Страници: [1] 2 3   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Реципрочната система  (Прочетена 3649 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Неделя) 06 Декември 2015, 14:20 »

Реципрочната система е нова научна парадигма, приложима към цялото семейство на науката и цялото научно познание до сега. Тази нова научна парадигма е организирана и систематизирана за първи път от Дюи Ларсън през 70те години.

Реципрочната система напълно унищожава ортодоксалните научни парадигми на съвремието. Поради този факт, Уикипедия отказват да поддържат статия за него. Правени са множество опити да се направи такава статия (тъй като Уикипедия е отворен проект), но понеже Уикипедия е отворен проект, това означава, че мнозинството определя кое е вярно и кое не, и следователно каква информация трябва да е достъпна, и коя не. Така че в момента не съществува статия за него в Уикипедия, последното гласуване да бъде изтрита може да се проследи тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Articles_for_deletion/Dewey_B._Larson

Съществува запазена версия на последната изтрита статия, която може да се открие на този частен блог:
http://reciprocalsystem.guru/2011/12/08/dewey-b-larson-the-former-wikipedia-article/

СРЕЩУ твърденията на мнозинството автори на статии в Уикипедия, които твърдят, че теорията на Ларсън не се подкрепя от други уважавани учени, изтъквам СВОЕТО твърдение - това не е вярно. Редица уважавани учени подкрепят теорията на Ларсън, измежду които и Том Биърден, от който съм цитирал много неща наоколо тук, относно свободната енергия.




Реципрочната система е значителна по обем тема и от известно време обмислям как да подходя с представянето й на читателското внимание.

Реших, че най-адекватният начин, подхождащ на силите ми, е като публикувам тук информация по актуалните теми, които се обсъждат във форума, през призмата на Реципрочната система. Това от една страна ще възбуди достатъчно любопитство за собствено сърфиране на отделния читател, от друга страна ще послужи като струпване на база данни за аргументация и интересни факти, и също така ще даде възможност на всички да коментират, добавяйки още повече информация чрез личните изводи и мнения.



За сега възнамерявам да цитирам неща предимно от този източник:
http://www.conscioushugs.com/daniel-papers/ - това е човек, твърдящ, че е един от операторите на стола в Монтоук, запознат добре с Реципрочната система, и даващ много добре оформени резюмета на някои основни идеи в линкнатите документи.

И от този източник:
http://rstheory.org/ - това е основният сайт и информационна база, където Реципрочната система се развива от всички, които се интересуват от нея по света.

Всички книги на Дюи Ларсън са линкнати на този сайт:
http://www.reciprocalsystem.com/dbl/
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #1 -: (Неделя) 06 Декември 2015, 14:29 »

Превод на откъс по въпроса.







Звездната еволюция е наобратно!

Във физиката на Реципрочната система (РС), Ларсън преоткрива структурата на атома в по-добър вариант, възоснова на концепцията за скаларното движение, и като естествено последствие от тази структура, той дефинира две "унищожителни максималности" за атомите: термален (топлинен) лимит и възрастов лимит. Топлинният лимит е познатата максималност, манипулирана при термо-ядрените реакции, но възрастовият лимит е непознат на ортодоксалната нука и засяга това, че атомите прихващат заредени електрон-неутринота, които създават изотопна маса.

Виж: Дюи Ларсън, "Основни качества на материята", Глава 24, "Изотопи".




Когато се достигне възрастовия лимит...

Ларсън го нарича "възрастов лимит", защото атомният процес е подобен на остаряването. Прихващането на неутринота с времето е неизбежно, и е необратимо, така че рано или късно изотопната маса става по-голяма, отколкото структурата на атома може да поддържа, и атомът "умира" чрез темпорална експлозия (експлозия на време, темпорално идва от "time", което е време, бел.прев), която времева експлозия се наблюдава в пространството като радиоактивна емисия.

... даден елемент става радиоактивен и експлодира. Когато Ларсън приложил тези концепции към астрономията, той открил различен механизъм за звездно горене, възоснова на тези лимити.




Горенето се корени в експлодиращите атоми - атомно делене, не атомен синтез - и това довело до заключението, че астрономите са схванали звездната (и галактическата) еволюция наобратно! Във "Вселена от движение"...

Виж: Дюи Ларсън, "Вселена от движение", Глава 4, "Гигантският Звезден цикъл".

...Ларсън показва последствията от случващото се, когато звездната еволюция се обърне обратно, като червените гиганти се приемат за най-младите звезди, а сините гиганти се приемат за най-старите. Тази обърната картина всъщност довела до съвършено логически издържан и кохерентен път на еволюцията, премахвайки нуждата от цяла купчина понятия, която ортодоксалната астрономия е въвела, за да се опита да придаде смисъл на интерпретациите си; неща като "тъмна материя", "тъмна енергия", "черни дупки", "кваркови звезди", "неутронни звезди"... когато подредите събитията правилно, всички тези неща се превръщат просто в отличителни етапи от един единен, кохерентен процес на звездна еволюция.




Като последствие от изправянето на звездната еволюция, някои от заключенията започват да противоречат на ортодоксалните вярвания:
- Звездите започват живота си като големи прашни облаци, кондензират в червени супер-гиганти, оранжеви гиганти, жълти и после бели стандартни звезди, след това се превръщат в сини гиганти, после в супернова. Процесът е същия като при нагряването на парче метал, от началната червена светлина, до момента, в който посинява от жега и се чупи.
- Тъй като звездите са изградени от прах и космически отломки, служещи като тяхно гориво, колкото повече гориво е на разположение, толкова по-топло ще стане слънцето.
- Както Дейвид Уилкок забеляза преди години, планетарните луни оставят "следи" навсякъде из слънчевата система, което следва да покаже, че сме навлезли в прашна космическа зона. С целия този прах и остатъци, достъпни като слънчево гориво, слънцето нараства по размер и става по-горещо, променяйки се от звезда клас G (жълта) към звезда клас F (жълто-бяла).
- Поради това, че системата ни за дълговременно датиране се основава на предположението, че радиоактивните елементи са се формирали, когато се е родила Земята - а не на това, че възникват постоянно - подредбата на геоложките ни ери е драстично сгрешена. Астрономическите събития се случват хиляди пъти по-бързо, отколкото астрономите предполагат. Планетата и слънчевата система дори не се приближават до възрастта им според ортодоксалните вярвания, и човечеството е било свидетел на промените на Слънцето в миналото.

Когато вземете предвид тези последствия от поправената визия за звездната еволюция, едно заключение става очевидно: глобалното затопляне не се дължи на кравешки пръдни, а се дължи на факта, че Слънцето става по-горещо, и ще продължи да става по-горещо.
« Последна редакция: (Неделя) 06 Декември 2015, 14:34 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #2 -: (Неделя) 06 Декември 2015, 15:55 »

Превод на откъс по въпроса.







Слънцето повишава температурата си на квантови стъпала, а не с плавна промяна



В Реципрочната система всичко е в количества от дискретни единици. Така че, в случая с разрушителните лимити...  звездите не се загряват плавно, а вместо това поддържат определена температура, след което изведнъж скачат в нов температурен диапазон, при което се повишава и нивото на магнитно йонизация (която определя възрастовия лимит). Това е и причината да имаме точно определена стъпаловидна йерархия, в която определяме температурата на звездите според цвета им. Дискретните скокове стават много очевидни, когато се разгледат на H-R диаграма в правилната посока на еволюцията, която е от червени супер-гиганти, към оранжеви гиганти, към стандартни звезди - ясно разграничени графи с по няколко звезди помежду им.

Ранните стадии на загряване правят по-големи скокове от по-късните, което е очевидно тук.

Това има общо с начина, по който магнитната йонизация влияе на елементите като функция от втора степен. Без йонизация, елементите до 118 са стабилни. С йонизация на първо стъпало, всичко от уран нагоре става радиоактивно - 27 елемента, което е настоящото ниво на йонизация на Земята. При йонизация на второ стъпало, всичко от злато нагоре става радиоактивно - ако само още 13 елемента се добавят към източника на гориво, то изчезва от там (тоест златото става радиоактивно при следващия етап, и се превръща в нестабилен елемент, бел.прев).

Астрономите считат, че гигантите са отделни от джуджетата, защото не осъзнават, че звездите се загряват и кондензират на квантови стъпала - те предполагат, че има продължителна промяна, и заради това пропускат да забележат връзката помежду им.




Радиоактивност: Ускоряване до свръх-светлинни скорости

Ортодоксалното разбиране за радиоактивните елементи се нуждае от обновяване. В Реципрочната система, когато материята бъде ускорена до скорост над скоростта на светлината, тя става радиоактивна - излъчва радио-вълни, докато изхвърля частици. Затова е наричана "радио-активна". Това се дължи на факта, че зоната на изотопна стабилност се инвертира (обръща се наобратно по реципрочен начин, бел.прев), когато се премине скоростта на светлината. Атомните експлозии във вътрешността на звездата са достатъчно агресивни, за да избутат движението отвъд светлинната скорост - нещо, което не може да се постигне чрез електро-магнитни средства в ускорителите на елементарни частици.

Вземете например У-236. Уранът е елемент 92, така че естествената му маса е 184 (два пъти номера на елемента) и оставащите 54 единици маса са "изотопна маса", акумулиране на маса (неутринота), която формира изотопа 236. 184+52=236. След като У-236 бъде ускорен отвъд скоростта на светлината, настъпва инверсията и стабилната зона става 184-52=132. Атомът трябва да изхвърли 104 единици маса (2х52), за да стане стабилен при свръх-светлинни скорости. Това изхвърляне на изотопна маса е радиоактивна емисия.

Ако се присетите да твърденията на Боб Лаза едно време, че НЛО-тата използвали елемент 115 като гориво... е, 115 има естествена маса 230 и очаквана маса 288, което означава, че има 28 единици изотопна маса. 115 е силно нестабилен при скорости под скоростта на светлината, но има атомна маса само 172 при свръх-светлинни скорости - напълно стабилен. Извадете го от реактора обаче, и ще бъдете бомбардирани с рентгенови лъчи докато не засветите в тъмното. Затова свръх-светлинните двигатели никога не се гасят. Което ме довежда до реципрочния процес - материя, която излиза от свръх-светлинна скорост и навлиза в суб-светлинна скорост.



Емисия на рентгенови лъчи: Свръх-светлинна до суб-светлинна скорост

Когато високоскоростна материя се спусне под скоростта на светлината, тя трябва да възстанови изотопната маса, която е изгубила. При У-236, при свръх-светлинна скорост масата беше само 132. Когато се спуска обратно до суб-светлинна скорост, тази маса трябва отново да се увеличи до 236, което е един вид "обратна радио-активна емисия" от другата страна на светлинната скорост - атомът започва да поема частици и да излъчва рентгенови лъчи, а не радио-вълни, докато преизгражда масата си. Всички елементи, които се спускат от свръх-светлинна скорост към суб-светлинна скорост, излъчват рентгенови лъчи. И всички астрономически излъчватели на рентгенови лъчи демонстрират този процес - включително и нашето Слънце.

Единствените суб-светлинни скорости на Слънцето се намират във фотосферата. Веднъж щом навлезете по-дълбоко навътре, нивото на магнитна йонизация е много по-високо, и унищоженията в следствие на възрастовия лимит постоянно ускоряват материята до свръх-светлинни скорости, поради което по-ниските нива на фотосферата са радио-източник - там е пределът на свръх-светлинното движение. От време на време, Слънцето се оригва...

Описано подробно в публикацията на проф. KVK Nehru, "Поглед в структурата на Слънцето", вижте бележка 28

...и някакво количество свръх-светлинна материя излиза от ядрото и навлиза във фотосферата, незабавно започва да изстива и се спуска под светлинната скорост, по този начин генерирайки рентгенови лъчи и плазма, която стремглаво се раздува - емисия на коронарна маса. Заради Реципрочната зависимост, свръх-светлинното движение се разпростира във времето, което означава, че се свива в пространството. Когато движението спадне до суб-светлинно, това свиване се разгръща отново под формата на пространствена експлозия (експлозия от пространство, бел.прев).

Бел.прев: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава, от трудовете на Том Биърден

Така че коронарните изригвания са добър индикатор за това колко турбулентно е ядрото при свръх-светлинни скорости.


Сега вече знаете, че реципрочният процес на радио-активната емисия е рентгеновата емисия, и че и двете са свързани с прекосяването на предела на светлинната скорост (суб-светлинното движение в 3-измерно пространство към свръх-светлинно движение в 3-измерно време). Свръх-светлинното ускорение създава радиоактивност; забавянето от това състояние създава рантгеново лъчение.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #3 -: (Неделя) 06 Декември 2015, 17:15 »

Превод на откъс по въпроса






Слънчевата транзиция

Време е да сглобим парчетата... Слънцето става по-горещо, заради целия прах и отломки, през които Слънчевата система преминава в момента...

Причината за завишеното количество прах в слънчевата ни система не е ясна, но астрономите знаеха, че идва още преди 50 години. Ню-ейджърите го кръстиха "фотонния пръстен", но е по-вероятно да е просто прах от мъглявина или прото-звезда, която пресича равнината на нашата система. Тъй като нашето Слънце, част от джуджето Стрелец, пресича равнината на Млечния път, такива случвания са много вероятни.

...Увеличеното гориво ще увеличи разрушителния термален лимит, което ще предизвика ответно увеличение на нивото на магнитната йонизация, което ще направи повече елементи годни за процеса на звездно изгаряне - Слънцето ще стане по-ярко и по-горещо. Отначало, това ще се случи като ярки присветвания...

Тези ярки присветвания на Слънцето в по-високите надморски височини, където атмосферата е по-плитка и няма замърсявания и наслоен смог, са докладвани от 2010г насам. Увеличения интензитет (присветването) трае от няколко минути до няколко часа и е подобно на лазер, предизвикващо щети на малко лице (малка квадратура), например внезапната смърт на растения и дървета (листата са изгорени на сухар) или напукване на предните стъкла на колите.

... като при мини-нова, докато не се достиген наличност на достатъчно материал за задържане на лимита на магнитната йонизация на следващото квантово стъпало. В този момент Слънцето изведнъж ще скочи в следващия звезден клас, и ще остане там. (Тоест, "нагоре" в Реципрочната система, но "надолу" в ортодоксалната астрономия, понеже те са го разбрали наобратно.)





Транзицията навярно ще е интересна. Когато нивото на магнитна йонизация на Слънцето се повиши, ще бъде като да хвърлиш чаша бензин в барбекюто - изблик на пламъци и топлинна активност, толкова много, че ще избута термалните скорости отвъд скоростта на светлината. Тази "инверсна термална емисия" всъщност се случва често в малък мащаб и е подробно документирана от проф. KVK Nehru в статията му "Поглед в структурата на Слънцето: Слънчевият интериор и слънчевите петна", и е причината, заради която слънчевите петна са тъмни и изглеждат хладни. Инверсното термално движение (свръхсветлинно) е супер-горещо, толкова горещо, че изглежда студено и слънчевата област, където се случва, потъмнява, като при затъмнението на слънчевото петно. Вече има индикации, че това започва да се случва...

НАСА открива гигантско, триъгълно тъмно петно върху Слънцето

...С разликата, че този път цялото Слънце ще стане "черно петно" - би трябвало да има ярко блясване, като от огнена вълна, когато газът се сблъсква с огъня (изведнъж допълнително химични елементи стават годни за гориво, поради скока в нивото на магнитната йонизация), след което Слънцето ще стане тъмно, сякаш е изгаснало.

Бел.прев: ТОВА събитие, което нацистката космогония (Теорията на Световния лед на Ханс Хьорбигер) предвижда, е в основата на Братството на Черното слънце. Намеренията на това братство са да се възползва от повсеместния хаос, за да придвижи нацистките планове за световно господство.

Но само за кратко време, докато началния залп от ново гориво не се изчерпа и Слънцето не се върне до зоната на стабилност. Както повечето неща, и това се е случвало преди...

Митологичните споменавания на "трите дни на тъмнина" може да се коренят в това.

...и ще се случи отново.



Също така си спомнете за радиоактивните транзиции. Когато магнитната йонизация се повиши, ще има голям прилив на радио-вълни от ускоряването на материала до свръх-светлинни скорости по време на Слънчевия приблясък. Слънцето ще стане тъмно - свръх-светлинно движение - и когато започне отново да просветва, ще има огромен залп от рентгенови лъчи от него, и е възможно да има и отделяне на голямо количество материя от повърхността на Слънцето, заради повторното разширение на свръх-светлинното топлинно движение, спадащо до суб-светлинни скорости.





След транзицията

След като транзицията завърши, Слънцето ще е физически по-голямо, по-светло (по-бяло, отколкото жълто) и по-горещо от преди - и ще остане такова. Човек може да си помисли, че това ще накара вътрешните планети (между Слънцето и астероидния пояс, бел.прев) да изгорят като гъби на лагерен огън. Само че, нещата няма да се случат така. Изглежда, че който и да е проектирал звездите и планетите, е взел това предвид, и е използвал енергията на транзицията в полза на по-нататъшната еволюция на живота.

Това, което ще се случи, е че поради увеличената свръх-светлинна скорост на Слънцето, гравитационното равновесие на Слънчевата система ще се измени. Свръх-светлинното движение е анти-гравитационно, така че Слънцето буквално ще избута орбитите на планетите по-далеч от себе си като компенсация - годината ще стане по-дълга...

Това е записано в митологията като нещо, което се е случвало няколко пъти, от 260 дни, до 360 дни, до настоящите 365 дни.

...Бидейки по-далече от Слънцето, планетата ще оцелее и ще установи нова еко-система - само че различна. Промените в Слънцето ще предизвикат и промени в планетите, най-вече в електро-магнитното подравняване на полюсите. Както е забелязано в геоложките записи, северните и южните полюси на планетите са се намирали на разнообразни места по лицето на планетите - не защото полюсите се движат, а защото кората на планетата се движи спрямо мантията и ядрото. Също така съществува голяма вероятност, че събитието ще предизвика "припламване на ядрото", разширително събитие на свръх-светлинна маса в ядрото, която спада до суб-светлинна скорост, и така предизвиква кората на Земята да се разшири и тектоничните плочи да се разтворят по пределите си, което ще доведе до по-голямо лице на планетата и спадане на океанските нива като компенсация.

Вижте: Брус Перет, "При ядрото на Земята: Геофизиката на планетарната еволюция", Реципрочност XXVII, № 1 (Пролет, 1998г)

Бел.прев: Тук авторът може да не е съвсем прав, защото водите на Библейския Потоп идват ИЗПОД земята. Причината е, че по-голямата част от водното количество на планетата е ПОД земната кора. Доколкото аз знам от други източници и автори, занимаващи се с Потопа, много е вероятно Потопът да е бил свързан и с постоянна промяна на същинския диаметър на планетата.



По мое мнение, тази Слънчева транзиция е "жътвата" или "възнасянето" към ново състояние на живот на Земята - не само на човека - на целия живот на Земята. Всички физически характеристики се "бутват нагоре", както би се изразил Емерил, което понастоящем се знае като "по-висока плътност" или "по-горно измерение".
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #4 -: (Събота) 12 Декември 2015, 13:14 »

Порастването на една планета чрез Тектонично разширяване


Настоящата геометрия на Земята е объл сфероид (плоска топка) със смесени пропорции, върху който съществуват континентални плочи, които се плъзгат насам-натам и се блъскат помежду си, с по 4-5см на столетие, създавайки планини, долини, земетресения и вулкани. "Науката" за това се нарича тектоника и е резултатът от стандартния, научен подход да се опитваш да създадеш теория, за да обясниш наблюдението.

Тектониката понастоящем е разширена до: протяжна тектоника, вклинителна тектоника, ударно-плъзгателна тектоника, плочова тектоника, солена тектоника, неотектоника, тектофизика, сеизмотектоника и планетарна тектоника.


Нека разгледаме подхода на Дюи Ларсън и да използваме концепциите на Реципрочната система, за да се опитаме да определим вътрешната структура на планетата, и да открием естествените последствия от тази структура.



Скица на това изследване е публикувана в изданието на Перет от 1998г, "При Земното ядро: Геофизиката на планетарната еволюция".

Перет Брус (Peret Bruce), "При Земното ядро: Геофизиката на планетарната еволюция", Реципрочност XXVII, №1, (пролет, 1998г)

В това издание се предлага планетарен модел, който се основава на разбирането за останките от звезда бяло джудже, "В-компонентата" на обикновената двойна звезда от червен гигант + бяло джудже. Идеята е подробно обяснена от Ларсън във "Вселена от движение", където "А-компонентата", гигантската звезда, достига лимита на възрастта си по-рано и експлодира в супернова.

Дюи Ларсън (Dewey Larson), "Вселена от Движение", Глава 7, "Двойни и множествени звезди", стр. 83-102.

Онова, което Ларсън е пропуснал да вземе предвид, и което е посочено от Перет, е че "В" бялото джудже, намиращо се в голяма близост до супернова, е малко вероятно да оцелее експлозията и ще бъде унищожено в пространството и ускорено във времето, създавайки по този начин известен брой малки, супер-плътни фрагменти, които по-късно еволюират в планетарни ядра.

Бел.прев: авторът описва как се пораждат планетите в една слънчева система - те започват живота си като отломки от слънцето, в следствие от етапите му на развитие.

Сега, след като знаем, че седим върху ядро, което е част от бяло джудже, изследването на Ларсън по въпроса с белите звездни джуджета ни дава пътя, по който да разберем какво се случва под краката ни.

Аналогичният астрономически обект технически ще бъде пулсар, което представлява бяло джудже, което е било ускорено във времето в диапазона на ултра-високите скорости. Терминът "бяло джудже" се използва за обръщение към генералния клас звезда, но вътрешното ядро проявява характеристики на пулсар.

Виж: "Вселена на Движението", Глава 6, Цикълът на звездата-джудже, и книгата на Ларсън "Показателят за плътността на звездите джуджета".

Реципрочната система демонстрира, че в природата същите процеси се случват отново и отново, просто в различни мащаби, така че знанието, което добиваме от квазарите (галактическите имплозии) може да се приложи при белите джуджета (звездни имплозии), планетите (фрагментите от джуджето), астероидите (по-малки фрагменти от джуджето)... и при всичко надолу до атомите и частиците, които също са просто движение във времето, локализирано в пространството.[/u]

Вътрешността на планетата, също като звездния си родител, е разделен на четири, отделни слоя, дефинирани спрямо концепцията за движението, и колко измерения на това движение съществуват в пространството или във времето - това, което Ларсън нарича астрономически "скоростни диапазони".

Ларсън използва единството (1.0) за скоростта на светлината и дефинира скоростните си диапазони спрямо идеята, че изначалното състояние на всичко е да се движи със скоростта на светлината. Гравитацията е опозицията на това движение, така че всички негови числени стойности се подреждат от скоростта на светлината надолу, което той отбелязва с "1-х" (старт от скоростта на светлината, и забавяне до х).




Всяка от тези "скоростни зони" има специфични характеристики, които се добавят към поведението на планетата:

1. 1-х: Ниска скорост на нормалната материя, която изгражда Сиаловата (континенталната) кора, Симатичната (океанското дъно) кора, астеносферата (хлъзгавия магмен слой) и мантията. Мантията е част от оригиналния звезден остатък от бялото джудже, докато кората е изградена от метеоричен агрегат. Мантията проявява качеството на движение в пространството, насочено навътре, което наричаме гравитация.

2. 2-х: Средна скорост, при която две измерения на движението съществуват в пространството, и едно във времето. Това формира външното ядро и има инвертен (обърнат) показател на плътността, като черупката на външното ядро съдържа най-плътните материали, а по-дълбоката вътрешност съдържа леки и газообразни материали. Тъй като гравитацията изисква всичките три измерения на движението да сочат навътре в пространството, а външното ядро има само две, то проявява неутрална гравитация. Заради това наличие на движение във времето, външното ядро създава интензивно, скаларно магнитно поле.

Дюи Ларсън, "Отвъд Нютон: Обяснение на гравитацията", North Pacific Publishers. Гравитацията изисква три измерения в пространството. Движението в средните и високите диапазони на скоростта имат само 2 или 1 пространствени измерения, и следователно проявяват неутрално, или анти-гравитационно движение.

3. 3-х: Ултра-бързи скорости, при които едно измерение остава в пространството, с две във времето. Това изгражда вътрешното ядро и проявява анти-гравитационно движение, както и други характеристики, свързани с пулсарите. Пропорцията между гравитацията на мантията и анти-гравитацията на вътрешното ядро пази всяка планета в стабилна орбита, подобно на това да се опиташ да вървиш нагоре по спускащ се ескалатор със същата като неговата скорост, без накрая да си отишъл никъде.

4. 1-х: Инвертен диапазон на ниска скорост, където цялото движение се случва в 3D време. Това е вътрешното вътрешно ядро, което беше открито от геофизиците едва наскоро и което Мехран Кеше нарече Каролиново ядро.


Мехран Кеше, "Статични и динамични плазмени реактори", Кеше Технолоджис

Това изглежда като празна, мехуроподобна кухина в самия център на вътрешното ядро, която създава връзка между пространствените и темпоралните структури на планетата, и когато се разгледа от гледна точка на живия организъм, би формирало душата на света.

Жизнената единица в Реципрочната система е агрегат от материални атоми (пространствени, веществени) и космически атоми (темпорални, душа или съзнание). Всяко нещо, което е агрегат от 3D време и 3D пространство, като една планета например, се счита за организъм.

Бел.прев: Органът на сърцето има подобна конструкция, и в него също има такава кухина (излъчваща анти-гравитация), която представлява връзката между многоизмерните елементи на човешкото съществуване. Това е и причината сребърната нишка да излиза именно от сърцето - а не от някъде другаде, както някои хора твърдят (аз самия не съм имал подобни осъзнати опитности, но градя мнението си на доста информация и интелектуална дедукция).
Също така, точно както при планетите, сърцето тупти заради това, че наподобява пулсар по структурата си - точно както е описано в този материал, по подобие на космическите природни механизми.


...


П.П.
Цитат на: Глас на ИСТИНАТА link=topic=1475.msg31907#msg31907
Та да знаиш КВО ВИ ЧАКА,кагота ЗАГУБИТЕ най-важната БИТКА-битката за ДУШАТА НА ЗЕМЯТА!!?
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #5 -: (Събота) 12 Декември 2015, 14:49 »

...

Заради по-бързото от светлината движение, което се случва при звездата бяло джудже, ядрото демонстрира условия, които са обратните на онези при нормалните звезди.

Тъй като астрономията е схванала звездната еволюция наобратно, бялото джудже се държи като "нормална" звезда в очите на астрономите, поради което те сменили основния тип звезди да бъдат "джуджета", за да имат наблюдение, на което да се опрат. За нещастие, в науката е стандартна практика да се подменя наблюдаваното, за да се побере в теорията.

Вместо да увеличава плътността си и да се загрява, бялото джудже намаля плътността си и се изстудява, при което създава инвертен показател за плътност в ядрото на планетата.

Дюи Ларсън, "Показателят за плътност на белите джуджета".

Заради понижаването на плътността, ядрото с времето се разширява, напуквайки мантията и кората, лежащи отгоре, така създавайки тектоничните плочи, които наблюдаваме.

Само че, както звездните им противоположности, ядрата на белите джуджета не се разширяват бавно, ами се разширяват на дискретни етапи, аналогично на слънчевите транзиции, като остават в покой за стотици години, и когато достигнат критично ниво на свиване, начупват мантията, разширяват планетата и разделят кората по тектоничните линии. Заради увеличената площ, тези плочи свободно се плъзгат насам-натам по астеносферата, хлъзгав магмен слой, който се намира между кората и мантията.

Астеносферата също така е и източникът на суровия петрол, който е отпаден продукт на бактерии, живеещи в магмата, те бяха открити при изригването на връх Св. Елена.

Бел.прев: О, да... знам за това изригване. Именно по негов адрес геодезиците се изказаха, че се било случило преди милиони години и данните били от радиогенно датиране с въглерод. По което време още имало стари вестници от преди 10 години, съобщаващи новината за изригването.
Също така знам, като допълнение към този материал, че всички способи за производство на петрол чрез микробиална ферментация на органични материали се държат от илюминатските фамили Ротшилд и Рокфелер.

Повечето петролни полета са петрол, който се излива нагоре от астеносферата, така че петролните полета отново ще се напълнят с времето. Само няколко мили под повърхността съществува неограничено количество петрол. Най-достъпната точка е там, където кората е най-тънка - далеч от бреговете - сещате се, там където са хилядите и хилядите "зад-хоризонтни" нефтени платформи. И да, карате колата си на бактериални лайна, а не на разложени динозаври.

Плочите често изпадат в покоя, когато достигнат най-нискоенергийната си конфигурация, която обикновено е завъртане на 90 градуса, занасяйки тежината от масивните полярни шапки при екваториалния регион - като да подреждаш дрехите в дисбалансиран барабан на перална машина. Вземете предвид, че мантията, вътрешното и външното ядро не са се мърдали; кората просто се плъзга спрямо магнитните полюси, така че на повърхността изглежда, сякаш полюсите си сменят позициите насам-натам.

Рrчард Нуун, 05.05.200, "Лед: Върховното бедствие". Нуун уцелва правилното последствие, но от грешната причина. Ако полярните шапки се стопят, поради естествени или изкуствени причини, разместването на кората би било минимално по време на планетарно разширение.

Един прост начин да се разбере това разширение, е като се вземе балон, да се надуе, и да се покрие с кал и да се остави да изсъхне. После надуйте балона още малко и наблюдавайте какво ще се случи. Напукванията в калта стават океанското дъно, отделните парчета кал стават континентите. И с нарастването на балона, има все повече пространство, където парчетата кал да се пързалят, създавайки впечатлението за тектоника на плочите.

И така, като естествено последствие от устройството на планетата, ние откриваме не една статична сфера, ами планети, които с времето нарастват на размер, на внезапни етапи, които преподреждат повърхността им, което е придружено с много вулканична активност и обикновено води до завъртане на кората. Тези характеристики се наблюдават на Земята, при другите планети и при луните.

...


П.П.
Възможно ли е "войната за душата на Земята", за която някои говорят, да е именно заради наближаващия внезапен етап на нарастване на вътрешното ядро на планетата ни? Възможно ли е точно това събитие да е обект на целите на всички тайни общества, както например Братството на Черното слънце се подготвя и изчаква следващия внезапен еволюционен етап от естественото развитие на звездата ни?
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Събота) 12 Декември 2015, 17:27 »

Понеже темата е посветена на Реципрочната система, а това са преводи на нейно обобщение и рецензия, тук пропускам част от тялото на съответния текст, в която накратко се изтъква аргумента за древната картография. Обръща се внимание на няколко карти на света, които фрапиращо се различават от картата на днешния свят, и им се прави сравнение.

При проявено любопитство от читателите, мога да преведа този пропуск. Спестявам го не защото не е интригуващ и интересен, а за да можем по-чисто и експедитивно да умуваме върху най-съществената информация.

Материалът продължава така:






Ранното устройство на Слънчевата система


За късмет, боговете са ни осигурили някои подробни описания на ранните дни: нашата митология. Като имаме предвид какво знаем относно геохронологията и структурата на Земята, тези митологични записи възприемат различно значение - такова значение, което сякаш пасва на естествените последствия от теоретичното ни развитие. За да проумеем какво се описва в митологията, се нуждаем от по-подробна картина на ранните дни на Слънчевата система - такава, която се основава на естествените последствия от еволюцията.

Както споменах в статията си "Геоинженерство", едно от най-важните открия на Ларсън, направено възоснова естествените последствия от неговата Реципрочна система, е че астрономията е наобратно. Астрономите работят с отделни кадри на Вселената, и са подредили полароидите си от опашките към главите, вместо от главите към опашките, и после са се опитали да придадат смисъл на всичко това. Така че естественото развитие на еволюцията на планетите, звездите и галактиките било изцяло пропуснато.

Бел.прев: Това се повтаря отново и отново навсякъде в науката - клоунското поведение всичко да се възприема и да се прави наобратно. Знаехте ли, че първият открит скелет на плезиозавър бил с откъсната глава? Няколко години се считало, че вратът му е къс, а опашката дълга, защото анализиращият скелета учен някак си преценил, че главата му трябва да е при *ъза. За щастие се появил друг негов колега, и след много месеци злостна научна полемика, плювни и заплахи, истината успяла да се наложи - че плезиозавърът има дълга шия и къса опашка, и няма глава на *ъза си.

Ларсъновата звездна еволюция започва от космическа прах, към червен гигант, оранжев гигант, след което следва основната звездна форма, после син супер-гигант, след това супернова експлозия от Тип 2 (термален лимит), а спектралната подредба е както следва - N, R, M, K, G, F, A, B, O.

Супернова Тип 2 се случва като последствие от термалния лимит - звездата става твърде гореща, за да остане единна. Супернова Тип 2 се случва само при сини, Клас О супергиганти. "Тип 1" супернова се случва заради това, че атомите на звездата достигат до "възрастовия лимит" на материята и може да се случи при всеки тип звезда. Контролният фактор тук е колко е старо горивото (материята), което звездата е издърпала от космоса, за да гори в ядреното делене.

Но за разлика от ортодоксалната астрономия, звездната еволюция не приключва със суперновата, защото външната кора на суперновата експлодира в космоса, а вътрешното ядро експлодира в 3D времето. Заради това, че експлозия във времето е аналогично на имплозия в пространството, накрая се получава супер-плътен, невидим обект, излъчващ рентгенови лъчи, заобиколен от голямо количество прах и отломки, концентрирани в пръстен (в средните скорости): това са черната дупка и астероидният й пръстен.





Сега знаем механизма, и знаем също, че тази "черна дупка" въобще не е дупка. Това е просто пространствената локация на една темпорална експлозия. Докато пространствената гравитация придърпва прахта и камъните отново заедно, за да сформират нова, червена гигантска звезда, темпоралната гравитация (гравитацията в триизмерното време, бел.прев) ще придърпа черната дупка отново в едно зяло във времето, разширявайки я и изстудявайки я в пространството, и пренасяйки я от рентгенови лъчи обратно до видима светлина, което пък води до възникването на много добре познатата и разпространена двойна звезда "червен гигант / бяло джудже". И ситуацията може да се повтори, до безкрай, пораждайки по този начин звездни тризнаци, четиризнаци, петзнаци и прочие..., или пък звезди със слънчеви системи.

Ларсън нарича тази ре*урсия при звездите "поколения". Първото поколение е звезда, която още не се е превърнала в супернова, такива се откриват предимно в сферичните купове. Второто поколение е двойната звезда. Третото поколение може да бъде или звездни тризнаци, или единична звезда със слънчева система.

Формирането на планетарна система по време на третото поколение на звездата се случва, когато другата звезда, формираща двойка с бялото джудже (Ларсън нарича другата звезда "А-компонента") експлодира в Тип 1 супернова. Енергията ускорява малкия бял компаньон до ултра-висока скорост (пулсар) - анти-гравитация, така че започва да се отдалечава от А-компонентата, след което се разпада на фрагменти. Ако бялото джудже вместо това се взриви, А-компонентата, която е предимно газова, просто ще бъде разплискана наоколо, за да се реформира в нова звезда, довеждайки до звездни тризнаци.

"Както видяхме по-рано, двете линейни единици от нула до едноизмерния лимит съответстват на осем триизмерни единици. Съставните части на бялото джудже следователно се разпределят по няколко отличителни скоростни нива, чиито максимум е седем."

Бел.прев: това означава анаграмата "777" - превежда се като "триизмерно тяло на максимална скорост", като 7 е цифров израз на числовото 8 (7+нулата), и също така означава и Нептун - първият митологичен Бог (вижте следващите публикации)

Дюи Ларсън, "Вселена от движение", стр. 97, където Ларсън извлича закона на Титус-Боде като естествено последствие от квантовите скорости на свръх-светлинните скорости на планетите.

Бел.прев: Законът на Титус-Боде - хипотеза, че телата в някои орбитални системи, включително и Слънчевата, орбитират по голямата ос на елипса, като функция от планератни последователности.

Когато Ларсън говори за "скорости", той говори за скаларни скорости, а не транслационни скорости. Скаларното движение се увеличава или намаля в целочислени стъпки, а не в плавен преход. Така че всяка вътрешна, скаларна скорост на един фрагмент от бялото джудже, 2<= n <3, ще бъде скорост 2. Няма по-малки части. Заради това количествено разделяне, фрагментите попадат в строго определени, дискретни орбити, и парчетата се консолидират в тези орбити, формирайки едно голямо парче, което наричаме планета. Това остава незабелязано заради всичките първоначални отломки от експлозията на суперновата, и докато цялата прах се "уталожи", вече се виждат само отделни планети във всяка една дискретна орбита.

Но също така обърнете внимание, че Ларсън констатира скоростен максимум от "осем на брой триизмерни единици". Това означава, че съществуват само осем стабилни орбити в една слънчева система. При преразглеждането на Реципрочната система (RS2) беше открито, че няма предпочитана посока на скаларно движение в космоса, така че тези осем единици са поравно разделени (±4) около центъра на експлозията, което води до формирането на неутрална скоростна зона. Така че тези осем единици всъщност образуват девет орбити; четири вътрешни, една "неутрална зона", и черити външни, което съответства на вътрешните планети, на астероидния пояс, и на външните планети.











Това е важно последствие, защото означава, че всички звездни системи ще изглеждат точно като нашата. Размерът на планетите може да е различен, и може да има или да няма планети в определени орбити, но като цяло няма да има друго, освен четири твърди вътрешни планети, астероиден пояс, и четири външни газови планети. Както при нашата система, всичко отгоре на това (Плутон, Хирон, Ерис, и тн.) са в нестабилни орбити, дефинирани най-вече от слънчевата гравитация, а не от вътрешните им ядра.

Повечето хора са запознати със сериите на Захарая Сичин, "Земните хроники" и шумерския цилиндричен печат VA 243, който той твърди, че е изображение на слънчевата ни система с една допълнителна планета, Нибиру.


Само че, знаем че повечето звездни системи изглеждат точно като нашата, така че "ами ако" звездната система, изобразена на печата, не е нашата, ами е друга звездна система? Може би звездната система, от която Анунаки по начало идват? 21ви декември  2012г мина и замина, и на нашето небе Нибиру няма... обмислете причините за това.





Нашето ранно Слънце е наново образуван червен гигант от 3то поколение, голяма, относително студена звезда с ниска гравитация. Планетите, представляващи разбитите отломки на бившата му бяла малка спънтица са все още силно разместени във времето, а вътрешните им ядра са все още значителни анти-гравитационни двигателни системи, които държат планетите в стабилни орбити, доста далече от Слънцето, но всяка планета се движи със значително по-бърза орбитална скорост, отколкото на ден днешен наблюдаваме.

Бел.прев: Пижо и Пенда

Ранните планетарни ядра са подобни на пулсарите по това, че имат преобладаващо ултра-високи скорости във вътрешните ядра, създавайки силни анти-гравитационни - и анти-маса - ефекти, които ефективно неутрализират вродената маса на самите фрагменти. Като резултат от тази много ниска обща маса, съответните орбитални скорости са много високи, което води до къси години. С течение на времето, вътрешно ядро (3-х) дегенерира до външно ядро (2-х) и външно ядро дегенерира до мантия (1-х), което увеличава общата маса на планетата и забавя орбиталната й скорост, което води до по-дълги години.

...


П.П.

Бел.прев: Можете да видите ефекта на загубата на маса при развиване на центробежна скорост и на нарастването на масата при загуба на центробежна скорост... при този този експеримент от проф. Лейтуайт:

https://www.youtube.com/watch?v=MHlAJ7vySC8

https://www.youtube.com/watch?v=OpCEJxO6V9g

Цяла лекция на Лейтуайт за гироскопите.

https://www.youtube.com/watch?v=GeyDf4ooPdo
- както се вижда във второто видео от това провеждане на експеримента, масата на колелото остава същата.
- защото става дума за манипулиране на гравитацията, а не на самата маса. Според Реципрочната система всичко във вселената е изградено от движение, така че гравитацията и анти-гравитацията се манипулират чрез движението - или на телата, или на атомите, изграждащи телата.
« Последна редакция: (Събота) 12 Декември 2015, 17:36 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #7 -: (Неделя) 13 Декември 2015, 14:18 »



Началото на звездна система от 3то поколение в началото би представлявало голям пръстен от прах и отломки, около червено, гигантско слънце с притъпен, матов блясък, а фрагменните от бялото джудже биха поддържали орбитална позиция в това полето от развалини.

Това вече е било наблюдавано при прото-планетите, единствената разлика е, че Реципрочната система поставя звездата в 3то поколение, а не в 1во поколение като "новоформираща се звезда", както е според ортодоксалната астрономия.

С времето, гравитацията ще си свърши работата и по-едрата част от полето с отломки ще бъде погълнато от формиращото се наново слънце и от планетарните ядра, което ще направи слънцето по-малко, по-светло и по-горещо, предвижвайки го до зрелия му стадий. Планетарните ядра се изстудяват и се разширяват, с бавно удебеляващ се слой камък, който се акумулира отгоре. Агрегатната кора обикновено е малка, защото анти-гравитационното движение на ранното ядро обикновено избутва надалеч големите фрагменти, които в противен случай биха добавили значително към общата маса.

Ако една раса от космически пътешественици беше посетила Земята в онези ранни дни, след като повечето отломки от суперновата са се разчистили, те щяха да открият осем планети на сравнително близки една до друга орбити, достатъчно близки, за да може пръстените на Сатурн да се наблюдават с невъоръжено око при изравняване на орбиталните положения, и Нептун щеше да се вижда на нощното небе точно както Юпитер се вижда днес.

Развиването на планетарни пръстени се случва по време на етапа на изстиване на планетарното ядро, а не заедно с формирането на планетата. Външните планети имат по-големи ядра, достатъчно големи, за да проявяват определен тип нова-експлозии, което води до появата на множество малки луни (ултра-високи скорости) и пръстенови системи (средни скорости).

Една от красотите на Реципрочната система е, че всичко работи по един и същи начин; има един пакет правила, които дефинират структурата на всичко от най-малкия електрон до най-голямата супер-галактика, така че всичко, което научите в едно специфично поле, е приложимо към всички други полета. И всичко се основава на времето и простраството, на Ин-Ян на Вселената. Ако приложим това базово знание за Ин-Ян към новосформиращата се звездна система от 3то поколение, ще открием, че има "Ин" планети и "Ян" планети, разпределени около неутрална ос. поглеждайки към слънчевата ни система, структурата е очевидна: неутралната зона е астероидният пояс, малките и кондензирани "Ин" планети са вътрешните планети, а големите, експанзивни "Ян" планети са външните газови гиганти. Всички вътрешни планети биха имали сходни характеристики; всички външин планети биха имали сходни характеристики; и вътрешните и външните биха били свързани едни с други.

Бел.прев: Земята е втората вътрешна планета от Астероидния пояс наляво, а Сатурн е втората външна планета от Астероидния пояс надясно. ЗАТОВА Сатурн. Земята и Сатурн са свързани ПО НЕБЕСЕН ЗАКОН.
Мое мнение, за сега изложено без аргументация: дисбалансът в половата връзка Земя-Сатурн е нарочно създаден, и е създаден с въвеждането на Луната в нашата орбита. Луната е дисбалансиращият механизъм, който поставя Земята в позиция на жертва спрямо Сатурн. Фобос и Деймос са поставени, за да дисбалансират връзката на Марс и Юпитер.


http://s7.postimg.org/l1hbml0bv/planeti.png
Реципрочната система

От тази структура има още няколко последствия:

1. Астероидният колан никога не е бил планета, бил е звезда бяло джудже! Той съществува в регион, където силите са относително оравновесени, като блато, застоял басейн. Там се акумулира камък и се формират астероиди, така че след време е възможно гравитацията да създаде астероид с размерите на планета, но такава планета няма да има планетарно ядро като останалите светове, и поради това никога няма да е в състояние да поддържа еко-система.

Бел.прев: Защото няма да има душа. Но точно такиве бездушевни съдове се ползват за транспортни кораби, и Астероидните колани са ценни с това, че са плантации за естествени АР-ове (по Документите Тера).

Церес, който в момента заема това място, има каменисто ядро и ледена мантия, а не активно, планетарно ядро.

2. Ранните планети не са имали луни. Това е логично заключение, защото по време на агрегатната фаза в пост-суперновата (времето на отзвука от суперновата, бел.прев), всички луни, достатъчно близо до дадена планета, биха били всмукани и погълнати, добавяйки към общата маса на планетата. Луните са по-късен етап от формирането на звездната система, и са продукт на нова-дейността (взривовете) на външните планети, или пък са донесени от някого.

3. Всички планети имат скаларно магнитно поле. В Реципрочната система магнетизмът е последствие от движението на средна скорост, и всички планетарни ядра имат средна скорост на движение. Само че, без нещо, което да придаде ориентация на магнитното поле, полето е произволно и едва доловимо от инструментите Веднъж след като е ориентирано, то по принцип възприема формата на класическия тороид.

4. Позиционирането на планетите е подредено спрямо разделителната неутрална скоростна единица, астероидният колан - а не слънцето! Слънцето контролира къде стои този неутрален пръстен спрямо самото него. Планетите се подреждат спрямо неутралния пръстен. Гравитацията все още е контролиращият фактор, но има два вида гравитация: пространствена и темпорална (гравитация във времето, анти-гравитация в пространството).

Бел.прев:

https://www.youtube.com/watch?v=LyvfDzRLsiU

http://www.youtube.com/watch?v=1BIljGnCJJ0&feature=g-upl
- чудесно видео, което трудно се намира в YouTube, свалете го, за да не се затрие
- нарекли са го "inverter magnet"



...
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #8 -: (Неделя) 13 Декември 2015, 16:40 »

Има множество на брой фактори, които участват в определянето на позицията на една планета, не само гравитацията. ИНтеракцията между различните скоростни нива в самото планетарно ядро, електрическите и магнитните ефекти от слънцето, и ефектите, които планетите оказват една на друга...
...тъй като всички те споделят едно общо ядро на звезда бяло джудже, което е все още единно и локализирано във времето, но разпръснато из пространството като планети.

Бел.прев: Съзнанията на всички планети споделят една обща душа, която е част от духа на Слънцето. Защото когато звездата се раздели, поражда душа от себе си (бялото джудже). Когато тази душа се раздели, поражда съзнания от себе си (планетите).
Затова "битката за душата на Земята" е битката за Душата като цяло, и се води на всички планети. Това именно означава "битка за Слънчевата система" - битката да подчиниш духа на слънцето, поробвайки душата му.

Тази темпорална локалност поражда метафизичните ефекти, като онези, документирани в Астрологията.

Бел.прев: Духът на времето




Сестрински светове: Вътрешните планети


Ин-планетите са компресиращи, пораждащи твърди, каменни повърхности, които се напукват с времето, докато ядрата им се охлаждат и разширяват. Това се наблюдава като тектонични плочи, разделящи континентите на Земята, и като бразди и фрактурни зони по другите твърди планети и луни. Тези фрактурни зони и области на различни надигания са индикация, че в сърцевината на структурата има фрагмент от бяло джудже, което гравитира във времето, и поради реципрочната взаимовръзка, се разширява в пространството.

Само че, без ориентирано магнитно поле, ранните планети биха били изложени на всякакви видове йонизираща радиация и изхвърляния на коронарна маса от слънцето, а това по принцип потиска, без да го спира, развитието на живота. Ранните форми на живот на тези светове или биха били устойчиви на радиация, или биха я употребявали градивно като вид хранителен източник, подобно на растенията, "ядящи" светлина чрез фотосинтеза. Веднъж след като възникне ситуация, която да ориентира магнитното поле, силното ориентирано магнитно поле отблъсква тези вредни ефекти от слънцето и на планетата се случва "експлозия на живот" - същото, каквото се е случило на Земята по време на Камбрийския период от Палеозоята. Тази ситуация се случва например, когато една планета се сдобие с луна.

Бел.прев: И Луната е функция на Сатурн, откъдето идва властта на Сатана ("невежеството на хората", както изнесе galaxsis).
Но като слезе сатаната тук на твърдта и не можа да намери мира нито той, нито ония, които бяха с него, замоли отца, казвайки:“Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще ти върна.” Тогава бог отец се смили над него, даде му спокойствие, нему и на ония, що бяха с него, за да направи каквото пожелае до седем деня. И така сатаната седна на твърдта и заповяда на ангела, който беше над въздуха, и на оня, който беше над водите...


Първоначално, вътрешните планети били гравитационно сключени със слънцето. Както и нашата днешна Луна, към слънцето било обърнато едно и също планетарно лице, което създавало "светла страна" и "тъмна страна".

Това разделяне на светло и тъмно формира есенцията на Ин и Ян; Ян бидейки слънчевата страна, а Ин - засенчената страна.

Дори и сега, Мер*урий и Венера едва едва се въртят около осите си. Денят на Мер*урий е по-дълъг от годината му.

Годината на Мер*урий е 87.97 Земни дни, докато един негов ден, от изгрев до изгрев, трае 176 Земни дни.

Бел.прев: Всички анаграми, центрирани около "88", извеждат значението си от принципите на Мер*урий.

Това води до разделяне между горещото и студеното, като лицето, заключено към слънцето, става екстремно горещо. Тъмната, сенчеста страна, заради малкото или пълното отсъствие на атмосфера, би била почти толкова студена, колкото и заобикалящата я празнина на космоса. Термоклинът, където топлото среща студеното, по принцип е област на стрес и разкъсване, напукващо младата планета по обиколката й и образуващо величествени, зинали пропасти...




Замислете се над този норвежки мит за Сътворението:

Първото царство, дошло до съществуване, беше Муспел, място на светлина и горещина, чиито пламъци бяха толкова горещи, че всички онези, които не бяха родом от тази земя, не можеха да ги издържат.

Отвъд Муспел се простираше великата прозяваща се празнина, на име Гинунгагап, и отвъд Гинунгагап се намираше тъмното, студено царство Нифлхайм.


http://library.antiquatis.org/sites/antiquatis.org/files/book_user_2/NewPlanet.png
Реципрочната система

Замислете се дали не е описание на ранните, вътрешни планети, с тяхната огнено-гореща страна с лице към червеното гигантско слънце, умерен регион около хоризонта, където слънцето е ниско в небето, и вечният черен студ и тъмнината на страната, извърнала лице от слънцето. Отново, структурата Ин-разделител-Ян, като норвежките еквиваленти на това са Муспел (огън), Гинунгагап (великата пропаст), Нифлхайм (лед).

Бел.прев: Не само, че това е било положението на Земята, когато е била съвсем млада, но същият мотив се повтаря при разрушаването на Атлантида - последващата Ледена епоха, случила се заради гигантското водно изпарение от планетарния Потоп. Митологията ни тук на Земята има много силен спомен за раделянето на топло и студено, светло и тъмно, поминък и упадък, заради това допълнително случване в детството на планетата ни.
Има голямо множестов митове за това, но аз препоръчвам една от големите класики в анимацията за възрастни (препоръчвал съм я и преди): Огън и лед. И от Замунда със субтитри.

Сестринските светове Мер*урий, Венера, Земя и Марс в началото изглеждали много подобно: изсушени топки от камък и вулкани, напукващи повърхността с разширението на ядрата им, като инвертния показател на плътността избутва по-тежките елементи близо до повърхността. Не много подходящо за образуването на живот. Поне все още не.

Древните записи описват неща, които ние няма как да знаем, но "боговете" са знаели, и са ни ги разказали през митологията и апокрифите.




Братски светове: Външните планети


Външните планети, бидейки по-големи и по-енергични фрагменти от звездата-джудже, отначало са тъмни тела, излъчващи рентгенови лъчи и гама-радиация (това е част от прехода им от слънчев до планетарен статут). Когато започват да изстиват, започват да произвеждат значителни количества видима светлина, като миниатюрни слънца, започвайки от най-енергичната, най-външната планета Нептун, и вървейки навътре на квантови стъпки. В основата си, те се държат като по-големия си братовчед, новата (слънцето точно след супернова взрива си, бел.прев), тъй като процесът на изстудяване произвежда по-леки елементи, гравитиращи към центровете им, включително водород и кислород - експлозивна комбинация.

Бел.прев: Окси-водородна горелка

Дюи Ларсън, "Вселена от движение", Глава 13, "Катаклизмените променливи", стр. 182. Планетарната "нова" е същият експлозивен процес като звездната нова, чиито момент на случване се определя от нивата на магнитна йонизация.

И рано ии късно те се детонират, разпръсквайки прах, камъни и парчета от планетата в околното пространство, типично това се случва по екваториалната им равнина, и това води до възникването на ледени луни и пръстени, много подобно на суперновата, която е създала планетите и астероидния колан. Отново, това е същият процес, просто в различен мащаб.


След като припламването им като нова се уталожи, те придобиват голяма атмосфера от леки елементи, със система от пръстени и известен брой луни, разпръснати наоколо.

Нова-пламъкът може да трае с месеци, заради по-малкия размер на ядрата, в сравнение с оригиналния размер на звездата-джудже. Повишената осветеност може да се запази със стотици години, докато достатъчно материал не се спусне под свръх-светлинните скорости, с което дискът да се затъмни.

Ако експлозията е достатъчон енергична, някои от тези луни могат да достигнат нужната скорост за бягство и се откъсват, реейки се до външния периметър на слънчевата система (анти-гравитационно движение), за да заемат нестабилни орбити във външния периметър.

Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерис са най-вероятните кандидати за тази роля.

Бел.прев: От психологическа и астрономическа гледна точка, след подробен анализ на характера на Плутон и митологично-антропологичното поведение, с което символно се свързва... моето ЛИЧНО МНЕНИЕ е, че Плутон абсолютно отговаря на образа на избягала от Сатурн луна. Всички основни положения в психологията (които са ми известни като на аматьор) го потвърждават.
Единственото нещо, което може да се противостави на Принципа на Сатурн, е Принципът на Плутон. Плутон има особено отношение и важност за Земята именно поради дисбалансираната й полова връзка със Сатурн. И това се потвърждава също и в митологията.

Поредицата събития в древното небе... заради транзициите, съставени от челочислени степени, и предвид факта, че всички планети споделят едно и също ядро в 3D-времето... е такава, че когато енергията на една планета спадне, следващата припламва, сякаш се изкачва стълба стъпало по стъпало.

В резултат, на небето ще доминират ярки звездоподобни планети:

- Отначало, няма да има видими планети, но на местата, където ще се "формират" планетите, могат да се засекат точкови източници на рентгенови лъчи и гама-радиация (планетите са вече там, просто нито излъчват, нито отразяват светлина).

- Нептун се запалва; останалите планети са все още тъмни, рентгенови тела. В това време, орбитите на вътрешните и външинте планети са много по-близо до граничния преход на скоростта, астероидния колан, и едва в този момент започват да се отдалечават от него.

- Нептун умира до състоянието на планета със система пръстени; по-ниските скорости преместват планетата в по-далечна орбита. Уран се запалва и започва да доминира нощното небе, докато Юпитер и сатурн са все още тъмни тела.

-  Уран умира заради същите условия и Сатурн се запалва, само Юпитер остава тъмно тяло.

- Сатурн умира и Юпитер се запалва, превръщайки се в доминиращото тяло в небето.

Бел.прев:
И пак аз, Йоан, попитах господа: “Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?” Отговори ми: “Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божи ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата.

- Юпитер умира до планетарно състояние. До този момент, планетите са загубили повечето от анти-гравитационното си движение, орбиталните им скорости са намалели, и вече орбитиран много по-раздалечено една от друга, но също така те са се преместили и по-близо до Слънцето. Слънцето през цялото време се е кондензирало, смалявало се е и е ставало по-ярко, насочвайки се към основната си зрялост като джудже.

Това е настоящата структура на Слънчевата система. Тя се е променила значително спрямо момента на възникването си.

Забележете, че поредицата от ярки, звездоподобни обекти в небето, което е естествено последствие от астрономията на Реципрочната система, напълно съвпада с митологичните епохи (или "слънца", както казват ацтеките) или с доминирането на определени Титани: Посейдон (Нептун), Уран (Уран), Кронос (Сатурн) и Зевс (Юпитер). Онаследяващото се доминиране между тези много очевидни планетарни "сметлини" в небето играе значителна роля в митологията, защото планетарните орбити също се променят, когато "владетелят на небето" се смени. Например, когато Юпитер започва да доминира над Сатурн в небето, орбитата на Сатурн се премества по-навън и системата му от пръстени вече не може да се види - Зевс/Юпитер отхвърлил баща си, Кронос/Сатурн, който бил отхвърлил своя баща, Уран. Митологичните сюжети подражават на последствията от астрономията на Реципрочната система.

Бел.прев:
http://sani110.blog.bg/zabavlenie/2015/11/30/10-12-g-do-novata-zemia.1411342
Това може да е отговора на твоите терзания,между другото някои май не вярват че Земята е царицата на световете,И ми се струва напълно нормално да има разместване на "елита" на световете.И примерно да дойдат по наблизо, даже и очаквам и да има бая слънца наоколо.
Тук е описан механизмът на онаследяващите се богове (слънца). Цитираният линк говори за биосфери, ще преведа за какво става дума относно тези био-сфери, защото се споменават и в рецензията на този автор.

Вътрешните планети не са се променили много, освен да се забавят и да се приближат към Слънцето, тъй като ядрата им са твърде малки, за да отговорят на драстичните изригвания на външните планети. Припламването на ядрата им от време на време ще разпука повърхността им и ще предизвика внезапно разширяване.

Перет Брус, "При Земното ядро: Геофизиката на Планетарната еволюция", дискусия относно "припламванията на ядрото", вулканоподобно изригване, което после прилича на матеоритен кратер.
Активен

Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #9 -: (Понеделник) 14 Декември 2015, 18:50 »

Цитат
(гравитация във времето, анти-гравитация в пространството)

Тези не мога да си ги дефинирам..От край време се мъча и не успявам.. Sad
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #10 -: (Понеделник) 14 Декември 2015, 19:22 »

Според Реципрочната система, това са две равнини на съществуване.

За едната е характерно, че атомите на материята се въртят, или се движат, със суб-светлинна скорост. За другата е характерно, че атомите на материята се въртят, или се движат, със свръх-светлинна скорост.

И двете равнини са материални.
Активен

Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #11 -: (Понеделник) 14 Декември 2015, 20:33 »

Оф,много сложно..

Времето не е ли състояние на пространството?

В смисъл,аз съм определено пространство нали?И като такова си имам своето време.
И ако моята лична фаза модулира пространството около мен,то всеки път когато фазата се сменя,се сменя и времето..Моето лично време имам предвид..
В този ред на мисли..Смяна на времето = физическа смърт..  
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #12 -: (Сряда) 23 Декември 2015, 11:54 »

Време и времеви линии




Природата на Времето

Една от най-неразбраните от хората концепции е тази за Времето. Голям напредък в тази област беше направен от инжинера Дюи Ларсън, в негова книга, издадена през 1959г, "Структурата на физическата Вселена".

"Стуркутарта на физическата Вселена" е недовършен труд, който в момента не се преиздава, заместен е от тритомната поредица "Нищо друго, освен движение", "Основни характеристики на материята" и "Вселена от движение".

Ларсън изтъква, че и Времето и Пространството са просто изрази на една реципрочна пропорция, която той нарича Движение, нямат друго значение, и не могат да съществуват независимо извън тази взаимовръзка.

В началото Ларсън използвал "време-пространство" и по-късно го сменил с названието "движение", за да не се бърка с обикновената координатна репрезентация за време-пространството, както се ползва в конвенционалната физика.

Той често използвал аналогията с кутията, онова вън от нея е Пространство, а вътрешността й е Време, а самата кутия е Движение. Ако имате външно и вътрешно, значи имате и кутия. Ако имате кутия, значи имате външно и вътрешно. Ако имате външно, значи имате и вътрешно; ако имате вътрешно, значи имате и външно. Същото е с Пространството (външното), Времето (вътрешното) и Движението (кутията). Трите понятиа са винаги свързани и не могат да се дефинират поотделно. В крайна сметка теорията на Ларсън станала известна като "Реципрочна система на физичната теория".

В преразглеждането на Реципрочната система (RS2) се посочва, че концепцията за време-пространство е аналогична на източната концепция за Ин-Ян, където пространството е Ян, и времето е Ин.

Уебсайта на Преразглеждането на Реципрочната система на теорията: http://rs2theory.org/

Както се обсъжда в тайджиту-символизма, Ин-Ян не могат да бъдат разделени, точно както пропорцията на Пространството към Времето на Ларсън не може да бъде разчленена.

След това Ларсън отива и по-далеч, правейки наблюдението, че всички характеристики на Пространството би трябвало да имат сходен характер във Времето. В Пространството, виждаме 3-измерна координатна решетка с часовниково Време. Така че, спрямо реципрочната перспектива, трябва също така да съществува и равнина, която съдържа 3-измерно координатно Време, с часовниково Пространство. Той нарича първото "материален сектор", а второто - "космически сектор", което в конвенционалната физика се възприема като "антиматерия".

В Реципрочната система, това технически е "инверсна материя", не антиматерия, тъй като взаимовръзката е умножителната инверсия, а не събирателната инверсия, обозначавана с представката "анти-".

Материалният сектор е нашата обичайна референтна рамка, съдържаща наблюдаеми и измерими вселенски структури. Космическият сектор, обаче, остава ненаблюдаем и неизмерим за нашите физически сетива, въпреки че можем да видим ефектите от него по начина, по който Времето изменя Пространството, като тези ефекти са наречени "силови полета" (електрически и магнитни полета). Ние не можем да видим магнитна силова линия, докато не влезе във взаимодействие с материален обект, като например железни стърготини, изменяйки поведението им в Пространството.

Така че във Вселенския модел на Реципрочната система имаме два различни сектора на съществуване, 3-измерния Пространствен, материален сектор на обичайното ни съществуване, и 3-измерен Темпорален, космически сектор, който не можем директно да наблюдаваме, но който все пак съществува, и влияе на Пространството.

Чрез усвояване на правилното разбиране за Времето, концепцията за времевите линии може да се проумее като пътека през 3-измерен, темпорален ландшафт, където идеите за минало, настояще и бъдеще са просто абстракции за тази пътека през темпоралния ландшафт: каквото е зад гърба ви е миналото, където стоите е настоящето, а каквото е пред вас е бъдещето.


...
« Последна редакция: (Сряда) 23 Декември 2015, 12:00 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #13 -: (Сряда) 23 Декември 2015, 16:47 »

Бел.прев: Защото Светът си има закони (програма), и ако някой иска да пренапише тези закони, той трябва частично да се впише в тях, за да ги измени. Както споменавам в първите публикации от тази тема, и както обяснява meander:

Тъй наречената матрица е нещо като паяжина върху Земята,пречейки на оригиналната матрица,която ние наричаме ред и правила.А те и викат нов световен ред.В чужда къща не се командва и се прави нов ред.






Феникс III, разследване относно природата на Времето

Това са серия и-мейли, пратени до Дейвид Уйлкок през последната година (2012г), в които се обсъждат редица въпроси относно времето и времевите линии.


Видео на Проект Камелот: Дейвид Уйлкок интервюира Бил Ууд (Bill Wood)

Както се посочва във видеото "Бил Ууд: На живо, въпроси и отговори (Q&A)", Ууд явно е попаднал на всичко това от края към началото, но аз мога да изясня някои от дискутираните неща.

Както споменава Ууд, те (Новият Световен Ред) не разбират Времето, по-специално разликата между "часовниково време" и "координатно време". Триизмерното време, също като Пространствения си еквивалент, има координатни оси. В координатното Време има "часовниково Пространство" (нашата концепция за разстояние). Уйлкок споменава това 45 минути след началото, когато говори относно това да се прехвърлиш в координатно Време, да извървиш известно разстояние, и да се преведеш обратно в координатното Пространство, излизайки в различно часовниково Време.

Аз запознах Дейвид Уйлкок с теориите на Ларсън, включително и с координатното Време, още през 2005г, така че той има базово разбиране за Реципрочната система.

Това е вярно в същността си и хвърля малко светлина по въпроса какво всъщност е един "часовник" - той е "мащабиращ фактор", който съзнанието ни употребява, за да "мащабира" координатното Време, така че да изглежда като "темпорално разстояние" - продължителност. Подобен е механизмът при Пространството, където удвояването на разстоянието до даден обект изглежда по същия начин като това да се намали размерът му два пъти (превеждане/транслиране срещу мащабиране). Пичовете от Новия Световен Ред не разбират това и се опитват да приложат 1-D темпорални вектори в 3-D темпорална система - което породило нуждата от устройство, което било наречено Генератор на темпорални вектори (ГТВ) (TVG, Temporal Vector Generator).

Някъде около 58 минути след началото, Уйлкок констатира, че предназначението на ГТВ е било да подравни времевите линии... това не е точно така, въпреки, че може да им влияе. ГТВ беше устройство за навигация в 3-D Времето, точно както бихте се прицелили с пистолет в някой обект в Пространството - само че с разликата, че те се прицелват в темпорална координата. След като са установени координатите на мястото, на което се намирате и на мястото, на което искате да отидете, можете да планирате *урс от едното място към другото - тунелът. Самият ГТВ не е нищо повече от топографски инструмент за темпорален ландшафт.

Точно както Даниел Джаксън, от оригиналния филм "Старгейт", описва 7мия шеврон като "точката на произход".

Ако вие се прицелите с пистолет в някое място от Пространството и стреляте в него, Пространственият ландшафт ще се промени. Същото е, когато пращате нещо до набелязана координата в 3-D Времето. Именно онова, което изпращате, е нещото, което променя времевите линии... а не самата ориентация на векторите. И отново, като Пространствена аналогия, лесно е да взривите една сграда в далечината, но е доста трудно да изстреляте "поправителна" бомба, която да сглоби сградата отново както си е била. Същото е и с темпоралния ландшафт. Ако взривите нещо там, вече не можете да го сглобите както си е било, защото "минало" и "бъдеще" са абстракции, а не актуалности. ОТ вашата намеса няма отърване.

Структурите в темпоралния ландшафт не се влияят от онова, което считаме за "часовниково Време" - там, "сачовниковото Пространство" е онова, което действа аналогично на конвенционалния часовник.

Материялният сектор е основан на взаимовръзката Пространство/Време, как Пространството се променя по отношение на Времето. В космическия сектор, ситуацята е наобратно: структурата се основава на взаимовръзката Време/Пространство, как Времето се променя по отношение на Пространството, оттам и израза "часовниково Пространство".

Веднъж след като са започнали да се месят в ланшафта на координатното време, вече не могат да поправят каквото са сторили и трябва да продължават да се опитват да манипулират околните региони, за да направляват потока на нещата нанатм, накъдето са искали да отиде. Започва това осцилиране, скачането от едната страна в другата, както го описва Ууд. Те винаги свръх-компенсират и почти са изгубили контрол и буквално са "разрушили" бъдещето (отдалечената част на темпоралния ландшафт, в която са се били прицелили, а не самата казуалност).

Бел.прев:
Уважаеми дами и господа!

По традиция всяка година политическият елит на ДПС се събира, за да направи равносметка на изминалата година и да проспектира следващата година.

Най-характерното за този цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм и дълбинния му рефлекс върху всички сфери на живота.
Трябва добре да усетите преднамереността на тази откровена из*ъзица. Никой себеуважаващ се оратор няма да се изпърди с бузи по този начин. Още повече, Доган няма да впичатли турците си с англицизми. Това са СПЕЦИАЛНО подбрани думи.
Най-вече английската дума "prospect" [проспект], която означава изглед, гледка, пейзаж; търся, изследвам, проучвам. Това е КРАЙНО ключова дума в медийната пропаганда и много често се използва в английското НЛП за кръстосване на различно езикови контекстове в рамките на едно изказване.
Свързано е с описаните по-долу технологии.




Както споменах, нужни са ви координатите на мястото, на което се намирате, преди да планирате *урс към друга темпорална локация. Както с Уйлкок обсъждахме преди години, това означаваше справката към Нулево Време (СНВ).

Тази справка беше установена за нуждите на проекта Феникс III по време на експеримента Филаделфия, когато изпратиха кораб назад във времето до 1943г - Справката за Нулево Време за изкуствените реалности е центрирана върху 1943г и имат диапазон от около 50 години, в който да стрелят, така да се каже. Във Времето не изстрелвате времеви структури - изстрелвате "вълни", защото равнината на координатното Време е етерна - Времето изглежда като твърдо тяло, защото е реципрочното на Пространствения, материален сектор, който е празен. Координатното Пространство е "празно" с места, изпълнени с Време; координатното Време е "пълно" с места, изпразнени с Пространство.

Тази концепция за "празно Пространство" и "веществено Време" е много важна за проумяването реципрочната структура на Вселената. Атомите са буквално "веществето Време", "твърдо Време", позиционирано в координатния вакуум на Пространството. След което ние възприемаме космическия сектор, вселената на антиматерията, като "дупки в Пространството" в координатната твърд на Времето, което е произходът на етерните теории на 19ти век.

Така че техните "оръдия" са като двама души, свирещи на флейта пред отдалечен наблюдател. Дори и двамата да изсвирят нотата "Си", честотите няма да са съвсем едни и същи, така че колкото по-далече отивате, толкова повече вълните излизат от фаза. Ако разстоянието е достатъчно отдалечено, двата звука може дари да се нулират един друг заради рази фазова разлика. Оттук идва концепцията за разсотяние. Компютърната екипировка, която използват, за да генерират тези вълни работи на принципа на конвертирането от дигитален към аналогов сигнал. Дори и с много висока резолюция, сигналът си остава дигитална реконструкция... съдържа грешки, които се влошават с отдалечаването му напред във времето.



През Далекогледа

Бел.прев: Далекогледът е технология, полученна чрез обратно инженерство от извънземна технология, която позволява наблюдаване на различните възможни варианти на бъдещето, можете да разберете повече за нея от Бил Хамилтън (Bill Hamilton)


Нека сега се прехвърлим на Далекоглед. Орионският куб е технология на Саурианските Хора.

"СХ" е абревиатура, която отнасям до Саурианските Хора или Космическите Хора, често наричани "рептилий". (Реалният им вид не е сред таксономните класификации на земния живот.)

Бел.прев: Не го бъркайте със "сириански". Става дума за "-саурус", наставката на множество динозавърски видове.

Но Далекогледът е обратно-инжиниран от Златния Диск на Му, който е споменат в книгите на Джордж Хънт-Уилямсън.

Брат Филип, Тайните на Андите, редактирана от Тимоти Бекли и Брент Райнс, 1976г
Brother Philip, Secrets of the Andes, edited by Timothy Beckley and Brent Raynes, 1976


Не знам до къде се е развило оригиналното устройство, но е било подобно на "пръстенния-транспортьор" от Старгейт SG-1. (Мисля, че всички споменати "портали" във видеото са Далекогледи пръстенни транспортьори - а не интерпланетарни порти. Доколкото знам, Земята има един единствен портален адрес, и само едно функционално устройство, в Антарктида.) Слънчевият Диск също имал и способността на "далечното виждане", ремоут вюинг, и точно по този начин жрецът е определял дестинация и го е ползвал за пътуване. Използвайки песнопение, мантри и музика, жрецзът е извършвал фина настройка на устройството, прицелвайки го в много конкретна дестинация, която е била видима в самото устройство, преди да се осъществи прехвърлянето. (То работи с координатно Време, и поради това се управлява чрез вълнови форми - музика, мантра, песнопение и прочие).

OBT "всевиждащото око" е производна технология.

OBIT е абревиатура за "Отличителен Външно-честотен Телетрейсър" (теле-проследител) (Outer Band Individuated Teletracer), който е изтекъл като информация в пресата, нарочно издаден от онези, които са го проектирали, поради етични причини. Един епизод на сериала "До краен предел" е посветен със същото име с цел "правдоподобно отхвърляне" (за да може някой да каже, че това е просто фантастика, бел.прев), защото етичните въпроси относно употр*бата на това устройство били крайно смущаващи.

Те открили, че всяко едно място си има вид свой си ДНК-резонанс. В древността, това са били храмовете и свещените постройки - големите каменни постройки, построени с цел да осигурят много стабилен резонанс, който да бъде лесен за откриване със Слънчевия Диск. Тези честоти били във "вътрешния честотен сектор" на неодушевеното царство. След като започнали да обратно-инжерстват системата, открили, че могат да се настроят към "външния честотен сектор" на биологичното и да прихващат специфичния ДНК-резонанс на коя да е форма на живот, което им осигурявало възможността да локализират който и да е, където и да е.

Бел.прев: с това се занимава и скаларната физика.

Проблемите, които имат с обратно-инжинираните устройства, и извънземни и древно-земни, е че устройствата, инжинирани от хората, съдържат само неодушевени структури - единствено 3-D Пространство. Те все още не са осъзнали, че "водата", която трябва да ползват в тези устройства, е жива вода - всяко живо нещо има присъствие както в 3-D Пространството, таа и в 3-D Времето и създава естествено пресичане на двата сектора.

Вижте изследването на Виктор Шаубергер, и книгата "Живееща вода", от Олаф Александърсън (Living Water, by Olaf Alexandersson)

Третата компонента е съзнанието на оператора - той трябва да проумява принципите на координатното Време. Древните жреци създали принципите на Херметиката и аналогията с "реката на времето", за да опишат тази функция на съзнанието.

Бел.прев: Южно-Американските култури описват това в своята свещенна календарна система.

Когато се опитате да визуализирате 3-D Времето единствено от Пространствена перспектива, вие превключвате от линейно, стъпково измерване (равни интервали по права линия) към полюрно стъпково измерване (равни ъгли, водещи до измерване на нелинейно нарастване), което изглежда като безкрайна серия. Нарисувайте линия на лист хартия; сложете точка над линията. Свържете точката с линията, като начертаете двата радиуса... ако ъглите между радиусите са винаги равни, ще видите къде радиусите пресичат линията в неравни разстояния - те стават все по-дълги и по-дълги, кокото повече се отдалечавате от правия ъгъл, и в крайна сметка се разпростират до безкрайност, когато станат успоредни.

Причината, заради която го наричат Далекоглед, освен заради способността на Алиса от Страната на Чудесата да се транспортира до Страната на Чудесата, е че освен това е и стая с огледала. Поради това, че те предполагат линейно измерване в една полярна, етерна равнина, те получили отражения на отраженя на отражения - всяко едно изглеждащо подобно на останалите, но все пак малко изопачено от самия наблюдател. Това създало впечатлението за "парарелни вселени". Тези изопачавания били внесени от съзнанието на наблюдателя, но в действителност те просто виждали изопачени извивки на координатната равнина (която не е линейна, бел.прев).

Ще продължа с мои коментари относно времевите линии и как да ги измените - и дори как да си извадите задника от предначертаните.

Бел.прев: нещо подобно аз, в мойта си лична, аматьорска, самоука и нестандартна астрологична практика наричам "да се качиш" и "да слезеш от влака".


...
« Последна редакция: (Сряда) 23 Декември 2015, 16:52 от форум » Активен

Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #14 -: (Сряда) 23 Декември 2015, 16:56 »

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/05/7c/51/057c51e2560f9130124e0ea54507051c.jpg
Реципрочната система


eto така всяка космическа прашинка,всеки Ану,излъчва свое пространство време,не знам как се групират,но координатната система е достатъчно показателна,просто не ми се мисли в момента,но се групират така че буквално образуват канава..ама буквално..същата плетка едва ли не..с квадратчета..само дето квадратчетата не са квадратчета.. Laugh
Просто квадратите,не са точно квадрати и няма как да бъдат,заради постоянната им вибрация..Не знам кой го беше кавал тва,ама е съвсем прав..ромб..
И ако всеки Ану излъчва своето поле/пространство време,то значи в момента в който спре да излъчва,пространство времето му ще се "разпадне"..излъчва=движение..а излъчването е резултат от натрупан ипулс..импулса..спре ли той..край..а този импулс е =съзнание.. дори не Аз,просто..съм,съм,съм,съм..





Активен
Страници: [1] 2 3   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални