Така че разбирането за Съзнанията-Архитекти и основните компоненти и механизми, изграждащи и влияещи на съществата в конкретна област/реалност – също е изключително важно! В противен случай, може да бъдете манипулирани, без да разбирате, че има „такова животно” като обективни истини – живейки в своя илюзорен субективен балон, чието налягане, форма и процеси могат да бъдат използвани във ваш ущърб! Прекрасни примери – Монарх програмирането и ню ейдж пропагандата*),

универсални – никой Архитект или Съзнание не може да избяга от тях. Може да измести фокуса и плана на някои от тях, но ако иска да узрее и да се развива – ще се сблъска с интегрирането и разбирането им, с гениалността, справедливостта и зрелостта им. Това е неизбежно следствие на ‘ако искаш да се развиваш и нови нива/пластове/перспективи да откриваш’. :) Разбира се, те са създадени от самия Източник, за който тези универсални идеали се явяват ... Субективни истини/творения. :))) Сега разбирате ли връзката между двете истини и защо изобщо е възможно хората да си вярват и да създават субективен свой свят, интерпретирайки процесите по свой си начин в него – това е холографския принцип, но на микро ниво. :) На макро ниво ще е когато станете архитект за другите, доближавайки се по този начин до самия Източник ...)

Докато сте на тази вълна обяснявам по друг начин и чувствам, че ще бъда разбран веднъж завинаги. :) Рядко говоря за ‘субективни истини’ и поставям фокуса върху субективното постижение на Съзнанието, защото за мен като изследовател е важно да разбера съществото кои фундаменталните концепции и принципи и как използва, за да успее да превърне нещо в обективен (видим за консенсуалната реалност) или субективен (само в неговата реалност) факт**. Така че се интересувам от ‘трите’ преплитащи се аспекта – индивидуалните характеристики (ценностна система, отношение, мисли, чувства, цели и т.н.т.) на уникалното същество и едновременно с това взаимодействието му с обективните (валидни само за няколко нива) и универсалните ‘неща’. Защото – ако само се възхищаваме, че някой например може да бъде наръган с ножове напук на общоприетите факти, че трябва да умре, няма общо взето да разберем как го е направил. Да, може да се възхитим от силата и възможностите на неговото Ядро, но ще стигнем до въпроса „как го е направил” и няма да можем да си отговорим. И ако то самото знае как наистина го е направило и реши да сподели с нас – кои компоненти са минали на заден план, кои на преден план, кои емоции и блокажи е преодоляло, в какво състояние е било преди, по време и след експеримента и т.н.т. – ако знаем тези неща, ще успеем да ги приложим и ние на теория, защото са фундаментални и валидни за всеки. На практика ще успеем, ако елиминираме личностните ни дефицити, бариери и прочие, т.е. всякакви индивидуални характеристики, които ни различават от другото същество и ни отдалечават от необходимите условия за постигането на резултата. :)

И всичко това хората в миналото са го знаели – ето защо има много философии, че и религии, които насочват фокуса не върху личността, а върху някакви универсални идеали или принципи. И Съществата се хващат на тази въдица, защото няма как да не резонира с тях идеята за нещо универсално и фундаментално на Несъзнателно ниво (та то се преплита в ядрото/душата им), обаче най-често водачите на тези движения така извъртат теорията и делата, че практикуващите, въпреки благородните и възвишени цели – не успяват да постигнат и да се докоснат дали до определения принцип, качество, състояние на Съзнанието или каквото и да е – биват излъгани и използвани.

И какво се случва, уви – когато хората бъдат лъгани (и това се случва години/животи наред), те си казват например: „ама приказките за свобода, справедливост, уважение, любов, искреност и т.н.т. са просто празни и безсмислени, не съществуват, всеки те прави на глупак, ако вярваш и проявяваш тях” – но проблемът не е бил никога в тези фундаментални ‘неща’, а точно в индивидуалните същества, които или не ги разбират, или не ги проявяват автентично (т.е. намесват нехармонизирано и незряло личностните си желания и цели, използвайки фундаменталността, нанасяйки вреда и болка на другите ; това може да се случи тогава, когато не сте в синхрон с Истинската Ви същност/ядро).

Може да звучи малко объркващо (но само за тези, които не внимават и не са били проводници на това, което описвам – в най-чистата му (автентична) форма) – как така съществото има силата да прояви нещо толкова велико, нещо, което твърдиш, че помага на цялото Мироздание да съществува и да се развива – а в същото време да има потенцията да носи такива негативни последици??
Обяснявам от теоретична и неутрална гледна точка – благодарение на този факт, твърдението ми, че определени неща са универсални (т.е. съществуват навсякъде, във всяко проявление – дори негативните) е вярно. Те са неутрален инструмент! И въпреки тази неутралност, ако рафинирате Ядрото (и Съзнанието си, защото ‘двете’ са едно и също нещо ... на теория, макар на практика да могат да бъдат повече – то какво ли не може в това Мироздание), елиминирайки преходните и дребни желания, цели и стремежи, т.е. доближаващи се колкото може до самия идеал, стоящ в основата/ядрото на фундаменталните потенциали – ще разберете, че няма как Вие чрез тях да извършите действие, което да е в ущърб на каквото и да е ... защото от тази перспектива Вие сте едновременно всичко и всеки, и не сте никой конкретно. :) И от тази перспектива Съществото е достатъчно мъдро, че да не се наранява. То даже е невъзможно чисто технически. :)

Затова е било нужно да се създаде ‘разделение и множество’, за нещо различно от Себе-то, което eвентуално да може да нарани първото Себе. Разбира се, целта не е била да се нараняваме, но това е просто една от многото възможности. От нас зависи как ще използваме инструментите – пак го казвам.

Така че моята роля като писател е едновременно да пиша за инструментите и за самите Съзнания, които може да ги използват за различни цели (те повечето го правят, просто не осъзнават, че съществуват и са в етап на изкривен субективизъм) – макар че по-прозорливите ще са забелязали, че съм идеалист и предпочитам инструментите да се използват за възвишени и красиви дела. Следвам си Душата и ако ги правя в автентичната им форма – не мога да опиша с думи красивите емоции и преживявания, явяващи се техен продукт. Можете само да ги чувствате в текстовете/делата ми и да бъдете вдъхновени да ги пробвате.

* Линковете описват примерите, а не са пример за това. :D Така че са ‘задължителни’ за незнаещ, но любознателен читател.

** Тъй като в по-горните нива съществува възможността за не-консесуална и не-обективна реалност, а всеки може да създава свой субективен свят, изковаващ свои дефиниции и истини в него – затова използвам термините ‘субективен свят и истини’. Защото този процес на творческо създаване съществува и в нашата реалност, макар да имат повече тежест обективните фактори (на които сме се съгласили отново ние, преди да влезем в Играта). Но отново казвам – дори при създаването на тези субективни истини и реалности, Вие няма как да не използвате една фундаментална основа (състояща се от много компоненти, а не само от един – т.е. няма само една универсална истина, а съвкупност и взаимодействие на няколко), която я има в ядрото Ви и навсякъде.

А субективното възприятие и умение да взимате/пречупвате части от многопластовото Мироздание представлява точно тази смяна на фокуса и заигравка с фундаменталните неща, изграждаща вашата реалност. :)

Трагедията е, когато хората почнат да абсолютизират едната фасета – неприемайки възможността за различно тълкувание, за различно и равноправно преживявания, за друго обяснение и причини за случващото се.

Друга трагедия е когато си мислиш, че си достатъчно субективно силен и прав във вижданията или желанията си, пренебрегвайки наличието на фундаментални принципи и вървейки (не)съзнателно против тях. И накрая, след години – осъзнавате, че щом не се получава, явно някъде бъркате.

Може да постигнете/притежавате само формата (но не и есенцията чрез този дърварски подход) – т.е. да речем, че сте си поставили за цел някакъв мезонет, въобще несъобразявайки се с никакви ценности, готови на всяка цена да получите дребното си желание. И накрая – да речем, че успеете. Както казах – формата може да се притежава. Няма да почувствате нищо, няма да има удовлетворение, няма да има импулси на чиста радост, ще има една увеличаваща се празнота и несъзнателна нужда да я запълните. Тук недоверчивите и незнаещите ще изпляскат егоцентрично – „Много знаеш”. Да, знам какво се случва със Съзнанията, когато не са проводник на фундаментални концепции и принципи и са обсебени от формата. Просто се огледайте наоколо – имате много примери сред щъкащите, без значение бедни или богати, без значение от годините и националността. От значение е, че не са проводници на фундаменталните концепции и се стремят към формата. :)

И по-важното – знам какво е да ги има. :) Когато имам знанието – имам възможността да избирам истински.


~~~


Как като умре човек може да е сигурен, че нещо е истина? След като ни програмират, как отделяте програмата от себе си, от истинския себе си?

Като знае за различните видове истини, за различните възможности и процеси, случващи се навсякъде, когато е посветил живота/животите си в изследването, интегрирането и наблюдаването им. Когато си ги усвоила – няма как да ги объркаш, няма да има съмнение, няма да има и сляпа вяра, нито надежда. Ти си в състояние на кристално чисто знание! :) Ще виждаш различните пластове, различните компоненти и възможностите ще са пред теб – как ще ги интерпретираш и изживяваш ще зависи също от теб.
Споделянето на опита помага на другите и ускорява процеса. Ако на мен са ми били нужни например години, за да разбера някои принципи, но след това ги споделя по един разбираем и смилаем начин на незнаещ и любознателен човек (без предубеждения и блокажи към опита ми и без да има свои обременяващи системи от убеждения) – то той ще има повече време (защото аз му го спестявам/сгъстявам) и не е нужно да изминава същия път (особено ако е бил наситен с негативни преживявания) – но пък от друга перспектива, ако и той премине през тях – ще се разбираме още по-добре, когато обсъждаме преживяното. Така че дори асинхроничността си има плюсове, макар повече да съм преживявал минусите й. :) И, иронично, осъзнах, че сам съм си бил ‘виновен’ – ако нямах очакванията към другите и ги бях оставил с тяхното си темпо, ориентирайки се към себе си, съумявайки по друг творчески начин да проявявам себе си – независещ от тях, то нямаше да има драми от моя страна защо изостават или не успяват да са на ниво. Колкото по-независим и самостоятелен сте – толкова по-добре! Мирозданието позволява и това – връзката между всички ни да мине на заден план, по този начин имайки възможността да творите и живеете необезпокоявано. :) Разбира се, тук на земята, в трето ниво – една от идеите е да се научим да живеем колективно и да видим какво е да сме зависими, какво е ако не следваш своя път и не полагаш грижа за него. Така че е трудно да живееш сам, извън цивилизацията – но отново е възможно! То като гледам на къде върви човечеството и на къде е тласкано – може и наложително да стане за по-будните Съзнания (просто защото няма да искат да са сред колективната маса и визия за новия човек и общество) ... ако чак толкова искат да живеят в настоящата реалност. :)

За второто Съзнание остава само да провери и наблюдава информацията дали съвпада в описаните случаи. Ако да – тя е вярна и успешно е пресъздало предпоставките, за да бъде такава. :) Като резултат – вече ще има две Съзнания, разполагащи с една основа, предразполагаща към разбиране и усвояване на нови уроци и познания. И ако и двамата споделят с други или дори помежду си – това също ускорява процеса (елиминирайки тежестта на времето като фактор, т.е. то минава на заден план ; казано с новата метафора от темата ми :))) най-лесно може да си го представите като двама инженери например. Ако вторият е чирак и бъде обучен от опитния (за по-малко време, отколкото той ги е научил нещата на теория и практика), то те ще могат за още по-кратко време да създават изобретения. Продуктивността ще се увеличи!) ... Представяте ли си процеса? Красив е ... :) Всъщност това правят Душите ни в по-горните реалии – много по-интензивно, всеобхватно и в дълбочина – процес на Интимност със Себе си и Другите. :)))

~~~

Единствените трудни за конкретно описание неща са универсалните (чиято природа е метафизична/абстрактна и може по-ясно да се разбере и види в по-горните реалии, където не просто преобладават едвам-едвам, а са на преден план! :) Там концепцията например да не си искрен изглежда неадекватна и безсмислена. Който иска да разбере защо – играе игра, която позволява да има отсъствието/липсата на искреност. Да изпита последствията емоционално, не просто интелектуално да знае до какво ще доведат. Погледнато през тази перспектива ‘изкривените концепции’, на които се възмущавам и виждам, че преобладават тук на земята – всъщност имат полезна, макар и болезнена функция. Възмущението от моя калиб*р обаче (за разлика от възмущението на непросветения плебей, гласуващ за някоя политическа партия например, имаща едни и същи кукловоди) се появява тогава, когато наистина знаеш нещо и не искаш да участваш в колективната пародия (защото например си усвоил урока по-бързо от тях), но си все още в нея (тъй като тялото ми е Даоистко, 999 години не ми мърдат. :D Ако знаех какво е да си Даоист, нямаше да се грижа за тялото си. :D). Естествено, тъй като Мирозданието е епично и си използвам хармонично универсалните концепции и субективните желания – то в обкръжението ми повече не влизат такива същества, нито ги допускам ... но ако реша да взаимодействам с все още непознато Съзнание, въпреки сигнал от Душата ми, че не резонирам с него и то е далеч от нивото ми – то ще бъде част от живота ми за известно време.

Затова – най-добре е да слушате ядрото си ... или ако ще експериментирате, да знаете защо правите това, което не чувствате дали трябва да правите. :) Но съм забелязал, че дори тогава – когато намеренията ми са добри и отвъд егото, винаги печеля в дъглосрочен план. Винаги оставам изненадан, когато правя нещо за другите, а накаря осъзнавам, че аз също печеля. Естествено, в повечето случаи другите са неблагодарни за непоисканата помощ и дори не могат на време да я Оценят (макар Душата им да го прави и поне нейната радост да чувствам), но дори да са – все печеля. Което беше странно и чак когато осъзнах свързаността помежду ни и някои универсални механизми, ми се изясни защо винаги печелиш – стига да си добронамерен. Дори да имам негативни емоционални преживявания в процеса, аз отново разбирам нещо важно (или например (до)развивам определени качества). Дори урокът да е – „Защо не послуша себе си и пак тръгна да се занимаваш със същество, което е толкова незряло? Вложи идеализма и добродетелите другаде – в тези, които си заслужават ...”),
(върнете се на първия ред от изречението, че такава скоба отворих там – че няма да разберете нищо след нея :D но основното изречение продължава ... о, госпожата ми по български език ще се гордее ... в пета плътност, виждайки гения ми :D)
които ... не съм видял друг освен мен да се наема с тяхното описание тук във форума. Някои от писанията, които Форум споделя чрез трудовете на Пасио попадат в тази категория – отвъд обективизма. Повечете публикации на Форум са свързани с обективни процеси в нашата реалност, което е полезно и вече знаете защо е важно.

Друг изследовател е Н. (макар да не използва термина ‘универсални’), като може да се прочетат темите му за архетипите + последната за структура на Мирозданието, която и мен обогати – отваряйки нови врати и преживявания само защото преглътнах Себе си и пуснах определени дефиниции, които знам, че са верни! И това автоматично донесе алтернативни и също валидни преживявания! :))) Ето това е Красотата и дивата парадоксалност на Мирозданието – тази пластичност, която позволява флирта между универсалните концепции, измествайки Съзнателно фокуса на някои от тях на преден план, а други на заден! :))) (И дори Н. описва същия процес, който синхронично преживявам и разсъждавам последните месеци – описвайки в темите си за смяната на Фокуса на Съзнанието. Еписинхрония = епична синхрония между изследователи ... :))) )

Дори ми липсваха парчета от пъзела – които чрез темата на колегата-изследовател веднага Съзнанието ми премести фокуса си върху тях, по този начин поставяйки тези универсални механизми на преден план, създавайки невъзможни за предишната ми парадигма преживявания .... :))))) Спомнете си метафората с Ин и Ян. Ако проявявате например предимно Ин характеристики и си живеете години наред, то няма да може да видите другата (останала на заден фон и непроявена, но винаги присъстваща на несъзнателно ниво и допълваща преживяванията Ви) страна на монетата. Като в момента не говоря за дуален режим на съществуване, макар да има известна аналогия, защото там се случва същото. Там обаче съществото дори на несъзнателно ниво не е готово за проявлението на заглъхналите аспекти – то затова е във враждебен режим и гледа бързо-бързо да анихилира проявленията им в живота си. :) Един религиозен фанатик няма да приеме друг религиозен фанатик.

Но ... има и друга перспектива, през която може да се погледне последния процес – желанието да анихилираш някое проявление. Може да е отражение/следствие на желанието и знанието на Ядрото ти да премахнеш незрелия компонент от реалността. Границите са винаги много тънки. Външният наблюдател би видял идентични проявления/действия, но може да има различни мотиви зад тях.
Разбира се, най-зрялото е като не се разбираш с някого – да си стиснете ръцете и всеки да поеме по своя път. Пространство и светове да искаш в това Мироздание ... а не да се стреляте каубойски в една нестихваща самсара. :D Защото нали ... IBM ще Ви дава безплатно *уршуми и накрая няма да осъзнаете как сте прецакани и минава безвремието Ви. Бах тия IBM – въртят бизнес и в астрала. :D

~~~

И преди месеци осъзнах още една причина, поради която не съм се наемал да пиша за универсалните концепции – защото те са толкова фини и велики, че не са ‘задължителни’, не са натрапващи се. Не доминират със сила, а поради величието и гениалността си изпълват атмосферата и съзнанията ... :)

И съм се виждал в трудност как нещо толкова фино и велико да заземя в тази твърда и материалистична консесуална реалност – особено когато трябва да вазимодействам с не чак толкова извисени Съзнания. И особено, когато това са цели 80%+ от щъкащите ...
Там го няма този изкривен и незрял аналог, който го наблюдаваме в 3Д – „задължен си, за да проявиш любовта/почитта си към страната/починалия/любимия – да направиш това, това и онова на точно тази дата и час”, „за да докажеш, че си мъж – трябва да направиш това, това и онова”; Няма такава идиотия отвъд пето ниво и как да не се радвам за това! :))) И в същото време да успееш да запазиш радостта и величието си въпреки ширещата се нищета в тази реалност си е постижение и още един повод за радост. Така че се радвайте, ако не разпространявате идиотията. :))

Активен

Неактивен Ключарят
Full Member
***
Публикации: 176

« Отговор #2 -: (Вторник) 15 Ноември 2016, 11:47 »

~~~

Бях превел в този коментар части от едно интервю, като маркирах момента с разликата между ‘реално’ и ‘живо’.

А сега се съсредоточете върху настоящия параграф, защото това е едно от бруталните изкривявания и ню ейдж булшити, които възмутимата ми Душа :D не приема (и ще изпреваря времето и темата ... защото това си е моя отличителна черта явно :D), а именно: твърдението, което се приписва на „мъдреците” в Индия, че всичко в света ни било илюзия. Това е пълна тъпотия. И веднага казвам защо:

автентичният (или както аз го наричам класически) будизъм много ясно поставя въпроса за това Съзнанието да се научи да прави разлика между естествените (аз ги наричам ‘автентични’ или ‘универсални’) принципи на Мирозданието и собствените/субективни проекции и желания за нещата. Да се научи да разбира нещата такива, каквито са (това всъщност е едно от значенията на ‘Дхарма’, а не другите тъпотии на пръкналите се след това религии и школи). И какво Ви се казва точно в миналото – че човек трябва да изучава променящите се и непостоянни форми и процеси (те са ‘илюзорните’, защото са преходен носител на важната есенция/смисъл, който трябва да се разбере), а не да се привързва към тях, да се фиксира и да е обсебен от постигането им (те са преходни/смъртни, така че загубата им ще донесе страдание в бъдещето).

Е как да не обичам Будизма, като това е една от Великите философии – пак казвам, в чистия си вариант, което като информация за разкодиране от чужд и преведен текст може само от Душата си да извлечете като интуитивно потвърждение кое е останало качествено и правилно преведено и кое е изкривяване и плод на десетки школи; а ако в минали животи сте били проводник на универсалните идеали и принципи, няма как да не ги разпознаете. Но за будизма и моя път ще пиша доста по-напред във времето. Сега просто желая да разбия поредното изкривяване с „всичко е илюзия”, което ни се натрапва постоянно на запад – дори чрез науката и струнната теория, по този начин обезценяващи реалния и обективен свят.

Дори да вземем като пример Даоизма (как да него обичам класическия :D и няма да се повтарям пак от предходния параграф защо и кога) – там се вижда огромен прагматизъм и проникновено разбиране на универсалните и обективните принципи, изграждащи Мирозданието! Огромен  (ще изчакате колкото време е нужно, че да създам темите)... Мамка му, та тези пичове са писали и живеели хармонично спрямо Ин и Ян парадигмата – so show some respect …

Така че какви са тия тъпотии „мъдреците на изток в миналото казали, че всичко било илюзия”? Шегувате ли се, или не сте си написали домашното да проверите наистина това ли са казвали мъдреците? Останали ли са качествени източници на информация от миналото? И какво са казвали различните философии? Те много добре са знаели това, което обяснявам в настоящата си тема.

Дори да се преместим до нашите географски ширини и в по-близко време – един Платон, на който се възхищавам от малкото прочетени негови неща – е знаел за архетипите (нарича ги форми), знаел е за по-следващите нива, знаел е интуитивно за разделянето на половете в миналото ... горкият се е виждал в трудност да обяснява всичко това на сънародниците си, играещи си и възвеличаващи сенките. О, разбирам те прекрасно, Платоне ...

Така че дори на запад в миналото е имало велики философи. Но както се сещате онези зад кулисите няма да оставят автентичните неща да си виреят в нашата реалност – или ще унищожат трудовете, или ще елиминират проводниците, или ще издигнат на пиедестала определени фигури и техни философии (рамщайн :D, кеф ти бълвочка (само като й видиш физиономията и осъзнаваш, че има нерешени кармични проблеми :D :D and that bitch will teach you (?) – c’mon, dudes, wake up …), кеф ти нихилизъм (dangerous one!)).

Ако плевелчето на форума се покаже на снимка – хард диска на сървъра ще гръмне от толкова злоба на лицето. :D :D После ще има да екзистираме ама това субективен или обективен процес беше? Big shit – that’s for sure …


Виждате как липсата на допълнителни пояснения и промяна на фокуса на думата ‘илюзия’ довежда до тотално различни интерпретации и настройка на света. После защо се депресирали хората, като прочетат, че всичко било илюзия и нищо нямало смисъл – ами защото това е умишлен коварен капан за Вас. Защото са изкривили и изопачили информацията. И знаещите чувстват като морален „дълг” (казахме, че няма задължителни неща в общопиретия матричен смисъл) да покажат неверното, лъжливото твърдение. От там нататък Вие си избирате дали ще приемете някоя от версиите, или няма да Ви интересува.

Егото на хората се страхува, че е възможно да съществува опцията то да греши за дадено нещо. Творението му да бъде неустойчиво и невписващо се в консенсуалната или създаваща когнитивен дисонанс в личната система от убеждения. Когато хората започнат да проумяват, че може парадигмата им да е издигната на основата на илюзии със силно съпротивление спрямо фундамента – тогава ще има колективен напредък.

Вече разбрахте, че в по-горните нива (от пето нататък) съществува само състояние на Знание, но потапяйки се в по-долните реалии и ако загубите връзката си с по-горните, то не-знаещата и неосъзнатата част от Вас се увеличават реципрочно за сметка на знаещата и съзнателната. И щом някой има свободата да казва обратните твърдения на истината или да ги изопачава, то е възможно да има не-истина. :) Всеки може в момента да напиша една лъжа – и щом всеки може, то защо Егото не се запита: „Ами аз конкретно да не би да допускам същата грешка понякога?”;  Това е извън функциите и възможностите на егото (защото то е една чужда програма, инсталирана в телата ни), но може да го направите чрез Съзнанието си (защото то е част от всезнаещата и вечна Душа), анализирайки и наблюдавайки себе си и всичко останало (или просто извисявайки се до нивото на истините, където веднага ще лъснат онези компоненти, които не са истини).

Толкова ли е трудно 20-30-40-60-годишен опит да зачеркнете и да почнете на чисто и на ново? Дори в „грешките” има полза и както написах – ще може да забележите фундаменталните принципи и субективните желания използвани неадекватно! Дори в грешките има потенциал за учене от тази перспектива! Това е много тънък момент*. Така че не бива да се отчайвате, ако сте от тази страна на барикадата, която трябва да зачерква много години натрупан талаш. (Това пък не означава да не пролеете нито една сълза. Поплачете си – олеква и има полза за съществото Ви. :) )
От Вас зависи дали ще сте вдъхновени, че поне Ви остава още цяла вечност и няма да повтаряте същите грешки. От Вас зависи чашата като половина празна ли ще я видите, или ще се радвате, че е наполовина пълна. :))) Каквото е станало – е станало. Във всеки един момент може да впиете от нестихващия извор на Ядрото и универсалните ценности едновременно! Те са винаги тук и сега и навсякъде – просто трябва да минат на преден план, на Съзнателно ниво! :))) Щракане с пръсти – магия ...

* Дебелият и реципрочен момент обаче е - че грешките водят до още грешки! Че изопачената ценностна система и качества водят до такива дела и се превръщат във ваша втора природа, която замъглява истинската Ви!

Потребителят митко развява като непрани гащи твърдението си, че истината била болезнена. Пълен булшит! Само егото го боли и това твърдение ми доказва колко затънал в изкривените си представи е той, щом когато му се сподели някаква истина - вместо да почувства освобождението, свежестта и радостта - егото му веднага се включва на преден план и тази емоция я принизява и изопачава, възприема я болезнено ... защото егото е обсебено от старото и се страхува от новото.

Писал съм го и преди - винаги, винаги, когато съм преживявал някаква истина (обективна, универсална) съм се чувствал тоооолкова окрилен и радостен, че един пласт се разкрива пред мен, че разбирам за някакъв процес или компонент, който е фундаментален и ще направи животът ми по-хубав! :))) Да, понякога, като следствие - изпитвам страдание към миналия себе си и какво съм донесъл като негативни преживявания на останалите, когато съм се държал не-истински или не съм проявявал определено качество. И дори това да продължи часове или дни в такова състояние, с късащо се сърце - евентуално, когато съм готов и съм го преживял в дълбочина, извличайки всички мини уроци от грешките - отново се вдъхновявам от истините и веднага искаш да се поправиш и го правиш! :) Не чакаш да гушнеш букета, че тогава да преживееш миналия себе си или другите. Не отлагаш действията - знаеш и чувстваш, че това и това действие вредят например на тялото ти - спираш го навика и точка. :) Да, може с години да си импринтвал Несъзнателното, но просто тренирайте и увеличавайте миговете на Съзнателност, внедрявайки новото и качествено поведение, мисли, настроение, отношение. И ще успеете! Няма как да не успеете - ако изпълните тези условия .... :)


А сега да се върна на първото изречение след вълничките (~~~). В превода всъщност става дума точно за съзнателния избор, който ние правим всеки миг – коя от многото реалности да изберем да оживим, да стане нашата. Както написах в темата за Разнообразието поетично:

„От Вас зависи дали мечтите, сънищата, копнежите, емоциите, чувствата, мислите ще имат стойност за вас или не. Дали ще останат в сферата на абстракцията, в полето от безкрайни потенциални и все още непроявени възможности – или в конкретни инструменти за развитие. И в двата случая обаче те съществуват и влияят на микро и макро космоса – дори да не се материализират и да не се превърнат в „общоприета/лична реалност”!


Има толкова много реалности, съществуващи въпреки невъзможността да ги видим с двете си физически очи или да участваме в тях съзнателно, така че не бива да изпадаме във фанатичен режим „каквото не виждам и не мога да пипна – значи не съществува”.

Сънят и фантазията не означават непременно субективни проекции. Те могат да бъдат свързани с обективни и универсални процеси. Например поставянето на фокуса на Съзнанието в точно определена област на мозъка (1) винаги да довежда до сънуване на кошмари (2). Друг пример – предсказателните сънища (3). Друг пример – съзнателно пътуване в по-високи нива (4).

(1) това е обективен процес. Ако двама човека го направят, и двамата ще имат същия резултат, защото човешкото тяло например е програмирано или структурирано по такъв начин. Както казах в началото – щом си се съгласил да участваш в тяло, проектирано от други архитекти, ще се влияеш в някаква степен от програмите му. От теб зависи степента. Имаш силата на Духа и теоретичната възможност да пренапишеш софтуера, дори да извършваш промени по хардуера.
(2) носител на универсални концепции (в случая на архетипи).
(2) носител на обективна информация от дедите ти.
(2) може да са и носител на субективни неотработени страхове.
(3) ако касаят живота ти – субективни, ако мащаба е глобален – колективни;
(4) субективно преживяване, но с какви нюанси ще зависи от конкретния сън.

Понякога във филмите виждам умишлена манипулация и целенасочено пренасочване на фокуса на (Не)съзнателното на зрителя не където ще е полезно за него, или пък откровена дезинформация, нямащо нищо общо с фундаменталната основа.

Понякога виждам не просто хубава метафора, а буквално предадена информация от по-висока плътност! И съм в екстаз – коронният и сърдечният център разкодират посланието и се удивлявам, че го виждам на филм в тази реалност! :) Дори да е само визуален ключ – например режисьорът е бил проводник на Душата си (несъзнателно или съзнателно), представящ напълно обективна реалност едно към едно (или как да стигнеш до нея) ... Писал съм толкова много за визуалните ключове във филмите, за метафорите и за буквалните знания в тях, и ще продължавам (защото ми харесва и намирам полза в това дело; даже не съм сам, което е радващо за мен). Едно добро начало е тази тема. Тази също е вдъхновяваща. Имам и коментари, разпръснати из темата за Филмите, след седма страница. :) Планирам и един анализ, който ще стане шедьовърче също. :D То ако чакам друг да пише за филма – ще минат 1000 години и ще пропусна феноменален шанс да проявя нескромността си ... публично. :D Ще трябва да се прераждам, а това е толкова недопустимоооо. :)))

Ще завърша шеговито и чистосърдечно темата си с:

„Дао, което може да бъде описано от Ключаря – е Дао!”
Автор: Ключарят (че кой друг?). :D :D


(Запомнете – тънката граница, под която има лед, и как може да изглежда за страничния наблюдател. :-)~ )

Активен

Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални