Страници: [1] 2   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Земната батерия - известни факти + лични спекулации  (Прочетена 4086 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Четвъртък) 24 Декември 2015, 11:42 »

Пиша всичко това може би прекалено рано, но съм мотивиран от въпросите, които се повиднаха в темата Докладът на Доган. Тъй като се заговори за темите нанотехнологии, видове почви, енергия от слънцето и Браунов газ, от които Ахмед Доган се бил интересувал, и предвид днескашните заглавия, като например "Приятел на Доган: Той е по-българин от всички българи", аз се чувствам мотивиран да покажем, че Доган има още много хляб да яде, преди да стане по-българин от всички българи.

След като Доган се бил интересувал от тези теми, нека и ние започнем да се интересуваме от тези теми, и да покажем, че ние също можем да ги обсъждаме дори и тук в този форум.





Темата е относно небезизвестната земна батерия, на който принцип едно време през 1800г са захранвали телеграфа. Както ще стане дума обаче, тук има допълнителни неща, защото Те не са захранвали телеграфа само на това, което се твърди (два пръта, забити в земята), а си има чалъм, който е бил пазен в тайна. Бил е пазен в тайна, именно защото световното електрифициране е било отдавна планирано, и тази тайна за това как от земята за се извлича безплатно количество използваема енергия е щяла да обърка всички планове.

Ще стане дума и за други интересни неща, включително и някои любопитни модификации към стандартната класическа земна батерия, които я превръщат в съвсем друг клас енергоизточник.

Става дума обаче най-вече за мое ЛИЧНО изследване и спекулации, които искам да споделя. Така че следващите мисли, идеи и подозрения в никакъв случай не са завършени, и пишейки ги, просто споделям това, което известно време е обект на интереса ми. За сега, преди да съм експериментирал с въпросните неща, не твърдя нищо със сигурност.


И предпочитам да започнем с въпроса за светлината... преди да обсъждаме конкретиката и теорията на земната батерия.





Трябва да се знае, че в сферата на "зелената енергия" или "възобновяемите енергоизточници" има една много плитка и нагла измама, чиято цел е да удовлетворява бизнеса и енергийната мафия.

Чрез математическо предвиждане, физиците стигат до известния извод, че "ако успеем да уловим 1% от светлината, с която Слънцето огрява Земята за един ден (12 часа), ще имаме достатъчно енергия, за да удовлетворим нуждите на човечеството за следващите 40 години".

Това може да е така, може и да не е така, защото е само теория и математическо предвиждане... но най-вероятно е вярно. Независимо дали е вярно или не обаче, най-важното в тази констатация е, че става дума за преобразуване на светлината в електричество. Цялата констатация се гради върху предположението, че се говори в контекста на директната трансформация на светлината в електричество.


Когато Правителството (с главна буква, защото говоря за правителстовто по принцип, за всяка една държавна власт на Земята в момента) говори за енергетика в сферата на "зелените източници", под "светлинни източници" и "енергия от слънцето", Министерството на енергетиката разбира фотоволтаици.

Фотоволтаичните панели в момента са един единствен вид - графитни панели. Принципът е, че когато слънчевата светлина освети нано-графитните кристали, от въглеродния материал (от атомната решетка на графитната конфигурация) се отделят електрони.
Както забелязвате, тук не говорим за директно трансформиране на слънчевата светлина в електрическа - говорим за извличане на енергия от ГРАФИТА, а светлината е само катализатор, за да стане това извличане възможно.

Тези панели могат да се наричат фотоволтаични, могат да се наричат ГРАФИТНИ ПАНЕЛИ, но не могат да се наричат слънчеви панели. Всеки път, когато се използва названието "слънчеви панели", става дума пропагандно говорене с цел облагодетелстване на енергийната мафия в лицето на правителството. И масовият човек дори не осъзнава, че не слуша политическо говорене, а целенасочена пропаганда.



Работата е, че за да се образува Оценка на технологията, Оценка на риска, Оценка каквато и да е, Министерството на енергетиката използва всички математически предвиждания, отнасящи се до директното преобразуване на светлината в електричество. Това се прави, защото в тези предвиждания става дума за по-високи стойности. И тези оценки в крайна сметка стават основа за размера на субсидиите, които се раздават за "зелена енергия", и за цялата останала финансова политика на властимащата мафия за "възобновяемите източници".
И накрая - тези високи стойности се онаследяват в ценообразуването на електроенергията от "зелени източници".

А в никой момент, никъде, по никой начин, не става дума за директно преобразуване на светлината в електричество. Така че това ВПЕЧАТЛЕНИЕ трябва да се СЪЗДАДЕ чрез пропагандно говорене и създаване на митове и легенди, като например названието "слънчеви панели", лепвано за онова, което всъщност е графичен панел, или фотоволтаик.



Абсолютно същата пропаганда диво се вихри и при вятърните турбини. Нарича се "енергия от вятъра" и "вятърни полета", а в действителност енергията, която задвижва вятъра, няма НИЩО ОБЩО с енергията, която вятърната турбина генерира. Това, че електрическите генератори преобразуват механична енергия в електрична, е МИТ, ЛЪЖА и служи единствено за целите на ПРОПАГАНДАТА на енергийната мафия от стотици години (две стотици, ако трябва да сме точни).




Следва човек да си зададе невинния въпрос, как тогава може слънчевата светлина директно да се преобразува в електрическа?


П.П.
Има само едно известно нещо до сега, което го прави. И това нещо е органична молекула. Става дума за хлорофила. Правят се експериментални хлорофилни клетки за истински слънчеви панели, но за сега не е разработена технология, защото недостатъкът на хлорофила е, че се разгражда и изгнива много, много бързо.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #1 -: (Четвъртък) 24 Декември 2015, 15:27 »

И как, тогава, може слънчевата светлина да се преобразува в електрическа? За да може да се сърфира за това, въпросът трябва да се преформулира в нещо, годно за сърфиране в гугъл, например - "светлинно-индуцирана EMF" (електро-магнитна сила)


Едни от първите резултати на Гугъл при сърфиране в плиткия интернет водят до въпроси, зададени в допитвателни форуми. Например този, за въпроси по физика:
http://physics.stackexchange.com/questions/52184/does-light-induce-an-electric-current-in-a-conductor

Дали светлината индуцира електрически поток в проводник?

Знам, че електро-магнитните вълни индуцират електрически потоци в проводниците и че това е основата на радиото, wi-fi и тн.

Също така знам, че светлината също е електро-магнитна вълна. Така че, може ли светлината да индуцира ток в проводник (като метална жица? или намотка?). И, ако отговорът е да, наблюдава ли се същото и при другите високо-честотни вълни (рантгенови лъчи, гама лъчи)?

Чух за фотоелектричния ефект, но той изглежда да е свързан с теорията, че светлината е поток от частици (фотони, прехвърлящи енергията си на електрони).

Така че, дали високо-честотните електро-магнитни вълни генерират електрически потоци? Възможно ли е да се измерят? Ефектът на кожата има ли отношение по този въпрос?




Този въпрос е получил изключително задоволителен отговор, според мен:

Получаваш генериране на осцилираща EMF в една антена, само ако честотата на електро-магнитната радиация е по-малка от плазма-честотата на метала. При по-високи честоти електроните в антената не могат да се помръднат достатъчно бързо, че да отговорят на електро-магнитните осцилации, така че няма да може да се генерира разлика в потенциалите.

Честотата на зелената светлина е около 600 THz, и сърфирането в гугъл води до извода, че плазма-честотата на среброто е горе-долу същата (изглежда, че има стойностите варират в широк диапазон). Така че видимата светлина е точно на ръба да генерира EMF, а по-къса дължина на вълната на електро-магнитната радиация няма да генерира EMF.




Това ни учи на три важни неща.
Първо, че трябва да разберем колко е голяма тази честота "тера херц".
Второ, че трябва да разберем нещо, свързано със среброто.
Трето, че трябва да проверим какво се случва във вече известния фотоелектричен ефект.


От уикипедия: Терахерцова радиация
Във физиката, терахерцовата радиация - позната и като субмилиметрова радиация, терахерцови вълни, невероятно висока честота, Т-лъчи, Т-вълни, Т-светлина, Т-лукс или THz - се състои от електро-магнитни вълни в ITU-диапазона честоти (Интернационален Телекомуникационен Съюз) от 0.3 до 3 терахерца (THz; 1 THz = 10 с 12 нули Hz). Дължините на вълните от терахерцовия честотен диапазон са от 1 мм до 0.1 мм (или 100 μm ). Тъй като терахерцовата радиация започва от дължина на вълната 1 мм и продължава към по-къси дължини на вълната, понякога се нарича и субмилиметровия диапазон, а самата радиация се нарича сибмилиметрови вълни, най-често в астрономията.

Терахирцовата радиация заема мястото по средата между микровълните и инфра-червените светлинни вълни, познато като терахерцовия интервал, при който технологията за генерирането му и манипулирането му все още е в инфантния си стадий. Това представлява региона в електро-магнитния спектрум, където честотата на електро-магнитната радиация става твърде висока, за да може да се измери дигитално чрез електронни броячи, така че трябва да се измерва индиректно, като се използват самите характеристики на дължината на вълната и енергията. По същия начин, генерирането и модулирането на кохерентни електро-магнитни сигнали в този честотен диапазон престава да бъде постижимо от конвенционалните електрически устройства, ползвани за радио вълни и микро вълни, и се налага разработването на нови устройства и техники.



Много важно! - Откриваме, че на практика НЯМА технология, която адекватно да разпознава и да може да борави с... радиацията на видимата Слънчева светлина.

Поради което - няма истински слънчеви панели, има само графитни панели, както вече обсъдихме.

Тоест става ясно, че за да може светлината да индуцира електричество в някой метал, или електролит, или каквото и да е - честотата на светлината трябва да е по-ниска от честотата на плазма-материала от съответното вещество.
Това означава, че светлината, която ГО прави, която индуцира електричеството, което ни трябва, НЕ СЕ ВИЖДА - не е в нашия видим спектър.

Много интересно. Това означава, че търсим невидима светлина.

Може би за някои по-библейско настроени от вас започва да става още по-интересно.

Е... имам цитат за вас:
Представете си, че имате колело с много намотки около него, които се въртят. Тогава бихте могли да правите всякакви видове светлина. Не правете машината, вече съм кандидатствал в Патентното бюро. Направих десет различни машини за създаване на магнитни потоци, но открих, че тази комбинация от магнити и намотки е най-ефикасна...

Едуард Лийдскалнин, "Магнитни потоци", издадена август 1945г (падането на нацистка Германия)


Едно официално лице от Вашингтон нарече архива "най-големия единичен източник на този вид материал в света, първото подредено изследване на умствения капацитет на цяла държава".

Началото на тази колекция се поставя един ден през 1944г, когато началник щаба на обединените сили на Алианса предприема колосално търсене на военни тайни в териториите на окупирана Германия.


И става ясно, че в астрономията много често се налага контакта с терахерцовия честотен диапазон, ВЪПРЕКИ че на практика няма техника нито за неговото възпроизвеждане, нито за неговото манипулиране, нито за неговото измерване.


Оказва се, че в уикипеди открихме много горещи следи. Но продължаваме нататък с проверката на останалите неща.




Светлинно индуцирана EMF (електро-магнитна сила) в резистори със сребърно-паладиев емайл
Г. М. Микхеев, Р. Г. Зонов и В. А. Александров
Институт по Приложна механика, Уралски клон, Руска Академия на науките, Ижевск, Удмуртия, 426067 Русия
e-mail: mikheev@udman.ru
Получена: 9 март 2010г
Резюме

Изучихме генерирането на наносекундни EMF импулси в резистори с тънък сребърно-паладиев слой, поставени под въздействието на радиацията от лазер. Пробите бяха изработени от плътни филмови резистори върху диелектричен субстрат, чрез смесването на резистова паста, съдържаща паладий, сребърен оксид, стъкло, и органичен съединител в субстрата при 880 К. Амплидутата на засечените импулси проявява линейно нарастване спрямо силата на бомбардиращата лазерна радиация, зависи от ъгъла на падане на светлината (изчезва при нормалния ъгъл) върху слоя и ъгъла на ротация на филма от нормалата към повърхността му, и променя знака си заедно с този на ъгъла на падане. Продължителността на генерирането на EMF импулсите е няколко пъти продължителността на импулсите на падащия отгоре лазер. Сигналът не е от термоелектричен произход и може да се свърже с генерирането на ток чрез повърхностен фотоволтаичен ефект и чрез фотонния квази-инерционен трансфер към зарядоносители, когато слоят поглъща светлина.


 
Аз специално не разбрах много от това, освен че руснаците сериозно се опитват да се възползват по-ефикасно от фотоелектричния ефект, събирайки ток директно в проводници без посредничеството на графит, и за целта разработват резистори от нестандартни сплави и диелектрици.


За момент си помислих за това, че Доган обръща палачинката към Русия (както ARRI се изрази), и за това, че се интересувал и изследвал как да се добива енергия от Слънцето...

Хммм... Но, не. Едва ли...



Значи е крайно време да прегледаме отново вече известния фотоелектричен ефект.


От уикипедия: Фотоелектричен ефект
Фотоелектричният ефект е наблюдението, че много метали излъчват електрони, когато върху тях блести светлина. Електрони, излъчени по този начин, могат да бъдат наречени фотоелектрони. Феноменът в момента е обект на изучаване в електронната физика, както и в полетата на химията, като например квантовата химия или електро-химията.

Според класическата електромагнитна теория, този ефект може да се отдаде на енергийния трансфер от светлината към електроните в метала. От тази перспектива, промяна както в интензитета, така и в дължината на вълната на светлината ще индуцира промени в честотата на електронните емисии от метала. Също тъка, според тази теория, достатъчна, но слаба светлина ще се очаква да доведе до времево забавяне между налачното блестене на светлината и последващата емисия на електрон. Само че, експерименталните резултати не се вписват нито в едната, нито в другата прогноза на класическата теория.

Вместо това, електроните са избивани от гнездата си от бомбардиращите ги фотони само когато фотоните достигнат или преминат пределна честота. Под този предел, от метала не се излъчват електрони, без значение от интензитета на светлината или продължителността на осветяването. За да се открие смисъл във факта, че светлината може да избие електрони дори когато интензитетът й е слаб, Алберт Айнщайн предложил, че един лъч светлина не бил вълна, разпространяваща се през пространството, а по-скоро сбор от дискретни вълнови пакети (фотони), всеки с енергия hf. Това прояснило предишното откритие на Макс Планк, Отношението на Планк (E=hf), свързвайки енергията (Е) и честотата (f) като възникващи от околичествяването на енергията. Факторът h се нарича Константа на Планк.

През 1887г, Хайнрих Херц открил, че електроди, осветени с ултравиолетова светлина, създават електрически искри по-лесно. През 1905г Алберт Айнщайн публикувал писание, което обяснявало експерименталните данни от фотоелектричния ефект като резултат от това, че светлинната енергия се пренася на дискретни количествени квоти. Това откритие довело до квантовата революция. През 1914г експериментът на Робърт Миликан потвърдил закона на Айнщайн за фотоелектричния ефект. Айнщайн го наградили с Нобеловата награда през 1921г за "откритият от него фотоелектричен ефект", а Миликан бил награден с Нобеловата награда през 1923г за "работата му върху елементарния заряд на електричеството и върху фотоелектричния ефект".

Фотоелектричният ефект изисква фотони с енергии от няколко електронволта до над 1 MeV в елементи с по-голям атомен номер. Изучаването на фотоелектричния ефект довело до важни стъпки в разбирането на квантовата природа на светлината и електроните и повлияло формирането на концепцията за дуалността на вълна-частицата. Други феномени, при които светлината влияе на движението на електрическите заряди, включват фотопроводимия ефект (познат като фотопроводимост или фотосъпротивителност), фотоволтаичния ефект, и фотоелектрохимичния ефект.





И каква стана тя? Оказва се, че сме открили още една ябълка на раздора - оказва се, че именно светлинното индуциране на електро-магнитна сила в проводник стои в основата на възникването на ТЕОРИЯТА за фотоните, както и на ЦЯЛАТА КВАНТОВА РЕВОЛЮЦИЯ.

Както винаги, всичко тръгва от невинните въпроси.

Разбираме също така, че всички тези ефекти, от ИЗМИСЛЯНЕТО на фотона нататък, са поредните синоними за дълбокото научно невежество. Всичко, до което Айнщайн се е докоснал, носи отпечатъци от мазни пръсти. И явно светлинната електромагнитна индукция също е омазнена.




И с това сърфиране вече са ясни посоките.

Посоката, по която няма да стигнем никъде, е фотоелектричния ефект - защото ще ни забие в електроните, които е спорно дали съществуват; във фотоните, които са измислени; в електричния заряд, който е само теория; и най-накрая ще стигнем до тера-херцовия честотен диапазон, където ще открием надпис - НЯМА НАЛИЧЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ. Защо няма? Защото съвременната теория не позволява да има.

Посоката, която ни води към тъмното неизвестно, е групата на невидимите светлини (към която спада и магнетизма), следите на изобретатели, които са били врагове на Айнщайн приживе или негови опоненти пост-мортем и които са избрали пъта на етера, като Лийдскалнин, Тесла, Райх, Шаубергер, Хевисайд, Максуел и много други, и нестандартния поглед върху свързаните теми - астрономията е една от възникналите свързани теми.



Така че, следващият етап, който ни приближава до известните факти за земната батерия и свободната енергия от нея, която е захранвала телеграфа в 19ти век, минава през нещо нестандартно, където тези неща се пресичат.

Където астрономията се пресича с религиозната митология, което се пресича със светлината, което се пресича с високочестотната радиация, което се пресича с възникването на почвата като резултат от еволюцията на планетата.

Пътят ни минава през Реципрочната система.

« Последна редакция: (Четвъртък) 24 Декември 2015, 15:32 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #2 -: (Събота) 26 Декември 2015, 15:53 »




Преглеждайки осните принципи на планетарното формиране в концепцията на Реципрочната система, научаваме за схващането за структурата на Земята.

В центъра виждаме остатък от бяла звезда-джудже - сестрата на Слънцето, от която са произлезли всичките 8 пълноценни планети (със стабилна орбита). Отгоре виждаме мантията. Над мантията виждаме мекия, "хлъзгав" магмен слой, върху който континентите плуват. Виждаме и самите континенти - твърда, каменна кора, разпукана като пърхут на плешиво теме заради периодичното нарастване и разширяване на планетата отвътре-навън. Виждаме и как вода запълва пукпатините и отварящото се между каменните люспи разстояние. Най-отгоре виждаме атмосферата.





Казва се, че стабилната орбита на планетата се създава от множество космически фактори, но два основни от тях са отговорни за отстоянието на планетата от Слънцето, скоростта й и орбитата й.
Разкрива се, че планетарното ядро - фрагментът от сестрата на Слънцето - има сложен многослоен строеж. От ядрото се излъчва антигравитация, отблъскваща всичко навън (тоест антигравитацията е експлозивна сила).





Казва се, че мантията около ядрото излъчва гравитация. Това е привличаща, насочена навътре сила, и е имплозивна по природа.





Общият сбор от гравитационната и антигравитационните радиации определят колко далеч ще бъде Земята от Слънцето, точно къде ще се намира. От тази основна пропорция, в добавка и на други второстепенни космически фактори, се определя скоростта на въртене и климата. А самото наличие на тези две срещуположни гарантират, че определената за Земята орбита ще бъде стабилна и самоподдържаща се.



Изведнъж, това започва да ми звучи важно. Сещам се за това, което се говори на Изток - че всяко нещо е съставено от Ин и от Ян, само че във всяко нещо тези двете са в различно съотношение. Така двете пораждат всички различни неща.

Дори се сещам за един документален филм, който гледах, по въпроса как шаолинските монаси постигат неуязвимостта на тялото си. След като демонстрираха как избрани ученици от манастира издържат на ударна бормашина, опряна в ямката на гърлото, са вменяеми и без драскотина, обясняват как се случва това.
Обясняват, че вътре в тялото има три елестични ципи, които делят тялото на три слоя. Едната ципа е под кожата, и опасва цялото тяло под кожата, обличайки го като в презерватив. Следващата ципа е между мускулите и костите и тя също опасва плътно цялото тяло, без да се нарушава никъде. Третата ципа опасва цялата коремна кухина и съдържа всички вътрешни органи като в балон. Обясняваше се за ефекта на яйцето, поставено в три концентрични надути балона. Каквото и да прави човек, ако и трите балона са надути и яйцето е в най-вътрешния, не може да счупи яйцето с удар или натиск отвън - само ако предварително спука някой от балоните. Това се случва заради трите слоя вътрешно налягане на въздуха, които са пълноценна система за отстояване на всяко външно налягане. Шаолинския възпитаник е научен как да манипулира вътрешното телесно налягане зад всяка една от тези три ципи, и по този начин да не допуска нараняване отвън.


Но бързо оставям тези мистификации, защото друго ми прави впечатление.


Получаваш генериране на осцилираща EMF в една антена, само ако честотата на електро-магнитната радиация е по-малка от плазма-честотата на метала...


Значи е необходим някакъв синхрон между честота, идваща отвън-навътре, и честота, идваща отвътре-навън? Нали всяка радиация си имаше честота, значи ако размием малко конкретиката на изказа, може да се каже, че говорим за две срещуположни радиации, които трябва да се добавят една към друга?





От Антони С*бастиан, 12 февруари 2013г






Немски студент е изобретил електро-магнитна вършачка, която презарежда АА батерия, като попива радиация от околната среда. Тези вършачки могат да събират безплатно електричество от почти всичко, включително надземни далекопроводи, кафе машини, хладилници, или дори емисиите от интернет-рутера или смартфона.

Това може да звучи малко като фокус-бокус псевдонаука, но подлежащата наука всъщност е учудващо стабилна. Ние все пак говорим за прост безжичен трансфер на мощности - точно като смартфоните, които вече ги продават с вградена технология за безжично зареждане, заедно със зареждащите ги подложки.

Денис Сийгел, от Университета на изкуствата в Бремен, се справя без зарядната подложка, но коренната технология е същата. Нямаме точните подробности - или защото той самият не ги знае (може да е работил съвместно с електрически инженери), или защото първо иска да патентова идеята - но общото описание е "намотки и високочестотни диоди" и това се вписва в известния начин, по който работи технологията за безжичен трансфер на мощности. По същество, всяко електрическо устройство излъчва електро-магнитна радиация - и ако тази радиация премине през намотка от жица, се създава електрически поток. Сийгел казва, че е направил два варианта на вършачката: Един за много ниски честоти, като например 50/60 херцовите сигнали от мрежовото захранване - и друг за мегахерцова (радио, GSM) и гигахерцова (Bluetooth/WiFi) радиация.

Ефикасността на безжичното зареждане, обаче, силно зависи от разстоянието и ориентацията на излъчвателя, и колко добре намотката е настроена на честотата на излъчвателя. При Сийгел, "в зависимост от силата на електро-магнитното поле", електро-магнитната му вършачка може да зарежда една АА батерия дневно. Той не уточнява, но вероятно "една АА на ден" е в случаите, когато стои близо до голяма електростанция. Любопитно е колко ли време би отнело да се зареди една АА батерия чрез лъченията на кафе машината, или смучейки мощност от мобилните телефонни обаждания на приятеля ви.

Като концепция обаче електро-магнитната вършачка на Сийгел е много интересна. Сам самичка може би н би била толкова интересна - но какво ще стане, ако залепите няколко от тях, с магнитни лепки, за различни устройства навсякъде из къщата? Или, което е по-важно, защо тези вършачки да не се използват за захранване на малки устройства, които не изискват много енергия? Сензори, слухови апарати (и слухови импланти), и умни устройства из дома - всички тези могат да се захранват с "вършеене" на малки количества енергия от околната среда.

Един въпрос остава обаче: Какво количество околна, прахосана електро-магнитна радиация се съдържа наоколо? Има градски легенди за хора, които инсталират намотки в гаража и с тях смучат значителни количества мощност от близките електрически станции или радио излъчватели. Ще забележи ли електрото или радио-компанията липсите? Ще влоши ли услугата за други хора?


Не, не го забелязват, и всъщност това съвсем не са градски легенди, за онези, които се интересуват...





Винаги, когато започне да става дума за електричество, магнити и радиация, се сещам за Лийдскалнин. Още повече в този случай, когато в контекста става дума за срещуположни сили. Има ли пресичане със срещуположните сили на Лийдскалнин - Северната и Южната?


Лийдскалнин твърди, че:
- магнитите биват два вида: северни, и южни. Магнитите имат формата на спирали - всички са навити в една и съща посока, но се движат в огледални линейни посоки, винаги една срещу друга.
- магнитите могат да се движат само един срещу друг - ако срещу северния полюс не стои южен, те няма да се помръднат, и обратно




Изведнъж в ума ми се прояснява образ и картина... на нещо като схема... Започвам да виждам как две срещуположни лъчения/сили се излъчват едно срещу друго... но се разминават.

Разминават се в ума ми. Имам усещането... че трябва да се срещнат НЯКЪДЕ. Те имат нужда от място... сякаш, за да се срещнат, те трябва да се срещнат ВЪВ нещо. Трябва да бъдат... "въплътени" в нещо. Това е единственият начин, който знам за две неща да се срещнат - бащата и майката не са се срещнали и са отделни, преди детето да се появи.

Къде ли се срещат анти-гравитацията от ядрото на планетата и гравитацията от мантията на планетата?

Мисля си, че се срещат в почвата...



Замислям се за почвата, и осъзнавам, че всичко, което съм учил за нея, е химическо. Учил съм, че почвата е диелектрик. Учил съм също, че почвата е и електролит. Електролитът беше химически разтвор, който е проводим и по който може да тече ток. Диелектрикът беше непроводим материал, и ако диелектрикът се използва за разделител между две проводими повърхности, се получава кондензатор - уред, подобен на батерията, но който съхранява енергия под формата на вътрешно напрежение, а не химически.
Значи може би ще съм най-прав, ако мисля за почвата като за електролитен кондензатор. Чувал съм, че има такова нещо...

Но знам, че не е само това. Знам за всички онези аномалии, които Райх описва с почвата, и знам колко категорично реагира на видовете оргон. От Шаубергер знам колко силно почвата реагира на всички видове микровълнова радиация... както и на слънчевата светлина.

Нещо повече! В ума ми изниква спомен за едно от твърденията на Шаубергер!
Той казва, че когато температурата на дъждовната вода е по-ниска от температурата на почвата, дъждът толкова по-трудно попива в земята, и вместо това образува локви, които водят до свлачища по височините и до заблатяване и наводнения в низините. Шаубергер сравнява това с горещата плоча на котлона - когато котлонът е студен, водата попива и мокри желязото, но когато котлонът е горещ, водната капка започва да съска, и започва да подскача и да се търкаля отгоре по плочата, докато накрая, подскачайки, не слезе от нея, избутана от издигащия се горещ въздух.


"Получаваш генериране на осцилираща EMF в една антена, само ако честотата на електро-магнитната радиация е по-малка от плазма-честотата на метала..."


Няма как да не прогледна за смисъла на тези неща. Идващото отгоре, бомбардиращо почвата, трябва да подхожда на идващото изпод почвата, за да могат двете да се срещнат в пръстта. А пръстта трябва да е подходящ съд за тяхното въплътяване, тоест трябва да е подходящ електролитен кондензатор. За да стане магията.




Посоката е ясна. Сърфирането ми за земната батерия започва.





Но преди това... ме интересува да знам повече за облъчването на електролити, кондензатори, и електролитни кондензатори с външна електро-магнитна радиация.
« Последна редакция: (Събота) 26 Декември 2015, 16:03 от форум » Активен

Неактивен Робинзон
Full Member
***
Публикации: 137
Мисля, следователно...мисля!

« Отговор #3 -: (Събота) 26 Декември 2015, 18:46 »

Форуме...ще те улесня малко Grin
Запознай се с историята на Нейтън Стъбълфийлд - единственият известен учен досега, който е ползвал подобна батерия/колектор ТВЪРДЕ успешно!

А глупостите за "мантийната гравитация" и "ядрената антигравитация" ги остави засега...
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #4 -: (Събота) 26 Декември 2015, 19:32 »

Естествено че ще минем през Стъбълфийлд =)


С такива изказвания не ме улесняваш въобще. Вместо да си мислиш, че ми подсказваш, седни си на *ъза, и допринеси с нещо за съдържанието на българското интернет пространство. Имаш отворена тема, както виждаш.

А, за да наречеш нещо "глупости", след като е чудесно аргументирано, трябва ти също да се аргументираш чудесно.

Не се заяждам, просто ти обръщам внимание на обноските.
Активен

Неактивен Робинзон
Full Member
***
Публикации: 137
Мисля, следователно...мисля!

« Отговор #5 -: (Неделя) 27 Декември 2015, 00:54 »

Ми...глупости са.
Ще ти изложа своята теория по-късно, че сега съм на банкет...
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Понеделник) 28 Декември 2015, 17:23 »

Робинзон, както винаги, бърза. Но аз понеже съм ги ял тия, знам, че по пътя не може да се бърза. Между нас и Стъбълфийлд седи една много лоша спънка, и сърфирайки бавно, внимателно и последователно, ние си гледаме в краката, и преди това се интересуваме от облъчването на електролити, кондензатори и електролитни кондензатори с електро-магнитна радиация.


И лесно ще попаднем на този документ в плиткия Гугъл:



Препечатано от Списанието за Химическа физика, том 32, издание 4, 1264-1265, април, 1960г



Ф. Хайнмец
Отдел Пионерски изследвания, Интендантски изследваня и Инженерен център, Армия на САЩ, Натик, Масачузец
(получено на 14 октомври 1959г)




По принцип ефектът на електрическото поле върху движещи се йони в електролитите се изучава чрез директно прилагане на полето посредством електроди. От интерес е да изследваме взаимодействието между индуцирано електрично поле и йоните в един разтвор. Законът на Максуел за променящия се магнитен поток и интензитета на електричното поле е...

някаква си формула, която е извън капацитета на случайния читател и не ни интересува

...където ds е дължината и da е лице, заградено от контура с. Експериментите на Фарадей върху индукцията, проведени с метални проводими вериги, довело Максуел до съставянето на теоретичната формула на този феномен. Гледната точка на Максуел е била абстрактна и той дефинирал закона си за кой да е затворен кръг от проводници или не-проводници.

Дж. К. Максуел, Трактат за електричеството и магнетизма (Университетска печатница на Оксфорд, Ню Йорк 1892г), 3то издание, том II


Бел-прев: Този абзац представлява аргумент на автора, с който твърди, че без значение от това, че експериментът е нестандартен, той продължава да подлежи на всички вече установени формулировки, и може директно да се ползва от вече наличната база на математическите формулировки за физичните модели. Следователно, авторът оттук насетне може свободно да се позовава на вече установените научни положения в този нестандартен експеримент.

Протичането на електричество през електролит включва транспортирането на йони. Тъй като това се различава от движението на електрони в металите, ние искахме да изучим ефекта на бавно променящия се магнитен поток при индуцирането на електрически полета в разтвори, като се вземат предвид следните положения: (а) Налични са положителни и отрицателни заряди и се движат едновременно в насрещни посоки; (б) Йоните имат един или множество заряди и може да е налична смес от йони; (в) концентрациите на йони могат да се променят; (г) механизмът на йонното движение може да се различава (протони).

За да се изучи експериментално ефекта на магнитната индукция върху йони в разтвор, модифицирахме електрически трансформатор (110 V AC). Главната намотка беше непокътната, но вторичната беше премахната. Бяха въведени две нови намотки: (а) дълга пластмасова тръба марка "Тигон" (вътрешен диаметър 3 мм), намотана около феритното ядро, като двата й края бяха свързани към стъклени фунии, или (б) медна жица, намотана около същата феритна рамка (контролна намотка). Тигоновата тръба и фуниите бяха пълнени с подходящ електролит и във фуниите бяха поставени платинени електроди. Към главната намотка беше приложен променлив потенциал от 60 цикъла (60Hz ток, бел.прев) и бяха снети следните измервания: главен електричен поток, главен потенциал, вторичен потенциал, съпротивлението на второстепенната намотка (електролит). Тъй като съпротивлението на намотката беше голямо, когато съдържаше разреден електролит, вторичните потенциали трябваше да бъдат измерени свакумно-тръбен волтметър с високо входно съпротивление. Формата на вълната се следеше от осцилограф. Серия измервания бяха взети от различни електролити (HCl, NaCl, KCl, CuSO4, H2SO4 ) в различни концентрации. Резултатите могат да се обобщят както следва: (а) вторичният потенциал, индуциран в електролита, не зависи от вида на електролита и концентрацията му (при условие, че потенциалът е измерен правилно при висока степен разреждания); (б) няма видима промяна в синусоидната вълна на потенциала на електролитната намотка, при условие, че се избягва магнитното насищане на феритното ядро; (с) няма промяна на фазите при сравнение на потенциала на електролитната с потенциала на медната намотка.

След това местата на намотките бяха сменени и беше приложен волтаж към електролитната намотка, която служеше за главна. Индуцираният потенциал в медната второстепенна отново беше синусоиден и степента му беше пропорционална спрямо приложения главен потенциал. Това доказва, че йонните и протонните потоци в електролитите ще индуцират електро-магнитна сила в магнитно-затворените метални вериги. Само че се очаква, че ще се появят различия между йонните и електрическите движения, когато честотата на променящия се магнитен поток попадне във времевия диапазон на отпускане при йонното движение. Поради високите енергийни загуби във феритното ядро при високи честоти такива експерименти не можеше да се проведат.

Нашите експерименти потвърждават, че Законите на Максуел за индукцията са валидни и при електролитните среди, тъй като индуцираният потенциал не зависи от (а) степента и поляритета на зарядите; (б) скоростта на зарядите, (в) вида на средата, или (г) механизма на транспортиране на заряда (протони). Геометричните отношения между електричните и магнитните полета изглежда да са равнозначни.

Интересна черта на индуцирания потенциал е, че може да се създаде променлив потенциал (АС) в електролита без електроди. Това понякога може да е желателно при определени експериментални условия, например демонстрирането на механизма на протонното предвижване. Вече беше предложено, че предпочитаното от протоните движение през вода е в резултат от протонната мивка при катода, а не е резултат от ориентацията на водните молекули и хидратираните протони във външното електрическо поле.

Г. Кортун и Дж. О`М. Бокрис, Учебник по електрохимия (издателска къща Elsevier, Ню Йорк, 1951г)

Използвайки електролитен трансформатор, можахме да проведем селективен експеримент. Електролитната намотка, която съдържаше разтвор 1М HCl, служеше като второстепенна намотка. Потенциалът беше приложен и към главния и към второстепенния поток и беше измерен с щипков АС микроамметър (Quan-Tech, Model 301). Отначало второстепенната намотка беше свързана на късо чрез електролитен мост (1М HCl) и след това от металните електроди. Стойностите на електрическите потоци бяха еднакви и в двата случая. Това подсказва, че предпочитаната посока на движение на протоните във вода не е в резултат от протонната мивка при катода.




Не пренебрегвайте този на глед скучен текст, защото тук се казват няколко изключително ключови неща, чиято важност не мога по-добре да подчертая:

1. При индуциране на енергия в електролит, това НЕ Е ХИМИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ.
Какво означава това: означава, че има вариант енергията в почвата да не е химическа, и следователно земната батерия да не е химическа батерия.

2. Съотношението на работните честоти на електролита към индуциращото поле е много важно.
Това е онази подчертаната част. За жалост е само предположение, тъй като екипът не е имал инвентарната и полева възможност да проведе подобни експерименти.

3. Споменава се интересната дума "електролитен трансформатор".
Без значение дали е нещо добре известно, неизследвано старо или пък занемарено и неизползвано старо, случайният читател е насърчен да се запознае добре с нея. Защото вероятността "земната батерия" да не е никаква батерия, а да е трансформатор, е огромна.




Почвата на Земята? Трансформатор? На какво?

Моята лична субективна спекулация я посочих в горните публикации. Робинзон не е съгласен с това, но изясняването на тази истина и без друго не е важното.

Важното е, че трябва да се запознаем с една личност, Нейтън Стъбълфийлд, който,

...през 1898г получава патент с номер US 600,457 за неговата електролитна намотъчна батерия, която била комбинация от стара концепция за батерия и електромагнит (кодово име - индукция, бел.прев). Земната батерия е известна с това, че генерирала захранването на ранните телеграфски емисии и била част от синхронизирана ел.верига, която усилвала сигналния волтаж на дълги разстояния.



И позовавайки се на авторитетния, бих казал, по-горе документ, ние ще имаме великолепна писта да се впуснем в тези неща с един разбиращ поглед, на който всяка следваща стъпка му е ясна... вместо просто да зубрим това, което е вече направено, без да го разбираме.


Какво пише в уикипедия за земната батерия, е ясно. Така че... приближавайки се към Стъбълфийлд... нека видим по-скоро какво пишат заинтересуваните ъндърграунд изобретатели и инвестиралите личен интерес в тези проекти изследователи.
« Последна редакция: (Понеделник) 28 Декември 2015, 17:38 от форум » Активен

Неактивен Робинзон
Full Member
***
Публикации: 137
Мисля, следователно...мисля!

« Отговор #7 -: (Вторник) 29 Декември 2015, 01:30 »

Ами...аз съм го казал, бе...кой да чете?
...батерия/колектор ...
Батерия е неточен термин в случая:)
На прав път си, синко...

http://www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Taini%20obshtestva/jeri.vasilatos-izgubenite.otkritia.pdf

страници 122-125...и 138-ма
« Последна редакция: (Вторник) 29 Декември 2015, 01:40 от Робинзон » Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #8 -: (Сряда) 30 Декември 2015, 14:56 »

Без да се връзваме на провокациите на Робинзон, продължаваме да сърфираме спокойно и последователно, без да бързаме да скачаме в дълбокото...

...и сърфираме за "земна батерия" + "електролитен кондензатор".


Лесно попадаме на OverUnity.com - един от най-авторитетните форуми за свободна енергия, с много отдадена, сериозна, запозната и сравнително голяма и активна аудитория . Попадаме на тема от 2010г без нито един коментар, озаглавена:





В далечната 1800г са ползвали земни батерии, за да захранят телеграфа. Има много начини да се направи земна батерия, и много начини да се накарат да произвеждат повече енергия дори. Една земна батерия може дори да осигури волтаж за много години, в някои случаи 20-30 години. Та питате как се прави земна батерия?
Ако вземете две метални тръби, направени от различни метали, например едната да е цинкова а другата да е медна, и ако ги забодете няколко десетки сантиметра в зумата на известно разстояние една от друга, например половин метър, ще отчетете волтаж от двете тръби, защото действат като електроди в почвата. Не е нужно да използвате цинк или мед, в много случаи кои да е две стари тръби, или пък дори две стари парчета метал, ще дата близки резултати.
Дигитален метър може да ви посочи колко волта има между двата метала, които сте заровили. Само че обикновено стойността е около един волт само за две тръби, и към него почти няма ток, тоест ампераж. Това може да ви изглежда като неизползваема енергия, защото няма ампери, няма ел.поток. Но в онези дни на телеграфа хората открили, че от този нисък волтаж с почти нулеви ампери може всъщност да се направи използваема енергия. Няма нужда да ви казвам, че въобще не ни учат как това се е правело използваемо... те дори не ни учат че това въобще може да бъде използваемо...

Но в Гугъл все още има информация, ако сърфирате за земната батерия и телеграфа. Ще ви кажа как са го правели в онези времена.

Открили, че ако този мизерен 1 волт без ампери се пусне в кондензатор, кондензаторът някак си, почти магически, превръща това в използваема енергия, която изведнъж се сдобива с истински ампераж/ел.поток.
Разбира се, това работи само за много кратки моменти време. Това означава, че може да отнеме една-две секунди да се зареди един кондензатор чрез земна батерия, след което кондензаторът трансформира тази енергия в реално използваем ампераж, само че може да разтовари този един волт, който сега вече има и ампераж, само в рамките на кратък период, например няколко секунди, след което трябва да се зареди отново, за да повтори. Но това било достатъчно време да се пусне телеграфа, защото на него нали му трябва само един кратък момент, за да направи едно кликване.

Та нали виждате, те знаели за един вариант на свободна енергия дори и в онези времена, и те знаели как да правят така, че тази свободна енергия от земни батерии да е използваема. Ако разбирате малко от електроника, ще ви дам един тест, за да го докажете.
Първо, направете земната си батерия с две тръби, свържете жица към всяка тръба, и прокарайте двете жици до работното си помещение. Проверете двете жици с дигитален мултицет, за да знаете коя е положителната и коя е отрицателната и колко волтаж получавате. Сега, вземете двете жици от земната си батерия, и се опитайте да подкарате малко моторче с тях. Ще забележите, че не доставят достатъчно мощност или ток/ампераж, за да го завъртят.
Само че, ако вземете един кондензатор, и ако го заредите със земната си батерия, и после се опитате да подкарате моторчето с кондензатора, ще забележите, че то ще се завърти за секунда-две. Разбира се, различните електролитни кондензатори съхраняват заряда по-добре от други, така че пробвайте с различни.

А сега, ако искате да произведете дори повече използваема свободна енергия с магическата ръчка, опитайте следното. Предполагам знаете какво е успоредно и последователно връзване? Но ще се опитам да го опиша подробно, ако не знаете.
Вземете 10 кондензатора, и ги свържете всичките по успореден начин, това означава, че всички положителни терминали са свързани с една и съща положителна жица, и всички отрицателни терминали са свързани към една и съща отрицателна жица. Това значи, че ви остават две жици накрая, с които да заредите всичките кондензатори, защото са свързани успоредно един с друг между двете жици. Сега се включете към земната батерия и зареждайте няколко секунди. После, внимателно разкачете всичките успоредни кондензатори, внимавайте да се кръстосате жиците или пътищата на всеки кондензатор. После ги свържете всичките последователно, това означава положителен терминал към отрицателен терминал, после пак към положителен и тн. После вземете тези останали две жици от първия и последния кондензатор, понеже всички са свързани последователно, и свържете тези две жици към малкото моторче. Ще забележите, че моторчето работи много по-дълго, може би 5 секунди или дори 10 секунди.

Та виждате ли, те открили тоя таен чалъм за свободна енергия много отдавна. Ето ви я, истинска свободна енергия, от земна батерия, която също има и достатъчно ампераж/ток да задвижи мотор за кратък период от време, и това се е използвало при телеграфа в годините около 1800г.



Този непознат форумен участник ни дава много важни насоки за интереса ни и последващото сърфиране.

Казва ни, че кондензаторите по магически начин добавят ампераж към ниския волтаж от една земна батерия. Така че ние със сигурност трябва да се поинтересуваме от... разни неща... които ползват кондензатори като основен елемент. Например, аз се сещам, че в Наръчниците на Бедини (които всички ние сме чели), се разкриваше една известна аномалия при кондензаторите - нещо, което още Тесла разпознал като непознато дотогава качество на електрическия поток - "електрическата инерция". Поради този ефект кондензаторът беше основна част от зареждачката на батерии на Бедини.

Ами ако се обърне наобратно? Ако подобен принцип система се използва за ИЗВЛИЧАНЕ от, вместо за зареждане на батерии?

Нека не забравяме, че според Тесла всяка една намотка е кондензатор. Тесла е твърдял, че в микронния диелектричен промеждутък между всеки два оборота от една намотка, съществува потенциална разлика. Твърдял е, че по всяка една намотка съществуват енергийни възли, определени точки, в които този кондензаторен ефект става достъпен.
И не само че го е твърдял, но го описва в един от най-известните си патенти: US 512340, патента за бифилярите.

Има купчина въпроси, които възникват от това. За да си намерим пътя, е крайно време да разгледаме земните батерии на практика, ПРЕДИ да си помислим дори да се занимаваме със Стъбълфийлд.


Например... доколкото аз знам... на ден днешен земна батерия, даваща един волт, е смешно. Доколкото аз знам, нещата са много по-сериозни. И трябва да ги разгледаме.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #9 -: (Петък) 29 Януари 2016, 11:06 »

Земните телурични потоци, както смята науката, се създават от слънчевата светлина. Интересно е, че телуричните потоци винаги протичат в посока слънцето, което значи, че се завъртат в почвата, проследявайки движението на Слънцето по небето.
Любопитно е да се отбележи, че реките също винаги текат към слънцето, както научаваме от Шаубергер, защото не обичат слънце, и протичайки в негова посока, са изложени на най-малко осветяване през денонощието.

Телуричните потоци са важни, когато говорим за земни батерии, защото очевидно те са източника на енергията, с която батерията работи. Това се доказва от факта, че независимо колко са далече един от друг, двата забити в земята електрода демонстрират енергиен поток помежду си (свързани с опънат проводник над земята). Далечното разстояние възпрепятства каквито и да енергийни волтаично-електролитни случвания. Тоест това означава, че енергията не е химическа.

Естествено, в една добра земна батерия има повече от един вид енергия. Част от нея е химическа, в следствие химическото деградиране на електродите в почвата и обмена на електричество помежду им по електролитен път (през почвената химия). Друга част от нея обаче идва от телуричните потоци, което не е свързано с химическо деградиране (износване на електродите).

Доказателството е не само експеримента с възпрепятстване на електролитните случвания между много раздалечени електроди.
Ако се ползва един централен електрод от един тип, и в периметър около него по окръжност се подредят множество електроди от втория тип, също се получава добра земна батерия. Открито е, че оптималния радиус на една такава окръжност е около 2 метра. Това е много силна индикация, че около електродите възникват етерни вортекси, и тези вортекси имат външен периметър, и ако земната батерия има добра архитектура, може да бъде много използваем енергоизточник.

Например, най-мощната земна батерия, за която АЗ съм чувал (потента се открива в сборниците, които качих тук), дава 54 ампера поток с 50 волта напрежение, тоест близо 3 kW прав ток. Тази батерия обаче се възползва от всички случвания в почвата - както електролитни и волтаични, така и телурични. Поради това е стационарна - в смисъл, че иска дворно пространство 15-30 квадрата (в зависимост от архитектурата), и почва.



А аз не искам това. Аз се интересувам от мобилни неща. Така че моята мисъл, когато сърфирах за това, беше хрумването, че почвата, самата почва като материал, е нещо, което по някакъв начин попива енергия от околната среда, която енергия после е лесно да се извлече от почвата.

За да си изградя в главата преносим модел, исках да си изясня кой по-точно е енергоизточника в околната среда, от който почвата попива, и каква е природата на специфичната енергия, която почвата попива. Защото ако една земна батерия е преносима, това означава, че трябва да се направи малък макет на самото земно кълбо. Тоест - саксия с аксесоари.





Тръгнах от науката - че е много вероятно слънчевата светлина да създава телуричните потоци в пръстта.

Сърфирайки, стигнах до тази информация, която вече споделих:

Томас Г. Хиеронимус (Thomas G. Hieronimus) открил, че растенията могат да растат в пълна тъмнина в затворено помещение, ако са свързани с изолирана жица към метална повърхност, която е изложена на слънчева светлина. Растението трябва да е на поне 2 метра над земята и да е изолирано, за да се генерира волтов потенциал или антенен ефект. Оптималният размер на металната плоча трябва да се определи чрез експериментиране, за да се избегне слънчево изгаряне (твърде голяма) или пожълтяване (твърде малка). Култивираните по този начин растения се развиват нормално, а развитието на контролните растения се заглушава.

http://s28.postimg.org/pia54nb31/sl1.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации


Значи, в светлината има нещо, което може да се предвижва и по жица. Ясно е, че светлината е пълна мистерия за науката. Не се и съмнявам, че няма такова нещо като "фотони" и прочие, прочел съм достатъчно неща от изобретатели гении от миналото, в чиито очи светлината няма нищо общо с частици от рода на "фотоните".

Но... науката е единственото, с което разполагаме за сърфиране. Другото подлежи на осмисляне от самия човек и не е готова информация, на която можеш да се позовеш и с която на готово да работиш, което пък означава, че е нужно експериментиране. А аз съм далеч от мисълта да си играя на откривател, предвид това, че имаме около 5000 години история зад гърба си.

Най-вероятно е, че светлината преминава в друга енергоформа, когато навлезе в почвата.

Въпросът е... дали тази енергоформа може да се получи и от друго. Например, човек може да ползва нишесте от ориз... но ако ориз не му се намира или не го устройва, може да получи нишесте и от царевица, и от картофи, и от други неща.
Така че въпросът е... това, в което светлината се превръща, когато навлезе в почвата... този продукт, може ли да се получи и от друга енергоформа? Не само светлина?



Както по-горе видяхме, светлината, когато облъчва метална плоча, се превръща в енергоформа, която няма нужда от затворена верига, когато протича през проводник. Тя тече по единичен проводник.

Това е важен белег, защото Лъчистата енергия на Тесла например също е енергоформа, различаваща се от електрическата енергоформа, но наподобяваща я, и тя също протича по единствен проводник без затворена верига.

И растението пораства нормално, с листна маса и хлорофил, така все едно е растяло на светлина. Очевидно, то консумира тази енергоформа чрез листата си. Така че не е нужно да е светло, за да има зелени листа. Откъдето и да дойде тази енергия - дори и да му се инжектира директно - растението трябва да развие листа, в които да храносмели тази енергоформа. Всъщност самите листа са "метални плочи". Горният факт не е нищо друго от това листната маса на растението да се удължи по изкуствен път, и да бъде изкарана на светло под формата на метално листо на медна клонка.

И явно, както изрично се подчертава в цитата, цялото растение трябва да е изолирано от земята, трябва да е в саксия и на известна височина, за да стане хавата. Но защо?

Ами защото... явно тази енергоформа, в която светлината се обръща, има силен афинитет към земята, и ще попие в нея и евентуално ще се разсее, и за да може растението да има достатъчно, наоколо не трябва да има пръст, която да го кон*урира за тази енергоформа, освен собствената му пръст в собствената изолирана саксия.

Възможно ли е да става дума за телуричен поток, протичащ по медна жица и излъчващ се от метална плоча?





О, да. Твърде е възможно. Защото на тази лекция на Ерик Долард, която съм пуснал във ФАЙЛОВЕ: Архиви с неща, "Теория на Анти-относителността" още в първите минути той казва следното.

Когато разказва общите приказки за Галвани, казва, "...Галвани открил, че има АТМОСФЕРА около всички метали. Тази атмосфера е различна за всеки метал, идентифицира се с всеки метал. Така че ако имате една плоча цинк и една плоча мед, между тях съществува електрическо условие... и той е трябвало да обясни на всички какво се намира в това междинно пространство..."

После продължава с това, че Волта открил електролита, и прочие... Това вече е тривиално.

Но важното е това - че ПРЕДИ Волта да си помисли за електролита... и всички академици изведнъж да забравят за "атмосферата" около всички метали, която е различна за всеки метал... всъщност се е говорело за АУРИ.




За мен лично, това е много важно. Защото преди също съм се занимавал с аурите на металите. Ето в тази тема, когато се занимавах с "Тройната порта", както е наречено. В обобщение, става дума за следното:

Когато имате метално тяло, нека да е топче, и магнит, залепен за него... около топчето започва да се излъчва съответния полюс, то се насища с него, и го излъчва. Това е сред добре познатите магнитни феномени в науката. В научните писаници това се нарича "магнитна лупа", в смисъла, че когато е налице тази ситуация - стоманено топче, залепено за магнит - магнитното поле достига ПО-ДАЛЕЧЕ в пространството, отколкото ако стоманеното топче го нямаше.

Тоест... присъствието на стоманата УГОЛЕМЯВА обхвата на магнитното поле. Сякаш го увеличава като с лупа.

Защо? Как? Да не би да е поради това, че има някакво взаимодействие между магнетизма и специфичната АУРА на феритите?


При тройната порта има и друго. Когато от другата страна на това топче се долепи магнит с противоположно име... топчето става неутрално. То вече не излъчва магнитно поле. Всички проявителни прийоми за засичане на магнито поле са нулеви около топчето, защото Север и Юг се поглъщат взаимно.

Според науката - около топчето вече няма нищо. А това не е вярно. Защото според нарочно и удобно забравения Галвани - светило в науката - около топчето има АУРА, и тази аура сега е променена.
Защото... ако към тази аура, наситена със север и юг в равни количества... се доближи друга феритна аура (друго стоманено тяло), наситена само с един полюс (със залепен на него магнит), се получава тяга. Посоката зависи от полюса. Тяга от ТРИЕНЕТО между АУРИТЕ на тези две феритни тела.

И тук науката мълчи. Знам, понеже съм изровил абсолютно всичко, което можах за тези много месеци (около две години ровене). Единственото, което ми остава да проверя, е въпросния Хиеронимус, който се споменава в Електро-културата, и в Лъчистата енергия на Тесла.



Значи магнитното поле внася промени в аурата на металите. А какво знам за самото магнитно поле? Значм, че то е спираловидно. И имам ето тези видия, на които да се опра, и тези видия също са пълна мистерия за науката, защото не намирам каквото и да е в научния свят относно този ефект:

Материалознание и табу-физика





Така че... явно се случа следното. Почвата има аура. (хаха, за някои от вас едва ли е откритие). Магията се получава, когато аурата на почвата взаимодейства с някаква енергоформа, като например светлината. И растението се храни с КОМБИНАЦИЯТА от двете - аурата на почвата, смесена с енергоформата... като филия с мас.

Е... Отдавна се знае, че ако електродите на една земна батерия са ориентирани спрямо магнитния Север-Юг, батерията се представя значително по-добре. В цялата тази тема - Електро-култура - се дават множество доказателства от какво огромно значение е за растенията да са ориентирани спрямо магнитен Север-Юг. Дотолкова, че могат да се защитят от студ и измръзване, именно чрез манипулиране пропорциите на този енергиен коктейл. Знаете също, че едното от лицата на всяка пирамида също трябва да е на Север.





Значи е пределно ясно, че за да има преносима земна батерия, трябва да има пресъздадени полюси. Полюсите се пресъздават с магнити.

Един от начините за пресъздаване на телуричен поток, е чрез метално листо на медна клонка.

Значи... ако човек иска да насити един обем почва, изолиран от планетарното тяло (в саксия, която държи на ръце например), и ако иска тази преносима земна батерия да не е зависима от слънчевата светлина, за да работи... Тогава е нужно в почвата да се вкарат аурите на метали (цинк и мед), наситени с магнетизъм (както Земното магнитно поле насища с магнетизъм аурите на цинковия и медния прът, забити в почвата в двора). И после от почвата ще се изведе енергия, както се извежда енергия от електролит.


Само че... с тази подробност... че тази енергия може да прилича на електричество, но няма да бъде електричество.

Защо? Защото тя ще има волтаж, но няма да има ампераж - точно както в по-горните коментари стана въпрос, че на телегграфаджиите им е било нужно да открият начин, по който да преобразуват тази енергоформа в електрическа енергия, за да я ползват в техниката, с която са разполагали тогава.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #10 -: (Петък) 29 Януари 2016, 11:27 »

http://s24.postimg.org/rbwxqkotx/001.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации
http://s24.postimg.org/iw7d92lyt/002.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации


http://s24.postimg.org/ogjujpktx/003.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации
http://s22.postimg.org/wabkykvxt/004.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации


http://s24.postimg.org/qno37mq45/005.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации




Единият електрод е поцинкована ламарина. Имам един откраднат пътен знак STOP, чисто нов, много хубав материал, и все още режа парчета от него, когато ми потрябва дебела хубава ламарина. Забелил съм цветното фолио с макетен нож, ламарината е поцинкована двустранно (и под фолиото).

Другият електрод са кинти, както се вижда с номинал 2000. Ако бяха с номинал 1999, стотинките щяха да са изцяло сплав на мед, никел и нещо си, тоест немагнитни. И това е ок, не е нужно да са магнитни, за да може магнитното поле да се добави и да изкриви аурата на сплавта... само че предвид дразнещо миниатюрния размер, щеше да ми е трудно да ги закрепя. Така че се възползвах от стоманената сърцевина на номинал 2000, който има само медно електролитно покритие отгоре. Но това е достатъчно.

Всичко е изкривено, заради трапецовидната форма на легенчетата на формичката за лед.

Почвата е силно глинеста почва, Пернишко. Естествено влажна е - няма солена вода, няма оцет, няма добавяна вода. Взета е от къртичина.



http://s16.postimg.org/lo74ptvhh/008.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации
http://s12.postimg.org/jcncif6l9/010.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации


http://s16.postimg.org/fux2p9jtx/006_1.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации



Както виждате, това миниатюрно нещо прави 2.12 волта напрежение, когато няма магнити на изходните електроди. Когато обаче има магнити на изходните електроди, само това единствено нещо добавя 10 миливолта. (за лаиците - минуса отпред е, защото местата на червената и черната жица са сменени при замерването)


Полярността на магнитите е написана. Така, както е ориентирана постановката, магнитен Юг е в дясно на снимките, което означава, че магнитен Север е наляво на снимките.



Открива ли се в интернет? Разбира се:

https://www.youtube.com/watch?v=eztcSWZpfJg

Този пич получава 14 волта от цяла формичка, с добавена леко солена и леко кисела вода.

2.22 по 6, аз бих получил около 13.32 волта, без добавяне на нищо към почвата.

Важно е да се отбележи, че огромни тръби (в сравнение с тази постановка), забити в двора, ще дадат някакви смешни 1-2 волта. Всичко това е заради добавените магнити, които пресъздават телурични мини-потоци в тази малка постановка.



Но най-важното е... че амперажът е 0. При замерване, амперажът е = 0.

Защо? Защото не става дума за електрическа енергия.

Ситуация...#1

Ето какво показваха всички експериментални доказателства. Волтажът и самия електрически поток са две отделни и различни проявления на "електричеството". Могат да се появяват индивидуално, или заедно. Когато волтажът се появява без поток, се проявява "студена форма" електричество, най-ярко изразено чрез иглата (високоволтовия импулс), създавана при разтоварването на индуктор в посока натоварване с високо съпротивление. Това е така наречената "Лъчиста енергия", създавана от SG веригите.

Когато се появява поток без волтаж, това също изразява себе си като "студено форма" електричество, най-ярко изразено като енергията, която е способна да задвижва натоварвания между два отрицателни терминала при "Четирибатерийния ключ".

Волтажът без поток се генерира от свободния разпадане на магнитното поле, когато токът бъде прекъснат рязко, и енергията се разтоварва в натоварване, което има високо съпротивление. Поток без волтаж се генерира от флуктуацията на потенциали във верига с ниско съпротивление, когато токът е прекъснат рязко и отражението на тази флуктуация се появява през натоварване, което има много ниско съпротивление и е между два отрицателни терминала.

И двете форми на "студеното електричество" протичат през обикновените жици при стайна температура БЕЗ СЪПРОТИВЛЕНИЕ. Законът на Ом не описва тяхното поведение в дадена верига. Класическите измервания на тези модифицирани форми на електричеството са рутинно неточни. Въпреки тези проблеми с измерванията, тези форми на електричество могат и се представят като истинска РАБОТА във външните вериги.

Само когато волтажът и потокът се появяват заедно имаме стандартно проявление на електричеството, което неправилно са ни казали, че е "единственото". Така че, нормалното "горещо електричество" се появява в средата на спектрума, където волтажът и потока се проявяват заедно. В контраст на това, ефектите на "студеното електричество" се появяват в двата края на спектрума, където или волтажът или потокът се появява без другото. Ако има такова нещо, ТОВА е една от истинските тайни на свободната енергия. Ако една верига или машина позволява на тези условия да се проявят, тя ще демонстрира положителни резултати в истинския свят, които са трудни за измерване чрез приетите от стандартната наука измервателни методи!

Ситуация... #2

В електро-механичните машини, появата на тези студени форми на електричеството са директно свързани със структурите, съдържащи магнитните полета...



И също така:

Като стана дума, когато магнитните полета се създават в структури, които имат големи въздушни процепи при пътя за връщане, като например намотка, възбудена от постоянен магнит само от единия край, това стимулира максимално количество от модифицираните форми на електричеството да се проявят, особено когато това се комбинира с техники за рязко превключване. От гледна точка на класическата наука, тези структури се смятат за "много неефикасни" и имат "много ниско" съотношение "мощност към маса", и са отписани сякаш са безполезни и архаични. От гледна точка на Джон, те са най-простият начин да се извлече тази енергия в "студена форма" от околната среда, или както Кромри казал в началото, от гравитационното поле.


Затова съветвам заинтересувания читател да си припомни по-горните коментари, относно връзката на телуричните потоци не само със светлината от Слънцето, но и с гравитацията и анти-гравитацията (справка Реципрочната система), които се пресичат именно в почвата.
Активен

Неактивен Робинзон
Full Member
***
Публикации: 137
Мисля, следователно...мисля!

« Отговор #11 -: (Понеделник) 01 Февруари 2016, 23:03 »

Форуме...мноо си зле, брат Laugh Laugh Laugh

Искал земна батерия, ма да е "мобилна" - хахаха...

 То е като аз да искам да живея в "мобилен град", който да следва само пролетно-есенните сезони?
Или по-точно да искам "мобилен" контакт (без кабел) от мрежовото захранване?

Въпросната "батерия" не ти е фазомер (или нещо друго си бодни), че да я боднеш тук - там! Може на някое място да работи и само на два метра в страни да не може да развие поле!
Е... Отдавна се знае, че ако електродите на една земна батерия са ориентирани спрямо магнитния Север-Юг, батерията се представя значително по-добре.
Естествено, че се представя по-добре...основният оргонен ток по Земята се движи по направление изток-запад (както/със слънчевите лъчи) и за да бъде приет добре, трябва да е ПЕРПЕНДИКУЛЯРЕН на приемника, за да се усвои с максималната му възможна площ !

"Самата почва попива енергия" - хахаха Grin, земните батерии си разгръщат полето само в енергийни земни точки, не го ли знаеш? При това то расте като коренова система на дърво, бавно и полека, но сигурно! За целта не трябва да ги местиш, за да може да се разгърне полето за няколко дни или седмица! То е като жив организъм, само че...оргонен!

Все едно да имаш плодово дръвче, което си изкоренил и сегиз-тогиз го бодваш на различни места, а то при всяко бодване ти дава плодове...безумна идея!

Това, до което си стигнал в безкрайно мъдрите си нощни бдения не са нищо повече от различни варианти на волтови елементи и батерии ("батри" - ит.  -  свързани по определен начин).



« Последна редакция: (Понеделник) 01 Февруари 2016, 23:13 от Робинзон » Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #12 -: (Вторник) 02 Февруари 2016, 00:08 »

Това се получава, понеже си много назад. По-добре не чети какво съм писал тука, ами първо задълбочи повече това, което вече знаеш.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #13 -: (Вторник) 02 Февруари 2016, 13:37 »

http://1stmuse.com/adonis/ethericdischargedollard198629.jpg
Земната батерия - известни факти + лични спекулации

Превод ей на тоя много полезен линк: http://1stmuse.com/atlas/cold_electricity/







Студено електричество

Обобщение на коментарите, които съм научил от Том Биърден и Джон Бедини



1. Студеното електричество е свързано с ОТРИЦАТЕЛНОТО разсейване на енергия.
2. Студеното електричество е свързано със Свръх-Единството (OU, от Over-Unity, бел.прев), когато е налице КПД>1.
3. Нормалните, конвенционални електрически уреди винаги разсейват малко топлина в околната среда.
4. Студеното електричество работи при устойствата с КПД>1 и винаги ПОГЛЪЩА топлина от околната среда, оттам и прякора му СТУДЕНО.
5. Този вид електричество за първи път бе демонстриран от Никола Тесла през 1890г+.
6. Лъчистата енергия представлява улавянето на шип, на една остра мимолетност, която е част от рязкото покачване и спад на даден показател. Зареждането на батерия с Лъчиста енергия СЪЗДАВА феноменен ефект на ОТРИЦАТЕЛНО разсейване на енергията вътре в батерията, защото няма топлина в батерията.
7. Всеки път, когато е налице процес на "бавно зареждане и мигновено разреждане", се случват феномени, свързани с Лъчистата енергия.
8. Лъчистата енергия няма нищо общо с потока от електрони (ток е поток на електрони, бел.прев) и НЕ Е конвенционален електрически ток.

Следният текст е компилация от форума: http://overunity.com/7378/cold-electricity/nowap/#.VrBj8tKLRhE

Бел.прев: Over-Unity е един от силните чуждестранни форуми за свободна енергия и го препоръчвам за сърфиране.



Конвенционално срещу Лъчисто ЕЛЕКТРИЧЕСТВО - сравнение

ПОЛОЖИТЕЛНО / ТОПЛО / ОБЩОИЗВЕСТНО : ОТРИЦАТЕЛНО / СТУДЕНО / ЛЪЧИСТО

в университетските учебници : не присъства в университетските учебници, често е криворазбрано, обект на подигравки или се схваща като фантастична наука

Положителна ентропия : Отрицателна ентропия (Обратна ентропия)
Излъчване на топлина : Поглъщане на топлина (генериране на студ)
Експлозия : Имплозия
Екзотермично : Ендотермично

Електромагнитно : Електролъчисто

Работата се върши от потока на тока (от потока електрони, бел.прев) : Работа се върши БЕЗ поток на тока, при 0 АМПЕРА

N.B.: Трябва да развием нови физични теории, ако искаме да работим с Лъчисто електричество, и трябва да пре-формулираме вече познатите физични закони.



Обобщение на Електро-Лъчистото случване

1. Електро-Лъчистия ефект се възпроизвежда, когато високо-волтов, прав ток прескача през отворено пространство (искров промеждутък) и е рязко прекъснат преди да може да се случат каквито и да е обръщания на потока.
2. Ефектът много се усилва, когато източникът на правия ток е разреждащ се кондензатор.
3. Електро-Лъчистият ефект напуска жиците и другите компоненти от веригата перпендикуларно на протичането на тока.
4. Електро-Лъчистият ефект създава разпределен в пространството волтаж, който може да е хиляди пъти по-висок от волтажа на началната искра.
5. Разпространява се мигновено като дължинно, електростатично и ефирно нещо, което се държи подобно на несвиваем газ под налягане.
6. Електро-Лъчистите ефекти се характеризират единствено с продължителност на импулса и волтажно спадане в искровия промеждутък.
7. Електро-Лъчистите ефекти проникват през всички материали и създават "електрически реакции" в металите, като мед и сребро. В този случай, "електрически реакции" означава, че върху медните повърхности ще се натрупва електрически заряд, когато са изложени на Електро-Лъчисти емисии.
8. Електро-Лъчистите импулси, по-къси от 100 микросекунди, са напълно безопасни за боравене и няма да предизвикат шок или вреда.
9. Електро-Лъчистите импулси, по-къси от 100 наносекунди, са студени и с лекота създават светлинни ефекти във вакумните сфери.



Студеното електричество представлява форма на електрическа енергия, която няма поток на електрони, тоест нулев ток. Беше ни демонстрирано от д-р Тесла преди повече от 100 години. Тесла експериментирал с яростни и рески DC разреждания и в този процес открил нова сила. След като провел изтощителни серии експерименти в продължение на три години, Тесла обявил това изумително откритие в документ, публикуван през Декември, 1892г, озаглавен "Разсейването на електричеството" ("The Dissipation of electricity"). Невероятно, но повечето академици от неговото съвремие напълно пропуснали да разберат същността на този значителен документ.

Притокът на Лъчистото електричество се проявява под формата на ОТРИЦАТЕЛНО съпротивление. Ние можем да измерваме съпротивление, но Истинското Студено електричество не се показва на измервателните ни уреди, защото няма поток електрони, и въпреки това то може да изгори крушка с нажежаема жичка само по една жица! Няма нужда от две жици!

При конвенционалното електричество, влачещите се електрони, създават магнитното поле, и тези двете вървят ръка за ръка (тока и магнитното поле, бел.прев).
Магнитните полета се създават от влачещи се електрони, които на свой ред са вторично последствие на първопричината от протичането на Студеното електричество.
Не може да добиваш нещо второстепенно без първопричината, която го е породила...

Много малко не-конвенционални учени, инженери и изобретатели разбират феномена на Лъчистото Студено електричество. Но по-голямата част от конвенционалните академици все още смятат, че електрическата енергия е само и единствено свързана с потока електрони. Лъчистата енергия няма НИЩО ОБЩО с DC или AC токовете.
Първото електричество беше Прав Ток, DC.
Второто електричество беше Променлив Ток, AC.
Третото електричество е контра-интуитивно Лъчисто Студено електричество. То е странно, то е магическо, здравословно, и РАБОТИ!



Студеното електричество представлява отрицателно протичане на времето при електроните, а топлото електричество е протичащо напред време при електроните. Докато хората не си дадат сметка, че времето е фактор и не спрат да го считат единствено за мерилка, това никога няма да се проумее.

Бел.прев: Иска да каже, че хората трябва най-накрая да спрат да гледат на времето като на абстрактност, и да проумеят, че времето е действителна сила, форма на енергия, която променя състоянията си - енергоформа, една от многото форми на енергията - и като такава, може да се произвежда, точно както се произвежда електричество, топлина, светлина и др.

На научните зубрачи им е трудно да мислят за времето като за нещо друго, освен мерилка. Мисленето извън кутията, както е мислил Тесла, ще помогне на всеки научен зубрач, която е овързан в конвенционалните научни методи, да направи нови научни открития.

Без време, енергията няма свободата да преминава от едно състояние в друго. Една етерна единица се състои от напредничаво и от отрицателно време. От тук електроните взимат енергията, благодарение на която поддържат собствените си магнитни полета.

Бел.прев: Времето е енергия и трябва да се счита за такава.


Студеното електричество все пак се появява на измервателните ни уреди под формата на Обратна Електро-Магнитна Сила (Обратна EMF), тъй като протича в отрицателно време или с други думи - протича назад.
Има разлика между Обратната EMF и студеното електричество, но ще видите Студеното електричество в измервателните си уреди под формата на Обратна EMF.



Изглежда, че Студеното електричество има различно значение за различните хора.
Същото се случва и при Обратната EMF.
Някои хора казват, че Обратната EMF е просто шипа, който излиза от една намотка, когато се прекъсне захранването, а други вярват, че Обратната EMF всеки път, когато силата на полето се увеличава или спада...

Показано ни е от г-н Тесла, че неговата форма на Студено електричество е онова, което се нарича безтегловен ток.
Това означава без движение на електрони, понеже електроните изглежда като да имат маса.

Бел.прев: Не забравяйте, че самата представа, че тока е "поток на електрони", е ТЕ-О-РЕ-ТИЧ-НА. Никога не е било доказвано, това е просто наложила се и общоприета теория, и най-важното - ВСЕ ОЩЕ е спорно и някои конвенционални академични кръгове не считат тока за поток на електрони.

Поради това, то (Студеното електричество, бел.прев) може да се движи по-бързо, много по-бързо, много отвъд скоростта на светлината.

Бел.прев: Това е важна забележка. Спомнете си, че според Реципрочната система скоростта на светлината е предела между пространствената и темпоралната равнина на съществуване. Щом като Студеното електричество е много по-бързо от светлината, това абсолютно съвпада с наблюдаваните феномени на отрицателно време и негентропия, свързани с него.

Само че, бързо е едно, а наобратно - това вече е друга бира.
Има няколко човека, които са успели да репликират част от работата на Тесла и те всички са съгласни, че електроните се "задръстват" по пътя вътре в намотките, и по този начин само истински безтегловния поток може да премине.
Това нещо се държи различно от конвенционалното електричество, защото то търси пътя си през диелектрични пътища и игнорира касите връзки. (Това означава, че когато си мислите, че давате Студено електричество на късо, нищо няма да се получи, а когато си мислите, че го изолирате с някакъв диелектрик, точно тогава всъщност го давате на късо, бел.прев)

Има няколко постановки, които демонстрират това поведение.
Например, ако сте чели книгата на Ерик Долард "Сбито въведение в Тесловите трансформатори", ще откриете постановки, които произвеждат тази форма на електричеството.
Прегледайте фигура 4 облизо, тя изобразява оравновесената система от намотки.
Тя изобразява сегменти от намотки, които имат директна взаимовръзка с обката дължина на вълната на всички намотки заедно.
Няма да се впускам в подробности, просто прочетете литературата и проведете тестовете, ако искате да разберете истинската природа на това животно.




- Когато една крушка се светне със Студено електричество, дали свети заради жицата, или заради параметрите на пространството около жицата? Ако е само жицата, тогава трябва да свети и извън крушката.
Ако обратното време има нещо общо с това, тогава как можем да го наблюдаваме с напредничаво време?
--- Край на цитата ---

Наблюдаваме го в напредничаво време като Обратна EMF, която протича студено, а не топло.




"Изследванията върху работата на Никола Тесла разкриват електрически феномени, които се държат противно на теорията на електричеството, която в момента се ползва. Обясненията на изобретенията на Тесла са дадени от гледна точка на физиката, което води до много заблуди. Науката на физиката се основава на феномените около частиците и масата, което е слабо приложимо при изучаването на електрическите феномени.
Обясненията на откритията на Тесла трябва да се търсят в науката на електричеството, вместо в науката на физиката. Науката на електричеството е в спящо състояние още от дните (1900г) на Щайнмец, Тесла и Хевисайд."
Ерик Долард







Джон Бедини каза на математическия учен д-р Дейв Клементс от Окфордския университет, когато беше попитан от него:

Какво е Лъчистата енергия?

"Лъчистата енергия, за мен, каквото аз считам за лъчисто, добре... аз считам за лъчисто прихващането на един шип, аз считам това за лъчисто.Да кажем, че по този начин генерирам Лъчиста енергия.
Правя го чрез намотки и чрез превключващите си вериги. Така аз генерирам лъчиста енергия. Занимавам се само с острия моментен показател, в този шип, що се касае до лъчистата енергия. А колкото до отрицателната енергия, отрицателната енергия идва от батерията. След като генерирам острия показател, и заредя батерията, за батерията това е отрицателен ефект, защото няма топлина в батерията.
Прилича като да е морска вълна, или гравитационна вълна. Сякаш се пренася от някакъв вид гравитационна вълна. На места е нагоре-надолу, нагоре-надолу, понякога идва по-силно, а понякога идва по-слабо. Наистина се променя, тази вълна се променя, по време, да кажем, на пълнолуние, някои от тези мотори, както се знае, при пълнолуние ускоряват малко, и ускоряват малко вечер и намалят малко през деня."



Едвин Грей (Edwin Gray) старши преоткри техниката за хващане на електрическа енергия от пространството края на 50-те години (1950). Грей открил, че мигновеното разреждане на високоволтов кондензатор може да се стресира, за да освободи огромен приток на Лъчиста енергия, проявяваща се като електростатичен изблик. Този шип от Лъчиста енергия се предизвиквал и улавял от специално устройство, което Грей нарекъл "превключваща епруветка за елементално преобразуване". (от елемент, не е правописна грешка, бел.прев)



Приливът на Лъчиста енергия се генерира в два етапа:
Първо.
когато потокът на правия ток рязко се прекъсне, тогава се появява феномена на огромния шип лъчиста енергия.
Второ.
Отделянето на електрона от етерния носител предизвиква огромен прилив на Лъчиста енергия.
Шипът на Лъчистата енергия може да бъде преобразуван в нормално електричество и съхранен в батерия.

Браян Десбороу (Brian Desborough), изследовател на Свободната енергия пише на д-р Питър линдеман:
"... Възоснова на моите собствени експерименти, веднъж след като се отдели електрона от етерния носител, проблемът тогава не е генерирането на огромна енергия, а ограничаването й! Много от приходящите ми шипове са доста над 1000 ампера. Определено, този вид вериги, истински са и бачкат!"



Цитат от -[marco]- на 30 Април 2009г, 10:14:01 AM --

Студеното електричество е ИСТИНСКОТО електричество.
То е истинската сила без потока на електрони.
Този тип електричество ни беше демонстриран от Тесла преди повече от 100 години.
Електроните просто са "влачени" от потока на Студеното електричество и това поражда, нареченото от нас, съпротивление.
И това е също причината конвенционалното електричество да се показва на измервателните ни уреди.
Ние можем да измерим съпротивление, но истинското Студено електричество не се показва на измервателните ни уреди, защото няма поток на електрони, и все пак може да изгори крушка с нагреваема жичка по една жица.
При конвенционалното електричество, влачещите се електрони, създават магнитното поле, и тези двете вървят ръка за ръка.
Това е причината, заради която няма да намерите КПД>1 в магнетиката.
Магнитинте полета се създават от влачещи се електрони, които на свой ред са вторичен ефект от този основен поток Студено електричество.




Бел.прев: До сега не съм споменавал нищо по въпроса... но когато спомена, ще стане по-ясно... Магнитния поток е съставен от два векторни потенциала - А и Б. Единият е праволинеен, и е обвит като в пашкул от другия, който е виещ се и кръгов. Причината магнитите да се държат както се държат е, че на практика ние взаимодействаме само с кръгово-вихровия векторен потенциал на потока, който е външната обвивка.
Има няколко начина А и Б векторния потенциал да бъдат разделени и пречистени един от друг, и тогава неподвижния магнит се превръща в неизчерпаем източник на постоянен енергиен поток.
Нищо чудно А и Б векторния потенциал всъщност да представляват именно вихъра от траекториите на влачещите се електрони и линейния сноп траектории на етерния носител... точно както микро-частици се носят вихрово във водна струя.
Така че е много вероятно принципа на създаване на Студено електричество да е всъщност ФИЛТРИРАНЕ на етерния носител от електроновите включения, оттам и връзката с тороиди и намотки, точно както водно торнадо се пречиства от включения на примеси и твърди частици на принципа на центробежността.
Така че, много е вероятно, един електрот като почвата например, да играе ролята на ФИЛТЪР, а северния и южния полюс, пресъздадени чрез постоянни магнити, да създават центробежната динамика на етерния носител.




Не можете да добивате нещо вторично, без първичното, което го поражда...
За някои хора, това е разбираемо и ясно, но за по-голямата част, хората все още си мислят, че електричеството е поток електрони и дори учителите ни ни повтарят, че е това.

-- Край на цитата --


Първо казваш, че Студеното електричество влачи електрони, после накрая казваш, че електричеството не е поток електрони. Също казваш, че истинското студено електричество е без поток електрони и може да изгори крушка с нагреваема жичка по една жица. Жицата, която изгаря от Студеното електричество, няма ли свободни електрони в нея, които ще бъдат повлечени от това студено електричество, за да накарат крушката да светне? Замени онези нагреваеми жички с жица, която няма свободни електрони, и виж дали крушката ще светне със Студено електричество или с "Истинско Студено електричество", понеже според теб, електричеството не е поток електорни.

Студеното електричество е електрони, които текат в отрицателно време, а топлото електричество е електрони, които текат в напредничаво време. Докато хората не разпознаят времето като фактор и не спрат да го считат само за мерилка, това никога няма да се проумее.
Без време енергията не може да преминава от едно състояние в друго. Една етерна единица се състои от напредничаво и отрицателно време. От тук електроните черпят енергията, с която поддържат собствените си магнитни полета.
Студеното електричество наистина се прихваща от измервателните ни инструменти като Обартна EMF, защото протича в отрицателно време, тоест протича наобратно. Има разлика между ОБратна EMF и Студено електричество, но ще видим студеното електричество на измервателните си инструменти под формата на ОБратна EMF.

....................................................




П.П.

За нас - заинтересуваната аудитория на тази тема - най-добре студеното електричество да е и двете: и поток на електрони в отрицателно време (наобратно), и етерен носител, влачещ опашка от завихрени електрони.

А е много вероятно първото да е ефект от второто. Тоест, поради фундаменталната разлика между скоростта на етерния носител и на повлечените от него електронови включения, тъй като етерът се разпространява мигновено (дължинна вълна), да се създава времеви ПАРАДОКС.

Тоест носител, разпространяващ се мигновено, и включение, разпространяващо се не-мигновено, да водят до темпоралния факт на време, протичащо наобратно.

Нещо подобно на обратното въртене на спиците на много бързо въртящо се колело.
Активен

Неактивен Робинзон
Full Member
***
Публикации: 137
Мисля, следователно...мисля!

« Отговор #14 -: (Сряда) 03 Февруари 2016, 21:52 »

Мдааа, добре, че от време на време ти опонирам тук, че иначе ще останеш сам, с монолога си Grin

Мисля, че си на правилен път, но се "самозариваш" с информация и така рискуваш да потънеш във фугите на терминологиите...
Резюмирай нещата, извличай СЕНТЕНЦИИТЕ, нещата са прости (макар и не докрай разбираеми) от нас...

Само че, това не е вярно:
"...тъй като етерът се разпространява мигновено..."
Етерът НЕ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА!!!
Той Е !!!
Навсякъде! По-точно - ние и всичко, което познаваме е/сме в него!
Той е самото пространство!
А нашето 3D измерение е само "едната страна" на 4 D и виждаме само "тази, която е ""към нас""  ".
А сега, на базата на това просто познание си преразгледай някои лични (и не дотам) концепции и ще видиш как се подрежда пъзела... Wink

П.П. Студеното електричество (оргонен ток) се движи с около 30 см/сек. Не бива да се бърка "студено електричество" с "ел.ток с висока честота" !
Състоянията в които се наблюдава "скорост по-висока от светлинната" не са ДВИЖЕНИЕ, а...СЪЩЕСТВУВАНЕ/проява/видимост (на частици/вълни/материя, ако щеш) в друга (3D) проекция/страна на четвъртото измерение! Те са си ТАМ, не е движение...
« Последна редакция: (Сряда) 03 Февруари 2016, 22:07 от Робинзон » Активен
Страници: [1] 2   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални