Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Отговорът е ... Науру.  (Прочетена 512 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен teodordt
Full Member
***
Публикации: 151
Пол: Мъж
"Защото няма от какво (да се страхува)."

« -: (Вторник) 28 Юни 2016, 09:50 »

Една много силна статия относно вероятното и възможно бъдеще.
Мисля, че мястото й е в нашия форум:

http://m.offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Otgovorat-e-Nauru_631735.html
Активен

В нашата история (а и в историите на други страни) от XVIII в. до сега няма нищо по-задушаващо от "братската любов" на една голяма европейско-азиатска страна с имперски амбиции и нейните "освободителни" напъни.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 802

« Отговор #1 -: (Вторник) 28 Юни 2016, 14:08 »

teodordt,
Статията е уникална! Този остров е есенция на  човешката история. Фокусира цялото и безумие! Би било добър урок, защото засяга всички ни. Но човека, когато му е удобно и не е въвлечен в приключение  как да оцелява му се струва, че лошото засяга само другите и не обръща внимание. А ето подобни статии наготово ни поднасят картината. Факта, че всичко е взаимообвързано и не можем да си казваме - това не се случва на нас.
Аз ще цитирам финала... :

Науру е най-важната страна в света – безценен урок и предупреждение за това колко крехка е мембраната между рая, с който разполагаме, и ада, в който сме в състояние да го превърнем. Днес направихме аутопсия на една мъртва държава и някъде в тялото ѝ открихме истинския дяволски елемент. Той няма нищо общо с фосфора и е основно съединение в разрухата, която оставя след себе си абсолютно дерегулираната човешка алчност. За нещастие, нашето време е отключило клетката на нещо опасно. Нещо лакомо, ненаситно и недалновидно, което се готви за скок и като че ли присъства във всеки човек. Нещо, което иска да хапе, да разрушава и да задава неудобни въпроси. Кой знае защо, отговорът на прекалено много от тях е Науру. Когато мястото, от което трябва да се пазиш, е по средата на нищото, това не означава ли, че е на еднакво разстояние от всичко?

През 1990 година „Вояджър 1“ вече бе пропътувал шест милиарда километра, когато обърна издрасканата леща на 1500-милиметровия си апарат към Земята. Снимката бе шокираща. Една малка синя точица – песъчинка в огромния безмълвен вакуум. Бе невъзможно да погледнеш снимката, без да изпиташ страхопочитание. Нима това сме ние? Толкова многозначително незначителни. Цялата цивилизация? Всичко, което сме създали, преживели и научили... Там – на това синкаво стъкълце, проблясващо в мрака, въртящо се около себе си с хиляда и шестстотин километра в час, има неща, които дори не знаем дали могат да съществуват другаде във Вселената. Има въздух, облаци и плачещи върби. Има глетчери, реки и гладиоли. Има две молекулки водород и молекулка кислород, съединени в благословени капки дъжд. Има гъмжаща от многоклетъчен живот биосфера! Има пирамиди, горски ягоди, пеликани, хора, поезия, фитопланктон, „Токата и фуга в ре минор“, „Саграда Фамилия“, пръстите на Клептън, любов от пръв поглед и още милиарди прекрасни неща. Това миниатюрно островче, запокитено в Космоса, е дарено с толкова съкровища. Но нали тази история вече ни научи, че островът на съкровищата е само на една човешка глупост разстояние от острова на чудовищата... И големият въпрос е в какво ще се превърне нашият прекрасен остров, ако не се опомним, събудим и променим?! Да, това е големият въпрос. А отговорът е Науру. 
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални