Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Етимология на думи и езикови значения  (Прочетена 817 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #15 -: (Петък) 14 Октомври 2016, 10:05 »

Импринтинг (в психологията, изрично)

В психологията и етологията (научното и обективно изучаване на животинското поведение), импринтването, или отпечатването, е вид учене, чувствително към фазата на развитие (учене, случващо се в точно определена възраст или етап от живота), което е бързо и явно независимо от последствията от поведението. За първи път е използвано, за да се опишат ситуации, в които едно животно или човек научава характеристиките на определен стимул, след което се казва, че характеристиките на този стимул са "отпечатване" върху субекта. Според хипотезите, отпечатването има критичен срок на давност.


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d8/Duck_%26_Ducklings_Morning_Walk.jpg
Етимология на думи и езикови значения

Филиално отпечатване

Най-добре известната форма на отпечатване е филиалното отпечатване, при което младото животно се сдобива с няколко от поведенчески характеристики от родителя си. Това отпечатване е най-очевидно при птиците, които напускат гнездото си много скоро след излюпването си. Родителят се отпечатва върху малките си, които след това го следват наоколо. За първи път това било докладвано относно домашни кокошки през 19-ти век от аматьора биолог Дъглас Спалдинг. Преоткрито е от ранния етолог Оскар Хайнрот и е било щателно изучено и популяризирано от последователя му Конрад Лоренц, който работил със сиви гъски.

Лоренц демонстрирал как гъски, излюпени в инкубатор, ще отпечатат върху себе си първия движещ се стимул, който видят в "критичния период", както го е нарекъл, между 13-16 часа веднага след излюпването. Например, малките гъсета отпечатали върху себе си самия Лоренц (по-точно - ботушите му за кал), и той често е изобразяван, следван от редица гъсочета, които са го отпечатали в себе си. Лоренц също открил, че гъсочетата могат да отпечатат върху си и неодушевени предмети. В един от експериментите, те следвали кутия, поставена върху електрическо влакче, движещо се в кръг по трасе. Филиалното отпечатване, обаче, не е ограничено единствено до не-човешки животни, способни да следват едно друго.

Филиалното отпечатване на птиците е основна техника, използвана за създаването на филма Крилата Миграция (Le Peuple Migrateur), който съдържа огромно количество кадри на мигриращи птици в полет. Върху птиците били отпечатъни хендлъри (дресьори), които носели жълти якета и постоянно надували патешки свирки. След това птиците били тренирани да летят по петите на различни видове летателни апарати, най-вече олекотени планери.



https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a7/Christian_Moullec_4.jpg
Етимология на думи и езикови значения


Италианският планерен пилот Ангело д`Ариго допринесъл за тази техника. Д`Ариго отбелязал, че полетът на не-моторизирания планер много наподобява начина на летене на мигриращите птици: И двете използват изкачващите се въздушни течения (топлите течения), за да наберат височина, която после позволява планиращ полет на дълги разстояния. Той използвал този факт, за да интегрира застрашени видове грабливи птици обратно в дивата околна среда.

Птиците, които са излюпени в плен, нямат менторни птици, които да ги научат на традиционните миграционни пътища. Д`Ариго имал решение на този проблем. Той излюпвал птиците под крилата на планера, и така го отпечатал върху тях. После, с планера си научил новоизлюпените да летят и да ловуват. Младите птици го следвали не само по земята (както при Лоренц), но също и във въздуха, когато поемал по маршрута на различните меграционни пътища. Той прелетят през Сахара и над Средиземно море до Сицилия заедно с орли, от Сибир към Иран (5 500 км) с ято сибирски жерави, и над връх Еверест с непалски орли. През 2006г работил с кондор в Южна Америка.

В друг подобен проект, осиротели канадски патици били обучени на нормалния им миграционен път от канадския ентусиаст на олекотените планери Бил Лишман, което е показано и на филмовата драма по действителния случай "Да отлетиш у дома".

Пиленцата на домашните кокошки предпочитат да са близо до голяма група обекти, които са отпечатани върху тях. Това поведение било използвано, за да се определи, че много младите пиленца на няколко дневна възраст имат елементарни броячески умения. В серия експерименти, пиленцата отпечатали върху себе си пластмасови топчета и могли да се досетят, коя от две групи топчета, скрити зад прегради, имали най-много топчета.

Майките американски белочели водни кокошки са способни са разпознаят собствените си пиленца, като отпечатват върху себе си първото от излюпилите се пиленца. Така майките разпознават своите пиленца от паразитните пиленца.


Сексуално отпечатване

Сексуалното отпечатване е процесът, при който младото животно научава характеристиките на желателния си партньор. Например, мъжките зеброви сипки (вид пиле) явно предпочитат партньори, имащи облика на женската птица, която ги отхранва, вместо образа на родителската птица, в случай, че двата образа са различни.

Сексуално привличане към хора може да се развие у не-човешките бозайници или птици като резултат от сексуално отпечатване, когато животните са отхранвани от хора като малки. Един такъв пример е женската гигантска панда Чи Чи от Лондонската зоологическа градина. Когато я завели в Московската зоологическа градина, за да се сноши с мъжката гигантска панда Ан Ан, тя отказала неговите опити да се сноши с нея, но отправила пълна разгърната сексуална покана към руския пазач в зоологическата градина.

Това често се случва при соколните птици, отхранени от хора след излюпването си. В дресирането на соколи такива птици се наричат "отпечатъци". Когато от сокол-отпечатък трябва да се добие потомство, развъдчикът позволява на мъжката птица да се съвкупли с главата му, докато носи специална шапка с джобове, в която се събира семенната течност на птицата. След това развъдчикът ухажва подходяща женска-отпечатък (включително й предлага храна, защото това е част от нормално то ухажване при тези видове). При "копулацията", той слага дланта на едната си ръка върху гърба й, за да създаде впечатление за тежината на мъжката птица отгоре й, а с другата ръка ползва пипета или подкожна спринцовка без игла, за да вкара семенната течност в клоаката й.

Сексуалното отпечатване на неодушевени предмети е популярна теория, отнасяща се до развиването на сексуални фетиши. Например, според тази теория, отпечатването на обувки или ботуши (както при гъсетата на Конрад Лоренц) е причината за фетиша към обувки.


Ефектът на Уестермарк

Обратното сексуално отпечатване също се наблюдава в случаите, когато двама души, които живеят заедно в домашна близост през първите няколко години от живота на един от двамата, стават безчувствени към по късно близко сексуално привличане. Този феномен, познат като ефектът на Уестермарк, за първи път е официално описан от финландския антрополог Едвард Уестермарк в книгата му "Историята на човешките бракове" (1891г). Ефектът на Уестермарк оттогава се наблюдава на много места и при много култури, включително и в израелската система кибуц и китайските брачни обичаи шим-пуа, както и при биологично-свързаните семейства.

В случая с израелския кибуцизъм (съвместните ферми), децата се хранят комунално, разделени на равнопоставени групи, въз основа на възрастта, а не на биологичната свързаност. Изучаване на брачните навици на тези деца по-късно в живота разкрива, че от всичките 3000 брака, сключени в рамките на системата кибуц, само 14 са били сключени между деца от една и съща група. От онези 14, нито една двойка не се е хранела заедно по време на първите шест месеца от живота си. Този резултат е доказателство не само за това, че ефектът на Уестермарк може да се демонстрира на практика, но и за това, че той е в сила в периода от момента на раждане до шест гошидна възраст. Само че, Еран Шор и Далит Симчай твърдят, че случаят със системата кубиц всъщност дава твърде малко доказателства за ефекта на Уестермарк.

Когато в този критичен период не се случва близост - например, когато брат и сестра са отгледани разделени, никога не са се срещали един друг - те могат да се сметнат един друг за силно сексуално привлекателни, когато се срещнат като възрастни. Този феномен е известен като генетично сексуално привличане. това наблюдение поддържа хипотезата, че ефектът на Уестермарк се е появил в човешката психика с цел да възпрепятства кръвосмешението в семейството. Това привличане може да се забележи и при братовчедните двойки.

Зигмунд Фройд твърдял, че като деца, членовете на едно семейство естествено изпитват сексуална страст един към друг, което подтиквало обществата да създадат табута и зарани на инцеста (кръвосмешението), но Уестермарк твърдял обратното - че самите табута и забрани възникват естествено от само себе си, като резултат от вроденото отношение. Стивън Пинкър е писал, че Фройдовата концепция за кръвосмесителен подтик може да е плод на личната еротична реакция на Фройд към собствената му майка като момче (което Фройд признава в собствените си писания), и спекулира, че реакцията на Фройд може да се е дължала на липсата на интимност между него и майка му в ранното му детство, тъй като Фройд е отхранен от дойка.



Синдромът на бебетата-патици

При взаимоотношенията между човек и компютър, синдромът на бебетата-патици посочва тенденцията на хората, използващи компютри, да отпечатват върху себе си първата компютърна система, която научават, след което да преценяват и оценяват другите компютърни системи на база сравнението с тази първа за тях система. Резултатът от това е, че "компютърните потребители като цяло предпочитат системите, които са сходни с онези първите, които са изучили, и не харесват непознатите системи". Проблемът може да стане видим относително ранно в опита на компютърния потребител, и се наблюдава, че това спъва образованието на онези, които изучават нови софтуерни системи.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #16 -: (Петък) 14 Октомври 2016, 20:46 »

Смятам въпроса за първоначалното име на Вавилон, както се обсъжда в тази тема -> http://xcombg.net/index.php?topic=2354.0 <- за изключително важен. Имам чувството, че ще излезе нещо оттам.

И попаднах на интересни неща...


Не намирах хубав шумерски речник, затова реших да проверя в акадския речник. И там без да искам попаднах на мината Казад-дум, от "Властелинът на пръстените" на Толкин, известна и като мината на джуджетата "Мория". Това е всъщност истинска акадска дума.


kaṣādum - касадум - означава да завзема, да задържа чрез сила, да присвоя (стоки или хора), да пленя, да конфискувам, да взема затворник/заложник. Отбелязва се, че тази дума вероятно може да е смята за коренния етимологичен произход на думата "халдейски" (к-то не е чисто К, ами е като циганско Кх - [кхазадум]), които са били номади грабители от област, известна като Хатти, Библейската Падан Арам, което е на север от съвременна Сирия и на юг от съвременна Турция. Тези хора били депортирани в Южна Вавилония от асирийците, където се адаптирали и процъфтели.

Във "Властелинът на пръстените" Кхазад-дум е подземен град на джуджетата, намиращ се под Мъгливите планини. С интересна история, за който е любопитен...


Та ми се стори интересно, понеже има всякакви малки противоречия в Библията, като например тук:

4. Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението му.   
5. В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;


Понеже знае, че нищо не знаят мазниците около него и само се правят, е решил да ги избие. Много хубаво.

(на сирийски, забележете)


Вавилон е бил в Ирак. Преди Вавилон уж нямало различни езици (тоест преди Бог и Въоръжените му сили да свалят от власт царя Навуходоносор). Не ми е ясно как така тези са му говорили на сирийски...

Но това може да означава друго. Не че са му говорили на сирийски, ами че това са били депортирани номади от въпросната област между съвременните Сирия и Турция.



Струва ми се, че е полезно човек да го има наум. Може отнякъде да изскочи и нещо друго важно. Защо авторът на книга на Данаил ще държи да посочи, че това са депортирани номади от онази област? Имайте предвид, че авторът на книгата е разказвач - той отдавна е свикнал с името "Вавилон", с името "халдейци" и с това, че на света съществуват множество езици, защото самият писар на тази книга е роден в след-Вавилонски времена.

Така че тази фраза, която е използвал, че били "проговорили на сирийски", е синекдоха. И с този литературен похват писачът на книгата предава подразбиращ се смисъл.



Синекдоха е наименованието на един предмет или явление се замества с наименованието на друг предмет или явление върху основата на количествено отношение и връзката между тях. Най-типичен и най-често срещан вид синекдоха е заместването на цяло с част от него (например „бащино огнище“ вместо „дом“, „родна стряха“).




Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #17 -: (Петък) 14 Октомври 2016, 20:52 »

В нета има нещо като шумерски букварник... ТУК, има го и на линк, не само на PDF

И там също така има споменати и преведени цели фрази.

И фразата за "Градът Вавилон"... понеже на английски това е фраза, англичаните казват, The city of Sofia, буквално - "Градът на София" - ние го превеждаме просто като град София.


Та в този шумерски букварник, явно пише, че фразата "град Вавилон" на шумерски е Ka Dinger Ra  или Ka Dinger Mesh. [Ка Дингер Ра] или [Ка Дингер Меш]
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2720
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #18 -: (Четвъртък) 10 Ноември 2016, 22:28 »

Петър - Камък,Скала
Мария - Вода,Море
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 591

« Отговор #19 -: (Събота) 12 Ноември 2016, 12:27 »


дехуманиза̀ция

Тълковен речник

псих. Процесът на възприемане на жертвите като хора, лишени от човешки качества, което намалява задръжките срещу агресивни действия и прави по-нататъшната проява на агресия по-вероятна и по-лесна.

Българо-Английски речник

дехуманиза̀ция
ж., само ед. dehumanization.

http://rechnik.info/дехуманизация


Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 2926
xaumana@abv.bg

« Отговор #20 -: (Неделя) 27 Ноември 2016, 22:00 »

Ксенофобия

Ксенофобия (от гръцки: ξένος – „непознат“, „чужденец“ и φόβος – „боязън“, „страх“) означава постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обикновено хора, но също така и приемани за чужди културни единици – артефакти, идеи и др. Ксенофобията е свързана с възприемане на чуждите (непознатите) като неразбираеми и поради това опасни и враждебни.

Макар понятието да е широко застъпено в политическата и медийна реторика, както и в науката, концептуално то няма добре устроена теоретична база.


История

Концепцията за „чуждия“, „непознатия“ и основаната на нея ксенофобия съществуват практически в почти всяка култура в света. При все това като понятие ксенофобията за пръв път се появява едва през 1901 г. в непревеждания на български език роман на Анатол Франс „Мосю Бержере в Париж“, разказващ за делото Драйфус. Това дело става повод за надигането на забележителни антисемитски настроения във Франция и заедно с яростните форми на национализъм по това време обезпечава със социален и политически гръб широкото разпространение на ксенофобия. През 1906 г., когато Върховният касационен съд на Франция окончателно реабилитира Драйфус, думата ксенофобия за първи път е вписана във френски речник – Nouveau Larousse illustré. В английски речници думата е включена години по-късно. Фразата „ксенофобски изблик“ пък се ползва, за да означи надигащия се антисемитизъм в Нацистка Германия.


Определения

Съгласно речника на българския език на БАН, ксенофобията е „страх от всичко чуждо и омраза към чужденците“. Сходно е определението и в американския речник на Уебстър – „страх и омраза към непознати или чужденци или към всичко, което е непознато или чуждо“. Оксфордския речник на английския език определя думата като „неприязън или предразсъдък спрямо хора от чужди държави“.





Предлагам тази дума на вниманието на читателя, за да го накарам да се замисли над следните идеи:


Уместно ли е да се каже... че превръщането на субективизма в култ е проява на междуличностна ксенофобия? Тоест, може ли фанатичното, необосновано поддържане на краен субективизъм като платформа за светогледа, да се разглежда като ненавист, страх и враждебност спрямо самия факт, че съществуват други личности, освен собственото лично его, с други думи - ксенофобия на междуличностна основа?



Уместно ли е да се каже... че иносказателното говорене; възхваляването на примитивизма и елементаризма; заменянето на критично важни поради своята съдържателност термини-чуждици с остарели български думи, които са крайно неуместни заместители за въпросните термини; проповядването да не се четат книги; проповядването да не се разменя информация; проповядването, че личният опит е единственият източник на информация (екстремен субективизъм и дори фундаментален субективизъм); опитите за превръщане на междучовешките отношение и разговори в табу като цяло... имаме ли основание да считаме, че всички тези неща са в крайна сметка остри прояви на ксенофобия поради феодално възпитание?


Материал за размисъл.
Активен

Per aspera ad astra - Свирепа вяра, смегчена от мъдростта на науката, е ключът!

june1900blog . wordpress . com
Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2016 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални